Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Ввегетарианка'.

Открити 1 резултат

  1. 4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА Станах вегетарианка 1915 година, 27 септември (Кръстовден). И този ден, както всеки друг ден, станах рано сутринта и спонтанно, и за самата мен неочаквано, казах на домашните си: „От днес съм вегетарианка." Двете ми сестри, Надя и Аня веднага се обадиха: „И ние също." Значи, и трите сме на едно и също решение. Защо и за какво, и трите не знаем- важен е въпросът какво ще готвим този ден. Отивам в кухнята, озъртам се насам-натам и в един от ъглите виждам една прясна зелка ми се усмихва и ми се предлага да я сготвим. И този въпрос е разрешен. Нарязваме зелката на дребно, сипваме зехтин и туряме тенджерата на огъня. После нарязваме домати, туряме малко сол, и всичко това оставяме на огъня, той да завърши работата. Лесна работа! Каквото готвихме с месо, ще готвим без месо, с растителни масла - ето вегетарианска кухня! Що се отнася до въпроса изведнъж ли да се откажем от месото или постепенно, никоя не го повдигна. Решението е категорично - без никакви залъгалки! Какво следва по-нататък? - Наблюдение. Взех да следя как ми се отразява тази храна. Първите няколко месеца отслабвах по малко, но това не ме безпокоеше, защото се чувствувах добре: издържах и на физическа, и на умствена работа. Друго нещо по-важно забелязах: на лявата ръка, дето се напипва пулса, ми беше излязло нещо като мъртва кост или хрущялче, голямо като царевично зърно, което само в продължение на един месец от промяната на режима изчезна. Много се зарадвах, окуражих се още повече и с по-голяма вяра продължих режима си и до днес. От всичките си наблюдения се убедих, че този режим ми понася - и наистина не се излъгах. Защо станах вегетарианка? - Ако бях си задала този въпрос 1915 година и аз сама не бих могла да си отговоря. Защо? Защото това решение взех самостоятелно, без никакво външно влияние. Не бях чела никакви книги по вегетарианство, не бях се срещала с вегетарианци, които да ме убеждават в идеята, нито сама бях мислила по този въпрос. Обаче впоследствие идеята мина през мене като храна, като чувство, като мисъл и като действие, сега вече мога да говоря много по зададения въпрос. Първо, когато Божественото говори на човека, той първо действува, а после мисли; при човешките процеси е обратно - човек първо мисли, а после действува. Второ: Като вегетарианка вече свободно мога да мисля по въпроса за истинското отношение към живота. Само така човек иска да мисли върху целокупния живот и върху връзката, която съществува между всички живи същества, от малкото до голямото, от мравката до човека. Това не подразбира, че вегетарианецът трябва да бъда фанатик в приложение на идеята или пък ще стане такъв. Не, без да иска, той може да стъпче и мравка, и бръмбар, а може да огорчи и човек, но като ученик на живота, той трябва да изработи усет да бъде внимателен и буден. Много може да даде вегетарианството на човека, като минава във все по-високи форми на въздържание. Как станах вегетарианка? - По вътрешен път. И на този въпрос някога не бих могла да си отговоря, но впоследствие вече си отговорих поне за себе си, защото пътят, по който се движи човек, е индивидуален, вътрешният път има отношение към подсъзнанието, наречено „склад, хамбар, съкровищница, дето се складират много нереализирани желания и идеи, които очакват благоприятен момент за своето реализиране. Дали са от близко или от далечно минало, те зреят в подсъзнанието, докато дойде часът да се проявят. В заключение, пак със себе си ще споделя още няколко мисли по необятния въпрос върху вегетарианството: Лесно е да кажеш, че не ядеш месо. Някои болни също не ядат месо. Като преяде, човек също не яде месо. Всъщност тия хора вегетарианци ли са? Значи идеята вегетарианство подразбира въздържание и от лоши мисли, отрицателни мисли, чувства, и прояви, които тровят организма не по-малко от месото. Спазваш ли тези изисквания, само тогава можеш да считаш, че си вегетарианец в пълния смисъл на думата. Много има да се пише по този специален въпрос, но понеже пиша за себе си, това е достатъчно. Писала на машина саморъчно Паша Теодорова. София, 4 февруари 1964 година.
×