Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Видяхме го ние'.

Открити 2 резултата

  1. 7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение Видяхме го ние и в трите свята - навсякъде един и същ. Видяхме Го планински връх - гигант могъщ, опрян на Бога - канарата, опора здрава на земята. И грееше от светлината и с блясъка на дреха чиста. А погледът Му беше благ, лъчист. Видяхме Го как изправен посреща страшни урагани, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят. Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик. Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист. Със свежите си струи душите ни поеше и с нов живот Той всякое сърце изпълваше. Затуй и старец, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри. А Той ги гледаше усмихнат, благ и за всички беше Учител и баща, и вяра, и надежда, и близък, и далечен, и води ни по пътя вечен, безкраен,светъл, нов на Мъдрост, Истина, Любов. Видяхме Го - Могъщ, Любим, като Баща и благ, и строг. Видяхме Го - Той извор чист, обилен и богат, с живителни струи Той къпеше душите ни лъч светъл в непрогледен мрак. Но ето че ръка злосторна намери се и хвърли камък да спре свещените струи. Човече, водата що извира от земните недра, с човешката си сила ти можеш ли я спря? А вятърът, що вее и слънцето, що грее, ти можеш ли ги спря? Тогава как посмя с злосторната ръка ти камък да запратиш към бистрите води? Но да ги затулиш, човече, не успя - че буйната вода по-мощно се разля нататък в равнината и плодните градини, ниви и поля, дари ги с благослов - Божествена Любов. А изяви се Той и в най-великия от всички светове - света на мисълта и като сеятел светъл семена безброй разсея по земята - в душите ни и в сърцата великото и мощно Слово на правда, истина, любов, на мъдрост и на живота нов. И с грижа нежна всяко семе отблизо Той следеше и благослови ги, възрасти ги с обилен сладък плод. Видяхме го и благодарим, че изяви се Той - един и същ, и чужд, и свой, и вливаше ни подтик смел за подвиг вдъхновен да ходим в пътя Му свещен. Видяхме Го в Светлина Неземна озарен. Видяхме Го Сам светещ, чист в блясък от лъчи - видяхме Го и Той за нас тогаз и в Вечността е Път и Истина, и Живот. Замислено от мен, но не говорено, поради особените условия, при които се намираше тогава братството - през 1958 година. София - Изгрев. Паша Теодорова.
  2. Ани

    6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

    6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Видяхме го ние в трите свята - и в трите свята един и същ. Видяхме го висок планински връх, „гигант" наречен. Опрял се здраво в канарата на Живия Господ. Видяхме го огрян винаги от ранните лъчи на светлината. С дреха чиста, снежнобяла - без никакво петно отвътре и отвън. Видяхме как бури и урагани, ветрове и световни стихии нападаха го безмилостно отвред, дано гръбнака му огънат, дано стъпките му отклонят, дано основите му изцяло разрушат. Но усилията им излязоха безплодни. Остана той изправен, мъжествен и безстрашен; стъпката му твърда, крепка, с посока напред и все напред. И калта световна го не засегна. Погледът му сочеше нагоре към светлия простор, към истината и свободата. А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот. Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец. И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се." Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода. Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота. Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса спокоен, равномерен, като стрелката на Божието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка, скъпо ще платиш. Горко на тебе, малки човече, ако посегнеш на живота на твоя брат, завинаги ще нарушиш хармонията на твоя живот. Чух пулса - в него чух и своя малък пулс, в него чух пулса на всяко дихание, от най-малкото до най-голямото. Чух пулса - пулсът на Всемира, който всякога ще чувствувам. Чий бе този пулс? - Пулсът на Големия брат на човечеството, пулсът на Космическия човек, пулсът на Великия Учител. Видяхме го ние в Божествения свят - светящият човек, Сеятелят на Великото Слово Божие, Сеятелят на безсмъртното семе, свободно от плевели, които задушават, и от червеи, които всичко пояждат. Дойде той на земята и ни въведе в път чист, светъл, възвишен, в пътя на ученика, в пътя на любовта, светлината, мира и радостта. Видяхме ние Любовта в нейната пълнота, красота и чистота. Познахме Истината, онази Истина, която разкъсва и най-дебелата завеса на тъмнината, за да ни покаже живот без противоречия и ограничения. Разбрахме мира като вътрешна и външна проява на човека. Няма външен мир без вътрешен; само така човек се домогва до дълбоко вътрешно спокойствие, до детско безгрижие. Свързахме се с радостта, като условие за растене. Без радостта нито пъпката става цвят, нито цветът може да завърже плод. Видяхме Учителя в трите свята - и в трите свята все Един и същ. 27 декември 1958 г., Изгрев Замислено по случай 14 години от заминаването на Учителя, но не изнесено, поради особените условия, в които се намира Братството.
×