Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Велико Търново'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Библиотека- Беинса Дуно

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Категории

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание Нарядъ и упътвания (сѫбота) Сѫбота 5 ч.с. 29 августъ. Утринна молитва. 1. Добрата молитва. 2. Благословенъ Господь Богъ нашъ. 3. Отче нашъ. Лозинка за прѣзъ деня: „Блажени миротворцитѣ, защото синове Божии ще се нарекатъ.“ Днесъ ще имате за четиво: 22 глава отъ Матея; 7 глава отъ Марка; 17 глава отъ Лука; 1 глава отъ Иоана и 25 бесѣда: „Рѫката съблазнява“. Сега у всички хора има склонность да обезличаватъ смисленото въ природата. Туй обезличаване произтича отъ стремежа да съкратятъ врѣмето, защото всички бързатъ. Изобщо, всички имате желание да съкратите онзи интервалъ, който природата е опрѣдѣлила. Запримѣръ, вземете дишането, то е бавенъ процесъ, който става ритмично. Колко вдишвания прави човѣкъ въ една минута? Отъ толкова врѣме вие дишате, не знаете ли, колко вдишвания правите въ минутата? – Срѣдно около 20 вдишвания. Понѣкога могатъ да се правятъ по-малко, а понѣкога повече вдишвания. Щомъ човѣкъ започне да диша по-бързо, въ бѣлитѣ му дробове има вече нѣкаква анормалность. Бързото дишане показва анормалность. То не позволява да става правилна обмѣна на въздуха въ организма, не става пълно окисляване, и вслѣдствие на това въздухътъ не може да свърши работата си. Всички охтичави хора дишатъ бързо. Значи, дишането трѣбва да бѫде ритмично. Човѣкъ може да мисли бързо, да прави много бързи заключения за нѣщата, безъ да ги изслѣдва правилно. Въ нормално развития човѣкъ мисъльта е трезва, той не бърза. Всѣка мисъль, която е права, е съгласна съ законитѣ на правилното дишане. Споредъ правилата на разумната природа, нѣщата не могатъ да бѫдатъ едноврѣменно прави и криви. Една линия може да бѫде права, или крива. Отъ правитѣ и криви линии се образуватъ счупенитѣ линии. Сега запримѣръ, когато се движите, какъ си махате краката? Вие не можете да вървите по една крива линия. Вие трѣбва да движите краката си право напрѣдъ. Започнете ли да образувате съ краката си крива линия, вие сте анормални. Такъвъ човѣкъ има нѣщо анормално въ устройството на мозъка си, което нарушава равновѣсието му. Когато започнете да ставате нетърпѣливи, когато започнете да бързате въ вашитѣ заключения, когато започнете да ставате подозрителни и тѣмъ подобни, на всички тия състояния съотвѣтствуватъ извѣстни външни движения. Когато човѣкъ става нетърпѣливъ, започва да се чеше, да си чопли ноктитѣ, да си рови косата, да си вдига и слага рѫцѣтѣ и т.н. Ако иска да си въздѣйствува, трѣбва да си концентрира всичкитѣ удове чрѣзъ силата на волята. Ето защо е нужно самовъзпитанието. Ако човѣкъ не може да концентрира удоветѣ си, външната природа не го познава. Той не може да бѫде въ съгласие съ нея. Защо? Защото всѣки твой удъ е въ връзка съ нейнитѣ удове. Щомъ твоитѣ крака не се движатъ въ хармония съ нейнитѣ, веднага ще се роди дисхармония. Сега ще кажете: Господь ще оправи всичкитѣ работи. Но имайте прѣдъ видъ, че на Господь, Който е създалъ физическия свѣтъ, всичкитѣ Му дѣйствия, всичкитѣ Му движения сѫ хармонични. Нѣма никаква дисхармония въ каквото и да е Божие дѣйствие – нито въ Неговитѣ думи, нито въ Неговитѣ мисли, нито въ Неговитѣ чувства. Питамъ тогава: ако всички Божии движения и въ тритѣ свѣта на природата сѫ ритмични, отъ дѣ произтича дисхармонията въ вашитѣ движения? Я ми кажете, коя е причината? Причината не е въ Бога. Причината е, че вие искате да станете божества – нищо повече. Вие сте се откѫснали отъ Бога; вие искате да Го замѣстите; вие искате да управлявате цѣлия свѣтъ, той да ходи по вашата мѣрка. Това е вашето безумие, това е безумието и на всички духове. Всички имате тази мечта, да станете божества, да дѣйствувате, както Богъ дѣйствува. Хубаво, щомъ искате да станете нѣкакво божество, дѣйствувайте хармонично, както Богъ дѣйствува, а щомъ не дѣйствувате както Бога, Той ще ви прѣпятствува. Защо? – Природата нѣма да спре пѫтя си прѣдъ тебе. Ако ти искашъ да извадишъ релситѣ ѝ, да развалишъ пѫтищата ѝ, нѣма да успѣешъ, защото тя си има свои агенти. Сега вие ме слушате, азъ толкова пѫти съмъ ви говорилъ за това, но кога дойде да изразите вашия животъ, азъ ви виждамъ, вие сте пакъ старитѣ български глави. По-упоритъ и по-своенравенъ човѣкъ отъ българина нѣма! Затова Господь му е далъ такава малка държава, която мяза на одрана разпъната волска кожа, безъ никаква форма. Ако вземете Гърция, тя мяза на сърдце. Земята имъ има сърцевидна форма. Тя е оформена. А земята на българина на какво мяза? Сега вие имате голѣмо мнѣние за себе си. Не, така не може, не си правете илюзии. Една отъ чертитѣ на българина е, че той започва много добрѣ, но най-послѣ сборътъ се свършва съ бой. Туй съмъ го наблюдавалъ. Българитѣ, като се събератъ, ще се напиятъ, ще се набиятъ и ще се разпръснатъ. Вие ще кажете, че нѣмате нищо общо съ това. Добрѣ, нека е така, но това, което съмъ забѣлѣзалъ, то е, че въ всички духовни движения въ България все има ританици за първенство. Нѣкои хора иматъ особено духовно схващане върху нѣщата. Че въ какво седи особеното духовно схващане? Нека има съревнование, но въ какво? – Въ Любовьта. Покажи, че седишъ, по-горѣ отъ другитѣ въ Любовьта, въ Мѫдростьта, въ Истината, въ Правдата, въ Добродѣтельта, въ милосърдието и т.н. Въ хубавитѣ, въ великитѣ работи трѣбва да се различаваме! Нѣкой казва: азъ се различавамъ отъ другитѣ. Добрѣ, азъ бихъ желалъ въ това именно да се различава. Кога се различаватъ хората? Ако хората се различаватъ по нехармоничнитѣ си прояви, това не е сѫществено различие. Запримѣръ, нѣкой се гневи, казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ се гнѣвя много“. Че това не е голѣмо изкуство! Животнитѣ се гнѣвятъ много повече, отколкото хората. Хвани едно куче за опашката, всѣкога можешъ да го разгнѣвишъ. Хвани една пчела, една оса, и тя се гнѣви. И най-малкитѣ животни, и най-малкитѣ буболечки се гнѣвятъ. Навсѣкѫдѣ има гнѣвъ. Що е гнѣвътъ? – Неурегулирана енергия. Когато желанията у човѣка сѫ неурегулирани, ражда се гнѣвътъ. Отнемете хлѣба на нѣкое дѣте, и то ще се разгнѣви. Отнемете костьта отъ устата на едно куче, и то ще се разгнѣви. Идете при кошера на нѣкои пчели и се постарайте да имъ вземете меда, и тѣ ще се разгнѣвятъ. Значи, когато искашъ да отнемешъ нѣщо отъ нѣкого, той се гнѣви. Нѣкой казва: азъ се гнѣвя. Значи, ти си отъ тѣзи, които защищаватъ своето право – нищо повече! Тогава казвамъ: турете около себе си една диамантна стѣна, та онѣзи, които искатъ да взематъ вашето благо, да не успѣятъ. Христосъ казва: „Нищо не трѣбва да имате; или, ако имате, така трѣбва да го оградите, че никой да не може да го вземе“. Сега, не е въпросътъ да се гнѣвимъ, или да не се гнѣвимъ. Гнѣвътъ не е нищо друго, освѣнъ неправилно употрѣбена енергия. Като знаете това, ще трѣбва правилно да я урегулирвате. Тази енергия нека си сѫществува. Днесъ ще ви държа послѣдната бесѣда отъ събора. Тия нѣща ви говоря въ връзка съ вашия животъ, съ вашите вѫтрѣшни изживѣвания. Вие трѣбва да бѫдете вѫтрѣшно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природнитѣ правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия нѣща ви сѫ необходими за придобиване на сила. Ако умътъ въ човѣка не се развива правилно, ако сърдцето въ човѣка не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бѫде нормаленъ човѣкъ въ пълната смисълъ на думата, той ще бѫде анормаленъ човѣкъ. Тия три нѣща сѫ необходими. Сега, какво бѣше прѣдназначението на петото гимнастическо упражнение? – За придобиване на търпѣние. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво бѣше? Тъй както го правите, вие изведнъжъ отсичате. Тъй, бързо отсича българинътъ. Това е характерно за него. Вие сте така бързи и въ пѣснитѣ. Никога не бързайте! Съ бързане работа не става. Въ пѣснитѣ бързате, въ упражненията бързате, въ духовния животъ бързате и въ умирането бързате. Тъй както бързате, всичко лесно ще се свърши. Знайте, че въ живота не трѣбва да се бърза. Всичкитѣ нѣща трѣбва да се направятъ хубаво и на точно опрѣдѣлено за тѣхъ врѣме. Запримѣръ, дойдатъ ви нѣкой пѫть страдания! Не бързайте да се освободите отъ страданията! Научете урока си отъ тѣхъ. Често вие бързате, защото имате излишъкъ отъ енергия. Направете нѣкакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия. За какво бѣха първото и второто гимнастически упражнения? Имаше дадени бѣлѣжки по тѣхъ. Прѣгледайте тия бѣлѣжки. Сега мнозина казватъ: безъ това може, безъ онова може. Да, човѣкъ може безъ всичко, но като може безъ всичко, най-послѣ умира. Упражнения не ни трѣбватъ, ядене не ни трѣбва, дишане не ни трѣбва, чувствуване не ни трѣбва, това не ни трѣбва, онова не ни трѣбва и най-послѣ, какво ще остане отъ насъ? Не, ще започнемъ съ всичко разумно: разумни движения трѣбватъ, разумна мисъль трѣбва, разумни чувствувания трѣбватъ – всичкитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ такива, каквито сѫ въ разумната природа. Ще я слушаме! Ние не сме дошли да даваме съвѣти на Бога. Вие искате да му давате съвѣти. Не може! Нѣкой пѫть може да си дадемъ мнѣнието, Богъ ще ни изслуша, ще ни обясни, дали сме прави, или не, но да даваме съвѣтъ на Бога, не е позволено! Сега, моята цѣль не е да ви правя забѣлѣжки, но ви обръщамъ внимание на факта, че между насъ и живата природа всѣкога трѣбва да има съгласие. Станете ли сутринь, между васъ и живата природа трѣбва да има съгласие. Туй трѣбва да бѫде за васъ единъ основенъ законъ. Запримѣръ, като станете сутринь и не ви върви въ работата, не сте разположени духомъ, какво трѣбва да направитѣ? – Първата работа, която ви прѣдстои, е да възстановите съгласието между васъ и живата природа. Да бѫдете свързани съ живата природа – това е идеята, която трѣбва да възкръсне въ ума ви. Първо упражнение: изнесете рѫцѣтѣ на страни и дѣсния кракъ надѣсно. Съберете рѫцѣтѣ си и поставете дѣсния кракъ при лѣвия! Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ ума си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Послѣ, изнесете рѫцѣтѣ на страни и лѣвия кракъ налѣво. Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия кракъ и три пѫти съ дѣсния. Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си кракъ и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния кракъ); топлина въ сърдцето (съ лѣвия кракъ). Когато произнесете думата „свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате. Второ упражнение: поставете рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ нагорѣ. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръститѣ на рѫцѣтѣ си, като свивате и рѫцѣтѣ си до рамѣнѣтѣ, като че дигате нѣкаква тяжесть. Послѣ бавно протягане рѫцѣтѣ напрѣдъ и отваряне на пръститѣ. Когато свивате рѫцѣтѣ си, ще вдишвате дълбоко въздухъ; като протягате рѫцѣтѣ си напрѣдъ, ще издишвате. Тѣзи упражнения сѫ прости, но сѫ много ефикасни. Тѣ сѫ за тониране. Азъ зная, какъ ще правите упражненията сутринь – ще бързате. Не, като правите упражненията, ще си прѣдставяте, че сте на работа, ще знаете, че вършите една много важна работа – приемате енергия отъ природата. Рѫцѣтѣ сѫ силови линии, по които протича живата енергия. Щомъ вѣрвашъ, ти свързвашъ рѫката си съ живата природа, и по всѣки пръстъ протича тази жива енергия. Ако не вѣрвашъ, нищо нѣма да дойде. Щомъ туришъ волята си въ дѣйствие, веднага тия токове ще потекатъ, ще потече тази енергия. Като се свържешъ съ Бога, Богъ ще подѣйствува да потече тази енергия. Кажешъ ли: нѣма какво да си махамъ рѫцѣтѣ – нищо нѣма да получишъ. Какъ ще се съобщавашъ съ Бога, съ живата природа, щомъ не вѣрвашъ? Защо ти е далъ Богъ рѫцѣ на физическото поле? Какво означаватъ рѫцѣтѣ въ духовния свѣтъ? – Въ духовно отношение, лѣвата рѫка означава страданията; дѣсната рѫка – радоститѣ. Слѣдователно, рѫцѣтѣ – това сѫ скърбитѣ и радоститѣ, това сѫ двѣтѣ рѫцѣ на сърдцето. Вие казвате: безъ скърбъ не може ли? – Може както може и безъ лѣвата рѫка, а само съ дѣсната. Щомъ имате неразположение на духа си, направете опита, приложете упражнението! То е за тониране. Направете упражнението и произнесете формулата: свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, и чистота за тѣлото и клѣткитѣ! Чистота се изисква отъ всинца ви! Това е цѣла наука! Трѣбва да има тукъ една дъска, за да ви покажа, какъ се събира енергията въ човѣшката глава, но то ще остане за въ бѫдеще, когато бѫдете по-готови. Тогава ще се заемемъ съ изучаване набирането енергията въ човѣшкия мозъкъ. Човѣшкиятъ мозъкъ е единъ акумулаторъ, който постоянно е свързанъ съ живата природа. Ето защо, трѣбва да държите ума и сърдцето си въ съгласие съ живата природа, за да бѫде обмѣната между васъ и нея правилна. Тогава външнитѣ ви работи, както и умственитѣ и сърдечнитѣ ви работи нѣма да се заплитатъ. Сега, ние сме дошли на земята да изпълнимъ не волята на хората, а волята на Бога. Туй имайте като правило! Кой каквото върши, то се отнася лично до него, но всички хора трѣбва да вършатъ волята Божия. Въ извършването волята Божия е силата на всинца ви. Доколкото вие извършвате волята Божия, дотолкова азъ опрѣдѣлямъ вашата сила. Доколкото вие сте съгласни съ Божия умъ, дотолкова ще бѫдете просвѣтени. Доколкото сте въ съгласие съ Божието сърдце, дотолкова ще бѫдете благородни. Това е сѫщественото вѫтрѣ въ живота. Най-хубавитѣ мисли сѫ Божиитѣ мисли. Най-хубавитѣ чувства сѫ Божиитѣ чувства. Най-хубавитѣ постѫпки сѫ Божиитѣ постѫпки. Тази постѫпка, която считате за най-хубава, знайте, че не е ваша, тя е Божия. Ако азъ извадя единъ наполеонъ отъ джоба си, мой ли е този наполеонъ? Не, той е француски. Той има цѣна, понеже Франция седи задъ него. Ако азъ извадя една английска лира, моя ли е тя? – Не е моя. Тази лира има цѣна, понеже задъ нея седи Англия. Значи, тамъ е силата. Изваждате една книжна банкнота, едно малко парче хартия, което е равносилно на 25 лева. Какво прѣдставлява то? Тази хартия има сила, защото задъ нея седи Англия. Ако единъ день Англия изчезне, тя нѣма да има цѣна. Та задъ всѣка мисъль седи Господь. Всѣка добра мисъль има сила до тогава, докато Богъ е задъ нея. Не е ли Богъ задъ нея, тя не струва нищо. Вие може да си кажете: туй, което Учительтъ сега ни казва, вѣрно ли е? Хубаво, слънцето азъ ли го карамъ да изгрѣва, или то само по себе си изгрѣва? Изгрѣло ли е слънцето, или не? – Изгрѣло е. Добрѣ, ако азъ въ този моментъ ви кажа, че слънцето не е изгрѣло, не е ли изгрѣло дѣйствително? философитѣ могатъ да кажатъ, че не е изгрѣло, но това вѣрно ли е? Въздухътъ, който е разстланъ по небето, и който се движи изъ цѣлото пространство, ние ли го движимъ? Ние казваме, че въздѣйствуваме на природата, но истинското положение е, че природата въздѣйствува върху насъ. Като виждашъ отгорѣ небето, да виждашъ лицето Божие. Като виждашъ, че слънцето е изгрѣло, да знаешъ, че Господь е запалилъ своя свѣтилникъ, и той свѣти. Тогава излѣзъ, посрѣщни го, благодари, че Господь е изнесълъ свѣтилника си. Пъкъ като излѣзатъ звѣздитѣ вечерно врѣме, като израстнатъ тия дървета, да знаешъ, че Богъ ги е направилъ само заради тебе. Зарадвай се, че Богъ е направилъ тия работи. И ако Богъ не бѣше посадилъ тия дървета да растатъ, нѣмаше да растатъ. Въ всичко човѣкъ трѣбва да вижда проявлението на Божия пръстъ. Говори ти нѣкой благо, разумно, считай, че Господь ти говори. Дойде нѣкой, нахука те. Считай, че дяволътъ ти говори. Подъ „дяволъ“ се разбира всѣки изопаченъ човѣкъ. Подъ „дяволъ“ се разбира още и всѣки духъ, който се оплелъ въ материята и не знае, какво говори, забъркалъ работитѣ, плещи налѣво-надѣсно. Значи, всѣкога, когато се отнасятъ съ васъ добрѣ, кажете: Господь ми говори. Когато не се отнасятъ съ васъ добрѣ, кажете: човѣкътъ ми говори – нищо повече. На човѣка кусуръ нѣма да хващате. Човѣкъ не е като Бога. Богъ е съвършенъ, човѣкъ сега се усъвършенствува. Та, рѣзко ще отличавате тия положения и въ васъ. Недоволенъ си, искашъ да се проявишъ, ще кажешъ: човѣкътъ говори въ менъ! Започвашъ да мислишъ, добрѣ си разположенъ, ще кажешъ: Господь говори въ менъ! Така, въ човѣка има двѣ състояния, който трѣбва да съзнаваме и да ги различаваме. Като започнешъ да се сърдишъ, ще кажешъ: човѣкътъ е дошълъ въ мене! Нѣкой казва: кое е онова въ човѣка, което разпознава, че едно негово желание е право? Кое е онова въ човѣка, което разпознава, че едно негово желание не е право? Значи, има нѣщо въ насъ, което опрѣдѣля нашитѣ хармонични и нехармонични постѫпки. Кое е туй, което познава, кога една моя постѫпка е права, или не? – То е разумниятъ Божественъ Духъ, Който живѣе въ насъ и ни учи. Божествениятъ Духъ казва: „Това, което правишъ, не е право“. Ти, като дѣте, упорствувашъ, но Той казва: „Не е право това, не го прави!“ Когато не Го слушашъ, Той те хваща така, както майката, която нѣкой пѫть хваща дѣтето си за ухото и го стиска. То вика, хапе я, но тя продължава да го стиска. То чувствува болка, вика, но майката е по-силна. Тя казва: „Не хапи, ще слушашъ туй, което ти кажа!“ Ако не слушашъ, ако упорствувашъ, Божиятъ Духъ нѣма да отстѫпи. Той е толкова силенъ, че хиляди години ще минатъ, ще те потапя долу, ще те изважда, ще те потапя, ще те изважда и ще каже: „Ще слушашъ ли?“ – Ще слушамъ. „Добрѣ, ще слушашъ хубаво туй, което азъ ти казвамъ. Тъй ще бѫде тази работа!“ И тъй, щомъ се убѣдите въ този пѫть, ще го провѣрите на опитъ. Щомъ постѫпите въ съгласие съ Духа, Който ви учи отвѫтрѣ, ще дойде миръ, ще дойде свѣтлина, ще бѫдете свѣжи, бодри и весели, и каквато работа започнете, все на добрѣ ще излѣзе. Дойде ти на умъ да пишешъ, или да орешъ или да копаешъ – навсѣкѫдѣ ще успѣешъ. 4. Гимнастически упражнения. Забѣлѣжка. При изпълнението на наряда ще имате прѣдъ видъ,че на всѣки е дадено възможностьта, въ продължение на 52-тѣ недѣли прѣзъ годината да изпълни наряда така, че цѣлата работа, дадена за прѣзъ всѣки единъ день отъ седмицата да бѫде изпълнена до завършване на годината. Значи, поради невъзможностьта въ единъ день да се изпълни цѣлия нарядъ, четивата отъ Евангелието и бесѣдата, опрѣдѣлени за този день, ще се четатъ въ различни понедѣлници, вторници, срѣди и т.н., когато разполагате съ врѣме и разположение по духъ. Отъ тукъ да подразбирате, че работата, прѣдвидена за единия понедѣлникъ, включва 52-та понедѣлника; единиятъ вторникъ – 52-та вторника и т.н.
  2. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание Нарядъ и упътвания (петъкъ) Петъкъ 5 ч.с. 28 августъ. Утринна молитва. 1. Въ начало бѣ Словото. 2. Отче нашъ. 3. 91 Псаломъ. 4. Благославяй, душе моя, Господа! 5. Добрата молитва. Лозинка за деня: „И проводи ги да проповѣдватъ Царството Божие и да изцѣляватъ болни“. Днесъ ще се стремите да реализирате двѣ думи: Съгласие и Правда. Четиво за прѣзъ деня: 17 глава отъ Евангелието на Матея; 1 глава отъ Евангелието на Марка; 11 глава отъ Евангелието на Лука; 21 глава отъ Евангелието на Иоана; 56 Псаломъ. Да се прочете и 24 бесѣда: „Въ който градъ влѣзвате“. Запишете си слѣдния стихъ: „Мѫдростьта, която е от горѣ, първо е чиста, послѣ мирна, привѣтлива, благопокорна, пълна съ милость и добри плодове, безпристрастна и нелицемѣрна“. Този стихъ може да се запише на три мѣста: на книга, въ ума и въ сърдцето. Сега всѣки отъ васъ да затвори тетрадката си и да повтори стиха. Да прѣведемъ този стихъ въ първа степень. Какъ ще го прѣведете къмъ себе си? Въ Божествения законъ, всѣко нѣщо, което не вземете присърдце, считате го общо и казвате: „Мѫдростьта, която е отгорѣ…“ мислите, че тази Мѫдрость нѣма нищо общо къмъ васъ, че тя е нѣщо далечно, че е само единъ написанъ стихъ и затова само го цитирате. Въ такъвъ случай вие се намирате въ слѣдното положение. Минавате покрай нѣкоя ваша сестра, съ която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите, какъвъ е изразътъ ѝ, и си заминавате. Когато минете покрай нѣкоя ваша приятелка, която обичате, спирате се при нея, хванете се за рѫцѣ, разговаряте се, казвате: ела съ мене дома! Отъ дълго врѣме те очаквахъ! Така е и съ братята. Когато човѣкъ изказва този стихъ и го почувствува близъкъ въ душата си, той ще го покани у дома си. Този стихъ е живъ, ще ви дойде на гости. Често запитвате, какъ можете да бѫдете чисти. Вие търсите единъ начинъ да бѫдете чисти. Значи, ще намѣришъ Мѫдростьта, която е отгорѣ, и Тя ще внесе чистота. Послѣ, искашъ да бѫдешъ миренъ човѣкъ. Мѫдростьта сѫщо ще внесе това качество въ тебъ, да бѫдешъ миренъ. Тя ще внесе мира. Послѣ, ти си непривѣтливъ. Нѣкоя сестра си дига рѫката насам-натамъ, не е привѣтлива. Като дойде Мѫдростьта, Тя ще внесе привѣтливость. Не си благопокоренъ. Мѫдростьта ще внесе тази благопокорность. Милосърдието ти е слабо. Мѫдростьта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове. На всички ви липсва безпристрастие. Всички сте съ страсти. Мѫдростьта ще внесе безпристрастие и нелицемѣрие. Защото въ любовьта, тъй както се изразява на физическия свѣтъ, сѫществува най-голѣмото лицемѣрие. Онѣзи, които се обичатъ, сѫ много лицемѣрни. Това е качество на любовьта въ първа степень. Любовьта на земята е пълна съ нечистота и лицемѣрие. Първото нещо: ти като обичашъ, започвашъ да си прѣдставлявашъ, че обичашъ повече отъ другитѣ. Като не те обича нѣкой, той ще излѣзе прѣдъ тебе неглиже, почти разпасанъ, гологлавъ, съ разчорлена глава, неомитъ. Щомъ те обикне, той ще се спретне, ще е добрѣ вчесанъ, омитъ. Нали е така? Това е едно хубаво качество. И така трѣбва да бѫде! Щомъ ви разлюбятъ, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се – ставате монаси. Защо? Право ли е това? Ами че, ако единъ човѣкъ ви е разлюбилъ, и Господь ли ви е разлюбилъ? Чудна работа! Ако въ една кѫща имате хиляда свѣщи и една отъ тѣхъ угасне, ще плачете ли за нея? Ако всичкитѣ изгаснатъ и остане само една, законътъ е слѣдниятъ: всичката енергия на хилядата свѣщи ще отиде въ една свѣщь. Щомъ остане една свѣщь, значи имаме хилядата свѣщи събрани въ една. Хиляда души, на които любовьта е равна на една свѣщь, прѣдставляватъ голѣма свѣщь. Нѣкой казва: азъ те обичамъ. Колко? Съ една хилядна отъ голѣмата свѣщь ли? Не, по-добрѣ всѣки единъ отъ васъ да има хиляда свѣщи отъ Любовьта. Сега, ако нѣкой ви попита, какъ познавате кога обичате нѣкого, какво ще кажете? Коя е отличителната черта на любовьта? Можете ли да ми кажете една отличителна черта? (– Жертвата). Жертвата послѣ дохожда. Съ какво се отличава първото проявление на любовьта? Като обикнешъ нѣкого, по какво познавашъ че го обичашъ? (Внимателни сме, ставаме добри, любезни). Вие отивате изведнъжъ въ духовния свѣтъ. Какъ се проявява любовьта тукъ на земята? Всичко, което казвате, е вѣрно. И добри ставаме, и внимателни ставаме, но кое е първото проявление съ което ние съзнаваме, че въ ума ни се събужда нѣщо? Това, че този прѣдметъ привлича нашето внимание, и то е вѣрно. Така е, но кое е първото проявление на любовьта? То е толкова малко, всички го правите. Забѣлѣжете, когато едно дѣте мине край една градина, какво прави най-първо? Погледне плода, наведе си главата, послѣ пакъ погледне нагорѣ. Дѣтето обръща внимание на прѣдмета, изслѣдва го, гледа го, наведе глава надолу и послѣ пакъ гледа нагорѣ. Сѫщиятъ законъ е и когато обичашъ нѣкого. Ти го поглеждашъ, все го поглеждашъ. Ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ, да видите, какво нѣщо е любовьта, какъвъ образъ иматъ човѣшкитѣ чувства, човѣшкитѣ прояви. Вие не взимайте това обяснение въ отрицателенъ смисълъ, да мислите, че всичко онова, което човѣкъ проявява, е глупаво. Не, то е проявление на любовьта. Какъ се проявява човѣкъ въ любовьта? Единъ младъ момъкъ, млѣкарь, вика изъ улицитѣ: „Млѣко, млѣко!“ Върви той изъ пѫтя си. Обаче, единъ день вижда, че една млада мома излиза отъ една врата. Той я поглежда, наведе надолу глава, пакъ я поглежда, пакъ наведе глава – силно впечатление му прави. На другата сутринь, като донася млѣкото, минава прѣзъ сѫщата улица, спира се прѣдъ вратата на момата, застоява се тамъ и извиква: „Млѣко“! – Но гласътъ му става мекичъкъ, озърта се, дано се отвори вратата. Отваря се вратата, и тя излиза. Той е много внимателенъ и като налива млѣкото, прѣлѣе. На другитѣ оставя единъ пръстъ празно, а като налива на нея, прѣлива. Тя казва: „Много е, много“. – А, не е, не е много. Всѣка сутринь, като наближи вратата, вика: „Млѣко, млѣко“! Приятно му става. Като отива при тая врата, вдъхновява се. И като отмине, обръща се назадъ, усмихва се. Тъй млѣкото лесно върви. Че туй е хубавото въ живота! Да извадимъ сега закона. Сѫщото нѣщо е и когато обичашъ Бога. Като отивашъ при Господа, трѣбва да ти е радостно. Цѣлъ день ще викашъ. Отивашъ ли при Господа, млѣкото лесно се продава. Вие нѣкой пѫть осакатявате най-благороднитѣ си чувства. Дошла любовьта, но вие казвате: азъ съмъ човѣкъ на 40–45 години, и да се влюбвамъ! То е глупава работа! Ами кое е умното? Азъ имамъ да се занимавамъ съ философски работи. Съ тази работа не се занимавамъ. Любовьта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можемъ да свършимъ; тя е едно чувство, което прониква дълбоко въ душата и се проявява навънъ. То струва милиони. Слѣдъ като заминешъ на другия свѣтъ, това чувство и тамъ ще те послѣдва. Тя сѫществува съ хиляди години. Другитѣ работи сѫ врѣменни, прѣходни. Единъ скѫпоцѣненъ камъкъ, колкото и да го обичашъ, нѣма да дойде въ другия свѣтъ съ тебе. Паритѣ нѣма да дойдатъ съ тебе; дрехитѣ нѣма да дойдатъ съ тебе. Но едно хубаво, едно нѣжно чувство, като го повикашъ, ще дойде съ тебе. Въ това отношение, именно, вие трѣбва да бѫдете като дѣцата, да се не срамувате. Нѣкой пѫть се срамувате отъ вашитѣ чувства, криете се да не ви познаятъ хората, че Любовьта е почнала да се проявява у васъ. Щомъ Любовьта те напусне, ти вече мязашъ на единъ варосанъ гробъ, мъртавъ човѣкъ си. Такъвъ човѣкъ изглежда като дърво. Всички ще се стремите да имате за Любовьта най-възвишеното чувство. Когато дойде любовьта, въ насъ започватъ да се проявяватъ редъ чувства отъ положителенъ и отрицателенъ характеръ. Ние ставаме настойчиви, взискателни, но всичко това се дължи на неправилното проявление на чувствата въ насъ. Най-първо, чувствата трѣбва да ви радватъ. Щомъ проникне това Божествено чувство въ васъ, вие съ радость ще го подхранвате въ себе си. И тъй, първото нѣщо, което дѣтето проявява при любовьта е, че като минава по пѫтя, дѣто е плодътъ, изпраща милъ погледъ къмъ него. Второто нѣщо, което дѣтето проявява въ любовьта си: то иска да работи – крои си единъ планъ, по кой начинъ да снеме този плодъ отгорѣ, какъ да го достигне. То може да го снеме по правиленъ, или неправиленъ начинъ. Прѣдставете си, че господарьтъ на това дърво всѣка сутринь седи тамъ и пази. Дѣтето погледне къмъ плода нагорѣ, погледне къмъ господаря и си заминава. Вториятъ день, пакъ сѫщото. Казва този господарь нѣма ли да се махне? Едно прѣпятствие е той. У дѣтето има едно желание: всички мѫчнотии, които му прѣпятствуватъ, да се махнатъ. То гледа, какъ да се махне този господарь. Този господарь трѣбва да бѫде много внимателенъ. Той, като види, че това дѣте гледа къмъ дървото, нека го повика, нека му се усмихне малко и да му даде плода. Тогава дѣтето нѣма да иска господарьтъ да се махне, но ще каже: и плодътъ е хубавъ, и господарьтъ е добъръ. Не се стремете да достигнете вашитѣ желания изведнъжъ. Когато едно желание е силно у васъ, дайте му мѣсто, понеже силнитѣ желания, неизпълненитѣ желания даватъ потикъ, енергия за работа. Щомъ се постигне едно желание, дѣятелностьта се спира. Гладенъ си, не бързай да се наядешъ изведнъжъ. Защо? Защото гладътъ продължава живота. Оставай всѣкога гладенъ! Каквито желания и да имашъ, не ги реализирай изведнъжъ, нека мине малко врѣме. Тъй че, не спирайте желанията си, но нека тия желания да се разширяватъ, разширяватъ, докато се развиятъ. Да допуснемъ, че у васъ се развива гнѣвътъ. Гнѣвътъ не е лошо нѣщо, но не го оставяйте изведнъжъ да се прояви. И тукъ дѣйствува сѫщия законъ. Нека те разширява гнѣвътъ, нека те напрѣга, но ти го дръжъ день, два, три. Той не трѣбва да се махне изведнъжъ. Пъкъ вие, изведнъжъ искате да го изхвърлите навънъ и нему става жалко. Дръжте го день, два, три, петь, десеть да работи въ васъ. Не е разумно да го изхвърлите изведнъжъ навънъ. Изхвърлите ли го, той като замине, казва: много скоро ми дадоха пѫтя. И знаете ли, колко е отмъстителенъ гнѣвътъ? Ти се разгнѣвишъ, набиешъ нѣкого, изпратишъ го навънъ, но дойде дяволътъ, даде заявление противъ тебе и веднага те турятъ въ затвора. Защо? Защото си изпратилъ гнѣва прѣждеврѣменно. Казватъ: недѣй се гнѣви! Гнѣви се, но не изпращай гнѣва си навънъ. Какъ ви се вижда тази философия? Послѣ, дойде съмнѣнието, съмнѣвашъ се въ нѣщо. Не изпращай съмнѣнието навънъ. Дръжъ го, нека те човърка. А ти ще почнешъ да мислишъ, какъ да се освободишъ отъ съмнѣнието. Нека седи съмнѣнието въ тебе мѣсецъ, два, три, накарай го да работи. Това сѫ отрицателнитѣ страни на живота. Вие, като ученици, разумно трѣбва да разглеждате всички прояви на живота. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие плачете. Какво трѣбва да правите тогава? Азъ бихъ желалъ всички да имате по едно малко шишенце и да събирате въ него сълзитѣ си. Вие казвате, че вашитѣ сълзи били много свещени, а ги оставяте да падатъ на земята, да се цапатъ. Колцина отъ васъ имате такива шишенца за сълзи? Ако тѣ сѫ най-свещенитѣ нѣща, какъ оставяте тия свещени нѣща да падатъ по земята? Имате ли поне малко памучецъ за тия сълзи? По-практично е да си служите съ памукъ, но той ще бѫде особенъ памукъ. Ще го напоишъ съ сълзитѣ си и ще го дигнешъ нѣкѫдѣ. Пъкъ когато заплаче нѣкой вашъ приятель, когото обичате, съберете сълзитѣ му въ едно шишенце! Вижте, колко е неделикатно човѣшкото сърдце! Вие говорите за любовь, но вашето сърдце не е тъй нѣжно. Вие не сте още нѣжни. Запримѣръ, азъ ви чувствувамъ, седите тукъ, но вие сте чужди единъ за другъ, не можете да видите нѣщо красиво помежду си. За да видите красивото въ човѣка, Богъ трѣбва да влѣзе въ него. Какъ ще видишъ красотата? Божията свѣтлина трѣбва да освѣти душата на този човѣкъ, та да видишъ, че и у него има хубави работи. Щомъ дойде Божественото въ него, тогава и ти ще видишъ доброто. Щомъ го обикнешъ, и Божествената свѣтлина дойде въ него, той ще стане уменъ. Не го ли обикнешъ, не е уменъ, нѣма красота въ този човѣкъ. Сега, азъ ви давамъ единъ методъ, по който да работите тази година. Слѣдъ като сте се молили, не бързайте да отидете на работа, но седнете малко, както азъ сега седя, и размишлявайте върху практическото приложение на молитвата. Може да сте адвокатъ, търговецъ, докторъ, или какъвто и да е – помислете, какво може да направите този день. Ако бързашъ, може да спечелишъ 1,000 лева повече, но то не е толкова важно. Направишъ ли едно добро, това добро е повече отъ хиляда лева. Слѣдъ молитвата си ще се спрете да поразмишлявате малко, ще разгледате сърдцето си, ще разгледате ума си и ще видите, какво ви недостига. Много работи ви недостигатъ, но ще се обърнете къмъ Бога, къмъ Любовьта. Едно отъ качествата на Любовьта е слѣдното: когото погледне Любовьта, възкресява го. Любовьта, като погледне мъртвия, оживѣва го. И тъй, първото нѣщо: Любовь, която не възкресява, не е любовь. Възкресението е най-силното качество на Любовьта. Искате ли да знаете, какво нѣщо е Любовьта, слѣдете, дали тя възкресява. Мъртавъ си, но погледне ли те Любовьта, ти възкръсвашъ. Като дойде свѣтлината на Любовьта, всичко се осмисля. Допуснете сега, че вие обиквате нѣкого. Ще ви прѣдставя, отъ мое гледище, каква е тази обичь. Прѣдставете си, че азъ живѣя въ единъ палатъ съ хиляда прозорци, прѣзъ които мога да виждамъ слънцето. Тия прозорци иматъ всевъзможни цвѣтове: бѣли, синички, червени, зелени, какви ли не цвѣтове. Нѣкой пѫть азъ поглеждамъ слънцето прѣзъ единъ отъ тия прозорци и му се радвамъ. Ако се затвори този прозорецъ, ще ми стане мѫчно, но имамъ още толкова много прозорци, прѣзъ които мога да гледамъ слънцето. Ако се затворятъ всичкитѣ прозорци, ще ми стане ли мѫчно? Това нѣщо ще бѫде ли нещастие заради мене? – Нещастие е. Ще ми стане малко мѫчно. Ами ако излѣза изъ палата навънъ, ще ми прѣчи ли нѣщо да гледамъ слънцето? Като излѣза вънъ, трѣбватъ ли ми прозорци? Докато сме на земята, ние имаме нужда отъ прозорци – ще гледаме Бога все прѣзъ хората. Но, като излѣземъ извънъ физическия свѣтъ, нѣмаме нужда отъ прозорци. Докато си въ този палатъ, ще пазишъ прозорцитѣ си, прахъ да не пада по тѣхъ, чисти да сѫ. Ако се набере много прахъ, нищо нѣма да виждашъ. Прѣдставете си сега другояче работата. Допуснете, че тия прозорци сѫ живи. По какво се познава, че сѫ живи? Като погледнешъ слънцето прѣзъ единъ отъ тези прозорци, ако обичашъ този прозорецъ, той става прозраченъ, ясенъ, и ти всичко можешъ да видишъ прѣзъ него. Пъкъ щомъ му се разгнѣвишъ, той става мраченъ, материята му се сгѫстява, затваря се той и нищо не можешъ да виждашъ. Затуй, като гледате слънцето, трѣбва да обичате прозореца, прѣзъ който гледате, за да позволява той на свѣтлината да влиза вѫтрѣ. И тъй, качеството на Любовьта е, че тя възкресява. 6. Гимнастически упражнения.
  3. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание Нарядъ и упътвания (четвъртъкъ) Четвъртъкъ 5 ч.с. 27 августъ. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (тайно, съ вдишване). 2. Пѫтьтъ на живота. 3. Благословенъ Господь Богъ нашъ. 4. Молитвата на избранитѣ. 5. Молитвата на Духа – на Царството. 6. Отче нашъ. Лозинка за прѣзъ деня: „Царството Божие не е въ слово, но въ сила“. (1-во Послание къ Коринтяномъ, 4 гл., 20 ст.) Чрѣзъ Неговия Духъ да се утвърдите крѣпко въ вѫтрѣшния човѣкъ. Днесъ за четиво ще имате: 4 гл. отъ Матея; 1 гл. отъ Лука; 7 гл. отъ Марка; 2 гл. отъ Иоана. Да се прочете 23-та бесѣда: „Да се не смущава сърдцето ви“! Ще ви дамъ едно правило: Пази ума си чрѣзъ свѣтлината, душата си – чрѣзъ топлината, а тѣлото си – чрѣзъ чистотата! Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина. И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ. Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта. Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ. И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото. Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка. Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ. Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ. Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни. Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ. Гледайте да прилагате тия правила. Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи. Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день. Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ. Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство. Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумниятъ човѣкъ. Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ. Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни. Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ. Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ. И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро. Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка. 7. Гимнастически упражнения.
  4. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание съборна беседа Нарядъ и упътвания (срѣда) Срѣда 5 ч.с. 26 августъ. Утринна молитва. 1.Добрата молитва. 2.Духътъ Божий 3.Пѫтьтъ на живота. 4.Благославяй, душе моя, Господа! 5. Молитва на Духа – на Царството. 6.Богъ е Любовь. 7.Плодоветѣ на Духа. 8.Въ начало бѣ Словото. 9.Отче нашъ Лозинка за прѣзъ деня: „Бѫдете съвършени и вие, както е съвършенъ Отецъ вашъ“. Съвършенството на Любовьта ще бѫде смисълътъ на моя животъ. Съвършената Любовь изпѫжда всѣки страхъ отъ душата и внася миръ и веселие въ Духа. „Никой нѣма по-голѣма Любовь отъ тази, щото да положи нѣкой душата си за приятелитѣ си“. Когато Любовьта прониква въ сърдцето ви, скърбьта се прѣвръща на радость. Който побѣждава, ще наслѣди всичко. Побѣда, добита чрѣзъ Истината, е придобивка велика. Днесъ за четиво ще имате: 16 глава отъ Матея; 3 глава отъ Марка; 20 глава отъ Лука; 7 глава отъ Иоана; 12 глава отъ Послание къ Римляномъ; 5 глава отъ 1-во Послание къ Коринтяномъ; 4 глава 2-ро Послание къ Коринтяномъ; 2 глава 1-во Петрово Послание; 75 Псаломъ. Сега ще ви дамъ едно важно правило: Като се събудите сутринь, прѣди да се измиете, направете едно добро дѣло. Извикай най-доброто чувство отъ сърдцето си и кажи му първата дума на любовьта! Извикай най-красивата мисъль отъ ума си и покажи и най-хубавата свѣтлина! Това като сторите, ще произнесете слѣдната свещена формула: Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Свѣтлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. Едно отъ правилата при изговарянето на тази формула е да бѫдете много положителни и да имате дѣтински духъ. Нѣкой може да каже „многомилостиви“ вмѣсто „милостиви“. Не, нѣма по-силни думи отъ „Милостиви, Святи и Благи Господи“. Когато произнасяте тия думи, Господь ще ви слуша. Милостьта е качество на Бога. Всѣки, който призовава Бога въ Неговата Милость, Той му се изявява. И всѣки, който Го призовава въ Неговата Свѣтлина, Той пакъ му се изявява. Свѣтлината е Неговата святость. Святостьта Божия носи свѣтлина. Само святиятъ човѣкъ може да има знание. Чистиятъ човѣкъ може да има знание. Само чистиятъ човѣкъ може да бѫде святъ. Чистота и святость вървятъ заедно. Чистотата – това е най-красивото чувство. Вие нѣкой пѫть се плашите отъ чистотата и святостьта, но тѣ сѫ най-красивата дреха, съ която душата може да се облѣче. Като се произнесатъ думитѣ чистота и святость, нѣкой пѫть ви е страхъ, вие почвате да треперите. Че кой отъ васъ би се отказалъ отъ тази хубава дреха? Кой отъ васъ може да се облѣче съ по-хубава дреха отъ тази? Чистота и святость – това е най-красивата дреха, съ която човѣкъ може нѣкога да се облѣче. И всѣки отъ васъ трѣбва да я желае. У нѣкои отъ васъ се е вмъкнала мисъльта, че като станатъ чисти и святи, хората ще ги избѣгватъ. Това не е вѣрно. Тогава именно ще се привличатъ хората отъ васъ. Чистотата и святостьта, това сѫ качества, който привличатъ тѣ сѫ качества, който даватъ благородство на душата. Душата се разширява и става привлѣкателна, нѣжна, блага, разумна. И онзи човѣкъ, който носи чистотата и святостьта, той е великъ човѣкъ въ всѣко отношение. Той и въ малкитѣ нѣща е великъ, и въ голѣмитѣ нѣща е великъ. Та ще се стараете, когато ви говоря за чистота и святость, сърдцето ви да трепне, да се зарадвате, а не да се стѣснявате. Да добиете чистотата, това е най-лесното нѣщо. Най-естественото нѣщо е да бѫде човѣкъ чистъ! Че това е тъй, ще ви го прѣдставя картинно. Ако ви сложатъ ястие, не искате ли хлѣба ви да е чистъ? Не искате ли паницата ви да е чиста? Не искате ли кърпата ви да е чиста? Ако ви дадатъ една кърпичка за носъ, не искате ли и тя да бѫде чиста? Ако тръгнете вечерно врѣме на пѫть, не искате ли най-силната свѣтлина да ви показва пѫтя? Слѣдователно, колкото свѣтлината е по-ярка, толкова по-голѣма радость ще ви допринесе. Сега, знаете ли защо по нѣкой пѫть вие изгубвате любовьта си? Наблюдавайте цвѣтята и ще намѣрите отговоръ на това нѣщо. Когато нѣкой цвѣтъ цъвне, случва се отгорѣ му да има нѣколко листа, които го засѣнчватъ, тъй че слънчевата свѣтлина не може да го огрѣва. Когато цъввашъ, гледай да нѣма листа отгорѣ ти, за да можешъ направо да възприемашъ свѣтлината. Цъвни надъ листата отгорѣ! Листата нека останатъ настрана. Не ви трѣбватъ никакви листа отгорѣ. Ще гледате да цъвнете надъ листата. И тамъ, като цвѣтъ, разтворете душата си. Това е едно състояние, което всѣки човѣкъ трѣбва да има. Сега, кои сѫ тѣзи листа? Ти цъвнешъ, но имашъ нѣкакъвъ споръ съ нѣкой твой братъ, или съ нѣкоя сестра. Тѣ сѫ листата, които сѫ се качили отгорѣ ти. Надъ тѣхъ цъвни, за да приемешъ Любовьта, която ще ти даде смисълъ въ живота. Тѣзи листа сѫ хубави, но отдолу да бѫдатъ, а не отгорѣ ти. Че имашъ споръ съ тѣхъ, това нищо не значи, но всичко да е на мѣсто. Не спирай Любовьта, която трѣбва да влѣзе въ душата ти! Листата нека стоятъ отстрани, само за сѣнка, тамъ тѣ сѫ на мѣстото си. Какво ще кажешъ на тия двамата братъ и сестра, съ които имашъ споръ? Ще имъ се молишъ ли да ти отворятъ малко пѫть? Какво ще имъ кажешъ? Нѣма да имъ се молишъ, нѣма да имъ казвашъ нищо, а ще продължишъ дръжката си нагорѣ. Ще се промъкнешъ прѣзъ нѣкоя дупка, ще се издигнешъ нагорѣ и тамъ, подъ прямитѣ слънчеви лѫчи, ще се разцъвтишъ. Вие често казвате: какво ще стане съ свѣта? Всичко, което става въ свѣта, да ви не смущава. Дошълъ нѣкой братъ и ви казалъ нѣкоя горчива дума – и това да ви не смущава. Вие сте чудни! Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя горчива дума? Когато страдате отъ треска, и лѣкарьтъ дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хининъ ви дава, горчивъ хапъ. Вие му благодарите за този горчивъ хапъ, защото той ви лѣкува съ него. Сѫщото нѣщо е и по отношение обидата отъ този вашъ братъ. Вие имате духовна треска, този братъ ви е далъ единъ горчивъ хапъ – хапнете го, и треската ви ще прѣмине. Пъкъ ако нѣмате треска, турете този хапъ въ джеба си и намѣрете другъ нѣкой вашъ братъ, който има треска и му го дайте. Да си давате единъ на другъ горчиви хапове, на това поне сте майстори. Азъ ви похвалявамъ, вие имате доброто желание да се поправяте, само че хаповетѣ ви сѫ много голѣми, та не можете лесно да ги прѣглъщате. Рациновитѣ хапове, които взимате, трѣбва да сѫ малки, за да прѣминатъ лесно прѣзъ гърлото ви. Така също трѣбва да сѫ малки и горчивитѣ хапове, които взаимно си размѣняте. Ако сѫ голѣми, не можете да ги прѣглъщате. Както и да е, но този хапъ все трѣбва да се даде. Питамъ ви: ако имате кирь, можете ли да не вземете вода и да не се изтъркате? Каль, кирь имате отгорѣ, затвърдѣла е тази кирь, трѣбва да я изтъркате. Ще сипете вода, ще изтъркате кирьта, и работата ще се свърши. Ще има стържене, разбира се, но то е масажиране. Умниятъ човѣкъ на всичкитѣ нѣща трѣбва да гледа разумно. Има нѣща, за които нѣма защо да се тревожишъ. Разтревожишъ ли се, спри се за малко, размисли, какъ да използувашъ тази тревога. Тревоженето не е лошо нѣщо. Дѣтето ти се разплакало, ти се тревожишъ. Ами че кое е по-хубаво: да умрѣ дѣтето ти, или да плаче, а ти да се разтревожишъ малко? Ако Господь те попита: какво искашъ – дѣтето ти да подскача малко въ кѫщи, да поплаче, и ти да се разтревожишъ, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? Кое отъ двѣтѣ ще изберете? Първото положение е по-хубаво, нали? Добрѣ, ще ви дамъ другъ примѣръ. Вие пѫтувате съ единъ братъ, който е много сприхавъ, говори, плещи навсѣкѫдѣ и за всичко, но като му турите на гърба нѣщо – носи. Имате и другъ братъ, който е сдържанъ, не плещи, привидно е като светия, но дадете ли му нѣщо на гърба – нищо не носи. Да, но по пѫтя все ще трѣбва да се носи нѣщо! Кого ще изберете: светията ли, който нищо не носи, или онзи, който плещи, но всичко може да носи? Това сѫ крайности, разбира се, но крайности, който се срѣщатъ въ живота. Какво ще правишъ? Господъ ти е опрѣдѣлилъ да вървишъ съ този, който плещи, но и който може да носи. Ти ще държишъ въ ума си товара, който човѣка носи, а на другото не обръщай никакво внимание. Ще си кажешъ: този братъ е много добъръ. Той говори, но и товаръ носи на гърба си. Това е истинската философия на живота. Само по този практически начинъ вие ще можете да трансформирате енергиитѣ отъ едно състояние въ друго. Има и други, по-скѫпи, начини за разглеждане на нѣщата, но този начинъ е най-добъръ. Вие сега ще седнете, ще се молите: „Господи, моля ти се, снеми тоя товаръ отъ сърдцето ми“. Че се молишъ на Бога, това е много добрѣ, но Господь ти казва: „Слушай, твоята каса е много пълна, пораздай малко отъ паритѣ си!“ Ти казвашъ: Господи, не зная кой е бѣденъ. Проводи Ти нѣкой при мене! Господь ти изпрати нѣкой бѣденъ, но ти го погледнешъ, казвашъ: ти не си отъ тѣхъ. Какво прави най-послѣ Господь? Изпраща ти нѣколко души разбойници, обератъ ти цѣлата каса, ти избѣгашъ и казвашъ: обраха ме! По-прѣди казваше: азъ не мога да дамъ. Не можешъ да дадешъ, но когато дойде неприятельтъ, оставяшъ касата и бѣгашъ. Питамъ: ако можешъ на неприятелитѣ да дадешъ всичко, защо на приятелитѣ си да не можешъ да дадешъ нищо? Туй е до разбирането на нѣщата. Щомъ дойде Божественото въ васъ, всички вие, който искате да имате Божието благословение, трѣбва да дадете всичко доброволно. Ще кажете: отъ дѣ да зная, дали Господь ми казва да дамъ, или нѣкой дяволъ. Дяволътъ винаги казва: „Затвори кесията си и никому нищо не давай, всичко е само за тебъ“. Щомъ дойде Господь, Той казва: „Отвори кесията си и, каквото имашъ вѫтрѣ, давай!“ Божественото не може да се свърши. То е като нѣкой изворъ – постоянно избира, извира и не се свършва. Ти давашъ и никога не се свършва, все тече. Ти давай, и то ще си тече. Е, ще те е страхъ ли като давашъ отъ Божията вода, че ще се свърши? Нѣма да се страхувашъ, защото тази вода никога нѣма да се свърши. Вие сами ще опитате, че Божиитѣ блага сѫ велики и неизчерпаеми. Казвате: ако давамъ тъй много, все ще дойде день, когато водата ще се свърши. Ти не разбирашъ Божиитѣ закони. Щомъ се страхувашъ, това показва, че дяволътъ е влѣзълъ вѫтрѣ и е турилъ печата си. Затворилъ е крана. Дяволътъ седналъ отгорѣ на крана, а ти казвашъ: нищо не давамъ! Но недоволенъ си. Отвори сърдцето си! Отвори чучура си, развърти крана, давай, давай, всѣки день давай! Пъкъ като се уморишъ, повикай единъ братъ, и той да дава. Кажи му: братко, давай сега ти. Послѣ повикай втори, трети, четвърти, пети, десети – като се наредятъ стотина души и все даватъ, другитѣ ще кажатъ: този човѣкъ е много богатъ, всѣкога дава. Давайте, не се страхувайте! Защо ще се смущавате? (Запитватъ: когато нѣкой ти каже да пазишъ нѣщо въ тайна, Господь ли ти казва, или дяволътъ?) Кога се пази тайна? – Когато искашъ да кажешъ нѣщо лошо, пази тайна. Божиитѣ работи сѫ всѣкога явни. Когато Богъ направи небето, скри ли Той работитѣ си? – Не, изяви ги. Свѣтлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази въ тайна. Тъмнината е за онѣзи, който не сѫ готови. Когато нѣкой човѣкъ прѣслѣдва нѣкого, ти имашъ право да затворишъ свѣтлината си, за да не могатъ да го прѣслѣдватъ. Пъкъ като отива нѣкой човѣкъ да прави добро, дай му най-голѣмата свѣтлина. Това е практическо правило. Прѣзъ тази година ще приложите и още едно правило. Щомъ станешъ сутринъ и се лѣнишъ да направишъ едно добро, ще си наложишъ глоба, ще платишъ 5, 10, 15 до 30 лева. Ще вземешъ тѣзи пари, ще ги туришъ въ специална за тази цѣль каса и ще си запишешъ: за неизпълнение на еди-какво си, азъ се глобявамъ. Всѣки отъ васъ ще си има една такава каса за глоба, и ще видите, колко деня прѣзъ годината ще се глобите. Може да кажете: за какво ще се употрѣбятъ тия пари? – Ще имъ намѣрите мѣсто. Хайде да видимъ колко лева ще донесете идущата година. Когато почнешъ да глобявашъ дявола, той става уменъ. Като станешъ сутринь и не направишъ туй добро дѣло, веднага ще си наложишъ глобата, нѣма да седнешъ да мислишъ, колко да туришъ. Колкото ти дойде на ума: 20 лева имашъ, 20 лева ще туришъ: 100 лева имашъ, 100 лева ще туришъ. И нѣма да мислишъ, отъ дѣ ще ги намѣришъ. Като се глобишъ 4–5 дена и платишъ 100-ина лева, ще почнешъ да се замисляшъ. Така правятъ и най-възвишенитѣ духове. Когато единъ възвишенъ духъ направи една погрѣшка, знаете ли какво прави? – Той рѣшава да слѣзе на земята, да се въплоти и цѣлъ животъ да прѣкара на земята, за да поправи грѣшката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрѣшка, която не е въ съгласие съ Божия законъ, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава отъ благата, които има горѣ. Та виждате ли, какъвъ примѣръ на доброволно самопожертвуване има въ тия духове? Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава животътъ ви щѣше да бѫде красивъ. Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате единъ законъ. Той е слѣдниятъ: прави добро най-първо на този, когото обичашъ. Сутринь, като станешъ, направи добро на този, когото обичашъ, защото къмъ него ти имашъ естествено разположение. Направишъ ли на него доброто, ти ще можешъ да го направишъ и на този, когото не обичашъ. Тази каса ние ще я наречемъ „каса на доброто“. Всички пари, които ще се събератъ отъ глобата за добритѣ дѣла, отъ тѣхъ ще се плащатъ билетитѣ на бѣднитѣ братя, които искатъ да дойдатъ тукъ, а нѣматъ пари. Ние ще кажемъ: нека дойдатъ и тѣ, ние ще имъ платимъ билетитѣ отъ касата на добродѣтелитѣ. Щомъ не знаете, какъ да правите добро, ще внасяте глобитѣ си въ тази каса на добродѣтелитѣ. Тѣзи пари ще се използуватъ за такива случаи. Азъ бихъ желалъ да правите повече погрѣшки. Тъй, поне по двѣ–три погрѣшки въ седмицата. И когато направите нѣкоя погрѣшка, да ви е приятно, да се зарадвате, че туряте нѣщо въ касата на добродѣтелитѣ, а не да се тюхкате прѣзъ цѣлия день: отидоха 20-тѣ лева! 10.Гимнастически упражнения.
  5. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание съборна беседа Нарядъ и упътвания (вторникъ) Вторникъ. 5 ч.с. 25 августъ Утринна молитва. Ще ви направя една бѣлѣжка. Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздухъ така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могатъ – поне на двѣ–три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молимъ, трѣбва да имаме присѫствието на духа, да бѫдемъ много тихи, да владаме ума си. Ние трѣбва да бѫдемъ тихи и разположени, за да бѫде и умътъ ни съсрѣдоточенъ: въ всѣка дума да се влага смисълъ. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращатъ навънъ, за да се привлѣче Божията сила, та Духътъ да работи повече. Тогава всички ще приематъ тази мекота, тази радость, която търсятъ. Да прочетемъ една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега, всички ще поемете дълбоко въздухъ и ще се концентрирате, като че нѣмате никакви връзки съ земния животъ. Земниятъ животъ е една раница, която не е толкова важна. Въ дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бѫдете като новородени. Слѣдъ молитвата може да турите по една, двѣ, три, десеть раници на гърба си, това вече зависи отъ васъ, но въ врѣме на молитвата – никакви раници. Ще бѫдете тъй будни, тъй свободни, като че живѣете на небето. Какво ще стане утрѣ, това не е важно, то не ни интересува. Днешниятъ день е Божи день. Този день именно ни интересува, за да можемъ да добиемъ едно Божие благо. Днешниятъ день трѣбва да се отличава съ едно благо, което Богъ ще ни даде. Ще прочетете молитвата тихо, всѣки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи Боже нашъ“, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздухъ и ще продължите молитвата. Дѣто се спрете, отново ще поемете дълбоко въздухъ и пакъ ще продължите нататъкъ. И тъй, по новия начинъ, чрѣзъ дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Нѣма да бързате. 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа! 3. Благословенъ Господь Богъ нашъ. 4. Отче нашъ. Лозинка за прѣзъ деня: „Най-послѣ, братя мои, укрѣпявайте се въ Господа, и въ силата на Неговото могущество“. (Ефесяномъ 6 гл. 10 стихъ.) Днесъ за четиво ще имате: 14 глава отъ Матея; 9 глава отъ Марка; 15 глава отъ Лука; 14 глава отъ Иоана. Да се прочете и 22 бесѣда: „Той повелѣва на слънцето да грѣе“. Любовьта е най-високиятъ върхъ въ свѣта. Мѫдростьта е най-великата сила въ живота. Истината съдържа най-красивия животъ въ себе си. Който не се е качилъ на най-високия върхъ, може ли да знае нѣщо за Любовьта? Кой кѫдѣто се е качилъ, това знае. Който не е опиталъ силата на Мѫдростьта, може ли да знае, какво нѣщо е тя? Който не е възприелъ Истината въ себе си, може ли да опита красивия животъ? Задавайте си въпроса, безъ да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трѣбва да кажете: ще се кача на върха! Туй, обаче, не е отговоръ, защото „качването“ подразбира единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Какъ ще отговорите на втория въпросъ? Ще кажете: започвамъ да изпитвамъ вече тази сила. Ще отговаряте въ положителенъ смисълъ. Отговорътъ на първия въпросъ: – „ще се кача на върха“ – нека ви бѫде като моделъ. По този образецъ ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава азъ ви задавамъ въпроса: мога ли да бѫда добъръ? Какъ ще отговорите? Вие ще кажете: мога. Този отговоръ не е правиленъ. Ще отговорите: коренитѣ на моя животъ сѫ добри, и азъ съмъ добъръ. Подъ „коренитѣ“ подразбирамъ Божественото. Само отъ Божественото излиза добрината. На въпроса „мога ли да бѫда богатъ“, отговорътъ е: като събера всичкитѣ пари отъ земята, мога да бѫда богатъ. Или, като събера всичкото злато, ще бѫда богатъ. Питамъ тогава: може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по единъ начинъ. Всичкото злато е разпръснато въ човѣшката кръвь. Всичкото злато пъкъ, което се намира заровено въ земята, е съединено съ човѣшката кръвь. Тамъ то е въ разтворъ. Като обикнешъ всичкитѣ хора, ти ще имашъ всичкото злато, ти ще бѫдешъ богатъ. На въпроса „мога ли азъ да бѫда силенъ“, отговарямъ: всичката сила е въ Бога. Азъ и Богъ едно сме. На въпроса „мога ли да имамъ най-красивия животъ“, отговарямъ: живиятъ всѣкога има Истината въ себе си. Всички хора, който нѣматъ Истината, сѫ мъртви – мъртви въ грѣховетѣ си. Живи хора сѫ само тия, който иматъ Истината. Животътъ, значи, носи Истината въ себе си. Безъ Истината нѣма животъ. 5. Гимнастически упражнения.
  6. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание съборна беседа Нарядъ и упътвания (понедѣлникъ) Понедѣлникъ 5 ч.с. 24 августъ. Утринна молитва. 1.0тче нашъ. 2.Благославяй, душе моя, Господа! 3.Плодоветѣ на Духа. 4.Молитвата на Духа – на Царството. 5.Добрата молитва Лозинка за прѣзъ деня: Само Истината води къмъ живота. Днесъ за четиво ще имате: 12 гл. от Матея; 14 гл. отъ Лука; 10 гл. отъ Иоана; 5 гл. отъ Посланието къ Галатяномъ и 21 бесѣда: „Моето царство“. Ще ви дамъ едно малко разяснение за Истината. Само съ нагласена цигулка и съ нагласена китара може да се свири. Всѣки инструментъ трѣбва да е нагласенъ, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води къмъ музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животътъ, това е най-приятната пѣсень, която можемъ да слушаме. Слѣдователно, при всѣко нагласяване, човѣкъ придобива Истината. Всѣко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяватъ нѣщата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Безъ сърдце нѣма животъ. Безъ умъ нѣма мисъль. Животътъ извиква сърдцето; мисъльта извиква ума; Любовьта събужда душата отъ дълбокия сънь, а Духътъ възкръсява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духътъ, това е най-възвишеното, най-разумното у човѣка. То съединява нишкитѣ на живота, а тия нишки, сами по себе си, носятъ сила. По този законъ, само еднороднитѣ нишки даватъ сила. Силата, това е пѫтьтъ въ живата природа, чрѣзъ който пѫть идватъ всичкитѣ Божии блага. 6. Гимнастически упражнения.
  7. От книгата "Нарядъ и упътвания", дадени отъ Учителя на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣз лѣтото на 1925 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание съборна беседа Нарядъ и упътвания (нѣдѣля) Нарядъ и упътвания отъ Учительтъ Дадени на ученицитѣ отъ Всемирното Бѣло Братство, при срѣщата имъ въ гр. Търново, прѣзъ лѣтото на 1925 година. Нѣдѣля 5 ч.с. 23 августъ, 1925 г. Утринна молитва. 1.Добрата молитва. 2.Богъ е Любовь. 3.Пѫтьтъ на живота. 4.Духътъ Божий. 5.Благословенъ Господь Богъ нашъ. 6.Отче нашъ. Лозинка за прѣзъ деня: Богъ е Любовь. Богъ е Животъ. Богъ е Свѣтлина. Господи, дарувай ни Твоя Духъ. Днесъ за четиво ще имате: 5 глава Ефесяномъ; 6 глава отъ Евангелието на Иоана; 5 глава отъ Евангелието на Матея и цѣлата 20 бесѣда: „Сега скърбь ще имате“. Ще се учите да размишлявате. Едно отъ качествата на ученика е да има дисциплиниранъ умъ. Всички съврѣменни хора страдатъ отъ силата на своя умъ. Тѣхниятъ умъ мяза на единъ неопитоменъ конь. Въ ума има много разнообразни сили, които трѣбва да се възпитатъ, да се турятъ на работа. Това е една отъ великитѣ задачи на всѣки ученикъ. Цѣлата съврѣменна култура е култура за упражнение, за възпитание на човѣшкия умъ. При туй възпитание, ако човѣкъ нѣма знания, никакъвъ успѣхъ не може да се постигне, тъй както, ако дърводѣлецътъ не знае какъ да владѣе своето сѣчиво, невъзможно му е да направи нѣкакво издѣлие – всичко ще осакати. Така е и съ човѣшкия умъ. Въ това отношение, всѣка дума е само единъ ударъ върху човѣшкия умъ. Когато единъ майсторъ знае какъ да удря, всѣки ударъ отива на мѣстото си, а когато не знае какъ да удря, той само руши. Това не произтича отъ зла воля, но отъ незнание. 7. Гимнастически упражнения. (миналогодишнитѣ).
  8. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Седми день — СРЂДА 25 августъ 6 ч. сутриньта 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа! 3. Пѫтьтъ на живота. 4. Ще се развеселя. 5. Отче нашъ.
  9. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание 11.30 ч. сутриньта Работа върху чистотата и самообладанието Четиритѣ картини, които виждате тукъ (I, II, III, IV) изразяватъ закона на самообладанието. Този законъ дѣйствува само чрѣзъ ума. Значи чрѣзъ ума човѣкъ може да се самообладава, затова неговитѣ мисли трѣбва да бѫдатъ хармонични. При прилагане закона на самообладанието, първото нѣщо, което трѣбва да знаете, е, че въ душата на човѣка се коренятъ три велики сили, които Богъ е вложилъ, и които никой не може да й вземе. Това се изразява въ първата картина (триѫгълникътъ съ крѫга въ срѣдата). Крѫгътъ има три цвѣта. Външната виолетова краска означава онази потенциална Божествена сила на душата да се прояви. Втората зелена краска означава силата й да се развива, да расте. Третата портокалена краска означава силата й да се индивидуализира. Такива души се наричатъ кристални. Не мислете, че тѣзи души сѫ горѣ. Такива души има въ плътъ между всички народи на земята. Когато въ единъ народъ има нѣколко такива души, тѣ сѫ неговиятъ идеалъ, тѣ го създаватъ, тѣ сѫ душитѣ, които се покоятъ въ Бога. Втората картина (тритѣ крѫга съ триѫгълникъ въ срѣдата) означава свѣтящитѣ души. Тази свѣтлина е присѫща на самия човѣкъ и никой не може да му я отнеме. Никой не може да изгаси свѣтлината, която имате, освѣнъ вие сами. Ако свѣтлината ви нѣкога изгасне, знайте, че вие сами сте причина за това, а не другъ. Тъй казва Окултната школа на Бѣлото братство. Третата картина (тритѣ прѣплетени крѫга и двата триѫгълника въ срѣдата) означава души на хората на сѣнкитѣ, които потъватъ, но не се давятъ. Тѣ сѫ сегашнитѣ хора, въ които и доброто, и злото е прѣплетено. Духътъ обича да се гмурка въ материята. Шестоѫгълникътъ показва, че духътъ се гурналъ въ материята. Не се бойте отъ никаква катастрофа, духа ви никой не може да спъне, той ще излѣзе. Усъмните ли се, оставате на дъното, смъртьта дохожда. Въ окултната школа не се позволява никакво съмнение въ душитѣ и въ сърдцата на ученицитѣ. Загнѣзди ли се съмнение въ душитѣ и въ сърдцата ви, то е отрова, която ще ви разруши. А само Богъ е животъ и свѣтлина. Тамъ, дѣто има животъ и свѣтлина, тамъ е и Богъ. Тамъ, дѣто нѣма животъ и свѣтлина, тамъ Богъ не е, затова тамъ има и страдания. А дѣто има страдания, има и мѫчения. Сега, да не се боите отъ тѣзи състояния. Ако вървите по Божествения пѫть, вашиятъ духъ е като онзи майсторъ плувецъ, който, като знае да се гмурне вѫтрѣ въ свѣта, ще знае и какъ да излѣзе. Но ако вие се уплашите, ще спѫнете духа си и той ще остане долу подъ вълнитѣ. Вѣрвайте, че духътъ ви, който се гурка долу подъ вълнитѣ, ще побѣди. Като ученици тъй трѣбва да мислите и тогава ще вървите право по отѫпкания пѫть. Значи силата, която имате, никой не ще може да ви отнеме; свѣтлината, която имате, никой не ще може да изгаси и духа, който имате, никой не ще го побѣди. Като вървите по този пѫть, никаква сила не ще бѫде въ състояние да ви отбие отъ него. И тъй, ще знаете, че всичко, което става, не ви го причинява никой другъ, освѣнъ вие сами. Никакво съмнение. Усъмни ли се нѣкой, бѣлитѣ братя нѣма да му помагать. Четвъртата картина показва истинския методъ, по който човѣкъ може да се развива, т.е. пѫтя на неговата еволюция. Когато рѣшите да живѣете по Бога, щомъ излѣзете отъ Божествената душа като мѫже и жени, ще ви срѣщнатъ сродни на васъ души, които ще внесатъ у васъ потикъ, сила и стремежъ въ свѣта и горѣ (Учительть показва върха на срѣдния триыгълникъ) ще се слѣятъ. Тогава човѣкъ завършва своята еволюция. Ако се усъмните въ пѫтя, който слѣдвате, нѣма да се срѣщнете съ сродната вамъ душа и животътъ за васъ изгубва смисъль. Тѣзи четири картини трѣбва да ги помните, за да бѫдете ученици на Бѣлата окултна школа. Тѣ сѫ единъ методъ за самообладание на ума, затова прѣзъ годината ще изучите аритметиката, математиката и геометрията. Това е единъ отъ добритѣ методи за концентриране на ума. Сега ще ви покажа една жива картина. Ще гледате само отъ вратата, вѫтрѣ не бива да влизате, защото изпаренията на тѣлата ви ще нарушатъ трептенията на свѣтлината й. Тамъ ще влѣзете само съ сърдцето си, а не и съ ума си. Ще направите разлика между свѣтлината въ тази стая и свѣтлината, която ще видите около живата картина. Свѣтлината, която ще видите тамъ, е фиксирана, нѣма никакво движение. Ние обичаме чистото и възвишеното. То е стремежъ на душата. Ако запомните свѣтлината, която ще видите, ще ви бѫде помощъ и потикъ въ живота. Ще влизате само по шестъ души и ще стоите по двѣ минути. Слѣдъ изреждането на всички, Учительтъ продължи: Този образъ, който видѣхте, се нарича образъ на дванадесетьтѣ добродѣтели. Свѣтлината е произведена по единъ простъ, обикновенъ начинъ, но енергията е окултна, трансформира се по извѣстни закони. Тамъ става бързо движение, бързо вибриране на свѣтлината, затова и трептенията Ă не се забѣлѣзватъ. Ако вибрациитѣ сѫ слаби, ще забѣлѣжите, че се отдѣля димъ. Тази свѣтлина едно врѣме е горѣла у васъ — нѣкога ще си спомните това. Седемьтѣ свѣтлини сѫ седемьтѣ Духове, които стоятъ около Божия прѣстолъ, седемьтѣ Божествени пламъци на душата. Гледайте да остане въ ума ви тази приятна чистота и свѣтлина на живата картина. Когато свѣтлината дойде у човѣка до положението да не трепти, тогава тя е приятна; когато у васъ се зароди тази свѣтлина, нѣма да се колебаете. Тази картина е свързана съ четиритѣ полета на козмоса. Много тихо изказано: тази картина е свързана съ рая. Свѣтлината на тази жива картина дѣйствува успокоително на душата, повдига човѣка. Тя пада по извѣстни закони подъ разни ѫгли. Като поставите въ ума и сърцето си картинитѣ, които видѣхте тукъ, нищо нѣма да бѫде въ състояние да ви разколебае. Въ Писанието се казва: “Направ й тъй, както си видѣлъ.” Павелъ, който трѣбваше да организира християнската църква, биде заведенъ въ третото небе и по това, което видѣ тамъ, започна да учи хората. И сега има различни начини за виждане. Трѣбва да видишъ, да прочетешъ нѣщата, но необходимо е още да ги разберешь и да знаешъ какъ да ги прѣвърнешъ, за да станатъ сила въ душата ти. Сега сѫ нужни сърдца. Мнозина отъ васъ сте изгубили сърдцата си. Знаете ли какъ? — Когато нѣкой отбие вадичката на водата ви, сърдцето ви започва да се прѣсушава и вие ставате недоволни. Какво ви трѣбва? — Да пуснете вадичката си, за да протече вода вѫтрѣ въ сърдцето ви. Знанията безъ Божията любовъ правятъ свѣта тягостенъ. Много учения, това сѫ изтезания на плътьта. Нали Соломонъ е изучавалъ много нѣща, но видѣлъ, че животътъ безъ любовъ, макаръ и съ много знания, е нищо. Колкото повече знаешъ, толкова повече ще страдашъ. Сѫщото положение ще намѣрите въ свѣта. Тръгнешъ съ празна торба въ свѣта, единъ гладенъ, другъ гладенъ, и ти сѫжалявашъ, че не можешъ да имъ помогнешъ. Каква полза отъ това, че на гърба ти виси торба? Празна ти е торбата! Но ако торбата ти е пълна, ще дадешъ на единъ гладенъ, на втори и ще ги задоволишъ. Това е Божията любовъ, това е Живиятъ хлѣбъ. Така се подразбира Божията любовъ, проявена на земята. Между васъ, вѫтрѣ въ душитѣ ви, трѣбва да се въдвори абсолютна хармония. Съ това ще се занимавате тази година. Нѣма да спрѣгате глагола “не мога”. Вие спрѣгате ту “мога”, ту “не мога”, ту “искам”, ту “не искам”. Като пѫтувахъ отъ София за Търново, въ трена имаше единъ младежъ, който пушеше много тютюнъ. Питамъ го: "Можешъ ли се отказа отъ тютюна?" — "Мога, имамъ воля, но не искамъ". Продължаваме пѫтя си. Слѣдъ малко той казва: “Ще видите, че въ 24 часа азъ ще се откажа да пуша и до сутриньта нѣма да пуша никакъ.” Други двама младежи се наеха да го контролиратъ. Та и вие сега, хвърлете табакерата! Едни отъ васъ ще могатъ да възстановятъ помежду си пълна хармония за 24 ч., други за два дни, трети за повече, а нѣкои за цѣла година. Богъ е единъ, Той е и като майка, и като баща, и като братъ, а ти си четвъртото лице. И тъй, Богъ е като Любовъ, като Мѫдростъ и като Истина. И надъ всичко това православнитѣ казватъ: “Вънъ отъ православната църква нѣма спасение.” Никаква православна църква! Азъ казвамъ: Вънъ отъ Бога нѣма никакво спасение! Богъ е спасението въ свѣта. Бащата и майката трѣбва да иматъ благо лице. Навѫсятъ ли се, дѣтето познава, тегли се; усмихнатъ ли му се, то се разполага. Човѣкъ трѣбва да бѫде съ такова лице, каквото е и сърдцето му. Тъй гласи великата окултна школа. За да видите една Божествена картина, трѣбва да разбирате хубавитѣ картини на слънцето, за което е нужно да го наблюдавате съ години. Тя е съчетание на облаци и свѣтлини. Тѣзи картини вдъхватъ у човѣка нѣщо велико, затова при бѫдещото възпитание трѣбва да измѣните начина и формитѣ. Формитѣ сѫ създадени отъ Бога, а ние ги изопачаваме. Да не разваляме това, което Богъ е направилъ. Голѣмо благословение е да видишъ една отворена душа. Това е правото учение — никакво съмнѣние, никакво колебание. Туй, което имате въ себе си, е Божествено. Усъмните ли се, замѣствате Божественото съ човѣшкото. Не мислете, че пѫтьтъ на единъ добъръ човѣкъ е постланъ съ рози. Ако едни го обичатъ, други го мразятъ. На земята тъй е за сега. Тежката карма на хората прѣдизвиква и противоположни реакции. Щомъ прѣдизвикате въ ума си картината — триѫгълника съ крѫга въ срѣдата, бѣлитѣ братя ще ви познаятъ. Тѣ сѫ тукъ. Равностранниятъ триѫгълникъ е основа на Бѣлото братство и затова първиятъ триѫгълникъ въ геометрията е равностранниятъ. Господъ не обича никакво съмнѣние. Онзи, който се съмнѣва, колебае, нѣма успѣхъ. Въ Писанието се казва: “Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища.” Божествениять пѫтъ е единъ. За да разберете вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата, изискватъ се условия. Напримѣръ какъ ще познаете цѣнностьта на хлѣба? Ако нѣкой гладува 5-6 дни въ пустинята и послѣ му дадатъ 100 гр. хлѣбъ и една чаша вода, той ще каже: “Сега разбрахъ цѣната на хлѣба.” Отъ васъ се изисква абсолютна чистота на сърдцето! Въ стаята, дѣто е живата картина, ако влѣзе нечистъ човѣкъ, ще получи ударъ, а ако е чистъ, ще излѣзе подмладенъ. Здравитѣ хора изпитватъ приятностъ отъ слънцето, а болнитѣ — получаватъ ударъ. Противодѣйствието на свѣтлината произвежда слънчевъ ударъ. Онѣзи хора, които не сѫ готови за духовенъ животъ, се ожесточаватъ. А почне ли човѣкъ да живѣе въ сѣнка, става като молецъ, като бухалъ. Законитѣ на Божествения свѣтъ сѫ: въ бѫдеще трѣбва да ходите по принципи, а не по закони. Въ законитѣ има противорѣчия. Божествениятъ свѣтъ се изявява по принципи, ангелскиятъ — по закони, а човѣшкиятъ — по факти. Напримѣръ еди-кой си направилъ прѣстѫпление, това е фактъ, а законътъ е: наказватъ го за това прѣстѫпление. Съединяваме фактитѣ съ законитѣ. Тогава има връзка. Когато направишъ добро, никой не те похвалява. Вие изучавате законитѣ на ангелитѣ само въ негативна смисълъ, затова не успѣвате. А въ бѫдеще ще изучаваме само законитѣ за доброто — потикъ ще се даде. Въ окултната школа ще има правосѫдие на добритѣ хора. За въ бѫдеще ще унищожимъ сѫденето на грѣшнитѣ, а ще сѫдимъ праведнитѣ, нѣма да наказваме, а ще възнаграждаваме. Въ окултната школа сѫ новитѣ закони на бѫдещето общество. Ние носимъ новото въ свѣта. Ще имаме сѫдии, прокурори, стражари само за добритѣ хора, а сегашното съдопроизводство ще го напуснемъ. Ще питаме: “За какво ти е дѣлото?” — За прѣстѫпление. — “Не се занимаваме съ такива дѣла.” Ако е за добро, ще те защищаваме. Тѣзи сѫ новитѣ мисли, които ще анализираме за въ бѫдеще. Сега ще гледате да ходите по пѫтя на бѣлитѣ братя. Тѣ ще ви срѣщатъ на всѣка стѫпка, ще ви помагатъ прѣзъ цѣлата година и ще ви сѫдѣйствуват. Ако не ходите по този, новия пѫть, ще тѫпчите стария пѫтъ. Трѣбва да имате вѣра въ мѫдростьта и въ любовьта. Ако вашата душа е свързана съ причинния свѣтъ, дѣто сѫществуватъ принципитѣ, тамъ хората ще може да се обединятъ. Тамъ, дѣто има закони, нѣма едногласие; дѣто има принципи, разногласията изчезватъ. Гледайте да извършите прѣзъ годината всичко това, които се изисква отъ васъ и бѣлитѣ братя ще ви помагатъ да бѫдете чисти и да се самообладавате, да не мислите, че въ пѫтя, по който вървите, нѣма кой да ви посрѣщне. Всичко ще бѫде тъй, както Богъ е наредилъ. Онѣзи, които вървятъ по Божия пѫть, ще получаватъ всички благословения. (Бесѣда, държана въ горницата.)
  10. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание 10 ч.сутринъта Гимнастически упражнения I. Издигане двѣтѣ рѫцѣ отъ страна на тѣлото, съ дланитѣ надолу, на височина, равна съ височината на рамѣнѣтѣ. Слѣдъ това дѣсната рѫка се издига бавно нагорѣ, подъ ѫгълъ 45° отъ равнището на рамѣнѣтѣ, а лѣвата се спуща надолу, подъ ѫгълъ 45° отъ равнището на рамѣнѣтѣ и въ такова положение се присѣда долу шесть пѫти, като прѣзъ врѣме на упражнението съсрѣдоточите мисъльта си къмъ прѣдната часть на мозъка. Това упражнение служи за урегулирване прѣдната часть на мозъка. II. Това упражнение е сѫщо както първото, само че се издига лѣвата рѫка нагорѣ подъ ѫгълъ 45° отъ равнището на рамѣнѣтѣ, а дѣсната се спуща надолу подъ сѫщия ѫгълъ, при което се присѣда пакъ шесть пѫти. Прѣзъ врѣме на това упражнение съсрѣдоточавайте мисъльта си къмъ сърдцето. Това упражнение служи за урегулирване на чувствата. III. Изнасяне и двѣтѣ рѫцѣ назадъ съ обърнати длани една срѣщу друга и гребане напрѣдъ, съ присѣдане шесть пѫти. Прѣзъ врѣме на това упражнение съсрѣдоточавайте мисъльта си къмъ гръбначния стълбъ. То служи за урегулирване на гръбначния стълбъ. IV. Издигане лѣвата рѫка нагорѣ и напрѣдъ къмъ изтокъ, а дѣсната надолѣ, въртене на тѣлото около кръста и плаване съ рѫцѣтѣ. И това упражнение се прави шесть пѫти. До като се прави това упражнение, ще съсрѣдоточавате мисъльта си къмъ стомаха. То служи за урегулирване на стомаха. V. Поставяне рѫцѣтѣ на кръста. Закрѣпване тѣлото на лѣвия кракъ, а дѣсниятъ се изнася навънъ, на дѣсно, като се образува съ него бавно полукрѫгъ отъ дѣсно къмъ лѣво — шесть пѫти. Слѣдъ това закрѣпвате тѣлото си здраво на дѣсния кракъ и съ лѣвия правите сѫщото, както и съ дѣсния кракъ, пакъ шестъ пѫти. Прѣзъ врѣме на упражнението съсрѣдоточавате мисъльта си къмъ нервната система. То служи за урегулирване на нервната система. VI. Издигане рѫцѣтѣ на страни, на височина, равна съ височината на рамѣнѣтѣ и бавно издигане нагорѣ, до като се допратъ пръститѣ на двѣтѣ рѫцѣ горѣ. Подигане тѣлото на пръсти и въ това положение бавно присѣдане долу, при което рѫцѣтѣ се прибиратъ край тѣлото. И това упражнение се прави шестъ пѫти. То прѣдставлява завършване на първитѣ петъ упражнения. Нарича се магнетично събличане и обличане: надолу — събличане, нагорѣ — обличане. Забѣлѣжка: Тѣзи упражнения ще правите единъ пѫтъ прѣзъ деня, и то, ако се правятъ сутринъ, е прѣкрасно, на обѣдъ — хубаво, а вѣчеръ — добро. Тѣзи упражнения трѣбва да се правятъ много бавно и правилно, съ добрѣ обтегнати рѫцѣ и крака, ако искате да имате добри резултати. Движението на рѫцѣтѣ е за развитието на сърцето и гѫрдитѣ. Съ съсрѣдоточаването на мисъльта се усилва умътъ. Изпълнението на всички упражнения пъкъ усилва волята. Тѣзи упражнения сѫ едно отъ най-хубавитѣ окултни упражнения; гледайте, обаче, тѣ да не ви станатъ като една примка, а се проникнете отъ тѣхната полза. Считайте, че сте ги знаяли нѣкога, а сега си ги припомняте.
  11. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Пети день — ПОНЕДЕЛНИКЪ 6 ч. сутринъта 23 августъ Размишления: 1. Добрата молитва. 2. За възрастване на Божественитѣ мисли въ нашитѣ умове. За пробуждане на Божественитѣ чувства въ нашитѣ души. За освобождение отъ всичкитѣ остатъци на нашитѣ минали сѫществувания. За приемане на Божествения животъ. 3. Молитвата на Духа. 4. Пѫтьтъ на живота. 5. Молитва на Царството. 6. Отче нашъ. 8 ч. сутринъта Работа на ученицитѣ Слѣдъ закуската, като прѣдметъ за разисквания прѣзъ този день се дадоха слѣднитѣ въпроси: 1. Какъ се приема храната. 2. Какъ се образува кръвьта. 3. Какъ се създава мисъльта. Прѣзъ тази година всѣки ще си избере единъ отрасълъ отъ живота и ще го изучи всестранно. Напримѣръ нѣкой отъ васъ обича да отглежда пчели, ще изучи подробно живота имъ. Ако иска да държи рефератъ по това, трѣбва да има данни, които да почиватъ на собствени наблюдения и изучавания. Другъ нѣкой напримѣр има волове — да изучи защо у едни очитѣ сѫ единъ цвѣтъ, а у други — другъ цвѣтъ, да изучава всички тѣхни особености и т.н. Трети отъ васъ обича градини — да се заеме да отглежда разни зеленчуци или цвѣтя, да изучи условията, при които най-добрѣ се развиватъ и т.н. Нѣкои отъ васъ може да се заематъ съ изучаването на планинитѣ, рѣкитѣ въ България или съ кометитѣ, съ промѣнитѣ на слънцето — защо нѣкой пѫть е червено, другъ пѫть има другъ цвѣтъ. Който иска, може да се заеме да изучава нѣщо за коситѣ — защо капятъ, защо у едни сѫ дълги, у други кѫси, защо у нѣкои рано побѣлѣватъ и др. Другъ да изучава очитѣ, формата, голѣмината, цвѣта имъ и т.н. Ако не се заемете да изучавате единъ или другъ нѣкой въпросъ всестранно, откѫслечнитѣ познания, които имате по разни въпроси, нѣма да ви ползуватъ. — Може ли още сега да се опрѣдѣли въпросътъ? — Може, и още по-добрѣ ще бѫде. 10 ч.сутринъта
  12. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Шести день — ВТОРНИКЪ 6 ч. сутриньта 24 августъ Размишления: 1. Добрата молитва. 2. Благославяй, душе моя, Господа. 3. За въдворяване пълната Божия любовь между всички братя и сестри по лицето на земята. За въдворяване единството на Духа. За възцаряване Истината въ нейната пълнота между насъ. Да изпълни Господъ всички Свои добри намѣрения, които отначало е прѣдопрѣдѣлилъ споредъ Своето благоволение. Да бѫдемъ всички вѣрни на своето призвание, да изпълнимъ благата Му воля съ всичкото си сърце. Да възлюбимъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Да възлюбимъ всички наши братя и сестри и наши близки, както собствената си душа. 4. Отче наш. 8 ч. сутринъта Голѣмецъ и слуга "Въ васъ, обаче, не ще така да бѫде; но който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ." Матея 20:26 Съ този стихъ Христосъ опрѣдѣля единъ принципъ. Той не казва, че всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде слуга, но казва, че който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ. Само онзи, който иска да бѫде голѣмецъ, той трѣбва да бѫде слуга. На пръвъ погледъ тѣзи Христови думи се виждатъ малко противорѣчиви. Какъ е възможно онзи, който иска да бѫде голѣмецъ, да бѫде учтивъ, да стане слуга и да се унижи? Това именно е Божествениятъ законъ. Бащата и майката, които искатъ да станатъ голѣмци, трѣбва най-напрѣдъ да бѫдатъ слуги. Царьтъ и царицата на земята не се ли подчиняватъ на сѫщия законъ? Ако една майка не се рѣши да слугува на своитѣ синове и дъщери, може ли да стане голѣмкиня? Ако единъ баща не се рѣши да слугува на своитѣ синове и дъщери, може ли да стане голѣмецъ? И наистина, по-добра слугиня отъ майката, по-добъръ слуга отъ бащата нѣма. Тъй че този законъ е вѣренъ въ основата си. Тогава ние прилагаме като правило слѣдното: всѣка майка и всѣки баща, които искатъ да иматъ дѣца, трѣбва да станатъ слуги. Всѣки учителъ, който иска да има ученици, трѣбва да стане слуга. Въ тези Христови думи е заключена една велика Божествена мисълъ. Кой може да слугува? — Може да слугува само силниятъ, умниятъ, добриятъ човѣкъ. Този, който иска да стане лѣкаръ, и той трѣбва да слугува. На кого? — На болнитѣ. Ще прави своитѣ прѣвръзки, масажи, ще трѣбва да разбира много добрѣ своето изкуство като лѣкаръ, като слуга на болнитѣ. Иначе нито единъ боленъ не би повикалъ лѣкаръ. Сега азъ виждамъ по очитѣ ви, че всинца искате да бѫдете господари. Много добра мисъль имате, но Господъ казва за васъ така: “Кажи имъ да се научатъ да слугуватъ.” Вие ще ми възразите: “Какъ така, ние не сме чували такова нѣщо, че трѣбва да слугуваме!” Не, колко пѫти е минавала тази мисъль прѣзъ ума ви, но вие си държите стария навикъ и си казвате: “Все на мене ли се дава да слугувамъ?" — Да, ще слугувате. Щомъ искашъ да бѫдешъ господаръ, ще слугувашъ; не искашъ ли да бѫдешъ господаръ, нѣма да слугувашъ. И тъй, който не иска да слугува, голѣмецъ не може да бѫде. Отъ сега нататъкъ трѣбва да приложимъ този стихъ въ всѣкидневния си животъ. Ако не можемъ да го приложимъ, не ще бѫдемъ въ състояние да разрѣшимъ единъ отъ най-сѫщественитѣ обществени въпроси. Сега нека разгледаме този въпросъ въ неговата широчина. Онзи господаръ, който иска да има много овце и говеда, нали имъ приготвя сѣно и всѣкаква друга храна? Кой е онзи човѣкъ, който иска да бѫде господарь, знатенъ, голѣмецъ прѣдъ другитѣ хора, а да не слугува на своитѣ коне, волове и овци? Всѣки овчаръ, всѣки господаръ слугува на своитѣ овци. Обаче като влѣземъ въ обществения животъ и започнемъ да се занимаваме съ хората, мислимъ, че “законъть за слугуването” трѣбва да се приложи другояче. Не, по сѫщия начинъ трѣбва да се прилага и тукъ този законъ. Христосъ казва: “Нека бѫде слуга вамъ.” На кои? — Ти можешъ да бѫдешъ слуга само на онзи човѣкъ, когото обичашъ. Не можешъ да слугувашъ на човѣкъ, когото не обичашъ. Слѣдователно под думата “слуга” Христосъ разбира голѣмецъ, защото слугуването е свързано съ любовьта, а любовьта се стреми къмъ велики нѣща, да обхване всички хора, да ги владѣе. Това е желанието на любовъта. Христосъ казва: “Който има този законъ вѫтрѣ въ душата си, той трѣбва да прояви и другитѣ стремежи на любовьта, трѣбва да е готовъ да служи и на другитѣ, които обича." И тъй, отъ Христовитѣ думи се подразбира, че истинското голѣмство се основава на слугуването. Слугувашъ ли, ще бѫдешъ голѣмецъ, не слугувашъ ли, никакъвъ големец не можешъ да бѫдешъ; слугувашъ ли, майка можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, майка не можешъ да станешъ; слугувашъ ли, баща можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, баща не можешъ да станешъ; слугувашъ ли, учителъ можешъ да бѫдешъ, не слугувашъ ли, учителъ не можешъ да станешъ. Между тѣзи двѣ противоположности, а именно: между слуги и господари, между учители и ученици, между синове и дъщери и бащи и синове, сѫщиятъ законъ сѫществува. А той е законътъ на слугуването. И тъй, когато обичаме нѣкого, ние трѣбва да бѫдемъ толкова деликатни, внимателни къмъ душата, къмъ ума и сѣрдцето на любимото намъ сѫщество, че да не оставимъ въ него мисъльта какво искаме да го използуваме, а да оставимъ въ него мисъльта, че сме готови да се жертвуваме. Можешъ ли да вдъхнешъ прѣзъ цѣлия си животъ въ душата на нѣкой човѣкъ мисъльта, че си готовъ да се жертвувашъ за него, ти си спасенъ; внесешъ ли въ него друга мисъль, че искашъ да го използувашъ, ти си изгубенъ. Азъ бихъ желалъ между васъ да има надпрѣварване въ изпълнение длъжностьта на слуги. Азъ цѣня слугитѣ. Сега Господъ се нуждае отъ слуги. Първиятъ слуга е Господъ, Той иска помощници. Отъ господаръ Господъ е станалъ слуга. Въ Писанието се казва: “Синъ Человѣчески не дойде да Му послужать, а да имъ послужи.” Днесъ Господъ не иска господари, защото и Той самъ не е господаръ. Че и Той самъ не е господаръ се вижда по това, че ако бѣше господаръ, свѣтътъ щѣше да отива напрѣдъ. А понеже свѣтътъ е оставенъ самъ да се управлява, затова е разбърканъ. Ако ме попитатъ: “Кога ще се оправи свѣтътъ?”, отговарямъ: когато напуснете постоветѣ на голѣмство. И тъй, когато всички хора напуснатъ тѣзи знатни постове, когато всички слѣзатъ отъ тѣхъ и започнатъ да работятъ като Бога като слуги, свѣтътъ ще се оправи и съ това въпросътъ е разрѣшенъ. Тази е мисъльта, която Христосъ е вложилъ въ този стихъ за разрѣшението на този обществен въпросъ. Кога ще изчезнатъ страданията? — Когато мѫжътъ стане слуга на жена си и жената стане слугиня на мѫжа си; когато братътъ стане слуга на сестра си и сестрата — на брата си; когато господарьтъ стане слуга на слугата си и слугата стане слуга на господаря си. Съ това въпросътъ е разрѣшенъ. Нѣма двѣ мнѣния по това, нѣма никаква друга философия, никакъвъ другъ пѫть извънъ този. Този е единствениятъ методъ, по който можемъ да разрѣшимъ принципално въпроса. Ще кажете: “Какъ?”. Викат ви на гости на обѣдъ или вечеря. Онзи, когото обичашъ, остави го да седне на първо мѣсто, да се наяде, а ти седни на послѣдно мѣсто. Ето какъ се разрѣшава въпросътъ. Първо трѣбва да ядатъ слабитѣ хора, а послѣ — силнитѣ. Този законъ е вѣренъ и въ природата. Че прѣзъ малкитѣ дупки кой минава, голѣмитѣ хора или малкитѣ буболечки? Понеже Господъ оставя голѣмата врата за голѣмитѣ хора, то най-послѣ оставя тази врата. Той отваря първо малкитѣ врати, за да минатъ най-малкитѣ, послѣ постепенно отваря по-голѣмитѣ врати, докато най-послѣ отвори най-голѣмитѣ — и прѣзъ тѣхъ минаватъ най-голѣмитѣ. Законътъ е сѫщиятъ, когато едно здание се разрушава. Щомъ започне то да се руши, най-напрѣдъ се отчупва едно парченце от него, послѣ второ, трето, докато се разруши цѣлото. И при граденето на зданието сѫщиятъ законъ дѣйствува. Най-напрѣдъ се поставя единъ камъкъ, послѣ втори, трети, докато се свърши цѣлото здание. Искамъ принципално да разрѣшимъ този въпросъ, а именно — да рѣшимъ да бѫдемъ слуги, за да сме заедно съ Господа. Гледайте да се избавите отъ онова голѣмо честолюбие, което имате въ васъ. Казвате си често: “Какъ тъй, мене да обидятъ, азъ, който имамъ толкова знания и съмъ отъ такова знатно произхождение!”. Ти закачи твоето честолюбие, твоето произхождение, твоитѣ знания на гвоздей и се покажи прѣдъ хората такъвъ, какъвто Богъ те е създалъ. Всичко останало е панделки, то не е сѫществено. Днешнитѣ ти знания утрѣ ще бѫдатъ невѣжество. Ние, съврѣменнитѣ хора, които мислимъ, че много знаемъ, защо до сега не оправихме свѣта, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казватъ: “Ние знаемъ тѣзи нѣща!”. Отговарямъ въ себе си: Не знаете още нищо! Докато не придобиете въ себе си онази сила, чрѣзъ която да се поляризирате, да възстановявате своя миръ, да намирате удоволствие в слугуването и да считате, че когато служите, когато окажете една малка благосклонностъ къмъ когото и да е, това е една привилегия, не можете да кажете, че знаете нѣщо. Да кажемъ, че вървите по пѫтя и срѣщнете нѣкой бѣденъ старецъ, той трепери и не може да си върже обувката, но вие не му обръщате внимание, той ви се вижда дребна работа, защото рѣшавате нѣкой важенъ въпросъ за братство и равенство. Не, ще оставите на страна въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старецъ. Постѫпите ли така, въпросътъ за братството и равенството е рѣшенъ. Отминете ли стареца, безъ да му помогнете, въпросътъ не е рѣшенъ. Сега ще се обърна къмъ васъ, мѫже и жени, да ви обясня какъ разваляте любовьта. Любовьта всѣкога изисква служене. Двама млади, момъкъ и мома, си приказватъ сладки думи. Момъкътъ казва: “Ти си моятъ ангелъ, ти си смисълътъ на живота ми, съ тебъ само има животъ, радость, а безъ тебе ще се самоубия.” Тя казва сѫщото. И ти си за мене ангелъ, безъ тебе не мога да живѣя и т.н. И тъй, докато се оженатъ, чуватъ се думитѣ: ангелче, гълѫбче, Иванчо, Марче. Оженатъ ли се, нѣма вече ангелче, нѣма гълѫбче, а Иване, Маро! Питамъ: защо дойде тази вѫтрѣшна промѣна, къдѣ отиде този ангелъ? Ангелъ значи слуга. А като кажешъ “Иване!”, това показва, че този Иванчо — ангелътъ, сега е станалъ господарь. Тѣзи двама души не сѫ се обичали. Защо се разваля любовьта? — Защото като се събератъ мѫжъ и жена да живѣятъ заедно, тѣ започватъ да виждатъ недостатъцитѣ си. Жената не влиза въ положението на мѫжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе, и той чува само: донасяй, донасяй. Той мислилъ пъкъ, че като се ожени, тя ще го направи щастливъ. Той не се оже нилъ, за да й слугува, а тя да му слугува, и жената казва, че не се оженила, за да слугува, а да й слугуватъ. И тъй, като се оженатъ, картитѣ излизатъ на явѣ. Оженили се не два ангела, не двама слуги, а двама голѣмци. Ето дѣ е грѣшката. Бихъ желалъ двама души да се оженатъ като слуги въ отношенията си и само тогава да се очаква между тѣхъ животъ. Оженатъ ли се като господарь и господарка, да те пази Господь отъ такъвъ домъ! Отъ такова сѣмейство ще се народятъ господарки и господарчета; първото и второто господарче ще започнатъ да си дърпатъ коситѣ. Ако пъкъ се оженатъ слуги и слугини, ще се народятъ слугинчета, които ще си живѣятъ добрѣ и ще казватъ: “Сега разбираме закона!”. Господъ казва: “Ситъ съмъ вече на господари и господарки, на тѣхнитѣ женитби и раждания на господарчета. Отъ сега нататъкъ искамъ да се женятъ слуги и слугинчета.” Това ви говоря въ пряма смисъль. Първото господарче, което се роди въ единъ домъ, всички го обичатъ и майката казва: “Моето ангелче!”. Но дѣтето й се обръща и я ухапва. Каз вамъ: който хапе, той не е ангелъ, а гос-подарц. Знаете ли кой е първиятъ господаръ въ свѣта? Първи-ятъ господаръ въ свѣта е вълкътъ. Той ов це не пасе, не оре, не сѣе, но казва: “Азъ съмъ господаръ”, и започва отъ кошара въ кошара, отъ стадо въ стадо. “Азъ съмъ бирникъ.” Защо въл кътъ е пословиченъ като вълкъ? — Защото е първиятъ господаръ въ свѣта. Тази мисъль азъ взимамъ и въ пряма, и въ косвена смисъль. Въ пря ма смисъль означавамъ идеята тъй, както си е, а въ косвена — разбирамъ онова вѫтрѣшно разпо ложение на човѣка, когато той иска да използува мислитѣ и чувствата на кого и да е като вълкъ. И тъй, едно отъ качествата на слугата, тъй, както е сложена тази дума въ българския езикъ, е да се научи на онзи великъ законъ на изпразване, т.е. да знае какъ да се изпразва. Онзи, който отива съ стомна за вода, нали първо му прѣдстои да я изпразни и послѣ да налива? Всѣки човѣкъ, който иска да слугува на Бога, трѣбва да знае първия законъ — да изпразва сърдцето и ума си отъ всички лоши мисли и чувства. Обидилъ те нѣкой — обърни стомната си: кълъ... кълъ... кълъ, и като я изпразнишь, тури въ нея Божествени чувства. Оскърбили те нѣкой, обърни сърдцето си надолу. Знаете ли, че сега въ физическия свѣтъ сърдцето е обърнато нагорѣ? Когато влѣзете въ една окултна школа, първото нѣщо, на което ще те научатъ тамъ, е да се изпразвашъ. Когато изпразвашъ ума си, ще почувствувашъ, че нищо не знаешъ; когато изпразнятъ сърдцето ти, ще почувствувашъ, че никого не обичашъ. Но това е само привидно. Като изпразнишъ ума си, ще го поставищъ на онзи чучуръ отъ Божествени мисли, отъ който ще се влѣятъ въ ума ти висши Божествени идеи. Като изпразнишъ сърдцето си, ще го туришъ прѣдъ Божествения чучуръ на чувствата и ще изпиташъ вливане на Божествени чувства, на великъ животъ. Азъ бихъ желалъ отъ васъ, като ученици на окултната школа да обърнете сърдцето си надолу и да го изпразните; острието на сърдцето, което прѣдставлява върха на единъ триѫгълникъ, трѣбва да се обърне нагорѣ, а основата да остане надолу. Питамъ ви: каква полза ще имате, ако държите едно горчиво чувство въ сърдцето си съ години? — Абсолютно никаква полза. Прѣдставете си, че нѣкой ви е обидилъ и вие ставате сутринь и веднага си казвате: “Ехъ, какъ кръвно ме обиди той, азъ никога нѣма да му простя.” Вториятъ, третиятъ день сѫщото повтаряте. А какво е това? Цѣло идолопоклонство, въ което цѣлото ти сѫщество, битие се огорчава. Азъ казвамъ: На мене не ми трѣбватъ такива богове, нека моятъ олтарь остане празенъ. Намѣсто да туришъ въ сърдцето си този, който ти е направилъ зло, тури този, който ти е направилъ едно голѣмо добро и кажи: “Господи, Ти ми направи едно голѣмо добро, азъ съмъ готовъ да направя за Тебе всичко.” Турете Христа на сѫщото мѣсто. Възприемайте Христовия Духъ въ сърдцата си, Христовитѣ мисли въ умоветѣ си и отъ нищо друго нѣмате нужда. Когато Христосъ дойде прѣдъ вашитѣ сърдца и хлопа, Той ще ви пита: “Вашитѣ стомни празни ли сѫ или пълни, вашитѣ умове празни ли сѫ или пълни, вашитѣ сърдца празни ли сѫ или пълни?”. Когато момъкъ дойде да иска нѣкоя мома, той я пита: “Твоето сърдце свободно ли е или не, т.е. сърдцето ти празно ли е или пълно?”. Кои моми се женятъ? — Тѣзи, на които сърдцата сѫ празни. Момата отговаря: “Свободна съмъ, моето сърдце е празно.” Христосъ ви пита сега сърдцата ви пълни ли сѫ или празни, т.е. свободни ли сте или не. Отговарятъ: "Празни". На мене нѣма какво да казвате, съ мене нѣма какво да разрѣшавате този въпросъ. Утрѣ, утрѣ ще го рѣшите вие, защото утрѣ ще ви хванатъ като нѣкои говеда. Всички хора, на които сърдцата и умоветѣ сѫ пълни, сѫ говеда. Който не иска да е говедо, сърдцето и умътъ му трѣбва да бѫдатъ празни. Окултиститѣ казватъ така: “Когато въ сърдцето има едно желание, то е една спънка за ученика, и това желание ще го въведе въ грѣхъ.” Имашъ желание да станешъ богатъ, да се осигуришъ, това желание ще стане причина да иждивишъ живота си и десетъ-петнадесетъ години ще останешъ назадъ; ще желаешъ, ще желаешъ, докато дойде нѣкой и те обере. Че въ Русия имаше милионери съ по четири-петъ милиона рубли, но сега сѫ избѣгали отъ Русия като послѣдни бѣдняци. Съ тѣзи пари осигуриха ли се? Христосъ имъ показа, че сѫ вървѣли по кривия пѫть. Чудното е, когато казвамъ, че хората трѣбва да слугуватъ, и то безкористно; свещеницитѣ протестиратъ, събиратъ се и казватъ, че заплатитѣ имъ сѫ малки, не могатъ да проповѣдватъ безъ пари. Хубаво, свещеницитѣ взиматъ по 500 лева, ами владицитѣ като взиматъ по 8000 лева, проповѣдватъ ли безплатно? Слѣдователно, въпросътъ не е въ паритѣ, а има друго нѣщо, което спъва хората. Че това е така, вижда се отъ слѣдния фактъ: единъ красивъ германски проповѣдникъ билъ извѣстенъ съ своето краснорѣчие въ проповѣдитѣ си. Единъ денъ царьтъ, чийто любимецъ билъ проповѣдникътъ, издава заповѣдь да се увеличи заплатата на проповѣдника, за да може по-често да проповѣдва и да се чува словото му по-далечъ. Обаче царьтъ забѣлѣзалъ, че при тѣзи условия проповѣдитѣ започнали да се чуватъ по-рѣдко. Запитва за причината на това нѣщо и министъръть отговорилъ: “Ваше Величество, трѣбва да знаете, че пѣтелътъ, когато затлъстѣе, не пѣе.” Която селянка и да запитате, ще ви отговори, че пѣтелътъ кога затлъстѣва, не пѣе. Горко на тази кѫща, въ която пѣтелътъ не пѣе! Англичанитѣ казватъ: “Лошо прѣдсказание е, когато пѣтелътъ не пѣе.” Христосъ прѣдсказа на евреитѣ какъ могатъ да се подигнать като народъ, а именно когато книжницитѣ и фарисеитѣ възприематъ това учение. Българитѣ сега сѫщото разрѣшаватъ. Христосъ днесъ пакъ имъ казва: “На този народъ не трѣбватъ попове, владици и господари, а слуги, слуги му трѣбватъ.” На този народъ трѣбватъ поповеслуги, учители-слуги, министри-слуги, на всѣкѫдѣ има нужда отъ слуги, слуги. Такъвъ е законътъ на ангелитѣ, такъвъ е законътъ на Бѣлото братство, което сега рѫководи свѣта. Всички бѣли братя, всички ангели на небето изпълняватъ този великъ законъ. Когато отидете въ тѣхния свѣтъ, ще забѣлѣжите, че най-умнитѣ, най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ работятъ най-много и заематъ най-долнитѣ мѣста. Жалко е, че днесъ църквата очаква да слѣзе Христосъ на земята, облѣченъ съ мантия, съ хубави одежди и съ мечъ въ рѫка, та всички да Го видятъ. Че ако така си прѣдставятъ Христа и ако тъй Го очакватъ, то германскиятъ императоръ прѣзъ 1915 година не бѣше ли този Христосъ? Не е този начинътъ, по който ще дойде Христосъ въ свѣта. Никой царъ, никой философъ, никой свещеникъ или владика, който върви по този обикновенъ пѫть, не може да внесе нѣщо ново въ този свѣтъ. Ако Христосъ дойде днесъ въ свѣта, и се присъедини къмъ една попска процесия отъ 10-15 000 попове, знаете ли дѣ ще Го намѣрите? Ще Го намѣрите послѣденъ въ цѣлата процесия, защото поповетѣ сѫ господари и проповѣдватъ, че такъвъ билъ Господъ, онакъвъ билъ и т.н. Нищо не знаятъ тѣзи свещеници. Напримѣръ тѣ често произнасятъ: “Благословенъ Господъ Богъ нашъ.” Но азъ казвамъ: Господъ не може да бѫде благословенъ за този, който не знае да работи, а е благословенъ за този, който знае да работи. Благословенъ е този Господъ, Който живѣе въ сърдцата на майки, бащи и слуги, които знаятъ да слугуватъ. Като ви говоря върху този стихъ, не искамъ да правите усилия изкуствено да го прилагате, а това слугуване да произтича отъ едно вѫтрѣшно чувство, отъ едно вѫтрѣшно побуждение. Никому не казвайте: “Азъ съмъ слуга”, но животътъ, дѣлата ви да показватъ, че сте слуги. Азъ съмъ виждалъ много дъщери, които слѣдъ като работятъ въ кѫщи, започватъ да се оплакватъ и казватъ: “Е, много работихъ, пришки ми излѣзоха на рѫцѣтѣ.” Пришкитѣ, обаче, не сѫ признакъ, че човѣкъ е много работилъ. Поставете една селянка и една гражданка на една и сѫща работа. Селянката ще работи 10 часа и пришки нѣма да й излѣзатъ, а гражданката ще поработи 15 минути и ще има пришки по рѫцѣтѣ си. Ако сѫдимъ по пришкитѣ, ще излѣзе, че гражданката е работила повече отъ селянката. Това не е правилно. Правилно е да се рѫководимъ отъ онова велико чувство на доволство отъ себе си, което изпитваме, когато сме работили. Само по този начинъ между насъ ще се въдвори братството. Да не казваме: “Ама онзи не слугува.” Не, вие ще разрѣшите въпроса правилно за себе си, като се запитате така: азъ слугувамъ ли, показвамъ ли качества на слуга? Какъ ще познаемъ, че единъ художникъ е добъръ? — Ще разгледаме работата му, ще го накараме да нарисува една картина и слѣдъ като я нарисува, ще се произнесемъ дали е добра или лоша. Когато кажемъ за нѣкого, че е музикантъ, произнасяме се, че е такъвъ, само слѣдъ като сме го чули да свири, и въ свиренето му има пълна хармония. Така постѫпваме въ всички случаи, когато даваме прѣцѣнка за нѣщо. Напримѣръ женитѣ казватъ: “Мѫжетѣ трѣбва да се поправятъ.” — Не, женитѣ трѣбва да се поправятъ. Мѫжетѣ казватъ: “Женитѣ трѣбва да се поправятъ.” — Не, мѫжетѣ да се поправятъ.” Ще кажете: “Кой по-напредъ трѣбва да се поправи?” — Който се надпрѣвари да стане слуга. Жената, като излѣзе отъ реброто на мѫжа си и като видѣ, че нѣма много знания, пожела да има такива и затова продаде своята честь. За голѣмство тя продаде честьта си въ рая, и то само за една ябълка. Вие ще се оправдавате и ще казвате: “Ама тя била излъгана” и т.н. Не, първата ваша майка, тази първа кокона въ рая бѣше господарка тамъ и не бѣше научила закона на слугуването. Въ първоначалния езикъ думата “Ева” значи наука за малкитѣ величини. Господъ й бѣше опрѣдѣлилъ да изучава науката за малкитѣ величини, но тя не бѣше доволна и каза, че ще учи голѣмитѣ величини и ще покаже на този хаплю, отъ когото е направена, че не стои по-долу отъ него. Но и двамата излѣзоха отъ рая. Вие сте женени, азъ не съмъ, но ще ви кажа какво е вашето състояние, слѣдъ като се ожените. Оженатъ се млади, и слѣдъ една недѣля всѣки отъ тѣхъ иска да бѫде господаръ и казватъ: “А да видимъ сега кой пѣтелъ ще пропѣе.” Нахокватъ се и започватъ помежду имъ психологически юмруци. Слѣдъ това започва примиряване, той иска извинение, тя сѫщо. Прощаватъ се. Мине малко врѣме, пакъ се скарватъ. Нѣма миръ мѣжду тѣхъ. Защо? — Защото и двамата искатъ да бѫдатъ господари въ кѫщата. Жената казва: “Какъ, при майка си бѣхъ слугиня, а тукъ искамъ да бѫда господарка.” Не, тази жена именно при майка си е била господарка; майката и бащата работятъ, а тя господарува. А сега тукъ, при мѫжа си, ще бѫде слугиня. Затова женитѣ, като се оженатъ, ще трѣбва да плюятъ на рѫцѣтѣ си, да се запретнатъ и да кажатъ: “Ела, Господи, на помощь, ще бѫда тукъ слугиня и започвамъ работа.” Сѫщото да кажатъ и мѫжетѣ. Азъ искамъ и вие, като ученици на окултната школа, да си плюете на рѫцѣтѣ, тъй както и азъ съмъ плюлъ на рѫцѣтѣ си, и да бѫдемъ всички слуги на Господа. Слугата не трѣбва нито да прѣувеличава, нито да намалява нѣщата, които господарьтъ му е повѣрилъ. Като утѣшавашъ нѣкой твой братъ, кажи му: “Братко, азъ зная защо си нещастенъ, не си научилъ закона на слугуването, а искашъ да бѫдешъ господарь.” Като утѣшавашъ сестра си, кажи й: “Сестро, ти си нещастна, защото не си научила закона на слугуването, а искашъ да бѫдешъ господарка.” Слугуване трѣбва, но не наложително, а доброволно. Ако постѫпвате така, 95% отъ нещастията ви ще се прѣмахнатъ. Този великъ законъ на слугуването се състои въ слѣдното: когато ние духовно възприемемъ да носимъ любовьта и всичко да принасяме съ любовь, Господъ идва въ насъ. Любовьта е съзнателна, тя прониква навсѣкѫдѣ, тя ще започне да ти говори, тя е Богъ. Азъ не ви говоря, за да ви утѣшавамъ, но вие може да направите опитъ и да провѣрите това. Отворете сърдцето си и турете вѫтрѣ любовьта, и Господъ ще започне да ви говори тъй ясно, както никога не ви е говорилъ. Той ще ти каже: “Ето какъ ще стане тази работа; тъй направи; ето какъ се слугува.” Прѣдстави си, че ти вървишъ въ Христовия пѫть и видишъ, че нѣкой богатъ човѣкъ раздава имането си и започва да слугува на човѣчеството. Ти казвашъ: “Господи, ето единъ човѣкъ отъ добритѣ слуги.” Направи и ти сѫщото, бѫди и ти слуга на човѣчеството, щомъ харесвашъ дѣлата му. Азъ не говоря за материалното, но за това, което имате вѫтрѣ въ вашия умъ, въ вашето сърдце и воля; всичко това трѣбва да туримъ въ Царството Божие, въ това ново дѣло, което Господъ носи въ свѣта, за да изпълнимъ благата Му воля. Именно като слуги ние нѣма да напуснемъ положението си, нѣма да мислимъ дѣ сме; дѣто и да сме, все едно ще ни бѫде. Каква разлика има между единъ слуга, разсиленъ при нѣкое министерство, и единъ слуга при нѣкой земледѣлецъ? Кой отъ тѣзи двамата слуги е при по-добро положение? Азъ бихъ прѣдпочелъ да съмъ слуга на нивата или въ нѣкоя градина, защото въздухътъ тамъ е чистъ. И тъй, ангелитѣ и светиитѣ сѫ първитѣ слуги. Тѣ не сѫ облѣчени съ мантии, съ великолѣпни одежди, но тѣ сѫ най-добритѣ работници. Тѣзи ангели ще намѣрите между ученитѣ мѫже и жени, ще ги намѣрите между всички хора, които утѣшаватъ нещастнитѣ и имъ казватъ: “Не бойте се, Господъ е между васъ, Той ще ви успокои.” Тѣ ги утѣшаватъ, а Господъ имъ казва: “Азъ съмъ тукъ, азъ ще уредя работата.” Единственото нѣщо, което прави Господъ сега, е, че изпѫжда господаритѣ навънъ, т.е. не ги изпѫжда отъ свѣта, а имъ казва: “Вие си стойте, не се бъркайте въ нищо, ние ще ви нахранимъ.” Той ще имъ даде една голѣма трапеза, ще имъ даде легенъ съ вода да се измиятъ, ще имъ изчисти обущата, ще имъ наготви и ще ги пита: “Готови ли сте сега за трапезата?”. Тъй гласи новото учение. И тъй, слугитѣ нѣма да изгонятъ господаритѣ, а ще имъ кажатъ: “Братя, вие като господари ще стоите на стола, а ние като слуги ще ви прислужваме.” Това е учението, което Христосъ иска за васъ. И днесъ вече Христосъ иде, но не за господаритѣ на този свѣтъ, а за слугитѣ. Той като дойде, нѣма да пита дѣ сѫ учителитѣ, свещеницитѣ, владицитѣ, господаритѣ, а ще пита дѣ сѫ ученицитѣ на новото учение, слугитѣ. На първитѣ ще даде филони, корони и ще ги постави отвънъ, въ приемната стая. И тъй, щомъ си господаръ, щомъ си владика, проповѣдникъ или нѣкое голѣмо величие, ще останешь въ приемната стая, а щомъ си ученикъ, щомъ си слуга, ще бѫдешъ при Господа. Тази мисъль ще схващате право и ако мислите така, ще разрѣшитѣ този въпросъ ребромъ. Идната година като дойдете, да не питате вече какъ ще се оправи тази работа. Този е единствениятъ пѫть, по който ще може да се оправи, другъ пѫть нѣма. Този е законътъ, който Христосъ е положилъ въ свѣта. Майкитѣ отъ хиляди години сѫ започнали да прилагатъ този законъ. Добрѣ започва всѣка майка. А нѣкои казватъ: “Тежка е тази работа, до сега сме били слуги и за въ бѫдеще пакъ ще слугуваме.” Станете господари! И за господари има мѣста, и то почетни мѣста има за тѣхъ. За господаритѣ има опрѣдѣлени портфейли като за министри и се назначаватъ с указъ, а за слугитѣ нѣма никакво назначение. На господаритѣ ще плащаме, а на слугитѣ нѣма да плащаме нищо, но за тѣхъ има другъ единъ законъ: всѣки, който слугува, ще му дадемъ една цѣлувка. А за господаритѣ ще кажемъ: “Добрѣ дошли, господа, заповѣдайте, вие сте отъ високо произхождение, богатъ, ученъ човѣкъ сте, философъ, вие заслужавате нашитѣ почитания, уважения, но не и цѣлувка.” На слугата ще кажемъ: “Братко, ти си отъ низко произхождение, заповѣдай една цѣлувка.” И тъй, двѣ положения раздава Христосъ: на богатия и отъ високо произхождение човѣкъ — пари, а на слугата и отъ низко произхождение човѣкъ — една цѣлувка. Не се отчайвайте! Който иска пари, господарь да стане, а който иска да работи безъ пари, слуга да стане! Комуто е дотегналъ живота и иска господарь да стане, да заповѣда на стола, а който не иска да почива, слуга да стане. Това сѫ принципи, които можете да приложите буквално. Като се срѣщнете, надпрѣварвайте се да си отдавате почитъ единъ на другъ; на такава велика работа обаче е способенъ само слугата. Сегашнитѣ дѣца азъ считамъ господари. Майката кара дѣтето си да се рѫкува, да цѣлува рѫка нѣкому, а то не иска, мръщи се. Майката казва: “Моето ангелче!”. Какъвъ старъ господарь е то! Нѣкои дѣца често си надуватъ устата, бузитѣ, а родителитѣ имъ ме питатъ защо правятъ така. На родителитѣ нищо не казвамъ, но въ себе си мисля: Старъ господарь е това дѣте. Това дѣте, като се надува, казва: “Голѣмъ съмъ азъ, имайте за мене по-голѣмо мнѣние!”. Такива погрѣшки има и въ духовнитѣ сестри. Нѣкои отъ тѣхъ, за да покажатъ, че не сѫ слуги и че много знаятъ, надуватъ се. И мѫжетѣ сѫщо се надуватъ. Самото надуване е една негативна мисъль. Щомъ започнешъ да се надувашъ, ти си негативенъ, ти мислишъ, че нѣмашъ това, което трѣбва да имашъ и започвашъ да се демагнетизирвашъ. За какво има да се надуваме? Ако у мене живѣе любовьта, по-хубаво нѣщо отъ това може ли да има? Що е любовьта? Любовьта е Господъ, а Него търси цѣлъ свѣтъ. И тъй, ние трѣбва да възприемемъ въ себе си любовьта, този живъ Господъ, и да Му станемъ слуги или да служимъ заедно съ Него. Така ще се научимъ на това велико изкуство да се обичаме, но не може да има обичъ, безъ да се научимъ да слугуваме. Онзи, на когото искашъ да слугувашъ, не трѣбва да гледашъ грѣшкитѣ му — правй се, че не ги виждашь и ще го обичашъ. Любовьта е като водата и тя казва: “Нищо, ти влѣзе при мене малко нечистъ, но като постоишъ малко въ тази вода, ще се изчистишъ.” Казватъ за нѣкого: “Не го ли виждате колко е нечистъ?”. Нищо, водата като дойде, той ще попадне въ нея, ще постои малко и полека-лека тя ще го изчисти. Не считайте никого за неизправимъ, защото въ Божията любовъ всичко е чисто, стига да имаме търпѣние. Срѣщна ли ви надути, ще зная, че сте господари, не сте ли надути — слуги сте. Нѣкои казватъ: “Дотегна ми вече да слушамъ какво нѣщо е любовьта.” А, тогава не си разбралъ какво нѣщо е любовъ. Въ свѣта има 35 000 000 начини, по които може да се опрѣдѣля и произнася любовьта. Нѣкои отъ тѣзи начини ще ви покажа. Когато се произнася думата “любовъ”, трѣбва съ всичкия си умъ и съ всичкото си сърдце да проникнемъ и обхванемъ всичко, трѣбва да се научимъ да произнасяме правилно тоноветѣ. Щомъ се научимъ да пѣемъ правилно, хората ще ни харесатъ, но когато пѣемъ и мислимъ какво ли впечатление правимъ, съзнанието се раздвоява. Слѣдователно, когато любите, извадете навънъ всѣко съмнѣние; когото и да любите, той заслужава вашата любовь, защото вие любите Божествената душа въ него. Никога не казвайте: “Съжалявамъ, че го обичахъ.” Съ това вие нищо не сте изгубили, а и вие, и той сте спечелили. Ще направя едно сравнение, отъ което ще видите каква трѣбва да бѫде вашата любовъ. Да допуснемъ, че любовьта прѣдставя Божественъ огънь, въ който се разтопяват всички материали. Вие ми казвате: “Азъ имамъ този Божественъ огънъ въ себе си.” Азъ започвамъ да опитвамъ. Донасямъ една сламка и я поставямъ въ огъня — тя изгаря. Хубаво. Поставямъ една клечица — и тя изгаря. Поставямъ олово — то се топи и изгаря. Поставямъ желѣзо, сребро, злато — не се топятъ. Казвате: “Моята любовъ е Божествена.” Ако е Божествена, тя щѣше да разтопи всичко въ себе си. Любовъ, която не може да топи и изпарява желѣзото, не е любовъ; любовъ, която не може да топи и изпарява среброто и златото, не е любовъ. Божествената любовъ трѣбва да стопи и изпари всички мисли и желания, които сѫ направени отъ желѣзо, сребро и злато. Това е учението за слугуването. Ако нашата любовъ може да стопи желѣзото, среброто, златото, ние ще бѫдемъ носители на новото учение. А кой огънъ може да топи тѣзи мѫчнотопими метали? — Само огъньтъ на слугата. Огъньтъ на господаря не може да стопи желѣзото, среброто и златото. Слугата нѣма пари, бѣденъ е. Защо? — Защото подъ неговия огънъ всичко се топи и изпарява. Че какъ ще се задържатъ при този огънъ парите? При този огънъ всички мисли и желания отъ желѣзната категория ще изчезнатъ и ние ще бѫдемъ готови да служимъ на Господа. Азъ имамъ добро мнѣние за слугитѣ. И тъй, дадохъ ви единъ методъ какъ да се лѣкувате. Ако ти е тежко на сърдцето, много желѣзо имашъ; ако не си доволенъ отъ живота си, много злато имашъ; ако мислишъ, че нѣмашъ знания, много сребро имашъ. Ще кажете: “Какъ тъй?” — Дайте нѣкому единъ левъ. Първо той ще бѫде доволенъ отъ него, но послѣ ще поиска да има два лева, слѣдъ това три, четири, петъ, шестъ лева и т.н., докато прѣзъ цѣлата година ще трупа, трупа, и ще замяза на натоварено животно. Като се върнете при Баща си на онзи свѣтъ, знаете ли какво ще ви каже Той? Той ще каже: “Повикайте моя синъ-господарь! Е, синко, какво прави на земята? Събираше златни монети, разбогатѣваше, нали? Турете този мой синъ на стола, той е благородникъ. Повикайте сега моя синъ-слуга”, казва Господъ. Влиза слугата. Господъ го пита: “Какво прави на земята?” — "Е, Татко, всичко изпохарчихъ, колкото злато и сребро ми даде, всичко изядохъ и похарчихъ." Бащата казва: “Доведете ми най-хубавото теле, да ядемъ и да се веселимъ.” Тогава дохожда онзи синъ отъ нивата и като вижда такова угощение, казва: “Какъ така, азъ цѣлъ день работя на нивата, а за този се правятъ такива угощения!”. Надува се, разсърдва се. Бащата казва: “Азъ за този, бѣдния си синъ, само едно теле заклахъ.” Така стои разрѣшението на въпроса. Този, който е слуга, за него само едно теле ще заколятъ и ще яде, а на брата-господаръ ще има кѫща, ниви, пари. Братътъ-господаръ казва: “Да знаете, че азъ съмъ господаръ.” Малкиять братъ-слуга казва: “Тъй, братко, каквото кажешъ, тъй ще стане.” И тъй, сега Христосъ се обръща къмъ всички ви и казва: “Вие, мои братя-господари, които работите на нивата, и вие, мои братя-слуги, които сте изяли всичко и се връщате при Баща си, готови ли сте да носите моето учение?”. Азъ вѣрвамъ, че мнозина отъ васъ сѫ готови, но прѣстанāте вече да се надувате. Казватъ за нѣкого: “Хлътнало му е тукъ лицето.” — Да. А послѣ се надуе. Е, да, гайдичка е това. И тъй, за въ бѫдеще господаритѣ ще бѫдатъ гайди, а слугитѣ ще бѫдатъ играчи наоколо. Богатиятъ, господарьтъ ще свири съ гайдата виу-виу, виу-виу, а слугата ще скача: тропъ, тропъ, тропъ, тропъ. Тъй ще се оправи свѣтьтъ. И слугитѣ, и господаритѣ ще бѫдатъ на мѣстото си. Това е фигура. И тъй, въ новото учение и за господаритѣ, и за слугитѣ ще има мѣсто. Ако си господаръ — гайда ще бѫдешъ, ако си слуга хоро ще играешъ. Хоро ще се играятъ, ще се въртятъ, и така свѣтъть ще върви. Въ васъ обаче, не ще така да бѫде; но който иска да бѫде голѣмецъ между васъ, нека бѫде слуга вамъ. Онова, което не засегнахъ сега, вие сами ще си го разрѣшите прѣзъ годината. (Бесѣда, държана на 24 августъ, вторникъ, 8 ч. сутриньта.)
  13. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Четвърти день — НЕДѢЛЯ 22 августъ 6 ч. сутринъта 1. Отче нашъ. Размишления: 2. За прѣуспѣването на Царството Божие въ насъ и околонасъ. За изявяване силата Божия чрѣзъ насъ и въ насъ. Да прѣмахне Господъ всички прѣпятствия отъ пѫтя на Своето Царство. 3. Лозинката. 4. Благославяй, душе моя, Господа. 5. Молитвата на Триединния Богъ. 6. Добрата молитва. 7 ч. сутринъта Работа за прѣзъ годината Личната работа, която всѣки отъ васъ ще има прѣзъ тази година, е слѣдната. Ще работите: 1. Върху вашето сърдце. 2. Върху вашия умъ. 3. Върху вашата воля. 4. Върху вашия животъ. 5. Върху вашето здраве. Ще се стремите да бѫдете здрави по тѣло, т.е. да имате такова здраве, което да ви дава разположение. Ще се стремите да придобиете изобилието на живота. Ще работите върху сърдцето си, за да въздигнете въ него всички най-благородни чувства и желания. Ще се стараете да внесете въ ума си най-свѣтлитѣ мисли и ще уякчите волята си, да бѫдете твърди и рѣшителни въ всичкитѣ си добри намѣрения, да вършите Божията воля, безъ да се колебаете. Това е желанието на Господа сега. Ако вие послушате и изпълните Неговия гласъ, Той ще изпрати Духа си прѣзъ годината и ще имате всичкото Негово съдѣйствие. Онѣзи, които се изпрѣчватъ на вашия пѫтъ и ви прѣпятствуватъ, ще изчезнатъ както кѫщния димъ. И тъй: всѣка добра мисълъ, всѣко добро желание, всѣко добро намѣрение и всѣко добро дѣйствие, което проникне въ душата ви, въ сърдцето ви, въ ума ви, вѣрвайте, че иде отъ живия Господъ; дайте му мѣсто и ще имате благословението Му. Черпете тази сила отъ живота тъй, както пчелитѣ събиратъ меда отъ хилядитѣ цвѣтове. Тѣзи трудолюбиви пчелички не се срамуватъ да събиратъ медъ и отъ магарешкия трънъ. Божествениятъ законъ е такъвъ: за добрия човѣкъ всичко е добро, за лошия човѣкъ всичко е лошо. Двѣ мнѣния по това нѣма. Умниятъ и добриятъ човѣкъ, като хване нечиста риза, ще я направи чиста. Какъ? — Вие знаете. Ще свари вода и ще я изпере. А лошиятъ човѣкъ и чиста риза да вземе, ще я направи нечиста. Какъ? — Пакъ знаете какъ. Умниятъ, добриятъ човѣкъ, като вземе неразработена земя, дѣто растатъ тръне и глогове, може да направи отъ нея най-хубавата плодородна нива. А на лошия човѣкъ да дадете и най-хубавата градина, той ще я развали. Сега Господъ ни призовава на Неговата нива, на Неговото лозе. Това лозе е обрасло съ тръне и бодили и ако сме умни и добри, ще го прѣкопаемъ и изчистимъ. Не мислете, че днесъ това лозе не може да се изчисти. Ако работятъ на него умни и добри хора, нѣма да минатъ и десетъ години, това лозе ще процъвти и ще даде своя изобиленъ плодъ. Бѫдете сега смѣли и рѣшителни, трудолюбиви и работливи! Работете не за пари, а за една Божия усмивка! Свършете тъй работата си, та като отидете при Бога, Той да ви даде една усмивка. Божията усмивка да бѫде заплатата ви! Това се отнася до всѣки отъ насъ. Това е материалътъ, върху който ще работите надъ себе си. Само така като работите, ще прѣдставлявате една здрава нишка отъ цѣлия организъмъ. Докато всѣка една нишка е здрава, тѣзи хиляди нишки, събрани на едно мѣсто и прѣплетени добрѣ, образуватъ едно вѫже, което не се кѫса. А когато всѣка нишка е слаба, хилава, то колкото и да е дебело вѫжето, нищо не струва. Понеже всѣки отъ васъ съставлява една нишка, всѣка нишка трѣбва да бѫде здрава. А вие знаете, че вѫжетата сѫ потрѣбни. Напримѣръ, за да минемъ нѣкой мостъ, да впрегнемъ нѣкоя кола, потрѣбни сѫ вѫжета. Нѣкой пѫть употрѣбяватъ вѫжета за бѣсене на хората, но ние нѣма да бѣсимъ никого. Вѫжето — това е символъ на човѣшката вѣра. Когато работите по този начинъ върху себе си, вие вече ще бѫдете подготвени за онази велика Божествена наука, която иде сега въ свѣта. Тази Божествена наука ще разберете само като бѫдете чисти по умъ и сърдце. Тя е сѫществувала отъ хиляди, милиони години. Господъ не прѣдава тѣзи знания по единъ начинъ, а има милиони начини, по които Той ги прѣдава на всѣка душа. Той по знанията на всѣка душа знае до колко може да разбере това, което й дава, затова й дава толкова, колкото е потрѣбно. Христосъ казва: “Като дойде Духътъ на Истината, той ще ви припомни всичко, което е казано отъ самото начало на създаването на свѣта и което Богъ е вложилъ въ него.” Слѣдователно, слушайте този Духъ! Днесъ цѣлия день ще прѣкарате врѣмето си по слѣдния начинъ: ще се разпрѣдѣлите на групи, отдѣлно мѫже и жени; въ всѣка група по 72 души. Ще се пръснете по различни мѣста изъ двора и ще размишлявате върху палещи въпроси отъ домашенъ, общественъ и духовенъ характеръ, за да видите по кой начинъ може да работите най-добрѣ и до какво заключение ще дойдете. Ако при тѣзи разисквания въ ума ви се явятъ нѣкои проекти, ще си ги запишите. Въпроситѣ ще разисквате приятелски и въ най-широка смисълъ, тъй както се проявява животътъ тукъ на земята. Въ групитѣ ще се подбирате по закона на свободата. Това разпрѣдѣление е врѣменно, само за днесъ. 10-12 ч. сутриньта Групитѣ мѫже и жени разискваха върху разни въпроси отъ социаленъ, домашенъ и духовенъ характеръ. Всѣка група разгледа въпроси, които най-много я интересуваха. Тѣзи разисквания се продължиха и слѣдъ обѣдъ.
  14. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Трети день — СѪБОТА 6 ч. сутринъта Размишления: 21 августъ 1. Отче нашъ. 2. Да се въдвори Божията правда на земята въ всичката нейна пълнота. Да осѣни първо всички домове. Да вдъхне въ сърцата на вѣрующитѣ Божествената ревность, да я възприематъ въ всичката нейна красота и да я приложатъ въ всичката нейна хубость и пълнота. 3. Благославяй, душе моя, Господа. 4. Пѫтьтъ на живота. 5. Добрата молитва 7 ч. сутринъта Идване и възприемане на Духа Първото условие за единъ ученикъ на окултната школа е да има необоримъ стремежъ, който прѣдъ нищо да не спира. Този стремежъ може да се изопачи, но това е второстепенно нѣщо. Най-първо въ съзнанието на душата си трѣбва да имате единъ великъ стремежъ къмъ Бога. Но какво нѣщо е Богъ? Когато философитѣ искатъ да докажатъ, че Богъ сѫществува, че Той е такъвъ-онакъвъ, тѣ заблуждават хората. Богъ, това е мѣрката на нѣщата. Чрѣзъ Него ние познаваме нѣщата, чрѣзъ Него разбираме живота, чрѣзъ Него възприемаме любовьта, чрѣзъ Него възприемаме истината и мѫдростьта, както и всички други добродѣтели. Изобщо всичко, което се проявява, става чрѣзъ Него. Тъй щото, ти като мислишъ, Богъ е вѫтрѣ въ тебе, чрѣзъ Него мислишъ. Когато чувствувашъ и любишъ, чрѣзъ Него чувствувашъ и любишъ. И слѣдъ всичко това какво друго ще мислишъ за Бога и какво ще Го доказваш? Щомъ се спремъ да мислимъ какво е Той, у насъ изчезва всѣко чувство, всѣка мисълъ и усѣщаме една вѫтрѣшна празнина. Тогава казваме, че животътъ нѣма смисълъ. Имате ли опитностьта, когато започвате да чоплите любовьта на нѣкой вашъ приятель, дали той ви обича или не? Какво изпитвате? Чоплите ли любовьта, тя изчезва. Богъ и любовьта не търпятъ никаква критика, никакво раздвояване. Започне ли човѣкъ да мисли какво е Богъ, изгубва Го. И тъй, споредъ нашия езикъ, ние сме призовани да изучаваме само онова, което произтича, което излиза отъ Бога, което е вънъ отъ Него. Всички проявления на душата вървятъ постепенно. Има много методи за проявяването на нашитѣ мисли и чувства, но това не става безразборно. Наблюдавайте какъ започва развитието си едно малко сѣменце отъ нѣкое цвѣте или отъ нѣкое плодно дърво, като го посѣете въ земята. Явява ли се цвѣтътъ на растението, докато сѣмето не поникне? — Не, изисква се извѣстенъ периодъ отъ врѣме, докато коренчетата се спуснатъ надолу. Коренчетата сѫ нашиятъ материаленъ животъ, нашето тѣло, което първо трѣбва да се прояви. Слѣдъ това въ стремежа на зрънцето става раздвояване, явяватъ се стъбълце и клончета на растението, които постепенно се оформяватъ и отъ вѫтрѣшното битие на това растение се явяватъ пѫпките. Отъ тѣхъ, чрѣзъ едно малко разтваряне, се явява цвѣтътъ, който послѣ се оплодява. Минава извѣстенъ периодъ, плодътъ узрѣва и слѣдъ това пада на земята. Но вие не трѣбва да се спирате. Този процесъ става и въ вашия умъ и сърдце. Прѣдставете си, че този плодъ узрѣва. Какво ще направите съ него? Напримѣръ вашето дѣте плаче. Азъ му давамъ единъ плодъ и то започва да се радва. Защо? — Защото процесътъ на развитието на този плодъ се произвежда въ душата на дѣтето и въ вашата душа. Радостна е майката, радостно е и дѣтето за този плодъ. А слѣдъ това, когато майката благодари, че на дѣтето ѝ е даденъ този плодъ, тази мисълъ отново започва да цъвти и да вързва въ ангелския свѣтъ. Тогава имате една редица на проявления. Знаете ли какво чувствува единъ ангелъ, когато му се даде плодъ отъ негово дѣте или отъ кое и да е дѣтско сърдце? Ще запитате: “Ангелитѣ иматъ ли дѣца?” — Да, вие сте дѣца на ангелите. Вие сте малки ангелчета, като онѣзи малки дѣца, които се зараждатъ въ утробата на майка си. Разбирайте това нѣщо въ прѣносна смисъль. Тази истина не ще я разберете днесъ напълно, но слѣдъ нѣколко милиарда години ще я разберете, но не въ това ѝ обикновено схващане, а въ смисъль какво нѣщо е човѣшкиятъ духъ. Тогава свѣтътъ ще бѫде въ една достѫпна форма, за да ни даде външната страна на тази красота, която ние сега виждаме. Често казвате: “Азъ познавамъ този човѣкъ.” Не, за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ чувства; за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ мисли; за да познаемъ човѣка, трѣбва да видимъ плода на неговитѣ дѣйствия. И тъй, чувствата, мислитѣ и дѣйствията сѫ плодове. Понеже вие още не виждате тѣзи плодове, затова въ васъ има едно вѫтрѣшно недоволство. Имайте прѣдъ видъ, че когато разсѫждавате върху природата и искате да се развивате правилно, трѣбва да знаете, че човѣшката душа принадлежи къмъ тайнобрачнитѣ растения и ако нѣкои отъ васъ станатъ явнобрачни, тѣ изгубватъ посоката на живота си. Всѣка ваша мисъль, всѣко ваше желание и дѣйствие трѣбва да се зародятъ въ тайна. Не се ли зародятъ въ тайна, тази ваша мисъль, това ваше желание не е човѣшко. Нѣкой отъ васъ може да възрази: “Ами нали всичко трѣбва да бѫде на явѣ?” — На явѣ трѣбва да бѫде само плодътъ. Цъвтенето трѣбва да става само въ Божествения свѣтъ. Като казвамъ, че всичко трѣбва да става въ тайна, подразбирамъ, че докато една мисъль, желание или дѣйствие се оформи, трѣбва да живѣе въ дълбочината на човѣшката душа и слѣдъ като се оформи, тогава да се прояви въ физическия свѣтъ и да стане явно. Сега вие трѣбва да изучавате Евангелието, Библията и да използувате всички методи, които се срѣщатъ въ живата природа. Разбирайте Христовитѣ мисли и живата природа въ дълбокия имъ смисъль. Напримѣръ, четете въ Евангелието мисъльта, дѣто Христосъ казва: “Ако те съблазнява окото, извадѝ го.”Сегашнитѣ религиозни, учени хора казватъ, че това, което ние говоримъ, било неразбрано. Питамъ: цитираната по-горѣ Христова мисъль разбрана ли е? Ако разберете буквално тази мисъль, трѣбва да извадите едното си око и да останете само съ едно. Като ви попитатъ защо сторихте това, ще отговорите: “Христосъ казва да извадимъ едното си око, ако то ни съблазнява, и ние го извадихме.” Питамъ ви сега: Слѣдъ като сте извадили едното си око и съблазъньта пакъ остане, какво сте спечелили? Това показва, че Христовата мисъль не е добрѣ разбрана. Христосъ казва: “Извадѝ окото си и съблазъньта ще изчезне.” Щомъ извадишъ окото си и съблазъньта не изчезва, значи този методъ, който Христосъ прѣдлага и подразбира, не е употрѣбенъ правилно. Сега азъ турямъ тази Христова мисълъ въ слѣдната форма, прѣвеждамъ я въ третата ѝ степень. Да допуснемъ, че ви поканятъ на гости и ви гощаватъ съ отлична баница, но по незнанието на домакинята брашното било малко покварено, маслото и сиренето сѫщо. Вие се наяждате много добрѣ, а слѣдъ това ви става тежко на корема, започвате да се прѣвивате отъ болки. Казвамъ: "Извадете навънъ тази храна, която ви е съблазнила." Какъ става това? — Чрѣзъ очистителни срѣдства. И изхвърляте я навънъ и казвате: “Слава Богу, олекна ми.” Втори пѫть като ви дадатъ отъ тази баница, казвате: “Тази баница е като първата, не ядвамъ отъ нея.” Ще приведа тази мисъль въ втората ѝ степень. Да допуснемъ, че сте поканени да слушате въ църква или въ салонъ нѣкой знаменить ораторъ, проповедникъ или ученъ. Той е сготвилъ баницата и ви я прѣдлага, а вие си отваряте очитѣ и ушитѣ, възприемате, слушате, но като се върнете дома си, умътъ и сърдцето ви сѫ смутени. Този човѣкъ съ своята бесѣда прѣвърна цѣлия ви животъ и казва, че това, въ което вѣрвате, е празна работа. Послѣ си казвате: “Защо отидохъ да го слушамъ?”. Не е тамъ въпросътъ, че си отишълъ да го слушашъ. Христосъ казва: “Извадѝ окото си.” Какъ? — Като повърнете възприетата мисъль, която ви безпокои. Законътъ, който дѣйствува въ този случай, е слѣдниятъ: човѣкъ, който произвежда смущение въ ума на хората, смущава и своя умъ. Лошиятъ човѣкъ не може да произведе миръ и радость въ умоветѣ и въ сърдцата на хората. Законътъ е сѫщъ и за добрия човѣкъ. Добриятъ, благородниятъ човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, не може да произведе въ душитѣ на хората скръбъ и страдания. Слѣдователно доброто произвежда у човѣка добро, злото — зло, истината — истина, т.е. всѣка реалность си има отражение. Тогава какъ ще прѣвърнете една мисъль, която ви е смутила? Веднага ще си кажете: “Истината живѣе въ мене, азъ съмъ опитвалъ нейното влияние.” Всѣко нѣщо, което не дава никакъвъ подйомъ на вашитѣ чувства, мисли и дѣйствия, което не дава потикъ на вашия животъ, оставете го настрана. Всѣко нѣщо, което не ви дава никакъвъ растежъ, което не произвежда Божествено дѣйствие у васъ, оставете го. Павелъ казва другояче: “Ако дойде нѣкой ангелъ отъ небето и ви проповѣдва друго евангелие, не го приемайте.” Щомъ дойде нѣкой да ви проповѣдва за Бога, то значи, че любовьта, която ималъ е Богъ къмъ васъ, и проявленията на тази любовь са ви изоставили. Но Евангелието е наука, която казва, че Божията любовь не се е измѣнила и не се измѣня, тя е всѣкога сѫщата. Вие, обаче, трѣбва да изправите сърдцата и умоветѣ си да не сѫ изкълчени, за да възприемате винаги еднакво Божията любовь. Затова и азъ ви говоря върху този прѣдметъ. Умътъ ви трѣбва да бѫде ясенъ и положителенъ. Какъ? Азъ не искамъ да доказвамъ нѣщата. Онзи, който много доказва, той говори всѣкога криво. Има доказателства, които вървятъ послѣдователно, право, по единъ математически законъ. Когато едно доказателство е вѣрно, машината, която то върти, трѣбва да дѣйствува правилно. Не може ли да стори това, доказателството не е вѣрно. Да допуснемъ, че азъ ви доказвамъ, че 2+2=4. Какво ще придобиете отъ това? Какво подразбирате като ви кажа, че 2+2=4? Това значи, че майката и бащата могатъ да прѣповторятъ себе си само два пѫти: 2x2=4 или 2+2=4. Това значи: майката може да роди или момиче, или момче, нищо повече, трето нѣщо не може да се роди въ дома на родителитѣ. Законътъ може да се повтори само два пѫти. Първиятъ пѫть ще се повтори въ момче, вториятъ пѫть въ момиче и ще произлѣзе числото четири, което показва, че законътъ е вѣренъ. Вие може да дадете друго тълкуване, но какъвъ е смисъльтъ отъ това? Слѣдователно, когато говоримъ за единицата, всѣкога подразбираме първичната причина, която подтиква нѣщата къмъ разумно дѣйствие. И когато кажемъ “Азъ, единниятъ човѣкъ”, “Богъ единний”, трѣбва да разбираме всички причини, които подтикватъ нѣщата къмъ разумность. Когато кажемъ “двѣ”, трѣбва да разбираме онази сила въ свѣта, която строи, която туря всички нѣща въ хармония.Числото двѣ е майката, която ражда, която отглежда. Слѣдователно бащата и майката, като работятъ заедно, ще проявятъ резултата си въ синоветѣ и дъщеритѣ си. Ако ме попитате какво нѣщо е Господъ, ще знаете, че Той е това, което сме и ние. Само чрѣзъ нашия животъ, само чрѣзъ нашитѣ мисли, желания и дѣйствия можемъ да се върнемъ назадъ, за да разберемъ какви сѫ отношенията ни къмъ Бога. Любовьта, която чувствуваме, е Неговата любовь; мислитѣ, които възприемаме, сѫ Негови мисли, създадени отъ милиони, милиони години, но всичко това е само едно малко отражение отъ Божественото, защото не сме въ състояние да го възприемемъ изцѣло. Ако майката би проявила всичката любовъ къмъ дѣтето си, тя би го удушила. Затова при тѣзи условия ние прѣдпочитаме по-малко да ни обича нѣкой, защото ако ни обича много, като ни хване, той ни стиска, докато ни изцѣди. И паякътъ обича мухата, но като я улови, тури смукалото и смучи, смучи, докато я изхвърли навънъ. Паякътъ казва: “Много хубаво, много вкусно нѣщо е направилъ Господъ.” Да, хубаво е за тебе, но не и за мухата. Мухата пъкъ, като намѣри нѣкоя гнила ябълка, туря хобота си на нея и казва: “Много хубаво нѣщо е това.” И при месоядството е така. Всички злини въ свѣта сѫ произлѣзли все отъ тази неразбрана любовь, навсѣкѫдѣ се правятъ опити за любовь. Единъ день, когато започнете да разбирате любовьта другояче, сегашниятъ ви животъ ще се видоизмѣни. А за да стане това видоизмѣнение, трѣбва да възприемете Божествения Духъ. И вие вече сте дошли до фазата да възприемете Божествения Духъ въ вашето свръхсъзнание. Знаете ли какъ се познава кога е дошълъ Божествениятъ Духъ у васъ? Наблюдавали ли сте какъ нѣкоя дъщеря се гнѣви на майка си, на баща си, отговаря имъ, не ги зачита, капризна е, а тѣ се чудятъ какво става съ нея. Но когато започне да се момѣе, когато дойде нейниятъ възлюбенъ, тя става мека не само съ майка си и баща си, но и съ братчетата и сестричетата — не я познаватъ въ кѫщи, тъй много се измѣня! Замине възлюбениятъ ѝ, тя отново става кисела. Родителитѣ, роднинитѣ ѝ казватъ: “Не знаемъ защо Марийка е така кисела.” Казвамъ: Той замина. Всичкото ѝ неразположение произлиза отъ това, че нейното слънце е залѣзло. Утре се яви той на пруста, веднага тя се зарадва, става весела, доволна. Така често и вие казвате: “Нѣщо не сме доволни, не сме разположени.” Това е, защото Духътъ не е у васъ. И тъй, когато ме пита нѣкой защо е неразположенъ, казвамъ: Неразположението произлиза отъ това, че възлюбениятъ ви го нѣма. Знаете ли колко е деликатенъ вашиятъ възлюбенъ? Когато момъкътъ дойде въ кѫщи и види, че момата се сърди на майка си, на баща си, не може да се владѣе, той си излиза навънъ. Сега вие, момитѣ, сте много внимателни, имате такива прѣживѣвания и си казвате: “Да се покажемъ изправни, добри прѣдъ възлюбения си.” Да, но Господъ не обича тѣзи работи, защото тѣ сѫ причина да се появи лицемѣрието. Това сѫ двѣ състояния — състояние на личенъ егоизъмъ и лицемѣрие, които Богъ не обича. Въ васъ трѣбва да се появи алтруизъмътъ, т.е. Божественото. Тѣзи двѣ чувства на алтруизъмъ и егоизъмъ се борятъ въ човѣка. И въ религиозния животъ вие прѣживѣвате тѣзи двѣ състояния. Слѣдователно този, у когото дойде Духътъ, не трѣбва да допуща въ себе си никакви лоши мисли, желания или дѣйствия, никакво раздвояване. Когато дойде Духътъ, Той е този вашъ познатъ, когото душата ви знае и очаква, Той е вашиятъ възлюбенъ. Нѣма да се спирате и питате какво нѣщо е Духътъ. Вие Го познавате. Той е най-красивото, най-изящното, най-мощното нѣщо въ свѣта. Когато дойде Духътъ, на душата израстватъ крилѣ и тя казва: “За мене всичко е възможно.” Замине ли Духътъ, душата казва: “Азъ вече не мога да направя нищо, всичко се свърши.” Затова Христосъ казва: “Безъ мене не може да направите нищо.” Под думитѣ “безъ мене” Христосъ подразбира Божествения Духъ. Затова Христосъ казва: “Въ мене живѣе Отецъ ми и Азъ изпълнявамъ Неговата воля.” Въ тазгодишното събрание ви говоря за Духа, затова не забравяйте слѣдната мисъль: ако нагрубявате майка си, баща си, братчетата, сестричетата си, вашиятъ възлюбенъ скоро ще си замине. За да живѣе по-дълго врѣме у васъ, трѣбва непрѣменно да почитате майка си и баща си. Затова и въ Писанието се казва: "Почитайте майка си и баща си, за да се продължи животътъ ви.” Питате ме защо боледувате. — Духътъ ви е изчезналъ. Като дойде Духъть у васъ, неразположението, болеститѣ изчезватъ. Когато сте кисели, неразположени, ще си кажете истината: "Моять възлюбенъ не е дошълъ.” Вмѣсто думата “Духътъ” употрѣбявайте думата “моятъ възлюбенъ”. Киселъ си, кажи: “Моятъ възлюбенъ го нѣма.” Всѣка мома иска да бѫде харесана. Затова, като дойде момъкътъ, тя се облича хубаво, нарежда се съ панделки, чака. Сѫщиятъ законъ е и по отношение на Духа. Когато дойде Духътъ, трѣбва да бѫдете душевно разположени, да имате благородно разположение на сърдцето и душата си. Това е, което Господъ изисква отъ васъ. Този прѣдметъ, върху който ви говоря, е основа на живота Лошитѣ мисли, лошитѣ желания образуватъ едно мрачно, облачно небе, прѣзъ което не може да се наблюдава слънцето и звѣздитѣ. Слѣдователно вашето вѫтрѣшно небе трѣбва да се изясни, за да виждате дълбочинитѣ на красивия Божественъ свѣтъ. Ако ти дойдатъ какви и да сѫ отрицателни мисли, твоятъ умъ ще спре, защото просторътъ на ума зависи отъ яснотата, прѣзъ която минава човѣшката мисъль. Ограниченъ умъ има само този, у когото има пороци. Човѣкъ безъ пороци има широка душа и безграниченъ умъ. Тѣсногрѫдъ ли е човѣкъ, той има пороци. Онзи, който има широка, благородна душа, той е извадилъ всички пороци навънъ. А това трѣбва всички да направите, защото Господъ иска да сте подобни на Него. Нашиятъ Баща не е тѣсноуменъ, не е тѣсногрѫдъ, Той не е съ свита рѫка, та когато дава, да цѣпи парчетата и затова, когато дава, Той пълни свѣта. Тъй че когато кажемъ, че сме подобни на Бога, трѣбва да сме щедри. Ако имаме широкъ просторъ на мисъльта, мязаме на Бога. Ако можемъ да любимъ всички, мязаме на Бога. Ние ще обичаме всички до толкова, до колкото тѣ заслужаватъ. Онази душа, която е повече развита, съ нея можемъ да говоримъ за по-важни работи. Когато кажемъ, че обичаме всички, то е споредъ степеньта на любовьта, която живѣе у насъ. Любовьта има много степени. Вашата котка може да я погладите малко, да я нахраните, и съ товa ще изразите любовьта си къмъ нея. Съ нея не може да разисквате върху Питагоровата теорема, върху това, че маслото е скѫпо и т.н., защото тя даже и не подозира тѣзи нѣща. Ако имате единъ разуменъ, благороденъ приятель, който е нагласенъ споредъ вашата душа, той изведнъжъ, отъ малко ще разбере вашето положение. Та сега и ние трѣбва да се нагласяваме. Срѣщаме мнозина, който очакватъ да дойде Духътъ, и казватъ: “Ще дойде врѣме, когато Богъ ще изпрати Духа Си.” Щомъ хората подготвятъ сърдцата и умоветѣ си, искатъ да дѣйствуватъ правилно, непрѣменно Божиятъ Духъ ще дойде и ще заговори върху тѣхъ съ огнени езици. Нѣкои казватъ: "Това врѣме е било отдавна, само единъ пѫтъ е слизалъ Духътъ.” Питамъ: Слънцето само единъ пѫтъ ли изгрѣва, само единъ пѫтъ ли залѣзва? То е изгрѣвало и залѣзвало милиони и милиарди пѫти, но вие като не разбирате Божия законъ, казвате, че слизането на Духа е станало въ далечни врѣмена на миналото, въ врѣмето на апостолитѣ. Не, това и сега става, Петдесятницата и сега става. Откакъ Христосъ е възкръсналъ, отъ тогава вече приблизително 2000 пѫти Духътъ е слизалъ и възлизалъ. Въ Писанието се казва, че Духътъ нѣма да се върне, докато не принесе плода си. Божиятъ Духъ всѣка година слиза и ще подигне тѣзи души, които сѫ подготвени, за да станать Негови съработници. А щомъ ги подигне, тѣ иматъ вече широки разбирания, схващатъ правилно свѣта и казватъ: "Сега разбираме Божествения животъ!”. Има хора, които отъ 2000 години не могатъ да разбератъ този животъ. Нѣкои казватъ: "Какъ нѣма да дойде Божиятъ Духъ, та да ни научи!”. Тѣзи хора не разбиратъ дълбокия смисъль. Азъ ви казвамъ: Божиятъ Духъ иде и скоро ще дойде. Вашиятъ възлюбенъ иде и трѣбва да го чакате, той не е нито на единъ километъръ разстояние отъ васъ, не и на половинъ километъръ, а е само на сто духовни метра отъ васъ. Той може да завари нѣкои отъ васъ необлѣчени, да се суетите съ това - онова, какво ще стане, какъ ще се наредятъ работитѣ ви и т.н. Нѣма защо да се тревожите, този свѣтъ е създаденъ за насъ. Кой свѣтъ? — Новиятъ свѣтъ. Стариять свѣтъ си заминава. И ние всички трѣбва да сме подготвени да влѣземъ въ този новъ свѣтъ съ нови мисли, чувства, желания и съ нови похвати. Съ старото трѣбва да се простимъ съвършено. Сега ще ви прѣдамъ една отъ опитноститѣ на Христа: “Това като рече Христосъ, смути се Духътъ Му и каза: “Истина, истина ви казвамъ, че единъ отъ васъ ще ме прѣдаде.” Защо се смути Духътъ на Христа? — Защото единъ отъ Неговитѣ ученици ще Го прѣдаде, значи той ще развали доброто дѣло. Питамъ ви сега: Вие, които сте господари на вашата кѫща, трѣбва ли да оставите този прѣдатель пакъ да смути Духа на Христа? Ние казваме, че Духътъ на Христа се смутилъ, но този Духъ може и сега да се смути. Допуснешъ ли една лоша мисъль, тя е прѣдатель и като стои тази мисъль отвънъ, тя ще смути Духа ти, ще изгубишъ силата си и съ това ще бѫдешъ неспособенъ за работа въ свѣта. Слѣдователно нѣма да допущате никой да смущава вашия Духъ и ще казвате: “Не позволявамъ никому да смущава моя възлюбенъ.” Като четете отъ Стария Завѣтъ книгата “Пѣсень на пѣснитѣ”, тамъ има сѫщо единъ такъвъ пасажъ. И вие трѣбва да създадете сега за Христовия Духъ, за вашия възлюбенъ най-добритѣ условия, при които Той да се прояви и създаде всичко най-добро. Затова Христосъ казва: “Когато дойде Синъ Человѣчески на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра въ хората, за да разбератъ това велико Божествено учение и да отворятъ душитѣ и сърдцата си за този Великъ Духъ, да стори това, което Богъ отъ хиляди години желае да направи?”. И когато вие така отворите сърдцата, умоветѣ и душитѣ си за вашия възлюбенъ, тогава ще се проявяватъ най-добритѣ плодове, скрити въ Бога. Въ Писанието се казва: “Когато излѣя Духа си върху тѣхъ, ще пророчествуватъ, ще иматъ сънища и т.н.”. Казва се още: “Въ послѣднитѣ дни.” Кои сѫ послѣднитѣ дни? — Послѣднитѣ дни сѫ тѣзи, прѣзъ които стариятъ свѣтъ си заминава. Тогава вашитѣ дъщери и синове сънища ще иматъ, ще пророкуватъ и т.н. Тогава и вѣстницитѣ, и учителитѣ, и майкитѣ ще пророкуватъ, но понеже днесъ хората не вѣрватъ въ пророкуване, казватъ: “Това е лъжа, слѣдъ Христа пророци не може да има.” Ако майката пророкува, казватъ, че нейното пророчество не е вѣрно и че днесъ никой не може да пророкува, а това е ставало едно врѣме, когато живѣли пророцитѣ. Азъ казвамъ, че едно врѣме не е имало пророчество, сега има такова. Всички пророци пророкуватъ въ настоящето, а не въ миналото. Казватъ: “Младоженецътъ иде!”. - Азъ не казвамъ “Младоженецътъ иде”, а казвамъ: “Възлюбениятъ иде.” Не мислете, че този възлюбенъ е само единъ. Тѣ сѫ много, и за всѣки отъ васъ ще има по единъ. Това сѫ милиони възвишени духове, които отъ милиони години чакатъ да дойдатъ на земята. Тѣ казватъ: “Чакайте да видимъ тѣзи наши малки братя и сестри, които отъ толкова години сме изпратили на земята, какво сѫ направили досега.” Тѣзи духове сѫ нашитѣ сродни души, нашитѣ възлюбени. Кой братъ или коя сестра не се радва, когато види своята сестра или братъ, съ които не се е срѣщалъ милиони години? Съ какъвъ трепетъ се изпълва нашата душа при една подобна срѣща! И тъй, тѣзи наши братя, които не сѫ идвали отъ милиони години на земята, сега идватъ. Тѣзи братя сѫ на разстояние отъ насъ само сто духовни метра. Ще запитате: “Какъ?” — Тѣ сѫ прѣдъ насъ и надъ насъ. Когато Божествениятъ Духъ дойде, вие ще започнете съ великата Божествена наука и очитѣ на всинца ни ще се отворятъ. Затова се казва въ Писанието: “И отвори умоветѣ имъ, за да разбиратъ Писанието.” Азъ казвамъ: Богъ ще отвćри умоветѣ ви, за да разбирате тази велика написана книга, въ която отъ всѣки листъ ще може да четете написани великитѣ слова. По всѣки листъ, по всѣко клонче на дърветата, по всѣка мушица ще четете и ще ви се даде възможность да разбирате великитѣ тайни, които досега не сте разбрали. Това е великата Божествена книга, която Духътъ ще ви открие, за да станете радостни и щастливи, че можете да четете по нея. Нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, да знаешъ какъ да четешъ отъ тази книга, да знаешъ какъ да ядешъ Божественитѣ плодове. За пояснение на мисъльта си ще направя едно сравнение: прѣдставете си, че прѣдъ васъ има много хубави плодове, но стомахътъ ви е разстроенъ, очитѣ и устата ви сѫ затворени и всички наоколо ви хвалятъ тѣзи плодове. Какво ще бѫде вашето положение? Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, да отворишъ книгата на Божествената наука и да четешъ, да разбирашъ тѣзи Божествени плодове! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да четешъ живото Божествено слово и да виждашъ онѣзи велики промѣни, които Богъ е извършилъ въ вашата душа. Ние ще се молимъ на Бога да отвори устата ни. Коя уста? — Устата на нашата душа, за да може да разговаряме съ Него. Ние ще се молимъ на Бога да отвори очитѣ ни, за да виждаме всичката онази красота, която е направилъ. Евангелиститѣ ще кажатъ: “Да видимъ Божественото Слово!”. Дѣ е Божественото въ тази книга? За тази Божествена книга, която е направена отъ парцали и написана съ мастило, казватъ, че всичко трѣбва да се възприеме отъ нея тъй, както е писано. Не, приятели, като приемете всичко отъ нея и то влѣзе вѫтрѣ въ вашата душа и умъ и се прѣработи, тогава ще излѣзе нѣщо отъ Божественото Слово. Православнитѣ взематъ една отъ тѣзи книги, турятъ я подъ възглавницата и казватъ: “Ще дойде спасението.” Не, вземи единъ стихъ отъ тази книга, напримѣръ стиха “Богъ е Любовь”, тури го подъ възглавницата на твоята душа, тогава ще възраснешъ и ще разберешь какво е Богъ. Слушахъ една баба да разказва: “Цѣлъ мѣсецъ държахъ тази книга подъ главата си и нищо не научихъ.” Казвамъ й: "Бабо, нищо нѣма да научишъ така." — "Ами какъ, синко?" — Искамъ да напуснете вече старитѣ схващания, старитѣ методи, съ които сте си служили въ живота, за да дойдете до онази велика Божествена наука. Само Божествениятъ Духъ носи това истинско знание, а когато дойде Той, вие ще се почувствувате пълни съ тази Божествена свѣтлина и видѣлина, и ще станете много красиви. Нѣкой пѫть сте черни като арапи. Мине малко врѣме, пакъ побѣлѣете, пакъ се разхубавѣете. Това се дължи на редица ваши животи, които се въртятъ на това Божествено колело. Казвате: “Че не сме станали още ангели.” Та именно тази чернота трѣбва да се прѣмахне. А това ще стане, когато дойде този вашъ възлюбенъ. Тогава вашитѣ души ще станатъ свѣтли, радостни, ще растете въ благодать, както едно плодно дърво, и ще принесете плодове, съ които ще храните вашитѣ приятели. Какъ ще нахраните вашия възлюбенъ? Нали ще наберете отъ най-хубавитѣ круши и ябълки, ще ги измиете и ще кажете: “Заповѣдай!”. Слѣдъ това ще заговоришъ сладко-сладко съ него. Добрѣ, да допуснемъ, че нѣмашъ никакви плодове, какво ще правишъ? Нѣма какво да прѣдложишъ на възлюбения си. Тогава пъкъ той носи. Ще ги измие, ще ги сложи, но устата ти сѫ затворени и не можешъ да ядешъ. Остава едно отъ двѣтѣ: или въ вашата градина да има плодове, отъ които той да вкуси, или вашата уста да бѫде отворена, за да може вие да вкусите отъ неговитѣ плодове. Азъ желая да вземете тѣзи мисли въ съображение, да ги приложите и да започнете да мислите по сѫщия начинъ. Казвате: “Моятъ възлюбенъ иде и азъ ще отида да го посрѣщна.” Не разказвайте това нѣщо само на думи, а го вършете въ тайна, вѫтрѣ въ себе си. Ако майка ви, баща ви се противопоставятъ на посрѣщането на вашия възлюбенъ, ще имъ кажете: “Ако не приемете моя възлюбенъ, азъ ще го приема, ще отида съ него, защото той ще остане тукъ за малко врѣме.” А Той казва: “Азъ идвамъ тукъ за малко врѣме и послѣ ще си замина, втори пѫть не дохождамъ.” Щомъ сте въ тази школа, идването на Божествения Духъ върху васъ е необходимо. Ако нѣкой каже, че безъ присѫствието на този възлюбенъ може да придобиете нѣкаква наука, нѣкакво дълбоко знание, той не говори истината. Божествениятъ Духъ трѣбва непрѣменно да дойде у васъ, защото само Той е носителъ на истинскитѣ Божествени знания, само Той може да озарява хората, само Той е въ сила да озари вашитѣ умове и сърдца. Азъ искамъ въ първо врѣме да възприемете Духа отвѫтрѣ, защото въ този случай има нужда още отъ двама свидѣтели отвънъ. Вашиятъ Духъ е първиятъ свидѣтель, азъ — вториятъ, а вие — третиятъ. Слѣдователно по този начинъ ние съставляваме една троица.
  15. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание 10.30 ч. сутриньта Необходими условия за ученика 1. Абсолютна чистота на сърдцето. 2. Пълно самообладание на ума и сърдцето. Вие вече се считате или искате да бѫдете ученици на Окултната школа. Но правилата за ученицитѣ въ тази школа се различаватъ отъ тѣзи, които сѫ за ученицитѣ на тукашнитѣ школи — школитѣ на земята. Като постѫпишъ за ученикъ въ една отъ тукашнитѣ школи, ще си платишъ таксата и като свършишъ четири години на нисшия курсъ на образованието си, ще получишъ прѣпорѫка или свидѣтелство, че си свършилъ и слѣдъ това ще минешъ въ по-горенъ курсъ на своето образование. За ученика на окултната школа сѫ потрѣбни двѣ нѣща: Абсолютна чистота на сърдцето. Тази чистота трѣбва да бѫде жива, тъй както е жива чистотата на онзи изворъ, който постоянно блика и самъ се чисти. Тъй подразбирамъ живата чистота. Не поставяйте въ ума си слѣднитѣ въпроси: мога ли или не мога да бѫда чистъ — тѣзи два въпроса трѣбва да бѫдатъ изключени отъ ума ви. Който иска да бѫде ученикъ, трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да бѫде живъ изворъ. Въ Писанието се казва: "Сине мой, дай ми сърдцето си.” Слѣдователно, за да бѫде сърдцето ви чисто, трѣбва да го дадете на Господа. Под думата “Господъ” подразбирамъ това Велико Бѣло братство, чрѣзъ което Господъ работи сега въ свѣта. Тѣзи бѣли братя сѫ сегашнитѣ учители на цѣлото човѣчество, и на мѫже, и на жени, и отъ сега нататъкъ ще се запознавате съ тѣхъ. Второ необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърдцето, т.е. да владѣе ума и мислитѣ си, да владѣе сърдцето и желанията си. И тъй: абсолютна чистота на сърдцето и пълно самообладание на ума и сърдцето сѫ абсолютно необходими за ученика на окултната школа. Ако нѣмате абсолютна чистота и пълно самообладание, каквото и да ви кажатъ, нищо нѣма да използувате, то ще мине и замине, безъ да остави нѣкакви послѣдствия. Тѣзи отъ васъ, които нѣматъ чистота и самообладание, като влѣзатъ въ тази школа, ще започнатъ да мислятъ, че иматъ тѣзи качества и ще изпаднатъ въ лицемѣрие, ще изпитватъ една тягостъ, която ще имъ прѣчи. Който влѣзе тукъ, трѣбва да бѫде чистъ. Ако не иска да бѫде чистъ, нека стои вънъ, за да не цапа другитѣ. А азъ казвамъ, че всички вие имате възможность да бѫдете чисти, защото чистотата не зависи отъ васъ, а отъ Бога, Който е единъ изворъ. Ти трѣбва да бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ, да не се страхувашъ. Страхътъ може да дойде отвънъ, но ти нѣма да го приемешъ въ себе си като гостенинъ. Ако си чистъ, ако имашъ самообладание, бѣлитѣ братя, небето ще пристѫпятъ при тебе и ще ти помогнатъ. Тѣзи нѣколко картини, които виждате тука, нека останать въ ума ви. Първата картина, триѫгълникътъ, показва първото състояние на човѣшката душа въ Бога, този блаженъ покой, когато е още въ Него. Втората картина съ крѫговетѣ - показва възраждането на първата Божествена култура на земята, когато бѣлитѣ братя сѫ започнали да работятъ, когато човѣкътъ е билъ безгрѣшенъ и чистъ. Съ обърнатия триѫгълникъ надолу се изразява грѣхопадането на човѣка. Третата картина, на която отъ единъ общъ центъръ излизать прави линии, едни отъ дѣсно къмъ лѣво, а други отъ лѣво къмъ дѣсно, показва пѫтя на човѣшката еволюция, по който минаватъ жената и мѫжътъ въ своя животъ на земята. Жената започва своя пѫть от дѣсно къмъ лѣво, а мѫжътъ — отъ лѣво къмъ дѣсно. Напримѣръ единъ грѣшенъ мѫжъ иска да си поправи живота, започва отъ една права линия, върви назадъ и дохожда въ положението на жена. Като жена става много мекъ, иска да се удоволствува въ живота и Господъ, за да я направи по-груба, поставя я въ другата половина и отново дохожда въ формата на мѫжъ. Този мѫжъ, ако се огруби значително, започва да изтезава жена си и отново го изпращатъ въ форма на жена, за да омекне. Ако и сега не си поправи поведението, ще слѣзе надолу. Въ живота има слизания и качвания. Ако се развивате правилно, ще имате възможность да минете прѣзъ всички линии. И тъй, щомъ станете много мекъ, ще ви изпратятъ отново на земята да се втвърдите; станете ли много грубъ, ще ви изпратятъ на земята да омекнете. Мекотата и твърдостьта сѫ условия, при които човѣкъ трѣбва да се развива. Като се слѣете съ Бога, ще прѣстанатъ всички страдания и вие нѣма да бѫдете нито мѫжъ, нито жена, ще дойдете до това положение, че като се събудите въ вѣка, въ състоянието на ангелитѣ, нито ще се жените, нито за мѫжъ ще отивате. А понеже сега сте въ въртенето на това колело, каквото и да мислите, както и да философствувате, нищо нѣма да ви избави. И тъй, чистота на сърдцето и пълно самообладание на ума и сърдцето сѫ двѣ сѫществени условия въ окултизъма. Безъ тѣхъ нищо не може да се постигне. — Не може ли тѣзи двѣ състояния на мекота и твърдость да се смѣсватъ? — Че жена, която не работи, всѣкога е мека. Въ окултната школа, въ Бѣлото братство не се позволява да мислите, че вие сте нѣщо повече отъ другитѣ хора, да мислите, че еди- кой си е невѣжа, а вие стоите по-високо отъ него. Когато мислишъ, че стоишъ по-високо отъ другитѣ, а тѣ сѫ невѣжи, ще се намѣрятъ други, които ще мислятъ сѫщото за тебе; трети пъкъ ще мислятъ за втория така и т.н. И въ края на краищата ще се нареди редица отъ невѣжи, а вие ще мислите, че сте много учени хора. Не, всички сте подъ еднакъвъ знаменатель. Ще извадите отъ ума си мисъльта за голѣмство надъ другитѣ и ще знаете, че всѣки човѣкъ, всѣка душа има възможность да облагороди живота си и да бѫде чиста. Прѣзъ сегашния си животъ вие имате достатъчно врѣме, за да свършите работата си и ще ви остане единъ часъ свободно врѣме, за да се върнете въ кѫщи. Но ако прѣзъ това врѣме се потривате натукъ-натамъ, ще изгубите всички възможности за работене и една часть отъ работата ви ще остане недовършена, ще я свършите въ бѫдещия си животъ. Не мислите, че вие, женитѣ, се намирате при условия, които ви спъватъ. При каквито условия и да се намирате, тѣ не ви спъватъ. Щомъ сте готови, бѣлитѣ братя ще ви създадатъ добри условия за работа, тъй както когато младата булка е готова, извеждать я отъ кѫщи. Ако не вървите добрѣ изъ пѫтя, ще дойде нѣкой да ви хване като ратай и ще ви впрегне въ колата. Въ окултизъма онзи, който ви дава много, напримѣръ много пари, той ви мисли най-голѣмото зло, а онзи, който не ви дава пари, той ви мисли доброто. Ученикътъ на окултизъма, слѣдъ като свърши всичката си работа, казва на Учителя си: “Благодаря Ти, Учителю!”. Когато ученикътъ свърши добрѣ работата си, Учительтъ му казва: “Благодаря ти.” Нѣма нужда отъ никаква заплата, а една благодарность изплаща всичко. Тъй че вие имате условия за работа. Щомъ искате да ви се създадатъ по-добри условия, ще работите, а условията ще дойдатъ сами по себе си. Сега вие като ученици си казвате: “Защо ме сполетѣ това зло?”. Такива разсѫждения въ окултната школа не се позволяватъ. Ученикътъ трѣбва да работи, да рѣшава зададенитѣ задачи, безъ да задава въпроситѣ “защо” и “за какво”. Въ окултната школа на шапки и обуща не се обръща внимание. Бѫдете свободни и знайте: всѣко нѣщо е на врѣмето си. Вие нѣма да останете въ това положение, въ което сте. Не мислете, че всичко може да стане набързо. Въ тази школа за всѣко нѣщо се изисква извѣстно врѣме. Ученикътъ Иванъ казва: “Азъ зная урока си.” Мара казва: “И азъ си го зная.” — Хубаво, излѣзъ на дъската, рѣши задачата! Излиза — мълчи. Мълчанието не е философия: щомъ мълчи, работата е свършена. Ученикътъ казва: “Ама азъ така мисля.” — Рѣши я тогава! Нѣкой казва: “Азъ познавамъ окултизъма.” Добрѣ, рѣши ли задачитѣ за самообладанието, за чистотата на сърдцето си? Рѣзко, рѣзко трѣбва да ги рѣшите. “ Да, но азъ живѣя въ грѣшенъ свѣтъ.” — Това не ми важи. Свѣтътъ може да си е грѣшенъ, но ти живѣешъ като ученикъ въ Школата, затова ти трѣбва чистота на сърдцето. Не казвамъ, че сърдцата ви сѫ нечисти, но казвамъ какъвъ е законътъ: за най-малката нечистота и за най-малкото леке те изпѫждатъ за хиляди години отъ тази школа. Занимавайте се съ тѣзи задачи, ако искате Богъ да ви благослови. Ако търсите по-лесни задачи, има и такива. Въ Бѣлото братство има и жени, които сѫ завършили своето развитие прѣди милиони години. Днесъ тѣ сѫ нито мѫже, нито жени, изпратени сѫ като велики учители и рѫководятъ сѫдбинитѣ на цѣлото човѣчество. Тѣ ви познаватъ, знаятъ живота ви и казватъ: “Зная те, сестро, познавамъ те.” Когато спомена името на нѣкоя отъ васъ, тѣ ми казватъ: “Знаемъ я, знаемъ нейнитѣ истории, еди-кога си какво е направила.” Тъй че нѣма защо да се прѣпорѫчвате — нито единъ фактъ отъ вашия животъ нѣма пропуснатъ. Съ какво ще се прѣпорѫчвате? Ще ми отговорите: “Сега сме по-добри.” Питамъ ви: Рѣшихте ли задачата за чистотата на сърдцето си, научихте ли да контролирате ума и сърдцето си? Нѣмате ли тѣзи два елемента, не сте ли рѣшили тѣзи двѣ задачи, ще ви кажатъ: “Вие още не сте готови, идете вънъ въ свѣта да поработите и като бѫдете готови, ще дойдете тукъ.” Сега искамъ между васъ да се създаде хармония, искамъ отъ васъ сериозно учение, а не да напуснете свѣта и съ това да мислите, че сте се самопожертвували. Нека всѣки отъ васъ стои на своето мѣсто всрѣдъ свѣта, да бѫде чистъ и да упражнява изкуството на самообладание. И тъй, искамъ отъ васъ абсолютна чистота и абсолютно самообладание, но рѣзко, безъ никакво изключение. Ще кажете: “Ама може ли?”. За този, който спрѣга глагола “мога” — може, а за този, който не го спрѣга, нищо не може и той ще излѣзе навънъ. Като спрѣгнете глагола “мога” и като изпълнявате двѣтѣ правила, нѣма да бѫдете лишени отъ нищо, било като майки, като учители, като търговци, като земледѣлци, и всичко ще ви бѫде добрѣ. Ако си чистъ, дѣто и да отидешъ, даже и въ Америка, всички твои сестри и братя ще те погледнатъ привѣтливо, ще те посрѣщнатъ братски. Не си ли чистъ, дѣто и да отидешъ — въ Англия, Франция, даже и въ България, навсѣкѫдѣ ще има хомотъ за тебе. Имате ли чистота на сърдцето и самообладание на ума и сърдцето, навсѣкѫдѣ ще бѫдете добрѣ приети. Искамъ да се запознаете съ тѣзи бѣли братя и никакъвъ другъ въпросъ да не поставяте прѣдъ себе си, напримѣръ дали вървите добрѣ въ свѣта, какъвъ е Христосъ, какво нѣщо е чистотата и т.н. Ако не си спасенъ, прѣдложи сърдцето си на Бога. Така една богата американка обичала единъ владика и му прѣдлагала всичкото си богатство, за да я вземе за жена. Той Ă отговорилъ: “Сърдцето си дай на Бога, имането — на бѣднитѣ хора, а рѫката си на този, който я иска.” И азъ ви казвамъ: "Сърдцето си дайте на Бога, за да е чисто; ума — на вашия Учитель; а рѫката — на вашия Духъ, който ви рѫководи." Само така нѣма да бѫдете нещастни въ свѣта. Щомъ сте дали сърдцето си на Бога, ума на този, който ви учи, а рѫката на онзи духъ, ангелъ, който ви рѫководи, задачата е рѣшена правилно. Ако дадете сърдцето си нѣкому, паритѣ на този или онзи, а рѫката на този, който не заслужава, ще видите какво ще стане, нѣма какво да ви уча азъ. Та и вие сега, като ученици въ окултната школа, трѣбва да имате такова смирение, каквото е ималъ Христосъ въ свѣта и да бѫдете послушни като раби. Послушни ли сте, бѣлитѣ братя ще ви бѫдатъ полезни; не сте ли послушни, тѣ ще ви покажатъ вратата. Не мислете, че вие сте вече въ школата, вие сте още извънъ нея. Въ вѫтрѣшната школа се изисква самопожертвуване, отричане отъ себе си, това, което вие сега още не може да направите. И тъй, вие сте далечъ отъ школата. Като минете сега този изпитъ, ще дойде втори и трети, но първиятъ е важенъ, другитѣ сѫ лесни. Ще създавате добри мисли и желания, ще се учите едни други и нѣма да мислите, че стоите по-високо отъ другитѣ. Единъ по-силенъ ученикъ може да бѫде учитель на по-слабъ, а на по-силния ще бѫде учитель още по-силенъ отъ него и т.н. Въ свѣта всѣки си има по единъ учитель. И тъй, прѣпорѫчвамъ ви чистота и самообладание. Това ще учите прѣзъ цѣлата година. Ще дойде малко нечистота, мѫтна вода върху извора, затова нѣма да ви държа отговорни, а ще ви питамъ: “Изворътъ блика ли, има ли чиста вода въ него, излива ли нечистотата?”. Ако излива нечистотата — добрѣ ще е, но ако нечистотата остане върху васъ и за да ви изчистятъ, трѣбва да се ангажиратъ много слуги, които работятъ по цѣли дни около васъ, това нѣма да бѫде. Всѣки отъ васъ трѣбва самъ да се чисти, защото нѣма толкова пари за слуги. (Бесѣда, държана въ горницата на група отъ 72 жени. Сѫщото нѣщо се говори на останалитѣ мѫже и жени.)
  16. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Втори день — ПЕТЪКЪ 6 ч. сутринъта 20 августъ 1. Добрата молитва. 2. За идването на Духа Божи, Христовия Духъ въ насъ, Който да ни просвѣти и изяви дълбокитѣ тайни, които сѫ скрити въ Бога. 3. Лозинката. 4. 91 Псаломъ. 5. Хвалата. 6. Благославяй, душе моя, Господа. 7. Отче нашъ. 7 ч. сутринъта Мѣрило за правилно разбиране За да може Божествената свѣтлина, Божествениятъ животъ да засегне душитѣ ви, вие трѣбва да живѣете въ миръ. Този Божественъ животъ минава сега въ България, но брѣговетѣ му се ронятъ, затова по краищата го правятъ нечистъ, а въ основата и въ срѣдата е чистъ. Вие трѣбва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трѣбва да отворите свободенъ пѫть. Вие трѣбва да прѣвърнете религията въ Божествена наука на разбиране. — Вчера въ бесѣдата си рускиятъ мисионеръ каза, че нашето учение не е отъ Бога, а отъ дявола. — Това не е за пръвъ пѫть казано. Какво казваха правовѣрнитѣ за Христа? — "Този човѣкъ има бѣсъ. Ние знаемъ, че Господъ е говорилъ само на Мойсея, на този не е говорилъ. Той е отъ дявола, неговото учение е дяволско." Евреитѣ Му казваха: “Ние познаваме Мойсея, тебе не познаваме.” Но ако евреитѣ познаха Мойсея, щѣха да познаятъ и Христа. Тѣ не приеха Мойсеевото учение, не можаха да приематъ и Христовото. Заради Божията любовь ние търпимъ всичко, търпимъ и всѣки човѣкъ. Дѣ е училъ Христосъ да се турятъ икони въ църквитѣ, да се кади тамянъ? — Това е учението на Мойсея. Нѣкой ви питатъ: “Вѣрвашъ ли въ Света Троица?”. Всички вие, като православни, какво сте разбрали подъ думата “Света Троица”? — “Свѣтата Троица”, това е проявление на Бога като Баща. — Въ пълния смисъль на думата баща е само този, който е създалъ всичко. А такъвъ е само Богъ. Бащата не може да бѫде нито единъ човѣкъ, нито единъ народъ. Въ свѣта сѫществува само единъ Баща, а всички други сѫ Негови синове. Единъ е Богъ. Христосъ казва: “Защо ме наричате благъ? Благъ е тъкмо единъ Богъ.” Богъ е вѣченъ, съвършенъ, неизмѣняемъ, отъ Него всичко произтича и никаква външна причина не може да измѣни Неговото настроение. Нѣкой казва: “Азъ вѣрвамъ въ Бога.” Добрѣ, като вѣрвашъ въ Бога, имашъ ли Неговата благость и търпѣние? Ако не можешъ да бѫдешъ като Него благъ и търпѣливъ, твоята вѣра е външна. Ако едно агне не може да прояви навицитѣ на майка си, то не е родено отъ овца. Роденото отъ Бога е Божествено. Нѣкой казва: “Азъ съмъ комунистъ.” Комунизъмътъ е учение за братството, затова всѣки комунистъ трѣбва да воюва за правата на своитѣ братя, да ги повдига, да ги облагородява. И днесъ въ името на това учение колятъ, бѣсятъ, затварятъ. Отъ такъвъ комунизъмъ не разбирамъ! Застрѣлването, бѣсенето, затварянето сѫ дяволски, а не Божествени постѫпки. Застрѣлване въ името на Бога не може да става. Отъ Бога е всѣка благость, всѣка любовь. Тогава какъ може тѣзи хора да прѣслѣдватъ такава Божествена идея, а да постѫпватъ по дяволски? Това е, защото тѣ, като искатъ да прокаратъ своитѣ идеи съ насилие, вървятъ по кривия, а не по Божествения пѫть. Тѣзи хора сега искатъ да създадатъ нѣщо ново. Но смѣшно ще бѫде, когато една блудна жена, слѣдъ като е прѣкарала десятки години въ недостойнитѣ домове, излѣзе отъ тамъ и започне да учи хората на благочестие! Смѣшно ще бѫде, когато единъ човѣкъ съ проказа започне да лѣкува другитѣ! Първо той трѣбва да се очисти съвършено отъ своята проказа, та тогава да се докосва до другитѣ. Отъ нечисто гърне вода не пия, нито искамъ вие да пиете. И на васъ прѣпорѫчвамъ това учение: отъ старо, нечисто гърне вода не пийте; нови гърнета, нови бъклици употрѣбявайте! Въ всичко може да турите вода, но не и въ старо гърне. Не е вѣрна поговорката: “Живота на попа не гледайте, сана му гледайте!”. Свещеникъ, майка, баща, всички трѣбва да иматъ чисти сърца! Това е Божественото учение. Вие съ вашия животъ ще трѣбва да докажете на свещеницитѣ, че тѣ не сѫ прави. Когато една въшка влѣзе въ главата ни, съ помощта на гребена ние я изкарваме навънъ и я чукваме или я поставяме на нокета и съ другия я клъцваме. Проказата трѣбва да излѣзе навънъ! — Колко години има откакъ българитѣ сы приели християнството? — Въ 864 година. Значи всичко хиляда и двеста години. А въ тѣзи хиляда години на Балканския полуостровъ е имало сто и педсеть войни. Тъй че на всѣки 8 години се пада по една война. Нѣкой казватъ за насъ, че сме били противъ войната. Не, и ние сме за войната, но да воюваме, безъ да убиваме. Ние воюваме за събаряне на затвори и бѣсилки. И тъй, ние се различаваме отъ другитѣ по това, че туй, което тѣ събарятъ, ние градимъ, а това, което тѣ градятъ — ние събаряме. Тѣ убиватъ хора — ние ги въздигаме, оживѣваме; тѣ градятъ затвори, а ние ги събаряме. По това се отличаватъ хората отъ новото и старото учение. Въ нашата програма влиза унищожението на всички болници и затвори, всички окови и пушки; когато се приложи новото учение въ свѣта, дори и въ най-затънтенитѣ мѣста ще има училища. Сега ще започнете съ числото 1000. Пропускътъ на всинца ви ще бѫде това число. Ще опитате този пропускъ и ще видите прѣзъ коя врата ще може да дойде числото 1000. Само вие, които присѫствувате тука, ще знаете числото 1000. Като срѣщнешъ нѣкого, ще го запиташъ: “Ти знаешъ ли числото 1000?” — Ако каже, че го знае, значи той е отъ нашите. И тъй, ние започваме своето организиране съ числото 1000. Ще изучавате качествата на това число. Коя е основата, коренътъ на това число? — Единицата, десетьтѣ, т.е. 103. Ще прѣведа сега този законъ. Човѣкъ трѣбва да прѣмине прѣзъ двѣ състояния, за да разбере тази лозинка. Водата се движи въ плоскость, а воднитѣ пари, въздухътъ — въ кубъ. Числото 1000 показва, че човѣкъ трѣбва да знае да се движи както водата и както въздуха. Когато водата достигне своя краенъ прѣдѣлъ и движението й се спре, нѣма вече накѫдѣ да отива, тя ще вземе друга посока; тази посока ще бѫде точно по правъ ѫгълъ на първата посока. Това значи, че нашиятъ сегашенъ животъ е дошълъ въ застой, достигналъ е точката на замръзването. Единственото движение вече е нагорѣ, къмъ Бога. Отъ гледището на небето направлението е нагорѣ, а отъ гледището на земята трѣбва да се спущаме надолу. Ние сме ледове, които трѣбва да се разтопятъ. Сега сме се събрали тукъ не да вършимъ нашата воля, но да дадемъ условия на Божествения Духъ да се прояви чрѣзъ всинца ни — да станемъ добри проводници на Божия Духъ. Ако сме проводници на Божия Духъ, нѣма отъ какво да се плашимъ; ако Божиятъ Духъ е съ насъ и дѣйствува винаги съ насъ, отъ какво ще се плашимъ? Мнозина може да се опълчатъ противъ насъ, но Той ще прѣвърне всичко на добро. Първото нѣщо, което ще учите тази година, е мълчанието, ще говорите чрѣзъ мълчание. Съ свещеницитѣ нѣма да влизате въ споръ, а като видите, че говорятъ невѣрни нѣща, ще си кажете: “Не сте прави.” Ще ги оставите да си изкажатъ всичко лошо, а послѣ ще вземете кошове, ще натоварите на тѣхъ всичкия имъ сметъ и ще имъ дадете да си го носятъ. Ще имъ кажете: “Ние не можемъ да носимъ вашия сметъ” — тъй говори Господъ, тъй е писано въ новото учение. “Ако вие искате да ядете, а да оставите на насъ боклуцитѣ, това новото учение не го приема. Ние не искаме да торимъ вашитѣ ниви, а искаме да работимъ на Божествената нива. Земята е Божествена, тя е Божия собственость и вие нѣмате право на нея. И църквата не е ваша собственость.” Но ще кажатъ: “Тя е наша майка.” — Колкото е ваша, толкова и наша. Ако църквата е Божествена майка, тя е и на мене, и на васъ; считате ли я ваша майка, то е другъ въпросъ, тогава тя е само ваша майка. Дойде ли до живота, църквата не може да бѫда ваша. И тъй, Божествената църква е църква на всички. Тя не може да бѫде нито ваша, нито наша собственость. Нашата идея не е църквата, а Царството Божие. Божественото учение не казва: “Търсете първо църквата”, а “Търсете Царството Божие и неговата Правда.” Павелъ казва: “Вие сте храмъ Божий и Духъ Божий живѣе въ васъ.” Който нѣма Царството Божие въ себе си, той не е въ църквата и не може да влѣзе въ нея. Тъй че ние нѣма какво да споримъ, а пристѫпваме къмъ Царството Божие, въ което живѣе Богъ. Щомъ намѣримъ Царството Божие, намираме и Бога. Съврѣменната църква казва: “Насъ не ни трѣбватъ пророци.” Съврѣменнитѣ българи казватъ: “Насъ църква не ни трѣбва.” У българитѣ има обичай, когато броятъ билетитѣ при гласуването, изгасватъ свѣщитѣ. Да, когато се гласува, свѣщитѣ може да се изгасватъ, но когато се броятъ билетитѣ, безъ свѣщи не може. Всички ще се стараете да не храните лоши чувства къмъ никого и да избѣгвате съвършено лъжата. Ще си кажете: “Трѣбва да обичаме всички.” — Обичайте всички, но не сподѣляйте съ тѣхъ кривитѣ мисли, защото кривото си е криво. Къмъ тѣхъ ще имате вашата най-добра воля, но ще се отвращавате отъ лошитѣ и кривитѣ имъ постѫпки. Ще кажете: “Ами тѣзи хора може да сѫ прави.” Не, човѣкъ не може да бѫде едноврѣменно и правъ, и кривъ. Щомъ проповѣдвашъ едно учение и въ душата си имашъ прѣдъ видъ Великия Господъ, ти си на правата страна. Щомъ е Богъ въ душата ти и съзнавашъ, че работишъ за Него и въ всичкитѣ си постѫпки взимашъ Него за мѣрило, ще си кажешъ: “Азъ съмъ правъ.” Почувствувашъ ли, че не постѫпвашъ така, ще си кажешъ: “Азъ не съмъ правъ” и ще започнешъ да се поправяшъ. Освѣнъ това, замислете се върху тѣзи мѣста отъ Стария Завѣтъ, дѣто се говори за Мойсея, който избра служители на Бога въ църквата само измежду левититѣ. Запитвали ли сте се нѣкога защо Господъ не избра пророцитѣ измежду левититѣ, а ги избра помежду простия народъ. Левититѣ сѫ служители на църквата, а пророцитѣ — на Бога. И тъй, ние признаваме, че свещеницитѣ сѫ левити, а ние — пророци; тѣ служатъ на църквата, а ние — на Царството Божие. И днесъ свещеницитѣ ни казватъ: “Върнете се въ църквата!”. А то е все едно да кажешъ на свободния човѣкъ: “Върни се въ затвора!”. Или все едно да кажешъ на свободния волъ: “Сложи си ярема!”. Да допуснемъ, че ще се върнемъ въ църквитѣ. Какво обещаватъ да ни дадатъ свещеницитѣ? — Спасение. — Тѣ сами иматъ ли това спасение? — Не. Тогава ще ни дадатъ благодатьта. — Тѣ сами иматъ ли тази благодать? — Не. Тогава ще ни дадатъ чистъ животъ. — Тѣ иматъ ли чистъ животъ? Азъ ги считамъ като онѣзи графове, контове, князе, които нѣматъ петъ пари, а се женятъ за богати американки, за да имъ дадатъ титлитѣ си. Тогава богатата мома ще се ожени за единъ покваренъ контъ и ще се счита щастлива! Та и свещеницитѣ сега искатъ да ни дадатъ своитѣ титли, но ние нѣмаме нужда отъ такива титли. И тъй, Христосъ учи: “Новото, Божественото учение има за цѣль идването на Царството Божие.” Той казва: “Наближило е Царството Божие, идете да проповѣдвате на всѣка плътъ.” Свещеницитѣ ни считатъ еретици, езичници, наричатъ учението ни еретическо. Тѣ казватъ за насъ: “ Тѣзи хора не четатъ Библия, Евангелие, тѣ сѫ езичници, не ги слушайте.” Питамъ: кой православенъ, кой правовѣренъ отъ тѣхъ е челъ Библията и Евангелието толкова пѫти, колкото вие? Свещеницитѣ ни прѣчатъ да се проявимъ и съ това искатъ да ни прѣпятствуватъ за идването на Духа, понеже Той ще ни открие по-велики работи. А това нѣщо свещеницитѣ го знаятъ. Начинитѣ, по които тѣ дѣйствуватъ, сѫ приоми на черното братство. Тѣ искатъ да ни убѣдятъ въ това, че каквото иска Богъ да каже, ще го каже чрѣзъ свещеницитѣ. Това не е вѣрно. Господъ може да каже нѣщо и чрѣзъ свещеницитѣ, но Той не си служи съ тѣхъ. Ние имаме отъ Стария Завѣтъ примѣръ за свещеникъ Илия. Той бѣше патриархъ, но чрѣзъ кого му говори Господъ? Чрѣзъ Самуила. Значи Господъ не говори направо на този пръвъ свещеникъ, на този патриархъ, а чрѣзъ едно дѣте, чрѣзъ Самуила. Тогава дѣ е основата? Свещеницитѣ казватъ: “Вие сте дѣца, вие не сте помазани.” Да, прави са. Човѣкъ може да е помазанъ нѣколко пѫти съ елей, и пакъ да нѣма Духа въ себе си, а може безъ да е помазанъ да има Духа Божий въ себе си. Първо човѣкъ трѣбва да има Духъ Божий въ себе си, а послѣ да дойде помазването. Тѣзи нѣща ще ги имате прѣдъ видъ. Гледайте да не попаднете въ съмнение и да се запитвате: “На правъ пѫть ли съмъ?”. Правило е: щомъ живѣешъ по закона Божий и Неговата любовь, на правъ пѫть си. Щомъ си въ миръ съ всички хора, ти си въ Божия, въ Христовия пѫть. (Въ врѣме на бесѣдата около насъ се спусна единъ паякъ.) Учительтъ каза: — Този паякъ дори и не подозира, че тукъ има хора. Не трѣбва да се убива. Дръжте винаги въ ума си мисъльта, че убийството въ новото учение е абсолютно забранено. По този въпросъ нѣма никакъвъ споръ. При никакви условия не се позволява никакво убийство, даже и когато трѣбва да се защищавашъ. Онзи, който иска да бѫде членъ на Бѣлото братство, не трѣбва да извършва никакво убийство. Направи ли нѣкакво убийство, той е изключенъ отъ Братството и за да го приематъ отново, трѣбва да мине прѣзъ редъ изпичания, докато се прѣчисти и добие смирение. Съ убиването на първия човѣкъ се основа черната ложа. Каинъ уби Авелъ. Каинъ основа черната ложа, затова Христосъ казва, че той е человѣкоубийца. Кой е основатель на бѣлата ложа? — Авелъ, а слѣдъ него дойде Ситъ. Прѣди 2000 години Христосъ дойде да тури основа на Бѣлото братство. — Защо вчера сказчикъть (рускиятъ мисионеръ) каза, че дяволътъ е учитель? — Всѣки, който учи убийството и го подържа, е учитель, но ние не подържаме това учение. Ние признаваме фактитѣ тъй, както сѫ си. Дяволътъ сѫществува като единъ факторъ, но защо, за какво, то е другъ въпросъ. — Какво да ни служи като козъ въ рыцѣтѣ, когато ни нападатъ ? — Ще цитирате стихове отъ Светото Писание. Напримѣръ Христосъ каза на евреитѣ: “Съборете този храмъ и Азъ въ три дни ще го съградя.” Тѣ отговориха: “Какъ така, ние въ четиридесеть години го съградихме, а Той за три дни само ще го въздигне!”. Тѣ разбираха храма, а Той подразбираше Своето тѣло. Христосъ имъ казваше: “Ако не ядете моята плъть и не пиете моята кръвь, нѣма да имате животъ въ себе си.” Тѣ отговориха: “Този човѣкъ ни учи на человѣкоядство, това не е култура, това е подивяване.” Под тѣзи думи Христосъ подразбираше Своето учение, а евреитѣ ги взимаха въ буквална смисъль — човѣшка плъть и кръвь. Свещеницитѣ казватъ за насъ, че сме вѣрвали въ духове. Ние ще имъ цитираме стихъ по стихъ отъ Евангелието, да видятъ, че и тамъ се говори за духове, за разговори съ тѣхъ. Какъвъ бѣше този човѣкъ, който се яви на Павла въ видѣние и му каза: “Мини въ Македония и помогни ни!” — Той бѣше единъ духъ, който искаше да подобри положението на своето отечество Македония. Павелъ не бѣше ли въ общение съ тѣзи духове? За кое богослужение говорятъ свещеницитѣ? За това, което е въ църквата ли? Това богослужение, което тѣ извършватъ, сѫ го взели отъ гръцката църква, а то е едно прѣдставление, което гърцитѣ сѫ вършили въ монастиритѣ. Не, има друго Богослужение, което свещеницитѣ никога не сѫ извършвали. Тъй че тѣхното богослужение не е онова Божествено богослужение, за което тѣ проповѣдватъ и говорятъ. Тѣ казватъ, че Христосъ е Богъ. Ако бѣше Богъ, Той нѣмаше да каже: “Азъ не дойдохъ да извърша своята воля, а волята на Отца си, Който живѣе въ мене. Азъ съмъ Синъ Божий.” Свещеницитѣ ни осѫждатъ, че не ходимъ въ църква. Самарянката казва: “Евреитѣ казватъ, че трѣбва да се молимъ въ Ерусалимъ, ние казваме, че трѣбва да се молимъ на тази гора, ти какво ще кажешъ?”. Христосъ Ă отговори: “Тъй е било досега, но иде врѣме, когато истинскитѣ поклонници нѣма да се кланят нито въ Ерусалимъ, нито на тази гора, а ще се кланятъ въ Духъ и Истина на Отца си, и това ще бѫде навсѣкѫдѣ.” Питамъ: дѣ сме непослѣдователни и дали тѣ или ние сме непослѣдователни? Какъ разбиратъ смисъла на думата Богъ? Подъ думата “Богъ” тѣ разбиратъ сѫщество, което управлява всичко. Идеята, която ние имаме за Бога, е друга. Христосъ казва: “Защо ме наричате благъ? Благъ е само Богъ.” Ако ние не сме благи, защо да се считаме за богове? И тъй, днесъ колкото църкви имаме, толкова различни тълкувания се даватъ на евангелскитѣ истини и отъ тамъ се пораждатъ спорове и ненависти между тѣхъ. Единъ руски царь се отнесълъ писмено до четиридесеть монастира въ Русия съ молба, въ който монастиръ се намира главата на Свети Иванъ Кръститель, да му я изпратятъ. Пристигнали четиридесетъ глави отъ четиридесетьтѣ монастира. Царътъ свиква Светия Синодъ на съвѣтъ и запитва: “Знаете ли колко глави има св. Иванъ?” — “Една глава”, отговарятъ тѣ. — "Не, четиридесеть глави." Завежда ги да видятъ. “Моля ви се, махнете тѣзи заблуждения” — имъ казва царьтъ и разпраща главитѣ по мѣстата имъ. — Свещеницитѣ ни запитватъ отдѣ взимаме учението за прѣраждането, имаме ли нѣкакво наше Евангелие. — Вие ги попитайте дѣ точно е указано въ Евангелието, че Богъ е въ три лица. Казва се: “Идете да учите хората въ името на Отца и Сина и Светаго Духа.” Така е написано въ Евангелието, но никѫдѣ не е казано изрично: “Идете да учите хората въ името на троеличния Богъ.” Нека идатъ свещеницитѣ на кое и да е мѣсто въ Индия, да видятъ, че прѣраждането тамъ е фактически доказано. Тамъ има съ хиляди дѣца, които помнятъ своитѣ прѣраждания. И въ Търново имаше едно шестгодишно дѣте, което казваше на майка си: “Мамо, азъ по-рано правехъ обуща въ Габрово.” Тя му отговаряше: “Я не говори такива глупости!”. Въ закона на прѣраждането не може да има двѣ мнѣния, но понеже не искамъ да споря, не го правя и въпросъ. А дали го приематъ или не, това не е важно. Не забравяйте, че споредъ Божествения законъ на развитие, тѣзи хора сѫ необходими за насъ като сѣнка, за да изпѫкне свѣтлината. Попитайте ги каква е ползата отъ страданията. Тѣ ще ви отговорятъ: “Такава е волята Божия.” 10.30 ч. сутриньта
  17. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание 4.30 ч. слѣдъ обѣдъ Бесѣда за учителитѣ и майкитѣ като възпитатели — Какви въпроси интерѣсуватъ васъ, учителитѣ? — Специално по възпитанието, какъ трѣбва да се постѫпва съ дѣцата въ училищата? — Наблюдавайте какъ природата започва своето възпитание. Най-напрѣдъ съ дѣцата не употрѣбявайте отвлѣчени принципи, а си служете съ живитѣ форми. Напримѣръ, като дадете на дѣтето единъ рѣзенъ диня, една круша или ябълка, накарайте го да прочете колко сѣмки има въ този рѣзенъ, въ ябълката или крушата, какви сѫ сѣмкитѣ имъ и т.н. Па и вие, възрастнитѣ, знаете ли колко сѣмки иматъ тѣзи плодове? А да знаете колко сѣмки има въ всѣки плодъ, какви сѫ тѣ и т.н., това е много важно. Така ще научите единъ великъ законъ. Освѣнъ това, заставяйте малкитѣ дѣца да се заинтересувать и занимаватъ съ цвѣтя, които тѣ обичатъ; да наблюдаватъ колко листенца има вѣнчето на цвѣта, колко тичинки и какъ сѫ сложени въ цвѣта. Слѣдъ това, нека дѣтето се заинтересува отъ формата на цвѣта и да се опита да нарисува този цвѣтъ въ най-простъ видъ. Когато дѣтето нарисува цвѣта, то се вече самовъзпитава. Слѣдъ това вие започвате да разказвате на дѣтето защо цвѣтътъ е хубавъ, защо крушата е сладка и т.н. По този начинъ ще видите какви хубави чувства се събуждатъ у дѣцата! При възпитанието на дѣцата ще имъ обръщате внимание върху това, да не прѣслѣдватъ и измѫчватъ птичкитѣ, дан е кѫсатъ главитѣ и крилцата на мухитѣ, като имъ обясните, че и тѣ, както и ние, усѣщатъ болка. Дѣцата, като разбератъ, че и птичкитѣ и насѣкомитѣ страдатъ, ще кажатъ: “Добрѣ, за въ бѫдеще нѣма да имъ причиняваме болка.” По този начинъ ги възпитавайте, а не имъ говорете, че това е грѣхъ, онова е грѣхъ, защото тѣ нѣматъ опитностьта отъ грѣха. Казвайте на дѣцата, че цвѣтята се радватъ, че имъ е приятно, когато ги поливатъ съ вода. Може да направите опитъ прѣдъ тѣхъ, за да имъ покажете, че дѣйствително се радватъ. Имате една саксия съ цвѣте, която не сте поливали два-три дни. Вземете дѣтето си за рѫка, кажете му: "Ела, мама, да видишъ какъ ще се радва това цвѣте, като го полѣемъ.” Поливате го и цвѣтето започва да смучи жадно вода; напоявать се добрѣ пръстьта и коренчетата, а цвѣтето се развеселява и радва. Ето мѣрилото, съ което може сигурно да се дѣйствува на дѣцата. Освѣнъ това, навикнете малкитѣ дѣца да ядатъ умѣрено, като имъ покажете лошитѣ послѣдствия отъ лакомията. А дѣцата какво правятъ? Ядатъ кисели ябълки, ядатъ недозрѣли и немити сливи, докато ги заболи коремъ. Разкажете на дѣцата, че като ядатъ немити плодове, заедно съ тѣхъ поглъщатъ и изверженията на мухитѣ, отъ което се и разболяватъ. Слѣдователно, прѣди да ядатъ плодове, трѣбва да ги измиватъ въ чиста, топла вода и така чистъ, хубавъ плодъ да се дава на дѣтето. Дѣцата обичатъ чистотата. Нека се привикнатъ да не бързатъ да изядатъ плода, а като имъ се даде, първо да го измиятъ съ малко топла вода, да го поразгледатъ и най-послѣ да го изядатъ. Наблюдавайте какво влияние оказватъ разнитѣ сокове на плодоветѣ върху дѣцата. Когато дѣцата сѫ нервни, непослушни, това произлиза отъ факта, че у тѣхъ има набрани нечисти вещества; за да се освободятъ отъ тѣзи нечисти материи, направете имъ лѣтно врѣме тридесеть-четиридесеть бани. Такава нечиста материя, такива тръне има ли у дѣцата, никакъвъ моралъ не може да имъ проповѣдвате. Друго нѣщо, което трѣбва да спазвате, е да не давате на дѣцата да ядатъ често, а майкитѣ мине - не мине половинъ - единъ часъ — хайде, мама, едно коматче. Тъпчатъ дѣцата си, а това ги разваля. Най-добрѣ е дѣтето да яде на всѣки четири часа. Едно седемгодишно дѣте, като яде четири пѫти на день, достатъчно му е. Ако го храните по-често, ще му създадете лоши навици. Къмъ дѣцата трѣбва да се отнасяте много искрено. Тѣ сѫ много чутки, у тѣхъ е силно развито чувството на справедливость; тѣ разбирать кога имъ се говори истината и сѫ много доверчиви. Разбератъ ли, че не имъ говорите истината, свършва се вашата педагогия. Затова съ дѣцата човѣкъ трѣбва да бѫде искренъ. Когато дѣцата разбератъ, че майката, бащата, учителитѣ говорятъ истината и въ тѣхъ нѣма никакви задни цѣли, тѣ имъ вѣрватъ напълно. При възпитанието на дѣцата окултната наука прѣпорѫчва още и слѣднитѣ методи: когато дѣтето ви е непослушно или раздразнено, прѣкарайте десеть пѫти рѫката си върху лѣвата страна на главата му и ще видите какъ то ще се успокои. Ако прѣкарате рѫката си върху дѣсната страна на главата на дѣтето, то започва да се сърди още повѣче, това му дѣйствува раздразнително. Понеже лѣвата частъ на мозъка работи, гледайте да приложите всичката положителна енергия тамъ. — Безразлично ли е съ коя рѫка ще гладимъ дѣтето? — Понеже вие още не разбирате законитѣ, ще сѫдите по това, какво е вашето разположение, съ коя рѫка ви е приятно да гладите дѣтето — съ дѣсната или съ лѣвата. Изобщо прѣкарвайте дѣсната рѫка надъ главата му, а понѣкога може да го гладите и съ двѣтѣ си рѫцѣ, но повече да се глади лѣвата страна на главата. Другъ методъ, който прѣпорѫчва окултната наука при възпитанието на дѣцата, е влиянието на свѣтлината. За въ бѫдеще ще се създадатъ стаи съ такива геометрично правилни форми, щото свѣтлината да се отразява въ очитѣ на дѣцата правилно и хармонично. Ако майката иска да възпита дѣтето си добрѣ, тя трѣбва да има най-добро разположение на лицето си, защото нейното лице хвърля сѣнки въ очитѣ на дѣтето ѝ. И забѣлѣжете, дѣтето всѣкога гледа какво е лицето на майката. Тя чрѣзъ изражението на своето лице може така да повлияе на дѣтето, че да произведе върху му положителенъ или отрицателенъ ефектъ. Ако майката сама се колебае върху това, което иска да положи, не се рѣшава, то нека отложи своята замисъль, до като се убѣди, че методътъ ѝ е вѣренъ. Нека не бърза майката въ дѣйствията си, може да се минатъ единъ-два часа, а може и един-два дни. Не бързайте, оставете природата да работи; постѫпвате ли съобразно нея, вие ще имате десеть пѫти по-добри резултати отъ вашитѣ новосъздадени. Майкитѣ трѣбва да се съобразяватъ съ вкуса на дѣцата си, напримѣръ какви дрешки обичатъ да носятъ, защото всѣко дѣте си има свой индивидуаленъ вкусъ за обличане. Ако изопачавате този вѫтрѣшенъ вкусъ на дѣтето, вие го развращавате. Не изопачавайте вкуса на дѣтето, а го оставате да се развива естествено. Новото учение прѣпорѫчва, ако имате момченце, да не го оставяте да дружи само съ момченца, а да дружи и съ момиченца, това дѣйствува отлично. Дружбата на добри момченца съ момиченца е добро възпитателно срѣдство. Почнете ли да ги отдѣляте още отъ най-ранната имъ възрасть, вие ги развращавате, внасяте между тѣхъ чувства, каквито иматъ и възрастнитѣ. Извеждайте дѣцата на разходка, когато цвѣтята цъвтятъ, когато плодоветѣ завързватъ и зрѣятъ, запознавайте ги основно съ общитѣ принципи на тѣзи процеси. Като ги извеждате изъ природата, разкажете имъ нѣкоя приказка или анекдотъ съ сюжетъ, почерпанъ отъ самата природа. Напримѣръ нѣщо върху това защо цвѣтътъ на черешата е бѣлъ, на вишнята — бѣлъ, на прасковата — розовъ и съ това да спрете вниманието върху имъ. Приказкитѣ дѣйствуватъ отлично. Друго условие, важно при възпитанието, е да запознавате дѣцата съ пѣнието, рисуването. Азъ харесвамъ това, че въ училището дѣцата се учать да пеятъ, да рисуватъ. — Кое е по-добрѣ: да нарисуватъ нѣкой плодъ или да прѣдадатъ чрѣзъ рисунка съдържанието на нѣкоя приказка? — Всичко е добрѣ, но да се излиза отъ живата природа, отъ нея да се черпятъ материали. Слѣдъ като мине дѣтето тази първа стадия, карайте го да прави комбинации. Напримѣръ, дадете му една ябълка. Накарайте го първо да я нарисува, а слѣдъ това да направи едно малко описание на ябълката, да опише формата, цвѣта ѝ и т.н. Това описание ще бѫде дѣтинско, но главното, което се цѣли, е да се създаде една малка мисъль у него. Добрѣ е да запознавате дѣцата съ изворитѣ, рѣкитѣ, затова ги извеждайте при нѣкоя бистра рѣка или изворъ, разказвайте имъ за тѣхъ, за ползата, която ни принасятъ. Всѣки отъ васъ чрѣзъ наблюдения и опити може още повече да разработи тѣзи методи и да ги направи полезни за дѣцата. Често виждате, че вашитѣ дѣца отчупватъ клончета отъ дърветата, кѫсатъ цвѣтя, които послѣ раздробяватъ, и изхвърлятъ като непотрѣбни. Обръщайте имъ вниманието върху това, да не ги кѫсатъ, като имъ кажете, че и дърветата и цвѣтята усѣщатъ болка. — Когато дѣцата ни сѫ вече възрастни и ние виждаме тѣхнитѣ недостатъци и съзнаваме, че тѣ сѫрезултатъ на нѣкаква наша грѣшка при възпитанието, какъ може да се дѣйствува най-сигурно, най-ефикасно, за да изправимъ грѣшката си, особено пъкъ ако дѣтето не разбира отъ дума? Не е ли вѣрно това, че докато не поправимъ себе си, не можемъ да поправимъ и дѣцата си? — Това вече засѣга вашия личенъ животъ, това е много сериозна работа. Всички, които присѫствувате въ тази школа, трѣбва да имате за Бога много ясна идея и да я чувствувате живо. Направете слѣднитѣ наблюдения: когато небето е ясно, слънцето грѣе весело, вашето разположение е добро, вие чувствувате това и се радвате. До вечерьта врѣмето може да бѫде така ясно и хубаво. Но направите ли прѣзъ деня нѣкой грѣхъ, съ това огорчавате вашия Господъ и небето още до вечерьта се заоблачава, Господъ скрива лицето Си отъ васъ и вие усѣщате една промѣна вѫтрѣ въ душата си. Ако до вечерьта се разкаете дълбоко за сторената грѣшка, небето ще почне да се разяснява. И тъй, Господъ чувствува грѣховетѣ, които правимъ, и веднага се проявява въ сгѫстяване на поритѣ и ни казва: “Азъ не мога да ви покажа лицето Си.” Небето е Божието лице, то е живо и ако вашитѣ очи се отворятъ, ще видите, че това небе се смѣе, когато сте добри и казва: “Много сте добри днесъ.” Щомъ сгрѣшите нѣщо, става ви страшно, тѫжно, скривате се въ кѫщи, не искате да гледате небето. Това показва, че нашиятъ Господъ е недоволенъ отъ постѫпкитѣ ни. Затова трѣбва да се стараемъ, щото отношенията ни къмъ Бога да сѫ винаги чисти, откровени, да не пращаме никакви отрицателни мисли и желания отъ сърцето и ума си и да знаемъ, че всичко е за добро. Ако ни постигне нѣкое зло, да не казваме, че и Богъ е такъвъ, щомъ допуща злото. — Може ли да ставатъ промѣни по небето само за единъ човѣкъ ? — Да, може да ставатъ промѣни само за единъ човѣкъ. Защо вчера небето бѣше мрачно? Тукъ нѣкои отъ Веригата оскърбиха Духа и веднага дойде бурята. Господъ казва: “Това затъмнѣние ви изпращамъ, за да докажа, че не съмъ доволенъ отъ васъ.” — Ами ако за това нѣщо е причина само единъ човѣкъ? — Даже и тогава става; единъ или много — се едно е, законътъ е единъ. — При всички подобни случаи все въ себе си ли да търсимъ причината? — Не, има и естествени промѣни, обаче ние може да измѣнимъ една естествена промѣна въ природата. Ние можемъ да спремъ Божието благословение, което иде, но можемъ да спремъ и Божието наказание, което се готви. — Какъ? — Като се разкаемъ, ще спремъ наказанието, а като сгрѣшимъ, ще спремъ благословението. Тъй че когато Господъ рѣши да направи нѣщо, не мислете, че Той е абсолютно рѣшенъ; щомъ ти измѣнишъ намѣрението си, и Богъ измѣня рѣшението си. Богъ е толкова благъ! Каквото измѣнение направишь въ намѣренията си, такова рѣшение и Богъ взема спрѣмо тебе. Той е отражение на нашия животъ. Ще ви кажа какъ. Ако вие се усъмните въ Господа и кажете: “Азъ зарѣзвамъ вече тази работа и измѣнямъ живота си”, ще видите, че ако сте жена, мѫжътъ ви, приятелитѣ ви ще измѣнятъ отношенията си къмъ васъ. Защо е така? — Защото ти си измѣнилъ отношенията си къмъ Господа, и понеже всички живѣемъ въ Господа, затова и Той, и всички хора измѣнятъ отношенията си къмъ тебе. Речешъ ли да се поправишъ, да се върнешъ къмъ Бога, и хората, и приятелитѣ ти започватъ да изправятъ поведението си спрямо тебе. Обичайте Бога и изправете отношенията си къмъ Него! Ако жертвувате вашия Господъ за този или онзи, вие сте на кривъ пѫть. Не жертвувайте вашия Господъ за нищо въ свѣта! — Не на думи, а на дѣла трѣбва да проявимъ любовьта си къмъ Бога. — Да, на дѣла, разбира се, иначе Богъ ще каже: “Тѣзи хора съ уста се приближаватъ при мене, а сърдцата имъ стоятъ далечъ отъ мене.” Азъ ви говоря за промѣни, които ставатъ и въ самата природа. Ако вашето зрѣние е чутко, при изгрѣване на слънцето ще забѣлѣжите слѣднитѣ явления: ако сте направили нѣкой грѣхъ, то като излѣзете сутринь да наблюдавате изгрѣва на слънцето, ще видите, че зората не е тъй приятна за васъ. Въ изгрѣването на слънцето има едно недоволство отъ васъ. Измѣнете разположението си, поправете грѣшката си и ще видите, че при изгрѣва зората започва да ви се усмихва. Не мислете, че това е алегория, а направете опитъ и ще забѣлѣжите отношенията, които сѫществуватъ между вашитѣ постѫпки и изгрѣва на слънцето. Това отражение е сѫщото, както и отраженията на нашето лице. Срѣщашъ нѣкого и го питашъ: “Защо лицето ти е тъй мрачно?” — Лицето му е мрачно отъ отраженията ти върху него, чувствувашъ, че отъ измѣненията, които ставатъ въ тебе, става нѣщо лошо. Щомъ се измѣни нашето настроение, измѣня се и нашето лице. Срѣщне те нѣкой и ти казва: “Днесъ твоето лице ми харесва”. Нашето лице прѣдава разположението на душата ни; слѣдователно и небето горѣ прѣдава отражението на този живъ Господъ. Азъ ви казвамъ тѣзи нѣща, но вие не ги чоплете, не отивайте да ги разправяте на други, а ги провѣрете, опитайте и като видите, че сѫ вѣрни, тогава говорете. Докато не сте опитали, а разказвате, ще ви нарекатъ заблудени. Докато не направите този малъкъ опитъ, резервирайте се въ себе си: само опитътъ може да ви утвърди. Ние ще започнемъ отъ живата природа и въ хубавитѣ плодове, въ хубавитѣ цвѣтя, въ чиститѣ извори, които бликатъ, ще виждаме разположението на Бога. Тъй напримѣръ, тази година очакваха отъ лозето много плодъ, но нѣма. Казватъ, че то изгорѣло, маносано било и т.н., но ние знаемъ защо стана това нѣщо. Лозето въ България е емблема на българина. Днесъ взиматъ мѣрки да ни гонятъ, но затова започнаха да съхнатъ лозята; ако не спратъ гоненията, ще започнатъ да съхнатъ ябълкитѣ, ако и слѣдъ това не се вразумятъ, ще се явятъ главни по житото. Прѣстанатъ ли гоненията, веднага ще започне и подобрението на лозята. Всичкото плодородие на земята Господъ дава на своитѣ добри дѣца. Едно добро дѣте храни деветьтѣ лоши въ една кѫща. Бащата казва: “Ако не е това добро дѣте въ кѫщи, азъ бихъ напусналъ дома си, но зарадъ него, хайде, и другитѣ ще храня.” Тъй че за едно добро дѣте въ кѫщата Господъ дава благословението си на другитѣ. Господъ казва, че държи добритѣ си дѣца написани на дланьта си, за да може всѣкога да ги вижда и да мисли за тѣхъ. — Може ли дѣцата отъ четиринадесетьгодишната си възрастъ нагорѣ да бѫдатъ учители на родителитѣ си, напримѣръ съ даване на съвѣти въ права посока? Трѣбва ли родителитѣ имъ да ги слушатъ, да взематъ въ внимание съвѣтитѣ имъ? Ако дѣтето говори истината, майката трѣбва да приеме тази истина, но трѣбва да се пази отъ дѣтето, да не я разбере то, защото у него може да се събуди гордость. — Полезни ли сѫ наградитѣ и наказанията при възпитанието? — Може да се упражняватъ, но да не се прѣкалява съ тѣхъ. — Какво влияние оказватъ играчкитѣ върху възпитанието на дѣцата? — Благотворно, само че трѣбва да бѫдатъ естествени. Колелата, съ които си играятъ дѣцата, не сѫ направени по окултнитѣ закони; нѣкои отъ тѣхъ даватъ много лошъ резултать. — Съ какви играчки да си служатъ дѣцата? — Съ орѣхи, лѣшници, шикалки, топки, пъстри камънчета и др. Ако дѣцата живѣятъ по край море, нека си събиратъ разни морски мидички, охлювчета, и съ тѣхъ да си играятъ. — Добрѣ ли е дѣцата да си играятъ съ гумени топки? — Полезно е, но понѣкога оказватъ отрицателно влияние върху дѣтето, защото, като я свива и разпуща, то вижда, че въ рѫцѣтѣ му стои единъ слабъ, несолиденъ прѣдметь. Затова по-добрѣ е дѣтето да си играе съ топка, която не може да разрушава и да я усѣща въ рѫцѣтѣ си плътна, солидна. — Добрѣ ли е дѣцата да си правять сами куклички? — Да, добрѣ е да си правятъ куклички, кѫщички, фурнички, защото тукъ взима участие тѣхното въображение. — Отъ гледището на окултната наука добрѣ ли е да се откѫсватъ дѣцата отъ майчиното си влияние и да се оставятъ въ разни дѣтски ясли, пансиони и други заведения, които да се грижатъ за тѣхното отглеждане и възпитание.? — Прѣди да е навършило дѣтето 10-15 години не е добрѣ да се отдѣля отъ влиянието на майка си. Било за момче или момиче, необходимо е единъ периодъ отъ 15 години, прѣзъ което врѣме да прѣкара при майка си. — Бащата оказва ли влияние върху дѣтето? — Да. — Тамъ, дѣто нѣма майка, може ли бащата да заеме мѣстото й? Ако нѣма и баща, могатъ ли роднинитѣ да заематъ мѣстото на родителитѣ? — И бащата, и роднинитѣ, и кой да е близъкъ могатъ да замѣстятъ майката, защото майката никога не умира. — Значи тѣзи дѣца не чувствуватъ, че нѣматъ майка? — Да. Друго нѣщо, на което майкитѣ трѣбва да обърнатъ внимание при отглеждане на дѣцата си, е да не ги турятъ въ дълбоки люлки. Дълбокитѣ люлки сѫ врѣдни за дѣцата. Забѣлѣжете въ какви гнѣзда турятъ птичкитѣ своитѣ малки. Гнѣздата имъ отговарятъ най-много на истината. Тѣ не сѫ много дълбоки. Птичкитѣ правятъ гнѣздата си върху клончетата на дърветата, дѣто самъ вѣтърътъ ги люлѣе и то по-добрѣ, отколкото майкитѣ — своитѣ дѣца. Тъй че люлкитѣ на птиченцата сѫ много по-хубави отъ тѣзи на дѣцата. — Изобщо, трѣбва ли да сѫществува люлката, защото въ педагогията по този въпросъ има споръ? — Въ сѣмействата има два вида люлки: на вѫжета и въ корита. Въ първитѣ става голѣмо зашеметяване на дѣтето. Най-добри люлки сѫ тѣзи, които се приближаватъ до естественитѣ. Нѣкои майки сѫ противъ люлѣенето. Не е хубаво много люлѣене. Изобщо не туряйте люлкитѣ като срѣдство. Нѣкой пѫть майката туря дѣтето си въ люлката и спи му се или не, тя го люлѣе, усилва люлѣенето, докато се зашемети и заспи. При сегашнитѣ условия е мѫчно да се прилагатъ новитѣ методи на възпитание. Да се прилагат нови методи при сегашното възпитание, то е все едно да се кърпи стара дреха съ нова кръпка — дупката става по-голѣма. Ако прилагате новитѣ методи, трѣбва да ги прилагате изцѣло, а не само палеативно, иначе ще станатъ по-голѣми дупки. Работете за усилване на волята. Какъ? Скръбенъ, тѫженъ си нѣщо, имашъ голѣма неприятность въ живота, гледай чрѣзъ силата на волята си да прѣвърнешъ това състояние въ положително. Имате нѣкоя мисълъ, която ви измѫчва, кажете си: “Добъръ е Господъ, всичко ще обърне на добро.” Наблюдавате нѣкого, че е тѫженъ, не го питайте защо тѫжи, а се постарайте да намѣрите причината за неговата тѫга и да я отстраните. На нѣкое дѣте умрѣла майката и то тѫжи. Вие го питате защо тѫжи. Тѫжи, защото се е лишило отъ любовьта на майка си. Ако заемете мѣстото на майка му, веднага ще се утѣши. Напримѣръ нѣкой отъ васъ е тѫженъ. Защо? — Защото неговата майка я нѣма. Всички тѫги, които изпитваме, се дължатъ на това, че сме лишени отъ любовьта. Щомъ се лишимъ отъ Божествената любовь, въ каквато форма и да е тя, ще изпитваме тѫга. Дойде ли отново тази любовь, веднага се връща и радостьта. Това е първата любовь, Божествената любовь. Тази първа любовь е и неизмѣняемата любовь въ живота. Освѣнъ това стремете се да не свѣждате всички хора подъ еднакъвъ знаменатель, не желайте всички хора да бѫдатъ като васъ. Приятностьта въ земния животъ се състои именно въ разнообразието. Колкото по-голѣмо разнообразие сѫществува въ свѣта, толкова по-добрѣ. Затова право казва българската пословица: съ едно цвѣте пролѣть не става. Хиляди и милиони цвѣтя сѫ необходими, за да се счита, че иде пролѣть, а послѣ и лѣто. Хиляди, милиони мушици сѫ необходими, за да кажемъ, че лѣтото е дошло. И тъй, когато нѣкой е наскърбенъ, натѫженъ отъ нѣщо, напрегнете мисъльта си, да намѣрите начинъ какъ да му направите тайно едно добро, безъ да го питате защо е тѫженъ. — Мислено ли да му помогнемъ? — Да, по сърдце, мислено. — Може ли като се направи нѣкому мислено едно добро, той да го почувствува веднага? — Той ще почувствува и ще благодари на Бога, безъ да ти каже нѣщо по това. Кажешъ ли: “Азъ направихъ това”, работата ти пропада, природата веднага разваля твоята лъжлива мисъль. Ти се радвай самъ за себе си, че твоята мисъль е подѣйствувала, а той нека разбере, че нѣкой му е помогналъ и да се радва самъ за себе си. — Какъ да се прѣдпазваме отъ духовно обиране, защото сме слушали, че нѣкой се страхуватъ много отъ такива обирания? — Богатиятъ изворъ никой не може да го обере, а бѣдниятъ всѣки може да го обере, но това сѫ малки изключения. Прѣдставете си, че сме въ едно общество и се прѣдпазваме този да не ни обере, онзи да не ни обере; тази мисъль се обмѣня между всички, а това вече е една крайность. Новото учение трѣбва да започне съ опити. Срѣщнешъ нѣкой бѣденъ — не му казвай, че Господъ е добъръ и ще му даде, а го повикай въ кѫщи, нахрани го, дай му нѣщо да си занесе и тогава кажи: “Добъръ е Господъ!”. Той ще ти отговори: “Дѣйствително, добъръ е Господъ! Нахраниха ме, облѣкоха ме.” Живиятъ примѣръ е важенъ. — Ние сме рѣшили да не убиваме животни и да не се хранимъ съ месо, а какво да правимъ, когато отидемъ нѣкѫдѣ на гости и ни угощаватъ съ месо? — Щомъ си рѣшилъ веднъжъ за винаги да свършишъ съ тѣзи работи, ще кажешъ: “Ако ме обичате, не ми причинявайте врѣда, защото яденето на месо е врѣдно за менъ.” Трѣбва да постѫпваме принципално, да сме послѣдователни, но сѫщеврѣменно да сме меки и учтиви. Ако нѣкой те пита какво да ти сготви, кажи му, че може да ти даде малко хлѣбъ и солчица. Всичко у васъ трѣбва да става по дълбоки вѫтрѣшни убеждения, да произлиза отъ сърдцето и да нѣма двѣ мнѣния дали тъй или иначе трѣбва да се постѫпи. Никому да не налагаме да приеме това или онова, а да чакаме нѣщата да ставатъ естествено, всички прѣобразувания да ставатъ отвѫтрѣ навънъ, защото това, което е отвѫтрѣ, то не се разлага, а това, което е отвънъ, то се разлага. — Какъ да се постѫпва, когато ти, като учитель, говоришъ на ученицитѣ противъ ядене на месо, а майка имъ не е съгласна съ това, кара ги да ядатъ месо? — Ще дѣйствувашъ постепенно, ще ги възпитавашъ морално. Ще разказвашъ на дѣцата за нещастнитѣ агънца, които оставатъ сами слѣдъ като заколятъ майка имъ. За да почувствуватъ по-живо положението на агънцата, ще имъ дадешъ примѣръ съ нещастието, което сполетява дѣцата, когато загубятъ майка си. Като разбератъ положението на сирачетата, дѣцата ще разбератъ положението на агънцата, на които майка имъ е заклана. — Какво да се прави съ такава майка, която върви противъ думитѣ на учителя, когато той съвѣтва дѣцата въучилището? Учительтъ казва, че не е добрѣ да се колятъ животни, а майката казва на дѣтето си: “Я вземи ножа, та отрѣжи главата на тази кокошка!” — Е, съ стария дяволъ е мѫчно да се работи. — Нѣкои казватъ, че въ Библията се говори, че може да се ядатъ агънца и да се употрѣбява месо. — Да, казва се, че на апостолъ Петра спуснали отъ небето една кърпа, пълна съ всѣкакви животни. Това, обаче, е въ прѣносна смисъль; това означава, че трѣбва да се промѣни животътъ на нѣкого — отъ лошъ на добъръ или отъ обикновенъ на Божественъ. — Бива ли да се допущатъ тѣлеснитѣ наказания въ училищата? Какъ да постѫпи учительтъ, когато е поставенъ въ дилема: да запази авторитета си или да накаже ученика? — Новото учение принципално не допуща никакви тѣлесни наказания. — Нали леки удари съ прѫчицата магнетизиратъ дѣцата? — Ако вашето дѣте или вашиятъ ученикъ е непослушенъ, оставете да употрѣби другъ нѣкой прѫчицата, а не вие. Ако дѣтето не ви е послушало, то, като излѣзе вънка да играе съ другитѣ дѣца, нѣма да мине и половинъ часъ, дѣцата ще го набиятъ и то ще дойде да ви се оплаче, а ти тогава ще кажешъ: “Видѣ ли, майка, ако тази сутринь ме бѣше послушало, нѣмаше да ти се случи тава нѣщо.” — Каква да бѫде храната на малкитѣ дѣца? — Въ най-ранната възрастъ на дѣцата, природата имъ прѣпорѫчва майчиното млѣко, а послѣ — това на добитъка. Добрѣ е да се дава на дѣцата житенъ сокъ, той е хранителенъ. Вие, майкитѣ, имате опитность върху храненето на дѣцата; сега ви остава да провѣрявате всичко, което имате, и възъ основа на тази опитность да прилагате нѣщо ново. Въ храната трѣбва да има извѣстно разнообразие. — Какво съдържатъ крушитѣ и каква полза принасятъ? — Тѣ съдържатъ повече желѣзо. — А ябълкитѣ, сливитѣ? — Тѣ съдържатъ плодова захарь, която е полѣзна. Добрѣ е плодоветѣ да се ядатъ съ малко хлѣбъ. Човѣкъ все таки трѣбва да се съобразява съ своя вкусъ и тъй да използува плодоветѣ. Употрѣбявайте само тѣзи плодове, които обичате, а които не сѫ ви приятни, употрѣбявайте по-рѣдко. При сегашнитѣ условия не е добрѣ да се храните само съ хлѣбъ или само съ плодове, това е крайность. — Тогава съ какво да се замѣстватъ плодоветѣ? — Вие съ какво ги замѣствате? — Нѣкой пѫть съ бобъ или съ друго нѣщо. — Не е добрѣ да се яде много бобъ. Добрѣ е да употрѣбявате празъ лукъ, обикновенъ лукъ, прѣсно зеле, за които има начини да се запазватъ и прѣзъ зимата. — Добрѣ ли е да се яде кисело зеле? — Добрѣ, но не за всички. — Ами зелениятъ бобъ? — Той е по-добъръ отъ сухия. — Какъ да се постѫпва съ дѣцата, които грѣшатъ много? — Вие какво правите? Набивате ги, нали? Ако вашитѣ стари методи иматъ резултатъ, дръжте ги, докато придобиете нови и по-резултатни. Когато човѣкъ приложи новото учение, трѣбва да измѣни съвършено старитѣ методи и начини. Ако при сегашнитѣ стари методи искате да внесете нѣкои нови, безъ да изхвърлите старитѣ, това е несъвмѣстимо, ще се образуватъ по-голѣми дупки. При възпитанието не започвайте съ мекота и да свършите съ грубость, а по-добрѣ започвайте съ грубость и свършвайте съ мекота. Новото учение изисква мекота въ отношенията ни. И въ природата по нѣкога се явяватъ бури, ставатъ землетресения, и веднага се смѣнявать съ други плавни, медлени дѣйствия — значи и въ нея ставатъ рѣзки промѣни. Не мислете, че тѣзи грѣшки, които имате, тъй, въ единъ день магически ще изчезнатъ. Не мислете, че слѣдъ като сте живѣли десеть години добъръ животъ, у васъ ще стане голѣма промѣна. За да стане една чувствителна промѣна въ васъ, изисква се цѣлъ животъ усилена работа. При тази карма, която имате, съ единъ замахъ отъ десеть години не може да се направи нищо. Напримѣръ, да кажемъ, че имате една карма отъ 8 000 години; ако за всѣки 1000 години изплащане на кармата сѫ потрѣбни 10 години добъръ животъ, тогава ще ви сѫ необходими 80 години добъръ животъ, за да ликвидирате съ тази карма. Ако кармата ви е отъ 2000 години, трѣбватъ ви 20 години усилена работа, за да ликвидирате съ нея; ако кармата ви е отъ 1000 години, въ 10 годишенъ чистъ и святъ животъ ще ликвидирате съ нея. Но онѣзи, които регулиратъ този законъ, не оставятъ да се изплаща наведнъжъ кармата. — Изобщо всичко ли се изплаща или има малка отмѣна? — Господъ изисква въ края на краищата да поправите всичко, което сте развалили; ще съградите кѫщата тъй, както си е била, и тогава ще имате извинение, прошка — всичко ще се ликвидира. — Вчера тукъ се повдигна въпросътъ за perpetuum mobile. Приложимъ ли е законътъ за perpetuum mobile? — Той има своето разрѣшение въ живата и разумна природа. Докато въпросътъ не се разрѣши тъй, както е въ природата, той остава само хипотеза, която трѣбва да се прѣвърне въ теория, теорията — въ опитъ, а опитътъ да се реализира. Нѣкой може да приеме това твърдение, а другъ да го отхвърля, но двамата сѫ прави 50%. Законътъ на физическия свѣтъ е вѣренъ 50%. — Говори се, че тайната на движението на тази машина се крие въ личностьта на човѣка. Вѣрно ли е това? — Да, машината се движи само съ машиниста. Perpetuum mobile, това е една идея за упражнение, за гимнастика на ума; много врѣме ще се измине, докато се приложи този законъ. — Този въпросъ въ съврѣменната научна механика е разрѣшенъ отрицателно. — Ако днесъ хората биха изнамѣрили и приложили perpetuum mobile, биха допринесли най-голѣмото зло на свѣта. Ето защо природата е покрила въ мракъ силата на тази область. Щомъ се заловимъ съ такива въпроси, ще дойдемъ до едно мѣсто, дѣто работитѣ ставатъ неясни, срѣщаме непроницаемъ мракъ, което показва, че се доближаваме до една сѫщина, чието откритие не е позволено. Вие може да образувате въ себе си perpetuum mobile. Всѣки отъ васъ може да стане perpetuum mobile. Младостьта и енергията, която виждате въ тружениците, които се занимаватъ съ идеята за perpetuum mobile, се дължи именно на нея. Тази идея ги подмладява, ободрява и тѣ съ най-голѣмо търпѣние прѣнасятъ всички неволи. Идеята за това вѣчно движение отхвърля всички лоши мисли у човѣка и такъвъ човѣкъ въ себе си е почти достигналъ perpetuum mobile. Ето защо тѣзи хора носятъ въ душата си тази красива мисъль. — Дали прѣзъ шестата раса тази идея ще може да се реализира на физическото поле? — Тѣзи работи, които за сега сѫ невъзможни, за въ бѫдеще ще сѫ възможни. Въпросътъ е дали тази идея ще се осѫществи въ една или въ друга нѣкоя форма. Въ каквато форма и да се прѣдстави, то е все едно. — Какво значение иматъ падащитѣ звѣзди? — Науката не е дала положителенъ отговоръ на това явление. Това става на 11 августъ и на 26 декември, понеже тогава земята минава прѣзъ орбитата на тѣзи малки тѣлца. — При пѫтуването съ аеропланъ е забѣлѣзано сѫществуването на небесни кухини, дѣто става силно връщателно движение. За едрия градъ, който пада, казватъ, че сѫществували голѣми ледени планини, отъ тѣхъ се откѫсвалъ и падалъ. Отъ Фламариона има събрани и описани тъй нареченитѣ извънредни събития въ природата. Напримѣръ въ единъ градъ е паднало парче ледъ, което, като прѣтеглили, тежало единъ тонъ. За въ бѫдеще науката ще даде по-правилни обяснения на този родъ явления. Наблюдавали ли сте такъвъ психологически методъ? Кажешъ нѣкому нѣколко думи или една фраза, но този човѣкъ остава недоволенъ отъ тебе. Или нѣкой поетъ напише нѣщо, всички го харесватъ, доволни сѫ отъ него, а другъ поетъ напише нѣщо идейно — хората не могатъ да го търпятъ. На какво се дължи това? Ако съберете редъ думи, въ които има силни букви, ще се образува верига отъ силни сътресения, които се отразяватъ злѣ на хората, тѣ не обичатъ тѣзи силни сътресения. Ето защо, макаръ и да има хубава идея въ книгата на нѣкой писатель, обаче въ думитѣ му има много силни букви, които прѣдизвикватъ дисхармония въ съзнанието. Напримѣръ, ако изговорите името “Маро” съ ударение на първата сричка, ще прѣдизвикате лошъ ефектъ, болка. Ако кажете “Марийке”, намалявате този лошъ ефектъ. Затова трѣбва да бѫдете внимателни при изговаряне на всѣка дума, име или фраза, за да не прѣдизвиквате у слушателитѣ неприятни чувства. Има много имена, които прѣдизвикватъ подобенъ ефектъ. Напримѣръ името “Михалъ” въ българския езикъ има съвършено отвращателенъ характеръ. Сричката "ми" е мека, но изговори ли се втората сричка — “халъ”, създава цѣла буря. Буквата “а” въ началото или на края на една сричка се отразява врѣдно, раздразнително. Напримѣръ, ако кажешъ нѣкому: “Азъ те обичамъ”, това се отразява неприятно. Какво отъ това, че ти ме обичашъ, толкова хиляди хора ме обичатъ! Кажешъ ли нѣкому така, това значи, че твоята любовь се различава малко отъ любовьта на другитѣ, а това не се знае още. Поставишъ ли думата “обичамъ” въ безлична форма, ефектътъ е по-силенъ, отколкото ако се употрѣби въ лична форма. И тъй, кажешъ ли “Обичамъ те”, това показва, че като те обичатъ другитѣ, и азъ те обичамъ. Като кажешъ думата “аз”, трѣбва да разбирашъ Бога въ себе си. Щомъ не Го разбирашъ, не Го споменавай. — Буквата “а” съответствува на тона “ла”. — Вие трѣбва да изучавате музиката на мекитѣ тонове. Всѣки, който иска да даде обемъ и просторъ на душата си, трѣбва да прави упражнения съ буквата “а”. Звукътъ на буквата “а” е отворенъ, гласенъ. — Какъ да се разбира, че слѣдъ всѣки 100 000 000 обръщания става едно изключение? — Това е минаване отъ едно състояние въ друго. Движението минава въ нова форма. Нека допуснемъ, че пространството между земята и слънцето е изпълнено съ ефиръ, и земята, като обикаля около слънцето, срѣща едно прѣпятствие, което постепенно прѣдизвиква едно измѣнение. Ако има такова прѣпятствие, колкото малко и да е то, като се срѣщне съ земята, създава едно изключение. Въ течение на милиони години земята ще намали скоростьта на движението си, докато най-послѣ се върне въ слънцето. Ще дойде день, когато това обръщане ще спре. Тъй се разбира това изключение. Това изключение вече дѣйствува въ съставнитѣ части на материята и въ нея става едно прѣорганизиране. Когато стане изцѣло това прѣорганизиране, сегашнитѣ континети ще изчезнать и ще се явятъ нови, създадени отъ по-хубава материя. — Сѫщиятъ законъ не се ли отнася и до плътьта? — Да, щомъ направимъ 100 000 000 обръщания около своята ось, насъ ни очаква промѣна. Хората не знаятъ, че всѣка промѣна, която става въ земята, става и вѫтрѣ въ насъ, защото материята е една и сѫща. И тъй, мозъкътъ, очитѣ, дихателната, нервната, костната системи, всички растения и животни, всичко ще се видоизмѣни; ако не сме готови за новото врѣме, да създадемъ нови органи, ще пострадаме, а ако успѣемъ да създадемъ нови органи, за насъ ще дойде новъ животъ. Добритѣ хора нѣма нищо да изгубятъ, за тѣхъ идатъ блага, но за лошитѣ — голѣми страдания.
  18. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание НОВОТО ЧОВѢЧЕСТВО БЕСѢДА (По стенографски бѣлѣжки) СОФИЯ Печатница на Книгоиздателство „СЛОВО“, А. Д. 1921 Новото човѣчество. Темата на моята бесѣда ще бѫде: „Новото човѣчество“. Азъ ще разгледамъ този въпросъ отъ едно ново становище. Новото въ свѣта, това е изгрѣващето слънце а старото, това е слънцето, което залѣзва. Това е законъ въ природата. Този законъ не го твърдя само азъ, но и всѣка майка и всѣки баща. Когато младата мома и младиятъ момъкъ се задомятъ, първото дѣте, което се ражда въ дома имъ, това е изгрѣващето слънце, надеждата на тѣхното бѫдеще. Ако ние мислимъ, че новото носи нѣкаква пакость, нѣкакво разстройство на обществото и на цѣлото човѣчество, това е едно криво схващане на онѣзи велики принципи, които дѣйствуватъ въ живата природа. Тогава ако така схващаме, защо ни сѫ ония дѣца, които носятъ бѣди на родителитѣ си? Колко дни, колко нощи майкитѣ сѫ прѣкарвали безъ почивка и безъ сънь за това ново дѣте, което не знае още да говори, за тази нова идея! Тази нова идея е най-напрѣдъ още неопрѣдѣлена, но майката има способностьта да схваща, да се вслушва и да разбира езика на това ново сѫщество, на това малко дѣте. По сѫщия начинъ въ едно общество, въ единъ народъ има хора съ такива чутки души, въ които съзнанието е развито, сърдцето повдигнато на една по-висока степень,и тѣ схващатъ тази нова идея, на която сѫ дѣца, на която сѫ носители. А съврѣменнитѣ хора, които не разбиратъ носителитѣ на тази нова идея, казватъ: „тѣзи хора сѫ анархисти, комунисти, еретици, сектанти и т. н.“ Но всичко това сѫ имена безъ смисълъ. Ако ние разсѫждаваме така, питамъ тогава: каква е разликата между единъ комунистъ, който живѣе съ своитѣ разбирания, и другъ, който живѣе съ своитѣ стари разбирания, и трети, който живѣе съ своитѣ нови разбирания? Разликата седи въ това, че този, който живѣе съ новитѣ идеи, усѣща, че въ него има подемъ, енергия, животъ — растене, а другиятъ, който живѣе съ старитѣ идеи, се усѣща старъ, силитѣ го напущатъ, той изнемощѣва, страхува се отъ бѫдещето, мисли за старинитѣ си, и затова иска да разбогатява, осигурява се въ разни банки, въ разни дружества. Азъ казвамъ: това сѫ стари хора, които мислятъ за осигуровки, но най-добрата осигуровка, това е смъртьта, това сѫ гробищата на човѣчеството.Но гробищата не носятъ нѣкоя нова идея на човѣчеството, а създаватъ само нещастия и страдания на свѣта! Тамъ, въ гробищата, сѫ заровени и царе, и свещеници, и проповѣдници, и музиканти, и поети — все за своитѣ грѣхове. Ако ме попитате, защо хората умиратъ, ще ви отговоря: хората умиратъ отъ своитѣ стари идеи. Тогава какъ ще възкръсне човѣчеството? Казвамъ: станете млади, станете носители на новото божествено учение, на което емблемата е братството. Братството, но въ какво седи то? — Онзи, който се нарича твой братъ, трѣбва да жертвува живота си, имота си и честьта си — всичко за тебе. Когато единъ, великъ народъ схване идеитѣ на това братство, той трѣбва да е готовъ да жертвува всичко за тѣзи идеи. Не жертвува ли, тамъ нѣма никакво братство, никакво равенство. Когато нѣкой проповѣдва нѣкоя велика идея, че има нѣкѫдѣ Господь, а не жертвува своя животъ, имотъ и честь за Него, той не е разбралъ великото учение на живота. Това е братство и равенство, туй е проповѣдвалъ Христосъ. Нека се върнемъ назадъ, да приложимъ Христовото учение, защото въ него е избавлението на свѣта. Какво е училъ, какво е проповѣдвалъ Христосъ? — Той е училъ тази велика идея на новото човѣчество. Кои сѫ отличителнитѣ качества на човѣка отъ новото човѣчество? Еврейскитѣ пророци още отъ прѣди 2,000 години, като далновидни, сѫ казвали, че Господь ще създаде нови сърдца, направени отъ плъть, и въ тѣхъ ще се засели Духътъ Му, и ще Го познаятъ отъ малъкъ до голѣмъ. За това нѣма да се говори, има ли или не Господь. Всѣки ще стои подъ смоковницата си безъ да се страхува, между всички ще настане миръ и любовь, ще обърнатъ орѫжията си въ сѣчива, и орала и нѣма да се биятъ: изключени ще бѫдатъ войнитѣ. Христосъ е поставилъ двата принципа, т. е. новото и старото човѣчество въ слѣдното съотношение: разумниятъ човѣкъ, който е разбралъ смисъла на живота, е съградилъ кѫщата си върху канара, и дошли рѣки и вѣтрове, но не могли да я съборятъ. Подъ „канара“ се разбиратъ здравитѣ принципи на живата природа. А неразумниятъ човѣкъ, който не е разбралъ смисъла на живота,е построилъ кѫщата си на пѣсъкъ,но дошли рѣки, бури, вѣтрове и я съборили.Рѣкитѣ, буритѣ,сѫ ония хора,които живѣятъ безъ принципъ,пертурбациитѣ на обществения животъ, и тѣ сѫ, които събарятъ кѫщата, построена на пѣсъчлива основа. Слѣдователно, тѣзи двѣ култури — стара и нова — лежатъ върху два принципа. Съврѣменното старо човѣчество служи още на своя егоизъмъ, и въ този смисълъ не може да има братство. А новото човѣчество служи на своя алтруизъмъ. Егоизмътъ е опрѣдѣленъ да стане слуга на човѣчеството. И тъй, новитѣ идеи не обхващатъ само благото на отдѣлния човѣкъ, или на обществото, но и благото на всички разумни сѫщества. Подъ „разумни“ сѫщества азъ разбирамъ изобщо всички сѫщества, защото нѣма сѫщество, което да не е разумно. Ако вие сте глухъ, и нѣкой ви казва нѣщо, а вие не го чувате, чудите се, защо не разбирате този човѣкъ, и кѫдѣ е погрѣшката. Грѣшката не е въ този, който говори, а въ този, на когото ухото не е чутко, за да схване оня, който говори. Дойде нѣкой слѣпъ, и като такъвъ, не може да, схване свѣта, но свѣтътъ не е тъменъ, а чувствата на тоя човѣкъ сѫ неразвити. Слѣдователно, сегашното общество се нуждае отъ развиване на тия чувства. И това общество сега се развива по единъ великъ законъ. И природата днесъ не е такъва, каквато е била прѣди милиони години. На всѣки 100 милиона години вѫтрѣ въ природата става единъ великъ прѣвратъ. Ако ви запитамъ: отъ колко милиона години сѫществува нашата слънчева система, ще ми кажете, че нѣкои отъ съврѣменнитѣ учени ѝ даватъ приблизително 100 милиона години, други — 200 милиона, трети —500 милиона и т. н. Окултната наука казва, че отъ създаването на нашата слънчева система досега има 250 милиарда години. Това сѫ данни, които не може да се докажатъ, нито да се опровергаятъ. Това сѫ само твърдения. Нѣщата може да се доказватъ само при извѣстни условия, като приемаме извѣстни аксиоми, извѣстни максими; но изобщо за да се разбере една истина, необходими сѫ извѣстни данни. А въ свѣта такива доказани истини сѫ малко. Вземете, напримѣръ, да докажете една близка идея до васъ: има ли човѣкъ душа или не. Азъ казвамъ, че половината отъ сегашната интелигенция отрича тази идея, а другата половина я поддържа, но и еднитѣ и другитѣ не могатъ да я докажатъ. Когато запитаме нѣкого, има ли душа, каква е нейната форма, ще отговори: „има душа, но каква е формата ѝ — не знамъ“. Ние можемъ да доказваме само нѣща, които иматъ форма, съдържание и смисълъ, а нѣща, които сѫ безъ форма, безъ съдържание и смисълъ нито доказваме, нито отричаме. Азъ ви проповѣдвамъ една идея, близка до вашитѣ души. Това, за което ви говоря, е наслѣдено у васъ. Вие имате извѣстни идеали, стремежи, копнежи, но тѣ се изразяватъ по разни начини. И всѣки отъ васъ си има свои стремежи. Младиятъ момъкъ, напримѣръ, си търси своята възлюблена. Стариятъ човѣкъ ще каже: „това сѫ глупости, едно врѣме и азъ се занимавахъ съ тѣзи работи, но сега мене не ми трѣбва мома“. Но за младия момъкъ не е така. Той по цѣли нощи не спи, рано става, ходи тукъ-тамѣ, търси своята мома съ чернитѣ очи. Майката се чуди какво става съ сина, бащата сѫщо. Синътъ казва: „новата идея е, която ще донесе въ мене новия животъ, нея търся азъ“. Кой е на правата страна, младиятъ или стариятъ? Азъ казвамъ, че е младиятъ. Едно врѣме лисицата минавала покрай една ябълка, и високо на единъ клонъ вижда закаченъ единъ кѫсъ хубаво сирене. Погледнала го, отминала и казала, че не струва нищо. Защо? — Защото е далечъ, не може да го стигне. Но ако бѣше долу, близо при нея, щѣше да каже, че похубаво сирене отъ това нѣма. За новото човѣчество има загатвания тукъ-тамѣ въ Новия Завѣтъ, въ Откровението. Евангелистътъ Иоанъ още прѣди 2000 години е видѣлъ брѣменната жена съ тази велика идея „новото човѣчество“, и той е опрѣдѣлилъ числото на тѣзи избраници, носители на тази идея, 144, 000 души. Като съберете числата 1+4+4=9. Числото 9 е резултатъ на една еволюция на хората, които иматъ всички положителни, благородни качества. Нѣкои ще кажатъ, че тѣзи 144, 000 души сѫ горѣ на небето. Не, тѣзи хора сѫ сега тукъ, на земята, тѣ сѫ дошли вече на земята и сѫ се въплътили между образованитѣ хора. Едни отъ тѣхъ сѫ писатели, други поети, учени, и всички подтикватъ човѣчеството въ тоя пѫть къмъ новата идея, къмъ божественото. Тѣ сѫ врагове на онзи мракъ, на онѣзи окови, които сковаватъ човѣчеството. И това брожение, този великъ прѣвратъ, който иде сега, се дължи на тѣхъ, тѣ ще обърнатъ тоя свѣтъ съ главата надолу. Не считайте това за лошъ признакъ. Когато нѣкой човѣкъ погълне много вода и се задави, у българитѣ има обичай да го обръщатъ съ главата надолу, за да повърне погълнатата вода. И съврѣменнитѣ културни хора сѫ погълнали много нечиста вода, затова тѣ трѣбва да се обърнатъ съ главата надолу, за да изтече водата. Слѣдъ като изтече всичко нечисто, пакъ ще ги обърнатъ съ главата нагорѣ, и ще започне новия животъ. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ: какво ни интересува това ново човѣчество при сегашнитѣ страдания. Обаче, трѣбва да знаемъ, че страданията сѫ една необходимость за развитието на човѣка. Ние едва сега, въ тази епоха, сме започнали да страдаме и сме станали по-чувствителни. И наистина, съврѣменнитѣ хора страдатъ по-вече, но тѣзи страдания сѫ нѣщо благородно и тѣ сѫ, които ще организиратъ обществото. Всѣка брѣменна майка не изпитва ли извѣстни страдания, извѣстни прѣживѣвания? Тя страда, докато се сформирува дѣтето въ утробата ѝ, но когато роди, освобождава се отъ всѣкакви страдания. Слѣдователно, когато страдаме, това показва, че сме брѣменни съ една велика божествена идея, и когато дѣтето се роди, и бѫдемъ готови като майката да прѣживѣемъ всички страдания, въ насъ ще прѣстане скръбьта и ще дойде радостьта. Често страданията сами си причиняваме. За примѣръ, ще ви приведа единъ анекдотъ отъ българския животъ. Нѣкой си селянинъ обичалъ много яйца, и търсилъ случай често да си хапва, но не му се отдавало, защото жена му била голѣма скѫперница. Тя била едра, снажна, и когато мѫжътъ ѝ се осмѣлявалъ безъ нейно знание да си похапне 1 — 2 яйца, тя го набивала добрѣ. Единъ день, неѝ припаднало и умира. Селянинътъ си казалъ: „слава Богу, сега вече ще мога свободно да си похапвамъ яйца, нѣма кой да ме бие“. Взима си 7 яйца и ги заравя въ огнището. Въ това врѣме дохаждатъ нѣколко селянки, комшийки, да сподѣлятъ скръбьта му. Той като чува стѫпки, стрѣсва се изведнъжъ, и като забравя, че жена му умрѣла, за да не бѫде битъ, изважда на бързо яйцата, и ги туря въ пазвата си. Селянкитѣ му казватъ: „голѣмъ огънь гори въ кѫщата ти“. — Да, голѣмъ огънь е, но този, който гори въ гърдитѣ ми, въ пазвата ми, е по-голѣмъ“, отговаря той. Сегашнитѣ хора казватъ: „голѣми страдания имаме“. Казвамъ:„опеченитѣ яйца въ пазвата ви сѫ причина за тѣзи страдания“. Извадете яйцата отъ пазвитѣ си, и страданията ви ще прѣстанатъ. Въ съврѣменната наука това наричатъ idée fixe. Знаете ли какво е idée fixe? Ще ви дамъ единъ примѣръ за човѣкъ, който е страдалъ отъ idée fixe. Единъ господинъ поставялъ показалеца на дѣсната си рѫка въ крѫга, който се образува отъ съединяването на палеца и показалеца на лѣвата рѫка, и така въ продължение на година-двѣ се мѫчилъ да го улови. Той страдалъ отъ неуспѣха си, и затова се обърналъ къмъ единъ лѣкарь, който веднага съобразилъ какъ да го излѣкува. Лѣкарьтъ пъхналъ показалеца си въ лѣвата рѫка на пациента си, който веднага го сграбчилъ и се зарадвалъ, че успѣлъ да улови пръста си. Съ това той се излѣкувалъ, и се освободилъ отъ мисъльта, която толкова врѣме го безпокоила. Така и съврѣменнитѣ хора, които иматъ idée fixe, искатъ да хванатъ пръста си, но не могатъ. Ами че пръстътъ е създаденъ за друга работа, а не да го хващате. Ако искате, може да го хващате по другъ начинъ, а не така. Сега на земята настава нова епоха, за която съврѣменниятъ окултизъмъ казва, че отъ слънцето иде една нова вълна.Ако се изразя съ нови термини, ще бѫдатъ непонятни за васъ и моята бесѣда ще бѫде съвсѣмъ отвлѣчена. Тази вълна, която сега иде, засѣга човѣшкитѣ мозъци, и нѣкои хора подъ нейно влияние ставатъ ексцентрични. Ексцентриченъ човѣкъ е този, който много мълчи, или ако говори много,рѣчьта му е несвързана. Това сѫ крайности, които сѫществуватъ между хората, но правилното развитие има своята норма. Нѣкои казватъ, че рѣчьта всѣкога трѣбва да бѫде логична. Споредъ моитѣ схващания, въ свѣта трѣбва да има три вида логики: едната наричамъ чисто материалистична логика, втората — логика на съзнателния животъ, а третята -— божествена логика. Въ божествената логика не се допуща абсолютно никаква лъжа, и слѣдователно, за да може човѣкъ да работи съ първитѣ двѣ логики, трѣбва да има благородна и възвишена душа, т. е. да е готовъ да се жертвува за своитѣ братя, а не да живѣе само за себе си. Друго нѣщо, което трѣбва да се опрѣдѣли, то е, да се докаже дѣ е истината. За да се провѣри истината, изисква се врѣме и опитъ. Всички съврѣменни учени хора, които ни прѣдставятъ различни теории, изслѣдвания, било, въ медицината, техниката, физиката, химията или въ друга нѣкоя область, се нуждаятъ отъ врѣме, за да се приложатъ теориитѣ имъ на опитъ. Една теория може да е много правилна въ своитѣ математически изчисления, но ако се приложи и не даде резултатъ, тя е неприемлива. Така напримѣръ, единъ англичанинъ въ продължение на 25 години се занимавалъ съ единъ въпросъ, проучвалъ устройството на една летателна машина; за тази цѣль, той направилъ точно всичкитѣ изслѣдвания, и като билъ увѣренъ въ изчисленията си, далъ едно обявление въ вѣстницитѣ. Едно нѣщо, обаче, е пропусналъ той — не провѣрилъ всичко това на опитъ. Когато пристѫпили къмъ опити съ тази машина за хвърчене, споредъ прѣдставенитѣ отъ него данни и изчисления, тя не дѣйствувала: колелото се движело, но машината не хвръкнала. Освиркватъ изслѣдвателя, и съ това се завършва неговата работа. Обаче, новитѣ хора, които дойдоха слѣдъ него, започнаха да изучаватъ живата природа, да проучаватъ устройството въ организма на птицитѣ, на тѣхнитѣ крилѣ, опашкитѣ имъ, хората усвоиха методитѣ на хвъркането и възъ основа на тѣхъ построиха хвърчащата машина. Колко голѣма бѣше радостьта на съврѣменното човѣчество, когато се откри начина, какъ да се хвърчи изъ въздуха! Но тѣзи хвърчащи машини — балони, аероплани и цепелини — не се използуваха за благото на човѣчеството, а видѣхте какво направиха съ тѣхъ прѣзъ послѣднитѣ войни и колко опасни сѫ тѣзи машини. Днесъ хората ми казватъ: „разкрийте ни една отъ великитѣ тайни“. Казвамъ: една велика тайна е да се научи човѣкъ да се излѣкува, когато е боленъ, като хвръкне. Когато хората сѫ неврастеници, могатъ да се излѣкуватъ по тоя начинъ. Нѣкоя жена е болна. Нека се опита за ½ часъ да похвърчи изъ въздуха, и ще се върне здрава. Утрѣ се разболѣе мѫжа ѝ. Нека го постави и него въ балона, да го пусне изъ въздуха да похвърчи, и той ще се върне здравъ. Оздравяването по този начинъ е лесно, защото въздухътъ въ по висшитѣ сфери е по-чистъ. Тукъ, дѣто живѣемъ ние, намираме се въ въздушна среда, въ която има много вѫглена киселина: и ако сме нервни днесъ, то се дължи на голѣмото количество вѫглена киселина изъ въздуха, която вдишваме и издишваме, и която почти отравя организма ни. Знаете ли какво бихте почувствували като влѣзете въ нѣкой градъ? Ако въ васъ бѣше развито шестото чувство или тъй нареченото психометрично чувство, съ което сѫ надарени нѣкои хора, и погледнехте въ нѣкой градъ, вие бихте се отвратили отъ атмосферата на този градъ и не бихте желали по-вече да живѣете тамъ отъ смрадь! Нашитѣ градове и кѫщи сѫ за такъво човѣчество, като сегашното, съ такъво обоняние. Затова животътъ става все по-непоносимъ. А тѣзи новитѣ, божественитѣ идеи, които сега идатъ, носятъ новия животъ въ свѣта. Смъртьта, която сѫществува, нещастията, страданията, полудяванията, се дължатъ на съвсѣмъ други психични причини отъ тѣзи, на които ги приписватъ. Сегашниятъ животъ трѣбва да се измѣни въ своитѣ форми, и съврѣменниятъ строй трѣбва да се промѣни. И прави сѫ хората на новитѣ идеи,които изискватъ това промѣнение. Това промѣнение въ природата може да стане послѣдователно, но то ще стане и въ живота или послѣдователно,или моментално. По този случай турцитѣ казватъ така: „Аллахѫнъ зору да варъ“, т. е., когато нѣкому главата е дебела, и Господь му каже единъ или два пѫти какво трѣбва даправи, а той не взима отъ дума, за него се налага закона на необходимостьта. И тъй, основната идея на новото учение е братството. Братството трѣбва да се приложи вѫтрѣ въ домоветѣ. Майкитѣ и бащитѣ трѣбва да разбиратъ този основенъ законъ на братството, за да могатъ да създаватъ новитѣ условия за отглеждане и възпитание на дѣцата.Нѣкой младежъ се проявява буенъ,върши пакости.Какъ постѫпватъ съ него споредъ старото възпитание? Изтезаватъ го, затварятъ го. Но въ затвора той изгубва здравето си и държавата го храни. Тоя младежъ може да стане единъ отличенъ гражданинъ. Въ него има избликъ отъ енергия, която трѣбва умѣло да се впрѣгне въ работа. Казвате за него: „да, но той е единъ грѣшникъ, прѣстѫпникъ“. Обществото е създало такива условия, съ които той не може да се бори. И така, ние вмѣсто да изучаваме живата природа, живия Господь, и да постѫпваме съобразно съ нея, противодѣйствуваме си, като мислимъ, че въ свѣта има много закони. Не, въ живата природа има единъ законъ, който тя прилага къмъ всички, и къмъ богатия, и къмъ бѣдния. Сиромахътъ казва: „ами този богатиятъ човѣкъ има да яде, да пие, охолно живѣе, а за мене нѣма нищо“. Ти не знаешъ, че страданията на този богатъ човѣкъ сѫ задържани за слѣдъ 40—50 години. Природата не взима ли еднакво мазнинитѣ и на богатия, и на сиромаха? Какво иска да каже природата съ това, като обира мазнинитѣ на хората? Тя иска да имъ каже: „вие не сте научили закона на братството“. И като прочетете първата глава на Битието, ще видите че Господь казва на Адамъ и Ева: „вие ще ядете отъ всички плодове, но само отъ единъ нѣма да ядете, и въ който день ядете отъ този забраненъ плодъ, ще умрете“. Забранениятъ плодъ, това е съврѣменниятъ егоизъмъ. Единъ човѣкъ, който иска да работятъ за него, а той да живѣе на гърба на другитѣ, единъ човѣкъ, който иска да се храни за смѣтка на вдовицитѣ и бѣднитѣ сирачета, единъ човѣкъ, който иска да се бори съ толкова народи, той яде отъ забранения плодъ. А щомъ яде отъ забранения плодъ, той трѣбва да знае и послѣдствията. Ето защо всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни въ това велико учение. Дѣ е училъ Христосъ да има войни, да се биемъ или да се молимъ за война, да помага Богъ на едната или другата отъ воюващитѣ страни? Прѣди 1000—2000 години това нѣщо имаше смисълъ, но сега вече е отживѣло врѣмето си. Дѣ е тази правовѣрность, за която се парадира, дѣ е истинското християнство? Азъ говоря на тѣзи, които се именуватъ истински християни, тѣ трѣбва да постѫпватъ споредъ Христовия законъ, а тѣзи, които не сѫ християни, трѣбва да постѫпватъ споредъ своитѣ разбирания и закони. Нѣкой казва: „азъ не съмъ християнинъ“. — Какви сѫ твоитѣ закони и разбирания, съ които живѣешъ? „Азъ съмъ свободомислещъ“. — Постѫпвай споредъ своята свободна мисъль. Ние трѣбва да дадемъ право на всѣки човѣкъ, защото въ него има нѣщо добро, нѣщо благородно въ душата му. Дайте условия на всѣки човѣкъ, и той може да се повдигне. Живѣе ли при неблагоприятни условия, той пада. Азъ и другъ пѫть съмъ привеждалъ примѣра за единъ италиянски художникъ, и сега пакъ ще го приведа. Единъ знаменитъ италиянски художникъ искалъ да нарисува образа на Христа, и затова, като обикалялъ града, вглеждалъ се въ хората, за да намѣри нѣкое подходяще лице за цѣльта. И наистина, намира единъ младежъ около 20 годишенъ и нарисувалъ по него образа на Христа. Работата излѣзла сполучлива. Слѣдъ 10-на години сѫщиятъ художникъ рѣшава да нарисува образа на Юда и търси подходяще лице. Намира единъ младъ човѣкъ и му прѣдлага да му позира. Този младъ човѣкъ казва: „господине, азъ ви се чудя, прѣди 10-на години азъ ви позирахъ за Христа, а днесъ ме викате да ви позирамъ, за да нарисувате Юда!“ Този младежъ, въ 10-на години сàмо, въ порочния животъ така се измѣнило лицето му, че замязалъ по външния си видъ на Юда. Мислите ли, че ако една мома върви по лошия пѫть и попадне въ единъ публиченъ домъ, лицето ѝ не ще има отпечатъкъ на този животъ? Такъва една блудница ми разказваше единъ день, че докато разполагала съ пари, мѫжътъ ѝ я държалъ, но слѣдъ като ѝ изялъ паритѣ, оставилъ я на произвола на сѫдбата, и тя взела кривия пѫть. Тя казва: „искамъ да отида на църква, но и тамъ не ме приематъ“. Въ тази жена има копнежъ да живѣе чистъ животъ, и като се измѣнятъ условията, тя ще се повдигне. А за онѣзи свободни жени, които искатъ да служатъ на своитѣ чувства, хората казватъ: „и такива жени трѣбватъ за свѣта“. Казвамъ: не, тия наши сестри трѣбва да ги извадимъ отъ блуднитѣ домове, не трѣбва да се изнасилватъ, а да ги поставимъ на правия пѫть и да имъ покажемъ какъ да живѣятъ. Сега идатъ носителитѣ на новитѣ идеи, на алтруистичнитѣ чувства, идеитѣ на божественото учение, и тѣ сѫ хората, които ще се застѫпятъ за всички онеправдани и паднали. Тѣзи хора не сѫ случайни, тѣ иматъ признаци на лицата си, въ очитѣ си, на рѫцѣтѣ си. Вие ще ги познаете. Ето какви сѫ тѣхнитѣ признаци. Ако човѣкътъ, носитель на новото учение, е лѣкарь, като дойде въ дома ти, ще ти донесе всички лѣкарства, и нѣма да ти вземе нито петь пари, ще каже: „азъ служа даромъ“. Ако е свещеникъ, като го извикашъ да кръщава, да опѣва умрѣли, нѣма да иска никакви пари, а ще каже: „азъ служа на новото учение“. Ако е търговецъ, като човѣкъ на новото учение, ще търгува честно; ако е учитель, ще работи даромъ. Вие ще ми възразите: „ако всички работятъ даромъ, свѣтътъ ще се разсипе“. Да, сегашниятъ свѣтъ ще се промѣни, но ще дойдатъ нови разбирания. Нѣкои ще запитатъ: какъ е възможно да да се работи даромъ, какъ ще се живѣе безъ пари? Азъ питамъ: колко хиляди лева плащатъ на майката, и на бащата, за да отгледатъ, отхранятъ и възпитатъ 4—5 дѣца? Има ли нѣкакъвъ законъ, чрѣзъ който майката и бащата да се задължаватъ да ставатъ 5—6 пѫти прѣзъ нощьта, за да наглеждатъ малкитѣ си дѣца? Нѣма никакъвъ законъ, никаква конституция, а при това тази работа върви много по добрѣ, по естествено, отколкото всички други работи, които се подчиняватъ на установени отъ държавата закони. Слѣдователно, майката и бащата ни даватъ първия законъ, на който трѣбва да се подчиняваме. Казвамъ: ако живѣете тъй, както живѣятъ въ една кѫща родителитѣ и дѣцата, ако живѣете тъй, както живѣятъ помежду си братята и сестритѣ, вие сте на правия пѫть. Отъ гледището на новото човѣчество, насъ не ни очаква нѣкаква голѣма катастрофа. Дѣйствително, въ свѣта иде една голѣма катастрофа, но тя е за всички онѣзи здания, които нѣматъ солидни основи, за всички онѣзи гнили дървета, които нѣматъ здрави корени. Иде една велика идея, която ще ги събори, но това е единъ законъ, едно провѣтряване, което ще изчисти всичко гнило, а ще остане само здравото въ свѣта. Като ви дойде нѣкое страдание, не питайте коя е причината за това нѣщо. Азъ казвамъ: слънцето е причината за всички нещастия на земята, за нашитѣ страдания и за нашитѣ радости, то ражда наводненията, епидемии и всички болести въ свѣта, то прѣдизвиква землетресенията, изобщо то е причина за всичко, което става въ цѣлата природа. Но слънцето казва: „ако ти си уменъ, ще можешъ да използувашъ разумно моята енергия, азъ ще ти принеса всичката благодать, но ако не си уменъ, ще ти причиня най-голѣми страдания“. Слънцето може да измѣни своята енергия, но то все ще си грѣе и земята все ще се върти. И ще ви кажа слѣдното: въ висшата механика на окултната наука има едно твърдение, споредъ което при движението на едно колело, на всѣки 100 милиона обръщания има едно изключение. Такъво едно колело е нашата земя. И тя ако обиколи 100 милиона пѫти около слънцето, и вънейното движение ще има едно изключение, което ще се изрази или въ низходяща степень, катастрофално, или въ възходяща степень, благотворно. Такива изключения сѫ ставали много често, и такъво изключение иде сега. Нашата земя е направила толкова обръщания и е много близо до изключението: кога ще дойде това изключение, нѣма да кажа датата. Сега може да не вѣрвате, а като дойде този день, ще го провѣрите. Тогава може да приложимъ този окултенъ законъ и по отношение на слънцето. Когато то направи 100 милиона обръщания, ще дойде едно изключение. Съврѣменнитѣ учени казватъ, че слънцето, за да направи едно обръщане, нуждни му сѫ 20 милиона години. Знаете ли какво ще стане въ свѣта, когато слънцето направи едно такъво изключение? Ако това изключение попадне въ низходяща степень, цѣлата слънчева система ще угасне, нашето слънце ще потъмнѣе, а съ това и всѣкакъвъ животъ ще прѣстане; ако това изключение попадне въ възходяща степень, слънчевата енергия ще се увеличи 10 пѫти, и тогава да му мислятъ хората, които сѫ на земята. Тъй че сега има едно приблизително съвпадение — и слънцето и земята сѫ направили своитѣ 100 милиона обръщания и сега идватъ двѣ изключения. Това е едно твърдение, което мога да докажа математически, съ факти и данни, но не на това общество. Иска врѣме, за да ви докажа формулитѣ и фактитѣ, съ които окултната наука си служи. Съ това не искамъ да вселявамъ страхъ, но казвамъ, че има изключения, и всѣки човѣкъ да бѫде готовъ на поста си да ги посрѣщне. И Христосъ казва: „блаженъ онзи рабъ, който стои будно на поста си, за да не би като дойде господарьтъ му, да го намѣри заспалъ“. Ако вие мислите, че като ядете и пиете, животътъ ще си върви тихо, спокойно, лъжете се. Съврѣменнитѣ учени твърдятъ, че човѣкътъ не е живѣлъ по-вече отъ 8000 години, но окултната наука и тамъ се различава; тя доказва, че човѣкъ е живѣлъ много повече, отколкото съврѣменнитѣ учени твърдятъ. Че човѣкъ е живѣлъ отъ прѣди 8000 години, за това говорятъ черепитѣ, които сѫ останали отъ ония врѣмена, но че е живѣлъ много по отдавна, такива данни не могатъ да се изнесатъ. И да се изнесатъ такива факти, връзката между тѣхъ е толкова деликатна, че може да се каже, че нѣма връзка. И когато въ една отъ своитѣ бесѣди казвахъ, че палецътъ опрѣдѣля развитието на човѣшката воля, нѣкои казватъ, че това е нелогично. Но въ дѣйствителность палецътъ е резултатъ на човѣшката воля. И въ старо врѣме, когато сѫ искали да накажатъ нѣкой твърдоглавъ човѣкъ, да прѣкрати своитѣ прѣстѫпления, отсичали сѫ двата му палеца. Тогава питамъ: защо палецътъ у нѣкои хора е по-дълъгъ, а у други по-кѫсъ, защо у нѣкои е по-правилно сформируванъ, а у други не? Всичко това означава нѣщо, то говори за развитието на волята и разсѫдъка у човѣка. Погледне ли човѣкъ на палеца, ще може да разбере какъ върви развитието на една душа, върви ли правилно развитието ѝ, палецътъ е правиленъ, нѣма изкривяване; има ли изкривяване, има и деформиране въ този организъмъ. Ако твоятъ носъ, очи и уста се изкривятъ, това означава нѣщо. Лѣкарьтъ ще каже: „тукъ има една ненормалность, единъ апоплектически ударъ“. А азъ казвамъ: тукъ има едно разногласие между органитѣ на тѣлото, между съединението на силитѣ, между мислитѣ и чувствата, които дѣйствуватъ въ човѣка. Ако тази нова наука я развивамъ само теоретически, безъ нейното практическо приложение, тя нѣма никакъвъ смисълъ. Всѣка реалность трѣбва да има извѣстна форма. Азъ говоря за реалноститѣ, които сѫ опрѣдѣлени величини, тъй както единъ математикъ борави съ формулитѣ, единъ химикъ съ молекулитѣ и атомитѣ, единъ физикъ сь силитѣ — като съ нѣща опрѣдѣлени, а не отвлѣчени. Сега ние казваме, че човѣкъ има душа. Опрѣдѣлена единица ли е душата, на кое мѣсто живѣе тя, дали въ мозъка, въ сърдцето, въ бѣлитѣ дробове или въ стомаха, дѣ се намира изобщо? Съврѣменната наука не може да каже нищо за душата. Сега да се върна къмъ своята мисъль. Новото човѣчество най-напрѣдъ трѣбва да започне съ анатомията на човѣка, затова искамъ всички да се заинтересувате съ анатомията. Като започнете да строите кѫщи, най-напрѣдъ нареждате греди, приготвяте скелята на кѫщата и послѣ строите. Скелята, това е анатомията. Нѣкои казватъ: „не ни трѣбва анатомия“. Не, безъ нея не можете. Нѣма дѣте, нѣма баща, нѣма майка, които да не изучаватъ анатомията. Когато кроите дреха, пакъ започвате съ анатомията. Терковетѣ — това е единъ анатомиченъ знакъ, и споредъ тѣхъ кроите. Слѣдователно, съврѣменнитѣ хора изучаватъ анатомически живота, все рѣжатъ. Какво нѣщо е рѣзането? Въ новото човѣчество нѣма да изучавате само анатомията, но и физиологията. Какъ изучавате физиологията, когато строите кѫщата си? — Поставяте ѝ прозорци, комини, за да става по-голѣмо течение въ нея, да влиза въздухъ. А съ какво се занимава физиологията? — Съ функциитѣ на отдѣлнитѣ органи, съ функцията на сърдцето — съ кръвообръщението. За да има благоприятни условия въ живота ни, въ всѣки домъ има нужда отъ физиология. Вие, които сега строите вашитѣ кѫщи, имате ли голѣми прозорци? Азъ ви прѣпорѫчвамъ само това: направете на кѫщитѣ си по-голѣми прозорци, по голѣми врати, отворете по-голѣми комини. Азъ харесвамъ голѣмитѣ комини, и съмъ противъ тѣзи печки, които сега употрѣбяватъ хората. Казвате: „едно врѣме дѣдо ми, баба ми бѣха много здрави“. — Да, но дѣдо ти имаше голѣми комини въ кѫщата си, провѣтряването ставаше добрѣ, а ти вървишъ по низходяща степень, живѣешъ въ вѫглената киселина и разбира се, че нѣма да бѫдешъ здравъ. Голѣми вентилации трѣбватъ. А какво правятъ българитѣ? — Запушатъ прозорцитѣ съ книги, да не влиза въздухъ, да не се простудятъ. По-добрѣ простудяване, отколкото да се диша вѫглена киселина. Тия хора отъ новото човѣчество живѣятъ, тѣ ще се наплодятъ, за да разнасятъ навсѣкѫдѣ новитѣ идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човѣчество. Кой отъ васъ не обича братството и равенството? Кой баща не иска сина му да бѫде ученъ, да не остане невѣжа? Новото човѣчество изисква всѣки човѣкъ да отговаря на слѣдното: да бѫде честенъ, т. е. да подчини своя егоизъмъ, справедливъ, уменъ и добъръ. Не нагледъ само да отговаря на тѣзи четири качества, но въ абсолютния смисълъ, да бѫде тъй честенъ, че никога да не пожертвува чуждитѣ интереси за своето добро, а всѣкога своитѣ интереси за доброто на ближнитѣ си. Ще кажете: „ако приложимъ това, ще дойдатъ върху насъ страдания, нещастия“. Ами съ сегашнитѣ идеи, дѣ е щастието? Не се ли избиха 30 милиона души, не се ли напълниха толкова затвори? И днесъ хората измиратъ, защото служатъ на тази стара култура, която казва, че човѣкъ за човѣка е вълкъ. А Христосъ казва: „всички вие сте братя“. Азъ ли създавамъ това учение? Азъ казвамъ: ако не искате да изпълнявате Христовото учение, изпълнявайте Мойсеевото; ако не искате да изпълнявате и Мойсеевото, тогава изпълнявайте законитѣ на вашата държава, но въ всѣки случай постѫпвайте като честенъ и справедливъ човѣкъ, не измѣняйте на думата си. А вие постѫпвате ту споредъ Мойсея, ту споредъ Христа. Смѣсвате законитѣ. Нѣкои ме запитватъ: «ти говоришъ ли винаги истината?“ Да, азъ съмъ мислилъ върху всѣка своя дума, която казвамъ. Ако говоря честно, справедливо, говоря за своето добро, защото не искамъ да опозорявамъ своята честь, не искамъ да позоря своитѣ братя, не искамъ да позоря името. божие, а искамъ единъ день, като ви срѣщна, да зная, че съмъ билъ всѣкога справедливъ спрѣмо, своята душа и умъ, та и вие да вървите по тоя пѫть. Само така, съ това учение, ще може да подобрятъ майкитѣ и бащитѣ, а всѣко друго учение носи страдания, страдания, страдания! Това братство има своето приложение. Въ окултната наука има опрѣдѣлени форми и закони. Законитѣ на това бѣло братство, на тѣзи 144,000 свѣтли души отъ 100 милиона години насамъ не сѫ се измѣнили нито на 1/100 милионна часть. Ето защо казвамъ, че законитѣ въ природата сѫ разумни и неизмѣнни. Всѣка мисъль слѣдъ хиляди години може да произведе резултатъ. Ако насадишъ една лоша мисъль, тя може да ти причини смърть. Ако ви обясня живота съ всѣкидневнитѣ му произшествия, азъ мога да го разгледамъ отъ гледището на индуситѣ, отъ гледището на окултиститѣ, а може и отъ християнско гледище. Истината ще си остане една и сѫща. Напримѣръ, срѣщне те нѣкой човѣкъ и те убие При този случай, ние, съврѣменнитѣ християни, казваме: „тъй е писалъ Господь“. Азъ казвамъ: Господь никога не е казалъ, не е писалъ да убия нѣкого, но това азъ го направихъ, а Господь само го е допусналъ. А индускиятъ законъ обяснява това така: ти си го убилъ прѣди нѣколко прѣраждания, и слѣдователно, днесъ, въ този си животъ, сѫщиятъ, когото си убилъ, те убива. И тъй, вие може да приемете едното или другото обяснение. Ще кажете: „това е еретическо учение, може ли човѣкъ да се прѣражда?“ Може и неможе, колкото е вѣрно едното, толкова е вѣрно и другото. Що се отнася до вѣрването или не, това сѫ второстепенни работи. Душата е въ сила да създаде всички свои форми: отъ нея зависи да дойде да живѣе на земята колкото пѫти пожелае. Ако тя пожелае да дойде на земята, Господь ще подпише. Онази душа, която иска да се прѣроди, прѣражда се. Слѣдователно, въ това отношение сѫ прави и индуситѣ, и християнитѣ. Като казвамъ „душа“, разбирамъ онази съзнателна божествена душа, която може да дохожда тукъ колкото пѫти пожелае. Обаче, има другъ законъ въ свѣта, който обяснява нѣщата по другъ начинъ, за да станатъ ясни, и за да се образува единъ общъ моралъ. Напримѣръ, ако нѣкой извърши едно прѣстѫпление, ако е обралъ нѣкого, и казва: „кой ме видѣ въ мрачината, че съмъ открадналъ нѣщо? “ Да, но като открадне, оглежда се, страхува се. Защо? Съвѣстьта ще го гризе, ще го прѣслѣдва. А що е съвѣсть? Тѣзи 144, 000 души, членове на бѣлото братство, казватъ: „господине, ние видѣхме прѣстѫплението, което извърши, и споредъ нашия законъ, който никога не се измѣня, ние те осѫждаме, и ще прѣнесешъ послѣдствията отъ своитѣ дѣла“. Тогава този господинъ, за да облекчи съвѣстьта си, уединява се нѣкѫдѣ, прѣкарва 10—15 дни въ постъ, и слѣдъ това отива при нѣкой свещеникъ да му прочете нѣщо, да го успокои. Свещеникътъ трѣбва да постѫпи споредъ закона на новото човѣчество и да каже: „братко, ти ще се изповѣдашъ прѣдъ Бога. А тъй, да постишъ 10 — 15 дни и съ това да изкупишъ своето прѣстѫпление, това не минава прѣдъ Бога“. Азъ ще ви кажа какъ трѣбва да се изповѣдвате прѣдъ Бога. Напримѣръ, запалилъ си кѫщата на своя ближенъ. Ще поправишъ грѣшката си, като отидешъ при пострадалия, ще му се извинишъ, ще му купишъ нова кѫща и нови мебели, и ще му изплатишъ дълговетѣ. Ако не постѫпишъ така, никаква прошка нѣма. Господь казва: „ако си обезчестилъ нѣкоя жена, въ второто ти прѣраждане ще я вземешъ като своя жена или ще ти стане дѣте, ще я отгледашъ и така ще си изплатишъ грѣховетѣ“. А днешнитѣ момци си казватъ: „какво отъ това, че съмъ обезчестилъ нѣкоя мома? “ Въ Америка, единъ младъ момъкъ, синъ на богатъ търговецъ, обезчестява една мома, изоставя я слѣдъ това,тя става блудница и слѣдъ това умира. Момъкътъ свършва богословие, и става знаменитъ проповѣдникъ. Всички го намирали за благочестивъ, добъръ човѣкъ. Оженва се, ражда му се синъ, който на 16-та си годишна възрасть става голѣмъ вагабонтинъ. Хората се очудвали, че отъ такъвъ благочестивъ баща излѣзълъ толкова лошъ синъ. Казвамъ: този синъ е неговата блудна мисъль. Бащата ходи вечерно врѣме да го търси, да го прибира въ дома му, но едва слѣдъ десетки години успѣва да го поправи. Така той изплатилъ дълга си. Този вашъ синъ е вашата възлюблена, която вие изнасилихте. Господь ще каже на бащата: „ето твоята възлюблена, изплати се къмъ нея“. Синътъ ти ще каже: „сега признавамъ, че си благороденъ, защото знаешъ да любишъ, а по-раншната ти любовь не бѣше, както трѣбва“. За това ние трѣбва да цѣнимъ майчината любовь, която дава всичко. Азъ прѣпорѫчвамъ на съврѣменнитѣ моми и момци, като си даватъ дума помежду си, да устоятъ на нея,да сѫ готови да умратъ за тази си дума, и да кажатъ: „азъ те обичамъ, за тебе жертвувамъ честь, животъ и всичкото си богатство, но никога нѣма да се откажа отъ тебе“. Това разбирамъ човѣкъ съ характеръ! А какво става сега? Днесъ се оженватъ, утрѣ се разлюбватъ, искатъ разводъ, дохаждатъ до митрополията,тя да разрѣши въпроса. Казвамъ: свещеницитѣ нѣматъ право да развеждатъ никого, нѣматъ право и да вѣнчаватъ. Ако дойде нѣкой при мене да го вѣнчавамъ, азъ нѣмамъ право да сторя това, но ще питамъ само този момъкъ: готовъ ли е да пожертвува имота, честьта и живота си за своята възлюблена? Ще питамъ и момата: готова ли е да жертвува имотъ, честь и животъ за своя възлюбленъ? Ако и двамата ми отговорятъ, че сѫ готови, само тогава мога да ги вѣнчая, иначе не вѣнчавамъ, и нѣмамъ право да вѣнчавамъ. Така трѣбва да бѫде, за да се оправи това общество и тоя народъ. И така трѣбва да проникне Христосъ въ свѣта. Това е, което носи братството, което проповѣдва Христосъ. И тѣзи свѣтли братя слизатъ сега. Тѣ ще употрѣбятъ тѣзи двѣ изключения, изключението на слънцето и на земята; ще настане едно ново чудо, за което въ Писанието се казва, че иде ново небе и нова земя — ново човѣчество. Азъ казвамъ: на старото човѣчество ние туряме единъ кръстъ, Господь да го прости, и за въ бѫдеще ще живѣемъ съ законитѣ на новата земя, на новото човѣчество. Това иска братството. Азъ не ви проповѣдвамъ за нѣкакъвъ мъртавъ Господь, а за живия Господь. А ако питате: дѣ е Господь? — той е въ това небе, което виждате. Нѣкои казватъ: „докажи ни дѣ е този Господь“. Господь нѣма нужда отъ доказване. И мравката съ своето нисше съзнание не разполага съ органи, съ които да разбере, че сѫществуватъ хора. Въ свѣта на мравкитѣ нѣма съзнание дали сѫществуватъ или не сѫществуватъ хората. Мравката, като я хванете съ двата си пръста или като се качи на главата на нѣкой човѣкъ, казва: „на каква голѣма могила се качихъ“. Разглежда свѣта отъ тази височина, и като се върне при другаркитѣ си, казва имъ: „днесъ посѣтихъ една голѣма планина“. Така и насъ Господь ни хваща съ двата си пръста, а ние питаме: има ли Господь. Да, той е тѣзи два пръста и ни казва: „на моята глава не можешъ да се качвашъ“. Ако вие не виждате въ лицето на вашитѣ братя живия Господь, не разбирате това учение. Ако азъ въ вашето лице не виждамъ Бога, моето учение е лъжливо. Ако не ви обичамъ, и не съмъ готовъ да се жертвувамъ за васъ, проповѣдвамъ едно лъжливо учение. И вие трѣбва да се жертвувате. Братство трѣбва да има въ тоя свѣтъ! Това учение трѣбва да възприемете. То се проповѣдва отъ всички добри хора, отъ всички майки и бащи, всички братя и сестри. Самопожертвуване трѣбва въ този свѣтъ, доста лъжи! Нѣкои казватъ: „колко ще ми се заплати, за да служа?“ Никакво плащане вече не трѣбва. Азъ говоря за тѣзи, които се считатъ християни, за другитѣ не говоря. Затова Христосъ казва: „които не сѫ християни, нека излѣзатъ навънъ, за да се знае кои сѫ за и кои противъ“. Хората отъ свѣта казватъ за нѣкои: „ето тѣзи сѫ благочестиви християни“. Въ какво се състои тѣхното благочестие?Ходятъ редовно въ църква.Не, не, църквата — това сме ние,тѣзи живи тѣла,това сѫ църквитѣ. Ако не можемъ да живѣемъ единъ чистъ, почтенъ животъ, какво ще стане съ нашитѣ църкви? Каквото стана въ Русия. Русия не послуша гласа на Толстоя, който бѣ гласъ на Бога живаго. И духовенството доведе болшевизма. Болшевизмътъ, това е камшикътъ на Бога въ Христовата рѫка. И днесъ той ни пита: „това ли създадохте въ толкова години?“ Христосъ е, който дѣйствува въ Русия, а не нѣкакъвъ сатана. Когато единъ хирургъ вземе своя ножъ, за да направи една операция, той знае какъ да го употрѣби, за да изрѣже само болното месо, и да помогне на живото; който хирургъ не е опитенъ, той не ще знае да направи операцията, макаръ да минава прѣдъ свѣта за свършившъ по тази область. И българитѣ трѣбва да благодарятъ на болшевикитѣ. Но туй не влиза въ моята рѣчь. А какво направиха американцитѣ. Тѣ ни изпращаха редъ години мисионери да проповѣдватъ Христовото учение, а въ врѣме на войната тѣ продадоха на българитѣ 10 милиона кгр. брашно по 2 златни лева единиятъ килограмъ. А днесъ колко струва левътъ? значи, 20 лв. А мислятъ ли американцитѣ, че постѫпиха съобразно съ Христовото учение? Тѣ изгубиха случая да дадатъ единъ добъръ примѣръ.Не, това не е християнство! Тъй говори Христосъ, тъй говорятъ свѣтлитѣ братя! Ако българитѣ мислятъ да вървятъ по този пѫть, по който сѫ тръгнали, не ги очаква нѣкакво добро. Тази култура нѣма да имъ помогне! Въ свѣта всичко трѣбва да се измѣни. Никой народъ не трѣбва да изнасилва другъ народъ, никое общество не трѣбва да изнасилва друго общество и никой човѣкъ не трѣбва да изнасилва другъ човѣкъ, а всички трѣбва да живѣятъ въ този великъ законъ на любовьта. Ако приемете това учение, всичко ще се измѣни и вие ще се благословите като народъ. И този законъ ще дойде. Ако ли не го приемете вие, други ще го приематъ. За да не ви се види бесѣдата ми малко банална, и за да промѣня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ: въ старо врѣме, въ тъй наречения златенъ вѣкъ, живѣли двѣ царства: царството на еспертитѣ и царството на мензитѣ. Царьтъ на еспертитѣ ималъ синъ, и споредъ тогавашния обичай, повикалъ мѫдреци, които да опрѣдѣлятъ бѫдещата сѫдба на сина му. Единъ отъ тѣзи велики мѫдреци направилъ своитѣ изчисления и казалъ на царя: „твоятъ синъ около 20-годишната си възрасть ще прѣмине една голѣма криза, затова трѣбва да го изпратишъ овчарь въ друго царство, за да се научи тамъ на великитѣ закони на живата природа“. Бащата билъ вѣренъ на тѣзи указания на мѫдреца, и казва на сина си: „синко, отъ сега нататъкъ ти ще трѣбва съ потъ на лицето си да изкарвашъ прѣхраната си“, и го изпраща като овчарь въ царството на мензитѣ. Момъкътъ прѣкаралъ тукъ цѣли 10 години, изучавалъ законитѣ на природата. На единадесетата година отъ своето прѣбивание тукъ, единъ день дохожда на разходка, възседнала на бѣлъ конь, дъщерята на царя на мензитѣ. Тя била придружавана отъ свои тѣлохранители, но увлѣчена отъ хубавитѣ полски цвѣтя и красива природа, тя слѣзла отъ коня си и се малко отдалечила отъ тѣхъ. Въ това врѣме, нѣйдѣ изъ камънацитѣ, изкача една кобра и ухапва царската дъщеря въ дѣсната рѫка. Овчарьтъ царския синъ, като забѣлѣзва това нѣщо, и като знаялъ законитѣ, бързо се затичва при царската дъщеря, туря устата си на рѫката и ѝ изсмуква отровата. Нейнитѣ тѣлохранители, като забѣлѣзали отдалечъ това нѣщо, помислили, че този момъкъ оскърбява царската дъщеря, затова опънали своя лѫкъ, намазанъ съ отрова, срѣщу него, и го ранили въ лѣвата рѫка, а царската дъщеря, като забѣлѣзва това нѣщо, приближава се до него, бързо разкѫсва рѫкава на дрехата му, туря устата си на раната му и изсмуква отровата. Питамъ сега: „кой кого спасява? Момъкътъ спаси момата отъ отровата на змията, а момата го спаси отъ отровата на човѣшката стрѣла. Момъкътъ казва на момата: „ти пострада отъ отрова на змия, а азъ — отъ човѣшка отрова“. И тъй, сегашнитѣ жени страдатъ отъ отровата на змия. Знаете ли коя е тази змия? — Тя е тѣхниятъ краенъ егоизъмъ. И женитѣ, и мѫжетѣ трѣбва да се спасятъ отъ тази отрова. Жената трѣбва да изсмучи отровата на мѫжкия егоизъмъ, а мъжътъ трѣбва да изсмучи отровата на женското изопачено сърдце. Само така мѫжетѣ и женитѣ могатъ да си подадатъ рѫцѣ, да познаятъ, че тѣ живѣятъ заедно и могатъ да се разбиратъ. И всички съврѣменни християни трѣбва да си подадатъ рѫка. Азъ като дойдохъ въ Търново, какъ ме посрѣщнахте? Не, приятели, азъ идвамъ да ви изсмуча отровата. Дали вие ще изсмучите моята, това е другъ въпросъ, това врѣмето ще покаже. Ако изсмучите моята отрова, ще ви кажа: Вие сте мои братя. Това е проявлението на закона на любовьта, който работи въ свѣта. Всѣки, който изсмуква отровата на брата си, даватъ му една цѣлувка, а който не стори това, той бива изпъжданъ навънка. Младежи, въ васъ е бѫдещето! Мѫже и жени, живѣйте споредъ закона на любовьта! Не живѣйте по пѫтя на остарѣлитѣ въ грѣха, откажете се отъ многото любовници, които имате, единъ любовникъ и една любовница сѫ достатъчни, една мома, но хубава, и единъ момъкъ, но отличенъ — тѣ сѫ достатъчни; не ви трѣбватъ нито двама мѫже, нито двѣ жени. Тогава нека има вѫтрѣшна свобода въ васъ и да не се свръзвате съ робство. Така мислете и приложете този законъ навсѣкѫдѣ, въ обществения, въ политическия и въ религиозния животъ, за да придобиете Христовото учение. Само така българскиятъ народъ може да се повдигне. Само по тоя моралъ! Като ходя сега по Търново, наблюдавамъ хората, срѣщамъ разни свещеници, сѫдии, учители, стражари, слуги и си казвамъ: братя, тъй както живѣете, не вървите по правия пѫть, не е това Христовото учение, не е братство. Азъ срѣщамъ много свещеници, проповѣдници, учители, стражари и други — благородни хора, но срѣщамъ и неблагородни между тѣхъ. Това не е упрѣкъ, но констатирамъ единъ фактъ и казвамъ, че трѣбва да се повдигнемъ до такъва висота, до този чистъ моралъ, който ни се посочва отъ свѣтлото братство. Да не лъжемъ! Майкитѣ и бащитѣ не трѣбва да лъжатъ. Каквото каже майката, бащата, свещеника, сѫдията, трѣбва да го изпълнятъ, да умиратъ на своята дума. Ако азъ изпълня своето обѣщание, мога да се нарека човѣкъ, не го ли изпълня, въ мене нѣма никаква човѣщина, никакво братство. Бѫдещата наука е на страната на онѣзи хора, които живѣятъ по този начинъ. Азъ виждамъ въ младото поколѣние стремежъ къмъ нови идеи. Като слѣдя комуниститѣ, не ги осѫждамъ, виждамъ, че тѣ, безъ да се прѣпорѫчватъ за християни, вършатъ хубави работи, правятъ голѣми жертви, а християнитѣ, които говорятъ за Христа, гледатъ какъ да се осигурятъ. И тъй, комуниститѣ сѫ безвѣрници безъ пари, а християнитѣ — вѣрващи съ пари. Азъ бихъ желалъ да срѣщна единъ човѣкъ, който да знае, че има Господь въ свѣта, да се срамува, когато излъже нѣкого, да знае, че ще бѫде осѫденъ, когато обиди нѣкого,и да бѫде искренъ да иска извинение. А сега като извършимъ едно прѣстѫпление, казваме: „азъ имамъ право“. Да, всички „имаме право“ да вършимъ прѣстѫпления, всички „имаме право“ да лъжемъ, всички имаме право да вършимъ добрини, да говоримъ истината, всички имаме свобода, но трѣбва да знаемъ,че всѣки ще отговаря.Ако крадешъ, ще те крадятъ; ако съсипвашъ, ще те съсипватъ; ако обезчестявашъ, ще те обезчестяватъ. Каквото правишъ, такъво ще намѣришъ. «Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри», казва Христосъ. Законътъ е вѣренъ. Сега азъ ще ви пророкувамъ нѣщо. Нѣма да гадая. Какво е днесъ врѣмето? — Хубаво, ясно и топло: слънцето грѣе отлично. Ясното врѣме показва, че всичко ще се развие добрѣ за въ бѫдеще, ще има голѣма топлина, и въ скоро врѣме между българитѣ ще има едно течение на добро, умоветѣ на хората ще се измѣнятъ, ще се стоплятъ и ще започнатъ да мислятъ правилно. Тихото врѣме показва, че българитѣ ще дойдатъ до съзнание, нѣма да правятъ опити за нови войни, нѣма да направятъ грѣшката на 1912 и 1915 години; сега вече българитѣ нѣма да воюватъ съ орѫжие, а съ любовьта, ще пазятъ строгъ неутралитетъ и ще кажатъ: „до сега служихме на централнитѣ сили, на съглашението, а сега искаме вече да опитаме тоя новъ животъ по Господа и да устроимъ живота си споредъ Неговата воля“. Само така ще дойде съзнанието у българитѣ, и ще се повдигнатъ тѣ като народъ. Тогава тѣ ще се обърнатъ и къмъ комунисти, и къмъ социалисти, и ще кажатъ: „братя, ние ви обичаме, ние виждаме въ вашитѣ стремежи хубави идеи, които ни сѫ потрѣбни, нѣма какво да дѣлимъ, всичко на земята е наше, хайде заедно да работимъ“. Ще ми възразятъ нѣкои: „добрѣ, но тѣ не вѣрватъ въ Господа, не обичатъ хората“. Какъ да не вѣрватъ? И тѣ си иматъ Господь, щомъ обичатъ, иматъ Господь. Ако ме срѣщне нѣкой и ме обере, осакати крака ми, а вѣрва въ Бога, каква полза имамъ азъ и другитѣ хора отъ неговото вѣрване? Ако ме срѣщне нѣкой и ми направи добро, а не вѣрва въ Бога, той ще бѫде по-полезенъ отъ първия, който остава само съ своята теория. Този, който вѣрва и ме обере, ще го заплюя; този, който не вѣрва, и не ме обере, ще му дамъ двѣ цѣлувки, защото той не опозорява името Божие, и изпълнява волята Му. Това е новото учение, което сегашното поколѣние трѣбва да има прѣдъ видъ. Тази обществена проказа трѣбва да се изчисти отъ дъно. Така трѣбва да проповѣдватъ всички свещеници, така трѣбва да проповѣдватъ всички българи. Ако така проповѣдватъ, моето благословение на тѣхъ, но ако не вѣрватъ и не проповѣдватъ така, сами ще се оплюятъ. Нека свещеницитѣ кажатъ:„съ името на Христа,ще служимъ на Бога, безъ пари ще живѣемъ“. Но ще ми възразятъ: „че ние имаме жени, дѣца“. Та женитѣ ви не могатъ ли да живѣятъ като васъ? Попадията не може ли да живѣе като васъ? — Може. Тя трѣбва първа да даде примѣръ за безкористие, а тя гледа първа да се осигури. На владика и на попъ защо му сѫ пари? Какъ искатъ тѣ да се осигурятъ? Христосъ не бѣше осигуренъ. На Христа колко плащаха за проповѣдитѣ му? Въ името Христово ви говоря! Нали въ името на Христа вие служите? Така погледнете вие: тази работа е сериозна. Двѣ изключения идатъ. Сега искамъ да ме разберете право. Азъ нѣмамъ ни най-малкото желание да обидя нѣкого отъ васъ. Вашитѣ вѣрвания, вашитѣ дълбоки убѣждения, каквито и да сѫ, тѣ сѫ за мене свещени, но лошитѣ ви постѫпки, тѣ сѫ друго нѣщо, азъ тѣхъ не мога да сподѣлямъ. Азъ не мога да търпя злото въ свѣта, не мога да гледамъ спокойно, когато единъ човѣкъ оскърбява другъ. Мога да мълча, но въ душата ми се повдига голѣма скръбь и си казвамъ: тѣзи хора се християни; кое е това заблуждение, което ги сковава, какъвъ е този психолгически моментъ, когато тѣ излизатъ извънъ себе си? Но азъ вѣрвамъ, че иде голѣма топлина, която ще стопи ледоветѣ. По планинитѣ ще се вдигнатъ голѣми изпарения, ще потекатъ чисти, бистри потоци. Слѣдъ това ще се яви буйна растителность, посаденитѣ сѣмена и плодове на хилядитѣ години отъ миналото ще изникнатъ, ще цъвнатъ и ще вържатъ, и народитѣ на цѣлата бѣла раса ще си подадатъ рѫка. Ще дойде тази нова култура въ свѣта, на която никой не се надѣвалъ, и която никой не е виждалъ. И всички ще бѫдете граждани на тази нова култура, на това ново човѣчество! И бихъ желалъ всички да бѫдете гости на трапезата на това ново човѣчество. Вие всички сте поканени, но да не се откажете, тъй както прѣди 2000 години Христосъ покани на угощение много хора, а тѣ се отказаха подъ разни прѣдлози: едни, че иматъ работа на нивата, други, че си купили 5 чифта волове, та трѣбва да ги опитатъ, а трети че се оженили. Всички отговориха: „имайте ни отречени отъ новата култура“! Христосъ пакъ иде сега и пакъ кани цѣлата бѣла раса да подйеме това ново учение. Сега всички добри хора, които сѫ пасли стада отъ петь вѣка, ще ги вземемъ като божествени, и ще ги използуваме за съграждането на това велико божествено здание. Защото животътъ не се гради отъ единъ камъкъ и, когато го съградимъ, само тогава ще дойде мѫдростьта и любовьта, само тогава ще има музика, поезия, изкуство, само тогава ще има редъ и порядъкъ, само тогава ще има разбиране между всички хора, само тогава ще си дадемъ една свята цѣлувка, въ която ще почувствуваме радостьта, която ангелитѣ чувствуватъ. Бесѣда, държана на 19 августъ 1920 год., Прѣображение, въ салона на читалище „Надежда“, въ гр. Търново.
  19. От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Трето издание-Благоевград Съдържание Първи день — ЧЕТВЪРТЪКЪ Прѣображение, 19 августъ 6 часа сутринъта Размишление: 1. Да благодаримъ на Господа за всичко, което ни е далъ до сега. 2. Благославяй, душе моя, Господа. 3. Добрата молитва. 4. Благословенъ Господъ. 5. Отче нашъ. Пѫть, истина и животъ Христосъ казва: “Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.” Мнозина сѫ чели, и вие четете този стихъ: “Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.” Но този пѫть, тази истина и този животъ още не сѫ разбрани. Нѣщата сѫ неразбрани за насъ до тогава, докато ние не знаемъ какъ да ги поставяме и какъ да ги употрѣбяваме. Ако нѣкой ученикъ има цигулка и я държи затворена въ сандъка си, а като му дойдатъ гости, отвори сандъка, изважда я, показва я на приятелитѣ си, като казва: “Вижте каква хубава цигулка ми купи баща ми, струва десеть хиляди лева”, разумно ли я използува той? Отидатъ си гоститѣ, отново я туря въ сандъка, затваря го. Дойдатъ му други приятели, пакъ отваря сандъка, показва цигулката и пакъ я скрива. Заминатъ приятелитѣ, цигулката стои затворена въ сандъка. Е, и слѣдъ всичко това този ученикъ разбралъ ли е какво нѣщо е цигулката, защо е тя, какви сѫ отношенията му къмъ нея и нейнитѣ отношения къмъ него? Допуснете, че този ученикъ е взималъ уроци по цигулка при нѣкой вѣщъ учитель. Какво ще прави, когато дойдатъ неговитѣ приятели? — Той вече нѣма да знае само какво нѣщо е цигулката и че тя струва десеть хиляди лева, но ще знае и да свири: ще започне да свири и всички ще го слушатъ. И тъй, Словото е проявление на мисъльта. Когато почнемъ да живѣемъ разумно, нѣма да казваме колко струва цигулката, а ще покажемъ на приятелитѣ какъ свири тя и какво може да се изрази чрѣзъ нея. Проявлението на Словото започва съ музиката. Христосъ казва: “Азъ съмъ пѫтът, истината и животътъ.” Ние знаемъ този пѫть и знаемъ, че безъ пѫть не може да се ходи. Пѫтьтъ, това е видимиятъ свѣтъ, това е материалниятъ свѣть, това сѫ всички възможности, съ които ние живѣемъ. За да стане този пѫть равенъ, истината е необходима, за да ни даде насока, а животътъ — да ни даде вѫтрѣшна сила да извървимъ този пѫть. Ние виждаме днесъ, че небето е ясно. Какво означава небето отгорѣ надъ насъ? — Небето, това е Божието лице. Както по нашето лице, по нашитѣ очи и по движението на мускулитѣ ни може да се изрази всѣко негодувание, всѣка скръбь или отчаяние, радость или любовь, така и по небето се изразява всичко, защото е хиляди пѫти по-чувствително къмъ всичко онова, което Богъ храни къмъ насъ. Всички благословения идатъ отъ небесното пространство, отъ небето, което е Божественото лице. Ето защо ние гледаме нагорѣ. И слѣдъ всичко това мнозина питатъ дѣ е Господъ. — Той е отгорѣ ни. Мнозина казватъ: “Дѣ е Господъ, докажи това нѣщо.” Нѣщата се доказватъ само на слѣпи хора, а на хора, които иматъ очи, не се доказватъ. Ако уловя една мравка съ пръста си, тя нѣма да ме види; тя вижда само пръста ми, но какво отношение имамъ азъ къмъ нея като човѣкъ, тя това не разбира. Въ нейното съзнание човѣкъ, като сѫщество, не сѫществува. Мравката би казала: “Докажи дѣ е човѣкътъ.” Тя ще прѣмине по цѣлото му тѣло и най-послѣ ще каже: “Не знамъ дѣ е човѣкътъ.” Трѣбва ли да се доказва на тази мравка дѣ е човѣкътъ и сѫществува ли той? Въ живота има лоши и добри условия. Ти не вървишъ въ правия пѫть и казваш: “Да ме избави Господъ отъ тѣзи лоши условия!”. Казвамъ: "Не, условията сѫ лоши, само защото ходишъ въ лошия пѫть.” Азъ не бихъ желалъ да съмъ вънъ отъ тѣзи Божии условия. Прѣдпочитамъ тѣхъ, отколкото царската корона, царския пѫть. Лошитѣ условия,това сѫ двата Божии пръста, съ които Той ни улавя и казва: “Азъ тѣ пратихъ на земята да развиешъ тѣзи условия, да ги използувашъ, а ти какво правишъ?”. Господь ни е пратилъ на земята да се учимъ.Ние казваме: “Господи, благодаримъ Ти, че си ни изпратилъ на земята да работимъ и да се учимъ.” Господъ ни пита: "Е, какво научихте досега?” — "Досега научихме да разкопаваме земята и да я обработваме, да сѣчемъ дърва, да колимъ кокошки, агнета и т.н. Културни хора сме ние!" Господъ ни отговаря: “Азъ неви пратихъ на земята да колите кокошки и агнета, да правите суджуци и други подобни, а да се учите и да бѫдете добри.” Въкакво седи тази добрина? — Нѣкой отъ насъ отиде на гости, но не му заколятъ кокошка и той казва: "Свиди имъ се на тѣзихора да заколятъ една кокошка, а наготвили бобъ. И това било посрѣщане! Другъ пѫть нѣма да стѫпя въ тази кѫща.” А другъ нѣкой отиде на гости, посрѣщнатъ го добрѣ и той казва: “Тѣзи хора ми опекоха кокошка, сложиха ми хубаво винце. Това разбирамъ посрѣщане!”. Сега свѣтскитѣ и религиознитѣ хора сме подъ единъ знаменатель. Не казвамъ, че ние сме много по-добри отъ свѣтскитѣ, но искамъ да кажа, че не сме още това, което Богъ иска отъ насъ. Не ви осѫждамъ, не казвамъ, че сте лоши, но констатирамъ единъ фактъ, казвамъ, че работата ви не е свършена. Отида при нѣкой работникъ, който копае на лозето,гледамъ го — не е прѣкопалъ още лозето. Отивамъ на другия день — сѫщото положение, отивамъ на третия день — сѫщото,работата още несвършена. Обръщамъ му вниманието, той сесърди, казва ми, че го обиждамъ. — Не те обиждамъ, но лозето трѣбва да се прѣкопае на врѣме. Кое е лозето? — То е нашето тѣло, нашитѣ сили и способности, които трѣбва да се обработватъ точно на врѣме. За тази оброботка, обаче, е необходима любовь. Хората на този свѣтъ започватъ да работятъ само тогава, когато врѣмето се стопли. Но щомъ врѣмето се стопли, и вѣтърътъ започва да духа. И тъй, едно отъ качествата на топлината е, че тя произвежда движение, понѣ кога дига прахъ, вѣтъръ, става провѣтряване. Провѣтряването е признакъ, че любовьта е започнала да дѣйствува. Като дойде любовьта, тя докарва едно провѣтряне, проявлениена животъ,на работа. Когато ни дойдатъ неприятности, ние започваме да дѣйствуваме. Българите казватъ, че като ни нагостять съ бобъ,това било лошо, а като ни нагостять съ кокошка — добро. Това послѣдното е относително добро, а абсолютно добро въ свѣта еда бѫдемъ добри за всинца. Пѫтьтъ, за който Христосъ ни говори, това е материалниятъ свѣтъ. Всинца сме въ този материаленъ свѣтъ. Сега трѣбва да използуваме условиятана живота, да проучимъ всичко, което ни се прѣдставя. Трѣбва да се научимъ да бѫдемъ нѣжни,учтиви съ малкитѣ растения и животни, които ни служатъ. Ако вашето дѣте хване нѣкое пиленце и започне да го коли, ако кѫса крилцата и крачката на нѣкоя муха, не очаквайте отъ негода стане добъръ човѣкъ или гений. Но намѣри ли то на пѫтя нѣкое пиле или агне съ счупенъ кракъ и го донесе въ кѫщи,започне да го прѣвързва, това дѣте ще стане за въ бѫдеще единъ добъръ човѣкъ. Новиятъ моралъ е да правимъ добро както на най-малкитѣ, така и на най-голѣмитѣ сѫщества. Лесно е да бѫдешъ добъръ за човѣкъ, който ти е далъ на заемъ една сума отъ около десеть хиляди лева, и когато го срѣщнешъ, да му се усмихнешъ, любезно да го поздравишъ. Но ако срѣщнешъ нѣкой просякъ, ще му кажешъ: “Хайде,остави ме на спокойствие, съ такъвъ човѣкъ нѣмамъ работа.” Прѣдставете си, че този просякъ е християнинъ, ти го изпѫждашъ да не те безпокои,а като отидешъ на църква, излизашъ отъ тамъ и запитвашъ другаря си: “Разбра ли Христовото учение?” — Но и ти, който питашъ и който пѫдишъ просяка, не си го разбралъ още. Отсега нататъкъ трѣбва да започнемъ съ разбиране на проститѣ нѣщавъ живота. Въ разбирането и прилагането е всичката сила на живота. Затова искамъ отъ всички да бѫдете учтиви по душа и сърдце, да имате взаимно почитание, да се стремите къмъвсичко това, защото туй, което вършите къмъ другитѣ, вършите го и къмъ Бога. Всѣки отъ васъ по отношение къмъ Бога е единъ малъкъ удъ, и когато правите пакости на брата си, правите ги на Божието тѣло. Когато братъ ви страда, на Бога се образуватъ пришки; понѣкога Му се образуватъ такива голѣми пришки,че Той слиза на земята да види каква е работата. Такива сме ние, любимитѣ дѣца на Бога — правимъ Му пришки. Кога ще прѣстанемъ да Му правимъ пришки? — Когато започнемъ да разбираме правилно живота и когато се разкриятъ за насъ всички нѣща, които сѫ причина за прѣпятствията. Тази година ще започнемъ съ любовьта, да възприемемъ и изпратимъ нейната сила като една велика вълна изъ свѣта.Сега ако ви кажа, че ви обичамъ и ви заколя една кокошка, това любовь ли е? — Това не е любовь. Любовьта се проявява само тогава, когато вие сте готови да се жертвувате за единъ човѣкъ, когото всички отхвърлятъ, гонятъ и никой не го приема. Знаете ли какъвъ е законътъ на любовьта? Когато кажешъ за нѣкого, че ти е братъ, въ небето вече те държатъ отговоренъ за това и ти казватъ, че ти си длъженъ да пожертвувашъ за него всичко — и честьта, и имота, и живота си. Не си ли готовъ да пожертвувашъ всичко за него, ти не си му братъ. Христосъ казва: “Въ такова братство азъ не дохождамъ.” Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство. Нѣкой ще кажатъ: “Ама азъ правя жертви за него, за нея.” Не ви осѫждамъ, но всѣки трѣбва да си зададе въпроса: "Готовъ ли съмъ да се жертвувамъза своя брат?". Знаете ли кога можете да ми бѫдете братя? —До тогава, докато носите ножове и колите моитѣ по-малки братя — кокошки и агнета, вие не сте ми братя и азъ не съмъ ви никакъвъ братъ. Прѣставате да ги колите, но се запитвате: “Какво ще стане съ тѣхъ, ако не ги колим?” — Оставете ги, нека си живѣятъ тѣзи малки братчета. Това е въ прѣнос на смисъль. Напримѣръ нѣкоя господарка има слугиня, която работи по цѣли десеть часа на день, и затова, щомъ седне на едно мѣсто, заспива. Господарката се сърди защо дрѣме. Питамъ: Ами ако нея турятъ да работи по цѣли десеть часа непрѣкѫснато, нѣма ли да заспи? Слугинята дрѣме, защото десеть часа трудъ е непоносимъ за нейнитѣ сили. Вие трѣбва да се простите съ всички ваши стари възгледи. Тѣ сѫ неблагоприятни условия за Господа и съ тѣхъ не може да влѣземъ въ бѫдещия свѣтъ, не можеда станемъ граждани на Царството Божие. Какво прави българинътъ, когато въ тѣлото или въ главата му влѣзе нѣкоя бълха или въшка? — Туря я на гребена или между двата си нокъта и я чука. Много добрѣ постѫпва българинътъ: въшката трѣбва да се постави между ноктитѣ на двата палеца. Това значи: ти,като влѣзе въ главата ми и смучешъ кръвьта ми, пита ли ме?— Не. Хубаво, и азъ нѣма да те питамъ — чукъ! Когато ние неизпълнявамеволята Божия, като отидемъ на небето, за насъ казватъ: “Въшки не искаме!”. Подъ “въшка” въ духовния свѣтъ се подразбира личниятъ егоизъмъ, съ който трѣбва да се простимъ. И за въшкитѣ има работа, но ние трѣбва да се простимъсъ тѣхъ. И тъй, сега Господъ се е пробудилъ въ васъ. Търсете Го,Той е вѫтрѣ въ васъ. Възвишенитѣ мисли, благороднитѣ побуждения, които сега се зараждатъ у васъ, това е живиятъ Господъ. Направишъ нѣкой пѫть лоша постѫпка, дойде ти лоша мисъль,Той казва: “Това, което направи, не е хубаво.” Ученитѣ ще кажатъ: “Това е гласътъ на нашата съвѣсть, който ни говори.”Казвамъ: Товае гласътъ, езикътъ на нашия Баща, Който казва:“Синко, това, което направи, не е добро.” Ако започнемъ да разбираме, че Господъ ни говори, ще бѫдемъ внимателни къмъ онова, което е вѫтрѣ у насъ. Прѣзъ тази година нашиятъ Небесенъ Баща иска да обновимъ мисъльта си и ако сме готови, ще дойдатъ други сили отгорѣ да ни помогнатъ. Ние имаме възможность да сторимъ всичко. Както житното зърно съдържа всички възможности въ себе си, а слънцето му дава условия за растене, така, когато и ние смеготови, Господъ ще ни даде всички условия за работа. Докато не рѣшите въ себе си въпроса готови ли сте да служите на Господа или не, до тогава Господъ нѣма да ви дава нищо. Дотова врѣме ето какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ: ще лѣгате,ще ставате, ще се обличате и събличате, ще ядете и пиете, ще живѣете, ще търгувате, и най-послѣ ще кажатъ за васъ: “Хайде,изхвърлете този навънка”, ще ви смъкнатъ въ гроба и ще сиостанете такива, каквито сте си. Ще кажете: “Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще мислимъ.” Не, другъ е въпросътъ, като отидете на онзи свѣтъ. Като отидете на онзи свѣтъ съ това съзнание, което имате, прѣдъ васъ ще изпѫкнатъ всички злини,които сте направили тукъ на земята, ще видите колко агънца и кокошки сте изяли. Тогава ще разберете, че на земята сте живѣли единъ безсмисленъ животъ, и че красивото, хубавото е останало неразработено. Дълго врѣме ще се молите да дой-дете на земята, защото на нея има всички условия за работа,защото животътъ започва отъ земята, отъ нея излиза всичко.Ако човѣкъ е добъръ тукъ, на земята, добъръ е и горѣ; ако е лошъ тукъ, лошъ е и горѣ. Не мислете, че ако тукъ сте лоши,горѣ ще бѫдете добри. Това не е вѣрно. Споредъ мене, добъръ човѣкъ е този, който при най-лошитѣ условия се стреми да върши волята Божия. Добротата се цѣни споредъ усилията,които правишъ, за да си добъръ.Когато Господъ види, че правишъ усилия, Той казва: “Този човѣкъ е добъръ.” Ако си царь и подписвашъ смъртна присѫда на едного, на другиго,безъ да се замислишъ, това показва, че не си добъръ. Тогава Господъ казва: “Това дѣте е своенравно, не мисли правилно, отъ него човѣкъ нѣма да стане.” И тъй, за всинца ни има условия да бѫдемъ добри, умни, честни и справедливи. Като погледнемъ вечерно врѣме нагорѣ, ние виждаме Божието лице, осѣяно съ множество звѣзди. Често съмъ наблюдавалъ какъ бащата, като си дойде въ кѫщи, изважда изъ джеба си едно бонбонче, държи го нагорѣ въ рѫката си и дѣтето, като го зърне, гледа нагорѣ, слѣди бонбончето. Тѣзи многобройни звѣзди по небето азъ ги наричамъ бонбончета. И Господъ казва: “Ако живѣете добрѣ, ще имате всички условия, потрѣбни за растене. Ако сте добри дѣца, ще ви изпратя горѣ и ще ви туря да живѣете въ една отъ тѣзи красиви звѣзди.”Но вие казвате: “Тукъ, на земята да ни даде по едно бонбонче,а звѣздитѣ да остави за другъ пѫть.” Земята е само една работилница,на нея не може да имате собственость. Най-голѣмото заблуждение е собственостьта. Земята е едно велико училище и като научишъ на нея изкуството, за което си дошълъ, ще си заминешъ, като оставишъ ножицитѣ и всички инструменти, нищо нѣма да вземеш съ себе си. И тъй, Христосъ казва: “Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.” Христосъ и ние, това сме едно и сѫщо нѣщо. Какъ разбираме това? Ако може да любимъ всички хора, да се жертвуваме за тѣхъ, ние разбираме Христовитѣ думи, разбираме нашитѣ братя и сестри. Ако може да чувствуваме душитѣ на своитѣ братя, когато ги срѣщнемъ, и ако можемъ да имъ помогнемъ, ние разбираме Христа. Сега ние сме се събрали да бѫдемъ съработници съ Този нашъ Баща, съ Този нашъ голѣмъ братъ. Христосъ, това е първиятъ, най-голѣмиять нашъ братъ, Който се е родилъ, Който пръвъ е приложилъ всички Божествени правила, всички Божествени добродѣтели. Той е първиятъ братъ, Който е издържалъ сполучливо своя изпитъ и Който е пожертвувалъ всичко за своитѣ братя. Тѣзи планини, рѣки, всичко, което виждаме въ природата, е изразъ, проявление на този великъ братъ. Това е една велика мисъль, върху която трѣбва да работите хиляди години,за да схванете вѫтрѣшния, дълбокия ѝ смисъль. Отношението на тази мисъль, която ще схванете, е такова: срѣщнете нѣкоя грозна мома и казвате: “Тази мома не е хубава, нищо не струва.”Но я запитайте момъка, който люби тази мома, какъ той я вижда.— За него грозното лице изчезва и той вижда нейната душа. А всички хора казватъ, че този момъкъ е полудѣлъ, заслѣпилъ се въ нея. Не, той не е полудѣлъ, той е ясновидецъ и вижда въ момата това, което другитѣ не виждатъ. Сѫщото казватъ и за религиознитѣ хора. Какво виждатъ тѣ въ Бога, дѣ Го намиратъ? Тръгнали къмъ Бога, както будалата момъкъ, който люби грозната мома, но не знаятъ обаче, че тѣзи религиозни хора виждатъ това, което другитѣ не виждатъ. Сега Христосъ е видимъ за нѣкой, а за други — невидимъ. Христа нѣма да ви Го доказвамъ, ще Го намѣрите въ себе си, ще Го намѣрите въ природата. И за Бога нѣма да ви говоря нищо. Богъ е слънцето, което изгрѣва. То е една емблема. Господъ за насъ е Баща, Който казва: “Тѣзи мои дѣца много страдатъ.”Страданията сѫ необходими, докато поумнѣемъ; за насъ обаче страданията сѫ непотрѣбни. Дошло е вече врѣме да не си създаваме сами страдания. Ако дойде единъ братъ при мене и ми каже: “Азъ искамъ да опитамъ твоята любовь, да видя обичашъ ли ме” и ми направи единъ разрѣзъ на рѫката — провѣрява любовьта ми. Азъ мълча, не казвамъ нищо. Дойде другъ братъ и ми направи другъ разрѣзъ, да опита имамъ ли търпѣние. Най-послѣ идва трети братъ, и той ми направи единъ разрѣзъ, докато цѣлото ми тѣло стане само разрѣзи. Слѣдъ всичко това ще кажатъ:“Той си издържа изпита.” Да, но отъ мене нищо не остана. Питатъ ме: “Отъ какво сѫ тѣзи разрѣзи по тѣлото ти?” — Зада докажа любовьта си къмъ васъ. Ако пусна кръвь на нѣкой братъ, какво ще спечеля отъ това? Новото учение, което иде сега въ свѣта, трѣбва да оздрави всѣка рана на душата, сърцето и тѣлото. Въ варненско, синътъ на единъ българинъ заболѣлъ отъ нѣкакви си скули, рана, която хващала дѣбела кора, та образувала нѣщо като мазоли, което се отразявало болно на момчето. Той лѣкувалъ раната си около десетина години, но нищо не помогнало. Единъ день по-малкиятъ му братъ донесълъ въ кѫщи единъ соколь и започналъ да го учи да лови врабци. За тази цѣль донася единъ джигеръ и започва да го учи какъ да лови. По-голѣмиятъ братъ взима джигера и го поднася къмъ сокола, учи го да лови врабцитѣ. Соколътъ бързо сграбчва болната рѫка на момчето, изяжда всички скули по нея и по този начинъ рѫката оздравява. И тъй, новото учение ще постѫпва като сокола.Идатъ нещастия въ свѣта, но соколътъ ще изяде скулитѣ и ние ще оздравѣемъ. Скулитѣ сѫ признакъ на всички недѫзи, които сѫществуватъ у насъ. Болеститѣ, нещастията, които ни сполетяватъ, сѫ резултатъ на изхабенитѣ Божествени сокове, но като дойде Божествениятъ Духъ, ще обнови и изправи всичко.Но трѣбва да дойде живата вѣра! Днесъ небето е ясно, което показва, че имаме всички условия за работа. Да започнемъ новия животъ съ истинската любовь, и мало и голѣмо да се надпрѣварваме въ нея! Взаимни добри мисли, благородни чувства, това сѫ носители на една велика сила. Може да направимъ единъ опитъ тази година, за да видите каква е силата на колективната мисъль. Ако насочимъ мисъльта си за благото на единъ човѣкъ, той ще стане добъръ, всичко ще му е добрѣ. Ако нѣкой е боленъ и съсрѣдоточимъ мисъльта си за неговото здраве, той ще оздравѣе; ако нѣкой е здравъ и съсрѣдоточимъ мисъльта си къмъ него съ цѣль да заболѣе, той настина ще заболѣе. И тъй, всички ние колективно може да направимъ много нѣщо. Ако не успѣваме, то е защото каквото замислимъ вѫтрѣ, съ сърцето си го разваляме. Въ сърцето си не трѣбва да допущаме никакви лоши желания, а въ ума — никакви лоши мисли. Слѣдователно бѫдещата култура ще бѫде култура на сърдцето. Сега искамъ всички да бѫдете бодри, весели, да напуснете вашия старъ животъ и да не мислите за миналото. Турнете отсега нататъкъ кръстъ на старитѣ си тефтери и рѣшете да живѣете вече за Господа, да изпълните Неговата воля на земята, като считате, че Богъ се проявява въ всички хора, въ всички народи. Какво ще стане слѣдъ това, ще ви кажа. Богъ ще тури всичко въ пълна хармония и ще дойде день, когато всички хора ще живѣятъ братски помежду си. Още отъ старо врѣме Господъ е казвалъ чрѣзъ пророцитѣ: “Ще дамъ нови сърца на хората, ще се заселя въ тѣхъ и ще живѣя заедно съ тѣхъ.” Отъ сърдцето започва новата култура. Ще ви дамъ нѣкои упѫтвания за най-малки опити. Школата, която слѣдвате, изисква отъ всинца ви да сте бодри,спокойни по сърдце и умъ, за да може да работите. При тази годишна срѣща ще ви дамъ малко работа, само по едно житно зрънце,и ако го използувате разумно, то ще ви донесе Божието благословение. Азъ съмъ увѣренъ въ успѣха на онова, което вършимъ,защото Господъ е съ насъ. Прѣзъ цѣлия день днесъ, както и прѣзъ всички оста-нали дни ще се стараете да имате хармония въ мислитѣ си. Обхванете живота въ всичкитѣ му проявления, а не едностранчиво. Старайте се да бѫдете съ свѣтли умове и добри посърдца, за да разбиете всички противоположни мисли, които ви се отправятъ. Ще направимъ опити и ще се увѣримъ, че Господъ е великъ и ще разруши всичко лошо. Да не се поражда въ васъ нито една лоша мисъль, нито едно лошо желание или дѣйствие. Като имате добри мисли, желания и дѣйствия, ще ви покажа каква е Божията наука. Тя е дълбока наука, но ще направите опити, които ще ви увѣрятъ въ нея. Ще правите опити за лѣкуване на сърдцето,както и въ всички останали области. Ако нѣкои сѫ дошли да шпиониратъ, да изопачаватъ мисъльта, Господъ е свидѣтель! Между васъ да не се поражда никаква мисъль за сектанство. Това учение е учение за братството. Ако нѣкои ви запитатъ какво учите тамъ, отговорете: “Ние учимъ науката за братството, какви сѫ великитѣ закони, които го управляватъ.” Ние не можемъ да разкриемъ всички тайни, съ които си служи то, затова нѣщо си има причина. Ние не можемъ да разкриемъ стомаха си на хората, да имъ покажемъ какъ работи. Откриемъ ли стомаха си, и животътъ ни се свършва. Ако разтворимъ черепа си, за да покажемъ мозъка си на хората, ще умремъ. Мозъкътъ не може да се разкрива. Така е направилъ Господъ и ние нѣма да разваляме това, което Той е направилъ. Слѣдователно това,което Господъ е затворилъ, ще го държимъ затворено, а това,което е отворилъ, ще оставимъ отворено. Очитѣ си никога недръжте затворени! Нѣкой ще ми възрази:“Ами азъ ги затварямъ!” — Нищо, тѣ пакъ могатъ да бѫдатъ отворени. Умътъ ви сѫщо трѣбва да бѫде отворенъ. Сега поздравявамъ всички съ добрѣ дошли въ училището!
  20. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание НЯРЯДЪ II. за 1919/20 г. Начало, недѣля 21/8. септемврий 1919 г. Прѣзъ тази година ще имате нарядъ работа по изучаване Новия завѣтъ отъ Библията, по слѣдния редъ: цѣлиятъ Новъ завѣтъ трѣбва да прочетете въ три мѣсеца единъ пѫть, или четири пѫти прѣзъ цѣлата година. Начало ще е 21/8. септемврий 1919 г., недѣля. Книгитѣ ще се четатъ по редъ, начиная отъ Ев. Матея; обаче, за облекчение, вмѣсто цѣлата глава, прочита се отъ нея само десети стихъ при първото четене. Този стихъ се вписва текстуално въ специ­ ална тетрадка още сѣщия денъ.” Цѣлиятъ Новъ завѣтъ има 27 книги съ 260 глави; средно на денъ, за първите три седмици, се падатъ по 3 (2) глави: значи, всѣки денъ отъ тѣзи три мѣсеци, ще четете 3 (2) глави, десетитѣ стихове, и ще ги вписвате въ тетрадката. Прѣзъ второто тримѣсечие ще четете отъ всѣка глава шеститѣ стихове, и ще се вписватъ въ тетрадката по сыщия начинъ. Прѣзъ третото тримѣсечие ще четете отъ всѣка глава седмитѣ стихове, и ще се вписватъ по сыщия редъ. Прѣзъ четвъртото тримѣсечие ще се четатъ отъ всѣка глава дванадесетитѣ стихове подъ редъ и ще ги вписвате, въ сыщата тетрадка. Ако имате врѣме, ще прочетете цѣлата глава. Опрѣдѣленитѣ номера стихове непрѣмѣнно трѣбва да се прочетатъ и впишатъ въ тетрадката. По този начинъ отъ всѣка глава ще изваждате по четири стиха, ще четете и размишлявате по тѣхъ и ще ги вписвате въ тетрадката. Ставане отъ сънъ: всеки денъ, най­късно 1/2 часъ прѣди слънцето трѣбва да быдете на кракъ, готови за работа: омити, облѣчени, тихи, спокойни, съ миръ на духа си. Постни дни ще сы четвъртиятъ петъкъ отъ всѣки мѣсецъ съ продължи­ телность, считана отъ четвъртъкъ слѣдъ залѣзъ слънце до петъкъ вечерьта слѣдъ залѣзъ слънце, ако е 24 часа, или до сыбота зараньта слѣдъ изгрѣвъ слънце, ако е 36 часа. Като правило, дължината на поста ще опрѣдѣляте спо­ редъ разположението. Минатъ ли 24 часа, яде ли ви се, яжте; не ви ли се яде, недѣйте се храни, постете до напълване 36 часа. Настоящиятъ нарядъ се дава за изпълнение на онзи сподвижникъ, членъ или не членъ, който пожелае да го изпълнява точно. (Двата наряда сы дадени на 26. августъ, вторникъ, а упытването — на 28. августъ, четвъртъкъ, 1919 г.).
  21. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание УПѪТВАНЕ. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НАРЯДА I ПРѢЗЪ 1919/20 г. Н е д ѣ л я , 21/8. с е п т е м в р и й 1919 г. Седмица I. (день I. отъ годишната срѣща). 1. Ставане отъ сънь: най­малко 1/2 часъ прѣди изгрѣвъ слънце бѫдете готови за работа, тихи, спокойни. 2. Почване: размишление, молитви и четиво: а) „За вселяване на Божествения Духъ“ — да се всели въ насъ и да разра­ боти всичко онова, което ни е прѣподадено. б) Изказване на мотото­лозинка „Богъ, който е любовь и мѫдрость, чрѣзъ тази мѫдрость да насади въ нашитѣ души добродѣтельта”. в) Четиво отъ Библията: прочетете най­малко десетитѣ стихове отъ 4 (3)­тѣ глави отъ оная книга на Библията, която ще ви се падне по жребие; ако имате разположение, прочетете главитѣ изцѣло и размишлявайте. Прочетенитѣ десети стихове прѣпишете текстуално въ специална тетрадка. З а б ѣ л ѣ ж к а : Ако главата, отъ която ще четете десетия Ă стихъ, нѣма десеть стиха, то десети стихъ ще считате онзи отъ слѣдната глава, който слѣдъ номерацията отъ прѣдидущата глава се падне десети по редъ. 3. Завършване на сутринната молитва: а) Добрата молитва. б) Обливане за задържане благословението, прѣподаде­но при годиш­ ната срѣща. 4. Ако постите прѣзъ този день, помнете да изпълните (справка въ дадения нарядъ: а) Размишляване върху дадената и опрѣдѣлената добродѣтель за тоя нумеръ постенъ день или дни. б) Прочитане на съотвѣтната и дадена за тоя номеръ постенъ день или дни бесѣда отъ „Сила и животъ“. в) Отбѣлѣзване точно въ специална тетрадка атмосферното състояние прѣзъ постния день или дни: облачно и къмъ коя часть на небосклона, ясно, тихо, вѣтровито, съ посочване насоката и силата на вѣтъра, мъгливо, студено, топло и пр. 5. Вечерьта, прѣди лѣгане, индивидуален отчетъ за дѣ­лата ви прѣзъ деня и отбѣлѣзване дневната точка въ триѫгъл­ника (четете даденитѣ обясне­ ния върху триѫгълника). 6. Прѣзъ другитѣ дни отъ седмицата — понедѣлникъ, вторникъ, срѣда, четвъртъкъ, петъкъ и сѫбота, до 27. септемврий включително, ще изпълня­ вате съотвѣтното за тия дни само отъ пунктъ 1, п. 2 в) п. 3 — като почнете съ Добрата молитва и завършите съ Господнята молитва, и пунктове 4 и 5.
  22. Ани

    1919_09_21 НAРЯДЪ I

    От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF Съдържание XI. НАРЯДИ. НAРЯДЪ I. За 1919/20 г. Начало 21/8. септемврий 1919 г. Прѣзъ тази година ще имате за нарядъ работа по изучване на Библията по слѣдния редъ: Въ една торбичка ще турите надписани бюлетинки съ всички заглавия на книгитѣ отъ Библията: Битие, Изходъ, Левитъ и пр. отъ Стария и Новия Завѣтъ. Ще почнете наряда отъ 21/8. септемврий 1919 г., недѣля. На тази дата ще бръкнете въ торбичката, и която книга отъ Библията извадите, отъ нея ще четете. Изтегленото жребие тургате въ друга торбичка или пликъ. Щомъ изчетете опрѣдѣленитѣ стихове отъ всѣка глава на книгата, ще теглите ново жребие за нова книга и т. н. Почвате да четете по ваше нареждане отъ тол­ кова глави на день, колкото искате. Най­добрѣ, цѣлата Библия, която има 1189 глави по 66 книги, да разпрѣдѣлите по денъ; тогава ще имате 94 дни по 4 глави = 376 и 271 дни по 3 глави = 813, или всичко 1189 глави и отъ всѣка глава по единъ стихъ (10. стихъ). Всѣки за себе си да си състави планъ за четене и го приведе въ изпълнение. Всѣки прочетенъ стихъ ще се вписва текстуално въ специална тетрадка най­късно до вечерьта сѫщия день. При пѫтуване, ако Библията не е подъ рѫка, за удобство при изпълнение наряда, прѣдварително се изтегля по жребие книгата, опрѣдѣлятъ се отъ нея стиховетѣ., които ще се четатъ прѣзъ днитѣ на отстѫтствие — пѫтуване — написватъ се въ тетрадката и отъ нея се четатъ всѣки день по реда имъ. Ставане отъ сънь: всѣки день, най­късно половинъ часъ прѣди изгрѣвъ слънце, трѣбва да бѫдете накракъ, готови за работа: омити, облѣчени, тихи, спокойни, съ миръ на духа. Постни дни ще бѫдатъ онѣзи дни, въ които нѣмаме разположение да ядемъ. Тѣзи дни могатъ да бѫдатъ единъ, два и повече въ мѣсеца. Може прѣзъ мѣсеца да нѣма постни дни. Постътъ трѣбва да дойде по разположение, сиреч да бѫде естественъ, да дойде самъ, а не да бѫде наложенъ — да се не чувствува нито гладъ, нито апетитъ. Продължителностьта на поста ще бѫде сѫщо по разположение. Прѣзъ траянето на всѣки постенъ день или дни ще размиш­ лявате върху една отъ слѣднитѣ добродѣтели: прѣзъ врѣме на първия постъ — за милосърдието, прѣзъ втория — за радостьта, третия — за търпѣнието, четвъртия за вѣрата, петия — за надеждата, шестия за сърцето, седмия — за волята, осмия — за душата, деветия — за духа, десетия — за чувствата, едина­ десетия — за Царството Божие и дванадесетия — за Божията любовь и Божи­ ята мѫдрость. Ако постнитѣ дни надминаватъ 12, тогава ще се повторятъ въ сѫщия редъ отъ първия, втория, третия и т. н. постни дни. Въ съгласие съ горното, прѣзъ врѣме на постнитѣ дни, ще се прочетатъ слѣднитѣ бесѣди отъ „Сила и животъ“: прѣзъ първия постъ — „Ето човѣкътъ”, прѣзъ втория — „Житното зърно“, прѣзъ третия — „Явлението на духа“, прѣзъ четвъртия — „Талантитѣ“, прѣзъ петия — „Любовьта“, прѣзъ шестия — „Слу­ женето“, прѣзъ седмия — „Сънищата на Йосифа“, прѣзъ осмия — „Миръ вамъ“, прѣзъ деветия — „Необходимостьта да познаемъ Бога“, прѣзъ десетия — „Митаръ и Фарисей“, прѣзъ единадесетия — „Страхътъ“, прѣзъ дванадесетия — „Условия за вѣчния животъ“. Ако се случатъ повече постни дни, тогава ще четете още и: „Приливи и отливи“, „Новото основание“, „Многоцѣнниятъ бисеръ“, „Учителитѣ“, „Марта и Мария” и „Истината“. Ако се случатъ още повече постни дни, направете запитване. Къмъ настоящето се прилага едно упѫтване за изпълнението на този нарядъ, въ което е систематизиранъ по седмици и дни всичкиятъ материалъ и дѣйность и по изпълнение на наряда. Настоящиятъ нарядъ се дава за изпълнение на онзи членъ или не членъ, който желае да го изпълнява точно.
  23. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание XII. БЕСѢДА ПО НАРЯДИТѢ Наряди 1 Наряди 2 Пытища въ живота има много, но единъ е пытътъ къмъ посвещение. Нарядитѣ, които ви давамъ, сы методи въ този пыть. Трѣбва да схванете вытрѣшния смисълъ на всѣки нарядъ и да го изпълнявате точно. Само тогава ще се свържете съ течението на Бълото братство. Въ Божествения свѣтъ ви наричатъ немирни дѣца; искамъ презъ течение на годината да покажете, че вече не сте такива, като всѣки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мно­ зина започватъ съ ревность, но спиратъ срѣдъ годината. Онѣзи, които про­ пуснатъ да изпълнятъ поетия нарядъ, ще быдатъ философи за земята, а прос­ таци за Небето. Такива ще трѣбва да турятъ черна точка въ триыгълника и да я умножатъ съ двѣ. Онѣзи, които изпълнятъ наряда, ще быдатъ герои и ще быдатъ благословени. И великитѣ хора много пыти сы имали несполуки, но сы полагали усилия и сы успѣвали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите единъ великъ законъ, който работи за благото на човѣчеството. И въ тази работа, както въ други, трѣбва да си послужите съ три нѣща: чрѣзъ тѣлото ще познаете цѣлата вселена, чрѣзъ волята ще направите цѣлата все­ лена да работи за васъ, чрѣзъ ума си ще накарате есенциитѣ на цѣлия свѣтъ да работятъ за васъ. Наряди дадохъ на избранитѣ два — единъ голѣмъ и другъ малъкъ: голѣма воденица иска много вода, малка — малко. — Единъ за едни, другъ за други. — Всѣко издаване на тайна разваля. Но, щомъ нарядитѣ сѫ станали на всички извѣстни, всѣки да си избере, който ще — първия или втория. Голѣмия дадохъ на първитѣ, като учени, чрѣзъ жребие, Господь да ги учи и оправи, а малкия дадохъ на глупавитѣ — достатъчно е да прочетатъ четири пѫти Новия завѣтъ. Направихъ това разпрѣдѣление по двѣ съображения: въ обществото да има и глави, и опашки — главата показва посоката, по която трѣбва да се движите, а опашката дава сила на движението, тя е човѣшкиягъ интелектъ. Едното, обаче, безъ другото не може. Великиятъ Духъ ще стѫпче главата на онѣзи, които нѣматъ силата за движение — опашката. При четене на Новия завѣтъ трѣбва да изучите Евангелието основно, тъй че да дойдете въ свръзка съ Христа, именно: да проникнете какво е искалъ той да каже. Само човѣкъ, който дъвче, когато яде, се ползува отъ храната; сѫщото е и съ изпълнението на нарядитѣ, съ четенето. Защо трѣбва Евангелието да се прочете четири пѫти? Жената, напр., ако го прочете четири пѫти, мѫжъ Ă първата година ще се подобри съ 50ѣ, втората — съ 25ѣ, третата — съ още 25ѣ; ще рече, въ три години вѫтрѣ ще се подобри 100ѣ. Но трѣбва да казва: „чета го заради Господа, който живѣе въ моя мѫжъ”. Четенето на Евангелието какво означава? Давашъ храна на мѫжа си, който страда отъ нѣмане храна. Божественото е, когато се чувствувате силни въ изпълнението. Речете ли оть зависть: „и ние ще го направимъ“ — това е земно. Всѣкога казвайте: „Господь направи“; никога не казвайте: „азъ го направихъ“, защото това ще бѫде работа на антихриста. Това, което ви се дава, е отъ учителитѣ. Питате се: защо нѣкой е учитель? Примѣръ. Работите съ едно длѣто, като се изхаби, вие го захвърляте и взимате друго; така и Господь, споредъ врѣмето и работата, мѣнява учителитѣ. Главниятъ, обаче, Учитель въ свѣта е Единъ. Когато Гос­ подь говори, азъ приемамъ Божественото, който и да ми го каже — учитель, ангелъ, дѣте или простакъ: Божественитѣ думи за менъ иматъ една и сѫща цѣна, отъ когото и да се изговорятъ. Пазете за себе си Божественото; бѫдете мостъ на Господа, а не на хората. Христосъ казва: „Азъ станахъ пѫть, да минатъ другитѣ“. Той казва: „говори!“ и азъ говоря. И вие спрѣмо менъ ще имате сѫщото, и отношенията ви единъ къмъ други ще бѫдатъ сѫщитѣ. Азъ зная какъ да си очистя очитѣ отъ вашия прахъ, но другитѣ какъ ще изчистятъ своя прахъ? Годинитѣ 1919—1920 сѫ особени години. Всѣка година, която прѣкарвате, е равна на сто други години; тъй че, ако прѣкарате тази година, както трѣбва, ще отидете напрѣдъ съ сто години, а ако я изгубите, губите сто години, и нѣщо повече, защото послѣ нѣма да намѣрите тѣзи условия, които намирате сега. Като се върнете дома, необходимо е да проявите любовь и мѫдрость въ всѣко отношение — ще работите чрѣзъ мировата любовь и козмичната обичь. Като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, съ които ще може да отключвате всичко. Тогава Великиятъ Баща ще каже: „доволенъ съмъ отъ своитѣ дѣца”. Господь вѫтрѣ ли е или вънъ оть насъ? Той е и вѫтрѣ и вънъ — по любовь е вънъ, по обичь е вѫтрѣ. .Любовьта е видимото, обичьта невиди­ мото; обичьта, обаче, е много по­дълбока. Любовьта като се самопожертвува, ражда се обичьта; когато любовьта, умира, обичьта възкръсва. Нѣкой пѫть става обратното. Онова, което не виждате, но което чувствувате вѫтрѣ въ васъ, то е Божията любовь. — Родителската обичь къмъ дѣцата не може ли да се сравни съ Божията обичъ? — Може да се сравни, обаче трѣбва да бѫде истинска. Дъщерята е еднаква съ майка си, но синътъ не е; послѣдниятъ е подобенъ на баща си. Когато нѣкой пѫть майката обича много дъщеря си, въ послѣдната има нѣщо мѫжко, затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Ето обяс­ нение и на въпроса: защо се женятъ хората? Но туй, което трѣбва да се обича у човѣка, то е вѫтрѣшното, невидимото; то е въ сѫщность реалното. Да оби­ чашъ тѣлото, плътьта, то е лесна рабога, илюзия наоколо; важното е: можешъ ли да обичашъ у другиго туй, което не виждашъ, но което е сѫщинскиятъ човѣкъ ­ неговата душа? Сега, пакъ за наряда. Кой който нарядъ иска, него да вземе. Но въ тази работа дайте ми шише непукнато, здраво — не ща такова, което тече. Чешмата тече деня и нощя, но вие не сте чешма. Ако бѣхте поставени въ положени­ ето на чешма, можехте да брътвите колкото искате, но понеже не сте, трѣбва да мълчите. Ако имате сила да карате машината, и моята сила ще дойде да ви помогне; ако нѣмате или почнете и прѣстанете, и азъ ще кажа: не сте ми потрѣбни. Които поематъ нарядитѣ, повтарямъ, въ работата трѣбва да вложатъ двѣ нѣща: трѣбва да започнатъ съ мировата любовь и да стигнатъ до козмичната обичь. Влезатъ ли въ послѣдната, ще намѣрятъ безсмъртието — ще намѣрятъ Христа. Когато Христосъ казва: „Който чуе гласа на Сина человѣческаго, ще оживѣе”. Този Синъ человѣчески чрѣзъ какво говори? Чрѣзь любовь и чрѣзъ обичь. И когато той заговори у нась съ тѣхъ отвънъ и отвѫтрѣ, ние оживѣваме и възкръсваме. Повѣрвайте въ силата на любовьта и на обичьта и ще имате животъ вѣченъ. Величието и безсмъртието на Христа седѣше тъкмо въ тази Божествена любовь и обичь, чрѣзъ която той се пожертвува за спасението на човѣчеството. (Държана на 26. августь 1919 г., вторникъ, къмъ 12 ч. прѣди пладне).
  24. IX. (Слѣдва втората публична бесѣда „Козмичната обичь“, държана на 24. августъ 1919 г., недѣля, 10 ч. и 30 м. прѣди пладне, въ модерния театъръ, гр. Търново). X. НАЧИНЪ ЗА СЕБЕКОНТРОЛЪ. — Бихъ желалъ да зная какво мислите да вършите прѣзъ тази година до идната, по това врѣме. — Да работимъ за Господа, да се подигнемъ духовно, и всичкитѣ ни работи да сѫ извършени съ мѫдрость. — Това е хубаво. Но искамъ да бѫдете естествени и да имате ясно понятие за работата. Ако попитате нѣкой ученикъ, какво иска да прави, ще отговори: „искамъ да уча”. Когато ви питать, и вие ми отговаряте: „искаме да работимъ за Господа“, вие трѣбва да постѫпите като ученика, който, като каже: „искамъ да уча“, като се породи въ него туй желание, търси училище — да започнете работа. Слѣдъ като намѣри и постѫпи въ училището, ученикътъ казва ли: „азъ се моля училището да ми даде съзнание да се уча“ ? Не, като е влѣзълъ вечъ, той трѣбва да има волята да се учи. Училището може да му нареди прѣдметитѣ, които трѣбва да учи, и да му даде само разяснения върху тѣхъ; воля да учи той трѣбва да има въ себе си. Виждамъ, вие имате желание да вършите волята Божия, но се питате какъ. Ще ви покажа какъ да я вършите. Ще започнете съ геометрията — да се научите да чертаете. Ще си начер­таете равностраненъ триѫгълникъ, голѣмъ най­-много до 50 см., но не по-­ма­лъкъ отъ 10 см. Вѫтрѣ въ него ще начертаете още два по-­малки равностранни триѫгьлника. Голѣмината имъ ще бѫде споредъ странитѣ и полетата: 10 с/м 5 м/м 20 с/м 10 м/м 30 с/м 15 м/м 40 с/м 20 м/м 50 с/м 25 м/м На странитѣ имъ ще напишете както е тукъ показано: Триѫгълника ще поставите нѣйдѣ въ стаята или ще го имате въ бѣлѣжникъ у себе и всѣка вечерь, прѣди лѣгане, ще отбѣлѣзвате по странитѣ му точици съ съотвѣтни краски, като наблюдавате върху мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ си, доколко сте запазили равновѣсие, кѫдѣ сте се отклонили прѣзъ деня, кѫдѣ куцате, изобщо дали вървите въ пѫтя на правилното раз­витие. Този триѫгълникъ ще бѫде една схема, който ще показва дѣ куцате най-­много, дали въ ума, сърцето или волята, дали въ душата, духа или тѣлото, дали въ чувствата, мислитѣ или дѣйствията. Законътъ е такъвъ: като направите погрѣшка, измѣнявате триѫгълника, у васъ нѣма равновѣсие. Тогава ще се постараете да го възстановите. Нѣма да си легнете съ неразположение на духа, но ще гледате да въдворите хармония въ него; инакъ ще съборите онова, що градите. Това, що ви давамъ, е практически методъ за самопознание и изправление. Сега ще ви дамъ упѫтване съ какви краски да отбѣлѣзвате точицитѣ въ триѫгълницитѣ — какъ да ги нашарите, да ги направите по-­красиви. Точицитѣ ще се поставятъ тамъ, дѣто дѣйностьта и проявата сѫ най-­ силни — чернитѣ извънъ триѫгълницитѣ и ще вървятъ отгорѣ надолѣ, а за основата отдѣсно налѣво; цвѣтнитѣ пъкъ ще вървятъ отдолу нагорѣ, а за осно­ вата отлѣво къмъ дѣсно. Неволнитѣ грѣшки въ чувства, мисли и дѣйствия сѫ въ подсъзнанието, волнитѣ на сърцето, ума и волята — въ съзнанието, а ония на душата, духа и тѣлото — въ самосъзнанието. Обяснение. Когато чувствата ви сѫ въ дисхармония, на страната на триѫгълника, дѣто е отбѣлѣзано „чувства“, ще турите горѣ черна точица. Ако мислитѣ ви сѫ въ дисхармония, ще поставите на страната, дѣто стои „мисли“, горѣ, черна точица. Ако има дисхармония въ дѣйствията ви, на страната, дѣто е писано „дѣйствие” ще поставите черна точица, като вървите отлѣво къмъ дѣсно. Ако сърцето ви е неразположено, усѣщате слабость, ще поставите черна точица на съотвѣтната страна. Злѣ ли сте разположени, точицитѣ ще слизатъ отгорѣ надолу, добрѣ ли сте разположени — отдолу нагорѣ. Ако цѣлия день сте добрѣ и сте доволни отъ работата си, ще поставите червена точица отдолу нагорѣ. Ако прѣзъ деня сте правили усилия и сте постигнали нѣкакъвъ резул­татъ, имате подемъ въ развитието на сърцето си, ще поставите зелена точица. Ако сте направили усилия и сте подигнали душата си въ вѣра и добродѣтель, ще поставите синя точица. Ако сърцето ви е било крѣпко въ добродѣтель, не сте се поддали на изкушение, на грѣхъ, ще поставите на съотвѣтното мѣсто виолетова точица. Сѫщото нѣщо ще бѫде и за ума и мислитѣ. Ако вашиятъ умъ и вашитѣ мисли сѫ спомогнали за усилване на вашия животъ, на тѣхнитѣ мѣста ще поставите отвѫтрѣ триѫгълника червена точица — да похвалите ума. Ако той ви е спъналъ живота, ще поставите черна точица. Ако видите, че вашиятъ умъ е далъ права посока на вашия животъ, ще поставите зелена точица. Ако умътъ ви право разрѣшава въпроситѣ на истината и вѣрата, ще си турите синя точица — има подемъ. Ако сте били смѣли и рѣшителни въ исти­ната и вѣрата, ще поставите виолетова точица. Ако волята ви се застѫпва за правъ и добъръ животъ, ще поставите на съотвѣтното мѣсто отлѣво къмъ дѣсно червена точица. Ако тя се застѫпва добрѣ за вашето саморазвитие, ще поста­вите зелена точица. Ако е твърда и положителна въ истината — синя точица. А ако е непоколебима въ пѫтя на истината — виолетова точица. Можете ли по тази схема сами да разрѣшите какво ще правите съ духа, душата и тѣлото си? Ще се водите по сѫщия пѫть. Отъ работата си върху този триѫгълникъ ще може да познаете дѣ сте се отклонили, за да се поправите. Чернитѣ точици ще съберете поотдѣлно въ особенъ бѣлѣжникъ и ще ги умножите съ 2 — число на борба — споредъ съотвѣтната краска, дѣто сѫ поставени чернитѣ точици. Червенитѣ, означени съ 4 , ще умножите съ 2: 4 X 2 = 8; зеленитѣ, означени съ 3: 3x2 = 6; синитѣ, означени съ 5 : 5 X 2 = 1 0 ; виолетовитѣ, означени съ 7 : 7 X 2 = 1 4 ; ще рече, съотвѣтната грѣшка ще поправите съ толкова добри дѣла. Както виждате, ще започнете да бора­вите съ математиката. Ще намѣрите чернитѣ точици, които прѣчатъ на вашия животъ, на вашето развитие, на вѣрата, на силата ви, и на всички тѣзи числа ще турите минусъ; другитѣ сѫ плюсъ. Всѣко число, което сте изгубили, ще умножите съ 2. Напр., въ живота имате 4 минусъ — ще го умножите: 4х2 = 8. Цифрата 8 е законъ на Духа; той ще ви научи да работите. За да можете да изправите една своя погрѣшка съ механическа точность, непрѣмѣнно трѣбва да я умножите. Не раздѣляйте, защото дроби не учимъ. Другъ примѣръ: имате слуга при васъ и сте обѣщали да му плащате по 10 лева на день, но му дадете само 5 лева; ако искате да поправите грѣшката си, трѣбва да я умножите съ 2, а именно 2 х 5 = 10. Двѣтѣ показватъ, че трѣбва да му платите два пѫти повече отъ онова, що сте му задържали, сир. 10 л. Петьтѣ лева, които сте му дали, ще отидатъ за лихва. Господь казва: „Четворно ще му въздамъ“, ще рече, и съ лихвитѣ. Вие не можете да поправите една своя погрѣшка, докато не я умножите. Имате ли да давате нѣкому 3, ще умножите съ 2 и всичко ще се свърши. Чрѣзъ умножение вие поставяте вашия умъ въ дѣйствие и въ работа съ Божествения умъ. Това, що ви давамъ, е за поправление, а не за наказание, защото нака­занието не всѣкога поправя. Въ училищата има установени наказания за поп­равяне на дѣцата. А вие ще мислите и дѣйствувате по Божествения законъ; умътъ ви ще работи като какъ да ликвидирате грѣшкитѣ си. Въ духовния свѣтъ законътъ е такъвъ: послѣдниятъ часъ отъ деня и послѣдниятъ день отъ годината компенсира, поправя всичко, и обратно. Той дава условията за ликвидирането на кармата. Впрочемъ, този законъ е вѣренъ и въ живота. Вие може да сте изгубили 365 дни, а въ послѣдния да спечелите; той компенсира всички. И обратно: може да сте спечелили 365 дни, а въ послѣдния да изгу­бите. Настоящиятъ день е Божествениятъ, той компенсира, заглажда всичко; той е послѣденъ день за работа. Има дни, които не сѫ послѣдни. Може да имате дни, но да нѣмате волове и орѫдия за работа. Та, не отлагайте работата си за другия день — да казвате: утрѣ ще направя това—онова“; не, трѣбва да се мисли, че всѣка вечерь е послѣден день отъ живота ви. Ако ви се приспи и не изпълните работата си, ще отбѣлѣзвате въ бѣлѣжника си, че сте били немарливи. Въ туй себеконтролиране да нѣма никакво самоосѫждане, да не ставате роби; но, като видите черна точица, умножете я на 2 и се зарадвайте, че ви се дава случай за работа. Да сѫдимъ постѫпкитѣ си, значи да се стрѣмимъ да се изправимъ; но да казваме: „моята работа е свършена!“ — това не е изправле­ние, а самоосѫждане, което ученикътъ не бива да прави. Тази работа ще започнете отъ 9. септемврий старъ стилъ. Прѣзъ цѣлата година ще шарите триѫгълницитѣ и ще си давате отчетъ за всичко поми­слено, почувствувано и сторено. {Дадено на 24. августъ, недѣля, 7 ч. сутриньта).
  25. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание КОЗМИЧНАТА ОБИЧЪ Като слушате думитѣ „Козмична обичъ“, на пръвъ поглeдъ може да ви се види странно и да се запитате: „Какъ е възможно обичьта да бѫде козмична?“. Може. Азъ употрѣбявамъ тази дума въ много широкъ смисълъ. Думата „любовъ“ употрѣбявамъ въ смисълъ на енергия, която излиза отъ центъра на вселената и отива къмъ периферията, а думата „обичь“ употрѣбявамъ въ смисълъ на енергия, която излиза отъ периферията и върви къмъ центъра на Битието. Любовьта наричамъ творчески; съзидателенъ процесъ, а обичьта — процесъ, който върви отдолу нагорѣ, който съгражда. Когато говоримъ за култура, общественъ, политически и духовенъ животъ, подразбирамъ обичьта, проявена въ своята велика дѣйность, т. е. тя прѣдставя единъ съзнателенъ процесъ, който става индивидуално въ вселената. Ще ви моля за моментъ да оставите своитѣ възгледи, каквито и да сѫ тѣ, и да разсѫждавате съ мене заедно, безъ да критикувате. Ако искате да се ползувате, поставете се въ положението на фотография, която възприема картинитѣ вѣрно както сѫ, а послѣ критикувайте. Ако се поставите едноврѣменно на критична почва, вие ще възприемете прѣдставленията невѣрно, а съ това и критиката ви ще бѫде неразумна. Азъ говоря върху обичьта, защото тя е необходимъ елементъ за всѣкиго отъ васъ. Всѣки, който иска да бѫде здравъ и щастливъ, трѣбва да разбира вѫтрѣшната сила на обичьта. Мнозина говорятъ за любовь и обичь, но ги смѣсватъ. Любовьта твори, а обичьта съгражда; въ много случаи, обаче, любовьта и разрушава. Котката изяжда мишката отъ любовь, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовьта. При това, вие знаете, какъ я изяжда — не съблича кожата й, не изхвърля отъ нея нечистотиитѣ й, а я поглъща изцѣло съ тѣхъ. И ни се вижда много странно, какъ тъй котката, която е образецъ на чистота, която е тъй прѣфинена въ това отношение, да не знае какъ да яде. Мнозина и отъ хората иматъ навика на котката — не знаятъ какъ да се хранятъ. Когато единъ човѣкъ погълне въ ума си една мисъль съ всичкитѣ й нечистотии — съ кожата, червата, стомаха и пр. — това показва, че той не знае какъ да се храни. Такъвъ човѣкъ има лакомството и любовьта на котка. И ние, когато колимъ и изяждаме животнитѣ, съ това изразяваме любовъ къмъ тѣхъ. Ако животнитѣ ни биха запитали, защо ги колимъ и изяждаме, ние би трѣбвало да имъ отговоримъ, че това вършимъ отъ голѣма любовь къмъ тѣхъ — искаме да ги туримъ вѫтрѣ въ себе си, не да ги гледаме само отвънъ. Любовьта казва: „Азъ не признавамъ никакво друго сѫществувание, освѣнъ моето, и всѣко друго сѫщество, което се намира извънъ мене, трѣбва да влѣзе въ мене“. Тъй сѫ разбирали любовьта още старитѣ хора, тъй я разбира и новото поколѣние. Ако ние я разберемъ другояче, мислимъ си, че ще се натъкнемъ на едно противорѣчие. Въ съврѣменния общественъ, политически и духовенъ животъ всички хора страдатъ отъ прѣизобилна любовь, отъ която всѣкиму се е втръснало. На простъ езикъ казано, ето какъ стои работата: ако една жена има много вълна и я остави безъ да я тъче, вълната започва да мирише. Азъ пъкъ казвамъ: любовьта й започнала да мирише. Трѣбва да намѣри процеса на обичьта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Може, като тази жена, да имате, много вълна, като човѣци, може да сте богати, търговци, философи, учени, проповѣдници, всичко е добро, но не предете ли и тъчете съ званията си, ще ви кажа, че сте проповѣдници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т. н.; вие имате само вълна неизпредена. Вълната трѣбва да се изпреде, а ще се изпреде, когато дойде онзи великъ процесъ на козмичната обичь и се пробуди у насъ козмичната сила, или както съврѣменнитѣ философи казватъ, когато се пробуди у насъ висшето съзнание, и разберемъ, че трѣбва да работимъ за общото благо на цѣлото човѣчество, на всички живи сѫщества, безразлично, дали ги виждаме или не. Ще кажете, че моята мисъль е малко странна. Странна е, дѣйствително, но не всички странни нѣща сѫ и невѣрни, както и не всички обикновени, намъ познати, нѣща сѫ вѣрни. За да направя мисъльта си ясна, ще си послужа съ една картина. Въ миналото, въ златния вѣкъ на човѣшката култура, въ тъй наречената първа раса на боговетѣ, живѣлъ въ тѣхното царство великъ мѫдрецъ, прѣдъ когото се явилъ единъ ученикъ да го моли: „Искамъ да ме научишъ на една отъ великитѣ тайни на Битието, а именно да бѫда въ състояние да се прѣвръщамъ въ каквато форма и да пожелая, въ грамаденъ размѣръ, да ставамъ голѣмъ колкото слънцето, да изпълвамъ цѣлото пространство и по този начинъ да бѫда видимъ отъ всички“. Мѫдрецътъ казалъ на ученика си: „Да бѫде споредъ желанието ти“. Ученикътъ се много зарадвалъ и си рекълъ: „Научихъ най-послѣ тази велика тайна — да бѫда видимъ отъ всички, и сега ще бѫда най-щастливото сѫщество“. Той, обаче, забравилъ да попита учителя си и какъ да се смалява, когато пожелае. Станалъ наистина голѣмъ, че всички го виждали, но не могълъ да бѫде въ общение съ хората, не ги виждалъ, защото високо стоялъ надъ тѣхъ, не могълъ да се прѣкривява и да говори съ тѣхъ, затова ходилъ навсѣкѫдѣ самъ и се чувствувалъ много уединенъ. Всички го виждали необикновено голѣмъ, и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучватъ и да търсятъ причинитѣ, по които естеството го е направило такъвъ. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произходъ. Великиятъ мѫдрецъ, неговиятъ учитель, просто казалъ: „Причината за тази голѣмина не е нищо друго, освѣнъ желанието на ученика да стане голѣмъ, за да го виждатъ всички, и азъ изпълнихъ желанието му“. При този мѫдрецъ дохожда другъ ученикъ и казва: „Учителю, азъ искамъ да ме научишъ на тайната да се смалявамъ дотолкова, че да не ме вижда никой въ свѣта“. Мѫдрецътъ изпълнилъ и неговото желание, и ученикътъ станалъ много малъкъ — невидимъ. Но и той, както първиятъ, забравилъ да попита, какъ би могълъ да се възвърне въ първото си положение, затова, слѣдъ като станалъ невидимъ и слѣзълъ до най-голѣмитѣ дълбочини на Битието, като поискалъ, не могълъ да се повърне назадъ. Тѣзи двама ученика съставляватъ двата противоположни полюси въ свѣта — единиятъ образува голѣмитѣ свѣтове, а другиятъ малкитѣ, т. е. микробитѣ, които се загнѣздватъ навсѣкѫдѣ, невидими отъ никого, и мѫчатъ днесъ хората. Слѣдъ врѣме, при сѫщия мѫдрецъ се явява другъ ученикъ и казва: „Учителю, азъ искамъ да ме научишъ на свойствата на видѣлината и топлината, да бѫда едноврѣменно и видимъ, като свѣтлината, и невидимъ, като топлината; видимъ като свѣтлината, за да озарявамъ грамаднитѣ свѣтове, и невидимъ като топлината, за да стоплямъ и най-малкитѣ животинки долу по земята”. Учительтъ му отговорилъ: „Да бѫде споредъ желанието ти“. И така, въ съврѣменния свѣтъ има три процеса, които работятъ едноврѣменно. Споредъ единия процесъ, едни хора искатъ да забогатѣятъ, да станатъ учени, философи, министри, генерали, да образуватъ държава. Тѣзи хора наричаме велики, защото сѫ научили изкуството да ставатъ голѣми: тѣ разбиратъ тайната да се увеличаватъ, да привличатъ всички хора, цѣлото общество наоколо си; но главното не сѫ научили — изкуството да организиратъ хората, обществата, като съзнателни единици. Магнитътъ и той привлича желѣзнитѣ стърготини, но не знае какъ да ги организира. Да организирашъ още не значи възпитание, да давашъ образование още не значи да учишъ на закона на обичьта. Слѣдователно, когато говоримъ за видѣлина, подразбираме процесъ, въ който човѣшкиятъ умъ се разширява и придобива вѫтрѣшно самосъзнание, а подъ топлина се разбира процесъ на сгѫстяване, на вѫтрѣшно съграждане; свѣтлината е процесъ, който иде отъ центъръ къмъ периферията, а топлината, процесъ, който иде отъ периферията къмъ центъра. Азь наричамъ свѣтлината артериялна кръвь, а топлината — венозна. Затова обичьта, когато мине прѣзъ сърцето на нѣкой човѣкъ, понеже прѣдставлява венозната кръвь, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че обичьта лѣкува. Свѣтлината и топлината, т.е. артериялната и венозната кръвь въ човѣшкото тѣло постоянно се смѣнятъ и чрѣзъ тѣзи два процеса се съзижда, съгражда човѣшкото тѣло. Тѣзи двѣ течения, тѣзи два процеса се намиратъ навсѣкѫдѣ: тѣ се срѣщатъ въ ума, въ сърцето и въ душата на всѣки човѣкъ. Слѣдователно, за да изучимъ живота, трѣбва да го изучаваме тъй, както природата го е създала, а не както ние го виждаме днесъ. Сегашнитѣ хора може да спорятъ, дали има душа или не — то е въпросъ на разбиране. Щомъ човѣкъ има съзнание, има и душа; щомъ има мисли, има и умъ; щомъ има чувства, има и сърце. Може ли да видите прѣдметъ, който се топи, безъ да помислите за топлината? Може ли да видите освѣтленъ прѣдметъ, безъ да помислите за свѣтлината? Нашитѣ заблуждения се дължатъ на сѣнки, които сѫ хвърлени върху насъ; затова ние трѣбва да хвърлимъ повече свѣтлина и топлина върху си, за да направимъ прогреса видимъ. За да ви изясня тази велика мисъль, ще си послужа пакъ сь единъ окултенъ разказъ. Ако бихъ ви говорилъ философски, прѣдметътъ за васъ не щѣше да бѫде интересенъ; азъ искамъ да направя истината достѫпна за вашитѣ умове, затова ще си послужа съ езика, съ който разполагаме. Въ онова царство на древностьта, за което ви разказвахъ по-рано, царьтъ ималъ двѣ дъщери, едната отъ които била много красива. Тя отива единъ день при великия учитель на мѫдростьта и му казва: „Учителю, азъ искамъ да направишъ красотата ми такава, че който мине покрай мене да се омае; да стана така блага, че който ме види да не иска да се отдѣли отъ мене; сѫщеврѣменно искамъ, щото сестра ми да бѫде лишена отъ тѣзи качества, никой да не я обича и да стои постоянно въ кѫщи, за да не ми прѣчи“. Мѫдрецътъ й отговорилъ: „Да бѫде споредъ желанието ти“. Качила се тази царска дъщеря на конь, погледнала наоколо си гордо и казала: „Азъ съмъ царската дъщеря!“. Започнали да се струпватъ наоколо й хора, коне, волове, мухи, всичко, каквото срѣщала по пѫтя си. Като се натрупали много коне, започнали да се прѣпиратъ помежду си и да се ритатъ, кой да бѫде по-близо до нея, а съ това се вдигналъ много голѣмъ прахъ; воловетѣ започнали да се борятъ и да се бодятъ съ роговетѣ си, кой отъ тѣхъ да е по-близо до нея; пчелитѣ започнали да се жилятъ, оситѣ сѫщо; дигналъ се страшенъ шумъ и бой и животнитѣ единъ по единъ започнали да падатъ мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала колко криво схващала живота въ вселената, хванала се за коситѣ, отишла при сестра си и й рекла: „Сестро, помогни ми, понеже извършихъ голѣмо прѣстѫпление“. Питамъ ви: ако между васъ се яви такава една царска дъщеря и прѣдизвика толкова ритания и бодежи между васъ, и ако всички хора се хванатъ за коситѣ и започнатъ да се биятъ, тази царска дъщеря дала ли ви е смисъла на живота? Не. Ако вие сте раздвоени и не можете да намѣрите смисълъ въ живота, ще търсите причината въ това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря, това е нашето тѣло, за което ние всичко въ живота си жертвуваме — философи, писатели, политикани, проповѣдници, всички живѣятъ само за тѣлото си, защото най-важното нѣщо за насъ въ живота е да угодимъ на тѣлото си — какво ще ядемъ или пиемъ, какъ ще бѫде сготвено яденето и отъ какво, дали отъ месо или растителна храна, печено ли ще бѫде или варено и т. н., въ името на което се събираме на банкетъ, и казваме: „Това е философията на живота!“. Отговарямъ: „Това е философия на стомаха.“ Казвате: „Да уредимъ обществения животъ.“ Да, да уредимъ обществения стомахъ — това вие мислите. Разстрои ли се стомахътъ ви, разстройва се обществениятъ и политическиятъ животъ. Питайте нѣкой лѣкарь, като се разстрои стомахътъ на нѣкого, има ли разположение и възможность да философствува и политиканствува. Видѣхъ прѣди години въ трамвая, връщайки се отъ с. Княжево, единъ банкеринъ и чувамъ го, че се оплаква на своя приятель, че отъ извѣстно врѣме не му давали да яде нищо, освѣнъ да пие по малко млѣко. Другарьтъ му го пита: „Ами защо така, нали ти си господарь на себе си?“ — „Да, но разстроенъ ми е стомахътъ“. — „Е, като е така, ще носишъ послѣдствията“. Като чува, че стомахътъ го боли, отстѫпва прѣдъ всѣкаква друга философия: стомахътъ е, който дава направление на мнозина въ чувства и дѣйствия. Козмичната обичь е единъ великъ законъ, който разпрѣдѣля дѣйствията на всички сили въ нашето съзнание тъй хармонично, че на всѣко нѣщо, което създава, му дава и съотвѣтна храна, която му е необходима: на ума съотвѣтни мисли, на сърцето съотвѣтни желания, на волята съотвѣтни дѣйствия. Но обичъта може само майката да я прѣподава: когато майката съгражда организма на дѣтето си, тя му дава обичъ, чрѣзъ своята обичъ на самопожертвуване. И само онзи, който се самопожертвува, живѣе, защото усѣща една радость, която го съживява. Много нѣкогашни богати българи не живѣятъ вече, а Ботевъ, Раковски и др., които сѫ се самопожертвували, сѫ прѣживѣли, защото тѣ сѫ научили закона на обичьта. Но ще ми възразятъ нѣкои: „Да, но Ботевъ не е билъ вѣрующъ“. Не е важно, че той не е вѣрвалъ като насъ, важното е: разбиралъ ли и прилагалъ ли е закона на самопожертвуването за своитѣ ближни? То е важното и необходимо за нашето досъграждане. Когато ми кажатъ за нѣкого, че не вѣрва, че има ексцентрични възгледи, азъ запитвамъ: „Тѣзи възгледи подигатъ ли го, подигатъ ли обществото?“. Ако да, тогава е безразлично, макаръ да минава въ очитѣ на хората като невѣрующъ. Ако азъ нося запалена свѣщь, а другъ носи незапалена, то питамъ ви: кой отъ двама ни е правовѣренъ? Правовѣрни сѫ ония, които носятъ запалени свѣщи. Когато видите, че нѣкой носи незапалена свѣщь, кажете му да си запали свѣщьта; тогава той ще стане правовѣренъ. Казвамъ и на свещеници, проповѣдници, учители, граждани, социалисти, комунисти, на всички, да запалятъ свѣщитѣ си, за да станатъ правовѣрни. Запалете свѣщитѣ си всички, отъ най-голѣмо до най-малко, да не остане нѣкой съ незапалена свѣщь, защото свѣтътъ се нуждае отъ свѣтлина! Като блѣсне свѣтлината, ще дойде и топлината въ сърцето, а съ това, всичката умраза, която сега сѫществува, и стремлението да станемъ малки и голѣми, ще изчезне. Въ козмичното съзнание ние разрѣшаваме въпроса не отъ гледището на единъ народъ, а отъ гледището на онзи великъ законъ, който ни дава потикъ и осмисля нашия животъ. Всѣки баща и всѣки учитель, който обучава дѣца, трѣбва да прилага сполучливо новитѣ методи на възпитание и образование, за да може да помогне на питомцитѣ си. Бащитѣ и майкитѣ, които пращатъ своитѣ дѣца на училище, пращатъ ги не само да събиратъ знания, но и да могатъ да приложатъ тѣзи знания практически. Учителитѣ трѣбва да учатъ дѣцата най-напрѣдъ какъ да се хранятъ, какво да ядатъ, какви сѫ свойствата и качествата на храната, кои храни сѫ полезни въ здравословно отношение; слѣдъ това трѣбва да ги научатъ какъ да дишатъ, за да възприематъ чистия въздухъ. Подъ „въздухъ“ азъ разбирамъ всички мисли, каквито и да сѫ тѣ, стига да даватъ стимулъ и благороденъ потикъ на човѣшката душа. Не мислете, че искамъ да ви направя правовѣрни — свободни сте да мислите и дѣйствувате както щете — азъ искамъ само да ви дамъ нови методи въ живота, за да не се намѣрите нѣкога въ противорѣчие. Положението, въ което се намира съврѣменното общество, азъ уподобявамъ на положението на гѫсеница, която се храни съ листа; но настаналъ е периодътъ, когато тази гѫсеница трѣбва да се прѣвърне въ пеперуда. Какъ ще се храни, тогава? Вече нѣма да се храни съ листа, а ще се учи на изкуството да си направи крилца, за да хвъркне и вади сокове изъ цвѣтоветѣ. Съврѣменното общество, по закона на еволюцията, минава отъ едно състояние въ друго; не мислете,че вие ще живѣете така по старому, не: Господь ви е лишилъ вече отъ листата — така е писано въ Божествения законъ. Богъ не позволява вече да се храните съ листа, когато е настаналъ за васъ периодътъ на пеперудитѣ, да хвърчите и събирате сокове — когато вече трѣбва да употрѣбите своя хоботъ. Съ други думи казано, хората трѣбва да се научатъ да се обичатъ. Това учение носи новата култура, която ще създаде и новата раса, за която съврѣменното човѣчество даже нѣма прѣдстава. Хората, които ще дойдатъ, ще бѫдатъ велики въ всѣко отношение: по добродѣтели, по справедливость, по любовь, по мѫдрость, по истина. Вие ще отворите кѫщитѣ си за тѣхъ, ще стоите безъ страхъ прѣдъ тѣхъ, нѣма да има нужда да ви пазятъ стражари и войски; тѣ нѣма да ви натрапятъ насилствено своитѣ убеждения, та нѣма да има и сегашнитѣ противорѣчия. Нова култура ще бѫде тогава. Едни оть васъ ще се удостоятъ да влѣзатъ въ тази култура, а други ще останатъ въ положението на гѫсеници, ако ходятъ още съ този умъ. Съ това не ви укорявамъ, но ви казвамъ да знаете, че туй е единъ великъ законъ, който природата прилага безпощадно, защото тя въ своитѣ дѣйствия е напълно справедлива. Когато постави човѣка въ извѣстна фаза на развитие, тя иска резултати, и нѣма тя да го чака, а той трѣбва нея да чака. Като ви говоря това, не мислете, че е оть желание да ви направя адепти на това учение, а ви казвамъ, че за васъ иде голѣма катастрофа; че ако вие се залъгвате и останете още 10 години въ положението на гѫсеници, за васъ нѣма да останатъ листа. Съвѣтвамъ ви 10 дни по-рано да се прѣвърнете на пеперуди и да започнете да се храните вече по другия начинъ. Ако оставите една болесть да напрѣдне много и кръвьта по цѣлото ви тѣло се отрови, какво ще рече лѣкарьтъ? „Късно е вече, трѣбваше да ме повикате по-рано!“. Много политикани сега забавляватъ българския народъ съ това, което не му трѣбва въ дадения моментъ. Разберете, че всѣки народъ има прѣдопрѣдѣлена мисия, която ако не извърши, както трѣбва, той е загубенъ — нищо не може да го спаси. Всѣки индивидъ сѫщо има своя опрѣдѣлена мисия. Ще ми възразите: „Ние да си вземемъ Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трѣбва друго“. Не, х о р а , х о р а с ѫ н е о б х о д и м и , за да управляватъ както трѣбва тази страна! Като ви говоря това, не казвамъ, че всички трѣбва да се втурнете въ дадена партия; азъ гледамъ на живота много отшироко. За мене човѣшкиятъ и обществениятъ животъ прѣдставя едно голѣмо дърво, а дървото само единъ листъ, единъ цвѣтъ, единъ плодъ ли има? Не, хиляди клончета голѣми и малки, хиляди листа голѣми и малки, хиляди цвѣтове голѣми и малки, а сѫщо и хиляди плодове. Ако бихъ ималъ врѣме, щѣхъ да ви говоря наподробно, на какво прилича всѣка една партия. Всѣка партия съ своитѣ възгледи и желания съотвѣтствува на едно клонче, листъ и плодъ отъ едно голѣмо дърво. Колко може да живѣе единъ листь отъ това дърво безъ клонче? Дойде есень увѣхне или дойде вѣтъръ отнася го. Падналитѣ листа, наистина, пакъ живѣятъ, но вече живѣятъ по силата на вѣтъра — подухне, ги мръднатъ. Питамъ ви сега, какъ искате да живѣете, горѣ на дървото или долу на земята? Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ живѣе!“. Живѣе той, но долу на земята и по волята на вѣтъра. Човѣкъ, който има животъ въ себе си, е всѣкога жизнерадостенъ. Когато нѣкой каже, че не е разположенъ, то значи, че е падналъ отъ дървото долу. Той е падналъ, за да се обнови, да се изсмучатъ соковетѣ му отъ коренитѣ на дървото и отново да се прѣроди, като новъ, младъ листъ. Това е прѣраждането, отъ което мнозина се смущаватъ и оспорватъ. Христосъ е казалъ: „Ако не се родите изново, нѣма да видите Царството Божие“; това значи: ако не се прѣродите, нѣма да влѣзете въ новата култура, нѣма да станете членове на тази велика раса, която носи условия за развитие и животъ на всички. Въ тази култура е Царството Божие. Въ това царство нѣма да има умрѣли, опѣвания, гробове, паметници, а всички хора ще сѫ радостни. Всички Паисиевци, Ботевци и други велики хора ще се явятъ въ тази култура, ще донесатъ нови възгледи — ще бѫдатъ носители на ново учение. Казватъ: „Ботева го, наистина, нѣма, но духътъ му е тукъ“. Гдѣ е духътъ му? Какво трѣбва да се разбира подъ духъ? Извѣстенъ е основниятъ законъ на Лавуазие, че нищо въ природата не се губи, затова всѣко нѣщо, което се е проявило, живѣе. Нѣкои нѣща може да се проявятъ за едного, а за другиго да не се проявятъ, но това значи ли, че ако азъ не видя нѣщо, то не сѫществува? Редъ богослови, философи, разглеждатъ този въпросъ: сѫществува ли Богъ или не — единъ отвлѣченъ въпросъ. За мене има Господь — Той е обичьта, която азъ виждамъ навсѣкѫдѣ и която много добрѣ разбирамъ. Не само азъ, но всѣки, който служи на Господа, ежедневно Го вижда и се разговаря съ Него. Този Господь живѣе у васъ; нѣма човѣкъ, у когото да не живѣе Господь. Вие за мене не бива да казвате нищо лошо, нито азъ за васъ, защото у мене и у васъ живѣе Господь, противъ Когото не може да се говори лошо. Ако у васъ нѣмаше тази обичь, азъ не бихъ дошълъ да ви говоря. Туй дѣто сте дошли да ме слушате, показва, че Господь е дошълъ съ васъ. Това, що ви говоря, не е нѣщо ново, вие го имате въ себе си отъ вѣкове. Нѣкои казватъ: „Дѫновъ проповѣдва ново учение“. То е ново само за врѣмето, прѣзъ което се проявява. Пѫтувамъ напр. съ тренъ отъ София до Търново и прѣдметитѣ летятъ бързо прѣдъ моитѣ очи, едни отъ тѣхъ ставатъ минали, други настоящи, а трети — бѫдѫщи; немĈ тѣзи прѣдмети не сѫществуватъ едноврѣменно? Ето защо миналото, бѫдѫщето и настоящето сѣществуватъ едноврѣменно и прѣдставять една реалность въ свѣта. Онѣзи, които сѫ се поминали, тѣзи, които сега живѣятъ, и онѣзи, които ще дойдатъ въ бѫдѫще, сѫщо сѫ една реалность. Ще оставя този въпросъ, него вие има 350,000 години да го разрѣшавате, и вѣрвамъ, че ще го разрѣшите. Слѣдъ толкова години азъ пакъ ще дойда и ще видя какъ сте го разрѣшили. Сега нѣма да го разрѣшаваме, защото, изглежда, че не е съврѣмененъ и че иска много хиляди години за разрѣшение. Съврѣменни въпроси сѫ тѣзи, че сега хората сѫ лишени отъ хлѣбъ, дърва, соль, захаръ, жилища хигиенични и т. н. За да се задоволи обществото и да се вразумятъ други, нѣкои мѫдруватъ, че трѣбва да се обѣсятъ виновницитѣ, да се биятъ женитѣ, които създаватъ раздори и други пакости, да отворимъ война на неприятелитѣ, за да имъ отмъстимъ. НемĈ досега женитѣ не сѫ бити, немĈ досега не е имало кланета, бѣсилки, войни? „Да смѣнимъ сѫдиитѣ“. НемĈ новитѣ сѫдии ще сѫ по-добри? Има нѣщо друго, което куца. Ако азъ се напия и виждамъ нѣщата по-особено, то е защото моятъ личенъ свѣтъ е такъвъ, пиянски, а не защото всичко въ свѣта върви по моитѣ стѫпки. Ние приличаме на онзи българинъ, Иванъ, който отишълъ на гости на едно мѣсто и му прѣдложили да пие; пилъ той колкото могълъ, но по едно врѣме започватъ да го каратъ да пие и за хатъра на майката, на голѣмия синъ, на голѣмата дъщеря, и Иванъ пилъ за хатъра на всички и се напилъ дотолкова, че едва отишълъ до чешмата да напои коня си; когато конятъ пилъ вода и прѣстаналъ, Иванъ настоялъ: „Пий за мой хатъръ“, ала коньтъ се отдръпналъ и застаналъ настрана; тогава казва му Иванъ: „Ти по-добрѣ разбирашъ отъ мене живота — за ничий хатъръ не пиешъ повече“. Като Ивана постѫпваме и ние: съберемъ се нѣкѫдѣ, че хайде за хатъра на нѣкоя партия, за хатъра на нѣкое женско движение, за хатъра на жената и т. н., правимъ отстѫпки слѣдъ отстѫпки, докато заприличаме на пияния Иванъ, и слѣдъ това казваме, че нищо не сме разбрали. Съврѣменниятъ човѣкъ трѣбва да разбира задачитѣ си къмъ обществото, да му служи както трѣбва. Като попитатъ нѣкого: „Ти българинъ ли си?“, отговаря: „Да, защото говоря единъ и сѫщъ езикъ като всички българи и изповѣдвамъ една и сѫща вѣра съ тѣхъ“. Не се познава по това българинътъ. Споредъ мене, той трѣбва да бѫде честенъ и справедливъ, уменъ и добъръ. Има ли тѣзи четири качества, той е българинъ, нѣма ли ги, не е българинъ. Нѣкой казва: „Той е свещеникъ“. Питамъ азъ: честенъ ли е, спреведливъ ли е, уменъ ли е, добъръ ли е; ако има тѣзи качества, свещеникъ е. Може нѣкой да е адвокатъ, майка, баща, учитель или какъвъ и да е, трѣбва да отговаря на тѣзи четири качества, защото тѣ сѫ една безусловна необходимость въ обществения животъ. Бихъ желалъ всички българи да сѫ такива и ако сѫ такива, ще ги поздравя. Всички да сѫ облѣчени извънъ и извѫтрѣ свѣтло — тѣломъ и духомъ чисти, както природата краси цвѣтята съ пъстрота и чистота. Казахъ: ние трѣбва да бѫдемъ честни и справедливи, умни и добри въ пълния смисълъ на тѣзи думи, именно по душа, умъ, духъ и сила. Трѣбва да имаме и силно влѣчение да си помагаме. Козмичната обичь вие може всѣкога да имате въ себе си. Нещастни сте, дѣтето ви умрѣло или изгубили сте имане — защо сте нещастни? Защото козмичната обичь у васъ не работи. Нѣкой си полудѣлъ, другъ се обезсърчилъ — защо? Защото сѫ изгубили козмичната обичь. Когато дойде тази обичь у насъ, ние ще станемъ мощни, да вършимъ всичко. Човѣкъ, у когото дѣйствува тя, не се обезсърчава, а казва, че всички несполуки, всички нещастия сѫ сѣнки въ живота. Не се плашете отъ тѣзи сѣнки. Нещастията въ живота азъ уподобявамъ на слѣдното: прѣдставете си едно голѣмо дърво съ хиляди листа, които си живѣятъ мирно и тихо; дойде буря и тѣ започватъ да се бутатъ и да се каратъ: „Защо си толкова грубъ, че се буташъ?“. Прѣмине бурята, тѣ заживѣвать отново тихо и мирно. Тукъ причината за тѣхното скарване е външна. Ако това дърво разбираше великия законъ на козмичната обичь, да избѣгва скарването, то щѣше постепенно да се прѣвърне на животно, и животното, ако разбираше козмичната обичь, щѣше да се прѣвърне на човѣкъ, човѣкътъ — на ангелъ. А когато човѣкъ се облѣче въ тази повисша форма, той ще може да владѣе природнитѣ сили и да се справя лесно съ всички нещастия. Вие трѣбва да се научите на този законъ отъ вашитѣ малки дѣца. Какво правятъ тѣ, когато искать отъ майка си нѣщо? Пригръщатъ майка си, започватъ да я милватъ, да я цѣлуватъ и да казвать нѣжно: „Мамо!“. А това пригръщане какво означава? Съ лѣвата си рѫка дѣтето внася своята обичь, а съ дѣсната — своя умъ; по този начинъ то внася въ майка си своята сила, а тя е готова да направи за него всичко. За това дѣцата сѫ обични. А ние възрастнитѣ казваме: „Дали да цѣлуна, нѣма ли да се заразя?“. Дѣцата не философствуватъ — ако трѣбва да цѣлунатъ нѣкого, цѣлуватъ и нищо повече. Ако моята цѣлувка ще бѫде въ състояние да излѣкува нѣкого, ще го цѣлуна; не може ли да стори това, нѣма да го цѣлуна. Всѣка цѣлувка трѣбва да носи съ себе си извѣстно благо. Когато нѣкой отива да посѣти нѣкого, не бива да отива съ празни рѫцѣ, а трѣбва да му занесе даръ. Когато ще посѣтите нѣкоя бѣдна жена, не пълнете кесията си съ банкноти, а напълнете торбата си съ хлѣбъ и плодове. Така трѣбва да правять и благотворителнитѣ дружества. А сега нѣкои взимать отъ тукъ отъ тамъ пари и съ тѣхъ правятъ добрини. Не, приятелю — съ чужда пита поменъ не става, съ чуждо въ новата култура не се живѣе. Благотворителни дружества ходятъ да разнасятъ пари на бѣднитѣ, а послѣ искать и на тѣхъ да се плати за труда. Не, не трѣбва да се плаща нищо. Когато служа, ще трѣбва да служа съ обичь. Когато дойдете дома, ще ви приема добрѣ, ще ви нахраня, ще ви омия рѫцѣтѣ и краката, ще ви дамъ всички срѣдства, ще ви укажа всички услуги, като на приятель. Това изисква новата култура. А сега, като дойде нѣкой отъ пѫть, отива за единъ день на гости нѣкѫдѣ, но послѣ трѣбва да си вземе стая въ хотелъ — „ханъ ери баба ери“, казвать турцитѣ. Хотелджиитѣ сѫ добри хорица, тѣ стоять повисоко отъ обикновенитѣ хора; започватъ много добрѣ, само че, като си излѣзешъ, веднага тѣ улавятъ и ти назвать: „Трѣбва да платишь“. Знаете ли въ какво положение се намираме ние, съврѣменнитѣ хора? Ще ви прѣдставя това пакъ съ примѣръ. Единъ дервишинъ отишълъ на баня, изкъпалъ се добрѣ и, излизайки отъ банята, поглежда, че нѣма нито петь пари въ джоба си да плати; тогава той се обръща къмъ баняджията и му казва: „Благодаря“ и си заминава. „Чакай, ами пари?“, го пита баняджията. — “Нѣмамъ“. — „Тогава, защо си дошълъ?“. Дервишинътъ се видѣлъ въ чудо и се отправилъ съ мисъльта си къмъ Бога и казалъ: „Боже! Или ми дай пари, или събори тази баня“. Въ този моментъ се чува голѣмъ шумъ, банята не се събаря, но баняджията притърчалъ да види какво става и дервишинътъ си заминалъ спокойно. Като вървѣлъ по-нататъкъ, той вижда единъ ходжа, че се моли и му казва: „Азъ знамъ за какво се молишъ — за пари“. Съврѣменното човѣчество страда вс© отъ желание за много пари“. И България сега напечатала толкова много пари, банкноти, но дѣефективъ, трѣбва ефективъ? Това, обаче, което природата дава, е ефективъ. Има ли жито, плодове, картофи — има култура; безъ тѣхъ нѣма култура. Културата се обуславя отъ козмичната о6ичъ, която ни се изпраща отгорѣ. Не мислете, че слънцето и другитѣ планети не взимать участие въ нашия животъ. Слънцето най-много се интересува за насъ и всѣка година отпуща милиярди кредитъ на България. Ако отидете на слънцето, ще видите, че тамошнитѣ жители иматъ много милиярди енергия за културата на България, за обичь, за религиозни вѣрвания и за подигане въ пѫтя на истината. А сега насочимъ телескопа и казваме: „Слънцето е огънь.“ Азъ оспорвамъ това, защото огьньтъ е слаба енергия. На слънцето има енергия, но не е огънь, то е нѣщо по-силно, което нѣма думи да се изрази. Слънцето не е горящо тѣло, а тѣло на грамадна енергия. Нѣма да се спирамъ на вѫтрешната страна на тази енергия, да обяснявамъ какъ се е развила тя и т. н. Па и дали ще повѣрвате, ако ви кажа нѣщо за слънцето, което е на такова голѣмо разстояние отъ насъ? Вие не вѣрвате въ мене, доколко съмъ искренъ, питате се дали нѣмамъ задни цѣли, а ще повѣрвате за слънцето! Че слънцето е добрѣ разположено къмъ насъ, това се вижда отъ енергията, която изпраща на земята, отъ добринитѣ, които повседневно ни приготвя, защото безъ тази енергия животътъ е немислимъ. Слънчевата енергия е жива, съзнателна. Ако започнемъ да мислимъ така за нея, ние ще можемъ да всмукнемъ въ себе си тази енергия и тя ще произведе въ насъ единъ съзнателенъ и правиленъ процесъ на растене. И тъй, козмичната обичь казва: работи за своето сърце и всаждай въ него добри желания, защото всѣко добро желание дава хубавъ плодъ; всаждай въ ума си добри мисли, защото всѣка добра мисъль е едно плодно дърво; всаждай добри дѣйствия съ своята воля, защото всѣко добро дѣйствие е плодно дърво. Козмичната обичь казва още: не се съмнѣвай въ себе си, защото всѣко съмнѣние е проказа. Козмичната обичь довършва: бѫди смѣлъ и рѣшителенъ въ живота и въ борбитѣ, които ти се явяватъ, и не считай борбата като нещастие, а като процесъ на трудъ, да разберешъ вѫтрѣшния смисълъ на живота, да намѣришъ ония закони, по които тѣлото е съградено, законитѣ, на които се подчиняватъ стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ и т. н., за да може да ги организирашъ правилно. За да се прояви обичь въ насъ, трѣбва да имаме подходящи за това условия. Тѣзи условия ние ги имаме въ живота, тѣ ни сѫ дадени. Ако не ги използуваме, ние не ще можемъ да се избавимъ отъ лоши послѣдици. Страданията показватъ,че ние сме изгубили енергията на своя животъ. Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновѣсие. Ще ви приведа единъ примѣръ, който показва, че нашата вѣра или безвѣрието, произвеждатъ два противоположни резултата. Въ Римъ живѣлъ великъ художникъ; въ ума му се заражда мисъль да нарисува идеалния образъ на Христа; тръгва да се разхожда изъ града, да намѣри субектъ, който да изрази тази идея; намира единъ младежъ 22—23-годишенъ и започва да го рисува; образътъ излиза доста сполучливъ; слѣдъ 3—4 години у художника се поражда мисъльта да изрисува и Юда Искариотски; тръгва пакъ изъ града, да търси образъ подходящъ; намира най-послѣ такъвъ и му прѣдлага да го рисува за Юда; младежътъ очуденъ се обръща къмъ художника и му казва: „Господине, има нѣщо много чудно въ тази работа: Вие прѣди четири години ме викахте да рисувате по мене Христа, а сега искате да Ви служа като моделъ за Юда.“ Този младежъ прѣзъ послѣднитѣ 3—4 години живѣлъ толкова пороченъ животъ, че изопачилъ своя образъ дотолкова, че художникътъ не могълъ да го познае. Да, човѣкъ спрѣмо себе си и спрѣмо народа си може да бѫде едноврѣменно и Христосъ, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трѣбва да бѫдемъ господари на себе си и да не очакваме спасение отвънъ: спасението ни стои вѫтрѣ въ самитѣ насъ, и то не е нищо друго, освѣнъ прѣодоляване на всички лошевини, които ни обезсърчаватъ и прѣчатъ на нашето подигане. Майкитѣ сѫ, които вербуватъ членоветѣ на разнитѣ съсловия и срѣди. Казахъ вече: докато майката е още брѣменна, докато дѣтето е още въ утробата й, тя може да създаде онова, което иска; отъ нея зависи да създаде добри и лоши членове на обществото. Ако майката е зачнала и не гради съ козмична обичь, тя не може да създаде онова, що желае. Ако тя въ периода на брѣменность посѣщава балове, концерти и прѣкарва врѣмето си въ леки удоволствия, тя ще бѫде причина за създаване на типове като Юда, и послѣ тя сама ще се чуди кой е причината за извращение на дѣтето й. Майката е причината: тя не е създала условия за съграждане нѣщо добро. Ако дѣцата сѫ способни и благородни, то е защото майката е разбирала добрѣ козмичния законъ и е дала съ врѣме възможность на дѣтето си да го използува. Характерътъ и силата се прѣдаватъ отъ бащата, а умътъ отъ майката; честностьта се прѣдава отъ бащата, а справедливостьта — отъ майката. Само бащата може да направи сина или дъщеря си честни; само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Нѣкога се срѣщатъ дѣца честни и умни, но не справедливи и добри; въ такива случаи казвамъ, че единъ отъ двамата родители е сгрѣшилъ. Ако всичкитѣ четири качества се срѣщатъ въ нѣкое дѣте това показва, че майката и бащата сѫ работили съобразно козмичната обичь и сѫ вложили тѣзи качества въ дѣтето си. Козмичната обичь е отлична работница и каквото й се даде, такова изкарва, такава вълна изприда, и казва: „Това ми дадохте, това направихъ“. За пояснение на мисъльта си, ще направя едно сравнение съ слѣдния разказъ. При единъ богатъ търговецъ слугувалъ младъ човѣкъ, на име Стоянъ. Слугата работилъ честно, но едно — всичко, което изкарвалъ, 60 л. мѣсечно, раздавалъ на бѣдни. Господарьтъ му, като виждалъ какво върши слугата, постоянно му правѣлъ бѣлѣжки, да скѫта и за себе си нѣщо, защото ще дойдатъ старини и не ще има кой да се погрижи за него. Стоянъ прѣмълчавалъ на тѣзи бѣлѣжки или казвалъ: „Добъръ е Господь“. Единъ денъ, господарьтъ заспалъ дълбоко и вижда много живъ сънъ: разхожда се изъ красива мѣстность и всрѣдъ разкошната природа забѣлѣзва чудесна вила; запитва нѣкои отъ присѫтствуващитѣ тамъ: „Чия е тая вила?“ — „На твоя слуга“, му отговарятъ. „Ами той е бѣденъ, отъ гдѣ взе толкова пари, да си купи такава хубава вила?“ — „Той е бѣденъ, наистина, но каквото изкара на земята, всичко изпраща тукъ и съ него е съградилъ тази хубава вила“. Като се разхождалъ по-нататъкъ, господарьтъ и миналъ къмъ по-сухи, пустинни мѣста, вижда една малка, бѣдна колибка, и пакъ запитва: „Чия е тази колибка?“ — „Тази е твоята, защото нищо не си помогналъ на нуждающитѣ се“, му отговарятъ. Този разказъ е вѣренъ въ това отношение, че, колкото и каквото майката даде въ този свѣтъ на дѣцата си, толкова и ще вземе, и ще си съгради въ разумния свѣтъ или хубава вила или малка колибка. Ако тя е щедра въ своята обичь къмъ дѣтето си, ще има палатъ. Подъ палатъ, азъ разбирамъ човѣшкия характеръ. Ако внесемъ въ съврѣменния животъ този новъ законъ, много нещастия ще изчезнатъ. Ще завърша бесѣдата си съ още единъ примѣръ, за да изтъкна отъ какво имаме нужда. Въ турско врѣме, при единъ майсторъ грънчарь се учелъ младъ българинъ; училъ той грънчарството много години и като помислилъ, че ще може самостойно да работи, казалъ на господаря си, че иска да се отдѣли отъ него. Господарьтъ му се съгласилъ, и той се отдѣлилъ. Българинътъ започва работа, прави грънци, суши ги на слънце и ги поставя най-послѣ въ пещь; но щомъ ги изважда изъ пещьта, тѣ се пукатъ. Работилъ така извѣстно врѣме и се отчаялъ, защото всичкитѣ му грънци се пукали. Отива пакъ при господаря си и му се оплаква: „Не знамъ каква е моята работа, грънцитѣ ми се пукатъ, щомъ ги извадя изъ пещьта.“ Майсторътъ му рекълъ: „Ще ти кажа изкуството, но ще работишъ при мене още три години“. Младиятъ човѣкъ се съгласилъ, но слѣдѣлъ какво прави господарьтъ му, и видѣлъ, че, когато вадялъ гърнетата изъ пещьта, духвалъ въ всѣко: „Ху!“. Слугата тогава си рекълъ: „Е, за едно „ху“ азъ трѣбваше да работя още цѣли три години!“. Всички сте турени въ пещъ и ако ви извади отъ нея майсторъ, никаква поврѣда с васъ нѣма да стане, но ако ви извади новакъ, вашето гърне ще се пукне. Гърнето, това сте вие; пещьта прѣдставлява мѫчнотиитѣ въ свѣта; майсторътъ, учительтъ, това е вашиятъ духъ; Стоянъ или Иванъ, това е вашата душа, която се учи да гради. Следователно, ако не научите вашата душа да духа, да свива юмрука си, нищо нѣма да излѣзе. Да свиете юмрука си, това значи да дадете възможность на вашата воля да дѣйствува по всички правила на закона. Всѣки отъ васъ да застане прѣдъ пещьта и да каже на майстора: „Моля ти се, духни“. Духането е обичь. Ако се внесе козмичната обичь въ васъ, вашиятъ духъ ще прѣобрази тѣлото ви. Тогава ще бѫдете достойни членове на новата култура, на новата раса. Бихъ желалъ всички ви да поздравя съ тази нова култура, като нейни членове, да й служите съ радость — да бѫдете носители и работници на козмичната обичь. Само така единъ народъ ще може да завърши добрѣ своята мисия; само така България ще може да се подигне като народъ и държава. Бѫдете увѣрени, че ако възприемете козмичната обичь, всичко ще се разрѣши въ ваша полза; съ България нѣма да стане нищо лошо, промѣнитѣ ще станатъ безъ катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има прѣливане на енергия отъ нечистото гърне въ друго чисто, и ние, като хора на новата култура, ще заживѣемъ безъ умраза, безъ злоба. Обичьта и любовьта нека бѫдатъ двѣтѣ пѫтеводни звѣзди, които да направляватъ нашия животъ на земята. (Публична бесѣда, държана на 24 августъ 1919 г., недѣля, въ Модерния театъръ въ гр. Търново, по случай срѣщата на ученицитѣ отъ Бѣлото братство).
×
×
  • Създай нов...