Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Време'.

Открити 4 резултата

  1. 264. В природата всичко е уредено и става на своето време "Когато гърми, лошите духове бягат и се крият в земята. Ако те е страх, изкусителите в теб се страхуват. Сега трябва да говорят хората ханаански език-той е иносказателен, образен. Вместо да кажеш "Моля", късо и заповедно, кажи: "Бъдете тъй добри, да ми направите една услуга". Ако някой не те обича, кажи: "Тази година дървото не роди плодове, но догодина ще има." Той е безобиден език. Ако някой говори лошо за тебе, кажи: "Как не те мързи да говориш!" Или ако има много живот: "В твоя двор има много щедри дървета, потоци." Меките хора са от страх меки, затова ги блъскат и унижават. Умният последен трябва да остава, за да не го блъскат. В природата всичко е уредено и става на своето време, но човек забавя работите с неестествения си живот. До е материален тон - земен. Ре е въздушен тон. Ми е воден тон. Фа е воден тон. Сол е светлинен тон. Ла е тон на живота. Си е опитване на нещата. Искаш да премахнеш някоя мъчнотия, от До, има напрежение, ще се повдигнеш, в Ре има посока, искаш да тръгнеш. Ми е гъвкавостта, начини да се проявиш. Инволюционен тон е, пътища, да се избавиш от мъчнотиите. Фа е скривалище. Сол - изминал се половината път, облечен си и никой не те познава. Ла - станал си виден търговец, общественик, проявяваш се. Си - четеш морал на хората - как се яде. Сърцето, чувствата са andante, а умът е allegro. Жената все иска да обожествява мъжа, а на себе си не може да помогне. Адам изхарчи всичкото си богатство да възпитава Ева и още не я е възпитал. Тя мисли, че като яде плода, като Бога ще стане. Жената не може да обича мъжа на земята, а в астралния свят."
  2. 4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано. Силно се интересувах от всичко, което се откри пред мене и разшири моя мироглед. Казвах си: Поех пътя, самоопределих се и вървя с устрем. Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал в провинцията и вече октомври свършваше, той не беше се върнал в София. Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот. Но това са кълнове, които не изсъхват. Те спокойно очакват времето да дойде, благословената ръка да ги полее и възрасти. Важно е, мислих си: Нали се самоопределих? Днес обаче си казвам: Колко съм била наивна! Самоопределянето не е еднократен процес! Докато е жив, човек все се определя в едно или в друго отношение. Пътят, който съм поела, не е гладък, нито еднообразен. Това именно е красиво и привлекателно: срещах на пътя си реки дълбоки и плитки; срещах гори гъсти и мъчно проходими; срещах планини стръмни с високи, едва достижими върхове, но всичко това трябва да се мине, да се преодолее, няма връщане назад. Този път изисква превъзмогване и многократно самоопределяне, какъвто е самият процес. Как иначе бих си създала убеждение? Убеждение, което не е минало през ума, сърцето, волята и живота на човека, не е убеждение, не е никаква идея; идея, която не е минала през жертви, не е идея. Тя ще пламне, но скоро ще изгасне. Ще жертвуваш своето, себе си, но не чуждото. Ще пламнеш от идеята, която те е обхванала, без да гаснеш. Пламъкът ти ще се увеличава, ще светиш на себе си и на околните, докато сам се превърнеш в светлина, която осветява и твоя път, и пътя на друмниците. Така си мислех аз, но не мислех само, а гледах и виждах. Срещнах и видях човек с жива, безсмъртна идея, пътеводител на всяка човешка душа. Видях човек с убеждение - убеждение канара, което никаква буря или ураган, никаква стихия не е в състояние да разклати. Видях човека, верен, истински служител на Великото голямо и великото малко. Красив път! Че бил този път дълъг, тесен, стръмен - нищо от това, красив е той. Едва стъпих на този път, поех по него. Дето е красотата, там е Истината. За Истината времето не важи - определи се към нея и върви напред! Така си казах и се самоопределих. С нетърпение очаквам връщането на Учителя от провинцията да питам по много въпроси. 12 ноември 1964 г.
  3. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ (Из „Сигнали") Георг Нордман Една епоха със сподавено сърце! Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм. Освен грубо чувствените ерупции, които имат не особено висш произход, всяко друго проявление на сърцето, той счита за такъв отживял романтизъм. Нещо повече. Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото съзнателно бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци. Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради! И колко са чужди един на друг тия хора под „общ покрив". Каква бездна от ледено-студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и петия етаж и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци. В живота на мравките има нещо неуловимо и изумително велико. То е онова спояващо единство в живота на обществената им организация, която със светкавична бързина преминава през целия мравуняк и вдига всички срещу опасността. Човешките общежития са лишени и от тоя усет, защото ако у животните той е нещо като инстинкт, или една колективна душа, при хората би трябвало да бъде любов. Улицата е море от черни, движещи се същества, връзката между които постоянно отпада, като се заменя с една враждебна отчужденост. И тъкмо днес, когато светът е ужасно зажаднял и изсушен от липсата на тая сърдечна влага, хората бягат един от друг, защото всеки бърза. „Много съм зает" – това е най-популярната фраза в наши дни. Всеки гони нещо или някого. Не му стига времето. Обхванат от страшната стихия на скоростта, всеки гледа да свърши много на брой, макар и повърхностно започнати неща. Не е рядкост сега да срещнете писатели, които фабрикуват романи с много листа, трупат хартиен материал, кух откъм идеи, ненаситен с живата кръв на нещо премислено и преживяно. Те бързат, защото си мислят, че по числото на написаните страници ще се премери дарованието им. Няма вече написани неща, които имат значение на сентенции от човешката мъдрост и страдание. Има само пробягващи мигове, краткотрайна ярост, която лесно се утолява с шума на няколко по-едри банкноти. Животът е разкъсан на часове, минути и секунди. Тия сиви и студени късчета от времето са маркирани с етикетчета. Всяко от тях е предназначено за нещо и пропущането му е причина за гняв, нерви и ужас. Колцина са днес хората, които се залавят за някое спокойно и голямо дело, за осъществяването на което се иска потъване в тишината на дълбок размисъл? На пръсти се броят такива, които могат да отделят пет, десет или двадесет години за едно дело. Такива като че не са от нашето време! Днес човек трудно може да се заседи на едно место. Ревът на фабричните свирки ще го сепне, клаксонът на автомобила ще го убоде, бръмченето на мотора и писъкът на радиото ще го прогонят на улицата, където хиляди гласове ще му шепнат: бързай, бързай! Някога се случва да сложим уморената си глава с някакво малко доволство и блещукаща радост. Ние не можем да си дадем сметка как ни посетиха тия редки и скъпи приятели, но когато се размислим добре, в лабиринта на нашето аз откриваме причината. През деня нас ни е облъхнала простата и трогателна сърдечност на някое същество, което живее без установени планове, без катадневни принципи и излъчва от себе си простата и велика правда на живота, заедно с чистите непритворни трепети на едно ценно човешко сърце. Споменът за тия две простодушни зеници са като едно далечно приветствие, долитнало от сърцето на всемира. Вечността сякаш ни е поздравила през тия човешки очи и ние сме обнадеждени и щастливи. В нашия разум няма място за това, но в подсъзнанието ни – тоя лабиринт от набрани горчивини, мрачни сенки, бисери и чист звезден трепет, нещо се е отзовало и раздвижило забравените струни. От наблюденията на нашата действителност ние долавяме явните признаци, че времето, през което живеем, е граница на два важни и съществени етапа в развитието: единият под знака на личното търсене във всички области на човешката деятелност, а другият – към интуитивизъм, колективност и синтетичност. В някои много високи върхове на нашата съвременна култура се забелязва сменяването на механичното светогледане с едно ново усещане за света, което можем да наречем нещо като неопантеизъм. Биомеханистичното гледище се заменя с едно неовиталистично, което представя природата и извършващите се в нея процеси като продукт на една скрита космична интелигентност. Днешният голям световен конфликт, който се разстила като съдба над човечеството, ще разоре по-дълбоко браздите на световната душа и в тоя рохкав чернозем, напоен със сълзите на милиони човеци, лесно ще покълне семето на една нова философия, която не ще стои занемяла в големите и прашни томове, а ще затрепти като пееща струна във всички човешки сърца. Тогава, като из под земята, ще се пробудят ония народи, които най-много са чакали и най-силно копнели със своите събудени сърца.
  4. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Днешното време Събитията които стават в Европа и в Азия и навсякъде, противоречията, които днес бушуват в всички области на живота, конвулсиите в всички континенти ни навяват следните мисли: Днешното разбиране на живота е механично. Този процес на механизирането на живота е почнал отдавна, от хиляди години. И това не е случайно. Това е една фаза, през която минава човечеството. При механичното разбиране на живота човек е наклонен да мисли, че с външни мерки, с измтаняването на формите ще може да се създаде нещо ново, нещо трайно. Това заблуждение се дължи на обстоятелството, че се пренебрегва вътрешната страна на въпроса. Могат да се сключват договори, могат да се свикват разни международни конференции. Те може да са хубави начинания, те могат да имат добри подбуди, но всичко това не е достатъчно. Нужно е преди всичко едно ново разбиране на живота! Нужни са хора с едно ново съзнание! Сегашното положение е плод на съвременните възгледи върху живота. Само новите идеи, които днес проникват навсякъде, могат да дадат условия за една хармонична култура на мир, на едно сближение и побратимяване на народите. При това ново разбиране на живота всички народи ще се смятат като едно голямо семейство. И съперничеството помежду им ще се замести с взаимно помагане, при което по-големите народи ще се смятат като по-големи братя, а по-малките като по-малки братя. И по-силните, по-големите и по-напредналите от тях ще помагат на по-слабите. Една градина можеш да чистиш от плевелите, но ако оставиш корените им, те отново ще поникнат, и може би още по-буйно. Трябва едно коренно преобразяване на човека чрез новите идеи! И тия последните имат тая магическа сила в себе си да преобразяват душите, защото те засягат дълбоките сили на човешкото естество. Само хора с ново съзнание могат да изградят една култура на всеобщ мир, на радост и творчество. За новооткрития "богомилски" апокриф Д-р FАл. Поповски печата във в-к. "Мир", от 29.IV. т.г. в превод един апокриф на поп Богомил. Апокрифът е открит в 1911-1912 година от сърбина Костич. Христо Въргов печата статия в същия в. "Миръ" от 25. юни т.г., в която разглежда критически казания апокриф и идва до заключението, че той не е от богомилски произход, Между другото Въргов казва: "Всички автори, които изследват богомилството, приписват на Богомила апокрифи, които нямат нищо еретично в себе си. Учените дълго време считаха "Словото на кръстното дърво" богомилско, защото носи името на Богомила. Но яви се проф. Соколов (руски учен), вгледа се основно в апокрифа и каза, че в него няма нищо еретично. в тоя апокриф се прославят: тайнства, обреди, кръста, църковна йерархия и пр. всичко, което богомилите отричали. Учените се сепнаха". И тъй, апокрифът, открит от Костич в Москва, не е богомилски. Въргов допуща тоя апокриф да е писан от Богомила, преди да е станал богомил или пък апокрифът да е бил с богомилско съдържание първоначално и после да е бил преправен. И в книгата "Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството" се изтъква, че много апокрифи и легенди, приписвани на богомилите, нямат никакъв богомилски произход. Франциск Асизки и богомилството Богомилите в Италия се наричали с разни имена: катари, патарени и пр. Катарите в северна Италия имали влияние върху Франциск Асизки, видният италиански мистик (1182-1226). Ние пак виждаме тук, как богомилството, разпространено на запад, дава тласък на идейния живот и много движения и течения, които допринасят за събуждането на новия дух в Западна Европа, имат пряка или косвена връзка с богомилството. Мислителните вълни Проф. Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни. Тия негови опити се потвърдиха после от много учени. Чикагският психолог Якобсон съобщи, че му се удало да регистрира тия електромагнитни лъчи на човешкия и животинския мозък. Той е установил между другото, че при по интензивна мислителна дейност и електрическото излъчване става по-интензивно и че в време на сън излъчването намалява и даже престава. По друг метод е дошъл до същото и проф. Ханс Бергер от Иенския университет. В първите си опити той си е служил с лица, чиито черепи били счупени, но после правил опити с лица със здрави черепи. Остава още неизследвано от тия изследователи, доколко от тия криви линии, получени с апаратите, може да се съди за вида и за съдържанието на мисълта. Величието на малкото Запитвали ли сте се някой път, колко молекули съдържа един кубически сантиметър въздух? Може да се изброят толкова много, че за да се означат, би трябвало да се образува едно число от три групи по 19 нули. Това ни кара да мислим, че тия молекули по обем са много малки, обаче, още по-малки се явяват атомите, които ги образуват. Например, атомът на водорода може да бъде представен от една сфера, която да има радиус равен на една десетмилионна част от милиметра. С други думи, би трябвало да съединим един до друг 10 милиона атома, за да получим една редица, дълга един милиметър. Ако наредим в редица атоми, съдържащи се в един грам водород, би се получила една линия, дълга 60 милиарда километра, т.е. равна на 400 пъти разстоянието между земята и слънцето. Но ако искаме да си представим по-добре, каква малка частица от тялото е атомът, то нека си въобразим един свят, в който размерите на съществата да бодат един милион пъти по-големи от сегашните. Нашите подобни ще бъдат страшни великани, чийто ръст ще бъде 5000 пъти по-висок от Айфеловата кула (300 метра), или по-добре, те ще стигнат височината на една планина, която ще бъде 170 пъти по-висока от най високите върхове на Хималаите. Една пчела, увеличена в същите размери, ще бъде няколко десетки хиляди метра. Един микроб ще бъде едно страшно животно с диаметър един метър; докато един атом при такова голямо увеличение ще достига едва една шеста част от милиметра. Из в. "Мир". Френологична карта, със символични изображения на разните склонности и способности и тяхното месторазположение в човешката глава – от Р. Н. Фаулър. Картата е придружена с "Ръководство за френологични изследвания" от Ив. А. Изворски. София, 1938. година. Цена на картата заедно с ръководството 50 лева. За абонатите на "Житно Зърно" 40 лева. Доставя се от Иван Антонов, ул. "Опълченска" № 64, София. Тая карта е един ценен принос към нашата книжнина. Изображенията са много сполучливи, цветни, художествено изпълнени. Понеже в страниците на нашето списание често сме печатали статии из областта на френологията, то читателите ни ще могат да използуват тая карта за справки. Препоръчваме я на читателите си. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ Физиогномични портрети от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу З0 лева. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ от. А. ОСБОРН – ЙИВС срещу 20 лева. Печатница "3АДРУГА", ул. Врабча 1 – София
×