Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. III. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ИЗДАВА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ по предложение и с иждивение на ВАРНЕНСКОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО София - Придворна печатница 1934 Проф. Д-р Петър Ников I. МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ (ЖИВОТОПИСЕН ОЧЕРК) Митрополит Йоаким, автор на печатаната тук важна за българската история кореспонденция, е роден в с. Бояджикьой или Вафеохори (на европейския бряг на Босфора) на 18 януарий 1834 г. от родители Димитри Деведжи и Теодора*. Кръстен на име Христо, той няколко години се учил в малкото селско училище, и, понеже чувствувал склонност към духовното звание, станал анагност в селото. На 12-годишна възраст той отишел в Рисион със селския предстоятел Хрисант и след това заминал със същия в Св. Гора, гдето останал цели две години. Оттам той се отправил в 1848 г. за Цариград, и след като тук умрял от холера неговият духовен отец Хрисант, младият клирик постъпил на служба у самоския митрополит. Две години след това по препоръка на кизическия митрополит, по-късния партиарх Иоакима II, който оттук нататък става негов горещ покровител, той заминал за Влашко заедно с погонианския епископ, който го ръкоположил на 18-годишна възраст за иеродякон с име Йоаким. Три години служил той на тоя епископ, а след неговата смърт, по препоръка на митрополита Иоакима, неговият наследник го взел под свое покровителство. През 1853 г. младият иеродякон заминал за Русия, но скоро се върнал пак и останал цели четири години при погонианския епископ. Като чувствувал своите знания недостатъчни и желаял да ги попълни, той се отправил след това за Атина, но минавайки през Виена, оставил да го убедят тамошните богаташи гърци да остане като иеродякон при тамошната гръцка църква „Св. Георги", като помощник на предстоятеля, архимандрит Козма. Във Виена той прекарал три години, научил се немски и посещавал университета, а след едно кратко посещение на родното си място, в 1857 г. през Св. Гора, Атина и Триест, се върнал пак във Виена и останал там още три години. Когато в 1860 г. вселенският патриарх Кирил се оттеглил и патриаршеския престол заел неговият покровител, Йоаким II, Иаоким напуснал австрийската столица и се явил в Цариград, гдето - подготвен добре, снабден със знанието на три езика-немски, турски и румънски, и надарен с дар на словото, му се откривали перспективи да напредне. Той бива назначен за втори дякон, а после на 29 март 1863 г. за велик протосингел при патриаршията. Но скоро, когато неговият покровител бил свален от патриаршеството, сам той бил на 18 юлий 1863 г. също отстранен от патриаршията и една година останал без работа. Подир смъртта на Варненския митрополит Порфирия, Йоаким бил ръкоположен и назначен на 11 декемврий 1864 г., при патриархуването на патриарха Софрония II, послешен Александрийски патриарх, за Варненски гръцки митрополит, какъвто той останал десет години. Неговата дейност като Варненски митрополит засяга вече пряко историята на българското възраждане, и ние ще има да се повърнем на нея по-нататък обстойно. Иоакимовото служене във Варна се паднало в едно усилно и критично време за гърцизма, когато пробуденото българско население се отказало от патриаршията и от гръцките владици, и завело жестока борба за своя българска църква. Митрополит Йоаким трябвало да преживее още от първия момент на идването в епархията си тежки и горчиви минути от постоянно увеличаващото се недоволство и неприязън на българите против него; българските села едно след друго се отцепвали от неговата юрисдикция и преставали да го признават. Той повел наистина една политика на помирение, сближаване и привличане на българите, обаче не успял. Той поставял в църквата духовното и църковно начало по-високо от светското и националното. И тогава, и по-късно той се явил убеден привърженик на едно сближение и споразумение на патриаршията и на гърците с българите. Въпреки своята примирителност и отстъпчивост обаче той не е могъл вече да привлече българите. Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено. Едва няколко месеца преди момента, когато неговият покровител Йоаким II станал през 1873 г. наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, от дето не се върнал вече. На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит. През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност. Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме. Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г. той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми. Пред тоя събор той прочел едно забележително историческо изложение, в което посочвал мерките за изцеряване на църковните и народни недъзи. Това изложение е знаменателно, защото в него се дава една характеристика на положението на цариградската църква тъкмо във време на българския църковен въпрос, и ако и в общи и прикрити думи, то е един обвинителен акт против нея и ние ще се спрем на него в резюме, за да видим как е гледал на изминалите се вече събития тоя бележит гръцки йерарх, Йоаким III, като изхожда от тогавашното положение на църковните работи, разделя в своето изложение времето от XV в. насам на три епохи. I. До XIX в. клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г. може да се характеризира като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение. Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало. Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и да се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печалната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото. Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика. Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска. По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел. Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи. Но с взаимни обвинения нищо добро не се постига. Всяка от обвиняемите страни дължи да признае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата. Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение. Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите служители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг характер - всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък. Трябва прочее да се разбере, че в интереса на всички е да се засили този наш древен център, чрез пълната поддръжка и обмислената намеса на всички. Когато с Божия помощ тези начала преодолеят и у едните, и у другите, Църквата ще преживее безсъмнено дни на слава. Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите. Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията. А за подготвяне на истински и достоен за високото си предназначение и положение висш клир са нужни обмислени законоположения. Освен това Йоаким III предлага следните мерки за саниране на положението. Строг избор на определените за архиерейство, съвсем свободен от партизанство, от користни частни интереси и от странични вмешателства. Да се определи достатъчна и достойна издръжка за тях. Да се махнат от избирателния списък лицата без висше духовно образование, недобродетелните и недостойните. Да се махне вредният за сегашното време начин на събиране на владищината и другояче да се нареди издръжката на владиците. Архиереят да бъде осигурен в своята издръжка и независим материално, за да се предаде на своите високи задачи и длъжности. При днешните условия архиереят не се грижи да насочи всички по правия път, а угажда на силните, за да спечели поддръжката им при добиване на своите права. Той се принуждава да затваря очи пред лошото управление на училищните, църковните и обществените работи; съгласява се на страшни беззакония за удовлетворение на силните, които иначе пречат на събиране на неговата владищина. Това положение трябва да се заздрави с нужните закони. Да се създаде правосъдие, което да следи всички административни и духовни работи на Св. Синод и да определя ясно отговорностите на патриарха и синодалните. Да се създаде въз основа на каноните законоположение с углавен характер с наказания за симония, за всяко дароприемане и злоупотребление и за разни обвинения против архиерея. Да се създаде законодателство: за уреждане на избора на архиереите; за забраняване на тяхното преместване; за определяне състава на синода; за унищожение на малките епархии и епископиите; за уреждане длъжностите на митрополитите и димогеронтите при водене на обществените работи. Да се премахнат трите големи злини: неоправданото каноническо преместване, вмъкването във висшата иерархия на неспособни елементи и нееднаквото възнаграждение на владиците. Създаване на 12-членен народен съвет от най-видни първенци за разрешение на най-важни църковно-народни въпроси; създаване на 3-членен плащан съд за материални спорове; създаване при патриаршията на 3-членно плащано настоятелство за образованието; законодателство за брака; усилени грижи за националното и духовно образование; законодателство за издръжка на енорийското духовенство и премахване злоупотребленияте при уволнението му, което да става само след съдебно разследване и решение; създаване на наредби за монастирите, за монасите, за патриаршеските финансии и приходи, за архиерейските приходи; създаване на пенсионна каса и пр. Една смесена комисия трябвало да се занимае с тия предложения на Иоакима III и да приготви законопроект, който да се представи след това на събора. Тази изчерпателна програма е легнала в основата на реформаторската дейност на Иоакима III. Тя свидетелствува не само за дълбочината и много-странността на автора й, но и за това как е гледал той на събитията около българо-гръцката разпра, които са в неговите очи една катастрофа за патриаршията и гърците. Съответно с тия свои схващания Йоаким III се е постарал да премахне хладината между патриаршията и Русия, настъпила след схизмата. Верен на своите думи и схващания, Йоаким се отдал с необикновена енергия, такт и мъдрост на реформиране на църквата и развил така широка и плодотворна дейност, както Цариградската църква отдавна не бе преживявала, и която го издигнала в реда на най-знаменитите патриарси. Няма почти страна от живота на църквата, незасегната от дейността му. Той способствувал за подобрение и уреждане материалното положение на цариградската църква, за изплащане на дълга й; предизвикал големи дарения на видни гръцки богаташи за обществени цели; въвел ред и дисциплина в енорийското духовенство и подобрил положението му. Особено значителни били неговите грижи за просветата. В 1879 г. той създал патриаршеска библиотека. На следната година открил патриаршеска печатница и поставил начало на официалния патриаршески орган, чието редакторство поверил на учения мъж Мануил Гедеон. Същия той натоварил с издаване на сбирки от важни църковно-исторически документи и с написване историята на цариградските патриарси, която в последствие наистина излязла, посветена от автора на Иоакима III. Йоаким създал в Цариград централно свещеническо училище, като при това духовната школа в Халки била издигната в академия; способствувал за построяване на великата гръцка народна школа в Цариград, на девическото училище „Запион", както и на училища в провинцията, и основал приют за старци в близкия до Цариград остров Проти. На 30 март 1884 г. Йоаким подал оставка от патриаршеството поради недоразумения с турското правителство и с гръцките управляващи среди и се оттеглил да живее в родното си село Бояджикьой и в Св. Гора. С правителството на султан Абдул Хамид, което се мъчило да подкопае и унищожи привилегиите на цариградската църква, Йоаким III е трябвало да води продължителна и упорита борба. Неговият твърд отпор накрай се увенчал с успех, но му коствал патриаршеската корона и неблаговолението на Високата Порта, която дълго време след това отказвала да допусне поставянето наново на неговата кандидатура за вселенски патриарх. Едва ходатайството на Русия направило това пак възможно и на 25 май 1901 г. той е бил избран повторно за цариградски патриарх и останал такъв до самата си смърт на 13 ноемврий 1912 г. Повторното патриархуване на Иоакима III представя продължение на предишната му дейност. Тогава били подредени и открити за чужди учени патриаршеската архива и библиотека. Началник на архивата станал архимандрит Капиник Деликани, който издал три сборника с исторически документи. В 1904 г. Йоаким III възстановил, начело с Михаил Гедеон, Дружеството за средновековни изследвания, на което дал помещение в самата патриаршия и пр. Патриарх Йоаким стоял и умеел да се постави над ограничените партийни възгледи и рамките на тесните шовинистични стремежи, а имал предвид най-първо църквата като общо. Именно в това направление се е движел и неговият грандиозен план за обединение на всички християнски изповедания на почвата на истината на православието. Тая голяма идея издигнал той от висотата на патриаршеския трон, като отправил горещ апел за единение и общение първо на целия православен свят при отстранение на споровете и филетизма. В своята първа програмна реч след повторното си избиране за патриарх той поставил за съвременна задача на православието братското примирение и евангелско общение на всички Божии автокефални църкви, защото целта е обща за тях и разногласията и разделянията между тях трябва да изчезнат. И примирението трябвало да изхожда и изхождало наистина от първенствуващата катедра - цариградската. Тая широта на възгледите била проявена от него благотворно и по болните за църквата национални въпроси, и, благодарение на неговата мъдрост и твърдост, били ликвидирани Антиохийската и Иерусалимската схизми, както и Кипърският църковен въпрос, а Българската схизма, против която той е бил от самото начало, била тласната по пътя на едно благоприятно разрешение, за което и балканското политическо споразумение от 1912 г. между българи и гърци давало най-добри изгледи и надежди, но на което попречила смъртта на патриарха Иоакима на 13 ноемврий същата година, (с. 1-10) _____________________________________ * Според някои някои устни сведения, които дължим на г. проф. Йордан Иванов, стойността и достоверността на които обаче не може да се провери, Йоаким бил от български произход. (Бел. на автора.)
×
×
  • Създай нов...