Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'България'.

Открити 10 резултата

  1. 170. ЗЛАТЕН ВЕК ЗА БЪЛГАРИЯ Веднъж на една беседа Учителят каза: „България сега е в своя златен век." Някои биха възразили: „Ето, ние сега сме във война. Не се радваме на особено благополучие, нито на големи територии. Не сме велика страна. Как може да сме в своя златен век?" За да ви стане ясно, ще ви припомня за древна Гърция. Нейният златен век не бе тогава, когато тя бе могъща държава, а тогава, когато роди Сократа, Платона, Аристотеля, които със своите идеи дадоха мощен тласък на човешката мисъл. България е майка на Новото Учение, което учение има да играе важна роля за повдигането на човечеството. Ето защо времето, през което Учителят се е родил и живял в България, е нейният златен век. Това бъдещите историци ще има да го проучават и изтъкват. /По сказките на Боян Боев -1948 година/
  2. 169. УЧИТЕЛЮ, ЗАЩО ИЗБРАХТЕ БЪЛГАРИЯ През есента на 1915 година посетих Учителя във Варна, в хотел „Лондон". По това време Учителят бе интерниран от София във Варна от тогавашния министър- председател, д-р Васил Радославов. Причината за интернирането бе тая, че Учителят бе казал, че Германия ще загуби войната и че съюзът ни с Германия води България към катастрофа. И действително така стана, както бе казал Учителят, но Радославов избяга, напусна България. Посетих Учителя в хотела и го попитах: „Учителю, защо вие избрахте България за център на Новото Учение и движение?" - „Защото в България има много планини", беше неговият отговор. Аз останах учуден, но въпреки това не запитах повече, защото зная, че Великите Учители говорят малко и кратко. И аз, след като следях беседите в продължение на много години, най-после намерих отговора. Понеже в Тибет, в най-високите планини на Азия, Хималаите има един духовен център, който се казва Агарта. Там хората нямат физически тела, защото не им са нужни, а имат само ефирни /етерни/ тела. Такъв един клон на Бялото Братство има в Рила и друг, трети клон - в Алпите. Знае се, че Всемирното Бяло Братство има три клона, три центъра на земята. То представлява една организация на напреднали и мощни същества, които владеят силите на природата, но които нямат физически тела. Ние тук, в България, не сме достойни да се наричаме членове на това Всемирно Братство, а се именуваме по- скромно: Ученици на Всемирното Бяло Братство, което значи, че ние се подготовляваме за бъдещи негови членове. /По сказките на брат Боев -1948 година/
  3. 62. Заминах на 2 юли 1928 г. за САЩ и се завърнах в България на 2 юли 1932 г Девет дни изтекоха неусетно и пристигнах на софийската гара, без да се сетя да съобщя на майка си за деня на пристигането ми. Наех такси и се понесох към дома. Но трудно намерих къщата ни. Младият ни квартал бе пораснал и мъчно можах да се ориентирам сред новите улици и сгради. Посрещна ме порасналия ми брат, когото оставих като момче с къси панталони, а сега той бе с брада и дълги панталони, доста променен. Влязох в любимия дом унесена, уморена, не уморена, а пребита от дългото пътуване с влака от Париж без да спя и почти без да се храня. Брат ми, изненадан и силно зарадван, се спусна у съседите да телефонира на майка ми за завръщането ми, а тя чула, че не съм пристигнала, а че съм починала. Благоразумният ми брат й предал прощалното писмо чак след като е получил второ известие от мен, че операцията е минала благополучно. Но тя, горката, в суматохата съвсем друго е разбрала. И ето, аз съм заспала моментално, като мъртва, тя пристигнала разтревожена в къщи, седнала край мен и търпеливо зачакала да се събудя. Междувременно повикали и сестра ми и зет ми, така цялото семейство стояли дълго и чакали. С вик и плач отварям очи и се хвърлям в обятията на любимата си майка. Пристигам на втори юли 1932 г., същата дата, на която бях отпътувала за Щатите в 1928 година. Първото нещо бе да ме заведат в Банкя на баня след дългото ми пътуване из прашния влак. Зет ми подкара своя фиат и полетяхме през узрелите ниви на софийското поле. Заскачах от радост. Въздухът бе напоен с аромата на хиляди билки и цветя. "България има парфюмиран, лек въздух! За този въздух съм копняла четири години!" - извиках възторжено и напълних отслабналите си дробове с тази безценна благодат - чудният български въздух! В Банкя едва не заспах в меката гальовна вода, която в миг отне умората ми. Възродих се бързо. Разбрах защо всички българи в Америка са носталгични и нещастни. С нищо не можеш да замениш чудния ни климат, красотата и обаянието на родния ландшафт Съчетание на меко заоблени планини с китни поля и долини. Отвсякъде лъха уют и свежест - примамва те българската природа! Затова и хората са здрави, бодри, жизнени и работоспособни. Затова и песента ни се носи като пряпорец на здрави души и омайва света. Ловешкият пансион отново отвори вратите си за мен, но този път да получи това, което бях натрупала като богатство в ума и душата си, с което обогатих стотици родни деца, жадни за знание и обич. Петте обещани години да бъда учителка, като се завърна от Америка, се изпълниха (1932-1937 г.).
  4. 61. Завръщане в България Пристигнаха настойниците ми и ги помолих да ми купят веднага билет за завръщане в България. Те изпълниха желанието ми и само няколко дни след операцията се намерих на палубата на "Маджестик", най-големия презокеански параход по това време. Пътувах с линията "Бялата звезда", та дори не докоснах багажа си. Още неизправена от операцията стоях на палубата на парахода, който потегли в 12 часа в полунощ. В шумотевицата загубих настойниците си и не се сбогувах с тях. Зашумяха водите на кея и изпращачите вземаха последното си сбогом с пътниците. Свиреше оркестър и се чуваха викове. Сърцето ми преливаше от радост, че се връщам отново в родината си. Дълго стоях на перилата на палубата, и чак когато се прибрах в каютата си и намерих там кутии шоколадови бонбони и картички за сбогуване, разбрах, че не само настойниците ми са дошли да ме изпратят, а и приятели, които не съм видяла. Но този параход бе толкова голям, че те не са могли да ме намерят При монотонния шум на моторите и люлеенето на парахода веднага се унесох в дълбок сън, за да се събудя почти по пладне на следния ден. Бях сама в каютата си и пътувах спокойно цели шест дни до Шербург. Лежах по цял ден на шезлонга слаба и изтощена, но морското слънце чистия въздух вливаха нови сили в слабото ми тяло. Отидох да лежа на горния етаж при задното кормило и спасителните лодки. Там двама английски моряци ми разправяха интересни истории из живота си по море. Слушах ги унесена, загледана в дългата бяла разпенена пътека зад парахода. При слизането от парахода дадоха на всички железопътните билети. Обаче, когато се качих на влака в Шербург и показах на кондуктора билетите си, той ми каза, че не са ми дали билет от Шербург до Берн. В купето седеше една възрастна жена сръбкиня, която пътуваше със същата линия и когато показа билетите си, кондукторът й каза същото нещо. В Париж ни посрещна представител от "Бялата звезда" и аз му казах, че не са ни дали билети до Берн. Той каза, че трябва да си купим нови билети. Аз се възмутих и му се заканих, че ще изложа линията като нечестна, ако веднага не ни достави билети, които сме си платили. На сутринта рано-рано той ни донесе билети от Париж до Берн. Сръбкинята бе особено доволна, защото това не са малко пари. Тя просто ликуваше.
  5. 50. Сказки за България "Като Вас ли са българките?", ме питаха някои. - "Много по-културни и издигнати от мен" - им отговарях. Какво бях аз? Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения живот, който тъй неочаквано ми се наложи! Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско село - всред зелени дървета червенеят покривите на варосани спретнати селски къщи. Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато запознавах американския народ с нея. Черният сукман е цвета на тъжната българка през дългото робство, а пъстрата престилка изразява жизнеността й и любовта й към багрите. Всяка къща е украсена с огнено мушкато - по прозорци и стълби аленеят нацъфтелите карамфили, обички, а най-много - мушкатото. Ех, Българийо, колко сълзи съм проляла за теб, да знаеш! С неудържима сила ме теглеше родината ми и чаках с нетърпение да свърша колежа и веднага да се върна. Четях и препрочитах писмата на майка си. Свидна и неповторима майко, да знаят всички как да ценят безкрайната ти любов, друг би бил света! Човек разбира цената на близките си, когато е далеч от тях. Близостта ни подценява и забравяме великата стойност на благата дума, на малката услуга с любов, на насърчителния поглед. Нямаше нито един българин в този град и глада ми да поговоря на родния си език никога не можеше да се уталожи. Ада говориш на своя език е органическа и психическа необходимост Целият ти бит, цялата ти психика е свързана с родния ти език. А българският език е най- естественият език в света. Той е открит и ясен като безоблачно небе, звънък и звучен като планински поток, но мощен и изразителен, завладяващ с риторичността си - език, създаден от хора силни, смели и добри. На този език се просвети цялото славянство, както и други близки народи. Той пръв пална искрата на будното съзнание в целия славянски род. Обичам го, защото на него прозвучаха и химните на родния ми баща, който майсторски го владееше и с патос ни четеше своята космична поема. Език на мъдростта и на величието, на който Великия Вселенски Дух избра да излее вечното си Слово. "Език на Духа" го нарече Той. Английският език, създаден от хора практични, се стреми към лаконичност, към малки сбити форми на речта, като е създал трудната за заучаване от чужденци идеоматика.
  6. 43. Занизаха се тъжни дни на носталгия по България Занизаха се тъжни дни на носталгия - дълбока и неизлечима, по-страшна от най-лошата болест, защото с нищо не може да се облекчи. Ма (съкратено от mam- английски) Търнър ме караше да й помагам с домакинската работа, да мия съдовете и кухнята и какво ли не още. Не можех да си представя по-скучен живот и след като си свършех работата в кухнята, сядах на стъпалата към задния двор и плачех. Съдбата на Козетка ми се видя по-лека от моята - тя поне беше сред свои сънародници, а на мен всичко и всички ми бяха чужди и далечни. Мис Търнър се държеше учителски с мен, малко ми говореше, а повече мълчеше. Сякаш тя самата не се чувстваше в родния си дом и не изглеждаше щастлива. Малкият парсънедж се оживяваше от младежите, които оставаха в къщи няколко дни. Предната част на къщата бе голяма веранда, обградена със сандъци нацъфтели петунии. Всеки ден наблюдавах с възхищение пъстрите колибри, като бръмбари с дълги тънки клюнчета, впити в петуниите. Кантон е малък град, с добре засенчени улици от големи широколистни дървета. Пред всички къщи има квадратна тревна площ, а в задния двор е цветната и зеленчукова градина. Американските градове си приличат. Всичко е разпределено по строго определен план. Център на града е търговския квартал, а край железопътната линия са къщите на бедното население. На най-хубавата, залесената част от града са богатите меншънс - големи, подобни на замъци в големите градове жилища с разкошни паркове и растения. На горния етаж са спалните, а долу е хола, кухнята и трапезарията.
  7. 5. България през XIX век. Културно и духовно съживяване на българския народ. Деветнадесети век, това е било столетие, когато в света, и специално за Европа, процесите на протичащия Ренесанс са раздвижили всички области на човешкото знание. Тогава са работили множество велики умове и бележити личности, като философи, богослови, ратници за нов живот и социални реформи - Имануел Кант, Иохан Песталоци, Георг Хегел, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Абрахам Линкълн, Джузепе Гарибалди, Шандор Петьофи, Йохан Гьоте и стотици други хора на науката, изкуството и техниката. За нашия страдащ и подтиснат български народ деветнадесетото столетие е показателно. След 500 годишното турско подтисничество и духовен гнет от гръцкото духовенство, народът намира сила и смелост да се надигне и противопостави на религиозните предразсъдъци и суеверия и започне борба за своята духовна политическа свобода. Това е било време, когато неграмотни гърци закупили митрополитски престоли, свещенически места и енории, движели въпросите на православната църква у нас, а политически работили за реализация нат. нар. "мегали идея" - да се погърчи цялото население на Балканския полуостров и в един момент да бъде обединено в една голяма гръцка държава, наследница на древна Елада и стара Византия. Гръцкото духовенство грабело от народа всичко ценно, но и унищожавало паметниците на българската култура. Те разрушават редица манастири, закриват Охридската архиепископия, горят стари български книги и ръкописи, прогонват българските калугери, свещеници и владици, извършват арести и побоища. Това духовно робство нанесло голямо поражение на българското самосъзнание. Интелигенцията, и то българската, говорела вече само на гръцки език. Паисий, със своята история (1762 г.) поставя началото на Възраждането по нашите земи. Това е едно дълбоко всеобхватно народно движение, което възстановява българското самосъзнание. За нейното разгръщане принос имат Софроний Врачански ("Неделник"), Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иларион Макариополски (начетен духовник, дипломат, смел борец) превръща борбата за църковна свобода в национално-политическа борба. Защитата на българския език, българската книга, българския род, българското име е борба за българско православие, борба за свободна България. Това е епоха на много още заслужили българи-будители и възрожденци, които дават своя принос: Васил Априлов, Марин Дринов, Любен Каравелов, Георги Раковски, братя Д. и К. Миладинови, Константин Фотинов, Петър Берон и храбрите борци за свободата на България: Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков, Панайот Хитов, Панайот Волов и др. В средата на XIX век идва на този свят и Учителят - Петър К. Дънов /1864 г./ В същия XIX век християнските църкви в света развивали усилена мисионерска дейност. Навсякъде са прониквали пратениците на различни църкви и църковни организации, които са провеждали своята апостолска дейност в името на "спасяване невярващите и езичниците". Тези апостоли на вярата буквално са работили за милиони човешки същества във всяко кътче на земята, където е имало изостанали в нравствено-духовно и просветно отношение. Това е станало причина Библията да се превърне в най-разпространената книга, преведена на хиляда и двеста езика. Навлезлите по нашите земи мисионери са намерили едно будно, но много изостанало във всяко отношение население. Това са били пратеници мисионери от евангелските и католическите църкви. Тези мисионери у нас имали различни цели. Евангелските мисионери сметнали, че първата тяхна работа, която се налагала е била да обучат хората на най-елементарните познания на хигиена и начин на живот: да се мият редовно, да си режат косите, да си готвят храната, да се обличат, да ги учат да четат и пишат. Показателно е писмото на Никола Т. Бояджиев от 1874 г., написано в Ямбол до пастир Д. Н. Фурнаджиев. Там той".. . намерил хората да спят на земята върху пръстта и влагата, да ядат седешком на земята с дебели дървени лъжици, които не всеки ден виждали вода за измиване, къщи с малки прозорци, с ниски тавани и врати... Една от първите ми работи бе (на Н. Бояджиев) да науча хората как да живеят, като разумни и възпитани хора..То й им показал как да си направят маси, кревати, да ядат прилично и хигиенично, да строят къщите си с по-високи тавани и да дават възможност на слънцето да прониква в жилищата им. Описаната тъжна картина от бита и живота на българския народ не е било изолирано явление. До започване на работата на евангелските мисии почти нищо не е било извършено за духовното повдигане на населението. Само в отделни селища са се откривали училища. Малко са били младите хора, получили някакво образование. Евангелските мисионери имали за цел да основават отделна евангелска църква, а само чрез просвета (отваряне на училища и преводи изучаване на книги) да организират движение за християнизиране на народа. Обаче, създаваните проблеми от гръцкото духовенство на евангелистите е повод те да се включат в борбата срещу него и да организират църкви в някои селища. Католическите мисионери, заставайки на страната на гръцкото духовенство, са предприели поход срещу българската книга и всичко българско. С победата на българската православна църква през 1870 г. и прогонването на гръцките фанариоти, кризата от липсата на подготвени българи духовници, увеличава домогванията на католиците. В тези тежки години Иларион Макариополски се обръща за помощ и получава такава само от евангелистите. Обаче, евангелските мисионери са виждали, че въпреки благоприятното решение на църковния въпрос, набързо ръкоположените български владици не предприемали реформи в църквата. Те са забранявали дори четенето на Евангелието на български език и навсякъде са въвеждали славянския език, които също оставал неразбран за народа. В политическо отношение, XIX век за българския народ е период на борба за свобода от турците, напрежението свързано с Кримската война, Руско-турската война и годините на създаване на нова, свободна България.
  8. 8. КАРТАТА НА БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ Когато отидох последния път при Него, нямаше много хора. Имаше само 2 сестри - тази, генерал Стоянова, беше изчезнал синът й и се вайкаше и питаше Учителя къде е и ще се върне ли. А синът й беше ликвидиран, Учителят знаеше това, но мълчеше и не искаше да й го каже. Щадеше я. Имаше карта в стаята и Учителят започна да ми показва на картата докъде са стигнали руснаците и откъде те ще минат. Друг няма около нас. Показва ми къде ще минат руснаците към България. После си събра картата и я прибра. Беше лятото и тогава руснаците се биеха срещу германците още на руска територия, не бяха ги изгонили от територията на СССР. Е, това бе важното. Показа картата на мен и после я сгъна и я прибра. Представяте ли си? И не след дълго руснаците влезнаха в България по пътя, показан от Учителя на картата пред мене в с. Мърчаево. Така че аз съм свидетел как Учителят им прокара пътя първо на картата и после ги доведе в България. На много хора не им харесва това, което извърши Учителят. Но това е Негово решение и това е Божията Воля. Та, руснаците и комунистите в България дойдоха с Неговото благословение. И с Неговото решение. На някои не им изнася това.
  9. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ Какво представлява България? - Тя е място, дето всичко расте добре. Българин значи човек наДуха. Сестра Ст. Русева разказа: „Дядо Благо попита Учителя за произхода на името „българи". Учителя каза: „Имало едно време едно царство, в което хората много обичали Господа и го наричали „харния Бог". И оттам другите нарекли хората от това царство „Богхари." От нея е произлязла думата „българи". Това царство е съществувало още преди потопа. * България се нуждае от искрени хора, които говорят истината. Само така ще се повдигне българският народ. Христос дойде между един народ, но Го разпнаха. Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи. Какво искат те? Да станат велик народ? Вашата земя е толкова голяма, колкото беше земята на евреите. Ако не слушате Господа, и от вас нищо няма да остане. Ако приемете великите Божии Закони - Любовта и Мъдростта - вие ще бъдете велик народ и държавата ви ще бъде по целия свят. Тогава ще царувате не чрез насилие, но чрез Божественото Учение, което ще излиза от вашите сърца. То навсякъде ще дава изобилно сладки, вкусни плодове. 22 юни, 1919 г. Следя и виждам, че преди 2000 години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат тия последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим?" Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако вие не сторите това, освен че няма да станете велики, но и ще изгубите много. Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете, кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртяно, нужни са много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е Христовото учение: да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате: Какъв спомен ще ви оставя?" - Ще ви завъртя колелото отляво към дясно; тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят и вие ще се повдигнете. 18януари, 1920 г. Горко на тия, които не се подчиняват на Духа, Който иде. Не мислете, че Слънцето може да измени нещата. Не мислете, че аз правя нещо. Божията Воля прави всичко в света... За българите настанаха най-благоприятните условия. Какво донесе Христос на човечеството? - Той донесе едно учение на любов и свобода, да направи всички хора вътрешно свободни. * Какво означава думата „българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин" разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия, то е значението на думата „българин". Като българин намери своя учител и кажи: „Великий Учителю на светлината, Ти ще бъдеш между нас и ще ни управляваш. " Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя Велик Учител, за да приложи неговото учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее. Спасението на България седи в това всички българи да се обърнат към Живия Господ, който държи съдбините на народите в Ръцете Си. Нека българите се обърнат към Бога и кажат: „На тебе, Господи, се кланяме, на Тебе уповаваме." * Българите трябва да бъдат истински християни, всеки да ги търси, както и до днес търсят цигулките, направени от Страдивариус и Амати. Вече 300 години от създаването им, но те не изгубиха своята цена. Ако вие минавате за майстори християни, след 300 години трябва и вашите цигулки да имат цената на тия на Стради-вариус. * Българинът, като работи на полето, трябва да носи две ризи и да се преоблича няколко пъти на ден след всяко изпотяване. Тогава ще бъде здрав. Бъклицата с вода да остави на слънце и да пие слънчева вода. * Ако приложите Новото Учение в България, ще има два пъти по-голямо изобилие от тая година. Ако очаквате на Бога, ще знаете, че всичко ще дойде отгоре. * Въпросът не е да бъдем силни, но трябва ние да бъдем умни. Като англичаните не можем да бъдем силни, но като тях можем да бъдем умни. Като англичаните не можем да имаме снаражения, нито флота, но можем да бъдем тъй честни като тях. Можем да бъдем още справедливи и добри. И тъй всеки българин трябва да бъде честен, справедлив, умен и добър. Кога? - Още сега. * Един народ може да се разруши, но може и да се създаде. Това е в ръцете на самия народ и в ръцете на неговите управници. Казвам: В света обаче трябва да има абсолютна справедливост. В България трябва да има идеална справедливост. * Англичаните се отличават с честност, германците - с трудолюбие, славяните - със самопожертвувание. И вие, като българи, трябва да имате за девиз - самопожертвувание. * Сега именно, в тая епоха, българският народ има условия да стане културен, да пречисти своите сили и да се укрепи вътрешно. Той не се нуждае от пари, защото земята му е богата. Той не се нуждае от чужди умове, защото умът е в него. Той не се нуждае от чужди сърца, да го топлят, защото животът е в него. Той не се нуждае от съветите на други да работи, защото по естество е работлив. Не отричам съдействието и на други умове и сърца, но на ония, които искрено го обичат. * Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, човек трябва да изяде 20 хапки и там да спре. Всяка хапка трябва да се дъвче 30 пъти. 21 януари 1923 г., София Сега Христос се обръща към онези, които приемат християнството по форма. Това не е достатъчно. При това християнство липсва нещо на човека. Какво липсва на българския народ да стане умен? Какво липсва на българския държавник да стане умен? Българите трябва да повярват в Бога на Любовта, на Мъдростта и на Истината. После те трябва да вярват в себе си. Те трябва да бъдат готови да чуят съветите, които им се дават. Само така ще подобрят живота си, да стане сносен. Не е възможно да задоволиш всички хора, да ги направиш щастливи. Не съм слънце да огрея всички. Колкото и да са добри желанията ми, аз не мога да огрея навсякъде. * Че и в България има гениални хора като Нютона, само че българските гениални хора са потенциални, а английският Нютон е кинетически. * Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство и ако те съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях. Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички. Това трябва да се отпечата в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. 21 ноември 1924 г., София Съвременното общество днес преживява своя материален живот. Българите за пример сега преживяват последните дни на своя материален живот. Германците, англичаните, американците също така преживяват своя материален живот, но след като го преживеят, имат умствена култура. Българите ще преживеят своя материален живот без да имат толкова интелектуална култура. В техния живот чувствата вземат надмощие. Те се намират в последните дни на своя астрален живот. Всеки един от вас минава през тия три категории живот. * Под думата „българин" се разбира една определена мярка. В невидимия свят има една определена мярка за българина, на която той трябва да отговаря. Например, като се каже българин, трябва да се знае колко сантиметра трябва да бъде висок, колко дълги трябва да бъдат пръстите му, какъв трябва да бъде носът му, колко косми трябва да има на главата, на брадата, на мустаците или на веждите си, колко дебели трябва да бъдат устните му, как трябва да бъдат устроени стомахът, дробовете, мозъкът, черепът му, всичко това като на тип е подробно определено. Като се каже англичанин или американец, и за тях всичко това е точно определено. Не само това, но известна е културата на всеки едного като тип отпреди хиляди години. * Ако взема да ви доказвам как е създаден човекът, трябва да имам ред картини, но това не е за една схоластична беседа. Във връзка с това аз казвам, че когато правя своите изследвания, за мене числата от 1 до 20 имат свой вътрешен смисъл. Например, когато кажа 166 см, аз имам вече един нормално развит на височина българин. Когато кажа 45 см, подразбирам широчина на гърдите му. Когато кажа 2!/2 или 3'/2 см, имам предвид широчината на неговия нос. Когато кажа 35 см, имам предвид неговото теме. Когато кажа 55 - 60 см, имам предвид окръжността на неговата глава. Когато кажа 14-15-16 см, имам предвид широчината на напречния разрез на главата му. Когато кажа 16-22 см, имам предвид диаметъра на главата му. Това са ред числа, които като съпоставим в известни съотношения, от тях изпъква целия строеж на човека, силите, които са работили върху него и т. н. На основание на същия закон по-дългобойното оръдие прави по-дълги линии, а по-късото прави по-къси линии. Следователно колкото едни линии са по-дълги, били те прави или кръгообразни, толкова и енергиите, които са работили върху тях са по-интензивни, по-интелигентни и по-разумни. От тук, колкото един организъм е по-сложен и по-добре устроен, туй е признак и за по-голяма разумност. Същото нещо ще забележите и по кожата на тялото, по квадратчетата по нея, по космите, по тяхната дължина и т. н. Всичко това определя разумността на човека. Защото колкото един човек е по-разумен, толкова и материята, с която работи, е по-префи-нена, по-деликатна; и колкото един човек е по-слаб по своята интелигентност, толкова и материята, с която работи, е по-груба. 21 март 1926 г., София Разните реки упражняват различно влияние върху нас; при това тия от тях, които текат към изток, имат едно влияние. Тия пък, които текат към запад, или към север, или към юг, имат съвсем друго влияние върху нас. Всички тия неща трябва да се съпоставят и като погледнете на бреговете на тия реки, ще знаете какви са хората. Ако погледнете на бреговете и видите, че те са ронливи и отвесни, това не препоръчва много хората покрай тия реки. Вземете Дунава например. Той е текъл едно време зад Букурещ и цялата тази равнина е все негова. Кои са причините, че той е изменил своето движение и постоянно подронва бреговете? Всички реки в България са с ронливи брегове. Защо е това? Това не казвам аз. Дуна-вът го казва. Дунавът пита: „Какво може да ми даде за в бъдеще България?" В българина е развито силно качеството да руши. Той трябва да превърне тази разрушителна сила в творческа, в съграждаща. И ако българинът съумее да я смекчи, от него велик човек ще стане. Защото киселините, които има българинът, може да се използуват само при благоприятни условия. Това обаче е едната страна само. Българинът е поставен при известни условия и той трябва да ги разбира, трябва да разбира тия динамически сили, които минават през него. Той трябва да разбира всички течения, които минават през България. Българите още не знаят, че и под тях живеят множество същества. * И ангелът казва сега на някои от вас, които не сте ходили в Египет: „Вземи детето и бягай в Египет!" Аз ви казвам сега в будно състояние: „Ти, детето и майката идете в Египет." А на тия, които са ходили вече там, казвам: „Ти, детето и майка му върнете се вече в израе-левата земя, там вашите братя ще ви посрещнат." От там, дето се кръстосват енергиите в човека, започва този кръстопът. Това е законът на великото съпоставяне на нещата. Не трябва да чакаме утрешния ден. Днешният ден е най-хубавият ден. Той е една нова епоха в живота ви. Туй, което е скрито в нас, е нещо велико. За него не трябва да чакаме утрешния ден. Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Днешният ден е ден на щастие. Той е денят на Слънцето. * Най-първо човек трябва да съгради най-благородното, най-възвишеното в себе си: да съгради най-възви-шени мисли и чувства в себе си, да стъпи на краката си, да стане морален човек. Само тогава всички хора, които живеят в Закона на съпоставянето, ще могат да се хванат ръка за ръка и да си помагат. * И сега аз бих желал всички вие да сте такива българи, че да направите бреговете на Дунава неронливи. Кога ще стане това? Аз ви казвам: Когато българският народ, когато всички учени хора в България изменят своя живот, и бреговете на Дунава ще се изменят. Бъдете верни на Божественото в себе си!... 11 април 1926 г., София Българският народ трябва да стане мек. Този народ не може да се повдигне с тази си грубост. Под думата „мек" не разбирам мекушав, но народ с едно благородно, отзивчиво сърце. Ако Бог поеме българския народ, това малко клонче, и го присади на една дивачка, той народ ще стане, но ако Бог не го присади, от него нищо няма да стане, а сега, че щяло да се разрешават социални въпроси, че трябвали пари, това са второстепенни въпроси. Един народ може да се размножава и да намалява, но ако не дойде разширение в съзнанието на хората, ако не дойде тази висша култура в него, от този народ нищо няма да остане. Ако обаче дойде това разширение в съзнанието, тази висша култура, както в един народ, така и в един индивид, това е една мощна сила, която твори, която внася елементи на съзнателен, на разумен живот. 19 май 1929 г., София Българи, отличавайте се с мъжественост, покажете, че сте смели! Бълг-ари - Българите са бели арийци. Те първи са излезли из рая и първи ще влезат. Бал-гари - българите са сладките хора на земята. Нали който яде сладко, го боли корема. Та който яде българите, все го боли корема. България - Бъл - гари - я - Бог дари я. * Сега какво мислят в България? Да дадат ли, каквото трябва, или ще изпъдят слугите Божии? Може да опитате и едното, и другото. Ако си дадат данта на Бога, ще бъдат велик народ, пък ако постъпят като евреите, и това ще опитат. И вие сте българи, нали? Българин значи човек на Духа. * Казвате: „Обществото не е разположено към нас." -От вас зависи това Ние носим благата на България. Ние носим благата на света. От нас зависи всичко. Благото е на наша страна. * Коя е причината за неуспехите на българите? Сектите ли съсипват България? Не, никога религиозните секти не са провалили един народ. Ако българите не успяват, причината за това е тяхната щедрост. В какво отношение са проявили те своята щедрост? - В пренасяне в жертва своите велики хора. Великите хора на един народ представляват неговите скъпоценности. Кога богатият човек пренася в жертва своите скъпоценности? -Когато закъса в работите си. Следователно, когато един народ закъса материално и морално, той принася в жертва своите велики хора. Няма народ в света, който, като е пожертвувал своите велики хора, да е придобил някакво благо. 19 октомври 1932 г., София Като изучавам себе си, своето тяло по форма и строеж, същевременно изучавам българина, формата на ръката ми е българска. Някои от движенията ми са български. И в говора и в речта си някога виждам българина. * Българите авиатори (има такива авиатори) могат да прелетят на длъж и на шир океана, без да кацнат. А те сега не могат да го минат без кацване. Но българите, с право е казано, са скъпи на триците и евтини на брашното. Нека си блъскат главите. * Всички се нуждаете от съществено знание. Толкова години ви говоря, толкова години вече изучавам българина и разбрах за какво е способен той. Българинът е трезв и голям философ. Той лесно се сгорещява и лесно изстива. Като те срещне, веднага се отваря и те приема като спасител. Слуша какво говориш и всичко одобрява. На другия ден го срещнеш, но вече малко охладнял, държи се резервирано. Казва: - Хубави са тези идеи, но... Той се страхува да не се подхлъзне. Седи и си мисли: - Ако приема тези идеи, може да пострадам. - Колкото можеш да пострадаш от слънчевите лъчи, толкова ще пострадаш и от моите идеи. - Много е патила моята глава. - От моите идеи глава не боли. - Могат ли да се приложат без пари? - Разбира се, могат. Утринно слово, 16януари 1938г., София, Изгрев Какво представя България? - Тя е място, дето всичко расте добре. Щом израстем, тогава можем да отидем в Русия, и във франция, и в Англия - навсякъде. Който иска да се научи правилно да расте, в България да дойде, българин да стане. И тъй, изучавайте изкуството правилно да растете. Сега, като българи, изучавайте изкуството правилно да растете. Това е благословението, което Бог е дал на българина. Ако научите добре това изкуство, всички останали изкуства лесно ще ви се отдадат. * Върху българския език отсега нататък трябва да се работи, докато стане свещен език. Когато един език стане свещен, Любовта в него се усилва и хората започват да се разбират. Като казвам „българския народ", разбирам българите. Според техните взаимни мисли и чувствувания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено положение - бъдещия им живот. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещето им. * Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските духовници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от тази мравка. 8 септември 1940 г., София Вие сте българи, но не знаете какво означава думата „българин". Първият елемент в тази дума е буквата „б", която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата „ъ", която означава товара, който българинът носи. Третият елемент - „л" означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент -„г" е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата „а", която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент - „р" показва, че като се хване за нещо, българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си. На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатическа доза надежда; в духовния свят той се нуждае от хомеопатическа доза вяра, а в Божествения свят - от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!" Като има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: „Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!" Какво означава думата Израил? Кои са елементите на Израил а? Израил е онзи, който излиза от рая, из-рая, а пък българин, който влиза в рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от рая. После ще станете българи, ще влезете в рая. Така се примиряват противоречията. Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив. Днес българите са щастливи, че им върнаха Добруджа. Цял празник е това. Досега българинът беше вън от рая, затова беше Израил. Сега стана българин. Значи той е вече в рая. Който влезе в рая всичко взима без война, по приятелски начин. Сега аз ви проповядвам върху вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от рая. Който е престанал да въздиша, той е в рая. Който въздиша е Израил; който не въздиша, е българин. * Щастието на човека седи в това да стане българин. Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи всички сте извън рая и отсега нататък трябва да влезете в рая, да станете българи. Засега първи вкарват в рая българите. - Как ги вкарват? - С камшик. Всеки човек, бил той германец, французин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е българин. Ако не може да се справи с мъчнотиитте си, не е българин. Какво представя българинът на физическия свят не е важно. Ние разглеждаме елементите на българина в духовния свят. От физическо гледище думата „българин", според някои, е произлязла от думата „булгур", което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все мнението си дава, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, кйто казва на камъните да станат, а те седят на местото си, той е Израил. Онзи, който казва на Добруджа да се върне и тя се връща, той е българин. Ако каже, и Добруджа не дойде, той е Израил. Аз взимам думата „българин" в смисъл на човек, роден от любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. * Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да вързва нещата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая - него можете да слушате. Защо? - Защото Бог го е кръстил. Името „българин" не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той носи вече това име. Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си: тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, които се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения, и сърце, което се ръководи от любовта и работи без никакви ограничения. Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята, между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин. * Казано е в писанието: „Ако баща ви и майка ви забравят за вас, Аз ще си спомня." На друго място е казано: „Написах ви на дланта си." Като погледне към дланта си Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: „Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта. Сега аз говоря за онези българи, които са в Божествения свят. Има българи и в духовния свят. Когато се намирате в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към българите от духовния свят, те ще ви помогнат. Ако и те не могат да ви помогнат, обърнете се към българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е верно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е верно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение. * „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето. Каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Какво ще вържете на земята? Ще вържете вашето безверие, безнадеждие и безлюбие на земята, за да бъдат вързани и на небето. Какво трябва да развържете на земята? Развържете вярата, надеждата и любовта на земята, за да бъдат развързани и на небето. Пожелавам ви сега като българи да бъдете образец на всички народи. Какво представят българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които се отказаха да присъстват на царската вечеря, под различни предлози: че си купили ниви и ги засели, че воловите си опитвали, че се женили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: „Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи да ги облека в нови премени, да седнат с мене заедно на трапезата." Това са българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са за злото - не го виждат. Те са осиромашели за стария и грешен живот; те се отказват от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а правдата строи нови пътища. Благословен е онзи народ, за който може да се каже: „Който не беше мой народ, намери ме. Моят народ обаче остана вън." „Израил и българин", 8 септември 1940 г., София - Изгрев.
  10. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Какво ни предстои?- Мъдрост и Любов „Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 1-2 Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територия се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния свят и се заплашва с финансово-икономическо задушаване. Това са неизбежните резултати от едно безумно управление в продължение на четиридесет години. Българският народ преживява най-страшните изпитания в момента, когато в Париж се чертаят новите условия, в които ще се развива, според късогледите схващания на съвременната дипломация, неговия живот. Обаче, всъщност, не с тия рамки на договора за мир, които ще насочват нашето развитие. Има много по-велики закони, непонятни още за мнозинството от българската интелигенция и пренебрегвани умишлено от международния ареопаг, които налагат неотразимото си влияние върху еволюцията на човечеството, а същевременно и върху тая на нашия народ. Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че народите не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм. И понеже тоя организъм, като всеки жив индивид, съществува, действува и се развива по строго определените природни закони, то и неговите части или органи са подчинени на същите закони на развитието. Няма съмнение, следователно, че при действието на тия закони трябва да се запазва хармонията, която наблюдаваме при сътрудничеството и функционирането на самите клетки в човешкия организъм, защото, в противен случай, всяко нарушение на тая хармония причинява една или друга болест. Това е толкова вярно за цялото човечество, колкото и за всеки отделен народ и специално за всяка личност. Заключението от това е, че преди всичко, ние сме длъжни да изучим и разберем добре законите на индивидуалното, общественото, духовното и културното развитие, за да можем да уредим правилно нашия живот и да осигурим на народа си трайно благоденствие и честита бъднина. Тогава и международното положение на България ще се уреди от самосебе си и ще се постигне нашия национален идеал, въпреки всякакви противодействия от външни съперници и без да се кланяме на тия или ония земни „богове", както правихме до сега. Прочее, да започнем от личността. Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действува за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път. Но по частна инициатива поменатите научни изследвания са направени и се правят и, ако ни бъде позволено, ние, може би, ще публикуваме някои от резултатите на тия изследвания. При все това, всеки българин, въоръжен с тия знания, може и е длъжен да изучава себе си и другите. И тогава поуката, която ще извлечем, ще бъде само от полза за бъдещето ни като народ. Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум. Начело на управлението изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие. Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното управление. Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението. Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля.
×