Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Беседа'.

Открити 7 резултата

  1. 69. Сутрин рано на беседа при Учителя Тъй като нямаше автобуси до селото, ходех си до София пеша през планината. Копнежът ми да се срещам с Учителя бе голям и не чувствах умора от пътя. Цяла окаляна пристигах някоя тъмна, зимна вечер в къщи след осемчасовия път, но душата ми ликуваше. Знаех, че рано сутринта в 4.30 ч ще тръгнем с майка ми през гората към Изгрева и ще слушаме Словото на Учителя. Приближавайки салона, нежни звуци на пеене и хармониум се носеха из пространството и топлият уют в салона ни обгръщаше, щом пристъпехме прага му. В напрегнато очакване седяхме и пеехме до влизането на Учителя. Точно в пет часа Той влизаше, с вдигната ръка за поздрав и бързо се отправяше към катедрата, а ние прави Го следяхме с жадни очи. След молитвата изпявахме някоя песен, през което време Той ни гледаше мило и съсредоточено. С мек, дълбок глас започваше да ни говори и ни разгръща страниците на непознатия живот, за който жадуваше душата ни. Излизахме от беседа окрилени и вдъхновени. Как хубаво се дишаше край Учителя! Как всичко бе ясно и разрешено в Негово присъствие! Красивият Му образ, тъй жив и вдъхновен, бе непрестанен обект на съзерцанието ни и душата ми непрекъснато коленичеше пред него. Това бе небето и земята, ожидания рай постигнат тук, след безкрайни търсения и копнежи. Мъдростта, съчетана с небесната любов се сипеше като благодатен дъжд върху жадната земя. Неговата мъдрост така неусетно влизаше в душите ни и ги хранеше и напояваше. Ние отивахме като малки деца при майка си. Как ни хранеше Той! Как ни обичаше! С усмивка посрещаше трудностите ни, които изливахме често пъти със сълзи на очи пред Него. Той ни слушаше, ах, как ни слушаше Той! С цялата си душа ни слушаше, а когато заплачехме, с усмивка ни казваше, че "това е дъждът, който ще напои доброто семе да покълне в нас".
  2. 22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята ПРЕД НОВАТА ЕПОХА 30 беседа от Учителя, държана на Мусала, 9 октомври 1938 г. - В: Петимата братя. Неделни беседи. София, 1949, с. 262-270. Тайната молитва Пътят на живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Чрез тях животът постига своето предназначение. Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В любовта е скрит елементът на това щастие. Тя е костилка, от която пониква живота. Когато любовта посети човека, той се разширява. Ако измери врата, ръцете си, ще забележи едно микроскопическо разширяване. Казано е, че любовта побеждава злото. Ето защо, само онзи може да воюва със злото, който носи оръжието на любовта в себе си Ако нямаш любов, не воювай със злото. То ще те победи. Любещият, т.е. човека на любовта, е отворил сърцето си за всички. Ако срещнеш човек, който се е отворил само за едного, знай, че тебе не може да обича. И да те обикне, скоро ще ти измени. Може да те обича само онзи, който е възлюбил всички. Ако те обича човек, чрез когото се проявява Божията Любов, той винаги ще те обича. Тази любов е непреривна и вечна. Трябва ли всеки ден да питаш този човек, обича ли те? Любов, която се прекъсва, която се явява и изчезва, не е истинска. - Кое обичаме в човека? - Възвишеното, Божественото начало. То е вечното, неизменното начало в човека. Човек минава през три фази: детство, възмъжалост и старост. Ако го фотографирате в трите фази, ще видите три различни образа. Колкото и да се различават един от друг, една същина имат те: едно вечно, неизменно начало - Божественото. Останалото са сенки на човешкия живот. Ние сме още в сенките на живота. Човек трябва да се стреми да намери своята душа. Щом намери душата си, той ще вижда душата и в своя ближен. Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само на неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш едного, а друг го обича. Ти гледаш само външността му, а той го познава отвътре, познава неговата душа. Казваш: Нищо особено не намирам в този човек. - Защо не виждаш нищо в него? Защото не го обичаш. Питай онзи, който го обича, какво вижда в него? Той казва: Интересен е този човек. - Ти разлистваш една стар книга и казваш, че не е интересна. Друг казва, че е интересна. - Отде знае той това? Чел я човекът. Като изучавате проявите в любовта на даден човек, виждате, че тя постоянно се прекъсва. Обаче, това може да е привидно. То се отнася до външното съзнание на човека, а не до неговата същина. Има външни препятствия, облаци в съзнанието, които прекъсват привидно любовта. Докато земята се върти около оста си, всякога ще има ден и нощ, добро и зло, падане и ставане. Щом излезеш на известна височина над земята, няма да има вече ден и нощ. Колкото в по-висока област на съзнанието се качваш, толкова по-непреривна е твоята любов. Седиш в стаята и гледаш през прозореца. В това време приятелят ти минава. Ти следиш движенията му и го виждаш до едно място. След малко той се изгубва от погледа ти. Това става, защото сте на еднаква височина. Ако се издигнеш на по-високо стъпало, постоянно ще го виждаш. Значи, колкото на по-високо стъпало стоиш, толкова любовта ти е непреривна. Едно от правилата на любовта гласи: Пази свободата на другите, както пазиш и своята. Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. - Защо? - Защото той е вън от любовта. Казваш на някого: Ти не ме обичаш. - Остави човека свободен, не се меси в неговата свобода. Той е свободен да те обича, или да не те обича. Когато всички те отхвърлят, когато гледат на тебе като на измет, знай, че има Един, Който те обича. С тебе върви един ангел и ти казва: Не бой се, Господ те обича! Твоята работа ще се оправи. Не ставай дете! Един баща имал десет деца. На всички купил по една кукла, на последното само не могъл да купи. То започнало да плаче, защото другите деца му казвали, че е лошо, че баща му не го обича. Като виждал, как плаче, бащата го утешавал: Не плачи, утре ще купя и на теб кукла. Казвам: Всички хора плачат все за такива кукли. Освен физически, има и духовни такива кукли, за които плачат хората. Като живеят по този начин, хората постепенно остаряват. Остаряването е закон за отдалечаване. Когато нещата се отдалечават, те стават невидими. Старите възгледи състаряват човека. За да се подмлади, той трябва да се откаже от тях. Всички говорят за любовта, без да я познават. - Защо? - Защото първо не познават себе си. Казваш, че обичаш някого и ти е приятно. Щом чуеш, че той обича друг, става ти неприятно. - Кои са отличителните качества на любовта, мъдростта и истината? Казано е в Писанието: "Възлюбил си истината в човека". Значи, това, което обичаш в човека, е истината. Човек, който има вяра, може да пази тайна. Каквато тайна му повериш, той ще я запази. Ако възложиш някаква работа на онзи, който носи истината в себе си, той непременно ще я свърши. Любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината - синът Друго сравнение: любовта е основа, мъдростта е киселина, а истината - сол. Човекът на любовта е огнище, което топли всички. Човекът на мъдростта е фар, който осветява и пръска светлина, а човекът на истината е хлебарят, който дава хляб. Любовта дава, мъдростта обзавежда нещата, а истината ги пласира. Законите са резултат на истината. Истината носи свобода и дава възможност на човека да се прояви. Казват, че истината била горчива. Това е неразбиране на нещата. Кога е горчиво на човека? - Когато е болен, или когато греши. Значи, горчивината е нещо неестествено за човека. Не може да грешиш и да носиш истината в себе си. Горчиво е на човека, когато лъже. Тогава той губи свободата си. Истината е трансформатор. Тя дава насока. Тя освобождава човека от неговите мъчнотии. Истината примирява хората с противоречията им. Те свободно носят бремето си. Истината оценява нещата. Тя иска да знае тяхната същина. Мъдростта прониква дълбоко в тях и ги осветлява. Любовта носи топлина и всичко разтопява. И тъй, любовта продължава живота. Мъдростта огражда живота. Човекът на любовта е същевременно умен. Значи, същевременно той е и мъдър, и истинолюбив. Любовта, мъдростта и истината са неделими. Любовта дава материала. Мъдростта нарежда материала. Истината работи с него. Както Соломон имал много жени, така човек има много желания. Едно основно желание е нужно на човека - да придобие любовта. Той трябва да има само една основна мисъл - мъдростта. Като има това, другите неща сами по себе си, ще дойдат Спазвайте следните три правила в живота си: Да се освети името Божие в нас. Да търсим Царството Божие и да работим за въдворяването Му на земята. Да изпълняваме волята Божия. Човек иде на земята, първо да изправи погрешките си. После да забогатее с добродетели. Най-после да изправи чуждите погрешки и да плати за тях, както направи Христос. Така той ще уреди живота на човека и ще въдвори Царството Божие на земята. Преди да отидеш при хората, ще отидеш при Бога. Само така ще забогатееш и ще има какво да даваш. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Бога, ще сгрешиш. На това се дължи грехопадането. Тогава се явила черната раса. Излязъл си от Бога, а искаш да се освободиш от Него. Това е невъзможно! Как ще се отдели частта от Цялото? След това се явила червената раса, в която действува самосъзнанието, те. мисълта, че без Бога няма живот. После са дошли жълтата и бялата раса - хората на по-високото съзнание. Шестата раса - светящата раса иде сега. Тя носи светлината. Тя носи абсолютната вяра. Народ, който има вяра, не може да загине. Пророк Йона прекара в утробата на кита три деня. На третия ден китът го изхвърли навън, защото той беше постоянно в молитва. Като реши да служи на Бога, китът го изхвърли на брега. Следователно, и болният, за да оздравее, трябва да служи на Бога. Веднъж дойде при мене един болен, богат човек, искаше да го излекувам. Казах му: Аз взимам скъпо за лекуване. Ще те излекувам, само ако раздадеш всичкото си богатство на бедните. - Не може ли поне половината? - Не може. - Ами трите четвърти? - Не може. Всичко ще раздадеш! Не само това, но като раздадеш всичкото си имане, ще обещаеш да служиш на Бога. След това ще кажа една дума и ще те излекувам. Чрез болестта ти изплащаш задължението си към някого. Обаче, ако се обърнеш към Бога с желание да Му служиш, Бог плаща заради тебе. Само така човек може да бъде свободен и здрав. - Как се изразява служенето? - Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертвува, пръв той се ползува. Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от студ. Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувствуваш и действуваш така, Бог те благословя. Ще кажете, че нямате време да правите добро. - Не, за всичко има време. Нужно е обаче, търпение, да дочакаш времето. Дойде някой и ме пита, как да постъпи при даден случай. Отговарям: Когато дойде някой при тебе и те пита как да постъпи, ти се постави на неговото място и виж, как би желал да постъпят с тебе. Значи, ще постъпваш с другите така, както искаш да постъпват с тебе. Велико нещо е да направиш добро. Ако направиш добро на някого, както трябва, колкото да е малко то, никога той няма да го забрави. Важно е да направиш доброто навреме, когато човек има нужда от него. Виждаш, че някой дава парче сух хляб на просяка. Не го осъждай, защо постъпва така, а ти му дай пресен хляб. Хората още не са дошли до истинското добро. Те сега се учат да правят добро. Когато правиш истинско добро, с него заедно ти даваш и светлина от себе си. Ще приведа един интересен случай от живота на Шлятер - виден американски лечител. Той попаднал на един болен, при това беден човек. Шлятер го излекувал и докато се настани на работа, взел го при себе си. Понеже имал само десет долара в джоба си, дал пет долара на бедния, а останалите пет долара задържал за себе си. През нощта бедният откраднал палтото и панталоните с петте долара на Шлятера и избягал. След това трябвало Шлятер да работи цял месец, за да си купи дрехи. След няколко години той срещнал същия човек в Сан Франциско, пак болен. Шлятер и този път се заел да го лекува. Един мой познат от Нови Пазар ми разправяше следната своя опитност: Един ден бях така изпаднал, имах само един лев в джоба си, едва за парче хляб. Мислех си: Как ли ще изкарам другите дни? В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: Ако дам лева, ще остана гладен. Обаче, отвътре нещо ми казваше: Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад. Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре. Казвам: Разумният свят изисква от човека да бъде изправен към закона на любовта, да не се влияе от никого. Много пъти човек ще дохожда на земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде винаги готов да дава, да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, каквото човек мисли и прави на земята. Нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни - да правим каквото искаме. Ние познаваме Бога чрез добродетелите. Пък като грешим, ние познаваме Бога като милост Той не ни съди, но ни учи как да постъпваме. От грешките и престъпленията, Бог наторява своите ниви. Казваш: никого не съм убил, никого не съм обрал. - Пет стотинки да вземеш от човека, ти вече нарушаваш Божия закон, внасяш дисхармония, както в природата, така и в своя живот. Не е важно, колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, каквито големият. - Защо? - Защото си свързан с милиони хора, които, чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите клечки. Нов морал е нужен на хората. Сегашният морал не води към добър край. Да извърташ мисълта си, с цел да я нагодиш към истината, това не е морал. Една бедна жена искала да пости през Великата седмица, но нямала възможност да си купи дървено масло. Понеже имала малко свинска мас, тя си казала: Ето какво ще направя, хем да си хапна малко дървено масло, хем да не наруша поста си. Взела една дървена цев, прекарала през нея стопената свинска мас и се успокоила. Това е самозалъгване, не е истината. Всяка крива мисъл, всяка лоша мисъл към себе си или към другите, води към нещастие. Не говори лошо за никого. Не мисли лошо за хората. Отде знаеш, че това, което мислиш и говориш, е верно? След всичко това, хората се питат, защо идат страданията. Те са последствие на отклонението на човека от Божиите закони. Като страда, човек постепенно изправя мисълта си. Щом мисълта се изправи и съзнанието се пробужда. Когато човек страда, душата му се разцъфтява. Тогава ангели слизат при него, да възприемат благоуханието на неговата душа. - Кажете ни нещо за смирението. - То е противоположно качество на гордостта. Горделивият заема всякога първо място, а смиреният - последно. Горделивият иска всички да го ценят, а смиреният цени всички. Той гледа на всички хора като на проводници, чрез които Бог се проявява. Казваш за някого: Защо го слушаш? Не виждаш ли, че е невежа? - Не, той е шифрована телеграма. Бог говори чрез него. Макар и да не разбира, какво му се говори, аз го разбирам. Аз дешифрирам тази телеграма. Кажете ни, защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност? - Всяко раждане на земята и заминаване за другия свят, са различни при различните условия. Следователно, в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари, че се радваш, пак благодари. Че си беден, богат, благодари. И когато получаваш нещо, и когато даваш, пак благодари. Аз не говоря за механическата благодарност. Правете всичко съзнателно, а не механически. Някой пита, накъде да се обръща, като се моли на Бога. - Като мислиш за Бога, ти си обърнат вече на изток. Това е мистичният изток. Пазете се от механическите разбирания на хората. И учените мислят механически. Докато не признаят, че и в най-дребните същества и явления има разумност, те все ще бъдат роби на механическата мисъл. След хиляда години съвременните учени ще бъдат в положението на невежите. Това показва, че много работа им предстои. Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е. от великото към малкото. Съвременните учени вървят по обратен път - еволюционен, т.е. от малкото към голямото. На границата на двете епохи е Христос. Идването на Христа ознаменува епохата на еволюцията. Христос е трансформатор на енергиите, които идат от Бога към човека. Без Христа човек не може да отиде направо при Бога. - Защо? - Казано е, че Бог е огън всепояждащ. Същото се отнася и до слънчевата енергия. Ако въздухът и водата не трансформират слънчевата енергия, ние не бихме могли да издържим на нея. Христос дойде на земята да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля своята кръв. Тя е квасът на живота. Чрез неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия живот, т.е. да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Без Христа не може! Той е светлина, която огрява всички - и които вярват, и които не вярват. Разликата е само в това: които вярват, доброволно са отворили прозорците си за тази светлина. Които не вярват и до днес държат прозорците си затворени. Едно е нужно: И те да възприемат тази светлина. [Виж "Изгревът", т. /, с. 647-654. "Исус Христис-глава на Великото Бяло Братство"] Христос казва: "Молете се на Господаря на жетвата да изпрати повече работници." Ще дойдат работници от невидимия свят. И като намерят готови души за работа, те ще вселят в тях и чрез тях ще работят. Идат новите идеи в света! Те влизат в стълкновение със старите. - Защо? - Защото старото не иска да си даде своето царство. Обаче, новите идеи идат с всичка сила и се налагат. Те коренно ще преобразят живота. Старите системи ще се заместят с нови. Който приеме новите идеи и той ще се измени. Лицето му ще светне, ще придобие нов израз. Ние сме в преходната епоха. Всички ще минем в новата епоха, ще заживеем по нов начин. Старите форми изживяха вече времето си. Старият живот няма материал за работа. Време е всички хора да повдигнат съзнанието си стъпка нагоре, за да дадат ход на Божествените енергии. Бъдещето носи добри условия. Всеки момент се отива от добро към по-добро. Всичко старо, всичко отрицателно - кражба, лъжа ще изчезнат. Шестата раса носи положителното в света. Казано е: "Онези, които чакат Господа, ще се обновят". Това, което става с въглена, за да се превърне на диамант, ще стане и с хората. Новият човек ще бъде като диаманта, ще свети и ще устоява на всичко. "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Кроткият се отличава с вътрешна мекота. Ако търсите Божественото, ще го намерите в мекия елемент. Той иде в света. Мекият елемент работи вече между славяните. С други думи казано: Любовта работи между славяните. Божественият Дух слиза на земята, главно между славянството и носи новото за всички хора на земята. Той ще се изяви чрез славяните. Какво означава думата "славянин"? - Човек, който слави Бога. Славянин е онзи, който има отношение към славата на Бога. Той е свързан със славата Господня.
  3. IV. ДОПЪЛНЕНИЕ И ОБЯСНЕНИЕ КЪМ БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» Светозар Няголов 03.08.2006 г. Допълнение и обяснение за беседата «За двете риби и петте хляба», държана от Учителя в събота вечерта, на 14.05.1938 поместена в том XXII на «Изгревът», стр. 737. По повод писанията на някои невежи «приятели», че това не е беседа от Учителя, а от някои друг, отговарям: Както малкото дете познава млякото на майка си, с което се храни, така и ученикът познава Словото на Учителя си и се храни постоянно с него. Щом някой субект не познава Словото на Учителя, както в този случай, това показва, че този човек няма нищо общо с Учителя Беинса Дуно и Словото Му. Досега никой окултен Учител или посветен не е разкрил така подробно живота и духовната работа на свещената Агарта, където всички истински ученици и посветени с астралните си тела отиват на 14 май, за да присъствуват на голямата церемония на Вайзак с великите Учители на човечеството. Това може да го опише точно само Великият Учител Беинса Дуно. Датата, на която Учителят е държал тази беседа, я намерих, след като съм прегледал таблицата с ефемеридите до 1944 г. и открих, че това събитие, за което говори Учителят, е станало на 14.05.1938 г., на която дата Луната в 24 часа е на 0 градуса 40 минути и 08 секунди (в Стрелец) Учителят казва: «Всяка година змиорките заминават, но не в едно случайно време. Те избират астрологически момент, когато Слънцето е в Телец и Луната излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. В този час всички змиорки от Европа се събират в един кордон, дълъг с километри, и пътуват през океана. Днешната беседа е свързана с това преселване на змиорките, когато започват да се връщат към Европа, понеже Слънцето е в Телец и Луната ще влезе тази нощ, към полунощ, в Стрелец, и змиорките идват. Следователно окултните ученици и окултистите знаят, че през годината има едно събрание на много издигнати ученици, които пътуват, като змиорките. Къде отиват те? На голямата церемония на Вайзак в Индия място, което посветените знаят добре. Там се събират всички посветени.» Той казва: «Имам позволение да ви говоря за тези неща, макар че е ЗАБРАНЕНО да се говори това в обикновено време. Тези неща са свети и не са за всички, но великите Учители, които присъстват на тази церемония, не се страхуват от нищо, защото този, който не може да проникне в царството на съдържанието и смисъла, няма да разбере нищо, даже ако му покажат великите тайни на природата. Той остава свързан с физическото си тяло на земята. Обратното който ще разбере, ще се притече на това място. Той ще отиде там, където великите Учители ще раздават безсмъртната храна двете риби и петте хляба (стр. 7 от «За двете риби и петте хляба»)*. Школата на Учителя, която просъществува на Земята от 1922 г. до 1944 г. - 22 години, беше посещавана от три вида хора. Едни от тях бяха оглашени те обичаха да слушат Словото Му и да пеят песните Му. Другите бяха вярващи те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя на истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез проявите си в това учение. Те си останаха вярващи. Учениците бяха тези, които разбираха Словото Му и го прилагаха на всяка стъпка в живота си. Учителят говореше на обикновените хора, на оглашените и на вярващите, но само учениците Го разбраха и се ползваха в живота си от това велико знание. Мога да успокоя многознайковците-тези, които не познават Словото на Великия Учител с Неговите думи: «След хиляда години на Земята ще има условия, подобни на сегашните, и всички, които не са влезли с душата си в Новото учение и дотогава са живели разумно, ще започнат да го учат отначало, от А и Б.» Вечността е пред нас и който познава Словото на Великия Учител и го пази тук долу, на Земята, ще го познава и горе във великите школи на Вселената. Според моите изследвания брат Александър Периклиев, с когото бях близък и със семейството му се занимавахме с въпроса за «Двете риби и петте хляба», което не беше ясно за мен, докато не прочетох беседата. Той беше завършил икономика в Германия и в България стана професор в Икономическия институт «Карл Маркс», и накрая ректор. Понеже Александър Периклиев не е в партията, ръководството на Икономическия институт решава да го уволни от института. Подготвят му заповед за уволнението и решават да му я връчат след празника на победата на фашистка Германия 9 май 1969 г. Послучай 25-годишнината от победата, съветското разузнаване публикува списък на своите разузнавачи, допринесли за победата над Германия и работили в Германия. На първо място в списъка е Александър Периклиев. Веднага ръководството на института премахва заповедта за уволнение. Отиват колективно при него и го поздравяват с празника на победата и му предлагат да стане ректор на Икономическия институт. Той приема предложението и е ректор до пенсионирането си. Той отишъл при брат Боян Боев, който беше много услужлив, и го помолил да му дешифрира извънредната беседа на Учителя за Агарта. Брат Боев дешифрирал и продиктувал беседата и Переклиев я записал в тетрадката си. Той тръгнал надолу от бараката на брат Боев, да се види с брат Димитър Стоянов. След това минал по пътя покрай южната ограда на братското място и на завоя на пътя срещу мястото и къщата на Колю Драгнев изтървал ръкописа си, който бил намерен от сестра София Желева. След този случай брат Александър Периклиев отива втори път при брат Боев и записва наново беседата «За двете риби и петте хляба», като дълго време се занимава с разгледания от Учителя там въпрос. Учителят не ни е дал всичко в Словото Си и казва: «Да не мислите, че аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап на развитие и има опасност да злоупотреби с това знание.» По отношение на знанието, което е скрито в тази малка книжка «За двете риби и петте хляба», Учителят казва: «За да свърша, ще ви кажа, че човек не може да разбере истината, Евангелието, нито тайните на природата, ако не е действително чист. Ако не яде чиста храна, ако не пие чисти пития, ако няма чисти чувства, ако не мисли за чисти неща, ако няма чисти постъпки, каквото и да казва този, който не живее с тези неща, всички инициативи са закрити за него. Той ще чука и ще плаче напразно всички врати ще останат затворени. Можем да ги отворим, като имаме връзка между нашите мисли и чувства.» За тази цел Учителят ни препоръчва да четем и прилагаме методите и правилата, дадени в книгата «В царството на Живата Природа»** стр. 12, и «За двете риби и петте хляба». Светозар Няголов, 4.08.2004 г. ------------------------------------------------ * Вж. «Изгревът», том XXIII, стр. 730. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Вж. «Изгревът», том XV, стр. 590-634. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  4. III. БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» ДАЛИ Е ИСТИНСКА И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? Вергилий Кръстев 1. През месец април 2006 г. излезе от печат «Изгревът», том XXII, като на стр. 723-739 бе публикувана беседата на Учителя Дънов «За двете риби и петте хляба» от 14 май 1938 г. 2. Към тази беседа бе включена една моя разработка «Агарта и Атлантида», на стр. 740-765 от «Изгревът» том XXII. 3. Помолих Светозар Няголов да разкаже и опише как е открита тази беседа. Виж на стр. 736-739 на «Изгревът» том XXII. 4. Упоменато бе от мен на стр. 741, в точка 10, че тази беседа може да се проумее при условие, че човек е запознат с Епохата на Водолея и с всички препратки в «Изгревът», том XXII, на стр. 742-743. 5. Освен това в материала, който представям, на много места има препратки по страници от различни томове на «Изгревът». Това означава, че за проучаването на този материал е необходимо от една до две години. 6. Човек, който не е чел, не е прочел, не е проучвал и изучавал «Изгревът» от том I до том XXII, е невъзможно да чете онова, което съм изнесъл за Агарта и Атлантида. Неговото съзнание е затворено, а «Изгревът» е заключен за неговата глава. А защо? Трябва човек да премине последователно по пътя на Школата, обозначен в поредицата на «Изгревът». Всеки том има своя концепция, има свой път и представлява един от етапите в пътя на Школата на Учителя. 7. Един том на «Изгревът» може да се прочете за 1 -2 месеца. А след това трябва да се повтори и да се потрети. Всичко 3 пъти. Това е процес на изучаване. Така че за една година може да се проучат три тома от «Изгревът». А за да се стигне до «Изгревът» том XXII, са необходими най-малко седем години. В момента няма такъв човек в България, който да е прочел всички томове на «Изгревът» по един път, а камо ли по три пъти. А защо? Защото са отклонени и си вървят по пътя на Отклонението. И то с главна буква! 8. На 24 юни 2006 г. се проведе поредният концерт-рецитал на тема: «С Учителя Дънов на Бивака «Ел Шадай» Пред вратата на Бога». Пред входа на Агарта на Витоша. Беше по спомени от «Изгревът». Представена бе фотоизложба «С Учителя Дънов на Бивака.» Бяха пуснати 700 покани, като бяха изпратени 80 броя с писма в провинцията, а останалите бяха раздавани на ръка от Таня Цветинова, за което й благодаря. На обратната страна на поканата, най-накрая бе отбелязано, че препоръчвам за концерта на 24 юни 2006 г. да се проучи от «Изгревът», том XXII «Агарта и Атлантида», стр. 723-765, и да се разгледат снимките за входовете на Агарта на Рила и на Витоша от N° 129 до № 143. 9. На самия концерт един дошъл от провинцията се доближи до мен и ми каза, че тази беседа «Двете риби и петте хляба», която съм публикувал, че не е от Учителя. Беше много уверен. Аз се изненадах, откъде има това знание, за да се определя толкова категорично. Казах му, че това е резюме от беседа. А как са се правили тези резюмета по времето на Школата, той няма откъде да знае, нито пък е виждал такова. А и моят отговор не беше точен, защото това ми дойде в ума ми за отговор. А по-късно ще разберете защо не е точен. 10. След месец получавам писмо от едного, който ми съобщава, че тази беседа не е от Учителя, като едновременно отхвърля моята разработка на стр. 740-765. 11. Изненадах се много, защото за проучване на този материал е необходимо 1-2 години. Това е срок. Друг няма. И то при положение, че са проучвани и изучавали «Изгревът» от том I до том XXII. А защо са избързали да отричат нещо, което не познават? И да искат да го опознаят, няма откъде. Дотам сме стигнали няма откъде. Това означава, че трябва да го изучават от «Изгревът». Но като го отхвърлят, то той е затворен за тяхното съзнание, както за днес, така и за утре. Заключен е с девет катинара за тях. 12. Обадих се на Светозар Няголов по телефона, че ми се атакува «Изгревът», онова, което съм отпечатал и което съм написал. Обясних му, че трябва да напише подробно историята за намирането на тази беседа. А той смяташе, че е дал такова обяснение. Но като прочете какво е отпечатано, той реши да разкаже каквото знае за нея. Неговият разказ ще бъде даден след моите бележки. 13. За тази беседа аз знам от преди много години. Сега е 2006 г. А през 1972 г. бях на летуване с палатка в местността «Салоните» на Седемте рилски езера заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там, на това място, дойде и си опъна палатката Александър Периклиев, заедно с дъщеря си Марта. През деня аз правех с него излети по върховете. През цялото време той ми говореше, че е събирал материал за историята на родословното дърво на семейството на Учителя Дънов, по време на Възраждането. Аз го слушах внимателно. И не само внимателно, но успях да влезна чрез неговия разказ в онази епоха, за която той бе правил проучвания и за която ми разказваше. А защо точно на мен го разказваше? Ето това е най-важното. Защо лично на мен? 14. Тогава той ми казваше: «Аз сега представлявам като жито посято, изникнало, изкласило с класове, но в класовете няма зърна. Това се нарича «безхлебна пшеница и безхлебно жито». Това беше вярно. И тогава го накарах да ми разказва последователно всичко онова, което беше в главата му. И така десет дни се разхождахме часове по билото на планината. Аз слушах и му казвах как да го свърже всичко онова, което ми разказваше. Така аз му свързах материала. И аз му дадох концепцията. И като се върна от Рила, той си подреди материала така, както бе моята концепция, написа го на пишуща машина в 4-5 екземпляра и го раздаде на онези, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Те го прочетоха и бяха зашеметени от неговия стил, начин на изразяване и от концепцията, по която бе подготвен и представен. Не само бяха зашеметени, но и пометени като ненужен боклук. Стояха като втрещени и мълчаха. Това съм го видял лично с очите си. Разпитвах ги какво име впечатлението от труда на Александър Периклиев. Но те мълчаха и мълчаха. 15. И както винаги се случва, на мен не ми се даде отначало да прочета онова, което бе написал. Представяте ли си? Аз отивам при него и му казвам, как е възможно да не ми дава един екземпляр да го прочета, когато всичко това първо е преминало през моето съзнание. Той ме гледа изненадан. Казвам му: «Помниш ли онези десет дни на Рила, как с часове се разхождахме с теб и ти ми разказваше за твоя материал и аз го подреждах в главата си и ти казвах как да го направиш?» Накрая каза: «Помня.» И ми даде един екземпляр. И аз бях последният, който го прочете. Представяте ли си? Написах му рецензия и му я дадох. После ми каза, че когато я прочела дъщеря му Марта, казала, че много съм го хвалил. Беше си го заслужил. А Никола Нанков протестираше пред мен, че Александър Периклиев му е откраднал материала. Виж «Изгревът», том IV, стр. 588. 16. А дали това, което разказвам, е вярно че аз съм му дал концепцията? Вярно е. А доказателствата? Онзи, който чрез мен му даде концепцията, е същият Онзи, който ми даде концепцията и ме ръководи десетилетия наред и това е същият Онзи, който подреди и издаде «Изгревът» от том I до том XXIII. Той е същият Онзи. Или както шопите тук, в Софийско, му казват: «ОН» е! Да това е «ОН». Името му е «ОН». 17. Аз исках да ми предаде един екземпляр за архив, но не ми даде. Представяте ли си? Даде ги на други, но не и на мен. А без мен нямаше да го има всичко това. А защо това става ли? Ще ви обясня накрая защо е всичко това. По това време бяха отпечатани две книги, в които се описваше животът на Александър Георгиев Периклиев с поместени две снимки, че е бил съветски шпионин по време на Втората световна война, и то в Берлин. Едната бе «Червената ескадра», издадена през 1980 г., а другата «Тайната война», издадена през 1984 г. А какво бе написано в «Червената ескадра», чийто рецензент на книгата бе и Александър Георгиев, виж в «Изгревът», том VIII, стр. 722-723. И заради тях възрастните приятели се оттеглиха от него. Избягваха го. Аз не го избягвах, защото вече имах връзка с него, създадена от онези десет дни на Рила. 18. През тези десет дни на Рила при нашите преходи по билата на върховете през 1972 г. Александър Периклиев ми разказваше за тази беседа «За двете риби и петте хляба». Разказа ми, че я взел от Боян Боев и че Боев му е диктувал, а той я записвал на ръка. Непрекъснато ми разказваше за тези риби змиорки от тази беседа. Аз слушах внимателно и нищо не можех да разбера. А защо? Защото я нямаше концепцията и я нямаше връзката между отделните части на неговия разказ. А тази концепция сега се даде при разработката от мен на Агарта и Атландита стр. 723-765, «Изгревът», том XXII. Даде се концепцията и се направи връзка и се съединиха отделни части на тази беседа. А от кого се даде? От Онзи, чието име е «ОН». А за изяснение ще добавя, че шопите тук, в Софийско, казват така за него. «Он си знае работата.» За тях думата «ОН» е от най-висш порядък и закон. «ОН» е върховното Божество на шопите в Софийско. Аз съм роден в София, но родителите ми не са шопи, дошли са от друго място. Та, сега трябваше да зачетат шопите и тяхното «ОН». Защо ли? Защото ОН си знае работата! 19. На онези, които ми правят забележки и ме критикуват, че съм публикувал беседа, която не е от Учителя, ще кажа, че те изобщо не са чели «Изгревът» от том I до том XXII. Ако бяха го чели, щяха да го изучават и да знаят как са нещата. Освен това те нищо не знаят за Боян Боев, който е записал тази беседа. А за него е написано в «Изгревът», том XII, стр. 890-902. И това, което е отбелязано там, трябва да се проучава най-малко една година. И накрая човек трябва да се определи на коя страна ще застане. А това е много важно. 20. В момента няма жив човек в България, който да познава стенограмата на Боян Боев и да може да я разчете. Такъв човек няма. Също няма човек, който да е виждал стенограма на Боян Боев, да я е разчел, за да се запознае как и по какъв начин той стенографира. А за да се разчете стенограмата на Боян Боев, аз накарах Борис Николов и с него през 1972 г. направихме код, с който един стенограф да може да я разчете. Но това съм го направил аз, а не този или онзи. Там е голямата разлика. Без този код сте безсилни да му четете стенограмата. 21. Обикновено Боян Боев е стенографирал частните разговори на Учителя, както и разговорите на приятелите с Учителя, защото само той е бил допускан да стенографира. Някои от тези стенограми той е дешифрирал и е написал на пишуща машина. Те предстоят да се издадат чрез «Изгревът». Подготвени са два тома за Боян Боев. 22 . И ето, сега идваме до най-важното. Боян присъствува на беседа и на лекция на Учителя, държи тетрадката пред себе си. Но той не записва цялата беседа, както това правят другите три стенографки: Паша, Савка и Елена. Записва само това, което му е направило впечатление. Така че онова, което е записал, е нещо много, много малко. Записва избирателно онова, което му хареса. Как така? Така. Така е устроен. Онова, което е записал, после го използува, когато пише писма до някои приятели. Такъв пример има в «Изгревът», том VI, стр. 298-316, където са неговите писма до Цанка Екимова. 23 . Беседата, която стенографира Боян Боев на 14 май 1938 година за Агарта «За двете риби и петте хляба» според мен не е пълна! Не е записано всичко онова, което е казано от Учителя. А защо? Или не е чул всичко, или неговото съзнание е правило подбор и е записвало само онова, което е одобрявал. Как е възможно това? Възможно е, защото това е негов начин за работа. Доказателства? Имаме ги. Ще ги дам по-късно. Стенографираната беседа от Боян Боев на 15 май 1938 г. е непълна. Каквото е залисал записал е. Че не е пълна не е, но не можем да отхвърлим онова, което е стенографирал. И каква е нейната съдба? Обикновено Боян Боев разказва за онова, което е казвал Учителят. Така Александър Периклиев научава, че Учителят е говорил за Агарта. А тази тема е забулена от тайни и мистерии от векове. Помолва Боян Боев да му я дешифрира устно, да му я чете и разчита, а той да записва. Това е първият опит да се запише. Но той я загубва по пътя. Отново отива при Боян и той отново за втори път му я дешифрира устно. Александър я записва на ръка и вече си я занася у дома и я съхранява. Вероятно се съхранява още в неговия личен архив. Проверете при дъщеря му Марта. Къде отива онзи, първият ръкопис, който написва Александър? Той го загубва. Намира го майката на Станка Желева, която го съхранява. По-късно Светозар Няголов научава за него, ходил при тях няколко пъти, но те не му предали ръкописа. После те го предават на Андрей Грива, те го преписват на пишуща машина и като ксерокопие го раздават на своите познати. Така един екземпляр попада в Светозар, който го издава в отделна брошура. И така тази брошура ми се предаде, за да я включа в «Изгревът», том XXII. Аз изобщо не бях запознат с това, което сега описвам. А ако бях запознат, изобщо нямаше да се захващам с тази беседа. Но ме накараха насила да я публикувам и да я разработя. Нали сме свободни хора, как така насила? Няма такова нещо. Насила ме накараха! А кой ме накара? Накара ме «Онзи», който ръководи издаването на «Изгревът» и чието име е «ОН». Разбрахте ли сега кого критикувате и с кого ще си имате работа? Горко ви. 24 . Когато правих опит да чета тази беседа, признавам си, че изобщо не можах да влезна в нея. Три пъти правих безуспешни опити. Но понеже Светозар настоя да я включа, че е много важна, и че има астрологически неща, то реших да я включа. Но ми дадоха задача да я проуча и чак тогава да я публикувам. От кого бе тази задача? От Онзи, който ръководи «Изгревът». И тогава тази беседа се отвори за моето съзнание и аз написах онова, което е публикувано на стр. 740-765 от «Изгревът», том XXII. 25. А защо не можах да я чета? Защото тя бе разбита на части при стенографирането и след това доразбита при дешифрирането устно и при записването на ръка от Александър. Онази Космическа енергия, която протича в Словото на Учителя, бе изтекла от нея, защото бе разбита беседата и бе разбит Космическият кръг, който я крепеше. И така, онази космическа енергия бе изтекла от нея при това разкъсване на части. Тя изтича и при първото разчитане, и при първото загубване на беседата от първия ръкопис. Тя изтича и при второто дешифриране и записване от Александър. Тя изтича и след публикацията от Андрей Грива, както и от Светозар Няголов. Изтича всичко и не остава нищо освен отделни изречения без връзка и смисъл. И затова изглеждат чужди и се оприличава, че не е Слово на Учителя. Това си личи от пръв поглед. И на мен ми беше чуждо. Но когато ми се отвори съзнанието и се върна онзи Космически ток, отново се освети беседата отвътре и отвън. И тогава видях и разбрах, че е беседа на Учителя. И Онзи, който даде разработката на тази беседа, който ние се разбрахме, че е «ОН» името на Върховното Божество, което ръководи България, той възстанови Космическия кръг на тази беседа. Е, случи се, че се даде чрез мен. И сега тази беседа е отпечатана, има към нея разработка и се възстановяват силите, които протичат в този Космически кръг. Това е моята заслуга тя е много малка. Представям я в Сила и в Мощ. И то в «Изгревът», том XXII. На друго място тя е безполезна и никому ненужна. А защо ли? Само тук тя е Съединена с Космическия ток на Вселената. 26 . Ето аз имам една тетрадка на Боян Боев, от 100 листа, на която е записвал беседи и лекции на следните дати: 11 май 1938 г., 13 май 1938 г., 15 май 1938 г. сутринта в 5 часа, неделя, 15 май 1938 г. неделна беседа от 10 часа сутринта, 18 май 1938 г. Когато ги прегледах, видях, че той е записвал само онова, което му е допаднало и му е харесвало или му е правило дълбоко впечатление. Тези стенограми са обикновено по 30-40 реда от една обикновена тетрадка. А това е нищо много, много малко. Прехвърлих ги на ксерокс-копие на хартия и ги показах на Светозар, да разчете дали в тях има нещо за Агарта от 14 май 1938 г. Нямаше нищо. Беседата за Агарта е извънредна беседа. 27 . Това са обясненията за мен, защо стенограмата на Боян Боев е непълна, изглежда разпокъсана и грапава при четене. И прави впечатление, че не е от Учителя Дънов. Сега, когато я публикувах в «Изгревът», том XXII, тя се възстановява в своя Космически кръг на Агарта. И вече свети със вътрешна светлина. 28 . Боян Боев е дешифрирал някои от своите стенограми на ръка. По обем те са по няколко страници на една обикновена ученическа тетрадка. Аз съм ги подготвил и те ще бъдат публикувани в новия том. И тогава ще се убедите колко малко той е стенографирал на беседа или лекция. Така е устроен. 29 . Защо тогава описвам всичко това? Защото това е могъл, толкова е могъл да стенографира за Агарта. Дали някой от другите стенографи е присъствувал? Не са. Ако бяха там, щеше да я има тази беседа напълно записана. А защо не са присъствували? Не се знае. Не доказва ли това, че тази беседа не е от Учителя? Напротив моята разработка доказва, че това е беседа на Учителя. Има и друго едно голямо доказателство. И то е следното. 30. Александър Периклиев лично ми е разказвал, че я е взел от Боян Боев. Освен това много пъти е разказвал за тези риби змиорки. И в своя труд и първоначален материал от 1972 г., той имаше своя разработка за тези риби змиорки и се споменаваше за тази беседа, взета от Боян Боев. А сега, в изданието от 2005 г., «Родословието на Учителя Дънов», е премахната от дъщеря му Марта. А това не трябваше да прави. Така че търсете ръкописа за тази беседа при нея. Ще се убедите! 31. Ако пък бяха предали този негов труд от 1972 г., аз щях да го поместя в «Изгревът», том I, преди «Космогонията». И там му бе мястото. И щеше да има в него сила. А сега неговият труд в издадена книжка през 2005 г. има съвсем друг път. Ще си го проверят какъв е този път. 32. И накрая искам да се обърна към онези, които ме критикуват, със следните мои думи: а) Прочетете в «Изгревът», том XII, стр. 896-902. Вижте кой открадна материала на Боян Боев от мен, който го съхранявах 30 години. Проверете в «Изгревът», том XVI, стр. 881-884 кой е онзи, който извърши кражбата и предателството към мен, за да я предаде чрез лъжа, за да се издаде от издателство «Бяло Братство». Напишете му писмо, след като видите на стр. 898 оригиналните страници и прочетете също на стр. 897 в «Изгревът», том XII. б) Аз съм съхранил Словото на Учителя 30 години по време на комунистическата диктатура, когато всеки месец се правеха обиски в София и се откриваха книгите на Учителя и се унищожаваха. Аз го издадох. Виж «Изгревът», том XVI, стр. 894-901. А през какви етапи съм преминал, виж на стр. 818-893 на том XVI. в) От 1990 г. до 2006 г. издателство «Бяло Братство» издава редактирано и променено Слово на Учителя. Защо не им напишете писмо и да протестирате? 33. Ако искате да се запознаете с проблема на оригиналното Слово на Учителя и неговото променяне, то прочетете «Изгревът», том IX, както следва: а) Къде са промените в Словото на Учителя? стр. 151-152, стр. 208-210, стр. 211, стр. 212, стр. 217-219, стр. 277-279; б) А как се стенографираше, как се дешифрираше, вижте на стр. 678-679, 683-684, 695-697, 708, 783-789, 798-801; в) Доказателствата за промяна на Словото на Учителя: стр. 801-824 34. Проучете това мое изложение и се определете кому да служите. На Духа на Истината или на Духа на Заблуждението. Среден път няма. И трети път няма. Написано от Вергилий Кръстев на 8-9 август 2006 г.
  5. ЧИСТ И СВЕТЪЛ! На кого трябва да се говори: на сития или на гладния? На вас, младите, ще кажа: потребна ви е чистота! Чистотата и светостта не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирам аз чистотата в широк смисъл на думата. Вие, като млади, приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон! Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина. И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя състоянията на ума, сърцето и тялото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че се е родил, за да умре, че ще отиде в земята и от него нищо няма да остане, какъвто и да е този човек - учен или прост, той е една стара баба, той е един пигмей. Онзи човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек. Казвам: всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават Вечния Живот, а Вечният Живот е разумен, той е само за разумните хора. Запример допуснете, че вие гледате в продължение на 4-5 часа право в Слънцето. Знаете ли какво ще стане с очите ви? (- Ще заболеят.) Да, така е. Това значи да не знае човек как да гледа Слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете от слънцето в някоя тъмна изба и прекарате там дълго време, какво ще стане с вас? Какво ще стане с вашите очи? В първия случай има опасност да ослепеете, а във втория случай - да се разболеете. Следователно, когато се засягат великите идеи в света, когато учените хора говорят за смъртта или за Вечния Живот, за новораждането, те трябва винаги да подразбират видоизменения в човешкото съзнание. В този смисъл «смъртта», това е видоизменение на човешкото съзнание, но не и на неговата същина. «Новораждането», това е също тъй процес, който става в човешкото съзнание. Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светяща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светящи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една едва мъжделеюща светлинка. Това не е само една алегория, но факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се изгубва. И тъй, за вас, като млади, великото, идейното в живота ви е да бъдете чисти, да носите светли мисли. И Христос е казал: «Само чистите по сърце ще видят Бога.» Да видите Бога, значи да живеете в Любовта. Щом Любовта дойде, животът се развива правилно. Щом Животът се прояви, и Светлината ще дойде. И след като дойде Светлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни и чисти. Например сега вие идете тук с известно предубеждение и си казвате: «Тези хора не са като нас.» Не, всички хора са едни и същи, понеже произходът им е от един и същ източник. Животът по същина е един и същ. По какво се отличаваме един от друг? По какво се различават например един българин от един англичанин? По какво се различават животните от хората? И у животните има до известна степен интелигентност, и у тях има признателност. Разказаха ми един случай за една жена, която намерила нейде в гората едно самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода. След 4-5 години същата жена среща в гората една мечка, която веднага се приближава към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което тя преди 4-5 години кърмила. Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека? Ето защо, казвам: бъдещото поколение, което иде в света, трябва да носи чистота и светлина. Жената трябва да носи чистотата. Докато една жена е «девица», «дева», докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте, обаче, в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината. Под «чистота» аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всяко нещо, което се оцапва, е нечистота, а всяко нещо, което не може да се оцапа, което не може да се опетни, е чистота. Под «светлина» аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина. Всяко нещо, което изгасва, е тъмнина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина. Вие, младите, пазете идеала на вашата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати. Беседа, държана на младежи от Учителя на Бялото Братство на 5 април - понеделник, деня на залесяването, 1926 г, 2 ч следобед.
  6. 21. В ЧИТАЛИЩЕТО „АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" Една събота отидох в Шумен, преспах у братовчед си Колю Събев Ганев, работещ в техническата служба в града. В неделя сутринта посетих бай Цаню Боздуганов. При него заварих брат Петко Христов, военен, поручик, и мъжа на сестра Гергина, Стефан. Те сега живеят във Варна. Те съобщиха, че търновският владика ще изнесе беседа, публична, в читалището „Архангел Михаил", против дъновизма. В десет часа ние, братята, отидохме да слушаме сказката на владиката. Салонът бе препълнен с граждани. Най-отзад, след насядалите, стояха правостоящи. Братът Петко Христов ми даде стотина броя от беседата на Учителя, озаглавена „Новият живот". Тази беседа бе говорена публично от Учителя на 19 август 1922 г. в читалището на Велико Търново пред братя и сестри и граждани при откриването на събора на обществото Бяло Братство. Владиката бе натрупал на бюрото си много томове с беседи от Учителя, за да цитира мисли от Учителя Петър Дънов. Като цитираше из томчетата разни мисли, той ги тълкуваше преиначено и им даваше разни тълкувания от себе си, както простата му глава мислеше. С това той карикатуреше Словото. Чух около себе си адвокати, които приказваха помежду си, че попската глава на владиката не може да разбере дълбоката мисъл на Петър Дънов и се мъчи да я преиначи, за да злослови по Негов адрес. Като завърши сказката, народът почна да се разотива. Аз застанах на изходната врата и обяснявах на излизащите, че тази беседа е от Учителя Дънов, да я прочетат и да разберат какво говори Той. Беседата се разземаше от гражданите безплатно. Останали бяха няколко броя в ръката ми, когато се подаде излизащият дядо владика. Като видя, че раздавам беседата „Новият живот", заповяда на стражаря да ме арестува. Стражарят сграбчи останалите няколко беседи от ръката ми, плесна ми една плесница, като ми каза, че съм арестуван, и ме подкара към полицейския участък. След мен тръгнаха няколко братя, които веднага влязоха при началника на полицията, който им бе познат, и гарантираха, че ме познават и че съм техен познат. Началникът даде заповед на стражаря да ме придружи до квартирата на братовчед ми и като ми вземе ученическата книжка, да ме освободи. Тогава аз бях ученик в седми клас в Поповската гимназия. След няколко дни червеният тефтер се разнасяше от училищния прислужник и във всеки клас на гимназията се прочиташе решението на учителския съвет, че на Пеню Ганев се намалява поведението с една единица, загдето е продавал забранена литература. Аз се ползвах пред учениците на гимназията с добро име, бях примерен ученик и учителите ми думаха „бати Пеню", Като прочетоха протокола в нашата учебна стая, всички ученици се изсмяха и казаха: "Щом на бати Пеню са намалили поведението, то тогава всички нас трябва да ни изключат от гимназията." На следващия срок ми повишиха пак поведението.
  7. Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г. Новогодишна беседа В 8 часа вечерта. Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме. Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят. Каквото кажем, ще стане. Сега личността е господарка. Когато човек престане да се обижда, той е над личността. Ако ние се освободим от личността, то ще се освободим от много несгоди и тревоги в живота. Онзи, който знае повече, трябва да изпълнява повече, а онзи, който знае по-малко, по-малко трябва да вложи. След вечерята. От 12 часа: Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете. Светът е разумен. И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя. Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване. Много малко има у вас със самообладание. Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света. Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите. Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо. Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете. Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време. Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я. Две положения: 1. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята волята Божия. 2. Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога. Не се съмнявайте в това, което дава живот, което оживява, което осмисля, то е Великото, то е Божественото. Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него. А после и цялата школа, и се помолете за него. Също и когато някой заболее. Трябва да бъдете проводник на Божественото. Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен. Човек трябва да стане силен. Как? Чрез любовта. Онзи, който обича, той е свободен. Бъдещите няколко години носят добри неща за добрите. Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша. За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш. Който е работил, може да стане маг. В 1930 г, 31 ., 32 г, 33, 34, 35, 36, 37 учениците ще имат добри условия. В духовно отношение тази година е добра, не е страшна.
×