Търсене във форума

4. ЗИМАТА СВЪРШИ. ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ И ВЪЗРАСТНАХА БУРЕНИТЕ И ЗАДУШИХА ЖИТНИТЕ КЛАСОВЕ ЗАБЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ 1. Аз заварих през 1967 г. едно разрушено т.н. Братство на последователите на Учителя Дънов, както и отвън, така и отвътре. Изгревът като селище го имаше, но това бяха дървени бараки, в които живееха хора, които бяха се определили в своя житейски път. И всеки един от тях трудно можеше да работи с другите. Обединяваше ги само спомена за живота им с Учителя Дънов. 2. Външното разрушение бе налице. Салонът бе иззет, одържавен от властите и заключен. По-късно бе превърнат в склад на телевизията. Съдебният процес през 1957/1958 г. бе преминал и онези, които бяха лежали в затвора - Борис Николов и Жечо Панайотов, бяха вече излезнали на свобода. И те в никакъв случай, дори и да искат, не биха могли да работят с онези, които ги вкараха в затвора за 4 години. 3. Заварих хора, които се бяха определили на групи и воюваха помежду си. Всеки нов и млад последовател на Учението, който идваше на Изгрева, го вкарваха в борбите и те изгаряха, и мнозина се разстроиха психически и отпаднаха, никому ненужни. 4. За мен те бяха ценни само за това, че бяха от Изгрева и пазеха материали или имаха спомени в главите си за времето на Школата на Учителя. И това именно направих - започнах да събирам техните спомени, снимки и материали. Работих напълно нелегално и те не ме предадоха само за това, защото осъзнаваха, че чрез мен щяха да имат историческа следа. Ако бяха ме предали, властите щяха да дойдат да направят обиск и щяха да унищожат всичко, събрано от мен. 5. Онези, които заварих и които бяха целували десницата на Учителя, не бяха готови да приемат младите, които идваха при тях. Те воюваха помежду си и ние като млади точно това заварихме. Така те ни отблъскваха. Не всеки можеше да издържи на битките, които се водеха. Мнозина от младите пострадаха. От 60 младежи останаха към 1999 г. няколко човека, но вече като служители на Черната ложа. Но аз успях да издържа. Бях определен за друга работа от Небето, която днес осъществявам. 6. Представеното писмо на Димитър Кочев до Борис Николов говори за много неща. Кочев е запознат с идеалните страни и висшия идеал на Учението. Но той не е запознат с другите окултни закони, които ръководят и направляват борбите между последователите на Учителя Дънов. И аз съм сигурен, че Борис Николов изобщо не е чел писмото му. Така аз го намерих захвърлено. А причината за разрушаването на Изгрева е описана в томовете на „Изгревът", от I до IX и всеки може да се запознае с тях и да си отговори на всички възникващи въпроси от писмото на Димитър Кочев. Вече има „Изгревът" и никой не може да каже, че не е чул, че не е видял и че не е чел. 7. Помествам това писмо, защото то описва един етап, през който преминават днес последователите на Учителя Дънов. Той е започнал от 1945 г. и завърши през 1990 г. След 1990 г. започна друг етап, в който се отпечатва „Изгревът" и оригиналното неиздавано Слово на Учителя под мое ръководство. Но вторият етап се отнася за програмата, която днес аз ръководя. Но не се отнася за останалите, които са още в първия етап. Но за всички останали, т.н. последователи на Учителя Дънов, които днес воюват срещу „Изгревът" и програмата, важи и ще важи още стотици години първият етап от 1945-1990 г. Те няма да могат да го преминат в никакъв случай. Само онези, които приемат „Изгревът" и го прочетат, чрез него ще да могат да преминат през пустинята на живота и да пресекат реката Йордан и да преминат в Ханаанската земя. А това са благоприятните условия на житейския път на човека. 8. Пътят на Школата е описан в „Изгревът". А пътят на ученика е даден чрез Словото на Учителя Дънов - Великия Учител на Вселената. Това са двете начала днес, утре и до веки веков, без които не може да се направи нито една крачка. Едните и мнозината ще останат да бродят в пустинята гладни и без светлина, а малцина ще намерят пътя на спасението - чрез „Изгревът" и чрез Словото на Учителя Дънов. 9. Борис Николов имаше един хубав израз за онези години на гонения и непрекъснати обиски от страна на властта, която се бе ожесточила срещу последователите на Учителя Дънов. Борис Николов казваше така: „Сега е зима. Всичко в природата спи. Природата почива. Когато дойде пролетта и се разтопят снеговете, тогава ще дойде и нашият ред да поникнем на земята и да се възродим отново." Това време дойде след 1990 г. Но поникнаха първо бурените и плевелите и задушиха всичко, дори и тук-там изкласилите житни класове. Бурените и тръните покриха всичко и затриха всичко. Житните класове бяха задушени и унищожени. Пълен провал за едните и пълен успех за представителите на Черната ложа. Зимата свърши. Пролетта дойде и възрастнаха бурените и задушиха житните класове в нивата! Аз не бях от онези житни класове, които ги задушиха и затриха. Аз съм от останалите зърна в хамбара, които стопанинът на дома Господен бе оставил за всеки случай да ги има на разположение. И аз бях длъжен да поникна, да възрастна като житен клас и да дам зърно преизобилно, когато му дойде времето! И аз бях длъжен да съхраня Словото, да го отпечатам в Оригинала му и да го оставя за следващите поколения българи и останалото човечество. И аз бях длъжен в житен сноп да събера онези единични класове, израстнали между бурените и тръните и да ги включа в библиотека „Житен клас" на поредицата на „Изгревът". И го направих. Въпреки съпротивата на бурените! И благодаря, че Стопанинът на Дома Господен избра именно мен! Амин! 11-12.12.1999 г. София.

3. ЗИМА Е. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА СПИ И ПОЧИВА Писмо до Борис Николов Драги брат Борис, Особеното положение, в което се намира Братството и по-специално неопределеността, неяснотата и неизвестността по отношение централното ръководство занимава мнозина братя, приятели и съмишленици. От известно време се явяват у мнозина надежди, стремежи и по-конкретни планове за уреждане на тази материя. Предлагат се всевъзможни варианти, като: - Плътно практическо съдействие на Симеонов или Антов с цел да се активизират някои дейности и уредят някои инициативи, независимо от симпатии или антипатии към тези лица. - Постъпки да се заменят тези двама с такива, ползващи се с по- благоприятно мнение всред Братството. - Постъпки да се уредят частични въпроси като този за салона на Изгрева и др. - Постъпки да се издействува разрешение от обществените власти за събор, който да реши висящи братски въпроси. - Усилия да се създаде временен инициативен комитет със задача да подработва всички братски въпроси до момента, когато обществените власти ще допуснат събор, конференция или по-широко съвещание на Братството за уреждане неговите дела. Активността по задвижване на такива замисли често не е съответно нито на познаването на въпросите, нито на компетентността или личните възможности. Обаче никой не е в състояние да промени това положение - всеки счита че може, има право и даже е достоен да задвижва замислите си. Нито логичен критерий, нито авторитетно указание, нито традиция (която липсва) са в състояние да дадат друго направление на инициативите. Братството е млада формация с определени идейни тенденции, оставени от Учителя, но с неоформена физиономия като общество и затова лутанията ще са неизбежни и значителни. В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси. Ако сериозните, носещите някаква отговорност пред Братството, съвестта си или пред Учителя, или пред Бога не изпълнят дълга си, а оставят други да уреждат братските дела, то естествено делата ще се придвижат така, както инициативните и активните свършат тази работа. Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо становище. Не свършиш ли лично ти тази работа, то други ще я свършат и разбира се по свое усмотрение и разбиране. Лично аз нямам определено становище какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение. Ако такова общобратско становище не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност. Считам за недопустимо и вредно да не се знае, вижда и чувства къде е главата, къде са краката и ръцете на един организъм. Ако Братството, разбира се, е или трябва да е такъв организъм. А ако разнообразието в представите на братята относно това, какво представлява или трябва да представлява Бялото Братство, е твърде голямо и пречи да се изработи що-годе обща представа - идея, то познаващите отговорностите си трябва да направят необходимото, за да се изработи такава представа, без която е немислима съзнателна дейност. Наблюденията ми сочат, че това разнообразие действително е огромно. Следователно тук предстои важна работа, която е независима от външните условия. Никой не може да ни пречи да избистрим и оформим представите си по какви пътища има в бъдеще да върви Братството... И от друга страна никакво извинение не можем да имаме, когато се явят благоприятни условия за работа, тогава да открием, че не сме наясно какво и как има да работим. Зимният сезон е именно за вътрешна работа. Имам желание, брат Борис, да се съгласувам с теб и ако зная позициите ти, то ще ги имам предвид винаги, защото зная цената на единомислието. Ако обаче ти нямаш оформено становище или пък не ти е възможно да го изнасяш, то естествено не ще мога да действам иначе, освен да следвам само собствените си мисли и разбирания или становището, което един сериозен или възможен за момента колектив би изработил. Нямам свои инициативи и не възнамерявам да се ангажирам с такива, обаче поддържам контакти, за да съм осведомен за онова, което става или може да стане в или за сметка на Братството. Ето това исках да споделя, брат Борис, та да можеш да имаш и моето мнение по тези въпроси. С братски поздрав, Д. Кочев 15.10.1967 г.