Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Баучер'.

Открити 2 резултата

  1. 2. МЯСТОТО И ПОЛЯНАТА НА БАУЧЕР Джеймс Давид Баучер е бил виден английски журналист - кореспондент на най-известният Лондонски вестник „Таимс" за Балканския полуостров, от 1892 година до края на живота си. Той е бил извънредно голям приятел на България и българския народ, както го подчертават. Затова той е прекарвал повече от времето си в София. В най-критичните за България моменти през 1913 и 1918 години, той със своето пламенно и убедително перо е защитавал интересите на България. На този именно човек е била в притежание, разкошната поляна намираща се тогава накрая на младата борова гора наричана Борисова градина, в дясно на около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Чувал съм, че тази разкошна поляна е била подарена от цар Фердинанд на Баучер, във връзка с неговите заслуги и неговото пламенно перо, с което е защитавал интересите на България в онези фатални за България години 1913-1918, особено критични за България. Аз не заварвам Баучер, понеже той почива през 1920 г. и понеже аз в София идвам през 1923 г. Баучер умира в България и е погребан в Рилския манастир, там е неговия гроб. При себе си Баучер е имал един прислужник от село Бистрица на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на своя господар. Когато Баучер разбира, че идва края на живота му, той подарява поляната на своя доверен прислужник. Баучер умира през 1920 г. Когато Учителят се установява в София, Той е правил утринните си разходки до нея и е посрещал Слънцето там на тази именно поляна. Отначало е идвал сам, а впоследствие са започнали да идват с него и приятелите. По указание на Учителя, тази поляна се закупува от Братството през 1921 г., от този вече нов неин притежател Иван, който добре е разбирал своите интереси, щом като за нея е взел значителната за онова време сума от 200 000 лева, с която сума по тогавашен курс е могло да се закупят два тристайни апартамента. По туй време моят чичо, братът на моя баща решава да закупи апартамент в София за децата си. Той отива на ул. „Цар Освободител" и ми казва: „Предлагат ми един тристаен апартамент за 100 000 лева, ама на мен ми се видя някак далеч, защото беше до Орловия мост. И вземах един апартамент, но в града за 200 000 лева". Значи, по онуй време в центъра е струвал 200 000 лева, а до Орловия мост, който е бил тогава в периферията на града е струвал 100 000 лв. Това е най-точната преценка. Около Учителя имаше една група братя - възрастни, старейшини, които са давали сумите. Петко Епитропов, Дядо Благо. Имаше един богат човек директор на циментовата фабрика над Перник. Учителят ми каза след време за него „Казвам му да купи мястото на Диана Бад, където е сега плавалнята, а той си потрива ръцете и не го купи". Беше го страх да вложи пари. Имаше и други братя, събраха пари създадоха братска каса и от тази каса закупиха мястото на Баучер. Оттогава, посещението на това място, от слушателите на Учителя почва да става редовно и по-многочислено. Приятелите, които сутрин за посрещането на Слънцето са идвали тук, след завръщането си в града с радост и възторг са споделяли с онези, които не са идвали, като са им казвали: „Ходих тази сутрин на изгрев на Баучеровото" /така тогава се е наричала тази поляна/, Учителят беше там. Прекарахме много добре, в молитви, песни, приятни и полезни разговори и хармонични гимнастически упражнения, беше неизказано хубаво". Това запалвало желанието и у другите, и те да отидат там за посрещане на Слънцето и прекарване на приятни утринни часове. И те, както и всички преди тях намираха наистина утринното излизане на този рядък кът на нашата Земя не само приятно, но и полезно. Срещата им с Учителя и прекараното време с Него и приятелите, оставяха светли дири в душите им. Така светнали от възторг, ободрени и освежени, те са се връщали в града, където с радост са се залавяли за ежедневната си работа, като са разправяли за хубавата прекарана утрин на Баучеровото. Така и приятелите отначало са наричали тази поляна, а впоследствие „ИЗГРЕВЪТ". В какво се изразяваха тези излети на Баучер? Какво правеха приятелите? Разправяше ми една сестра, че преди да го купят мястото е било оградено с една лека ограда. Изправяли се до оградата и са посрещали слънцето. Тогава нямаше тази борова гора, която е днес. Тогава те бяха много малки борчета. След като са купили мястото са отивали на поляната, която е била нива отначало и са правили молитви, пеели са песни и Учителят каже нещо, държи кратка сказка докато дойде времето да слизат в града и да започнат работа. Първите години поляната е празна. В началото на 1923 година, съвсем неочаквано и изненадващо за мене, се озовах в София, за да следвам в университета. В София дойдох заедно с моя по-голям брат Борис, които вече следваше, Беше си дошъл в родният ни град Габрово, по случаи коледните и новогодишни празници, които съвпадаха и със семестриалната ваканция, каквато по онова време имаше, и през която също се приемаха за записване студенти. Казвам неочаквано и изненадващо, защото насоката на живота ми се очертаваше в съвсем друго направление. Аз напуснах фалиралите работилници на баща ми. Ако бях останал там - нищо, щях да остана една нула. Щях да работя там, щях да се оженя там, като се оженя - вече съм свършил. Нямаше нищо да стане от мене, оставане в провинцията. За живота ми преди идването ми в София, не бих казал нищо, ако и тогава ярко не проличаваше пръста на Учителя в моя живот, без да съм имал каквато и да било физическа връзка с Него. Не го познавах.
  2. Dela

    78. ДОМ ГОСПОДЕН

    78. ДОМ ГОСПОДЕН ВК: Значи това са снимки от Мърчаево от времето на бомбардировките. ПГ: Когато станаха бомбардировките, гласяхме в Симовата къща да турим Учителя, да Го заведем в Мърчаево. Обаче много хубаво стана, че д-р Жеков говорил с Темелко. Той дал къщата си и казал: „Нека бъде у дома, защото иначе онова е на пътя." Симовата къща беше на пътя и кой откъдето мине, все ще се отбие там на приказка. И така Учителят остана да живее у Темелко. ВК: Защо брат Жеков? Неговата къща къде е била? ПГ: На д-р Жеков къщата е на Изгрева. Обаче бомбардировките като станаха, ние отидохме в Мърчаево. Всичко се пренесе на Мърчаево. Даже аз гласях Учителя да Го закарам на село Равна. Един околийски началник, беше от едно градче над Правец, набожен човек беше, от ония, които обичат Бога и почитат, дядо Цвятко се казваше, каза: „Доведете Го, Учителя, аз всяка сутрин ще изпращам пресен хляб оттука по стражар. Стражарите ми са на разположение" и т. н. И се радваше много. Добре, че Учителят избра друго решение. А аз го гласях да бъде в село Равна. ВК: Обаче стана така, че Учителят отиде в село Мърчаево. ПГ: Че отиде в Мърчаево, защото д-р Жеков изигра тази роля. Д-р Жеков има голяма връзка с Темелко и изобщо с мърчаевци, де. ВК: И той откъде имаше връзка с Мърчаево? ПГ: Абе, виж какво, учителката Елена Хаджи Григорова запозна Темелкови с Учението. Защото, каквото изчуквали мърчаевските приятели на Темелко: Симо, Владо, Сергей, руснаците и всичките там мърчаевци, каквото изчуквали, вечерно време, на Симови чичо му има кръчма и го изпукваха там, изпиваха го и се напиваха. А пък учителката, рано сутрин неделен ден тя ставала и тръгвала за София. Обаче брат Симо, ей-тоз Симо, на снимката тук, си бил извадил таен ключ за нейното чекмедже. Тя четяла беседи и си ги заключвала в чекмеджето. Обаче като заминела учителката, Симо отключвал и прочитал от тази книга. „Ха, рекъл, колко важни работи имало писани тука, при госпожицата Елена Хаджи Григорова! Виж какви хубави работи четяла!" И те рекли: „Хайде да я проследим, да видим къде се събират те и говорят тия работи." И се запътват веднъж след нея. От Мърчаево всички хора работеха като работници в София. И отиваха в София и там всеки си работеше на обекта - те строяха. Сегашната София тогава се строеше, тези, високите здания и т. н. И така, тя отива в София, а те - след нея. Тя се качила на трамвая, и те се качили. Където слязла тя, уж, че и те нататък имат работа, на такива обекти, постарали се да не ги забележи. И когато влезли след нея на ул, „Опълченска" 66, седнали и слушали. И това, което говорил Учителят, било много важно за тях. А Той, Учителят, имал предвид точно тях. Говорил за въздържание, че алкохолът действува убийствено за човека, че му взема здравето веднъж завинаги и т. н. Че можеш да имаш пари, но важно е да умееш на място да ги туриш. И влизат те по-късно и в салона на ул. „Оборище" 14, който имахме. А този салон, като го построявали, бил построен със събрани средства от братята, обаче накрая, като не достигнали средствата, Симеон Симеонов докарал един прожекционен апарат за прожектиране на филми. Тогава имало неми филми, там имало пиано, та Мария Тодорова идвала и свирела на пианото класическа музика, а Борис Николов й обръщал страниците на нотите, за да не прекъсва тя свиренето. Та, на ул. „Оборище" 14 в салона прожектирали отначало филми, за да спечелят пари. А пък вечерно време и денем имало някои шмекери, които влизали без пари, не си плащали билетите. Иван Антонов (Салонски}, който бил много строг, изпълнявал ролята на контрольор, защото трябва да се съберат пари за салона. Тогава Баучер беше продал мястото, дето се засели Изгревът. Поляната беше негова. В същото време английският пълномощен министър Баучер притежавал мястото, което е настоящият Изгрев, което място той подарил на свой прислужник. Понеже Баучер имал много заслуги към България, а неговото желание е било да бъде погребан в Рилския манастир, то било изпълнено. И в настоящия момент гробът му е там, на западната страна на манастира. А поляната на Изгрева бива закупена от приятелите. И после Изгревът бе построен, но по времето на Учителя, То дом Господен е там, където бе Учителят и където се даваше Словото Му.
×