Търсене във форума

Новото учение. 181 В Новото учение всички трябва да бъдат чисти и никой не трябва да става причина да оцапа другиго. То е идеалното Божията Любов. 182 За Божията Любов няма „Не може"! Истина. Добродетел. Правда. 183 Север - Истина. Юг - Добродетел. Изток - Правда. Истината е всякога студена, топлината и е отвътре, а на Добродетелта топлината е отвънка. На Правдата острието е отвънка, а Любовта - отвътре. Сърцето и умът. 184 Сърцето като изстине, на лед става. Умът като се сгорещи - буря образува. Сърцето трябва да бъде топло, а умът - светъл. Любовта. 185 Само Любовта прави малките неща велики! Любовта. 186 Любовта е сърце за този, който я разбира, а копие за този, който си играе с нея - пробожда го. 4.III.1922 г. Доброто. 187 Няма по-силно от Доброто! Любов. 188 Всяко нещо, което се прави без Любов, е престъпно! 6.III.1922 г. Любовта. 189 Любовта всякога дава, а не взема. Бог. 190 Онзи, който люби Господа, всичко каквото му се случи, ще се обърне на Добро. То е познание на Бога. Истинска обич. 191 Само слънцето обича хората без двоумение. Добро. Любов. Дух. 192 Доброто е плод на Любовта, Любовта е плод на Духа, а Духът е изявление на Бога. 9.III.1922 г. Хората. Бог. 193 Големите работи са за хората, а най- малките за Бога. 10.III.1922 г. философия. 194 Голяма философия се изисква от човека, да може да примири всичките противоречия в живота и да се издигне над тях. Общежитие. Пари. 195 В идеалното общежитие пари няма да има - услуга за услуга. Парите носят образа на човек, а услугата всякога носи образа на Любовта. 11.III.1922 г. Духовен живот. 196 Човек може рязко, изведнъж да се измени, ако той това иска и да започне духовен живот. А тази промяна може да дойде и естествено в живота му. Но все тя ще дойде по който и да е начин. 14.III.1922 г. Дисциплина. 197 Най-мъчното е човек да си наложи сам дисциплина. Но по-приятно е човек сам да се ограничи, отколкото другите да го ограничават отвън. Любов. 198 Когато дойде Любовта, страхът изчезва. Страданията. 199 Само страданията придават дълбочина на човека. А дълбочината показва съдържание на нещата. Обичта. 200 Когато човек обича някого, той обича и всичко, което той прави. Когато човек обича Бога, той обича и целия свят и се ползува от всичките блага на Бога по земята. 15.III.1922 г.

Съгласие. 161 Човек трябва да бъде в съгласие с Бога и със себе си. Любов. Ум. 162 Само Любовта може да смекчи нещата, а умът да им даде цена. Бог. 163 Бог е разхвърлил благата по целия свят и сега хората ги търсят. Уреждане 164 Нещата в живота се уреждат по-добре от само себе си, отколкото ако човек ги нарежда. Чистотата. 165 Чистотата, която човек има, не трябва с нищо да се подкупва. Божията Любов. 166 В пълната и съвършена Божия Любов расте и се развива сърцето. Мъдрост. 167 Във Великата и пълна Мъдрост на Бога се просвещава човешкия ум. Любов. Младост. 168 Който живее в Любовта, той е винаги млад. Любов 169 Ако Любовта не може да даде Мир на човека, тя не е Любов. 28.II.1922 г. Любов. 170 Любовта всякога оправя нещата. Тя е най- възвишеното и благородното в живота на човека. Истината. 171 Казването на Истината е една операция без упойка. Силният. 172 Силният е благороден, когато се въздържа. Знание. 173 Трябва знание, което облагородява, то е знание, придобито с Любов. А знание, придобито без Любов - то огрубява. Двата свята. 174 На физическото поле има индивидуализира- не, а в Духовния свят има сдружаване. 1.III.1922 г. Божествената Любов. 175 Един момент, изживян при извора на Божествената Любов, струва повече от 100 царски корони. Страданията. 176 Страданията на земята, то е най-великото нещо за човека, защото само те внасят дълбочина в характера и чувствата му. Страданията. 177 Щом човек разбере страданията, те ще го доведат до Истината. Страдание и Радост. 178 Страданията внасят повече влага, а радост- та - повече светлина в живота на човека Светлина. 179 Светлина значи присъствие на онези елементи, които разкриват природата. Чистота. 180 Човек в душата си трябва да бъде всякога абсолютно чист.

Хубавите неща. 141 Хубавите неща са редките неща. Животът 142 Животът на земята е сянка пред живота в Бога. Нещата на земята са нереални, те са като сън, пред живота в светлината на Бога. Чувства. 143 Чувствата на човека са чисти, когато са във възходяща степен. Погледът. 144 Най-красивият поглед е погледът, който гледа към Възвишеното. Разбиране. 145 Когато човек разбере своя живот, той разбира живота и на другите. 21.II.1922 г. Любовта. 146 На земята Любовта има две остриета - и е много приятна, и много горчива. Разбиране. 147 Може и без страдания в живота, когато има разбиране. Строгост. 148 Когато погледът на човек прониква в пространството, тогава се вижда строг. 12.II.1922 г. Ръцете. 149 Ръцете са създадени за работа. Езикът. 150 Езикът не трябва кости да троши, но рани да цери. Красота. 151 Красотата е облекло на Истината. Любовта. 152 Любовта трябва да се разбира и изучава, както се изучава природата, не само с едно цвете. 13.II.1922 г. Истинско знание. 153 Знае този, който може едновременно да се проектира и да живее в цялата Природа. Душата. 154 Човек трябва да пази душата си свободна! Добър. 155 Човек е добър, само трябва да разработи Доброто у себе си. 25.II.1922 г. Воля. 156 Воля има само добрият човек. Воля трябва само за Доброто. Еволюция. 157 Еволюцията се дължи на Божествения Дух, който се развива. Разсейване. 158 Човек се разсейва, ако едновременно го занимават две мисли. Да и не. 159 Човек трябва да бъде силен, да може да каже: Да и Не до принцип. То значи да имаш убеждение. Любов. 160 Любовта дава смисъл в живота. Без Любов животът няма смисъл.

Земята. 121 На земята всичко е преходно. 18.II.1922 г. Животът. Бог. 122 Когато намерим Бога в себе си, нашият живот ще бъде пълен. Божествената Любов. 123 Само нещата, които се вършат с Божествена Любов, те са без закон, те са чисти, те градят. Великата Любов. 124 Любовта на Бога е Велика, защото Той всякога помага на хората чрез хората, а сам остава скрит Любов. 125 Само дето Любовта живее, няма омраза. Страданията. 126 Страданията с Любов се издържат леко. 19.II.1922 г. Човек. Земята. Идеал. 127 Човек е човек, като има един идеал по-висок от земята. На земята всичко се мени и руши. Човек. 128 Човек трябва да постигне Божествената цел на своя живот. Любов. 129 Който люби и обича, той ползува най-първо себе си. Любов. 130 Човек, който люби, не трябва да бъде разсеян. Умът е необходим в Любовта. Любов. 131 В Любовта трябва да изчезне всяка форма. Любовта е нещо духовно. Тя няма допир с материята. Три свята. 132 В Божествения свят нещата се разрешават напълно. В Духовния свят - наполовина. Във физическия свят - никак. Любов. 133 Любовта е един вътрешен малък огън, който осмисля живота. Любов. 134 Когато човек има Любов, той може и сам да живее. Защото Бог е Любов, а дето е Бог, там е всичко. Вяра. Надежда. Любов. 135 Надеждата е физическият свят. Вярата е духовният свят. Любовта е Божественият свят. Любов. 136 Любовта седи в това, да вършим всичко като пред Бога. Затова тя е чиста. 20.II.1922 г. Животът. 137 Животът почва от служенето на Бога. Бог. Любов. 138 Само като влезем да живеем в закона на Любовта, ще познаем Бога. Убеждение. 139 Когато направиш нещо от убеждение, ти никога няма да поискаш да бъдеш платен. Убеждението е над всяка заплата. То е от Бога. Направим ли нещо за пари, то е от дявола. Истината. 140 Истината е в нас, а не отвън. Който веднъж разбере Истината, той я и прилага в живота си. Истината е от Бога.

Обич. 101 Човек може да обича и да не изрази Любовта си. Отвътре: 102 Човек се цапа отвътре, а не отвън. Грехът. 103 Човек трябва да има отвращение от греха! Божията Любов. 104 Когато човек живее чист живот, тогава може да почувствува Божията Любов. Себе си. 105 Ако човек иска да помогне на човечеството, нека изправи себе си. Любов. 106 Велико нещо е Любовта! Тя трябва да бъде великият закон, който да изпълня душата на човека. 13.ХI.1921 г. Характер. 107 Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, това е характер! Целувката. 108 Най-хубавата целувка е целувката на светлината. 21.I.1922 г. Целувката. 109 Единственото нещо, което ни целува без грях, то е Светлината. Любов. 110 Само Любовта може да издържа и най- противоречивите положения в живота. Мир. 111 Най-великото нещо за душата на човека, това е неговият Мир. Мирът е от Бога благословен. Добро и зло. 112 Доброто е вечно, а злото е конечно. 26.I.1922 г. Мисълта. 113 Мисълта е сила, може да се употреби и за Добро, и за зло. 31.I.1922 г. Опора. 114 Човек все трябва да има една опора, на която да се опира. 5.II.1922 г. Храната. 115 Най-идеалната храна, това са плодовете. Хармония. 116 Всичко в живота трябва да бъде хармония. Дисхармонията е нещо случайно. 5.II.1922 г. Грехът. 117 Грехът е като някоя раница, може някой да ти я снеме от гърба. 12.II.1922 г. Любов. 118 Всичко минава, само Любовта остава. Тя е вечна, тя надживява и човека. 13.II.1922 г. Човек. 119 Човек е достоен за името си, когато даде ход на Божественото у себе си. Близост. 120 Има физическа, умствена и духовна близост. Физическата - е близост на формите. Умствената - е близост на мислите. Духовната - е близост на душите.

Въпрос. 81 Онзи, който е направил окото, виждал ли е? Слабият. 82 Когато слабият чувствува, че е силен, той е жесток. Злото и доброто. 83 Злото е забраненото Добро. На Адам беше забранено едно добро. А Доброто е забраненото зло. Забраненото зло е познание на Доброто и злото. А забраненото Добро е познание на живота. Зло. 84 По същество зло в света не съществува. Добро. 85 Добро е само това, което засяга изпълнението Волята Божия на земята. Защото то служи за растежа на живота въобще и за благото на човека. Страдания. 86 Човек по някой път от страдания се подмладява. Страданията. 87 Страданията са само подбудители, да заставят Духа да работи. И да мисли човекът! Светът. 88 Блаженство е, когато човек се освободи от ограниченията на света. Душата. 89 Силата на душата седи в това, да може да си пробие път през материята. Божият план. 90 Във великия Божи план, в края на краищата всичко отива към Добро. Материята. 91 Човек се заблуждава само в материята. Там няма никакъв смисъл. Прощаването. 92 Прощаването не иде от човека, то произтича от Бога. Посторонните неща. 93 Човек трябва да се освободи от посторонните* неща, които само отвличат ума му, без да го ползват. Духовен обект. 94 Човек трябва да има вътрешен стимул, за да му е приятен живота. Писаните закони. 95 Засега законите са написани отвън, а за бъдеще моралните закони ще бъдат написани отвътре. Морал. 96 Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал. 11.IX.1921 г. В.Т. Любов. 97 Човек има характер, щом издържа на убежденията си, щом не изменя Любовта си. Не издържа ли на убежденията си, той изменя Любовта си. Характер. 98 Човек се познава само при изпитанията! 31.VIII.1921 г. В.Т. Молитва. 99 Молитвата е процес на чистене. Светът. 100 Най-фаталното нещо е човек да се стреми да угоди на света. 13. IX.1921 г ___________________________________________ Посторонен (руски) - страничен.

Искането. 61 Всякога искането трябва да има един обект. Гладът. 62 Има глад на тялото, има глад и на душата. Първото раздражава човека, второто го подига. Зло и добро. 63 Зло е туй, което събаря, а Добро е туй, което съгражда. Музика. 64 Музиката е равнодействуваща сила, която подига хората, уравновесява ги. 11.І.1922 г. Мисъл. Простор. 65 Ако искаш да заставиш човека да мисли, дай му простор. Смърт 66 Смъртта е най-малката единица от живота. Смърт 67 Смърт значи слизане, ограничение, тъмнина. Земята. 68 Земята е място, дето се събират и най- големите страдания, и най-големите блага. Добро. 69 Туй, което служи за спънка на хората, то е престъпление. Туй, което служи за Добро, то не е грях. Туй, което служи за тяхното повдигане, то е Добро. Добро. 70 Добро е, което унапредва* човечеството, а зло - което го спъва. Добро. 71 Грехът - това е забраненото Добро. А Доброто - това е забраненият грях. Съмнението. 72 Съмнението, това е една задача, която човек трябва да реши правилно. Сила. 73 Силен е този човек, който идейно вярва. Дали другите вярват, той не иска да знае. Моментално. 74 Спасението става изведнъж - щом човек реши да служи на Бога, но не се реализирва веднага. Но се реализирва през целия му живот. Любов. 75 В Любовта няма разлика. Сродната душа на този, когото ти обичаш и на онзи, когото не обичаш, горе еднакво се обичат. Морал. 76 Моралът е спрямо Бога. Отношенията ни към Бога е морал. Земята. 77 Земята без другият свят е затвор. Природата. 78 Нещата в природата са разхвърляни, по този начин тя иска да ни застави да мислим. Плачът. 79 Плачът носи живот. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче, прилича на пустиня, дето изворите са пресъхнали. Невидимите помагачи. 80 Човек, ако няма тази невидима закрила, мъчно може да се справи на земята сам. 20.I.1921 г. ___________________________________________ * „Унапредва" - от глагола „напредвам". Същото е с „мъдря се" - у мъдря се, „мълча" - умълча, „наследя" - унаследя и т.н. 3 6

Добродетел. 41 В омразата има сгъстяване, а в Добродетелта - разширение и простор. Добро. 42 Добрият човек навсякъде вижда всичко добро и умният - всичко умно, и само глупавият вижда всичко глупаво. Умният. 43 Глупавият и пръв да влезе, той ще стане последен. А умният и последен да влезе, той пръв ще стане. Животът 44 Животът е общото благо, към което всички се стремят. Жената и мъжът. 45 Жената е красива, когато е нежна. А мъжът е силен, когато е благороден. 25.XII.1921 г. Светът. 46 Умният човек живее в света, без светът да влиза в него. Истинският живот. 47 Човек трябва да живее не в тялото си, но в душата си. „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие." 4.І.1922 г. Опознаване. 48 Велика наука на живота е опознаването. Хората се опознават в страданията. 18.І.1922 г. Тайна. 49 Висшето всякога е една тайна за низшето. Сравнение. 50 Както търсим Светлината и слънцето, тъй трябва да търсим и Бога. 19.ХII.1921 г. Мъдрост. Любов. 51 В Мъдростта хората са слезли, а сега с Любовта трябва да почне възкачването. Любов. 52 Любовта е едно течение, което слиза от Бога и трябва да мине през нас, за да се очистим. Туй течение постоянно трябва да минава през нас, за да ни обнови. Любовта е едно вечно течение, постоянно минава и никога не свършва. Пътят. 53 Труден е пътят за възлизането на душата, но е приятен Път. И славен! Морал. 54 Човек трябва да е толкова морално издигнат, че да владее чувствата си. Опитът. 55 Опитът е необходим за глупавия човек. Само умният може да се ползува от опитностите на другите. Умният. 56 Умният изучава първо своя живот, а после почва да изучава живота на другите. А глупавият гледа какво правят другите. Добро. 57 Добро е туй, което дава добри последствия, а зло е туй, което дава лоши последствия. Искай. 58 Искай туй, което съвпада с желанието на душата ти. Ако твоето желание е желание на душата ти, изпълни го! Свобода. 59 Човек, който сам се ограничава, е по- свободен от този, който не се ограничава сам, но го ограничават отвън. Човек трябва да се ограничи, за да не го ограничават. Свобода. 60 Абсолютно свободен е само Бог.

Любов. 21 Най-велика е Любовта на Учителя. Най-предана е Любовта на ученика. Ученикът, 29.Х.1921 г. София Законите. 22 Който разбира законите на природата, по закона на Свободата приема Любовта. А който не ги разбира, по закона на необходимостта му се налага Мъдростта. 27.Х.1921 г. София Милост. 23 Само Милостта слиза долу, за да помага. 30.X.1921 г. София Любов. 24 Когато Любовта дойде, грехът престава. 6.ХІ.1921 г. София. Чистота. 25 Когато човек е чист, няма защо да лъже. 7.XI.1921 г. Любов. 26 В Любовта няма противоречия. Любов. 27 Любовта единствена зло не мисли 8.. XI.1921 г. За брака. 28 Сегашните бащи и майки търгуват с децата си, а то е най-лошото нещо. Всеки сам трябва да разреши този въпрос. Любов. 29 Това е Любов, да нямаш страх. 11.XI.1921 г. Чистота. Радост. 30 Когато всички души станат чисти, те всички ще бъдат радостни. 12.ХІ.1921 г. Мъж - жена. 31 На света има само един мъж и само една жена. Всички мъже представляват един мъж. И всички жени представляват една жена. Любов. 32 Всичко трябва да диша Любов. Велико нещо е Любовта! Животът. 33 Велик е животът! Безгранично е туй, което съдържа в себе си всички условия и възможности. А Вечно е, което съдържа всички краища и начала в себе си. 18.ХII.1921 г. Разбраното. 34 Не в писалката, а в написаното. Не е в написаното, а в разбраното. Любов. 35 Любовта носи на цветята живот, а на човека - Чистота. Доброто. 36 С краката отиваме към Доброто, с ръцете го правим, а с очите показваме посоката на Доброто. 20.XII.1921 г. Стремежът. 37 Най-великото в човешкия свят е стремежът към Бога. Прозрение. 38 Когато дойде прозрението у човека, тогава се изясняват много неща. Реалното. 39 Материалното е променливото, а Реалното е непроменливото. 22.ХII.1921 г. Светът. 40 Физическият свят за слабия е място на съблазън и изкушение, а за силния е място само за учение и подигане. 23.XII.1921 г.