Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Бог'.

Открити 6 резултата

  1. 10. ЗА БОГА ТАКА СЕ РАБОТИ Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, Който този път не играеше, а стоеше пред Приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих Го и за момент се спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла. - Харесват ли ти упражненията? - запита ме Той. - Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? - отговорих аз. - Ти можеш ли да ги опишеш? Като че ли очаквах този въпрос. - Ще се опитам. В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствувах се с крила. Погледнах Учителя, Който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача. Без да споделям с някого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всичките упражнения, занесох ръкописа на Учителя и Му го прочетох. По израза на лицето Му разбрах, че е доволен. - Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина - каза ми накрая Той. Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и, написан на машина, аз го предадох на Учителя. Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме Го. Този път Той държеше в ръка книга със сини корици, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза: - За Бога така се работи! - наблягайки на думата «така». От всеки звук на тази дума като че ли излизаше светлина. Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост... След този случай ясно почувствувах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: «За Бога даром се работи и даром се получава.» Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: През 1938 г. излиза от печат голяма книга «Паневритмия», 30/23 см, на луксозна хромова хартия. На корицата е нарисувана жена, от художника Генчо Алексиев, която изпълнява упражнението «Изгрява Слънцето». В първата част са описания на упражненията от Милка Периклиева и Боян Боев - 28 упражнения плюс «Пентаграм». Във втората част е музиката на Паневритмията за две цигулки с нотен текст. В третата част са Принципите на Паневритмията и описание на вътрешния смисъл на всяко едно от 28-те упражнения. През 1941 г. излиза «Паневритмия: Песни на хармоничните движения». Текстът на песните е от Олга Славчева, а музиката е на Учителя. В първата част е «Основи на Паневритмията» от Учителя, а във втората част са музикалните текстове с думите на Олга Славчева. Включен е и «Пентаграм».
  2. 2. Ще се нареди всичко, щом Бог съизволява Изправихме се край гората и зачакахме. Душата ми бе изпълнена с радост и някаква особена тревога. Най-после те приближиха. Напред вървяха момичета и момчета с раници на гърба. След тях вървеше една по-сплотена и голяма група, в която видях Учителя, Който вървеше, заобиколен от мъже и жени. Когато се изравниха с нас, сърцето ми плахо трепна. Нима Той щеше да отмине без да ме погледне? В същия миг Той обърна към мен глава и като ме погледна, вдигна пръв ръка за поздрав. Илка ме дръпна за ръката и каза: «Ела!», като сама изтича и целуна на Учителят ръка. Аз също отидох при Него и, не съзнавайки присъствието на много хора, аз Му казах: - Тъй много исках да дойда при Вас да Ви благодаря, но... - Нищо - каза Той, - всичко ще се нареди. В това време видях как спря сериозен поглед върху Сийка. Илка я хвана за ръката и й пошепна нещо. Тогава Сийчето се приближи и Му целуна ръката, а след нея - Пепо и Дани. - Тъй бих искала да дойда при Вас - продължих тихо аз, - но не само когато имаме нужда... а той все не може да... - не довърших мисълта си аз. - Ще се нареди всичко - повтори Той, и като вдигна ръка за поздрав, тръгна заедно със съпровождащата Го група. А в моята душа стана светло, просторно, красиво. Вечерта разправихме на Жорж за случайната среща, която имахме през деня. Той ме погледна и каза: - Прощавай, Анни, че още не съм си изпълнил обещанието да отидем при Него, но нали и аз съм все зает с работа... - Нищо, Жорж, всичко ще се нареди - повторих като ехо думите на Учителя аз. А никак и не подозирах в какъв критичен момент ще се нареди Жорж да отиде при Него...
  3. IV. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ Невена Неделчева. Превъзмогване. Роман. София, (откъси) 1. Как се домогва човек до идеята за Бога Майко моя, много пъти вече ходя на планината и отивам все на оная позната вече мене поляна. Веднъж заварих там няколко души, но Учителят Го нямаше. Стоях далеч и не се приближих. Но няколко пъти и Той - Учителят, беше там, но аз пак не се приближих при тях, а гледах и наблюдавах всичко отдалеч, защото се боях да не би всичко онова красиво и възвишено, което имах в душата си, да се изпари при вида на реалността, която може би и между тях съществува. Но така, отдалеч, скрит между храстите, аз им се радвам, когато ги виждам, и душата ми пее наедно с тях, когато те пеят. И тогава не мисля за Мери - и се чувствувам тъй добре. Наистина, тя е свободна. Веднъж видях, че всички се бяха събрали около Мъдреца и когато се бяха превърнали на зрение и слух, за това, което може би им говореше, аз тихичко излязох от храстите и седнах на един камък до тях. Слънцето грееше и от време на време подухваше вятър. Но в душата ми бе тъмно, а сърцето ми бе изпълнено с мъка. Полека-лека до слуха ми почнаха да достигат словата на Учителя, отначало откъслечни, а после изцяло. Неговият глас бе тих, но достигаше надалече. Извадих бележника си и почнах да записвам думите Му. Той говореше: «Когато хората се натъкват на големи противоречия и страдания, те започват да търсят някакъв изход от положението, в което се намират, докато неусетно се домогнат до идеята за Бога. Това показва, че Божествените идеи от подсъзнанието на човека слизат в съзнанието. Така се създава светът на идеалистично- то течение и хората започват да възприемат Божествените идеи. Когато в хората се яви готовност да възприемат Божествените идеи, ражда се идеализъм.» Аз слушах, слушах и ми се струваше, че най-после намерих това, което съм търсил в душата си цял живот. Този Учител говореше за идеализъм, за Божественост и синината на небето, красотата на върховете и светлината на Слънцето идваха сякаш да допълнят думите му, говорейки за невидимата мощна ръка, която ги бе създала. Там нямаше суетата на цивилизацията и гордостта на човеците от създадените градове и култури - там бе непосредствената красива природа, която говореше за Великия Създател на Вселената. Наистина, сякаш няма по-сгодно място да се говори за великите идеи, за Първопричината, освен на планината, където всичко непосредствено говори на човешката душа.
  4. Посвещение за Духът и идеята за Бога 1. Духът ражда идеята. За да бъде една идея вярна, тя трябва да се разглежда в Божествения свят като Принцип, в Духовният свят - като Закон, а във физическият свят - като явление или факт. Идеята за Бога преминава през всички светове и ги съгражда чрез нейната сила. 2. В Божественият свят, идеята е точка, в Духовния свят идеята е кръг, а на физическия свят този кръг се разстваря и чрез дължината му се образува триъгълника, чийто катети и хипотенуза са чувства, мисли и воля. Духът съпровожда идеята при нейното слизане надолу от Божествения свят във физическия свят. Без Духът идеята няма живот и не може да се прояви и реализира, защото силата е в Духът. 3. Духът Божий - това е Светлина за света на Любовта. Духът Христов - това е Виделина за света на Мъдростта. Духът Господен - това е Силата за света на Истината. 4. Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Бог в своето Битие е Дух, а Духът е изявление на Бога. Духът е създал живота, внесъл е същинския живот на Божественото начало. Само човешката душа може да го изяви. 5. Плодът на Духа е Любовта. Докато не дойдете в съприкосновение с Духът, докато не се храните с неговия плод - Любовта, не може да влезете в истинския живот и човек не може да се домогне до тайните на Царството Божие. Само човешката душа има съприкосновени е с Духът. 6. А Царството Божие е Мир и Радост и Веселие на човешката душа в Божия Дух, в Духът Христов и в Духът Господен. Само човешката душа има пряко общение с Духът и чрез душата имаме понятие за Духът, като Сила и Живот. 7. Духът като Принцип се проявява в Божествения свят като Първична, възраждаща се Сила. Духът като Закон се проявява в Духовния свят като Организирана Сила. Духът като факт се проявява във физическия свят като Реализирана Сила. 8. Един е Духът, множество са проявите му на разнообразие. Една е Любовта, като свят, в който живее Духът. Плодът на Духът е Любовта, като свръзка на съвършенство. Любовта е свръзка, връзка на съвършенство, чрез която слиза и идва Духът през всички светове - Любовта, Мъдростта, Истината. 9. Любовта преминава като връзка на съвършенство през всички светове, като във всеки свят има свое име и свое проявление . Но тя по същество е една и съща навсякъде, но проявленията й са различни. Затова Любовта е Сила, слизаща сила в нея от Духът. Духът е този, който носи Живот и Сила от света на Истината, минава през нея и слиза в Словото. А човек чрез Словото Божие може да сe добере до Истината на Живота. Из Словото на Учителя Петър Дънов. Съставил: Вергилий Кръстев 3 юли 2002 год. 18 - 18.45часа София
  5. 14. ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ Да се прослави Бог в Бялото Братство! И да се прославят Белите Братя в Божията Любов! Свърши се една малка работа. Драги братя и сестри, По случай 23 години от заминаването на нашия обичен Учител, реших да споделя своите размишления върху горните две епохални класически мисли, казани два-три дни преди заминаването на Учителя. Да се прослави Бог! Една мисъл, състояща се само от четири думи, илюстрира дейността на един цял живот. Тази е дейността на нашия обичен, велик Учител. Целият Негов живот във всички посоки и направления се свеждаше към една единствена цел, към едно единствено съкровено желание, движени от една единствена Любов - да се прослави Бог! Една светла, красива нишка пъстреше Неговото дело - работа за Слава Божия. Кое е Бялото Братство, всички знаем. Радваме се, че в целия свят има светли, добри, честни, справедливи, вярващи, любещи души, които работят и служат на Господа в едно Братство и под едно име - Бели братя. Всеки, който работи от името на Бога и с неговата любов с радост приемаме за наш брат. Каква по-голяма радост за човека от тази, да знае, че не е сам на земята. В момент, когато човек се чувствува съвършено сам на земята, изоставен от всички, някъде далеч в света, зад гори и планини, зад реки, морета и океани, стои един човек, подобен на тебе, дълбоко замислен и съсредоточен, търси път, начин, как да ти помогне, да ти докаже, че не си сам... Отдалече някъде той ти подава своята ръка и в името на онази Любов, която и за двамата представя един и същ импулс, един и същ стремеж и идеал в живота. За това Бяло Братство ни говори Учителят, към тези Бели братя ни насочваше. Много, много пъти сме повтаряли и ще повтаряме думите: „Да се прослави Бог." Чрез какво да се прослави? Чрез Словото, чрез онова Слово, с което създаде Небето - с безброй слънца и планети, с безброй звезди и съзвездия и земята, с всичко онова, което пълзи и лази, плува и хвърка, движи се и ходи по нея. Чрез какво да се прослави Бог? Чрез същото Слово, чрез което изяви живота не само на земята, но навсякъде, дето Словото проникна. За Словото Божие няма предели, няма граници, нито ограничения. Цялата Вселена, целият Космос го възприемат и Му се подчиняват. Казано е: В начало бе Словото. И Словото бе у Бога. И Словото бе Бог. Следователно, Словото, което твори и създава, не може да работи с полувеличини, с полутворби. Значи, тук да има живот, а там да няма. Или днес ще създам едно нещо тук, а утре или след години и векове е създал същото нещо другаде, и на второ или на трето място. Така работи и твори човекът, чийто замах и чиито възможности са ограничени. Не, Бог работи с неизмерим замах, с неизчерпаеми възможности. Ето защо, в който момент чрез Словото се изяви и животът, той се изяви едновременно навсякъде - по цялата вселена. В един момент се изяви животът навсякъде, по всички слънца и планети трепна великият живот. Кой бе този момент, не знаем. Какви са многобройните форми на живот, при какви разнообразни условия живеят и се развиват, и това не знаем. Обаче смело, положително, категорично ние, малките Божии творения твърдим - живот съществува навсякъде, в знайни и незнайни за нас светове. Какво от това, че днес не знаем много неща? Това, което днес не знаем, утре ще го знаем. Знаем с положителност, че сме Божии създания, създадени пак чрез мощното Слово Божие... И направи Бог човека в шестия ден по образ и подобие свое с велик замисъл, с ненадмината по красота форма, по свой оригинален план и като го разгледа, пристъпи към последната работа на този ден - вдъхна в него дихание на живот, и човекът стана Жива Душа. И нарече този човек храм Божи - храм неръкотворен, създаден от Бога по известни закони и сили, каквито само Великото Битие познава, разбира и прилага. И въведе Бог човека - венец на Творението - в необятния свят, там да расте, да се развива и да учи. Казано е: В седмия ден Бог си почина от своите дела, а ние казваме: премина Бог от една работа в друга, за която нищо не е казано, но която се открива в микроскопически мащаб за ония, които имат очи да гледат и уши да чуват. И до днес още големи философи, учени, лекари и хирурзи от различни величини стоят пред този малък човек с перо и хартия, с различни инструменти, игли и спринцовки, описват го, пипат го от различни страни, изучават го най- щателно и в края на краищата застават в учудване, в недоумение и казват: Чудно, странно и велико е това последно видимо за всички хора творение - човек, което заслужава поклон, слава и хвала на Онзи, Който го е създал. Колкото по- недостъпен е този човек за подобните си, толкова е по-велик и неизчерпаем. Може би за това е казано в Свещената книга: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него." Тука всеки човек ще научи, какво представлява жертвата, какво изисква законът на жертвата от човека. „Всичко чрез Него стана. И което е станало, нищо без него не стана." Питам се - кое е това всичко? - Словото Божие. И нищо в необятния свят не е станало без Словото. В Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. В заключение на казаното от Учителя: Да се прослави Бог и ние, малките човеци, поддържаме думите му. И наистина, да се прослави Бог именно чрез Словото - чрез това велико, мощно, необятно, неизчерпаемо Слово, което създава всичко видимо и невидимо в света. Какво по-голямо е това, което човешкото око вижда в света? Какво по-голямо има в света от това, за което всички говорят? Това е, което хората наричат Великото Голямо. Говори ли се за Великото Голямо, неизбежно следват думите Великото Малко. Сега спирам вниманието на моята естествено явила се мисъл за Великото Малко. Последната мисъл, казана от Учителя ден-два преди Неговото заминаване, бе следната. „Свърши се една малка работа." Каква ли е тази малка работа? За големите, за великите работи всеки може да говори, защото и да не се разбират, всеки поне ги вижда. За малките, микроскопически работи въпросът е друг. Там се изисква специално око, там се искат необходими инструменти, микроскопи и т.н. „Свърши се една малка работа." В така изказаната мисъл от Учителя се вижда за многократен път едно от качествата на Неговата същина - великото смирение. Той не каза „Аз свърших", нито „Свърших", но каза „Свърши се", като че други някои свършиха тази малка работа. Въпреки това ние знаем кой я свърши, но не знаем коя е тази малка работа. Всички ние видяхме, чухме и разбрахме за Кого и какво работи Учителят цели 50 години, но тази работа е видима, грандиозна, не е малка. Той предаде Словото Божие на цялото човечество във вид на беседи, и то много - стотици и хиляди беседи. Колкото и грандиозна да беше тази работа, сегашното човечество малко надникна в нея, но бъдещето няма да я отмине. То ще заговори за тази работа с висок непоколебим глас. От години насам мисля, искам да разбера, коя е тази малка работа, когато Учителят не престана да работи със Словото и до последните дни на своя земен живот. С това Слово Той откриваше велики закони на Битието, чрез които свързваше Великото голямо с Великото малко в една същност. Със същото това Слово Учителят работи и в областта на Великото малко и свърши тази малка работа, която и до днес ни занимава. Той направи една малка, безболезнена, от никого невидима операция на малкото човешко сърце, за да даде път на Божественото начало в човека, да го нагоди да възприема новата светлина, да тръгне към новия път на Истината и свободата. Той отвори човешкото сърце, очисти го от наслояванията, на миналото, от утайките на стария живот и внесе в него струя на чист, свеж въздух, да го обнови и да помни, че някога, в далечното минало Бог вдъхна в него същата струя на нов живот, и той стана жива душа. Божественото начало и днес продължава да се влива в човешкото сърце, да му дава нови и все по-добри условия, да го смекчи и от каменно да го превърне в плътско, обещано му от векове и хилядилетия. Казано е в Свещената книга - „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново, плътско." Той внесе в това сърце есенцията на Словото, онзи жизнен елексир, който повдига, оживява и възкресява човека. Очистено, човешкото сърце, то заработва правилно и изпраща чиста кръв по целия организъм. Мозъкът възприема новата мисъл, а волята - нов възходящ импулс, с нов ритъм, и стремеж към велики дела и прояви. Този е моделът на новия човек. „Свърши се една малка работа." Това са думите, които последни прозвучаха през устата на Учителя, на човек, който се прощаваше с този свят и който искаше с тях да се скрие, като най-малкият брат на човечеството, който не е свършил почти нищо. Не, светът и цялото пространство, крие в себе си апарати, които стократно увеличават малките величини. И ето, пред нас се очерта не най- малкият брат, но Великият - Новият човек, който не говори за себе си, но живее и работи в духа на Новото, на безсмъртното, което живее и работи в този дух. Много, много пъти сме чували от устата на нашия обичен Учител думите: „Иде време и сега е, когато Словото Божие се предава не чрез проповеди, но чрез дела. Само онзи може да говори за новия човек, който сам е модел, пример и образец на новия човек, носител на новото." Днес всички знаем, че когато тръбите на водната инсталация се запушат или прекъснат някъде, в дома настава авария. Същото се случва, когато в електрическата инсталация се скъсат жици или става някакво подпушване. Какво ще стане с човека, ако в неговото сърце стане някакво подпушване или прекъсване дейността на един само или на няколко от съдовете, които работят в това сърце и тласкат кръвта към главата и към крайниците на целия организъм? Тогава аварията е по-страшна, вече не само за целия дом, но и за близките на същия дом. Ето защо трябваше да дойде на земята най-малкият брат на човечеството, да помогне на неговото сърце, да го очисти и освободи от онова нежелано низше човешко естество, което от векове зае мястото на Божественото начало в човека и запуши в него пътя към Светлината и простора, към истината и свободата. На времето си Христос каза: Аз дойдох на земята да дам живот на човечеството и то преизобилно. Учителят пък казва: Свърши се една малка работа. Затова дойдох на земята. Той дойде и работи още и за слава Божия, да се прослави Бог на земята. „Да се прослави Бог в Бялото братство." И „Свърши се една малка работа"... Тия две мисли, казани в един от последните дни преди заминаването на Учителя, представляват за нас едно малко откровение за неговата работа през 50-60-те години на неговия живот - работа, свършена с пълно безкористие, отговорност и любов. Казано е в Свещената книга за Бога, който се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си." Бог поиска от човека най-малкото, да го обработи и подготви за нови дни, за нови времена, за новата, истинска култура, за новата епоха - епохата на Любовта. Христос казва: „Аз дойдох на земята да дам живот на човека, и то преизобилно." Да, Христос дойде на земята да влее нов живот в човешкото сърце - живот на Божията Любов. Учителят дойде на земята да отвори човешкото сърце, за да го очисти от утайките и наслояванията, за да потече в него струята на новия живот, есенцията и елексира на Словото Божие, които ще го изпълнят с Любовта, която ражда живота, с Истината, която носи свободата и с Мъдростта, която ще внесе в него Великата разумност на живота. Така изчистено и обновено, сърцето на човека ще бъде готово за новите условия, за новия живот. Днес мнозина, събрани в памет на нашия обичен Учител, със сърца чисти и пълни с Любов, изпяваме гласно или тихо в себе си песента, пак за човешкото сърце и за живота, който тече в него, която песен започва с думите, с които Бог се е обърнал към човека: „Сине мой, пази живота свой, скритият в него дар..."
  6. 1. Първи Аркан: ОЗИРИС - МАГЪТ Първият Аркан е наречен Магът, който е символ на волята, на принципа на действието. Има числото 1 и буквата А. Магът е също символ на Мисълта, която е начало на всички неща. От Мисълта на Божеството се създава всичко. Това е първият херметичен Принцип. Първата картина е наречена още Озирис. Тя представя най-възвишения Бог, Безкрайния и Вечния, Неизговоримия, никога изцяло разбран. Картината представя един мъж в облекло на маг, т.е. познаващ Вечните закони и владеещ ги - това е един всезнаещ. Той е прав. Това е положение на волята, готова да се прояви в действие. Неговата мантия е бяла — символ на чистота, на първоначалната или придобитата чистота. Неговото чело е опасано с един златен кръг —златото означава светлината, а кръгът е изображение на Вечността. Дясната му ръка държи един скиптър (жезъл) от злато, символ на творческия ум и се издига към Небето, което е знак на стремеж към науката, към Мъдростта и към силата. Лявата му ръка сочи с показалец към Земята за да означи, че иска да владее, да господства над материалния свят. Този двоен жест още изразява, че човешката воля трябва да отразява тук долу на земята Божествената Воля, за да произвежда доброто и да пречи на злото. Този жест на ръцете показва още, че Той заповядва на Небето и осъществява на Земята. Така Той е олицетворение на великото първоначално Божество - Създателят на всичко, от Когото всичко е произлязло и към Когото всичко пак ще се върне, Чиято ръка достига навсякъде, Чието око вижда всичко, Чието ухо чува всичко, Който е Всемогъщ и Вездесъщ. Той е също великият Законодател: в своята Мъдрост Той е установил законите, които владеят и запазват сътвореното. Духове, хора, елементи, природни сили, всичко живеещо и всичко умряло Му е подвластно. Пред Него, върху един кубичен камък, има четири предмета, които са четири символа: един жезъл, една чаша, един меч и една монета. Те символизират много неща. Кубическият камък символизира триизмерното пространство, което Магът владее и заповядва с нещата, поставени върху кубическия камък. Тези четири символа са четири части на човешкото тяло, които Магът владее до съвършенство. Жезълът символизира главата, в която се създават мислите. Чашата представя ритмичната система, получаващите и даващите гърди, където е човешкото сърце. Мечът, който променя съдбите на държавите сочи стомаха, който преработва приетата храна. А монетата сочи половите органи, които създават новото поколение. В държавния организъм пък те съответно представят: жезълът - умствените творци, учени, поети, художници, откриватели и пр. Чашата представя стопановедите, претворителите на благата, ножът представя военните, чрез които животът на народите получава други форми. Монетата представя създаващите, раждащите, простия народ, който има много деца и чрез който другите съсловия се допълват. Жезълът, който Магът държи в ръката си е символ на творческия Ум. на Мисълта и се издига към Небето в знак на стремеж към науката, към Мъдростта, към силата. Чашата е символ на сърцето, на желанията, на любовните страсти, които носят щастие или нещастие в зависимост от това, дали ние сме техни господари или роби. Мечът е символ на труда, който произвежда различните произведения, борбите срещу пречките и изпитанията, които трябва да преодолеем и преминем. Монетата, която е кръгла и златна, е символ на осъществените стремежи, на изпълненото дело, на силата, мощта, завоювана със силата на волята. Този Аркан представя в Божествения свят Абсолютното Битие, което съдържа и откъдето се излъчват безкрайните възможности. Това е Озирис на египетските Мистерии, който е Великото Едно, от Което са произлезли безкрайните редици числа. Той Сам обаче не произлиза от никого, а е вечно съществуващ. От Него са произлезли всички същества и хората. И нашият дух е произлязъл от Него и е Божествен по произход. Той има всички качества на Божеството, както капката вода има качествата на великата водна маса. Но макар че още човешкият дух спи, той трябва да стане владетел на тялото с неговите нужди, на душата с нейните желания и копнежи, а над всичко в нас трябва да доминира Божественото, което ще ни направи богове. Защото има много богове, но само Един е Творец и Пазител. Неговите Деца споделят Неговата природа, Неговата същност - това са Знаещите. В умствения свят този Аркан представя Единицата, Началото, Основата, синтезът на числата и Волята, която е начало на всяко действие. Във физическия свят този Аркан представя човека, относителното същество, синтез на проявите на живота, призван да се издигне чрез едно вечно разширение в концентрични сфери на Абсолютното. В хороскопа този Аркан съответства на здравата воля и на вярата в самия себе си, ръководени от Разума и на любовта към справедливостта. Те ще заведат човека до целта, която иска да постигне и ще го запазят от опасностите по Пътя.
×