Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Бележка'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. СРЕЩИ, СЛУЧКИ И СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ /Магнетофонен запис/ Вергилий Кръстев /В.К./: Вие днес, 29.XII.1991 година, ми донесохте една книга със заглавие: „Срещи, случки и спомени с Учителя на Изгрева". Георги Събев /Г.С./: Която предстои да бъде издадена. Тези спомени са събирани много отдавна, обаче сега съм ги събрал в една книжка. Иначе те са събирани в отделни тетрадки. Сега съм ги събрал като най-важни или пък с непосредственото участие на Учителя или пък във връзка с учението на Учителя. Приложение на някои идеи, някои лични идеи. Тези спомени лично са ми ги разказвали и аз съм ги записвал. Тука са посочени много имена, а някъде съм пропуснал да пиша имената. Това са срещи и спомени с Учителя от Изгрева. В. К.: Други случки имате ли, оставени в другите тетрадки? Г. С.: Имам още други около четири тома тетрадки, 400-500 страници. Някои спомени от тях ги има тука, обаче другите, големият брой не са тука. Тука са най-малкото случки. Тук са случки само с Учителя, те са 84 страници. Другите материали са пак с Учителя, но те са, например някой го е сънувал, някои са получили съвет от Учителя да направят нещо и т.н., пак във връзка с Учението на Учителя, с идеите на Учителя, Има срещи с Учителя или кореспонденция с Учителя, писано, общувано. различни поводи са се случили, за да се срещнат с Учителя и тия неща съм ги описал, когато съм ги намерил за интересни. В. К.: Аз имам просто една идея тези 84 страници те са малко за една книжка. Например, това да бъде първият том на една книга в бъдеще, I том, които са: „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева." А други, II том: „Срещи и случки от провинцията", това да бъде вторият том. Аз предлагам така: Ти първата част си я направил. Сега да вземеш да подбереш материала за втората част. Г. С.: Той, материалът е събран. Само трябва да извлека тези, които са тука, да не се повторят. Т.е. да извадя всичко от моите тетрадки, което може много лесно да стане на ксерокс. А това струва вече много скъпо. Иначе не знам как могат да се извадят. Те са направени на сборници, Аз имах копия, но те са раздадени. Аз имам само оригинала. Не съм държал сметка къде са раздадени копията, да ги търся. Всички сам съм ги съчинил и сам съм написал, печатал и подвързал. Всичко съм вършил сам. Тази книга, „Срещи, случки и спомени с Учителя от Изгрева", първият разказ, „Къде е Изгрева". Тук се споменава за лицето Мирчо, което съм аз. Съображението ми да сложа това име е, да не бъда обвинен в тщеславие, заради това съм скрил името си. В. К.: Аз смятам, че тука трябва да го има твоето име. Това е мое мнение. Защо? Защото минаха много години, вие останахте 4-5 човека и това е документално нещо. Ти си авторът и няма смисъл да се прави на разказ, когато това е твой личен спомен. То е достоверно. Значи в бъдеще ще бъде твоето име. Г. С.: Ще сложа моето име. Това е сестра Димитра от с. Горица, бившата Поморийска околия, сега Бургаско. Заболяла тежко и два месеца я лекуват в Александровата болница. Това е във връзка с телепатия. Сестрата се намира в опасност в гората, някой мъж я следи. Тя се помолва, а в това време Учителят е на беседа, значи е зает. Учителят намира най-подходящия човек в случая, мене в момента. Телепатически ме изкарва навънка да чета на въздух и ме насочва към гората. Аз отивам в гората и вървях, вървях и мисълта ме движеше напред и като видях сестрата с бялата кърпа, заговорих с нея и разбрах, че тя търси мене, търси Изгрева и търси моята жена, единствения човек, когото познава. А случаят е интересен заради туй, защото Учителят намира най-подходящото лице в мене, в моето лице, защото всички други хора са на беседа. Единственият свободен човек съм аз и заради туй той ме изпраща навънка. Аз имах сесия и трябваше да подготвя лекциите за университета. В. К.: Второто е „Запалените лампи". Г. С.: Този случай го разказвам аз, защото аз съм участникът в смисъл, че единият работи в държавна печатница, а другият работи като словослагател, който искаше да ме завербува във фашистката организация „Родна защита". Той не знаеше, че аз съм на Изгрева. Приказвахме, понеже стана дума за Изгрева, той ми се довери, че са решили да отидат горе и ще избият всички дъновисти. Казва ми да си приготвя един бастун и той ще ми каже когато бъде определена датата на заговора, да се присъединя към тях, да отидем там да действаме, значи да проведем вартоломеева нощ на Изгрева. Работникът, който ми го каза, се казва Илия, само презимето му забравих. То беше преди 40 години. Той искаше да ме завербува и по тоя начин ми се довери, без да знае, че аз съм също от дъновистите. Каза ми, че ще има заговор, обаче датата не беше определена, заради туй аз не знаех датата, за да мога да предупредя Учителя. Обаче Учителят по духовен път долавя и посред нощ става, запалва лампите, когато се придвижва групата в гората, за да заобиколи Изгрева, които ще правят покушение. В. К.: Ти не се ли сети да отидеш да предупредиш Учителя? Г. С.: Понеже не беше определена датата, аз не му казах, но междувременно той беше станал. В. К. : Други такива случаи имало ли е? Г. С.: Е, не знам. За покушение срещу Изгрева не знам други случаи. В. К.: Този случай също не се вижда, че е от твое име Г. С.: Да, но долу пише, че пишещият тия редове... В. К.: Това нещо, което ти го казваш сега, като допълнение трябва да се вмъкне. Защото сега вече разбирам откъде имаш тази информация, нали. Това трябва да се добави допълнително. Когато се работи върху редакцията, трябва да се добави това нещо с тази случка. Следващото е „Уставът на братството". Тука пак споменаваш за брат Мирчо. Това си ти, така ли? Според мене не трябва да се споменава това име, защото има брат Мирчо от Петрич. Г. С.: Има много Мирчовци. В. К.: А има Мирчо, който е ръководител на братството. Ще останат с впечатление, че това са опитности на Мирчо от Петрич, който също си е писал опитности. Г. С.: Той се казва Мирчо Трифонов. В. К.: А той, Мирчо Трифонов, има тетрадка с опитности, да знаеш, и затова трябва да си бъде твоето име. Г. С. Ще пишем тогава Георги Събев и ще се оправи. В. К.: Този капитан, познаваш ли го? Г. С.: Съвсем случайно застанах до него и видях, че взима бележки, но той си записва мислите от Учителя, това вече на Втората беседа. Учителят гледаше към него и просто сякаш му диктуваше и той записваше, и писа, писа, писа, и най-после, към 11 часа и нещо, погледнах през рамото му случайно така. В. К.: Ти забеляза ли, че Учителят държеше беседата като изречения? Г. С.: Като че фиксираше него и просто като че ли му диктуваше и той писа, писа и накрая се умори и се отказа да пише. Прибра бележника и спря да пише. И така уставът на братството остана недописан. В. К.: Тук не се разбира, че Учителят беседата я изнася на изречения, че той си ги записва по точки, за да излезе накрая един устав. Не се разбира, че капитанът иска да вмести учението на Учителя в точки. Какво е твоето мнение по отношение тия устави преди 9. IX. 1944 г., след 9. IX. 1944 г. и сега? Г С.: Ами братството трябва да си има едни основни правила, които да го ръководят. В. К.: Ами това, което ти внасяш с правилата, е също устав. Г. С.: Е, то е опитност, защото дотогава нямаше устав. В. К.: Аз, например, съм срещу устава! Като кажат утре, че не може без устав ще кажа: Има една опитност с Георги Събев, прочетете! Ама то има не само твоята опитност, има като твоята петнадесет опитности срещу уставите. Пък твоята опитност ще влезе именно там, срещу уставите, т.е. срещу тези, които искат да правят устави, т.е. това учение да го вместят в 5-6 реда. Тази опитност е много хубава, но трябва да се добавят именно тези неща, нали. Следващият разказ е „Моята печка". Сега тука става въпрос за Звездински, кои беше този брат Звездински? Г. С.: Брат Звездински беше медицински фелдшер в Дупница, обаче по-късно се прехвърли в София, работеше з Общественото осигуряване и живееше в града. По-късно дойде на Изгрева и тук е случаят, който описваме, той живее в една барака и понеже останал без работа. В. К.: Да си спомняш още нещо от него? Г. С.: Може да си спомня, но сега не знам. В. К.:Ти казваш, че той е бил анархист-комунист. Г. С.: Да, анархист-комунист, с оръжието в ръка искал да служи на народа, но после, като се запознава с идеите на Учителя, оставя оръжието и взима вече духовното оръжие, Словото на Учителя и с него работи В. К.: Този случай, който го описваш, тази сестра как се казваше? Г. С.: Еленка Хаджигригорова. Понеже той беше стенограф, водеше по-подробни бележки, а пък тя беше учителка и работеше в провинцията, искаше да има по­пълни бележки от беседата. И отива при него за справка, от неговия стенограм да си попълни записките. По тоя повод отива там, сварва го в съвсем студена стая, както е разказано, да не го повтаряме. В. К.: Сега, какво имал той в печката, комунистическа литература ли или каква? Г. С.: Нищо нямало, защото той бил без работа човекът, нямал въглища, няма дърва, няма нищо. В. К.: Но тука не е описано това нещо. Г. С.: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката. С банкнота, дадена му от Учителя, си купил дърва и печката почнала да отоплява. В. К.: Това е вече друго. Сега „Видението на детето". Г. С.: Това е случай, който ми разправи брат Димитър Звездински, той ми го разказа. Той не беше женен, но брат му, Михаил, който е по-малък, беше женен и имаше дете, а Димитър остана неженен. А това е братовото му дете, на Михаил детето. То се казваше Христо - Ицко. В. К.: Значи това е след заминаването на Учителя. Г. С.: Детето силно пожелало да го види и се покатерило и го видяло, защото силно пожелало това, да види къде е живял Учителят, а забравило, че Той си е заминал. „Ами Той, Учителят вътре, там, на канапето и размишлява", казва. И като ме погледна, ми каза това и показва с пръст, да мълча, да не казвам. Значи Учителят се показал на детето, В. К.: Тука е „Малкият приятел". Г. С.: Детето, Христо, на Михаил Звездински, то е малкият приятел на чичо си Димитър. В. К.: Димитър и Борис Димитров бяха неразделни приятели. Г. С.: Борис Димитров работеше в Обществено осигуряване. Много добър и ревностен брат, но беше паднал на врата си и беше с набит врат. Димитър Звездински се оплаква, че няма приятели и че му е много скучно, брат Борис си е заминал. Детето се разчувствало, прегърнало го и казало: „Чичо, ами аз не съм ли ти приятел? С мене ще хортуваш, с мене ще дружиш, с мене ще разговаряш." В. К.: „Ти всичко знаеш". Една сестра, учителка, отива през лятото на Изгрева при нейна приятелка, Димитринка Атанасова, Димитринка я посреща, при която е на гости. Г. С.: Не си спомням кой ми го е разказал, но случаят е действителен. Учителят всичко знае, но разпитва ученика, за да види колко ще каже истината по даден въпрос. В. К.: Тука един „Изгонен от Затвора". Г. С.: Той се казва Васил Томов, а пък Благодумов му е псевдонимът, литературния псевдоним. В. К.: Аз съм виждал някаква книжка от Благодумов. Г. С.: Той е писал книгата „Великото учение". Той с нея книга излезе пред българското общество. Не знам дали по-рано е издадена, преди този случай да е станал. Той е бил на 60-годишна възраст, когато е станал студент по медицина. Той е най-възрастният студент в българския университет и е бил член на братството. Причината за това е, че срещнал в някаква беседа, където Учителят казвал така: „Който иска да развие качество постоянство, да запише да следва научна дисциплина" и той намира за най-трудна медицината и заради туй отива да следва медицина, за да добие качества Той попада в затвора по време на септемврийското въстание 1923 година. В. К.: Той участвал ли е в политически събития тогава? Г. С.: Не е участвал, той попада съвсем случайно. Той не бил задомен и си готвел вечеря, когато идват и го арестуват. Това е навярно някакво отмъщение от някого, лично отмъщение, без да има някаква причина. Защото, като отишъл в затвора, седмици наред никой не го извикал да го разследва, дори и името му не било записано никъде. Той е бил запознат с братството още преди това. Той бил в една голяма затворническа стая с едно малко прозорче. Понеже било мрачкаво времето, той се бил обърнал към стената гърбом и вдигнал Евангелието по-близо до прозорчето, дано да види нещо. А пък когато го прибрали в затвора, забравили да го обискират, което правят обезателно с всеки арестуван. По такъв начин Евангелието останало в джоба му, което помогнало да се спаси. Той. като стоял така без работа и скучаел, напипал в джоба си Евангелието и се опитал да чете. В туй време влиза един агент и като вижда, че той чете Евангелие, докладва веднага, след което била издадена заповед веднага да се изгони. Такива хора, които четат Евангелие, не им трябват. И го изгонили. В. К.: Много интересно защо са го изгонили. Оня бил убеден, че този, който чете Евангелие, може да им обърка разследванията и да се намеси Божият пръст. Уплашили се и го изгонили. Ти тук задаваш два въпроса: защо го бяха арестували и защо го изпъдиха от затвора. Г. С.: Това му станало неясно, защото няма никаква причина и никакво следствие не са провели с него, защото няма никакви обвинения. В. К.: Ако той е бил в братството, може това да е поводът във връзка със свещениците. Г. С.: Предполагам да е лично отмъщение на някого, защото като отива там срещу него няма никакви обвинения и заради това го изгонват. Агентът нали казал: „Нас не ни трябват хора, които четат Евангелия, нас ни трябват тука комунисти." В. К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов. Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене. Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал. Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете. както Виктор Юго, който прав бил писал „Клетниците", защото иначе задрямвал. В. К.: „Ясновидецът от Индия". Г. С.: Името му го забравих. То е станало много отдавна и затуй не съм писал името му. В. К.: Аз съм виждал една снимка: Учителят с един индус. Г. С.: Не, то е много късно, той е бил млад човек. Бил е голям ясновидец, на когото се дава по духовен път, че Учителят е роден в друг индус. В. К.: През времето на Учителя? Г. С.: През време на Учителя, да, обаче друг индус. Той се беше установил тука и цяло лято, струва ми се, прекара в България. Той е друг. В. К.: Сега тоя случай кой ти го разказа? Г. С.: Този случай ми го разказа Георги Тахчиев, Той мисля, че му каза името, но аз му забравих името, затуй не съм го споменал. За Георги Тахчиев мога да кажа, че беше един добър и ревностен брат. По негова инициатива се създаде братска детска градина за децата от цяла България, в Мъглиж. Това беше 1947/1948 година, аз това съм го описал в стихотворен разказ. Някой път някой път може дати изпратя това нещо, „Поема за Мъглиж", така е озаглавена, за Георги Тахчиев. В. К.: Следващото заглавие е „Търпението на Учителя". Тоя бай Илия откъде е? Г. С.: Той произхожда от евангелските среди, един средна височина, с не много дълга брада, рядка брада, често посещаваше Изгрева и търсеше хора, с които да общува. Да общува в смисъл, той смяташе, че евангелските среди са най- доброто място за духов но подвизаване и затова търсеше хора, да спаси някой от нас, да ни приобщи към евангелската църква. Дойде на Изгрева с благородна цел, да спаси някоя загубена овца, Понеже вижда много хора край Учителя, пожелал да се срещне с Него. Уреждат му среща и казал: „Само за пет минути, г-н Дънов, само за пет минути." И като влязъл, че като започнал от Битието, че стигнал до Откровението, цели три часа и половина, близо четири часа. Изпитал търпението на Учителя. Учителят през цялото време го слушал и когато той млъкнал, Учителят казал: „Да поизлезем малко на въздух на поляната." Съгласил се и излезли вънка и по тоя начин се раздвижили. Това ми го е разказал някой, който е уреждал срещи с Учителя. В. К.: Традицията „Белият петел", тя е хубава опитност, но тя трябва да отиде към духовните опитности, общите, защото е свързана с Учителя и Изгрева. Следващият. „Простият и ученият". Един посетител искал да се срещне с Учителя. Кой е този посетител? Г. С.: Този случай съм го взел от беседите, но не съм отбелязал откъде, но съм го записал, да не се забрави. За „Случаят в Арбанаси", където са правили братска комуна. Случаят ми го разправи Петър Камбуров от Преслав. Той е един от участниците в комуната в Арбанаси. Той лично ми разправи този случай. Там е имало и група анархисти, които обичали да спорят и като научили, че Учителят пристигнал, отиват групата, заедно със своя оратор и започват да говорят. Анархистите представляваха хора с идейна насоченост за доброто на човечеството, обаче искат по пътя на насилието да унищожат този, който прави това, а пък не търсят причината, нея да унищожат. Те смятат да убият генерали, цар, войници, старейшини и др. Колко пъти правят атентати срещу представители на властта. В. К.: Аз съм слушал от Сава Калименов, че в Ямбол анархистите са правили конгрес и войската по времето на Стамболийски ги арестували и след това са ги избили. Г, С.: Знам, че бяха арестувани в Ямбол, но не зная какво стана по-нататък с тях. „Шапката на Учителя." Неделчо Попов, той беше болен от черна жълтеница и бил на легло. Един ден научава, че Учителят с една група ще отива на Витоша. Решава да отиде да ги изпрати и след туй пак да легне. Обаче Учителят като го видял, му казал: „Иди се приготви и ще дойдеш с нас на екскурзия." - „Учителю", рекъл, „ама аз съм болен." - „Ще дойдеш на екскурзия." И така отива заедно с тях на Витоша. За „Блокада", това бе в 1928 година. Тогава забраниха събора и ние отидохме на Мусала. 1928 година нямаше събор на Изгрева, властта го забрани. Аз присъствах по време на блокадата. Тогава полицаят ни изважда един по един, а Учителят продължава да говори. Когато вече половината от салона се опразни, Учителят тогава спря да говори. И само стоеше на катедрата. Когато излезе и последния човек, тогава Учителят взема си Библията и слезе от катедрата и си отиде горе. Него никой не го закачи. В. К.: Това коя година е било? Г. С.: Предполагам 1928 година да е било. Един по един ни изваждаха от салона, от вратата навънка. А вънка вече има други полицаи, които ги пазят, един вид като арестувани, задържани. Искаха ни личните документи. Тогава брат Лулчев му каза: „Ние тука сме в дома си. Дайте ни възможност да отидем в къщи, да си вземем, каквото трябва, да се легитимираме." - „Ама вие трябва да си носите документи." - „Ние тука сме в дома си, не сме на улицата." И така. След туй се оправи работата, ама въпросът беше да се осуети събранието, така прекратиха беседата. Но на Учителя не посегнаха. За Христо - бояджията или Брадата - срещу салона му беше бараката, до Веса Козарева, там бяха двете бараки. Той се занимаваше с йоги там, такива работи. Те не са се качвали горе при Учителя. За повода после се разбра, че някои жени злоупотребили с властта си, да разтурят събранието, Така се разбра. Така обясниха. За „Верка и губерка". За моята балдъза, Верка Куртева. Имала абцес. В същото време в София изнася коцерт някакъв чех, Пшехода, някакъв от Европа голям музикант. Брат Жорж купил билет за нея, пък като отива, тя подута поради абцеса. Брат Жорж я посъветвал да отиде при Учителя и тя отива за съвет, който рекъл: „А. лесна работа, сега с една губерка ще го мушнем и ще се оправи." Верка в това време съжалява, че е послушала Жорж да отиде при Учителя. Хич не обичала да я мъчат. Обаче в същия момент абсцесът сам се пробил. Той отишъл до прозореца да вземе губерка, обаче се бавел. В туй време Той й казва: „Иди навънка да си изплакнеш устата и си отивай!" Така до вечерта спаднал отокът и тя отишла на концерт. Другият случай, „Не ангажирайте небето", е пак за нея. Тя отива сама на концерт в града, без да съобрази, че няма да има компания за връщане и трябва да се върне самичка. През цялото време върви, моли се и чете 91 Псалом. Но по тоя начин смущава Учителя. Той не може да работи, защото тя търси помощ от Невидимия свят и Учителя. „Аз не съм Учителят". Този случай лично ми го е разказвала Савка Керемидчиева. „Снегът на Витоша". Това е моя опитност. Този стар майстор се казваше дядо Коста, той палеше цигара от цигара, непрекъснато пушеше. Пък пуши от най-лошите цигари, вече не мога да трая и отидох при Учителя. Аз иначе не отивах при Учителя да го безпокоя, защото при него много хора отиваха. Казах подробно за случая и Той помълча малко и каза: „Ще се нареди!" Казвам: „Зная, че ще се нареди, но не виждам как", защото не смея да му възразя. Но ние бяхме вече навънка, не бяхме в стаята му. Той погледна към Витоша и каза: „На Витоша има сняг. Ако наредят на някой човек да рине снега, за колко време може да го изрине?" Викам: „Учителю, един човек за милиони години не може да го изрине." - „Това, което човек за милиони години не може да направи, Господ като каже - слънцето, вятърът, дъжда за 24 часа или да два дена няма да остане нищо от снега. Невъзможното за човека е възможно за Бога." И наистина стана така. Един пожар стана в печатницата и директорът по тоя повод забрани пушенето и по тоя начин се отървах. И то стана само след две седмици, от като Учителят каза, че ще се нареди. „В клетката на лъва." Това се отнася за Кръстю Тулешков. Едно лъвче се родило в зоологическата градина и той го вземал от любов към животното в кабинета си. Там го хранел, гледал и се грижел за него и то се привързало към него като домашно куче. Като поотраснало, го дали в старозагорския зоопарк и той след 2-3 години отишъл там. Обаче когато лъвчето било още при него, той му подсвирквал някак особено, на който сигнал лъвчето било свикнало. Когато отишъл при клетката на лъва, той видял как лъвчето е безразлично към зрителите, които минават край клетката. Но той като свирнал техния сигнал, лъвът веднага се изправили потърсил сочи своя приятел. След малко той направо влиза при него в клетката. Дори си пъхнал ръката в устата му и хората се чудели на смелостта му. Обаче след малко почувствал, че това е все пак звяр, на когото човек не може да има доверие и че може да му налапа ръката, затова веднага я извадил и се отдръпнал и излязъл навънка. А хората се чудели как може да се влезе при лъва, а той имал смелост, понеже го бил хранил. „За благодарността." Преди години брат Димитър Звездински бил отстранен от работа. Той лично ми разказа тоя случай. Той мислено изпратил телеграма по етера на Учителя. „Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете ми със снимки от Рила, не позволявай да ме обискират!" Той слязъл от автобуса и след това всички минават, за да ги проверят. А той дава телеграмата преди това. Но случаят първоначално е такъв: Той казва на Учителя, че е отстранен от работа. Учителят му казал след един месец да отиде пак да провери дали ще му дадат работа. Той иска от Учителя в това време да му даде някаква работа да върши, да не скучае. Учителят му дава беседи, които да занесе на някакъв адрес в друг град. Той се качва на автобуса и заминава. Като пристига и слизат всички пътници, трябвало да им направят обиск, проверка на багажа. Той мислено се помолил на Учителя да не му проверяват раницата, защото е пълна с беседи, които не е позволено да се носят и ще ги конфискуват. И наистина минава, без да го проверят. Човекът, за когото били беседите, го чакал и той му ги предал „Лошото писмо на добрия приятел." Панталей Карапетров от Изгрева е, който е написал писмото. „Като теменужката." Димитър Звездински ми го разказва, той обичаше да проповядва. Смяташе, че трябва да се проповядва учението, а Учителят му казва: „Тоя начин на проповед е опитан от мисионерите на евангелските среди." - „Ами тогава как?" - „По пътя на теменужката. Ще работиш, ще си развиваш своите добродетели и по тоя начин да ухаеш, а не да се изтъква името. Ще говорите, но поединично, ще работите поотделно с всяка душа." В. К.: „Учителят за проповедничеството." И накрая връща ли се Неделчо Попов? Г. С.: Връща се на работа и толкоз. Понеже той остана оценител на печатницата, главен оценител, беше с влияние, намираше хартия заради това. В такъв случай той свърши много повече работа на този пост, отколкото да беше отишъл да проповядва. На кого ще проповядва? Учителят му казал: „Въшки тебе яли ли са те?" „Телепатията на Учителя." Веднъж един брат, Пантелей Карапетров от Изгрева като минавал край салона, му се прияло нещо сладко. Отива към полянката, понеже Учителят му наредил да направи едно от стъпалата на стълбичката за метеорологичната клетка. В туй време Учителят го настига и му казал: „Чакай малко." Върнал се и след няколко минути му подал едно бурканче и му казал: „Върви под навеса, ето ти и лъжичка, иди под навеса и го изяж, никой да не те види!" Дал му малко бурканче от детски храни, пълно със сладко. Братът изял сладкото от бурканчето, измил го и го върнал на Учителя. Учителят доловил, че му се яде, а той нито пари имал, нито имал от кого да вземе, за да си купи. А и в къщи нямал. „Помирили се." Николай Дойнов и Пантелей Карапетров се били скарали, а Учителят бил доловил тая работа и им организирал една обща работа. Тогава се строеше малкият салон, трапезарията, през 1933/1934 г. Трябвало да се слага дюшеме, както и таван, а и двамата са дърводелци. Учителят им наредил на двамата да наковат дюшемето. И понеже работата ги свързва, две седмици докато работят заедно не може да не си говорят и затуй забравили, че са сърдити и по такъв начин се помирили. Учителят, без да им говори нещо, ги помирил. Този случай ми разказа Пантелей Карапетров. „Магическо лекуване." Един ден Учителят повикал Пантелей Карапетров да му поправи вратичката на шкафчето. Пантелей отишъл, но се случило така, че когато привършвал работата, трябвало с делтата нещо да оправи кюшетата на вратичката, но тя се изплъзнала, така че му наранила ръката и той си казал: „Отидоха 15-20 дена, няма да мога да работя." Пък по това време минал д-р Кирил Паскалев, а той имал превързочни материали и веднага му направил превръзка. След малко Учителят идва, вижда го и казал: „Какво стана?" - „Казах му. Той като се загледа над мене, като че не гледаше мене, а над мене някъде далече в пространството няколко секунди или минути и вечерта, когато отидох в къщи и рекох да сменя превръзката, гледам, раната зараснала. Само лека следа останала от нея. Значи вместо за 15-20 деня, оздравя само за 3-4 часа." „Хиляда метра вяра." Това ми го разказаха, когато бяхме в Айтос, на градината. Иванка от Хасково, тя е на Димитринка Захариева сестра. Димитринка, тя завърши консерватория, беше учителка, пенсионира се. През време на бомбардировките имаше такива указания за предпазване от падащи предмети, да се нахлупи на главата някоя тенджера или кофа, някой леген или друго, което нещо сега може да звучи смешно, но тогава беше друго време, време на чудесата. Димитринка била застанала с нахлупена на главата кофа. Когато свирят за бомбардировката, всеки си нахлупва нещо на главата. Но като я видяли приятелите така, рекли, как може да се запази с похлупена кофа на главата. Било е от смешно по-смешно. Тогава софиянци са се укривали в дълбоки мазета и скривалища от бомбите. „Да си подрънкаме." Този случай ми го разказа Панайот Грънчаров, съпруг на Янка, ясновидката от Ямбол. Но на него кой му го разказал, не знам. Той им дава две чаши празни, с лъжички, и те мислят, че ще ги почерпят там. Чакали 15-20 минути, половин час. 40 минути. Най-после минало повече от час, чудили се дали да стоят, дали да си отидат, какво да правят. В това време Учителят влиза и казва: „Рекох, одрънкахте ли се?" Той нарочно бил оставил чашите /празни/ с лъжичките, да си дрънкат, както те пожелали. Понеже те смятали, че много знаят и затуй били казали да си подрънкат, а пък Учителят им дал чашите с лъжичките наистина да си подрънкат. Защото няма смисъл да се занимава с тях. „Рокля в печката." Това ми го разказа Савка Керемидчиева. Савка иска да изгори роклята, да няма следа от нея, но Учителят прави така, че роклята да не изгори и да остане следа от този случай. Ако беше изгоряла роклята, този разказ нямаше да го има, а сега той е за поучение и е записан. „Нелегалното събрание." Разказът е за Игнат Котаров, който поддържал връзка с комунисти. Една вечер били направили събрание в неговата барака на Изгрева, а той бил секретар на събранието. Но той бил много уморен и след събранието веднага ляга да спи. През нощта сънува, че Учителят идва при него и го буди. Като с поглед му посочва масата, на която имало книжа и протокола от събранието. Обаче той не станал да направи нещо, нито да ги прибере. Унесъл се отново и пак заспал. Втори път отново сънува Учителя, но той също не предприема нищо. Пак заспива. Но третия път сънува отново Учителя, че го мушка с юмрук в ребрата. Тогава той станал, прибрал всичко от масата, изгорил ги в печката и тогава легнал отново да спи. Но едва задрямал и от полицията започнали за чукат на вратата му. Учителят му бил казал: „Бързай, че после ще бъде късно." И Игнат наистина побързал и като му направили обиск, не намерили нищо и си отишли разочаровани. Всичко това Игнат го сънува и го разказал на Гради и Гради ми го разказа лично. „Гледай високо." - Петко Епитропов беше възрастен човек, висок, с брада и мустаци и работеше в Застрахователно дружество „Витоша". Той беше агент и като такъв обикаляше страната и правеше застраховки, като едновременно вършеше и работата на братството. Беше връзката на Учителя с братята и сестрите в провинцията. Каквито нареждания се даваха от Учителя, кой ги разнасяше лично, непосредствено. Дори някой път някой сключвал застраховка, за да може той да си оправдае, че е бил там. Тогава началната застраховка е била 500 лева, но нали братът трябва да свърши някаква работа за дружеството, щом като ходи там. Който е пожертвувателен, дава, само да може той да си оправдае командировката, защото той пък върши Божествена работа. Нали това е интересно? „Ученикът не предизвиква." Брат Димитър Шишков, артист от софийския театър, разказва следната случка. Той е бил после на работа и в бургаския театър, а като пенсионер беше тук, в София, в старческия дом, беше вече много стар. Случката я разказа още преди години, когато беше в театъра в София. Те отиват през лятото на турне в Петрич. Понеже нямало друго заведение при театъра, докато почне представлението, брат Шишков се отбил в близката кръчма да пие една лимонада. Обаче когато влязъл в кръчмата, там бил също един човек, който бил близък с директора на театъра, от техния екип. Този човек се подиграл някак с него, като споменал и името на Учителя. Брат Шишков отишъл при него със стиснати юмруци и му казал: „Ти ще престанеш ли да се занимаваш с мене или с Учителя?" Този го боксирал, съборил го на земята. Всичко това се разчува и стига до ушите на директора. Последният веднага нарежда да се прекъсне турнето, връщат сумите от продадените билети и всички артисти се връщат в София, без да дадат представление. Разчуло се в Петрич, че артистите се сбили в кръчмата, което нещо ще има отрицателно влияние и заради това се отложило представлението. А този човек бил на директора доверено лице. По-нататък брат Шишков разказва, че веднага тръгнали за София, пристигнали и той бързал за беседата, която била вече почнала. Като влязъл, Учителят говорел и се обърнал към него и направил някакви движения, каквито правели боксьорите, преди да почнат да се боксират, за да се заблуди вниманието. Всички се зачудили какви са тия работи и тогава Учителят се обръща към него и казва: „На ученика не е позволено да предизвиква!" Това казал Учителят. Така че тая опитност е много интересна. „На ученика не му е позволено да предизвиква." В. К.: Та ако това е записано в беседата, зависи стенографите как го предават, но понеже слушателите или тия, които четат беседата ще кажат учудено, това е „ни в клин, ни в ръкав", понеже не знаят причината за това изказване на Учителя. А ето, това е свързано с една случка, която не се знае. В случая изказването на Учителя допълва случката в Петрич. При дешифрирането на беседите, например, това изказване на Учителя ще бъде махнато, обаче това не е правилно и не би трябвало. По такъв начин се губят много неща. Ето. брат Шишков знае какъв е случаят, но той си замина, а утре и ти ще си заминеш, които знаеш тоя случай. Така имаше една сестра, която разказваше следното: „Аз се бях отклонила от Школата. Минаха 2-3 години и след туй се върнах. Когато отидох и си седнах на мястото, на моето място, където седях. И Учителят започна беседата със следните думи: „Днес една душа се върна при Бога!" и цялата беседа беше за мене. разрешение на моите проблеми." И тя ми посочи тая беседа - „Петимата братя". Г. С.: „Друг случаи за несъобразителност", пак с Димитър Шишков. Той слиза от трамвая при семинарията и тръгва по пътя за Изгрева. Съвсем случаен човек го заговорва. Като разбира, че отива на Изгрева, му казва: „Можеш ли да ме запознаеш с вашия Учител?" - „Аз помислих, че е търсеща душа, жадна за нещо ново и вървя с него, пристигам на Изгрева, целувам ръка на Учителя и когато решавам да го представя, Той ама с такава сила, въздушна вълна, ме тласна, без да ме докосне и на няколко метра отхвръкнахме аз и той, и другият човек. Не само че не се запозна, ами ме тласна, не ще да приеме." И след туй Учителят друг път му казал: „Не ставайте гаранти на хора, които не познавате!" Значи фактически този човек има лоши намерения и затова Учителят не приема нито запознаване, нито ръкуване с него. „Изгубеният ключ", втори случай. Учителят забравил да си вземе ключа, дръпнал вратата и излязъл, а после не може да влезе. Тогава наредил на дядо Ради да вземе стълбата, да се качи на балкона, минал през балконската врата, която не е била заключена и отключил отвътре вратата на стаята на Учителя, В. К.: Той, вероятно, Учителят нарочно го е направил, за да видят всички, че се слага стълба. Учителят в беседите си казва, че ако човек познава законите на магнетизма, може да пренася тялото си от едно място на друго. Но как става това, ние не знаем. Важното е, че има такива случаи. Г. С.: Има един друг случай, „Тримата юнаци и баницата", Това било през 1902 година, когато са били на събора трима души. Били в Бургас. Били станали рано сутринта, писали и работили, Учителят им диктувал нещо на тримата - д-р Миркович, Тодор Стоименов и Пеню Киров. Било пролетно време, толкова топло, че Пеню Киров бил по жилетка. Хванал се така за жилетката, въздъхнал и рекъл: „Сега тука, каквито сме юнаци, да ни има една баница!" само туй пожелал. Учителят нищо не казал, само се усмихнал, След малко, когато излезли вънка /вън от стаята/ , където работили, отвън на масата ги чакала една голяма тава баница, но още гореща, щото не могат да я пипнат. Влад Пашов пише, че тавата с баница пътувала от фурната към тях и хора отвън били гледали. Това нещо не може да бъде. Според мене баницата от едно място е изчезнала и на друго се е явила и то в същия миг. А той казва, че я носили, през прозореца влязла. Откъде го е взел Влад Пашов това нещо? В. К.: А според теб как е станало? Г. С.: Веднага, веднага е станало. В. К.: Има два начина. Или Учителят изпраща някого, та го вкарва служебния дух в оня и оня взима и занася тавата. Г, С.: Няма, няма посредник в случая. В. К.: Това е единият начин, а вторият начин да се пренесе, чрез тоя магнетизъм. Г. С.: Ама не може да се наблюдава това нещо, В. К.: Да, то не може да се наблюдава. Г. С.: То става, обаче не може да се наблюдава. В. К.: А и трети случай има, да може да се наблюдава. Те са редки тия случки, както тоя - пренасяне на тяло. И понеже тия случаи не са описани така, както трябва, защото всеки иска да защити някаква теза, а единственото обяснение ще намерим в Словото на Учителя. Само че те трябва да се намерят, да се извадят и да се види как са точно нещата. Учителят дава как са нещата, по какъв начин стават тези чудеса. Дадени са тия неща. но те трябва да се намерят, да се прочетат, да се видят и т.н. Г. С.: Това ще го прави друго поколение след нас. „Случаят с извеяната." Една сестра, която всички я упреквали, че била извеяна. Тя е жена от града, не е от братството. Може да е от братството, но не ми е позната. В. К.: Учителят задава въпроса, кое жито е по- хубаво, извеяното или неизвеяното. Ама това поколение не знае какво е извеяното и неизвеяното, защото не вършее на гумно, не знае какво значи плява, да я направиш на голям куп, пък с една лопата да хванеш, да чакаш да дойде вечерно време ветрец и цяла нощ да вдигаш дървената лопата да го отвяваш. Ама това нещо не се знае. Аз съм го виждал като дете това нещо. Те не го знаят, не го разбират. За теб е ясно и затова трябва да се напишат няколко думи, че Учителят употребява език, познат за слушателите, че в тая епоха така се е правило. Не е имало веялка, не е имало вършачка, нито комбайн, ала е имало гумно и с лопата. Може да е имало веялка, то пак е било много нещо, но тогава не е имало, в ония години. Най-много да е имало веялка. И вършачка да е имало, пак трябва да се извее, нали? Но по-хубаво е да се опише с гумното, с лопатата и т.н., да се разбере символиката. Г. С. Следващият случай е на „Напредналата сестра", която отишла да почисти стаята на Учителя и той, Учителят, да я нахрани, Този случай ми го разказа Борис Николов. Той не ми каза коя е сестрата, обаче аз разбирам, че това е Мика Тодорова. От всичко се разбира, че е тя, но той скри името й. В. К.: Ти смяташ, че по такъв начин Учителят иска тя да бъде безкористна и смирена, но аз смятам, че не е за това. Защото тя си поставя друг въпрос. Тя отива и иска да извърши някаква работа за Учителя. И в момента, когато си мисли какъв обяд ще й наготви той, тя, без да иска, постъпва по човешки с Учителя. Сега трябва да й наготви той, да й върне с нещо за извършената работа, затова й дава една круша. И затова изниква тоя случай, да може да покаже, че не е важно това, важното е друго, кани другата на обяд, която не е свършила никаква работа, а тя, която е свършила, й дава една круша. Аз познавам тоя случай. Той е на Мария Тодорова. Тя ми го е разказала, но има друга редакция. За същото, обаче там при нея по друг начин е дадено. Г. С.: „Журналистът при Учителя". Този случай ми разказа Борис Николов. Тази случка е интересна, но трябва да се свърже с други случки с журналисти. Казват на Учителя, че е дошъл някакъв журналист от града. Той казва: „Оставете ме на мира, не искам никакви журналисти." Има едни журналисти, които питат, разпитват, и пишат точно обратното по вестниците. Срещу него. Запитали го дали иска да дойде и друг път в България. Той отговорил: „Само да няма журналисти." Друг случай, за „доказателството". Един гражданин го попитал виждал ли е Бога. Той отговорил: „Гледай слънцето!" - „Не мога, ще ослепея", казал гражданинът. - „Вие не можете да гледате слънцето, а как ще гледате Бога, който е милиони пъти по-светъл?" Следващият случай е за брат Петко Епитропов, „С кондурите". Тази случка е разказана от жена му на брат Георги Куртев, а Брат Георги Куртев я разказа на мене. В. К.: Пишеш за брат Цеко Ятугов, че в невидимия свят му готвят апартамента. Какъв е случаят, знаеш ли? Г. С.: Зная го. Брат Цеко беше един от хората, които не бяха евакуирани в Мърчаево. Беше останал на Изгрева. Един ден, в събота, отива в Мърчаево да се види с Учителя. Като се срещнал с Цеко, Учителят му казал така: „Брат Цеко, готвят ти апартамент." Цеко разбира, че става дума за невидимия свят. Цеко се усмихнал и казал: „Няма да гобъде." Или, с други думи, искал да каже, че самочувствието му е добро. „Няма такова нещо." И се върнал на Изгрева. На другия ден. когато Учителят бил на масата вън, в Мърчаево, тъкмо били свършили обеда и Учителят казал: „Брат Цеко дойде!" Всички се огледали наоколо, никъде не го виждат. „А, няма го, Учителю!" Учителят обаче замълчал. След два часа получават телеграма за смъртта на брат Цеко. Цеко се качил на стълба до къщата на брат Пеню Ганев да оправя проводниците, които били се оплели от бурята и в един момент, понеже косата му се опряла до жиците, в момента изгаря и пада като въглен, пада на земята, почернял, В. К.: Аз от Пеню Ганев го знам така: Той казал: „Няма такова нещо!" В смисъл, че той няма пари да си купи апартамент на земята. Г. С.: Не, той разбрал, че горе на небето му готвят апартамент. В. К.: Значи сигурен си, че той е разбрал? Г. С.: Той разбрал и казал: „Няма такова нещо, Учителю! „Нито съм болен, нито нищо." От израза се разбира, че той е здрав. Другият случай: „Като индийски мъдрец". На Георги, от село Аврамово, му попада една беседа от Учителя, която чете. Георги познавах лично, но той се помина. Не съм знаел, че ще ми трябва презимето му. Лично се познавахме и сме говорили с него. По-късно, когато се помина, вече се сетих за това, което ми разказа и понеже е интересно, го записах. Той, като слушал разговорите на посетителите при Учителя и неговите отговори, си помислил, че Учителят отговаря като индийски мъдрец. В този момент Учителят го погледнал, според мен това е разговор с поглед - телепатия. „Изпълнено обещание". За един прочут лекар и неговото благородство да помага по всякакъв начин. „За обяд коприва". Учителят казва на брат Ради да отиде на Цариградското шосе за коприва. Той отива там и среща човек, който носи цял чувал коприва, Брат Ради я купува, занася я и приготвят обед от коприва. Всички се хранят и са доволни от обеда. „На обяд при бедните". Веднъж за Великден приготвили на изгревския стол някакво по-специално ядене. Добре, но Учителят поискал една глава лук. Той ял само лук и хляб. Когато сестрите разтребвали масите, забелязали, че Учителят е ял само това. Запитали го дали не е одобрил яденето, та се е хранил само с лук, а той отговорил: „Не, яденето е хубаво, но аз бях днес на обяд при бедните, които ядат хляб и лук и днес." В. К.: Аз го знам другояче: „Разделих обяда си с бедните." Г. С.: Аз го зная: „Бях на обяд при бедните." Кой ми го разказа, не знам. „Бобеното зърно". Брат Ради занася на Учителя бобеното зърно и тогава Учителят му казал: „Природата е вложила толкова много енергия в него, затова всичко трябва да се пести." Учителят понякога с нашите хора постъпва съвсем като обикновен човек. Ужким е Учителят, а се държи като обикновен човек. Един път брат Ради констатирал, че някой влиза в лозето да бере или пък да взема от плодовете в братската градина. Ние завардихме и го хванахме, той беше един евреин от Враца, но му забравих името и отидох да кажа на Учителя. И Учителят не можа да разбере, че аз съм от тия, които пазят градината и Той каза: „Защо влизаш в градината?" И се отнесе, като че аз съм крадецът. Тогава аз Му казвам, че ние пазим, а еди-кой си влезе в градината. „Ти - казва - защо влизаш в градината?" Такъв е въпросът. Разтълкувай го. В. К.: За мен случаят е ясен. Понякога Учителят не е в тялото си. И онзи, който е в тялото му и го пази, няма тези качества и говори по човешки. Г. С.: Друг случай имам един път на Рила. Четохме наряда при езерото, преди да бъде направен заслонът. Това беше 1931/1932 г. Те ми дадоха едно подвързано томче, единствено Пеню Ганев беше подвързал книгите на Учителя. бяха подвързани с кожена подвързия, специална и пр. Носеше по едно томче от 4 и 5 серия. Прочетохме от томчето и каза след туй: „Занесете го на Пеню Ганев." Викам: „Дай, Учителю, аз да го занеса." - „Не, рекох, той да дойде да го вземе." Значи изказването му беше към мене. Пък аз съм му братовчед, затуй пожелах аз да му го занеса. В. К.: Той може би иска по друг начин да изкаже благодарността си и т.н. Г. С.: Не зная. „Кажете му той да дойде да си го вземе." В. К.: Може би Учителят иска да му каже нещо. Г. С.: На мен ми стана едно огорчение, един вид че той неми вярва. В. К.: Понеже Пеню е подвързал томчето, Учителят иска лично да му го връчи в знак на уважение и зачитане, че е подвързал томчето. А и да му каже нещо. Г. С.: Възможно е да е така. Но аз се изненадах. Следният случай е с „Кибритената клечка". Една сестра пожелала да запали на Учителя печката, стаята му била студена. Обаче не я била подредила както трябва, да сложи най-тънките съчки отдолу, че да се запалят. И печката не се запалва. Драснала две-три клечки, че и повече, но печката не се запалва. Тогава Учителят вземал, наредил наново дървата, драснал една клечка кибрит и печката се запалила. А пък тя драснала 5-6 и печката пак не се била запалила. Аз давам тука тълкувание, че кибритената клечка, това е една запалка и думите са една кибритена клечка. Аз я вземам като символ, като запалки на любовта. Следващият случай е за „Двамата учители". Брат Делю Запрянов и Киро Пенев от Димитровград. И двамата са от Димитровград, от обществото на Александър Кръстников. Кръстников е бил отначало с Учителя, след това се обявява сам за учител и почва да държи лекции, образува общество. А в тяхното събрание пеят песните на Бялото братство, защото той се чувства като брат. И те рекли, как може сега да има двама учители. Христос беше Учител, пък сега тука има хем Учителя Дънов, хем и Кръстников. И тогава решават да отидат да го питат Учителя. Разказват му случая и го питат: „Учителю, искаме да знаем кой е истинският Учител?" Учителят отговорил така: „Има слънце, има и луна. Който иска да се грее на слънцето, който иска, да се грее на луната!" Такъв бил отговорът, кратък. Брат Делю Запрянов, така се казваше той, каза: „Тогава разбрах кой е истинският Учител и аз се ориентирах към Бялото братство. А пък Учителят се обърнал към Киро Пенев с думите: „А вашето време още не е дошло, вие още не сте готов." И той си останал в обществото там. при Кръстников. „Дванадесет учители". Туй ми го разказва Савка Керемидчиева. „Един ден виждам Учителя на поляната и бързам да отида да му целуна ръка, да взема неговото благословение. Преди още да се доближа до него, Учителят ми каза: Знаеш ли, че един ден ученикът ще бъде поставен на следния изпит: Ще се явят пред него 12 учители, съвършено еднакви. Задачата на ученика ще бъде да познае кой е неговия Учител." Това ми разказа Савка Керемидчиева. Аз давам тука тълкувание, че това може да стане само по пътя на интуицията. В. К.: Сега, както си го дал тука, не е така според мене. Ще се явят 12 души съвсем еднакви по външност, това по неговата форма в момента, еднакви по отношение неговото дело. Пример: В момента има Михайловисти във Франция, има не знам какви си в Англия, има тука. тука в братството имаше групи. Всеки чете беседа, а всеки прави каквото си иска и ти трябва да различиш тия, които работят за Бога. Това е по-дълбоко обяснение, защото иначе няма смисъл. Какво е да познаеш. На 12 места представи си има 12 групи и на 12 места четат беседи. Ами аз ги заварих 5-6 групи, пеят песните и четат беседи и после казват, че те са, които работят, а другите не са. И какво направиха накрая - нищо. Всички си заминаха и не свършиха никаква работа. Заминаха си и не оставиха следа. Г. С.: „Трите круши". Приятелка на Димитринка Атанасова през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Димитринка искала да я запознае с Учителя, защото тя била много интелигентна, да я спечили за новите идеи, защото смятала, че тази е готова душа. Така смятала Димитринка. Димитринка самата не се смятала готова, въпреки че й уредила среща с Учителя. Приятелката й даже не му целунала ръка. а се ръкувала с него като с обикновен човек и никакъв въпрос не му задала. И Учителят, за да не мине така вяло това нещо, задал й няколко въпроса във връзка с училището, учениците, това-онова и станал, и тя си излязла, без да водят някакъв разговор. Тя самата не знаела какво да пита и какво да търси. Учителят бил приел срещата по настояване на Димитринка. Обаче когато излизала, видяла зад парапета една масичка, на която имало три много хубави и едри круши и си помислила: „Ако ям такива едри круши, и аз ставам учител!" Излязла тя и си тръгнала да си отива към къщи. В това време Учителят извикал брат Ради. Отива брат Ради и Учителят му дал чинийката с трите круши и му казал: „Тая жена, която сега излезе от тука и отиде до бараката на Димитринка, дай и тези круши." Брат Ради отива и сварва тъкмо приятелката до къщата на Димитринка. Той й подава крушите. А тая се ударила по челото и казала: „Мари Димитринке, аз мислех вашия Учител че е по-учен от нас, ама той бил като Христа, той е прочел мисълта ми. Аз като излизах от стаята му, си рекох на ума: И аз ако ям такива круши, и аз ставам учител. Той ми прочел мисълта. Ле-ле, аз се изложих пред него!" Получила трите круши, но не станала учител. „Чайникът на Учителя". Това е било през 1929 година, когато са минавали за Витоша през Драгалевци, Имало един бакърен чайник, около 50 килограма, който носели на бивака и в него си приготвяли чай. На връщане, като тръгнали по драгалевското шосе, ги настигнала една кола. Учителят вдигнал ръка и колата спряла. Учителят се обърнал към човека, който карал колата и му казал: „Можете ли да занесете този чайник на Изгрева?" - „Можем да го занесем", отговорил човекът, „но кой ще ни посрещне?" - „Ще има човек, който ще ви посрещне", казал Учителят. Дали чайника и той заминал. Човекът с каруцата стигнал на Изгрева, ето насреща му Учителят го посреща. Той се чудел с какво е отишъл Учителят, никаква кола не го била задминала, да го стигне и да го задмине. Пък ето този човек, който му дал чайника, той го посреща. В случая Учителят им създава една задача да мислят. Този случай е от поредицата на Илия Чернев с изчезване и появата на Учителя. „Поискал доказателство". Петър Грънчаров е брат на Панайот Грънчаров. Те са билкари от Ямбол. Петър казвал: „Много работи съм чувал за Учителя и за неговите възможности, обаче не съм видял нищо. Аз съм вярвал, но все исках да видя. Нареди ми се случай да отида в София, срещнах се с Учителя, а Учителят като че ли ме чакал. Посрещна ме, влязохме в трапезарията и започнахме да говорим. Седнахме и говорихме, и Учителят ми задава разни въпроси. По едно време, както седях на стола, започнах да се повдигам, като че с някакъв крик нещо ме вдига и после отново ме спусна. Столът се повдигна втори път, че и трети път се повдигна. И рекох: Вярвам, Учителю!" И тогава върнал се и целунал ръка на Учителя и така се разделили. Подобен случай имам и аз и не знам дали съм го разказал тука, Може да съм забравил. Николай Шиваров, който работеше в Народната банка и той често е бил при Учителя, особено неделя следобед. На беседата по-рядко е бивал, от какви съображения, не знам. И той отивал при Учителя и Учителят го бил вдигнал така на метър височина, със стола се е вдигнал. Казваше: „Стоим и мълчим. Аз седнах на стола и той седна и по едно време столът взе да се вдига, вдига, дига нанагоре и след туй пак се върна. Няколко пъти така. След туй ставам и излизам " Това е ливитация. „Друг случай на левитация". През 1920 г. на връх Паспалата в Айтос. Това стана със Стоян Лечев от Вресово, Айтоско. Него са го повдигнали шест души с по два пръста. По трима са застанали от двете страни и го повдигнали на един метър височина. Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма. Направили са опит и тази демонстрация станала - левитация. В. К.: Абе разказваше на времето Борис Николов, обаче аз този приятел го изпуснах, не можах да говоря с него. Той разправяше един случай, когато са сели жито на Изгрева на една нива. И по едно време той казва: „Учителю, свършва житото." И той казва: „Продължавай да сееш." - „И аз, казва, макар че беше свършило житото, аз продължавах да сея, докато до края не посях нивата." И стоя брат ние бяхме на салоните горе, 1972 година и той каза на Борис: „Аз съм този брат, на когото Учителят каза: Продължавай да сееш. Познаваш ли го? Той е от провинцията някъде. Г. С.: От Стара Загора, но му забравих името. В. К.: Тоя случай го знаеш. Г. С.: Да, да, чувал съм го. В. К.: Кой е тоя от Стара Загора? Г. С.: Не зная, Христо ли се казваше? В. К.: Тогава беше жив, но сега можеш ли да го намериш? Г. С.: Може да не е жив вече. В. К.: Но той, Борис ми каза следващия ден, аз щях да го разпитам подробно. Г. С.: Този случай, когато го разказваха в Стара Загора беше Ангел Гунев, който е жив сега. Той е към 80 годишен. Попитай го, той може да помни името на този, защото те са съграждани. Щото мисля, че той присъстваше там, когато го казваха за житото, за сеенето на житото на Изгрева. Да беше Христо Митев от онези села там. Другата случка е „Елевация на Изгрева", когато брат Боев е имал рана на единия крак и дошъл брат Звездински да му направи превръзка. Дошла една сестра, която искала някаква тетрадка от Боев. Сестра Катя Зяпкова е била тази сестра, която искала някакъв материал, който на нея й трябва. Той потърсил тетрадката, но не можал да я намери и когато тя дошла да я търси, той казал: „Не съм я намерил, обаче продължавам да я търся." И тя се върнала, като й определил час, за да я прегледа: „Ела в пет часа следобед, дано мога да я намеря." Когато тя заминала, след малко, както той навивал бинта, тетрадката паднала отгоре, от тавана, а на тавана нямало нищо, изневиделица паднала от въздуха тетрадката, паднала в краката на брат Боев. И брат Боев рекъл: „Елевация, елевация, брат." Елевация, брат. Нали знаеш как говореше брат Боев? Помниш ли го? В. К.: Да. Значи от невиделица дошла тетрадката, от въздуха? Г. С.: Той беше затруднен с крака си, не може да кляка, кракът му е болен, не може да кляка, не може да става, много трудност му създавало да търси тетрадката и от невидимия свят му помогнали. И веднага му намерили тетрадката и тя му паднала на коленете и като дошла сестрата, той се зарадвал: „Сестро, готово." Показва я. Това е Катя Зяпкова. „Лекуване на ангина" Един есенен ден Нестор Илиев и брат му Павел, той ми го разправя, Нестор „Докато отидем до ул. „Граф Игнатиев", каза, нито гореща вода пи, нито мед яде, нито успяхме да му духнем кафе в гърлото и брат му каза: Несторе, гърлото ми се оправи, никакво гърло не ме боли. И си отидох, значи." Това е лекуване. „Влакът спря в полето", брат Георги Куртев. Ти този случай си го разказал вече. Той е отпечатан. „Трите бележки". Това е било 1942 година. Брат Димитър Звездински минавал край приемната на Учителя. Учителят го повиква и му дава три бележки и му казва: „Ще ги занесеш на три различни места в София, ще запомниш къщите, ще ги дадеш на тия хора и ще им кажеш тия бележки да ги пазят, независимо дали са познати или непознати." Занесъл ги, дал ги и след месец и половина ли колко, станала бомбардировката. Като минала бомбардировката, Учителят казал: „Иди да видиш какво е станало с тия къщи след бомбардировката." Отива и вижда, че само тия къщи били запазени, а всичко наоколо било сринато. Значи това са били някакви окултни формули. Брат Звездински казал: „Аз не ги прочетох. за да не се сметне като любопитство така, а пък то било нещо много важно." Това е опитност на Звездински. Те са били външни хора. но запазили бележките с окултните формули и така се запазили читави къщите им. „Разтоварване". Една жена от скоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи, когато Учителят говорел за поста четвъртък срещу петък. „Да се върне". Това е за Илия Узунов. Този брат. който бил в Австрия, е Илия. „Няма да замине". През 1943 година група младежи си подготвяли паспорти да заминат за Германия. Между тях бил Данчо Богданов от София - часовникар. Майка му и леля му са били от братството. Запитали Учителя дали да замине, а Учителят казал: „Няма да замине!" Неговата леля отишла да пита Учителя и Учителят казал да не заминава. Впоследствие научили, че влакът, с който трябвало да замине, бил хвърлен във въздуха от шумците в Сърбия и от групата младежи само той останал жив, защото не заминал. Той в последния момент се отказал да замине. „Сърцето на Учителя". Това е видение на сестра Райна Каменова от Видин. Това е станало през 1945/1946 година. Сестрата била на Изгрева, а Симеон Симеонов дъжал лекция за музиката на Учителя. Всички били в салона. В един момент сестра Райна си затворила очите и видяла онова, което съм описал. „Болна от дезинтерия". Това се отнася за Катя Грива. „Вече да не идваш". Това е опитност на Весела Несторова. Сестра Веса Несторова отивала някъде на почивка. Като излизала от къщи, на улицата я среща една бедна жена и й поискала пари - материална помощ. Тя извадила от портмонето си 80 лева и й дава всичките пари. Жената се зачудила, че й дава толкова много пари и не искала даже да ги вземе. Веса рекла: „Вземи ги, тях Господ ти ги дава!" - „Кажи си адреса", казала жената, „да мога да ти ги донеса." Казала си адреса. Добре, но жената втори път дошла за пари, трети път и така станали 400 лева. Като й дала последните 100 лева, й казала: „Друг път да не идваш!" На другия ден още двама души я потърсили. Единият я потърсил за една работа да му свърши и й дал двеста лева, другият я потърсил за друга работа и и дал пак двеста лева. Ето ти 400 лева дошли, Ама аз, рекла тя, не можах да си изпълня задачата. Казала й: „Да не идваш!" Господ изпитал търпението й. „Лекуване без лекарство". Тук става въпрос за нови хора. непознати в братството, обаче чули, че Учителят знае да лекува и отишли на Изгрева да го питат. Той им казал. „Лекарството е тука. Вземете си по две стомни, ще отивате на Дианабад, ще носите вода, с която ще поливате цветята цяло лято." Те се съгласили. Били свободни и правили това цяло лято. Като дошла есента, нямало нужда вече от поливане. Тогава отишли да се прегледат и какво било учудването на лекаря, като ги намерил напълно здрави. Те се излекували само с носенето на вода. В. К.: По отношение на извора на Дианабад има различни случки. Г. С. Аз помня, там имаше едно хубаво изворче, даже съм участвал в правенето му. В 1927 година беше направено изворчето. Имам дори и снимка от Дианабад, от изворчето. Беше с плочки, много хубаво направено. Обаче имаше хора, които негодуваха и все разваляха, искаха да пречат „В пелени". Една жена от Поморие разказва за майка си, която се била поминала. Тя много тъжала за майка си и един път я сънувала. Запитала я: „Майко, какво правиш?" В съзнанието си тя признавала, че има друг свят и че майка й уж е умряла, но тя разговаря с душата й. „Майко, ами какво правиш там?" - „Ами добре съм, добре съм", отговорила майката. „Е, какво правиш?" - „Ами в пелени, в пелени!" - „Ами чии са тези пелени?" И се събудих и повече на можах да разберера. А път тя се родила и живеела в София в пелени. Значи родила се като малко дете. Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането. За мен това е един случай на прераждане. Обаче нямаме данни, за да направим проверка. Обикновено прераждането става след 45 години, но понякога Учителят нарежда това да стане по-рано. „След четиридесет дни". Една случка, разказана от Димитър Славов от Тополица. Скърбял за жена си и 40 дни подред ходел на гробищата на гроба й да се моли и на 40-я ден тя се явила материализирана пред него. Погледнал я за малко и след туй изчезнала. Той се убедил, че това, което Учителят казва, е вярно, че нашите близки са около нас. „Двете сестри". Отнася се за сестра Анастасия Янакиева от София и сестра й Веселина Петрова от Толбухин, сега Добрич. Това е тяхна опитност. Било станало обед и сестра Янакиева казала: „Трябва да отидем да ядем, ама и в къщи нямам нищо. Ама да отидем все нещо ще измислим. А сестра Янакиева живеела в пловдивските бараки, където живееше и брат Боев. Те бяха първоначално за гости, но после ги използваха за квартири, да се ползват. Те останали изненадани като видяли масата сложена. На нея едно голямо парче кашкавал, 5-6 варени яйца и т.н. Яли и останало от яденето. Като се нахранили, те решили да оставят така масата. Оставили масата и когато се върнали вечерта, на масата нямало нищо. Като че не е имало нищо на нея. В. К.: Сега има две обяснения случката. Или Учителят е наредил на някоя сестра да сложи на масата тия неща, и след като отиват те и се нахранили, после сестрата е прибрала останалото от масата. Този е най-реалният начин на обяснение и най-естествен. А може и другия начин да е, но този е най-реалният. Има случаи, когато той нарежда на някого: Иди, направи това и това. Този го прави и ония го виждат, какъвто е случаят и се нахранват. Той е най-реалният случай, най-естественият. Г. С.: Учителят казва и друго нещо: „Аз съм облечен като вас, ям като вас и ако не съм при вас, аз съвсем по друг начин ще постъпвам. Сега съм с вас, чай пия, кашкавал ям, сирене и пр." В. К.: Има няколко начина на обяснение, но този, единият, е най-естественият, най-разумният. А и другият начин е чудото, което фактически е станало, но с помощта на Учителя. С тази опитност ние днес преминахме твоите опитности, написани на 85 страници, Моето впечатление: 1-о. Този материал е интересен. 2-о. Този материал, както е поместен така, не може да се публикува. Той трябва да се редактира, да се дадат някои допълнителни неща. 3-о. Дали аз ще го редактирам или някой друг, това не е важно, но така не може да се даде друго, което е най-важно и много труден проблем за разрешаване е следното: Тези опитности, които ти си описал и случки, има някои хора, които са тука, които ти ги казваш, те са си ги описали тези случки. Ти можеш да ги разкажеш от тяхно име, понеже ти разказваш, но те трябва да бъдат разказани, които да бъдат най-близко до техния оригинал. Разбираш ли? За да не би ти да дадеш едно обяснение, а случката е друга, както случката с Мария Тодорова на ул. „Опълченска" 66. После аз срещнах 5-6 опитности, които ги знам от хората, които са описали опитностите си. Г. С.: Лично са ги описали, В. К.: Например, Веса Несторова. Аз срещнах 5-6 опитности, които ги имам като оригинални, от онези, с които съм работил. Въпросът е следният, че това е един голям проблем. Ти можеш да ги опишеш, нали, може да се публикуват, но те трябва да се редактират, да бъдат най-близко до техния оригинал. Г. С.: Но аз от тях не мога да ги преписвам. В. К.: Те трябва да се редактират по такъв начин, да не би ти да пишеш едно, пък то да излезне друго. Това е третият много важен проблем. И четвърто: Ти трябва да извадиш от другите твои неща и другите материали във връзка с Изгрева, да отговарят на заглавието. От Изгрева и от провинцията. Да ги събереш всички, да бъдат в един том. Това е първа част от Изгрева, втората част ще бъде от провинцията. Като идея е това. По-нататък има два начина или ти трябва да ги преработиш, да ги напишеш на пишуща машина, но ти видя сега как ги работихме. Трябва да се опишат хората, по-подробно да се опише самата случка. Г. С.: Когато се знае. да не се съкращава. В. К.: Значи тая работа имаш за следващата година. Аз тоя материал го имам вече, той е разработен, за мен не е проблем, но следващият материал, който ти трябва да работиш, е този материал да опишеш по-подробно случките, или както си го написал нали, изваждаш една тетрадка и пишеш: към стр. Еди-коя си, случка еди коя си, добавям следното, и добавяш. Г. С.: Това може да го направя. В. К.: Страница ... Случка... Добавка ... и добавяш 10-12 или повече реда И ще опишеш случката по- подробно. Няма да я разказваш наново. Само ще добавиш и после, когато се работи, взема се едното, взема се и другото. По този начин ние не отхвърляме това, което ти си направил, но трябва са се добавят някои неща. които ти си съкратил, да бъде по-подробно. И след това. когато този целият материал се събере, трябва отново да се почне да се работи, т.е. аз трябва да седна, да бъде готов този материал, да се редактира, трябва да го диктувам, да го напиша на пишуща машина и след това да се дава на печат, става много голяма работа. Но твоето, което ти трябва да направиш, е: тези опитности трябва да ги допълниш. Г. С.: Да ги допълня и имената да ги поставя. В. К.: Случките трябва да се изяснят по-подробно. Защото ти ги знаеш, в твоето съзнание са ясни. Но ти като го кажеш, аз не го разбирам, нали. Понеже на теб нещата ти са ясни, ти ги съкращаваш. То може да се съкрати, но все пак трябва да бъде ясно. Аз не ги разбирам . Някой път трябва да се акцентира нещо, трябва да се подчертае. И така значи с това нещо днеска, 29-12.1991 г., приключваме твоето посещение тая година. Живот и здраве, догодина ще се видим пак. Това не е малка работа. Вчера работихме върху Айтос, сега работихме върху тази работа. Ти ще ми подпишеш тази книжка, че остават при мене за работа. При мен е магнетофонния запис от съвместната ни работа. Тази книжка я оставяш за мене. Да може да се подготви за печат в бъдеще. Ти по-нататък какви идеи имаш за работа? Г. С.: Имам събрани много духовни опитности. Имам разкази, беседи, имам басни, имам приказки, поеми, които чакат ред да се издадат в сборници. В. К.: към този сборник могат да се издадат някои неща, които имаш. Поезия имаш ли нещо, за Учителя? Г. С.: Поезия имам в духа на учението, не специално за Учителя, то се разбира, идеите на Учителя. Те са тука. може да ги видиш какви са. В. К.: Ако имаш нещо, което е за Учителя, може да се пусне, едно, две стихотворения. Г. С.: Имам едно само: „Словото на Учителя". В. К.: Басни и гатанки, всичко това е твое творчество, нали, хубаво-лошо, то е твое творчество. Ти искаш да бъдат издадени. На този етап няма кой да ги издаде, защото за да ги издаде някой, трябва да ги плати, както, така стоят нещата вече. А да ги плати, той трябва да бъде сигурен, че някои ще ги купят. Ето, видя ли с книгата „Георги Куртев", в Айтос са 600 бройки. Да са се продали най- много 200. Другите стоят там. А това са блокирани пари. Аз направих грешка, че занесох толкова бройки там. Аз смятах, че от там ще се разграбят. А те не ги купуват. Ето, давам един случай. Блокирани са парите. Те ще се разблокират след 5-6 месеца, да кажем, лятото. Г. С.: До лятото ще се приключат. В. К.: До лятото ще се приключи въпросът, обаче при положение, че ми трябват пари по-рано, няма откъде да взема пари, аз не мога да искам. Никой няма да извади, да каже: На ти тия пари! Нали? Г. С.: Ами ако намеря и извади такива пари? В. К.: Е, това ако искаш, извади, добре. Г. С.: Да се образува издателски фонд? В. К.: Те там са 4100 лева. Да каже някой, ето ти ги 4100 лева, върши си твоята работа. Нашата сметка е приключена, ние когато трябва ще ги продаваме. Така ще се отбременя, за да може да работя върху другата задача. Давам ти пример. А как ще се разреши този въпрос, не зная. Но трябва да има някой, който да ги публикува. Ти като ги пуснеш тука и тука, така те се губят. Не става въпрос, че се обезсилват, но те се губят, губят. После не забравяй нещо друго, аз ги познавам тези съзнания. Тези съзнания не ги интересува тази работа. Тях ги интересува дотолкова, доколкото в момента може да го ползва за нещо за себе си. Г. С.: Точно така. В. К.: Но не го интересува, за да го има. Абе пример: Аз съм свършил на Ина Дойнова и на баща й работа - на Николай Дойнов. Аз ако не бях, той нямаше да напише нищо. Г. С.: Неговата биография е от 300 страници. В. К.: Ама знаеш ли какъв зор беше, какви сили аз използвах, колко години ходя при него да се разправям, та да ги напише и най- накрая ги написа и накрая знаеш каква грешка направи? Той като ги написа, даде ги на Цанка Екимова. Цанка ги написа и ги пръсна и ония всички скочиха срещу Николай. О-о, ама той така, той иначе. Но понеже той ги описва реално и честно, и почтено, Учителят казва така, аз направих еди-какво си, направих грешки и аз си понесох последствията. Той ги описва. Обаче аз видях как реагираха онези приятели, които бяха негови съвременници. Защото той за тях не е само Николай, той си е с плюсовете и минусите. И понеже му знаят и някои и други работи, нали грешки и пакости, бели и почнаха да ги разправят течно тия работи, какво правил, какви бели правил и т.н. И той вместо да си направи добро, направи по-голямо зло по отношение на тия неща и ги опорочи. И аз му казвам: Не ги давай! Той не ме слуша. Той слуша Цанка. Ама Цанка не го накара да ги напише. Аз го накарах. Та той направи беля. И в момента тия случки искаха да ги поместят. Ама те не могат да ги публикуват, защото аз съм работил с него две години върху тях. Та има подробности, аз съм го питал, той е богат отвътре, има какво да разказва. Всичко съм записал на магнетофон. Като давам пример, в момента на тоя етап тия и тия неща вземи и си ги подреди. Освен че ги подреди, и вземи, че ги комплектовай, да имаш едно, две копия. Т.е. ние не сме безсмъртни. Утре. като ти си заминеш, аз не те пращам горе, нали, веднага, като си заминеш, друг да ги има две копия. Аз утре като дойде време да издаваме, евентуално ако не аз, друг, и отиде при твоята дъщеря и при твоята племенничка: „Абе, брат Георги Събев има ли някои неща?" -„Има". И те да са събрани на едно място: 1, 2, 3, 4 ... Това трябва да направиш, а не така да са разпръснати. Съвременниците на Учителя не ги интересуват тези неща. Давам ти пример как Борис беше захвърлил твоите неща и т.н. Сега дай да видиме, нали имаш някакво стихотворение за Словото. Сега става въпрос, че можем да поместим и някои твои стихове. Едно, две, можем да поместим и към тоя сборник. Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е? Г. С.: Посветено на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово, що свети в ефира, Прониква във всички души. На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи. Туй Слово, що стапя злините, Както слънцето леда, Слово, що грее в душите. Щити ги при всяка беда. Кат' сила прелива в душите, Кат' мъдрост краси духа, На будните шепне: Светете! Светете кат' факел в нощта! Туй Слово, що храни душите. Слово, що свети в нощта, Слово, що грее в душите, Слово, що ражда нощта. Амин! От Георги Събев, писано 1960 год. Бележка на Редактора: Спомените, написани от Георги Събев, подредени лично от него, бяха ми връчени на 19.12.1991 година с надслов: „Настоящите опитности оставям на брат Вергилий за печат." След дълго умуване от моя страна, те бяха поместени така, както бе си написал и подредил. Накрая поместих и бележките и допълнителните поправки при работата ми с него. За някои може да има повторения - тогава да не ги чете, да ги прескача. Ще ги прескача днес. но след векове ще ги четат ред по ред. И то по десет пъти!
×
×
  • Създай нов...