Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Веса Козарева'.

Открити 3 резултата

  1. 214. ПАЗАЧ НА ЛАГЕРА Било края на месец юли, когато Учителят, с една значителна група от 20-30 души пристигнали на седемтях рилски езера, но тъй като било късно и нямало време за устройване на лагера, а освен това времето било хубаво и спокойно, можело да се спи на открито. Събрали братята дърва, запалили огън и нощували край огъня. Вечерта преди лягане Учителят се обадил на една сестра, като й казал: „Сестра, тая вечер, рекох, вие ще сте дежурна, ще будувате." - „Добре, Учителю", казала тя. Било късно през нощта. Всички спели дълбок сън след дългия и уморителен път. По едно време дежурната сестра забелязала, че от дълбочините на езерото постепенно се издига и оформява една женска светла фигура, вероятно нимфа, която тръгнала по повърхността на езерото към спящите, които били на самия край на езерото. Дежурната се уплашила и извикала: „Айй, Учителю!" - „Не бой се", казал Учителят. „Аз съм буден." Бялата фигура се върнала и изчезнала, както се била явила. Сутринта Учителят казал на сестрата: „Това го направих заради теб, за да видиш." Разказала Веса Козарева на Ал. Петров.
  2. 175. ЗАЩО ОТИДОХ В МЪРЧАЕВО Това беше към края на юни 1963 година, когато събитията на моя живот се развиха така, че новата улица минаваше през жилището ми и аз трябваше да напусна Изгрева, но къде да отида? В този тежък момент една нощ аз се обърнах към Учителя и го попитах какво да правя. Каза ми се да отида в Светляево[1] (Мърчаево). - „Добре, Учителю, щом вие ме пращате, ще отида, но нека сестра Радка дойде да ме покани лично, иначе не ми е удобно." Същата нощ сестра Радка от Мърчаево сънува Учителя, който й казал: „Рекох, приберете сестра Веска от Изгрева." Следният ден бе петък и ето сестра Радка пристигна при мене на Изгрева и ми каза думите, които Учителят във време на сън й е казал. Зарадвах се и почнах да си прибирам багажа, окриляна от една вътрешна радост, породена от бащинската грижа, която Учителят проявяваше за всеки брат и сестра, когато те биваха в утеснение. Това беше в петък, а в неделя дойдоха приятелите от Мърчаево с два камиона и ми натовариха всичката покъщина и горивото. От този ден вече изминаха цели две години, през които ние със сестра Радка и семейството й си живеем като същински родни сестри. А докога ще бъда тук, докато Учителят каже и където той ме прати. Тази година към края на пролетта Учителят пак ми се обади и ми каза да се стягам за Попово - моето родно място. Казах му: „Учителю, тука климатът е много хубав, нека остана още няколко месеца, за да използвам лятото при хубав планински климат и чист въздух." Учителят ми разреши и аз ще остана тук до края на август и ще се прибера към нашия край, защото и годините напредват. В Попово имам брат и сестра, ще се прибера при тях. Бог мисли за всички. Той и за мен ще промисли. Разказала: Веса Козарева. ------------------------------- [1] Така го е нарекъл Учителят /бел. на кор./
  3. 174. МОСТ МЕЖДУ ДВА СВЯТА През есента на 1944 година Учителят току-що се бе завърнал от Мърчаево. Една привечер метях братския салон, Учителят слезе отгоре, влезе в салона и ме попита: „Кой е този, който минава? Колю ли е?" - „Не, не е Колю, Учителю. /Като помислих, че Учителят го е припознал за Колю Каишев./ Брат Антов е, Учителю", казах аз, - „Да, Колю, Колю, повикайте го." Повиках го и той дойде при Учителя. Тогава аз поисках да се отдалеча, за да не слушам разговора им, но Учителят, като забеляза това, ми каза: „Рекох, вие може да останете." След това Учителят се обърна към Антов с думите: Тебе те определям да бъдеш мост между партията и Братството. Тази е твоята задача." Това е, което чух от устата на Учителя. А на мене каза да бъда с него, ето защо аз взех да ходя у тях на беседа. Това продължи известно време, докато веднъж аз се обадих да припомня как е било в Школата при Учителя, но той така ме изруга, като ме направи на нищо и аз от този ден не стъпих вече на неговото събрание. Такава бе развръзката ми с Антов. Разказала: Веса Козарева.
×