Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'утринни слова'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1936_02_23 Ще се похваля

    "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Ще се похваля Размишление. I. Послание къмъ Коринтянитѣ, 1 гл. „Понеже юдеитѣ искатъ знамения, а елинитѣ търсять мѫдрость, а ние проповѣдваме Христа разпетъ, за юдеитѣ съблазънь, а за елинитѣ безумство.“ (—22 и 23 ст.). Ще се запитате, защо проповѣдитѣ на апостолитѣ сѫ за евреитѣ съблазънь, а за елинитѣ безумство ? — Защото не ги разбирали. Всѣко нѣщо, което човѣкъ не разбира, представя за него неразбранъ езикъ. Ето защо, за да се разбератъ свещенитѣ книги, трѣбва да се пре- ведатъ на съвремененъ езикъ, понятенъ за всички хора. Когато чете или слуша нѣщо, което не разбира, човѣкъ се уморява. Когато служи на нѣщо, къмъ което нѣма любовь, той пакъ се уморява. Когато яде 20 — 30 минути непрекѫснато, пакъ се уморява и казва: Не искамъ повече да ямъ. Да се откажешъ отъ нѣщо, защото си се уморилъ, това не е разрешаване на въпроса. Като минатъ петь шесть часа, човѣкъ огладнява, измѣня мнението си и започва да мисли, какво да яде. И като учи, и като чете, той се уморява, но следъ време желанието му за учене и четене се възобновява. Както давашъ храна на тѣлото си, така давашъ храна и на ума, и на сърдцето си. „А ние проповѣдваме.“ Какво се иска отъ човѣка, за да проповѣдва ? — Любовь. Обаче, всѣки, който следва пѫтя на любовьта, минава за смахнатъ. Който търси силата на знанието, минава за почтенъ човѣкъ. Христосъ пострада не отъ силата на Неговата мѫдрость, но отъ любовь къмъ човѣчеството. Когато ражда и отглежда детето си, майката понася всички страдания, отъ любовь къмъ него. Ако нѣмаше любовь къмъ детето си, тя не би могла да го отгледа, възпита и изучи. Единственото нѣщо, което свързва хората, е любовьта. Следователно, колкото малко да разбирате отъ проповѣдитѣ, щомъ сѫ проникнати отъ любовь, все достига нѣщо до ушитѣ ви. Когато отива на църква или на проповѣдь, човѣкъ облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вѫтрешно той да се подготви, да отвори ума и сърдцето си, да възприема. Какво прави болниятъ, когато трѣбва да излѣзе вънъ, да диша чистъ въздухъ? Той не мисли за облѣклото си, но гледа часъ по-скоро да се освежи. Той излиза съ болничния си халатъ и се радва на чистия въздухъ и на слънчевата свѣтлина и топлина. Като възприеме нѣщо, той влиза въ стаята си, освеженъ и бодъръ. И тъй, спрете вниманието си върху вѫтрешния смисълъ на нѣщата, а не само върху тѣхната външность. Не е важно, какъ ще бѫдешъ облѣченъ, но какъ ще възприемешъ онова, което ти е нуждно. Ще кажешъ, че се нуждаешъ отъ хлѣбъ. Това е външна страна. Какъ ще използувашъ хлѣба, това е вѫтрешната страна на въпроса. Значи, смисълътъ на нѣщата не е само въ тѣхното възприемане, до и въ прилагането имъ. Така, човѣкъ се освобождава отъ заблужденията си. Напри- мѣръ, заблуждение е да се мисли, че това, което не можешъ да научишъ на този свѣтъ, ще го научишъ въ онзи; или, това, което не постигнешъ на младини, ще го постигнешъ на старини. Напротивъ, ако не научишъ и разберешъ нѣщата на този свѣтъ, въ онзи свѣтъ най-малко ще ги разберешъ; ако на млади години не учишъ, на стари години нищо не можешъ да постигнешъ. Онзи свѣтъ, въ сравнение съ този, е университетъ. Ако не си миналъ презъ знанието на първоначалното училище, което се преподава на земята, ти не можешъ да постѫпишъ въ университета на онзи свѣтъ. Щомъ влѣзешъ въ този университетъ, веднага ще те поставятъ на изпитъ. Видятъ ли, че не си готовъ, ще те върнатъ отново на земята, да придобиешъ елементарнитѣ познания за живота. Казано е: „Да повѣрваме въ Господа Исуса Христа.“ Не е въпросъ само за вѣрване. Вѣрването е за младенцитѣ, за децата. Апостолъ Павелъ казва: „Да напуснемъ младенческото, т. е. елементарната вѣра и знание, и да възприемемъ Божественото, за което се казва, че Божието безумно е по-мѫдро отъ човѣшкото, и Божието немощно — по-крепко отъ човѣшкото. Следователно, говори ли се за вѣра, разбираме онази вѣра, която свързва човѣшката душа съ Бога за вѣчни времена. Има ли тази връзка, никаква сила, никакво изпитание не може да я скѫса. Вѣрващиятъ е свободенъ човѣкъ, не се влияе отъ никакви външни условия, отъ никакви промѣни, външни или вѫтрешни. И като богатъ и беденъ, като ученъ и простъ, здравъ и боленъ, той е единъ и сѫщъ. Каже ли вѣрващиятъ, че не може да се моли, защото е боленъ, неразположенъ или заетъ съ важна работа, вѣрата му не е силна. Молитвата представя процесъ на хранене. Не яде ли болниятъ? Не яде ли неразположениятъ? Който работи, не яде ли? Следователно, както болниятъ, неразположениятъ и работещиятъ ядатъ, така човѣкъ трѣбва да се моли при всички условия. Ако си боленъ, нѣма да ядешъ само два-три деня или най-много 40 деня, но следъ това ще ядешъ хубаво, чисто, вкусно приготвено ядене. Не може човѣкъ да се откаже отъ ядене; сѫщо така не може да се отрече и молитвата. Сега, като слушате Словото Божие, искамъ да зная, какво ядене желаете да ви се приготви отъ него? Ако сте месоядци, ще искате пилешка чорба; ако сте вегетарианци, ще искате картофена чорба. Обаче, чорбитѣ не сѫ за препорѫчване. Като ядете гореща чорба глечьта на зъбитѣ се пука, и тѣ скоро се развалятъ. Но растителната храна, въ сравнение съ месната, е по-здравословна. Месната храна образува повече отрови въ организма, отколкото растителната. Ако останатъ частици отъ месото между зъбитѣ, образува се гниене,.. което руши глечьта на зъба. Децата обичатъ да дъвчатъ сакъзъ и така, несъзнателно, чистятъ зъбитѣ си отъ остатъцитѣ на храната. Родителитѣ имъ забраняватъ да дъвчатъ сакъзт, но съ това ги лишаватъ отъ две естествени здравословни състояния на организма: отъ една страна, зъбитѣ се чистятъ отъ остатъцитѣ на храната, особено при месоядцитѣ; отъ друга страна, при дъвченето приижда повече кръвь въ вѣнцитѣ, и така зъбитѣ се хранятъ и засилватъ. Както сакъзътъ се препоръчва на физическия свѣтъ, така се препоръчва и въ духовния свѣтъ. Ако и въ духовния свѣтъ не ядете сакъзъ, зъбитѣ ви ще се развалятъ. Следъ това трѣбва да си поставяте изкуствени зъби. Не е лесно човѣкъ да дъвче храната си съ изкуствени зъби. За да познаете, кой човѣкъ има естествени и кой — изкуствени зъби, дайте му да яде бѣла халва съ орѣхи. Ако зъбитѣ съ естествени, той ще изяде халвата, безъ да ги разклати; ако съ изкуствени, ще се раз- клатятъ, а може и да паднатъ. Следователно, който не може да понася страданията, има изкуствени зъби; който понася страданията, има естествени зъби. Тѣ представятъ помагала на любовьта, а устата — врата на любовьта. Отъ нея излизатъ всичкитѣ добри и лоши нѣ- ща. Устата е инспекторъ или ревизоръ на финансовото министерство. Тя следи, какво влиза и какво излиза отъ нея, като каса, която приема и дава всичко. Понѣкога ревизорътъ се подкупва. За нѣколко хиляди лева ревизорътъ се подкупва, дава подписа си и отваря касата. Ще кажете, че главата ви побѣлѣла отъ учене. Дали е побѣлѣла, или не, ще учите. Онзи свѣтъ не е мѣсто на невежи, но на учени хора въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и умствения. Истински ученъ е онзи, който живѣе правилно, мисли и чувствува право и лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. За да стане ученъ, човѣкъ трѣбва да прилага любовьта като методъ на работа. И наистина, човѣкъ лесно изучава това, което обича. Щомъ не обича нѣ-кой предметъ, той не се занимава съ него. Като обичашъ нѣкого, искашъ да знаешъ историята на неговия животъ; не го ли обичашъ, не се интересувашъ отъ живота му. Който обича Бога, иска да знае, какъ е създалъ свѣтътъ. Той изучава съ интересъ всичко, което Богъ е създалъ: камъни, треви, растения, мушици, животни, хора и т. н. Всичко, което е излѣзло отъ рѫката на Бога, го интересува. Мнозина мислятъ, че ученитѣ не сѫ вѣрващи. Напротивъ, тѣ сѫ крайно вѣрващи, но никога не произнасятъ Божието име напраздно. Тѣ говорятъ за Божиитѣ дѣла и ги изучаватъ въ подробности. Онѣзи, които минаватъ за вѣрващи, само се очудватъ на Божия свѣтъ, но, като ги запитатъ, какъ е създаденъ, тѣ отговарятъ: Това е Божия работа, ние не се бъркаме въ Неговитѣ дѣла. Не е така. Знание е нуждно и на вѣрващитѣ, и на безвѣрницитѣ. То ще ги доведе при Бога. Не е достатъчно да кажете, че еди-кой си напи- салъ ценни книги, безъ да знаете съдържанието имъ. Всѣка ценна книга е граматика, която трѣбва да се изучава. — Може и безъ граматика. — Не може безъ граматика. Първата граматика, която човѣкъ изучава, е написана въ мозъка му отъ неговата майка. Следъ това идатъ външни учители, които допълватъ онова, което майката не е написала. Често хората искатъ знамения. Ако сѫ безвѣрници, ще имъ се даде знамение; ако сѫ силни, ще имъ се даде знание; ако сѫ слаби, трѣбва да търсятъ любовьта. Значи, знамението е за безвѣрницитѣ, знанието — за силнитѣ, а любовьта — за слабитѣ. Слабиятъ, болниятъ, обезсърдчениятъ, бедниятъ да се държатъ за любовьта. Който се оплаква, че нѣма близъкъ човѣкь въ живота си, да се държи за любовьта. Натъквашъ се на мѫчнотии и противоречия, които не можешъ самъ да разрешишъ — потърси любовьта. Тя е единствената сила, която ще ти помогне да излѣзешъ отъ мѫчнотиитѣ на живота. Останалитѣ нѣща — сила, знамение, знание ще дойдатъ впоследствие. Тѣ представятъ външната страна на земния животъ. „Който се хвали, съ Господа да се хвали." (— 31 ст.). Значи, който се хвали, да се хвали съ любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь. Любовьта носи животъ, сила и свѣтлина. Тя прави слабия силенъ, невежия — ученъ. Всички хора се ползуватъ отъ благата на любовьта, но забравятъ това и, въ края на краищата, казватъ: Не ни трѣбва любовьта, не се нуждаемъ отъ нея. Тѣ сѫ на погрѣшенъ пѫть. Не се отказвайте отъ любовьта. Тя е основа на живота; тя носи условия за човѣшкото развитие. — Не може ли да се живѣе безъ любовь ? — Може, но временно. Докато си ситъ, можешъ безъ ядене. Щомъ огладнѣешъ, не можешъ безъ ядене. Отказването отъ любовьта създава такива противоречия, съ които човѣкъ цѣлъ животъ не може да се справи. Да се отдѣлишъ отъ любовьта, това значи, да се откажешъ отъ Божественото Начало въ себе си. Всѣки човѣкъ носи Бога въ себе си и не трѣбва да се отказва отъ Него. Който не вѣрва въ това, самъ се спъва. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ малко вѣра и отъ много суевѣрия. Като дойде до себе си, човѣкъ казва, че е отъ Божественъ произходъ, че Богъ живѣе въ него. Дойде ли до другитѣ хора, вѣрата му взима друго направление. Той не вѣрва, че и тѣ сѫ отъ Божественъ произходъ, че и въ тѣхъ живѣе Богъ. За себе си той желае да бѫде богатъ, силенъ, ученъ и вѣрва въ това. За другитѣ не желае сѫщото и не мисли, че и тѣ могатъ да бждатъ като него. Това, именно, внася раздвояване въ човѣшката душа, а всѣко раздвояване въ ума, въ сърдцето или въ душата създава мѫчнотии и страдания. Като не търсятъ причината за страданията, мѫчнотиитѣ и погрѣшкитѣ въ себе си, хората се запитватъ, защо Богъ създаде злото. — Богъ създаде доброто, а хората допуснаха злото. Откакъ влѣзе въ свѣта, злото донесе страданията и мѫчнотиитѣ. Напримѣръ, ти си търговецъ на оризъ. За да спечелишъ повече, туряшъ малко пѣсъкъ въ ориза. Щомъ допуснешъ тази фалшификация, ти си пусналъ вече злото въ своя животъ. И следъ това се чудишъ, отде идатъ страданията. Щомъ продавашъ оризъ, продавай го въ чисто състояние, безъ никакви примѣси. Започнешъ ли да се извинявашъ, че примѣсътъ е малко, че и пѣсъкътъ, и оризътъ съ все отъ Бога дадени, ти вече отваряшъ вратата си за страданията. Отивашъ при единъ търговецъ да си купишъ вълненъ платъ. Той показва различни платове, отъ които избирашъ единъ. Питашъ: Вълненъ платъ ли е това ? — Чистъ вълненъ. Взимашъ плата, занасяшъ го у дома си и се оказва, че е 50% вълна и 50% памукъ. Значи, търговецътъ е казалъ на половина истината. Търговецъ, който казва половина истина и половина лъжа, самъ се излага на страдания. И памукътъ се употрѣбява като вълната, но когато плащашъ, трѣбва да знаешъ, памукъ ли купувашъ, или вълна. Вълната е лошъ проводникъ на топлината, а памукътъ — добъръ. Памучнитѣ дрехи се носятъ лѣтно време, а вълненитѣ — презъ зимата. Презъ лѣтото човѣкъ се нуждае отъ хладина, а презъ зимата — отъ топлина. Следователно, погрѣшката не е нито въ памука, нито въ вълната, но въ търговеца, който не казва истината. Има платове отъ чиста вълна; има платове отъ памукъ и вълна, отъ коприна и памукъ или вълна. Всички платове сѫ ценни, но търговецътъ трѣбва да казва истината, а купувачътъ — да знае, какво купува и колко пари дава. Всѣки трѣбва да знае истинската стойность на нѣщата. Казвашъ, че обичашъ Господа, но основата на твоята обичь е памукъ, а вѫтъкътъ вълна; или основата ти е памукъ, а вѫтъкътъ коприна. Обичьта и любовьта трѣбва да бѫдатъ абсолютно чисти, безъ никакви примѣси. И тъй, който проповѣдва, трѣбва да бѫде облѣченъ съ памучни дрехи, като добъръ проводникъ на топлината. Той трѣбва да бѫде щедъръ, да дава изобилно отъ себе си. Вълната и коприната сѫ лоши проводници на топлината. Който се облича от горе до долу съ коприна, е егоистъ, мисли само за себе си. Може да носишъ нѣщо копринено, но да не бѫдешъ изцѣло облѣченъ въ коприна. Най-здравословни дрехи сѫ памучнитѣ. Вълната стои по-високо отъ коприната. Тъй щото, когато говоришъ на хората за любовьта, трѣбва да знаешъ, кой езикъ да приложишъ: езикътъ на памука, на вълната или на коприната. Нѣкой говори или пише нѣщо за любовьта, изнася я толкова красиво, безпогрѣшно и логически, че ти е приятно да слушашъ или четешъ. Това е изнасяне на любовьта съ езика на коприната. Казвашъ, че човѣкъ трѣбва да обича ближния си, да се жертвува за него, но щомъ дойде до приложението, виждашъ, че не можешъ да изпълнишъ това, което говоришъ или пишешъ. Лесно се говори за любовьта, но мѫчно се прилага. Лесно се теоретизира, мѫчно се прилага теорията. Говоришъ за жертва, за себеотричане, но какъ ще дадешъ вкусната баница на единъ беденъ, нещастенъ човѣкъ, който е гладувалъ три деня? Колкото и да говоришъ за жертва, все ще се свие сърдцето ти и ще кажешъ: Сега ли се намѣри да дойде този човѣкъ? Говоришъ за сърдечни отношения между хората, а ти самъ ги приемашъ студено. Който приема хората студено, минава за лошъ проводникъ на топлината. Той мисли и живѣе повече за себе си, отколкото за другитѣ. Когато хората ви прие- матъ студено, вие казвате: И азъ ще постѫпвамъ като тѣхъ. — Въ това нѣма никаква фи-лософия. Каже ли нѣкой така, азъ си мисля: Че кога си постѫпвалъ другояче? Нѣма защо да се настройвашъ противъ хората. И безъ това ти не си постѫпвалъ добре съ тѣхъ. И ти си ги приемалъ студено, както сѫ те приели. Лесно е да отговоришъ на студенината съ студенина. Изкуство е да отговоришъ съ топлина и любовь. И тъй, Божествениятъ законъ — законътъ на любовьта желае свободата на всички живи сѫщества. Има едно сѫщество въ човѣка, което му противодействува и го ограничава. Това показва, че той още не живѣе свой животъ. Той се намира въ положението на слуга предъ господаря си. Както слугата нѣма собственость, така и съвременниятъ чо-вѣкъ нѣма свой свѣтъ, въ който свободно да се движи и разполага. Ангелитѣ иматъ свой свѣтъ, свободни сѫ отъ грѣха и престъпленията. Тѣ сѫ собственици, разполагатъ съ всичко, което иматъ. Обаче, хората нѣматъ нищо свое, слугуватъ на двама господари, т. е. на два свѣта: свѣтътъ на злото и свѣтътъ на доброто. Сѫществата отъ първия свѣтъ стоятъ отлѣвата страна и нашепватъ: Живѣй и мисли за себе си. Гледай да се оженишъ, да имашъ дечица, пари, кѫща, имотъ, да си създадешъ добро положение, че като дойдатъ черни дни, да си осигуренъ. От дѣсната страна стоятъ сѫществата на доброто и нашепватъ : Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълаявашъ Божията воля, всичкитѣ ти работи ще се наредятъ добре. Отъ тебе се иска готовность да се пожертвувашъ за Господа и за своя ближенъ. Ти слу- шашъ, какво се говори отъ дветѣ страни и се обърквашъ. Започвашъ да се боришъ и се питашъ, коя отъ дветѣ страни е права. Сѫществата, които стоятъ от дѣсната страна, сѫ на правъ пѫть. Тѣ служатъ на Бога по закона на любовьта. Онѣзи, които стоятъ от лѣвата страна, сѫ на кривъ пѫть. И тѣ служатъ на Бога, но чрезъ отрицателни методи. Любовьта, мѫдростьта, истината сѫ положителни методи, а омразата, невежеството, насилието сѫ отрицателни методи. Когато дойде нѣкой при васъ да иска нѣщо по единъ отъ положителнитѣ методи, вие сте готови да му дадете всичко; иска ли да вземе нѣщо отъ васъ чрезъ насилие, нищо не давате. Човѣшкото сърдце се отваря за любовьта, а затваря за насилието. Старитѣ българи сѫ скривали златото си въ земята, да не ги ограбятъ разбойници. Чрезъ насилие разбойницитѣ сѫ успѣвали да изтръгнатъ нѣщо отъ тѣхъ, но това злато не е благословено. Всѣко богатство, придобито насилствено, носи страдания и смърть. За да не ви ограбватъ разбойницитѣ и да не ви биятъ, давайте доброволно за Господа. Бѫдете готови да изпълнявате Божията воля съ любовь. Само така ще се ползувате отъ Божественото благословение. Ще давате доброволно, безкористно и съ любовь. И добритѣ, и лошитѣ хора трѣбва да бѫдатъ щедри. Така човѣкъ ще познае и себе си, и своя ближенъ. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате, да дойдете до правилно разбиране на живота и на предназначението си. — Въ какво се заключава задачата на човѣка ? — Въ изпълняване на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, той всѣкога е ща- стливъ. При това, той влиза въ положението на нещастния и му помага. Както щастливиятъ влиза въ положението на нещастния, така и богатиятъ трѣбва да влиза въ положението на бедния. Ако бедниятъ може да влѣзе въ положението на богатия, сиромашията го напуща вече. Ето защо, за да разбере богатия и да влѣзе въ положението му, бедниятъ трѣбва да бѫде разуменъ. Богатство, разумность и знание сѫ условия, чрезъ които можешъ да влѣзешъ въ положението на човѣка на физическия, въ духовния или въ умствения свѣтъ. Дето е богатството, разумностьта и знанието, тамъ е и любовьта. Следователно, любовьта е връзка между душитѣ. Безъ любовь никаква връзка не може да се създаде. И тъй, ако искашъ да предадешъ едно Божествено благо на нѣкого, ти непремѣнно трѣбва да го обичашъ. Любовьта е пѫть, по който благата слизатъ отъ Божествения въ човѣшкия свѣтъ. Любовьта свързва сѫществата отъ физическия свѣтъ съ тѣзи отъ духовния и отъ умствения свѣтъ. Не е достатъчно да виждате тѣзи сѫщества. Важно е да чувате тѣхния говоръ. Като се намѣрите въ мѫчнотия или затруднение, тѣ започватъ да ви нашепватъ нѣщо. Вслушвайте се въ говора имъ и изпълнявайте, каквото ви казватъ. Тѣ ще ви кажатъ точно, кога и какъ ще разрешите мѫчнотията си. Ако имате интуиция, вие ще влѣзете въ връзка съ тѣхъ и ще се ползувате отъ съветитѣ имъ. Не питай, какъ ставатъ нѣщата. Докато не ги разбирашъ, приеми ги, както ставатъ. Въ бѫдеще ще разберешъ това, което днесъ става. Гладенъ си и следъ нѣколко часа на масата си намирашъ хлѣбъ. Не питай, какъ е дошълъ хлѣбътъ. Вземи го въ рѫката си, начупи го, яжъ и благодари на Онзи, Който има грижа за всички живи сѫщества. — Не разбирамъ, отде дойде хлѣбътъ. — Че не разбирашъ, това не значи, че нѣщата не сѫ вѣрни. Не всичко, което разбирашъ, е вѣрно; и не всичко, което не разбирашъ, е невѣрно. Ако искате да разберете всичко, какъ ще си обясните случая, когато Христосъ нахранилъ съ петь хлѣба нѣколкохиляденъ народъ? Много обяснения се даватъ на този фактъ, близки, или далечъ отъ истината. Толстой, като реалистъ, казва: Невъзможно е петь хлѣба да нахранятъ нѣколкохиляденъ народъ. Но, следъ като нѣколко отъ ученицитѣ дали своитѣ петь хлѣба за народа, сърдцата на останалитѣ ученици и присѫтствуващи се отворили, и всѣки извадилъ отъ торбата си, каквото ималъ. Така се събрало такова количество, което могло да задоволи петхилядния народъ. Това е едно обяснение. Но, едно явление е истинно и вѣрно, когато има поне три обяснения. Има и други начини за обяснение на това, което е правилъ , Христосъ. Както мисъльта трѣбва да се превърне въ чувство, и чувството въ постѫпка, така и проявитѣ на Христа се нуждаятъ отъ нѣколко обяснения. Само така тѣ ставатъ разбрани. Възможноститѣ на Христа се простирали не само до физическия свѣтъ, но и извънъ него. Човѣкъ се нуждае отъ знание, сила и любовь. Като приложи знанието, силата и любовьта си, той всичко може да постигне. Павелъ казва: „Ще се похваля съ любовьта Христова.“ И на васъ казвамъ: Похвалете се съ любовьта, която носи животъ, знание и свобода. Всичко друго, вънъ отъ любовьта, турете настрана. Ти не можешъ да бѫдешъ богатъ, ученъ, силенъ, щастливъ вънъ отъ любовьта. Който е придобилъ любовьта, той лесно се справя съ страданията. Нѣма ли любовь, страданията се превръщатъ въ мъчения. Който има любовь и разбира Божиитѣ пътища, приема страданието съ радость. Срещне ли страданието на пътя си, той се разговаря съ него и открива благата, които носи въ себе си. Любовьта внася нѣщо велико въ страданието. Обаче, това може да възприеме само онзи, който има любовь. Ще кажете, че страданието носи горчевини за човѣка. Горчиво е страданието само за онзи, който нѣма любовь. — Вѣрно ли е това, или не? — Опитайте го. Докато не направите опитъ, да приложите любовьта, не можете да говорите. Любовьта е сила, която може да издържи цѣлата вселена. Ако тя издържа на гърба си цѣлата вселена, колко по-лесно ще се справи съ страданието. Дойде ли любовьта въ човѣка, той става герой. Никоя сила не е въ състояние да го сломи. Напусне ли го любовьта, той изгубва геройството си и се поддава на всички мѫчнотии и препятствия. Мѫжъ и жена се разхождали въ гората и се разговаряли върху живота. Жената била недоволна отъ мѫжа си; тя настоявала да и купи нови дрехи, обуща, шапка, да се обнови малко. Дотегнало и да носи старитѣ дрехи. Мѫжътъ слушалъ, какво иска жена му, и мъл- чалъ, не знаелъ, какво да и отговори. По едно време отъ вѫтрешностьта на гората се задала мечка. Мѫжътъ извикалъ: Мечка иде! И двамата бързо се качили на едно отъ близкитѣ дървета. Въ бързината си, жената оставила на земята връхната си дреха, за нищо не мислила вече, освенъ да се качи на дървото. Мечката минала покрай тѣхъ, подушила ги отдалечъ и си заминала. Като слѣзли отъ дървото, жената забравила, че искала отъ мѫжа си нови дрехи и обуща. Единствената и мисъль била, че се спасила отъ мечката. Какво представя мечката ? — Смъртьта. Значи, всички временни, преходни нѣща отстѫпватъ предъ смъртьта. Вѣчното, сѫщественото е въ човѣка. Щомъ се е домогналъ до него, той не мисли за временното и преходно въ живота. Търсете сѫщественото, вѣчното въ живота. Търсете любовьта и като я намѣрите, бѫдете внимателни, да не я изгубите. Не мислете само за външни и временни нѣща, които рушатъ и подронватъ условията за проява на любовьта. Дойде ли тя при васъ и ви завари съ стари дрехи и скѫсани обуща, всичко ще видоизмѣни. Тя ще се усмихне, ще се зарадва на скѫсанитѣ ви обуща и ще ви обнови съ-вършено. Любовьта ще съблѣче старитѣ ви дрехи и ще ви облѣче въ нови. — Какъ ще стане това ? — По магически начинъ. Любовьта е магическа сила, която всичко преобразява. Тя заличава погрѣшкитѣ, противоречията и заблужденията на хората и създава отъ тѣхъ нови хора, съ нови разбирания. — Кога ще стане това ? — Още днесъ, до обѣдъ. Но вѣра е нуждна за това — абсолютна вѣра! Новото иде отвътре. Това, което става вътре въ човѣка, въ душата му, то е важното и същественото. То става и вънъ отъ него. Което не може да стане отвътре, и отвънъ не може да стане. Вѫтрешниятъ миръ се отразява и навънъ. Вѫтрешното знание на човѣка се проектира и вънъ отъ него. Помнете: Всички велики и красиви нѣща идатъ отвътре и после излизатъ навънъ. Така действува законътъ на любовьта. Вѣрвайте въ силата на любовьта, за да я възприемете отвътре и предадете навънъ. „Който се хвали, съ Господа да се хвали.“ Това значи: Който се хвали, съ любовьта да се хвали. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 21. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 23 февруарий, 1936 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  2. "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Огънътъ на любовьта Размишление, Послание къмъ Римлянитѣ, 10 гл. Има въпроси въ човѣшкия животъ, които сѫ мѫчно разрешими. Напримѣръ, въпросътъ за вѣрата, за правото, за любовьта сѫ мѫчно разрешими. Всѣки казва, че вѣрва, но, въ края на краищата, дохожда до положение, дето вѣрата му не помага. — Кѫде се крие погрѣшката ? — Въ неразбирането. Щомъ вѣрата ти не е въ състояние да ти помогне, ти имашъ материалистически схващания за живота. Мнозина казватъ, че единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е прехраната. Тѣ мислятъ, че като разрешатъ този въпросъ, всичкитѣ имъ работи ще се наредятъ добре. Въ сѫщность, не става така. И като разреши въпроса за прехраната си, човѣкъ пакъ е недоволенъ, има нѣщо неуредено въ живота му. Значи, храната не задоволява всички нужди и изисквания на човѣка. Като се занимава съ неразрешенитѣ въпроси, най-после човѣкъ казва: Не искамъ да се занимавамъ повече съ тѣзи въпроси. Обаче, и при това положение, той пакъ изпада въ мѫчнотии. И да се занимавашъ, и да не се занимавашъ съ неразрешенитѣ въпроси, все ще се натъквашъ на мѫчнотии. За предпочитане е да се занимавашъ съ тѣхъ; по-лесно ще понесешъ мѫчнотията. Това е все едно, презъ лѣтото да не се интересувашъ отъ зимата. Каквото и да правишъ, колкото и да мислишъ, нищо нѣма да постигнешъ. Зимата си е зима; тя ще донесе студъ, мразъ, който не можешъ да избѣгнешъ. Обаче, ако мислишъ съзнателно за зимата, ще бѫдешъ предвидливъ, на време да си купишъ дърва и вѫглища. Така ще отоплявашъ стаята си и ще смегчишъ поне малко суровитѣ условия на зимата. Ако не мислишъ за зимата още презъ лѣтото, студътъ ще те завари неподготвенъ и ще ходишъ отъ кѫща на кѫща, да се топлишъ. Затова, съветвамъ ви: Мислете върху трудно разрешимитѣ въпроси, макаръ и да нѣмате успѣхъ. Мисъльта е свѣтлина, която прониква и въ голѣмия мракъ. Колкото и да е слаба, все ще освѣти нѣкой кѫтъ. Мѫчнотиитѣ въ живота ще продължатъ най-много четири-петь месеца, докато трае зимата. Щомъ дойде пролѣтьта, часть отъ мѫчнотиитѣ изчезватъ. Въ природата сѫществува единъ начинъ на разбиране, нареченъ здравословенъ. Който се рѫководи по него, лесно се справя съ мѫчнитѣ и трудно разрешими въпроси. Гледате, какъ нѣкой майсторъ полира камънитѣ. Търка единъ камъкъ известно време и следъ това взима другъ. Какъ се познава полираниятъ камъкъ отъ неполирания ? — По гладката повръхность. Достатъчно е да го пипнешъ, за да познаешъ, че е добре полиранъ. По него нѣма никаква грапавина. Сѫщото се отнася и до вѣрата. За да познаешъ, доколко можешъ да разчиташъ на своята вѣра, пипни я съ рѫката си. Ако усѣтишъ най-малката грапавина, ще знаешъ, че вѣрата ти ще те спъне. Най-малката грапавина причинява съмнение, което води къмъ повреди и разрушения. И най-голѣма буря да ви сполети, не трѣбва да се разколебавате. Колебанието показва, че вѣрата ви е слаба. Колко пѫти екскурзиантитѣ отлагатъ екскурзиитѣ си при промѣна на времето. Нѣкой тръгва сутринь на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва из върви два-три километра, явяватъ се облаци и започва да вали. Щомъ го накваси дъждътъ, той се връща назадъ, не се решава да продължи пѫтя си. Значи, най малката промѣна на времето, внася колебание. Дъждътъ само го изпитва. Ако бѣше продължилъ пѫтя си, времето щѣше да се оправи. Каква вѣра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава ? Това показва, че повечето хора днесъ не вървятъ съ знание и виждане, но съ пи-пане. Истинската вѣра не се колебае отъ нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човѣкъ трѣбва да издържа докрай. „Понеже Божията Правда като не разумѣватъ, и своята си правда като искатъ да възстановятъ, не се покориха на Божията Правда“. (— 3 ст.). — Апостолъ Павелъ обръща внимание на евреитѣ, че, като смѣсили Божията Правда съ своята, искали да възстановятъ своята правда. Това е било въ миналото, но и до днесъ още всички хора искатъ да възстановятъ своето право вмѣсто Божието. Ако работитѣ ви не се нареждатъ, както вие желаете, чудите се, защо Богъ е създалъ така свѣтътъ, защо допуща злото. И, като не можете да си отговорите на всички въпроси, вѣрата ви се разколебава, започвате да се съмнявате въ Бога. Следъ това казвате: Азъ имамъ вече друго вѣрую. — Какво е новото ти вѣрую ? Старото ти вѣрую поддържа вѣра и служене на себе си. Какво ще придобиешъ, ако вѣрвашъ само въ себе си ? Какво спечелиха евреитѣ, които искаха да възстано- вятъ своята правда? Нѣма народъ, който да е миналъ презъ такива голѣми люшкания, както еврейскиятъ. Ако е за твърдость, тѣ сѫ по-твърди отъ българитѣ. Умътъ имъ днесъ е дошълъ на мѣсто, и тѣ пакъ искатъ да въз- становятъ своето право. Това нѣма да стане. Богъ е създалъ свѣта и далъ правото на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ, но надъ всичко ще възтържествува Божията Правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тѣхъ въ себе си, а не въ Провидението. Ако работитѣ ви не вървятъ добре, търсете причината за това въ себе си, въ своитѣ родители, въ своитѣ баби и прабаби, въ обществото, въ народа, но въ никой случай въ Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мѫчнитѣ въпроси. Като влѣзе свѣтлина въ ума ви, предметитѣ ще бѫдатъ ясни и опредѣлени. И тъй, правилното разрешаване на въпроситѣ се крие въ абсолютната вѣра въ Бога. Ще вѣрвашъ, че всичко, което Богъ е създалъ, е съвършено. Той не допуща никакви погрѣшки. Това трѣбва да бѫде основното вѣрую на човѣка. Щомъ допуснешъ въ мисъльта си, че Богъ прави погрѣшки, ти си на кривъ пѫть. Значи, ти, несъвършениятъ, ще имашъ мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършениятъ да намира грѣшки въ Съвършения? Може ли плодътъ да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смѣшно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, отъ нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вѣтърътъ, да разлюлѣе клонетѣ и да покаже на ябълката, че мисъльта и е крива. Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи отъ дървото. Следователно, всѣки, който иска да възстанови своя-та правда, вмѣсто Божията, ще го брулне вѣтърътъ, и той ще падне на земята. Щомъ се спъвашъ и падашъ, щомъ губишъ вѫтрешния си миръ и равновесие, ти си на кривъ пѫть. Както и да се оправдавашъ, мисъльта ти е крива. — Еди-кой си философъ, еди-кой си проповѣдникъ мисли така. — И тѣ сѫ като тебе. Че си билъ така възпитанъ, че така сѫ те учили, това не те оправдава. Всѣки, който пада на земята отъ най-слабия вѣтрецъ, живѣе въ заблуждения и противоречия. На какво се дължатъ противоречията ? — На желанието въ човѣка да бѫде като Бога, да замѣсти Неговата Правда съ своята. Богъ е незамѣнимъ. Неговитѣ дѣла сѫ съвършени. Той се проявява такъвъ, какъвто е въ действителность. А човѣкъ, който иска да стане като Бога, всѣкога се проявява такъвъ, какъвто не е. И дяволътъ, който пожелалъ да бѫде като Бога, да създаде нѣщо особено, родилъ лъжата. Какво необикновено допринесе лъжата въ свѣта ? Тя е мѣхуръ, пъленъ съ нечистъ въздухъ. Достатъчно е да боднешъ мѣхура съ игла, за да се изпраздни. Но дяволътъ се опитва да го продава като нѣщо ценно. Той казва, че мѣхурътъ е пъленъ съ бѣло, доброкачествено брашно. Който не познава лъжата, може да се излъже. Взима мѣхура съ себе си, но веднага вижда, че се излъгалъ. Той разбира, че нечистиятъ въздухъ не храни. Като видѣлъ, че съ лъжата не може да се прочуе, дяволътъ решилъ да създаде човѣкъ, както Богъ е направилъ първия човѣкъ. Това е споредъ една богомилска легенда. Богъ го оставилъ свободенъ, да прави, каквото иска. И дяволътъ направилъ единъ човѣкъ, който се движилъ, говорилъ, работилъ, но едно му липсвало: душа нѣмалъ. Значи, всѣки човѣкъ, който нѣма душа, е роденъ отъ дявола. Който има душа, е роденъ отъ Бога. Като разбралъ погрѣшката си, дяволътъ отишълъ при Господа, съ молба да вдъхне душа и на неговия човѣкъ. Богъ вложилъ часть отъ душата въ човѣка, който дяволътъ направилъ. Отъ благодарность, дяволътъ обещалъ, че половината отъ печалбитѣ на неговитѣ хора ще бѫде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Какъ се познава човѣкътъ, направенъ и роденъ отъ Господа и този, направенъ отъ дявола ? Първиятъ живѣе и служи изключително на Господа. Той е изцѣло Божие творение, дяволътъ не е взелъ никакво участие въ създаването му. Вториятъ принадлежи половината на Бога, а половината на дявола. Сега, задачата на всѣки човѣкъ е да ликвидира съ дяволското творение, да не прави новъ договоръ съ дявола. Всички мѫчнотии, нещастия и противоречия въ човѣшкия животъ се дължатъ на договора, който хората направили въ далечното минало съ дявола. Този договоръ се вижда отъ лъжата, която сѫществува между хората. Напримѣръ, двама млади се оженятъ, но дълго време сѫ бездетни. Жената се обръща къмъ Бога, съ молба да й даде едно детенце. Тя казва: Господи, ако ми подаришъ едно дете, ще го посветя да служи на Тебе. Богъ чува молитвата и, и тя добива детенце. То расте, става юноша, младежъ и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща къмъ Господа съ следнитѣ думи: Господи, защо ти е моятъ синъ ? Ти нѣмашъ нужда отъ него. Нека бѫде свободенъ, да си поживѣе, както разбира. Ще направя курбанъ, да откупя сина си отъ обещанието, което дадохъ. Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вмѣсто сина си. Това е лъжата, която дяволътъ внесе въ свѣта, и съ която човѣкъ се свърза. Следователно, когато човѣкъ даде обещание да служи на Господа, това е майката въ него. Остане ли безъ влиянието на майка си, той търси начинъ да се откупи съ нѣщо, да развали договора между своята душа и Бога. Това става подъ влиянието на дявола въ човѣка. Красивъ е стремежътъ на душата, но често дяволътъ взима надмощие и разкжсва връзката между нея и Бога. Една американка обещала сина си на Господа, съ цель да получи Неговото благословение. Дошълъ деньтъ на посвещението му, но майката казала: Синко, обещахъ те на Господа, да проповѣдвашъ Словото Му. Днесъ, обаче, намирамъ, че и по другъ пѫть можешъ да Му служишъ. Не е нуждно непремѣнно да проповѣдвашъ Словото Божие. Стани търговецъ, да спечелишъ много пари, за да помагашъ на бедни и страдащи. Синътъ гослушалъ майка си и чрезъ търговията се откупилъ отъ Господа. Отишълъ въ Австралия, дето станалъ голѣмъ търговецъ. Работитѣ му тръгнали добре, спечелилъ голѣмо богатство и помагалъ на бедни. Въпрѣки това, една голѣма криза въ търговията го изненадала: той из- губилъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Като видѣлъ, че не може да върне богатството си, решилъ да стане проповѣдникъ, дано получи Божието благословение. Той постѫпилъ споредъ общото мнение: Докато е младъ, човѣкъ служи на дявола, а като остарѣе — на Бога. Това значи: поживѣй си, докато си младъ; като остарѣешъ, служи на Господа. Но Богъ не се лъже. Той не се нуждае отъ стари, разочаровани хора, които искатъ да се спасятъ чрезъ Словото Му. Мнозина се питатъ, какъ трѣбва да се проповѣдва. — Има два начина за проповѣдване: Божественъ и човѣшки. Първиятъ начинъ е проповѣдването на извора, който непрестанно тече и напоява всичко, каквото срещне на пѫтя си. Ще проповѣдвашъ непрестанно: като младъ и като старъ, като лѣгашъ и като ставашъ, на този и на онзи свѣтъ. Вториятъ начинъ е проповѣдване съ прекѫсване. Така проповѣдва чешмата, която ту тече, ту престава да тече; влакътъ, който се движи и спира ту на една станция, ту на друга; цигуларьтъ, който започва да свири и скоро се уморява, сваля цигулката си и почива. Божественитѣ процеси сѫ непреривни, а човѣшкитѣ — прекѫснати и непостоянни. Слушате нѣкой проповѣдникъ и сте доволни отъ него. — Защо сте доволни ? — Защото проповѣдьта му била дълга. — Кога проповѣдьта е дълга ? — Когато вѣрата на слушателитѣ е слаба. Ако вѣрата имъ е силна, достатъчно сѫ петь минути, за да разбератъ всичко онова, което се говори съ часове. (Вѣрата, любовьта, истината сѫ изключителни нѣща, дадени на малцина. Онзи, за когото любовьта не е още достѫпна, постоянно пита, какъ да обича. Преди да си изпиталъ любовьта, не можешъ да получишъ отговоръ на въпроса си. Ще опиташъ любовьта на Бога къмъ себе си и тогава ще разберешъ, какъ да обичашъ хората. Това значи: ще отидешъ при Бога, Той да те научи, какъ да обичашъ. Никой, освенъ Бога, не е въ състояние да научи човѣка да обича. Богъ е изворътъ, отъ който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, отъ тѣхъ да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и праздни, не е постоянно. Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете. Само Той е въ състояние да ви освободи, да ви направи истински човѣци. Често слушате да казватъ, че Богъ не сѫществува, понеже никѫде не може да се намѣри. Въ сѫщность, Богъ живѣе въ човѣка, нѣма защо да Го търсятъ нѣкѫде, и тамъ да Го намѣрятъ. Исайя казва: „Намѣриха ме тѣзи, които не ме търсѣха: явенъ бѣхъ на тѣзи, които не питаха за мене. Цѣлъ день простирахъ рѫцетѣ си къмъ народъ, който не се покорява и противоречи.“ (— 20 и 21 ст.). — Това е противоречие. Тѣзи, които не търсѣли Господа, и Господъ не ги търсѣлъ, тѣ Го намѣрили. А тѣзи, които търсѣли Господа, и които Господъ търсѣлъ, не Го намѣрили. Какъ се обяснява това противоречие? Много просто. Единъ ученикъ отива на училище, но нищо не учи. Отива, връща се, но не отваря книга, пито слуша, какво преподава учительтъ. Другъ младежъ не посещава училището, но самъ учи, безъ учитель. Той обича знанието и го придобива, а неговиятъ другарь посещава училището, но не работи, не слуша учителитѣ си и не придобива знания. Привидно ученикътъ търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание, но го придобива. Той има любовь къмъ знанието и истината, и самъ ги придобива. Сега, като се говори за хора, създадени отъ Бога, а други — отъ дявола, това не значи, че трѣбва да се обезсърдчавате и да питате, отъ кои сте. Това се познава лесно. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Докато грѣши, докато пада и става, човѣкъ още не се е освободилъ отъ съдружието си съ дявола. Затова, естествено е, дяволътъ да взима участие въ печалбитѣ на човѣка. Той има дѣлъ въ неговитѣ работи и доброволно, или не, трѣбва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човѣка, какъ да живѣе, да защищава своитѣ права и интереси. Съще-временно, той го убеждава, че това, което е негово право, нѣма отношение къмъ другитѣ хора. Така той внася раздвояване въ умоветѣ на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи отъ грѣха, трѣбва да се роди отново, отъ духъ и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо. И тъй, само онзи може да знае, кой е правъ, който самъ постъпва право; само онзи може да познае кривото, който самъ постъпва криво. На същото основание, казвамъ: здравиятъ познава, кой е здравъ; болниятъ познава, кой е боленъ. Който е боледувалъ, само той знае, какво нѣщо е болестьта. Той е миналъ презъ такива опитности, каквито здравиятъ не познава. Не е лошо човѣкъ да е боледувалъ, или да е билъ кривъ. Здравето се цени чрезъ болестьта, а правото — чрезъ кривото. Ще кажете, че кривитѣ постъпки водятъ къмъ престъпления. Има голѣми и малки престъпления, за които хората се наказватъ. Едно дете влиза въ чужда градина и си откъсва една ябълка. Пъдарьтъ го хваща и го предава на стражара. Отъ това, какъ ще подведатъ работата, може да се заведе голѣмо дѣло. Въ същность, престъплението е малко. За такова престъпление изпъдиха Адамъ и Ева отъ рая. Погрѣшката имъ бѣше малка, но последствията и бѣха голѣми. Като ядоха отъ забранения плодъ, за оправдание, тѣ си послужиха съ лъжа. Тя стана причина да напуснатъ рая. Ако не бѣха излъгали, погрѣшката имъ щѣше лесно да се изправи. Обаче, тѣ допуснаха най-голѣмото престъпление въ живота — лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия. Като грѣши, човѣкъ минава презъ нѣколко процеси, докато изправи погрѣшката си. Първо, той не съзнава, че е сгрѣшилъ. После съзнава, но не иска да се признае. Най-после признава погрѣшката си и се мѫчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрѣшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпѫдятъ отъ райската градина. Следъ това ще минатъ хиляди години, докато се върнете отново въ рая. Съвременнитѣ хора едва сега сѫ започнали да съзнаватъ погрѣшкитѣ си. Следъ това ще започнатъ да ги из- правятъ. Докато дойде този день, тѣ ще оратъ и сѣятъ земята, съ поть на челото ще изкарватъ прехраната си, както бѣше казано на Адама. И жената ражда деца съ мѫки и страдания, както бѣше казано на Ева. И на змията бѣше казано, по коремъ да се влачи и съ пръсть да се храни. Като видѣ Богъ, че се разкаяха, каза имъ: Ще изпратя Сина си, да ви научи, какъ да живѣете. Така ще се спасите и ще се върнете въ рая. Христосъ дойде на земята и проповѣдваше на човѣчеството новия законъ — законътъ на любовьта. Той имъ каз-ваше : Който иска да се спаси, трѣбва да се отрече отъ себе си, отъ заблужденията на свѣта, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които свѣтътъ дава, ще го заведатъ въ правия пѫть. Свѣтовното учение е старо, отживѣло своето време. То води къмъ заблуждения и разочарования. Спасението на човѣка не е нито въ женитбата, нито въ майчинството, нито въ високитѣ служби. Искашъ ли да се спасишъ, да познаешъ Бога, бѫди готовъ да изпълнишъ волята Му и да Му слу- жишъ. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ майка си и баща си, отъ богатството си, отъ себе си и отъ своя животъ и не ме последва, не може да бѫде мой ученикъ.“ — Възможно ли е човѣкъ да се откаже отъ всичко това и да бѫде щастливъ? — Възможно е. Сегашнитѣ хора, съ своето знание и богатство, приличатъ на натоварени коне. Какво допринасятъ на коня книгитѣ на ученитѣ и богатството имъ, които той носи на гърба си ? Не само че не го правятъ ученъ, но охлузватъ гърба му. Коньтъ пъшка подъ тежестьта на товара и се оплаква, че гърбътъ му страда. Той пита, какъ да се освободи отъ този товаръ. Нищо не му остава, освенъ да го хвърли и да бѣга въ гората, на свобода. Книгитѣ, богатството, които носи на гърба си, не сѫ негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежатъ. Какво трѣбва да прави машинистътъ, който кара влака ? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щомъ се отегчи, има право да напусне. Ще дойде другъ, вмѣсто него, да продължи работата. Щомъ товарътъ на гърба ти стане тягостенъ, хвърли го настрана! Той е зло, отъ което трѣбва да се освободишъ. Тъй щото, ако питате, какво представятъ злото и доброто, отговарямъ: Злото е тежъкъ товаръ, който носишъ день и нощь на гърба си. Доброто е благо, което всѣкога те следва. Злото ограничава човѣка и го прави нещастенъ, а доброто му показва правия пѫть и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христосъ носѣше тежъкъ то- варъ. Наистина, Христосъ понесе грѣховетѣ на човѣчеството, но знаеше, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Той казва: „Иде вече царьтъ на този свѣтъ, който нѣма нищо общо съ мене. За да познае свѣтътъ, че азъ любя Отца, станете да отидемъ оттукъ“. Когато се намираше въ изпитания, Христосъ се молѣше усърдно на Бога. Той мина презъ такива страдания, че кървавъ поть излизаше отъ поритѣ Му. Въ момента на най-голѣмитѣ страдания, Той се молѣше на Бога да се отмѣни тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля“. Така Христосъ показа на човѣчеството, че всички трѣбва да миватъ презъ голѣми страдания, за да влѣзатъ въ пѫтя на любовьта. Въ най-тежкитѣ моменти на живота си Той бѣше самъ, ученицитѣ Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, съ Когото бѣше свързанъ. Постѫпвайте и Вие като Христа. Щомъ се намѣрите предъ мѫчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бѫде Твоята воля! Никой не може да влѣзе въ Царството Божие безъ страдания. Никой не може да влѣзе въ Царството Божие, ако не се откаже огъ незаконното богатство на своитѣ дѣди и прадѣди. — Какво ще остане за насъ, ако се откажемъ отъ цѣлото си богатство ? — Ще ви остане сѫщественото. Какво губи човѣкъ, ако има единъ истински приятель и деветь лъжливи и се откаже отъ деветтѣ ? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на единия приятель, който може да ви следва навсѣкѫде. Той е истинското богатство, а деветтѣ сѫ лъжливото, фалшиво богат-ство, което всѣки моментъ може да ви изневѣри. Кое е истинското богатство? — Божията Любовь, Божието знание и Божията истина. Тѣ вървятъ подиръ човѣка и на другия свѣтъ. Човѣшката любовь трае най-много до гроба, а Божията и следъ гроба. Тя е вѣчна и неизмѣнна. По какво познавате, дали даденъ човѣкъ ви люби? Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, да вдигне кръста си и да ме последва.“ Следователно, който ви люби, той ще бѫде съ васъ и на този, и на онзи свѣтъ; и до гроба, и следъ гроба. Жената плаче за мѫжа си, че го изгубила, облича се съ черни дрехи, но следъ една година казва: Живитѣ при живитѣ, умрѣлитѣ при умрѣлитѣ. Тя сама се утешава и започва да мисли да се ожени за другъ мѫжъ. Колкото и да говори за любовьта си къмъ своя мѫжъ, любовьта и е временна и измѣнчива. Ако любовьта не следва вашия мѫжъ или вашата жена, тя е преходна. После ще се извинявате, че сте хора съ слабости, че така сте родени и т. н. Това не е никаква философия. Човѣкъ трѣбва да стигне върха на планината. Само така той ще бѫде спасенъ и ще влѣзе въ рая. Остане ли въ подножието на планината, ще излѣзе вънъ отъ рая. — Можемъ ли да стигнемъ върха ? — Можете. — Какъ ? — Чрезъ вѣрата. Ние говоримъ за онази вѣра, която ви помага да разбирате нѣщата. Ние говоримъ за онази истина, която е въ васъ; ние говоримъ за онази любовь, която е въ васъ. Иначе, колкото и да ви се говори за Божията любовь, истина и знание, нищо не можете да разберете. Защо човѣкъ разбира мѫчно нѣщата? — Защото живѣе въ временния порядъкъ на живота. Какъ ще разчиташъ на чуждата кѫща ? Ти си наематель, днесъ живѣешъ въ една кѫща, но следъ година собственикътъ разваля кѫщата си, иска да строи нова и ти предлага да я напуснешъ. За да бѫдешъ спокоенъ, трѣбва да имашъ собствена кѫща, никой да не те пѫди. Следователно, разчитайте само на сѫщественото, на реалното, на Божественото въ себе си, което никой не може да ви отнеме. Що се отнася до временното, преходното, не разчитайте на него. То е сѣнка на реалностьта. Не бѣгайте отъ сѣнкитѣ, защото и тѣ могатъ да ви донесатъ временно благо, но не разчитайте на тѣхъ. Любовь, която носи животъ, е истинска; знание, което носи свѣтлина, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизмѣнна. Това сѫ максими, които трѣбва да носите съ себе си. Съ тѣхъ трѣбва да разрешавате всички мѫчнотии въ живота си. Тѣ сѫ орѫжия, съ които можете да воювате безопасно, както за себе см, така и за близкитѣ си. Съвременнитѣ хора се питатъ, какъ ще се оправи свѣтътъ ? — Чрезъ огъня на любовьта. Най-силниятъ огънь, който сѫжществува въ цѣлата вселена, е огъньтъ на любовьта. Дето се насочи този огънь, всичко стопява. Срещне ли неприятель на пѫтя си, тя стопява всичкитѣ му орѫжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуденъ да отстѫпи. Това не значи, че огъньтъ на любовьта ще изгори свѣта. Който мине презъ нейния огънь, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влѣзе въ новия животъ. Нѣма сила въ свѣта, нито живо сѫщество, които могатъ да устоятъ на огъня на любовьта. Всѣки, който се опита да и се противопостави, минава презъ голѣми страдания. Нѣма мѣсто, дето огъньтъ и да не прониква; той действува и въ ада, и въ рая. Апостолъ Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ чрезъ любовьта за онѣзи, които Го любятъ“. Велико благо е за душата да мине презъ огъня на любовьта. Цѣлата вселена ще се отвори за васъ, като жилище; ще почувствувате връзката си съ Бога, като вашъ Баща, и ще се радвате на онази вѣчна свобода, която дава възможность на всичко живо да расте, цъвти и зрѣе. Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовьта. Който издържи на този огънь, той ще бъде спасенъ. Казано е за Христа, че донесълъ огънь въ свѣта — огъньтъ на любовьта. Затова наричатъ Христа „Агнецъ Божи“. Той донесе Божията Любовь, която ще освободи човѣчеството отъ робството и ограниченията, отъ връзкитѣ на миналото, които го спъватъ. Тогава ще се цитира новъ стихъ: „Търсѣха ме тѣзи, които азъ търсѣхъ. Намѣриха ме тѣзи, които азъ намѣрихъ“. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 20. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 16 февруарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгревъ.
  3. "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Слуги на доброто Размишление. I. Послание Петрово, гл. 5. Какви сѫ сѫщественитѣ нѣща? — Кратки, ясни и съдържателни. На гладния и на болния не говори много. Тѣ не обичатъ дълги наставления и много съвети. Слабиятъ пъкъ не обича да се бори. Следователно, за да знаешъ, какъ да постѫпвашъ при различни случаи въ живота, нуждно е разбиране, напредничавость и будно съзнание. Човѣкъ не е всѣкога еднакво буденъ. Нѣкога съзнанието му е будно и свѣтло, а нѣкога — едва мъждѣе. Често човѣкъ е непостояненъ въ своитѣ убеждения, вѣрвания и разбирания. Нѣкога той е непостояненъ и въ любовьта си, и въ обичьта си къмъ истината, както и въ изпълняването на Божията воля. Още първитѣ християни сѫ говорили за непостоянството на човѣка. Тѣ сѫ имали опитность отъ него. Затова апостолъ Петъръ казва: „Бѫдете трезви, бодри, защото съперникътъ ви, дяволътъ, като лъвъ рикае и обхожда да търси, кого да погълне; комуто се съпротивявайте, стоещи твърди въ вѣрата, понеже знаете, че иститѣ страдания се случватъ на братята ви, които сѫ на свѣта.“ (— 8 и 9 ст.). Хората се страхуватъ отъ дявола, като отъ звѣръ, да не ги срещне на пѫтя имъ. Дяволътъ е много ученъ, познава законитѣ на човѣшката мисъль и майсторски напада. Той се приготвя предварително и отдалечъ още стреля, и то на слаби, лесноуязвими мѣста. Той е голѣмъ дипломатъ. Когато изкушава, той започва съ любовьта. Достатъчно е да заговори на нѣкого за любовь, за да отвори сърдцето му. Следъ това лесно постига цельта си. Всички спорове ставатъ все отъ любовь и за любовь. Първо той ще те накара да обикнешъ живота и за едно парче хлѣбъ, ще те скара и съ най-близкитѣ ти. Ти мислишъ, че безъ това парче хлѣбъ нѣма животъ. И за да живѣешъ по-дълго време на земята, ще се карашъ и биешъ съ хората. Сѫществуватъ два живота: висшъ животъ — на доброто и нисшъ животъ — на злото. Въ добрия животъ слабиятъ е господарь, а силниятъ слуга. При злото силниятъ е господарь и заповѣдва, а слабиятъ слугува. Следователно, който иска да заповѣдва на хората да му слугуватъ, той е въ пѫтя на злото. Който иска да слугува на слабитѣ, той е въ пѫтя на доброто. Ще кажете, че е унижение за силния да се подчинява на слабия. Това не е унижение, защото силниятъ лесно може да се освободи отъ заповѣдитѣ на слабия. Каквото да прави, слабиятъ никога не може да подчини силния. Другъ е въпросътъ, ако силниятъ доброволно се подчинява. Страшно е положението на слабия, попадналъ подъ влиянието на силния. Той не може лесно да се освободи отъ неговото влияние. Както слабиятъ не може да заповѣдва на силния, така и глупавиятъ не може да заповѣдва на умния, нито лошиятъ — на добрия. Доброто е по-силно отъ злото. Следователно, ако се случи да попаднешъ подъ влиянието на злото, не се страхувай. Призови доброто на помощь, и то ще те освободи. Щомъ изпълнявашъ Божията воля, и да попаднешъ въ пѫтя на злото, доброто ще те освободи. Изучавайте живота, за да го познавате въ всичкитѣ му форми. Дали ще влѣзете между хората, животнитѣ или растенията, навсѣкѫде ще видите проявитѣ на доброто и злото. Дето има добро и зло, тамъ сѫществуватъ спорове и недоразумения. Срѣщате две наежени кучета, ръмжатъ, борятъ се за една кость. Отъ човѣшко гледище, костите струва едва единъ левъ, но отъ гледището на кучетата тя е голѣмо богатство. Обаче, това, което за кучето струва нѣщо, за човѣка е нищо. И това, което за човѣка е нѣщо, за ангела е нищо. Ангелътъ се чуди, защо хората се каратъ, спорятъ, биятъ се за кѫщи, направени отъ тухли и камъни, или за единъ - два метра земя, или за една малка нива. Ангелътъ се чуди, какъ хората не могатъ да живѣятъ добре. Много естествено. Добриятъ животъ зависи отъ редъ условия. Искашъ да пѣешъ, но не взимашъ вѣрно тоноветѣ: съ половинъ тонъ по-високо или по-низко. Който не е му- зикаленъ, ще каже, че нѣма нищо лошо въ неправилното взимане на тоноветѣ. Той казва, че половинъ тонъ по-високо или по-низко, не играе важна роля въ музиката. Не е така. За да вървятъ работитѣ ви добре, тоноветѣ на вашия физически и духовенъ животъ трѣбва да бѫдатъ точни, ясни и опредѣлени. Какъвъ е този животъ, въ който тонътъ на любовьта е колебливъ, невѣренъ и неясенъ? Като се говори за музика и тонове въ материалния и духовния животъ, имаме предъ видъ вѫтрешната музика въ човѣка. Въ това отношение, всѣки човѣкъ пѣе и свири, понѣкога доброволно, понѣкога чрезъ насилие. Доброволно пѣе човѣкъ, когато му се плаща. Колкото повече му се плаща, толкова по-вѣрни тонове взима. Тогава духътъ му е повдигнатъ, и той си служи повече съ диези. Когато го биятъ, духътъ му е пониженъ, и той не пѣе до-броволно. Тоноветѣ сѫ повече миньорни, съ голѣми понижения. Музика има и въ мислитѣ, и въ чувствата. Когато мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ отъ нисшъ характеръ, тоноветѣ сѫ мъртви, сухи. Сухота има и въ проявитѣ на човѣка. Нѣкой говори за любовьта, за доброто, за истината, но отъ него вѣе хладина. Казватъ: Този човѣкъ е сухъ и студенъ. Понѣкога сухотата е на мѣсто; но ако се увеличи повече, отколкото трѣбва, тя произвежда изсушаване на цѣлата растителность въ човѣка. При тѣзи условия, той не може да расте и да се развива. Щомъ се намали сухотата, растенето започва. Съ това се обяснява процесътъ на растенето въ всички живи сѫщества: хора, животни и растения. Нѣкои растения едва се издигатъ отъ земята, а други достигатъ голѣма височина. Има дървета, които израстватъ много високо, до сто метра височина. Тѣ поглеждатъ на останалитѣ растения отвисоко и ги считатъ за дребни, нищожни. Това показва, че и растенията, като хората, биватъ горди и щеславни. Предъ тѣхъ и човѣкъ е малъкъ, дребенъ, но сѫщиятъ този човѣкъ взима брадвата и ги отсича. Следъ време той ще си направи кѫща отъ тѣхъ и ще и се радва. Но при голѣма буря, кѫщата на горделивия човѣкъ се събаря. Затова е казано въ Писанието: „Който стои, да гледа да не падне. Значи, има опасность за всѣки човѣкъ да падне. И праведниятъ, и грѣшниятъ еднакво могатъ да паднатъ. Всѣка гордость трѣбва да се сломи. Нѣма човѣкъ, животно, дърво или камъкъ, на които гордостьта да не се е сломила. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ по-ложителна философия, а не отъ философията на камънитѣ, растенията и дърветата. Съ тѣхната философия не можешъ да отидешъ далечъ. Какво сѫ постигнали камънитѣ ? — Съ тѣхъ постилатъ улицитѣ. Какво сѫ постигнали дърветата ? — Съ тѣхъ правятъ кѫщи, огради и др. Като вижда, че тѣ се стремятъ нависоко и се борятъ помежду си, кой да излѣзе надъ всички, човѣкъ взима брадвата и започва да сѣче. Така дърветата научаватъ урока си и придобиватъ смирение. Тѣ започватъ да се жертвуватъ, даватъ плодоветѣ си, безъ да очакватъ нѣщо. Смирение е нуждно на човѣка. Ако е горделивъ като дървото, трѣбва да се жертвува за другитѣ, безкористно да дава плодоветѣ си. Така ще се избави отъ брадвата на своя господарь. Ако е горделивъ като камъка, трѣбва да се смали, да се зарови дълбоко въ земята и да се превърне въ скѫпоцененъ камъкъ. Хиляди години трѣбва да стои той тамъ, докато човѣкътъ го извади, шлифова и тури на себе си, като украшение. Само така, камъкътъ ще се избави отъ чука на своя господарь. Докато гледате отвисоко на по-дол- ностоещитѣ, брадвата и чукътъ дълго време ще играятъ върху гърба ви. Докато мислите само за себе си, за своитѣ лични нужди, вие ще падате и ставате, ще печелите и губите и ще се чудите, защо нѣмате успѣхъ въ живота си. Много естествено. Гордостьта и щеславието събарятъ човѣка, а не го повдигатъ. Ще кажете, че се молите на Бога, че правите голѣми добрини. И това не е достатъчно. Колко малко сѫ добринитѣ на човѣка, въ сравнение съ тѣзи на Бога, Който никога не казва, какво прави за живитѣ сѫщества. Никѫде не е писано, какво е направилъ и прави Той за човѣка. Достатъчно е нѣкой да ви направи едно добро, за да го впише въ книгата на своя активъ. Следъ това хората ще четатъ, колко добрини е направилъ той и ще го произведатъ светия. Много светии имало въ миналото; много светии има и днесъ. Навсѣкѫде четатъ за тѣхнитѣ добри дѣла, безъ да се споменава нѣщо за погрѣшкитѣ имъ. Ще кажете, че светиитѣ нѣматъ погрѣшки. Има светии безъ погрѣшки, но тѣхъ малцина познаватъ. Онѣзи, които хората сѫ признали за светии, иматъ поне една погрѣшка. Такъвъ светия е еврейскиятъ царь Давидъ, погрѣшката на когото е записана въ книгата на Царетѣ и до днесъ се чете отъ хората. Той се влюбилъ въ жената на единъ оть своитѣ поданици и, за да се освободи отъ него, изпратилъ го на война, на първата линия, дето билъ убитъ. Обаче, намѣрилъ се другъ светия, пророкъ Натанъ, който го изобличилъ за престѫплението му по отношение къмъ Урия Хетееца, на когото взелъ жената. Натанъ изобличилъ Давида съ единъ примѣръ. Той му казалъ: Царю, твоитѣ закони не се зачитатъ въ царството ти. — Кой смѣе да не ги зачита ? Пророкътъ про- дължилъ: Въ едно царство живѣлъ единъ беденъ, добъръ човѣкъ, който ималъ само една овчица, която много обичалъ. Другъ, богатъ човѣкъ, който разполагалъ съ много стада, овце и говеда, поканилъ гости и пожелалъ овчицата на бедния, съ нея да ги угости. Той убилъ бедния човѣкъ и взелъ овчицата му. — Кой посмѣ да направи това? Смърть на неговата глава! — извикалъ царьтъ. — Ти cи този човѣкъ — казалъ пророкътъ. Като четете историята на Давиде, и вие казвате, че тава е голѣмо престѫпление, но нека всѣки се запита, не е ли направилъ сѫщото престѫпление. Колко хора — вѣрващи, учени, духовни, сѫ убивали и продължаватъ да убиватъ красиви мисли и чувства въ своята душа, както и въ душата на своитѣ близки. Какво отъ това, че си вѣрващъ, ученъ, виденъ музикантъ, художникъ или философъ? Това сѫ временни положения, презъ които минавашъ. Това е временна дреха, съ която си облѣченъ. Днесъ облѣчешъ една, на другия день — друга. Важно е да учишъ, да придобивашъ нѣщо ценно, което да прилагашъ въ живота си. Често на хората се говори съ сравнения. Добре е да си служите съ сравнения, но тѣ трѣбва да изясняватъ мисъльта, а не да я замъгляватъ. Иначе, ще изгубите интересъ къмъ онова, което ви се говори. Нѣкой пѣе една пѣсень, но вие се отегчавате отъ нея и искате да ви изпѣе една народна пѣсень. Ако сте българинъ, ще запѣете пѣсеньта „Стоянъ мами си думаше“, или „Заплакала е гората, гората и планината“. Какво особено направилъ Стоянъ? Впрегналъ биволитѣ си и тръгналъ на работа. На пѫтя си срещналъ деветь красиви моми, които погледналъ. Хубави и охранени били биволитѣ на Стояне, но той не билъ добъръ. Ималъ остенъ въ рѫката и съ него бодѣлъ биволитѣ. Той искалъ да се покаже предъ момитѣ, какъ съ мръдването на дѣсния и лѣвия кракъ, и биволитѣ му тръгвали. Той върви, и тѣ вървятъ съ него. Ще кажатъ, че Стоянъ е майсторъ, знае, какъ да върви. Той знае да върви напредъ, но питайте биволитѣ, колко имъ струва това движение — остенътъ дупчи кожата имъ. И тъй, момитѣ се въртятъ на хорото отлѣво къмъ дѣсно, а момцитѣ — отдѣсно къмъ лѣво. Момитѣ и момцитѣ се въртятъ, но горко на биволитѣ! Нѣма защо да се въртишъ нито налѣво, нито надѣсно — неправо ще вървишъ. Не извъртай мислитѣ и чувствата си ! Тѣ трѣбва да вървятъ въ права посока—нито налѣво, нито надѣсно. Ти нѣмашъ право да впрѣгашъ биволитѣ си и да ги бодешъ съ остенъ. Така не се заповѣдва. Ако искашъ да те харесатъ за знанието, красотата и силата ти, трѣбва да се откажешъ отъ остена. Обаче, нито красотата е нѣщо сѫществено, нито знанието и силата. Тѣ сѫ мазилки, съ които човѣкъ украсява кѫщата си. Ще дойде день, когато мазилката пада, и кѫщата погрознява. Значи, има красота, знание и сила, които никога не отпадатъ. Тѣ сѫ сѫществени и неизмѣнни. Младость и старость, които се губятъ, не сѫ сѫществени. — Защо не сѫ сѫществени? — Защото сѫ вънъ отъ любовьта. Знание, сила и красота, които се проявяватъ въ любовьта, сѫ сѫществени. Младость и старость, проявени въ любовьта, сѫ сѫществени. Когато младостьта се разбере въ нейната пълнота, вие влизате въ живота на любовьта; когато старостьта се разбере въ нейната пълнота, вие влизате въ живота на мѫдростьта. Следователно, който не разбира младостьта, която живѣе въ любовьта, и старостьта, която живѣе въ мѫдростьта, той е на кривъ пѫть и преждевременно оглупява и остарява. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да разбере любовьта и мѫдростьта? — Докато е младъ, ще слугува на любовьта; като старъ, ще слугува на мѫдростьта. — Какъ ще разбере човѣкъ себе си? — Като слугува на истината. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ единственитѣ пѫтища, по които човѣкъ върви свободно, безъ да заповѣдва и да му заповѣдватъ. Който се опиталъ да имъ заповѣдва, той самъ се натъкналъ на голѣми мѫчнотии и противоречия. По отношение на любовьта, мѫдростьта и истината, можешъ да бѫдешъ тѣхенъ слуга, но въ никой случай господарь. Ти ще имъ служишъ доброволно, безъ никакво външно насилие. Ако не можешъ да служишъ така, никога нѣма да влѣзешъ въ Царството Божие. Това подразбира стихътъ: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Да станешъ дете, това значи, да се смиришъ. Само смирениятъ служи на любовьта, мѫдростьта и истината. Само смирениятъ може да влѣзе въ Царството Божие. Какво означава смирението? Споредъ нѣкои, смирява се онзи, който може да се огъва като дървото; смирява се онзи, който се търкаля като камъка, отъ планината до долината. Това не е смирение. Истинското смирение подразбира служене на любовьта, на мѫдростьта и на истината, при което човѣкъ изпитва щастие и доволство. Той разбира жи-вота, възприема знанието и свѣтлината и се чувствува свободенъ. Нѣма по-голѣмо щастие за човѣка да служи на великитѣ добродетели. Така той служи на Бога и става едно съ Него. Кой се смирява? — Който е способенъ да се огъва, т. е. да служи на Бога и да Му се подчинява. Само зеленото, живото дърво се огъва и расте. Сухото дърво, обаче, не се поддава на огъване. Речешъ ли да го огъ- нешъ, ще го счупишъ. Следователно, докато расте и се развива, докато живѣе, човѣкъ може да се справи съ гордостьта си. Пресъхне ли животътъ въ него, той се превръща въ сухо дърво, което лесно се чупи и гори. За да огънете сухото дърво, трѣбва да го намокрите, т. е. да го прекарате отново презъ живота. Най-горделивото дърво въ живота е човѣкътъ. Той постоянно се обижда. Нѣкой му казалъ нѣщо, той се обижда. Че обущата, дре- хитѣ и шапката му сѫ скѫсани, пакъ се обижда. Че не го погледнали, както трѣбва, или не го оценили правилно, пакъ се обижда. Свѣтътъ е пъленъ съ горделиви дървета, които постоянно се търкатъ едни въ други. Кой кого трѣбва да успокоява, и кой на кого да каже добра дума, не се знае. Като се уподобяватъ горделивитѣ хора на сухи дървета, това не значи, че човѣкъ е най-лошото сѫщество на земята. Той е лошъ, докато не се очистилъ, докато лежи въ кальта. За да прояви доброто въ себе си, трѣбва да стане, да се изправи на краката си и да се очисти. Докато не престанешъ да вдигашъ и слагашъ рѫката си върху гърба на своя ближенъ, ти всѣкога ще бѫдешъ лошъ; докато не престанешъ да упражнявашъ езика си като остъръ камъкъ, да чупи главитѣ на хората, ти всѣкога ще бѫдешъ лошъ. Употрѣби рѫката си, за да повдигнешъ падналия си братъ. Употрѣби езика си за благото на човѣчеството. Защо да не излизатъ отъ устата ти благи думи? Да бѫдемъ благи и съвършени като Бога. — Можемъ ли да постигнемъ това ? — То е другъ въпросъ. Това трѣбва да бѫде идеалъ на нашата душа. Следователно, да бѫдемъ благи, съвършени, мѫдри, любещи и силни като Бога! Постигнемъ ли това, нѣма вече състезание съ Бога, но ще се сливаме съ Него, да станемъ едно съ Него. Всѣки органъ на тѣлото трѣбва да бѫде силенъ, да придобие качествата на цѣлото, безъ да пожелае да излѣзе вънъ отъ тѣлото. Ако органитѣ пожелаятъ да бѫдатъ свободни и напуснатъ тѣлото, смърть ги очаква. Това е животътъ на сатаната, който се отдѣлилъ отъ Цѣлото. Той се опиталъ да влѣзе въ борба и състезание съ Бога, но се провалилъ. Той иска да бѫде господарь на земята, но краятъ му е дошълъ. За да запази положението си, и той се моли, но молитвата му не се чува. Да вдигашъ рѫцетѣ си нагоре и да колѣничишъ, това не е молитва. Такава молитва отегчава човѣка. Истинската молитва е разговоръ. Като се моли, човѣкъ изучава правилата на говоренето. Въ този смисълъ, молитвата не е нищо друго, освенъ духовна граматика. Ако не можешъ да се молишъ правилно, не можешъ и да говоришъ правилно. Човѣкъ се нуждае не само отъ материална граматика, но и отъ духовна, да разбира вътрешния смисълъ на нѣщата. Само така той се свързва съ Бога и съ възвишения свѣтъ. Едно се иска отъ човѣка: да отвори сърдцето си за Божията Любовь и да разчита на нея. Очаква ли хората да го обичатъ, той е на кривъ пѫть. За какво ще го обичатъ хората ? Ако го обичатъ за красотата му, тя лесно може да се загуби; ако го обичатъ за знанието му, и то изчезва; ако го обичатъ за силата му, и тя намалява. Любовьта произлиза отъ нѣщо постоянно и неизмѣнно. Следователно, не очаквай да те обичатъ, но пръвъ ти обичай. — Кого ще обичашъ ? — Бога. — Защо трѣбва да Го обичашъ? — За да бѫдешъ щастливъ. Щастието е пѫть къмъ съвършенство. Не можешъ да влѣзешъ въ съвършения животъ, докато си въ тъмнина и нещастие. Затова е казано въ Писанието „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Днесъ всички хора решаватъ въпроса за любовьта. Това е труденъ въпросъ, но трѣбва да се реши правилно. Не го ли решатъ, както трѣбва, ще пропаднатъ на изпита. Досега всички хора сѫ пропадали, важно е днесъ да не пропаднатъ. Комисията, която ги изпитва, е строга и взискателна, не прави никакви отстѫпки. За нея е безразлично, дали светия, или обикновенъ човѣкъ се явява на изпита. Тя е еднакво строга и къмъ светията, и къмъ обикновения човѣкъ. Щомъ не учатъ, тѣ не- премѣнно ще пропаднатъ. При това, не е достатъчно само да учи човѣкъ, но той трѣбва да прилага наученото. Какъвъ светия е този, който не е миналъ презъ изпитания ? Той се мисли за светия, а като срещне красива мома, не може да издържи изпита си. Въ какво се заключава пропадането му? Първоначално той се усмихва на младата мома, разговаря съ нея. Но щомъ дойде другъ момъкъ, той се безпокои, смущава се, да не би момата да спре вниманието си на него — става строгъ и навѫсенъ. Това показва, че светията не издържалъ изпита си. Смирение се иска отъ човѣка. Докато светията се представя предъ момата като човѣкъ съ устойчивъ моралъ, веднага се натъква на изкушение, самъ да се изпита. Има нѣщо, което се крие въ човѣшкото сърдце. То става причина за неговото падане. Въ сърдцето се криятъ слабоститѣ на човѣка. Докато ги преодолѣе, всѣкога ще срѣща на пѫтя си съблазни, които ще му служатъ като предметно учение. Много професори и професорки ще срѣщате, докато научите уроцитѣ на живота и издържите изпита си. Изкушенията и изпитанията сѫ професоритѣ и професоркитѣ. Презъ много свѣтли и тъмни мѣста ще мине човѣкъ, докато научи уроцитѣ си. — Не може ли безъ тъмнитѣ мѣста ? — Не може. Както сѣнкитѣ сѫ необходими въ картинитѣ на художницитѣ, така и въ пѫтя на човѣшкото развитие сѫ необходими тъмнитѣ мѣста. Като се говори за изпитания и изкушения, явява се опасность, да не се попарятъ листата на вашето дърво. За какво трѣбва тогава да се говори на съвременнитѣ хора ? Ще кажете, че за да не се попарятъ листата имъ, трѣбва да се говори за моралъ. За кой моралъ? Отъ гледището на Божествения животъ, съвременниятъ моралъ е безморалие, а чистотата имъ — нечистота. Може да се говори на хората за великъ моралъ, но следъ като пречистятъ живота си. Това се постига само когато го прекаратъ презъ нѣколко филтри, да се пречисти. Това е неизбѣженъ процесъ, свързанъ съ развитието на човѣка. — Какъ се познава, че животътъ на хората е нечистъ? — По страданията. Нѣма човѣкъ на земята, който да не страда. Следователно, страданията показватъ, че човѣшкиятъ животъ съдържа много утайки отъ миналото, които трѣбва да се премахнать. Чуждитѣ нѣща въ организма причиняватъ страдания. Чуждитѣ нѣща въ живота сѫщо причиняватъ страдания. Недоволството показва, че има нѣщо чуждо въ тебе. Колкото и да е малко чуждото вещество, то всѣкога произвежда неразположение, недоволство, страдание. Щомъ се освободишъ отъ него, радостьта иде. Тя показва, че си видѣлъ една чиста капчица на слънцето, въ която се отразяватъ слънчевитѣ лѫчи. Всѣки човѣкъ се радва на малкитѣ нѣща въ живота, защото тѣ отразяватъ чистотата и свѣтлината. Кой не се радва на малкото дете ? И кой не скърби, когато види, какъ чиститѣ, росни капки постоянно се калятъ? Сѫществуватъ три филтра, чрезъ които можете да пречистите живота си: филтърътъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. — Какъ ще си служимъ съ тѣхъ ? — Както разбирате. Щомъ ви се дадатъ филтритѣ, дава ви се и нуждната свобода, да разполагате съ тѣхъ, както искате. Само така ще бѫдете благоугодни на Бога. Не мислете, че съ молитвитѣ си можете да Го разположите къмъ себе си, да Го умилостивите. Богъ е съ васъ, когато вършите Неговата воля, когато имате предъ видъ Неговата слава. Така Той ще ви повдигне. Само Богъ е въ сила да повдигне човѣка — никой другъ. Самъ човѣкъ може да слиза, но не и да се качва. Качването, повдигането, възлизането е отъ Бога. Кой възраства сѣмето? —Слънцето. Безъ свѣтлината и топлината на слънцето, сѣмето би останало въ земята за вѣчни времена. Помнете тогава: Безъ Божията Любовь и Мѫдрость нѣма растене. Тѣ повдигатъ човѣка, водятъ го къмъ висинитѣ на живота. Безъ тѣхъ той ще се намѣри въ долината, отдето никой не може да го извади. Казано е въ Писанието: „Синоветѣ Божии служатъ на Господа.“ Така тѣ вървятъ отъ сила въ сила и отъ слава въ слава. Попаднатъ ли въ рѫцетѣ на дявола, очакватъ ги страдания и смърть. Будни трѣбва да бѫдете. Може да се разговаряте съ дявола, да слушате лекциитѣ му, но никога да не му служи-те. Каквито обещания да ви дава, не му вѣрвайте. Ще гледате свободно навсѣкѫде, но съюзъ съ него нѣма да правите. Ако искате да служите на Бога, ще се откажете отъ дявола. На една фотографна плоча не може да отпечатате едновременно два образа. Само единъ образъ ще отпечатате на плочата — образътъ на Бога. Фотографната плоча е човѣшкото съзнание. Носете Бога въ съзнанието си, ако искате да не грѣшите. Човѣкъ грѣши, когато обича себе си повече отъ Бога и отъ своя ближенъ. Бога ще обичашъ съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата си, а ближния си като себе си. Не обичашъ ли така, ще попаднешъ въ областьта на изкушенията. Обичайте хората, безъ да имъ създавате изкушения. Правете имъ добрини, безъ да ги поставяте въ противоречия. И тъй, ще обичате първо Бога, после себе си и своя ближенъ. Когато правите добро, ще имате предъ видъ последствията отъ това, което сте направили. Какво добро е това, да качишъ на колата си единъ беденъ човѣкъ и да разтърсишъ цѣлата му вѫтрсшность? Ти искашъ да го улеснишъ, да не ходи пешъ, но нѣмашъ предъ видъ, че колата ти е безъ пружини и ще го разтърси. Въ такъвъ случай, по-добре да върви пешъ, отколкото да се вози на колата ти. Другъ е въпросътъ, ако срещнешъ човѣкъ, на когото двата крака сѫ счупени. Ще го качишъ на колата си и ще карашъ бавно, спокойно, да не го разтърсишъ много. Въ този случай, ти си направилъ едно добро. И при това положение ще го разтърсишъ, но за предпочитане е да се качи на колата ти, отколкото да остане на пѫтя, безъ никаква помощь. Той се намира въ положението на човѣкъ, който не може да прави добро. Следователно, който не може да прави добро, краката му сѫ счупени; който е несправедливъ, рѫцетѣ му сѫ счупени; който не обича и не може правилно да говори, езикътъ му е повреденъ; който не знае, какъ да гледа на нѣщата и не вижда правилно, той не обича истината; който не разбира нѣщата, мисъльта му е изопачена. Знание е нуждно на човѣка. То се постига чрезъ наблюдения и опити. Наблюдавайте хората и се учете отъ тѣхъ. Наблюдавайте и себе си. Така ще дойдете до правилното разбиране на нѣщата. Така ще разберете, какво представя жертвата и за кого трѣбва да се жертвувате. Ще кажете, че трѣбва да се жертвувате за ближния си. Тази жертва е безпред-метна. Трѣбва да се жертвувате за себе си. И тази жертва е безпредметна. Това е все едно да се жертвувате за пияницата, който по цѣли дни пие, или за младия момъкъ и мома, които мислятъ само за едно — да се харесатъ единъ на другъ. Истинската жертва подразбира служене на Бога, готовность да се изпълнява Неговата воля. Момата въздиша за момъка, момъкътъ — за момата и мислятъ, че съ това се жертвуватъ единъ за другъ. Въздишането не е жертва. При това, тѣ така въздишатъ, че всички ги чуватъ и разбиратъ. Изкуство е да въздишашъ и скърбишъ за нѣкого, безъ да те чуватъ другитѣ. Въ тази скръбь има нѣщо музикално. Повечето хора въздишатъ, толкова силно, че всички ги чуватъ. Даже става нужда да турятъ памукъ въ ушитѣ си, да не се пукне тѫпанчето имъ. Въ това въздишане има шумъ, но не и музика. Изкуство е да плаче човѣкъ така, че окржжаващитѣ да се веселятъ. Или така да плаче, че никой да не го вижда. Защо плаче човѣкъ? — Да измива прозорцитѣ на своята душа. Ако плачътъ е на мѣсто, прозорцитѣ се измиватъ добре и, който погледне презъ тѣхъ, вижда нѣщата ясно. — Защо скърби човѣкъ?—Да произведе топлина. Той е въ зимата на своя животъ и непремѣнно трѣбва да скърби, за да стопли стаята си. Щомъ мине зимата, иде пролѣтьта, и тогава скръбьта се превръща въ радость. Сега ще ви дамъ нѣколко правила за живота, които трѣбва да спазвате. Често хората се запитватъ, колко трѣбва да ядатъ. Яжъ толкова, колкото ти е приятно, но никога не преяждай. Преядешъ ли, ще страдашъ. Учи съ постоянство и любовь, безъ да претоваряшъ ума си. Всѣкога бѫди доволенъ на малкото, което ти се дава. Не желай да имашъ голѣми богатства. Желай толкова богатство, колкото ти е потрѣбно. Нека всѣки день да придобивашъ по нѣщо ново, отъ което да изтича по малко и навънъ. Не задържай придобитото за дълго време въ себе си. Ако задържашъ дълго време храната въ стомаха си, ще заболѣешъ; ако задържашъ дълго време свѣтлината въ очитѣ си, ще ги повредишъ; ако задържашъ дълго време топлината въ сърдцето си, и то ще се повреди. Дойде ли любовьта въ тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бѫди благодаренъ на това, което ти е оставила тя. Грѣхьтъ на хората произтича отъ желанието имъ да задържатъ нѣщата за дълго време въ себе си. Благодари за това, което любовьта ти дава въ единъ моментъ, не желай повече. Този моментъ носи щастие за цѣлъ животъ. Като не разбиратъ законитѣ на любовьта, хората искатъ да я задържатъ само за себе си, да бѫдатъ щастливи. Тѣ не знаятъ, че това щастие имъ носи двойно по-голѣмо нещастие. Следователно, срещнешъ ли любовьта, бѫди доволенъ, че си я видѣлъ. Усмихни и се, поздрави я и продължи пѫтя си. Ако се опиташъ да я хванешъ и задържишъ при себе си, ще получишъ такъвъ ударъ, че ще паднешъ на земята. Любовьта не се пипа. Тя се гледа само отдалечъ. Тя не търпи никакво докосване. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е опитвалъ ударитѣ на любовьта. Въпрѣки това, всѣки се опитва да я пипне. Казано е въ Писанието: „Не пожелавай!“—Какво не трѣбва да пожелавашъ ? — Да пипашъ любовьта и да я задържашъ само за себе си. Желай само онова, което е потрѣбно за душата ти. Това значи, да влѣзешъ въ връзка съ любовьта, мѫдростьта и истината и да имъ служишъ. Само така ти ще бѫдешъ щастливъ. Ще придобиешъ красота, знание и сила. Само така ще създадешъ правилни отношения между своята душа и Бога, между себе си и своя ближенъ. Обаче, останете ли въ стария жи-вотъ, съ сегашнитѣ си разбирания, нищо нѣма да постигнете. Ще работите и ще се трудите, ще учите и ще се молите, ще образувате общества и ще ги разваляте, но, въ края на краищата, каквото постигнете днесъ, на другия день ще го изгубите. Станете слуги на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, да се радвате на усилията си и на резултатитѣ, които придобивате. И тъй, сѫществуватъ два живота: висшъ животъ — на доброто, и нисшъ животъ — на злото. Животътъ на доброто се изявява въ слугуване, а животътъ на злото — въ господаруване. Откажете се отъ живота на госпо- даруването и приемете живота на слугуването. Хората не искатъ да се откажатъ отъ господарството си, защото мислятъ, че, като слуги, ще изгубятъ достойнството си. Не се страхувайте отъ това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. Въ Царството Божие приематъ хора, които нѣматъ представа за достойнството си, не мислятъ за своята личность. Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ отъ камъни може да се живѣе, но съ всѣко Слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Значи, гордостьта и достойнството не осмислятъ човѣшкия животъ. Любовьта осмисля живота. Тя представя Разумното начало, което излиза отъ Бога. Който яде хлѣбъ, направенъ отъ камъни, умира; който се храни съ живия хлѣбъ, съ Словото Божие, той вѣчно живѣе. Желая ви да станете слуги на доброто и господари на злото. Думата „слуга“ е щастливо число, а „господарь“ — нещастно. Ще превърнете нещастното число въ щастливо, като слугувате на доброто, на единицата или на Бога. — Какъ ще слугувате ? — По методата на любовьта, по методата на мѫдростьта и по методата на истината. Като приложите тѣзи методи въ живота си, ще слугувате на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Този е пѫтьтъ, по който можете да станете Синове Божии. Този е пѫтьтъ, по който можете да превръщате нещастнитѣ числа въ щастливи. Който иска да стане господарь, първо трѣбва да слугува на доброто, т. е. на числото едно. Дойде ли до числото две, да стои далечъ отъ него. Числото две е злото. Не слугувайте на злото. Така ще запазите живота си. Станете слуги на доброто! Станете Синове Божии и работете съ методитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината! Това изисква новото учение отъ всички хора на земята. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 49. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 26 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  4. "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Устойчиви величини Размишление. Послание на Якова, 3 гл. Съвременнитѣ хора обичатъ забавитѣ. Ето защо, ако искате да съберете много хора ва едно мѣсто, създайте имъ известна забава. Забавитѣ изключватъ работата. Тамъ хората си почиватъ. Това не значи, че, като се забавлява, човѣкъ не мисли. Възрастнитѣ се забавляватъ по единъ начинъ, а децата — по другъ начинъ. Тѣ обичатъ да посещаватъ овощнитѣ градини. Ако градинарътъ не ги пусне доброволно въ градината, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да прескочатъ оградата, правятъ редъ математически изчисления: какви усилия сѫ нуждни при висока ограда, и какви — при низка, слаба ограда. Това е забава за тѣхъ, но все пакъ правятъ известни усилия. И като се труди, и като работи, човѣкъ прави усилия, но има разлика въ усилията имъ. При забавитѣ усилията сѫ малки, при труда — по-голѣми и не много приятни, а при работата — умѣрени и приятни. Работа ли е това, което волътъ и конътъ вършатъ? Волътъ оре, бразди земята, но остенъ има задъ него. Конътъ кара колата, препуска, но камшикътъ играе по гърба му. Дето се прилага остенътъ и камшикътъ, тамъ е мѫчението и трудътъ. Повечето хора се мѫчатъ и трудятъ, защото остенъ и камшикъ има задъ тѣхъ, а малцина работятъ. Работата подразбира съзнателно проявена и приложена енергия. Дето участвува съзнанието, тамъ нѣщата ставатъ съ любовь. Мнозина се оплакватъ отъ живота си, казватъ, че не сж щастливи. Защо ще съжалявате за това, което не сѫществува? На земята щастие не сѫществува. Ще кажете, че птицитѣ и растенията сѫ щастливи. Кой е влѣзълъ въ положението на птицата, да знае колко е щастлива? Виждате я цѣль день хвърчи и мислите, че е весела и спокойна. Тя хвърчи по цѣли часове, търси храна. Понѣкога едва намира две-три зрънца, да задоволи глада си. Не е лесно положението и, особено зимно време, когато земята се втвърдила, нѣма червеи, нито зрънце да си клъвне. И растенията привидно сѫ щастливи. Цѣлъ животъ главата имъ е заровена въ земята, и тѣ стоятъ заковани на едно мѣсто. Единствената имъ радость е слънцето. Тѣ се обръщатъ къмъ него, търсятъ го да ги огрѣе и напече. Като ги напече, тѣ започватъ да растатъ надолу, въ коренитѣ; като престане да ги пече, тѣ растатъ нагоре, въ клонетѣ. И въ единия, и въ другия случай растенията работятъ усилено, безъ да сѫ щастливи и безгрижни, както мислятъ хората. Какво представя животътъ, въ който хората търсятъ щастие? Животътъ е велика наука, която не може да се изрази нито съ една математическа формула или изразъ. Лесно е да се каже а + в = с. Какво представя този изразъ? Ще кажете, че величинитѣ а, в, с могатъ да се замѣстятъ съ какви да е числа и да имаме 1 + 2 = 3, 2 + 3 = 5, 3 + 4 = 7 и т. п. Важно е между величинитѣ а и в да се постави равенство. — Какво означава равенството? — Разумность. Значи, равенство се поставя само между разумни процеси, между разумни души. Ако двама души се биятъ, между тѣхъ не може да се тури знакътъ за равенство, нито знакътъ плюсъ. Дето има бой, воюване, знакътъ е минусъ. Единиятъ дава повече, отколкото трѣбва, а другиятъ взима повече, отколкото му е нуждно. Първиятъ напада, а вториятъ е битиятъ. Въ края на краищата, и двамата сѫжаляватъ. Даването и взимането сѫ доброволни, съзнателни процеси Мнозина изхождатъ отъ своята лична фи-лософия за живота и мислятъ, че така могатъ да бѫдатъ щастливи. — Кога може човѣкъ да бѫде щастливъ? — Когато е билъ нещастенъ. Който не е миналъ презъ нещастието, не може да бѫде щастливъ. Иначе, човѣкъ не може да оцени щастието. Каква цена има богатството, знанието, ако не може да ги приложите? Ако си богатъ и не можешъ да употрѣбишъ богатството си на мѣсто, ти не го ценишъ. Ако си ученъ и не знаешъ, кѫде да приложишъ своята наука, ти не можешъ да я оценишъ. Щомъ не ги ценишъ, не можешъ да бѫдешъ щастливъ. Всички хора ядатъ месо или растителна храна, но малцина оценяватъ храната, още по-малко знаятъ смисъла на яденето. Тѣ гледатъ само, какъ е сготвена храната, и сѫ готови да се сърдятъ, ако нѣщо не е по вкуса имъ, или да одобряватъ, ако е по вкуса имъ. Мѫжътъ се сърди на жена си, че не знае да готви добре. Жената е недо-волна, че всѣки день трѣбва да готви. Тя се пита, защо се оженила. Да е знаела, че ще стане готвачка, нѣмало да се жени. Той и обещавалъ, че ще я гледа като царица, ще и създаде добри условия, а нищо не изпълнилъ. Вмѣсто да се подобрятъ условията и, тѣ станали по-тежки. Разумната жена знае, какъ да се справя съ недоволството на мѫжа. Като види, че е сърдитъ, тя веднага му направи баница, сготви вкусно ядене. Щомъ започне да яде, той се разполага, и гнѣвътъ му изчезва. Какво допринася яденето на човѣка? — Нѣщо добро, но и нѣщо лошо. Който не си дояжда, свършва зле, но и който преяжда, сѫщо свършва зле. Отъ много ядене стомахътъ се разстройва, и човѣкъ прибѣгва къмъ лѣкари. Щомъ се разстрои стомахътъ, трѣбва да му се даде почивка. Като не разбиратъ това, болнитѣ се оплакватъ отъ отсѫтствие на апетитъ. Близкитѣ имъ се чудятъ, какво да имъ дадатъ да си хапнатъ. Обаче, каквото имъ се даде, не върви, стомахътъ нищо не приема. Една отъ причинитѣ за разстройството на стомаха е, че храната не е всѣкога прѣсна. Храната, която хората употрѣбяватъ, трѣбва да бѫде съвършено прѣсна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушатъ организма. Това знаятъ даже и животнитѣ. Има животни, които предпочитатъ да гладуватъ, отколкото да ядатъ храна, която изгубила своята свежесть. Понеже не спазватъ хигиена при храненето, хората ставатъ по-недоволни и по-нервни. Човѣкъ трѣбва съзнателно да се храни. Като яде, той трѣбва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодоветѣ, животнитѣ се жертвуватъ за хората, които трѣбва да благодарятъ за това. Ако не благодарятъ, малко се ползуватъ. Тогава страданията на растенията и животнитѣ сѫ по-голѣми, и хората трѣбва да изкупватъ тѣзи жертви. Какъ се изкупва жертвата на растенията и животнитѣ? — Чрезъ работа. Затова е казано: Който не работи, нѣма право да яде. Работата е съзнателенъ, свободенъ процесъ. Човѣкъ работи въ три направления: на физическия свѣтъ, въ духовния и въ умствения. Въ който свѣтъ се проявява, той трѣбва да бѫде свободенъ, да върши всичко по свобода и любовь, а не съ насилие. Като възнагра-ждение на работата иде яденето. Щомъ свърши нѣкаква работа на физическия, въ духовния или въ умствения свѣтъ, като заплата за това му се дава да яде. Ако нищо не е свършилъ, той пакъ яде, но взима заплатата си предварително, на заемъ. Въ природата съществува следниятъ законъ: Даромъ си взелъ.. даромъ ще дадешъ. Значи, природата изключва всѣкаква заплата. — Може ли човѣкъ да работи, безъ да му се плаща? — По новия моралъ, който излиза отъ разумната природа, може да работишъ и безъ плащане. Обаче, съвременнитѣ хора живѣятъ по стария моралъ, по морала на своето минало. Тази е причината за тѣхнитѣ страдания и нещастия. Когато приложатъ новия моралъ, страданията ще изчезнатъ. Новъ моралъ, нови разбирания сѫ Нуждни на хората. Днесъ всички говорятъ за любовьта, търсятъ я и, като я намѣрятъ, плачатъ отъ нея. Всѣки се оплаква, че хората не го обичатъ. Чудно нѣщо ! Любовьта нито се продава, нито се купува. Любовьта не се пренася отъ едно мѣсто на друго. Казано е въ Писанието: „Възлюбете се едни други.“ Кой може да обича? Само умниятъ и добриятъ човѣкъ е способенъ да обича. Който не познава живота, не може да намѣри любовьта. Въпрѣки това, мнозина търсятъ любовьта и, ако не я намѣрятъ, страдатъ, обезсърдчаватъ се. За да не изпадатъ въ такива състояния, първо, тѣ трѣбва да придобиятъ истинския животъ. Само онзи може да придобие живота, който е освободилъ мислитѣ и чувствата си отъ утайкитѣ на своето минало. Това подразбира чистъ, съзнателенъ животъ. Чистотата прави човѣка, щастливъ. Чистиять животъ представя бистъръ, планински изворъ; кѫдето минава този животъ, всичко пои и възраства. Нечистиятъ животъ представя мѫтна рѣка, която минава презъ различни почви, които сѫ и предали нѣщо отъ себе си. Обременена отъ дългия пѫть и чуждия товаръ, тя се стреми къмъ морето, тамъ да остави утайкитѣ си и да се пречисти. Отъ време на време морето се въл-нува и изхвърля наноситѣ на брѣга. Отъ тѣхъ се образува добра, плодородна почва. И тъй, който се оплаква отъ живота си, ще знае, че е мѫтна рѣка, която е минала дълъгъ пѫть, поради което изгубила чистотата си. Сега не й остава нищо друго, освенъ да се пречисти. — Защо е създаденъ свѣтътъ? — За да се учишъ. — Защо е поставена тази програма? — Да учишъ по нея. — Защо сѫ турени такива предмети въ програмата? —Да се изучаватъ.— И дребнитѣ работи ли трѣбва да се изучаватъ? — Всичко ще учишъ: и дребнитѣ, и голѣмитѣ въпроси. Като ученикъ, ти не можешъ да критикувашъ програмата на училищата, докато не минешъ презъ тѣхъ и не се специализирашъ. Тогава можешъ да внесешъ нова идея и да се произнасяшъ за програмата на училищата. Ако нищо не си свършилъ, колкото да критикувашъ, то ще бѫде гласъ въ пустинята. Ако предметитѣ, които изучавате, сѫ мѫчни и не ги разбирате, върнете се назадъ, да допълните празднинитѣ въ знанието си. Следъ това ще постѫпите въ по-горно училище и ще разбирате всичко, което ви се преподава. Нѣкои се запитватъ: Отъ кои ученици сме ние? Който си задава този въпросъ, той е отъ онѣзи ученици, които постоянно питатъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Защо трѣбва да страдаме? Който не иска да страда, не е трѣбвало да се записва въ училището. Колко години наредъ сте подавали заявление предъ своитѣ родители, да минете презъ тѣхъ, за да постѫпите като ученици въ училището. И днесъ, когато сѫ ви пуснали да учите, питате, защо е създадено това училище, защо си поставило такава програма. Училището е сѫществувало преди васъ, ще сѫществува и следъ васъ. То нѣма да се измѣни нито на йота. Вие трѣбва да се измѣните, да се нагодите на неговата програма и да учите. Побѣлѣ ми главата! Това е другъ въпросъ. Побѣлѣването на главата не показва, че много си училъ, нито че много си страдалъ. Главата ти може да е варосана, а варосана глава не означава разумность. Не е достатъчно да казвате, че косата ви е побѣлѣла отъ страдания, но трѣбва да придобиете нѣщо отъ страданията. Ако сте страдали и побѣлѣли, безъ да сте поумнѣли, напраздно сте губили енергията си. Стариятъ не трѣбва да съжалява за изгубенитѣ си младини, но и младиятъ не трѣбва да мисли само за леко прекарване на живота. Ако младиятъ събира опитности, не трѣбва да съжалява за това. И ако стариятъ е раздалъ всичкото си богатство, и той да не съжалява. Младиятъ трѣбва да разбогатява, а стариятъ — да обеднява. Това се отнася до външната страна на живота. Дойдете ли до вѫтрешната страна на живота, тамъ и младиятъ, и стариятъ трѣбва да богатѣятъ: младиятъ съ знание и сила, а стариятъ съ опитности и мѫдрость. Младиятъ често преувеличава нѣщата. Той мисли, че като постѫпи въ училище, веднага ще стане ученъ, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато придобие нѣщо ценно. Не е лесно да станешъ ученъ, светия или ангелъ. Нѣкой мисли, че като го посети любовьта, ще стане ангелъ, ще свири по цѣли дни съ ангелска трѫба и ще слави Бога. Защо трѣбва да станешъ ангелъ, за да славишъ Бога ? И като човѣкъ може да славишъ Бога, да пѣешъ и да сви- ришъ. Ще кажете, че човѣкъ минава презъ голѣми страдания. Геройството на човѣка се заключава, именно, въ това, да пѣе и когато се радва, и когато страда; и като здравъ, и като боленъ. Единъ мой познатъ се излѣкува съ пѣсень. Близкитѣ му се смущаваха отъ неговото пѣние, мислѣха, че не е въ съзнание, но тѣ не подозираха, че пѣсеньта го лѣкува. Тѣ не подозиратъ, че болеститѣ и болезненитѣ състояния се дължатъ на отсѫтствието на музика и хармония въ човѣка. Когато изгуби разположението си къмъ музиката, човѣкъ заболява, става мраченъ, неразположенъ, и животътъ му изгубва смисълъ. Съвременнитѣ хора живѣятъ на земята, но искатъ да бѫдатъ щастливи. На земята не сѫществува щастие. Другъ е въпросътъ, когато се говори за небето. Който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да отиде на небето. Кѫде е небето? — Въ душата на човѣка. Достатъчно е да отворите душата си, да и дадете възможность да се прояви, за да влѣзете въ небето, т. е. въ Царството Божие. Когато Павелъ се обърна къмъ Бога, влѣзе въ третото небе, дето видѣ и чу нѣща, които нито око е видѣло, нито ухо е чуло. Той изпита живота на радостьта и бла-женството, но после мина презъ голѣми страдания и каза: „Съ голѣми страдания ще влѣземъ въ Царството Божие.“ Христосъ проповѣдваше любовьта, но каза, че за да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми страдания. Какво представятъ страданията? — Пѫть къмъ Царството Божие. Който много страдалъ, много нѣща научилъ; ако малко страдалъ, малко научилъ. Обаче, само онзи се учи отъ страданията, който ги понася съзнателно, безъ роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарность въ човѣка, то остава неразбрано и неизползувано. Следователно, ако си беденъ, ако жена ти и приятелитѣ не те разбиратъ, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари, че те удостоилъ съ известно страдание. Нѣмашъ нови обуща, дрехи, палто, благодари и за това. — Какъ ще ходя босъ и окжсанъ? — Докато не изгуби китната си премѣна, цвѣтето не дава плодъ. Тъй щото, докато сте на земята, радвайте се и благодарете и за новитѣ, и за скѫсанитѣ дрехи. На земята нѣщата сѫ временни. Ще дойде день, когато горчивото ще се смѣни съ сладко, а скръбьта — съ радость. Ще дойде день, когато човѣкъ ще мине отъ физическия въ духовния свѣтъ, отъ земния къмъ небесния животъ. Религиознитѣ хора говорятъ за духовния свѣтъ, като идеалъ на своя животъ. Добре е да влѣзе човѣкъ въ духовния свѣтъ, но трѣбва да бѫде готовъ за него. Условията за развитие тамъ сѫ по-трудни отъ тѣзи на физическия свѣтъ. На това се дължи продължител- ностьта и постоянството на любовьта и омразата въ духовния свѣтъ. На земята хората се сърдятъ, мразятъ се, каратъ се, но това продължава десетина години. Сѫщо така и любовьта имъ не е вѣчна. Обаче, въ духовния свѣтъ и любовьта, и омразата сѫ дълготрайни. Тамъ проявитѣ на сѫществата сѫ постоянни и непромѣнливи. Изобщо, пѫтищата на омразата се прокарватъ по-лесно и по-евтино отъ тѣзи на любовьта. На търговски езикъ казано: продуктитѣ на омразата сѫ по-евтини отъ продуктитѣ на любовьта, затова печалбитѣ на омразата въ първо време сѫ голѣми, а накрая — малки; печалбитѣ на любовьта въ първо време сѫ малки, а накрая — голѣми. Затова мнозина казватъ: Не си струва човѣкъ да обича и да го обичатъ. Скѫпо струва любовьта. Ако нѣкой те мрази, лесно ще се справишъ съ него, ще го изпѫдишъ, безъ да мислишъ много. Обаче, не можешъ да изпѫдишъ онзи, който те обича, и когото обичашъ, Къмъ него си внимателенъ, деликатенъ, стараешъ се да не го обидишъ или наскърбишъ. Съвременнитѣ хора сѫ поставени на единъ вѫтрешенъ, духовенъ изпитъ, да се справятъ съ омразата, безъ да изгубятъ нѣщо отъ себе си. Тѣ живѣятъ на земята и се чудятъ, защо Богъ е създалъ свѣта по този начинъ. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да научи нѣщо отъ омразата и отъ любовьта.—Кога мрази човѣкъ ? — Когато го обърнатъ съ главата на-долу. Не е лесно да те спусне нѣкой съ главата надолу въ дълбокъ кладенецъ, и ти да го обичашъ. И обратно: невъзможно е да мразишъ човѣка, който те извадилъ съ главата нагоре отъ дълбокъ кладенецъ. Тъй щото, питате ли, кога човѣкъ обича, ще знаете, че обичьта се явява, когато извадите нѣкого отъ кладенеца. Щомъ го спуснете въ кладенеца, обичьта се замѣства съ омраза. При омразата човѣкъ слиза, а при любовьта — възлиза. Като излиза вънъ отъ кѫщата си, той обича. Съ качването и слизането, съ влизането и излизането отъ кѫщата си, човѣкъ регулира енергиитѣ си. Така той влага всѣка енергия въ работа. Като работи, човѣкъ трансформира енергията на омразата и се ползува отъ нея. — Не може ли да се живѣе безъ омраза? — Докато сте на земята, безъ омраза не може. Щомъ омразата ви напусне, и вие напущате земята. Не е лошо, че омразата сѫществува; лошо е, когато енергията и не се тури на работа. Който не прави опитъ да вложи енергията на омразата въ работа, самъ си причинява страдания. Излишната енергия на омразата причинява гниене. Всѣки плодъ, който не се употрѣби на време, започва да гние. Вложете енергията на омразата въ работа, докато не е започнала да гние. Щомъ загние, ще плащате скѫпо, за да я изхвърлите навънъ. Казано е въ Писанието: „Гнѣвете се и не съгрѣшавайте!“ Това значи: Гнѣвете се и работете съ енергията на омра-зата, докато не е започнала да гние. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ следва ученията на различни учители, които си служили съ отрицателни и положителни методи. И Христосъ, като великъ Учитель, употрѣбявалъ и положителни, и отрицателни методи. Напримѣръ, Той казва, че който не се отрече отъ баща си и майка си, отъ бо-гатството си, даже и отъ живота си, не може да влѣзе въ Царството Божие. На друго мѣсто казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила, и ближния си като себе си.“ Това е положителна мисъль. Нѣкѫде Той проповѣдва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ богатството си, а на друго мѣсто е казано, че човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ. Христосъ говори за вѫтрешното богатство, а не за външното. Вѫтрешно богатиятъ е едновременно и външно богатъ. Само така човѣкъ може да бѫде полезенъ на себе си и на своя ближенъ. Ще кажете, че трѣбва да се проповѣдва на хората. — Кой може да проповѣдва? — Само онзи, който мисли, чувствува и постѫпва правилно. Така, именно, той изпълнява Божията воля. Той работи, безъ да се пита, защо сѫществува злото. Веднъжъ призналъ Бога като всемѫдъръ и всеблагъ, той знае, че и злото, допуснато отъ Него, е за добро. И то допринася нѣщо за развитието на човѣка. Като говори за човѣшкия езикъ, Яковъ го нарича „неудържимо зло“. Наистина, човѣкъ управлява животнитѣ, параходитѣ, машинитѣ, но щомъ дойде до своя езикъ, не може да го управлява, не може да му бѫде господарь. Нѣкой казва, че обича всички хора, но не е господарь на езика си. За да обичашъ хората, първо трѣбва да владѣешъ езика си. Не си ли постигналъ това изкуство, не можешъ да проявишъ любовьта си, както трѣбва. Не е лесно да проявишъ доброто въ себе си; още по-мѫчно е да проявишъ любовьта си. Въ последно време въ Америка се явиха гангстери, които крадатъ децата на богати американци, нападатъ жени и т. н. Американцитѣ се виждатъ въ чудо, не могатъ да се справятъ съ тѣхъ. Най-после държавата прибѣгна до следното срѣдство: назначи млади хора, около 500 души, да ги преследватъ, по какъвто начинъ тѣ намѣрятъ за добре. Американцитѣ разчитатъ днесъ на тѣзи младежи, да се справятъ съ гангстеритѣ. Вие на кого разчитате? Кой ще освободи човѣка отъ гангстеритѣ въ него? Ще кажете, че доброто ще оправи работитѣ. Свѣтътъ не може да се оправи само съ добро. Като се натъква на лошитѣ и отрицателни прояви на хората, човѣкъ имъ се противопоставя съ злото и съ доброто. Той започва да воюва съ тѣхъ. На лошитѣ мисли, чувства и постѫпки не може да се влияе само съ добро. Понѣкога доброто е безсилно. Както има день и нощь, така дей- ствуватъ доброто и злото, съ цель да изправятъ лошитѣ и криви прояви на хората. Христосъ приложи любовьта, но Му се отговори съ омраза и зло. Въ края на краищата, злото надделя: разпнаха Христа. Нито Пилатъ можа да помогне на Христа, нито жена му, която казваше, че този човѣкъ е праведенъ и нѣма никаква вина. Следъ всичко това казватъ: Писано е въ закона Христосъ да пострада. Обаче, на третия день Той възкръсна и постави мини къмъ свѣта на злото. Така Той проби пѫтя къмъ доброто, прекара нови съобщения за онѣзи, които се стремятъ къмъ възвишения свѣтъ. Христосъ казва: „Пѫтьтъ къмъ любовьта е отворенъ. Който иска, свободно може да върви по този пѫть.“ Сега се явява въпросътъ: какъ могатъ хората да се ограждать срещу злото, какъ могатъ да миниратъ границитѣ, отдето влиза то? Ще кажете, че като станете ясновидци, лесно ще се справите съ злото. Обаче, преди да станете ясновидци, вие трѣбва да възстановите хармонията между нервната и сим-патичната системи, да опредѣлите отношенията си къмъ външния свѣтъ. Като регулирате нервната си система, вие ще развиете интуицията си, която ще ви подсказва, какво ще ви се случи. Ако сте умни, ще се вслушвате въ гласа на интуицията си и ще се пред-пазвате отъ много злини и нещастия. Напримѣръ, нѣкой тръгва за планината въ хубавъ, слънчевъ день, но интуитивно чувствува, че ще се яви голѣма буря, та да вземе мѣрки. Ако вѣрва на този гласъ, той ще се върне вкѫщи преди да се яви бурята. Ако не вѣрва, бурята ще го изненада и ще му причини нѣкакво не-щастие. Като не се вслушватъ въ интуицията си, мнозина се натъкватъ на мѫчнотии, страдания и изпитания и търсятъ злото вънъ отъ себе си. Тѣ считатъ виновенъ всѣки, който ги обижда или имъ причинява нѣкаква пакость. Защо си застаналъ на пѫтя на злото? Ако не искашъ да попаднешъ подъ неговитѣ удари, стой далечъ отъ него. Ако си попадналъ вече, извади нѣкаква поука отъ него. Въ злото, въ обидата се крие известно богатство, отъ което можешъ да се ползувашъ. Ако можешъ да извадишъ това богатство, ти ще станешъ богатъ. Явява се въпросъ, на кого принадлежи това богатство: на този, който говори обидни думи, или на онзи, къмъ когото се отправятъ. Този въпросъ ще се разреши, когато се разреши въпросътъ съ лотарийния билетъ на единъ беденъ унгарецъ. Този унгарецъ си купилъ единъ лотариенъ билетъ, който зашилъ въ шапката си, да не се загуби. Той си записалъ номера на билета и спокойно очаквалъ деня на теглене на лотарията. Презъ това време единъ просекъ дошълъ у дома му да иска помощь. Жена му видѣла старата шапка на мѫжа си и я дала на просека. Понеже се нуждаелъ отъ пари, просекътъ продалъ шапката на единъ търговецъ. Дошълъ деньтъ за теглене на лотарията. Унгарецътъ провѣрилъ номерата на печелившитѣ билети и видѣлъ, че неговиятъ билетъ печели сто хиляди крони. Той веднага отишълъ у дома си и потърсилъ шапката, въ която зашилъ билета си, но не я намѣрилъ. Попиталъ жена си, кѫде е старата му шапка, но тя спокойно отговорила, че я дала на единъ просекъ. Той се ужасилъ и казалъ на жена си, че тамъ билъ защитъ лотарийниятъ му билетъ, който печели сто хиляди крони. Жена му се разтревожила и казала, че ще намѣри просека и, срещу известна сума, ще иска да и върне шапката. Просекътъ казалъ, че я продалъ, но ще потърси търговеца, на когото я далъ. Най-после той намѣрилъ търговеца и купилъ отъ него шапката. Като се върналъ у дома си, просекътъ напипалъ билета въ шапката, разшилъ го и го задържалъ за себе си, а шапката предалъ на жената. Унгарецътъ съобщилъ по вестницитѣ, че, ако се яви нѣкое лице съ едикой си номеръ, да не му се дава сумата, защото билетътъ не е неговъ. Следъ това завелъ дѣло противъ просека, да му върне билета. Обаче, просекътъ настоявалъ, че правото на билета е негово. Сѫдътъ разгледалъ дѣлото, изслушалъ внимателно и дветѣ страни и се оттеглилъ на съвещание. Понеже се явилъ споръ върху въпроса, на кого принадлежи билета, сѫдиитѣ отложили резолюцията на дѣлото, за да обмислятъ добре и дадатъ правилно разрешение на въпроса. Споредъ едни, жената дала на просека шапката, заедно съ билета; споредъ други, тя му дала само шапката. Какъ ще се разреши този въпросъ, не е из-вестно. Мнозина зашиватъ лотарийния билетъ въ шапката си, която следъ време жена имъ подарява на нѣкой просекъ, а той я продава на търговець. Като разберать, че билетътъ имъ печели, ще потърсятъ шапката си, но ще се яви и другъ кандидатъ за билета. Ще чакате сѫдътъ да се произнесе, кой отъ двамата има право на билета. Съвременнитѣ хора страдатъ, защото мисъльта имъ не е права. Тѣ мислятъ, както сѫ мислѣли хората преди две хиляди години. Тѣ гледатъ на ближния си отвисоко и питатъ: Защо Богъ създалъ този будала? Тѣ не подозиратъ, че този будала носи въ себе си бо-гатство, съ което ще имъ бѫде полезенъ. — Защо създалъ говедата? — Да оратъ нивитѣ. — Защо създалъ билкитѣ? — Да се лѣкувате съ тѣхъ. Едно време хората се пазѣха отъ отровнитѣ змии и ги убиваха, а сега, не само че не ги убиватъ, но специално ги развъждатъ. Отровата на нѣкои змии е лѣковита. Съ нея се лѣкуватъ най-опасни болести. Ще знаете, че всичко, което Богъ е създалъ, крие въ себе си нѣкакво благо или богатство, което може да се използува. Ще кажете, че това не ви интересува. Какво ви интересува тогава? Искате да ви се говори за Божията Любовь, но това е високо нѣщо, не е за васъ. За васъ сѫ романитѣ, научнитѣ книги. Ако разберете тѣхъ и можете да ги използувате, ще разберете и великитѣ въпроси на любовьта, мѫдростьта и истината. Вие четете и изучавате физика, химия, анатомия, физиология, астрономия, математика и получавате нѣщо отъ тѣзи науки. Важно е човѣкъ да приложи наученото въ живота си, да се ползува отъ него за своето усъвършенствуване. Ако е недоволенъ отъ себе си, да вземе четката и да изправи онази чърта, която е причина за недовол-ството. Щомъ не може да си помогне съ четката, да започне да пѣе или да свири. Ако и музиката не му помогне, да започне да пише. Безъ музика, изкуство и поезия, животътъ не може да се оправи. Човѣкъ трѣбва да изучава природата проявена въ различни форми: хора, дървета, растения, камъни, извори и т. н. Съ своитѣ прави и криви линии тѣ действуватъ възпитателно върху човѣка. Срѣщамъ младъ момъкъ, крайно недоволенъ отъ живота. За да смѣня състоянието му, азъ му казвамъ, че е даровитъ и трѣбва да се опита да рисува. Той мисли, че нѣма обектъ за рисуване. Веднага му показвамъ една мома съ живи, красиви очи, които изразяватъ истината. Той започва да рисува очитѣ и и следъ това ми благодари, че като нарисувалъ очитѣ на тази мома, въ него станала голѣма промѣна. Достатъчно било да си спомни за нейнитѣ очи, за да смѣни и най-тежкото си състояние. Много естествено, всички криви линии действуватъ благотворно върху човѣка. Като се научи да наблюдава линиитѣ въ природата, той нѣма да гледа на формитѣ, като на обикновени нѣща, но ще вижда въ тѣхъ проявитѣ на Бога. Тѣ сѫ езикъ на природата, езикъ на Божествения свѣтъ. Не можете да разберете Божествения и ангелския свѣтъ, докато не разберете физическия. Често художницитѣ рисуватъ ангелитѣ, като човѣци съ крила. Това сѫ въображаеми ангели. Никой художникъ не е адждалъ ангелъ. Вѣрно е, че ангелитѣ иматъ крила, но не такива, как вито имъ турятъ художницитѣ. Нѣкои ангели иматъ по шесть милиона криле и се движатъ десеть пѫти по-бързо отъ свѣт- лината. Когато искатъ да се движатъ по-бавно, тѣ си турятъ спирачки. Обаче, както и да ви се говори за ангелитѣ, вие не можете да имате ясна представа за тѣхъ, докато не ги видите, докато не влѣзете въ ангелския свѣтъ. Като се говори за Божествения и ангелския свѣтове, хората се запитватъ, кога е създадена земята, по какво се различава отъ другитѣ планети и т. н. По въпроса за създаването на земята сѫществуватъ различни мнения. Обаче, истинското съдържание и стой- ность на земята не зависятъ отъ годинитѣ на нейното сѫществуване, но отъ живота, който се проявилъ върху нея. Ученитѣ не се интересуватъ само откога сѫществуватъ планетитѣ; не по-малко ги интересува, дали има животъ и върху другитѣ планети, както на земята. Цената на земята се опредѣля отъ живота, който сѫществува на нея. Хората, животнитѣ, растенията и камънитѣ даватъ цена на земята. Тѣ опредѣлятъ нейното съдържание. Безъ тѣхъ земята би представяла пустиня или запустѣло жилище. Следователно, и човѣкъ има цена само тогава, когато разбира Божиитѣ пѫтища и прилага Божественото знание въ живота си. Ще кажете, че Богъ извинява човѣка, въпрѣки че не е училъ. Не е така. Учительтъ извинява отсѫтствията на ученика за единъ, два, три деня. Отсѫтствува ли повече, той не го извинява. Подлага го на изпитъ и му казва: Ако издържишъ изпита си, ще бѫдешъ извиненъ. Ако не го издържишъ, никакво извинение не може да ти помогне. Ще останешъ да повтаряшъ класа, докато поправишъ успѣха си. Безъ знание, нѣма напредъкъ. Ще учишъ, ще се развивашъ и ще вървишъ напредъ. Съвременнитѣ хора се запитватъ, каква е задачата на земния животъ на човѣка. Щомъ е дошълъ на земята, задачата на човѣка е да стане господарь на сърдцето, на ума и на тѣлото си; да може правилно да мисли, да чувствува и да постѫпва добре. Трѣбва да изучава земния животъ, както изучава всѣки предметъ поотдѣлно. Както всѣки предметъ крие нѣщо специфично въ себе си, така и земята, като велико училище, има специфична про-грама, която трѣбва да се изучава. Напримѣръ, любовьта, мѫдростьта и истината сѫ предмети, важни за изучаване. Какви сѫ качествата на мѫдростьта ? Казано е въ Писанието: „Мѫдростьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна.“ (— 17 ст.). — Мѫдростьта е чиста. Това значи, че небето на мѫдростьта е ясно, дава условия за придобиване на знания. Всички хора живѣятъ на земята, но нѣкои мислятъ и за небето, тамъ искатъ да живѣятъ. Само онзи може да отиде на небето, който живѣе добре на земята. Ще кажете, че не се живѣе лесно на земята, между лошитѣ- хора. Вѣрно е, че на земята има и лоши хора, но изкуството да се живѣе се заключава, именно, въ това, да се справяшъ съ лошитѣ хора. Съ добритѣ всѣки може да живѣе. Важно е, съ лошитѣ хора да живѣешъ добре. Лошиятъ може да живѣе съ добрия, но добриятъ не може да живѣе съ лошия. Лошиятъ човѣкъ е паразитъ за добрия. Никой не търпи паразититѣ. Щомъ ги усѣти, човѣкъ веднага взима мѣрки да се освободи отъ тѣхъ. Паразитътъ се възмущава отъ жестокостьта на човѣка, но, каквото и да мисли, трѣбва да знае, че, докато е паразитъ, смърть го очаква. За него смъртьта е училище. Тамъ ще се научи на работа. Бездействието е забранено и на земята, и на небето. Който се опиталъ да бездейству- ва, двойно ще плати. Отрицателнитѣ мисли, чувства и постжпки сѫ подобни на паразититѣ. Тѣ се хранятъ на чужда смѣтка и черпятъ сокове отъ другитѣ. Затова не се позволява на човѣка да ги допуща въ ума, сърдцето и волята си. Това е законъ. Влѣзе ли една отрицателна мисъль въ ума ви, веднага я изнесете навънъ. Остане ли въ главата ви, тя непремѣнно ще причини нѣкаква пакость. Но и това не е страшно — ще изправите повредата. Затова е казано, да се изправятъ погрѣшкитѣ. Какъ се изправятъ погрѣшкитѣ ? — За това е нуждно знание на човѣка, да се освободи отъ отрицателнитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да не се свързва съ отрицателнитѣ сили на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ. Само така той може да се предпази отъ отрицателнитѣ прояви на своето нисше естество. Не е ли разположенъ, той събужда отрицателнитѣ сили въ себе си и се свързва съ тѣхъ. При добро разположение на духа, човѣкъ привлича възвишенитѣ и разумни същества къмъ себе си, и тѣ му помагатъ. Не може ли да се свърже съ тѣхъ, каквито усилия да прави за своето повдигане, трудътъ му отива напраздно. Всѣка добра и права мисъль е красивъ цвѣтъ въ ангелския свѣтъ. Щомъ видятъ този цвѣтъ, ангелитѣ веднага се привличатъ отъ него и оставятъ своето благословение. Който приеме благословението на единъ ангелъ, той се чувствува силенъ, разположенъ, готовъ за велики подвизи и дѣла. Не храни ли добри, прави мисли и чувства, човѣкъ е изложенъ на постоянни падания. Значи, отъ васъ зависи да се повдигате или да се понижавате. Човѣкъ самъ твори сѫдбата си, самъ изгражда своето жилище. Ако нѣма будно съзнание, всѣки моментъ да следи мислитѣ и чувствата си, човѣкъ се обезсърдчава и се запитва, толкова ли е лошъ, такъвъ ли голѣмъ грѣшникъ е той. Не е въпросъ за лошавината и грѣховностьта. Важно е, че при голѣмото богатство, което сѫществува въ свѣта, съвременниятъ човѣкъ се оплаква отъ беднотия и лишения. Опредѣлени сѫ голѣми премии за онзи, който може да нарисува една хубава картина, или да изпѣе една нова пѣсень, отъ никого нечувана досега; да изработи съвършения моделъ на човѣка, или да опише живота на сѫществата, които живѣятъ на слънцето. Ще кажете, че това сѫ мѫчни работи. Наистина, мѫчни сѫ, но човѣкъ разполага съ голѣми възможности. Всѣки може да подобри живота си материално и морално, но трѣбва да знае новитѣ методи. И това не е достатъчно. Може да знаешъ новитѣ методи, а не си готовъ да ги приложишъ. Който знае нѣщата и може да ги прилага, той ще получи поне една отъ голѣмитѣ премии, които разумниятъ свѣтъ е опредѣлилъ. Много художници има на земята, но картинитѣ имъ се ценятъ евтино. Положително знание е нуждно на съвре-меннитѣ хора. Знанието, съ което днесъ разполагатъ, едва може да ги изведе вънъ отъ дома имъ, или най-много, вънъ отъ границитѣ на тѣхното отечество. Това не е достатъчно. Истинското знание извежда човѣка вънъ отъ земята, въ висшитѣ свѣтове, дето живѣятъ духътъ и душата. Нѣкой минава за ученъ. Въ какво се заключава неговата ученость ? Знаелъ единъ езикъ, свършилъ единъ факултетъ. Малко е това. Човѣкъ трѣбва да знае поне три-четири езика, да поставя всѣка дума на мѣстото и, да я изговаря правилно. Казано е, че блага дума желѣзни врата отваря. Обаче, и обратното е вѣрно: всѣка горчива дума затваря отворената врата. Благото на живота се опредѣля отъ умението на човѣка да произнася думитѣ правилно и да ги поставя на мѣсто. Това значи, да си отворишъ пѫтя къмъ доброто и великото, или самъ да си го затворишъ. Като говоришъ, всѣка дума трѣбва да бѫде проникната отъ истината. Ще мислишъ за истината, ще я чувствувашъ и прилагашъ. Вънъ отъ истината, всичко върви по старата мода. — Трѣбва да бѫдемъ добри. — Това е старомоденъ начинъ на говорене. — Трѣбва да живѣемъ добре. — И това е старомоденъ начинъ на говорене. — Лоши хора сме, разпнехме Христа. — И това е старомоденъ начинъ на говорене. Новиятъ начинъ на говорене подразбира прилагане на всичко, което човѣкъ знае и за което говори. Христосъ знаеше, че ще страда. Той казва: „За този часъ дойдохъ.“ Той не бѣше беденъ. Христосъ разполагаше съ голѣмо знание: лѣкуваше най-опаснитѣ и неизлѣчими болести. Казва се за Христа, че нѣмалъ кѫде да подслони глава. Това не значи, че билъ беденъ. Друго нѣщо се разбира отъ тѣзи думи. Какво по-голѣмо богатство може да очаквате отъ изкуството да лѣкувате различни болести, да говорите на хората съ езика на любовьта ? Това знаеше Христосъ, но още много знания имаше Той. Може ли такъвъ човѣкъ да бѫде беденъ и нещастенъ? Той говорѣше на хората съ притчи и символи, защото не имъ бѣше дадено да разбиратъ тайнитѣ на Царството Божие. На ученицитѣ си Христосъ говорѣше по другъ начинъ, защото имъ бѣ дадено да Го разбиратъ. Ще дойде день, когато всички хора ще Го разбиратъ. Днесъ, обаче, малцина разбиратъ Христа и прилагатъ учението Му. Свѣтътъ е море съ много пристанища, дето пристигатъ много параходи. Едни параходи пѫтуватъ спокойно, безъ катастрофи, а други сѫ изложени на катастрофи. Какъ ще ги спасите? Оставете ги, всѣки параходъ да върви по пѫтя си. Който потъне, ще потъне; който стигне благополучно до новото пристанище, той е спасенъ вече. Той плува добре, нѣма защо да се безпокоите за него. На едно американско пристанище стоялъ единъ добре облѣченъ господинъ, съ замисленъ погледъ. По едно време забелязали, че господинътъ потъва въ морето. Всички се спуснали къмъ него да го спасяватъ. Какво виждатъ ? — Той плува спокойно по водата и говори високо, рекламира нѣкаква нова фабрика. Американска реклама! Не се страхувайте за него. Той нѣма да се удави. Ще рекламира продуктитѣ, които фабриката изработва, и отново ще излѣзе на брѣга. Свѣтътъ е море, съ много пристанища, на които се развива оживена търговия. Вие се страхувате за търговцитѣ, да не се удавятъ. Тѣ ще рекламиратъ стокитѣ си и ще се върнатъ по домоветѣ си. Тѣ се давятъ привидно, а не въ действителность. Много невѣрни нѣща има въ свѣта, и, за да не се заблуждавате, трѣбва да бѫдете умни, дя ги разбирате. Нѣкой казва, че хората го мразятъ. Това не е истина. Единъ-двама може да го мразятъ, но не всички. Ще кажете, че животътъ на Изгрѣва, дето живѣете, не е още напълно добъръ. Изгрѣвътъ не е физическо мѣсто. Той е центъръ, къмъ който възвишенитѣ сѫщества отправятъ мисъльта си. Докато тѣ мислятъ, сѫществува изгрѣвъ; щомъ престанатъ да мислятъ, иде залѣзъ. Щомъ изгрѣва слънцето, има изгрѣвъ; залѣзе ли то, никакъвъ изгрѣвъ не сѫществува. Дето е изгрѣвътъ, тамъ е благословението на Бога. Той отправя мисъльта си къмъ всѣки, който изпълнява волята Му чистосърдечно и безъ отлагане. Дойде ли въ ума ти една Божествена мисъль, приложи я веднага. Какво ще стане по-нататъкъ, не мисли. Сѣй Божественото сѣме всѣки моментъ. Давай ходъ на Божественото въ себе си. Само така ще се оправи свѣтътъ. Така ще познаете истинския човѣкъ. Той, и въ скърби, и въ радости, постоянно пѣе. Ще кажете, че сте скръбни, че нѣмате обуща, дрехи, пари, кѫщи и т. н. Не скърбете, но запѣйте новата пѣсень: Колко се радвамъ, че съмъ тѫженъ, че обущата и дрехитѣ ми сѫ скѫсани, че пари си нѣмамъ, че хората ме обиждатъ, че никой не ме зачита. Който пѣе тази пѣсень, работитѣ му се оправятъ. Бѫдещето е на пѣнието и музиката. Като се говори за пѣсень и музика, мнозина мислятъ, че духовниятъ човѣкъ е строгъ, сериозенъ, не пѣе, не се смѣе, не се весели. Въ сѫщность, духовнитѣ хора сѫ весели иа засмѣни; тѣ пѣятъ, свирятъ, гледатъ жизнерадостно на живота, а хората на физическия свѣтъ сѫ строги, замислени, тѫжни. Като знаете това, бѫдете и вие радостни и весели; пѣйте, свирете и мислете добре за всички хора. Не отбѣгвайте никого. Че нѣкой билъ нер- венъ, ексцентриченъ, това не значи, че трѣбва да бѣгате отъ него. Изучавайте го и ще видите, че и въ него се крие нѣщо хубаво. Божественото се проявява въ всѣки човѣкъ, но трѣбва да му се дадатъ условия, да се изяви. Не е въпросъ да бѫдете невежи и слѣпи за злото. Знание и будно съзнание е нуждно за всѣки. Човѣкъ трѣбва да бѫде съ отворени очи, да вижда злото, безъ да му се поддава; да вижда и най-малкото добро и да му дава условия да се развива; да търпи всичко, което Богъ търпи и го изправя. Въ това се за-ключава философията на живота. Когато дойде на земята, Христосъ каза: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря.“ Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонятъ, ругаятъ, но Той знаеше, защо е дошълъ на земята. Той се пожертвува за човѣчеството, но пакъ не Го оцениха. Христосъ разбираше човѣка и не очакваше отъ него повече отъ това, което можеше да даде. Ще кажете, че Христосъ е билъ мистикъ. Какво значи, да бѫде човѣкъ мистикъ? Това значи,, да разбира живота съ всички противоречия въ него. Той знае, че всичко, каквото се случва въ живота на човѣка, е все за негово добро. Ако се гнѣви, той благодари на Бога за това, че се разгнѣвилъ. Ако сгрѣши нѣщо, изправя погрѣшката си. Тъй щото, каквато погрѣшка направите, не я бутайте, но потърсете начинъ да я изправите. Щомъ съзнаешъ погрѣшката си, кажи, че тя ще се превърне на добро, и започни да я изправяшъ. Не повтаряйте погрѣшкитѣ, които веднъжъ сте направили. Природата не търпи никакво еднообразие. И като хвалишъ човѣка, и като го укорявашъ, служи си всѣкога съ нови думи и методи. Мислете цѣла седмица върху следнитѣ стихове отъ посланието на Якова: „Мѫдростьта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна. И плодътъ на правдата се сѣе съ миръ за миротворцитѣ.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 18. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 19 януарий, 1936 г. 5. ч. с. София.— Изгрѣвъ.
  5. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Топлината на любовьта Размишление. Деянията на апостолитѣ, 24 гл. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ противоречия; лични, семейни, обществени, религиозни и политически. Дето има животъ, всѣкога ще има и противоречия. — Не може ли да се махнатъ ? — Днесъ не може. — Кога ще се махнатъ ? — Нѣкога. Даже природата, която е разумна и богата съ възможности, не ги премахва. Тя знае, че тѣ сѫ необходими за развитието на човѣка. Отъ човѣка зависи да бѫде свободенъ отъ противоречията на живота. Въ каквото вѣрва, това става. Ако вѣрва въ това, което сѫществува, него ще придобие; ако вѣрва въ това, което не сѫществува, ще изпадне въ голѣми противоречия. — Защо е така ? — Защото не може да бѫде другояче. Каквито обяснения да се даватъ за противоречията, все необяснени оставатъ. Защо сѫ убили еди-кого си ? Много обяснения ще се дадатъ, но нито едно отъ тѣхъ не помага на убития. Никой не може да му върне живота. Обясняватъ, напримѣръ, защо нѣкой човѣкъ е обранъ. Тѣзи обяснения ще го ползуватъ, никой не връща паритѣ му. Истинско обяснение е това, което изправя нѣщата. Има смисълъ да дадешъ обяснение за нѣщо, което е станало, ако можешъ да го изправишъ. Стане ли нещастие, първо го поправи, а после дай обяснение, защо е станало. Защо сѫществува злото въ свѣта ? Не питай, защо сѫществува злото, но питай, защо си го допусналъ въ себе си. Следъ това не се мѫчи да го изхвърлишъ, или да се боришъ съ него, но погрижи се да го ограничишъ. Не давай възможность на злото въ тебе да се шири. Обаче, речешъ ли да се боришъ съ него, то ще те победи. То е силенъ, уменъ противникъ, мѫчно ще се справишъ съ него. И злото има право да сѫществува, както и доброто. Важно е да не се даватъ условия на злото да се проявява. Нѣкой се оплаква, че като турилъ крака си въ циментовата каша, втвърдилъ се и не могълъ да го освободи. Той счита цимента за зло, което му създава противоречие и търси вината въ онзи, който на- правилъ кашата. Вината не е нито въ онзи, който направилъ цимента, нито въ онзи, който направилъ кашата. Вината е въ тебе. Защо влѣзе въ кашата ? Ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ, да не стѫпвашъ тамъ. Въ живота циментътъ има практическо приложение. Вмѣсто да пренасяшъ голѣми блокове отъ едно мѣсто на друго, по-добре счукай суровитѣ камъни на прахъ, опечи ги въ специална пещь и ги продавай като циментъ за строежъ. А ти, който минавашъ край постройната, внимавай да не загазишъ въ нѣкоя каша. — Защо огрубяватъ рѫцетѣ на онѣзи, които работятъ съ циментъ? Не може ли да не става това? — Не може. Естеството на цимента е такова. Който работи съ него, все ще пострада, повече или по-малко. Каквито обяснения да се даватъ отъ ученитѣ за свойствата на цимента, нищо не може да ги измѣни. Както и да работишъ съ него, свойствата му оставатъ неизмѣнни. Щомъ го пипашъ, ржцетѣ ти непремѣнно ще огрубѣятъ. Като се говори за свойството на цимента да се втвърдява, дохождаме до въпроса, защо погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ навреме. Ако туришъ рѫката или крака си въ цимента и го извадишъ веднага, само ще се оцапашъ. Ще вземешъ вода и ще се измиешъ. Погрѣшката е леснопоправимо. Оставишъ ли крака си 10-12 ч. въ циментовата каша, той ще се втвърди. Погрѣшката е мѫчнопоправима. Пакъ ще извадишъ крака си, но ще изгубишъ повече време, срѣдства, и ще си причинишъ по-голѣми страдания. Пазете се отъ погрѣшки — Защо не трѣбва да се правятъ погрѣшки? — За да не се намѣрите въ мѫчнотии при изправянето имъ. Казвамъ: Не правете погрѣшки, т. е. не туряйте мислитѣ, чувствата и желанията си въ циментовата каша, да не се циментиратъ. Не ги дръжте дълго време тамъ, за да не се втвърдятъ. Ако случайно кракътъ ви попадне въ тази каша, бързо го извадете навънъ и се отдалечете на нѣколко метра, за да бѫдете свободни. И тъй, за да се справяте съ противоречията, трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ. Ще кажете, че всички хора грѣшатъ. — Това не оправдава никого. Една капка вода, сама по себе си, е полезна. Като падне върху растението, тя го освежава. Обаче, ако милиони капки паднатъ върху растението, тѣ мо- гатъ да го удавятъ. Тъй щото, ако единъ човѣкъ грѣши, неговата погрѣшка не е опасна; ако всички хора грѣшатъ, ще си пакостятъ едни на други. Погрѣшкитѣ имъ ще образуватъ морета и океани, въ които цѣлото човѣчество може да се удави. Голѣмитѣ порои и наводнения изкореняватъ дървета, събарятъ кѫщи, отнасятъ добитъкъ и хора. Какъ трѣбва да се предпазвате отъ наводненията въ организма си ? Както въ природата ставатъ наводнения, така сѫщо ставатъ и въ организма. Когато въ организма се събере много вода, която не може да се асимилира, тя произвежда различни болести: водянка, плевритъ и др. Това показва, че болниятъ се влюбилъ въ водата. Не се влюбвайте въ водата, за да можете правилно да я асимилирате. Всѣко влюбване причинява известна аномалия въ организма: въ чувствата, въ мислитѣ и въ желанията на човѣка. Аномалиитѣ причиняватъ болезнени състояния въ организма, и човѣкъ започва да боледува и страда. Той излиза вънъ отъ законитѣ и порядъка на природата. И тъй, противоречията въ живота се дължатъ на неправилнитѣ отношения между доброто и злото. Ето защо, не се влюбвайте нито въ доброто, нито въ злото. Влюбишъ ли се въ тѣхъ, тѣ ще ти дадатъ такива уроци, за които ще платишъ скѫпо. Прилагай доброто, безъ да се влюбвашъ въ него. Работи съ злото предпазливо, както опитниятъ химикъ работи съ киселинитѣ. Ще кажете, че човѣкъ е дете въ живота, не може да се обвинява за погрѣшкитѣ си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдавашъ човѣка, това значи, да му направишъ временна услуга. После той самъ трѣбва да свърши работата си. Следователно, не се оправдавай за погрѣшкитѣ си, защото, рано или късно, ти трѣбва да ги изправишъ. Нѣщата могатъ да се отложатъ за известно време, но не могатъ да се избѣгнатъ завинаги. Злото е красива мома или красивъ момъкъ. То изгаря всѣки, който се докосне до него. Много моми и момци, майки и бащи сѫ изгорени отъ злото. Бедни и богати, учени и прости сѫщо сѫ изгорени отъ злото. Какъ е станало изгарянето ? — Като се влюбили въ злото. За да не изгаряте, не се влюбвайте въ злото, не му пишете любовни писма, не сѣдайте съ него на обща трапеза. По-добре остани самъ, въ уединение, отколкото да бѫдешъ въ обществото на злото. Какво ще направи вълкътъ, като срещне овцата ? Той ще я пита, отде иде, кѫде отива, какъ се казва и неусѣтно ще я нападне и изяде. Какво ще направи крадецътъ, като види богатия търговецъ ? Той ще се запознае съ него, ще го пита за здравето му, за работатѣ му, докато неусѣтно го обере и изчезне. Запитали единъ отъ мѫдрецитѣ на Египетъ, какво представя злото. Той стисналъ устата си и нищо не отговорилъ. На сѫщия въпросъ Христосъ отговаря: „Не противи се на злото !“ Срещнешъ ли го нѣкѫде, мини край него, поздрави го и върви напредъ. Речешъ ли да се боришъ съ него, ще си на- влѣчешъ такова страдание, отъ което главата ти ще побѣлѣе. Повечето отъ съвременнитѣ хора сѫ непризнати герои, които се борятъ съ злото. Който се опиталъ да се бори съ злото, той всѣкога билъ тъпканъ отъ него. Предназначението на човѣка е да работи за доброто, а не да се бори съ злото. Какъ ще се боришъ съ една стохилядна армия, добре въорѫжена и обучена? Ти излизашъ самъ срещу толкова хиляди души, които всѣки моментъ ще те унищожатъ, и нищо нѣма да остане отъ тебе. Колкото можешь да се боришъ съ злото, толкова и съ стохилядната армия. Не предприемай работи, които не сѫ по твоитѣ сили. Не е позволено на човѣка да се бори съ злото. За предпочитане е да се свържешъ съ тѣзи сто хиляди души чрезъ доброто, отколкото съ злото. Голѣма сила е злото. Ако искашъ да воювашъ, бори се съ грѣха, съ слабоститѣ и пороцитѣ въ себе си, а не съ злото. Не оставяй то да те управлява. Стани господарь на злото, а слуга — на доброто. Познай злото, безъ да се свързвашь съ него. Като се говори за злото, това не значи, че трѣбва да се страхувате отъ него. Важно е да не се борите съ злото, за да не изпаднете въ положението на петгодишно дете, което излиза да се бори съ 25 годишенъ момъкъ, който е трениранъ въ изкуството да се бори. Като погледне къмъ детето, момъкътъ казва: Съ деца не се боря. Така казва и злото: Съ деца, съ слаби и немощни хора не се боря. Велика сила е злото! Смѣшно е да се бори слабиятъ съ него. Той трѣбва да отстѫпи мѣстото си на силния, да се бори съ злото. Мнозина се запитватъ, защо Богъ допусналъ злото. Това е единъ отъ неразрешенитѣ въпроси. Каквито обяснения да се дадатъ за него, той пакъ ще остане неразбранъ. Неразбранитѣ въпроси иматъ отношение къмъ бъдещето. Днесъ трѣбва да се занимавате съ въпроси, които сѫ близки до васъ, които могатъ да се разбератъ и приложатъ. Ще каже нѣкой, че злото трѣбва да се победи. Обаче, досега никой не го е победилъ. Който се е борилъ съ злото, на прахъ се е превърналъ, нищо не е останало отъ него. Да се боришъ съ злото, това е все едно, да се боришъ съ цѣлия свѣтъ. Можешъ ли да издържишъ тази борба? Силно е злото, но и то има една слаба страна, а именно; не може да издържи на топлината на любовьта. Единственото нѣщо; което може да ви запази отъ злото, това е топлината на любовьта. Тя е щитътъ, съ който можете да се браните. Най-малката топлина на любовьта е въ състояние да ви запази отъ злото. То бѣга отъ нея като отъ чума. Значи, единствениятъ неприятель на злото е топлината на любовьта. Какъ трѣбва да се прояви и запази топлината на любовьта? За това има правила, но тѣ сѫ колкото прости, толкова и сложни. Затова не мисли върху неразбраното. И не носи това, което не можешъ да носишъ. Често хората се запитватъ, какъ може да се спаси свѣтътъ. — Това не е работа на хората. Който е създалъ свѣта, Той има грижа за него. При това, свѣтътъ не се нуждае отъ спасяване. Ако трѣбва нѣкой да се спасява, това е човѣкътъ. Въпрѣки това, ние не се занимаваме съ сегашното състояние на човѣка. Че нѣкой страда, това не е предметъ за разискване. Днесъ страда, утре ще се радва. — Защо страда човѣкъ? — И това е неразрешенъ въпросъ. Много обяснения могатъ да се дадатъ, но като страда, човѣкъ пакъ се пита, защо идатъ страданията. Който мълчи, лесно разрешава въпроситѣ си. Започне ли да говори, безъ да може да си помогне, той прилича на палавитѣ деца, които драсватъ кибритъ и палятъ сламата въ плѣвника. Щомъ видятъ, че отъ плѣвника излиза пламъкъ и димъ, почватъ да бѣгатъ. Защо не е герой, да остане въ плѣвника и тамъ да гледа огъня, а трѣбва да бѣга? Важно е да съзнае, че е направилъ погрѣшка и да се опита да я изправи, а не да бѣга. Мѫчно се изправятъ погрѣшкитѣ, но чрезъ усилия, следъ време и това се постига. Всички хора, всички народи грѣшатъ, но не могать веднага да изправятъ погрѣшкитѣ си. Тѣ съзнаватъ, че има нѣщо криво въ живота имъ; съзнаватъ, че има известенъ редъ, известна законность, която нарушаватъ, но, въпрѣки това, не могатъ да възстановятъ този редъ и законность. Има единъ свѣтъ на пълна хармония, на редъ и порядъкъ, но мѫчно се влиза тамъ. Който иска още днесъ да влѣзе въ този свѣтъ, трѣбва да съблѣче старата си дреха и да облѣче нова. Следователно, когато иска нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ за него, да се ползува разумно отъ новитѣ условия. Може ли говедарьтъ да направи говедата си философи? Това е невъзможно. — Отъ какво се нуждаятъ говедата? — Отъ свобода. Говедарьтъ трѣбва да хвърли тоягата си и да ги пусне на свобода. Хората мислятъ, че говедата не могатъ да пасатъ безъ говедарь. Вь интереса на хората е да пасатъ говедата, за да ги използуватъ. Докато човѣкъ изкарва говедата на паша, нито той придобива нѣщо, нито тѣ се ползуватъ отъ него. Не е завидна службата на говедаря. Що се отнася до говедата, тѣ сами, могатъ да пасатъ, да пиятъ вода, да излизатъ и да се връщатъ въ оборитѣ си. Днесъ всички хора се намиратъ предъ злото. Какво трѣбва да правятъ ? — Едно отъ дветѣ: или да проявятъ любовьта си, или да бѣгатъ. Ако иматъ топлината на любовьта въ сърдцето си, злото ще отстѫпи; ако нѣматъ тази топлина, нека бѣгатъ далечъ отъ него, да не ги смаже. Злото мачка всѣки, който не носи топлината на любовьта въ себе си. Ще кажете, че не разбирате, какъ трѣбва да прилагате топлината на любовьта. Наистина, този въпросъ е неразбранъ, но и злото, и доброто сѫ мѫчни за разбиране. Представете си, че между десеть млади момци влѣзе една красива мома. Какво ще правятъ момцитѣ?—Тѣ ще се скаратъ и сбиятъ за красивата мома. Всѣки ще иска да задържи момата за себе си. Ако момцитѣ и момата не сѫ разумни, ще се сбиятъ. Това показва, че тѣ даватъ пѫть на злото. Ако сѫ разумни и познаватъ законитѣ на живота, всѣки отъ тѣхъ ще отстѫпи момата на другитѣ и нѣма да се биятъ. Така трѣбва да постѫпватъ хората, ако сѫ гладни и разполагатъ само съ единъ хлѣбъ. Десеть души сѫ тѣ, а хлѣбътъ е единъ. Вмѣсто да се биятъ за него, по-добре всѣки да го отстѫпи. Разумниятъ знае, че нѣкѫде го чака единъ хлѣбъ. Ако тукъ не получи нищо, отъ друго мѣсто ще му се даде. Ще кажете, че слабиятъ отстѫпва. Така е въ животинското царство, дето правото е на силния. Обаче, въ човѣшкото царство разумниятъ и силниятъ отстѫпва. Бѫдете разумни и отстѫпвайте предъ злото, за да не ви смачка и унищожи. Когато влакътъ минава, не стойте на релситѣ. Като замине, може спокойно да стоите на релситѣ. Обаче, видите ли, че иде вторъ влакъ, пакъ бѣгайте настрана. Има време да стоите на релситѣ. Щомъ иде злото, трѣбва да отстѫпите, да му направите пѫть, то да мине. Това значи, да прилагате любовьта и да се ползувате отъ нейната топлина. Знание е нуждно на хората — истинско, положително знание. Днешното знание може да имъ проправи само една трета отъ пѫтя, дветѣ трети оставатъ непроправени. Придобиете ли истинското знание, вие ще проправите цѣлия си пѫть и ще станете господари на себе си. Въ 24. глава отъ „Деянията на апостолитѣ“ се говори за апостолъ Павелъ, когото евреитѣ хванали като проповѣдникъ на Христовото учение — нова, опасна ересь, споредъ тѣхъ. Самъ Павелъ не билъ освободенъ отъ заблужденията на евреитѣ. Той влѣзълъ въ храма да се очисти. Когато запитали Христа, кѫде трѣбва да се покланя човѣкъ, на тази гора, или въ Ерусалимъ, Той отговорилъ: „Нито на тази гора, нито въ Ерусалимъ. Богъ е Духъ и които Му се кланятъ, въ духъ и истина трѣбва да Му се покланятъ.“ Обаче, Павелъ забравилъ това и отишълъ въ Ерусалимъ, тамъ да се поклони и очисти. Той искалъ да привлѣче евреитѣ къмъ християнството, но тѣ го хванали и турили въ за- творъ. За да го освободи Феликсъ му поискалъ пари за откупъ. Павелъ нѣмалъ пари и не можалъ да се откупи, поради което останалъ въ затвора. Така Феликсъ угодилъ на евреитѣ. Ще кажете, че тѣзи нѣща, които станали преди две хиляди години, нѣматъ никакво отношение къмъ васъ. Питате се, не можа ли Павелъ да постѫпи по другъ начинъ, да не го турятъ въ затворъ. Можа, но постѫпи така, че трѣбваше да го затворятъ. И Феликсъ можа да го пусне отъ затвора, но искаше затова пари. Феликсъ вика Павла при себе си и му казва: Хубаво е това учение, но при сегашнитѣ условия не може да се приложи. И съвременнитѣ хора иматъ нови идеи, но като ги изнесатъ предъ свѣта, едни имъ казватъ, че не е дошло времето за тѣхъ; други казватъ, че сѫ праздни приказки. Не е така: нито сѫ праздни приказки, нито сѫ прежде временно дошли, но хората не искатъ да се освободятъ отъ заблужденията си. И апостолъ Павелъ, който проповѣдваше Христовото учение, имаше известни заблуждения, които го спъваха. Задача на човѣка е да различи същественото отъ несѫщественото и да върви въ пѫтя на реалностьта. Дървото има много органи, които изпълняватъ специфична служба. Всѣки органъ е важенъ и необходимъ. Каква е ролята на листа? Чрезъ листата дървото диша. Много листа му сѫ нуждни, а не само единъ. Остане ли само единъ листъ, дървото изсъхва. Следователно, не оставяйте само съ една мисъль въ ума си и съ едно чувство въ сърдцето си. Казва се, че човѣкъ трѣбва да има една основна мисъль но, за да се развива, тя се нуждае още отъ много мисли. Същественото е основа на нѣщата, а несъщественото — условие за проява на същественото. Като си служи и съ едното, и съ другото, човѣкъ се домогва до цѣлокупния животъ. За това той трѣбва да започне отъ малкото, отъ живота на листа и постепенно да отива къмъ цѣлото. Като изучите службата на листа, ще изучавате службата на пъпката, на малкитѣ клончета, на голѣмитѣ клоне, на стъблото, на цвѣта и плода. Само така ще имате ясна представа за цѣлото дърво, което обхваща живота на отдѣлнитѣ органи. Нѣкой казва: Азъ съмъ българинъ и ще живѣя като българинъ. Другъ казва, че е англичанинъ и ще живѣе като англичанинъ. Трети е германецъ и ще живѣе като германецъ и т. н. Какво представятъ българинътъ, англичанинътъ, германецътъ и останалитѣ народности? Тѣ съ листа на дървото на живота. Изсъхнатъ ли, нищо не остава отъ тѣхъ. Ето защо, всѣки трѣбва да живѣе като човѣкъ, а не като личность отъ известна народносгь. — Какъ ще живѣе като човѣкъ ? — Споредъ законитѣ на живата природа. Човѣкъ е онзи, който е въ съгласие съ реда и порядъка, съ законитѣ на разумната природа. Само така, той ще бѫде далечъ отъ противоречията. Кога се явяватъ противоречията? — Когато трѣбва да се плащатъ дълговетѣ. Какво ще бѫде положението на сина, ако трѣбва да плаща дълговетѣ на баща си? Най-малкото наследство да вземе, той се нагърбва и съ дълговетѣ му. Добре е, ако придобивката е по-голѣма отъ дълга. Какво ще прави, обаче, ако дългътъ е голѣмъ, а наследството малко? Нищо друго не му остава, освенъ да се отрече отъ баща си. Бащата оставилъ на сина си дългъ отъ десеть милиона. Не се изплаща лесно такава сума. Трѣбва да спечели десеть тегления на лотария, билетъ отъ единъ милионъ лева, за да плати дълга на баща си. Такова щастливо съчетание е невъзможно. Съ честенъ трудъ не може да спечели десеть милиона. Значи, трѣбва да се откаже отъ баща си, за да се освободи отъ дълговетѣ му. Който живѣе по закона на любовьта, има възможность да изплати дълга на баща си. Какъ ще стане това ? Кредиторътъ на бащата е богатъ банкеръ, който има добра, красива дъщеря. Синътъ е младъ, уменъ момъкъ. Банкерътъ го харесва за свой зеть и казва: Давамъ дъщеря си за твоя жена, ако живѣешъ съ нея добре, безъ да и кажешъ обидна дума. Ако си готовъ да под- пишешъ това задължение, ще ти дамъ дъщеря си; не се ли наемашъ да го изпълнишъ, не ти давамъ дъщеря си. Тогава ще се задължишъ да платишъ полицата на баща си. Така постѫпва и природата, като кредиторъ. Всички хора сѫ длъжници на природата, най-малко съ десеть милиона лева. Ако се задължите да живѣете споредъ нейнитѣ закони, тя е готова да прости дълга ви. Не живѣете ли споредъ законитѣ и, нищо друго не остава, освенъ да се нагърбите съ десетки и стотици години да плащате. Да се откажете отъ нея, това е невъзможно. То е все едно, да подпишете смъртната си присѫда. Сега азъ не искамъ да ви опредѣлямъ, какъ трѣбва да живѣете. Ще живѣете — ще мислите, ще чувствувате, както искате и разбирате. Докато сте въ стадо, ще живѣете и ще се движите по онзи пѫть, по който ви води главатарьтъ. Останете ли сами, ще разчитате на себе си. Сами ще си търсите пѫтя, сами ще намѣрите щастието си. Докато сте въ ятото, ще следвате неговитѣ закони. По-силнитѣ ще вървятъ напредъ и ще рѫководятъ по-слабитѣ. Така едни-други ще си помагате. И тъй, когато се срѣщатъ силенъ и слабъ човѣкъ, тѣ лесно се разбиратъ. Силниятъ помага на слабия, а слабиятъ го слуша и изпълнява заповѣдитѣ му. Обаче, срещнатъ ли се двама души, еднакво силни, тѣ веднага започватъ да спорятъ. Ако сѫ учени, спорятъ върху истинностьта на известни теории. Това показва, че тѣ живѣятъ на физическия свѣтъ. Споръ сѫществува на физическия свѣтъ. Всѣки иска да се прояви, да вземе надмощие, но, вмѣсто това, той започва да спори. Много естествено. Физическиятъ свѣтъ е пъленъ съ препятствия. Затова, като стане въпросъ за работа, ще взематъ здравия, а не болния. Болния турятъ въ болница, а здравия — на работа. Казватъ му, какво трѣбва да направи, и го оставятъ свободенъ. Като свършатъ работата си, и двамата ще бѫдатъ доволни. Работи съ най-силнитѣ си мисли и чувства, а слабитѣ остави на почивка, да заякнатъ. Срещнешъ ли такъвъ човѣкъ, не го учи, какъ трѣбва да работи. Какви уроци ще давашъ на способния музикантъ или художникъ ? Тѣ сѫ имали учители, а сега вече сѫ учители на себе си. Какво е нуждно на съвременнитѣ хора? — Да излѣзатъ вънъ отъ затворитѣ, на свобода, да дишатъ чистъ въздухъ. Какво ще стане съ хората, ако влѣзатъ въ херметически затворенъ замъкъ? Първия день ще се чувствуватъ добре, но колкото повече минава времето, въздухътъ става нечистъ, и тѣ се оплакватъ отъ главоболие, виене на свѣтъ и т. н. — Какво имъ недостига ? — Въздухъ. Следователно, ограничителнитѣ условия, при които живѣятъ хората, се дължатъ на отсѫтствието на въздухъ. На това се дължи голѣмото безпокойство и тревоги, които тѣ преживяватъ. Отворете прозорцитѣ си, да влѣзе чистъ въздухъ отвънъ, и безпокойството, само по себе си, ще изчезне. Чистъ въздухъ и топлина на любовьта липсватъ на хората. Днесь всички говорятъ за нови идеи. Обаче, новитѣ идеи не сѫ за всички умове. Както обущата на едното не сѫ удобни за другиго, така и новитѣ идеи не прилѣгатъ на всѣки умъ. Обущарьтъ казва,че прави хубави обуща. По какво се познава това ? По обущата, които прави на своитѣ клиенти. Това още не показва, че и моитѣ обуща ще бѫдать хубави. Азъ ще кажа мнението си само тогава, когато и на мене направи удобни и хубави обуща. При това, добриятъ майсторъ, като взема мѣрка на крака, трѣбва да има предъ видъ и съ какви чорапи ще ги носи клиентътъ: вълнени, памучни или копринени. Ето защо, когато изнасяте една идея предъ хората, трѣбва да имате предъ видъ нѣколко условия: предъ какви умове я изнасяте и какъ ще я възприематъ. Една идея е ценна за човѣка тогава, когато прилѣга на неговия умъ. Това значи, да има той прави възгледи за живота. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ нови идеи, но, въпрѣки това, хората не сѫ доволни — все имъ липсва нѣщо. — Какво имъ липсва? — Любовь къмъ Бога. Възлюбете Бога, и вие ще бѫдете щастливи и доволни.—-Какъ и кѫде ще Го намѣримъ? — Тръгнете по свѣта да търсите най-добрия, най-разумния и най-любещия човѣкъ. Като го намѣрите, той ще ви покаже, кѫде е Богъ. Той е най-близо до Бога. Изобщо, търсете най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори. Тѣ ще ви посочатъ правия пѫть. — Какъ ще познаемъ, кой човѣкъ е най-добъръ? — Ще опитвате, ще го изучавате. Какъ познавате най-доброкачествената свѣщь? Ако имате сто свѣщи, ще запалите една отъ тѣхъ и ще видите, можете ли да четете свободно на свѣтлината и. Ако не можете да се ползувате отъ свѣтлината и, ще я изгасите и ще запалите втора, трета, четвърта свѣщь и т. н. Онази свѣщь, при свѣтлината на която четете и разбирате всичко, е най-добра за васъ. Следователно, дръжте се за онази ваша мисъль, която хвърля свѣтлина на пѫтя ви. Дръжте се за онова ваше чувство, което ви дава топлина и импулсъ въ живота. Дръжте се за онази ваша постѫпка, която внася сила въ организма ви и усилва волята ви. Тази мисъль, това чувство и тази постѫпка сѫ най-важни за васъ. Тѣ сѫ стъблото на вашето дърво, около което всички останали мисли, чувства и постѫпки се обединявятъ. То ги организира. Любовьта къмъ Бога разрешава всички въпроси. Безъ тази любовь човѣкъ все ще се оплаква отъ нѣкакъвъ недоимъкъ. Той диша, но дробоветѣ му не сѫ достатъчно здрави, поради което не поема толкова въздухъ, който да пречисти кръвьта му. Той се храни, но стомахътъ му е слабъ, не може да извършва правилно храносмилането. Тази е причината, дето той често е неразположенъ, натъква се на мѫчнотии и противоречия. Мозъкъ имашъ, дробове имашъ, стомахъ имашъ, но, въпрѣки това, страдашъ и си недоволенъ отъ живота. Неразположението ви се отразява върху отношенията ви къмъ хората, затова ги дѣлите на приятни и неприятни. Кои хора ви сѫ приятни, и кои — неприятни? Всѣки човѣкъ, който ви желае доброто и работи за васъ, помага ви въ науката, въ всички ваши предприятия, той ви е приятенъ и го обичате. Онзи, който не мисли за вась, не ви помага, не работи за вашето добро, не ви е приятенъ и не го обичате. Сѫщо така и вие сте приятни и обични на онѣзи, за доброто на които работите. Затова е казано въ Писанието, че Богъ люби онзи, който изпълнява волята Му и Го обича. Ето защо, нѣма човѣкъ на земята, който да не люби Бога, безразлично, дали съзнава това, или не. Богъ е Онзи, Който помага на човѣка и работи за неговото добро. Невъзможно е да не обичашъ онзи, който те обича. Ще дойде день, когато всички хора ще обичатъ Бога съзнателно. Щомъ обичатъ Бога и Го познаватъ, тѣ ще обичатъ всички хора и всички живи, сѫщества. Нѣма живо сѫщество на земята, въ което Богъ да не работи. Ще дойде день, когато човѣкъ ще обича живота въ цѣлата природа, отъ най-малкитѣ сѫщества до най- голѣмитѣ. Това значи, да живѣе човѣкъ съ радость и благодарность, съ готовность да помага на слабитѣ и страдащитѣ. Човѣкъ може да помага съ мисъльта си, но не всички сѫ развили тази способность. Силна мисъль е нуждна, за да се помага на хората. Коя мисъль е силна? Кои сѫ отличителнитѣ и качества ? — Чистота и яснота. Тази мисъль наричаме още права. Който има такава мисъль, може съ успѣхъ да учи хората и да имъ проповѣдва. Неговата мисъль е като огъня: нечиститѣ нѣща стопява и изгаря. Който мине презъ този огънь, стопява се, пречиства се и започва да свѣти. Тази мисъль лѣкува болни, отваря затвори и освобождава затворницитѣ. Тя възкресява и мъртви. По въздействието на мисъльта на човѣка върху васъ познавате, какво учение носи той. Всѣко учение, което може да те пречисти да свѣтнешъ, е право. Не може ли да направи това, стой далечъ отъ него. Учение, което показва, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ти къмъ сѫществата отъ физическия, духовния и умствения свѣтъ, е право учение. То примирява хората съ Бога и ги напѫтва къмъ необятната любовь на козмоса. Възлюбете Бога и мислете за Него така, както Той мисли за васъ! Той има предъ видъ всички живи сѫщества и имъ помага. Той вижда и разбира страданията имъ и търси удобенъ случай да ги освободи отъ тѣхъ. На всѣки човѣкъ Богъ казва, какъ да работи. На свещеника казва да проповѣдва и живѣе добре. На сѫдията, да сѫди справедливо и да бѫде снизходителенъ. На учителя, да учи ученицитѣ си добре. На господаря, да се отнася добре съ слугата си. На слугата, да работи добросъвѣстно и съ любовь. На майката и на бащата. Султанътъ се съмнявалъ въ думитѣ на ходжата и решилъ да го изпита. За тази цель, той поканилъ единъ день ходжата и гръцкия патриархъ на гости въ двореца, да си поговорятъ за духовни работи. Като поприказвали известно време, султаньтъ заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да донесе въ единъ голѣмъ сѫдъ прѣсно, топло млѣко и хлѣбъ, да закуси заедно съ гоститѣ си. Слугата изпълнилъ заповѣдьта на султана, донесълъ млѣкото и хлѣба. Седнали тримата да ядатъ, пръвъ султанътъ надробилъ хлѣба си, а следъ него и двамата духовници. Следъ това султанътъ взелъ голѣма лъжица и така разбъркалъ млѣкото, че хапкитѣ на тримата се смѣсили. Тогава той се обърналъ къмъ гоститѣ съ думитѣ: Нека всѣки вземе лъжицата и яде само отъ своитѣ хапки. Ходжата очудено запиталъ: Какъ ще познаемъ, кои хапки сѫ мои, и кои — на патриарха ? Султанътъ казалъ: Ако не знаешъ, кои хапки сѫ твои, отде ще знаешъ, какво прави Богъ всѣки моментъ? Ако не разбирате малкитѣ работи, какъ ще разберете голѣмитѣ ? Вѣрвайте въ това, което сами можете да провѣрите. Ако вѣрвате въ възможнитѣ нѣща, ще имате реални резултати; ако вѣрвате въ невъзможнитѣ нѣща, и резултатитѣ ви ще бѫдатъ такива. Желая, всички да вѣрвате въ това, което е, а не въ това, което не е. Вѣрвайте въ Бога и въ топлината на Неговата любовь. Вѣрвайте въ Бога и вървете напредъ! Днесъ, или нѣкога, Той ще ви се открие. Тогава ще се убедите, че думитѣ ми сѫ вѣрни. Сега още не сте провѣрили думитѣ ми и ще останете на особено мнение. Ще дойде день, когато и вестницитѣ ще пишатъ за това, което сега говоря. Макаръ че още не сте провѣрили истината, не казвайте, че думитѣ ми не сѫ вѣрни. Провѣреното приемете въ себе си, а непровѣреното оставете настрана, да чака времето си. Истина е това, което повдига духа, разширява душата, просвѣщава ума и облагородява сърдцето. Реално е това, което работи за тебе. Христосъ каза: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ По-точно казано: Азъ съмъ провѣрениятъ пѫть, провѣрената истина и про- вѣрениятъ животъ. Който върви въ този пѫть, ще разреши всички противоречия въ живота си. Тогава всички хора ще се ползуватъ еднакво отъ благата на провѣрения и опитанъ пѫть, на провѣрената и опитана истина, на провѣрения и опитанъ животъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 17. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  6. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Знайниятъ Богъ Намѣрихъ едно капище, на което бѣ написано: „Незнаемому Богу.“ (Деяния на апостолитѣ, 17:23) Когато Павелъ проповѣдваше на евреитѣ, почти нѣмаше разлика въ живота на онѣзи, които познаваха Бога и онѣзи, които не Го познаваха. И еднитѣ, и другитѣ живѣеха почти по единъ и сѫщъ начинъ. Тогава, на какво се дължи човѣшкото развитие ? Общо, или единично е развитието ? Отдѣлнитѣ лица се развиватъ единично, а народътъ се развива по опредѣленъ пѫть. Каквото и да му се проповѣдва, той неотклонно следва своя пѫть. Отъ хиляди години вълкътъ е единъ и сѫщъ въ проявитѣ си. Ако е станала нѣкаква промѣна, тя е микроскопическа. Може би, днесъ той дави овцетѣ по-малко, отколкото въ далечното минало. Това се дължи на факта, че днесъ овцетѣ се намиратъ подъ защитата на човѣка, а не на съзнанието на вълка — да не дави овцетѣ. Ако срещне сто овце на пѫтя си, той ще издави всичкитѣ. Питатъ ли го, защо прави това, и той не знае. Предполага се, че това масово давене на овце се дължи на излишната енергия на вълка. Сѫщото правятъ и мухитѣ. Когато времето се разваля, събира се повече електричество въ атмосферата, което се натрупва върху хоботчетата на мухитѣ. За да се освободятъ отъ електричеството, което ги дразни, тѣ хапятъ хората. — Кога се разваля времето ? — Когато животътъ на хората се влошава. Явява се въпросътъ: сегашнитѣ хора ли сѫ по-добри, или онѣзи, които сѫ живѣли въ миналото? На този въпросъ не може да се даде обективенъ отговоръ. Каквото да се каже, отговорътъ ще бѫде субективенъ. Не можемъ да кажемъ, дали съвременнитѣ хора сѫ по-добри, или по-лоши отъ онѣзи, които сѫ живѣли въ далечното минало. Ако семейниятъ въпросъ се разглежда отъ положението на жената, вината за погрѣшкитѣ въ него се дължатъ на мѫжа; ако се разглежда отъ положението на мѫжа, вината ще бѫде въ жената; ако се разглежда отъ положението на децата, вината ще бѫде въ роди- телитѣ; и най-после, ако се разглежда отъ положението на родителитѣ, вината ще бѫде въ децата. Отъ което гледище да се излиза, все ще дойдемъ до субективното схващане на хората. Нашата задача не се заключава въ търсене погрѣшкитѣ на този или на онзи. Това нищо не ни ползува. Погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ, а не да се изнасятъ. Срѣщате единъ коларь и му казвате, че оситѣ на колата сѫ повредени и го заставяте да спре. Той слиза отъ колата си, навежда се тукъ-тамъ, не вижда никаква повреда и казва: Не разбирамъ, кѫде се крие повредата. И да я намѣря, не мога да я поправя. Азъ не съмъ правилъ колата, другъ нѣкой я правиль. Качва се отново на колата си, шибва конетѣ и казва : Ще карамъ съ нея, докато мога. Щомъ престане да върви, ще слѣза и ще продължа пѫтя си пешъ. Каквото е отношението на коларя къмъ колата, такова е отношението на човѣка къмъ неговия животъ. Казватъ на нѣкого, че не живѣе добре. Той се оглежда натукъ-на-тамъ, не знае, какъ да изправи живота си. Започватъ да му проповѣдватъ да бѫде справедливъ, честенъ, милосърденъ и т. н. Той се чуди, какво да прави. Какъ да стане милосърденъ? Какъ да стане справедливъ? Най-после, като не може да изправи живота си, както хората го съветватъ, той тръгва по своя пѫть и казва: Другъ ми е далъ животътъ, Той ще ме научи, какъ да го изправя. Наистина, има нѣщо дълбоко въ човѣка, което му нашепва, какъ да постѫпва. Той чувствува вѫтрешно, справедливо ли е постѫпилъ, или не. Единъ познатъ ми разправяше, че колкото пѫти се опитвалъ да говори на близкитѣ си, че нѣма другъ животъ, че Богъ не сѫществува, вѫтрешно нѣщо го изобличавало и му казвало: Не лъжи себе си, не лъжи и своитѣ близки. — Не зная положително, дали сѫществува другъ животъ. — Ако не знаешъ, не говори. Какъ смѣешъ да говоришъ за нѣща, за които нищо не знаешъ ? Ако се опитамъ да говоря за смъртьта, сѫщиятъ гласъ ме изобличава: Отде знаешъ, че смърть съществува? Ако искашь да говоришъ за нѣщо, говори за живота. Ти живѣешъ и познавашъ живота. Обаче, какво ще говоришъ за смъртьта, когато не си умиралъ? За смъртьта може да се говори само на теория. Сега и вие искате да знаете, има ли бѫдещъ животъ. Защо ви е бѫдещиятъ животъ ? Ако не можете да живѣете добре въ сегашния моментъ, бѫдещето нѣма отношение къмъ васъ. Сегашниятъ животъ опредѣля вашето бѫдеще. Има смисълъ болниятъ да говори за бѫдещъ животъ, но не и здравиятъ. Болестьта е противоречие за болния, и той мечтае за другъ животъ, въ който нѣма болести и страдания. Тъй щото, когато хората говорятъ за бѫдещъ животъ, ние разбираме желанието имъ да живѣятъ спокойно, добре, безъ болести, страдания, мѫчнотии и противоречия. Едно се иска отъ човѣка: да се освободи отъ заблужденията си. За тази цель, той трѣбва да се вглъби въ себе си, да види, какво е писалъ тамъ Богъ и на Него да уповава. Хората лесно се заблуждаватъ, защото уповаватъ на различни авторитети. Свѣтскиятъ казва: Еди-кой си ученъ така писалъ. Религиозниятъ казва: Еди-кой си пророкъ или апостолъ така писалъ. И едното, и другото мнение е важно, но какво ще кажешъ ти ? Какъ мислишъ ти върху даденъ въпросъ ? Еди-кой си ученъ, философъ отрича съществуването на Бога, на възвишения свѣтъ. Има нѣща, които могатъ да се отричатъ, но има нѣща, които по никой начинъ не могатъ да се отричатъ. Какъ ще отречешъ въздуха, водата, свѣтлината, храната? Какъ ще отречешъ живота ? Достатъчно е да те стисне нѣкой за врата, за да кажешъ: Въздухъ искамъ! Какъ ще отречешъ живота? Можешъ да не живѣешъ, както искашь и разбирашъ, но както и да живѣешъ, все е животъ. И кучето живѣе, макаръ, че не разбира живота си, но вие не можете да отречете и неговия животъ. Всѣки е опиталъ живота и неговитѣ блага, затова не може да го отрече. На думи всичко може да се каже, но действителностьта е друга. Колкото и да отрича нѣщата, човѣкъ не може нито да ги създаде, нито да ги унищожи. Той може само да констатира нѣщата, но не и да повлияе на тѣхното сѫществуване. Освободете се отъ личното гледане и схващане на нѣщата. Нѣкой казва, че всѣко нѣщо, което му се отразява благоприятно, е добро. Не всѣко нѣщо приятно за васъ е добро; и не всѣко неприятно е зло. Има случаи, когато неприятнитѣ за васъ нѣща сѫ приятни на други. На крадеца е приятно да бръкне въ нѣкой джобъ и да вземе известна сума, но това не е приятно на онзи, който е обранъ. Казано е въ Библията: „Не кради!“ Споредъ нѣкои философи кражба не сѫществува. Тѣ казватъ, че не може да се открадне единъ предметъ, защото не може да се изнесе вънъ отъ земята. Може само да се премѣсти отъ едно мѣсто на друго, но все пакъ той си остава на земята. Въ сѫщность, ограбениятъ мисли другояче. Той казва: Всѣки човѣкъ представя особенъ свѣтъ. Следователно, когато нѣкой ме обере, моитѣ нѣща отиватъ въ другъ свѣтъ, въ свѣта на крадеца. И философскиятъ възгледъ за кражбата, и възгледътъ на обрания сѫ особенъ родъ коментарии на въпроса. Това е все едно, да разглеждате въпроса, защо нѣкои хора сѫ добри, а други — лоши. Добриятъ казва, че такъвъ се е родилъ; и лошиятъ казва, че такъвъ е роденъ. Ябълката е създадена да ражда ябълки, а трънътъ е създаденъ трънъ. Нито ябълката може да стане трънъ, нито трънътъ може да ражда ябълки. Ябълката може да подобри естеството си, да се облагороди, но не може да стане нито круша, нито друго нѣкое дърво. Следователно, колкото и да разисквате върху въпроса, може ли животътъ да се подобри, ще знаете, че човѣшкиятъ животъ може да се подобри и измѣни, но не и цѣлокупниятъ. Като облагородява характера си, човѣкъ постепенно подобрява живота си. Ето защо, стремете се да подобрите своя животъ, но не да измѣняте общия, цѣлокупенъ животъ. Съвременнитѣ хора се нуждаять отъ ново вѣрую, ново разбиране на живота. За да се домогнатъ до новото, тѣ трѣбва да изхождатъ отъ Божественото въ себе си, което различава нѣщата и опредѣля, кои сѫ прави и кои криви. Вънъ отъ Божественото никакъвъ идеалъ не сѫществува. Безъ него животъть на човѣка е подобенъ на животинския. Всички пороци и слабости въ човѣка се дължатъ на животинското му естество. Той възприелъ качествата на животнитѣ, затова понѣкога проявява инстииктитѣ и желанията на мечката, вълка, тигъра, заека и др. Напримѣръ, двама души се скарватъ и се проявяватъ като мечка, тигъръ, змия и др. Единиятъ казва за другия: Ще изпия кръвчицата му! — Така постѫпва и мечката. Това не е нѣщо ново. Другъ казва: Ще го одуша! — Така постѫпва паякътъ. Човѣкъ възприелъ качествата на животнитѣ и, за да се освободи отъ тѣхъ, трѣбва да работи съзнателно върху себе си. Не е лесно да станешъ истински човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, човѣкъ минава отъ животинската фаза въ човѣшката и отъ човѣшката въ Божествената. Всички хора ходятъ на два крака, но не всички иматъ човѣшко сърдце. Затова е казано въ Писанието: „Ще имъ отнема каменното сърдце и ще имъ дамъ плътско, т. е. човѣшко.“ Съвременнитѣ хора се намиратъ въ периода на познаване на доброто и злото. Познаването на злото води къмъ животинското царство, а познаването на доброто—въ човѣшкото царство. Запитвате, защо човѣкъ трѣбваше да яде отъ забранения плодъ. — Защото още не бѣше ликвидиралъ съ животинското начало въ себе си. Богъ му забрани да яде храни, които ялъ въ далечното минало, когато билъ въ животинското царство. Той му каза: Ако ядешъ отъ забранения плодъ, ще страдашъ и ще умрешъ. Животнитѣ минаватъ презъ страдания, каквито човѣкъ не може да си представи. Тѣ нѣматъ съди- лища, нѣматъ никакво право, на което да разчитатъ. Въ животинското царство правото е на силния. Като дойде нещастието, животнитѣ упражняватъ краката си. Колкото по-бързо бѣга животното, толкова по-голѣма е вѣроятностьта да се спаси. Спасението му е въ бѣгането. Достатъчно е да проникнете въ живота на рибитѣ, да видите какъвъ адъ съществува тамъ. Тѣ се гълтатъ едни - други, безъ да могатъ да протестиратъ, да търсятъ своето право. Страшно е положението на съществата, за които нѣма законъ и справедливость. Единственото същество, което днесъ се ползува отъ закона на правото и справедливостьта, е човѣкътъ. Като се натъква на нисшето и висшето начало въ себе си, той започва да се бори, докато едното отъ тѣзи естества вземе надмощие. Божественото въ него му казва: На вълка е позволено да дави овцетѣ, но на тебе, като човѣкъ, не е позволено. На паяка е позволено да оплете муха въ мрежата си, но на тебе, като човѣкъ, не е позволено това. Нѣмашъ право да оплетешъ подобния си въ своята мрежа! За да прояви Божественото, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ него. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Въп- росътъ не е за добрината на човѣка, важно е той да постави Божественото за основа на своя животъ. Останалото ще дойде само по себе си. Златото сѫществува на земята, нѣма да го създаваме днесъ. Необходимо е само да се тури въ обръщение. Следователно, не се стремете да бѫдете добри.—Защо?—Защото доброто е вложено въ васъ. Обаче, застанете на страната на доброто. Това е естествениятъ пѫть на човѣшкото развитие. Тамъ, дето доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването. Съ това се обяснява изчезването на човѣшки раси, на отдѣлни народи, общества, семейства и индивиди. Само онѣзи раси, народи, общества и семейства ще останатъ за вѣчни времена, които сѫ поставили Божественото Начало за основа на живота. Иде день, когато положението на цѣлото човѣчество ще се подобри. Какъ и кога ще стане това?—Когато хората тръгнатъ по естествения пѫть на развитие. Този пѫть се опредѣля отъ закона на любовьта. Той изключва войнитѣ, които досега сѫ ставали и ставатъ. Много войни, външни и вѫтрешни, сѫ ставали, но човѣчеството още не се е освободило. И войнитѣ сѫ донесли известни блага, но по-голѣми сѫ разрушенията отъ тѣхъ, отколкото благата. Хората сѫ дошли до мисъльта, че сѫществува Божи Промисълъ, но често се разколебаватъ въ него: ту вѣрватъ въ сѫ- ществуването му, ту се съмняватъ. Щомъ изгубятъ вѣра въ Божия Промисълъ, тѣ започватъ да вѣрватъ въ паритѣ. Мнозина гледатъ на паритѣ, като на божество, и казватъ: Има Богъ въ свѣта. Щомъ изгубятъ паритѣ, и вѣрата въ Бога изчезва. Истински вѣрващъ е онзи, който, при всички условия въ живота си, уповава на Бога. И като богатъ, и като беденъ, той признава Бога и на Него се надѣва. Какво прави, обаче, онзи, който изгубва паритѣ си, общественото си положение и остане на пѫтя, безъ никаква помощь? Той се моли на Бога, но не получава отговоръ на молитвата си. Ако при това положение вѣрата му не се разколебае, той е издържалъ изпита си. Той влиза вече въ Божествения свѣтъ и разполага съ голѣми възможности. Не търси вече помощь и подкрепа отвънъ. Докато разчитате само на външна помощь, вие сте на кривъ пѫть. Отвънъ се даватъ само условията на човѣка, а отвѫтре — възможноститѣ. На земята човѣкъ е екскурзиантъ. Дето замръкне, трѣбва да си запали огънь, да се стопли и изсуши, ако дъждъ го е валѣлъ. Дърва лесно може да намѣри, но кибритъ трѣбва да си носи. Дървата и кибритътъ представятъ условията, а възможностьта е въ самия него. Той ще нареди добре дървата, ще тури запалка и ще цъкне кибрита. Щомъ запали огъня, има право да се ползува отъ него. Следователно, който не носи огъня въ себе си, нищо не може да направи. Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо сѫществуватъ противоречията въ живота. Една отъ причинитѣ за противоречията между хората е отсѫтствието на огънь. На всички сѫ дадени условия и възможности, но малцина проявяватъ възможноститѣ си. — Какво представятъ възможноститѣ въ човѣка? — Вѫтрешниятъ огънь. Огънь трѣбва да имате! Който носи огъня на любовьта въ себе си, той е ученъ, силенъ, свободенъ. Дето и да отиде, навсѣкѫде ще бѫде добре приетъ. Който нѣма огъня на любовьта въ себе си, той е слабъ и невежа. Дето е любовьта, тамъ е изобилието, свѣтлината, свободата и знанието. Съ това се обяснява, защо нѣкои хора успѣватъ и въ учение, и въ придобиване на богатства, а други живѣятъ въ лишения, въ мѫчнотии и страдания. Когато между господаря и слугата има любовь, и двамата изпълняватъ задълженията си правилно: слугата работи добре и съ усърдие, а господарьтъ увеличава заплатата на слугата си. Дето любовьта отсѫтствува, отношенията между хората сѫ неправилни. Едно е нуждно на сегашнитѣ хора: да поставятъ любовьта, вѣрата и надеждата за основа на своя животъ. — Коя любовь? — Христовата. — Коя вѣра и надежда ? — Христовата. Заради любовьта си къмъ Бога, Христосъ се пожертвува за цѣлото човѣчество. Спасението на човѣчеството зависи отъ любовьта. Който люби, ще бѫде спасенъ. Любовьта е мощна сила, която прониква въ съзнанието на човѣка, за да разбере, че благата въ живота сѫ общи и достѫпни за всички хора. Всѣки ще се ползува отъ тѣхъ споредъ нуждитѣ си, безъ да ги трупа, безъ да се осигурява. Богъ осигурява човѣка за единъ день, а дяволътъ — за десетки години. Въ желанието си да се осигури за далечното бѫдеще, той забравя сѫщественото, отдалечава се оть него и, докато се осигури и успокои, дохожда смъртьта и го завлича. Защо му е това богатство? Кѫде остава осигуровката му? Вложете любовьта и вѣрата си въ Бога и на Него уповавайте! Съвременното общество трѣбва да се постави на нова, здрава основа, съ нови разбирания. Старитѣ разбирания сѫ дали своето; новото време изисква нови разбирания. Едно време, споредъ стария законъ, евреитѣ принасяли жертва на Бога за прощение на грѣховетѣ, но днесъ този начинъ за изкупване на грѣховетѣ не се прилага. Църквата лесно разрешава въпроса за прощаване на грѣховетѣ и престѫпленията. Обаче, сѫдътъ не прощава лесно грѣховетѣ и престѫпленията на хората. Противъ тѣхъ се завежда дѣло и, ако обвиняемиятъ не се оправдае, турятъ го въ затворъ за нѣколко години. Жертвата не изкупва грѣховетѣ. Човѣкъ се освобождава отъ погрѣшкитѣ, когато ги изправи и престане да грѣши. Това се постига само при изобилието на живота. Докато живѣе вь лишения, той все ще грѣши. Недоимъкът, ражда злото, а изобилието — доброто. Пазете се, да не се прояви животинското естество въ васъ, да ви напакости, както разярената котка може да се хвърли и върху господаря си. Единъ познатъ разправяше своя опитность съ котката си. Единъ день тя влѣзла въ стаята му и изяла голѣмо парче сирене. Той се ядосалъ и решилъ да я накаже. Набилъ я така, та да помни, другъ пѫть, да не краде отъ господаря си. Гнѣвътъ му се предалъ на котката, и тя, като разбрала какво я очаква, събрала всичката си смѣлость и се готвѣла да се хвърли срещу господаря си. Той се уплашилъ отъ смѣлостьта и и решилъ да избѣгне катастрофата. Ако бѣше се докоснала до него, тя щѣше да обезобрази лицето му съ ноктитѣ си. И животинското естество въ човѣка може да се опълчи противъ него, както котката противъ господаря си. Какво ще правишъ тогава? Ще отворишъ вратата на стаята си, да излѣзе вънъ, както постѫпилъ господарьтъ съ разярената котка. Христосъ казва: „Не противи се на злото !“ Злото въ човѣка е неговото животинско естество. За да не пострадашъ отъ него, ще приложишъ методъ, чрезъ който ще го укротишъ. Щомъ се прояви това естество въ тебе, ти ще стоишъ далечъ, нѣма да се свързвашъ съ него. Ако си възседналъ лудъ конь и не можешъ да го укротишъ, слѣзъ отъ него, извади юлара му и го пусни въ гората на свобода. Останешъ ли на гърба му, ще ти се случи нѣкакво нещастие. — Искамъ да го възпитамъ, да стане кротъкъ. За да го укротишъ, нуждно ти е време. А сега не чакай да те хвърли коня отъ гърба си, ти самъ слѣзъ на земята и го пусни въ гората. Защо идатъ нещастия и страдания въ живота на хората ? — Защото не искатъ да слѣзатъ отъ гърба на лудия конь. Другъ е въпросътъ, ако знаете езика на животнитѣ. Тѣ се подчиняватъ на човѣка само тогава, когато той ги разбира и влиза въ положението имъ. Има индуси, които знаятъ езика на змиитѣ, на свирепитѣ животни и се разговарятъ съ тѣхъ. Змията е жестока, но се привързва къмъ човѣка. Чрезъ музиката тя може да се укротява. Който знае нейния езикъ, разговаря се съ нея, и тя не го хапе. Нѣкои пчелари работятъ съ пчелитѣ спокойно, безъ да ги жилятъ. Тѣ отварятъ свободно кошеритѣ на пчелитѣ и вадятъ медъ, безъ да ги ужили ни една пчела. Понѣкога всички пчели излитатъ отъ кошера, кацатъ върху пчеларя, и той свободно си ходи отъ едно мѣсто на друго, върши работата си, безъ да го жилятъ. Всички сѫщества сѫ свързани помежду си, но трѣбва да знаете езика имъ, да ги разбирате. Връзката се дължи на обичьта имъ къмъ човѣка. Щомъ го обичатъ, тѣ се привързватъ къмъ него. И тъй, изучавайте животнитѣ, да познавате качествата имъ. Когато искатъ да кажатъ за нѣкого, че не постѫпва добре, наричатъ го животно. Значи, той проявява животинското си естество за смѣтка на човѣшкото, което се отличава съ разумность. Животното нѣма представа за Бога и, ако се кланя на нѣкого и го зачита, това е незнайниятъ Богъ. Обаче, истинскиятъ човѣкъ се кланя на знайния Богъ, т. е. на Бога на любовьта. Хората едва сега започватъ да изучаватъ Божията Любовь и да я прилагатъ. Това, отъ което страдатъ, е човѣшката и животинската любовь. Тѣ създаватъ голѣми мѫчнотии, страдания и противоречия. Божията Любовь, обаче, освобождава човѣка отъ страданията и противоречията. Който носи свещения огънь въ себе си, той е придобилъ любовьта въ душата си. За такъвъ човѣкъ се отнася стихътъ: „И вдъхна Богъ дихание въ него, и той стана жива душа.“ Кое е отличителното качество на човѣка, който носи свещения огънь въ себе си?—Той гори и не изгасва. Той носи новъ животъ въ себе си. Обаче, не всѣки огънь е Божественъ. И барутътъ, и динамитътъ се запалватъ и горятъ, но тѣхната запалка се отличава отъ запалката на свещения огънь. Стремете се да запалите Божествения огънь въ сърдцето си. Ще кажете, че познавате този огънь. Не е достатъчно само да го познавате, но трѣбва да го имате, да гори той въ васъ. Не е достатъчно само да разбирате музиката, но трѣбва да свирите. Истинското знание е, когато човѣкъ самъ може да свири, да прави нѣщата, да знае да живѣе правилно. Не е достатъчно само да разбирате своето естество, но трѣбва да го управлявате. Животинското естество трѣбва да се подчини на човѣшкото, а човѣшкото — на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влѣзете въ новия животъ, да бѫдете ученици на Великата школа на живота. „Богъ, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичкитѣ человѣци навсѣкѫде да се покаятъ. Защото е отредилъ день, въ който ще сѫди вселената праведно чрезъ человѣка, когото е опредѣлилъ, и даде увѣрение на всичкитѣ, като го възкреси отъ мъртвитѣ.“ (—30, 31 ст.). Подъ „човѣкъ“ се разбира съвѣстьта, съзнанието, Божественото въ насъ, което ни сѫди. То показва, че пѫтьтъ, по който вървимъ, не е правъ. То вижда и онѣзи погрѣшки, които другитѣ не виждатъ. „А тѣ, като чуха възкресението на мъртвитѣ, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пакъ щемъ те слуша.“ (— 32 ст.). Който живѣе въ животинското, е мъртавъ. За да възкръсне, той трѣбва да стане господарь на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днесъ отъ всички се иска съзнателна, разумна работа. Нѣкой не успѣватъ въ живота си, защото очакватъ на богатството на баща си. И това е добро, но какво ще правите, ако баща ви не е оставилъ външно богатство? Ще се впрегнете на работа. Богъ е вложилъ въ всѣки човѣкъ богатство, което трѣбва да се обработва. На всѣки е даденъ най-малко по единъ талантъ, но той може да се увеличи. Не бѫдете лениви, като онзи слуга, на когото господарьтъ далъ единъ талантъ, а той го заровилъ въ земята. Ще кажете, че човѣкъ не се нуждае отъ много знания. Важно е, че всѣки се нуждае отъ знание, което трѣбва да се прилага. Истинско, положително знание е нуждно на човѣка. Христосъ казва: „Ако не се родишъ изново, не можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие.“ Ражда се човѣшкото, а животинското се преражда. Тъй щото, не мислете за прераждането, но за новораждането, за което говори Христосъ. „Роденото отъ плътьта е плъть, а роденото отъ Духа е духъ.“ Родениятъ отъ Духа грѣхъ не прави и не умира. Роденото отъ плътьта, т. е. животинското, грѣши и умира, затова трѣбва да се преражда. Родениятъ отъ Бога се въплътява, нито се ражда, нито преражда. Работете върху себе си да се новородите отъ Духъ и вода, вѣчно да живѣете. Имайте вѣра въ Божественото, което живѣе въ васъ. Само така Богъ ще бѫде на ваша страна. Благословени сте, ако вѣрвате въ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. — Божиятъ Духъ носи всички тѣ блага на живота. * 16. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5 януарий, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  7. От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание от 1943 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва.“ Марка 10:9 „Което Богъ е съчеталъ“. Христосъ изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Какво е съчеталъ Богъ ? — Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ живота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е простено на мѫжъ да напусне жена си?“ Христосъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съ-четалъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва“. Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ душата, той никога не може да напусне жена си. Когато тази връзка се скѫса, мѫжътъ може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориентиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора управляватъ, всички останали сѫщества спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикновенитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управляватъ ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вѫтрешни състояния, които всѣки преживява. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ се проявяватъ талантливитѣ мисли въ човѣка, той се пробужда. Като се прояви гениалностьта въ човѣка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато прояви светостьта си, свѣтлината на деня го огрѣва, и той започва да работи. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на светиитѣ, тѣ да управляватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го управляватъ. Мнозина се стремятъ къмъ светийство. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко разбиране. Обаче, да желаете да работите и да ви управляватъ гении и светии, това е Божествено разбиране. Щомъ имате такова разбиране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Ако се занимава съ обикновени мисли и чувства и остави обикновени хора да го управляватъ, той е обикновенъ; и като обикновенъ, ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той се пробужда отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го управляватъ, той става отъ леглото си и се облича. Ако остави светиитѣ да го управляватъ, той започва да работи. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва“.— Защо? —Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Човѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво може самъ да направи. Колкото и да се мъчи, нищо ново нѣма да измисли, но поне да изпълни Божията воля, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ, никой художникъ не е съз-далъ и не може да създаде по-добъръ моделъ отъ този, за който се казва въ Битието, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Много човѣшки образи сѫ рисувани досега отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ“. Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣщо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Който не разбира този законъ, може да изпадне въ заблуждение, да мисли, че всичко е постижимо за него. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия“. Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Поради заблужденията, хората нѣматъ ясна представа за живота. Тѣ нѣматъ нуждната любовь. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е необходима за човѣка, за да познае живота. Че сградалъ, че се мѫчилъ, че ималъ неприятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. Твоитѣ страдания и мѫчнотии сѫ отъ книга. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но само животътъ ми пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправилъ на приятелитѣ си, че безъ малко щѣлъ да изгуби живота си. Разбойникътъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше кни- женъ? — Да знаехъ, че е така, самъ щѣхъ да се разправя съ него. Помнете: Ножътъ, съ който апаши и раз-бойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо друго, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — нѣмалъ жена; трети — билъ боленъ; четвърти — никой не го обичалъ. Слушате, нѣкой се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изоставили. Отде знае това ? Влизалъ ли е той въ сърдцето да майка си или на баща си, да знае това ? За да познае, дали нѣкой го обича, или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ, или не. Освенъ любовьта, другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всички тайни. Какъ ще разберете живота на другитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ остава неразбранъ. Който има любовь, той разполага съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Това правило нѣма изключение. Казватъ, че любовьта била праздна работа. Празднотата е въ безлюбието, а пълнотата на живота — въ любовьта. Докато си служите съ любовьта, като мѣрка въ живота, всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си. — Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и я постави на мѣсто! Представете си, че влизате безъ свѣщь въ тъмна изба. Какво ще стане съ васъ ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ свѣщь въ избата, нѣма да се спънете. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето, мѫдростьта — пѫть за ума. Човѣкъ не може да придобие, да разбере, да оцени и приложи знанието, ако не е мѫдъръ. Нѣкой хора обичатъ да говорятъ много и да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ окрѫжаващитѣ да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно и не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание и мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разпръсва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за знанието, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 46 кучета, порода булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристжпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ около себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно следъ друго кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче се хвърлило къмъ англичанина, но той веднага му из- свирилъ по особенъ начин ь. Кучето стигнало до мислено прокараната линия и тамъ спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвирване, всички се спрѣли предъ проектираната линия. Всичкитѣ кучета се събрали на едно мѣсто и започнали да лаятъ, безъ да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсвири по спе- цифиченъ начинъ, за да хукнатъ всички ку-чета назадъ. Това е истинско знание — да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако не побѣгнагъ отъ вашето изсвирване, никакво знание нѣмате. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ свирнете. Ако при изсвирването успѣете да ги разпръснете, вие разполагате съ истинско положи телно знание. Колкото и да философствувате, каквито теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате нито мѣрката на знанието и мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. То е само външно знание което всѣки моментъ може да изгубите. Положително знание е това, съ което човѣкъ разполага всѣки моментъ и може самъ да го прилага, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхного одобрение. Сега, да дойдемъ до истината. Тя е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣрката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; после, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свободата си? — Чрезъ съзнателна работа. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не иде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, той лесно може да я придобие. Гослодарьтъ може да направи слугата си външно независимъ, но съ това той ще отнеме вѫтрешната му свобода. Свободата се придобива при условията, при които човѣкъ се намира. Докато е на легло и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Дойде единъ лѣкарь, даде му нѣкакво лѣкарство, което временно ще го успокои. Дойде другъ лѣкарь, и той даде лѣкарство, което влошава положението му. Болниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫде лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкари на себе си, не можете да бѫдете свободни. Докато не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и ду-шата си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Това наричаме ние връзка съ Бога, съ Първата Причина на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, човѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно единство въ себе си. Отъ това единство зависи неговото бѫдеще развитие. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиването на онѣзи блага, къмъ които той се стреми. Така трѣбва да се разбира истината. Който не разбира истината, очаква първо свѣтътъ да стане добъръ, а после хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всички хора живѣятъ и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки има условия въ себе си да стане добъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не може да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината освобождава човѣка. Съ- временнитѣ хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца — всички се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата този въпросъ остава неразрешенъ. Свѣтътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣта. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разрешаване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой не може да наложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ може да си наложи нѣкаква идея. Само при това положение човѣкъ може да бѫде свободенъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно. Тогава той тръгва съ всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — обикаля свѣта. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, той е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате су- тринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да отвори очитѣ ви? Ако човѣкъ може самъ да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спасе-нието му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има известни условия за спасение на човѣка отвънъ, но пълното, истинско спасение иде отвътре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята, иматъ условия да растатъ. Онѣзи, които не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го по-садите на нивата и го поставите на мѣстото му, то започва да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да създаде друго, подобно на себе си. Ако житното зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече човѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъква на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това не му остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да даде. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви страдания нѣ- мате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате страдания ? — Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, страданията ви преставатъ. Следователно, човѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. Страданията на хората сѫ временни. Разликата между тѣхъ не се заключава въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страданията : нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-голѣмо е растенето. Напримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хамбара, докато дѫбътъ едва следъ сто или двеста години може да се върне въ хамбара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това ? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вложено въ васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, е лотарийна игра. За васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Дръжте се за тѣзи извори и се ползувайте отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво отношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на други извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи извори, които сѫ въ васъ, за да се свържете съ душитѣ, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, всѣки день човѣкъ трѣбва да се свързва поне съ една напреднала душа. Връзката на човѣка съ напредналитѣ души е първото условие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и никой нѣма да ги смущава. Кой може да смущава човѣка? Само глупавиятъ може да смущава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че въ него управляватъ глупавитѣ, обикновенитѣ сѫщества. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ управляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалиитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Когато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ вь това?— Като изучавате себе си и ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ светиитѣ. Сѫщевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога заспива човѣкъ? — Когато се унесе отъ нѣкаква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣ-що на ухото. Човѣкътъ спи, какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за такъвъ, когото обикновенитѣ управляватъ. Когато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на любовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измѫчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ, и никой нѣма да се спъва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато се свържатъ съ закона на истината, хората ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растать, не могатъ правилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката душа. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което любовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Отъ кото е написано? — Отъ рѫката на него-вия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „ Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказани отъ Христа: „Всички ще бѫдатъ научени отъ Бога“. Да бѫдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка сѫ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му сѫ затворени, той ще остане слѣпъ за това благо. Когато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благословения. Това значи, да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка рѫка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще се проникне отъ желанието да бѫде Синъ Божи. Ще дойде день, когато всички хора ще бѫдатъ Синове Божии. Тогава всички ще работятъ и ще се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината. Да бѫдете Синове Божии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това ? — Още днесъ може да стане. Не е нуждно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесь всички можете да бѫдете Синове Божии, въ смисълъ, да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се отнася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, и за това се изисква много време. За вѫтрешното знание, обаче, не се иска много време. Достатъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написано въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мислете много върху него. — Какво правятъ съвременнитѣ хора ? — Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво сѫ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, докато най-после съв- семъ го изцапатъ. Не давайте хлѣба си въ рѫцетѣ на чуждитѣ хора. — Ако нѣкой нѣма хлѣбъ ? — Богъ е далъ въ рѫцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ. Следъ като изяде хлѣба си и го преработи, човѣкъ го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на която всички се ползуватъ. — Какъ, крава да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене, кравата е изворъ, който постоянно блика и раздава своето благо. Мѫчно ли е на извора да тече ? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което извира отъ недрата на Великия Духъ, и храни човѣшкитѣ души. Това е вѫтрешно състояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да не разлѫчва“. — Какво е съчеталъ Богъ ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа и отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свободенъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Който има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Възкресението е нова фаза на живота, новъ животъ, който изключва всички страдания, всички мѫчнотии и недоразумения. Вие не можете да бъдете свободни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания, преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на възкресението. Докато сте още въ стария животъ, страданията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ новия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страдания. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ“. Казано е още: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до великитѣ работи, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мѫчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за негово добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта ? — Здравиятъ, а не болниятъ. — Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. — Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ.—Кой ще победи свѣта ? — Свободниятъ, който носи въ душата си животъ, произлѣзълъ отъ любовьта; знание, произлѣзло отъ мѫдростьта, и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носители на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните Божията воля и да не разлѫчвате онова велико съчетание, което Богъ е поставилъ между вашия духъ и вашата душа. Това значи, да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! — Богъ е Духъ, и Божиятъ духъ носи свобода. * 25. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с.. София. — Изгрѣвъ.
  8. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Причини за страданията Деяния на апостолитѣ, 10 гл. Често се говори за ангелитѣ, за небесния животъ. Какви качества има ангелътъ? Той се отличава съ любовь, интелигентность, доброта и разумность. Тѣзи качества представятъ основа на небесния животъ. Безъ тѣхъ не можешъ да се повдигнешъ въ по-високъ свѣтъ отъ физическия. Има вѣрващи, които мислятъ, че и безъ знания може да се отиде на небето. Тѣ разчитатъ изключително на вѣрата и на любовьта. Обаче, истинската вѣра и любовь се основаватъ на разумностьта, знанието, интелигентностьта и доброто. Безъ тѣзи качества, ти ще вѣрвашъ, но вѣрата ти ще бѫде слѣпа. Учениятъ постепенно придобива знания, които почиватъ на опита. Като опитва нѣщата, вѣрата и знанията му се увеличаватъ. Човѣкъ се ражда съ условия и възможности да бѫде ученъ, но ако не работи, не развива ума си, той остава невежа. Той придобива знания всѣки моментъ; отъ сутринь до вечерь той складира микроскопически опити и знания въ съзнанието си. Яде ли, спи ли, разговаря ли се, той все придобива нѣщо. Започне ли да мисли за миналото си, той спира развитието си. Миналото е задъ гърба ви. Щомъ сте тръгнали на пѫть, не се обръщайте назадъ, да видите, какъвъ пѫть сте изминали. Отправяйте вниманието си къмъ това, какво сте срещнали на пѫтя си и какво сте научили, а не колко и какъвъ пѫть сте извървѣли. Нѣкои религиозни хора се спирать върху въпроса, какво е направилъ Христосъ за човѣчеството. Тѣ си казватъ : Христосъ дойде на земята, пожертвува се за човѣчеството и изкупи грѣховетѣ му. Ние сме вече спасени, нѣма защо да се безпокоимъ и да работимъ. Това е криво разбиране. Отсега натътъкъ ще работишъ и то повече, отколкото по-рано, преди да си съзналъ това. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи съ постоянство и любовь, безъ да морализира другитѣ да правятъ това, което и той прави. Ти работи, безъ да мислишъ, какво трѣбва да правятъ твоитѣ ближни. Единъ американецъ - милионеръ разполагалъ съ фабрики, кантори, работилници, поради което ималъ възможность да дава работа на мнозина. Който се осмѣлявалъ да му поиска нѣкаква помощь, той веднага му отговарялъ: Мога да ти дамъ нѣкаква работа, да свършишъ нѣщо, но пари безъ трудъ не давамъ. Който иска да яде, трѣбва да работи. Така посрѣщалъ той всички хора, които се обръщали къмъ него за помощь. Единъ день, като отивалъ на работа, последвала го една бедна вдовица, съ молба да и даде нѣкаква помощь. — Не давамъ пари напраздно. Работи нѣщо, да си изкарашъ прехраната. — Болна, немощна жена съмъ. Имамъ и малки деца у дома, нѣма на кого да ги оставя. Най-после, отегченъ отъ нея, той и подхвърлилъ единъ доларъ и казалъ: Вземи тѣзи пари и ме освободи! Дошълъ краятъ на неговия животъ. Той заминалъ за другия свѣтъ и се явилъ при св. Петъръ, съ надежда, че ще бѫде приетъ въ рая. — Не бързай! — му казалъ св. Петъръ. Кѫде отивашъ? — Въ рая. — Какви добрини си на- правилъ? — Цѣлъ животъ подкрепвахъ беднитѣ. — Какъ? — Давахъ имъ работа, да работятъ и да се прехранватъ. — Но ти се ползуваше отъ тѣхния трудъ — спокойно възразилъ св. Петъръ. Посочи ми едно добро дѣло, срещу което не си получилъ нищо. Американецътъ мислилъ много и най-после си спомнилъ, че нѣкога бедна вдовица му искала помощь и, като му дотегнала, той и подхвърлилъ единъ доларъ, срещу което не получилъ нищо отъ нея. — Вижъ, този случай е особенъ, ще го разкажа на Господа и ще чакамъ отговоръ — казалъ св. Петъръ. Като се върналъ при американеца, св. Петъръ предалъ думитѣ на Господа: Дайте на американеца два долара за доброто, което напра- вилъ на вдовицата, и го изпратете на земята, тамъ да научи уроцитѣ на живота. И тъй, който живѣе като американеца, ще отиде на онзи свѣтъ, отдето ще го върнатъ на земята само съ два долара. Кривитѣ разбирания водятъ къмъ страдания. Нѣкой майки работятъ по цѣли дни, но щомъ стане нужда дъщерята да направи нѣщо, веднага и забраняватъ. Майката мисли, че ако дъщерята работи, рѫцетѣ и ще огрубѣятъ. Тя иска рѫцетѣ на дъщерята да бѫдатъ меки, нѣжни, да я харесватъ момцитѣ. Така ще я продадатъ по-скѫпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята. И въ религиозния животъ има подобно нѣщо. Както майката пази дъщеря си, като писано яйце, така и нѣкой проповѣдници пазятъ своитѣ пасоми отъ работа на ума, за да не се натъкватъ на противоречиви идеи. Има ли нѣщо лошо, опасно въ това, че мозъкътъ на човѣка работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всѣки човѣкъ трѣбва да работи за сѫществени, а не за несѫществени и преходни нѣща. Щомъ яде, човѣкъ трѣбва да работи, да мисли, да чувствува, да учи и т. н. Всичко това, въ широкъ смисълъ, наричаме работа. Като работи, човѣкъ развива ума и сърдцето си. Следователно, прилагайте любовьта за развиване на сърдцето, разумностьта — за ума. Прилагайте доброто за развиване на сърдцето, а истината — за ума. Любовьта, разумностьта, доброто и истината сѫ качества на Божественото, което е вложено въ човѣка. Който не прилага Божественото, самъ се спъва и излага на страдания. Често хората се запитватъ, защо страдатъ. Една отъ причинитѣ на страданията имъ се дължи на факта, че тѣ не прилагатъ Божественото. Малцина прилагатъ онова, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ. И животното страда, но причината за страданието му е друга. И да иска, то не може да приложи това, което човѣкъ прилага. Много естествено, животното е лишено отъ това, което е дадено на човѣка. Като се чувствува ограничено, то страда и се мѫчи. Следователно, каже ли нѣкой, че е лишенъ отъ разумность, това показва, че не говори истината. Само животното нѣма разумность. По естество човѣкъ е разуменъ, но понѣкога не прилага разумностьта си. Щомъ не я прилага, страданията естествено го следватъ. И Христосъ страдаше за хората, за това, че не приложиха своята разумность. Учителитѣ страдатъ по сѫщата причина. Тѣ препода- ватъ на ученицитѣ си, напѫтватъ ги, наставляватъ ги, но повечето отъ тѣхъ не прилагатъ това, което имъ се преподава. Който не прилага любовьта, разумностьта, добродетѣльта и истината, неизбѣжно страда. Който ги прилага, той е щастливъ. Ще кажете, че нѣкога, въ бѫдещето, все ще ги приложите. Нѣма защо да отлагате нѣщата за бѫдещето. Каквото имашъ, приложи го още днесъ. — Беденъ съмъ, нѣмамъ възможность да прилагамъ. Като забогатѣя, тогава ще приложа Божественото и ще изпълня Божията воля. — Не е така. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че е богатъ, че разполага съ голѣми възможности да прояви своитѣ добродетели. Ако не ги проявява, това показва, че той е скѫперникъ, не иска да дава. Ако не дава и не прилага, богатиятъ ще страда и ще се чуди, защо идатъ страданията. Жалко е, когато богатиятъ страда. Другъ е въпросътъ, ако си беденъ и лишенъ отъ добродетели. Обаче, невъзможно е човѣкъ да е лишенъ отъ добродетели. Само животнитѣ сѫ лишени отъ добродетели. Тѣ не могатъ да се проявяватъ съзнателно. Ето защо, докато сте човѣци, използувайте всичко добро и възвишено, което е вложено въ васъ. Не го ли използувате, вие изоставате назадъ въ развитието си. Ако животното прояви доброто въ себе си, и то се издига по-високо отъ положението, въ което се намира. Ще кажете, че тѣзи нѣща се нуждаятъ отъ доказателство. Доказателство се дава на умния, на добрия, на онзи, който вижда и чува. Ако затваряшъ очитѣ и ушитѣ си, никакво доказателство не може да ти се даде. Следователно, не затваряй съзнателно очитѣ и ушитѣ си, за да виждашъ и чувашъ ясно, безъ никакви доказвания. Освободете се отъ заблужденията, които носите отъ далечното минало. Само така ще виждате и чувате ясно. Защо трѣбва да си представяшъ нѣщата такива, каквито не сѫ? Защо ще мислишъ за себе си това, което не е? Искашъ да си направишъ голѣма кѫща, съ много стаи. Не е лошо това желание, но трѣбва да съградишъ кѫщата си толкова здраво, че да не се събори и те затисне. Не е лошо желанието на човѣка да бѫде богатъ, да има жена или мѫжъ, да има деца, но трѣбва да знае, какъ да се справя съ всичко това. Мѫжътъ трѣбва да знае, какви отношения да има къмъ жена си, жената — къмъ мѫжа си. Всичко, което човѣкъ има, е за добро, когато знае, какъ да се справя съ него. Не знае ли, то се превръща на зло. И ангелътъ му рече: „Твоитѣ молитви и твоитѣ милостини възлѣзоха на поменъ предъ Бога.“ ( — 4 ст,). — Този човѣкъ, на когото се яви ангелъ Господенъ, бѣше Корнилий. Ако на съвременния човѣкъ се яви ангелъ, той ще се усъмни и ще си каже, че ималъ нѣкаква халюцинация. И каквото му каже ангелътъ, нѣма да го изпълни. На единъ свещеникь се явилъ единъ бѣлобрадъ, благочестивъ старецъ, който му казалъ: Съветвамъ те да не колишъ кокошки и агнета, и безъ тѣхъ можешъ да живѣешъ. Ако ядешъ месо, ще страдашъ. Той се замислилъ и казалъ на жена си: Не зная, истинско видение ли бѣше, или нѣкаква халюцинация, но видѣхъ, като на сънь, бѣлобрадъ старецъ, който ми каза да не коля вече агнета и кокошки. Трѣбва да е нѣщо като сънь. Може ли да ми се забранява да ямъ кокошка и агне, когато азъ трѣбва да осветя това месо. Нали селянитѣ си правятъ курбанъ ? Кой ще чете и благослови курбана имъ? Като го осветя, все ще си хапна отъ него. Така разсѫждавалъ той и забравилъ думитѣ, които старецътъ му казалъ. Обаче, видението се повторило. Сѫщиятъ старецъ му се явиль и му забранилъ строго, да не яде месо. Явява се въпросъ: Има ли нѣщо лошо въ яденето на месо? Да се задава този въпросъ, това е все едно, да се пита, защо човѣкъ не трѣбва да краде и лъже. Да отнемешъ насилствено живота на кокошката, на агнето или на свинята, то е все едно, че лъжешь и крадешъ. Кой е придобилъ нѣщо добро отъ кражбата и лъжата? Лошо нѣщо е лъжата. Тя е отрова, която руши организма. Ще излъжешъ, а следъ това ще търсишъ начинъ да се извинявашъ. Погрѣшката си е погрѣшка, нѣма защо да се извинявашъ. Човѣкь прави погрѣшки, и самъ ще ги изправя. Що се отнася до изправяне на грѣховетѣ, това е работа на Бога. Той е въ състояние да помогне на човѣка и да заличи грѣховетѣ му. — Не мога да не правя погрѣшки. — Ако не можешъ безъ погрѣшки, можешъ поне да ги изправяшъ. Злото се заключава въ неизправяне на погрѣшкитѣ. Защо ти е даденъ умъ, ако не можешъ да работишъ съ него? Тури ума си на работа, да изправишъ погрѣшкитѣ си. Който иска да не грѣши, нека прилага любовьта, разумностьта, добродетельта и истината. И тъй, страдате ли, ще знаете, че сте въ изобилието на живота. Човѣкъ страда отъ изобилие и пресищане, а животното — отъ лишения и гладъ. Какво прави котката? — Дебне мишкитѣ. Като хване нѣкоя мишка, цѣла я гълта. Следъ това се чисти, грѣе се на слънце, но все котка си остава и, въ края на краищата, ще умре отъ гладъ и лишения. — Защо ? — Липсва и същественото — проява на добродетелитѣ. Истински човѣкъ е онзи, който проявява любовьта, разумностьта, истината и добродетельта. Този е пътьтъ, по който човѣкъ може да стане ангелъ. Ако питате, какви съ отличителнитѣ качества на ангела, ще знаете, че той се отличава по това, че проявява великитѣ добродетели. Той знае, какъ и кога да ги употрѣбява. Ангелътъ е следвалъ Великата школа на живота и успѣшно я свършилъ. Като наблюдавамъ съвременнитѣ хора по лицата имъ се чете тъга, недоволство. Всички се запитватъ: Какво ще се прави въ този свѣтъ ? Болести, нещастия, беднотия ни налегнаха. Дето се обърнешъ, всѣки иска да те обере. Не можешъ да разчиташъ нито на братъ, нито на сестра. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ положението на фалиралъ търговецъ. Когато е билъ богатъ, постоянно отварялъ тевтеритѣ си и мислѣлъ, кой има да му дава. Щомъ намиралъ имената на длъжницитѣ си, казвалъ: Този ще хвана, ще го дамъ подъ съдъ, онзи ще осъдя и т. н. Като обеднѣлъ, той роптаелъ, недоволенъ билъ отъ живота, отъ хората и тѣхнитѣ отношения. Не бѫди жестокъ, за да не постъпватъ и съ тебе жестоко. Защо, когато си билъ богатъ, да не простишъ дълга на своя ближенъ? Той е беденъ, нещастенъ, нѣма защо да го сѫдишъ. Ако го сѫдишъ, освенъ че нищо нѣма да получишъ, отгоре на това ще плащашъ разноскитѣ по дѣлото. Твоята задача, като човѣкъ, не се заключава въ това, да сѫдишъ своитѣ ближни, но да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Написалъ си едно писмо. Провѣри, да видишъ, какви грѣшки си направилъ. Изправи погрѣшкитѣ си и върви напредъ. Постави всѣка дума и всѣки препинателенъ знакъ на мѣстото имъ. Така и ти ще бѫдешъ доволенъ отъ писмото си, както и онзи, който го получи. Кога се поставятъ запетая, двоеточие, точка, удивителенъ и въпросителенъ знакъ? Запетая се поставя при малки мѫчнотии; двоеточие, точка и запетая при срѣдни мѫчнотии, а точка—при най-голѣми мѫчнотии. Когато искашъ да кажешъ на нѣкого обидна дума, постави запетая, т. е. спри се за малко и помисли, да кажешъ ли думата, или да не я кажешъ. Удивителенъ знакъ се туря, когато срѣ- щашъ нѣщо, което те очудва. За да изразишъ състоянието си, ти поставяшъ удивителенъ знакъ. Който поставя препинателнитѣ знакове на мѣсто, лесно нарежда работитѣ си. Всѣки народъ, който се съобразява съ тѣзи знаци, има бѫдеще. Каже ли нѣкой, че не признава препинателнитѣ знаци, той е твърдоглавъ, упоритъ човѣкъ. Главата му ще страда много, докато узрѣе. Докато сте на земята, препинателнитѣ знакове сѫ необходими. Всѣки езикъ се нуждае отъ такива знаци. Единствениятъ езикъ, който не се нуждае отъ препинателни знакове, е Божествениять. Той е напълно оформенъ. Всички езици, съ които си служатъ хората, иматъ нужда отъ оформяване и усъвършенствуване. Затова, въ помощь имъ идатъ препинателнитѣ знаци. Ако мисъльта ти е права, нѣма да се спирашъ, нѣма да туряшъ никаква запетая или точка. Щомъ не мислишъ право, ще се спрешъ, т. е. ще туришъ нѣкакъвъ знакъ и ще почнешъ да мислишъ. Ако не се спрешъ и не мислишъ право, непремѣнно ще грѣшишъ. Следъ това ще започнешъ да се оплаквашъ, да страдашъ. Нѣкой пише и често изпуща известни букви. Какво означава това? Този човѣкъ отвреме-навреме задържа паритѣ на онѣзи, на които дължи. Ако е господарь, ще плати на слугата си, но все ще му задържи нѣщо. Не задържай на човѣка нито една стотинка! Колкото дължишъ, дай му всичкитѣ пари. Ще кажешъ, че „ъ“ и „ь" нѣматъ значение на края на думитѣ. Значи, единъ левъ повече или по-малко, нѣма никакво значение. Не е така. Вие знаете пословицата: „Капка по капка виръ става“. Този виръ може да те удави, но може и градината да ти напои. Ако искашъ да бѫдешъ добъръ господарь, плати на слугата си, колкото му дължишъ. Не го заставяй да те търси, да ти напомня, че му дължишъ. Който иска да върви въ правия пѫть, трѣбва да бѫде справедливъ. Като се говори на хората за добърь животъ, нѣкой се противопоставя и казва: Не ме интересува този животь нѣма да стана светия. Какво означавать тези думи ? Ако не иска да стане светия, какъвъ ще стане? Хората иматъ крива представа за светийството. Тѣ ми слятъ, че, за да станешъ светия, трѣбва да се откажешъ отъ живота, отъ яденето, отъ обличането съ хубави дрехи. Значи, светията трѣбва да ходи босъ и окѫсанъ, да не си дояжда, да живѣе като аскетъ, да гледа постоянно къмъ земята, да не се изкуси отъ некоя жена. Това не е светия. Светията има право да се храни и облича добре, да има жена и деца. Не е забранено и на светията да се жени. Лошото не е въ женитбата, но въ скрититѣ, потайни желания. Мойсей бѣше светия, но, въпрѣки това, жененъ. Аврамъ, Яковъ сѫщо бѣха свети хора, но женени. Не може да се опредѣли, дали женениятъ или неженениятъ ще влѣзе въ рая. Това се опредѣля отъ живота на човѣка. Който прилага любовьта, разумностьта, истината и доброто, независимо това, дали е жененъ, или нежененъ, той е въ рая. Който не прилага тѣзи добродетели, той е въ ада. Добриятъ животъ опредѣля мѣстото на човѣка, а не положението му като жененъ и нежененъ. Много неженени сѫ въ ада, и много женени —- въ рая. И обратно: има женени въ ада и неженени въ рая. И тъй, новото учение изисква отъ всички да прилагатъ любовьта, разумностьта, истината и добродетельта, и като женени, и като неженени. Ако жената се омѫжи, и мѫжътъ и прѣчи да изпълнява Божията воля, по-добре да остане сама, неженена. Ако мѫжътъ се ожени, и жена му прѣчи да следва Божия пѫть, по-добре да остане самъ, нежененъ. Ако неженениятъ, мѫжъ или жена, не може самъ да изпълнява Божията воля, по-добре да се ожени, и двамата заедно да служатъ на Бога. Изучавайте нѣщата отъ гледището на възвишения животъ, на живота на Духа, а не отъ физическо гледище, отъ гледището на плътьта. Новото учение изисква свободни хора, служители на възвишеното. Следователно, който се ограничава, смущава и безпокои, не е ученикъ на новото учение. Който има миръ въ душата си, свѣтлина въ ума си и топлина въ сърдцето си, той е ученикъ на новото учение. Той лесно се учи и възприема, лесно придобива знания. Много езици, много науки знае той, но крайната цель на учението му е познаване на Божествения езикъ. Знае ли този езикъ, той знае всички земни езици. Ще кажете, че не е нуждно да знаете свѣтскитѣ езици. Първо ще изучавате човѣшкитѣ езици, а после — Божествения езикъ. Какво ще правите на земята безъ знанието на езици ? Ще срещнете на пѫтя си дявола, който знае 12 езика. Какъ ще се справите съ него ? За да издържите на изкушенията, на които той ви оставя, трѣбва да знаете поне два езика повече отъ него. Колкото повече знания имате, толкова по-лесно ще се справите съ него, лесно ще издържите на този двубой. Като се говори за изучаване на езицитѣ, мнозина ще се обезсърдчатъ, като не могатъ да научатъ 12 езика. От човѣка зависи, за колко време може да научи единъ езикъ. Нѣкой може да научи 12 езика за 12 часа, другъ — за 12 деня, трети — за 12 седмици, четвърти — за 12 месеца, за 12 години, за 12 вѣка и т. н. Има хора съ силна паметь, които бързо учатъ и схващатъ. Разказватъ за едного, че могълъ да запомни 35 хиляди думи, прочетени една следъ друга, безъ никаква последователность и връзка между тѣхъ. Той ги възприемалъ веднага и ги повтарялъ въ правъ и обратенъ редъ. Ако единъ свѣтски човѣкъ има толкова силна паметь и може да запомни много думи, безъ смисълъ и значение, защо духовниятъ човѣкъ да не изучи нѣколко езика? Защо да не усили паметьта си повече отъ свѣтския човѣкъ? Той говори за Бога, за ангелитѣ, за онзи свѣтъ, а не може да запомни, какво е челъ или чулъ. Това не е духовенъ човѣкъ. Свѣтътъ е създаденъ за човѣка, да изучава природата, живота и тѣхнитѣ прояви. Който не разбира предназначението си, очаква да слѣзе Духътъ върху него, както нѣкога върху апостолитѣ, и да го научи на всичко. Духътъ слиза само върху онзи, който учи, работи и прилага наученото. Духътъ слиза само върху онзи, който прилага любовьта, разумностьта, истината и добродетелите. Не ги ли прилага, Духътъ остава далечъ отъ него. Като се говори много на хората, тѣ мислятъ, че нищо не знаятъ, и се обезсърдчаватъ. — Какво имъ е нуждно, за да не се обезсърдчаватъ ? — Да пречистятъ библиотекитѣ на своя мозъкъ и да турятъ потрѣбното на едно мѣсто, а непотрѣбното на друго. Тѣ се нуждаятъ отъ сѫществено знание, а не отъ несѫществено. Последното трѣбва постепенно да се изхвърля, да не се товари мозъка напраздно. Ще кажете, че страдате отъ непознаване на хората, поради което влагате въ човѣка повече, отколкото трѣбва, и се натъквате на противоречия. Лесно се познава човѣкъ. Достатъчно е да видите, гори ли въ него свещениятъ огънь, или не. Ако гори, той е човѣкъ, който проявява великитѣ добродетели. Ако не гори, той е живъ-умрѣлъ, той е изгасилъ Божественото въ себе си. Работете върху добродетелитѣ въ себе си, да оживѣете. Иначе, ще бѫдете човѣкъ съ прояви на животинското начало въ себе си. Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бѫде въ борба съ човѣшкото и Божественото. Ето защо, който работи върху себе си, той дава предимство на Божественото начало, което, лесно разрешава въпроситѣ. Изучавайте себе си, изучавайте растенията и животнитѣ, като символи въ живота. Тѣ представятъ азбука на природата. Разумниятъ човѣкъ изучава тази азбука и по нея чете законитѣ, съ които живата природа си служи. Всичко, което ни обикаля, е книгата на Божията мѫдрость. Разтворете тази книга и четете това, което Бог ь е написалъ въ нея. Много хора четатъ книгата на мѫдростьта, но малцина я разбиратъ. Каква е разликата между онзи, който разбира и свободно чете книгата на мѫдростьта, и онзи, който я чете и не разбира? Първиятъ се ползува отъ всичко, което го обикаля, влиза въ общение съ живата природа, а вториятъ остава беденъ и невежа. Той вижда нѣкое животно и казва: Животно е това ! Каже и отмине, безъ да му обърне внимание. Обаче, първиятъ влиза въ разговоръ съ всичко живо и обогатява речьта си. За него всѣко животно, мушица, растение е буква отъ свещената азбука на мѫдростьта. Чрезъ тази азбука той осмисля живота си. Безъ нея всичко се обезсмисля. И тъй, свързвайте се съ разумната природа, за да разширявате своя погледъ върху живота и да се освободите отъ наследственитѣ заблуждения. Злото, лошото въ човѣка се крие въ наследенитѣ нѣща, а доброто се явява като дарба, Божи даръ, Божие благословение. Забележете, когато се говори за лошитѣ прояви на човѣка, имаме предъ видъ онова, което е наследилъ той отъ майка и баща, отъ дѣдо и баба. Стане ли въпросъ за доброто въ човѣка, имаме предъ видъ онова, съ което Богъ го надарилъ. Каже ли нѣкой, че не може да обича всички хора, това подразбира прояви на ограниченото човѣшко естество. По плъть човѣкъ е ограниченъ, не може да обича всички. По духъ, обаче, той има възможность да обича всички. Възможноститѣ на плътьта сѫ ограничени, а на духа — неограничени. И тъй, обичайте всички хора въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа си, безъ да се спирате върху въпроса, кой е праведенъ и кой не; заслужава ли да бѫде обичанъ, или не. Казано е въ Писанието: „Богъ дава своето благословение и на добритѣ, и на злитѣ.“ Ако Богъ търпи лошитѣ хора и имъ помага, колко повече ние трѣбва да ги търпимъ. Богъ търпи и вълка, който дави овцетѣ, но не го освобождава отъ последствията на постѫпкитѣ му. И лошиятъ човѣкъ е свободенъ въ действията си, но не е свободенъ отъ последствията. Ще каже нѣкой, че не трѣбва да бѫде добъръ съ хората. — Защо да не е добъръ ? — Да го не тъпчатъ. Който не иска да го тъпчатъ, трѣб ва да прояви любовьта, разумностьта, истината и добродетельта. Той е човѣкъ, който мисли право. Такъвъ човѣкъ никой не го тъпче, той е силенъ и свободенъ. Щомъ не мисли право, всички го тъпчатъ. Така постѫпватъ и съ животнитѣ, които не мислятъ и не проявяватъ любовь. И животнитѣ понѣкога обичатъ, но главно своитѣ малки, или подобнитѣ отъ своя родъ. Котката обича другитѣ котки, не ги предизвиква и мѫчи, но не обича мишката, птичката и др. Ако кажемъ, че котката обича мишката, подразбираме, че обича да яде мишка. Щомъ я изяжда отъ любовь, това не е истинска любовь. Така тя обича и птичката. Да се върнемъ къмъ основната мисъль — причини за страданията. Помнете: човѣкъ страда отъ изобилие, защото не проявява онова, което му е дадено. Животното страда отъ недоимъкъ. Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако раздаваме всичко, което ни е дадено? Кѫде ще му отиде краятъ? Не мислете за края на нѣщата. Мислете за началото на нѣщата. Бѫдете като изворитѣ, които постоянно даватъ. Давайте отъ себе си, и не се страхувайте. При това, увеличавайте възможноститѣ си поне мислено. Ако можешъ да дадешъ днесъ единъ левъ, мисли, че утре ще дадешъ десеть лева, на другия день — сто, после — хиляда и т. н. Така постѫпва Богъ. Щомъ и ти постѫпвашъ така, ще се ползувашъ отъ Божието благословение. Бѫдете щедри въ даването. „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ „Давайте, за да ви се даде!“ Богъ е далъ хиляди блага на разположение на човѣка, но той ги е скрилъ, че нито самъ се ползува, както трѣбва, нито на другитѣ дава. Не бѫдете като ленивия слуга, който заровилъ таланта въ земята, да го върне на господаря си. Той не познавалъ господаря си, мислѣлъ, че е скѫперникъ. Но като се върналъ, господарьтъ му казалъ: „Рабе лениви и лукави, като си мислѣлъ, че жъна тамъ, дето не съмъ сѣлъ, защо не даде поне таланта подъ лихва, да придобиешъ нѣщо?“ Сега азъ ви говоря, безъ да ви сѫдя. Сѫдятъ ли нѣкого, той не може да учи, Искамъ да ви кажа, че не могатъ да ви обичатъ, ако и вие не обичате. Не можете да бѫдете разумни, ако не мислите право; не можете да бѫдете свободни, ако не обичате истината; не можете да очаквате добро, безъ да приложите добродетельта. Давайте отъ себе си, прилагайте добродетелитѣ си, за да не ви заставятъ насила да давате. Вѣтърътъ, дъждъть и слънцето се разговаряли, кой отъ тѣхъ може да свали кожуха на овчаря. Вѣтърътъ казалъ : Достатъчно е да духна, за да го накарамъ да свали кожуха си. Засвирилъ, задухалъ вѣтърътъ, но овчарьтъ все по-добре се загъвалъ. Не успѣлъ вѣтърътъ да свали кожуха на овчаря. Дошълъ дъждътъ, придруженъ съ студъ, и безмилостно зашибаль по лицето и тѣлото овчаря, дано му свали кожуха. Колкото повече шибалъ, толкова по-плътно овчарьтъ затѣгалъ кожуха си. Дошълъ редътъ на слънцето. То се усмихнало и кротко казало: Ще се опитамъ и азъ, да видя, какво мога да направя. Тихо и спокойно се показало то на хоризонта и постепенно се издигало все по-нагоре. Колкото повече се издигало, толкова по-горещо ставало. Овчарьтъ не могълъ вече да понася горещината му и се принудилъ да свали кожуха си. И тъй, когато Божията Любовь напече човѣка, той непременно ще свали кожуха отъ гърба си. Вложете любовьта въ душата си, разум- ностьта въ ума си, доброто въ сърдцето си и вървете напредъ. Само така ще попишете всичко, което желаете. И царе може да станете — царе на себе си, на своя си вѫтрешна държава. Който може да се управлява, той е царь на себе си. Той отваря вратитѣ на затворитѣ и пуща затворницитѣ си на свобода. Той е далъ ходъ на Божественото Начало въ своя животъ. За него се казва, че не умира и вѣчно живѣе. Животинското, животното въ човѣка умира, а той постоянно и вѣчно живѣе. Той минава отъ смърть въ животъ. Който е повѣрвалъ въ Бога, вѣчно живѣе. Усъмни ли се въ Него, смъртьта неизбѣжно го следва. Казано е за Бога, че не гледа на лице, а на сърдце. Той не се спира върху вашето минало, но гледа, ставате ли по-красиви, по-богати, по-добри и по-разумни. Ако съзнанието ви постепенно се пробужда, казвамъ ви: Откажете се отъ свинетѣ, земете торбичкитѣ си и се върнете при своя Баща. Кажете му: „Отче, съгрѣшихме предъ Тебе, съгрѣшихме на небето и на земята. Приеми ни като Твои слуги. Ние сме готови да приложимъ любовьта, мѫдростьта, истината и добродетельта и да Ти служимъ съ радость. Това изисква новиятъ животъ отъ васъ. Това значи, да бѫдете ученици на новото учение. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 15. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 29 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  9. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Земята като училище Размишление. Мнозина се запитватъ, защо сѫ дошли на земята. Отговорътъ на този въпросъ е простъ и естественъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да придобива знания. Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нуждно да започне отъ най-елементарнитѣ работи. Кои нѣща сѫ елементарни? Нѣкои иматъ едно понятие за елементарнитѣ работи, а други — различно отъ тѣхното. За едни хора иглата е елементарно нѣщо, а за други — не е. Тѣ я ценятъ споредъ службата, която върши. Въ даденъ моментъ тя може да зашие скъсаната дреха на нѣкого и да му даде възможность да си свърши работата. Въ този случай, иглата върши такава работа, каквато и скъпоценниятъ камъкъ не може да свърши. Просто, елементарно нѣщо е иглата, но върши добра работа. И тъй, човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Като започва отъ елементарнитѣ работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква трудъ и работа. Не е знание онова, което се постига безъ трудъ и работа. Не е богатство и онова, което се постига безъ трудъ и работа. Ще дойде день, когато съ малки усилия, съ малъкъ трудъ ще се постигатъ голѣми знания и богатство, но днесъ това е невъзможно. Това, което въ далечното минало било достояние само на гениитѣ и светиитѣ, днесъ е достѫпно и на обикновенитѣ хора. Едно време само гениитѣ и светиитѣ могли да говорятъ и да мислятъ право. Обикновенитѣ хора повече слушали и мълчали като риби. — Защо? — Не имъ било дадено да говорятъ. Постепенно тѣ сѫ развивали тази способность, докато днесъ по-вечето хора могатъ да говорятъ добре, минаватъ даже за оратори. Всѣки издава звукове, всѣки отваря и затваря устата си, но малцина говорятъ, както трѣбва. Говорътъ има отношение къмъ любовьта. Сега, като се говори за велики и обикновени хора, виждаме, че великитѣ сѫ малко на брой. Въ областьта на музиката, напримѣръ, днесъ едва ли има 19 знаменити музиканти, като 19-тѣ забележителни звезди на небето. Ще дойде день, когато повечето хора ще бѫдатъ видни виртуози, всѣки въ своята область, както 19-тѣ звезди отъ първа величина. Това ще стане прстепенно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ развива своитѣ дарби и се проявява като знаменитъ виртуозъ. Много години сѫ нуждни, за да се постигне това. Нѣкой работи десетки години усилело вьрху себе си, но пакъ не става великъ човѣкъ. Има нѣщо, което му препятствува. Казано е въ Писанието: „Свети бѫдете ! Beлико нѣщо е да станете свети, но това не се постига лесно. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ светостьта, а кога ще я постигне, не е важно. Работете за придобиване на добродетелитѣ, безъ да се питате, кога ще ги постигнете. Ще кажете, че светостьта не е за всички хора. Понеже не знаете, кое е за васъ и кое не е, работете върху светостьта, да си проправите пѫтя къмъ нея. Нѣкога ще се приближите къмъ нея и ще станете чисти и свети. Ако не се приближите до нея, пѫтьтъ ви за небето ще остане затворенъ. Ако искашъ да станешъ професоръ, трѣбва да си свършилъ университетъ. Освенъ това, трѣбва да си се специализиралъ по предмета, който ще препо- давашъ. Много знания се изискватъ отъ професора. Ако е филологъ, трѣбва да знае добре нѣколко езика. Ако е естественикъ, трѣбва да познава добре естественитѣ науки. Виждате, че нѣкой наблюдава небето и казвате, че е астрономъ. Не всѣки, който наблюдава небето, е астрономъ. Астрономътъ наблюдава небето презъ телескопа и вижда различни звезди, голѣми и малки. Той прави редъ наблюдения, изчислява разстоянието на звездитѣ една отъ друга, изчислява за колко време дохожда свѣтлината имъ до земята и т. н. Нѣкой отъ изчисленията му излизатъ вѣрни, нѣкой не сѫ вѣрни, но той не се отчайва, прави нови изчисления. Голѣмо постоянство има астрономътъ. Той посвещава цѣлия си животъ на звездитѣ. Какво прави обикновениятъ човѣкъ ? Помоли се на Бога два-три пѫти, погледне къмъ небето и очаква отговоръ на молитвата си. Ако не получи, обезсърдчава се, обезвѣрява се и се отказва отъ Господа. Това не е никакво вѣрую, това е човѣкъ безъ убеждение. Безъ трудъ, безъ усилия той очаква голѣми постижения. Това е невъзможно. Този човѣкъ не познава животнитѣ и растенията, които го обикалятъ, не познава своитѣ прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговоръ на молитвата си. Смирение е нуждно на съвременнитѣ хора. Единъ боленъ ме повика въ дома си, да му дамъ нѣкакви наставления. Питамъ го, защо не се обърне къмъ нѣкой лѣкарь. Каза ми, че не искалъ да употрѣбява лѣкарства, да трови организма си. Казвамъ, че мога да му помогна безъ лѣкарства. Обаче, зная, че като оздравѣе, ще ме пита, какъ съмъ го излѣкувалъ. Азъ помагамъ, безъ да обяснявамъ, какъ правя това. Ще кажете, че нѣкакво чудо става съ болния. Мислете, както искате, но азъ не давамъ никакви обяснения. Ако е въпросъ за чудеса, понѣкога и животнитѣ правятъ чудеса. — Възможно ли е това ? — Възможно е. Две снахи отишли съ свекърва си въ гората за дърва. По едно време тѣ се скарали. Свекървата се разтревожила и легнала на земята, не искала да се мръдне. Снахитѣ я увещавали да стане, да си вървятъ, но тя казала: Ако не ми доведете кола отъ селото, не мърдамъ отъ мѣстото си. Тѣ се чудѣли, какво да правятъ. Селото било далечъ, не могатъ да отидатъ за кола. Да я оставятъ сама въ гората, и това не може. Докато мислѣли, какво да правятъ съ нея, отъ вѫтрешностьта на гората се задала мечка. Като я видѣли, снахитѣ хукнали да бѣгатъ. И свекървата не се забавила. Веднага се вдигнала отъ земята и ги последвала. Като разбрали, че и свекървата тича следъ тѣхъ, снахитѣ се запитали: Какъ стана чудото ? Кой направи това ? — Мечката. Щомъ я зърнала, свекървата се изправила на краката си и безъ кола се върнала въ селото. Тъй щото, когато нѣкой ме пита, какво трѣбва да прави, за да се излѣкува, казвамъ: Мечка трѣбва да те срещне. Щомъ я видишъ, стра- хътъ ти ще изчезне, а съ него заедно и болестьта. Две хиляди години се изминаха отъ идването на Христа на земята, но и доднесъ още хората разискватъ върху въпроса, защо е дошълъ. Онѣзи, които само разискватъ, безъ да прилагатъ, сѫ останали далечъ отъ Христовото учение. Тѣ се спиратъ само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникватъ въ сѫщината му и вървятъ напредъ. Тѣ сѫ граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влѣзълъ въ царството Божие, още спори върху въпроса, Синъ Божи ли е Христосъ, или обикновенъ човѣкъ. Съвременнитѣ християни спорятъ върху различни въпроси, както красивитѣ моми помежду си, коя отъ тѣхъ е най-красива и заслужава княжеския синъ. Все една отъ тѣхъ ще бѫде най-красива и ще се ожени за княжеския синъ, но явява се въпросъть: За красотата ли се жени човѣкъ? Той може да се ожени за красива мома, но после ще пита, има ли нѣкаква нива задъ красотата. Безъ нива, която да дава нѣщо, красотата е безпредметна. Нѣкой свърши съ отличие медицина, право, естественитѣ науки или музика. Всички разглеждатъ диплома, радватъ се, че предъ тѣхъ стои способенъ човѣкъ. Даватъ му следъ това да изсвири нѣщо, но той започва да се мѫчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждатъ на медика единъ боленъ, той не може да опредѣли диагнозата. Даватъ му да разреши единъ споренъ въпросъ, и това не може. Какъвъ смисълъ има тогава неговиятъ отличенъ дипломъ? Докато хората използуватъ духовното за придобиване на материални блага, всѣкога ще бѫде така. Човѣкъ трѣбва да учи отъ любовь къмъ науката, а не отъ желание да му допринесе материални блага, да се издигне съ нея. Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и съ любовь. Днесъ се проповѣдва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, но тѣ се отегчаватъ и казватъ: Всичко, което ни се проповѣдва, го знаемъ вече. Знаемъ, че Христосъ дойде на земята да спаси човѣчеството, за което пострада, умрѣ и възкръсна. Знаемъ, че трѣбва да възприемемъ учението Му и да живѣемъ по любовь. Вѣрно е, че съвременнитѣ хора знаятъ много нѣща, но прилагатъ ли това, което знаятъ? Много хора сѫ слушали видни музиканти, възхищавали се отъ тѣхъ, но ако ги накаратъ да свирятъ, не могатъ. Не е все едно да слушашъ нѣщо, да разбирашъ и да прилагашъ. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човѣкъ нѣщата, но трѣбва да има стремежъ, да постигне това, което е слушалъ и разбралъ. Всички трѣбва да станатъ наследници на царството Божие, да придобиятъ нѣщо, което да имъ послужи като капиталъ, който да влагатъ въ обръщение. Придобие ли нѣщо ценно въ себе си, човѣкъ усилва вѣрата си. Той самъ вѣрва вече въ това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вѣрва на думитѣ си. Нѣкой минава за голѣмъ метеорологъ, но не може да предскаже времето. Днесъ не може да предскаже, утре не може, докато самъ изгуби вѣра въ знанието си. Има растения, животни, птици, риби, които предсказватъ времето, а той не може. Свинята, паякътъ предсказватъ времето, а нѣкой ученъ говори, обяснява законитѣ, но предсказанията му не се сбѫдватъ. Какъ предсказва паякътъ? Много просто. Наблюдавайте проявитѣ му при промѣната на времето, и вие сами ще извадите заключение за неговото знание. Трѣбва ли да се говори много, кога печката се отразява приятно на човѣка и кога неприятно? Достатъчно е да се приближишъ при силно нагорещена печка, за да ти стане неприятно. Отдалечишъ ли се на известно разстояние, изпитвашъ приятность Задачата на човѣка е да усили вѣрата си, да си служи съ нея. Като заболѣешь, приложи вѣрата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравѣе. Ще кажете, че стомахътъ не се лѣкува съ думи, но се нуждае отъ лѣкарства. Не е така. Думитѣ, които му казвашъ, трѣбва да сѫ проникнати отъ вѣра. Щомъ ти пръвъ вѣрвашъ въ думитѣ си, и стомахътъ ти ще повѣрва. Ако не можешъ самъ да си помогнешъ, извикай двама или трима свои приятели, да усилите действието. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Христосъ е лѣкувалъ различни болести. Защо и вие да не се лѣкувате сами ? Той е уповавалъ на Бога и на себе си, а вие уповавате на майка си, на баща си, на роднини, на приятели, на лѣкари, и най-после уповавате на Бога и на себе си. Онѣзи, на които уповавате най-много, не могатъ да ви помогнатъ Всѣки, който върши Божията воля, може да ви помогне. На такива хора трѣбва да уповавате. Христосъ казва: „Който върши Божията воля, той ми е братъ, и сестра, и майка.“ Който не изпълнява Божията воля, той се интересува само отъ своитѣ работи. Той мисли само за себе си и казва: Докато не наредя своитѣ работи, за никого не се интересувамъ. Ако ми остане време, тогава ще мисля за другитѣ. — Защо този човѣкъ не е добъръ като другитѣ ? Защо не е готовъ да помага на ближния си ? — Дотукъ е дошълъ човѣкътъ, нищо повече не може да направи. Каква задача може да реши детето отъ първо отдѣление ? — Само такава, която познава, която е учило. Ако му дадете задача отъ второ, трето или четвърто отдѣление, то казва: Не мога да реша тази задача, не съмъ свършилъ повече отъ първо отдѣление. Сегашнитѣ хора, свѣт- ски и религиозни, сѫ на различни степени на развитие, поради което всѣки може да свърши такава работа, за която е готовъ. Вънъ отъ нея, той се отказва да работи. Сега азъ засѣгамъ този въпросъ не за упрѣкъ, но за ориентиране. Той има отношение къмъ бѫдещето. Днесъ всѣки е това, което е изработилъ и придобилъ въ себе си. Утре ще бѫде нѣщо повече. Човѣкъ се развива по специални закони. Никой не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ на своето развитие и да върви напредъ. Всѣки човѣкъ е специ- фиченъ плодъ, който узрѣва на своето време. Никой плодъ не може да узрѣе въ 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ и реда на природата. Нѣкой плодове узрѣватъ въ продължение на два-три месеца, а други — въ продължение на четири-петь месеца. И човѣкъ е плодъ, за узрѣването на който е нуждно опредѣлено време. Той трѣбва първо да цъвне, да завърже и най-после да даде плодь. Нѣкой иска да даде плодъ преди да е цъвналъ и завързалъ. Това е невъзможно. Първо трѣбва да напѫпишъ, да цъвнешъ, да завържешъ и следъ време да дадешъ плодъ. Това се опредѣля отъ природнитѣ закони. Ще кажете, че сте постигнали нѣкой нѣща. Ако малкитѣ нѣща сте постигнали, трѣбва да работите много, за да постигнете голѣмитѣ. И Петъръ рече: „Сребро и злато азъ нѣмамъ, но което имамъ, това ти давамъ: Въ името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!“ И като го хвана за дѣсната рѫка, дигна го; и тозъ часъ утвърдиха се плеснитѣ и глезенитѣ му. И скочи, та се изправи и хо- дѣше; и влѣзе съ тѣхъ въ храма, та ходѣше, и скачаше, и славѣше Бога. (— 6, 7, 8 ст.). Петъръ излѣкува болния, защото имаше Христовия Духъ въ себе си. Следователно, само онзи може да лѣкува, който носи Духа въ себе си. Какво нѣщо е Духътъ, малцина знаятъ. Ще кажете, че всѣки може да има Христовия Духъ. Не е така. Не всѣка печка може да топли. Само онази печка дава топлина, въ която има вѫглища. И това не е достатъчно. Вѫглищата трѣбва да сѫ запалени и буйно да горятъ. Топлината излиза отъ печката и стопля окрѫжаващитѣ. Следователно, ако здравето минава презъ душата на Човѣка, и тя трансформира енергиитѣ му, той може да прояви силата си. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Ако вѣрата проникне презъ всички клетки на човѣшкото тѣло и го освети и събуди Словото въ него, тя е изпълнила задачата си. Ако вѣрата може да запали Словото въ човѣка, изпълнила е своето предназначение. Казано е въ Писанието: „Не угасвайте Духа.“ — Може ли Духътъ да изгасва ? — Не може. Значи, тѣзи думи иматъ вѫтрешенъ, скритъ смисълъ. Да не угасвате Духа въ себе си, това значи, да не препятствувате на условията, при които Духътъ се проявява. Щомъ Му препятствувате, Той не може да се прояви. И въ васъ да е, пакъ не може да се прояви, ограниченъ е. Когато Духътъ не може да се прояви, човѣкъ се намира въ трудно положение. Днесъ всѣки човѣкъ има нѣкакво вѣрую и счита, че то е най-право. Православниятъ мисли, че православието е най-право и вънъ отъ него нѣма спасение. Мохамеданинътъ мисли по сѫщия начинъ. Обаче, малко вѣрващи прилагатъ своето вѣрую, както трѣбва. Всички изискватъ отъ Бога да изпълни желанията имъ. Когато Богъ иска отъ тѣхъ да направятъ нѣщо, отказватъ се подъ предлогъ, че нѣматъ знание. Отчасти тѣ сѫ прави. Богъ, Който е всемѫдъръ, не може да изпрати невежия на работа. За да му възложи нѣкаква работа. Той трѣбва да го научи, какъ да работи и какво да говори. Затова е казано въ Писанието: „Когато дойдатъ дни на изпитание, не мислете, какво ще правите. Духътъ, Който е въ васъ, ще ви научи, какво да говорите.“ — Кого ще научи Духьтъ? — Онѣзи, които иматъ вѣра, които сѫ готови да Го приематъ. Духътъ посети мнозина евреи, но малцина Го приеха. И които Го приеха, даде имъ сила да проповѣдватъ Словото Божие и да лѣкуватъ болни. Слънцето огрѣва цѣлата вселена, но камънитѣ само се пагорещявать, а земята поглъща лжчитѣ и дава потикъ на растенията да растатъ. Единственъ човѣкътъ разбира най-добре слънцето, възприема свѣтлината и топлината му и започва да мисли. Мнозина слушатъ Христовото учение, малцина Го приематъ и прилагатъ. Всѣки Го възприема по специфиченъ начинъ: едни Го възприематъ като камънитѣ — нагорещяватъ се; други — като земята, която го поглъща и дава потикъ на растенията да цъвтятъ, връзватъ и да даватъ плодъ. Малцина Го възприеха като хора, въ които внесе животъ. Които Го приеха така, приложиха Го. Да се приложи Христовото учение, това значи, да се свърже човѣшката душа съ Бога, да се почувствува човѣкъ като Синъ Божи. Който има правилни отношения къмъ Бога, никога не пита, кой какъвъ е, християнинъ, мохамеданинъ или будистъ. Той познава, кой е свързанъ съ Бога, и го разбира. Като се говори за различнитѣ вѣрвания на хората, нѣкои запитватъ: Толкова години вече, какъ слушаме Словото, не сме ли още християни? Не сме ли още Синове Божии ? Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, детето да пита въ утробата на майка си: Не съмъ ли още човѣкъ? Ти ще станешъ човѣкъ, когато минешъ презъ 400,000 различни форми. И, като издържишъ изпита, ще се родишъ. Това става на деветия месецъ. Който издържи изпита, ражда се. Ако не го издържи, заминава за другия свѣтъ. Като се роди човѣкъ, се поставя на другъ изпитъ. Какъвъ е този изпитъ, после ще разберете. Помните ли, какъвъ бѣше първиятъ ви изпитъ ? Забравили сте го. Помните ли, кога се пробуди съзнанието ви и каква бѣше първата ви мисъль ? И това сте забравили. И тъй, докато съзнанието на човѣка не се пробуди, докато не гледа на природата като на нѣщо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човѣкъ е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трѣбва да се повдигне, да мине въ по-висока степень, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае отъ утеха, отъ помиряване, отъ възстановяване на вѫтрешния миръ, човѣкъ е въ обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влѣзе въ Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или козмично съзнание. Ще кажете, че трѣбва да се примирите съ Бога въ себе си. Нѣма защо да се примирявате всѣки день. Щомъ се примирите вед- нъжъ, вие сте примирени вече. Щомъ сте въ синовни отношения съ Бога, вие изпълнявате Неговата воля. Който изпълнява Божията воля, не се натъква на противоречия. Като върши Божията воля, той знае, че върши и своитѣ работи. Човѣкъ е дошълъ на земята да свърши първо работата на Баща си, а после своята. Който не изпълнява Божията воля, има криво разбиране за нѣщата. Той живѣе първо за себе си, а после за другитѣ. Тази е причината, дето неговиятъ животъ е подобенъ на живота на листа. Докато е пролѣть и лѣто, листътъ стои на дървото зеленъ и свежъ. Щомъ дойде есеньта, той постепенно пожълтява, окапва и изгнива. Трѣбва да се минатъ още шесть месеца, за да се яви отново. Това е животътъ на живитѣ-умрѣли. Човѣкъ трѣбва да мине въ по-висока фаза на животъ, че и като умре, да бѫде живъ. Това е животътъ на умрѣлитѣ-живи, минаване отъ смърть къмъ животъ, а не отъ животъ къмъ смърть. Значи, сѫществуватъ две положения: минаване отъ животъ къмъ смърть и отъ смърть къмъ животъ. Христосъ мина първо отъ живота къмъ смъртьта, а следъ това — отъ смъртьта къмъ живота, т. е. къмъ възкресението. И тъй, за да минете отъ смъртьта къмъ живота, трѣбва да пазите следнитѣ правила: Не внасяй капитала си въ банки, които фалиратъ. Не уповавай на временни, преходни нѣща. Уповавай само на Божественото въ себе си. Който спазва тѣзи правила, лесно се справя съ изпитанията и страданията си. Той е подобенъ на авиаторъ, който знае законитѣ на летенето. При каквито мѫчнотии да се намѣри, лесно се справя. Който не знае законитѣ на въздухоплаването, лесно обърква пѫтя си и пада на земята. Истинскиятъ християнинъ лесно се справя съ силитѣ на своя организъмъ, съ силитѣ на ума и на сърдцето си. Той знае, колко свѣтлина и топлина му е нуждно, и така регулира силитѣ на ума и на сърдцето си, за да не произвеждатъ повече свѣтлина и топлина, отколкото имъ е нуждно. Понѣкога свѣтлината е толкова голѣма, че очитѣ на човѣка не могатъ да я понасятъ; топлината е толкова голѣма, че сърдцето не издържа на нея. Също така и идеалътъ на човѣка не трѣбва да бѫде по-високъ отъ възможностьта му да издържа на него. Не е позволено да правите по-голѣми усилия отъ тѣзи, които организмътъ може да издържа. Като спазвате законитѣ на разумната природа, това не значи, че изведнъжъ ще станете светни. Светийство- то се постига съ течение на стотици години съзнателенъ животъ. Нѣма да усѣтите, какъ ще станете светни. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светни. Като обработвате и развивате сърдцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете съ вѣра върху сърдцето и ума си, за да разчитате на капиталитѣ, които се криятъ въ тѣхъ, както банкерътъ разчита на своята чекова книжка. Достатъчно е да се подпише той на чека, за да получи, каквато сума му е нуждна. Мнозина казватъ, че човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Каква трѣбва да бѫде вѣрата му? — Да почива на връзка съ Бога, съ разумнитѣ сѫщества. Връзката подразбира чекь. Както безъ чекъ не можешъ да получишъ никаква сума, така и безъ връзки сь възвишенитѣ сѫщества не можешъ да имашъ никаква вѣра. Ти не обичашъ хората, критикувашъ Бога, а очаквашъ сѫщевременно голѣми придобивки. Не, широкъ трѣбва да бѫдешъ въ своитѣ възгледи и вѣрвания, никого да не сѫдишъ. Живѣешъ ли добре, Богъ самъ ще ти помогне, нѣма да очаква да викашъ къмъ Него за помощь. Най-напредъ Той ще ти покаже, какъ да живѣешъ, а следъ това ще те постави на изпитъ. Така постжпва учительтъ по музика съ ученика си. Първо той го запознава съ цигулката, показва му, какъ да я държи, какъ да управлява лѫка и следъ това му дава елементарни упражнения, като го напѫтва въ изпълнението имъ. Често хората говорятъ за миналото си, съжаляватъ за изгубенитѣ условия. Чувате ги да казватъ: Какви бѣхме едно време! Да се говори за миналото, това значи, да не можешъ да използувашъ настоящето и бѫдещето. Говорете за настоящето, а не за това, че нѣкога сте били богати, здрави, учени, силни. Ако днесъ сте бедни, болни, невежи и слаби, защо не говорите за придобиване на богатство, здраве, знание и сила ? — Какво трѣбва да прави бедниятъ? — Да работи, за да придобие богатство. — Богатиятъ? — Да вложи богатството си въ обръщение. — Невежиятъ ? — Да започне да мисли. Правата мисъль отваря пѫтя на човѣка въ всички посоки. Въ какво се заключава правата мисъль ? Какъ се прилага тя? Начинитѣ, по които се прилага правата мисъль къмъ различнитѣ хора, сѫ различни, — Защо? — Защото всички не могатъ да я възприематъ по единъ и сѫщъ начинъ. Умоветѣ на всички хора не сѫ еднакво устроени и развити, да възприематъ и чувствуватъ еднакво. Очитѣ и ушитѣ имъ сѫщо не сѫ еднакво развити. Тази е причината, дето единъ вижда предметитѣ отъ едно разстояние, а другъ — отъ друго разстояние. Ако предметътъ е много далечъ, не се вижда ясно; ако е много близо, пакъ не е ясенъ. На младини човѣкъ вижда ясно предметитѣ, на старини не ги вижда добре. За да ги види добре, трѣбва или да ги приближи до очитѣ си, или да ги отдалечи. За да вижда добре, той трѣбва да носи очила. Правилно е, обаче, и 120 годишниятъ дѣдо да вижда ясно предметитѣ, безъ очила. Нѣкой вижда добре, но, като влѣзе между хора, на които зрението е слабо, той се повлиява отъ тѣхъ и започва да не вижда ясно. Единъ познатъ ми разправяше следната своя опитность. Станалъ рано сутриньта и започналъ да чете вестникъ. Прочелъ всички новини. По едно време искалъ да свали очилата си отъ очитѣ, да ги изчисти. Посегналъ да ги свали, но останалъ очуденъ: очилата не били на очитѣ му. Значи, той челъ свободно, безъ очила. Пожелалъ по-нататъкъ да чете вестника, но не могълъ, не виждаль вече безъ очила. — Защо не виждаль ? Защо се намиралъ подъ влиянието ни мисъльта, че не може да вижда безъ очила. Докато не мислилъ за очилата, виждаль ясно; щомъ помислилъ за тѣхъ, не виждалъ вече. Това е законътъ на внушението, подъ който се намиратъ всички хора. Нѣкой казва, че има вѣра. Щомъ се срещне съ безвѣрници, и неговата вѣра отслабва. Той се разколебава въ вѣрата си и казва: Не зная, какво става съ мене. Едно време имахъ вѣра, но сега вѣрата ми отслабна. Много естествено, препорѫчали сѫ ти очила, и ти си повѣрвалъ, че не виждашъ, че вѣрата ти отслабнала. Ако се убедишъ самъ, че виждашъ, вѣрата ти, сама по себе си, ще се усили. Законътъ на внушението действува въ всички области на живота, въ всички науки и изкуства. Нѣкой цигулари свири добре, изпълнява правилно музикалнитѣ пиеси, но ако попадне между немузикални хора, или между голѣми критици, може да изгуби вѣрата въ себе си и да се провали. Ако е самъ, той свири добре, съ изпълнение и разбиране. Той знае, че животътъ не е само равнище, но има височини и, дълбочини, има радостни и тѫжни моменти, които предава точно. Ако изнася състоянието на влюбенъ и отчаянъ човѣкъ, въ тоноветѣ се предава едно настроение; ако предава любовьта на нѣкой оптимистъ, тоноветѣ иматъ другъ изразъ. Благородното и възвишено чувство се предава чрезъ лѫка по особенъ начинъ. Добриятъ майсторъ-виртуозъ свири, както мисли и чувствува. Така той завладява публиката и се ползува отъ любовьта и. Следователно, като се научите да свирите точно, чисто и вѣрно, вие сте виртуозъ, на когото липсва само изпълнение. Четете ли, свирите ли, живѣете ли, трѣбва да бѫдете истински виртуози, да имате добро изпълнение. Само така ще бѫдете доволни отъ себе си. Само така ще задоволявате и окрѫжаващитѣ. Не може да очаквате успѣхъ, ако вие не сте доволни отъ себе си. Съвременнитѣ хора говорятъ за новото въ живота, въ музиката, въ изкуството. Въ какво се заключава новото? — Въ изпълнението.—Какъ се предава изпълнението? —Чрезъ вглеждане въ малкитѣ нѣща. Умѣешъ ли да предадешъ изразъ на дребнитѣ нѣща, ти си изпълнитель. Изпълнение е нуждно не само въ музиката, но навсѣкѫде, и въ знанието, и въ писането, и въ говоренето и т. н. Нѣкой пише, както му попадне. Той казва: Важна е идеята, а не какъ е написана и предадена. Не е така. Такова писане е обикновено. Така пишатъ всички писари. Истинскиятъ писатель обръща внимание на граматиката и поставя всѣка дума на нейното мѣсто. Като четете Библията, Евангелието, виждате, че има нѣщо увлѣкателно въ тѣхъ. Тѣ сѫ написани по особенъ начинъ, въ особени гами, и разполагатъ къмъ четене. Изпълнение е нуждно въ всички човѣшки прояви. И като се моли, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който да нарежда думитѣ. Ако наредишь молитвата си правилно, ще бѫдешъ чутъ. Ти се молишъ по единъ, по другъ, по трети начинъ, но не получавашъ отговоръ на молитвата си. Чу- дишъ се, коя е причината за това. Причината е въ самия тебе, не знаешъ да се молишъ. Въ старо време имало единъ светия, който постоянно се молѣлъ на Бога, но молитвата му не се приемала. Той искалъ да знае причината за това. Единъ день, както се молѣлъ, видѣлъ единъ ангелъ, който му казалъ: Дойдохъ да ти открия, защо твоята молитвата не се приема. Преди години, когато живѣеше като обикновенъ човѣкъ, ти отне котела на една бедна вдовица. Докато не върнешъ котела и, молитвата ти нѣма да се приеме. Това представя дисонансъ въ молитвата ти, поради което тя не се приема въ свѣта на хармонията. Единъ религиозенъ човѣкъ често се молѣлъ на Бога да подобри материалното му положение. Случило се нѣщо въ живота му, което го накарало да мисли, че Богъ послушалъ молитвата му. Веднъжъ, като се връщалъ отъ черква, видѣлъ една торба на прозореца въ кѫщата на единъ банкеръ. Помислилъ си ще видя, какво има въ торбата. Повдигналъ я и останалъ крайно изненаданъ: торбата била пълна съ злато. Като броилъ паритѣ си, банкерътъ забравилъ торбата на прозореца. Религиозниятъ човѣкъ си обяснилъ работата, както му се искало. Той си казалъ: Молихъ се на Бога да подобри положението ми. Ето, виждамъ тази торба съ злато на прозореца и се радвамъ, че Богъ е промислилъ за менъ. Той взелъ спокойно торбата и се върналъ у дома си. Като започналъ да се моли на Бога и да благодари за паритѣ, забелязалъ, че между Бога и него застава торбата и прѣчи на молитвата му. Това продължило две седмици. Колкото пѫти започвалъ молитвата си, предъ него се изпрѣчвала торбата и не му позволявала да се моли. Най-после той разбралъ погрѣшката си, вдигналъ торбата и я занесълъ на банкера, като му казалъ: Слушай, братко, твоята торба затвори пѫтя ми къмъ Бога. Колкото и да се моля, молитвата ми не се приема. Азъ мислѣхъ, че ще направя нѣщо съ тѣзи пари, но се убедихъ, че тѣ не сѫ мои, нито ми сѫ нуждни. Вземи паритѣ си назадъ, тѣ сѫ необходими за твоитѣ нужди. Следователно, ако си взелъ паритѣ на брата си, ще ги върнешъ. Не ги ли върнешъ, ще знаешъ, че молитвата ти нѣма да се приеме, и работата ти нѣма да върви добре. Ще върнешъ котела на бедната вдовица, ще върнешъ торбата съ паритѣ на богатия банкеръ — нищо повече. Ще знаешъ, че работитѣ не вървятъ добре, защото си взелъ чужда вещь. Ще върнешъ чуждото и ще разчиташъ само на онова, което самъ си изработилъ и придобилъ. Следователно, докато не изправишъ и най-малката си погрѣшка, все ще има нѣщо, което ще те спъва. Може да си постигналъ много, но въ момента, когато започнешъ да се повдигашъ, ще се натъкнешъ на нѣкакво малко препятствие, което ще те спъне. Сега азъ говоря за малкитѣ нѣща, които оставатъ скрити отъ погледа на всички, но Богъ ги вижда. Нѣма скрито-покрито, което Богъ не вижда. Не е важно, дали хората виждатъ погрѣшкитѣ ти; важно е, дали Богъ ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоять на пѫтя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърдцето си отъ всички погрѣшки, които стоятъ като препятствия на пѫтя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. За' каквото и да се молите, молитвата ви ще се приеме. Много котли, много торби има на пѫтя ви, които ви спъватъ. Намѣрете притежателитѣ имъ и ги върнете. Върнете чуждитѣ нѣща, да не се спъвате въ тѣхъ. Ако сами не си помогнете, никой не може да ви помогне. Трѣбва да съзнаете, че на времето си сте имали нужда отъ котела и отъ торбата. Обаче, днесъ тѣ не ви сѫ нуждни. Не само че не ви сѫ нуждни, но сѫ препятствие въ вашия животъ. Тѣ сѫ временни нѣща, които днесъ не ви ползуватъ. Заблуждението и погрѣшката не е въ това, че си взелъ торбата съ паритѣ, но въ мисъльта и вѣрата въ паритѣ. Ти мислишъ, че безъ тѣзи пари не можешъ да живѣешъ. Ти си вложилъ вѣрата си въ временни и преходни нѣща. Вложи вѣрата си въ Бога. При всички случаи на живота си, вѣрвайте и разчитайте първо на Него. Всѣки трѣбва да върне котела на вдовицата, отъ която го е взелъ и торбата съ паритѣ на банкера. Само така ще се оправятъ неговитѣ работи. Освободете се отъ чуждитѣ котли и торби и така идете при Господа. Ще кажете, че като се изнасятъ погрѣшкитѣ на хората, имаме предъ видъ нѣкого. Ние говоримъ за погрѣшкитѣ на всички хора, а не на едного. Погрѣшкитѣ на всички сѫ едни и сѫщи. Безразлично е, кой грѣши. Когато единъ грѣши, все едно, че всички грѣшатъ. Първо Ева сгрѣши, и грѣхътъ се предаде на всички хора. Тя повѣрва на лъжливитѣ думи на змията и яде отъ забранения плодъ. Тя повѣрва, че като яде отъ този плодъ, ще стане като Бога. И съвременнитѣ хора вѣрватъ, че като ядатъ много, ще станатъ здрави и силни. Силата и здравето не идатъ отъ външната храна. Богъ храни човѣка отвѫтре и му дава сила и животъ да работи, да решава задачитѣ си. Който много яде, много плаща. Пазете се тогава отъ кривитѣ мисли, които сте получили по наследство, и знайте, че силата и здравето се опредѣлятъ отъ правата мисъль, правитѣ чувства и действия. Мнозина се оплакватъ, че нѣмать достатъчно свѣтлина въ ума си. Причината на това е, че тѣ сами сѫ поставили нѣкакво препятствие между душата си и Бога. Отъ тѣхъ зависи да потече отново свѣтлината. Достатъчно е да махнатъ препятствието отъ пѫтя си, и свѣтлината ще дойде. Препятствието, което стои на пѫтя имъ, е кривата мисъль, че не могатъ да изпълнятъ Божията воля по липса на възможности и условия, че нѣматъ срѣдства, нѣматъ дрехи, обуща, кѫща и т. н. Кѫде се криятъ възможноститѣ и условията за изпълнение на Божията воля ?—Въ главата на човѣка. Ще каже нѣкой, че главата му е малка, не може да ражда. Каквато да е главата му, тя носи въ себе си достатъчно възможности и условия. Отъ човѣка се изисква само добра воля да реализира това, което е вложено въ неговата глава. Ако главата му е голѣма, и плащането ще бѫде голѣмо. Който прави заеми, трѣбва да плаща: колкото по-голѣми сѫ заемитѣ, толкова повече лихва ще плаща. Изобщо, колкото повече е дадено на човѣка, толкова повече се иска отъ него. Съвременнитѣ хора иматъ всичко на разположение. Дадено имъ е, каквото трѣбва, нищо друго не имъ остава, освенъ да работятъ. Тѣ иматъ инструменти и учители; свирене и работа се иска отъ тѣхъ. При това, като свирятъ, трѣбва да избѣгватъ погрѣшкитѣ. Ако направятъ една погрѣшка, диригентътъ ще я изправи. Той корегира музикантитѣ, но и тѣ го корегиратъ. Достатъчно е да направи малка погрѣшка, за да я видятъ веднага. Не е лошо, че грѣши човѣкъ; лошо е, когато не изправя погрѣшкитѣ си. Нѣкой грѣши и се извинява, че вината не била въ него. Това не е важно, ти си длъженъ да изправишъ погрѣшката си. Пишешъ нѣщо, не туряшъ препинателнитѣ знаци на мѣсто, изяждашъ букви и т. н. Кой е виновенъ за това? Ще кажешъ, че вината е въ учителитѣ, които не сѫ обърнали достатъчно внимание на работата ти. Щомъ съзнавашъ това, днесъ ти самъ ще се изправишъ; ще работишъ усилено, да придобиешъ това, което ти липсва. Счупилъ си крака си, не питай, защо си го счупилъ. Търси човѣкъ, който поправя счупени крака, да ти помогне. И тъй, ако самъ не можешъ да изправишъ погрѣшката си, обърни се къмъ Бога, Той да ти помогне. Що се отнася до грѣхове и престѫпления, изправянето имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Ще се обърнешъ къмъ Него, и Той ще изпрати нѣкое разумно сѫщество да ти помогне. Обаче, дойдешъ ли до погрѣшкитѣ си, това е твоя работа. Самъ правишъ погрѣшки, самъ ще ги изправяшъ. Ти свиришъ добре, лесно четешъ нотитѣ, но ти липсва изпълнение. Ще работишъ върху него, да дадешъ изразъ на свиренето. Много хора свирятъ, но малцина сѫ истински музиканти. Много хора рисуватъ днесъ, но малцина сѫ истински художници. Картината трѣбва да има въздухъ, дълбочина, изразъ. Отъ която страна да гледашь една картина, тя трѣбва да има изразъ. И тъй, бѫдете добри музиканти, добри художници, безъ да се представяте предъ хората, че сте такива. Нека тѣ сами ви оценятъ. Иначе, ще приличате на голѣма лампа, около свѣтлината на която се събиратъ множество мушици, комари и пеперудки. Малко е съзнанието имъ, тѣ не могатъ да я разбиратъ, но, въпрѣки това, трупатъ се около нея. Ето защо, съветвамъ ви, ако сте светии, гении, велики учени, да минавате незабелязано между хората. Какво ще разбере пеперудката отъ работата на гения? Тя нищо не разбира. Нѣкой чете Евангелието или друга свещена книга. Какво ще и разправя за съдържанието? При това, тя е дошла вечерь. Който иска да учи, трѣбва да дойде сутринь, когато е свѣтло. Освенъ това, съзнанието и трѣбва да се повдигне до такъвъ уровенъ, да разбира нѣщата. Ще кажете, че миналото на нѣкого не е свѣтло, не може да му се помага. Оставете настрана миналото. Богъ не се занимава съ миналото на хората, но съ тѣхното настояще. Красотата на живота се заключава въ сегашнитѣ разбирания на хората. Христосъ дойде на земята да заличи миналото на хората и да отвори пѫть къмъ новото, къмъ любовьта. Тя ще превърне злото въ добро, омразата въ любовь. И до днесъ още хората се мразятъ, убиватъ, изнасилватъ. — Кой е правъ, кой е правовѣренъ ? — Това сѫ въпроси на миналото. Влѣзте въ пѫтя на любовьта, въ пѫтя на сегашния и бѫдещъ животъ. Еди-кой си нѣмалъ вѣра, не прилагалъ доброто като васъ. Не се сравнявайте съ никого. Отде знаете, каква е вашата вѣра ? Опитали ли сте я? Направете опитъ, да видите, каква е вашата вѣра, колко издържа, и тогава говорете за себе си. Вѣрата и любовьта предаватъ особени качества на човѣка: лицето му е свѣтло, погледътъ ясенъ и отворенъ, отношенията му съ хората нѣжни, благородни, Отъ сутринь до вечерь той е заетъ съ изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него нѣкой беденъ или боленъ, за да му се притече на помощь. Бедниятъ се оплаква отъ положението си, но той го утешава и казва, че така, именно, му се дава възможность да познае Бога. И на болния казва сѫщото. Наистина, тежко е положението на бедния и на болния, но онзи, който носи любовьта въ себе си, поема половината отъ загубата имъ и дава половината отъ печалбата си. Въ това се заключава Божественото. Това е новото учение. Ще кажете, че всѣки самъ трѣбва да носи кръста си. Това е законътъ, това е старото учение. Новото учение — учението на любовьта казва: Ще вземешъ участие въ страданието на ближния си, ще понесешъ половината отъ загубата му, и ще дадешъ половината отъ печалбата си. „Сребро и злато азъ нѣмамъ, но което имамъ, това ти давамъ.“ (— 6 ст.). Азъ пъкъ ви казвамъ: Въ името на Бога на Любовьта, Който е изпратилъ своя Синъ на земята да спаси човѣчеството, нека се отворятъ умоветѣ и сърдцата ви, да следвате Божия пѫть, да възприемате вѣрата, надеждата и любовьта, които оживяватъ и възкресяватъ. Въ Негово име станете, вървете напредъ и работете! „Пази свободата на душата си силата на духа си, свѣтлитѣ мисли на ума си, и добритѣ чувства на сърдцето си. Помни: Царскиятъ пѫть на душата е добрата мисъль на духа. Помни и не забравяй: Ти не си пратенъ на земята да глождишъ изсъхналитѣ кости на твоитѣ предци. Не си пратенъ да се занима- вашъ съ миналото. Всѣка разумна душа има опредѣлено мѣсто въ свѣта. Бѫди благодаренъ на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие, както паякътъ плете своята мрежа.“ (Отъ книгата „Царскиятъ пѫть на душата.“). — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 14. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 22 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.
  10. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Копринениятъ конецъ Размишление. Като четете 17. глава отъ Евангелието на Йоана, виждате, че тя е едно отъ съдържателнитѣ Слова, които Христосъ говорилъ на времето си. Тази глава е кратка, но съдържателна; тя крие въ себе си нѣщо интимно, вътрешно и крайно смислено. Истинското знание не се изразява съ много думи. Малко ще кажешъ, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисълъ на казанитѣ отъ Христа думи, който има свѣтлина, т. е. на когото съзнанието е пробудено. Нѣма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пъкъ и онзи, който обяснява, също трѣбва да има будно съзнание. Нѣкой философи пишатъ цѣли томове върху известни въпроси, но, въпрѣки това, не задоволяватъ четцитѣ. Защо ? — Защото и на тѣхъ не е ясно това, върху което пишатъ. Тѣ разглеждатъ външната страна на въпроса. Външната страна на нѣщата е временна, преходна. Има и вътрешни нѣща временни, но човѣкъ трѣбва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли сѫщественото въ външния и вѫтрешния животъ, той всѣкога ще се натъква на противоречия. Какво се разбира подъ „външно“ и „вътрешно“? Външното означава нѣщо далечно, чуѫдо, а вѫтрешното близко, интимно. Външнитѣ нѣща нѣматъ тѣсна връзка помежду си, а вѫтрешнитѣ иматъ. Затова казватъ, че роднинитѣ сѫ вѫтрешни хора. Братята и се сестритѣ по кръвь сѫ най-близко до майката и бащата. Следъ тѣхъ идатъ първитѣ братовчеди, вторитѣ и т. н. Дойдете ли до пети братовчеди, вѫтрешната връзка изчезва. Тѣ ставатъ външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Сѫщото се отнася и до отвлѣченитѣ нѣща. И въ тѣхъ има близость на степени, по голѣма или по-малка. Еднообразието, напримѣръ, представя външна страна на живота, а разнообразието — вѫтрешна. Еднообразието убива човѣшкия духъ, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човѣка да повтаря едно и сѫщо нѣщо много пѫти. Единъ калугеръ се оплаквалъ отъ еднообразието на своя животъ. Той казвалъ, че му дотегнало, всѣки день да прави една и съща работа: да кади съ тамянъ, да чете едни и сѫщи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръститѣ на рѫцетѣ му и колѣнетѣ му хванали мазоли отъ поклони. Кръстътъ го заболѣлъ, виждалъ се въ чудо, какво да прави. Наистина, страшно е положението на човѣкъ, който живѣе въ еднообразието. Той самъ трѣбва да търси начинъ да влѣзе въ разнообразието на живота, т. е. да влѣзе въ контактъ съ красотата. Разумниятъ човѣкъ самъ разнообразява живота си. Той внася разнообразие и въ яденето, и въ обличането, и въ четенето, и въ отношенията си къмъ хората. Къмъ всѣки човѣкъ той има различни отношения. Външниятъ му животъ е разнообразенъ, а вѫтрешниятъ — еднообразенъ. Вѫтрешно той спазва закона на единството. Не постжпва ли така, човѣкъ дохожда до втръсване, което го отвращава отъ живота. Тази е причината, дето нѣкои хора се стремятъ къмъ духовния животъ; така тѣ искатъ да разнообразятъ физическия си животъ. Ако не сѫ готови за духовния животъ, тѣ изпадатъ въ по-голѣми мѫчнотии. — Защо? — Защото между физическия и духовния животъ има голѣма пропасть. Който не е готовъ за духовното, лесно може да пропадне. Пропасть има не само между физическия и духовния животъ, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разбератъ материалистътъ и идеалистътъ. Не се разбиратъ лесно простиятъ и учениятъ. Обикновениятъ човѣкъ чете книгитѣ на високо ученитѣ, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайна, умътъ му ще се вземе — не разбира човѣкътъ. Между неговитѣ разбирания и тѣзи на Айнщайна се открива голѣма пропасть. Човѣкъ не изгубва ума си отъ неразбранитѣ нѣща, но преживява ужасъ обезсърдчаване. Кой човѣкъ се обезсърдчава? — Стариятъ. Който се обезсърдчава, преждевременно остарява; като се насърдчава, човѣкъ се подмладява. Бъдете всѣкога млади, да се насърдчавате и да вървите напредъ. Следователно, ако искате да се подмладите, трѣбва да се насърдчавате. Обезсърдчите ли се, ста- ростьта иде. Обезсърдчаването е признакъ на старость, на невежество, ограничаване, слабость, малодушие и др. Обезсърдчаването води къмъ обезсмисляне на живота. Каже ли нѣкой, че не му се яде, това не значи още, че, изобщо, не иска да яде, но сухъ хлѣбъ не иска, дотегналъ му е вече. Той иска да си хапне и друго нѣщо, нѣкакво вкусно ядене. Сухиятъ хлѣбъ разранява гърлото, а като го намаже съ малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животътъ на нѣкого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живѣе. Напротивъ, живѣе му се, но иска но-добъръ, по съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но и съ всѣко слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Значи, на физическия свѣтъ същественото е хлѣбътъ, а въ духовния — Словото. Да живѣешъ и да се хранишъ съ Словото, това подразбира, да изработишъ своето духовно тѣло. Като живѣе добре и се храни съ Словото, човѣкъ прави мостъ между физическия и духовния свѣтъ. Нѣма ли мостъ за минаване, той пада въ пропастьта. Добриятъ животъ има отношение къмъ отдѣлния човѣкъ. Всѣки трѣбва да живѣе добре, да не мисли, какъ живѣятъ другитѣ и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолцитѣ и после да ги разпръсне, но съ това тѣ не ставатъ по-вѣрващи, отколкото сѫ били по-рано. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко и право разбиране на живота, като бѣлия доброкачественъ хлѣбъ. Правилното разбиране освобождава човѣка, внася разположение въ него, както хубавиятъ хлѣбъ. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите отъ съня добри и радостни. И въ сънь, и въ будно състояние, всѣкога трѣбва да бѫдешъ щастливъ. Нѣкога човѣкъ е щастливъ въ будно състояние, а е нещастенъ на сънь. Той сънува, че го гонятъ разбойници или диви звѣрове, и сутриньта става неспокоенъ, уплашенъ, че ще му се случи нѣщо лошо презъ деня. Като мине известно време, и нищо не му се случва, той казва: Сънь е това, илюзия. Не е илюзия съньтъ, има нѣщо вѣрно въ него. Има нѣща невѣрни, но има и вѣрни. Има нѣща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни нѣща. Невѣрни, илюзорни и непостоянни нѣща сѫ тѣзи, които иматъ малко съдържание, а голѣма форма. Напримѣръ, нѣкой постѫпва въ единъ прочутъ университетъ, съ известни професори. Всички очакватъ да излѣзе отъ него ученъ човѣкъ. Въ края на краищата, надеждитѣ имъ не се оправдават ? Той посещава университета, но не учи, както трѣбва, и излиза отъ него, както повечето студенти, посрѣдственъ човѣкъ. Значи, положението му по форма било голѣмо, а по съдържание — малко. Има хора, които сами учатъ, безъ да се записватъ въ университетъ, но ставатъ учени, знаменити. По форма тѣ сѫ малки, а по съдържание голѣми. Не всѣкога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещавашъ училището, нито само да слушащъ—трѣбва да учишъ. Не всѣкога посещаването на черквитѣ прави човѣка набоженъ. Той трѣбва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вѣрващъ, набоженъ човѣкъ. Мнозина казватъ, че имъ дотегнало да бѫдатъ набожни. Истински набожниятъ не дотяга нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. За предпочитане е да бѫде човѣкъ набоженъ, отколкото да не е набоженъ. Истински набожниятъ е здравъ, разуменъ, добъръ, справедливъ човѣкъ. Другъ е въпросътъ за привидно, външно набожниятъ. Той говори за Бога, за ангелитѣ, за онзи свѣтъ, безъ да разбира смисъла на тѣзи понятия. Ще кажете, че се интересувате отъ онзи свѣтъ, искате да ви го опишатъ. Нѣма думи, съ които да се опише онзи свѣтъ. Много опити сѫ правени въ това отношение, но нито единъ не отговаря напълно на действителностьта. Да опишете онзи свѣтъ и да дадете пълна представа за него, това значи, да нарисувате човѣка, или да го изваете отъ камъкъ. Колкото живо и вѣрно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислитѣ и чувствата, които го вълнуватъ. По форма картината прилича на човѣка, но по съдържание и смисълъ не прилича — дълбочина нѣма въ образа на този човѣкъ. Досега никоя рѫка на художникъ или на скулпторъ не е могла да предаде истинския образъ на нѣкой човѣкъ. Тъй щото, когато казватъ, че даденъ човѣкъ приличалъ на другъ, и това е невъзможно. Въ известенъ моментъ единъ човѣкъ може да прилича на другъ, но въ всички случаи да бѫде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формитѣ си. Когато казваме, че нѣкои хора ни сѫ приятни, това значи, че се оглеждаме въ тѣхъ. Въ известно отношение ние си приличаме, затова ни сѫ приятни. Хората се обичатъ, когато си приличатъ и даватъ нѣщо отъ себе си. Ако взиматъ само, тѣ не се обичатъ. Следователно, има два вида хора: едни постоянно взематъ, а други — постоянно даватъ. Който постоянно дава, всѣкога е обичанъ; който постоянно взема, никой не го обича. Всички обичатъ Бога, защото постоянно дава. Животътъ и всички блага излизатъ отъ Бога. Чрезъ вѣрата човѣкъ се свързва съ Онзи, отъ Когото е произлѣзълъ. Тази връзка е необходима. Казано е, че Богъ създаде човѣка по образъ и подобие свое. Следователно, необходимо е човѣкъ да се свърже съ своя Създа- тель, да стане едно съ Него. Той иска да знае, доколко сме станали като Него, доколко е спазенъ първичния образъ и подобие. Единъ човѣкъ прилича на другъ дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигуларь да слуша нѣкого, който свири като него. Приятно е да слушате единъ говоритель, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвънъ, а вие го слушате вътрешно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не чувствува красивото и възвишеното вътре въ себе си. Хората живѣятъ на физическия свѣтъ, но мислятъ и за духовния. Тѣ отчасти познаватъ този свѣтъ, но искатъ да знаятъ нѣщо и за онзи свѣтъ, да разбератъ разликата, която съществува между двата свѣта. Ако нѣкой имъ опише онзи свѣтъ, тѣ ще се обезсърдчатъ отъ този свѣтъ. Отъ друга страна, ще се уплашатъ, ще имъ се види страшенъ. — Защо ще се уплашатъ? — Защото не сѫ подготвени за него. Въ това отношение, тѣ приличатъ на младата мома, която обича родителитѣ си, братята и сестритѣ си, доволна е отъ тѣхъ. Единъ день и дохожда мисъльта да излѣзе отъ този свѣтъ, да види други хора. Увлѣчена въ желанието си, тя срѣща младъ момъкъ, който започва да и говори за другъ свѣтъ, за други отношения, и тя се увлича. Започва да става недоволна отъ родителитѣ си, отъ братята и сестритѣ си и мечтае за новия свѣтъ, който момъкътъ и открива. Отъ една страна се стреми къмъ момъка, отъ друга, се плаши отъ него, чувствува се неподготвена за онзи свѣтъ. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бѫде бѣла и червена. Щомъ се ожени, напуща се. Въ първия случай, тя е гиздава и добре облѣчена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, дето я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бѫде облѣчена съ нова рокля. Нивата изисква работници, облѣчени въ всѣкидневнитѣ си дрехи. Тамъ ще се нацапашъ, ще скѫсашъ дрехитѣ си. Докато си на земята, ще се цапашъ и ще се миешъ, ще вършишъ работа. Животътъ е непреривенъ процесъ отъ промѣни. Щомъ станешъ отъ сънь, ти се измивашъ. Като си лѣгашъ, пакъ измивашъ лицето си. Кога се мие човѣкъ? Когато е работилъ и се оцапалъ. Значи, човѣкъ се цапа и когато спи, и когато е буденъ. И презъ съня той работи, минава презъ сѫщитѣ състояния, каквито и презъ деня. Като се мие, човѣкъ влиза въ новия животъ, започва нова работа. Въ това отношение, водата е проводникъ на живота. Тя внася сила, енергия въ него и го прави годенъ за работа. Човѣкъ вижда, че има нѣщо мистично въ живота и се стреми да го използува разумно. Да схващашъ мистичното въ живота, това значи, да възприемашъ красивото и възвишеното въ него и да го използувашъ. Сега се говори на хората за много нѣща, но не е достатъчно само да имъ се говори. При това, важно е, какъ имъ се говори. Понѣкога човѣкъ говори високо, натъртено, а нѣкога — тихо, едва се чува. Слабиятъ говори тихо, несигурно. Силниятъ, който има власть, говори високо, съ съзнание. Важно е така да се говори на човѣка, че да се ползува отъ ду- митѣ му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опиталъ. Той знае, че всичко, каквото става въ живота, е за добро. Че нѣкой падналъ и счупилъ крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човѣкътъ страда, че има болки, трѣбва да се влѣзе въ положението му. Ще влѣзешъ въ положението му, ако можешъ да му помогнешъ. Не можешъ ли да изправишъ счупения му кракъ, колкото и да плачешъ, не можешъ да му помогнешъ. По рано този човѣкъ се е радвалъ, билъ гордъ, не обръщалъ внимание на никого. Сега се смирилъ, търси човѣкъ, който да му помогне. Като намѣри такъвъ, веднага слиза отъ висотата на положението си и се свързва съ него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордиятъ човѣкъ страда. Чрезъ страданието си той се свързва съ онѣзи, на които не е обръщалъ никакво внимание. Радвайте се за новитѣ, красиви връзки, които се създаватъ между хората. Тѣ се сприятеляватъ и така влизатъ въ разумния животъ. Да създадешъ истинско приятелство съ онѣзи, които ти помагатъ, това значи, да изпълнишъ Божията воля. Радвайте се на новото, което иде въ свѣта. Радвайте се на новитѣ връзки. Нѣкой се страхуватъ отъ връзки. Страхувайте се отъ старитѣ връзки, които се основаватъ на користолюбие. Радвайте се на новитѣ връзки, основани на любовьта. Въ любовьта се крие опознаването на душитѣ. Докато се опознаятъ, хората ще се каратъ, ще се помиряватъ, и най-после ще си подадатъ рѫка на вѣчно приятелство и любовь. Не е страшно, когато хората се каратъ; страшно е, когато не могатъ да се помирятъ. Щомъ се скаратъ, тѣ започватъ дѣло. Единиятъ по-малко виновенъ отъ другия. Сѫдътъ решава дѣлото въ полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирятъ. Това, което става вънъ отъ човѣка, става и въ самия него. Вѫтрешниятъ сѫдия разглежда дѣлото и се произнася за вината на спорещитѣ. Щомъ издаде присѫдата, ти непремѣнно трѣбва да се подчинишъ и помиришъ съ брата си. Добре е да се помирявате, но никога следъ това да не си кажете обидна дума. Нѣкой казва, че простилъ дълговетѣ на своя дължникъ, но, дето го срещне, нарича го изедникъ. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има любовь въ сърдцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можешъ да простишъ на човѣкъ, който не се разкайва.— Защо? — Защото пакъ ще повтори сѫщата погрѣшка. Прощаването е процесъ, при който човѣкъ минава отъ по-низко въ по-високо състояние. Изкуство е човѣкъ да прощава. Да про- щавашъ на другитѣ и да ги сѫдишъ е по-лесно, отколкото да прощавашъ на себе си и самъ да се сѫдишъ. Ако нѣкой, вънъ отъ тебе, грѣши, ще го наругаешъ, ще го набиешъ, и въпросътъ ще се свърши. Обаче, какво ще правишъ съ себе си? Самъ да се ругаешъ, не можешъ; да се биешъ, сѫщо не можешъ. Ако се биешъ, ще те боли. Казалъ си обидна дума на нѣкого. Какво ще правишъ, какъ ще се накажешъ и какъ ще си простишъ? Да се биешъ, не можешъ; да си простишъ веднага, не искашъ. Тогава започвашъ да се разговаряшъ съ онзи въ тебе, който грѣши. Казвашъ му: Моля ти се, бѫди внимателенъ, не се произнасяй бързо за нѣщата. Нали знаешъ, че ти като грѣшишъ, и азъ страдамъ. Сега, това е въпросъ, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува отъ това, какъ се оженилъ баща и. Ако той и разказва, какъ станало това, въ края на краищата, тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да и говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очитѣ и ушитѣ си, иска да знае, кога ще се ожени и какъ ще стане това. Добро нѣщо е женитбата, но ако има въ нея нѣщо ново. Ако донесе новото въ свѣта, женитбата има смисълъ. Остане ли въ старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията въ живота. И човѣкъ почва да съжалява за жертвата, която е направилъ. Той жертвувалъ ценното за безценното. Време е вече да излѣзете отъ старитѣ си разбирания. Това не става изведнъжъ, но постепенно. Да излѣзешъ отъ старото, това не значи да го изхвърлишъ навънъ. Старото ще послужи за торъ на новото. И следъ това ще се оставятъ на действието на слънчевата свѣтлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата свѣтлина и топлина, нищо не може да излѣзе отъ него. Старото знание е изживѣло времето си. Знание, което не носи свобода, свѣтлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човѣка, не е истинско. Животъ, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, животъ и младость, не е истинска. Свѣтлината пъкъ разкрива красотата и простора въ живота. Страшно е да се изгубишъ вечерь въ тъмнината, да останешъ срѣдъ гората самъ, безъ никаква свѣтлинка. Само при това положение, човѣкъ оценява свѣтлината, разбира, какво означаватъ препятствията и противоречията въ живота. Дето е свѣтлината, тамъ нѣма противоречия, спънки и страдания. Следователно, докато живѣе, човѣкъ се нуждае отъ вътрешна свѣтлина и топлина. Никой не може да живѣе безъ свѣтлина и топлина. Това не значи, че нѣма да страдате. Изпитанията, мъчнотиитѣ и страданията съ неизбѣжни. Нѣмате ли нуждната свѣтлина и топлина, страданията и мъчнотиитѣ ще бъдатъ по-голѣми. Тѣ сѫ поставени съзнателно на пѫтя на всѣки човѣкъ, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисъльта на човѣка. Въ каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мѫчнотии. Тѣ влизатъ въ програмата на училището. Безъ изпитания и страдания нѣма развитие. Безъ програма, въ училището нѣма успѣхъ. Не само това, даже мѣстата на ученицитѣ сѫ опредѣлени. Ученикътъ не може да седне, дето иска. Учителитѣ опредѣлятъ мѣстата на ученицитѣ си по ръстъ, по характеръ, по тем- пераментъ, или споредъ положението на свѣтлината. Разумниятъ учитель взема подъ внимание редъ съображения, докато постави ученика на неговото мѣсто. Попадне ли въ рѫцетѣ на добъръ, способенъ и разуменъ учитель, ученикътъ се развива правилно. Способниятъ учитель следва законитѣ и методитѣ на природата, а обикновениятъ се рѫководи отъ правилата и законитѣ на обикновенитѣ училища, дето всичко върви по изкуственъ пѫть. Искате ли да познаете добрия учитель, добрия художникъ или ученъ, дайте имъ да свършатъ една работа по своя предметъ. Учительтъ ще преподаде урока си естествено, свободно, както ставатъ нѣщата въ природата. Художникътъ ще нарисува една картина безъ никакви външни пособия. Той не си служи съ линия и пергелъ, по само съ окото, въ което се намиратъ всички помагала. Окото му е точно, мѣри и вижда нѣщата правилно. Той е развилъ своя вѫтрешенъ усѣтъ къмъ природата, поради което схваща вѣрно нѣщата. Учениятъ пъкъ описва нѣщата, както сѫ въ природата, безъ преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява въ човѣка, за да я опише точно и подробно. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вътрешно разбиране на духовния свѣтъ. Само така може да се внесе новото въ живота. Безъ него животътъ на човѣка е обикновенъ, еднообразенъ и слабо продуктивенъ. Тази е причината, дето обикновениятъ човѣкъ лесно се обезсърдчава. Каквато работа му дадатъ, той я погледне отъ една, отъ друга страна и казва: Тази работа не е за мене, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апаратъ не се движи, ти нищо нѣма да постигнешъ. Може да фотографирашъ много предмети, но тѣ ще се отпечатватъ на едно и сѫщо мѣсто, и, въ края на краищата, нищо нѣма да излѣзе. Когато снемашъ образитѣ, лентата трѣбва да се движи постоянно. Изкуство е да може човѣкъ да схваща правилно нѣщата, да разбира условията и да знае, какъ да фотографира. И въ живота се фотографиратъ нѣщата. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде фотографъ, да знае, какъ да нагажда окото си по отношение на свѣтлината. При това, той не е длъженъ да фотографира всичко. Има нѣща, които не трѣбва да се клиширатъ. Апаратътъ, чрезъ който човѣкъ фотографира образитѣ, е неговото съзнание. Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образитѣ вѣрно и точно. Схващайте образитѣ по такъвъ начинъ, че да запазите известна последователность между тѣхъ. Така ще направите единъ филмъ, отъ който ще се ползуватъ всички хора. Филмувайте своитѣ мисли и чувства въ такъвъ редъ, че да изнесете нѣщо ново предъ свѣта. Филмувайте мислитѣ и чувствата на хората съ сѫщата цель, да се види новото и красивото въ живота. Нѣкой минава покрай кѫщата на свои познати и чува, че мѫжъ и жена се каратъ, и веднага ги филмира. Минава край друга кѫща, пакъ мѫжъ и жена се каратъ — и тѣхъ филмира. Следъ това се замисля за причинитѣ на карането. Защо се каратъ, не е важно. Причината е отъ материаленъ характеръ: или жената не е сготвила добре, или синътъ и дъщерята сѫ направили нѣкаква пакость. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете предъ свѣта, нищо ново нѣма да дадете. Разправиитѣ и недоразуменията между хората датиратъ отъ най-стари времена. Тѣ не заслужаватъ да бѫдатъ представяни на филмъ. Нѣма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синътъ счупилъ стомната. Щомъ старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарьтъ прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скѫсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите новъ платъ. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лукъ и масло и ще го запържи. Новото трѣбва да се филмира, а старото да се заличава и изправя. Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старитѣ българи били крайно гостоприемни и практични. Като имъ дохождалъ гостъ, тѣ го приемали съ радость: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Цѣлиятъ домъ билъ на негово разположение. Тѣ го считали гостъ само за 24 часа. На другия день всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинътъ на кѫщата се обръщалъ къмъ госта съ думитѣ: Ние тръгваме на работа и те канимъ съ насъ. Ако дойдешъ, ще бѫдешъ добре дошълъ между насъ. Ако не дойдешъ, довиждане! Тѣ го посрѣщали по новъ начинъ, съ любовь и радость, а го изпращали по старъ начинъ. За да не става нужда да се прилага стариятъ начинъ, вие трѣбва да бѫдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тѣхната работа. Новиятъ човѣкъ се приспособява къмъ живота на другитѣ хора, влиза въ положението имъ и е готовъ всѣкога да помага. Задачата на човѣка е да вземе предъ видъ условията, при които живѣе, и да ги използува разумно. За тази цель, той трѣбва да мисли, да се научи да съпоставя фактитѣ, да прави връзка между тѣхъ. Ще дойде день, когато той ще се изправи предъ комисия отъ свѣтли, възвишени и благородни сѫщества и ще държи изпитъ предъ тѣхъ. Какво обществено положение заема, не е важно. И като царь, и като последенъ просекъ, той ще държи изпитъ предъ тази комисия. Човѣкъ е дошьлъ на земята — великото училище, да се учи. Следователно, изпитътъ му е неизбѣженъ. Комисията е въ разумния свѣтъ, между възвишенитѣ сѫщства. Като се яви предъ нея, ще му свалятъ всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Тамъ ученикътъ се явява съвършено голъ. Какъ си се обличалъ на земята, каква шапка си носилъ, това нѣма значение за тѣхъ. Тамъ сѫдятъ за ученика по главата, която му е дадена. И на земята има общества отъ хора, които ходятъ голи. Тѣ искатъ да се върнатъ къмъ първоначалното положение, когато човѣкътъ е билъ въ рая. Обаче, климатътъ на земята не позволява на хората да ходятъ голи. Онѣзи, които се осмѣляватъ да правятъ това, живѣятъ въ специални острови. За обикновенитѣ хора тѣ минаватъ като прокажени, отдѣлени отъ свѣта. Въ духовния свѣтъ идеята за голотата има смисълъ, защото се разбира човѣкъ, външно голъ, а вътрешно облѣченъ съ добродетелитѣ на живота. Сега на васъ казвамъ: Макаръ че сте външно облѣчени, стремете се къмъ вътрешното облѣкло. Облѣчете се съ дрехата на добродетелитѣ, да бъдете готови за изпита, който ви очаква въ духовния свѣтъ. Какво означаватъ думитѣ „голъ“ и „облѣченъ“? Човѣкъ оголява, когато изгуби нѣщо съществено. Тогава той изпитва срамъ. Значи, изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облѣче човѣкъ, това значи придобиване на същественото, на свѣтлината, отъ която е изтъкана неговата дреха. Казано е въ Писанието: „Облѣчете се въ дрехата на свѣтлината!“ Когато се радва, човѣкъ свѣти. Следователно, радвайте се, и когато скърбите, и когато сте щастливи. — Може ли да се радва човѣкъ, когато скърби? — Може. Скръбьта е облакъ на човѣшкото небе. Както се радвате на слънцето, което грѣе, така се радвайте и на облацитѣ, които го засѣнчватъ. Скръбьта и радостьта съ временни състояния, които даватъ нѣщо на човѣка. Ето защо, той трѣбва да бъде буденъ, да използува благото, което тѣ криятъ въ себе си. Истинскиятъ християнинъ запазва разположението си и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човѣкъ не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христосъ казва: „Богъ живѣе въ мене, и азъ въ Него. Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Ако ти не съзнавашъ, че Богъ е въ тебе, и ти въ Него, нищо не можешъ да постигнешъ. Думитѣ „вътре и вънъ" означаватъ близость и далечина. Богъ е въ мене, значи, близо е; азъ съмъ въ Него, пакъ е близо. Когато се разбиратъ, хората съ близо. Щомъ не се разбиратъ, тѣ съ далечъ едни отъ други. Близостьта е мѣрка, чрезъ която се опредѣля степеньта на разбирането между хората. Казано е още въ Писанието: „Бѫдете благоугодни на Бога.“ Само онзи може да бъде благоугоденъ на Бога, който е близо до Него. Щомъ е близо, той Го разбира и познава. Близостьта е вътрешно състояние. Ако хората съ близки външно, а вътрешно далечни, тѣ сѫ лишени отъ всѣкакво разбирателство. Какво е нуждно на съвременнитѣ хора, за да бѫдатъ близо до Бога? — Любовь. Тя е единствената сила, която опредѣля разстоянието между човѣшката душа и Бога. Мнозина страдатъ, когато остаряватъ, когато губятъ богатството си. Старостьта и младостьта, богатството и бедностьта сѫ временни състояния. Следователно, страдайте, когато се отдалечавате отъ Бога, а не когато губите младостьта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вѫтрешното си богатство и добродетели. Тѣ сѫ сѫществени нѣща. Всичко, което сте придобили отъ Бога, трѣбва да се пази. Божественото трѣбва да остане у васъ, а човѣшкото и животинското трѣбва да си отидатъ тамъ, отдето сѫ дошли. Ако не си отидатъ, Божественото трѣбва да ги подчини, да имъ стане господарь, а тѣ — слуги. Човѣшкото и животинското иматъ отношение само къмъ земята. Обаче, иде моментъ, когато тѣ трѣбва да станатъ слуги на Божественото, да заематъ последно мѣсто. Човѣшкото лесно се изчерпва. То е малко шишенце, пълно съ вода, което на два-три пѫти се изпива. Следъ това трѣбва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представя изворъ, който тече презъ твоя дворъ и, когато пожелаешъ, ще се ползувашъ отъ водата му. Така става и съ водата на физическия свѣтъ. Който е прекаралъ вода въ дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нуждно. Значи, за придобиване на човѣшкото сѫ нуждни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човѣшкото е далечъ, Божественото — близо. И тъй, стремете се къмъ Божията Любовь, като изворъ на живота. Не говорете и не плачете за човѣшката любовь, която всѣки може да ви отнеме и разлѣе. Тя е водата въ вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременнитѣ хора се каратъ постоянно, че водата имъ се разлѣла, или нѣкой я изпилъ. Идете на чешма, която едва тече, и вижте, какво става тамъ. Всички се каратъ, блъскатъ стомнитѣ си, ругаятъ се. Това сѫ вашитѣ слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече, всѣки да си прекара вода въ стаята, да има въ изобилие, да не се кара съ хората. Това значи: дошло е време за човѣка да отвори сърдцето и душата си за Божествената Любовь, да живѣе въ изобилие, отъ което да дава и на своитѣ ближни. Това не значи, че трѣбва да бѣгате отъ човѣшкия животъ, но да го помирите съ Божествения. Само така човѣкъ ще свърши работата, която му е опредѣлена Какво е нуждно, за да стане нѣкой добъръ цигуларь? Първо трѣбва да се учи да свири на цигулка. Щомъ се научи да свири добре, той се нуждае отъ хубава цигулка и хубавъ лѫкъ. Цигуларьтъ не може да се прояви безъ цигулка; ораторътъ не може да се прояви безъ езикъ; мислещиятъ не може да се прояви безъ очи, чрезъ които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трѣбва да има ухо; който иска да прояви разсждъка си, да опредѣля качествата на нѣщата, трѣбва да има вкусъ. Следователно, само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, езикъ, уста, стомахъ, дробове и мо- зъкъ. Той е богатъ човѣкъ има връзка съ 277 всички възвишени сѫщества, които сѫ центрове на блага, както виднитѣ банкери иматъ връзка съ всички богати банки въ голѣмитѣ европейски градове. За да бѫдешъ богатъ, ти се нуждаешъ отъ знание, да бѫдешъ въ връзка съ всички богати центрове, отдето идатъ благата на живота. Често хората говорятъ за онзи свѣгъ, безъ да иматъ връзка съ него. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да иматъ връзка съ нея. Говорятъ за богатитѣ международни банки, безъ да сѫ вложили нѣщо въ тѣхъ. Говорятъ за добре уредени училища, безъ да е стѫпвалъ кракътъ имъ тамъ. Желая ви да познавате любовьта и да я прилагате; да говорите за онзи свѣтъ, следъ като сте го посетили; да се хвалите съ голѣмитѣ свѣтовни банки, но като членове, като акционери въ тѣхъ; да описвате новитѣ и модерни училища, следъ като сте минали презъ тѣхъ. При това положение, който дойде при васъ и ви помоли за нѣкаква услуга, веднага му се притичате на помощь. Богати сте, имате възможность да услужвате. Достатъчно е да се подпишете на единъ чекъ и да го предадете на просителя. Не разполагате ли съ това богатство, вие ще живѣете съ илюзорната вѣра, че, като дойде Христосъ, Той ще ви свърже съ богатитѣ банкери и ще забогатѣете. И това може да стане. Христосъ ще ви свърже съ голѣмитѣ банки и видни банкери, но какво ще бѫде положението ви, ако не знаете съответния езикъ, на който да се разбирате? Говорятъ ви английски, нѣмски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава ? Христосъ казва: „Не се моля за свѣта, но за тѣзи, които ми даде, защото сѫ Твои.“ (— 9 ст.). Нека всѣки каже въ себе си: Господи, моля се за това, което Си ми далъ, защото е Твое. Като пази Божественото въ себе си и се моли за него, човѣкъ е готовъ да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилватъ да изпълнятъ това, но скоро се обезсърдчаватъ. Тѣ приличатъ на деца, които мислятъ, че могатъ да вдигнатъ тежъкъ чувалъ, но, като се засилятъ, виждатъ, че не могатъ. Въ въображението си тѣ си представятъ че могатъ да направятъ, каквото пожелаятъ, но въ действи- телность не излиза така. Това, което детето не може да направи днесъ, ще го направи следъ нѣколко години. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да разбере, че има нѣща, които днесъ не може да направи, но има нѣща, които може и трѣбва да направи. Колкото и да е тежъкъ чувалътъ му, той трѣбва да го вдигне. На едно дете дали да вдигне единъ тежъкъ чувалъ. То се напъвало, пъшкало, бутало го отъ едната, отъ другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на умъ да отиде при голѣмия си братъ и му казало: Бате, вдигни този чувалъ и го занеси на онова мѣсто. Братътъ вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви следъ него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалътъ отъ едно мѣсто на друго, затова използувало силата на голѣмия си братъ. Умно било това дете! Понѣкога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпрѣки това, казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; въ същность не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по коприненъ конецъ? Като видите конеца, веднага ще се откажете отъ възложената задача. — Защо? — Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецътъ, а после — да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минешъ по тънкия конецъ. Нуждно е присътствие на духа. Обаче, казано е, че всѣки трѣбва да мине по конеца. Какъ ще минешъ? Тънкиятъ конецъ е мостътъ, по който минава душата отъ този въ онзи свѣтъ. Праведниятъ ще мине и замине, безъ никакви мъчнотии и препятствия, но грѣшникътъ не може да мине презъ този мостъ. Значи, любовьта е единствената сила, която помага на човѣка да се справи съ всички мъчнотии, препятствия и противоречия. Едно трѣбва да се знае: никаква работа не може да се свърши безъ любовь. Всѣка работа, добре свършена, е станала съ участието на любовьта. — Защо пада човѣкъ? — Защото започналъ работата си безъ любовь, И като минавалъ презъ тънкия конецъ не могълъ да издържи и падналъ въ пропастьта. Дето отсѫтствува любовьта, тамъ всѣкога има падане; дето присѫтствува любовьта, тамъ работитѣ ставатъ съ въодушевение, тамъ има постижения. Следователно, успѣхитѣ и постиженията въ живота, добриятъ животъ, се дължатъ на закона на любовьта, който съдържа всички условия и възможности въ себе си. Който върви по закона на любовьта, има всичко на разположение; който не върви по този законъ, нищо нѣма. Това не е за насърдчение, но за разбиране на нѣщата. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на любовьта, на отношенията между тѣхъ. Днесъ, като се срѣщатъ, хората се рѫкуватъ. Това е новъ начинъ на поздравление, ново отношение. По-рано сѫ доближавали носоветѣ си, езицитѣ си. Такъвъ е билъ поздравътъ имъ. Рѫкуването, съ което днесъ се поздравяватъ, е материалистическо. То подразбира: Можешъ ли да ми дадешъ това, което искамъ? Можешъ ли да ми дадешъ пари на заемъ? — Мога. И двамата се хващатъ за рѫце. Кредиторътъ дава паритѣ, а длъжникътъ се подписва, че следъ известенъ срокъ ще му ги върне. Като изтече срокътъ, длъжникътъ взима паритѣ и отива при кредитора. Двамата пакъ се хващатъ за рѫце. Длъжникътъ казва: Ето, връщамъ на задъ паритѣ. Кредиторътъ благодари, рѫкува се съ длъжника и се раздѣлятъ. Въ бѫдеще ще има другъ начинъ за поздравяване между хората. Той ще изхожда отъ закона на любовьта. Засега, добро нѣщо е рѫкуването, но и то трѣбва да става съ любовь, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща паритѣ, на време да ги връща. Вземането и даването да ставатъ съ любовь. Който дава, да дава по закопа на любовьта, съ съзнание, че Богъ е въ него; който взема, да взема по закона на любовьта, съ съзнание, че Богъ е въ него. Това значи правилна об- мѣна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да сѫ мотивитѣ, които създаватъ отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога съ вѣра и любовь. Само така ще минете по тънкия коприненъ конецъ. Нѣмате ли вѣра и любовь, ще минавате по широки мостове, по дебели вѫжета, но това не е задачата на човѣка. Ще дойде день, когато трѣбва да минете по тънкия конецъ. Какво ще правите тогава? Ако вѣрата ви е силна, лесно ще минете отъ този въ онзи свѣтъ. Ако вѣрата ви е слаба, ще паднете въ пропастьта и ще чакате да дойде нѣкой отвънъ, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вѣрата и любовьта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свѣтъ не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бѫдете будни, да прилагате любовьта, за да свършите работата си добре. И тъй, четете и препрочитайте 17. глава отъ Йоана, да придобиете ново разбиране на нѣщата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете, какъ трѣбва да се молите. Всички вѣрвате въ Бога, но вѣрата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви нѣкакво изпитание, веднага питате Господа, защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесешъ единъ хлѣбъ на разстояние единъ километъръ оттукъ, вземи хлѣба и го занеси. Не питай, защо трѣбва да го занесешъ тамъ. Каквото каже баща ти, изпълни го безъ колебание. Той е разуменъ, добъръ баща, знае, какво прави. — Искамъ да зная нѣщата предварително. — Щомъ запитвашъ, ти се съмнявашъ въ него. Първо изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Богъ да направишъ нѣщо, направи го безъ никакво съмнение и колебание. Вложи вѣрата си въ Него и прави всичко, каквото ти заповѣдва. Ако помислишъ, че Богъ е заетъ съ нѣкаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти самъ се отдалечавашъ отъ Него, самъ поставяшъ препятствия на пѫтя си. Помни: Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Богъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, на което съзнанието да е всѣкога будно, както на Бога. Защо понѣкога Богъ не помага на хората? Представете си, че нѣкой е въ затворъ. Краката му сѫ вързани съ тежки вериги, които не му даватъ възможность да се мръдне. Той плаче, моли се, вика къмъ Господа, иска помощь: Господи, хвани ме за рѫка и ме извади отъ този затворъ. Богъ чува молитвата му, но не се притича на помощь. Ако го хване за рѫката и започне да тегли нагоре, ще я скѫса. Той погледне къмъ него, вижда, въ какво положение се намира, и му нашепва, какво трѣбва да направи, за да го освободи. Веригитѣ, съ които е вързанъ, представятъ неговитѣ желания, които го държатъ здраво за земята. Господъ му казва: Откажи се отъ земнитѣ си желания, и азъ ще те освободя отъ затвора. — Не мога, Господи. Ти си всемѫдъръ, всесиленъ, Ти ме освободи. Ако човѣкъ самъ не скѫса връзкитѣ на своитѣ желания, никой не може да му помогне. Въ такъвъ случай, по-добре да останешъ съ товара си, отколкото насилствено да ти го от- нематъ и да останешъ безъ рѫка. Мнозина искатъ да отидатъ при Бога съ всичкия си товаръ, съ всичко земно и преходно. Не може така. Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже отъ човѣшкото и преходното и ще се яви при Него свободенъ, готовъ за новъ животъ и нова работа. Следователно, ако искашъ да ти се помогне, развържи самъ връзкитѣ, които те държатъ за земята. Самъ си се вързалъ, самъ ще се развържешъ. Ще отидешъ при Бога съ душата си, която почти нѣма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и отъ атома. Кой ученъ досега е могълъ да претегли атома на нѣкой елементъ? Днесъ нѣма везни, съ които да претеглятъ атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т. е. на математиката отъ духовния свѣтъ. И тъй, стремете се къмъ Божественото, къмъ Божественитѣ мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдешъ до него, трѣбва да минешь презъ най-голѣмитѣ противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свѣтъ. Като дойдешъ тамъ, ще изпиташъ страхъ и ужасъ: подъ тебе е бездънна пропасть, надь тебе не виждашъ нищо, на никого не можешъ да уповавашъ. Нищо друго не ти остава, освенъ да минешъ презъ тънкия коприненъ конецъ. Минешъ ли по него, на отвѫдната страна те очаква спасението. Тамъ е Божественото. Докато дойдете до тамъ, трѣбва да изучавате изкуството да ходите по вѫже. Това значи, да се въорѫжите съ любовьта. „И явихъ имъ Твоето име и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта, съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.“ (— 26 ст.). Тукъ се говори за любовьта въ широкъ смисълъ, отъ която мнозина се страхуватъ. Тѣ мислятъ, че ако приематъ тази любовь, ще изгубятъ живота си. Не само че нѣма да го изгубятъ, но и сегашниятъ, и бѫдещиятъ имъ животъ ще се осмислятъ. Любовьта осмисля всичко. Съ любовьта и царьтъ, и последниятъ слуга сѫ доволни отъ живота си. Безъ любовь мѫчно се живѣе. Дето се обърнешъ, отникжде нѣмашъ помощь: пари нѣмашь, кѫща нѣмашъ, приятели нѣмашь. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ? Достатъчно е да отворишъ сърдцето си за любовьта, за да придобиешъ всичко: и пари, и кѫща, и приятели. Любовьта примирява противоречията. И беденъ да си, щомъ имашъ любовь, сърдцата на хората се отварятъ за тебе, всички те приематъ въ домоветѣ си като тѣхенъ близъкъ. Имашъ ли нужда тогава отъ своя кѫща? При любовьта благото на едного е благо за всички. Който носи любовьта въ сърдцето си, той е гражда- нинъ на царството Божие. Щомъ е гражданинъ на Божественото царство, той е приетъ въ всички земни царства. Любовьта освобождава човѣка отъ всички ограничения. Желая ви да придобиете любовьта, още докато сте на земята, за да се отвори широко свѣтътъ предъ васъ, да осмислите живота си. Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конецъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 13. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 15 декемврий 1935г. 5 ч. с. София - Изгревъ
  11. Ани

    1935_12_08 Тритѣ книги

    Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тритѣ книги Йоана, 10 гл. Въ 10. глава отъ Евангелието на Йоана се изнася спорътъ между ученитѣ Юдеи и Христа. Спорътъ се отнася до произхождението на Христа, дали е отъ Бога, или не. Чудно е, какъ тѣзи учени, които вѣрваха въ пророцитѣ, въ Бога, не можаха да се проникнатъ отъ свѣтлината, която Христосъ носѣше, да разбератъ Словото Божие. Каквото е било положението на тогавашнитѣ учени, такова е положението и на сегашнитѣ хора. И тѣ спорятъ върху религиозни и духовни въпроси, като считатъ своето вѣрую за най-право. Всички вѣрватъ въ известна идея, но има нѣщо неясно въ тѣхното вѣрую. Ако днесъ подложатъ хората на изпитъ за тѣхното вѣрую, малцина ще издържатъ. Напримѣръ, нѣкой минава за търпеливъ, но ако дойде при него сто пѫти наредъ единъ и сѫщъ просекъ, той ще се разгнѣви и ще го изгони. Кѫде остана търпението му ? За свое оправдание той казва: Да ме безпокои този просекъ 10 —15 дни наредъ, може да се понесе това, но сто пѫти да ми се явява предъ лицето, това е непоносимо. Казва се въ Писанието, че Богъ е дълго- търпеливъ. — Какво представя търпението? Защо Богъ трѣбва да търпи? — Защото безъ търпение нищо не се постига. Почти 99% отъ работитѣ въ живота изискватъ търпение. Какъвъ е поводътъ за търпението? Има външенъ и вѫтрешенъ поводъ. Търпение, което се дължи на нѣкакъвъ външенъ поводъ, е неволя. Напримѣръ, гладенъ си, искашъ хлѣбъ, но трѣбва да търпишъ. — Житото още не е смлѣно. Ще чакате, докато се смѣли житото, докато хлѣбътъ се омѣси и опече. Щешъ не щешъ, ще търпишъ. — Не мога да търпя. — Както ти не можешъ да търпишъ, така и тебе не могатъ да търпятъ. Далъ ти е нѣкой работа, която трѣбва да свършишъ въ опредѣленъ срокъ. Ако не я свършишъ навреме, ще стоятъ надъ главата ти, ще чакатъ часъ по-скоро да я предадешъ. Който ти е далъ работата, не може да търпи, но и ти, който си я взелъ, губишъ търпение. И двамата сѫ нетърпеливи. Има случаи, когато нѣкой търпи по отношение на положителнитѣ прояви на хората; другъ търпи по отношение на отрицателнитѣ прояви. Слугата, напримѣръ, може да търпи положителнитѣ прояви на господаря си, а може да търпи и отрицателнитѣ му прояви. Положителна проява на човѣка е точностьта, но тя не е всѣкога въ интересъ на слугата. Обаче, той търпи. Неточностьта е отрицателна проява, но слугата и нея търпи. За такъвъ слуга се казва, че е търпеливъ. Значи, случва се, че слугата е търпеливъ, а господарьтъ — сприхавъ. И обратно: господарьтъ е търпеливъ, слугата— сприхавъ. Добре е, когато и господарьтъ, и слугата сѫ търпеливи. Какво е нуждно на човѣка, за да търпи? — Правилно разбиране на живота. Който разбира добре законитѣ на живота, той е търпеливъ. Той не се спира върху временнитѣ нѣща. Той знае, че тѣ носятъ временни блага, които сѫ подобни на позлатени предмети. Тѣ сѫ ценни, но мине ли известно време, тѣ се изтриватъ, губятъ стойностьта си. Вѣчнитѣ нѣща сѫ Божествени и, като такива, никога не губятъ цената си. Като се говори за вѣчни и временни нѣща, хората се спиратъ върху мисъльта за този и за онзи свѣтъ. За тѣхъ този свѣтъ е времененъ, а онзи — вѣченъ. Представятъ си онзи свѣтъ като земния: и тамъ има ядене и пиене, жилища, църкви и др. Споредъ тѣхъ, всичко, каквото има на земята, има го и на онзи свѣтъ. Хората подържатъ тази мисъль съ думитѣ, изказани въ Господнята молитва: „Както на небето, така и на земята“ Обаче, като се говори за животнитѣ, казватъ: Животно е това! Тѣ искатъ да кажатъ, че животното нѣма съзнание. Не е така. Животното има съзнание, което е на по-низка степень на развитие отъ човѣшкото. Божественото Начало въ животното още не е пробудено, както въ човѣка, но все пакъ сѫществува, Животното е животно, човѣкъ е животно и човѣкъ, ангелътъ е човѣкъ и Богъ едновременно. Животинското, човѣшкото и Божественото естество въ човѣка говорятъ за различнитѣ степени на съзнанието. Човѣкъ, като съзнание, срѣдно по степень, заема срѣдно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човѣшки, и ангелски качества. Гнѣвътъ, нетърпението, безправието сѫ животински качества Нѣкой се хвали съ силата си и казва: Каквото пожелая, мога да го направя. Така постѫпва и животното. Въ животинското царство правото е на страната на силния. Въ човѣшкото и ангелското не е така. Докато е малко, детето се подчинява на майка си и на баща си. Като порасне, стане момъкъ, не се подчинява вече. — Защо? — Защото е силенъ. Силата на голѣмия, на възрастния човѣкъ не показва още, че правото е на негова страна. Той е силенъ само на физическия свѣтъ, но не е силенъ въ духовния и въ умствения. Ето защо, като се говори за истинския човѣкъ, трѣбва да знаете, какви сѫ неговитѣ качества, които го опредѣлятъ като човѣкъ. И тъй, не всѣкога физически силниятъ има всички права въ живота, и не всѣкога слабиятъ е на последно мѣсто. Голѣмиятъ чукъ може да смаже гвоздея, но има малки и яки гвоздеи, които се противопоставятъ на чука. Това зависи отъ качеството на метала, отъ който е направенъ гвоздеятъ. Богатиятъ е силенъ, но не всѣкога. Ако е щеславенъ, той ще направи много пакости и ще изгуби силата си. Богатиятъ и разуменъ човѣкъ ще направи такива добрини, отъ които ще се ползуватъ много хора. Той има дълбоко разбиране за живота и за природата; той е въ правилни отношения съ всички добри хора, съ разумнитѣ сѫщества, съ цѣлата природа. За него всичко окрѫжаващо е живо; камънитѣ, водата, въздухътъ сѫ живи. Следователно, всичко, което Богъ е създалъ, е живо и се движи. Затова ученитѣ казватъ, че животътъ е движение. Вѣрно е, дето има животъ, има и движение. Споредъ едни животътъ произвежда движението, а споредъ други, движението произвежда живота. Излиза, че животътъ е резултатъ на движението. Значи, движението е причина, а животътъ — резултатъ. Въ сѫщность, животътъ не може да се разглежда като резултатъ. И нисшитѣ сѫщества смѣтатъ всичко, което се движи, за живо. Напримѣръ, ако кучето стои при кола, която не е въ движение, то не лае. Щомъ колата потегли, кучето започва да лае. То мисли, че тя е жива и тича следъ нея. Много хора постѫпватъ несъзнателно, като кучето. Като видятъ, че нѣкоя кола или колело въ живота се движи, тѣ хукватъ следъ него и се чудятъ, защо Господъ е позвотилъ на това колело да се движи. Много естествено. Колелото се движи, понеже нѣкое разумно (сѫщество го управлява. Следователно, стане ли нѣщо особено въ твоя животъ, не питай, защо Господъ позволилъ да стане това нѣщо. Причината се крие въ нѣкое разумно същество. Ако обидишъ нѣкой силенъ човѣкъ, мислишъ ли, че той ще ти прости? Ще ти удари една-две плесници и ще те повали на земята. Ще питашъ ли следъ това, защо Господь позволилъ на този човѣкъ да те бие? Той ще пита, защо позволилъ на тебе да го обиждашъ. Ако е позволено на тебе да обиждашъ, и на другъ се позволява да ти удари една-две плесници. Ако искашъ да не те биятъ, кажи на човѣка нѣщо хубаво. Кажи му, че е силенъ, добъръ, разуменъ. Пожелай да ги каже, какъ е работилъ, че придобилъ такива добри резултати. Така ще видишъ, че той започналъ отъ прости упражнения, отъ малкото, и постепенно дошълъ до голѣмото. Дѫбътъ израства отъ жълѫдъ, а не отъ голѣмо дърво. Яйцето се снася, и отъ него се излюпва пиле. И човѣкъ постепенно израства. Отъ малко дете той става юноша, възрастенъ и най-после остарява. Растенето е процесъ, при който нѣщата постепенно се увеличаватъ, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ. И въ доброто, и въ знанието, и въ богатството човѣкъ постепенно расте. Той не може да бѫде изведнъжъ много добъръ. Като не разбиратъ проявитѣ на живота, нѣкои се чудятъ, защо бащата оставя на малкия си синъ повече пари, отколкото на голѣмия. Малкиятъ е по-добъръ, по-разуменъ отъ голѣмия, затова бащата му оставя повече срѣдства. Ще кажете, че бащата е несправед- ливъ. Не е така. Какво ще направите, ако ви дадатъ да напълните два чувала съ жито ? Единиятъ чувалъ е здравъ, а другиятъ има на срѣдата две дупки. Разумниятъ земедѣлецъ ще напълни здравия чувалъ догоре, а скѫсания — само до половина, дето сѫ дупкитѣ. Ще кажете, че малкиятъ синъ заслужава повече внимание, отколкото голѣмиятъ. Не е въпросъ за заслуги, въпросътъ е до възможноститѣ, които се криятъ въ човѣка. Малкиятъ синъ има по-голѣми възможности да възприема и обработва нѣщата. Ето защо, преди да се произнесете за нѣщо, първо мислете, а после говорете. Не се сравнявайте съ онѣзи, които иматъ кѫщи, дрехи, пари и др. Ако искате да имате всичко, каквото другитѣ иматъ, трѣбва да отидете при тѣхъ, при условията, въ които тѣ живѣятъ. Трѣбва ли ученикътъ да желае това, което иматъ възрастнитѣ? Ученикътъ е влѣзълъ въ училището да учи. Трѣбва ли вѣрващиятъ да иска за себе си това, което има безвѣрникътъ? Вѣрващиятъ има отношение къмъ духовния животъ, когато безвѣрникътъ се интересува само отъ физическия животъ. Сега и вие се интересувате отъ духовния свѣтъ, искате да знаете, какво представя той. Чудно нѣщо! Вие сте излѣзли отъ духовния свѣтъ, слѣзли сте на земята и всичко сте забравили. Мислите, че каквито сте на земята, такива ще бѫдете и на онзи свѣтъ. Това е все едно, да мислишъ, че както влизашъ съ водолазъ въ морето, ще може съ сѫщото облѣкло да влѣзешъ и въ обществото. Това е невъзможно. Въ водолаза ще бѫдешъ съ специални дрехи, но отидешъ ли между хората, ще бѫдешъ облѣченъ тъй, че да приличашъ на тѣхъ. Иначе, ще ги изплашишъ. Следователно, дрехата, съ която е облѣченъ човѣкъ на земята — физическото тѣло— не представя истинския човѣкъ. Влѣзе ли съ тази дреха въ духовния свѣтъ, той ще изплаши сѫществата тамъ. Ще съблѣчешъ земната си дреха, ще я оставишъ тукъ, а съ духовната ще отидешъ на онзи свѣтъ. Каква е разликата между духовния и свѣтския човѣкъ? Ще кажете, че духовниятъ човѣкъ е вѣрващъ, а свѣтскиятъ — безвѣрникъ. Това не е сѫществено различие, защото и духовниятъ, и свѣтскиятъ вѣрватъ, но въ различни нѣща. Свѣтскиятъ е привидно безвѣрникъ, но въ сѫщность, и той вѣрва въ нѣщо. И какво виждаме въ края на краищата ? Безвѣрникътъ си направилъ кѫща, децата му сѫ здрави, добре възпитани. Вѣрващиятъ нѣма кѫща, децата му боледуватъ, не се учатъ добре. Следователно, когато правите разлика между две нѣща, трѣбва да изтъквате нѣкое сѫществено качество. Напримѣръ, ако правите разлика между желѣзото и златото, нѣма да изтъкнете различието въ твърдостьта имъ, а ще спрете вниманието си на действието на кислорода върху тѣхъ; желѣзото се окислява, а златото не се окислява. Възъ основа на това свойство, желѣзото се счита за неблагороденъ металъ, а златото — за благороденъ. И хората, като металитѣ, се дѣлятъ на добри и лоши, на благородни и неблагородни. Добриятъ човѣкъ дѣли хапката си съ своя ближенъ; лошиятъ взима хапката отъ устата на ближния си. Добриятъ е щедъръ, раздава отъ благата си на всички; лошиятъ е алченъ, съ ненаситно око. Тъй щото, когато се изучавате, наблюдавайте се, да видите, какви чувства ви владѣятъ: егоистични, или хуманни. Ще кажете, че сте културни, образовани хора, Оставете културата и образованието настрана. Съвременната култура не е нищо друго, освенъ позлатяване или посребряване на предметитѣ. Нѣкой билъ въ странство, свършилъ нѣкаква наука и мисли, че е образованъ и културенъ човѣкъ. Каква култура е тази, която измѣня естеството на човѣка и го заставя да изопачава нѣщата ? Истинска култура, истинско знание е онова, което буди човѣшкото съзнание и му дава условия да се прояви така, както Богъ го е създалъ първоначално. Какво мислишъ за себе си, това не е важно. Че си свободенъ, че си свършилъ единъ-два факултета, това не показва още, че си културенъ, че си истински човѣкъ. Отличителното качество на човѣка е мисъльта. Като мисли, той прави разлика между добро и зло, между бѣло и черно. Въ противенъ случай, той е слѣпъ, нищо не вижда. Ето защо, казва се, че изпитанията и страданията дойдоха, за да заставятъ човѣка да мисли, да развива ума си, да различава противоположностите въ живота. Когато яде овца, вълкътъ се радва, че има какво да си хапне. Но същевременно той се готви да нападне друга овца. Това показва, че той не мисли. Вълкътъ има умь, но не мисли. Обаче, истинскиятъ човѣкъ не постѫпва така. Съзнанието на много хора не се различава отъ това на вълка. Нѣкой минава за религиозенъ или духовенъ, но безъ колебание взима ножа и отива въ курника да заколи една кокошка. Следъ това жената изчиства кокошката и я сготвя добре. Като се нахранятъ, и двамата благодарятъ на Бога, че промислилъ за тѣхъ. На другия день ще заколятъ агне, ще одератъ кожата му и ще го опекатъ. Ако вълкътъ си позволи да нападне една овца и да я изяде, считатъ, че това е престѫпление. Тогава всѣки има право да го убие. Защо човѣкъ има право да коли кокошки, агнета и да ги яде, а вълкътъ нѣма право ? Ще кажете, че вълкътъ постѫпва по-жестоко съ тѣхъ. Не е така. Отъ гледище на Божественото съзнание, на висшия моралъ, и въ двата случая престѫплението е еднакво. Затова казваме, че бѫдещето на вълцитѣ не е добро. Тѣ ще бѫдатъ изтребени отъ лицето на земята. Всички месоядни животни ще бѫдатъ унищожени, нѣма да станатъ наследници на земята. Законътъ е единъ и сѫщъ и за месояднитѣ животни, както и за хората, които по- стѫпватъ като тѣхъ. Първо ще изчезнатъ кръвоѫаднитѣ животни, а следъ тѣхъ лошитѣ хора. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. Времето ще го докаже. Не всѣко нѣщо, което се доказва, е вѣрно. Има нѣща, които не могатъ да се доказватъ, но времето ги хроникира. Който доживѣе това време, ще бѫде свидетель на думитѣ ми. Преди години присѫтствувахъ, като слу- шатель, на едно углавно дѣло. Обвиняемиятъ имаше 20 души свидетели, а пострадалиятъ — само единъ. Като наблюдавахъ свидетелитѣ на обвиняемия, видѣхъ, че всичкитѣ приличаха на него. Единствениятъ свидетель на противната страна, добъръ и честенъ човѣкъ, приличаше на пострадалия. Казахъ на приятеля си, който бѣше съ мене, че правото е на страната на този, който има само единъ свидетель. И наистина, когато започна разпита на 20-тѣ свидетели, тѣ изпаднаха въ противоречие. Даваха показания ту като очевидци, ту като такива, които чули само за престѫплението, като забравяха, какво сѫ казали първия пѫть. Лъжата имъ се хвана и, въ края на краищата, сѫдията даде право на онзи, който имаше единъ свидетель, а обвиняемия осѫди. Значи, не всѣкога многото свидетели изнасятъ истината. И сто души свидетели да имате на ваша страна, ако не говорятъ истината, тѣ не могатъ да изнесатъ правото. Може да имате единъ свидетель, но да говори истината. Тя не се нуждае отъ много доказателства. Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива ума и сърдцето си, да мисли и чувствува правилно. Така той ще различава правото отъ кривото, доброто отъ злото, истината отъ лъжата. Като срещне човѣкъ, които не постѫпва правилно, ще му каже истината, ще му помогне да види погрѣшкитѣ си. Кажете ли, че го обичате и не можете да му изнесете погрѣшкитѣ, вие сте на кривъ пѫть. Споредъ мене, човѣкъ най-лесно говори истината на онзи, когото обича. Майката наказва детето си, посочва погрѣшкитѣ му, защото го обича. Наказание, наложено отъ любовь, е на мѣсто. Какво трѣбва да прави майката, когато види, че детето и се надвесва надъ кладенецъ? Ако започне да му се кара, може да го стресне, и то да падне въ кладенеца. Щомъ вижда опасностьта, тя веднага му удря една- две плесници, и то пада настрана, далечъ отъ кладенеца. Така тя го предпазва отъ нещастието, което може да му се случи. Като падне на земята, детето ще заплаче, но очитѣ му ще се отворятъ. Следователно, всѣка плесница, която отваря очитѣ на човѣка, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на мѣсто. Когато добриятъ човѣкъ бие, това е благословение. Чрезъ рѫката той предава часть отъ енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лошъ човѣкъ ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се отъ лошитѣ хора. Ако лошиятъ бие добъръ, праведенъ човѣкъ, той ще вземе отъ неговитѣ енергии и ще се нагърби съ неговия кръстъ. Римскитѣ войници биха Христа, поругаха се съ Него, но поеха часть отъ страданията Му. Апостолъ Павелъ гонѣше християнитѣ, взе участие въ убиването на Стефана, но, въ края на краищата, пое неговата работа. Самъ той стана християнинъ и тръгна да проповѣдва Христовото учение. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ право разбиране на нѣщата, за да знаятъ, че постѫпкитѣ имъ опредѣлятъ тѣхното мѣсто въ живота. Изобщо, постѫпкитѣ на човѣка показватъ, радости ли ще има или скърби. — Баща ми е добъръ, способенъ човѣкъ, знае да свири и пѣе добре. А щомъ баща ми е добъръ и способенъ, и азъ съмъ такъвъ. — Баща ти не познавамъ, тебе познавамъ. Вземи тогава цигулката и започни да свиришъ и пѣешъ. Ако свиришъ и пѣешъ добре, ще разбера, че и баща ти е билъ добъръ музикантъ. Колкото и да ми говори вълчето за баща си, азъ познавамъ баща му. То ще каже, че баща му е добъръ, великодушенъ. Щомъ видя вълчето, азъ зная вече, какъвъ е баща му, нѣма защо да ми говори за него и да го препорѫчва. Ще се хвали нѣкой, че се движи въ общество на учени, на просвѣтени хора. — Това не ме интересува. За мене е важно, какъвъ си и какъ постѫпвашъ. Ако си разуменъ, и приятелитѣ ти сѫ разумни; ако не си разуменъ, и приятелитѣ ти не сѫ разумни. Подобното подобно привлича. Работете върху себе си, да различавате доброто отъ злото. Кажете ли, че не може безъ погрѣшки, безъ зло въ живота, вие сте на кривъ пѫть. Не може безъ външни погрѣшки, но не и безъ вѫтрешни. Външнитѣ погрѣшки лесно се изправятъ, а вѫтрешнитѣ — мѫчно. Животътъ не търпи вѫтрешни погрѣшки. Тѣ сѫ опасни, водятъ къмъ смърть. Адамъ и Ева направиха една външна погрѣшка, заради коята ги изпѫдиха отъ рая. Ако за една външна погрѣшка ги изпѫдиха отъ рая, можете да си представите, какво щѣше да бѫде положението на сегашното човѣчество, ако бѣха направили вѫтрешна погрѣшка. Тѣ ядоха отъ забранения плодъ, понеже не различаваха доброто отъ злото. Яденето е външенъ процесъ. Ще кажете, че първитѣ човѣци проявиха непослушание и ядоха отъ забранения плодъ. Наистина, Адамъ и Ева ядоха отъ забранения плодъ, но хората и доднесъ още не сѫ престанали да ядатъ отъ този плодъ. Всѣка крива присѫда, всѣка неестествена любовь не сѫ нищо друго, освенъ ядене отъ забранения плодъ. Ако разубедишъ нѣкого въ неговата вѣра, ти му давашъ плодъ отъ забраненото дърво. Следъ това този човѣкъ ще те пита, въ какво вѣрвашъ, за да вѣрва и той въ сѫщото. Какво ще му отговоришъ ? За да му предадешъ своето вѣрую, покани го да живѣе при тебе една година и, каквото правишъ ти, и той ще го прави. Отъ последствията на своя животъ, ще разберешъ, право ли е твоето вѣрую, или не е право. Искашъ ли да разберешъ, какво е твоето вѣрую, приложи го въ живота си. Мнозина говорятъ за новитѣ идеи, които ще преобразятъ свѣта. По какво се познаватъ тѣзи идеи ? Не е достатъчно само да се говори за нови идеи и да се очаква отъ тѣхъ нѣщо, безъ да се придобиятъ нѣкакви резултати. Не е нова тази идея, която не може да произведе превратъ въ човѣка. Не е чиста и здравословна онази храна, която не носи здраве и животъ за човѣка. Не е чистъ онзи въздухъ, който не пречиства кръвьта, и отъ венозна да я превръща въ артериална. Чистиятъ въздухъ носи Божествено благо и прониква въ кръвьта, пречиства я и обновява човѣка. Чистиятъ въздухъ играе роля на инспекторъ въ човѣшкия организъмь. Като влѣзе въ дробоветѣ, той пречиства кръвьта и се подписва, че тази чиста, червена кръвь може свободно да пѫтува по тѣлото. Така постѫпватъ инспекторитѣ въ културнитѣ индустриални държави. Тѣ преглеждатъ индустриалнитѣ произведения на своята държава и, като ги удобрятъ, пущатъ ги изъ цѣлия свѣтъ. Нѣма ли такива инспектори, индустриалнитѣ произведения минаватъ отъ държава въ държава, но зле препорѫчватъ своитѣ производители. И тъй, всѣка нова идея, всѣко ново учение или вѣрую иматъ отличителни качества, по които се познаватъ. Който има ново вѣрую, той постѫпва по новъ начинъ, съвършено различенъ отъ старитѣ. Ако си търговецъ, нѣма да говоришъ за стоката си, но тя сама ще говори за себе си. Ако си вѣрващъ и ду- ховенъ, нѣма да казвашъ на хората, че Богъ те обича, но така ще се проявяватъ, че хората ще те обикнатъ. Обичатъ ли те хората, това показва, че Богъ те обича. Ако не те обичатъ, ти не вършишъ волята Божия, не вървишъ въ правия пѫть. Тогава нещастията и страданията ще те следватъ едно подиръ друго: болести, беднотия, нещастия, противоречия и др. Всички страдания, мѫчнотии и противоречия не сѫ нищо друго, освенъ методи за възпитание. Наложи ли ви се единъ отъ тѣзи методи, не питайте, кой е причината за това и не считайте окрѫжаващитѣ виновници на вашитѣ страдания. Всѣки самъ е ви- новенъ за страданията си. Страдашъ, боледувашъ, обеднявашъ — има причини за това. Нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Който се е отклонилъ отъ правия пѫть и не изпълнява Божията воля, неизбѣжно страда. Нѣкой минава за ученъ човѣкъ, но въпрѣки това страда. Значи, не е истински ученъ. Който постѫпва по Божия законъ, той е истински ученъ, той има положително знание. Ако не постѫпвашъ по Божия законъ, всичко ще из- губишъ: и знание, и сила, и богатство, и младость, и щастие. Приложение, работа се иска отъ всички. Нѣкой вѣрватъ въ Христа, въ Бога, но очакватъ всичко наготово. Тѣ мислятъ, че на онзи свѣтъ ще ги посрещнатъ съ колесница, съ музика и пѣсни. И това е възможно, обаче, важно е, какъ сѫ живѣли на земята. Ако тукъ сѫ прилагали Божия законъ, добро ги очаква на онзи свѣтъ. Ако тукъ не сѫ живѣли добре, и тамъ нѣма да живѣятъ добре. Ще кажете, че Богъ е Любовь. Любовьта не търпи погрѣшки и престѫпления. Тя мълчи, не сѫди никого, но чисти свѣта. Тя е огънь, който изгаря всичко нечисто. Вънъ отъ нея могатъ да се вършатъ престѫпления, но вѫтре въ нея никакво престѫпление не се позволява. Казано е въ Писанието, че любовьта е дълготърпелива. Вънъ отъ себе си тя всичко търпи, но вѫтре въ себе си не допуща никаква нечистота и погрѣшка. Любовьта изисква абсолютна чистота. Сѫщото изисква и мѫдростьта, и истината. Вънъ отъ себе си мѫдростьта търпи глупоститѣ и невежеството на хората, но въ себе си не ги допуща. Вънъ отъ себе си истината допуща всѣкакво ограничение и робство, но въ себе си не ги допуща. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Богъ е съвършенъ въ своята мисъль. Следователно, и човѣкъ може да бѫде съвършенъ въ мисъльта си. Външно може да допусне нѣкаква погрѣшка, но дойде ли до вѫтрешния животъ, до проявитѣ на своята душа, тамъ никакви погрѣшки не се допущатъ. Не можешъ ли самъ да се преценишъ и дадешъ отчетъ на своитѣ мисли, чувства и прояви, други ще те преценятъ и осѫдятъ. Външниятъ свѣтъ е крайно справедливъ отвънъ и крайно несправедливъ отвѫтре. Духовниятъ свѣтъ е крайно снизходителенъ отвънъ и крайно взискателенъ отвѫтре. За да се справя съ външния и вѫтрешния си животъ, човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, да различава проявитѣ си. Казано е въ Писанието: „Да се облѣчемъ въ Христа.“ Обличането се предхожда отъ събличането. Значи, човѣкъ трѣбва първо да се съблѣче, а после да се облѣче. Религиознитѣ и духовнитѣ хора мислятъ, че сѫ облѣчени вече съ дрехата на Христа. Малцина, обаче, сѫ облѣчени. Повечето християни още не сѫ облѣчени въ новата дреха. За да се облѣкатъ въ новата дреха, тѣ трѣбва първо да съблѣкатъ животинската си дреха. Новото е дрехата на любовьта. Който е облѣкълъ тази дреха, той е намѣрилъ правия пѫть на живота. Той живѣе въ истинската свѣтлина. Мнозина живѣятъ въ тъмнина, но се заблуждаватъ, като мислятъ, че сѫ придобили нѣкаква свѣтлина. Тѣ гледатъ картинитѣ на различни художници, посещаватъ кина и представления и мислятъ, че това е действителниятъ животъ. Въ сѫщность, истинската свѣтлина не е нито на платното на киното, нито въ театъра, нито въ картинитѣ на художницитѣ. На платното гледате хора, които говорятъ, движатъ се, плачать, но това не е действителность. Ако отидете задъ платното, ще видите, че тамъ има единъ апаратъ, въ който се поставятъ картинитѣ, чието изображение се проектира върху платното. Така и духовниятъ животъ се проектира на земята въ образи и картини, които се движатъ, говорятъ, смѣятъ се и плачатъ. Въ този смисълъ, земниятъ животъ не е нищо друго, освенъ проекция на духовния. Съ други думи казано, земниятъ животъ е сѣнка на духовния. Духовниятъ човѣкъ се отличава съ миръ, търпение и чистота. Не- говитѣ постѫпки сѫ проникнати отъ искреность и справедливость. Свѣтскиятъ човѣкъ, обаче, не се е освободилъ отъ неправдата. Каквото предприеме, все ще наруши нѣкой Божественъ законъ. Следователно, отъ всички хора се изисква чиста мисъль, чисти чувства, чисти постѫпки. Чистотата е качество на Божествения свѣтъ. Достатъчно е да ви посети една Божествена мисъль, за да се ползувате отъ благословението на Божествения свѣтъ. Той носи условия за растене и развиване на човѣка. Тъй щото, който иска да се развива правилно, трѣбва да подържа връзката си съ Божествения свѣтъ. Помнете: Божественото повдига човѣка. Божественитѣ мисли внасятъ свѣтлина въ ума. Божественитѣ чувства внасятъ топлина въ сърдцето, а Божественитѣ постѫпки внасятъ сила въ тѣлото. Мислитѣ иматъ отношение къмъ умствения свѣтъ, чувствата-—къмъ духовния свѣтъ, а постѫпкитѣ — къмъ физическия. Умствениятъ, духовниятъ и физическиятъ свѣтъ откриватъ красотата на живота. Най-близо до насъ е физическиятъ свѣтъ, който ни запознава съ Бога. За нѣкой хора сѫществува само единь свѣтъ — физическия, и въ него вѣрватъ. Вънъ отъ този свѣтъ тѣ нищо не виждатъ и не призна- ватъ Обаче, Христосъ казва: „Ако не вѣрвате въ мене, вѣрвайте въ Онзи, Който ме изпратилъ.“ Вѣрата има отношение къмъ опита. Опитвайте думитѣ, които Христосъ говори, за да Го познаете и повѣрвате въ Него. Ще кажете, че не знаете, кѫде е училъ Христосъ. Това нищо не значи. Има хора безъ дипломъ, които знаятъ повече отъ онѣзи, които сѫ свършили университетъ и получили дипломъ. Първитѣ лѣкуватъ болни, помагатъ на страдащи, носятъ доброто въ себе си, а вторитѣ не притежаватъ тѣзи качества. Добриятъ и светъ човѣкъ се познава по благословението, което носи на хората. Влѣзе ли въ нѣкой домъ, дето има болни, нещастни, бедни, на всички помага. Той е скѫпоцененъ камъкъ, който отразява и пречупва добре слънчевата свѣтлина. Той е цвѣтъ, който разнася благоуханието си надалечъ. Всички трѣбва да бѫдете такива скѫпоценни камъни и цвѣтя, за да се ползувате отъ знанието, което новитѣ професори — адепти, ще ви преподаватъ. Тѣ ще насочатъ вниманието ви къмъ нѣща, за които никога не сте мислили. Често хората говорятъ за любовь, за обичь, но още не могатъ да ги проявятъ правилно. Само да се говори за любовь и за обичь, безъ да се прилагатъ, това е теория, т. е. книжовно знание. Казвате, напримѣръ, че обичате хлѣба. Мислите ли, че, като ядете хлѣбъ, вие го обичате? Да обичашъ нѣщо и да го изядешъ, това още не е обичь. Любовьта се отличава съ особено качество. Да любишъ нѣкого, това значи, да виждашъ Бога въ него и да го обичашъ заради Бога. Докато гледате на човѣка като на сѫщество, въ което Богъ живѣе, вие можете да го любите. Той може да не съзнава това; важно е вие да го съзнавате и да виждате Божието присѫтствие въ него. Само при това положение вие можете всѣкога да му правите добро. Любовьта не прави разлика между хората. Тя не ги дѣли на бедни и богати, на учени и прости. Когато дава чаша вода на човѣка, не обръща внимание на външностьта му. Както и да е облѣченъ, тя му подава вода съ любовь, съ внимание. Отде знаете какво се крие въ бедния и въ богатия? Външно бедниятъ е скромно облѣченъ, съ стари, износени дрехи, но вѫтрешно е богатъ. Той може да е светия. Богатиятъ, облѣченъ съ нови, скѫпи дрехи, може вѫтрешно да е беденъ, или нѣкой нехранимайко. Като постѫпвате еднакво и съ двамата, вие ги сближавате, правите ги приятели. Щомъ се сближатъ, тѣ се обмѣнятъ. Единиятъ предава на другия това качество, което му липсва. Следъ време и двамата се изравняватъ. Приятелство сѫществува при взаимна обмѣна отъ дветѣ страни. Само така хората се изравняватъ и уякчаватъ връзкитѣ си. Ще кажете, че обичате и Господа, и хората. Щомъ говорите за любовь, ще ви поставятъ на изпитъ. Момъкъ обича една мома, но бащата на момата не е разположенъ къмъ момъка. Това е първото изпитание, което той срѣща на пѫтя си. Вмѣсто да търси начинъ, да се помири съ бащата, момъкътъ настройва и момата противъ баща и. Той и казва, че щомъ се оженятъ, ще се отдѣлятъ, нѣма да останатъ въ бащиния и домъ. Докато момъкътъ внася лоши чувства въ момата, не може да се говори за любовь. Който люби, никога не изпитва лоши чувства къмъ хората. Любовьта примирява човѣка, както съ самия него, така и съ окрѫжаващитѣ. Влѣзе ли лошо чувство въ човѣшкото сърдце, това показва, че дяволътъ се е настанилъ тамъ. Страшно е да да- дете мѣсто на дявола въ сърдцето си. Влѣзе ли дяволътъ въ нѣкоя кѫща, иде запустението. Въ единъ монастиръ умрѣлъ главниятъ игуменъ и оставилъ смѣткитѣ си неуредени. Замѣстникътъ му поелъ работата, но се видѣлъ въ чудо, не могълъ да оправи обърканитѣ смѣтки на своя предшественикъ. За да се справи съ новото си положение, той се молилъ дълго време на Бога, да му се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ, да вземе участие въ оправяне на смѣткитѣ. Най-после молбата му била чута. Явилъ се стариятъ игуменъ, но донесълъ такава миризма въ монастира, че всички трѣбвало да го напуснатъ. Отъ този день монастирътъ запустѣлъ. Страшно е положението на човѣка, който влиза въ сдружение съ дявола. Нѣкой казватъ: Стани съдружникъ съ дявола, докато минешъ моста. По-добре да минешъ моста самъ, отколкото съ дявола. Не правете връзка съ дявола. Не заставяйте стария игуменъ да излиза отъ ада да оправя работитѣ ви. Това значи: Не се връщайте къмъ миналото си, чрезъ него да оправяте работитѣ си. Миналото е изиграло ролята си. Дръжте се за настоящето, което подготвя условията за бѫдещето. Мнозина искатъ да знаятъ, какво е било миналото имъ, за да си обяснятъ причината на страданията. Не се ровете въ миналото си. Спомнете си пословицата „да спи зло подъ камъкъ“ и вървете напредъ. Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма повече да ги споменавамъ.“ Следователно, не извиквайте въ паметьта си това, което Богъ е хвърлилъ задъ гърба си. Забравете старитѣ си погрѣшки и не правете нови, да не би, Го- сподъ като види новитѣ, да види и старитѣ. Не заставяйте Господа да отваря книгата на старитѣ възпоменания, да види, какво е писано тамъ. Тогава положението ви ще стане по-лошо, отколко е било първоначално. Ако Господъ си спомни за вашето минало, и вие ще си спомните. Така ще дойде грѣхътъ. По-добре е Богъ да отваря книгата на живота, да вижда доброто, което сте направили, и да си спомняте за него. Човѣкъ се радва, когато Богъ отваря книгата на живота и преглежда добринитѣ, които е направилъ. Той страда и скърби, когато Богъ преглежда погрѣшкитѣ и престъпленията, които човѣкътъ е направилъ. Като знаете това, не питайте, защо идатъ радоститѣ и скърбитѣ. Не заставяйте Бога да отваря книгата на миналото. Нека отваря книгата на живота, на настоящето, въ което се пише красивото и доброто. И тъй, Богъ пише въ три книги: въ едната записва погрѣшкитѣ на хората, въ втората — добритѣ имъ дѣла, а въ третата—възнаграждението, което се опредѣля за добритѣ постъпки. Доброто е общо за всички хора, за всички живи същества. Доброто за едного трѣбва да бъде добро за всички. Злото за едного трѣбва да бъде зло за всички. Въ цѣ- лия свѣтъ добритѣ хора си приличатъ. Тѣ съ отъ една школа. Също така и лошитѣ хора си приличатъ. Добриятъ човѣкъ навсѣкъде е добъръ, лошиятъ навсѣкъде е лошъ, гениятъ навсѣкъде е гений, светията навсѣкъде е светия. Каквото и да се говори на хората, тѣ свеждатъ всичко къмъ страданията и питатъ, защо страда човѣкъ. Страданията идатъ за изправяне на погрѣшкитѣ. Мѫчно се носятъ страданията, но безъ тѣхъ животътъ щѣше да бѫде два пѫти по-лошъ. Съ страдания е лошо, но безъ страдания е два пѫти по-лошо. Ако страданията не вкаратъ човѣка въ пѫтя на доброто, не сѫ на мѣсто; и ако доброто не му донесе благата на живота, и то не е на мѣсто. Тогава човѣкъ минава презъ тритѣ книги, за да дойде до убеждението, че всичко, което се случва въ живота му, е добро. Всичко, каквото прави човѣкъ, се пише; всичко, каквото е правилъ, е написано вече. Благодарение на това, което е написалъ и пише въ първата и втората книга, се опредѣля неговото бѫдеще. Ако страдате, радвайте се, че отваряте книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се, че отваряте книгата на възпоменанията, да разберете, защо не сте добри и да намѣрите причината на нѣщата. Любовьта се проявява въ книгата на миналото, когато човѣкъ е правилъ погрѣшки; мѫдростьта се проявява въ втората книга, когато се изправялъ и вършилъ добри дѣла, а истината — въ третата книга — книгата на възмездието, или на възнаграждението. Любовьта показва пѫтя къмъ доброто, а мѫдростьта — пѫтя къмъ истината. Любовьта изправя и повдига човѣка. Дойдете ли до любовьта, нѣма да се спрете тамъ, ще продължите по нататъкъ, да намѣрите мѫдростьта и истината. Само така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ и ще се ползувате отъ Божиитѣ блага. Сега азъ искамъ да ви избавя отъ заблужденията, да извадя гвоздеитѣ отъ главитѣ ви, които ви смущаватъ. Вие тъпчете само на едно мѣсто и мислите, че сте изгубили времето си напраздно. Искате да оправите живота си, да подобрите положението си, но не знаете какъ. Ще оправите и живота си, и работитѣ си, ако любите, ако сте разумни и истинолюбиви. При това положение не можете да се оплаквате отъ мѫчнотии и страдания. Ще кажете, че Иовъ билъ праведенъ човѣкъ, но, въпрѣки това, миналъ презъ голѣми страдания. — Иовъ бѣше голѣмъ адептъ. Той мина презъ изпитания и страдания, за да се изпита любовьта му. Той бѣше богатъ човѣкъ, имаше на разположение ниви, говеда, стада, добри синове и дъщери. Всичко това му се взе, но той пакъ остана вѣренъ на Бога. Христосъ мина презъ още по-голѣми страдания, но издържа докрай. Той увисна на кръста и каза: „Господи, да бѫде Твоята воля. Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си.“ Той се моли да Го отмине чашата на страданията, но като не се отмѣни, прие я съ любовь. Страданията, обаче, Го повдигнаха. Голѣми бѣха противоречията на Христа, но Той не възропта. Предъ Него се отвори третата книга и тамъ се написа възнаграждението Му — възкресението. Ще кажете, че има добри хора на земята. Има хора външно добри, има и вѫтрешно добри. Ако човѣкъ е само външно добъръ, малцина ще го обичатъ; ако е вѫтрешно добъръ, повече ще го обичатъ; ако е и външно, и вѫтрешно добъръ, всички ще го обичатъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и въ двата свѣта, въ външния и въ вѫтрешния. Въ всичкитѣ си вземания и давания да бѫде честенъ, изпълнителенъ, като търговецъ, който не взема и не дава полици, но не ощетява и не подяжда нито себе си, нито ближнитѣ си. Разумниятъ свѣтъ обича точностьта. На земята ние разполагаме сь Божественитѣ енергии, но нѣмаме право да злоупотрѣбяваме съ тѣхъ. Никой нѣма право да изразходва повече енергия, отколкото е нуждно. Човѣкъ не живѣе само за себе си. Следователно, той трѣбва да се съобразява и сь живота на другитѣ. Благата сѫ общи и трѣбва да се разпредѣлятъ справедливо. Днесъ сѫ нуждни герои, образци, морални хора. Свѣтътъ се нуждае отъ нѣщо ново. Старото минава, трѣбва да се замѣсти съ ново. Новиятъ човѣкъ слиза на земята съ радость, да свърши една полезна работа за всички. Като напусне този свѣтъ, той отива въ другия свѣтъ съ радость, че скоро ще се върне на земята, да продължи работата си. Нѣкой мисли, че като замине за другия свѣтъ, нѣма да се върне на земята. Ако не е готовъ още за небето, доброволно или насила, пакъ ще слѣзе на земята За предпочитане е да се върне доброволно, отколкото чрезъ насилие. Който не разбира този законъ, скоро се обезсърдчава, не му се живѣе, иска да тури край на живота си, да замине за другия свѣтъ. На всѣки, който иска да се самоубие, азъ казвамъ: Изпълни ли обещанието си, което даде въ разумния свѣтъ, преди да слѣзешь на земята? Свърши ли възложената си работа? Изпълни ли Божията воля ? Ето, ти си турилъ подписа си, че ще свършишъ известна работа на земята, а сега искашъ да я напуснешъ, да оставишь задачата си незавършена. Такива хора наричаме бѣглеци. Искашъ ли и ти да бѫдешъ бѣглецъ? Ако си добросъвѣстенъ, ти ще останешъ на земята до края на живота си, да свършишъ работата си напълно всѣки трѣбва да изпълни волята Божия, да освети името Божие и да въдвори царството Божие въ душата си. Въ доброволното изпълнение на волята Божия, на обещанието, което си далъ, се заключава смисъла на живота. Ще каже нѣкой, че е боленъ, беденъ, слабъ, не може да изпълни обещанието си. Това не може да го оправдае. Ще работишъ при всички условия, безъ да очаквашъ на хората. Самъ ще работишъ и когато изпълнишъ обещанието си, ще придобиешъ вели- китѣ добродетели на живота. Задачата на всѣки човѣкъ е да свърши работата, която Богъ му е опредѣлилъ, и следъ това да мисли, какво дължи на хората и какво тѣ му дължатъ. За тази цель той ще отвори тритѣ книги и ще записва. Въ първата книга ще пише обидитѣ, хулитѣ, които е получилъ. Тѣ сѫ резултатъ на миналото. Въ втората книга ще пише доброто, което му е направено — резултатъ на настоящето, а въ третата книга ще пише наградата, която трѣбва да отдаде на близкитѣ си. Пишете въ книгитѣ си всичко, което ви се случва, и веднага ги затваряйте. Защо става така или иначе, не питайте. „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни.“ „Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби. Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то преизобилно.“ Носете Божественитѣ мисли и чувства навсѣкѫде! Носете Божественитѣ блага като благоуханни цвѣтя навсѣкѫне! Който получи едно отъ тѣзи блага, да каже: Има хора въ свѣта, които изпълняватъ Божията воля, осветяватъ името Му и въдворяватъ царството Божие на земята. Желая ви Богъ да отвори третата книга и да напише, какво възнаграждение да се даде за дѣлата ви. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 12. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 8 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.
  12. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Огънь на пречистване Размишление, Йоана, 3 гл. Съвременнитѣ хора се оплаквать отъ различни болести, особено отъ едно болезнено състояние, което лѣкаритѣ наричатъ „мускуленъ ревматизъмъ“. Който страда отъ този ревматизъмъ, постоянно се криви, прави особенъ родъ движения, наречени класически. Рече да мръдне рѫката си, заболи го, сваля я надолу; мръдне крака си, пакъ боли; мръдне врата си, боли. Като не може да се движи свободно, споредъ желанието си, той следва съветитѣ, които лѣкаритѣ му даватъ. Цѣлия день прекарва въ прилагане на лѣкарски съвети и правила. Всѣко движение на болния се опредѣля отъ ревматизма. — Какво да правя, за да се освободя отъ ревматизма? — Ще се обърнешъ къмъ Бога. Ревматизъмътъ, както всички болести, е създаденъ отъ човѣка, а здравето е дадено отъ Бога. Следователно, ако останешъ въ човѣшкия порядъкъ, ще страдашъ, ще се огъвашъ на леглото отъ различни болести; ако влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ще бѫдешъ здравъ, ще живѣешъ съ радость и веселие. И тъй, работете върху себе си, да се освободите отъ мускулния ревматизъмъ, нареченъ „ревматизъмъ на класическитѣ движения“. Това се постига чрезъ правата мисъль, която е подобна на чистата, кристална вода. Дето тече тази вода, тя чисти всичко. Следователно, мисли право и чисто, и не се страхувай. Говори истината павсѣкѫде, за да се освободишъ отъ ограниченията. Дето прониква истината, всичко расте, цъвти и зрѣе. — Какви ще бѫдатъ последствията, като се прилага истината? — Прилагай истината, и не мисли за последствията. Щомъ носишъ Божественото въ себе си, ти си на правъ пѫть. Напуснешъ ли този пѫть, ти влизашъ въ човѣшкия порядъкъ, въ областьта на страданията, болеститѣ и мѫчнотиитѣ. Човѣшкиятъ порядъкъ носи противоречия, които, неразрешени правилно, водятъ къмъ престѫпления. Съ това се обяснява, защо човѣкъ краде, лъже, убива и т. н. Кога краде човѣкъ? Когато изгуби слънцето на своя животъ. Буквата „К“ въ думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце. Щомъ е така, пазете се да не забулите слънцето си. Докато грѣе слънцето, докато е день, човѣкъ вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина, и той не вижда кѫде ходи. Който живѣе въ тъмнина, той страда, мѫчи се, прави погрѣшки и престѫпления Като се натъкватъ на противоречия, хората се запитватъ: Кое е право, и кое е криво? Кой е на правата страна, и кой на кривата? Онзи, на когото работитѣ вървятъ добре, е на правъ пѫть; онзи, на когото работитѣ сѫ оплетени, е на кривъ пѫть. Онзи, на когото умътъ и сърдцето сѫ свободни, е на правъ пѫть; онзи, на когото умътъ и сърдцето сѫ ограничени, е на кривъ пѫть. Нѣщата се познаватъ отъ последствията. Свободниятъ се движи въ правия пѫть. А свободенъ е онзи, който мисли, чувствува и постѫпва право. Свободата се проявява извънъ тризмѣрния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че вь миналото си е билъ свободенъ, а сега е ораниченъ, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата въ бѫдеще, пакъ не мисли право. Свободата се проявява въ настоящето; настоящето пъкъ е извънъ тризмѣрния свѣтъ. Настоящето е вѣчностьта, т. е. безграничниятъ свѣть. Днесъ всички се стремятъ къмъ физическия свѣтъ съ надежда да намѣрятъ въ него животъ, знание и свобода. Обаче, на физическия свѣтъ нѣма нито животъ, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече животъ това, дето има само съ страдания, противоречия и спънки ? Човѣкъ е дошълъ на земята да реши мѫчнотиитѣ и противоречията. Тѣ сѫ задачи за разрешаване. Следователно, не питайте защо идатъ противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, вь което човѣкъ трѣбва да учи, да решава задачитѣ си и да върви напредъ. Който мисли да почива и да се удоволствува на земята, той е на кривъ пжть. Земята не е мѣсто за щастие. Който търси щастието на земята, ще намѣри нещастието. Човѣкъ е щастливъ само тогава, когато намѣри това, което е изгубилъ. — Какво търси човѣкъ? — Ключътъ на живота. Голѣми сѫ мѫчнотиитѣ и изпитанията на онзи, който е изгубилъ ключътъ на живота. Какво прави човѣкъ, когато изгуби ключа на кѫщата си? — Остава вънъ, докато направи новь ключъ. За да не го губи, той трѣбва да го пази. Ако е опасно загубването на ключа отъ кѫщата, много по-опасно е да загубишъ ключа на живота. Който е загубилъ този ключъ и не може да го намѣри, смърть го очаква. Пазете ключа на живота да не го загубите и да останете вънъ отъ него. Ще кажете, че близкитѣ ще ви помогнатъ отново да влѣзете въ живота. И това може, но вашиятъ ближенъ трѣбва да стои по-високо отъ васъ въ всѣко отношение. Ако богатиятъ разчита на бедния, той се самоизлъгва. Бедниятъ не може да оправи работитѣ на богатия. Болниятъ не може да оправи работитѣ на здравия. Невежиятъ не може да оправи работитѣ на учения. Учениятъ, здравиятъ и богатиятъ ще разчитатъ на себе си, ще се рѫководятъ отъ своя умъ, отъ своето сърдце и отъ своята воля. Затова е казано въ Писанието: „Не ходете по чужди пѫтища!“ Следователно, който следва съветитѣ на болни и невежи, той самъ обърква пѫтя си. И следъ всичко това, хората искатъ да бѫдатъ обичани отъ Бога, да се ползуватъ отъ Неговото благоволение. Богъ не благоволи къмъ грѣшния, безумния и болния. Той не се интересува отъ онѣзи, които по цѣлъ день ровятъ въ праха. — Защо ровятъ ? — Загубили сѫ ключа на живота. Тѣ приличатъ на кокошка, която цѣлъ день рови. — Какво търси кокошката ? — Семена, житни зрънца. Само онзи има право да рови, който нѣкога е сѣлъ. Значи, въ далечното минало кокошката е посадила семенца, и днесъ рови да ги намѣри. Колкото и да рови, нищо не може да придобие. Другъ е въпросътъ, ако господарьтъ и подхвърли нѣщо. Сѫщото се отнася и до човѣка, който очаква на готово, други да му подхвърлятъ нѣщо. Съвсемъ друго е, ако човѣкъ работи, учи и прилага наученото. Богъ помага на такъвъ човѣкъ. Той благославя труда му и му създава добри условия за работа. Както ровенето на кокошката не допринася нищо особено за нея, така сѫщо има знания, които не ползуватъ човѣка. Нѣкой знае погрѣшкитѣ на хората, знае недостатъцитѣ имъ, но това знание не го ползува. За предпочитане е да знаешъ, какъ се изпра- вятъ погрѣшкитѣ, отколкото да ги посочвашъ. За предпочитане е да рисувашъ, отколкото да критикувашъ картинитѣ на художника. Лесно е да кажешъ, че художникътъ не е нарисувалъ добре портрета на нѣкого, че линиитѣ на носа и на устата не сѫ правилни, но мѫчно е да ги изправишъ. Ще кажешъ, че не си даровитъ. Щомъ си дошълъ на земята, все имашъ нѣкаква дарба. Развий дарбата, която ти е дадена. Ако не можешъ да рисувашъ, ще признаешъ въ себе си, че не си работилъ, а не че не си даровитъ. Даровитъ си, но не си работилъ въ това направление. Уменъ си, но не мислишъ, затова не вършишъ умни работи. Добъръ си, но не прилагашъ добротата си. Като не можешъ да прилагашъ разумностьта и доброто, които сѫ вложени въ тебе, ти се извинявашъ съ своитѣ наследени чърти отъ баща и майка, отъ дѣдо и баба. Това не е извинение. Срещу всѣка лоша чърта, придобита по наследство, стои по една добра чърта, която компенсира лошата. Приложи добрата чърта, работи върху нея, и ти лесно ще се справишъ съ лошото наследство. Който не работи и не изправя своитѣ слабости, той не е разуменъ човѣкъ. Докато не изправи погрѣшкитѣ си, той остава тѣхенъ робъ. А всѣки самъ се освобо ждава отъ робството. Самъ се е заробилъ, самъ ще се освободи. Представете си, че сте вързали съ вѫже едно куче и единъ конь. Кучето ще прегризе вѫжето и ще се освободи. То ще си каже: Имамъ зѫби, ще ги туря на работа. Коньтъ, обаче, ще остане вързанъ. Той си казва: Който ме е вързалъ, той ще ме освободи. Постъпвайте и вие като кучето и коня. Ако сами сте се вързали, сами ще се развържете. Не чакайте да дойдатъ хора отвънъ да ви развръзватъ. Ако други сѫ ви вързали, и вие не можете сами да се развържете, тогава приложете философията на коня. Ето защо, като изправяте погрѣшкитѣ си, не казвайте, че сте се уморили и не искате повече да се занимавате съ тѣхъ. Ще изправите до последната си погрѣшка, нѣма да оставите нито една неизправена. — Нѣма ли извинение за погрѣшкитѣ? — Извинението иде следъ изправянето на погрѣшкитѣ. Дойде ли преди изправянето, положението ви се влошава. Тогава, вмѣсто една погрѣшка, ще направите още нѣколко. — Какво да се прави, като имамъ слабости, останали отъ дѣди и прадѣди? — Дѣдото може да се извини, защото го нѣма на земята, но ти не можешъ да се извинишъ. Ти си поставенъ на постъ, трѣбва да изпълнишъ задължението си. Още съ слизането на земята ти си обещалъ, че ще изправишъ погрѣшкитѣ на своитѣ дѣди и баби. Ще мислите върху обещанията и задълженията си. Щомъ имате умъ, сърдце и воля, можете да работите върху себе си, да развивате дарбитѣ и способноститѣ си и да се изправяте. И тъй, изправенитѣ погрѣшки опредѣлятъ вашитѣ придобивки. Неизправенитѣ погрѣшки показватъ, какви възможности се криятъ въ васъ. Задъ всѣка погрѣшка се крие една добродетель, която иде въ помощь за изправянето и. Като изправя погрѣшкитѣ си, човѣкъ развива ума, сърдцето и волята си. — Голѣмо е злото въ свѣта. — Колкото и да е голѣмо, злото е временно и ограничено. Доброто е вѣчно и неограничено. Злото отслабва, а доброто расте отъ сила въ сила. Като прояви единъ пѫть силата си, злото отслабва; а съ доброто е точно обратно: като се прояви единъ пѫть, силата му се увеличава. Сѫщото се отнася и до лошитѣ наследствени чърти. Колкото повече време минава, толкова повече тѣ отслабватъ. Добродетелитѣ, обаче, растатъ и се развиватъ все повече и повече. Нѣкога, въ далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днесъ. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вѣчностьта работи за доброто, а моментътъ —за злото. Доброто има два помощника: вѣчностьта и времето. Злото има само единъ помощникъ — времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъватъ, да знаятъ, какъ да се справятъ съ злото и какъ да усилватъ доброто. Временнитѣ нѣща не трѣбва да ви спъватъ. Защо ще се спъвате отъ въпроса, какво ще стане съ васъ, какъ ще се прехраните, отде ще вземете пари и т. н. Яденето и паритѣ сѫ нѣща отъ времененъ характеръ. Всички временни нѣща носятъ известни опасности следъ себе си. Напримѣръ, ако бърза и не яде внимателно, човѣкъ може да се задави. Ако е много гладенъ, може да открадне хлѣба на първия човѣкъ, когото срещне на пѫтя си. И за паритѣ се вършатъ голѣми престѫпления. Единъ англичанинъ пѫтувалъ съ слугата си за Швейцария. Той носѣлъ въ раницата си печено пиле и бутилка вино, а слугата — останалитѣ провизии. Господарьтъ мислѣлъ да изяде пилето, когато се качва по планинскитѣ върхове. Понеже ималъ слабо сърдце, станало му лошо, и той изгубилъ съзнание. Слугата се възползувалъ отъ това, отворилъ чантата на господаря си, извадилъ кокошката и виното и си хапналъ и пийналъ добре. Като се нахранилъ, обърналъ се къмъ господаря си и почналъ да го разтрива. Като дошълъ въ съзнание, той погледналъ къмъ раницата си, съ желание да си хапне, да подкрепи силитѣ си. Въ раницата нѣмало нито пилето, нито виното. Той се обърналъ строго къмъ слугата съ думитѣ: Защо изяде пилето? Съ какво ще възстановя силитѣ си? Слугата се сепналъ отъ забележката на господаря си, припадналъ и изгубилъ съзнание, но не могълъ вече да дойде на себе си. Кой е слугата въ дадения случай? — Злото въ човѣка. — А господарьтъ? — Доброто. Значи, когато доброто въ човѣка се пробуди за животъ, злото отстѫпва мѣстото си и умира. Не плачете за злото, но подържайте доброто въ себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши опредѣлената работа. Злото трѣбва да стане ученикъ и слуга на доброто, за да изправи погрѣшкитѣ си. Само така човѣкъ ще се научи да живѣе правилно. Велико изкуство е да знае човѣкъ, какъ да живѣе. Това се постига чрезъ правата мисъль, правитѣ чувства и постѫпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на сѫществата, които живѣятъ на небето. Отъ всички се иска права мисъль, право чувство, право действие. Това значи съзнателенъ животъ. Ние трѣбва да живѣемъ съзнателно, за да заслужимъ вниманието на сѫществата отъ разумния свѣтъ. Тѣ се интересуватъ отъ насъ, изучаватъ ни, както ние изучаваме растенията и животнитѣ. Колкото по-добре се развива едно дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постѫпватъ и възвишенитѣ сѫщества съ насъ. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голѣмъ интересъ иматъ тѣ къмъ насъ. Това сѫ сравнения, чрезъ които човѣшкиятъ умъ се развива. Като прави сравнения и съпоставя фактитѣ, човѣкъ започва да мисли правилно. Така той вижда разпредѣлянето на службитѣ на ума и на сърдцето си. Ще кажете, че нѣкой страда отъ неврастения, нервитѣ му сѫ разстроени. Първо, той трѣбва да благодари, че има нерви, и после, да пази нервитѣ си, да не се разстройватъ. Правата мисъль никога не разстройва нервитѣ. При това, не трѣбва да смѣсвате функцията на мозъка съ тази на сърдцето. Задачата на сърдцето е да изпраща нечистата кръвь въ дробоветѣ да се пречисти и оттамъ, като артериална кръвь, да се изпрати по цѣлото тѣло. Значи, дробоветѣ представятъ олтаръ, на който всѣки день се пренася жертва. На минута се изпращатъ 20 всесъжения, които ставатъ жертва на този огънь. Като се пречисти, жертвата се превръща въ артериална кръвь, която се разнася по тѣлото, да го храни. Въ този смисълъ, дълбокото дишане е необходимо за пречистване на жертвата, която влиза въ олтаря. Въ психическо отношение жертвата не е нищо друго, освенъ чувства. Благодарение на въздуха, чувствата се пречистватъ и обновяватъ тѣлото. Който не разбира психическата функция на сърдцето, гледа на него като на органъ, който има само физиологическо значение. Както мозъкътъ, така сърдцето и дробоветѣ иматъ двояка функция: физиологическа и психическа. Като изучава физиологическата имъ функция, човѣкъ постепенно отива къмъ психическата. Сърдцето не пречиства само кръвьта, но и чувствата. Дробоветѣ не пречистватъ само въздуха, но тѣ сѫ олтаръ, на който се поставятъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка да се пречистятъ. Само така човѣкъ ще разбере функциитѣ, които тѣ изпълняватъ. На този олтаръ гори жертвеникътъ на свещения огънь, който пречиства и калява нѣщата. Като се говори за дветѣ функции на мозъка, на сърдцето и на дробоветѣ, виждаме, че човѣшкиятъ организъмъ изпълнява сложни функции. Какво ще разберете, ако четете индуската философия, споредъ която човѣкъ има седемь тѣла? Въ сѫщность, всички говорятъ за физическото си тѣло, само него познаватъ. Апостолитѣ и ученицитѣ на Христа говорятъ и за духовно тѣло. Апостолъ Павелъ казва: „Имамъ тѣло плътско, имамъ и тѣло духовно.“ Мѫдрецитѣ и великитѣ Учители говорятъ за седемтѣ тѣла въ себе си и живѣятъ въ тѣхъ. Съвременниятъ човѣкъ започва да живѣе и въ духовното си тѣло. Това показва, че той работи вече върху духовното си развитие. Той е дошълъ на земята, като велико училище, да изучава първо себе си, а после своя ближенъ. Казано е въ Писанието за човѣка, че е чудно и страшно създаденъ. Сѫщиятъ този човѣкъ, който е чудно и страшно създаденъ, следъ смъртьта си изгнива, нищо не остава отъ него. Значи, чудното и страшното не е въ това, което гние и изчезва, а въ онова, което вѣчно живѣе. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да го разруши. „Който приема свидетелството Негово, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. (— 33 ст.). Въ Божията Истина се крие смисълътъ на живота. Който намѣри истината, намира смисъла на живота и разбира, че той не е времененъ и преходенъ, но вѣченъ. Опасно е да се говори на хората за вѣчния животъ, за придобиване на добродетели. Тѣ се обезсърдчаватъ, мислятъ, че нищо не сѫ постигнали. Не е така. Животътъ се развива, човѣкъ върви напредъ, да постигне крайната цель на живота си. Важно е всѣкога да мисли право, да не се заблуждава. Нѣкой писатель се хвали съ своя стилъ, говори за красива речь, безъ да прониква въ сѫщината на нѣщата. Той не знае, че красотата на стила и на речьта се крие въ истината. Безъ истината нѣщата иматъ само външна форма. Истината носи свѣтлина и разкрива сѫщината. Стремете се къмъ истината, за да осмислите живота си, да не се обезсърдчавате. Който е изгубилъ истината въ себе си, той се обезсърдчава. Той казва, че никой не го обича. Отчасти е правъ. Кое обичате въ човѣка? — Истината. Затова е казано: „Възлюбилъ си истината въ човѣка.“ Щомъ намѣрите истината и я приложите, всички ще ви обичатъ. Често хората се обезсърдчаватъ отъ живота, казватъ, че сѫ остарѣли вече, нищо не ги подтиква, нищо не ги радва. Съ младитѣ не се разбиратъ, защото тѣ вървятъ по своя пѫть. На себе си не разчитатъ, защото сѫ изгубили знанието и силата си. Какво сѫ знаели? Да играять на хорото. Това е забавление, не е знание. Кѫде е силата имъ? Въ борбата съ атлети. Това не е сила, по упражнение. Значи, тѣ съжаляватъ за забавитѣ и упражненията си. Човѣкъ се нуждае отъ знание и сила, които никога не изчезватъ. Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява. Разсѫждавайте добре, за да не изпадате въ заблуждение. Правете разлика между временнитѣ и вѣчнитѣ нѣща, да не изгубите времето си напраздно. Ако придобивате знание, стремете се къмъ положителното знание, което прави човѣка силенъ. Атлетитѣ, борцитѣ сѫ силни, но само физически. Тѣ развиватъ мускулитѣ си за смѣтка на ума и сърдцето си, поради което се деформиратъ. Наблюдавайте борцитѣ да видите, колко деформирани сѫ носътъ, ушитѣ, устата имъ. Вратътъ имъ е дебелъ, което показва, че ги очаква катастрофа. Ще кажете, че вратътъ и на вълка е дебелъ, защото самъ си върши работата. Каква работа върши вълкътъ? Носи овцетѣ на врата си. При това положение, естествено е, че вратътъ му ще за- дебелѣе, но тежко на онзи човѣкъ, на когото вратътъ задебелѣе. Ако вратътъ на нѣкого задебелѣе повече, отколкото трѣбва, животътъ му е изложенъ на опасность. Сега не е въпросъ, какъвъ трѣбва да бѫде вратътъ на човѣка. Не е въпросъ, какъвъ трѣбва да бѫде носътъ му. Ние не препорѫчваме дебелитѣ вратове и широкитѣ носове. Ние препорѫчваме онзи умъ, който може да разрешава труднитѣ задачи; ние препорѫчваме онова сърдце, което разрешава го- лѣмитѣ мѫчнотии; ние препорѫчваме онази воля, която знае, какъ да постѫпва. Изкуство е да може човѣкъ да решава задачитѣ на ума и на сърдцето си правилно и да знае, какъ да постѫпва предъ Бога, а не предъ хората. Богъ наблюдава движенията на човѣка, прониква въ неговитѣ мисли и чувства и предварително знае, какъ ще се прояви. Той обича правилнитѣ линии, независимо отъ това, дали сѫ прави, или криви, Когато нѣкой грѣши Той не го сѫди, но му казва: Вижъ картината, която си нарисувалъ, и самъ дай мнението си, правилни ли сѫ линиитѣ, или не. Намѣришъ ли нѣкаква погрѣшка, изправи я. Ако не я изправишъ, картината ти не може да се приеме въ изложбата на разумния свѣтъ. Не се присмивай на погрѣшкитѣ си, нито на погрѣшкитѣ на своя ближенъ, но търси начинъ да ги изправишъ. Срѣщашъ едного, раненъ въ рѫката, и кръвьта му изобилно тече. Не питай, защо е раненъ, каква е погрѣшката му, но вземи мѣрки, веднага да го превържешъ. Не му ли се притечешъ на помощь, кръвьта му ще изтече. Като превържешъ рѫката му, тогава мисли, защо е раненъ. Той е направилъ нѣкаква погрѣшка: или е казалъ на нѣкого обидна дума, или му препятствувалъ въ живота. Важно е, пострадалиятъ да изправи погрѣшката си, а ти, който му превърза раната, да вземешъ поука отъ неговата погрѣшка. Каквото и да е страданието на човѣка, отдето и да иде, все има нѣкаква причина за това. Нѣма човѣкъ на земята, който може да избѣгне страданията. Днесъ всички хора страдатъ. Светията страда не за своитѣ погрѣшки и престжпления, а за чужди. Обикновениятъ човѣкъ страда за своитѣ грѣхове. Обаче, и единиятъ, и другиятъ страдатъ за изкупване на погрѣшки и грѣхове. Когато страда, светията казва: Такава е волята Божия. Когато обикновениятъ човѣкъ страда, той се запитва постоянно, защо Богъ му изпратиль толкова страдания. Чрезъ страданията човѣкъ върши нѣкаква работа. Който се отнася съзнателно къмъ страданията, свършва работата си споредъ Божествения планъ. Който нѣма съзнателно отношение къмъ страданията, въ първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрезъ страданията изкупва грѣховетѣ си. Тогава се помирява съ мѫчнотиитѣ си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за грѣховетѣ на хората, светията ще ги научи да живѣятъ добре. Когато човѣкъ плаща за своитѣ грѣхове, въ края на краищата, пакъ ще се научи да живѣе добре. Христосъ дойде на земята да понесе грѣховетѣ на човѣчеството. Като дойде втори пѫть на земята, Той нѣма да плаща дълговетѣ на хората, но тѣ ще минатъ презъ огънь, за да се изчистятъ. Който е чисто злато, ще свѣтне, безъ да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепель ще се превърне. Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на блага, но смисълътъ на живота не е въ благата. Можешъ да имашъ много блага, а да нѣмашъ възможность да ги използувашъ. Въ една приказка се говори за катерицата и за лъва, царьтъ на животнитѣ. Катерицата изпълнявала служба на пощаджия, за което лъвъть я наградилъ щедро на старини. Далъ и на разположение голѣмо количество орѣхи. Катерицата погледнала съ съжаление къмъ орѣхитѣ и въздъхнала. Защо ми сѫ тѣзи орѣхи, когато нѣмамъ зѫби, съ които да ги чупя и да вадя ядкитѣ имъ? Въ сѫщото положение се намиратъ повечето хора днесъ. Тѣ придобиватъ богатство, когато не могатъ да го използуватъ. Защо имъ сѫ благата на живота, когато зѫбитѣ имъ сѫ опадали и не могатъ да ги използуватъ? — Защо падатъ зѫбитѣ на катерицата? — Защото не живѣе добре. — Защо падатъ зѫбитѣ на хора? — Защото не живѣятъ добре. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде виждате неправдата. Хората падатъ, ставатъ и за всичкитѣ си погрѣшки приписватъ вината на Господа. Тѣ сѫ несправедливи и къмъ себе си, и къмъ своитѣ ближни. Когато Адамъ яде отъ забранения плодъ, Богъ го попита: Защо наруши заповѣдьта ми? Адамъ отговори: Господи, жената, която ми даде, ме накара да ямъ отъ този плодъ. Азъ мислѣхъ, че тя ще бѫде умна, а не излѣзе така. После Богъ попита Ева, защо яде тя отъ забранения плодъ. Тя отговори: Змията ме изкуси. Най-после Той попита змията, защо е накарала първитѣ чо- вѣци да ядатъ отъ забранения плодъ. И тя се оправда, като каза, че искала да ги направи учени. Тогава Богъ прокле змията, отъ този день да се влачи по коремъ и да се храни съ пръсть. На човѣка каза: „Отъ пръсть си направенъ, и въ пръсть ще се превърнешъ“. Какво представя пръстьта? — Смъртьта, Змията ще се храни съ пръсть, т. е. ще мине въ смъртьта. И хората изкарватъ храната си отъ пръстьта. Въ широкъ смисълъ на думата „пръсть“ означава месоядството. То води къмъ страдания, нещастия и болести. За да се излѣкува отъ тѣхъ, препорѫчватъ на човѣка вегетарианска храна. Следователно, вегетарианството не е нищо друго, освенъ методъ за лѣкуване. Докато се излѣкуватъ, хората и народитѣ трѣбва да се хранятъ съ листа, т. е. съ растителна храна. Следъ това ще дойдатъ до истинската храна — плодоядството, което бѣше първата храна на човѣцитѣ въ рая. Другояче казано: Истинската храна на човѣка се заключава въ свѣтлитѣ мисли, възвишени чувства и благородни постѫпки. Това сѫ плодоветѣ на живота, съ които хората трѣбва да се хранятъ въ бѫдеще. Само така тѣ ще разбератъ Словото Божие и ще се ползуватъ отъ Него. Не се ли хранятъ съ тѣзи плодове, придобивкитѣ и успѣхътъ имъ ще бѫдатъ временни. При това положение, тѣ ще бѫдатъ като катерицата, която спечелила много орѣхи, но нѣмала вече зѫби, да ги яде. При временния успѣхъ все ще придобиешъ нѣкакво благо, но понеже нѣмашъ вече зѫби, други ще се ползуватъ отъ твоето благо. „Който приема свидетелството Негово,, запечаталъ е, че Богъ е истиненъ“. Съзнавашъ ли, че Богъ е истиненъ, ти си придобилъ истинската свобода. Богъ е образецъ на всичко, къмъ което ние се стремимъ. Богъ е идеалътъ на човѣшката душа. Ще кажете, че се стремите къмъ съвършенство. Само Богъ е съвършенъ. Следователно, вие се стремите къмъ Него. Не е важно, дали всички съзнаватъ това. Важно е, че съвършенството е идеалъ на човѣка. Той е недоволенъ, безпокои се постоянно, че не е дошълъ до съвършенството, не е постигналъ идеала си. Като се наблюдава, човѣкъ самъ вижда за колко нѣща се безпокои и смущава. Той е подобенъ на онзи, който има лотариенъ билетъ и очаква тегленето на лотарията. Намира се още въ положението на човѣкъ, канень на голѣмо угощение, или на концертъ и очаква да види мѣстото, което му е опредѣлено. Всѣки иска да бѫде на първо мѣсто. Вь сѫщность, най-доброто мѣсто на концерта е трето мѣсто. Въпрѣки това, когато ходя на концертъ, обикновено сѣдамъ на второ мѣсто. Това число, двойката, ми е дадена за работа. Азъ работя съ числото 29. Като събера цифритѣ 2+9=11. Като събера дветѣ единици, получавамъ числото две. Това е най-недоволното число въ живота. И досега още не съмъ му намѣрилъ мѣстото. Дето и да го туря, все не е доволно. То прилича на красива мома, която никой не може да задоволи. Единственото нѣщо, съ което може да се задоволи, е женитбата. Затова съмъ решилъ да оженя двойката. Като се ожени и роди дете, тя ще се задоволи. Да се говори на хората за числата, за тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, това е малко смѣшно и невѣроятно. — Кога се смѣе човѣкъ? — Когато нѣщата не могатъ да станатъ. Всѣко нѣщо, което повидимому не може да стане, въ сѫщность става. Когато ангелитѣ казаха на Сара, че ще роди синъ, тя се засмѣ и си помисли: На млади години не е ста- нало, че сега ще стане. Човѣкъ се смѣе предъ реалностьта, която се проявява. Дето не се смѣе, тамъ загазва. Числото две показва, че човѣкъ трѣбва да мисли, чувствува и действува правилно. Може ли да мисли, чувствува и постѫпва правилно, човѣкъ е доволенъ вече, решилъ е задачата на числото две — строгото и недоволно число въ живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е въ състояние да го задоволи. Като види числото три — число на Венера, Сатурнъ се усмихва, става веселъ и доволенъ. Той е недовѣрчивъ, на никого не дава кредитъ. Види ли Венера, той отваря сърдцето си за нея и казва: Има едно добро въ свѣта. Кое е доброто въ свѣта? — Любовьта. Отворете сърдцата си за това добро и работете съ него. Желая всѣки да даде пѫть на любовьта въ себе си и да я прилага навсѣкѫде въ живота. Любовьта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете любовьта и вървете напредъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 11. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 1 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  13. Ани

    1935_11_24 Доволството

    Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Доволството Размишление. Лука, гл. 20. Има хора, които всѣкога сѫ недоволни. Недоволството се дължи на глада, въ широкъ смисълъ. И нетърпението произлиза отъ глада. Гладниятъ е крайно нетърпеливъ. Това не значи, че ситиятъ е търпеливъ. Той не е търпеливъ, но крайно взискателенъ. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволенъ остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено — все ще бѫде недоволенъ отъ нѣщо. Значи, недоволството се проявява и въ гладния, и въ сития, но по различни начини. Гладниятъ изразява недоволството си чрезъ нетърпението, а ситиятъ — чрезъ голѣмата си взискателность. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора сѫ недоволни. И тѣхното недоволство се изразява чрезъ нетърпение. Религиозниятъ поглежда натукъ-натамъ и казва, че не може да търпи този или онзи. — Защо не може да Го търпи ? — Защото не се проявявалъ, както трѣбва. Този не билъ истински набоженъ, онзи не билъ справедливъ и т. н. Свѣтскиятъ човѣкъ изразява недоволството си по отношение нематериални работи: за ядене, за облѣкло, за наредбата въ кѫщата и т. н. Какви сѫ качествата на набожния човѣкъ? Едно отъ неговитѣ качества се изразява чрезъ даването. Ако влѣзе въ едно общество, той ще даде нѣщо отъ себе си. Ще каже нѣщо, съ което да обърне внимание на хората, и тѣ ще започнатъ да мислятъ. Той ще имъ помогне въ разбирането. Ако преди него не сѫ разбрали нѣщо, въ негово присѫтствие ще го разбератъ. Ще каже нѣкой, че, преди да разбере нѣщо, не може да го възприеме и приложи. Обаче, има нѣща, които първо ще направишъ, ще ги приемешъ въ себе си, а после ще ги разберешъ. Въ това отношение, свѣтлината дава примѣръ. Тя първо влиза въ очитѣ ви, въ кѫщата ви, и следъ това ви дава възможность да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи съ такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографътъ мисли, че хваналъ свѣтлината съ апарата си. Наистина, той е хваналъ нѣщо, но не свѣтлината, а нѣкой предметъ: човѣкъ, дърво, планина и др. Свѣтлината му е помогнала да отпечата нѣщо върху стъклото, но тя веднага си е заминала. Чувате нѣкой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можешъ да хванешъ само последствията и, както свѣтлината оставя последствия върху свѣточувствителното стъкло на апарата. Обаче, нито свѣтлината е уловена, нито истината. — Искамъ да зная истината, да разбера, здравъ ли си, или боленъ. — Това не се разбира. Ще наблюдавашъ човѣка и ще изучавашъ проявитѣ му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувствува и постѫпва право, той е здравъ. Ако лежи, не яде, не работи и не постѫпва право, той е боленъ. Сегашнитѣ хора се дѣлятъ на свѣтски и на религиозни. Свѣтскиятъ мисли за себе си, че е свободенъ, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозниятъ пъкъ мисли, че е свързанъ съ Бога и стои по-високо отъ другитѣ хора. Наистина, той е свързанъ съ нѣкого, но не съ Бога. И волътъ е вързанъ, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бѫдешъ свързанъ съ Бога, това значи, да бѫдешъ свободенъ въ мислитѣ и въ чувствата си. Съ каква връзка може да се похвали религиозниятъ, щомъ не е свободенъ да ходи, дето иска ? Той не е свободенъ даже и въ мисъльта си. Дето и да отиде, чувствува, че нѣщо го държи, не е свободенъ да се прояви, както разбира. Истински религиозенъ или духовенъ човѣкъ е този, който нѣма юларъ на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се опредѣли като духовенъ, човѣкъ трѣбва първо да си отговори на въпроса, свободенъ ли е, или не. Хвърлете всички юлари, които сѫ ви ограничавали! Откажете се отъ всички стари религии, т. е. връзки, които сѫ ви държали предъ ясли, пълни съ слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборитѣ. Това е старата философия на живота, философията на юларитѣ, яслитѣ и оборитѣ. Ние не се интересуваме отъ тѣхъ. Ще кажете, че имате говеда, трѣбва да се грижите и за тѣхъ. Който има говеда и ги е вързалъ, нека се грижи да имъ даде условия за животъ. Ние не се интересуваме вече отъ говеда. — Ела да ми помогнешъ, да очистимъ оборитѣ. Това не е моя работа. Ако азъ съмъ истински религиозенъ, никога нѣма да търся външна помощь, други да ме чистятъ. Ако нѣкой ти донесе храна, добре ще бѫде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, самъ ще си я намѣришъ. Ти ще бѫдешъ свободенъ, самъ ще се връзвашъ и развръзвашъ, безъ да държишъ нѣкого отговоренъ за това. Докато държишъ хората отговорни за това и за онова, ти никога не можешъ да разрешишъ противоречията въ живота си. Запитаха Христа: „Да даваме ли дань на Кесаря, или да не даваме ?“ Това е все едно да питате, да се грижимъ ли за оборитѣ си, или да не се грижимъ ? Ако имате обори, ще ги чистите; ако нѣмате, ще бѫдете свободни. Това подразбира, кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието — Богу. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ. Христосъ посочва на хората пѫтя къмъ свѣтлината и имъ показва, какъ трѣбва да живѣятъ. Ще живѣете така, както Той е живѣлъ. — Какъ живѣемъ ние? — Нѣма защо да се говори, какъ живѣете. Достатъчно е да влѣзе човѣкъ въ обора ви, и да знае, кѫде сѫ погрѣшкитѣ ви. Ако воловетѣ ви сѫ чисти, и оборътъ е чистъ; ако воловетѣ не сѫ чисти, и оборътъ е не- чистъ. Ако воловетѣ сѫ мършави, това показва, че не сѫ добре хранени; ако сѫ угоени, храната имъ е била добра. Често хората се обвиняватъ едни други въ престѫпления. Вързаниятъ волъ или конь може ли да прави престѫпления? — Може, но по-малко отъ свободния? Вързаниятъ конь може да рита, той само съ краката си върши престѫпления. Сѫщото се отнася и до човѣка. Вързаниятъ човѣкъ прави по- малко престѫпления отъ свободния. Подъ „сво- боденъ човѣкъ“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престѫпления. Обаче, който е свободенъ само физически, съ развързани рѫце и крака, той прави голѣми престѫпления. Въ такъвъ случай, и ограничениятъ прави престѫпления. Напримѣръ, заставятъ едного да се движи въ ограничено мѣсто, между много хора. Безъ да иска, той ще удари нѣкого, ще удари другиго, ще ритне трети и т. н. Ако се движи на просторъ, на широко, никого нѣма да засегне. Следователно, който прави много погрѣшки, движи се въ ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрѣшки, движи се нашироко, далечъ отъ хората. Той не засѣга никого, не може да бутне никого. — Коя е причината за погрѣшкитѣ ?—Чрезмѣрнитѣ желания въ човѣка. Срещнешъ една красива жена, искашъ да се запознаешъ съ нея и сгрѣшишъ. Видишъ една хубава кѫща — сгрѣшишъ. Отидешъ на пазара, видишъ тлъста кокошка, по- желаешъ я — сгрѣшишъ. Ако се движишъ по полето, далечъ отъ хората, не можешъ да сгрѣшишъ. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладниятъ, като види добре опеченъ хлѣбъ или добре опечена кокошка ? Колкото и да се въздържа, все ще сс съблазни. Ако гледашъ добре опеченъ хлѣбъ, отъ чисто брашно, ти се съ- блазнявашъ. Да гледашъ мухлясалъ хлѣбъ и да желаешъ да си хапнешъ отъ него, това е престѫпление. — Защо ? — Защото мухлясалиятъ хлѣбъ ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хлѣбъ има опасность. Ако ядешъ бързо, можешъ да се задавишъ, затова когато ядешъ хубавъ хлѣбъ, не яжъ бързо. Дъвчи хлѣба добре, бавно, да се ползувашъ отъ него. Дадатъ ли ти мухлясалъ хлѣбъ, спри се да го разгледашъ. Като видишъ мухъла, откажи се отъ този хлѣбъ. Хубавия хлѣбъ ще ядете спокойно, ще го дъвчете съ любовь, а мухлясалия ще разглеждате отъ всички страни и ще се откажете отъ него. Какво означава любовьта ? Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си.“ Зчачи, любовьта е свързана съ яденето. Щомъ обичашъ нѣкого, ще го приемешъ въ себе си, както детето туря ябълката въ устата си и я изяжда. Христосъ казва още : „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, има животъ въ себе си.“ Христосъ казва, че яденето е благо. Религиозниятъ казва, че яденето е изкушение, и човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ него. Разумното ядене, т. е. яденето съ любовь, е благо, а безъ любовь води къмъ нещастие Ако ядешъ съ любовь, дълго време ще живѣешъ; ако не ядешъ съ любовь, преждевременно ще умрешъ. Кое е по-добре: да ядешъ съ любовь, или безъ любовь ? Да бѫдешъ нахраненъ, или да ходишъ гладенъ? За предпочитане е човѣкъ да яде съ любовь, отколкото безъ любовь. За предпочитане е да яде, отколкото гдаденъ да ходи. Гладътъ ограничава човѣка, води го къмъ смърть. Като се говори за смъртьта, мнозина я свързватъ съ онзи свѣтъ и се запитватъ, какво има тамъ. На онзи свѣтъ има нѣкакви сѫщества, има животъ, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че сѫщитѣ отношения сѫществуватъ и на онзи свѣтъ. Майка и дъщеря, синъ и баща се каратъ, не се разбиратъ, но като умре нѣкой отъ тѣхъ, мислятъ, че ще се намѣрятъ на онзи свѣтъ. Тамъ идеята за братъ и сестра, за майка и баща е съвсемъ различна отъ тази, която хората разбиратъ. Следователно, който отиде на онзи свѣтъ съ сегашнитѣ си разбирания, никого нѣма да намѣри: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свѣтъ се опредѣлятъ отъ любовьта. Когато се говори за любовьта, мнозина мислятъ, че тя нѣма отношение къмъ тѣхъ, т. е. не могатъ да я прилагатъ. Значи, да бѫдатъ обичани, това е въ реда на нѣщата; тѣ да обичатъ, това е мѫчна работа. Както искашъ да те обичатъ, така и ти трѣбва да обичашъ. Докато детето е малко, майката го храни, кѫпе, облича, носи го на рѫце, проявява любовьта си къмъ него. Щомъ порасне, тя го пуща на земята, само да ходи, само да се храни и облича. Трѣбва ли младиятъ момъкъ и младата мома да изискватъ отъ майка си сѫщитѣ прояви на любовь? Сега е редъ на сина и дъщерята, тѣ да проявятъ любовьта си къмъ родителитѣ. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щомъ порасне и стане тежко, тя го оставя свободно, само да ходи. Щастието на земята е временно. Ползувайте се отъ силитѣ, които носи то, за да понасяте страданията, мѫчнотиитѣ и несгодитѣ въ живота. Само така ще имате трезво отнасяне къмъ всичко, което ви се случва. Не е въпросъ само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква отъ всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближнитѣ. Какво е нуждно на човѣка, за да подържа живота си? — Отъ една страна, той се нуждае отъ въздухъ, вода, свѣтлина и храна, а отъ друга — отъ мисъль, чувства и действия. — Трѣбва ли да ядемъ ? — Ако искате да живѣете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живѣете, все трѣбва нѣкой да се пожертвува за васъ. Всѣка жертва, направена съзнателно и съ любовь, се благославя. Днесъ и дърветата, и растенията, и животнитѣ се жертвуватъ за насъ. Какво трѣбва да правимъ тогава ? — Да приемемъ жертвата имъ и да благодаримъ. Щомъ приемаме жертвата имъ съ любовь и благодарность, тѣ се повдигатъ. Жертвата имъ не остава напраздно. Запитаха Христа: „Трѣбва ли да се жени човѣкъ“? Христосъ отговори: „Синоветѣ на този вѣкъ, които се раждатъ и умиратъ, ще се женятъ. Обаче, които придобиятъ вѣчния животъ, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Значи, въ бѫдещия вѣкъ, хората нѣма да се женятъ по този начинъ, както става сега. Днесъ момата умира за момъка, момъ- кътъ — за момата. Тѣ се жертвуватъ единъ за другъ. — Защо ? — Мислятъ, че така ще влѣзатъ въ Царството Божие. Въ сѫщность, за да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да стане като дете. Така е казалъ Христосъ. Не е казано, че възрастниятъ или стариятъ може да влѣзе въ Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Влизането въ Царството Божие подразбира освобождаване отъ смъртьта. Само онзи влиза въ Царството Божие, който носи любовьта въ себе си, който не очаква на любовьта на другитѣ. Бѫдещиятъ свѣтъ е на любовьта. — На коя любовь? — На любовьта, която дава, безъ да взема. Казано е, че Богъ е Любовь. Ние живѣемъ и се движимъ въ тази любовь. Като ни люби, Богъ ни учи, какъ да живѣемъ и да любимъ. — Възможно ли е човѣкъ да обича като Бога? — Ти не можешъ да обичашъ цѣлия свѣтъ; не можешъ да обичашъ голѣмото, цѣлото, но можешъ да обичашъ малкото, т. е. частитѣ. Ти не можешъ да носишъ цѣлъ океанъ вода на гърба си, но можешъ да носишъ една капка. И тъй, непостижимитѣ нѣща иматъ отношение къмъ този свѣтъ, а постижимитѣ — къмъ онзи. На онзи свѣтъ лесно можешъ да носишъ океана: на този свѣтъ не можешъ. Обаче, тукъ можешъ да носишъ само една капка. Свѣтътъ, въ който нѣщата ставатъ постижими, е реаленъ; свѣтътъ, въ който нѣщата сѫ непостижими, е нереаленъ. Отъ гледище на земния животъ е обратно: непостижимото е реално, а постижимото — нереално. Човѣкъ вижда, че задъ непостижимото има нѣщо разумно, което, при други условия, постига нѣщата. Напримѣръ, на земята човѣкъ не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанътъ може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другитѣ условия сѫ на небето. — Кжде е небето? Кѫде е онзи свѣтъ? — Дето е този свѣтъ, тамъ е и онзи. И двата свѣта сѫ на земята. Отъ съзнанието на човѣка зависи, въ кой свѣтъ живѣе. Има хора, които се съблазняватъ отъ паритѣ, но има и такива, които не се съблазняватъ. Първитѣ живѣятъ въ този свѣтъ, а вторитѣ — на онзи свѣтъ. Еднитѣ иматъ отношение само къмъ материалния свѣтъ, а другитѣ — и къмъ духовния. Какъ се разрешаватъ спорнитѣ въпроси на земята? — Чрезъ свѣтлината. Гвоздеятъ се оплаквалъ отъ чука и наковалнята, че го биятъ. Питали наковалнята, защо постѫпва така съ гвоздея. Тя казала, че вината е въ чука. Питали чука: Защо биешъ гвоздея? —- Вината е въ гвоздея, който е застаналъ между мене и наковалнята. Може ли чукътъ да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? — Може, само когато гвоздеятъ се превърне въ свѣтлина. Докато е отъ желѣзо, ще страда. Докато чукътъ и наковалнята сѫ желѣзни, ще биятъ. Стане ли човѣкъ на свѣтлина всички въпроси се разрешаватъ. Никой не може да хване свѣтлината и да я тури между чука и наковалнята. При сегашнитѣ разбирания на човѣка, както и условията, при които живѣе, страданията сѫ неизбѣжни. Превърне ли се на свѣтлина, страданията преставатъ. Хората се страхуватъ да станатъ на свѣтлина, да не изгубятъ живота си. Нѣма да изгубятъ живота си, но ще се освободятъ отъ страданията и противоречията. — Кѫде ще бѫдемъ тогава ? — Навсѣкѫде. Въ една секунда ще се намѣришъ на 300,000 клм. разстояние отъ своя възлюбенъ. Видишъ ли, че възлюбениятъ ти иска да те изяде, бѣгай далечъ отъ него. Тури крилата на свѣтлината и бързо се понеси въ пространството. Ако си слабъ, ще те изяде. Затова казваме, че слабиятъ е кандидатъ за онзи свѣтъ, а силниятъ- -— за този свѣтъ. Изкусительтъ дойде при Христа и му каза: „Направи тѣзи камъни на хлѣбъ“. Христосъ му отговори: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко слово, което излиза отъ устата на Бога“. Докато хората мислятъ, че само съ хлѣбъ може да се живѣе, всѣкога ще се ядатъ едни други. Лесно е, когато ти ядешъ хората; мѫчно е, когато тебе изяждатъ. Чувате нѣкой да се оплаква,, че го подяли; другъ се оплаква, че го ощетили. Приятельтъ подяжда, а неприятельтъ ощетява. Какъ става това ? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хлѣбъ и пъшкате подъ тежестьта на този товаръ. Срѣща ви вашиятъ приятель и тръгва съ васъ. Понеже не носи хлѣбъ, той взема отъ васъ. Днесъ. взема единъ-два хлѣба, на другия день пакъ единъ-два хлѣба, докато товарътъ ви олекне. Той ви е подялъ, но сѫщевременно ви освободилъ отъ голѣмата тежесть. Срещне ли ви неприятель, той нѣма да ви подяде, по ще ви ощети, т. е. нѣма да ви освободи отъ товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите съ него, той ще ви хвърли въ нѣкакво престъпление. Вмѣсто него ще обвинятъ васъ. Вие ще носите неговия грѣхъ. Въ този смисълъ, грѣхътъ не е нищо друго, освенъ ощетяване. Дяволътъ ощетява човѣка. Той влиза въ него и започва да гледа чрезъ неговитѣ очи. Направишъ едно престъпление и веднага те хванатъ. Причината е дяволътъ, но ти си хотелъ, въ който се настанилъ той. Тебе виждатъ, а не дявола. Когото хванатъ, него държатъ отговоренъ за престъплението. Дяволътъ те накара да откраднешъ пари, и ти го слушашъ. Защо ти съ чуждитѣ пари ? Искашъ да си поживѣешъ, да се удоволствувашъ. Тази мисъль води къмъ смъртьта. Ще кажете, че безъ пари не може да се живѣе. Освенъ парата, има и друга размѣнна монета — приятелството, добродетельта, красотата. Отива единъ дѣдо да си купи захарь. Ба- калинътъ претегля едно кило и казва: Дай паритѣ! Той взема паритѣ и дава захарь. Следъ малко доходжда млада, красива мома да си купи захарь. Бакалинътъ поглежда къмъ нея, претегля едно кило захарь и казва: Днесъ ще ти дамъ захарь безъ пари. Защо той дава на момата захарь безъ пари, а на дѣдото съ пари ? Момата носи любовьта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърдцата на всички хора. Безъ нея нѣма животъ. Ще кажете, че и безъ любовь въпроситѣ се разрешаватъ. И това може, но при отсѫтствие на любовьта въпроситѣ се разрешаватъ временно. Любовьта е непреривенъ процесъ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че безъ любовь може да се живѣе, а безъ пари не може. Точно обратно: безъ пари може да се живѣе, а безъ любовь не може. Какво представятъ паритѣ ? — резултатъ на нѣщо. Ако подъ „пари“ разбирате златото, ще знаете, че тѣ иматъ отношение къмъ слънцето. Следователно, човѣкъ не може да живѣе безъ слънце, но и безъ пари не може да живѣе. Доскоро ученитѣ казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новитѣ учени доказватъ, че и безъ жици може. Днесъ виждаме, че електричеството се пренася по въздуха безъ жици. Както жицитѣ така и въздухътъ сж проводници на електричеството. Значи, и златото е потрѣбно на човѣка, само като проводникъ на онзи животъ, който иде отъ слънцето. За да възприеме този животъ, човѣкъ се нуждае отъ злато. — Въ какво количество ? — Колкото да мине презъ него козмичниятъ животъ. Повече злато не ти е нуждно. Имашъ ли повече отколкото трѣбва, ще носишъ неговия товаръ. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводникъ на живота, като на елементъ, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости. Красивъ е цвѣтътъ на златото. Между златото въ материалния животъ и истината — въ духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такова е истината за духовния човѣкъ. Какво, въ сѫщность, е истината ? Тя дава животъ и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости. Истината дава знание на човѣка. Тя внася свѣтлина въ неговото съзнание. Истината всѣкога дава нѣщо на човѣка. Тя го освобождава и отъ най-малкитѣ му ограничения. Не сѫ страшни голѣмитѣ ограничения, а малкитѣ. Не сѫ страшни голѣмитѣ желания, а малкитѣ. Не е страшно голѣмото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата.“ Време е вече хората да оправятъ живота си. Какъ ще стане това ? Нѣкой разчитатъ на Христа, други — на себе си, трети — на обществото, на държавата и т. н. Какво искатъ сегашнитѣ хора отъ Христа? Въ миналото едни искаха изцѣление, други — спасение на душитѣ, трети — слава и т. н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молѣше да нареди, единиятъ и синъ да седне отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отдѣсно. Тя не знаеше, какво иска. Христосъ не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искашъ това, което не те ползува, това значи, самъ да си напакостишъ. Да давашъ съветъ на хората, безъ да разбирашъ законитѣ на живота, това значи, да копаешъ яма самъ на себе си. Волъ и магаре живѣли приятелски и често се разговаряли. Волътъ оралъ по цѣли дни на нивата и се връщалъ вечерь уморенъ. Магарето ходѣло презъ деня на пазаръ съ господаря си и следъ това се прибирало въ обора, заедно съ вола. Волътъ се оплаквалъ отъ тежката работа и се чудѣлъ, какъ да се освободи отъ господаря си. Магарето го слушало, влизало въ положението му и най- после казало: Да съмъ на твое мѣсто, ще се присторя на боленъ. Нѣма да ямъ два-три деня, и господарьтъ ни ще се принуди да ти даде почивка. Волътъ харесалъ този съветъ и го приложилъ. Обаче, господарьтъ разбиралъ езика на животнитѣ и чулъ разговора между вола и магарето. Слугата занесълъ храна на животнитѣ въ дама, но забелязалъ, че волътъ не яде. Той веднага отишълъ при господаря и казалъ: Господарю, волътъ е боленъ, не яде. Господарьтъ се усмихналъ и казалъ: Нека остане днесъ въ дама, да си почине; не го накарвай на нивата. Вмѣсто вола, вземи магарето съ себе си, то да свърши неговата работа. Магарето отишло на нивата, цѣлъ день работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало, какво го очаква, то казало на вола: Чухъ господарьтъ да казва на слугата, че ако си все още боленъ, да те заведе на кланицата да те заколятъ. Волътъ се уплашилъ и, като му донесьлъ слугата храна, ялъ. Тогава магарето му казало: Дадохъ ти единъ съветъ, отъ който ти си почина, но не бихъ далъ сѫщия съветъ на хората. То научило, че ако единъ човѣкъ е свободенъ, другъ ще бѫде ограниченъ. Ако волътъ е свободенъ, магарето ще оре; ако волътъ оре, магарето ще бѫде свободно. Всички сѫщества не могатъ да бѫдатъ свободни въ едно и сѫщо време. Искате ли всички да бѫдете свободни въ единъ и сѫщъ моментъ, ще се натъкнете на противоречия, които не могатъ да се разрешатъ. Волътъ ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си въ града. Който иска да разреши правилно въпроситѣ на живота, не трѣбва да бѫде нито волъ, нито магаре. За да бѫдатъ волътъ и магарето това, което сѫ сега, за това има редъ причини. Ти трѣбва да се освободишъ отъ голѣмитѣ противоречия на живота и да влѣзешъ въ свѣта на любовьта. Не се занимавай съ морализиране. Не питай, защо чукътъ и наковалнята удрять гвоздея. И това си има причина. Мѫжъ и жена спорѣли върху единъ въпросъ. Спорътъ дошълъ до бой. Въ това време край тѣхъ миналъ единъ свещеникъ и чулъ, какъ се разправятъ. Той решилъ да ги помири и се обърналъ къмъ мѫжа съ строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: Веднага да си отивашъ! Върви си по пѫтя! Нѣмашъ право да се мѣсишъ въ чужди работи. Че се караме и биемъ, това е наша работа. Както се биемъ, така ще се помиримъ. Кой ти даде право да говоришъ така на мѫжа ми? Свещеникътъ разбралъ погрѣшката си и продължил пѫтя си. Казвамъ: Въпросътъ между мѫжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросътъ между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирятъ чукътъ и наковалнята. Чукътъ удря върху наковалнята, безъ да мисли, че я измѫчва. Наковалнята му противодействува, търси начинъ да отбие неговия ударъ. Обаче, въ удрянето на чука и въ противодействието на наковалнята гвоздеятъ се оформява. Въ действието и противодействието се твори великото и красивото въ свѣта. Като се говори на хората, явява се въпросътъ, какво се постига съ това. Все се постига нѣщо. Говоренето не е нищо друго, освенъ превозно срѣдство, пренасяне на човѣшката мисъль отъ едно мѣсто на друго, Както човѣкъ се пренася съ различни превозни срѣдства, така и мисъльта се пренася съ биволска кола, съ файтонъ, съ автомобилъ, съ параходъ, съ влакъ, съ аеропланъ и най-после съ бързината на свѣтлината. Кое отъ превознитѣ срѣдства е най-безопасно? — Биволската кола. Обаче, да се возишъ съ биволска кола, трѣбва да имашъ търпение. Ето защо, свѣтлината, като превозно срѣдство, е за предпочитане. Тамъ нѣма никакви мѫчнотии и противодействия. Мощна е мисъльта, която се движи съ бързината на свѣтлината. Велико е чувството, което се движи съ бързината на свѣтлината. Мисли, чувства и постѫпки, които се движатъ съ бързината на свѣтлината, произтичатъ отъ Божията Любовь. При това положение, човѣкъ се радва на свободата и на живота си. Той е доволенъ и отъ най-малкитѣ си придобивки. Изгуби ли светлината на мисъльта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубишъ свѣтлината си. Още по-страшно е да изгубишъ любовьта, която разрешава всички мѫчнотии, противоречия и несгоди. И тъй, докато сте на земята, не се мѫчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, тѣ оставатъ неразрешени. Чукътъ си остава чукъ, наковалнята — наковалня и гвоздеятъ — гвоздей. Каквито наставления да давашъ на чука, той всѣкога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчавашъ положението на гвоздея, той трѣбва да търпи. —- Какъ търпишъ ? —Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракътъ е счупенъ ? Плаче, вика, говори за счупения си кракъ, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпишъ. Ако си гладенъ и нѣма какво да ядешъ, ще търпишъ. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човѣка. За да се нахрани, човѣкъ ще заколи единъ день кокошка, на другия день — агънце и т. н. Много кокошки и агнета сѫ станали жертва за човѣка; ако сѫ изядени съ любовь, и тѣ се ползуватъ. Когато нисшето съзнателно се жертвува за висшето, тогава и двата живота се развиватъ правилно. Зако- нътъ е нисшето да се жертвува за висшето. Понѣкога законътъ действува обратно: висшето става жертва за нисшето. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Подъ плъть и кръвь на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бѫде ученикъ на Христа, трѣбва да се храни съ Божието Слово. Значи, Словото става жертва на човѣшката душа. Като влѣзе въ човѣка, Словото оживява, започва да го учи, какъ да се жертвува за другитѣ. Когато висшето се жертвува, човѣкъ се освобождава. Жертвата има отношение къмъ любовьта. Само любещиятъ може да се жертвува. Любовьта предизвиква любовь. Ако любовьта не ражда любовь, тя не е истинска. Влѣзе ли любовьта въ човѣка, той трѣбва да се изяви така, както Богъ се проявява. Както Богъ е милостивъ, дълготърпеливъ и щедъръ, такъвъ трѣбва да бждешъ и ти. Много е говорено за любовьта, но, въпрѣки това, хората се оплаквать отъ живота си. Нѣкой казва: Лесно се говори, но никой не влиза въ положението ми. Огънь гори въ къщата ми! — Има ли нѣщо лошо въ огъня ? Ако е зима, и ти нѣмашъ огънь въ печката, ще треперишъ отъ студъ. Огъньтъ е на мѣсто, но димътъ е страшенъ. Той просълзява очитъ, препятствува на дишането. Едно се иска отъ човѣка: права мисъль и прилагане на мисъльта. Не е достатъчно само да мислишъ право, но трѣбва и да прилагашъ мисъльта. Казватъ, че всѣко сѫщество употрѣбява храна, съответна на устройството му. Мисьльта е права, но, ако накарате нѣкого да покаже, кѫде, именно, се вижда, че тази мисъль е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зѫбитѣ на едно сѫщество, за да опредѣлите храната, която употрѣбява. Напримѣръ, у тревопаснитѣ сѫ развити кѫтницитѣ, съ които стривать тревата, у месояднитѣ — преднитѣ зѫби и кучешкитѣ. Същевременно, храната опредѣля характера. Вълкътъ се храни съ месо, следователно, има единъ характеръ; овцата се храни съ трева — има другъ характеръ. Хора, които се хранятъ съ обикновеното слово, иматъ единъ характеръ; които се хранятъ съ Божественото Слово, иматъ другъ характеръ. Ако се хранишъ съ обикновеното слово, това значи, че ядешъ хлѣба по обикновенъ начинъ. Хранишъ ли се съ Божественото Слово, ти ядешъ хлѣба по Божественъ начинъ: съ благодарность и любовь. Въ първия случай ще имашъ единъ резултатъ, въ втория случай — другъ. Въ първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавиятъ хлѣбъ ще дадатъ по-малъкъ резултатъ отъ трошицата или парче хлѣбъ, приети съ любовь и благодарность. Бъди доволенъ и благодаренъ отъ малкото, което Богъ ти дава. Ако страдашъ малко, бъди доволенъ; ако страдашъ много, пакъ бъди доволенъ. Ако изгубишъ богатството си, бъди доволенъ и на това. Бѫдете доволни и като губите, и като печелите. Въ каквото положение да се намирате, бждете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте отъ благата си на онѣзи, които сѫ лишени отъ тѣхъ. Богатиятъ да дава отъ богатството си, уче- ниятъ — отъ знанието си, добриятъ — отъ своето добро и т. н. Каквото благо имашъ, сподѣли го съ своя ближенъ. Не задържай свѣтлината само за себе си. Христосъ казва: „Запалена свѣщь подъ шиникъ не стои.“ Задачата на човѣка е да разреши правилно противоречията си. Това се постига съ доволството. Ако си беденъ, бѫди доволенъ отъ беднотията; богатъ си, бѫди доволенъ отъ богатството си. Не се обезсърдчавай! Всѣкога превръщай недоволството въ доволство. Въ всичко търси добрата страна. Че дрехитѣ ти били скѫсани, това да не те смущава. Намѣри добрата страна въ скѫсанитѣ дрехи. Така ще става по-лесно провѣтряване, всѣкога ще имашъ чистъ въздухъ. Нека остане въ ума ви мисъльта: Бждете доволни отъ малкото, което деньтъ ви носи. Не мислете за утрешния день. Той самъ ще помисли за себе си. Благодарностьта и доволството внасятъ радость и веселие въ човѣшката душа. Само така човѣкъ ще стане като дете и ще влѣзе въ новия животъ, въ Царството Божие. Само така той ще придобие свѣтлина и мощь, ще влѣзе вь Божествения животъ, който носи условия за освобождаване на човѣка отъ робство. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 10. Утринно Слово, държано отъ Учителя на 24 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  14. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Вѫтрешниятъ законъ Размишление. Лука, 13 гл. Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи. Еднитѣ се различаватъ по нѣщо отъ другитѣ. Обаче, и между вѣрващитѣ има известно различие. Старитѣ вѣрващи, отъ времето на Христа, се различавали отъ вѣрващитѣ презъ времето на Мойсея, поради което се дѣлятъ на старозаветници и новозаветници. Сегашнитѣ християни сѫщо се различаватъ отъ онѣзи въ времето на Христа. Въ който домъ и да влѣзете, навсѣкѫде ще намѣрите различие въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората. Двама души да срещнете, ще видите, че и тѣ се различаватъ въ проявитѣ си. — Защо? — Защото не сѫ еднакво организирани. Единиятъ повече възприема и дава, а другиятъ — по-малко. Единиятъ лесно понася страданията, а другиятъ — мѫчно. Ето защо, когато се казва, че нѣкой умрѣлъ преждевременно, това подразбира, че не могълъ да издържи страданията. Кой не може да издържа на лошитѣ условия? Нѣкой мислятъ, че сиромахътъ, слабиятъ, невежиятъ не издържатъ мѫчнотиитѣ и страданията и умиратъ преждевременно. Какво ще кажете тогава за богатитѣ, силнитѣ и ученитѣ хора, които също умиратъ преждевременно? Следователно, има нѣщо неустойчиво, както въ първата категория хора, така и въ втората. Има бедни, невежи по външна обстановка, но вѫтрешно разполагатъ съ знание, сила, капиталъ, които ги кредитиратъ. И обратно: има външно богати, учени, силни, които нѣматъ вѫтрешни условия за животъ. Като знаете това, мъчно можете да си отговорите, какъ е по-добре да завършите живота си: като беденъ, или богатъ, като слабъ или силенъ, като ученъ, или простъ. Важно е човѣкъ да реши задачитѣ на своя животъ и тогава да замине за онзи свѣтъ. Дали ще замине като беденъ, или богатъ, ученъ, или невежа, не е важно. Мнозина мислятъ, че положението на богатия, силния и учения е за предпочитане, защото иматъ условия за развиване, за връзка съ Духа, съ възвишенитѣ сѫщества. Чувате нѣкой да казва, че Духътъ му говори. — Защо? — Защото билъ ученъ, посветенъ въ духовнитѣ истини. Духътъ му говори, а не може да реши задачитѣ си. Истински учениятъ не говори за връзката си съ Духа. При това, той никога не се заблуждава. Той различава духоветѣ въ себе си и поставя всѣки на своето мѣсто. Който казва, че Духътъ му говори, а прави погрѣшки и престъпления, той се натъква на противоречия и заблуждения, докато следъ време съзнае положението, въ което се намира, и изправи живота си. Много духове, добри и лоши, се разговарятъ въ човѣка, но той трѣбва да ги изучава, да не се поддава на тѣхното влияние. Както хората, така и духоветѣ, се различаватъ по степеньта на своето развитие. Защо идатъ противоречията въ човѣшкия животъ? — По причина на вѫтрешното раздвояване въ човѣка. Въ всѣки човѣкъ има две партии, две власти, на които той служи. Ту едната власть, ту другата взима надмощие въ него. Докато се опредѣли, на коя отъ дветѣ да служи, той преживява голѣма вътрешна борба, голѣми противоречия. Не е лесно да се освободишъ отъ влиянието на тѣзи власти. Едната е наречена „материализъмъ“, а другата — „идеализъмъ“. Като младъ, човѣкъ обикновено е идеалистъ; започне ли да остарява, той става материалистъ. Случва се и обратно: като младъ е материалистъ, а като остарѣе, става идеалистъ. Единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ разправяше една своя опитность по отношение промѣната на възгледитѣ му. Докато билъ младъ, подържалъ идеализма. Случило се, материалното му положение се влошило толкова много, че се страхувалъ да не се разори. За да подобри положението си, той направилъ усилие да работи умствено и физически, да събере повече пари. Като напълнилъ едно гърне съ пари, той спокойно си въздъхналъ, почувствувалъ се напълно осигуренъ. Една вечерь сънувалъ, че дошълъ неговиятъ духовенъ рѫководитель, бутналъ го по челото и му казалъ: Знаешъ ли, че едното ти око гледа къмъ земята? Помисли, какво правишъ! Когато се проповѣдва на хората, нѣкои мислятъ, че проповѣдиикътъ има тѣхъ предъ видъ. Какъвто примѣръ дава, тѣ го взематъ върху себе си. Въ това отношение, тѣ приличатъ на нѣкой си младъ мѫжъ, който не живѣлъ добре съ жена си. Какъвто примѣръ чувалъ отъ тѣхния проповѣдникъ, той вижда лъ себе си въ него и си мислѣлъ, че жена му се оплаквала на проповѣдника отъ недоразуменията, които произлизали между тѣхъ. Той я запиталъ: Защо си разправяла за нашия животъ и отношения на проповѣдника? — Нищо не съмъ му казвала, не съмъ се оплаквала, отговорила жената. — Не чу ли, че той изнесе точно такива примѣри, каквито се случватъ между насъ? Въ сѫщность, жена му не се оплаквала, но проповѣдникътъ челъ много романи, въ които се описва интимния животъ на хората. Каквито примѣри да изнесе, все ще засегне нѣкого. Единъ ще хареса проповѣдьта, другъ нѣма да я хареса. Сѫщо така хората излизатъ съ различни впечатления отъ единъ концертъ. Една часть отъ публиката е доволна отъ музиката, а друга е недоволна. Защо е недоволна? — Дразни се нѣщо отъ артиста. И въ живота човѣкъ се натъква на противоположни състояния: днесъ е разположенъ, веселъ, а на другия день е неразположенъ, не иска да говори съ хората, не позволява да се докоснатъ до него. Въпрѣки това, става обратното: който мине край него, все ще му каже една обидна дума, ще го засегне съ нѣщо. Той се чуди, кѫде е причината за това: вънъ отъ него, или въ самия него. Представете си, че срѣщате два гладни вълка въ гората. На единия отъ тѣхъ давате месо, а на другия нищо не давате. Първиятъ е доволенъ отъ васъ, а вториятъ — недоволенъ. Колкото е жестокъ по характеръ, той става още по-жестокъ — гладътъ го мѫчи. Обаче, ако имате предъ себе си вълкъ и овца и дадете месо само на вълка, какво ще прави овцата? Тя ще гледа спокойно, нѣма да се смути отъ постѫпката ви. Ако пъкъ дадете на овцата трева, вълкътъ ще гледа спокойно. Значи, месото не събужда въ овцата никакво желание, нито тревата събужда желание за ядене въ вълка. Това показва, че вълкътъ вѫтрешно нѣма никакво отношение къмъ тревата, както овцата къмъ месото. И тъй, животътъ се управлява отъ вѫтрешния законъ, а не отъ външния. Докато живѣе въ този законъ, човѣкъ расте и се развива правилно. Излѣзе ли вънъ отъ него, растенето спира временно. Това се случва и съ вѣрващи, и съ безвѣрници. Какъ може да си помогне човѣкъ при това положение? Вѣр- ващиятъ казва, че само вѣрата въ Бога може да му помогне. Каква трѣбва да бѫде тази вѣра: външна, или вѫтрешна? Ако вѣрата е външна, нищо не помага. Това е все едно да имате единъ позлатенъ предметъ. Другъ е въпросътъ, ако предметътъ е отъ чисто злато и съ чисто съдържание. Мислитѣ и чувствата на човѣка сѫщо могатъ да бѫдатъ златни, но важно е и съдържанието имъ. Следователно, всѣко нѣщо е ценно, когато външната форма отговаря на съдържанието му, а съдържанието — на смисъла. Нѣма ли единство между формата, съдържанието и смисъла, нѣщата губятъ цената си. Не е достатъчно да бѫдешъ християнинъ по нѣкакви съображения. Ако си християнинъ, трѣбва да бѫдешъ истински християнинъ! Бѫди християнинъ по силата на вѫтрешния законъ — законътъ на любовьта. Само при това положение ти ще издържишъ на всички изпитания и страдания. Има лѣкари и адвокати, които се движатъ въ нѣкои религиозни общества съ единствена цель, да познаватъ повече хора, да иматъ клиенти. Това е позлатено вѣрую, което лесно се изтърква. Външностьта не опредѣля нѣщата. Нуждно е истинско убеждение, абсолютна, непоколебима вѣра. Човѣкъ се опредѣля по вѫтрешнитѣ прояви и потици, по вѫтрешния животъ въ него. Това не значи, че външниятъ животъ и външнитѣ прояви на човѣка сѫ безпредметни. Всѣко нѣщо е ценно на времето си. Докато е день, и слънцето грѣе, ти не се нуждаешъ отъ кибритената клечка. Обаче, щомъ залѣзе слънцето, и нощьта тури своето покривало, не плачи и не съжалявай, но драсни клечката кибритъ, която носишъ въ джоба си. Тя ще те упѫти, ще ти покаже, накѫде да вървишъ. Тъй щото, не се отказвайте и отъ най-малката свѣтлинка въ живота си, отдето и да иде тя — отвънъ, или отвѫтре. Ако свѣтлината на твоето вѫтрешно слънце е изгаснала, запали кибрита, който носишъ въ джоба си. Той ще ти помогне. Дойдоха фарисеи при Христа и Му казаха да се скрие, защото Иродъ иска да го убие. Каза имъ Христосъ: „Кажете на тази лисица, че бѣсове изпѫждамъ и правя изцѣления днесъ и утре, и въ третия день се свършвамъ, но трѣбва да ида, защото не е възможно пророкъ да загине вънъ отъ Ерусалимъ“. (—52 и 33 ci ). Христосъ искаше да каже, че може да свърши, но и Иродъ ще мине по сѫщия пѫть. Обаче, на третия день Той ще възкръсне, понеже изпълнявалъ волята на Отца си. Иродъ, който изпълнявалъ своята воля, нѣма да възкръсне. Съ това Христосъ изнесе служенето на двата закона: на външния и вѫтрешния. Който служи на външния законъ, минава отъ животъ въ смърть Който служи на вѫтрешния законъ, минава отъ смърть въ животъ. Човѣкъ изпада въ положението на Ирода или на онѣзи, които съветватъ Христа да бѣга, да се пази отъ преследванията на Ирода. И едното, и другото положение криятъ известни опасности. Христосъ не се уплаши. Той се рѫководѣше отъ вѫтрешния законъ — законътъ на любовьта, който изключва всѣкакъвъ страхъ. Въ любовьта има страдания, но страхъ нѣма. Обаче, и въ безлюбието има страдания. Тукъ страданията съ по-голѣми отъ тѣзи на любовьта. Страшно е да живѣешъ въ безлюбието. Приятно и велико е да минешъ презъ страданията на любовьта. — Възможно ли е любовьта и безлюбието да създаватъ страдания? — Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, да запитвате, може ли човѣкъ да умре отъ ядене? Ако яде хлѣбъ и се задави, може да умре; ако не яде и постоянно гладува, пакъ може да умре. Следъ това ще питате, отде е хлѣбътъ, който задавилъ човѣка. Това не е важно. Вината не е въ фурната, нито въ хлѣбаря, но въ невниманието, съ което човѣкъ яде. Ако яде спокойно, внимателно, той нѣма да се задави. Човѣкъ носи отговорности и вина само тогава, когато не дава хлѣбъ на гладния. Страшно е да оставишъ гладния предъ вратата ти да умре. Видишъ ли, че е гладенъ, дай му хлѣбъ, да не умре отъ гладъ. Но ако се задави при яденето, вината не е въ тебе. Като яде, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, да не се разсѣйва. Той трѣбва да бѫде концентриранъ и въ физическия, и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣко действие трѣбва да бъде разумно, да нѣма нищо чуждо, користно въ тѣхъ. Само така човѣкъ ще се избави отъ физическо задавяне, както и отъ задавяне въ своитѣ мисли и чувства. Като яде съзнателно, човѣкъ не може да се задави. Като мисли и чувствува правилно, той не може да спре движението си въ духовния и въ умствения свѣтъ. Помнете: безъ движение, човѣкъ не може да расте нито физически, нито духовно и умствено. Движението е сила, която дава мощь, свѣтлина на мисъльта. Тя укрепва и чувствата на човѣка. Ще кажете, че тѣзи нѣща не ви интересуватъ. Какво ви интересува тогава? — Щомъ живѣемъ на физическия свѣтъ, ние се интересуваме повече отъ материални работи: пари, кѫщи, имоти. Това сѫ временни нѣща. Птичката, млѣкопитаещото нѣматъ пари и кѫщи, но живѣятъ, размножаватъ се и растатъ. Значи, материалнитѣ нѣща сѫ временни. Тѣ не представятъ идеалъ за човѣка. Тѣ се мѣнятъ споредъ времената и условията, а заедно съ това и споредъ нуждата отъ тѣхъ. Мнозина си правятъ кѫщи съ цель да печелятъ отъ тѣхъ. Даватъ ги подъ наемъ, за да спечелятъ нѣщо, а повече губятъ. Има смисълъ човѣкъ да дава кѫщата си подъ наемъ, или самъ той да живѣе подъ наемъ съ цель да изпита характера си, да познае, доколко е истински християнинъ. Не е лесно въ сегашнитѣ времена да бѫдешъ християнинъ, съ устойчивъ и положителенъ характеръ. Нѣмашъ ли тѣзи качества, главата ти ще побѣлѣе и, въ края на краищата, ще изгубишъ всичко. Който мисли, само за кѫщи, той може да бѫде християнинъ, но не и ученикъ. Ученикътъ не мисли за своето осигуряване. Той знае, че, щомъ се е родилъ на земята, въплътилъ се е вече, т. е. направилъ си е кѫща, която никой не може да му вземе. Тази кѫща нарича Христосъ „храмъ Божи“. Всѣка кѫща, вънъ отъ човѣка, лесно се гради, и лесно се разрушава. И който има кѫща, и който нѣма, постоянно се оплакватъ и сѫ недоволни отъ живота. Недоволнитѣ не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ Той нѣма предъ видъ онѣзи бедни и нищи, които живѣятъ въ лишения и мѫчнотии. Той говори за бедни, които не грѣшатъ, не правятъ зло. Такъвъ е билъ бедниятъ Лазаръ, който лежалъ боленъ предъ кѫщата на богатия. Въ сѫщность, той не билъ беденъ. По нѣкаква случайность той заболялъ, изгубилъ всичкото си богатство, но се смирилъ. Така той изпитвалъ сърдцето на богатия и видѣлъ, колко е затворено и студено за страданията на ближния си. Въ това положение Лазаръ разбралъ, че истинскиятъ животъ не се заключава нито въ богатството, нито въ сиромашията, но въ прилагането на любовьта. Че наистина Лазаръ не билъ беденъ се вижда по това, че следъ смъртьта си влѣзълъ въ лоното на Аврама, между богатитѣ. Богатиятъ пъкъ следъ смъртьта си отишълъ въ ада, между беднитѣ. Той видѣлъ отдалечъ Лазара въ обятиата на Аврама и казалъ: „Отче Авраме, прати Лазара да ми намокри устнитѣ, че сѫ засъхнали. Той искалъ да използува Лазара като слуга, както се отнасялъ съ него на земята, но Аврамъ му отговорилъ, че желанието му не може да се изпълни. Чрезъ тази притча Христосъ обръща внимание на ученицитѣ си върху закона на Правдата. И тъй, има Правда въ свѣта, споредъ която, който е благувалъ на земята и мислѣлъ само за себе си, на небето ще страда, ще бѫде въ лишения и ограничения. Който живѣелъ на земята добре, и на небето ще бѫде добре. Не мислете, че който благува на земята, ще благува и на небето. Това е невъзможно. Не се даватъ едновременно две блага на човѣка. Много сѫ изпитанията на праведния, но Богъ ще го избави отъ тѣхъ, ще превърне всичко на добро. Какво направи Богъ съ Давида ? Взе го отъ занаята му — овчарството, и го повдигна до положението на царь. Той се бори съ Саула, мина презъ голѣми интриги, докато най-после стана царь. Но и като царь той не бѣше лишенъ отъ изпитания и страдания. Давидъ мина презъ такива изпитания и мѫчнотии, каквито нито единъ царь не е миналъ. При това, той бѣше Божи избранникъ. И въ семейството си даже не бѣше спокоенъ. Синоветѣ на Давида извършиха голѣми неправди, които се отразиха зле върху съвѣстьта му. Той плака, облѣче се въ вретише и посипа главата си съ пепель. Защо трѣбваше Давидъ да мине презъ толкова страдания, не е важно. Има причини, които предизвикаха страданията му, но като мина презъ тѣхъ, той написа 150 псалми. Безъ страданията той нѣмаше да се прояви. Иовъ мина сѫщо презъ голѣми страдания. Христосъ, обаче, мина презъ най-тежки страдания. Той дойде на земята съ желание да помогне на човѣчеството, да му покаже пѫтя къмъ любовьта, къмъ Бога. Вмѣсто благодарность, Той видѣ човешката небла- годарность. Римскитѣ закони Го хванаха, сѫдиха Го и най-после Го разпнаха. Христосъ видѣл доброто въ хората, но опита и тѣхното зло. Какво показва животътъ на Христа? — Че всѣки човѣкъ ще опита страданията. Както ра- достьта, така и страданието сѫ неизбѣжни. Това е законъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне този законъ. Разликата е само въ степеньта на страданията и радоститѣ. Нѣкои хора минаватъ презъ голѣми радости и страдания, а други — презъ по-малки. Едни иматъ външни радости и страдания, а други — вѫтрешни. Казватъ за нѣкого, че е щастливъ, нѣма страдания въ живота си. Външно е така, но който чете по лицето на човѣка, вижда вѫтрешнитѣ му страдания. Засмѣното лице не говори, че човѣкъ е щастливъ и лишенъ отъ страдания. Ако се вгледате въ лицето на духовния човѣкъ, мѫчно ще разберете, има ли страдания той, или нѣма. Лицето му е спокойно, тихо, защото той разбира законитѣ на живота. Той приема еднакво и радоститѣ, и скърбитѣ. Да се говори за страданията, това не значи, че животътъ е мраченъ, тежъкъ. Страданията и радоститѣ не представятъ живота. Тѣ сѫ фази на живота, както луната има свои фази, презъ които неизбѣжно минава. Луната се пълни и изпразва по отношение на насъ, но това ни най-малко не показва, че естеството и се измѣнило. При всичкитѣ си фази тя си остава една и сѫща. Казвате, че нѣкой човѣкъ се измѣнилъ. Той измѣня отношението си къмъ васъ, но не измѣня естеството си. Майката наказва детето си, недоволна е отъ него, безъ да измѣня естеството си. Детето, което не разбира още майка си, мисли, че тя е друга жена не я познава. Въ сѫщность, майката не се е измѣнила. Тя е подобна на вѣтъра, духне, раз- фучи се, възпитава детето си. Щомъ му предаде урока, тя утихва и показва другата си страна къмъ детето. Безъ вѣтъръ водитѣ не могатъ да се обновятъ. Значи, вѣтърътъ е необходимъ въ живота за вѫтрешното му обновяване. Оплаквате се отъ приятеля си, че миналъ покрай васъ и не ви поздравилъ. Чудите се, защо се промѣнилъ толкова. Не се е промѣнилъ човѣкътъ, но кѫщата му гори, и той търси вода, да изгаси пожара. Вмѣсто да философствувате, да търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една кофа и започнете съ него заедно да гасите огъня. Какво се иска отъ сегашния човѣкъ? — Гъвкавъ умъ и гъвкаво сърдце. Само така той може да се справи съ ударитѣ, които сѫдбата му нанася. Само така той може да продължи живота си. Ако умътъ и сърдцето ти не сѫ сгъваеми, нищо не можешъ да направишъ съ своитѣ мисли и чувства. На всѣка стѫпка ще се ограничавашъ и, вмѣсто да продължишъ живота си, ще го скѫсишъ. Често сѫдбата нанася тежки удари на човѣка, съ цель да го изпита. Тя иска да го застави да мисли, да развие ума си. Колкото по-огъваемъ е умътъ му, толкова по-лесно решава той задачитѣ си, по-лесно отбива ударитѣ, които идатъ отвънъ. Единъ войникъ, участвувалъ въ войната, ми показваше своя шинелъ, прошаренъ отъ куршуми. Той го пази за споменъ. Куршумитѣ свирѣли около него, надупчили шинела му, но него не засегнали. Тогава му говорихъ за Божия Промисълъ. Той приемаше думитѣ ми съ вѣра, отъ което виждахъ, че умътъ му е гъвкавъ. Куршумитѣ не вървятъ по права линия, но, въпрѣки това, умътъ му се огъвалъ и не далъ възможность да засегнатъ тѣлото му. И Божиятъ Промисълъ е действувалъ тукъ, но и неговиятъ огъваемъ умъ не е бездействувалъ. Днесъ всички говорятъ за правия пѫть, като спасение за човѣчеството. Каквито усилия да правите, не можете да вървите постоянно по правъ пѫть. Начъртайте една права линия и се опитайте да вървите по нея, безъ никакво от клоняване налѣво или надѣсно. И при най-голѣмото внимание, все ще излѣзете ту налѣво, ту надѣсно. Правата линия ще бѫде посоката на движението, но все ще има малко криволичене. Значи, огъването, обикалянето е не- избѣжно. Следвайте правия пѫть, като цель въ живота си, но правете съзнателни обиколки и огъвания. Когато двама души се срещнатъ, за да се разминатъ, трѣбва да се огънатъ. Иначе, тѣ ще се сблъскатъ. Колкото по-голѣми огъвания прави човѣкъ, толкова по-малки съпротивления срѣща на пѫтя си. Ако огъванията сѫ малки, съпротивленията сѫ голѣми. Нѣкой иска да върви по правия пѫть безъ огъвания. И това може, но често ще бѫде битъ, блъсканъ, нараняванъ. Каже ли ти нѣкой обидна дума, не се гнѣви, огъни се малко. Направи преводъ на думата и вижъ доброто, което тя крие въ себе си. Правилниятъ преводъ на нѣщата подразбира движение по права линия съ разумни и съзнателни огъвания. Въ живота и въ природата сѫществуватъ оригинали и преводи. Оригиналътъ е единъ, преводитѣ — много. Мѫчно се правятъ добри и точни преводи. Какъ ще преведете, напримѣръ, думитѣ: Ти си голѣмъ будала. Ако нѣкой ви нарече будала, веднага се обиждате. Въ тази дума се крие нѣщо хубаво. Тя е съставена отъ думитѣ: Буди и Алахъ. Значи, човѣкъ трѣбва да събужда Бога въ себе си. Отъ друга страна, думата „будала“ е съставена отъ сричкитѣ „буд“ и „ал“, т. е да разглеждашъ нѣщата, както Богъ ги е направилъ. Само онзи може да разглежда нѣщата така, който има вѣра. Въ този смисълъ будалата не е невежа, не е глупавъ човѣкъ, както нѣкой мислятъ. Следователно, за да не се обиждате, да понасяте лесно ударитѣ на съдбата, трѣбва да знаете онова съдържание и смисълъ на думитѣ, които тѣ съ имали първоначално. Ако проследите значението на думитѣ въ първоначалния езикъ, т. е. тъй както съ дадени въ далечното минало, виждате, че днесъ тѣ иматъ съвсемъ друго значение. Тѣ съ претърпѣли голѣми промѣни. Въ цѣлокупния животъ е станалъ голѣмъ превратъ, който се отразилъ и въ езика на хората. Превратъ е станалъ и въ мислитѣ, и въ чувствата на човѣка. Първоначално човѣкъ е мислѣлъ и чув- ствувалъ по единъ начинъ, днесъ мисли и чувствува другояче. Въ далечното минало е било благословение за човѣка да бъде красивъ. Той давалъ стимулъ на окръжаващитѣ. Днесъ красотата е изпитание за всички. Красивиятъ внася съблазънь въ хората, а често за красивата жена или за красивия мѫжъ се вършатъ престъпления. Ако жената е красива, нейниятъ мѫжъ я следи, подозира я, съмнява се въ нея, приписва и нѣща, които тя не може да извърши. Въ далечното минало мѫжътъ никога не се страхувалъ за красивата си жена. Той се радвалъ на нейната красота и оставялъ и другитѣ да и се радватъ. Превратътъ, който станалъ въ мислитѣ и чувствата на човѣка, показва, че въ него има нѣщо неустойчиво. Неустойчивата материя всѣкога е подложена на промѣни. За да се опредѣли степеньта на тѣзи промѣни, нуждна е нѣкаква мѣрка. Вѫтре- шниятъ законъ — любовьта е мѣрката, съ която си служимъ при опредѣляне характера и степеньта на промѣнитѣ въ физическия и психически животъ на човѣка. Който не разбира така живота, не може да приложи този законъ и да намѣри вѫтрешното равновесие въ себе си, чрезъ което да си въздействува. Като се изучавате, виждате, какви голѣми промѣни ставатъ въ васъ. Всѣка промѣна се отразява на човѣшкото лице. То е огледало, върху което всичко се отразява. Не можете да преживѣете най-малкото недоволство, омраза, зависть, които да не се отразятъ на лицето ви. Достатъчно е да погледнете лицето на всѣки младъ, неопитенъ проповѣдникъ или учитель, за да видите и най-малкото отражение върху чъртитѣ на лицето му. Проповѣдникътъ е недоволенъ отъ първата си проповѣдь, учительтъ — отъ първата си лекция. Каквито усилия да прави, той не може да скрие недоволството си. Срещнете ли на пѫтя човѣкъ босъ, гологлавъ, и той е недоволенъ, смущава се. Кое отъ дветѣ положения е за предпочитане: да бѫдешъ босъ и гологлавъ, или да си обутъ и облѣченъ, но съ скѫсани дрехи и обуща. Ако предпочиташъ здравитѣ дрехи и обуща, ти си щеславенъ, искашъ хората да иматъ добро мнение за тебе да не се излагашъ предъ тѣхъ. Който носи скѫсани дрехи и обуща, той е миналъ презъ голѣмъ товаръ, презъ голѣмъ огънь и се освободилъ отъ него. Огъньтъ опича човѣшкитѣ мисли и чувства, т. е. той ги облагородява. Тъй щото, видите ли, че нѣкой се пече, т. е. страда, ще знаете, че е поставенъ на огъня на своя мѫжъ или жена, приятель или настойникъ, синъ или дъщеря. Хората взаимно си създаватъ страдания. Всѣки самъ е виновенъ за огъня, презъ който минава. Той самъ подготвя условията за огъня, и самъ го запалва. Но и другъ нѣкой може да го запали. Да ходишъ босъ и съ скѫсани дрехи, безъ да си свободенъ, това не е нѣкакво постижение. Другъ е въпросътъ, ако при скѫсанитѣ дрехи и обуща, ти си свободенъ. Това показва, че си надрасълъ условноститѣ въ живота, издигналь си се надъ общественото мнение. Само така човѣкъ решава правилно задачитѣ си. И тъй, който разбира законитѣ на живота, подчинява се на сѫдбата си и върви напредъ. Той не роптае противъ условията и се справя лесно съ тѣхъ. Трѣбва ли ученикътъ да роптае противъ програмата на училището, въ което следва ? Щомъ е ученикъ, ще учи уроцитѣ си добре, безъ да роптае срещу учителитѣ и предметитѣ, които му преподаватъ. Като живѣе, човѣкъ минава презъ известна специализация, затова трѣбва доброволно да се подчинява на законитѣ, които управляватъ живота. Тѣ сѫ Божествени закони. — Защо идатъ изпитанията? — За да те възпитатъ. Ако личнитѣ чувства въ нѣкого сѫ крайно развити, ще го поставятъ на такива изпитания, които да изгладятъ малко върховетѣ на тѣзи чувства. Ако е голѣмъ скѫперникъ и мисли само за себе си, ще го поставятъ при условия, че който мине край него, да му вземе нѣщо. Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно да дава. Ако е прекадено набоженъ и се натрапва на хората съ своето духовно разбиране, ще го изложатъ на присмѣхъ. Днесъ ще го подиграватъ, утре ще го подиграватъ, докато го заставятъ да се крие предъ хората. Не е нуждно окрѫжаващитѣ да знаятъ твоитѣ духовни възгледи. Духовниятъ елементъ е нуженъ на човѣка дотолкова, доколкото той самъ да разбере вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Когато се говори за изпитанията, нѣкои ги схващатъ като противоречия, като фаталности въ живота. Наистина, сѫществува фаталность въ живота, но тя се крие въ самия човѣкъ. Като знаятъ това, хората се страхуватъ отъ фатални дни и числа и се пазятъ отъ тѣхъ, въ такива дни не предприематъ нова работа. Напримѣръ, числото 13 и деньтъ вторникъ се считатъ фатални. За нѣкои хора числата 22, 29, 30 сѫ нещастни. За да се освободишъ отъ противоречията на числото 29, трѣбва да съберешъ цифритѣ му и да го превърнешъ на 11. За Якова двойката бѣше нещастно число. Той имаше две жени и мина презъ голѣми противоречия. Освенъ нещастни числа има и щастливи. Напримѣръ числата 1 и 3 сѫ щастливи. Щастието и нещастието въ живота се дължи на спазване или неспазване на вѫтрешнитѣ закони на живота. Който ги разбира и правилно прилага, той е щастливъ; който не ги разбира, той е нещастенъ. Христосъ казва: „Царството Божие е подобно на квасъ, който, като го взе жена, скри го въ три мѣри брашно, докле вкисна всичкото“. (— 21 ст.). — Въ този стихъ сѫ взети две щастливи числа: единъ квасъ — единицата, която представя Бога, отъ Когото излиза всичко ; числото три — три мѣри, е сѫщо щастливо число. Само Богъ работи съ единицата. Тя е число на любовьта. Затова казваме, че само Богъ работи съ любовьта. Който разбира закона на любовьта, само той може да мине презъ всички противоречия на живота и да разбере неговия смисълъ. Любовьта е единствената сила, която прекарва благополучно човѣка презъ противоречията. Опита ли се да мине безъ нея, той непремѣнно ще си счупи главата. Дето е любовьта, тамъ сѫ мѫдростьта и истината. Затова казваме, че само чрезъ любовьта, мѫдростьта и истината човѣкъ влиза и излиза безпрепятствено отъ мѫчнотиитѣ. Безъ тѣхъ животътъ е страшенъ. Не е лесно да търпи човѣкъ. Има обидни думи, които сѫ по-страшни отъ отрова. Какъ ще търпишъ, ако глътнешъ такава отрова? Ще се въртишъ на леглото си дни и нощи, не можешъ да заспишъ, не можешъ да се движишъ. Докато отровата не се асимилира отъ организма, не можешъ да си намѣришъ мѣсто. Геройство се иска отъ тебе, за да превърнешъ отровата на обидата въ безвредно вещество. Много ще се мъчишъ, докато постигнешъ това. Нѣкой отива на бойното поле безъ страхъ. Хвърля се въ боя смѣло, сражава се, безъ да трепне мускулъ на лицето му. Той минава за герой. Обаче, кажатъ ли една обидна дума по неговъ адресъ, не може да издържи. Предъ куршума е герой, а предъ обидната дума се проваля. Силна е отровата на обидата. Страшна е отровата и на клюката, на интригата. Като знаете това, молете се често, да бъде съзнанието ви будно, да не изпадате въ изкушения. Единъ селянинъ се връщалъ отъ града за селото си, съ пълна кола провизии. Той настигналъ единъ отъ своитѣ съселяни, който също се връщалъ съ жена си въ село. Чулъ, че жената се карала съ мъжа си, казвала му лоши думи, мъчила го. Като миналъ край тѣхъ, той казалъ на съселянина си : Чудя ти се, какъ търпишъ тази жена. Какъ си я оставилъ да те мъчи ? Щомъ чула тѣзи думи, жената скочила отъ колата и се прехвърлила въ неговата. Като я видѣлъ задъ себе си, той се ужасилъ, не знаелъ, какво да прави съ нея. Тя му казала: Карай въ селото! Азъ съмъ твоя жена. Ще дойда въ твоята къща и ще разправя на жена ти, че имашъ две жени, не си толкова честенъ, както се представяшъ. Селянинътъ каралъ колата и мислѣлъ, какъ да се освободи отъ лошата жена. Той разбралъ, че не е лесно да се справишъ съ лошъ човѣкъ и влѣзълъ въ положението на съседа си. Помнете: много отъ противоречията ви сѫ отъ характера на обидата, на клюката, на интригата. Тѣ носятъ такава отрова въ себе си, че човѣкъ се вижда въ чудо, не знае, какъ да се справи съ тѣхъ. — Защо идатъ тѣзи противоречия ? — Да ви изпитатъ. Чрезъ тѣхъ се провѣрява характера на човѣка. Чрезъ тѣхъ се опитва човѣшкото естество: отъ чисто злато ли е, или е само позлатено. Ако е златно, колкото и да е окаляно отвънъ, лесно ще се очисти и ще блесне съ истинския си цвѣтъ. Ако е позлатено, златото отгоре лесно ще се изтрие и ще остане онова, което се поддава на окисляване и ръждясване. Какво трѣбва да правите, за да издържате на изпитанията ? Ще се свържете съ разумния свѣтъ, за да ви помагатъ възвишенитѣ сѫщества. Както болниятъ търси лѣкари да го лѣкуватъ, така всѣки ще се моли, ще вика за помощь къмъ разумния свѣтъ. Като се намѣришъ предъ изпитания и противоречия, които не можешъ да разрешишъ, ще знаешъ, че си духовно боленъ. За да се излѣкувашъ, ще се обърнешъ съ молитва къмъ разумния свѣтъ, да ти помогнатъ. Затова казва Христосъ : „Бдете и молете се! Плътьта е немощна, а духътъ — силенъ. Бѫдете всѣкога будни, защото не знаете, кога ще дойдатъ изпитанията.“ „Ето, оставя се вамъ домътъ вашъ пустъ ; истина ви казвамъ, че нѣма да ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: Благословенъ, който иде въ името Господне.“ (—35ст.) Съ други думи казано: Благословенъ е този, който може да ви въведе въ пѫтя на любовьта, чрезъ която ще разберете Божия Духъ. Любовьта разрешава всички противоречия. Докато е вънъ отъ любовьта, човѣкъ казва: Сега отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме. Като влѣзе въ любовьта, въ пѫтя на съвършенството, той ще каже: „Ще познаемъ Бога така, както ни е позналъ.“ „Благословенъ е този, който иде въ името Господне.“ Името Господне е Любовьта. Затова е казано: „Богъ е Любовь.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота * 9. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 17 ноемврий, 1935 г. 5. ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  15. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Свещениятъ огънь Размишление. Христосъ се обръща къмъ ученицитѣ си съ думитѣ: „3ащо ме наричате Господъ, а не правите това, което казвамъ?“ Сѫщиятъ въпросъ може да се зададе и на съвременнитѣ хора. Защо се считатъ за учени, за вѣрващи, щомъ не пазятъ най-необходимото — своето здраве? На физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да пази нормалната топлина на организма си. Отъ нея зависи здравето му. Въ духовния свѣтъ той трѣбва да пази вѫтрешния огънь, да не го загасва. Той е нареченъ „свещенъ огънь“. За да гори свещениятъ огънь постоянно, това зависи отъ правилното кръвообръщение, отъ правитѣ мисли, чувства и постѫпки на човѣка. Изгаси ли свещения огънь въ себе си, човѣкъ се натъква на обикновения огънь, дето горението не е пълно. Тукъ има димъ, сажди, отсѫтствие на свѣтлина и топлина. Който се освѣтява съ обикновения огънь, той пипа нѣщата, блъска се отъ единъ предметъ въ другъ. Много естествено, той нищо не вижда. Тази е причината, дето прави грѣш- ки и престѫпления. Като не разбира законитѣ, той търси адвокати да го защищаватъ. Ако нѣма кой да го оправдае, законътъ го държи отговоренъ и го сѫдятъ. Единъ го защищава, другъ го защищава, докато свещениятъ огънь въ него съвършено изгасне. Човѣкъ може самъ да си помогне. — Какъ ? — Като престане да грѣши. Кой е виновенъ за погрѣшкитѣ ? — Той самъ. Изгасилъ е свещениятъ огънь и влѣзълъ въ обикновения, съ което причинява пакости не само на себе си, но и на своитѣ ближни. Помнете: вънъ отъ свещения огънь нѣма животъ. Той изпълва цѣлото планетно и ме- ждупланетно пространство. Като се говори за огънь, мнозина мислятъ, че той се пали и изгасва. Това се отнася до обикновения огънь, който сутринь се пали, вечерь се оставя да изгасне. Обаче, свещениятъ огънь вѣчно гори. Веднъжъ запаленъ, той не трѣбва да се изгасна. Нѣкой казва, че има огънь, че температурата му се повдига. Това е резултатъ на обикновения огънь, който се отличава съ низка и висока температура. Обаче, топлината на свещения огънь е винаги една и сѫща. Той внася добро разположение на душата и на духа. Онзи, въ когото гори свещениятъ огънь, всѣкога е добре разположенъ; той се отличава съ вѫтрешенъ миръ и спокойствие, съ вѣра и любовь къмъ Бога. Изгаси ли свещения огънь въ себе си и влѣзе въ обикновения огънь, човѣкъ става нервенъ, неразположенъ, всичко го смущава. Той се оплаква отъ лишения, отъ беднотия, отъ болести! Следователно, щомъ страдате, щомъ сте нещастни и смутени, ще знаете, че живѣете въ обикновения огънь. Сами сте изгасили свещения огънь, и сами отново ще го запалите. Съвременнитѣ хора палятъ свещения огънь само въ свѣтли дни на живота си и следъ това бързатъ да го изгасятъ. — Защо ? — Скѫпо струвалъ. Следъ всѣки свѣтълъ день тѣ палятъ обикновения огънь, и сами си правятъ пакости. Виждате млада булка, облѣчена съ нови, скѫпи дрехи. Така е облѣченъ и младоженикътъ. Всички имъ се радватъ, веселятъ се заедно съ тѣхъ. Тѣ сѫ запалили свещения огънь въ себе си. Обаче, мине ли този свѣтълъ день, тѣ изгасватъ свещения огънь, обличатъ старитѣ си дрехи и започватъ да си служатъ съ обикновения огънь. Още отъ първия день очитѣ имъ започватъ да сълзятъ. Задушаватъ се, дишането, кръвооб- ръщението имъ не ставатъ правилно. Кой е виновенъ за тежкото имъ положение? — Сами тѣ. Казватъ: Дѣлнични дни идатъ въ живота, не можемъ да подържаме свещения огънь. Макаръ и да дими, обикновениятъ огънь струва по-евтино. Така мислятъ всички хора, но горчиво се лъжатъ. Въ края на краищата, обикновениятъ огънь излиза по-скѫпо отъ свещения. Той е причина на всички болести и нещастия, при които човѣкъ плаща съ живота си. Обаче, колкото и да се говори на човѣка за предимството на свещения огънь, ако нѣма опитность, той се държи за обикновения огънь, който нѣма много разходи. Който е опиталъ последствията на този огънь, бѣга отъ него като попаренъ. Докато не го е опиталъ, той му се кланя, както нѣкога хората се кланяли на огъня. После се кланяли на слънцето заради приятната и благотворна топлина и свѣтлина. И до днесъ още хората спиратъ вниманието си на топлината и свѣтлината, които слънцето излѫчва. И до днесъ още ученитѣ се занимаватъ съ слънцето, като източникъ на живота. Пазете свещения огънь въ себе си, за да не огрубѣете физически и духовно. Физическото огрубяване започва съ огрубяване на кожата. На физическия свѣтъ кожата е проводникь на жизненитѣ енергии отъ природата. Щомъ загрубѣе кожата на човѣка, течението на жизненитѣ сили въ него става неправилно, и той заболява. Ще кажете, че кожата на всички работници е груба. Следва, че тѣ трѣбва да боледуватъ. Огрубяването на кожата не се заключава въ почерняване, напукване или закоравяване. Други сѫ признацитѣ на огрубяването, причинено отъ загасване на свещения огънь. Опасно е човѣкъ да знае тѣзи признаци, за да не се уплаши, защото не е въ състояние да си помогне. Страхътъ има смисълъ само тогава, когато човѣкъ може да вземе мѣрки, за да избѣгне известна опасность. За васъ е важно да пазите свещения огънь да не изгасне. Изгасне ли, човѣкъ огрубява и въ духовно отношение: чувствата му ставатъ груби, а мисъльта му постепенно се помрачава. Дали физически, или духовно огрубява човѣкъ, ще знаете, че едното влѣче следъ себе си другото. Пазете тънкото вѫже да не огрубѣе, да не стане кораво, дебело, че да не могатъ да се правятъ вѫзли на него. Всѣки вѫзелъ, направенъ на мѣсто, има смисълъ. Значи, въ човѣшкия животъ има вѫзли, които сѫ необходими. Щомъ задебелѣе вѫжето ви, тѣзи вѫзли не могатъ да се правятъ, и вие, искате или не искате, ще вървите по пѫтя на еднообразието, което носи всички нещастия и мѫчнотии следъ себе си. Каква е разликата между свещения и обикновения огънь ? Тѣ се различаватъ по уханието. Свещениятъ огънь има приятна миризма, а обикновениятъ — неприятна. Благодарение на миризмата си, тѣ произвеждатъ два различни резултата. Каже ли нѣкой, че страда, боледува, ще знае, че причината се крие въ обикновения огънь. Обикновениятъ, временниятъ животъ води къмъ обикновения огънь. Добриятъ, изправниять животъ води къмъ свещения огънь. Следователно, страдащиятъ, недоволниятъ трѣбва да изправи мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, за да възстанови свещения огънь въ себе си. Той е основата, върху която човѣкъ трѣбва да съгради своя животъ. Той е канарата на живота. Който съгради кѫ- щата си на канара, той се осигурилъ — никакви бури и вѣтрове, никакво наводнение не може да я събори. Който съгради кѫщата си на пѣсъкъ, и най-слабиятъ вѣтъръ ще я разклати. Казано е, че Богъ е огънь всепояждащъ. Съ други думи казано: Богъ е свещениятъ огънь. Мойсей, който бѣше посветенъ въ тайнитѣ на Египетъ, трѣбваше да пасе овце 40 години, за да разбере, какво е въ сѫщность свещениятъ огънь. Единъ день, като пасѣше стадото си, видѣ на едно мѣсто, че гори кѫпина и не изгаря. Той знаеше свойството на обикновения огънь — да гори и изгасва, да изгаря всичко, което е около него. Но какъвъ бѣше този огънь, който гори и не изгасва; гори, безъ да изгаря нѣщата ? Докато се чудѣше на огъня, той чу гласъ, който му казваше: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето. Чухъ воплитѣ и страданията на моя народъ и тебе избрахъ да имъ помогнешъ. Ти ще ги изведешъ отъ Египетъ“. Мойсей чу гласа на Бога отъ кѫпината. Така той разбра силата, която свещениятъ огънь криеше въ себе си. Това бѣше външната страна на този огънь. Дойдете ли до вѫтрешната му страна, търсете я въ себе си. Следователно, питате ли се, каква е задачата на Божественото учение, ще знаете, че то има задача да запали свещения огънь въ човѣшката душа. Щомъ се запали веднъжъ, всичко върви добре. Животътъ следва своя естественъ пѫть на развитие. Огънь е нуженъ на човѣка. Безъ огънь нѣма Животъ. Подъ огънь не разбирамъ обикновения, отъ който всичко-изгаря. Истинскиятъ огънь подържа растенето и развитието на всички живи сѫщества. Всичко, което се вари на обикновенъ огънь, лесно се изпарява и изчезва. То е подобно на розовото масло, което трѣбва да се държи въ херметически затворени шишета, за да не се изпари. Отворятъ ли се шишенцата, маслото скоро излетява. И въ рѫцетѣ ви оставатъ красивитѣ шишенца, но праздни. Ако вашитѣ мисли, чувства и желания се изпаряватъ и изчезватъ като розовото масло, ще знаете, че сте въ обикновения огънь на живота. Не се чудете следъ това, защо се чувствувате изпразднени, обеднѣли, като праздни шишета. И тъй, обикновенитѣ мисли лесно влизатъ въ човѣшкия умъ, но и лесно излизатъ. Тѣ бързо се явяватъ и изчезватъ, безъ да оставятъ следи. Обикновенитѣ работи лесно се забравятъ, а необикновенитѣ, които произлизатъ отъ свещения огънь, оставатъ за вѣчни времена; тѣ никога не се забравятъ. Забравишъ ли нѣщо, не се мѫчи да си го припомнишъ, то е обикновена мисъль. Благодари, че си я забравилъ. Ако губишъ богатството, знанието, силата си, ще знаешъ, че си изгубилъ нѣщо човѣшко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубилъ човѣшкото, но се стреми да придобиешъ Божественото и да го запазишъ. Разумниятъ свѣтъ допуща загубването на човѣшкитѣ работи, за да оцените Божественитѣ, които сѫ вѣчни и безсмъртни. Всичко, което излиза отъ Бога, е безсмъртно; всичко, което излиза отъ човѣка, е временно и преходно. Какъ се познава, кой човѣкъ носи свещения огънь въ себе си, и кой е лишенъ отъ него. Има два начина за това: външенъ и вѫтрешенъ. Всѣко нѣщо се познава по двата начина. Напримѣръ, ако искате да познаете, доколко даденъ човѣкъ е силенъ, ще го познаете или по формата му, по външния изгледъ, или по товара, който носи на гърба и въ сърдцето си. Истински силенъ е онзи, който носи и физическия, и психическия товаръ съ радость и разположение. Силниятъ конь носи голѣмъ товаръ, слабиятъ — малъкъ, а болниятъ носи само самара си. Колкото по-голѣмъ товаръ носи коньтъ, толкова по-цененъ е той. Обаче, здравиятъ конь може да бѫде доволенъ отъ товара си, може и да не е доволенъ. Той е доволенъ, когато товарътъ му е жито, ечемикъ, хлѣбъ или друго нѣщо за ядене. Той мисли, че като носи такъвъ товаръ, и на него ще се падне нѣщо. Ако е натоваренъ съ памукъ, вълна, дърва или друго нѣщо, той върши работата си само по задължение. И човѣкъ понѣкога е доволенъ отъ товара си, а понѣ- кога не е доволенъ. Който носи товара или страданието си съ радость, той е силенъ човѣкъ. Силниятъ всѣкога е натоваренъ. Слабия товарятъ малко. Ако носи на гърба си хлѣбъ, жито или друго нѣщо за ядене, той се радва; ако носи товаръ, който не е за ядене, не се радва. Кажешъ ли, че страданията ти сѫ дотегнали, това показва, че или си слабъ, или носишъ нѣщо, което не можешъ да използувашъ. — Искамъ да се радвамъ. — И радостьта е товаръ, но въ него ти вземашъ участие, а отъ товара на скръбьта нищо не получавашъ. Значи, който носи тежеститѣ на страданието, живѣе въ обикновения огънь; който носи тежеститѣ на радостьта, живѣе въ свещения огънь. Страданията показватъ, че горението въ пещьта ви е непълно, затова се отдѣлятъ димъ и сажди. Спасението се състои въ преобразуването на непълното горение въ пълно. Щомъ горението е пълно, вие влизате въ свещения огънь. Две млади, красиви моми се срѣщатъ въ живота си, но разрешаватъ задачитѣ си по два различни метода. И дветѣ сѫ останали сами въ живота. Едната има аристократически произходъ, а другата произлиза отъ селско семейство. И дветѣ се спиратъ предъ вратата на богатъ земедѣлецъ, съ намѣрение да му разкажатъ живота си, за да имъ помогне. Аристократката стои и мисли, какъ да разкаже положението си, съ какви думи да си послужи, да затрогне сърдцето му. Тя търси начинъ да изнесе положението си, да разбере той, че тя е пълно сираче, безъ баща и майка, безъ братя и сестри. Втората мома, родена селянка, стои и мисли, какъ да влѣзе въ дома на земедѣлеца, да му направи нѣкаква услуга. Най-после вижда ключа, който земедѣлецътъ е скрилъ, и си услужва: отваря вратата и влиза вѫтре. Същевременно тя кани и другата мома да почакатъ земедѣлеца. Тя потърсила брашно, сирене и масло, за да направи баница. После наготвила, сложила трапезата и останала да чака земедѣлеца, за да говори съ него за своето положение. Първата мома наблюдавала всичко и се чудѣла, какъ може въ малко време да се свърши толкова много работа. Дошълъ най-после земедѣлецътъ и останалъ изненаданъ отъ това, което видѣлъ въ дома си. Той веднага разбралъ, коя отъ дветѣ моми свършила работата и щедро я възнаградилъ. Първата очаквала, че ще обърне вниманието му, но останала излъгана. Въ нея гори обикновениятъ огънь, а въ втората — свещениятъ огънь. Първата мома останала сама въ живота, за да се научи да работи, да продължи работата на своитѣ родители и да придобие свещения огънь. Казано е въ Писанието: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.“ Който носи свещения огънь въ себе си, той е живъ, въ който свѣтъ и да се намира. Безъ свещения огънь не можете да разберете правилно живота. Такъвъ човѣкъ иска да живѣе наготово, да не работи. Като срещне нѣкой богатъ, почва да му разправя, че нѣма срѣдства да издържа семейството си. Другъ пъкъ ще разправя, че е последна година въ гимназията или въ университета и, ако не се съжали нѣкой да му помогне, цѣлото му бѫдеще пропада. Въ действителность, нито първиятъ е жененъ и баща на нѣколко деца, нито вториятъ е ученикъ или студентъ. И двамата сѫ мързеливци, които очакватъ на труда на другитѣ. Тѣ живѣятъ въ обикновения огънь. Тѣ нѣматъ желание даже да го подклаждатъ. Като не разбиратъ проявитѣ на обикновения и на свещения огънь, хората се натъкватъ на противоречия и търсятъ причината имъ. Противоречията се дължатъ на вѫтрешенъ недоимъкъ въ човѣка. Следователно, щомъ имашъ нѣкакво противоречие въ ума, сърдцето или волята, ще знаешъ, че свещениятъ огънь въ тебе не се проявява правилно. Нѣкакъвъ вѫтрешенъ недоимъкъ въ тебе загасва свещения огънь на душата ти. Въпрѣки това, човѣкъ говори за добъръ животъ. От- сѫтствието на свещения огънь изключва добрия животъ. Ти не можешъ да живѣешъ добре, ако свещениятъ огънь въ тебе не гори. Ще кажете, че като дойде Духътъ, всичко ще върви добре. Обаче, идването на Духа се предшествува отъ свещения огънь. Ако той не е запаленъ, Духътъ не дохожда. Поне огнището и дървата трѣбва да бѫдатъ приготвени. Духътъ носи запалката. Който не е приготвилъ нито огнище, нито дърва, Духътъ не може да му помогне. Сама запалката не може да внесе свещения огънь. За онзи, въ когото свещениятъ огънь гори, казватъ, че нѣщо е мръднало въ него. Този изразъ не е вѣренъ, защото мърдането е физическо действие, а запалването на свещения огънь е духовенъ процесь. Той има отношение къмъ сърдцето и душата: сърдцето се стопля, а душата се разширява. Свещениятъ огънь превръща недоволството на човѣка въ доволство. Той обединява всички хора, примирява враговетѣ. Той носи изобилието на живота. Дето гори свещениятъ огънь, тамъ нѣма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувствуватъ братя. Мнозина се запитватъ: Видѣли ли сте свещения огънь ? Имаме ли го въ себе си ? Гори ли този огънь и у насъ? На зададенитѣ въпроси може да се отговори съ примѣръ. Представете си, че великъ художникъ е нарисувалъ на платно запаленъ огънь, но толкова живо, че дава идея за истински огънь. При това, той гори, безъ да изгасва, безъ да изгаря окрѫжаващитѣ предмети. Това е идеята, която всѣки трѣбва да има за свещения огънь. Обаче, не е достатъчно само да видите този огънь на картина, трѣбва да потърсите неговия оригиналъ. Ще намѣрите художника, който го рисувалъ и ще го питате, кѫде е оригиналътъ. Ако той знае мѣстото му и ви напѫти къмъ него, казваме, че е великъ художникъ. Ако го е копиралъ отнѣкѫде, той е обикновенъ художникъ. Следователно, задачата на човѣка не е само да има картината на свещения огънь, но да намѣри мѣстото му, отдето излиза, и оттамъ да черпи импулсъ. Постигне ли това, той е запалилъ и своя свещенъ огънь. Тогава не му остава нищо друго, освенъ да го подържа, постоянно да гори. Той не се запалва и не изгасва. Кои сѫ условията за подържане на свещения огънь ? — Вѣрата, надеждата и любовьта. Кое още го подържа? —Животътъ, знанието и свободата. Не може да се говори за любовьта, мѫдростьта и истината, тѣ сѫ отвлѣчени понятия за човѣшкия умъ и сърдце. Говорите ли за живота, за знанието и свободата, всички разбиратъ тѣзи понятия. За тѣхъ тѣ сѫ живи, разбрани картини. Често се говори, че Богъ е Любовь, но какво е Богъ, какво е любовьта, малцина знаятъ. Нѣкои уподобяватъ Бога на слънцето, но и за слънцето нѣматъ ясна представа. Всички виждатъ слънцето, ползуватъ се отъ свѣтлината и топлината му, изучаватъ го, но какво е то въ сѫщность, не знаятъ. Ученитѣ опредѣлятъ приблизително разстоянието му отъ земята, състава му, както и устройството му, но дали всичко това е абсолютно вѣрно, не знаятъ. Говорятъ за слънчевитѣ петна, за причинитѣ имъ, но и тукъ има разногласие. Единъ ученъ предава възгледи на индуситѣ за слънчевитѣ петна. Споредъ тѣхъ, ангелитѣ се разпръсватъ по цѣлата вселена, да разнасятъ Божиитѣ блага. На връщане, доволни отъ своята работа, тѣ влизатъ въ слънчевата фотосфера съ силенъ импулсъ и я пробиватъ. Така образуватъ го- лѣми, свѣтли дупки, които отдалечъ изглеждатъ като петна. Това е индуско вѣрване. Доколко има отношение къмъ действителностьта, днесъ това не представя въпросъ за разглеждане. Едно трѣбва да се знае: всички ангели, всички свѣтли сѫщества, които излизатъ отъ слънцето, да разнасятъ благата по цѣлия свѣтъ, се спиратъ главно тамъ, дето гори свещениятъ огънь. Нѣкои искатъ да знаятъ, какъ успѣватъ ангелитѣ да обиколятъ всички хора. Тѣ се движатъ съ по-голѣма бързина отъ тази на свѣтлината. Тъй щото, това, което тѣ могатъ да направятъ за една секунда, на хората сѫ нуждни хиляди дни. Грамадна е разликата между възможноститѣ на ангела и на обикновения човѣкъ. Колко време се спира ангелътъ при човѣка? — Не повече отъ една секунда. Отъ човѣшко гледище, една секунда е малко време, но отъ гледището на ангела, който се движи съ необикновена бързина, това време е около десеть години. Интензивенъ е животътъ на ангелитѣ, затова тѣ се движатъ бързо и съ голѣма лекота. Тѣ живѣятъ въ реалностьта на живота, дето нѣщата ставатъ непрекѫснато. И тъй, реални нѣща сѫ тѣзи, въ които нѣма прекѫсване; нереални сѫ тѣзи, въ които става прекѫсване. Нѣкой казва, че живѣе въ реалностьта на нѣщата, а самъ намира разлика въ възгледитѣ си на младини и на стари години. Когато билъ младъ, ценѣлъ младостьта си; като остарѣлъ, не цени старостьта си, Който на младини мисли по единъ начинъ, а на старини по другъ, не е въ реалния животъ; който цени младостьта, а не цени старостьта, не е въ реалния животъ. Понятията младъ и старъ сѫществуватъ само въ човѣшкия животъ, отъ гледището на обикновения огънь. Обаче, отъ гледище на свещения огънь, младъ и старъ не сѫществуватъ. Има известна разлика между младия и стария, но тя не е сѫществена. На физическия свѣтъ младиятъ е пъргавъ, енергиченъ, подвиженъ, а стариятъ — инертенъ, неподвиженъ, бавенъ. Въ духовния свѣтъ е обратно: стариятъ е подвиженъ, енергиченъ, бързъ, а младиятъ — неподвиженъ, бавенъ. Отъ гледище на бързината, младиятъ е на правъ пѫть въ физическия свѣтъ, а на кривъ пѫть въ духовния. Стариятъ се намира точно въ обратно положение; на физическия свѣтъ е на кривъ пѫть, а въ духовния — на правъ. Стариятъ е кандидатъ за духовния свѣтъ. Тамъ приематъ стари хора, които сѫ минали презъ обикновения огънь и сѫ кандидати за свещения огънь. Каже ли нѣкой, че не иска повече да минава презъ огънь, това погазва, че той не разбира живота. Той миналъ презъ обикновения огънь, но не го разбралъ. Пѫтьтъ за минаване отъ физическия свѣтъ къмъ духовния е огъньтъ. Ще минешъ отъ единъ огънь въ другъ; ще минешъ отъ огънь, въ който има димъ и сажди, и ще влѣзешъ въ огънь, който гори и никога не изгасва. Да живѣешъ въ свещения огънь, това е все едно, да влѣзешъ въ рая, въ свѣта на блаженството, на вѣчната хармония. Който изгуби блаженството, той влиза отново въ обикновения огънь, въ свѣта на недоволството и страданието. Тъй щото, ако искате да опредѣлите мѣстото, въ което живѣете, изучавайте състоянията, презъ които минавате. Ако сте недоволни, смутени и страдащи, ще знаете, че сте въ областьта на обикновения огънь. Влѣзете ли въ блаженството, въ хармоничния животъ, вие сте въ областьта на свещения огънь. Така ще различавате свѣтлитѣ и възвишени духове отъ нисшитѣ. Свѣтлитѣ сѫщества се движатъ винаги въ свещения огънь. Човѣкъ не може да отдѣли свещения огънь отъ разумностьта, отъ вѫтрешния миръ и хармония. Не можете да отдѣлите свещения огънь отъ любовьта, вѣрата и надеждата; не можете да отдѣлите свещения огънь отъ милосърдието, въздържането, кротостьта — отъ всичко красиво и възвишено. Той е почва, върху която растатъ всички добродетели. Отнемете ли имъ тази почва, тѣ преста- ватъ да растатъ и да се развиватъ. Следователно, стихътъ „ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“ подразбира растенето и развиването на човѣка въ свещения огънь. Затова е казано, че Богъ е огънь всепояждащъ, т. е. огънь, въ който всичко расте. Казано е още, че Богъ е Любовь, а Любовьта носи живота. Животътъ пъкъ произлиза отъ свещения огънь. Дето е свещениятъ огънь, тамъ сѫ любовьта, вѣрата и надеждата. Безъ него нѣма любовь, нѣма вѣра, нѣма и надежда. Ще кажете, че понятието „свещенъ огънь“ е отвлѣчено, неразбрано за васъ. За да го разберете, представете си две стаи презъ зименъ, студенъ день: едната е отоплена, а другата — неотоплена. Влизате въ първата стая и се чувствувате добре разположенъ, външно и вѫтрешно. Защо сте разположенъ? — Стаята е добре отоплена, има приятна, мека топлина. Влизате въ втората стая, но изведнъжъ косата ви настръхва, не можете да понасяте студа. Въ първата стая е запаленъ свещениятъ огънь, а въ втората — обикновениятъ. Който иска да привлича хората, трѣбва да бѫде топълъ и мекъ. Влѣзешъ ли въ неговата стая, не ти се иска да излѣзешъ навънъ. Той привлича, защото въ него е запаленъ свещениятъ огънь. Запалете и вие свещения огънь, за да ви обичатъ хората и да ви услужватъ. Това е здравословното състояние на организма. Изгасне ли огъньтъ, всички ще бѣгатъ отъ васъ и ще казватъ: Студенъ е този човѣкъ, студенина лъха отъ него. — Какво трѣбва да прави той ? — Да вземе дърва и вѫглища, да ги тури на огнището си и да запали свещения огънь. При това положение, всички хора ще измѣнятъ мнението си за него. Свещениятъ огънь е нѣщо реално, а не измислено. И тъй, не говорете за свещения огънь, но мислете за него. Знайте, че Богъ се проявява чрезъ него. Мислете за горящата кѫпина, отдето се чу гласътъ на Бога. Подържайте свещения огънь въ себе си, за да не загасне. Задачата на човѣка не се заключава въ разискване, защо Богъ е създалъ свѣта, но въ подържане на свещения огънь, отъ който излиза животътъ. Ще те срещне нѣкой и ще започне да се оплаква, че това-онова нѣмалъ, че хората не го обичали и т. н. Това сѫ второстепенни работи. Стреми се да запалишъ свещения огънь въ себе си и да го подържашъ. Носишъ ли свещения огънь въ себе си, всичко ще имашъ: и пари, и приятели, и любовь. Изгасишъ ли го, всичко ще изгубишъ. При свещения огънь всичко е на мѣсто, въ пъленъ редъ и порядъкъ. Вънъ отъ него всички нѣща губятъ смисъла си. Нѣмашъ ли свещения огънь, никаква работа нѣма да ти върви. Имашъ ли го, и на камъкъ да сѣешъ, плодъ ще придобиешъ. При свещения огънь безлюбието се превръща въ любовь, невежеството — въ знание, беднотията — въ богатство. Сега, ще преведа нѣщата отъ гледище на свещения огънь. Разуменъ човѣкъ е онзи, който съгражда живота си върху свещения огънь. И тогава, като дойдатъ изпитанията и страданията, той ще устои. Неразуменъ е онзи, който съгражда живота си върху димещия и неустойчивъ огънь. Като дойдатъ изпитанията върху този животъ, всичко ще изгори, ще се превърне на пепель. Който види последствията на този животъ, ще каже: Животътъ нѣма смисълъ. Така е за обикновенитѣ хора, а не и за напредналитѣ сѫщества, които иматъ неизмѣнно понятие за свещения огънь. Тази е причината, дето тѣ не познаватъ отрицателнитѣ прояви на живота. На теория и книга го знаятъ, но не имъ даватъ мѣсто въ себе си. Когато хората питатъ, какво нѣщо е свещениятъ огънь, казвамъ: Свещениятъ огънь представя сѫщината на живота. Той подразбира животъ безъ страдание, безъ противоречие, безъ смърть. Много обяснения се дадоха за свещения огънь, но той трѣбва да се опита. Не е нуждно само да говорите за него, трѣбва да го опитате. Ако говорите само, безъ да го опитате, ще приличате на онзи турчинъ, който обяснилъ на единъ отъ своитѣ приятели, какъ се прави бюрекъ. Приятельтъ научилъ новото изкуство и го приложилъ. Турчинътъ, неговиятъ учитель, му казалъ: Дай ми едно парче, да видя, какъ си направилъ бюрека. — Имашъ ли пари да платишъ? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ пари, не трѣбва да ядешъ бюрекъ. Пазете се и вие, да не изпаднете въ сѫщото положение, да говорите на хората за свещения огънь, а като дойде до приложението, да ви кажатъ : Имашъ ли пари? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ пари, не можешъ да се ползувашъ отъ свещения огънь. Въ случая, паритѣ подразбиратъ реалния животъ. Който не е влѣзълъ въ реалностьта, той не може да опита свещения огънь. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 8. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 10 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.-
  16. Ани

    1935_11_03 Героите

    Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Героитѣ Размишление. Въ 15 глава отъ Евангелието на Марка се описватъ страданията и изпитанията на Христа предъ старейшинитѣ и свещеницитѣ, предъ Пилата, предъ римскитѣ войници, докато Го заведоха на Лобното мѣсто и Го разпнаха. Виждате страданията на единъ човѣкъ, Който дойде въ свѣта съ цель да помогне на човѣчеството. Той носѣше свѣтли идеи и очакваше да бѫдатъ приети отъ хората, но остана разочарованъ. Тѣ не само че не приеха идеитѣ Му, но Го разпнаха на кръста. И това не бѣше обикновенъ човѣкъ, но Синъ Божи, Който се почувствува изоставенъ отъ хората, даже и отъ Бога, но издържа геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той бѣше разпнатъ и погребанъ, и на третия день възкръсна. Съвременнитѣ хора четатъ тази глава, като нѣщо минало, далечно отъ тѣхъ. Малцина се замислятъ върху нея, върху дълбокия смисълъ на живота. Тѣ не подозиратъ, че това е пѫтьтъ на човѣшката душа. Всѣки човѣкъ ще мине по пжтя на Христа. Който е дошълъ на земята, страдания и смърть го очакватъ, въ каквато форма и да сѫ тѣ. Ще кажете, че вашиятъ животъ ще мине по другъ пѫть. Пѫтьтъ на всички хора води къмъ Голгота. Всѣки ще умре, ще го погребатъ, близкитѣ му ще проронятъ нѣколко сълзи и най-после ще кажатъ: Богъ да го прости! Каква е крайната цель на живота ? — Намиране на истината. Пѫтьтъ на истината води къмъ изпитания, къмъ радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията въ живота. Докато се ражда и умира, човѣкъ неизбѣжно минава и презъ страдания, и презъ радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радоститѣ, и страданията преставатъ. Докато е на земята, човѣкъ се стреми да постигне своитѣ идеали, но не успѣва. Ако реализира едно отъ желанията си, десеть оставатъ нереализирани. Това е въ реда на нѣщата. Постигнешъ ли най-голѣмото си желание, смърть те очаква. Постигнешъ ли най-високото положение, пакъ смърть те очаква. Представете си, че всички хора искатъ да станатъ царе. Това е невъзможно. Вижте, какво става между пчелитѣ, въ кошеритѣ. Въ единъ кошеръ не могатъ да живѣятъ две царици. Едната отъ тѣхъ трѣбва да напусне кошера. Ако не направи това, смърть я очаква. Въ този случай, трагедията е неизбѣжна. Време е вече, хората да се замислятъ сериозно върху живота и страданията, да не ги избѣгватъ. Безъ страдания нѣма растене, нѣма животъ. Ако житното зърно не се посади и не умре, нѣма да израсте. Новиятъ животъ иде следъ мѫчнотии и страдания. Ето защо, за предпочитане е да имате и радости, и страдания, отколкото само радости. Ако имате само радости, хората ще ви зави- ждатъ, ще търсятъ начинъ да ви ограбятъ. Ако пъкъ сте крайно беденъ и нещастенъ, всички ще ви съжаляватъ. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много щастливъ, нито много нещастенъ. Страданието спасява човѣка и отъ дветѣ положения. — Кое страдание ? — Онова страдание, което човѣкъ носи съзнателно. Страданието прикрива нѣщата. Най-голѣмото богатство и най-голѣмата беднотия се криятъ подъ мантията на страданията. Само онзи, който вижда нѣщата, може да познае великата душа, скрита подъ тази мантия. Христосъ дойде на земята, обвитъ въ мантията на страданието, затова малцина Го познаха. Хората не можаха да си обяснятъ, какъ е възможно Христосъ, Синъ Божи, да бѫде изложенъ на такива страдания и поругания. Наистина, нѣма човѣкъ въ свѣта, въ миналото и днесъ, който да е страдалъ като Христа. Обаче, Неговитѣ страдания се възнаградиха. Нѣма човѣкъ въ свѣта, чиито идеи, въ продължение само на две хиляди години, да иматъ толкова последователи, както на Христа. Много последователи има Христосъ, но всички още не сѫ истински християни. Тѣ живѣятъ още съ старитѣ си разбирания. Какво се изисква отъ сегашнитѣ хора? — Да се откажатъ отъ своитѣ стари разбирания, отъ гордостьта, която ги спъва на всѣка крачка. Непослушанието се дължи на гордостьта. Богъ заповѣда на първитѣ човѣци да не ядатъ отъ забраненото дърво, което бѣше всрѣдъ рая, но тѣ не Го послушаха. Достатъчно бѣше да срещнатъ змията — учениятъ адептъ — около това дърво, за да послушатъ съвета му и да нарушатъ Божията заповѣдь. Богъ имъ даде всички блага и условия за растене и развитие, но тѣ послушаха онзи, който нищо не имъ даде. Той имъ каза, че не сѫ разбрали заповѣдьта на Бога и ги посъветва да ядатъ отъ забраненото дърво, за да станатъ като своя Създатель. Понеже гордостьта се криеше дълбоко въ тѣхъ, тѣ пожелаха да станатъ велики, като Баща си, да се проявятъ, и ядоха отъ забранения плодъ. И доднесъ още хората хвърлятъ вината за страданията и нещастията си върху Адамъ и Ева, като забравятъ, че и тѣ не сѫ престанали да ядатъ отъ забранения плодъ. Нѣкой хора изяждатъ най-малко по единъ плодъ на день отъ забраненото дърво, повечето изяждатъ по два и по три плода. Преди да се произнася за нѣщо, човѣкъ трѣбва да го е изучилъ и разбралъ. Не го ли познава, ще изпадне въ голѣми противоречия. Чувате нѣкой да казва за себе си, че е добъръ, справедливъ човѣкъ. — Добъръ е, но при условие. Ако нахраните едно животно и задоволите нуждитѣ му, и то е добро. Оставете го гладно два-три деня и се опитайте следъ това да го докоснете. То веднага ще се озѫби срещу васъ, ще покаже истинското си естество. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи върху своя характеръ, да изглади всички грапавини. Не постигне ли това, той не може да влѣзе като гражданинъ въ Царството Божие. И да влѣзе тамъ, нѣма да се ползува отъ благата, на които другитѣ се радватъ. Той ще бѫде чужденецъ въ Царството Божие. Тамъ не приематъ хора съ отрицателни чърти въ характера си. Завистьта, злобата, омразата не вирѣятъ тамъ. На земята допу- щатъ отрицателни характери, за да се изправятъ. Значи, изправянето става тукъ. Завиждашъ на приятеля си, че е царь, или че заема високо обществено положение. За да го свалишъ отъ това положение, ти събирашъ около себе си хора, които да ти помагатъ. Устройвате комплотъ и сваляте приятеля си отъ мѣстото, което заема. Обаче, на небето не се позволяватъ никакви комплоти. Тамъ ще те оставятъ самъ да действувашъ, безъ никакви съучастници. Ти ще се намѣришъ въ положението на Давида, който се борилъ съ Голиата. Който отъ двамата надвие, неговата страна минава за победитель. Но и това не разрешава въпроса. Ще снемешъ едного отъ мѣстото му, ще се качи другъ. Завистьта пакъ ще остане въ сърдцето ти. Когато не могатъ да разрешатъ въпроситѣ на живота, хората се запитватъ, защо идатъ страданията. Да се задава такъвъ въпросъ, това е равносилно да се запитваме защо човѣкъ се мие, защо яде, защо иска да стане богатъ, ученъ, силенъ и т. н. Щомъ има желания, той прави дългове, които не може да изплати, и започва да страда. Следователно, ако не искашъ да страдашъ, не яжъ, не мисли за богатство, за знание, за сила. Ще кажете, че не може да се живѣе безъ ядене, безъ знание и богатство. Не може, наистина, безъ ядене и безъ знания, не може и безъ богатство и сила, но, въпрѣки това, човѣкъ пакъ умира. Не е страшна смъртьта, страшенъ е онзи животъ, който води къмъ смъртьта. Опасенъ е страхътъ, който води къмъ смъртьта. Мнозина се страхуватъ да се проявятъ да не сгрѣшатъ. Така тѣ не проявяватъ нищо лошо, но и отъ доброто се въздържатъ. Тѣ изпълняватъ точно заповѣдитѣ на Мойсея — да не убиватъ, да не крадатъ, да не пожелаватъ чуждото и отъ голѣмо въздържание преждевременно умиратъ. Не е важно, какво не трѣбва да прави човѣкъ; важно е, какво трѣбва да прави. Мойсей написа заповѣдитѣ си на две плочи: на едната написа Божиитѣ закони, дадени въ положителна форма; на другата написа човѣшкитѣ закони. Той написа въ положителна форма следнитѣ заповѣди: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си. Да почиташъ баща си и майка си.“ Тѣзи сѫ най-хубавитѣ заповѣди, които трѣбва да се изпълняватъ. Тѣ сѫ вѣчни и се отнасятъ до всички времена и епохи, до всички хора. Съвременнитѣ хора четатъ Свещенитѣ книги, говорятъ за убеждение, но търсятъ лесния пѫть. Тѣ искатъ да станатъ добри, учени, богати, силни, безъ страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идатъ, и ще вървите напредъ. Иначе, тѣ сами ще ви се наложатъ. По-добре е нѣщата да ставатъ по добра воля, отколкото чрезъ насилие. Христосъ даде най-добрия примѣръ за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно, за което бѣше възнаграденъ. Петъръ се опита да Го разубеди, да не се проявява открито. Той Му казваше: Да отидемъ на друго мѣсто, дето ще ни приематъ съ любовь. Да напуснемъ еврейския народъ. Ти си Месия, дошълъ съ велика задача на земята. Ако те хванатъ и убиятъ, нѣма да изпълнишъ предназначението си. Пъкъ мисли и за насъ. Ако преследватъ тебе, и насъ ще преследватъ. Какво ще стане тогава съ насъ ? На всички негови съвети, Христосъ отговори: Махни се отъ мене! Ти не мислишъ право, не познавашъ Божиитѣ закони. Сега и на васъ казвамъ: Колкото и да се плашите отъ страданията и да ги избѣгвате, не можете да се освободите отъ тѣхъ. Съ своя животъ Христосъ показа, какво ви очаква. Той се моли за себе си, да се отмѣни участьта Му, но не Го послушаха. Следователно, и васъ нѣма да послушатъ. Най-многото, което може да стане, е да се отложатъ страданията ви за известно време, но не и да се отмѣнятъ. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста, като герой. Христосъ умрѣ на кръста геройски. Много отъ римскитѣ войници, които видѣха геройството на Христа, се разкаяха и повѣрваха въ Него. Тѣ казаха : Този човѣкъ е великъ. Тѣ първи Го признаха за герой. Всички хора, които видѣха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повѣрваха въ Него, разбраха учението Му и днесъ сѫ Негови последователи. Които не Го видѣха на времето, и доднесъ още се лутатъ съ своето вѣрую, обезвѣряватъ се и търсятъ пѫть безъ страдания и мѫчнотии. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме.“ Така е, всички хора знаятъ нѣщата отчасти. Когато умратъ и възкръснатъ, тогава ще знаятъ истината, тогава ще разбератъ смисъла на живота. Сегашнитѣ хора искатъ да знаятъ, ще възкръснатъ ли следъ смъртьта си. Че ще умратъ, това всѣки знае, но дали ще възкръснатъ, това малцина знаятъ. Има начинъ, по който и това можете да знаете. Нека всѣки се опита, може ли да прекара единъ день, отъ сутриньта до вечерьта, безъ да допусне въ ума си една лоша мисъль, въ сърдцето си — едно лошо чувство и въ волята си — една лоша постѫпка. Който може да направи това само за единъ день, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне единъ день да прекарате въ тишина и спокойствие на ума и на сърдцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърдцето си отъ утайкитѣ на миналото, да се приготвите за свѣтли и честити дни. Човѣкъ е дошълъ на земята да воюва съ злото, да се справи съ него, да стане герой. Да воювашъ, това не значи да убивашъ. Когато Петъръ отсѣче ухото на единъ отъ римскитѣ войници, Христосъ му каза: „Скрий ножа си въ ножницата, защото, който вади ножъ, отъ ножъ умира.“ Смъртьта не разрешава въпроситѣ. Човѣкъ трѣбва да минава отъ смъртьта къмъ живота, а не отъ живота къмъ смъртьта. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да бѫде пасивенъ, да не се интересува отъ живота. Казватъ за нѣкого, че е търпеливъ. Защо е търпеливъ? — Защото е пасивенъ къмъ проявитѣ на живота. Дейность, активность се иска отъ всички. Като живѣешъ, ще се боришъ и ще издържашъ въ борбата. Когато бѣше на кръста, Христосъ понесе най-голѣмата борба, но накрай победи. Както изгони търговцитѣ вънъ отъ храма, така изгони отъ своя храмъ всички нечисти мисли и чувства, всички изкушения и противоречия. Той не остави нито една чужда мисъль въ себе си и каза: „Домътъ ми ще бѫде домъ за молитва, храмъ на Господа. Не позволявамъ да се върши търговия въ него.“ Сега, като наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки носи на гърба си надписи, които опредѣлятъ положението му. Тѣ сѫ остатъци отъ далечното минало, съ които трѣбва да се справи. Единъ писалъ на гърба си, че е нещастенъ, че живѣе въ лишения и мѫчнотии. Другъ писалъ, че е сприхавъ, гнѣвенъ, никой да не се доближава до него, да не избухне. Трети писалъ, че е боленъ, че има голѣми страдания. Всѣки търси вината въ окрѫжаващитѣ и продължава да носи надписа на гърба си. Това е криво разбиране. Снемете тѣзи надписи отъ гърбоветѣ си, за да се освободите отъ наслояванията на миналото. Откажете се отъ преходното, временното и дайте мѣсто на Божественото въ себе си, което вѣчно живѣе. На цѣлото човѣчество предстои една голѣма война за животъ или смърть, за освобождаване или заробване. Всѣки иска да бѫде свободенъ. Отъ какво ? — Отъ вѫтрешнитѣ заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се отъ тѣхъ, той е придобилъ истинската свобода. Дойде ли до старитѣ си навици, човѣкъ трѣбва да застане смѣло предъ тѣхъ и да каже: Свобода, или смърть! Ако търси абсолютната свобода, безъ ограничение на стария, изопаченъ животъ, той ще намѣри смъртьта. Ако търси смъртьта, за да се освободи отъ задълженията си, той ще изгуби свободата си. Така трѣбва да се говори и на стари, и на млади. Какво правятъ старитѣ хора днесъ ? Тѣ учатъ младитѣ, говорятъ имъ за живота, но се страхуватъ да изнесатъ истината. Ще кажете истината на младитѣ! Ще кажете, че имъ предстои голѣма война. Ще воюватъ съ злото въ себе си, докато победятъ. Като проповѣдвате нѣкакво вѣрую, ще говорите истината, безъ обещания, безъ залъгвания. Нѣкой религиозни хора мислятъ, че като направятъ едно добро, ще платятъ дълговетѣ си, т. е. ще се простятъ грѣховетѣ имъ. Това е заблуждение. Не само добро ще направишъ, но ще дадешъ живота си. Ще воювашъ съ злото и, за да се справишъ съ него, ще пожертвувашъ всичко, каквото имашъ. Иовъ мина презъ голѣми страдания, но не даде всичко. Той не издържа войната докрай. Понеже имаше синове и дъщери, тѣ пострадаха за него, а той и жена му оцѣлѣха. Следъ това отново придоби загубеното: родиха му се синове и дъщери, по-добри отъ първитѣ; богатството и силата му се увеличиха. Значи, синоветѣ и дъщеритѣ на Иова станаха жертва за баща си, а Христосъ трѣбваше самъ да умре, нѣ- маше кой да се пожертвува за Него. И тъй, положението на жененитѣ се различава отъ това на нежененитѣ. Жененитѣ, които иматъ синове и дъщери, наполовина разрешаватъ задачитѣ си. Чувате ги да казватъ: Ние не можахме да постигнемъ желанията си, но синоветѣ и дъщеритѣ ни ще продължатъ нашата работа. Значи, има кой да ги замѣсти. Какво остава за нежененитѣ? — Сами да носятъ своя кръстъ. Ако го изнесатъ достойно, ще постигнатъ желанията си; въ противенъ случай, нищо нѣма да постигнатъ. Всичко зависи отъ тѣхъ самитѣ. Какво се разбира подъ „жененъ и нежененъ“ ? Женениятъ символизира човѣшкото естество въ човѣка, а неженениятъ — Божественото. Който е готовъ да служи на Божественото, трѣбва да се самопожертвува. Жертва, направена отъ любовь и съзнание, води къмъ животъ и свобода. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си.“ Значи, човѣшкото трѣбва да се пожертвува за Божественото. Стане ли обратното, човѣкъ се натъква на страдания, мѫчнотии и противоречия. Днесъ, почти навсѣкѫде, човѣшкото господствува, потиска Божественото. Тази е причината, поради която всѣки иска да заеме първото мѣсто. Учени и прости, вѣрващи и невѣрващи се борятъ за първи мѣста. И въ времето на Христа, майката Занедеева дойде при Него да иска първитѣ мѣста за синоветѣ си: еди- ниятъ да седне отлѣво на Христа, а другиятъ — отдѣсно. Христосъ я запита: „Могатъ ли тѣ да пиятъ отъ чашата, отъ която азъ пия, и да се кръщаватъ съ кръщението, съ което азъ се кръщавамъ?“ — Могатъ. — Тѣ могатъ да пиятъ отъ моята чаша и да се кръщаватъ съ моето кръщение, но да седнатъ отлѣво или отдѣсно, това Богъ опредѣли.“ Тази майка не знаеше, какво иска. За да седнатъ отдѣсно или отлѣво на Христа, синоветѣ и трѣбва да минатъ презъ живота и страданията Му и, следъ като възкръснатъ, тогава ще имъ се опредѣли мѣстото и службата. Хората се страхуватъ отъ смъртьта, понеже не разбиратъ, какво носи тя. Чрезъ смъртьта човѣкъ се освобождава. Следователно, тя е великъ актъ на освобождаване. Когато се ражда, детето заплаква, защото иде на земята да страда. Значи, като се ражда, човѣкъ плаче; като умира, престава да плаче, защото и страданията се свършватъ. Въ сѫщность, и следъ смъртьта има страдания, но съвършено различни отъ земнитѣ. Следователно, докато се ражда и умира, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Свободата се опредѣля отъ знанието, отъ разбиране смисъла на живота и на смъртьта. Който не разбира, какво нѣщо е животътъ и какво — смъртьта, живѣе само за слава и за почести. Той иска да бѫде знаменитъ човѣкъ, да му се кланятъ, да вѣрватъ въ него. Каква полза имате отъ вѣрата на хората ? Днесъ ще вѣрватъ, а на другия день ще бѣгатъ отъ васъ. Не постѫпиха ли така и съ Христа? Като Го хванаха войницитѣ, всички, които вървѣха съ Него, се разбѣгаха. Даже и най-преданитѣ, които ви се изповѣдватъ въ любовь, ще ви изоставятъ. Петъръ, който бѣше готовъ да се жертвува за Христа, се отрече три пѫти отъ Него. За да се укрепи вѣрата ви, трѣбва да видите Христа следъ възкресението. Ученицитѣ на Христа станаха истински Негови последователи следъ възкресението Му. Тогава тѣ тръгнаха да проповѣдватъ и станаха мѫченици за Словото Божие. Съ пѣсень и усмивка на уста тѣ отиваха на кладата. Герои бѣха тѣзи хора! Какъвъ герой е този, който не може да понесе най малкото страдание ? Срѣщате го, плаче, рони сълзи, че билъ гладенъ, два деня не ялъ. Чудно нѣщо! Христосъ пости 40 деня и издържа, а той не ялъ два деня и вдигналъ толкова шумъ около себе си. Ако пости 40 деня като Христа, ще приеме Божието благословение, ще мине за герой. При това, има смисълъ да пости човѣкъ, но да придобие своята свобода, както и свободата на своя народъ. Единъ ирландецъ пости 80 деня и замина за другия свѣтъ, но следъ смъртьта му Ирландия се освсбоди. Съвременнитѣ хора не сѫ дошли още до положение да се жертвуватъ за свободата на своя животъ. Ако днесъ излѣзатъ на полесражението, ще изгубятъ. Кой е готовъ да увисне на кръста като Христа, да Го подиграватъ, да Го плюятъ, да Го изтезаватъ? Христосъ чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни въ Бога, не се обезвѣри. Следъ всички поругания Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си.“ Всѣки човѣкъ ще мине по пѫтя на Христа, ще бѫде подиграванъ, осмиванъ, изоставенъ отъ близкитѣ си, отъ приятелитѣ си, даже и отъ Бога. Около него ще настане мракъ и тъмнина. Страшна е тъмната зона, презъ която всѣки човѣкъ трѣбва да мине; още по-страшно е, ако се обезвѣри и разколебае въ Бога. Който издържи докрай, той ще бѫде спасенъ; той ще се нарече герой. Христосъ казва: „Отецъ е въ мене, и азъ въ Него.“ Като Го приковаха на кръста остана самъ. Онзи, Който бѣше въ Него, Го изостави. Той се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Отче, защо си ме оставилъ ?“ Като не получи никакъвъ отговоръ, Христосъ разбра, че това е единъ оть въпроситѣ, който не може да се разреши, и спокойно предаде Духа си въ рѫцетѣ на Бога. Този е пѫтьтъ, презъ който минава човѣшката душа. Човѣкъ слиза на земята, туря раница на гърба си и отива на бойното поле да воюва. Той мисли, че ще се върне здравъ и читавъ, ще го посрещнатъ съ музика и пѣсни, но остава разочарованъ. Тамъ го посрѣща свиренето на куршумитѣ и едва сега разбира, че нѣма да се върне. Който е отишълъ на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вѣрата си въ Бога, или всичко ще изгуби и ще бѫде победенъ. Животътъ е пъленъ съ бойни полета, и вие трѣбва да бѫдете готови да се сражавате достойно и съ честь. Герои трѣбва да бѫдете! Ако приемете смъртьта, ще придобиете живота; ако се откажете отъ смъртьта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживѣете най-голѣмото разочарование. Приемете смъртьта, за да придобиете най-голѣмото благо — любовьта, носителка на вѣчния животъ. Пилатъ запита Христа: „Ти ли си царьтъ на Юдеитѣ?“ Христосъ му отговори: „Ти казвашъ“. Ако Христосъ бѣше царь Юдейски, нѣмаше да бѫде сѫденъ и разпнатъ. Понеже не бѣше такъвъ, въ което Го обвиняваха, Той бѣше изложенъ на поругания и най-после Го разпнаха. Човѣкъ трѣбва да бѫде изоставенъ отъ всички, за да се освободи отъ заблужденията. Докато има поне единъ човѣкъ, на когото да разчита, той не може да се освободи отъ заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено самъ, той е свободенъ отъ заблужденията си, отъ робството и ограниченията и минава отъ смърть къмъ животъ. Само при това положение човѣкъ разчита на Божественото Начало въ себе си. И тъй, бѫдете готови за последния изпитъ, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърть ви очаква. Разчитате ли на него, животъ ви очаква. Христось казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съмъ възлѣзълъ още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трѣбва да минете презъ кръста. Който не е миналъ презъ страшния кръстъ, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалечъ ще назърта, както евреитѣ мечтаха цѣли 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човѣкъ лицето на Бога, това значи, да бѫде великъ герой, да се е сражавалъ съ смъртьта и да е придобилъ живота. Съ други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобилъ свободата, който е пожертвувалъ човѣшкото въ себе си, т. е. всички човѣшки желания за смѣтка на Божественото. Той е приелъ Божия Духъ въ себе си, станалъ е едно съ Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертвуваха за Него. Тѣ отиваха съ радость и пѣсень на кладата и умрѣха като мѫченици. Дайте пѫть на Божественото въ себе си, за да придобиете вѣчния животъ, да станете едно съ Бога. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 7. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 3 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  17. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Източникъ на знанието Размишление. Две нѣща сѫ нуждни на човѣка, но трѣбва да знае, кои сѫ тѣ. Всѣки изпитва нужда отъ тѣзи нѣща, но не знае, кѫде да ги търси. Виждашъ, че часовникътъ ти не работи, но не знаешъ, какъ да го поправишъ, да върви правилно. Изучавашъ чуждъ езикъ, разбирашъ, че произношението ти не е правилно, но не знаешъ, какъ да го придобиешъ. Единъ американецъ предавалъ френски езикъ въ Америка. Той знаелъ добре граматиката, особено- ститѣ на френския езикъ, но произношението му било американско. Случило се, че отишълъ въ Парижъ по работа и слѣзълъ въ хотелъ. Като се разговарялъ съ единъ отъ прислуѫницитѣ на френски, последниятъ не могълъ да го разбере и, следъ дълги обяснения, той казалъ на професора: Моля, говорете ми на английски, по-добре ще ви разбера. И съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на американеца, професоръ по френски езикъ. Говорятъ съ близкитѣ си, говорятъ съ себе си, но нито близкитѣ имъ ги разбиратъ, нито сами себе си разбиратъ. Обезсърдчишъ се, отчаяшъ се, но самъ не разбирашъ състоянието си, не можешъ да си помогнешъ. И, въ края на краищата, бѣгашь отъ хората, търсишъ уединение. Какво ти е, самъ не знаешъ. Виждашъ, че нѣщо не е въ реда си, но какъ да го туришъ на мѣстото му, не знаешъ. Значи, знаешъ езика, но произношението ти е толкова неправилно, че никой не те разбира, и ти самъ не се разбирашъ. Обезсърдчението, неразположението, отчаянието сѫ временни състояния, съ които човѣкъ не може лесно да се справи. Днесъ го срѣщате веселъ, доволенъ, като че ли цѣлиятъ свѣтъ е неговъ, но на другия день е вече мраченъ, недоволенъ, като че ли всички хора сѫ виновни за състоянието му. Питатъ го, да не е боленъ, да не е умрѣлъ нѣкой неговъ близъкъ; указва се, че външно всичко е на- редъ. Има нѣщо криво въ него, но и той не знае, кѫде е. Кривото е вѫтре въ него. Щомъ отвѫтре е криво, и вънъ отъ него има нѣщо криво. Ти плачешъ, и времето нѣкѫде се развалило, и то плаче съ тебе заедно. Ако ти проронишъ две сълзи, времето излива милиони сълзи. Ти преставашъ да плачешъ, а времето продължава да пролива своитѣ сълзи. При това, не плачешъ само ти, но заедно съ тебе плачатъ още хиляди сѫщества. И тѣ сѫ неразположени, обезсърдчени и недоволни. Кой е причината за тѣзи състояния — времето, или самъ той? Когато е неразположенъ, човѣкъ е склоненъ да мисли, че другитѣ сѫ причина за неразположението му; когато е разположень, той мисли, че и другитѣ хора сѫ разположени, за което търси причината въ себе си. Щомъ е радостенъ, той казва, че неговата радость се предава и на окрѫжаващитѣ; когато е скръбенъ, казва, че окрѫжаващитѣ му предаватъ своята скръбь. Защо и при скръбьта не търси причината въ себе си? — Защото трѣбва да плаща. Човѣкъ плаща и когато е радостенъ, и когато е скръбенъ, но въ първия случай е богатъ, лесно плаща, а въ втория случай е беденъ, не може да плаща дълговетѣ си. Тази е причината, задето хората търсятъ виновници само въ скръбьта си. Това е криво разбиране. Знайте, че и когато скърбите, и когато се радвате, вие сте свързани едни съ други и взаимно си влияете. Като се говори за неразбиране на нѣщата, хората се обезсърдчаватъ, искатъ да разбератъ всичко. Това е невъзможно. Радвайте се и на неразбирането, както и на разбирането. И въ неразбирането има нѣщо красиво. Както въ красотата има нѣщо хубаво и нѣщо лошо, така и неразбирането има две страни: добра и лоша. Красивиятъ човѣкъ е и свободенъ, и ограниченъ. Дето мине, пѫтьтъ му е отворенъ. Но отъ друга страна, той е ограниченъ отъ погледитѣ на хората. Всички го гледатъ, искатъ да видятъ очитѣ, носа, устата, ушитѣ му; искатъ да чуятъ какво говори, какви отношения има съ хората. Колкото повече хора се интересуватъ отъ него, толкова повече се дразни той. Всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, безъ да му дадатъ часть отъ своето богатство. Красивиятъ трѣбва да е готовъ да дава, безъ да очаква да вземе нѣщо. Само така той е на правъ пѫ ть и може да запази красотата си. Фактътъ, че запазва красотата си, показва, че е придобилъ нѣщо и всѣки моментъ придобива още. Истината е влѣзла въ него и го прави свободенъ. А само свободниятъ може да бѫде красивъ. Истината дава, но сѫщевременно взема. Види ли, че нѣкой човѣкъ грѣши, тя веднага го изправя предъ себе си и го корегира. Да носишъ истината въ себе си, това значи, да бѫдешъ готовъ всѣки моментъ да слушашъ нейнитѣ забележки. Това е все едно, когато мѫжътъ има красива жена. Колкото и да е внимателенъ той, както и да се облича, тя все ще му намѣри нѣкаква погрѣшка, или въ облѣклото, или въ обходата. Добре е да имашъ красива жена, или красивъ мѫжъ, но трѣбва да знаешъ, че красотата е взискателна, не търпи никаква дисхармония. Красота, която произлиза отъ истината, хроникира нѣщата, както часовникътъ хроникира времето. Най-малкото помръдване на часовника показва, че времето тече. Сѫщото прави и барометърътъ по отношение промѣната на времето. Щомъ е така, радвайте се, когато красотата изнася погрѣшкитѣ ви. Само така можете да изправите своя външенъ и вѫтрешенъ животъ. Какво прави добрата домакиня? — Първо, тя купува прѣсно, доброкачествено брашно. Следъ това стопля вода и, като заври, оставя я известно време да истине. После замѣсва брашното, прави го на тесто и го оставя да втаса. Тя знае, колко време трѣбва да стои, докато бѫде готово за печене. Добрата домакиня мѣси и пече добре хлѣба си. Тя не се оправдава нито съ брашното, нито съ пещьта; тя знае качествата на брашното, познава пещьта си и изкарва добъръ хлѣбъ. Най-главното, което тя има предъ видъ, е да омѣси хлѣба, както трѣбва; тя не мисли за баници. Споредъ нея, баницата е второстепенна работа. Въ единъ анекдотъ се говори за службата на зърнеститѣ храни. Единъ день трѣбвало да отидатъ на война, да воюватъ за свободата си. За да не умратъ хората отъ гладъ, тѣ решили да оставятъ просото за храна на човѣчеството. То се възгордѣло отъ службата, която му дали, и ги запитало: Да ставамъ ли на баница? Тѣ му отговорили: Ти стани на хлѣбъ, че за баница не мисли. И съвременнитѣ хора изпадатъ въ положението на просото. Тѣ не се задоволяватъ да изпълнятъ своето предназначение, колкото и да е малко, но се стремятъ къмъ велики работи. Тѣ не се задоволяватъ да станатъ на хлѣбъ, да нахранятъ гладнитѣ, но искатъ да правятъ отъ тѣхъ баници, да ги поставятъ на богати трапези. Тукъ, именно, грѣшатъ хората. Изпълнете първо малкитѣ си задължения, а после мислете за голѣмитѣ. Да станешъ на баница, това значи, да си изработилъ такъвъ материалъ, който е удобенъ за точене. Това сѫ постигнали само напредналитѣ, само съвършенитѣ сѫщества. Следователно, въ пѫтя на възпитанието и самовъзпитанието на човѣка различаваме два метода: методъ за съвършенитѣ и методъ за несъвършенитѣ. Споредъ първия методъ, нито ще хвалишъ човѣка, нито ще го укорявашъ. Защо ще хвалишъ съвършения? Обаче, приложишъ ли втория методъ, и ще хвалишъ, и ще укорявашъ. Несъвършениятъ човѣкъ има нужда отъ похвала, да повдигнешъ духа му. Когато се възгордѣе, трѣбва да го укоришъ, да се смири. Едно се иска отъ човѣка: да знае, кога да прилага първия методъ и кога — втория. Не е все едно, само да покажешъ бучка захарь на човѣка и да опишешъ свойствата и, или да му дадешъ да опита захарьта. Като вкуси захарьта, той ще научи свойствата и. Ако я гледа отвънъ, безъ да я вкуси, той трѣбва да приеме на довѣрие вашитѣ думи. Съвършениятъ познава нѣщата отвънъ и отвѫтре, а несъвършениятъ ги опитва съ всичкитѣ си сѣтива. Ще кажете, че който опитва нѣщата, той се ползува отъ тѣхъ. Който ги приема на довѣрие, малко се ползува. Въ сѫщность, придобивкитѣ на човѣка зависятъ отъ неговата вѫтрешна подготовка. Който е готовъ да се жертвува за другитѣ, отвънъ печели малко, а отвѫтре — много. Какъвто е методътъ за изучаване свойствата на захарьта, такъвъ е методътъ и за изучаване на любовьта. Съвършениятъ, мѫдрецътъ познава любовьта и по външнитѣ и прояви, безъ да я опитва. Несъвършепиятъ я опитва. Най-напредъ той започва съ любовнитѣ писма и постепенно навлиза вѫтре. Първоначално той пише любовни писма на майка си и на баща си, на братята и на сестритѣ си, на приятелитѣ си и най-после на своя възлюбенъ или на възлюбената си. Ако ученикътъ пише любовни писма, изключватъ го отъ училището. Не е позволено на ученицитѣ да пишатъ любовни писма. Не е позволено и на женени мъже и жени да пишатъ любовни писма. Ще кажете, че това е противоречие. Дали е противоречие, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, човѣкъ да се наблюдава, да изучава себе си, да провѣрява, кои нѣща предизвикватъ противоречия. При това, той трѣбва да различава противоречията, да знае отде идатъ и да се справя съ тѣхъ. Сѫществуватъ два вида противоречия: външни и вѫтрешни. Външнитѣ противоречия се разрешаватъ лесно. Страшни сѫ вѫтрешнитѣ противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човѣкъ се изгубва въ себе си. За да излѣзе отъ това положение, той търси външна помощь. Мнозина се объркватъ толкова много въ противоречията, че не разбиратъ външни ли сѫ, или вѫтрешни. Понѣкога причината на противоречията е и външна, и вѫтрешна. Напримѣръ, нѣкой се чувствува отчужденъ, усѣща отдалечаване на хората отъ него, но и той самъ се отдалечава отъ тѣхъ. Той се намира въ безизходно положение, търси причината само вънъ отъ себе си, но, вмѣсто да се оправи, повече се обърква. Какво става съ онзи, който пътува съ параходъ по океана? Докато параходътъ е на пристанището, той се радва, че ще пътува. Щомъ започне да се отдалечава, той става скърбенъ. — Защо? — Отдалечава се отъ близкитѣ си, и тѣ се отдалечаватъ отъ него. Колкото повече параходътъ се отдалечава, толкова по голѣма е скръбьта му. Той се чуди, какво става съ него, че тъгата му се увеличава и се чувствува самотенъ, чуждъ на всички. Ако разбирането му за живота и за връзкитѣ съ хората е правилно, той ще изпитва само вѫтрешно отчуждаване. Ако разбирането му е ограничено, той ще изпитва и външно, и вѫтрешно отчуждаване. И тъй, за да се справя съ противоречията си, човѣкъ трѣбва да познава и външната, и вѫтрешната страна на живота. Нѣкой се смущава отъ факта, че, като работи върху себе си, не може да обича еднакво всички хора. Къмъ едни е отворенъ, а къмъ други — затворенъ; на онѣзи, които повече обича, дава повече; на онѣзи, които не обича, или нищо не дава, или малко дава. Той се обвинява въ пристрастие, но самъ не може да си помогне. За да разбере причината за нееднаквото си отнасяне къмъ хората, преди всичко, той трѣбва да разбира вѫтрешната връзка между душитѣ, да познава законитѣ, които регулиратъ отношенията между живитѣ сѫщества. Ето защо, дойде ли до любовьта, човѣкъ трѣбва да разбира нейнитѣ закони и методи за прилагане. Любовьта не се налага, нито съ пари се купува. Не можешъ да заставишъ човѣка да те обича, както не можешъ да изпросишъ нѣщо отъ него, ако не го заслужишъ. Въ Англия, напримѣръ, просията е забранена. Колкото и да чака нѣкой съ праздната си чинийка, никой нищо нѣма да му даде. Видять ли, че проси, ще го турятъ въ затворъ. Обаче, ако изпѣе или изсвири нѣщо, веднага чинийката ще се напълни съ пари. Като изучава живота, човѣкъ постепенно дохожда до правата мисъль. Не е лесно да мислишъ право. Мѫчно се придобива правата мисъль, още по-мѫчно е да чувствувашъ право, а най-мѫчно е да постѫпвашъ право. Правата мисъль, правото чувство и правата постѫпка сѫ мѣрки въ живота. Безъ да зна- ятъ тази мѣрка, нѣкой казватъ, че хората трѣбва да се обичатъ, както обичатъ себе си. Лесно се говори това, но изпълнението е мѫчно. — Защо? — Защото човѣкъ се блъска въ своитѣ мисли и чувства. Ако проникнете въ човѣшката мисъль, ще видите, че тя представя смѣсь отъ различни мисли, които объркватъ човѣка. Достатъчно е да фотографирате мислитѣ на обикновения човѣкъ, да видите, въ какъвъ хаосъ живѣе той. Нѣкой иска да знае, какво мислятъ хората. Добре, че не знае. Ако виждаше мисъльта на хората, така щѣше да се обърка въ нея, че мъчно можеше да се освободи. Това значи, да попадне човѣкъ въ чуждъ свѣтъ, отъ който съ години не може да излѣзе. Единъ отъ учителитѣ на древностьта далъ задача на единъ отъ своитѣ ученици, да мине презъ гъста гора, въ която имало голѣми, опасни змии, безъ да пострада отъ тѣхъ. Преди да пристъпи къмъ задачата, той мислилъ дълго и най-после дошълъ до заключение, че само чрезъ концентриране на мисъльта си може да реши правилно задачата. И наистина, той миналъ презъ гората, силно съсрѣдоточенъ въ мисъльта си, безъ да пострада отъ змиитѣ. Който е опиталъ силата на мисъльта, може да мине край змии, тигри, лъвове, безъ да го докоснатъ. Който нѣма тази опитность, предъ най-малката змия ще избѣга. Следъ това ще разправя, че видѣлъ голѣми змии на пътя си и миналъ презъ тѣхъ спокойно. Трѣбва да се пазите отъ чувството да преувеличавате нѣщата. Съ това сами си създавате мѫчнотии. Отъ друга страна, не можете да развивате правилно ума си. Преувеличаването води къмъ изопачаване на мисъльта и на чувствата. Нѣкой казва, че хората не го обичатъ. Къде е мѣрката, съ която опредѣля степеньта на любовьта? Да мисли, че никой не го обича, това значи, да си създава криви възгледи за нѣщата. Мислете право и не допущайте криви, изопачени мисли и чувства въ себе си. Който мисли право, той е дошълъ до вѫтрешната мѣрка на нѣщата. Едно се иска отъ човѣка: да стане господарь на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Да бѫдешъ господарь на себе си, значи, да разграничавашъ нѣщата въ живота си и да знаешъ, на кои отъ тѣхъ да дадешъ предимство. Ако ти се даде една задача, да знаешъ, може ли да се разреши при даденитѣ условия, или не може. Ако нѣкаква мисъль мине презъ ума ти, да знаешъ, трѣбва ли да я задържишъ, или да я отстранишъ. Не е лесно да разграничава човѣкъ мислитѣ и чувствата си. Даже светии не могатъ понѣкога да разграничатъ една мисъль или едно чувство отъ друго и изпадатъ въ изкушение. Често разликата между една и друга мисъль е толкова малка, че не могатъ да се разграничатъ. Нѣкой закъснѣлъ за трена само една минута. Наистина, една минута закъснение не е много, но тренътъ е заминалъ вече, не може да го стигне. Ако отидешъ на гарата една минута преди заминаването на трена, ще чакашь. Така е споредъ земнитѣ закони. Обаче, ако отидешъ въ невидимия свѣтъ, тамъ не се позволява нито да закъснявашъ за трена, нито да изпреваряшъ. Тамъ трѣбва да се явишъ точно на време, нито по-рано, нито по-късно. На земята такава точность е мѫчнопостижима, но на небето се изисква абсолютна точность. Тя има отношение къмъ вѫтрешния моралъ на живота, който има отношение къмъ всѣки човѣкъ. Само ти, който считашъ себе си за човѣкъ, ще прилагашъ възвишения моралъ въ живота си, безъ да държишъ смѣтка за окрѫжаващитѣ, дали го прилагатъ, или не. Ти трѣбва да бѫдешъ точно на време. Отъ себе си ще изисквашъ точность, а не отъ другитѣ. И тогава, като дойдешъ до кръстопѫтя на живота, ще минешъ и заминешъ, безъ да си се стълкновилъ. Дойдешъ ли минута по-рано, или по-късно, непремѣнно ще се сблъскашъ съ единъ отъ треноветѣ, които минаватъ по кръстопѫтя. Следователно, щомъ се стълкновишъ съ нѣкого, ти си дошълъ или съ една минута по-рано, или съ една минута по-късно. Религиознитѣ хора говорятъ за небето, като мѣсто за почивка и радости. Не е така. На небето има почивка, наистина, но и работа има тамъ. На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облѣклото и жилищата. Тамъ нѣма криза. Който влѣзе въ небето, не му остава нищо друго, освенъ да учи, да се разхожда, да пѣе и да свири. Каквото пожелае, всичко му се дава. Ако иска приятели, веднага ще бѫде обиколенъ отъ приятели; ако иска да бѫде самъ, веднага ще се намѣри въ градина съ цвѣтя и плодове, да размишлява и съзерцава. Щомъ се отегчи отъ уединението, веднага ще го обиколятъ сѫщества, приятелски разположени къмъ него, и той ще се разговаря съ тѣхъ. Изобщо, каквото пожелаете на небето, веднага ще ви се достави. Докато си на земята, дълго време ще работишъ и ще се трудишъ, за да постигнешъ желанията си. Животътъ на небето е съвършенъ. Тамъ сѫществата не познаватъ неразположение, обезсърдчаване, мѫчнотии. Обаче, хората на земята често изпадатъ въ неразположение. Причината за това е или въ умствения, или въ сърдечния свѣтъ. Ако въ ума или въ сърдцето имъ попадне нежелана мисъль или нежелано чувство, тѣ започватъ да страдатъ, изгубватъ разположението си. И обратно, ако пропуснатъ нѣкоя добра мисъль или нѣкое добро чувство, тѣ пакъ страдатъ. И въ двата случая, тѣ сѫ недоволни отъ себе си и казватъ, че не живѣять добре. Какво означаватъ думитѣ „добъръ или лошъ животъ?“ Повечето хора познаватъ добрия животъ, могатъ да го опишатъ, но не живѣятъ добре. Задачата на човѣка е да живѣе добре, а не само да говори за добъръ животъ. Изработете картината на добрия животъ отъ собственитѣ си мисли, чувства и постѫпки, а не на хартия, съ четка и бои. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни“. Той говори за съвършенството, защото живѣе въ него. На васъ е дадена задачата да приложите любовьта, за да придобиете съвършенството. Затова Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди“. Следователно, изпълняването на Христовитѣ заповѣди подразбира изпълняване на Божиитѣ заповѣди. А само онзи изпълнява Божиитѣ заповѣди, който има любовь къмъ Него. Прилагането на любовьта и упазването на Божиитѣ закони сѫ естествени, свободни процеси, както храненето. Трѣбва ли да учите хората, какъ да се хранятъ, какъ да вдигатъ и слагатъ вилицитѣ и лъжицитѣ си? Правилно ли е да поканите хора на угощение и да имъ четете лекция върху храненето? Тѣ ще ви слушатъ известно време и после ще кажатъ: Не можемъ вече да търпимъ, гладни сме, искаме да се нахранимъ. Тъй щото, поканите ли нѣкого на обѣдъ, сложете яденето предъ него и го оставете свободенъ. Той самъ ще намѣри начинъ, какъ да се нахрани. Като се храни, човѣкъ трѣбва да гледа въ чинията си, да не се върти налѣво и надѣсно, да следи, какъ ядатъ другитѣ. Когато се хранимъ, трѣбва да бѫдемъ свободни. Храненето е свещенъ актъ; отъ него зависи здравословното състояние на човѣка. Задачата на Божествената школа, която следвате, е да изнесе всички признаци на до- бродетелитѣ, които се отразяватъ благотворно върху здравето на човѣка. Медицината се занимава съ опредѣляне диагнозата на болеститѣ, а Божествената наука — съ опредѣляне признацитѣ на положителнитѣ прояви въ живота. Да се занимавашъ съ отрицателното, това значи, да се свържешъ съ него. Това не е задача на човѣка. Свързвайте се съ положителното и мислете за него. Като се говори за търпение, за милосърдие, за проява на чувства, на мисъль, всички иматъ характерни признаци. Знаете ли признацитѣ имъ, веднага ще познаете търпеливия и милосърдния човѣкъ. Ако въ дома ви дойде човѣкъ, въ когото чувствата сѫ обилни, ще забележите, че захарьта ви започва да овлажнява. Обаче, влѣзе ли въ дома ви човѣкъ, въ когото мисъльта има надмощие, ще забележите, че водата отъ шишето ви постепенно се изпарява, докато напълно изчезне. Значи, изобилието на чувствата причинява влага, а изобилието на мислитѣ —- сухота. Човѣкъ, въ когото мисъльта има надмощие, причинява изсушаване, сухота. Въ негово присѫтствие цвѣтята губятъ влагата си и изсъхватъ. Крайното изпаряване на влагата наричаме кражба. Когато предметитѣ се изпаряватъ, т. е. изчезватъ, казваме, че е станала нѣкаква кражба. Обаче, кражби сѫществуватъ само на земята, но не и въ разумния свѣтъ. Тамъ, ако вземешъ чужда вещь, тя отново отива на мѣстото си. Когато се говори на хората за разумния свѣтъ, за възвишенитѣ сѫщества, въ тѣхъ се явява желание да видятъ нѣкой ангелъ, светия или адептъ. Тѣ не знаятъ, че ако видятъ едно възвишено сѫщество, ще се намѣрятъ предъ голѣми мѫчнотии. Опасни сѫ ангелитѣ, светиитѣ и адептитѣ. Тѣ сѫ като красивата мома. Който види ангелъ, желае да бѫде като него и, понеже не може да го постигне, започва да страда. Кой човѣкъ не е пожелалъ красотата за себе си? Така човѣкъ се натъква на своето користолюбие, което го обърква и разстройва. Добре е да бѫде човѣкъ красивъ, но понѣкога красотата причинява голѣми страдания. Ето защо, докато не се приготви за духовния свѣтъ, дето сѫществува пълна хармония и красота, човѣкъ е свързанъ за земята, дето нѣщата сѫ достѫпни за неговия умъ и сърдце. Днесъ на хората се говори отъ гледище на съвършенитѣ, а не отъ гледището на не- съвършенитѣ. Що се отнася до живота на не- съвършенитѣ, всички го познаватъ. Важенъ е животътъ на съвършенитѣ, който се отличава съ мълчание. То не се изразява въ неговорене; то не е външенъ, но вѫтрешенъ процесъ. Съвършениятъ самъ решава задачитѣ си. Той мълчи и решава, както ученикътъ, който държи матура. Сѣда на чина и започва да решава. Наоколо му царува миръ и тишина; отвреме-навреме се чува само скърцането на перото. Съвършениятъ човѣкъ и като мисли, и като чувствува е повече въ мълчание. Каквито противоречия и мѫчнотии срѣща въ живота си, той не се оплаква, не се гнѣви, мълчаливо се справя съ тѣхъ. Той знае, че красивитѣ и велики нѣща се извършватъ тайно и въ мълчание. Не е лесно да видишъ красотата. Който иска да я види, трѣбва скѫпо да плати. Младъ момъкъ срещналъ на пѫтя си една млада, стройна, пъргава мома, но така забулена, че не могълъ да види лицето и. Той се заинтересувалъ отъ нея и си казалъ: Тази мома трѣбва да е много красива, искамъ да видя лицето и. Съ тази цель, той започналъ да я следи навсѣкѫде. Всѣки день вървѣлъ подиръ нея, съ желание да я види, да се порадва на красотата и. Момата се отегчила отъ него и единъ день, безъ да мисли много, обърнала се и му ударила две плесници. Каква била изненадата му, когато булото и паднало, и той видѣлъ красотата и, която го заслѣпила. Другъ момъкъ билъ свидетель на случката и се обърналъ къмъ него съ думитѣ: Какъ можа да понесешъ тази обида? На твое мѣсто, азъ не бихъ понесълъ такова унижение. Влюбениятъ момъкъ отговорилъ: Това не бѣха плесници, но благословение, което се излѣ върху мене. Азъ съмъ щастливъ, че можахъ да постигна желанието си. Предъ мене се откри такава красота, каквато никога не съмъ виждалъ. Значи, първиятъ момъкъ е доволенъ отъ плесницитѣ, защото тѣ му открили пѫтя къмъ красотата. Той вижда вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Вториятъ момъкъ се спира върху външностьта на нѣщата и, понеже лесно се обижда, остава чуждъ ша вѫтрешния имъ смисълъ. Много отъ съвременнитѣ хора стоятъ далечъ отъ Божествения свѣтъ, защото сѫ само зрители на проявитѣ на живота. Тѣ не го разбиратъ и, каквато неприятность имъ се случи, казватъ: Не мога да търпя повече! Не можешъ да търпишъ, но нѣма да видишъ лицето на красивата мома. Ако приемешъ плесницитѣ на живота търпеливо и съ радость, любовьта ще се разкрие предъ тебе съ всичката си красота и сила. Обиждашъ ли се отъ плесницитѣ на любовьта, ти всѣкога ще останешъ далечъ отъ нея. Тя ще мине и замине край тебе, безъ да я познаешъ, безъ да научишъ урока си. Търсете любовьта, истината и красотата съ всичката си душа, и тѣ ще ви се откриятъ. Ще кажете, че красивата мома не е постѫпила добре съ момъка, който се влюбилъ въ нея. Постѫпката на момата не е добра, понеже тя изгубила равновесието си, но момъкътъ постигналъ желанието си. Той решилъ задачата си и разбралъ, че великитѣ нѣща се постигатъ съ постоянство и любовь. Често хората се питатъ, не може ли да се живѣе безъ страдания. Не може безъ страдания. Тѣ представятъ плесницитѣ, които отварятъ очитѣ на човѣка. Докато не е получилъ нито една плесница, човѣкъ е слѣпъ, не вижда вѫтрешния смисълъ на живота. Щомъ получи една - две плесници, очитѣ му се отваратъ, и той вижда красотата на живота. Следователно, за предпочитане е да те удари красивата мома по лицето, но да прогледашъ. Останешъ ли слѣпъ, само ще гледашъ, ще се озърташъ натукъ - натамъ, безъ да виждашъ и разбирашъ смисъла на живота. Една жена изгубила мѫжа си, когото много обичала. Той заболѣлъ внезапно и умрѣлъ. Тя не могла съ нищо да се утеши. Скръбьта и била толкова голѣма, че тя се затворила въ стаята си, никого не искала да вижда. Най-после успѣли да я убедятъ да отиде въ Ерусалимъ, на Божи гробъ, дето имало едно малко прозорче, презъ което се виждали душитѣ на онзи свѣтъ. Тя тръгнала за Ерусалимъ съ надежда да види презъ прозорчето любимия си мѫжъ. Тамъ видѣла, какъ се молятъ калугеритѣ, какъ служатъ на Бога, но, като дошла до прозорчето, нищо не видѣла. Дълго време се взирала въ него, но то не се отворило и не могла да види възлюбения си. — Защо не го видѣла? — Защото прозорчето не се отваряло всѣкога. Следователно, и ти ще видишъ много нѣща въ живота си, но едно нѣма да видишъ — своя възлюбенъ. — Защо? — Прозорчето на твоя храмъ е затворено. Докато не се научишъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ право, твоето вѫтрешно прозорче нѣма да се отвори. Ти ще гледашъ само, безъ да виждашъ и разбирашъ вѫтрешния смисълъ на живота. Христосъ говорѣше на ученицитѣ си съ притчи, но тѣ не разбираха всичко. Той ги питаше: Още ли не разбирате, какво ви говоря? Този въпросъ може да се зададе и на сегашнитѣ вѣрващи. Тѣ говорятъ за Христа, за Божественъ Промисълъ, но, като се намѣрятъ въ затруднение, казватъ: Какво ще се прави? Какъ ще се живѣе ? Вѫглища и дърва нѣма, кѫщата трѣбва да се поправи, на хората не може да се разчита. Защо създаде Богъ този свѣтъ? Така мислятъ и вѣрващи, и невѣрващи. И еднитѣ, и другитѣ сѫ отчасти прави. Организираниятъ животъ се проявява по единъ начинъ, неорганизираниятъ — по другъ. Ако животътъ ви не е добъръ, причината не е външна; отъ човѣка зависи да нареди и организира живота си. — Трѣбва да се живѣе добре, да се обичаме! — Така е, всички хора трѣбва да се обичатъ, но съ никого не трѣбва да се злоупотрѣбява. Ако си отишълъ за помощь при нѣкого единъ пѫть, втори пѫть не трѣбва да го безпокоишъ. Отидешъ ли втори и трети пѫть при единъ и сѫщъ човѣкъ за услуга, ти нарушавашъ закона. Като си слѣзълъ на земята, съ население два милиарда и половина, ще обиколишъ всички по единъ пѫть и следъ това имашъ право да отидешъ при първия, да искашъ отъ него втора услуга. Всички хора сѫ твои братя и сестри, ще ги посетишъ, ще искашъ услуга и помощь отъ тѣхъ. Ще кажете, че нѣмате физическа възможность да направите това. Щомъ е така, ще разчитате първо на себе си, въ когото живѣятъ всички души. Само така ще се организирате и ще се радвате на уреденъ животъ, външно и вѫтрешно. За да организира живота си, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Всѣки има възможность да увеличи свѣтлината си. Който има повече свѣтлина, той се е справилъ съ недоволството, съ несгодитѣ въ живота. „А онѣзи, които ядоха, бѣха до четири хиляди.“ Значи, Христосъ нахрани четири хиляди души съ седемь хлѣба и нѣколко риби. Той приложи Божествения методъ, затова можа да нахрани толкова много хора съ седемь хлѣба. Когато едно малочислено семейство не може да се справи съ нѣколко хлѣба на день, това показва, че то прилага обикновения методъ, а не Божествения. При обикновения методъ многото става малко, а при Божествения — малкото се увеличава и става много. Нѣкой се лѣкува по обикновенъ начинь и търси лѣкари, на които плаща скѫпо, но и при това положение не е сигуренъ за живота си. Другъ прилага Божествения методъ при лѣкуването си и, безъ да плаща, безъ да разчита на външна помощь, той е сигуренъ, че щe оздравѣе. И при този методъ човѣкъ плаща, но съ сърдцето и съ ума си. Да се лѣкувашъ по Божественъ начинъ, това значи, да измѣнишъ живота си, да водишъ чистъ и светъ животъ. Останешъ ли вѣренъ на стария животъ, ти ще изгубишъ всичко, което си придобилъ. Това виждаме въ стиха, въ който се говори за болния, който лежалъ 38 години. Христосъ му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Следъ това добави: „Иди у дома си и повече не съгрѣшавай.“ Понеже Христосъ приложи Божествения методъ къмъ този боленъ, Той му каза да не грѣши повече, за да не се разболѣе отново. Като се говори за двата метода, имаме предъ видъ двата закона — стария и новия. Ако наблюдавате отношенията между сина и бащата, виждате, че синъть е готовъ да се извини и изповѣда своитѣ погрѣшки предъ баща си. Това е по стария законъ. Споредъ новия законъ, бащата е готовъ да се извини предъ сина си, бащата се извинява, както за своитѣ погрѣшки, така и за тѣзи на сина си. Той се счита виновенъ и въ двата случая. Това показва, че висшето взема върху себе си грѣховетѣ и погрѣшкитѣ на нисшето. И за Христа е казано, че поелъ грѣховетѣ на цѣлото човѣчество. Значи, Този, Който никога не е грѣшилъ, пое грѣховетѣ на хората. Христосъ направи това, съ цель да примири човѣка съ себе си, т. е. съ Бога въ себе си. И когато пѫтищата на човѣка сѫ угодни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му. Ето защо, който иска да се примири съ врага си, трѣбва да пази връзката си съ Бога, да не се прекѫсва. Какво се иска отъ сегашнитѣ хора?—Да се примирятъ съ враговетѣ си и съ Бога въ себе си. За да постигне това, човѣкъ трѣбва да върви подиръ красивата мома, докато му удари две плесници. Следъ това той престава да ходи подиръ момата и се радва, че очитѣ му сѫ отворени и вижда ясно. Не се обиждайте, когато животътъ ви удари две плесници. Ако приятельтъ, който ви обича, ви удари две плесници, не му се сърдете. Следъ време ще разберете, че тѣ сѫ донесли своето благословение. Пъкъ и приятельтъ ви скоро ще съзнае погрѣшката си и ще се извини. Това значи, че примиряването, като вѫтрешно чувство, действува между хората и ги сближава. Ако двама приятели се скаратъ, а следъ това се помирятъ, отношенията имъ ставатъ по- сърдечни, отколкото били по-рано. Понѣкога човѣкъ се скарва и съ себе си. — Кога? — Когато човѣшкото въ него иска да вземе надмощие предъ Божественото. Той иска да се прояви, да вземе първо мѣсто. Ако е религиозенъ, той иска да заеме мѣстото на единъ отъ апостолитѣ или ученицитѣ на Христа. Колко бѣха Христовитѣ ученици? — Дванадесеть. Тѣ представятъ 12-тѣ зодии, които обхващатъ цѣлото човѣчество. Който е свързанъ съ тѣзи зодии, той е въ съгласие съ всички живи сѫщества по лицето на земята. Той разбира законитѣ на живота, поради което не се обезсърдчава, не се отчайва, нито се отвращава. Напримѣръ, ако срещнешъ грозенъ човѣкъ, ти нѣма да се отвратишъ, но ще кажешъ: Този човѣкъ е незавършена картина, но единъ день ще се завърши и ще стане красива. Ако направишъ погрѣшка, нѣма да се изобличавашъ, но ще кажешъ: Работата ми още не е свършена. Всѣка погрѣшка показва, че картината не е свършена. Ако си нетър- пеливъ, ще знаешъ, че картината ти не е свършена. Не мислишъ правилно — картината ти не е свършена. Всѣки трѣбва да работи върху себе си, да свърши картината си. За да не губите времето си напраздно, не се занимавайте съ чуждитѣ картини, каквито погрѣшки и да иматъ тѣ. Има два вида погрѣшки: външни и вѫтрешни. И добродетелитѣ биватъ външни и вѫтрешни. Изправяйте своитѣ погрѣшки, а за чуждитѣ бѫдете слѣпи. Пазете се отъ погрѣшки, които мѫчно се изправятъ. Синъ се обидилъ отъ баща си и, за да го накара да се замисли върху поведението си, хвърля се отъ една канара и счупва крака си. Сега и бащата, и синътъ съжаляватъ за погрѣшката си. Синътъ трѣбваше да се качи на канарата, да се полюбува оттамъ на мѣстностьта и да се върне назадъ. Избѣгвайте крайноститѣ. Нѣкой има цвѣтя и ги полива толкова често, че пръстьта имъ се разсипва. Другъ пъкъ не полива цвѣтята си , и тѣ изсъхватъ. Това сѫ крайности. Като работите върху себе си, ще поливате почвата си умѣрено, за да се развивате правилно. Този е истинскиятъ методъ при само- възпитанието. 3 а д а ч а: Прочетете пета глава отъ Евангелието на Матея, въ която се говори за блаженствате и размишлявайте върху тѣхъ въ продължение на десеть деня. Бѫдете будни въ това време, да прилагате блаженствата, да видите, какво можете да научите оть тѣхъ. Блаженствата представятъ методи за самовъзпитание. Като работите съ тѣхъ, ще забележите, че всѣко блаженство може да се прилага при специфични условия. Започнете работата си съ първото блаженство и си отбелязвайте, какъ сте го приложили. Така ще познаете, доколко сте нищи ду- хомъ, кротки, милосърдни и т. н. Нѣкой минава за кротъкъ, но най-малкото бодване въ тѣлото го дразни и безпокои. Нѣма нищо страшно въ бодежитѣ, които се явяватъ въ кръста, въ рѫцетѣ, въ колѣнетѣ, или въ ставитѣ. Бодежитѣ не сѫ нищо друго, освенъ предсказания за времето или за събитията, които ще ставатъ. По бодежитѣ въ краката или въ рѫцетѣ, човѣкъ познава, какво ще бѫде времето, топло или студено, дъждовно или сухо. Сѫщо така той може да познае, какъ ще се развие известно събитие. Който не разбира тѣзи нѣща, плаши се и вика лѣкари да му помогнатъ. И тъй, работете върху себе си, да придобиете чисти и прави мисли и чувства. Щомъ мислитѣ и чувствата сѫ прави, и постѫпкитѣ ви ще бѫдатъ прави. Който има прави мисли, чувства и постѫпки, той може да разбере живота и да следва пѫтя, по който идатъ Божиитѣ блага. Само така човѣкъ ще познае себе си, своя ближенъ и Бога. Само така той ще се справя съ противоречията си и ще гледа на тѣхъ като на задачи, а не като спънки. Чрезъ противоречията той развива ума и сърдцето си и усилва волята си. Като се говори за правилно развиване на ума и на сърдцето, вземаме въ внимание и развитието на тѣлото. Между частитѣ на тѣлото трѣбва да има известно съотношение. Често се запитвате, каква трѣбва да бѫде широчината на врата, на кръста и т. н. Намѣрено е, че въ нормално развития организъмъ широчината на рѫката при китката, умножена два пѫти, трѣбва да даде дебелината на врата. Дебелината на врата, умножена два пѫти, дава широчината на кръста или талията. Ето защо, като работи върху духовното си развитие, човѣкъ трѣбва да работи и върху организма си. Тогава поговорката „въ здраво тѣло — здравъ духъ“ излиза вѣрна. Безъ прилагане нѣма знание. Затова е казано, че прилагането е източникъ на знанието. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 27 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  18. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Степени на разбиране Марка, гл 1. Мнозина четатъ Свещенитѣ книги, Библията. Ако ги запитатъ, защо четатъ тѣзи книги, едни ще отговорятъ, че търсятъ правия пѫть, други — истината. Какво представя истината? Какво опредѣление можете да дадете за нея? Ще кажете, че лесно се говори истината. Опитайте се да кажете на нѣкого истината, да видите лесно ли се говори. Опитайте се да опишете човѣка, да видите лесно ли се изчерпва това понятие. Ще кажете, че човѣкъ се ражда малъкъ, като дете, което расте, става юноша, възрастенъ и най-после остарява. Фазитѣ, презъ които минава той, представятъ ли същинския човѣкъ? Истинскиятъ човѣкъ не е нито въ детската възрасть, нито въ юношеството, нито въ старо стьта. Той не е нито въ раждането, нито въ смъртьта. Къде е тогава? — Нѣкѫде. Никой не може да каже, че е видѣлъ човѣка. Той не е нито въ очитѣ, нито въ устата, нито въ носа. Да мислите, че сте видѣли човѣка, това е все едно, че сте видѣли къщата му. Значи, понятията човѣкъ, вѣра, истина сѫ от- влѣчени, не могатъ да се конкретизиратъ. Какво представя вѣрата? Мѫчно може да се опредѣли понятието вѣра, но тя се проявява въ мѫчнотиитѣ на живота. Ако при всички изпитания и мѫчнотии човѣкъ е смѣлъ и решителенъ, не се колебае, не се съмнява, той има вѣра. Най малкото колебание въ живота му показва, че вѣрата му не е силна. Каква вѣра е тази, която те заставя да се качвашъ на дърво при срѣщата си съ мечка? Докато не те е срещнала мечката, ти си въ молитва, уповавашъ на Бога, вѣрвашъ, че ще те избави отъ нея. Щомъ я срещнешъ, всичко забравяшъ и се покатервашъ на дървото. И при това положение, пакъ се молишъ и вѣрвашъ въ Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вѣрата. Докато не си срещналъ мечката, мислѣлъ си, че си създаденъ по образъ и подобие на Бога. Щомъ срещнешъ мечката, всичко забравяшъ. И тогава, ти, висшето сѫщество, създадено по образъ и подобие на Бога, се плашишъ отъ нисшето. То те заставя да се качишъ на дървото и оттамъ да гледашъ. Защо бѣгашъ отъ мечката? Не можешъ ли да и заповѣдашъ да се отбие отъ пѫтя ти? За да разбира нѣщата, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина. Какво представя свѣтлината? И това е едно понятие, което мѫчно се опредѣля. Казваме, че свѣтлината разкрива свѣта, но тя не е свѣтътъ. А какво е свѣтътъ, и това понятие не е обяснено. Свѣтътъ се проявява чрезъ свѣтлината, но какво е свѣтътъ, какво е свѣтлината, не е ясно. Отъ понятието свѣтлина сѫ произлѣзли много думи. Свѣтлината е външна проява на човѣшкия умъ. Дето има мисъль, има и свѣтлина; дето мисъльта отсѫт- ствува, тамъ и свѣтлината отсѫтствува. — На какво се дължи мисъльта? — На живота. Значи, дето има животъ, има мисъль; дето има мисъль, има свѣтлина; дето има свѣтлина, тамъ се разкрива външниятъ свѣтъ. Често се говори за свѣтски и за духовни хора. Каква е разликата между свѣтския и духовния човѣкъ? Свѣтскиятъ човѣкъ е подобенъ на дете. Каквото види, иска да го пипне. Духовниятъ е като възрастния; той изследва нѣщата съ мисъльта си, а не съ пипане. Той ходи съ виждане, а не съ пипане. Който пипа предметитѣ, все ще ги опетни. Защо свѣтскиятъ човѣкъ пипа нѣщата? — За да разбере, реални ли сѫ, или не. Духовниятъ не пипа, защото е намѣрилъ Бога, познава Го и гледа на всичко, като на отражение на реалностьта. За свѣтския човѣкъ, който не е намѣрилъ Бога, всичко, което може да пипне, е реално. За духовния, реаленъ е само Богъ. Всичко останало е отражение на Бога, на великата реалность въ свѣта. — Какъ намира човѣкъ Бога? — По различни пѫтища. Много сѫ пѫтищата, които водятъ къмъ Бога, много сѫ и начинитѣ за познаването Му. Въ търсене на методи и пѫтища за познаване на Бога, религиознитѣ се раздѣдили въ своето вѣрую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др. Последнитѣ гледатъ на православнитѣ като на езичници, като на хора отъ Стария Заветь, които си служатъ съ кадене, палене на свѣщи, курбани и т. н. Тѣ проповѣдватъ вѣра въ Господа Исуса Христа, като спаситель на човѣчеството. Следъ това се яви друго вѣрую, баптисти, които изповѣдватъ кръщението, като съзнателенъ актъ. За това тѣ кръщаватъ човѣка, когато стане на 33 години, а не като малко дете. После се явиха сѫботянитѣ, които пазятъ съботата. Въ това отношение тѣ сѫ старозаветници. Най- после се явиха петдесетницитѣ, които проповѣдватъ слизането на Духа върху човѣка. Онзи, върху когото слиза Духътъ, започва да говори на особенъ езикъ. Така става смѣшение на езицитѣ. Всички говорятъ, викатъ, пророкуватъ. Ако влѣзете въ събранието на петдесетницитѣ, дето всѣки е пророкъ, ще се чудите, въ кого да вѣрвате. Изобщо, всички секти, всички религии иматъ нѣщо хубаво и право, но още не са намѣрили абсолютната истина. Ще дойде день, когато всички хора ще иматъ едно вѣрую, както съществува Единъ Вѣченъ, Истиненъ Богъ. Днесъ всички хора търсятъ истината, поради което се създаватъ различни възгледи, различни вѣрвания и убеждения. Кое е отличителното качество на истината? — Свободата. Който намѣри истината, той е външно и вѫтрешно свободенъ. Чрезъ свободата се изявява външниятъ и вѫтрешниятъ животъ на човѣка. Животътъ се изявява чрезъ любовьта. Любовьта пъкъ е пѫть за познаване на Бога. Дойде ли до любовьта, човѣкъ едва може да назърне въ Божествения свѣтъ, да види Бога. Който придобие любовьта, той е свободень отъ противоречията. Въ любовьта противоречия не сѫществуватъ, но, вънъ отъ нея, тѣ сѫ необходими. Безъ тѣхъ животътъ се обезсмисля. Ако вървишъ по земята и куцашь, това показва, че кракътъ те боли. Ако съ болния кракъ се качишъ на аеропланъ, ще минешъ за здравъ човѣкъ, защото нѣма да движишъ крака си. Има ли нѣкакво противоречие въ това? Обаче, ако кракътъ ти е здравъ, ти нѣма да куцашь и на физическия, и въ Божествения свѣтъ. Нѣкои уподобяватъ мисленето съ хвъркането, затова казватъ: Който мисли, хвърчи високо. Обаче, не всѣки, който мисли, хвърчи. Напримѣръ, болниятъ мисли много, безъ да хвърчи. Здравиятъ мисли малко и високо хвърчи. Той има здрави, положителни мисли. Болниятъ има много мисли, но повечето отъ тѣхъ сѫ неустойчиви, лесно се разлагатъ и гниятъ. Ето защо, мисъльта трѣбва постоянно да се чисти, да се освобождава отъ всичко неустойчиво и гнило. Представете си, че вие обичате една своя приятелка, храните къмъ нея добри, положителни мисли и чувства. Следъ време срѣщате друга мома, която ви става приятна, и забравяте първата. Не само че я забравяте, но тя ви става неприятна. Щомъ си помислите за нея, изпитвате неприятно чувство. Въ случая, първата ви приятелка представя неустойчивата мисъль, която гние и се разлага; втората ви приятелка е здравата, устойчивата мисъль, къмъ която се стремите. Обаче, другъ човѣкъ срѣща вашата първа мисъль, възприема я съ радость; за него тя е здрава, положителна мисъль. Това показва, че нѣщата сѫ относителни. Ние живѣемъ въ относителенъ свѣтъ, поради което нѣкой мисли за известни хора сѫ добри, а за други — лоши. Всѣки трѣбва да познава себе си, да разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно. Слушате да се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде сериозенъ. Други казватъ, че трѣбва да бѫде веселъ, засмѣнъ. Кога и при какви случаи той трѣбва да бѫде строгъ и кога — веселъ? Ако си проповѣдникъ, ще бѫдешъ строгъ, не ти е позволено да проповѣдвашъ и да се смѣешъ. Ако си слушатель, пакъ ще бѫдешъ сериозенъ, ще внимавашъ какво се говори. Обаче, проповѣдникътъ има право да развесели слушателитѣ, да каже нѣщо весело. Кога трѣбва да говори весели работи? — Когато мисъльта му стане тежка, мѫчна за възприемане. Човѣкъ може да се смѣе, когато седне предъ трапеза, пълна съ ядене. Ако трапезата е праздна, нѣма защо да се смѣе. Човѣкъ се смѣе още и при контраститѣ въ живота. Ако видишъ дете, което облѣкло дрехитѣ на дѣдо си, взело неговата тояга и си въобразява, че е старецъ, ти непремѣнно ще се засмѣешъ. То мисли, че е като дѣдо си, а въ същность не е. Ако дѣдото започне да говори на детски езикъ, и той става смѣшенъ. Нито детето може да стане като дѣдо си, нито дѣдото като внучето си. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, кога да се смѣе и кога да бъде сериозенъ; също така той трѣбва да знае, кога да прѣдизвиква смѣхъ на хората. Не ставатъ ли нѣщата навреме, всѣкога се създаватъ противоречия. Единъ беденъ човѣкъ отива въ дома на богатия си съседъ да иска пари на заемъ. За да го предразположи, той не пристъпва направо къмъ въпроса, но заобикаля, говори за едно, за друго, докато най-после богаташътъ го предизвиква да се изкаже. Бедниятъ казва, че е дошълъ да иска пари на заемъ. Богатиятъ отговаря: Не мога да ти услужа, не ми внушавашъ довѣрие. Обаче, има едно условие, при което мога да ти услужа: ако дадешъ дъщеря си на моя синъ. Той се влюбилъ въ нея и не може да намѣри спокойствие. Сега бедниятъ отговаря: Не мога да дамъ дъщеря си, защото синътъ ти не ми внушава довѣрие. Ето едно противоречие, което трѣбва да се разреши. Какъ ще го разрешите вие? Въ края на краищата, далъ ли е богатиятъ пари на бедния си съседъ, и бедниятъ далъ ли е дъщеря си на богатския синъ? Ако разрешите правилно този въпросъ, ще придобиете нова свѣтлина въ ума си. Мнозина искатъ да знаятъ, дали сѫ добри хора, или не. Всѣки иска да знае, какво мнение иматъ окрѫжаващитѣ за него. Единъ отговоръ може да се даде, на този въпросъ: Майсторътъ, Който те е направилъ, е добъръ, но дали ти си добъръ, не зная; трѣбва да те изпитамъ.—Възможно ли е майсторътъ грънчарь да бѫде добъръ, а грънцитѣ да не сѫ добри. — Възможно е. Грънцитѣ сѫ добре направени, добре опечени, но глината може да бѫде отъ различни качества. Има чиста, бѣла глина — каолинъ, но има и нечиста, неустойчива глина Всичкитѣ грънци не сѫ направени отъ една и сѫща глина. Качеството на човѣка зависи отъ качеството на преобладаващитѣ въ него мисли, чувства и постѫпки. Мислитѣ представятъ неговия умственъ свѣтъ, свѣтътъ на духа; чувствата представятъ духовния свѣтъ — свѣтътъ на сърдцето, а постѫпкитѣ — свѣтътъ на неговата душа. Значи, външната страна на човѣка се опредѣля отъ неговитѣ мисли, вѫтрешната — отъ неговитѣ чувства, а самиятъ човѣкъ — отъ неговитѣ постѫпки, т. е. отъ неговата душа. Постѫпкитѣ сѫ жители на човѣшката душа. Като знаете, че мислитѣ, чувствата и по- стѫпкитѣ представятъ външния и вѫтрешния животъ на човѣка, трѣбва да бѫдете внимателни, да не допущате нечисти, дисхармонични мисли и чувства въ себе си. Всѣка дисхармония нарушава вѫтрешния миръ на човѣка. Има музиканти, които не допущатъ пито единъ фалшивь или нечистъ тонъ до ухото си. Чуятъ ли такъвъ тонъ, тѣ махатъ съ рѫка и излизатъ вънъ. Махането съ рѫка пресича вълнитѣ на нечиститѣ тонове За предпочитане е човѣкъ да маха съ рѫка, за да се освободи отъ нечиститѣ мисли, отколкото да мърда езика си и да изказва груби, обидни думи. Така трѣбва да постѫпватъ и религиознитѣ. Нѣкой религиозенъ се разгнѣви и изказва обидни, горчиви думи. Вмѣсто да трови себе си и окрѫжаващитѣ, по-добре да махне съ рѫка и да излѣзе вънъ. И религиозниятъ, и свѣтскиятъ трѣбва да знаятъ силата на думитѣ и да ги прилагатъ на мѣсто. Тѣ се залавятъ съ велики работи, а пропущатъ обикновенитѣ. Религиозниятъ описва онзи свѣтъ, безъ той самъ да го е видѣлъ. Учениятъ описва живота на слънцето, безъ да е ходилъ тамъ. Ще кажете, че тѣ знаятъ тѣзи нѣща по чувство, по вѫтрешенъ пѫть. Човѣкъ може да вижда нѣщата и пакъ да не ги знае; може да ги чувствува и пакъ да не ги знае; може да ги мисли и пакъ да не ги знае; може да постѫпва добре и пакъ да не ги знае. И тъй, не можешъ да познавашъ живота, докато не си придобилъ любовьта; не можешъ да имашъ знание, докато не си придобилъ свѣтлината; не можешъ да имашъ свѣтлина и знание, докато не си мѫдъръ; не можешъ да бѫдешъ свободенъ, да имашъ широта, докато истината не е въ тебе. Вънъ отъ истината никаква свобода не сѫществува. Направишъ ли най-малката погрѣшка, ти постепенно губишъ свободата си. Безъ любовь, безъ мѫдрость и безъ истина, човѣкъ губи всичко, което е придобилъ. И тогава, ако питате, кой е истинскиятъ човѣкъ, отговарямъ: Истински човѣкъ е този, който носи образа на любовьта, на мѫдростьта и на истината Това значи човѣкъ съ тежесть, съ съдържание. Мислитѣ опредѣлятъ съдържанието на човѣка, а по стѫпкитѣ му — неговата цена, неговия устой. Днесъ малко хора минаватъ за истински човѣци. Тѣ се отдалечаватъ отъ правия пѫть на живота и желаятъ нѣща, които не имъ сѫ нуждни. Всѣки се оплаква, че хората не го разбиратъ, че Богъ не приема молитвата му и т. н. Едно е нуждно на човѣка: да се моли искрено и отъ сърдце, безъ да очаква бързъ отговоръ; да разбира хората и да ги изучава, като предметно учение, безъ да очаква тѣ да го разбератъ; да изучава всичко, което Богъ е създалъ, безъ да се запитва, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе; да обича хората, безъ да очаква тѣ да го обичатъ. Нѣкой иска всички да го обичатъ, да вървятъ следъ него. Той не подозира, какво нещастие ще го сполети, ако всички живи сѫщества го обикнатъ и тръгнатъ следъ него. Единъ младъ момъкъ, окултенъ ученикъ, искалъ да приложи знанието си въ живота, да оживява нѣщата. Въ него се родило желание, да има поне едно детенце, да се разговаря съ него, да го учи, да създаде великъ човѣкъ. Понеже не искалъ да се жени, той решилъ да приложи своето знание — отъ житно зрънце да създаде дете. Той взелъ едно чувалче съ жито, отворилъ го и започналъ да произнася магически формули, за да оживи житнитѣ зрънца. Понеже криелъ въ себе си горещо желание да има деца, житнитѣ зрънца се превърнали на деца. Въ първия моментъ той се зарадвалъ, но после се видѣлъ въ чудо, какъ да се справи съ тѣхъ. Тѣ тръгнали следъ него и започнали да викатъ за хлѣбъ. Какъ да нахрани толкова деца? Отде да намѣри хлѣбъ за всички? Като видѣлъ, че не може да се справи съ тѣхъ, той взелъ една тояга и започналъ да ги удря, докато избилъ всички. Само едно отъ децата успѣло да се скрие задъ вратата и да запази живота си. Като го видѣлъ бащата, то започнало да му се моли: Татко, не ме убивай! Остави поне мене да живѣя. Той изпълнилъ молбата му и останалъ само съ едно дете. Какво показва това? — Че човѣкъ трѣбва да остави само едно желание въ сърдцето си, него да отхрани и отгледа. Важно е, какво трѣбва да бжде това желание: едно желание, сѫществено, което да има предимство надъ другитѣ. Това желание трѣбва да се подчинява на разумната воля на човѣка, той да го управлява. Всички останали желания не трѣбва да се изхвърлятъ, но да се възпитаватъ, да се съгласуватъ съ сѫщественото. Казвате: Човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ, да служи на Бога. — Това не е лесна работа. Да бѫдешъ съвършенъ, това значи да знаешъ, какъ да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ. Това е велико нѣщо, което не се придобива отвънъ. Има единъ начинъ, по който човѣкъ може да мисли, да чувствува и да постѫпва правилно. Той се заключава въ познаването на Бога. — Можемъ ли да познаемъ Бога абсолютно? — Не можете да Го познаете абсолютно, но отчасти. Достатъчно е само да зърнете образа Му, за да започнете да мислите, да чувствувате и да действувате правилно. — Ще имаме ли противоречия тогава? — Ще имате, но ще се справяте лесно съ тѣхъ. При сегашнитѣ условия на живота, нѣма човѣкъ въ свѣта, мѫжъ или жена, ученъ или простъ, вѣрващъ или невѣрващъ, който да бѫде свободенъ отъ противоречия. За човѣка на земята тѣ сѫ необходимость, тѣ сѫ неизбѣженъ пѫть. Всѣки разрешава противоречията си по-лесно, или по-мѫчно, споредъ степеньта на своето разбиране. Често хората се запитватъ: Не сме ли намѣрили още правия пѫть? Не сме ли познали Бога? — И правия пѫть сте намѣрили, и Бога сте познали, но отчасти. И растенията, и животнитѣ сѫ при условията на човѣка, но тѣ ги използуватъ споредъ степеньта на своето развитие и разбиране. Голѣма е разликата между растението и животното; голѣма е разликата между животното и човѣка, между човѣка и ангела, между ангела и херувима или серафима. Всѣко живо сѫщество Има свое разбиране, отъ което се рѫководи. Живѣйте споредъ своето вѫтрешно разбиране, за да бѫдете доволни отъ себе си. Измѣните ли на себе си, нито вие ще бѫдете доволни, нито ближнитѣ ви. Тази е причината, дето нѣкои хора не сѫ доволни отъ мислитѣ, чувствата и отъ постѫпкитѣ си. Вие се проявявате като добъръ човѣкъ, само външно, но вѫтрешно не сте добъръ, нѣмате нуждното съдържание. Външно живѣете добре, но вѫтрешниятъ ви животъ не е въ съгласие съ външния. Спрете вниманието си върху вѫтрешната страна на живота, като нѣщо съществено и неизмѣнно. Външниятъ животъ е изразъ на вѫтрешния животъ на човѣка. Изправянето на външния животъ зависи отъ вѫтрешния. Затова е нуждно правилно разбиране на живота и на разумната природа. Отъ какво се нуждае сегашниятъ човѣкъ? — Отъ знание и свѣтлина, отъ сила и богатство, отъ свобода и просторъ. Всичко това ще му се даде, но постепенно. Въ една легенда за създаването на първия човѣкъ се казва, че първоначално Богъ създалъ само трупа Му, безъ рѫце и крака, безъ очи и уши, само съ съзнание, че има животъ въ себе си, а не може да работи, да вижда, да чува, да ходи. За да го извади отъ това тежко положение, Богъ изпратилъ два ангела на доброто и ги поставилъ на мѣстото на краката, да ходи съ тѣхъ и да му напомнятъ постоянно за доброто. После извикалъ два ангела на справедливостьта, на правдата и ги поставилъ на мѣстото на рѫцетѣ, да работи съ тѣхъ и да му напомнятъ за правдата. На мѣстото на очитѣ поставилъ два ангела на истината, да му обръщатъ внимание върху реалностьта въ живота. На мѣстото на ушитѣ поставилъ други два ангела — на мѫдростьта, които да му даватъ свѣтлина и знание, да разбира вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Най-после дошълъ ангелътъ на любовьта и пожелалъ да изпълни нѣкаква служба въ човѣшкия животъ. Богъ му казалъ, че всички служби сѫ заети, нѣма за него мѣсто на земята. Той настоявалъ да му се даде нѣкаква служба; искалъ да помогне по нѣкакъвъ начинъ на човѣка. Тогава Богъ го назначилъ на служба, — да учи човѣка да говори. Слушайте любовьта, която, отначало на създаването ви досега, ви учи да говорите. Слушайте любовьта, която постоянно ви възпитава; показва ви, какъ да говорите и съ какви думи да си служите. Тя ще ви научи да говорите хубаво. Слушайте всичко, каквото ви казватъ краката. Слушайте всичко, каквото ви казватъ рѫцетѣ. Слушайте всичко, каквото ви казватъ очитѣ, ушитѣ, носътъ. Слушайте още, каквото ви казватъ езикътъ и устата, чрезъ които се проявява любовьта. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 20 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  19. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Фарисеи и садукеи Размишление. Въ 22 глава отъ Евангелието на Матея се изнася спорътъ, който се е водѣлъ между фарисеитѣ и садукеитѣ, отъ една страна, и Христа, отъ друга страна. И едната, и другата страна сѫ Божии създания, но въпрѣки това не могатъ да се разбератъ. — Защо? — Защото излизатъ отъ различни становища, иматъ различни възгледи за живота. Фарисеитѣ и садукеитѣ подържаха старитѣ закони, а Христосъ — новитѣ закони — законитѣ на любовьта. Садукеитѣ и фарисеитѣ мислѣха, че тѣ сѫ на правата страна и не се съгласяваха съ законитѣ, които Христосъ изнасяше. Като четете тази глава, ще видите, че спорътъ, който тогава се е водѣлъ, и до днесъ още продължава, вънь отъ васъ и вѫтре въ васъ. И досега още човѣкъ представя поле на сражение. Въ повечето хора има едно вѫтрешно мърморене, недоволство, единъ вѫ- трешенъ споръ. Причината за това е отсѫтствието на единство, на вѫтрешно съгласие между мислитѣ и чувствата. Тѣ сѫ лишени отъ единство въ съзнанието си, благодарение на което често се раздвояватъ. Сега не е въпросъ да критикуваме вѣруюто на фарисеитѣ и садукеитѣ. Важно е да се изтъкне грамадната разлика между тѣхнитѣ вѫзгледи и тѣзи на Христа. Тѣ Го запитаха: „Трѣбва ли да даваме дань на Кесаря?“ Христось поиска една монета и, като я разгледа, попита: „Чий е този образъ?“ — Кесаревъ. — Тогава, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу. Същиятъ отговоръ се дава и на въпроса, който мѫжетѣ и женитѣ често си задаватъ. Жената пита, какво да прави съ мѫжа си; мѫжътъ пита, какво да прави съ жена си. Щомъ мѫжътъ е жененъ, той носи вече въ сърдцето си образа на своята жена. Ще не ще, трѣбва да отдаде на този образъ това, което е негово. И жената, като омъжена, трѣбва да отдаде на образа на своя мѫжъ това, което е негово. Ще кажатъ, че искатъ да служатъ само на Бога. Щомъ искатъ да служатъ изключително на Бога, не е трѣбвало да се женятъ. Кой законъ ги застави да се женятъ? Тѣ се ожениха безъ законъ, по свобода, и съ недоволни отъ положението си. Сега, за да се освободятъ, трѣбва да потърсятъ закона, той да разреши въпроса имъ. Забелязано е, че нѣща, които ставатъ по законъ, съ неустойчиви; тѣзи, които ставатъ извънъ закона, съ по трайни. Много закони има въ човѣшкия животъ, които хората се стремятъ да избѣгнатъ. Напримѣръ, законътъ за военната повинность, за участието на гражданитѣ въ войната и др. Мнозина задаватъ въпроса, трѣбва ли да сѫществуватъ войнитѣ, да се изпълнява военната повинность, да се женятъ хората и т. н. Каквито отговори да се даватъ на тѣзи въпроси, тѣ сѫ временни, защото и войната, и женитбата, и военната служба сѫ временни отношения. Животътъ се развива, а съ него заедно се измѣнятъ и отношенията между живитѣ сѫщества. Какво отношение имате къмъ мухата, която кацнала на главата ви? — Никакво отношение. Тя кацне на главата ви и следъ малко хвръква. Какво отношение имате къмъ котката или къмъ заека, който пре- сѣкълъ пѫтя ви? Ако сте суевѣренъ, ще се върнете у дома си защото заекътъ, или котката, е предсказание, че работитѣ ви нѣма да се наредятъ добре. И това е временно. Човѣкъ не може да срѣща на пѫтя си само котки и зайци. Много противоречия има въ човѣшкия животъ, и човѣкъ търси начинъ да се справи съ тѣхъ. Противоречия сѫществували и въ времето на Христа. Затова говоря за нѣща, които ставали преди две хиляди години. Обаче, сегашнитѣ хора ще кажатъ, че не се интересуватъ отъ противоречията на миналото. Тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ спора, който водѣли фарисеитѣ и садукеитѣ съ Христа. Тѣ сѫ спорили съ Христа, а не ние. Питамъ: Какво ще бѫде отношението на сегашнитѣ хора, ако днесъ дойде Христосъ на земята? Споредъ мене, и тѣ ще спорятъ съ Христа. Пакъ ще се повдигнатъ въпроси, които ще предизвикатъ споръ. Следователно, спорътъ е сѫществувалъ между хората и ще сѫществува. Важно е, коя е причината, за да има споръ. Двама приятели, млади момци, се обичатъ, живѣятъ си задружно, сподѣлятъ заедно радости и скърби. Следъ нѣколко години единиятъ отъ тѣхъ се ожени. Какво става съ тѣхното приятелство? — Измѣня се, новъ елементъ влиза между тѣхъ. Има случаи, когато отношенията се запазватъ, но обикновено приятелитѣ се раздѣлятъ. Понѣкога раздѣлата е придружена съ споръ, сърдене, недоволство. — Кога ?— Когато неженениятъ приятель си позволи да бѫде любезенъ съ жената на другаря си. Ако пъкъ си позволи да и цѣлуне рѫка, спорътъ става още по-голѣмъ. На какво основание той си позволява такава волность? Колкото и да цитира той стихове отъ Евангелието, че и Христосъ е говорилъ за свето цѣлование, нищо не го оправдава. Какъ ще докаже на приятеля си, че неговата цѣлувка е била чиста и света ? Какво представя цѣлувката? Каквито обяснения да се даватъ, въпросътъ за цѣлувката не е сѫщественъ. Дали хората трѣбва да се цѣлуватъ, или не трѣбва, какъ да се цѣлуватъ, това сѫ въпроси, които внасятъ известни противоречия въ човѣшкия животъ. Противоречията сѫ необходими, за да изяснятъ известна истина. Както сѣнкитѣ сѫ необходими въ картинитѣ на художника, така противоречията сѫ необходими за растенето на човѣка. Безъ сѣнки лицето на човѣка не може да изпъкне. Обаче, истинскиятъ художникъ знае, кѫде да поставя сѣнкитѣ и колко свѣтли или тъмни да бѫдатъ. Ето защо, радвайте се на противоречията, които Провидението и разумната природа ви създавать. Другъ е въпросътъ, ако противоречията ви идатъ отъ човѣкъ, който самъ не разбира законитѣ на живота. Въ такъвъ случай, вие трѣбва да бѫдете разумни, да не се поддавате на ненуждни страдания. Често хората се натъкватъ на противоречия и при промѣна на времето. Виждатъ, че въ даденъ моментъ времето е хубаво, но не се минава много, явява се буря, почва да вали силенъ дъждъ, и тѣ оставатъ изненадани. Има три уреда, чрезъ които може да се опредѣли времето: чрезъ барометъръ, хигрометъръ и термометъръ. Когато живакътъ въ барометъра спада, налѣгането се увеличава; тогава казваме, че времето ще се развали. Споредъ хигрометъра, колкото повече се увеличава влагата, толкова по-лошо става времето. Споредъ термометъра, когато температурата се повдига и спада бързо, времето се разваля. Като наблюдавате едновременно тритѣ уреда, забелязвате известно противоречие. Нѣкога налѣгането е голѣмо, но нѣма дъждъ; нѣкога налѣгането е малко, но количеството на влагата е голѣмо и започва да вали. За да се опредѣли точно времето, между тритѣ уреда трѣбва да има известно съотношение. Докога може да се увеличава атмосферното налѣгане? — Докато дойде до крайния си предѣлъ. Стигне ли този предѣлъ на налѣгането, въздухътъ започва да се разширява. И разширяването има краенъ предѣлъ. Като се говори за налѣгане и разширяване, ние имаме предъ видъ външнитѣ условия въ атмосферата. Дойдемъ ли до вѫтрешнитѣ условия, тамъ има напрежение. Когато налѣгането и разширяването действуватъ едновременно съ вътрешното напрежение, дъждътъ дохожда. И човѣкъ минава презъ налѣгане, разширяване и напрежение. Когато турятъ голѣмъ товаръ на гърба му, той казва, че налѣгането му е голѣмо. Когато се разшири въ възможноститѣ си повече, отколкото трѣбва, казватъ, че той е миналъ границитѣ на съседството, навлѣзълъ е въ чужда область. На какво ще уподобите тритѣ уреда, съ които измѣрвате налѣгането, разширяването и напрежението? Барометърътъ представя човѣшкия умъ, хигрометърътъ представя човѣшкото сърдце, а термометърътъ — волята, чрезъ която се про- явяватъ динамическитѣ сили въ човѣка. Като се говори за налѣгане, разширяване и напрежение, моралиститѣ казватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Религиознитѣ казватъ, че трѣбва да се изпълнява Божията воля. Какъ ще живѣешъ добре и какъ ще изпълнявашъ Божията воля: чрезъ налѣгане, чрезъ разширяване или чрезъ напрежение? Ще духашъ ли като вѣтъра, или ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ? Казвате, че не е приятно да ви духа силенъ вѣтъръ. Не е приятно, но, въпрѣки това, понѣкога има силенъ вѣтъръ, буря, които събарятъ дървета, рушатъ канари. Казватъ, че времето се е развалило. Поетитѣ казватъ, че природата се разгнѣвила. И човѣкъ се гнѣви. Гнѣвътъ енергия, която, на мѣсто използувана, дава добри резултати. Ако природата не се гнѣви, ние ще умремъ отъ гладъ. Като задуха силниятъ вѣтъръ, дигне прахъ, образува облаци, и следъ време пада изобилно дъждъ, който напоява цвѣтята, нивитѣ и градинитѣ. Благодарение на този гнѣвъ, плодоветѣ, житото и зеленчуцитѣ растатъ, цъвтятъ и даватъ плодове. Гнѣвътъ на природата е разуменъ, носи блага на живитѣ сѫшества. Обаче, гнѣвътъ на хората, въ повечето случаи, руши. Човѣкъ крѣска, вика, безъ да даде плодъ. Въ какво се заключава добриятъ животъ? — Въ правилнитѣ отношения на човѣка къмъ Бога, къмъ своя ближенъ и къмъ себе си. Мнозина казватъ, че не се интересуватъ отъ това, дали хората около тѣхъ живѣятъ добре. Така не се говори. Ще се интересувашъ отъ живота на своя ближенъ, защото си свързанъ съ него. Всички хора сѫ свързани помежду си, като скаченитѣ сѫдове. Следователно, не е безразлично, каква вода ще налѣешъ въ единъ отъ тѣзи съдове. Ако налѣешъ нечиста, водата въ всички съдове ще бъде нечиста; ако въ единъ съдъ налѣешъ чиста вода, и въ останалитѣ съдове водата ще бъде чиста. Ако къщата на твоя съседъ гори, и твоята може да се запали. За да се избѣгне тази опасность, ти трѣбва да се притечешъ въ помощь на съседа си, заедно да гасите пожара. Другъ е въпросътъ, ако къщата на съседа ти е на голѣмо разстояние отъ твоята. Щомъ е близо, ще отидешъ заедно съ него да гасишъ. Не гасишъ ли, и твоята къща ще отиде. Когато се говори за добъръ животъ, подразбираме, че има и лошъ животъ. Оттукъ и хората се дѣлятъ на добри и лоши. Между добритѣ и лошитѣ хора има известно съотношение, което показва, че тѣ взаимно си влияятъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се влияе. Казва се въ Писанието, че жителитѣ на Содомъ и Гоморъ водѣли толкова лошъ животъ, че смущавали даже и жителитѣ на небето. Значи, лошиятъ и добриятъ животъ на хората се отразяватъ не само върху съществата на земята, но и върху тѣзи, които живѣятъ на небето. Ако лошиятъ животъ взима надмощие, мислите ли, че нѣма да дой- датъ същества отъ възвишения свѣтъ, да взематъ мѣрки срещу злото на земята? Ако тѣзи същества се произнесатъ за хората, че съ непоправими, както се изказаха за жителитѣ на Содомъ и Гоморъ, знаете ли, каква участь ги очаква? Ще дойдатъ буритѣ и вѣтроветѣ и ще пометатъ всичко. Неправдата въ свѣта се наказва. Събрали се трима господари на угощение въ дома на единъ отъ тѣхъ. Слугата сготвилъ единъ голѣмъ шаранъ. Седнали тримата да ядатъ и забравили да дадатъ нѣщо на слугата: единиятъ взелъ главата на шарана съ часть отъ гърдитѣ, вториятъ взелъ срѣдната часть отъ рибата, а третиятъ—крайната, опашката. Слугата видѣлъ, че никой отъ тѣхъ не помислилъ за него и толкова се разгнѣвилъ, че вдигналъ тавата и изсипалъ чорбата върху главитѣ на господаритѣ. — Защо постъпилъ така? — Заради неправдата, заради тѣхния егоизъмъ. За да се повдигне, човѣкъ трѣбва да съгласува съзнанието си съ условията, при които живѣе. Съществуватъ два вида условия: външни и вътрешни. Напримѣръ, ако нѣкой знаменитъ цигуларь е принуденъ да свири зимно време въ студенъ, неотопленъ салонъ, ръцетѣ му ще замързнатъ, и той не ще може да свири. Студътъ е външно условие, което му препятствува. Ако салонътъ е добре отопленъ, но той е гладенъ, не е ялъ три—четири деня, пакъ не може да свири. Гладътъ е вътрешно условие, което му препятствува. За да свири добре, цигуларьтъ трѣбва да се намира при добри външни и вътрешни условия, т. е. да има нормално барометрическо налѣгане, нормално хигрометрическо разширяване и нормална температура. При тѣзи условия ще има тихъ, спокоенъ дъждъ, който съответствува на чиститѣ тонове на цигулката. Само при добри външни и вѫтрешни условия цигуларьтъ може да се прояви и да задоволи публиката. Както музикантътъ се нуждае отъ добри външни и вѫтрешни условия, сѫщо така го- ворительтъ и мислительтъ иматъ нужда отъ добри условия. Ще кажете, че искате да живѣете добре. Добриятъ животъ изисква добри външни и вѫтрешни условия. Само така човѣкъ може да се справи съ мѫчнотиитѣ и противоречията, които сѫществуватъ и на физическия, и въ духовния свѣтъ. — Има ли противоречия духовниятъ човѣкъ? — Той има по-голѣми противоречия отъ обикновенитѣ хора, които живѣятъ само на физическия свѣтъ. Обаче, духовниятъ човѣкъ лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си, той е досѣтливъ, съобразителенъ. Когато дали на Колумба едно яйце, да го закрепи на върха, той веднага решилъ задачата: чукналъ яйцето и го поставилъ изправено на масата. Присѫтствуващитѣ извикали : това и ние можемъ да направимъ. — Защо не го направихте ? — Не се сѣтихме. Значи, Колумбъ съобразилъ, какъ да закрепи яйцето, а другитѣ не се досѣтили. Докато върхътъ на яйцето не се чукне, то не може да се закрепи; докато не се тури подъ квачката, не може да се измѫти. Има два метода, по които нѣщата ставатъ: по метода на Мойсея и по метода на Христа. Понѣкога човѣкъ прилага Мойсеевия законъ, и работитѣ му се нареждатъ добре. Понѣкога той прилага Христовия законъ, но работитѣ му не се нареждатъ. Нѣкой баща прилага Мойсеевия законъ, и децата му го слушатъ. Другъ прилага Христовия законъ, но децата му не го слушатъ. — Защо? — Защото не знае, кога и какъ да приложи Христовия законъ. Значи, не е само въ прилагането на законитѣ, но и въ разбирането имъ. Бащата и майката трѣбва да сѫ прилагали Христовия законъ още преди раждането на децата си. Тѣ трѣбва да сѫ живѣли по този законъ най-малко сто години преди да сѫ се оженили. Стане ли законътъ тѣхна плъть и кръвь, и децата имъ ще живѣятъ споредъ него. Иначе, ще раждатъ синове и дъщери, които нѣма да следватъ тѣхния пѫть. За такива деца се казва, че нѣматъ нищо общо съ родителитѣ си. Това е противоречие и за родителитѣ, и за децата. Родителитѣ ги кът- катъ, но децата вървятъ по своя пѫть. Тѣ се намиратъ въ положението на квачка, която измѫтила пиленца, патенца и юрдечета. Тя ги кътка, и тѣ вървятъ следъ нея до известно мѣсто. Видятъ ли водата, патенцата и юрдечетата влизатъ вѫтре, следватъ своя пѫть и не се интересуватъ отъ майка си. Тя стои на брѣга на рѣката и се чуди, какви особени сѫщества е измѫтила. Най-после отговаря на противоречието си; малкитѣ сѫ мои, азъ ги измѫтихъ, но азъ не снесохъ всичкитѣ яйца. Мнозина се намиратъ въ положението на тази квачка: проявяватъ нѣкой характерни чърти, далечния произходъ на които не знаятъ. Тѣ казватъ: Ние измътихме тѣзи прояви на характера си, но кой снесе яйцата имъ, не знаемъ. Дошълъ е нѣкой отвънъ, турилъ е подъ васъ яйца на чужди същества, да ги измътите. Вие лежите на тѣхъ известно време, докато ги измътите, а после се чудите, защо не приличатъ на васъ. За да не изпадате въ такива противоречия, бъдете внимателни, да не тури нѣкой въ полога на вашия умъ и на вашето сърдце чуждо яйце. Различавайте вашитѣ яйца отъ чуждитѣ. Който има будно съзнание, лесно ги различава. Който не е буденъ, казва: Нали е яйце, важно е да се измъти. Не е така. Ще измътишъ чуждото яйце, но главата ти ще побѣлѣе отъ противоречия и мъчнотии. Защо съществуватъ противоречия въ чо- вѣшкия животъ ? — Защото хората искатъ нѣщата да ставатъ по тѣхна воля. Докато желаятъ да реализиратъ своята воля, все ще се намѣри нѣкой да тури въ полога имъ чуждо яйце, което тѣ ще измътятъ. Нѣщата ставатъ не по волята на човѣка, не по негови закони и правила, но по естествени закони, които нѣматъ нищо общо съ човѣшкитѣ. И думитѣ въ речьта се нареждатъ по естественъ начинъ. Като изучава този начинъ, човѣкъ създава граматиката. Тъй щото, граматиката е резултатъ не на човѣшки умувания, а на естественитѣ закони. Който следва естествения пѫть на живота, той е свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Естествениятъ пѫть на живота е Божественъ. Следвайте този пѫть и не се смущавайте. Днесь всички хора, религиозни и свѣтски, проповѣдватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Обаче, човѣкъ не може да живѣе добре, докато нѣма примѣръ на добъръ животъ, докато не е видѣлъ, какъ живѣятъ напредналитѣ сѫщества. Затова се казва, че животътъ излиза отъ живота. Отъ какъвто животъ излизашъ, така ще живѣешъ. Въ това отношение, всѣки може да ви предскаже, какъ ще живѣете. Достатъчно е да знаете, отъ какъвъ животъ сте излѣзли. Колко време ще работи вашата воденица, ако я построите на една малка рѣка, или на едно малко езерце, въ които не се втича вода отвънъ? Тя ще работи нѣколко месеца или година най-много и ще спре. Другъ е въпросътъ, ако воденицата се ползува отъ водата на нѣкоя пълноводна рѣка или нѣкое голѣмо езеро, на което притоцитѣ постоянно се увеличаватъ. Тази воденица ще работи стотици години, безъ да загуби нѣщо отъ своята дейность. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия животъ. Ако животътъ на човѣка е свързанъ съ Божествения, отдето се пълни и постоянно придобива сила, той се радва на здраве, на дълъгъ животъ. Свързвайте се съ възвишени и напреднали сѫщества, които живѣятъ правилно, споредъ Божественитѣ закони. Скѫсате ли връзката си съ тѣхъ, вие попадате въ неестествения животъ, който води къмъ противоречия. Ще кажете, че и Христосъ имаше голѣми противоречия, които се дължатъ на връзката Му съ еврейския народъ. Той искаше да помогне на евреитѣ и се свърза съ тѣхь. И тъй, страданията на хората се дължатъ на връзката имъ съ сѫщества, които иматъ по-низка култура оть тѣхната. Всѣко престѫпление, което става на земята, е резултатъ на лошото влияние на едно или на повече сѫщества. Който не познава законитѣ на живота, ще се страхува отъ всички хора, ще ги избѣгва. Не е лошо да се пази човѣкъ, да избѣгва лошитѣ хора, но ще се лиши отъ условия за развитие. Какво ще придобие яйцето, ако остане задълго време въ кошницата на господаря? Освенъ че нищо нѣма да придобие, но ще се развали и ще го изхвърлятъ. Ако го поставятъ подъ квачката, то ще се излюпи, ще придобие животъ. Въ първо време майка му ще го пази отъ неприятели—отъ орли и соколи, но като порасне, тя ще го остави само да се грижи за себе си. Сега има опасности за него, но има и условия за растене. Ако се страхува и постоянно се крие подъ крилата на майка си, нѣма да израсте, нѣма да придобие опитности. Сѫщото се отнася и до човѣка. Който се страхува отъ орли и соколи, отъ вълци и лисици и по цѣли дни прекарва въ стаята си, далечъ отъ опасноститѣ и страданията, дете ще си остане. Външно ще расте, но вътрешно нѣма да придобива нищо. Всичко, което расте и се развива, е излюпено пиле. Който има противоречия и страдания, е излюпено пиле. Който иска да се развива, непремѣнно ще има противоречия. За да се справя съ тѣхъ, той трѣбва да разбира езика на майка си, т. е. езика на любовьта. Щомъ чуе гласа и, трѣбва да се скрие подъ крилата и, докато мине опасностьта. Мине ли опасностьта, майката дава знакъ, и детето излиза на свобода. Съвременнитѣ хора трѣбва да се радватъ на противоречията, които разумната природа имъ създава, и да ги изподзуватъ правилно. Само така тѣ ще се развиватъ; само така ще живѣятъ добре. — Трѣбва ли да се мисли за утрешния день? — Ще живѣешъ и ще мислишъ и за утрешния день, и за земята, и за небето, защото така си приготвяшъ добри условия за бъдещето. Днешнитѣ мисли и чувства опредѣлятъ бъдещитѣ. Каквото мислишъ днесъ, такъвъ ще станешъ въ бъдеще. Ако днесъ изпълнявашъ Божията воля, и утре ще я изпълнявашъ. А изпълнението на тази воля опредѣля твоето щастие. Най-малкото непослушание и колебание въ изпълнението на Божията воля води къмъ страдания и противоречия. Най-малкото изкушение въ мислитѣ, въ чувствата и въ постъпкитѣ води къмъ страдания. Нѣкой беденъ слуга мине край касата на господаря си и се изкушава, иска да вземе пари, но после се разколебае, уплаши се и се отказва да извърши кражбата. Макаръ че не е извършилъ престъплението, той е опетнилъ вече мисъльта си, поради което ще страда. Колко пъти презъ живота си той ще се разкайва, че не е бръкналъ въ касата на господаря си, да подобри своето материално положение. Той постѫпилъ честно, но отъ страхъ. Докато съжалявашъ, че не си бръкналъ въ касата, ти живѣешъ въ Мойсеевия законъ. Щомъ се откажешъ да бъркашъ въ чуждата каса и си доволенъ, че си издържалъ предъ изкушението, ти живѣешъ въ Христовия законъ. Живѣйте въ Христовия законъ и не мислете за последствията. Да се върнемъ на въпроса, който евреитѣ задали на Христа: „Трѣбва ли да се дава дань на Кесаря?“ Христосъ отговорилъ: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието—Богу“. Съ други думи казано: Отдайте човѣшкото на човѣка, а Божието — на Бога. Оставете човѣшкото да се оправя само. Досега никой не е оправилъ човѣшкитѣ работи, и вие нѣма да ги оправите. Не се мѣсете въ човѣшкия порядъкъ. Не се опитвайте да опредѣляте, кои нѣща въ човѣшкия порядъкъ сѫ прави и кои сѫ криви. Дойдете ли до този порядъкъ, ще си мълчите и нѣма да разсъждавате. Ако искате да се развивате правилно, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Тамъ има условия за растене и развиване. Който иска да живѣе едновременно въ двата порядъка, всичко ще изгуби. Каквото спечели въ Божествения порядъкъ, щомъ влѣзе въ човѣшкия, ще го изгуби. Вечерь, като спи, човѣкъ отива въ Божествения порядъкъ, да спечели нѣщо. Като се събуди, влиза въ човѣшкия порядъкъ. Ако не знае, какъ да приложи спечеленото, всичко ще изгуби. За да не губите спечеленото, трѣбва да се отречете отъ себе си, както е казалъ Христосъ на ученицитѣ си. Да се отречешъ отъ себе си, това значи, да се отречешъ отъ човѣшкия порядъкъ, дето нѣщата не се изправятъ. Какъ може да влѣзе човѣкъ въ Божествения порядъкъ? — Като приложи дветѣ заповѣди: любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Докато живѣете въ безлюбието и въ безвѣрието, вие сте въ човѣшкия порядъкъ. Приложете любовьта и вѣрата, и вие ще влѣзете въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Не се занимавайте съ въпроса, кой е правъ и кой — кривъ. Само Богъ е въ състояние да разреши този въпросъ. Въ човѣшкия порядъкъ силниятъ има право, а въ Божествения — слабиятъ. Ако нѣкой въ Божествения порядъкъ се чувствува силенъ, веднага го изпращатъ на земята, тамъ да намѣри своето право. Който е слабъ на земята, трѣбва да влѣзе въ Божествения порядъкъ, тамъ да намѣри своето право. Значи, силниятъ трѣбва да слѣзе на земята, а слабиятъ — да се качи на небето. Слизането и качването не сѫ физически процеси; това сѫ процеси на съзнанието, чрезъ които състоянията се смѣняватъ. Слабиятъ, като повдигне съзнанието си веднага смѣня скръбьта си въ радость. Христосъ казва: „Скръбьта ви ще се превърне на радость.“ — Кога? — Когато влѣзете въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Стремете се къмъ този порядъкъ, за да станете силни, да разрешите противоречията на живота. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 4. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 13 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София.-—Изгрѣвъ.
  20. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Двата порядъка Размишление. Въ глава 15 отъ Евангелието на Матея се говори за два порядъка: човѣшки и Божественъ. Засега тѣ сѫ въ разногласие, но трѣбва да се съгласуватъ. Разногласието между тѣхъ създава противоречия, както въ отдѣлния човѣкъ, така и въ обществата и народитѣ. Докато постѫпвате споредъ изискванията на Божествения порядъкъ, вие сте въ хармония съ Цѣлото. Живѣете ли споредъ изискванията на човѣшкия порядъкъ, вие сте въ дисхармония съ природата и съ Бога. „Защо Твоитѣ ученици престѫпватъ преданието на старитѣ и не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ хлѣбъ?“ (— 2 ст.). — Това изискване на старитѣ има отношение къмъ човѣшкия порядъкъ. Фарисеитѣ подържаха външната чистота, затова миеха рѫцетѣ си преди ядене. Христосъ имъ отговори, че не само външната чистота е важна, но и вѫтрешната. „Което излиза отъ устата, излиза отъ сърдцето, и то осквернява. Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули. Тѣзи нѣща сѫ, които оскверняватъ човѣка, а да яде нѣкой съ немити рѫце не осквернява човѣка“. (— 18, 19, 20 ст.). Силата на човѣка се заключава въ изпълнението на вѫтрешния порядъкъ. Ето защо, съзнанието му трѣбва да бѫде чисто; да бѫде свързано съ духовния животъ, въ който нѣма никакви противоречия. Докато страда и се мѫчи, човѣкъ живѣе въ временния порядъкъ на нѣщата, дето нѣма вѫтрешна чистота. Щомъ престанатъ страданията, той влиза въ Божествения порядъкъ, въ свѣта на вѫтрешната чистота или въ свѣта на абсолютната чистота. Защо е нуждно да влѣзе човѣкъ въ Божествения порядъкъ? — За да се освободи отъ болеститѣ, отъ тъмнината, отъ противоречията. Както болниятъ се нуждае отъ свѣтлина, отъ въздухъ, отъ вода и отъ храна, за да оздравѣе, така всѣки човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешна чистота. Безъ чистота не може да се живѣе и въ този, и въ онзи свѣтъ; чистотата е нуждна на всѣко време. Има нѣща, отъ които човѣкъ не се нуждае. Напримѣръ, нуждно ли му е да знае, какъвъ ще бѫде животътъ му следъ 120 години? Това не е нуждно днесъ, но, ако се интересува много, може да знае. — Какъ? — Бѫдещето на човѣка е въ зависимость отъ сегашния му животъ. Както въ сѣмето е скритъ бѫдещиятъ животъ на растението, така и въ всѣки човѣкъ е скрито неговото бѫдеще. Това значи: вѫтрешнитѣ качества се изявяватъ навънъ. Като живѣе, човѣкъ постепенно изявява всичко, което Богъ е вложилъ въ него. И тъй, който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да се стреми къмъ Божествения порядъкъ За тази цель той трѣбва да спазва известни правила. Едно отъ правилата е спазване на Божествения моралъ. Влѣзешъ ли въ абсолютния порядъкъ, ще живѣешь споредъ неговия моралъ. Ще кажете, че мѫчно се жи- вѣе по законитѣ и правилата на Божествения порядъкъ. Въ сѫщность, мѫчно се живѣе по законитѣ на човѣшкия порядъкъ, понеже сѫ много и неустановени. Въ Божествения порядъкъ има само единъ законъ — законътъ на любовьта. Който има любовь, нѣма противоречия; който нѣма любовь, има противоречия, той се рѫководи отъ човѣшки закони. Въ който порядъкъ живѣешъ, трѣбва да спазвашъ неговитѣ закони, а това става само чрезъ любовьта. Порядъкътъ, като сборъ отъ закони и правила, подразбира вѫтрешно прилагане. Ако се прилагатъ само външно, натъкваме се на нѣщо механическо. И здравето е вѫтрешенъ процесъ. Ако организъмътъ не е здравъ отвѫтре, каквито благоприятни външни условия да има, той не може да ги използува. Какво е нуждно на човѣка, за да бѫде здравъ? — Да опредѣли отношенията си първо къмъ Бога, после къмъ своята душа и най-после къмъ ближния си. Ако тѣзи отношения сѫ правилни, той непремѣнно ще бѫде здравъ. Това се изисква, както отъ отдѣлния човѣкъ и отъ семействата, така също отъ обществата и отъ народитѣ. При такива отношения, човѣкъ е свободенъ отъ противоречията. Този е пътьтъ, по който може да върви безпрепятствено. Не спазва ли тѣзи отношения, и при най-чистия въздухъ той се задушава и страда; и при най-чистата храна той гладенъ остава. Чистиятъ въздухъ представя чиститѣ мисли и желания на човѣка, а чистата храна — доброто въ него. Ако нѣма правилни отношения къмъ Бога, чиститѣ мисли и желания ще минаватъ презъ него, безъ да го ползуватъ. Той ще бъде затворенъ за тѣхъ, както и за доброто, и ще бъде нещастенъ. Човѣкъ трѣбва да отвори ума си за чиститѣ мисли, сърдцето — за чиститѣ желания, за да бъде здравъ, да има добри резултати въ живота си. Будно съзнание се изисква отъ всички, всѣки день да провѣряватъ мислитѣ и чувствата си, да не допущатъ нищо нечисто въ себе си. Не е важно, какъ сте живѣли въ миналото, важно е, какъ живѣете днесъ. Днешниятъ день опредѣля утрешния. Мнозина се спиратъ върху миналото, искатъ да знаятъ, какви съ били едно време. Това не е важно. Божествениятъ порядъкъ е въ настоящето. Сегашниятъ животъ опредѣля и миналото, и бъдещето. Живѣйте въ Божествения порядъкъ и не мислете нито за миналото, нито за бъдещето. Божествениятъ порядъкъ свързва човѣка съ Първата Причина на нѣщата и го води въ новъ, възвишенъ свѣтъ. Влѣзете ли въ този свѣтъ, ще имате съдействието на сѫществата, които живѣятъ тамъ. Нѣмате ли връзка съ тѣзи същества, вие ще бѫдете въ положението на деца, които не могатъ да ходятъ. Защо малкитѣ деца не могатъ да ходятъ? — Защото крачката имъ не сѫ заякнали, гръбнакътъ имъ е слабъ. Щомъ крачката и гръбнакътъ имъ се засилятъ, тѣ постепенно се изправятъ и започватъ да ходятъ. Краката сѫ символъ на доброто, а гръбнакътъ — на моралния животъ. Приложете доброто и Божествения моралъ, за да влѣзете въ Божествения порядъкъ. Не приложите ли доброто, ще бѫдете малки деца, които още пълзятъ по земята. Доброто е сила, безъ която животътъ нѣма основа. Ще кажете, че за живота на земята храната е отъ първа необходимость. Колкото е необходима храната, толкова сѫ нуждни свѣтлината, водата и въздухътъ. Колкото сѫ важни постѫпкитѣ на човѣка, толкова сѫ важни неговитѣ мисли и чувства. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ въ съгласие съ Божествения порядъкъ. Будно съзнание е нуждно на човѣка, за да бѫде изправенъ къмъ своя вѫтрешенъ животъ. Въ духовния животъ на човѣка не се позволяватъ никакви опущения. Най-малкото опущение води къмъ катастрофа. Не става ли сѫщото и въ физическия животъ ? Достатъчно е човѣкъ да даде пѫть на една микроба въ организма си, за да заболѣе отъ нѣкаква опасна болесть. Въ 24 ч. тази микроба се размножава и увеличава съ милиони. Като знаешъ това, не допущай нито една микроба въ организма си Не допущай нито една лоша мисъль въ ума си, нито едно лошо чувство въ сърдцето си. Допуснешъ ли ги, следъ 24 ч. тѣ ще се размножатъ толкова много, че ще заплашатъ твоето съществуване. Страшни сѫ последствията на нечистотата, на нечистия животъ. Ще кажете, че една лоша мисъль не може да разруши живота. Ако не се размножава, лесно ще се справишъ съ нея, но ако се размножава, ти си изгубенъ. За да се запазите отъ нечисти мисли и чувства и отъ тѣхнитѣ последствия, излѣзте отъ човѣшкия порядъкъ, отъ недоволството и противоречията и влѣзте въ Божествения порядъкъ. Трѣбва ли отъ сутринь до вечерь да сте недоволни, да мислите, защо не ви е дадено богатство, сила, знание? Работете съзнателно, съ любовь и постоянство и ще постигнете всичко, каквото желаете. Богъ ви е далъ умъ, сърдце и воля — нищо не ви остава, освенъ да работите. Имашъ цигулка съ добри струни, имашъ лѫкъ, имашъ и учитель. Не ти остава нищо друго, освенъ да свиришъ. Въ прочетената глава виждаме, че Христосъ се натъкналъ на тогавашнитѣ учени, които подържали известни правила. И сегашнитѣ учени подържатъ известни правила и не отстѫпватъ отъ тѣхъ. Добре е да си миете рѫцетѣ преди ядене, да бъдете външно чисти, но външната чистота налага и абсолютна вѫ- трешна чистота. Същевременно, външната чистота не изключва вътрешната чистота. Ако външно си нечистъ, беденъ, или боленъ, това не значи, че трѣбва да се напуснешъ вътрешно. Ако си беденъ, това не значи, че трѣбва да крадешъ, да убивашъ, да вършишъ престъпления, за да подобришъ материалното си състояние. Бедностьта, страданията сѫ потикъ къмъ Божественото. Ще работишъ, ще градишъ, за да влѣзешъ въ Божествения порядькъ. Използувайте противоречията като възможности за придобиване на ценности, а не като условия за спъване. За онзи, който разбира, противоречията сѫ благо. За онзи, който не разбира, тѣ сѫ нещастие. Задачата на всѣки човѣкъ е да използува настоящия моментъ. Той е най-важенъ, върху него се гради бѫдещето. Всѣки моментъ носи нѣщо ново за човѣка, което постоянно го обновява. Вложете новото въ ума, въ сърдцето си, за да се повдигнете. Не внасяте ли нищо ново, вие сами се спъвате. Новото подмладява човѣка, старото води къмъ остаряване. Всѣки день, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да се чисти, да се обновява. Иначе, той е осѫденъ на преждевременна смърть. Колко престъпления, колко погрѣшки стоятъ предъ васъ, съ които непремѣнно трѣбва да се справите. Всѣки день трѣбва да пречиствате храната, водата и въздуха, които приемате. Не е лесно да се нахрани човѣкъ. Отъ храната, която възприема, зависи неговиятъ бѫдещъ животъ. Ще каже нѣкой, че е важно да приеме малко храна, за да напълни стомаха си, да го застави да мълчи. Не е така. Въ първо време стомахътъ ще мълчи, но ако го напълнишъ съ нечиста храна, ще протестира. Какъ нахрани Христосъ нѣколкохилядния народъ, който бѣше дошълъ да Го слуша? Колко хлѣба имаше на разположение ? — Седемь хлѣба и нѣколко риби. И като взе седемтѣ хлѣба и рибитѣ и благодари, преломи и даде на ученицитѣ си, а ученицитѣ — на народа. И ядоха всички и наситиха се“. ( — 36 и 37 ст.). Защо можа Христосъ да нахрани толкова хиляденъ народъ съ седемь хлѣба и нѣколко риби ? —- Защото имаше любовь. Той бѣше свързанъ съ Бога, а въ Бога сѫ всички възможности. Който не е свързанъ съ Бога, живѣе въ човѣшкия порядъкъ и страда, безпокои се, че има само единъ хлѣбъ на день, съ който не може да нахрани семейството си. Чудно нѣщо! Христосъ нахрани четирихиляденъ народъ съ седемь хлѣба, а вие не можете съ единъ хлѣбъ да нахраните едно семейство. Това сѫ последствията на човѣшкия порядъкъ. Той поглъща много трудъ и усилия, а дава малко резултати. Божествениятъ порядъкъ дава голѣми резултати при малко трудъ и усилия. Ако искашъ да разберешъ, въ кой порядъкъ живѣешъ, наблюдавай, колко рабо- тишъ и какъвъ резултатъ имашъ. Изобщо, ако работишъ много, а малко придобивашъ, ти си въ човѣшкия порядъкъ; ако работишъ малко, а много придобивашъ, ти си въ Божествения порядъкъ. Задачата на човѣка е да изучава себе си, да прави опити, постоянно да придобива нѣщо ново. Нова свѣтлина и повече свѣтлина му е нуждна. Възприемането на светлината е непреривенъ процесъ. Прекѫене ли само за моментъ тока на свѣтлината, той остава въ тъмнина, която е причина за нещастията и катастрофитѣ. Всѣко прекѫсване на добродетелитѣ води сѫщо къмъ катастрофа. Защо ще престанешъ да прилагашъ доброто? Ако си добъръ, бѫди всѣкога добъръ. — Не ме оценяватъ. — Това нищо не значи. Ти проявявашъ доброто за себе си, а не за другитѣ. Нѣкои прекѫсватъ тока на своята свѣтлина, отказватъ се отъ доброто и, въпрѣки това, очакватъ щастието. Щастието не иде по пѫтя на човѣшкия порядъкъ. Щастието се постига по пѫтя на постоянството, по пѫтя на Божествения порядъкъ, дето любовьта цари. Тя закриля всички живи сѫщества, като взема непотребното отъ тѣхъ и дава потрѣбното. Затова Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то изобилно“. Значи, Божията Любовь дава, а човѣшката — взема. Божията Любовь отнема скърбитѣ и страданията на човѣка, а въ замѣна на това му дава миръ и спокойствие на душата и на духа. Човѣкъ трѣбва да мине презъ специална школа на самовъзпитание, да се кали, да понася смѣло и решително мѫчнотиитѣ и страданията. Да ходи по земята, човѣкъ знае това изкуство. Обаче, турятъ ли го да ходи по вѫже, веднага той губи присѫтствието на духа си, защото не знае това изкуство. Тукъ, именно, ще се познае неговата вѣра и самообладание. Има хора, които свободно ходятъ по вѫже. Ще кажете, че това изкуство не ви интересува, не искате да ставате акробати. Нѣма да ставате акробати, но като спирате вниманието си върху придобивкитѣ на хората, ще се научите да мислите право. Правата мисъль е Божествена—- тя е мисъль на Божествения порядъкъ. Тя се отличава отъ човѣшката по това, че никога не се прекѫсва. Божественитѣ мисли вървятъ една следъ друга последователно. Всѣка една дава условия за проява и развитие на следващата. Човѣшкитѣ мисли, обаче, не сж свързани тѣсно една съ друга и често се прекѫсватъ. Въ Божествения порядъкъ всички сѫщества си помагатъ, въ човѣшкия всѣки мисли повече за себе си; въ много случаи едни работятъ, а други почиватъ. Ако нѣкой страда, окрѫжаващитѣ не знаятъ, какъ да му помог- натъ. Изкуство е да знаешъ, какъ да помагашъ. Ако умре детето на вашия приятель, вие не знаете, какъ да му помогнете. Започвате да го утешавате, да му казвате, че то отишло при Бога. Ще излѣзе, че, докато е било на земята, детето е било вънъ отъ Бога, а следъ смъртьта си отишло при Бога. Това е неразбиране на нѣщата. Тогава, какъ ще се разбере стихътъ, въ който е казано: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Ако само на онзи свѣтъ човѣкъ живѣе при Бога, въ този стихъ има нѣщо противоречиво и непълно. Кога отива човѣкъ на онзи свѣтъ? — Когато нѣма никакъвь запасъ, нито физически, нито духовенъ; когато е изгубилъ всички условия на земята за развитие. Това състояние наричаме крайно обедняване. Кой човѣкъ обеднява? — Богатиятъ. Когато изгуби вѣра въ паритѣ си, когато тѣ се обезсмислятъ за него, той се усѣща празенъ, нещастенъ, беденъ. За да се освободи отъ беднотията, той трѣбва да се свърже съ разумни същества, да направи познанство съ душитѣ имъ. Това значи раздаване на своето богатство. Колкото повече души познава и на колкото повече хора е далъ нѣщо отъ себе си, толкова по-богатъ става вътрешно. Свърже ли се съ Бога и Го познае, той става истински богатъ — животътъ му се осмисля. Всички хора говорятъ за връзка съ Бога, разбиратъ тази идея, но като дойде до приложение, малцина я прилагатъ. Голѣма е разликата между разбирането и приложението. И обикновениятъ човѣкъ я разбира, и светията я разбира, но резултатитѣ отъ тѣхнитѣ разбирания съ различни. Ако обикновениятъ човѣкъ тури ръката си върху главата на единь боленъ, нищо не може да направи — болниятъ си остава боленъ; ако талантливиятъ постави рѫката си, болниятъ ще се мръдне малко, съ желание да стане, но по нѣмане на сила, ще остане на леглото си; ако гениалниятъ направи този опитъ, болниятъ ще се почувствува по- добре, ще се повдигне малко, ще се насърдчи; ако светията и Учительтъ поставятъ рѫката си, болниятъ ще стане отъ леглото си, ще започне да се движи, да се храни. Той е възприелъ животъ отъ тѣхъ и напълно оздравява. Достатъчно е светията и Учительтъ да турятъ рѫката си върху главата на нѣкой не- способенъ ученикъ, за да започне той да мисли, да учи и да се развива нормално. Дето влѣзатъ светията и Учительтъ, всичко върви на добре. — Възможно ли е, само съ едно поставяне на рѫката, всичко да се нарежда добре? Представете си, че една кола е застанала на срѣдъ пѫтя и прѣчи на движението на минувачитѣ. Минава едно петгодишно дете и прави опитъ да помѣсти колата. Оттукъ я бутне, оттамъ я бутне, но колата не се мърда; дойде десетгодишно дете, бутне колата, но тя едва се мръдва; дойде 15 годишно момче, поразтърси колата, подвижи я, но не може да я махне отъ пѫтя; най-после дохожда младъ момъкъ, 21 годишенъ, дръпне здраво колата и я отмѣства отъ пѫтя. Следователно, искашъ ли да свършишъ една работа докрай, трѣбва да имашъ силата на 21 годишния момъкъ, т. е. силата на светията и на Учителя. — И безъ Учитель може. — Не може безъ Учитель. Той представя духовната сила въ човѣка, съ помощьта на която върши всичко. Който има сила, всичко може да направи. Който може да прави всичко, той е силенъ. Който търси Учителя си, който търси Бога, ще Го намѣри въ себе си. Това значи, да има човѣкъ връзка съ Бога. Ако връзката е правилна, човѣкъ лесно разрешава мѫчнотиитѣ си. Казано е въ Писанието: „Две жени ще бъдатъ на нивата; едната ще се вземе, другата ще остане“. Какво означава този стихъ? — Бащата има две дъщери: едната е красива, другата — грозна. Когато дойде женихъ, красивата ще вземе, а грозната ще остане вкъщи. На същото основание, казвамъ: Когато има трудни, мѫчноразрешими въпроси, викатъ или гениалния, или светията, или Учителя. Дойде ли до груби, физически работи, дето е нуждна груба сила, тамъ викатъ обикновения или талантливия. Като не разбиратъ законитѣ и изискванията на живота, мнозина се запитватъ, защо иматъ голѣми страдания и противоречия.—Защото иматъ голѣми желания, а малки възможности за реализирането имъ. Обикновениятъ може да постигне само ограниченъ брой отъ желанията си и, като не успѣва, страда, натъква се на противоречия. За да понася леко страданията, да се справя съ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да се познава, да не превишава своитѣ възможности. Затова е казано: „Познай себе си!“ Познаването е свързано съ любовьта, а любовьта — съ чистотата. Ти познавашъ човѣка, само когато го обичашъ. Степеньта на любовьта пъкъ опредѣля степеньта на чистотата. Забележете, деца, които сѫ обичани отъ родителитѣ си, всѣкога сѫ чисто облѣчени. Ето защо, когато работитѣ на нѣкого се нареждатъ добре, ще знаете, че има нѣкой, който го обича. Колкото по-добре вървятъ работитѣ му, толкова повече хора го обичатъ. Онзи, на когото работитѣ не се нареждатъ добре, малко хора го обичатъ. — Какво трѣбва да прави такъвь човѣкь? — Да обича. Само онзи може да обича, който има предъ видъ благото, което Богъ е опредѣлилъ за неговия възлюбенъ; после трѣбва да има предъ видъ благото, което той самъ е опрелѣлилъ за него и най-после, да има предъ видъ благото, което неговиятъ ближенъ му е опредѣлилъ. Какво е нуждно на човѣка, за да прояви обичьта си и да го обичатъ? — Да не разваля това, което Богъ е създалъ, да не се отклонява отъ Божиитѣ пѫтища. Не се отказвай отъ Божественото, което носи щастието ти. Който се държи за Божественото, колкото и да страда, въ края на краищата, страданията му ще се превърнатъ въ радость. Затова е казано, че който издържи докрай, спасенъ ще бѫде. Той разполага съ сила, чрезъ която се справя съ всичкитѣ си мѫчнотии. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 3 Утринно Слово отъ Учителя, държано на 6 октомврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  21. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Развълнуваното море Размишление, Матея, 8 гл. Много добродетели има, които човѣкъ още не е придобилъ. Много нѣща има въ живота, които човѣкъ още не е опиталъ и преживѣлъ. Тази е причината, дето хората не могатъ да оценятъ нѣкои добродетели. Като не ги оценяватъ и разбиратъ, тѣ ги продаватъ евтино. Въ края на краищата, който продава ценнитѣ нѣща евтино, губи; който купува ценнитѣ нѣща евтино, печели. Затова казватъ, че на нѣкого работитѣ вървятъ добре. Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губятъ, или печелятъ. За да не губятъ, и купувачътъ, и продавачътъ трѣбва да бѫдатъ съ отворени очи и съ будно съзнание. Единъ младъ човѣкъ изнесълъ на пазаря хубавъ, почти новъ далекогледъ. Запитватъ го: Колко струва далекогледътъ ? — Двеста лева. Единъ добъръ познавачъ на далекогледи разбира, че уредътъ струва петь-шесть хиляди лева и се чуди, какъ е възможно да се продава толкова евтино. Той се приближилъ къмъ продавача и го попиталъ, да не го е открадналъ. — Азъ съмъ честенъ човѣкъ. — Отде си го взелъ тогава?—- Далекогледътъ е останалъ отъ баща ми, но азъ не мога да се ползувамъ отъ него. За мене той не струва нищо. Като се убедилъ въ истинностьта на думитѣ му, продавачътъ взелъ далекогледа и се зарадвалъ, че купилъ евтино толкова цененъ предметъ. Ако младиятъ човѣкъ знаеше цената на далекогледа, не би го продалъ. Ако трѣбва да го продаде, ще иска съответната цена. Какво представятъ загубата и печалбата въ човѣшкия животъ? — Лотария. Думитѣ, съ които хората си служатъ, съ лотарийни билети. Вземешъ нѣколко лотарийни билети, т. е. кажешъ нѣколко думи и очаквашъ или печалба, или загуба. Такова нѣщо представя и борбата въ живота. Нѣкой си въобрази, че има противникъ и започва да се бори съ него. Той се запитва, кой отъ двамата ще победи. Единъ все ще победи. Следователно, или ще бѫдешъ битъ, или ще биешъ. Случва се и двамата да сѫ еднакво силни. Тогава никой не побеждава. Силниятъ всѣкога побеждава, а слабиятъ остава победенъ. Като се говори за силата на човѣка, нѣкои се питатъ, каква сила криелъ Христосъ въ себе си, че могълъ да заповѣдва на вѣтъра и на бурята да утихнатъ. Ще кажете, че Христосъ е Синъ Божи, надаренъ съ необикновена сила и власть. Той самъ казва: „Дадена ми е всѣка власть на небето и на земята“. Така хората се оправдаватъ, че не могатъ да направятъ това, което Христосъ е правилъ. Наистина, обикновениятъ човѣкъ не може да укротява морето и вѣтроветѣ, не може да заповѣдва на бурята, но има нѣща, достѫпни за неговата сила. Ако не можешъ да укротиш ь морето вънъ отъ себе си, не можешъ ли да спрешъ своето сърдце, т. е. развълнуваното море въ себе си ? Кажи на своето море да утихне, да се прибератъ вълнитѣ му. Защо си допусналъ тѣзи голѣми вълни, да опръскатъ всичко наоколо ? Само съ една дума Христосъ укроти развълнуваното море. Той бѣше заспалъ въ ладията и, като се събуди, видѣ, че ученицитѣ Му бѣха уплашени и смутени. Тѣ се страхуваха да не потънатъ. Не можете ли и вие, като Христа, щомъ се събудите отъ сънь, да кажете на своето развълнувано море да спре ? Вие ставате сутринь нервни, неразположени, гнѣвни и, вмѣсто да спрете само съ една дума развълнуваното море и бурята въ себе си, вие се извинявате, че сте наследили нервностьта на баща си, сприхавостьта на майка си и продължавате да се гнѣвите. Ако нѣма достатъчно срѣдства за прехрана, сърдите се, роптаете, безъ да се замисляте, че съ гнѣвъ и роптание положението не се изправя. Кажете една дума, морето ви ще спре, вѣтърътъ ще утихне, и положението ви ще се подобри. Когато морето утихне, работитѣ на човѣка се оправятъ. Кога утихва морето? — Когато му се даде нѣщо. Защо Христовитѣ ученици се уплашиха и събудиха Христа отъ сънь? — Защото нѣмаха нищо въ джобоветѣ си, което да дадатъ на морето. Въ това отношение тѣ могатъ да се уподобятъ на добре облѣчени хора, на които джобоветѣ сѫ праздни. Много просяци вървятъ следъ тѣхъ, но нищо не получаватъ. Ученицитѣ на Христа трѣбваше да събудятъ Учителя си, да даде нѣщо на просяцитѣ, вмѣсто тѣхъ. Вълнитѣ сѫ просяцитѣ, които искатъ нѣщо. Христосъ се събуди, каза една дума и съ нея укроти вълнитѣ. Сила имаше Христосъ, затова можа да укроти бурята, и морето утихна. И сегашнитѣ хора иматъ сила, но не се решаватъ да я проявятъ, защото очакватъ времето, да станатъ по-умни. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото синапово зърно, ще правите и по-голѣми чудеса отъ тѣзи, които азъ правя“. Значи, вѣра е нуждна на човѣка, за да прояви силата и дарбитѣ, които сѫ вложени въ него. Вѣрата опредѣля възможноститѣ на човѣка. Като изучавате проявитѣ на хората, виждате, че щеславниятъ се проявява по единъ начинъ, а горделивиятъ — по другъ. Ако е религиозенъ, щеславниятъ разправя за силата на своята вѣра, за успѣхитѣ въ живота си; ако е музикантъ и го накарате да свири, той веднага взема инструмента си и започва да свири. Горделивиятъ е повече мълчаливъ. Ако е религиозенъ, и той се моли, но нищо не говори за своята вѣра и за резултата отъ своята молитва; ако е добъръ музикантъ, колкото и да го молятъ да свири, той отказва подъ предлогъ, че свири само класически парчета, които се разбиратъ мѫчно. Щеславниятъ е подобенъ на търговецъ, който постоянно дава, евтино продава стоката си. Горделивиятъ е човѣкъ, който повече взема, по-малко дава. Ако влѣзете въ едно общество, лесно ще разберете, кой е щеславенъ и кой горделивъ. Щеславниятъ постоянно говори за своитѣ опитности. Не е лошо това, но човѣкъ трѣбва да сподѣля опитноститѣ си само съ онѣзи, които могатъ да ги използуватъ и разбератъ. Това е все едно, да освѣтявате пѫтя на заблудилия се пѫтникъ въ тъмна, мрачна нощь. Обаче, презъ деня вашата запалена свѣщь не струва нищо. Предъ слънцето свѣщьта губи цената си. Съвременнитѣ хора иматъ много знания, но се нуждаятъ отъ приложение. Всѣки трѣбва да каже една дума, и морето да утихне. Човѣкъ трѣбва да започне отъ малкитѣ нѣща и постепенно да върви къмъ голѣмитѣ. Нищо не иде изведнъжъ. Дарбитѣ и способноститѣ, съ които разполага, сѫ придобити постепенно. Казано е за ангелитѣ, че разполагатъ съ голѣма сила и мощь, но и тѣ сѫ я придобили постепенно. Тя е резултатъ на усилена работа и постоянство. Ангелитѣ всѣкога сѫ изпълнявали Божията воля. На това се дължи тѣхниятъ успѣхъ. Съвременниятъ човѣкъ едва сега започва своето истинско развитие; едва сега той започва да изпълнява Божията воля. Ако сегашниятъ човѣкъ живѣе добре, изпълнява волята на Отца си, той може да прилага силата си и да стане ангелъ. Днесъ той се различава коренно отъ ангела. Само вѣрващиятъ може да приложи силата си и да бѫде зачитанъ отъ всички. Чувате ли нѣкой да се оплаква, че не го зачитатъ, ще знаете, че той не вѣрва въ Бога. Щомъ нѣма вѣра, не може да приложи и силата си. Какъ да не уважавате и зачитате силния човѣкъ? Виждате, какъ той вдига голѣми тежести и ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Какъ да не зачитате добрия музикантъ? Какъ да не зачитате добрия лѣкарь? Добриятъ музикантъ свири, повдига духа на слушателитѣ си. Добриятъ лѣкарь помага на болнитѣ, лѣкува ги, внася сила въ тѣхъ, да могатъ да се справятъ съ болестьта си. Какъ ще зачитате онзи, който само се хвали, безъ да направи нѣщо добро за другитѣ? Какъ ще зачитате онзи, който само предава невѣрни слухове? Той е търговецъ, който продава на дребно. Има търговци и на едро, но само когато купуватъ. Ако продаватъ на едро, тѣ се проявяватъ правилно, има нѣщо издържано въ характера имъ. Обаче, продаватъ ли на дребно, тѣ проявяватъ ще- славието си. Значи, търговецътъ на едро е горделивъ, а търговецътъ на дребно е щеславенъ. И тъй, когато иска да продаде нѣщо, човѣкъ е щеславенъ; когато иска да купи нѣщо, той е горделивъ. Когато говори лошо за хората, човѣкъ е щеславенъ и лесно се произнася за всичко; когато говори добро за хората, той е горделивъ, на тънко преценява нѣщата. Въ злото човѣкъ е щеславенъ, въ доброто— горделивъ. Гордостьта е дърво на доброто, а щеславието — дърво на злото. Само доброто е въ състояние да смекчи горделивия; само злото е въ състояние да задоволи щеславния. Ние не разглеждаме злото и доброто като прояви, като постѫпки, но като принципи, като потици въ живота. Обаче, като прояви въ човѣка, гордостьта и щеславието сѫ анормални процеси. Гордостьта е цирей, който трѣбва да изтече навънъ, да освободи човѣка отъ известна нечистота. Гордостьта е подобна на онѣзи елементи въ киселинитѣ, които ги правятъ вредни. Щомъ се изхвърли вредния елементъ отъ киселината, останалитѣ елементи сѫ на мѣстото си. Човѣкъ трѣбва да учи, да се домогне до методи, чрезъ които да се освобождава отъ вреднитѣ елементи на своето естество. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ ще научатъ всичко. И на онзи свѣтъ човѣкъ учи, но тамъ има по-малко условия за учене. Най-добритѣ условия за учене и повдигане на сегашния човѣкъ сѫ на земята. И на онзи свѣтъ има университети, музикална и художествена академия, но всѣки не може да постѫпи за ученикъ. Тамъ цензътъ е по-строгъ, отколкото този на земята. Тамъ не се приематъ посрѣдствени ученици. Колкото сѫ щедри и великодушни сѫществата на онзи свѣтъ, толкова сѫ строги и взискателни. Като срещнатъ добъръ човѣкъ, тѣ отварятъ сърдцето си за него и започватъ да му пѣятъ и свирятъ. Срещнатъ ли лошъ човѣкъ, веднага се затварятъ. Докато сте на земята, трѣбва да работите. Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за да развивате дарбитѣ си. На всѣки човѣкъ сѫ дадени известни дарби и способности, които той трѣбва да развива. Работа се иска отъ всички. Прилежниятъ намира методи, чрезъ които самъ развива дарбитѣ си. Ленивиятъ, обаче, очаква всичко наготово. Сѫщо така работа се изисква и въ религиозния животъ на човѣка. Мнозина минаватъ за религиозни, но не искатъ да се упражняватъ. Като имъ се говори за молитва, не искатъ да се молятъ и се питатъ, какво нѣщо е молитвата. Като имъ се говори за четене на Свещенитѣ книги, и това не признаватъ. Да четатъ романи, това е въ реда на нѣщата. Какво ще намѣрятъ въ единъ романъ? Ще четатъ, какъ се срещнали двама млади — момъкъ и мома. Въ края на краищата, ще ги изкаратъ герои. Авторътъ описва любовьта на момата и на момъка, но не въ онази свѣтлина, каквато душата търси. Въ първо време момата е щастлива, доволна отъ своя възлюбенъ. Следъ време тя започва да го подозира, съмнява се въ неговата вѣрность. Това показва, че тя е страхлива. Дето се проявява съмнението, подозрението, недовѣрието и страхътъ, тамъ е щеславието. Значи, момата е щеславна, а момъкътъ е гордъ. Следъ всичко това тѣ минаватъ за герои. Щеславнитѣ и гордитѣ не мо- гатъ да бъдатъ герои. Добре е да се четатъ и романи, и Свещени книги, за да се изучаватъ нѣщата. Щомъ изучава проявитѣ на хората, човѣкъ ще намѣри Бога. Трѣбва ли да търсите Бога само въ нужда? Нѣкой се намира въ затруднение и се обръща къмъ Бога за по- мощь. Той обещава, че, като разреши мъчнотията си, ще повѣрва въ Бога. Справи ли се съ мъчнотията, забравя обещанието си. Другъ пъкъ боледува и обещава да направи едно голѣмо добро, ако Богъ му помогне да оздравѣе. Щомъ оздравѣе, той забравя обещанието си и казва, че природата му помогнала. Може ли този човѣкъ да минава за герой? Който не изпълнява обещанието си и промѣня мнението и възгледа си за нѣщата по нѣколко пъти на день, той не може да бъде герой. Може ли да бъде герой онзи, който измѣня на любовьта си? Можешъ ли да наречешъ герой онзи, който измѣня своето вѣрую? Истинскиятъ герой е добъръ човѣкъ, съ характеръ, не измѣня своето вѣрую и своитѣ убеждения за любовьта. Който измѣня убеждението си и своето вѣрую, той изисква нѣщата да ставатъ по неговото разбиране. Невъзможно е природата и Богъ да постѫпватъ споредъ изискванията на онзи, който самъ нѣма устойчивость. Ще кажете, че нѣма справедливость въ свѣта. — Важно е, за каква справедливость се говори — за човѣшката, или за Божествената. Представете си, че се обявява конкурсъ за професоръ по музика. Явяватъ се сто души кандидати, опитни музиканти, съ своитѣ музикални произведения. Следъ конкурса избиратъ единъ отъ кандидатитѣ за професоръ. Комисията намира, че той се е отличилъ, и затова му отрежда професорското мѣсто. Обаче, кандидатитѣ не сѫ съгласни съ мнението на комисията и считатъ, че преценката е несправедлива. Така се преценяватъ нѣщата на физическия свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ преценката се дава по другъ начинъ. Когато трѣбва да се произнесатъ, кой отъ стотѣ музиканти е най-добъръ и може да заеме професорска катедра, изпращатъ го на земята да свири едно свое музикално произведение на нѣкой умрѣлъ. Ако умрѣлиятъ възкръсне, музикантътъ е добъръ и заслужава да заеме профе- сорско мѣсто. Ако стотѣ се изредятъ единъ следъ другъ, и никой отъ тѣхъ не може да възкреси умрѣлия, казватъ, че тѣ сѫ обикновени музиканти. Нѣкой казва за себе си, че е добъръ и уменъ. За да се произнесатъ и другитѣ за него, трѣбва да го подложатъ на изпитъ. Ето защо, изпитанията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия за преценка на човѣшкитѣ добродетели. Сѫществуватъ два вида прояви на добродетелитѣ: положителни и отрицателни. Първитѣ се опитватъ по положителенъ начинъ, а вторитѣ —- по отрицателенъ. Когато ти се дава добъръ случай да помогнешъ на нѣкого, добродетельта е проявена при положителни условия. Обаче, ако си боленъ, ти се намирашъ при отрицателни условия и, ако можешъ да проявишъ така своята доброта и разумность, че да не измѫчвашъ близкитѣ около себе си, ти си добъръ човѣкъ. Измѫчвашъ ли окрѫжаващитѣ, ти не си добъръ човѣкъ. Единъ хирургъ въ първитѣ години на своята практика правѣлъ операции безъ упойка. Той намиралъ този начинъ за естественъ и го практикувалъ. Единъ день, като правѣлъ операция на болния, последниятъ усѣтилъ голѣма болка отъ ножа и, безъ да каже нѣщо, ритналъ съ крака си лѣкаря толкова силно, че той отхвръкналъ настрана. Отъ този день лѣкарьтъ измѣнилъ своята практика : първо упоявалъ болния и после го опериралъ. Ако се налагало операцията да стане безъ упойка, той заповѣдвалъ да вържатъ рѫцетѣ и краката на болния, да не рита и удря съ рѫце. Ще кажете, че това става само съ болни хора, които не съзнаватъ положението, въ което се намиратъ. Въ действителности, болниятъ рита физически, но има хора, които ритатъ психически. Тѣ сѫ научени да ритатъ и, безъ да имъ правятъ операция, прилагатъ знанията си. Въ такъвъ случай, и тѣ сѫ болни. Човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ отрицателни прояви, както въ физическия, така и въ духовния свѣтъ. Ако допуща лоши мисли въ ума си и лоши чувства въ сърдцето си, той внася лоши отпечатъци въ психическия си животъ, отъ които трѣбва да се чисти. Какво правите, когато дрехитѣ ви се оцапатъ? — Изпирате ги. По сѫщия начинъ трѣбва да чистите ума и сърдцето си, да не остане никакво петно въ тѣхъ. Който не може да се изчисти, задигатъ го на онзи свѣтъ. Следователно, смъртьта не е нищо друго, освенъ събличане на старитѣ и нечисти дрехи на човѣка и обличане въ нови, чисти, съ които го пращатъ отново на земята. Ако сгрѣши и опетни пакъ ума и сърдцето си, отново го изпращатъ на онзи свѣтъ, да се изчисти. Мѫчно става обличането на човѣка въ духовния свѣтъ, но това е неизбѣженъ процесъ. Нѣкой окултисти се чудятъ, какъ човѣкъ се е решилъ да слѣзе на земята, да се облѣче въ дреха, която лесно се цапа, та става нужда често да се съблича и облича. Наистина, чудно е, какъ човѣшката душа се излъгала да слѣзе на земята и да се облѣче въ плъть. Красивъ е духовниятъ свѣтъ, но и тамъ има примки, въ които попадатъ неопитнитѣ души. Една отъ тѣзи примки сѫ витринитѣ, съ богати, разкошни костюми. Неопитнитѣ човѣшки души обикалятъ витринитѣ, гледатъ отвънъ, докато се увлѣкатъ и влѣзатъ вѫтре да си купятъ единъ костюмъ. Щомъ облѣкатъ костюма, не могатъ вече да го съблѣкатъ и оставатъ въ него. Тѣ започватъ да ритатъ, да се освободятъ, но колкото повече ритатъ, толкова по-плътно прилепва костюмътъ, докато се намѣрятъ на земята, облѣчени въ плъть. Когато се казва, че човѣкъ самъ създава сѫдбата си, това значи, че той самъ избира костюма си, съ който слиза на земята. Какъвто костюмъ е избралъ, такава е неговата сѫдба. Засега на човѣка е опредѣлено да живѣе 120 години на земята, за да научи изкуството, правилно да съблича дрехата, съ която е дошълъ на земята. Съблѣче ли я по рано, казваме, че той преждевременно е напусналъ земята. Това сѫ обяснения, които разрешаватъ противоречията. Въ сѫщность, противоречия сѫществувать само въ човѣшкия животъ, но не и въ Божествения. Значи, отъ Божествено гледище, противоречията сѫ задачи за разрешаване. За мнозина лошитѣ условия сѫ противоречия; своенравнитѣ деца сѫ противоречия; лошитѣ господари сѫ противоречия. Бедностьта, богатството, знанието, невежеството сѫщо сѫ противоречия, съ които човѣкъ разумно трѣбва да се справи. Който разреши правилно противоречията на своя животъ, той е готовъ да служи на Бога. Най- великото нѣщо за човѣка е да служи на Бога. Ако е музикантъ, той прилага музиката си като срѣдство за служене. Достатъчно е да засвири съ цигулката си, за да внесе хармония между мѫжъ и жена, които не живѣятъ добре. Щомъ изсвири едно музикално парче, тѣ се развеселяватъ, поканватъ го да остане между тѣхъ, да имъ гостува. Ако този цигуларь срещне нѣкой отчаянъ човѣкъ, съ цигулката си може да измѣни състоянието му и да станатъ приятели. Музикантъ, който служи на Бога, може съ музиката си да въздействува на човѣшката душа, да и покаже правия пѫть и да осмисли живота и. Който служи на Божественото, всѣкога е готовъ за доброто, всѣкога може да си пробие пѫть въ живота. Разправятъ единъ интересенъ случай отъ живота на Аделина Пати. Когато била въ Ню-Йоркъ, на нейно име се получилъ чекъ. Като отишла въ банката, касиерътъ поискалъ личната и карта, или лице, което да я познава. Понеже въ дадения мо- ментъ нѣмала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила въ срѣдата на салона и започнала да пѣе. Като чулъ гласа и, касиерътъ веднага заповѣдалъ да и се изплати сумата. Чрезъ гласа си тя разрешила трудния въпросъ. Какво трѣбва да правятъ хората, за да разрешатъ мѫчнотиитѣ си? — Да служатъ на Бога. Само така тѣ могатъ да развиятъ дарбитѣ си. Всѣка дарба е дадена отъ Бога. Пѣвецътъ ще каже, че не всѣкога е готовъ да пѣе; не всѣкога разполага съ заучени пѣсни. Който не е готовъ всѣкога да пѣе, той не е истински пѣвецъ. Даровитиятъ може всѣки моментъ да прояви своята дарба. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото не разчитатъ на Божественото въ себе си, но очакватъ на другитѣ, тѣ да имъ помагатъ. Момата се жени, за да има кой да я подкрепва въ живота. Момъкътъ се жени, за да се осигури. Той търси богата мома, да прекара добре живота си. Това не е женитба. Истинската женитба подразбира хармонично съчетание между две души. Момата е сопранъ, момъкътъ — басъ. Тѣ трѣбва да пѣятъ и съ пѣсень да разрешаватъ въпроситѣ. Започнатъ ли единъ другъ да се корегиратъ, че не пѣятъ правилно, тѣ сѫ вънъ отъ хармоничния животъ. Като слушате да се говори за басъ и за сопранъ, като прояви на физическия и на Божествения свѣтъ, казвате, че тѣ нѣматъ отношение къмъ васъ, не ви интересуватъ. Какво, въ сѫщность, ви интересува? Ако се говори за вѣра, и това не ви интересува. Обаче, вѣрата е отъ значение за човѣка. Не е все едно, дали той има вѣра, или нѣма; дали вѣрата му е слаба, или силна. Вѣрата представя вѫже, съ което може да се вади вода отъ кладенеца. Не е все едно, дали вѫжето ви е слабо, или здраво. Съ здравото вѫже можете да извадите и най-малката тежесть отъ кладенеца. Съ слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежесть. Който има вѣра, той може да учи, да работи и да се ползува отъ своя трудъ. Не е достатъчно само да влѣзешъ въ университета, но трѣбва и да учишъ. Същевременно трѣбва да се прилага наученото. Сегашнитѣ хора съ влѣзли вече въ житейския университетъ и, щатъ не щатъ, трѣбва да учатъ — не могатъ да го напуснатъ. Който учи, ще свърши университета и ще върви напредъ. Който не учи, ще го изключатъ. — Не ми се живѣе вече, всичко ми дотегна. — Какво ще правишъ, като не ти се живѣе? — Ще се удавя, или ще се хвърля отъ нѣкоя канара. — Така постъпватъ героитѣ и героинитѣ на романитѣ. Като се обезсърдчатъ, ще се качатъ на нѣкоя канара, и оттамъ ще се хвърлятъ, или ще се удавятъ. Много герои и героини въ живота отиватъ на планината, качватъ се на нѣкоя канара, отдето се хвърлятъ, но не се убиватъ. После пишатъ въ вестни- цитѣ за нѣкаква избѣгната катастрофа. Защо? — Канарата не била много висока, и пропастьта не била много дълбока. Споредъ мене, който иска да се хвърли отъ канара, нека обиколи всички планини, да намѣри най-високата канара и оттамъ да се хвърли. Ако иска да се дави, да намѣри най-дълбокото мѣсто въ морето, тамъ да се хвърли. Не може ли да направи това, нека седи на канаритѣ, да се пече на слънце; нека ходи по брѣговетѣ на рѣкитѣ, да се гурка по нѣколко пѫти въ водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високитѣ планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брѣга на морето и се любува на красивия изгледъ, сѫщо не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате въ живота, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си, да не се отегчавате отъ условията, при които живѣете. Приложение се иска отъ сегашнитѣ хора, да знаятъ, какъ да понасятъ изпитанията. Нѣкой има едно малко изпитание и, като не може да го понася, сърди се на Бога. Ако на детето не дадатъ ябълка, портокалъ или орѣхъ, и то се сърди. Значи, детето се сърди на майка си, възрастниятъ — на Бога. Ако кажете обидна дума на нѣкой вашъ познатъ, и той се сърди. Какво сте му казали? — Че носътъ му е кривъ. Ако носътъ ви, наистина, е кривъ, единъ день ще го изправите. Защо трѣбва да се обиждате? Ако това е фактъ, ще работите върху себе си, да поставите носа си на мѣсто. Ако носътъ ви не е кривъ, колкото и да ви внушаватъ тази мисъль, не трѣбва да се поддавате на нейното влияние. Единъ милионеръ, американецъ, извикалъ единъ знаменитъ художникъ да го рисува. Той искалъ да се пошегува съ него, затова си турилъ изкуственъ носъ. Художникътъ го рисувалъ нѣколко деня, но се измѫчилъ съ носа на своя клиентъ. Всѣки день милионерътъ помръдвалъ малко носа си. Художни- кътъ се чудѣлъ, защо този носъ не му се поддава. Най-после той казалъ на клиента си: Господине, отказвамъ се вече да рисувамъ вашия носъ. Азъ не се занимавамъ съ рисуване на изкуствени носове. Ако искате да ви рисувамъ, махнете този носъ. Сега и на васъ казвамъ: Не се занимавайте съ изкуственитѣ носове на хората Това сѫ тѣхнитѣ недѫзи. Недѫзитѣ пъкъ представятъ неразрешени въпроси. Както и да ги разглеждате, отъ която страна и да ги бутате, тѣ оставатъ неразрешени. Въ тѣхъ действуватъ неорганизирани сили. Който се занимава съ своитѣ или съ чуждитѣ недѫзи, той не може да успѣва. Ако Богъ търпи всички, колко повече хората трѣбва да бѫдатъ снизходителни къмъ себе си и къмъ ближнитѣ си. Ще кажете, че противоречията ви сѫ голѣми, тѣ ви правятъ кисели и недоволни. Противоречията сѫ задачи, които трѣбва да се решаватъ правилно. Ще се справяте съ тѣхъ и ще вървите напредъ. Че вънъ е бурно, че вѣтъръ вѣе, това да не те смущава. Че си беденъ, боленъ, неразположенъ, и това да не те спъва. Ти трѣбва да извървишъ онзи пѫть, който ти е опредѣленъ. Ти трѣбва да изпълнишъ онзи планъ, който ти е предначъртанъ. Каквото и да се случи въ живота ти, кажи си, че е за добро. Не говори на другитѣ хора, какво мислишъ; вѣрвай въ себе си, че всичко, което Богъ е допусналъ да стане, е за добро. Ще кажете, че страданията ви сѫ голѣми. Безъ страдания не може. Чрезъ тѣхъ се изпитва силата на човѣшкия характеръ. Отъ това гледище, силниятъ не трѣбва да се оставя на слабия да го бие. Така той показва силата си. И слабиятъ не трѣбва да се оставя да го бие силниятъ. Съ това той показва своята разумность. Следователно, ако си силенъ, работи съ волята; ако си слабъ, работи съ ума. Какъ ще се справишъ съ злото, ако не си разуменъ ? Въ прочетената глава има нѣща, които вие знаете, затова не говоря за тѣхъ. Обаче, има единъ въпросъ, който малко познавате. Това е въпросътъ за самообладанието. Велико нѣщо е самообладанието! Това значи, да придобиешъ голѣмо богатство. Нѣкой дойде при тебе и ти говори съ часове. Ти го слушашъ известно време съ внимание, докато най-после изгубишъ търпение и кипвашъ. Започвашъ да го пѫдишъ, не ти се говори. Защо не приложишъ самообладанието и не му кажешъ: Господине, много хубаво говоришъ, но съмъ заетъ, имамъ работа, не мога да слушамъ. Ако си силенъ, така ще постѫпишъ; ако си слабъ, трѣбва да предвиждашъ отдалечъ, да знаешъ, че този човѣкъ ще те посети, и да вземешъ мѣрки за отдалечаването му. Какво трѣбва да прави овцата, ако вълкътъ я дебне? — Да бѣга, да се качи на нѣкоя висока, непристѫпна канара и оттамъ да гледа. Ако се чувствува силна и може да се бори съ вълка, да остане долу. Следователно, когато дойде злото при васъ, имате две възможности: ако сте слаби, да се качите на висока канара; ако сте силни, да останете въ долината и разумно да се справите съ него. Ще кажете, че злото е дяволска работа, не можете да се справите съ него. — Ако сте силенъ, можете да се справите; ако сте слабъ, то ще ви победи. За да познаете, кой е силенъ и кой — слабъ, вижте, носи ли човѣкъ нѣщо на главата си. Ако носи дяволския кюлафъ на главата си, дяволътъ е по-силенъ отъ него. Ако нѣма нищо на главата си, той е по-силенъ отъ дявола. Въ този случай, дяволътъ носи неговия кюлафъ на главата си. Пазете се отъ дяволския кюлафъ. Първата задача на човѣка е да има вѣра въ това, което Богъ е вложилъ въ него. Само така той може да разработи своитѣ дарби. Тѣ представятъ Божественото начало въ човѣка. Много методи сѫ дадени за развиване на това начало, но резултатитѣ сѫ слаби. Защо? — Има нѣщо въ човѣка, което му противодействува. То е причина и за недоразуменията между ученитѣ и религиознитѣ хора. Срѣщатъ се двама учени, не се разбиратъ, не могатъ да се търпятъ. Срѣщатъ се двама религиозни — сѫщо не се разбиратъ. И двамата се молятъ, но молитвитѣ имъ не даватъ добри резултати. Единиятъ казва, че молитвата му е по-сърдечна, по-вдъхновена отъ тази на другия. Питамъ го: Щомъ молитвата ти е вдъхновена, можа ли да вдигнешъ болния отъ леглото му? — Не можахъ. — Значи, не си се молилъ вдъхновено. Молитвата е мощна сила. Ето защо, когато се молите, когато размишлявате върху истината, умътъ и съзнанието ви трѣбва да бѫдатъ чисти — никаква нечиста мисъль, никакъвъ страниченъ образъ да не допущате въ тѣхъ. За да възприемете една мисъль, единъ образъ отъ висшитѣ свѣтове, съзнанието ви трѣбва да бѫде чисто и гладко, като водата на спокойно планинско езеро. Хората слизатъ на земята да се учатъ. Каквито противоречия да иматъ, не трѣбва да се спъватъ. Никой никого не може да спъне. Единствениятъ, който може да спъне човѣка, това е той самъ. Коя е причината, дето човѣкъ самъ се спъва ? — Двамата възлюбени, които го привличатъ: Господъ и дяволътъ. И къмъ единия поглежда, и къмъ другия; колебае се, не знае, кого да избере. И двамата искатъ отъ него да се опредѣли. Защо не може изведнъжъ да се опредѣли ?—Защото има слабости, които го теглятъ къмъ дявола. Любовьта му го тегли къмъ Бога, слабоститѣ — къмъ дявола. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е лишенъ отъ слабости. Съ много нѣща хората се справили, но много нѣща още ги спъватъ. Има музиканти, които свирятъ отлично на първитѣ позиции на цигулката. Дойдатъ ли до високитѣ позиции, не могатъ да взиматъ чисти тонове. Тамъ разстоянието между тоноветѣ е малко, и мѫчно се взиматъ. Не е лесно да взимашъ чисти, ясни тонове. Всѣки тонъ има опредѣленъ брой трептения. Не се ли вземе тонътъ правилно, и броятъ на трептенията му не сѫ точни. Не е лесно да бѫдешъ истински музикантъ. Не е лесно да бѫдешъ търпеливъ при всички условия на живота. Какво трѣбва да прави музикантътъ, за да свири чисто ? Какво трѣбва да прави нетърпеливиятъ, за да се справя съ мѫчнотиитѣ си ?—Да кажатъ на своето развълнувано море да утихне. Кажете на развълнуваното си море да утихне! Кажете на вашитѣ бури и вѣтрове да престанатъ! Кажете на вашето слънце да изгрѣе, да изпрати своята топлина и свѣтлина къмъ цвѣтята ви, да цъвнатъ. Само така ще изправите погрѣшкитѣ си и ще внесете въ дома си радость и веселие. Ще кажете, че тази работа е мѫчна, не е за васъ. Като дойде Христосъ, Той ще оправи всички объркани работи. Всѣки день Христосъ оправя обърканитѣ ви работи, но вие пакъ ги разваляте. Колко пѫти вие сте разваляли онова, което Богъ е създалъ! Колко пѫти сте били щастливи и сте губили щастието си! Колко пѫти ви е посещавалъ Христосъ, но следъ известно време започвате да се съмнявате, Христосъ ли бѣше, или се лъжете. Ако искате да знаете, дали Христосъ ви е посетилъ, последвайте Го и започнете да работите съ Него. Обикновено Христосъ посещава трудещитѣ, страдащитѣ, беднитѣ, болнитѣ, изоставенитѣ. Изобщо, Христовиятъ кракъ стъпва тамъ, дето човѣшки кракъ не може да стъпи. Както слънцето изгрѣва и залѣзва, освѣтява цѣлата земя и не иска да знае, признаватъ ли го хората, или не, така и Христосъ не иска да знае, признаватъ ли Го, или не. Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждатъ, не е слънце. — Какво е Христосъ ? — Най-великата проява на Бога. — Какъ ще познаемъ Христа? — Като познаете Бога. Който познава Бога, познава и Христа. Христосъ е вътрешна, свещена идея, която се крие въ дълбочината на човѣшката душа. Само Богъ може да вложи тази идея въ човѣка. Домогне ли се до нея, човѣкъ мълчи, нищо не говори вече нито за Бога, нито за Христа Той ги носи въ себе си. Мнозина ме питатъ, кой съмъ азъ, защо съмъ дошълъ на земята. — Това не е тѣхна работа. Дошълъ съмъ да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирамъ, като музиканть, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволенъ, ще ме слуша; който не е доволенъ, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Азъ съмъ дошълъ на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратилъ. Така е казалъ и Христосъ. Какво е отношението на Бога къмъ човѣка ? — Каквото е отношението на майката и на бащата къмъ детето. Богъ вдъхна животъ въ човѣка, и той стана жива душа. Съ други думи казано: Богъ вложи Божественото начало въ човѣка, като часть отъ себе си. За Божественото въ човѣка дойде Христосъ, а не за човѣшкото. Той искаше да повдигне Божественото въ човѣка, да го изведе на правъ пѫть. И вие, като Христа, трѣбва да разграничавате Божественото отъ човѣшкото и да съдействувате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате отъ мнението на хората за васъ, това е гордость. Искате ли да имъ се натрапите, да разбератъ кой сте, това е щеславие. Човѣкъ трѣбва да работи за развиване на Божественото, безъ да мисли, какво ще кажатъ хората за него и безъ да пренебрегва тѣхното мнение. Вървете въ правия пѫть, който нѣма нищо общо нито съ гордостьта, нито съ щеславието. Следвайте пѫтя на Духа, Който работи въ васъ още отъ създаването на свѣта. Отклоните ли се отъ този пѫть, ще се блъснете въ канара и ще счупите главата си. Нѣкой блъска главата си въ канара и мисли, че ще я разбие. Канарата ще счупи главата ти, но не обратното. И най-коравата човѣшка глава не може да счупи канарата. — Азъ мога да направя много нѣща. — Кажи и направи. Обаче, казвашъ, и нищо не става. Защо ? — Защото Богъ е вънъ отъ тебе. Докато Богъ е вънъ отъ тебе, нищо не можешъ да направишъ. И тъй, за да направи това, което иска, човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на себе си. Въ противенъ случай, нищо не може да направи, на никого господарь не може да бѫде. Който не е богатъ вѫтрешно, и външно не може да бѫде богатъ; който не е ученъ вѫтрешно, и външно не може да бѫде ученъ. Това не е за обезсърдчаване. Вие живѣете въ единъ великъ свѣтъ, при добри условия за развиване, нѣма защо да се оплаквате. Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни. Азъ съмъ готовъ да купя вашето нещастие и вашитѣ страдания. Вие сте тъкмо за работа, за учене, отъ нищо не трѣбва да се страхувате. Страшно е, ако сте остарѣли и не можете да работите. Който е младъ, трѣбва да се радва. Той носи въ себе си любовьта и силата, които му отварятъ пѫтя къмъ знанието и мѫдростьта. Трѣбва ли да се оплаква и обезсърдчава при това положение ? Страшно е, ако изгубите любовьта, силата, красотата, истината. Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Нѣкой казва, че отъ любовь главата му побѣлѣла и отъ молитви очитѣ му изтекли. Не говорете за любовьта на въздишкитѣ. Това не е любовь. Не говорете и за молитвитѣ на плача. Това не сѫ молитви. Не говорете за свободата, която ограничава. Това не е свобода. Радвайте се на знанието. Радвайте се на свободата. Радвайте се и на младостьта, и на старостьта. Радвайте се на любовьта въ всичкитѣ и форми и прояви. Радвайте се на любовьта въ растенията, въ животнитѣ и въ хората. Тя е една и сѫща навсѣкѫде. По форма и по качество Божията Любовь е навсѣкѫде еднаква; въ нея нѣма нито промѣна, нито измѣна. Богъ е навсѣкѫде единъ и сѫщъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 2. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 29 септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ
  22. Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тритѣ родословия Като четете първа глава отъ Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесети рода: отъ Аврама до Давида четиринадесети рода; отъ Давида до Вавилонското преселение четиринадесети рода и отъ Вавилонското преселение до Христа сѫщо четиринадесети рода. Така се запознавате съ родословието на Христа. Значи, Той води началото си отъ Аврама. Тази глава отъ Евангелието засѣга вътрешната страна на произхождението на Христа, отъ която малцина се интересуватъ. Тя представя сложна математическа задача. Такива задачи се срѣщатъ въ живота на всѣки човѣкъ. И природата крие своето знание въ сложни математически формули и задачи, достъпни само за онѣзи, които иматъ стремежъ къмъ знанието. Всичко въ природата е тайно, облѣчено въ символи. Тази е причината, дето хората виждатъ нѣщата такива, каквито не съ въ действителность. Вечерь, като гледате небето, осѣяно съ безброй звезди, едва видими съ просто око, струва ви се, че съ малки. Въ същность, ученитѣ казватъ, че тѣ съ голѣми като слънцето. Поставени на далечно разстояние отъ насъ, тѣ заставятъ човѣка да мисли, да открива истината и да се развива. Въпрѣки това, човѣкъ не е дошълъ още до истинското знание, до произхода на вселената и създаването на свѣта. Каква е крайната цель на Битието, какво е целилъ Богъ съ създаването на свѣта, не е известно на човѣка. Сѫществуватъ различни хипотези и теории за това, но тѣ не представятъ абсолютната истина. Да предполагашъ и да знаешъ, това еѫ две различни нѣща. Срѣщашъ едного, казвашъ, че е сериозенъ човѣкъ. По какво познавашъ, че е серио- зенъ? Външно е строгъ, сериозенъ, но какво е вѫтрешното му разположение, не знаешъ. Другъ нѣкой е външно веселъ, засмѣнъ, а вѫтрешно е неразположенъ. Истинскиятъ човѣкъ и разположението му сѫ скрити отъ окото на външния наблюдатели. Като изучавате човѣка, виждате, че и най-напредналиятъ е вѫтрешно неспокоенъ, все има нѣщо, което го смущава. Често една дума нарушава равновесието на човѣка. Ако синътъ на нѣкой родители е въ странство и имъ кажатъ, че е боленъ, тѣ веднага започватъ да се безпокоятъ. Защо се безпокоятъ? Страхъ ги е да не умре. Тѣ говорятъ за вѣченъ животъ, за безсмъртието на душата, а въпрѣки това не искатъ синътъ имъ да умре. Значи, вѣрата имъ въ Бога, въ безсмъртието на душата не е силна. Вѣра е нуждна на съвременнитѣ хора. Ученитѣ говорятъ за излѫчване на човѣка отъ тѣлото, но малцина иматъ опитностьта на излѫчването. Павелъ казва, че билъ на третото небе, дето видѣлъ нѣща, които нито око е видѣло, нито ухо е чуло. Той се излѫчилъ, излѣзълъ отъ тѣлото си и така стигналъ до третото небе. Състоянието, въ което Павелъ се намиралъ, наричаме „пробуждане на козмическото съзнание“. Това съзнание се отличава съ голѣма свѣтлина. Споредъ изчисленията на единъ ученъ, засега въ свѣта има само 19 души, които сѫ дошли до пробуждане на козмическото съзнание. Ще запитате, защо само апостолъ Павелъ ималъ пробудено съзнание, или защо само 19 души досега живѣятъ въ своето Божествено, козмическо съзнание. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно, да се питате, защо единъ човѣкъ е богатъ, а другъ беденъ; защо една рѣка е пълноводна, а друга е на пресъхване; защо единъ хлѣбъ е топълъ, а другъ — студенъ? Това сѫ въпроси, на които лесно може да се отговори. Една рѣка е пълноводна, защото е въ началото на движението си, току-що излѣзла отъ своя изворъ; щомъ се разлѣе на много мѣста, водата и се намалява, и тя постепенно пресъхва. Хлъбътъ е топълъ, защото едва е изваденъ отъ фурната. Щомъ минатъ нѣколко часа отъ опичането, той вече е студенъ. Това сѫ въпроси и отговори, разсѫждения, които не разрешаватъ главната задача, т. е. това, което човѣкъ търси. Какво търси човѣкъ? — Истинския животъ. Всѣки иска да намѣри онзи животъ, който да го освободи отъ смъртьта, отъ болеститѣ, отъ страданията и мѫчнотиитѣ. Вмѣсто това, той намира смъртьта, болеститѣ, страданията. Човѣкъ не е всѣкога скръбенъ и нещастенъ, той има радости и придобивки, но лесно ги губи. Едва се зарадва за нѣщо, и скоро радостьта му се смѣня съ скръбь. Той се чуди, какво е станало, че радостьта му изчезва. Като че нѣкой го дебне, да му отнеме радостьта. Така постѫпватъ нѣкои господари съ слугитѣ си. Като свършатъ работата си, слугитѣ насѣдатъ на едно мѣсто, радостни и разположени, че нѣматъ работа, но отнѣкѫде се задава господарьтъ и веднага отнема радостьта имъ. Сърдцето му се свива неспокойно, че тѣ почиватъ, а не работятъ. Сърдцето на човѣка се свива, като види нѣкой по-богатъ, по-силенъ, по-красивъ, по-ученъ отъ себе си. Кои сѫ по-бужденията за свиването на сърдцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближенъ? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Единъ сказчикъ държалъ беседа върху бедностьта, искалъ да изнесе благото, което тя носи за човѣка, но като свършилъ сказката си, слушателитѣ му казали: Дръжъ бедностьта за себе си, а остави богатството за насъ. Сказчикътъ говорилъ цѣлъ часъ, но не могълъ да убеди слушателитѣ си въ ползата отъ бедностьта, защото самъ не вѣрвалъ въ нея. Мнозина говорятъ за бедностьта, за болеститѣ и за страданията, като блага въ живота и условия за човѣшкото развитие, но не ги желаятъ за себе си, защото не вѣрватъ въ тѣхъ. Какво представятъ страданията, болеститѣ, бедностьта? — Тѣ сѫ неразрешени задачи, изостанали отъ далечното минало. Всѣки ги е отхвърлялъ, не искалъ да се занимава съ тѣхъ. Днесъ тѣ пакъ сѫ дадени на съвременното човѣчество, да ги разреши правилно. Дали сегашнитѣ хора ще ги разрешатъ, или ще ги оставятъ на бѫдещето поколѣние, това е въпросъ. Когато хората се запитватъ, защо идатъ страданията, тѣ търсятъ начинъ да разрешатъ задачата си. Обаче, онѣзи, които сѫ имъ дали задачата, следятъ, сами ли ще я решатъ, или ще я препишатъ наготово отъ други. Хората не сѫ разрешили въпроса за страданията, за произхода на човѣка, а разрешаватъ въпроса за създаването на свѣта. Тѣ не познаватъ себе си, не знаятъ, какъ е създаденъ човѣкъ, а решаватъ далечни, отвлѣчени въпроси. Срѣщате учени, философи, музиканти, математици, които не знаятъ мѣстото на философията, на математиката, на музиката въ своята глава. Тѣ не подозиратъ, че всѣка способность има специално мѣсто въ мозъка. Има учени, които не вѣрватъ въ магията. Какво въ сѫщность е магията? — Мѫдрость. Магътъ е мѫдрецъ, който съ силата на своята мисъль може да носи слабитѣ хора. — Възможно ли е това? — Възможно е, разбира се. Както силниятъ носи слабия на гърба си, така и мѫдрецътъ влияе на обикновенитѣ хора съ мисъльта си. Професорътъ не носи ли студентитѣ на гърба си съ своята мисъль? Той ги туря на гърба си и ги разнася изъ областьта на мисъльта си. Всѣки човѣкъ, на когото мисъльта е силна, влияе на слабитѣ. Единъ проповѣдникъ разправялъ своя интересна опитность за силата на мисъльта и действието и върху човѣка като свѣтлина. Единъ день той излѣзълъ отъ дома си и отишълъ на събрание, дето ще държи проповѣдь. Помислилъ да вземе рѫкописа на проповѣдьта си, но си казалъ: Добре съмъ я заучилъ, мога и безъ бележки. Имамъ вѣра въ паметьта си, не ме е излъгвала досега. Той се качилъ на амвона и започналъ да развива! проповѣдьта си. По едно време въ стаята влѣзла една госпожа, съ черни очила и сериозно изражение на лицето. Като го погледнала, той веднага забравилъ проповѣдьта си, не могълъ да си спомни, какво трѣбва да говори. Изненаданъ отъ това, той решилъ да прекѫсне проповѣдьта си и да се извини на слушателитѣ, че не се чувствува добре. Въ този моментъ вратата се отворила и влѣзълъ единъ младъ човѣкъ, съ приятно, засмѣно лице. Той погледналъ къмъ проповѣдника и внесълъ известно разположение въ него, съ което го извадилъ отъ затруднението му. Проповѣдьта възкръснала въ паметьта на проповѣдника, и той спокойно продължилъ и завършилъ работата си. Коя е причината за прекѫсването и за възстановяването мисъльта на проповѣдника? Жената съ чернитѣ очила имала противоположна мисъль на тази на проповѣдника, поради което изгасила свѣтлината въ неговото съзнание. Въ мисъльта на младия господинъ имало нѣщо общо съ мисъльта на проповѣдника, благодарение на което могълъ да запали изгасналата свѣщь на проповѣдника, и той завършилъ успѣшно проповѣдьта си. Значи, знанието е въ зависимость отъ свѣтлината. Хора съ силна и свѣтла мисъль влияятъ на онѣзи, чиято мисъль е слаба и лишена отъ свѣтлина. Богъ създалъ свѣта, създалъ свѣтлината и привидно се отдалечилъ отъ хората, оставилъ ги свободно да се развиватъ, да мислятъ, да търсятъ причинитѣ за създаването на Битието. Но хората се ограничаватъ едни други. Всѣки иска да се наложи по съзнание, по мисъль и чувства на другитѣ, да имъ покаже, че е по-силенъ. Учениятъ иска да наложи мисъльта си на всички хора; религиозниятъ иска да наложи своето вѣрую на другитѣ, да имъ покаже, че е на правъ пѫть. Следъ всичко това, хората искатъ да знаятъ, какво е отношението на Христа къмъ тѣхъ. Ако отношението на Христа къмъ хората е външно, физическо, тѣ трѣбва да дойдатъ при Него, да се ръкуватъ, за да имъ предаде нѣщо отъ себе си. За това се изисква много време. Представете си, да дойдатъ 500 милиона християни, да се ръкуватъ съ Христа ! Колко време Му е нуждно, да каже по една дума на всѣкиго? Често хората се сърдятъ на Христа, недоволни съ отъ Него, че не имъ проговорилъ, не имъ обърналъ внимание. Който гледа на нѣщата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога. Който вижда вътрешния смисълъ на нѣщата, знае, че Богъ живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на земята, но въ всички свѣтове и имъ помага. Богъ има предъ видъ тѣхнитѣ нужди и ги задоволява. Той се грижи за тѣхъ, и когато се раждатъ, и когато умиратъ. Какво представя смъртьта? — Минаване отъ единъ свѣтъ въ другъ. Споредъ хората, човѣкъ се ражда и умира, а споредъ Бога, човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго. Когато една душа се въплътява и слиза на земята, небеснитѣ жители скърбятъ за нея, а хората се радватъ. Когато напуща земята, небеснитѣ жители се радватъ, а хората скърбятъ. — Защо е така ? — На този въпросъ сами ще си отговорите. Хората си задаватъ такива въпроси, на които сами не могатъ да отговорятъ. Напримѣръ, нѣкой пита, не може ли да се живѣе безъ ядене и пиене. — Ако устата, стомахътъ и червата не съществуваха, можеше безъ ядене и пиене. Веднъжъ тѣ сѫществуватъ, не може безъ ядене и пиене. — Не можеше ли човѣкъ да бѫде създаденъ другояче? — Не можеше. Тъй както е създаденъ сегашниятъ човѣкъ, по-добра форма и устройство не можеше да му се даде. Днешниятъ човѣкъ е само скица на бѫдещия човѣкъ. Той не е дошълъ още до онова високо съзнание, което ще придобие въ бѫдеще. Той не е дошълъ още до онзи образъ и подобие, за който се говори въ Битието. Много време е нуждно на човѣка, докато дойде до образа, който Богъ носи въ мисъльта си. Ако сегашниятъ човѣкъ, споредъ мнението на ученитѣ, е миналъ презъ 400 хиляди форми, можете да си представите, презъ колко форми още трѣбва да минава, за да достигне своето съвършенство. Не е лесно да дойде човѣкъ до онова велико съвършенство, да остане тихъ и спокоенъ при всички условия на живота и въ всичко да вижда добрата страна. Съвършениятъ човѣкъ нито се обижда, нито другитѣ обижда. Той вижда и предвижда нѣщата, знае, какъ да постѫпва и какво да говори. Коя е причината за недоразуменията между хората ? — Тѣхното несъвършенство. Недоразуменията се дължатъ на тѣхната непред- видливость, на тѣхния невъзпитанъ езикъ, на тѣхното неумение да виждатъ и чуватъ нѣщата правилно. Гледашъ нѣкого, измѣрвашъ го отъ главата до краката, не знаешъ, какво търсишъ. Какво ще видишъ ? — Човѣкъ, високъ 160 см., но това не е истинскиятъ човѣкъ. Преди да се е родилъ, той е билъ малъкъ, невидимъ съ просто око, едва подъ микроскопъ можешъ да видишъ нѣщо живо, прилично на клетка. Малкиятъ човѣкъ е подобенъ на звезда, която не се вижда съ просто око. Като го наблюдавате съ телескопъ, виждате, какъ расте, увеличава се, става голѣмъ. Следъ време се намалява и се изгубва отъ полето на вашето зрение. Кѫде отиде голѣмиятъ човѣкъ ? — Изгуби се, т. е. умрѣ, замина за другия свѣтъ. Значи, както иде човѣкъ на земята, така си отива. Дохожда малъкъ и си отива малъкъ. Мнозина се интересуватъ отъ голѣмината на вселената. Ако питатъ мене, ще имъ кажа, че първоначално тя е могла да се събере въ единъ лещникъ. Това се вижда невѣроятно. Единъ ученъ казва, че първоначално вселената е била голѣма като сапунено мѣхурче. После тя се е увеличавала и, въ продължение на милиони хилядилѣтия, дошла до положението, въ което ние я виждаме. Обаче, тя не е спрѣла да расте и да се развива. Докѫде може да стигне въ своитѣ размѣри, не знаемъ. Като казвамъ, че вселената нѣкога се е събирала въ черупката на лешника, и днесъ може да се събере въ лешникова черупка, но важно е, какъвъ е билъ този лещникъ. Това е неразбранъ въпросъ за човѣшкия умъ, но не по-малко неразбранъ е въпросътъ, какъ е могълъ Христосъ да нахрани петхиляденъ народъ само съ петь хлѣба. Неразбранъ е този въпросъ, но се разисква и възприема отъ много умове. Ще кажать нѣкои, че хлѣбоветѣ сѫ били голѣми. Отде сѫ взели тогава толкова голѣми пещи ? Значи, ако едното положение е приемливо, другото не се приема. Оттукъ вадимъ заключението, че лещниковата черупка е била по-голѣма отъ самата вселена. И тъй, когато разискваме върху безкрайно малкото и безкрайно голѣмото, вие се обърквате, нищо не разбирате. Като се говори за малкия и за голѣмия човѣкъ, сѫщо се обърквате. Защо човѣкъ е малъкъ и защо става голѣмъ ? Детето е малко, защото баща му е голѣмъ. Неговото съзнание е въ бащата. Щомъ започне да остарява бащата, той предава съзнанието си на своето дете, което постепенно расте и се увеличава. Бащата остарява, а детето расте и започва да мисли. Следователно, ако нѣкой не може да мисли, причината е въ бащата: не е станало правилно предаването и възприемането на неговото съзнание. Детето започва да мисли, когато бащата му даде това право. На сѫщото основание казвамъ: Човѣкъ започва да мисли, когато Богъ му даде това право. Следователно, не искай да ми- слишъ, преди да ти е далъ Богъ право да мислишъ. Не искай да станешъ богатъ, преди да си получилъ разрешение за това. Искай нѣщо само тогава, когато ти е позволено вече да го имашъ. Искашъ ли нѣщо преждевременно и безъ позволение, ще се натъкнешъ на голѣми мѫчнотии. Ако житното зърно иска презъ зимата да се посѣе въ земята, ще се натъкне на голѣми мѫчнотии — ще измръзне и нѣма да израсте. Обаче, ако не се посѣе презъ есеньта и остане завинаги въ хамбара, пакъ се излага на страдания. То трѣбва да се посѣе навреме въ земята, за да израсте и даде изобилно плодъ. Следователно, който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да остава въ Божествения хамбаръ. Дойде ли време за сѣитба, той трѣбва да бѫде посѣтъ въ земята. Ще имате страдания, но ще растете и ще се развивате. Останете ли въ хамбара, всички ще бѫдете равни, но растене нѣма. Радвайте се, докато имате страдания, защото тѣ даватъ потикъ, условия за развитие. Страданиятата сѫ вѫтрешни потици, чрезъ които се пробужда човѣшкото съзнание. Безъ тѣхъ съзнанието на човѣка остава въ застой. Всѣки застой води къмъ леность, къмъ инертность на материята. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да страда и да се радва, да се развива, да оживи инертната материя. — Защо съмъ боленъ? — Защото си инертенъ. — Защо съмъ невежа? — Защото си инертенъ. — Защо се безпокоя? — Инертенъ си. Всички отрицателни състояния, презъ които минава човѣкъ, се дължатъ на инертностите на материята. За да излѣзе отъ тази инертность, въ помощь му иде религията. Тя събужда съзнанието му и го свързва съ Първата Причина, отъ която той черпи материали за своето развитие. Само така човѣкъ може да изпълнява Божията воля. Щомъ изпълни Божията воля, той може да изпълни и своята воля. Щомъ знаешъ Божия планъ и го приложишъ, можешъ да изпълнишъ и своя планъ. Първо ще изпълнишъ Божествената програма, а после човѣшката. Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората се запитватъ, какви еѫ отношенията на Бога къмъ тѣхъ. Това не е тѣхна работа. Тѣ трѣбва да опредѣлятъ своитѣ отношения къмъ Бога — това е първата имъ задача. Трѣбва ли детето да се интересува за отношенията на майка си къмъ него? Преди още да е започнало да мисли, майката е опредѣлила отношенията си къмъ него. Важно е детето да разбере любовьта на майка си и да се ползува отъ нея. На сѫщото основание, задачата на всѣки човѣкъ е да разбере Божията Любовь, да я оцени и приложи въ живота си. Ще кажете, че познавате тази любовь по любовьта на майка си, или на своя възлюбенъ. Това сѫ частични прояви на любовьта. Божията Любовь е широка, необятна. Тя държи въ себе си всички живи сѫщества. Тя ги е създала, тя се грижи за тѣхъ. Никой не е заставилъ Бога да проявява Любовьта си къмъ всичко живо. Ако нѣкоя външна сила може да Го накара да люби. Той не е Богъ. Любовьта е естественъ, непринуденъ процесъ. Мнозина се запитватъ, какви сѫ условията, за да се обичатъ. Първото условие за проява на любовьта е любовь къмъ Бога. Казано е: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. После иде любовьта къмъ ближния. Като любишъ Бога, ще възприемешъ любовьта Му и съ нея ще възлюбишъ ближния си. Какъ ще любишъ ближния си?—Като себе си. Значи, любовьта къмъ себе си е мѣрка. Не можешъ да любишъ ближния си, ако не любишъ себе си. Казвате за нѣкого, че е себелюбивъ. Това е въ реда на нѣщата. Лошо е, ако себелюбивиятъ не излиза вънъ отъ себе си. Но ако проявява сѫщата любовь и къмъ ближния си, той е на правъ пѫть. Едно отъ качествата на любовьта е предвиждането. Който люби, може да предвижда, т. е. да предсказва нѣщата. Това се дължи на едно вѫтрешно чувство въ човѣка. Всѣки човѣкъ, въ когото това чувство е развито, може да предсказва. Дадатъ му да вдигне нѣкаква тежесть. Той погледне тежестьта и предварително казва, дали може, или не може да я вдигне. Като направи опитъ, той се увѣрява, че чувството му не го лъже. Колкото по-напредналъ е човѣкъ, толкова по-добре развито е това чувство. Съвършенитѣ хора предвиждатъ всичко, което имъ се случва въ живота, благодарение на това чувство. Несъвършениятъ не предвижда нѣщата, не знае, какво го очаква. Отъ гледището на съвършения животъ, това е невежество. За обикновения човѣкъ невежеството е благо. Какъвъ смисълъ има за него предвиждането на нѣщата, ако не знае, какъ да се справи съ това, което ще му се случи ? Като не разбира Божиитѣ пътища, той ще се страхува, безъ да знае, какъ да си помогне. Ето защо, страхливиятъ не трѣбва да знае бъдещето си. Той не трѣбва преждевременно да излиза отъ условията на обикновения животъ. Излѣзе ли отъ обикновения животъ, той ще се намѣри предъ голѣми мъчнотии, съ които не може да се справи. Какво ще бъде положението му, ако попадне въ огнената пещь, както тритѣ момци, за които се говори въ Стария Заветъ. Той непремѣнно ще изгори. За да не изгаря, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да повиши трептенията на тѣлото си, да надминаватъ трептенията на огъня. Съ това знание човѣкъ може да разпръсне всѣка бомба и да остане неповреденъ. Преди да стигне бомбата до него, той може да я пръсне. Казано е въ Писанието, че когато земята дойде предъ лицето на Бога, тя ще се разтопи. Съ земята заедно ще изчезнатъ и хората, и животнитѣ, и растенията — цѣлиятъ животъ ще изчезне. Готови ли сте за това? Не сте готови. Тогава не пожелавайте преждевременно нѣща, които ще ви спънатъ въ развитието. Мнозина искатъ да видятъ лицето на Бога. Готови ли съ за това? Ако не съ готови, ще се стопятъ. Затова е казано, че никой не е видѣлъ Господа, освенъ Сина. Христосъ дойде на земята въ човѣшки образъ, но Той имаше богатъ вѫтрешенъ животъ. Той разполагаше съ голѣми знания и възможности. Той познаваше великитѣ Божии закони, но трѣбваше да пострада отъ човѣцитѣ. Хри- стосъ приложи закона на себеотричането, който проповѣдваше и на ученнцитѣ си. Той казваше: „Който не се отрече отъ майка си и отъ баща си, отъ богатството си, даже отъ живота си, не може да бѫде мой ученикъ“. Този стихъ може да се преведе съ други думи: „Ако не любишъ, ако не учишъ, ако не обичашъ истината и свободата, не можешъ да бѫдешъ мой ученикъ“. Това означаватъ думитѣ на Христа на съвремененъ езикъ: „Да дадешъ всичко и да започнешъ да любишъ, да учишъ и да обичашъ истината и свободата“. Това казвамъ на българитѣ, това казвамъ на всичкитѣ народи. Какво представя човѣкътъ? — Грамадно езеро или море. Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничилъ въ себе си, за нищо не мисли. Време е вече да прокопае канали, да даде нѣщо отъ себе си и на другитѣ. Само така той ще се оживи. Какво може да даде едно затворено езеро или море? Затворенитѣ езера трѣбва да се отворятъ, да се втичатъ едни въ други. Какво прави затворениятъ човѣкъ? Той се индивидуализиралъ, мисли само за себе си и очаква щастие. Щастието не влиза въ затворени езера. То отива тамъ, дето душитѣ се обмѣнятъ, дето езерата се втичатъ и изтичатъ. Богъ прониква отъ най-малкото сѫщество до най-голѣмо- то. Той не се ограничава и не остава да Го ограничаватъ. Той е лѫчъ, който прониква всичко живо. Ако виждашъ този лѫчъ, ти си на правъ пѫть. Ако виждашъ Божието присѫтствие въ слънцето, въ водата, въ въздуха, въ растенията, въ богатството и въ сиромашията, въ здравето и въ болестьта, въ знанието и въ невежеството, ти си на правъ пѫть, ти си щастливъ човѣкъ. Величието на Бога се проявява въ всичко — и въ живота, и въ смъртьта. Като се ражда дете, хората се радватъ на новосъградената кѫща. Като умре нѣкой, хората страдатъ. Какво нѣщо е смъртьта? — Събаряне на старата кѫща и съграждане на нова. Какво страшно има въ това? Понѣкога става нужда да се събори цѣлата кѫща, нѣкога — само стенитѣ, а нѣкога — само да се пречисти. Всичко, което става, е за добро. Хората искатъ да ги завари Христосъ въ старитѣ имъ кѫщи. Това е невъзможно. Старитѣ кѫщи, старитѣ разбирания, старитѣ умове и сърдца сѫ отживѣли времето си. Всичко, което сега имате, не е въ състояние да изплати и най-малкото, което Христосъ може да ви даде. Нови сърдца, нови умове, нови разбирания сѫ нуждни на хората.Христосъ носи новото вино, което може да се налѣе само въ нови мѣхове. Религиознитѣ цитиратъ Христовитѣ думи, че човѣкъ трѣбва да се пожертвува. Какво означаватъ тѣзи думи ? Да се пожертвува човѣкъ, това значи, да отвори каситѣ на своето сърдце и на своя умъ, да извади богатството, което се крие въ тѣхъ. Той е затворилъ това богатство. Хиляди години сѫ изминали вече, и богатството му стои неизползувано. — Какво ще направя съ това богатство ? — Много нѣща ще направишъ. Едно се иска отъ тебе — да извадишъ богатството си и да започнешъ да го раздавашъ. За себе си искашъ много нѣща, безъ да мислишъ, че трѣбва и ти да давашъ. Ще кажешъ, че само Богъ може да помага. Така е, но Той се проявява чрезъ хората. Тѣ сѫ проводници на Неговитѣ блага. Ако проводницитѣ не работятъ, благата ще престанатъ да текатъ. Ще кажете, че не искате да работите, да учите, да копаете. Щомъ се отказвате отъ трудъ, работа и учене, вие сами подписвате присѫдата си. Който не работи, не може да се усъвършенствува. Ползувайте се отъ свѣтлината на деня, за да придобиете онова, което душата ви желае. Деньтъ е вашъ, годинитѣ сѫ на ваше разположение. Работете, докато сте млади. Очаквате ли старостьта, тогава да се усъвършенствувате, вие сами ще се изненадате. Щомъ остарѣете и не можете да се движите, ще търсите тояги, съ които да се подпирате. Тогава ще разчитате на тоягитѣ, а не на вашитѣ сили. Такава старость отдалечава човѣка отъ Бога. Стремете се къмъ вѣчното подмладяване, което ще ви приближи при Бога. Значи, младиятъ се приближава при Бога, а стариятъ се отдалечава. Дайте мѣсто на Бога въ себе си, Той да работи въ васъ и да ви повдига. Ако сами не можете да се повдигнете, дайте пѫть на Божественото Начало въ себе си, то да работи въ васъ. Какво представя Божественото въ човѣка? Това е неговото вѫтрешно, неизмѣнно вѣрую. Ако ви попита нѣкой, какво е вашето вѣрую, кажете: Вѣрвамъ въ Единния Вѣченъ Истиненъ Богъ, Който ми е говорилъ въ миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори въ бѫдеще. Вѣрвамъ въ Господа и Неговия Духъ, Който създава условията на моето спасение. Вѣрвамъ въ Господа Исуса Христа, Който е дошълъ да спаси свѣта. Христосъ казва за себе си: „Синъ Человѣчески не дойде да Му служатъ, но да служи на другитѣ. Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то изобилно“. Така трѣбва да разбирате Христа и да Го търсите въ себе си, а не вънъ отъ себе си. Когато въ ума ви влѣзе една свѣтла мисъль и въ сърдцето ви — възвишено чувство, които ви причиняватъ радость, ще знаете, че Христосъ ви е посетилъ. Следователно, търсете Христа въ свѣтлитѣ мисли, въ свѣтлитѣ чувства и постѫпки, а не отвънъ. Истинското познаване и разбиране на нѣщата иде отвѫтре, а не отвънъ. Познаването е въ зависимость отъ любовьта. Не можете да познаете човѣка, докато не го обичате. Любовьта е законъ за опознаване на душитѣ. Вънъ отъ любовьта човѣкъ е нещастенъ. Любовьта носи щастието. Дето е любовьта, тамъ е знанието, тамъ е свободата, тамъ е животътъ. Безъ любовь нищо не се постига. И тъй, който иска да бѫде ученикъ на новото учение, трѣбва да люби, да учи и да обича истината и свободата. Люби, учи и свободенъ бѫди, това е мотото на новото учение. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 1. Утринно слово, държано отъ Учителя, на 22 септемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  23. Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Скъпоценното камъче Размишление. 14. и 15. гл. отъ Деянията на Апостолитѣ. Има нѣща въ живота, които мѫчно могатъ да се обяснятъ. Докато не мине презъ известни опитности, човѣкъ мѫчно разбира нѣщата. Какъ ще обясните на човѣка, какво представятъ сладкото и горчивото, ако не ги опита? Какъ ще си обясните, какво представятъ радостьта и скръбьта, ако не сте ги опитали? Следователно, безъ опитности нѣма знания, нѣма и свѣтлина. Безъ свѣтлина нѣщата сѫ за-творени. Безъ свѣтлина нѣма растене и развитие. Колкото по-голѣма е свѣтлината, толкова по-бързо е растенето. Обаче, и растенето има предѣлъ. Колкото и да сѫ благоприятни условията за едно растение, то достига само до известна височина. Стигне ли тази височина, по-нагоре не отива. Значи, всѣко растение, всѣко живо сѫщество се развива, докато стигне до известна зона. Вънъ отъ тази зона нѣма растене. Като изучавате челото, носа и брадата на човѣка, виждате, че и тѣ иматъ предѣлъ, до който достигатъ. Запримѣръ, челото на човѣка показва, докѫде най-много може да се развие умътъ; носътъ показва степеньта на развитието на сърдцето, а брадата — развитието на волята. Оттукъ вадимъ заключението: всѣко изопачаване на човѣшкитѣ мисли, чувства и действия нарушава правилностьта на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата воля. Нѣкой се оплакватъ,че не разбиратъ много нѣща. — Кога не се разбиратъ нѣщата? — Когато липсва вътрешна връзка между тѣхъ. Запримѣръ, написваме числата 1, 2, 3. Какво представятъ тия числа? Ще кажете, че това съ числа отъ естествения редъ. Има една вътрешна връзка между числата, която само кабалиститѣ знаятъ. Единицата е Богъ, двойката е природата, а тройката — човѣкътъ. Или, единицата е житното зърно въ хамбара, двойката е посаденото зрънце, а тройката — израсналия и вързалъ житенъ класъ. Единицата представя още киселина, която разяжда; двойката е основата, върху която се гради, а тройката — сольта, съ която хората си служатъ. Много опредѣления съществуватъ за числата, но какъвъ смисълъ иматъ тѣ, ако не знаете тѣхния вътрешенъ смисълъ ? Казвате, че единицата символизира Бога, житното зрънце въ хамбара и киселината, но каква е ролята на тѣзи величини въ психическия животъ на човѣка? Значи, докато символитѣ на числата не станатъ ясни, и самитѣ числа не могатъ да бѫдатъ разбрани. Съвременнитѣ хора разискватъ върху много въпроси, а най-много върху любовьта, но, въпрѣки това тя остава неразбрана. Какви ли опредѣления не се даватъ за любовьта! Подъ понятибто „любовь“ разбираме най-малкиятъ под- тикъ, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скритъ въ него; най-малкото движение, най-слабата свѣтлина и топлина, сѫ все прояви на любовьта. Пулсътъ на човѣка е сѫщо проява на любовьта. Отъ промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣка, сѫдимъ за степеньта на неговата любовь. Запримѣръ, когато рѫцетѣ и краката на човѣка истиватъ, любовьта му се намалява; когато топлината се увеличава, и любовьта се увеличава. Когато свѣтлината на човѣшкия умъ се увеличава, и знанието му се увеличава; щомъ се намали свѣтлината, и знанието се намалява. Единствената сила въ свѣта, която дава възможностъ на човѣка да реализира своитѣ желания, е любовьта. Мислитѣ и желанията не се реализиратъ по механически начинъ, но само по пѫтя на любовьта, като органически законъ. Колкото по голѣма Любовь има човѣкъ, съ толкова по-голѣми възможности ще разполага той. Ако е цигуларь-виртуозъ, ще свири на осемь позиции и лесно ще минава отъ една въ друга; ако е пѣвецъ, ще пѣе отлично. И говорътъ му ще бѫде музикаленъ. Който говори меко, музикално, той всѣкога е здравъ; огрубѣе ли гласътъ му, той заболява. Като боледува известно време, човѣкъ се тонира и въ скоро време оздравява. Видите ли, че нѣкой болвнъ се моли и тихо пѣе въ себе си, ще знаете, че той ще оздравѣе. Страшно е положението на болния, ако нѣма разположение да се моли и да пѣе. Такъвъ боленъ непремѣнно ще замине на онзи свѣтъ. Разположението на човѣка къмъ молитва и пѣние, е диагноза, съ която можете да опредѣлите, дали даденъ човѣкъ е здравъ, или боленъ, добъръ или лошъ. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лошъ и въ скоро време заболява. Щомъ се смекчи, той започва да се моли и да пѣе. Не се минава много време, и здравето му се възстановява. Като се отегчатъ отъ живота, хората за- почватъ да мислятъ за другия свѣтъ, за небето. Тѣ мислятъ, че тамъ ще ги посрещнатъ като герои, съ музика и вѣнци. Ще ги посрещнатъ като герои, ако сѫ учили и работили. Какъ ще посрещнатъ малкото дете въ университета ? Ще го турятъ на единъ чинъ и повече нѣма да му обърнатъ внимание. — Защо ? — Защото нищо не разбира. Каквото и да му покажатъ, то ще погледне и ще се дръпне настрана. За да се ползува отъ думитѣ на професора и отъ разговоритѣ на студентитѣ, детето трѣбва да е минало презъ четири академии: първоначална академия, академия на прогимназията, на гим-назията и най-после ще влѣзе въ академията на университета. И тогава, ако попадне въ ме-дицинския факултетъ, запримѣръ, ще разбира какво преподава професорътъ. Дали студентътъ може да издържи на опититѣ въ медицинската лаборатория, това е другъ въпросъ. Важно е, че той разбира, какво се преподава. При изучаване на човѣшкия мозъкъ, учетнитѣ сѫ забелязали, че различнитѣ мозъчни напрежения възбуждатъ различни центрове. Тамъ, дето нахлува повече кръвь, мозъкътъ се повдига и снишава. Оттукъ тѣ вадятъ заключение, че нѣкой мозъчни центрове проявяватъ по го-лѣма дейность отъ други. Съ това се обяснява, защо единъ човѣкъ се отличава съ едни умствени способности, а другъ — съ други, понѣкога противоположни на първия. Колкото повече работи човѣкъ въ известна область на ума, толкова повече се развива съответниятъ мозъченъ центъръ. Има хора, които не работятъ умствено, поради което и мозъкътъ имъ слабо работи. За да ги застави да мислятъ, природата имъ праща страдания. Като се намѣрятъ въ затруднения, по необходимость тѣ започвать да мислятъ, изпращатъ кръвь къмъ мозъка, и той започва усилено да работи. Много отъ сегашнитѣ хора искатъ да по- стигнатъ нѣщата изведнъжъ, безъ трудъ и работа. Докато сѫ на земята, тѣ искатъ работитѣ имъ да се нареждатъ добре, безъ препятствия. Като отидатъ на небето, и тамъ искатъ сѫщото. Въ това отношение тѣ приличатъ на деца, които мислятъ, че отъ първо отдѣленне могатъ да влѣзатъ направо въ университета. Това е невъзможно, трѣбва да ми- нешъ по каналния редъ, докато стигнешъ до университета. Да мислишъ, че съ единъ скокъ можешъ да се намѣришъ въ университета, това значи, да бѫдешъ като онзи окултистъ, който съ малко знания се обявилъ за гадатель. Той научилъ малко отъ хиромантия, малко отъ физиогномия, малко отъ френология и започналъ да гадае на хората. Като погледне на рѫката, познава само тритѣ основни линии: на сърдцето, на ума и на живота. Дойде при него нѣкой простъ човѣкъ, и той започва да му гадае: Знаешъ ли, какво богатство носишъ въ себе си? Ти имашъ сърдце, я вижъ, каква дълга линия. Ами я погледни линията на ума, гениаленъ човѣкъ ще станешъ. А линията на живота ти е чудо! Ще живѣешъ най-малко сто години. И съ това гадането се свършва. Простиятъ човѣкъ седи, гледа го и се чуди, отде знае това, какъ е възможно да стане гениаленъ, когато едва знае да напише името си. Казвамъ: Правъ е гадательтъ. Важни сѫ тритѣ линии на рѫката, безъ тѣхъ животътъ е безсмисленъ. Но, докато човѣкъ развие тѣзи линии, докато имъ даде права насока, той трѣбва да работи стотици години върху себе си. Само съ тѣзи линии човѣкъ не може да влѣзе въ причинния свѣтъ. Той трѣбва да мине презъ физическия, астралния, умствения свѣтъ и следъ това въ причинния. Какво представя причинниятъ свѣтъ? Той е свѣтъ, въ който действува законътъ на любовьта. Тамъ нѣма никакви противоречия. Любовьта е единствениятъ законъ, който опредѣля мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Като влѣзе въ причинния свѣтъ, човѣкъ разбира, какво е, въ сѫщность, доброто и какво — злото, Само въ причинния свѣтъ човѣкъ вижда, че понятията на хората за добро и за зло се различаватъ коренно отъ тия, които разумнитѣ сѫщества иматъ. Само така човѣкъ може да си обясни противоречията, които възникватъ на земята. Виждате нѣкой лошъ човѣкъ, а при това той е здравъ, богатъ, всичко има на разположение: пари, кѫщи, имоти. Чудите се, коя е причината за това. Противоречието е само на земята, но не и въ причинния свѣтъ. Този човѣкъ е добъръ, полезенъ за Бога. Разумниятъ свѣтъ използува неговитѣ сили за добро. Следователно, като дойдете до противо-речията, ще знаете, че тѣ не сѫ сѫществени. Тѣ минаватъ и заминаватъ, безъ да оставятъ следи въ човѣшкия животъ. Сѫществени нѣща сѫ тѣзи, които сѫществуватъ въ всички свѣтове. Понеже въ причинния свѣтъ не сѫществуватъ противоречия, затова казваме, че не сѫ сѫществени. На земята сѫществуватъ противоречия поради неразбиране на нѣщата. Разбере ли човѣкъ всичко, противоречията изчезватъ отъ неговия животъ. Нѣкой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквалъ. Запримѣръ, осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезенъ човѣкъ. Въ края на краищата се разочаровате отъ него. Защо се разочаровате ? Той се изучилъ, излѣзълъ добъръ човѣкъ, полезенъ за себе си, но не и за васъ. Кѫде се крие причината на разочарованието? Въ желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, въ което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро съ чисто сърдце, съ пълно безкористие и вижте следъ това, ще имате ли противоречия. Говорите ли истината на нѣкого, и двамата трѣбва да я признаятъ за истина: и който я казва, и на когото се казва. Изобщо, само онѣзи нѣща не произвеждатъ противоречия, които се приематъ еднакво поне отъ двама души. Външно и вѫтрешно тѣ трѣбва да бѫдатъ съгласни и въ пълно единство. Затова е казано, че свидетелството на двама души е истинно. И тъй, дойдете ли до понятието добро, всички трѣбва да го разбирате по единъ и сѫщъ начинъ. Дойдете ли до Бога, пакъ сѫщото. Не можете да признавате Бога, ако вѫтре не Го чувствувате. Не можете да Го отричате, ако вѫтрешно Го приемате. Нѣкой отрича Бога, а сѫщевременно се сблъсква съ себе си. Опитайте се да отречете Бога, да видите, сѫществува ли Той, или не. Представете си, че ви вкаратъ въ нѣкой тъменъ салонъ и ви питатъ, сѫществуватъ ли стени въ този салонъ. Вие веднага ще отречете сѫществуването на каквато и да е стена, но достатъчно е да тръгнете въ известно направление, за да видите, доколко сте правъ. Въ която посока и да тръгнете, веднага ще се блъснете въ една отъ стенитѣ. И въ четиритѣ посоки да вървите, навсѣкѫде ще се блъскате. — Защо се блъскате? — Ограничава ви нѣщо. Ограниченията се дължатъ на факта, че отричате това, което сѫществува. Всѣки, който се е опиталъ да отрече Бога, самъ се е ограничилъ. Той прави опитъ да отрече това, което сѫществува, и се блъска въ него. Единъ безвѣрникъ разправя една своя опитность. Понеже не вѣрвалъ въ Бога, често мислѣлъ върху това и съзнателно Го отричалъ. Щомъ Го отричалъ, чувствувалъ въ себе си го- лѣмо огорчение, мѫка, тежесть, като че цѣла кѫща се събаря върху него. Каже, че Богъ сѫществува и Го признае въ себе си, изведнъжъ, състоянието му се смѣня: предъ очитѣ му става свѣтло, тежестьта се вдига, и той се чувствува облекченъ. Пакъ отрече Бога, пакъ настава мракъ въ съзнанието му. Така Той самъ се убедилъ, че Богъ сѫществува. Помнете: любовьта не се отрича, истината не се отрича, мѫдростьта не се отрича. Опитайте се да намразите човѣка, който ви обича, да видите, каква мѫка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава свѣтлина и знание, който ви освобождава, да видите, какво ограничение и скръбь ще преживѣете. Не ограничавайте Божественото въ себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено въ себе си, ще имате миръ, радость и веселие. И тъй, не влизайте въ стълкновение съ Божественото въ себе си. Не влизайте въ стълкновение съ ближнитѣ си. Не влизайте въ стълкновение съ животнитѣ и растенията — съ никого и съ нищо не влизайте въ стълкновение. Четете въ своята душа, като въ Божествена, свещена книга. Всичко е написано въ нея. Ако не разбирате нѣщо, не го зачерквайте, не казвайте, че това или онова не е на мѣсто, че е криво написано. Всичко, което Богъ е писалъ, е на мѣсто. Фактътъ, че като зачитате Божественото, имате миръ и разположение, показва, че Божиитѣ работи сѫ на мѣсто. Докато обичашъ и мислишъ право, ти си въ правия пѫть. Щомъ престанешъ да обичашъ и не мислишъ право, на кривъ пѫть си. Свѣтлината показва, че човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ стаята си и да върви напредъ. Щомъ попадне въ гѫста материя, въ мракъ, трѣбва да се вглъби въ себе си. Докато детето расте и минава отъ класъ въ класъ, възможноститѣ му се увеличаватъ, мислитѣ и чувствата му се разширяватъ и повдигатъ, разбиранията му ставатъ по-дълбоки. Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. Отне- матъ ли се условията ви, дохожда старость, немощь, и вие започвате да страдате. Затова Христосъ казва: „Станете като децата“. Той има предъ видъ вѣчното растене, вѣчната младость. Да бѫдешъ вѣчно младъ, това значи, да се ползувашъ отъ условията, които сѫ ти дадени. Хората страдатъ повече, отколкото трѣбва, защото иматъ много желания, искатъ да ги задоволятъ изведнъжъ. Нѣкоя богата мома има 12 пръстена, иска да тури всичкитѣ на пръститѣ си. Тя има десеть пръста, а иска да тури 12 пръстена. И това не е лошо, но тя трѣбва да знае, защо носи пръстени и на кои пръсти да ги туря. Ако тури пръстенъ на по-казалеца си, това значи, че трѣбва да бѫде благородна; ако тури на срѣдния пръстъ, трѣбва да бѫде справедлива; на безименния — трѣбва да се стреми къмъ изкуствата, къмъ науката, къмъ красивото и великото; на малкия пръстъ — трѣбва да бѫде умна, да се справя лесно съ хората, да не изпада въ противоречия. Изобщо, човѣкъ трѣбва да реализира само онѣзи желания, които може да отхранва и които даватъ добри плодове. Какво представя пръстенътъ? — Той свързва човѣка съ нѣкакво обещание. Добре е човѣкъ да има поне единъ златенъ пръстенъ съ скѫпоцененъ камъкъ, и всѣка сутринь да го туря на всичкитѣ си пръсти и да си казва: Искамъ да дамъ ходъ на Божественото въ себе си, да бѫда благороденъ, справедливъ музикаленъ, съ стремежъ къмъ красивото и да се отнасямъ добре съ хората. Следъ това да скрие пръстена и на другата сутринь да повтори сѫщото. Като повтаря тѣзи мисли, човѣкъ се задължава да ги прилага. Животътъ е сѫщо така пръстенъ, съ скѫпоценни камъни на него. Голѣма сила се крие въ скѫпоценнитѣ камъни. Една царска дъщеря била прочута въ цѣлото царство съ лошия си езикъ и лошъ характеръ. Каквото виждала, съ когото се срѣщала, все лошо говорѣла. Никой нищо не могълъ да и възрази, понеже била много горда. Най-малката забележка отъ кого и да е, била въ състояние да предизвика разривъ на сърдцето и. Баща и се чудѣлъ, какво да прави съ нея — не знаялъ, какъ да я изправи. Единъ день въ двореца дошълъ единъ мѫдрецъ, по- желалъ да се срещне съ царската дъщеря, да си поговорятъ. Царската дъщеря се явила предъ мѫдреца горда и величествена и го запитала, какво иска. Той и казалъ: Искашъ ли да станешъ учена, красива, умна, цѣлъ свѣтъ да се възхищава отъ тебе и да те обича? — Искамъ. Вземи тогава това скѫпоценно камъче и го тури подъ езика си. Кой каквото ти говори, ти нищо нѣма да възразявашъ. Докато камъчето е въ устата ти, ще бѫдешъ като риба, ще мълчишъ. Въ камъчето се крие твоето щастие. Тя турила камъчето въ устата си и каквото да и говорѣли, добро или лошо, мълчала. Така тя съзнала своитѣ погрѣшки и се изправила. Следъ три години мѫдрецътъ взелъ камъчето отъ устата на царската дъщеря, която, наистина, постигнала това, което и било обещано: станала умна, добра, красива, любе-ща. Цѣлото царство благодарило на мѫдреца за доброто, което имъ направилъ. Желая на всички да имате по едно скѫпоценно камъче подъ езика си, да го държите три години, за да придобиете това, което душата ви желае. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 41. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 15. септемврий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Божествениятъ планъ Размишление. 2. глава отъ Данаила. Тази глава е една отъ най-важнитѣ глави въ Стария Заветъ, по съдържание и по смисълъ Тя обхваща една обширна епоха отъ времето на Вавилонския царь до наши дни. Събитията, които се описватъ въ тази глава, иматъ отношение къмъ нашето време. Тогава се явили много тълкуватели, но и днесъ ги има. И днесъ има гадатели на сънища, които се отличаватъ едни отъ други по степеньта на своитѣ дарби. Всѣки нѣма дарба за тълкуване или за предсказване. Въ времето на Данаила, вавилон- скиятъ царь сънувалъ сънь, който му избѣгналъ, т. е. изгубилъ го отъ паметьта си. Той извикалъ виднитѣ тълкуватели въ царството си, не само да изтълкуватъ съня му, но и да го възстановятъ. Днесъ съньтъ на царя е възстановенъ, написанъ е вече, остава само да се тълкува. Следъ като се явиха всички мѫдреци и сънотълкуватели при царя и не можаха да възстановятъ съня му, дойде най-после и Данаилъ и рече: „Царю, главата на образа, който видѣ, бѣ отъ чисто злато, гърдитѣ и мишцитѣ му отъ сребро, коремътъ и бедрата му отъ медь, коленитѣ му отъ желѣзо, нозетѣ му — една часть отъ желѣзо, а една отъ каль.“ Видѣ после царьтъ, че камъкъ се отсѣче отъ планината безъ рѫце и съкруши желѣзото, медьта, кальта, среброто и златото. Какво ще стане съ свѣта днесъ всички хора искатъ да знаятъ. Свѣтътъ представя образа съ златната глава, която царьтъ видѣ. Но виждате, че единъ малъкъ камъкъ дойде, разруши цѣлия образъ и го хвърли на земята. Значи, старата култура, съ всички свои предания, останали отъ дѣди и прадѣди, ще се разруши, нищо нѣма да остане отъ нея. Малкиятъ камъкъ, отсѣченъ отъ планината, ще разруши старата култура и на земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е новото, което трѣбва да приемете. Това, което пророкътъ описва, се отнася за сегашното време. Дошло е време и сега е, когато златната глава на свѣта, сребърнитѣ му гърди, меднитѣ му колена и краката му, направени отъ желѣзо и каль, ще се разрушатъ. Сегашната епоха е преходна. Тя представя разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Страданията, които съвременнитѣ хора преживѣватъ, показватъ, че великиятъ майсторъ грънчарь ги е хваналъ въ рѫцетѣ си като пръсть и ги мачка. Дето има мачкане, тамъ има и страдания. — Не може ли безъ страдания? — Не може. За да отидете на едно богато угощение, въ нѣкой аристократически домъ, вие употрѣбявате единъ-два часа, докато се измиете, облѣчете, наредите съ украшения, а искате събарянето на старото да стане изведнъжъ, безъ никакви страдания. Това е невъзможно. Вие искате да дойде Царството Божие на земята, но вашата кѫща да не пострада, децата и жена ви — сѫщо. Не, хванете ли крадеца, ще го заставите да върне всичко, каквото е взелъ; хванете ли праведния, и отъ него ще вземете всичко, което е придобилъ. Крадеца ще сѫдятъ за краденитѣ вещи, а праведния, добрия и честния — за всичко, което е събралъ. Ще го накаратъ да отвори хамбара си и да раздава. Следователно, ако питате, не може ли безъ страдания, безъ мѫчнотии, ще знаете, че това е невъзможно. Невъзможно е да имате петь сѣтива и да не страдате. Ако сте лишени отъ сѣтивата си, вие ще живѣете въ далеченъ, непознатъ за васъ свѣтъ, поради което нѣма да страдате. Искате ли такъвъ животъ ? Искате ли да живѣете въ красивия свѣтъ, който Богъ е създалъ, и да сте лишени отъ сѣтивата си? За предпочитане е да имате сѣтива и да страдате, отколкото да нѣмате нито едно сѣтиво и да не страдате. Страданията показватъ, че човѣкъ е на правъ пжть. Ако нѣма страдания, той е на кривъ пѫть. Такъвъ е законътъ на земята. Мислите ли, че богатиятъ, който е задоволилъ всичкитѣ си желания и не страда, е на правъ пѫть? Като ученици, вие трѣбва да знаете, че въ свѣта сѫществува планъ, който постепенно се прилага. Тъй щото, нѣщата не ставатъ споредъ вашитѣ желания и мисли, но по плана, който е опредѣленъ и начъртанъ. Какви сѫ вашитѣ мисли и желания, това е другъ въпросъ. Каквито и да сѫ, тѣ не могатъ да се реализиратъ. Другъ планъ се реализира. Ще кажете, че свѣтътъ не е оправенъ. Това е ваше разбиране, вашиятъ свѣтъ не е оправенъ. Дошло е време, обаче, Божествениятъ свѣтъ да се прояви. Той е оправенъ, трѣбва само да се приложи. Докато се чувствува като удъ отъ Божествения организъмъ, човѣкъ ще съдей- ствува за прилагането на Божествения планъ въ свѣта. Нѣма ли съзнание за това, той ще се отдѣли отъ Цѣлото и ще изсъхне, самъ ще подпише смъртната си присѫда. И тогава, ако питате, защо страда човѣкъ, ще знаете, че той се е отдѣлилъ отъ Цѣлото и не изпълнява службата, която му е дадена. За да не страда организмътъ, отдѣлнитѣ удове трѣбва да из- пълняватъ службата си. Никакво бързане не се позволява въ работата. Който яде бързо, безъ да дъвче храната си, страда отъ стомахъ; който не дъвче добре мислитѣ си, страда отъ главоболие; който не дъвче добре чувствата си, страда отъ сърдце. — Какво трѣбва да правите, за да не страдате отъ главоболие, отъ сърдце и отъ стомахъ ? — Ще ядете малко и добре ще дъвчете храната си. И тъй, ако ви поканятъ на гости и ви дадатъ повече,отколкото можете да изядете, не яжте; ако ви дадатъ по-малко, пакъ не яжте. Ако ви дадатъ, колкото можете да изядете, но на сънотълкуватели и, когато се намѣрятъ въ трудно положение, искатъ Богъ да имъ помогне. Набедили едного, че билъ добъръ гадатель, и въ скоро време започнали да се стичатъ около него хора, да имъ гадае. Дошълъ единъ човѣкъ при него и му казалъ: Разгадай нѣщо отъ моя животъ. Ако ми кажешъ нѣ-що вѣрно, ще ти благодаря. Ако нищо не ми кажешъ, ще бѫдешъ осжденъ. Гадательтъ за- почналъ да се моли предъ образа на Христа, да му се притече на помощь. Както се молѣлъ той видѣлъ, че иконата на Христа започнала да се движи. Христосъ махалъ съ рѫката си на една и на друга страна. Гадательтъ използувалъ това видение и казалъ на посетителя: Христосъ ми откри, че ти си нервенъ, сприхавъ, затова често биешъ жена си. За да не ти се случи нѣкакво нещастие, трѣбва да се въздържашъ, да не биешъ никого. Отъ този моментъ рѫката на Христа започнала да открива много нѣща на гадателя, и той се прочулъ още повече. Всички хора сѫ дошли на земята да живѣятъ, да придобиятъ нѣщо. Въ това отношение животътъ е търговско предприятие, всѣки се стреми да печели, колкото може повече. На земята човѣкъ може да живѣе най-много 120 години. Каквото може да направи, трѣбва да го свърши до това време. Следъ изтичане на опредѣления срокъ, невидимиятъ свѣтъ изпраща до човѣка комисия, която го предупреждава да ликвидира съ смѣткитѣ си, за да замине свободно на онзи свѣтъ. Нѣкога човѣкъ заминава безъ предупреждение: комисията слиза на земята и го задига. Казватъ, че еди-кой си човѣкъ умрѣлъ. Не е умрѣлъ той, но ликвидиралъ съ смѣткитѣ си, т. е. далъ отчетъ за работата, която свършилъ на земята. Значи, смъртьта представя ликвидиране съ живота на земята и заминаване за духовния свѣтъ. Красивъ е земниятъ животъ, красивъ е и духовниятъ. Който разбира законитѣ на живота, той е доволенъ отъ положението си. Той знае, че, като живѣе, ще образува правилни връзки съ хората. Това става, когато човѣкъ схване момента за образуването на известна връзка. Запримѣръ, видите ли, че нѣкой човѣкъ е гладенъ или жаденъ, притечете му се веднага на помощь. Не чакайте да му донесатъ отъ нѣколко мѣста хлѣбъ и вода, че тогава и вие да му помогнете. При това положение вие сте излишенъ. Като види, че му носите хлѣбъ и вода, той ще ви каже: Нѣмамъ нужда вече. Значи, любовьта е пѫть, по който се образуватъ правилни връзки между разумнитѣ сѫщества. Сѫщевременно, любовьта е пѫть за образуване на съвършени връзки между две разумни души. Искате ли да направите връзка съ нѣкой ангелъ или съ Бога, ще вървите по пѫтя на любовьта. Друга връзка, освенъ любовьта, не сѫществува. — Не може ли да правимъ връзки по пѫтя на доброто? — Не може. — По пѫтя на знанието? — Не може. Единствениятъ законъ, чрезъ който човѣкъ може да направи чиста, правилна връзка, е любовьта. Любовьта пъкъ води къмъ живота. Следователно, чрезъ любовьта човѣкъ влиза въ живота. Ако искате Богъ да се интересува отъ васъ, направете връзка съ Него чрезъ любовьта. — Защо трѣбва да се обичаме? — За да се свържемъ съ живота. Любовьта е пѫть за образуване на връзки, а връзкитѣ — условия за проява на живота. Ако връзкитѣ ставатъ безъ участието на любовьта, животътъ не се проявява правилно. Мнозина се запитватъ, защо животътъ имъ е обърканъ. Отговорътъ на този въпросъ ще намѣрите въ далечното минало, даденъ отъ Данаила. Сегашниятъ свѣтъ се намира въ краката на образа, който Новуходоносоръ сънувалъ. Камъче пада и разрушава този образъ отъ главата до краката. Следователно, камъчето засѣга и сегашния свѣтъ, който започва да се руши, за да дойде Царството Божие на земята. Царството Божие иде и се налага на всички хора, както слънцето се налага съ своята свѣтлина и топлина. Дали го желаятъ хората, или не, то не иска да знае. Слънцето изгрѣва и обхваща съ лѫчитѣ си цѣлата земя. Спишъ ли, или си буденъ, слънцето ще дойде. То ще те намѣри и въ леглото, и на нивата. По-добре е да те намѣри на нивата, отколкото въ леглото. Които сѫ на нивата и очакватъ първитѣ слънчеви лѫчи, тѣ иматъ бѫдеще. Тѣ сѫ житнитѣ зрънца, посѣти на нивата отъ трудолюбивия и ранобуденъ земедѣлецъ. Когато Божественото Слънце изгрѣва, бѫдете на нивитѣ си, за да възприемете първитѣ му лжчи. Един французинъ прекаралъ нѣколко години въ колониитѣ, дето забогатѣлъ. Понеже нѣмалъ намѣрение да се жени, решилъ да се върне въ Франция, а оттамъ да направи обиколка по свѣта. Той ималъ два братовчеда: единиятъ — богатъ, а другиятъ — сиромахъ. Първо посетилъ богатия си братовчедъ и му казалъ: Мога ли да остана при тебе? Объркахъ смѣткитѣ си, нѣмамъ нищо въ рѫцетѣ си. — Остани между насъ за известно време, ще видимъ, какъ ще върви. Следъ единъ ме- сецъ, братовчедътъ казалъ на госта: Слушай, братко, жена ми и децата иматъ нужда отъ бани, отъ добри условия, нѣмаме мѣсто за тебе. Вижъ, кѫде може да се настанишъ за по-дълго време, тукъ не може. Той отишълъ при втория си братовчедъ и разказалъ положението си.— Остани между насъ и не се безпокой. Както минаваме всички, така ще минешъ и ти. Гостътъ останалъ при втория си братовчедъ и благодарилъ за приема. Така се минали две години. Единъ день той открилъ истинското си положение, казалъ на братовчеда си, че не е беденъ, както се представилъ. — Азъ съмъ милионеръ, но искахъ да изпитамъ сърдцата ви—казалъ той. Тогава първиятъ братовчедъ отишълъ при богатия гостъ и му казалъ: Ако искашъ, можешъ да дойдешъ при насъ. — Късно си дошълъ, отговорилъ милионерьтъ, и затворилъ вратата. Всички хора искатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. На едни отъ тѣхъ ще се каже: Влѣзте вѫтре, вратата е отворена за васъ. На други ще се каже: Късно сте дошли, вратата е вече затворена. Сега хората се изпитватъ, да се разбере, кой за кѫде е. Всѣки ще бѫде подложенъ на приеменъ изпитъ, за да мине въ по-горно училище на живота. Който издържи изпита, ще мине въ по-горна область на живота; който не го издържи, ще остане да повтаря. — Не може ли безъ изпити ? — Не може, законътъ на земята е такъвъ. Който държи изпитъ, ще се опредѣли, въ коя область да влѣзе и ще се ползува отъ благоприятнитѣ условия на живота. Щете - не щете, всички ще бѫдете поставени на изпитъ, за да се реализира великиятъ Божественъ планъ. Бѫдете разумни, да съдействувате на този планъ, за да се ползувате отъ благата, които той носи въ себе си. Помнете: Иде камъчето, което ще разруши вашитѣ идеали, на които главата е отъ злато, гърдитѣ— отъ сребро, а краката — отъ желѣзо и каль. — Трѣбва ли да се рушатъ идеалитѣ ни? — Трѣбва. Тѣ сѫ направени отъ метали, които не издържатъ на огъня, който иде въ свѣта. Каменната и метална статуя ще изгори и ще изчезне. Не съжалявайте за нея, тя не представя живия човѣкъ. Живиятъ човѣкъ ще остане, за да влѣзе въ Цар-ството Божие. Вѣчнитѣ идеали никога не се разрушаватъ. Иде време, когато идеалитѣ на хората ще се изпитатъ. Трѣбва да остане само вѣчното, което устоява на всѣкакъвъ огънь. Ако разчитате на богатството, на красотата и на силата си, като на идеали въ живота, и тѣ ще се разрушатъ. Старото ще изгори и ще се замѣсти съ ново. Съ други думи казано: Човѣшкото ще се разруши и, вмѣсто него, ще дойде Божественото. Човѣшкиятъ порядъкъ ще се замѣсти съ Божествения. — Какъ ще стане това? — Чрезъ голѣми страдания. Безъ страдания може да живѣе само Цѣлото. Частитѣ, обаче, ще страдатъ, ще се мѫчатъ, докато се приготвятъ за новитѣ условия, за влизането имъ въ Царството Божие. Христосъ казва: „Ако не се отречете отъ себе си, не можете да бѫдете мои ученици“. Самоотричането подразбира връзка съ Христа. Който се свърже съ Христа, той може да понася скърбитѣ и страданията съ радость. Той става носитель на новитѣ идеи. Той е готовъ вече за Царството Божие, което иде на земята. Царството Божие е камъчето, което разрушава образа на свѣта. То иде чрезъ любовьта и истината, чрезъ живота, знанието и свободата. „Който не се отрече отъ себе си, не може да ме последва“. Да се самоотрече човѣкъ, това значи, да даде ходъ на Божественото въ себе си, да го постави надъ човѣшкото. Може ли да направи това, човѣкъ понася вече страданията съ радость и гледа на тѣхъ като на неразбрани радости. Сега и на васъ казвамъ: Радвайте се, когато страдате, за да станете граждани на Царството Божие. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 40. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 8. септемврий, 1935 г. София.— Изгрѣвъ.
  25. Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Положителни качества Размишление. 6. глава отъ Иеремия. Въ тази глава пророкътъ се оплаква отъ бедствията, които сполетяватъ хората по това време, въ което живѣлъ. Между миналото и се-гашното има известно съвпадение. И тогава хората се оплаквали отъ страданията, и сега се оплакватъ. Между причинитѣ за тогавашнитѣ страдания и сегашнитѣ пакъ има нѣщо общо. Разликата между миналото и настоящето се заключава само въ това, че днесъ злото е по-ограничено, отколкото въ времето на пророка. Днесъ повечето хора сѫ вѣрващи, минаватъ за християни, за добри хора. Всѣки мисли, че по-добъръ отъ него нѣма. Обаче, ако се опитате да предизвикате съвременния човѣкъ съ нѣщо, ще видите, че неговата доброта е външна, не е обхванала напълно сърдцето му. Голѣми сѫ страданията на хората, но, въпрѣки това, всички очакватъ свѣтли дни. Ре- лигиознитѣ се надѣватъ, че религията ще оправи свѣта; ученитѣ пъкъ вѣрватъ и очакватъ на науката да оправи свѣта. Христосъ дойде на земята, но свѣтътъ не се оправи. Кѫде е днесъ римската империя? Кѫде е еврейскиятъ народъ ? Христосъ дойде между евреитѣ, които Го очакваха, но не Го познаха и казаха, че не признаватъ никакво учение, освенъ Мойсеевото. Тѣ признаваха учението на Мойсея, но и него не приложиха. Хората иматъ много учения, много научни теории, но приложение нѣматъ. Като видятъ, че не могатъ да оправятъ живота си, най-после казватъ, че Богъ ще оправи свѣта. — Кой свѣтъ трѣбва да се оправи ? — Човѣшкиятъ. Обаче, изправянето на човѣшкия свѣтъ е предоставено на хората. Божествениятъ свѣтъ, създаденъ отъ Бога, е изправенъ, нѣма какво да се изправя. Щомъ е така, хората трѣбва сами да изправятъ своя свѣтъ, да не очакватъ на други. Свѣтътъ нѣма да се оправи, докато хората не съзнаятъ своитѣ задължения и отговорности, както къмъ себе си, така и къмъ Цѣлото. Единъ човѣкъ употрѣбявалъ десетки години наредъ спиртни питиета, поради което станалъ голѣмъ неврастеникъ. Въ последнитѣ години на живота си рѫцетѣ му започнали да треперятъ толкова много, че не могълъ да държи чашата, безъ да се разлива виното. Той не се стресналъ отъ това, че рѫцетѣ му треперѣли, но се безпокоелъ, че не може повече да пие. Какво да направи, за да не се разлива виното? Той мислѣлъ известно време върху това, и най-после дошълъ до следната идея: съ едно синджирче вързалъ чашата за рѫката си и, като вдигалъ чашата до устата си, синджирчето се опъвало и така подържало чашата, че капка вино не се изливала. Мнозина сѫ дошли до положението на стария пияница и мислятъ, че животътъ имъ е оправенъ. Тѣ казватъ: Слава Богу, че не сме като другитѣ хора. Вѣрно е, че всички хора не сѫ въ едно и сѫщо положение; всички хора не сѫ вързали рѫцетѣ си съ синджиръ, да не разливатъ чашата, отъ която пиятъ, но повечето хора живѣятъ въ човѣшкия порядъкъ и сѫ съдружници. Каквито загуби и печалби иматъ, тѣ ги разхвърлятъ помежду си, поради което нѣматъ никакви дивиденти. Печалби нѣматъ, но недоимъкъ — въ изобилие. Недоимъкътъ се изразява въ различни болести, страдания, мѫчнотии. Тѣ не се питатъ, какъ да си помогнатъ, но роптаятъ, защо сѫ ги сполетели нещастията. Както въ миналото, така и днесъ, свѣтътъ се намира въ безизходно положение. Христосъ дошълъ на земята да извади човѣчеството отъ безизходното положение, въ което се намира и като единственъ методъ за изправянето му, Той препорѫчва себеотричането. Който иска да оправи своя свѣтъ, първо трѣбва да се отрече отъ себе си, после отъ богатството си, следъ това да вземе кръста си и да последва Онзи, Който се пожертвува за него. Много кръстове има днесъ, но тѣ не сѫ вдигнати, както трѣбва. Тѣ висятъ по вратоветѣ на хората, а нѣкой сѫ окачени на гърдитѣ имъ, но, въпрѣки това, малцина познаватъ самоотричането. Който носи кръстъ на гърдитѣ си, минава за герой, но това не е още истинско геройство. Много отъ сегашнитѣ герои приличатъ на онѣзи работници, които носятъ мотики на раменетѣ си, но не работятъ. Тѣ казватъ, че мотиката ще подобри положението на свѣта. Вѣрно е, че мотиката ще оправи свѣта, но ако се вдига и слага. Ако само се говори, безъ да се вдига и слага на земята, нищо не може да се постигне. Други пъкъ казватъ, че кръстътъ ще победи свѣта. И това е вѣрно, но само онзи кръстъ побеждава, който се носи съ достойнство. Иначе, да говорите за кръста, а да се страхувате отъ страданията, съ това нищо не се постига. Колко хора днесъ носятъ страданието съ радость? Като се намѣрятъ предъ нѣкакво страдание, тѣ пъшкатъ, недоволни сѫ отъ него. — Защо? — Сами сѫ го създали. Повечето отъ страданията на хората сѫ резултатъ на тѣхния изопаченъ животъ, затова сѫ недоволни отъ тѣхъ. Тѣ се намиратъ въ положението на вола, който самъ си е създалъ рога, за да се брани. Въпрѣки рогата му, хората сѫ го впрегнали на нивата да оре. Сега той мисли, какъ да махне рогата си, да се освободи отъ страданията. Ще дойде день, когато хората ще се освободятъ отъ страданията, но, докато дойде този часъ, тѣ трѣбва да минатъ опредѣления пѫть. Като вървятъ по пѫтя, все ще вдигатъ прахъ, не могатъ да го избѣгнатъ, но за предпочитане е мирно да вървятъ, отколкото да воюватъ помежду си. Ако воюватъ, прахътъ ще бѫде по голѣмъ, а при това, ще има счупени рѫце, крака и глави. Когато хората се освободятъ отъ страданията, следъ тѣхъ ще се освободятъ и животнитѣ. Като ученици, вие не трѣбва да се ин-тересувате отъ въпроса, кога ще се оправи свѣтътъ. За всѣки човѣкъ е важно да живѣе добре, а кога ще се оправи свѣтътъ, това не е негова работа. — Страшни времена идатъ, война ще има. — Вѣрно е, че война ще има, че ще убиятъ хиляди и милиони хора, но поне ще бѫдатъ изпитани. Нѣма да остане човѣкъ или народъ, които да не бѫдатъ изпитани. Така ще се познае, какво е християнството на съвременнитѣ хора, защото все християни ще се биятъ. Страшна ще бѫде предстоящата война, защото нѣма да има мѣсто, дето хората могатъ да се криятъ. Чрезъ тази война ще се опита мисъльта на човѣка, самъ да види, доколко мисли право. Правата мисъль абсолютно изключва лъжата. Не е позволено човѣкъ да лъже, но още по-страшно е, ако лъже себе си. По отношение на себе си, никаква лъжа не се позволява. Ученикътъ прочета урока си само единъ пѫть и казва, че го е научилъ. Учительтъ го вдига на урокъ, и се оказва, че нищо не знае. — Четохъ урока си. — Челъ си го, но само веднъжъ, не си го запомнилъ. Не лъжи себе си. Ако паметьта на ученика е силна, само съ едно прочитане, той може да научи урока си наизустъ. Ако паметьта му не е силна, нѣколко пѫти трѣбва да го прочете. Какво ще бѫде положението на сегашнитѣ духовни и религиозни, ако имъ се каже, че само онзи може да влѣзе въ Царството Божие, който знае цѣлата Библия или само Новия Заветъ наизустъ ? Колко души ще влѣзатъ въ Царството Божие? Има нѣкой, които знаятъ наизустъ всички стихове отъ Стария и Новия Заветъ, но тѣ сѫ малко. Не е лесно да знае човѣкъ толкова стихове наизустъ. Да се казва на човѣка да не лъже себе си, това значи, да забраните на младата, красива мома да се облича хубаво. Днесъ това е невъзможно. Момата иска да се жени, търси си момъкъ, а вие ще и говорите да не се облича хубаво. Като се облича съ хубави дрехи, като си туря различни украшения, тя иска да излъже нѣкой момъкъ, да я хареса. Преди да излъже момъка, тя лъже себе си. Не може да ха- ресашъ човѣкъ само за красивитѣ му дрехи и да му останешъ вѣренъ. Докато не възлюбишъ душата на човѣка, не можешъ да говоришъ за вѣрность въ любовьта. Момата иска да се ожени, да намѣри нѣкой слуга. И момъкътъ иска да намѣри слугиня, да му работи. И двамата сѫ на кривъ пѫть. Тѣ сами себе си лъжатъ. Никой не може да ти слугува, ос- венъ ти самъ. Никой не може да ти бѫде го- сподарь, освенъ ти самъ. Най-добриятъ слуга на човѣка е самиятъ той; и най-добриятъ му господарь е пакъ той. Докато човѣкъ не бѫде най-добъръ слуга и най-добъръ господарь на себе си, никога не може да оправи живота си. Какви сѫ качествата на добрия слуга и на добрия господарь? Добриятъ слуга е уменъ и досѣтливъ. Той не чака господаря му да дава разпорежданията си и тогава да работи. Преди още господарьтъ му да каже, какво трѣбва да се направи, слугата е свършилъ работата си. И добриятъ господарь не очаква на слугата си. Когато трѣбва да свърши нѣкаква работа, той самъ се заема за нея. Ако трѣбва да разправя на слугата си, какъ да я свърши, той ще изгуби повече време, отколкото самъ да си я направи. Той цени времето си. Наистина, понѣкога една минута има голѣмо значение въ живота на човѣка. Представете си, че вие трѣбва да се явите въ опредѣленъ часъ при отваряне на завещанието, оставено отъ дѣдо ви, а закъснѣете една минута. Не е голѣмо закъснението, но не сте присѫствували при отваряне на завещанието и разпредѣляне на наследството. Една минута закъснение ви лишава отъ една хубава мисъль или отъ едно хубаво чувство. Мисъльта е хвръкнала вече въ пространството, не можешъ да я стигнешъ. Има нѣща, които, веднъжъ пропуснати, втори пѫть не се връщатъ. Това не е за обезсърдчаване, но трѣбва да бѫдете будни, да не пропущате нѣщата. Това, което сте пропуснали, пропуснато е вече; гледайте да не пропуснете новото, което иде сега. Добритѣ условия, които хората сѫ пропуснали да използуватъ, представятъ тѣхната карма. Искатъ или не искатъ, тѣ ще плащатъ за всичко, което сѫ пропуснали въ миналото си. Никой не може да плати дълговетѣ имъ, освенъ тѣ сами. Христосъ дойде на земята, да помогне на човѣчеството, да вдигне кармата си. Тя бѣше толкова тежка, че хората се прострѣха на земята. Ще кажете, че Христосъ пое кармата на хората. Той не я пое, но имъ помогна да станатъ, да стѫпятъ на краката си и да продължатъ своя пѫть. Като вдигна чувалитѣ на гърба имъ, Той каза: Не се претоваряйте, не пълнете чувалитѣ си, за да можете свободно да се движите. По-добре по-малко, отколкото всичко изведнъжъ и да изнемогнете. Следователно, изнемогването се дължи на лакомството въ човѣка. На това чувство се дължи многоженството, както и чрезмѣрното размножаване на хората. — Колко деца трѣбва да има човѣкъ? — Едно дете — единъ синъ. И Богъ имаше само единъ Синъ, Когото нарече свой единороденъ Синъ. Сегашнитѣ хора сѫ осиновени отъ Бога, по наследство само тѣ минаватъ за Негови синове. Тѣ не могатъ още да се нарекатъ истински синове Божии, защото нѣматъ любовь къмъ Него, не сѫ готови на всички жертви. Богъ изпрати своя единороденъ Синъ на земята, да изпита любовьта Му. За тази цель Той му даде задача, да помогне на страдащитѣ и да имъ покаже пѫтя къмъ спасението. Христосъ изпълни Божията воля, пожертвува се и доказа любовьта си къмъ своя Баща. Можете ли и вие да направите сѫщото? Вие искате да бѫдете Синове Божии, съ единствената цель да имате по-голѣмъ кредитъ, да ядете и да пиете повече. Това не сѫ Синове Божии. Който иска да бѫде Синъ Божи, трѣбва да признава закона за единството: една воля, една мисъль, едно чувство. Той трѣбва да изпълнява само Божията воля, а не своята; трѣбва да признава една мисъль — Божията. Има ли особено мнение за нѣщата, той не може да бѫде Синъ Божи. Особеното мнение не разрешава въпроситѣ. То не може да оправи свѣта. Човѣкъ трѣбва да мисли като Бога, ако иска да оправи своя свѣтъ. Още днесъ може да го оправи. Ще кажете, че това е работа на Христа. Въ това отношение всѣки може да бѫде Христосъ на своя свѣтъ. Всѣки може да бѫде разпнатъ като Христа и следъ три деня да възкръсне. Ако не сте готови за това, не можете да оправите свѣта, въ който живѣете, не можете да оправите и своя малъкъ свѣтъ. Който иска да бѫде Синъ Божи, трѣбва да следва Христа. — Азъ съмъ християнинъ. — Ако си наистина такъвъ, всички въпроси щѣха да бѫдатъ разрешени за тебе. Както виждамъ, вие още не сте разрешили въпроситѣ си, следователно, не сте още истински християни. По име можете да се наречете християни, но по дѣла, още сте далечъ отъ Христа. И досега още хората се съмняватъ, подозиратъ се, гнѣвятъ се, а при това искатъ да минатъ за християни. Докато служи на отрицателнитѣ мисли и чувства, човѣкъ не може да бѫде християнинъ. Докато преувеличава и намалява нѣщата, това показва, че нѣма ясна представа за тѣхъ. Истинскиятъ християнинъ нито преувеличава, нито намалява нѣщата. Въ преувеличаването и въ намаляването се крие известна лъжа. Когато искате да усилите нѣщата, казвате, че даденъ човѣкъ е много добъръ. Доброто е само добро, нито е по-добро, нито най-добро. Турите ли доброто въ сравнителна или въ превъзходна степень, вие вли-зате въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Само тамъ има добри, по-добри и най-добри нѣща. Влѣзете ли въ Божествения порядъкь, тамъ нѣщата сѫ абсолютни, завършени процеси. Само по себе си доброто е сила. Който притежава тази сила, той е силенъ човѣкъ. Поставите ли доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттамъ. Доброто е сила Божия. Затова е казано: „Побежда-вайте злото чрезъ доброто“. Който е победилъ злото въ себе си, той е щастливъ човѣкъ. Страданията се дължатъ на това, именно, че злото още царува въ свѣта. Въ който день доброто победи злото, страданията ще изчезнатъ. Когато доброто и злото воюватъ, човѣкъ трѣбва да стои настрана, и оттамъ да наблюдава, безъ да взима участие. Намѣси ли се въ борбата имъ, ще опита ударитѣ на злото. Не е лесно човѣкъ самъ да се справя съ злото. Ето защо, той не трѣбва нито самъ да се бори съ злото, нито да помага на доброто въ борбата му съ злото. Основната мисъль на днешната лекция е да се освободите отъ лъжата: да не лъжете себе си, да не лъжете и другитѣ. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, да мисли и да постѫпва както намира за добре, а при това да бѫде щастливъ. Това е невъзможно. — Вѣрващъ съмъ. — И това не може да те спаси. Преди всичко, ти самъ себе си лъжешъ. Ти живѣешъ въ човѣшкия порядъкъ, а искашъ да бѫдешъ щастливъ. Живѣешъ въ човѣшкия порядъкъ, а се самоизлъгвашъ, че живѣешъ въ Божествения. Не туряйте фалшива основа на живота си. Турете настрана човѣшкия порядъкъ, замѣстете го съ Божествения порядъкъ и градете нагоре. Значи, основата на вашия животъ трѣбва да бѫде Божествениятъ порядъкъ, а за градиво нагоре— човѣшкиятъ порядъкъ. Само при това положение кѫщата ви може да устои на бури и вѣтрове. Никакви бури, никакви водни течения не могатъ да я подронятъ. Турите ли човѣшкия порядъкъ за основа, а Божествения за градиво, кѫщата ви е поставена на пѣсъкъ. Следователно, докато поставяте Божественитѣ разбирания за основа, а човѣшкитѣ — за градивенъ материалъ, вие ще имате добри резултати. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 39. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 28. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.
×
×
  • Създай нов...