Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Второто рилско езеро'.

Открити 6 резултата

  1. Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015 Архивна единица СИЛАТА НА ЛЮБОВЬТА (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Езикът на любовта „Ако говоря с человечески и ангелски езици" (1. Послание към Коринтяните 13:1) „Ако говоря". Външната страна на човека представя човешкия говор. Външната страна на ангелите представя ангелския говор. Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи, да няма посока в живота си. „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка". Дрънкането подразбира отсъствие на разумност. Който върши неразумни неща, той всякога дрънка. Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не дигат. Всяко нещо, лишено от смисъл, дига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма. „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм". (– 2 ст.). Вярата е за хората, а знанието – за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или като някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото голям да е параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. И човек е подобен на параход. Докато има големи идеи, той цепи водите, плаши малките същества, но спре ли на едно място, всичко се свършва с него – бракуват го. „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам. (– 3 ст.). Какво се ползува човек, ако раздаде всичкото си богатство, или всичкото си знание на хората без любов? Нито той печели, нито ония, на които е дал нещо. Какво се ползува сиромахът, който е получил старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха от богатия, в края на краищата той ще умре. Докато умира, т. е. докато не е влязъл в областта на безсмъртието, човек всякога дрънка, всякога живее в преходните неща. Ако един ден е щастлив, на другия ден ще бъде нещастен; ако един ден е здрав, на другия ден ще бъде болен; ако един ден е учен, на другия ден ще бъде невежа; ако един ден се чувствува млад, на другия ден ще бъде стар. Страшно е положението на стария човек, или на онзи, който преждевременно е остарял. Като остарее, човек не вижда и не чува добре и се занимава с минали работи. Той разправя за своето детинство, за своите родители и роднини, за своите другари. За него няма нищо ново. При това положение той очаква да се подмлади по някакъв начин. Човек не може да се подмлади, ако любовта не го посети. Любовта подмладява човека. Тя го прави безсмъртен. Тя внася в него всички възможности за постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Без любов той само премества нещата. Ако е художник, той цапа върху платното, но не рисува. Истински художник е този, който има любов в себе си. Истински скулптор е този, който има любов в себе си. Няма ли любов, той само мачка калта, без да я вае. Като не разбират закона на любовта, хората се разочароват едни от други, казват, че светът е лош, че хората са лоши. Лошавината на хората е външната им страна. Лошавината е калта на живота, но тя още не представя истинския живот. И водата, колкото да е ценна, каля улиците, къщите, хората, но това не е единственото й свойство. Без да искат, хората се калят едни други, но това не е единственото им качество. Има думи, които калят, но има думи, които чистят. Ако човек говори с любов, думите му всякога чистят. „Любовта дълготърпи". (–4 ст.).–Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Да бъде човек търпелив, това значи, да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. Засяга ли се от външните условия на живота и на природата, той е вътре в тях. Засяга ли се от страданията, от смъртта, човек е вътре в тях. За да не го засягат , той трябва да излезе вън от тях. Бог е поставил човека в живота, а не в смъртта. Той е поставил човека в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо, а не вътрешно. Който не може да търпи, той е в нетърпението. За да търпи, той трябва да излезе от нетърпението и да влезе в търпението – едно от великите качества на Бога. „Любовта е благосклонна". (– 4ст.). – За да бъде благосклонен, човек не трябва да прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. И богатият, и сиромахът са излезли от Бога. И ученият, и невежият са излезли от Бога. Разликата между тия хора се заключава в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият – в нетърпението. Ако влязат в търпението, и невежият, и сиромахът ще придобият качествата на първите двама. И теб ще станат благосклонни. За да бъде благосклонен, човек не трябва да се поставя при условия, които да го лишават от съществените му нужди. Трябва ли той сам да се лиши от въздух, от вода, от светлина и от храна? Като не лишава себе си той не трябва да лишава и ближните си. Щом задоволи себе си, щом задоволи ближните си, той непременно ще бъде благосклонен. „Любовта не завижда". (– 4 ст.) –Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Той може да влезе между двама души, които се обичат, и да развали отношенията им. Да завижда човек, това значи, да живее в сиромашия. Само сиромахът завижда. За да не завижда. човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Трябва ли майката, на която децата не са богато облечени, да завижда на богатите деца, които са облечени в скъпи дрехи? Коя е причината, че децата на сиромасите са облъчени бедно, а тия на богатите хора са облечени в скъпи, в разкошни дрехи? Коя е причината, че едни дървета се развиват буйно, всякога са зелени, а други не виреят добре? Дървета, които са изложени на слънце, на добри условия, всякога са зелени и се развиват добре. Тия, които не са изложени на слънце, всякога са осъдени на смърт. Те едва креят. Следователно, всеки човек, който не е добре облечен, той не е изложен на лъчите на Божественото слънце. Между Бога и неговата душа е застанал някой, който го засенчва. Аз взимам думата „обличане" в широк смисъл, физически и духовно облечен. И тъй, когато мъчнотиите и страданията идат в живота ви, това показва, че между вас и Бога е влязъл друг човек. Щом този човек ви засенчва, т. е. щом препятствува на Божествените лъчи да ви огряват, качете се веднага на едно стъпало по-горе. Опита ли се и тук да ви препятствува, качете се на още по-горно стъпало. Който ви обича, той никога няма да ви препятствува да се греете на лъчите на Божественото слънце. Той ще застане настрана, а не точно на пътя на тия лъчи. Като се страхуват от лошите хора, да не им отнемат лъчите на Божественото слънце, мнозина, особено религиозните, се стремят да работят, с цел да заемат место отдясно или отляво на Бога. Те не знаят, че тия места са точно определени. Хората могат да седят само от лявата страна на Господа. Дясната страна е определена за ангелите. Да седи човек от лявата страна на Господа, това значи да бъде поставен на изпитания и страдания. Тъй щото, бори ли се за лявата страна на Господа, човек трябва да е готов за страдания и изпитания. Като не може да понася страданията, човек иска да замине за другия свят. Другият свят е свят на страдания. Като страда, човек не подозира, че е влязъл вече в другия свят. Ето защо, като страда, човек не трябва да желае да замине за другия свят, но да желае да влезе в света на радостите, дето ангелите живеят. Скърбите и страданията са човешкият свят, а радостите – ангелският. Когато страда, човек е в ада, в човешкия свят. Когато се радва, той е в рая, между ангелите. Небето е място, дето ангелите живеят; адът е място, дето хората живеят. Какво представя адът за човека? Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго, освен състояния на ада. Често срещате млади моми, добре облечени, но достатъчно е да се приближите към тях, за да опитате лошия им характер. Отвън те са приятни, красиви, но вътре са грозни. Няма нищо скрито–покрито в живота. Вътрешното лесно излиза навън. Достатъчно е човек да проговори, да даде израз на своите мисли и чувства, за да видите, какво представя той. „Знание ли е, ще изчезне". – Значи, всяко знание, придобито и приложено без любов, ще изчезне, не може да устои. Такова знание е временно, а всичко временно, преходно е осъдено на смърт. Истинското знание, обаче, ще отиде заедно с човека. То е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа. „Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо." – С други думи казано: откак започнах да мисля, напуснах временното. „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах". (– 11 ст.) Това не значи, че детинското, или младенческото състояние е лошо нещо. Младенчество и възмъжалост са възрасти, през които човек неизбежно трябва да мине. Лошото е пълнеж, от който човек трябва да се освободи. Не прави ли усилия да се освободи от злото в себе си, той ще се задуши. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която е налял в чашата си, той пръв ще я изпие. Колкото повече се занимавате със злото в себе си или в ближните си, толкова повече го привличате и му давате първо място. Минавайте и заминавайте край злото без да го виждате, без да се разправяте с него. Спирайте вниманието си върху доброто в човека. Във всеки човек живеят едновременно две същества: едното е добро, другото е лошо. Каквото да правите, никога няма да се освободите от лошото. Тази е причината, поради която човек понякога е недоволен от живота, от условията, в които се намира. Лошото същество в човека го прави недоволен. Доброто същество го прави доволен и щастлив. Обаче, колкото доволството е притежание на човека, толкова и недоволството; колкото радостта е негова собственост, толкова и скръбта. Човек стои вън от доволството и недоволството, вън от радостта и скръбта. Той само наблюдава, опитва нещата и се учи от тях. Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за любовта. Всичко друго, през което минава – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство, са стадии, през които той трябва да мине, да се приготви за великия момент в живота си – придобиване на любовта. Казано е, че любовта не завижда, не ревнува. Ако ревнува, човек не е дал място на любовта в себе си. Ревността препятствува на човека да върви напред, да се развива правилно. Каквото добро и красиво да види, ревнивият го пожелава за себе си. Ако срещне някой силен, здрав кон, той пожелава да има същите качества. Той не знае, че ако бъде здрав, силен като кон, ще го товарят много. Какво ще придобие от големия товар, който му дават да носи? Как се отнася господарят със своя кон? Като натовари добре коня си, господарят го шиба с камшика си и му казва: Хайде, върви напред, без да се обръщаш. Защо си останал толкова назад в развитието си? За да излезеш от сегашното си положение, ти трябва да носиш голям товар, да служиш на по-големите си братя. Който не разбира този език, той казва: Горкият кон, господарят му го преби. Какво ще кажете тогава за скулптора, който удря камъните със своя чук? На място ли са тези удари? Той избира един камък и започва да го удря, да кърти от него ония парчета, които не са нужни. Той има пред вид да извае от него нещо, да му даде красива форма. Каквото представят ударите на скулптора върху камъка, такова нещо са страданията за човека. Когато човек страда, Провидението удря с чука си върху него, да се откъртят всички непотребни неща. При всяко страдание човек се освобождава от нещо, което го мъчи. Кога се мъчи човек? Когато се раздвои в себе си. Ако братът и сестрата в един дом не се разбират, те се мъчат. При неразбирането си те търсят участието на баща си и на майка си, да им помогнат. Какво ще придобият, ако бащата, запример, отиде на страната на сина, а майката – на страната на дъщерята? Може да стане и обратното: бащата да отиде на страната на дъщерята, а майката – на страната на сина. И при това положение те няма да придобият нещо особено. Защо? Защото причината за неразбирането на брата и сестрата е в самите тях. Те са раздвоени в себе си. Казано е в Писанието: „Всеки дом, разделен против себе си, не може да устои". Като знаете това, пазете се да не се раздвоявате. Натъкнете ли се на някаква погрешка, не се раздвоявайте, не мислете, защо сте сгрешили, но изправете погрешката си. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. Изправянето на тия погрешки не търпи никакво отлагане. „Но най-голяма от тях е любовта". (–13 ст.). – Който има любов, той е в сила да премахне всички мъчнотии и страдания. Ако и вие имахте любов в себе си, лесно щяхте да се справите с дъжда, с гръмотевиците. Не можете ли да се справите, нямате любов в сърцето си. Любовта подразбира светли мисли и благородни чувства. Ако имате такива мисли и чувства в себе си, вие ще бъдете доволни от всичко, което ви се дава. Ядете ли, ще бъдете доволни от яденето. Спите ли, ще бъдете доволни от съня си. Правите ли добро, пак ще бъдете доволни. С други думи казано, когато човек мисли, чувствува или предприема нещо добро, слънцето на неговата душа трябва да грее така топло и светло, както грее физическото слънце през ясен майски ден. В това слънце човек трябва да вижда Божествената светлина, която носи условия за растене и развиване на човешката душа. Светлите мисли са лъчи от светлината на Божественото слънце, а добрите чувства – лъчи от топлината на Божественото слънце. Без лъчите на това слънце човек не може нито да мисли, нито да чувствува, нито да действа. Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по него. Те показват, че има нещо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вятърът. Той духа днес зад гърба ви, с което ви подканва да вървите напред, без да мислите за земята. Изобщо, небето е чисто, с приятен син цвят. Погледнете ли към него, вие изпитвате радост. Такова трябва да бъде небето на вашата душа. То трябва да бъде огряно от любовта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората, без да очаквате да ви обичат. Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала. Той може да е пред вас, но не е същият, когото сте очаквали. В миналото един от руските императори дал на един от министрите си следната задача: Искам да ми отговориш върху три въпроса, които ме интересуват. От известно време мисля върху три неща. Искам да отговориш на моите мисли. Министърът се видял в чудо, не знаял, какво да отговори на царя. Той срещнал един калугер, който се наел да реши задачата на министъра. За тази цел калугерът се облякъл в дрехите на министъра, и в този вид се явил пред царя. На първите две мисли на царя той могъл да отговори, но като дошъл до третата мисъл, съвсем се объркал. Най-после той отговорил и на третата му мисъл: Ти мислиш сега, че пред тебе седи твоят министър, но се лъжеш. Пред тебе седи един калугер, а не твоят министър. Следователно, за всеки даден случай човек трябва да знае, кой седи пред него: министърът на неговата държава, или някой калугер. Тогава човек ще знае определено, че ако един от министрите на дадена държава не може да разреши един от трите царски въпроси, толкова по-малко калугерът ще го разреши. „Любовта не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло". (– 5 ст.) Любовта разрешава всички мъчнотии и противоречия. Любовта осмисля знанието. Любовта дава цена на всичко. Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Дето Той присъствува, всичко се осмисля, всичко се обича. Влезе ли в областта на любовта, човек влиза в Божествения свят. Влезе ли в областта на знанието, той е между ангелите. Влезе ли в областта на вярата, той е между хората. Като се говори за любовта, мнозина се страхуват от нея. Защо? Защото те познават онази любов, която умъртвява човека. Те не знаят, че съществува любов, която оживява хората. Тази любов изключва всички противоречия и съмнения. Истинската любов подразбира ядене. Да обичаш човека, значи, да го изядеш. Не можеш ли да го изядеш, ти не го обичаш. Яденето е вътрешен процес. Следователно, да обичаш някого, това значи, да го приемеш в себе си такъв, какъвто е. Като влезе в тебе, ти ще му дадеш специално място и ще започнеш да го изучаваш. Същевременно ти ще се молиш. Ядене без молитва не е на място. Когато яде, човек трябва да се моли. Тури ли круша в устата си, той трябва да се моли. Като се моли, яденето ще укаже своето благотворно действие върху организма на човека. В прочетената глава от Посланието към Коринтяните се говори за качествата на любовта. Като четете тази глава, вие трябва да мислите само за любовта. По този начин вие ще дойдете до положение да не се смущавате от нищо. Кой какво прави, кой какво преживява, не се смущавайте: болният ще носи болестта си, сиромахът – сиромашията, страдащият – страданията и т. н. Каквото става във вашия живот, или в живота на ближните ви, всичко е за добро. Знайте, че Бог присъства навсякъде и във всичко: и в страданията, и в радостите. Няма страдание, в което Бог да не присъства. Няма радост, в която Бог да не присъства. За да види Бога и да Го познае, човек трябва да бъде доволен от всички условия в живота си, да не роптае. Недоволен ли е, той няма да се ползува от различните условия, в които се намира, и ще търси само радости. Обаче, радостите са едната страна на живота, в която човек расте и се развива едностранно. За да се развива правилно, човек трябва да се движи между полюсите на живота: радости и скърби, светлина и тъмнина, добро и зло. Съвременните хора говорят за любовта живеят в нея, без да я разбират. За да я разберат, те трябва да проникнат в любовта на човешкия, на ангелския и на Божествения свят. Като влязат в трите света на любовта, те ще познаят всички ония, които ги обичат. Засега хората познават само тия, които те обичат, но не и онези, които ги обичат. За да разберат любовта, те трябва да познаят и едните, и другите, и да мислят за тях. Запример, човек познава майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, но не познава ангелите, които го обичат, и не мисли за тях. Той не подозира, че всяка негова радост се дължи на присъствието на някой ангел в самия него. Замине ли ангелът, с него заедно и радостта си отива. Изгуби ли радостта си, човек започва да тъжи. И като скърби, и като се радва, Бог е в човека: в скръбта Той е скрит дълбоко в душата му; в радостта пък Той се изявява навън. Значи, като любов, Бог се проявява вавсякъде, но никога не говори за себе си. Това показва, че за Божията Любов не може да се говори. Тя трябва само да се проявява. Да проявиш любовта си, това значи, да отправиш своите мисли и чувства към великия Божествен свят. И тъй, стреми ли се към нов живот, човек трябва да мисли, да чувствува и да диша правилно. Като се моли, човек диша. Дишането пък подразбира прави мисли и прави чувства. Когато диша и издиша, човек трябва да поема и изпуша по малко въздух, но дълбоко. А като се моли, човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава. Той трябва да благодари за светлите и чисти мисли, за красивите и възвишени чувства, които му се изпращат. Той трябва да благодари, че е дошъл на земята, обиколен с добри родители и приятели; за слънцето, което грее; за водата и въздуха, които го обливат; за вятъра, дъжда и облаците, които го заобикалят. Облаците, които и вас обикалят, не са нищо друго, освен филтри, които пречистват човешките мисли и чувства. Като пречиствате мислите и чувствата си, вие ще се научите да живеете правилно. Като живеете правилно, вие няма да смущавате Божественото в себе си, т. е. Божия Дух, за Когото е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа в себе си!“ Дойде ли някаква лоша мисъл в главата ви, помолете я да си отиде, докато свършите работата си. Щом свършите работата си, нека пак дойде. През това време вие ще се справите с всичките си задължения и ще бъдете свободни да се разговаряте с нея. Постъпите ли по този начин, тя ще ви освободи. Ако ви нападат лоши мисли, това показва, че те се страхуват да не ги разлюбите. Те са ваши приятели от миналото, които имат да взимат нещо от вас. Дайте им дължимото и ги отпратете да си отидат. Те живеят от вашата любов. Не ги ли обичате, те не биха могли да съществуват. Докато се справите с тях, вие трябва да им давате по нещо, без да се свързвате взаимно. Следователно, за да се освободи от противоречията в живота, човек трябва да внесе любовта в главата си, вярата в сърцето си, а надеждата в своето тяло. При това положение човек може да се домогне до новата наука, която обяснява вътрешния смисъл на явленията. Запример, според новата наука кислородът и водородът се съединяват и образуват вода, която считат тяхно дете. Кислородът има свойството да дава, а водородът – да взима. Като пият вода, хората се домогват до познаване свойствата на кислорода, който дава, и на водорода, който взима. Когато някой казва, че иска да бъде жена, това подразбира готовност за взимане, за събиране на нещата. Каже ли някой, че иска да бъде мъж, това подразбира готовност за даване. Мъжкият принцип, т. е. умът в човека дава, а женският принцип, т. е. сърцето събира. От двата процеса – даване и събиране се е създало човешкото тяло. Човешкият ум пък се е създал от работата на човешкия дух и на човешката душа. Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде". Онзи, на когото се дава, всякога събира. Обаче, той събира, за да дава. Ето защо, всички хора трябва да станат проводници на Божественото, да дават от това, което са получили. Даването е творческо начало. Човек проявява любовта чрез даване. Чрез любовта човек познава Бога и природата. Щом познае природата и се свърже с нея, за него всичко оживява: и камъните, и водите, и ветровете. Тогава човек разбира, че Бог присъства навсякъде: Бог присъства в добрите мисли, чувства и постъпки на хората. Следователно, дойде ли в ума ви някаква лоша мисъл, веднага я заместете с добра. Така ще отворите пътя на Божественото в себе си. Искате ли Бог да присъства във вас, мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя". Това значи: когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. При каквито условия да се намирате, всякога търсете положителното, защото в него Бог присъства. Дето е Бог, там цари пълен ред и порядък. Дето е Духът, там е новото творчество. Дето любовта присъствува, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско знание, истинска светлина. Като ученици, съветвам ви да започнете с надеждата; от надеждата да минете към вярата и да свършите с любовта. Дойдете ли до любовта, направете връзка с нея, и вървете напред. Първата стъпка трябва да бъде любов към Бога, втората стъпка – любов към ближния, а третата – любов към себе си. Сега, желая на всички да придобиете веселието на любовта. Желая ви да придобиете светлите мисли, чувства и постъпки на любовта. 12 юли, 5 ч с. Езикът на любовта.pdf
  2. valiamaria

    1930_08_21 Божествена връзка

    Аудио - чете Нели Недяликова От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата ""Благословена между жените", Рилски беседи 1930 г. Първо издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Благословена между жените". Съборни и рилски беседи 1930 г. Фототипно издание. София, 1993, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Божествена връзка Каква беше задачата за днес? – Днешният ден е определен за възстановяване на връзката ни с Бога. Този ден е един от важните дни. Задачата, която имате днес, ще важи и през цялата година. Задачите, които ви се дадоха през тези пет дни, от неделя до четвъртък, ще важат и за цялата година. Първият ден, неделята, беше определен за работа върху освобождението на човека. Значи всеки ще работи за освобождението си. Понеделник беше ден на освещение. Човек трябва да посвети живота си в служене на Бога. Вторник беше определен за работа върху Любовта, Мъдростта и Истината. Сряда беше определен ден за Божествената наука. Четвъртък – ден за възстановяване на Божествената връзка. Питам: какво се изисква на физическия свят, за да направите някаква връзка? Например за да свържете един конец, той непременно трябва да има два края. Ако конецът имаше само един край, по никой начин не би могъл да се свърже. Защо и как се свързват конците? Защо и как се свързват въжетата, с които се пущат кофите в кладенците? – Конците се свързват един с друг, за да послужат за нещо. Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за кофа, за да се извади вода от кладенеца. Значи и въжетата се свързват, за да послужат за нещо. Следователно, ако човек не направи някаква връзка, той не може да постигне своите желания. Връзката е метод за постигане на известни желания. Ако имате въже, с което искате да извадите вода, какво трябва да направите? – Ще вържете въжето за кофата и така ще извадите вода. Нямате ли кофа, която да завържете за въжето, не можете да извадите вода. Значи съедините ли двата края, т.е. направите ли връзката добре, вие можете да работите. За да работи човек правилно, у него трябва да стане вътрешно преобразование, което се постига именно чрез връзката. Казвам: човек може да работи само след като направи връзка. Работа и връзка вървят едно след друго. Някога човек сам прави връзка, някога други я правят. Обаче който и да направи връзката, важно е човек да има тази връзка и да работи, за да може и Живата Природа да работи върху него. Такъв е Божественият закон, който носи новото в живота. В какво седи новото? – В Божествената връзка. Който разбира смисъла на връзката, за него няма по-хубаво нещо в живота от нея. Който не разбира смисъла й, няма по-лошо нещо от връзката. Значи връзката произвежда два различни резултата. Например ако ръката на човека не е свързана за тялото, може ли тя да бъде това благо за него, каквото всъщност представлява? Понеже ръката е свързана за тялото, затова тя принася полза на човека. Ако езикът не е добре свързан в устата, каква полза ще принесе на човека? Колкото и лош да е езикът на някой човек, като е свързан, той все пак може да каже и нещо добро с него. Ако очите на човека не бяха свързани с мускулите, те не биха го ползвали в нищо. В този случай няма по-хубаво нещо от връзката. Следователно всяко нещо, което ни принася радост и веселие, се дължи именно на вътрешната връзка между нещата и явленията. Тази вътрешна връзка е поставена от Бога, благодарение на което Той присъства навсякъде. Ние наричаме тази връзка Божествена, без разлика на това дали я съзнавате, или не. Ако я съзнавате, ще се радвате; ако не я съзнавате, ще се чудите как е направено окото, как се държи езикът, и т.н. Тъй щото всяка мисъл, всяко чувство, които се проявяват у нас, не са нищо друго, освен присъствието на Живия Господ, Когото ние търсим навсякъде. Всяка мисъл е резултат на вътрешната връзка с някое разумно същество. Мнозина може да не разбират как е станала тази връзка, но това нищо не значи – връзката съществува. Едно от условията за възстановяване на вътрешната връзка с Бога е благодарността. Защо трябва да благодари човек на Бога? И защо трябва да се радва? Казано е в Битие, 1-ва глава: В началото създаде Бог небето и земята. (1. ст.) Ако Бог не беше създал небето и Земята, нямаше на какво да се радвате. Затова всяка сутрин, като ставате, благодарете на Бога, че с очите си виждате небето, а с краката си ходите по земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната, и Дух Божий се носеше върху водата. (2. ст.) Радвайте се, че Дух Божий се носеше върху водата, върху тази безформена материя, и я устройваше, оформяше. И рече Бог: Да бъде виделина! И стана виделина. (3. ст.) Радвайте се, че има виделина в света, защото без нея нищо не бихте могли да различите: тя разкрива красотата и хармонията в Природата, които и ние сме дошли тук да видим. И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. (5. ст.) Радвайте се на деня и нощта, които Бог създаде: деня – за работа; нощта – за почивка. И рече Бог: да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода. (6. ст.) Радвайте се на водата в езерата и в реките! Радвайте се на водата в изворите – на всичката вода! Радвайте се на водата в чешмичката, която тук направихме! Водата, която Бог създаде, е проводник на живота. И нарече Бог твърдта небе. (8. ст.) Радвайте се на небето, което е устроено и по което виждате слънце, луна и безброй звезди! И нарече Бог сушата земя, и събранието на водата нарече море. (10. ст.) Благодарете и за сушата, по която днес стъпвате! Направете превод на думите земя, суша, море – те имат вътрешен смисъл. Всички тия неща, които заобикалят човека, завладяват ума му и той започва да учи, да се развива правилно. И рече Бог: да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на който семето да е в него на земята. (11. ст.) Благодарете за тревите, за дърветата, за всичко, което виждате върху земята, по която ходите. Значи и днес, заедно с вчерашния ден, благодарете на Бога, че можете да виждате Слънцето и Луната на небето, а вечерно време – и звездите. Когато Бог създаде Слънцето и Луната, тогава и науката се яви у нас. Бог създаде още рибите, птиците и млекопитаещите, които изразяват Божествени сили. И благослови ги Бог и рече: Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята. (22. ст.) И рече Бог: Да произведе земята животни одушевени по вида им, скотове и гадове, и зверове на земята по вида им. (24. ст.) Когато у вас се яви някое лошо чувство, това се дължи на животните у вас, които обаче имат своето дълбоко предназначение. Добрите чувства се дължат на млекопитаещите, а лошите чувства – на зверовете, на хищните животни. И създаде Бог человека по образу Своему, по образу Божию създаде го: мъжки и женски пол ги създаде. (27. ст.) Благодарете на Бога, че ви е създал по образ и подобие Свое! И благослови ги Бог, и рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно, което се движи по земята. (28. ст.) Благодарете на Бога за тази власт, която ви е дал. Вие можете да упражните тази власт само тогава, когато благодарите за всичко. И тъй, днешния ден ще посветим на мисълта, че ние сме направени по образ и подобие Божие, Който ни е дал власт над по-нискостоящите от нас същества. Това се отнася до вътрешния човек, до Божественото у него. Благодарите ли на Бога, давате ли предимство на Божественото у вас, всичките ви желания ще се постигнат. Не признавате ли реда, по който светът е създаден, нищо не можете да постигнете. И религиозните, и учените хора трябва да вървят по пътя, който Бог е определил. Бог създаде света, но още не го е завършил. Тъй както светът се развива, всичко върви към реализиране на Божествените идеи. Сега ще работите за възстановяване, за уякване на връзката ви с Бога, за да чувствате Неговото присъствие всякога и навсякъде. Например, като наблюдавате сутрин изгряващото Слънце, а вечер – Луната и звездите по небето, сърцата ви да трептят, да чувствате Божието присъствие. Днешният ден е тържествен, защото Дух Божий присъства между нас. Божието дихание е навсякъде. Много неща не са ясни за вас по единствената причина, че сте в долината. Може ли този, който е в долината, да вижда това, което друг вижда на планината? Това не показва, че този, който е в долината, не е способен да вижда, както онзи, който е на планината. И той може да вижда, както този на планината, но днес няма възможност да се качи на това високо място, вследствие на което много неща за него не са ясни. Следователно, когато някои неща не са ясни за вас, вие трябва да напуснете долината, да се качите на планината и оттам да ги разглеждате. Значи от изгрева на Слънцето до обяд човек седи на планината. Този процес в нашия живот е възходящ. Ние го наричаме служене на Бога. Дойде ли Слънцето до най-високия връх на планината, то започва постепенно да слиза, върви към залязване. С него заедно и човек прави друга дъга в своя живот: той слиза в долината, дето ще започне Божествената работа. На другия ден, от изгрева на Слънцето до обяд, човек пак се качва на планината, а след обяд слиза в долината да работи. През нощта човек е пак на работа. Тогава започва най-грубата работа – пречистване на къщата. Господарят излиза от къщата си, т.е. от своето тяло, а слугите пречистват цялата къща. Сутринта, когато господарят, т.е. Божественото в човека, се върне в къщата си, намира всичко пречистено, в пълен ред и порядък, и започва работата си: изкачване на високия връх и после слизане в долината, на работа. Следователно възкачването нагоре е път на Божественото, а слизането в долината е път на човешкото. И в съзнанието на хората стават същите процеси: възкачване и слизане. Когато работите на хората не вървят добре, те се мъчат, страдат. Това показва, че в съзнанието им става процес на слизане, процес на залязване на Слънцето. За да излязат от това положение, те трябва да направят един полукръг. Следователно, когато човек страда, той трябва да има търпение да почака изгряването на Слънцето. Изгрее ли Слънцето, всичките му страдания и противоречия изчезват. Изгревът на Слънцето носи Божиите благословения. Изгревът на Слънцето носи всички възможности за реализиране на човешките желания. От изгрева на Слънцето до обяд човек не мисли за страданията, защото до това време идат Божиите благословения. От обяд нататък човек започва да мисли за страданията. При залязване на Слънцето той започва да мисли вече за ликвидиране със страданията, с всички вземания – давания. Така човек се приготовлява за следващия Божествен ден, който е вечен, понеже извира от Вечното Начало на живота. Казвам: връзката, която ще възстановите днес, не се отнася само за един ден. Божественият ден се състои от много човешки дни. Вие нямате представа за дължината на Божествения ден по причина на прекъсванията, които стават във вашето съзнание. Във физическия живот има една фаза, която точно определя обстановката на нещата. Например при определяне на времето в часовника се отбелязва моментът, когато Слънцето изгрява и залязва. Хора, у които чувствителността и чувството за време е силно развито, могат без часовник да определят точно часа, с разлика най-много от пет минути. Ако събудите такъв човек нощем и го запитате за часа, той ще ви определи времето. Даже часовниците не определят толкова точно времето, както някои хора го определят вътрешно. Земята не се движи механически, както ние предполагаме. И тъй, хубавите дни, които имате тук, са благо за нас, с което Бог ни удостоява. Това благо е признак на Божието благословение. Първия ден, в неделя, имаше тук-таме малко облаци, които говорят за малки противодействия. Днес вече имаме най-хубаво време. По-хубаво време от това не може да се очаква. Последните пет дена, от неделя до четвъртък, представляват букет от хубави дни. Неделя и понеделник бяха подготвителни дни, но последните три дни – вторник, сряда и четвъртък, които бяха определени за работа, времето беше много хубаво. Следователно първите два дена показват, че ако работите по човешки, през годината ще имате малка мъгла. Времето през последните три дена показва, че ако работите по Божествен начин, всичките ви работи през годината ще вървят добре и ще се оправят. Тъй щото има връзка между времето и значението на дните. На това трябва да се обръща внимание. В сряда времето се оправи, денят беше много хубав. Той беше определен като ден на Божествената наука. Значи щом дойде Божествената наука, и времето се изяснява. Следователно знанието, науката разпръсват облаците и мъглите. Четвъртък – денят на Божествената връзка, пречисти всичко. Небето е съвършено чисто, ясно. Следователно, когато човек направи връзка с Бога, и неговото небе ще се пречисти съвършено, по него няма да има никакви облаци, никакви мъгли. Казвам: стремете се да възстановите в себе си тази жива връзка! Не мислете, че нещата могат да се постигнат по механически начин. Един стих от Свещеното Писание казва: „Ние сме съработници на Бога.“ Значи, като работим за Бога, ние вземаме участие в Неговото дело. И тогава всичко онова, за което душата ни копнее, ще се постигне; всичко онова, към което нашият ум се стреми, ще се реализира; всичко онова, което човешкото сърце желае, ще се осъществи. Изобщо всичко, което човек мисли, чувства и желае, той може да го постигне. Обаче не желайте да постигнете всичко изведнъж! Не желайте всичките ви цветя да цъфнат наведнъж! Защо? – Ако всички цветя в градината ви цъфнат наведнъж, радостта ви ще бъде голяма наистина, но за кратко време. Щом цветята ви прецъфтят, през останалото време от годината ще бъдете лишени от радост. Както Природата е наредила – цветята да цъфтят през течение на цялата година, тъй е най-хубаво. Не желайте всичката вода от извора да изтече изведнъж! Изтичането на водата е закон за постепенно реализиране на нещата. В това отношение и вашата мисъл трябва да бъде подобна на течащата вода, да няма прекъсване. Вашата мисъл трябва да бъде подвижна като въздуха. Дойдете ли до някой извор, благодарете, че Бог е създал водата, за да се ползвате от това благо. Поемете ли въздух в дробовете си, благодарете на Бога, че Той го е създал, за да познавате Неговите мисли. Видите ли сутрин изгряващото Слънце, благодарете на Бога, че го е създал, за да можете под неговите лъчи да различавате нещата. Съвременните хора са се отклонили от Божествения път, забравили са Бога и търсят нещо отвън, което никой не може да им даде и което нийде не могат да намерят. Те дишат Божествения въздух, възприемат Божествените мисли, а насочват погледа си далече някъде в бъдещето, отдето нищо не могат да получат. Хората казват: „Някога, в далечното бъдеще, все ще постигнем желанията си.“ На кое бъдеще се надяват? В настоящето човек може да постигне това, което желае – няма защо да очаква от бъдещето. Достатъчно е още днес да поеме той чрез въздуха Божествените мисли и да ги обработи в себе си. Един ден тези мисли ще израснат и ще дадат своя плод. Те ще създадат това бъдеще, което хората очакват. Те ще се оплодят в градините на техните души и ще се проявят като светли мисли и желания. Дойде ли това време, хората ще бъдат разположени едни към други: те ще се обичат. Бъдещето на всички зависи от днешния ден. Помнете правилото: който се осигурява за един ден, той се осигурява за всички останали дни на живота си; и обратно: който се осигурява за всички дни на живота си, той се осигурява само за един ден. Казвам: който мисли, че може да се осигури за цял живот, той ще се натъкне на стария живот, дето хората очакват щастие по механически начин. Например те очакват щастието отвън – да ги обичат хората. Някоя мома се облече хубаво, накичи се и отиде на хорото да играе – търси някой момък да я хареса, да я направи щастлива. И момъкът се облече, отиде на хорото – гледа някоя мома да го хареса. Желанието на човека да бъде щастлив не е лошо, но той го търси по крив път. По този начин щастието не се придобива. Някой човек иска да бъде учен, но след като стане учен, пак не е щастлив. Защо? – Той е придобил това знание неправилно и не е готов за него. Вместо да стане по-смирен, той се възгордява, вследствие на което хората не го уважават и започват да го обиждат. Този философ, ако напише някоя философска книга, ще иска всички да го зачитат, да го ценят. Не срещне ли това от тях, той ги нарича глупци, невежи, а с това ги настройва още повече против себе си. Този учен нарича хората глупци, невежи, а очаква от тях щастието си, иска те да го повдигнат. Друг някой казва: „Аз искам да живея по Бога, отричам се от светския живот.“ Питам: какъв е светският и какъв е Божественият живот? Ще направя едно сравнение между светския и Божествения живот, за да видите в какво седи разликата. Когато човек яде: нахрани се хубаво и не благодари на Бога за яденето, като не признава, че всичко това е дадено от Бога, той е в светския живот. Когато човек яде и благодари на Бога за всичко, което му е дал, той е в Божествения живот. Когато някой млад момък се хване на хорото до някоя мома и не благодари на Бога за здравите крака, които има, нито пък съзнава, че момата до него е от Бога създадена и Нему принадлежи, той е в светския живот. Обаче ако този момък благодари за здравите си крака и съзнава, че момата, която е до него, е Божие създание, той е в Божествения живот. Следователно всичко, което човек върши несъзнателно, е светско; всичко, което човек върши съзнателно, е Божествено. Който не признава, че благата, които има в живота си, са дадени от Бога, той е светски човек; а този, който признава, че благата, които има, са дадени от Бога, е Божествен човек. Когато съзнавате, че в дадена работа Бог взема участие, тя е Божествена; щом Бог не взема участие в някоя работа, тя е светска. В Божествените работи резултатите са добри, в човешките резултатите са лоши. Щом е така, вършете всичко, което е Божествено! Защо не благодарите на Бога, че имате здрави крака, с които можете да играете и да ходите? Казвате: „Ние трябва да се обичаме, да се любим.“ Какво разбирате под думата любов? Ще поясня тази мисъл с един пример. Когато човек се влюби в някого, това означава, че той иска да опита неговия плод, т.е. иска да приеме малко топлина от неговата. Когато откъснете един плод от някое дърво, вие пожелавате да го вкусите, да опитате неговата сладост, да се уверите, че това, което Бог е създал, наистина е хубаво. Като вкусите плода, казвате: „Хубав е този плод!“ На същото основание, приеме ли човек малко топлина от своя възлюбен, вкуси ли от неговия плод, сърцето му непременно трепва. Топлината на възлюбения е плод от духовния свят. Значи момъкът се хваща на хорото при някоя мома заради плода й. Има ли тя плод, той ще играе, ще скача при нея на хорото; няма ли тя плод, няма да се хване при нея – ще отиде при друга мома. Съвременните хора, които не могат да мислят по новия начин, като видят, че някой момък се е хванал на хорото при някоя хубава мома, те разглеждат въпроса по старому и казват: „Този момък се е хванал до онази мома, защото е красива.“ – Това е криво разбиране на нещата. Те гледат на момъка като на вълк, който обикаля около някое агне. Защо вълкът обикаля агнето? – Да го изяде. Вълкът обаче не разбира Божиите пътища, а момъкът ги разбира. Така щото подбужденията на момъка и на вълка не са едни и същи. Вълкът не търси агнето заради неговото мляко, но той иска да го изяде. Той казва: „Аз обичам агнето.“ Да обича агнето, това е правилно, но начинът, по който изразява своята любов, не е правилен. Вълкът казва: „Защо да не обичам агнето? Бог го е създал за мен.“ Щом вълкът разсъждава така и яде агнетата, за него пък ще се намери още по-голям вълк, който ще обиколи няколко пъти около него, ще го нападне и ще го изяде. Вълкът ще каже: „Не, това не трябва да се допуща!“ Питам: де е философията тогава, де е логиката? Вълкът може да напада по-слабите от себе си и да ги яде, а него не може да нападне някой по-силен вълк! Както вълкът напада агнето, на същото основание по-силният вълк ще нападне него. Противоречията в живота произтичат от това, че хората намират, че известни постъпки спрямо тях не са прави. Всяка постъпка на хората към някой човек не е нищо друго, освен отражение на някоя негова крива постъпка към известно живо същество. Както си постъпвал към другите, така ще постъпват и към теб. Казано е в Писанието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Това е законът. Нещата се преповтарят. Лошите, неблагоприятни условия в живота идват да напомнят на хората, че някои техни методи, схващания, учения или служенето им на Бога в някои отношения не са били прави. Казвам: ние имаме предвид всичко това и то трябва абсолютно да се коригира. Смисълът на живота не седи в изпълнение Волята Божия по буква, но като изпълнявате волята на Бога, трябва постепенно да изправяте живота си, като му дадете онази цена, каквато той действително заслужава. Някой казва: „Непостижими са нашите желания.“ – Непостижими са желанията само за онзи, който не работи, за онзи, който не знае как да работи, и за онзи, който няма връзка с Бога. За този, който работи, за този, който знае как да работи, и за този, който има връзка с Бога, всичко е постижимо. Искате ли да постигнете желанията на своята душа, първо възстановете връзката си с Бога и работете за Него, а не за себе си. Добродетелният човек работи за Бога, а никога за себе си. „Не работи за себе си!“ – под това подразбирам: не работи за нисшето в себе си. „Работи за Бога!“ – под това подразбирам: работи за висшето в себе си. Понеже Бог създаде всичко, човек трябва да се учи от Бога – да види как Той създаде света; и после по същия начин трябва да работи и той, за да създаде своя живот. Човешкият дух трябва да се носи над бездната, за да устрои в човека това, което не е устроено. В живота на човека има голям хаос, затова Божественото в него, господарят му, трябва да тури ред и порядък в неговия живот. Това значи да създаде човек характер в себе си. Кой ще му създаде характера? – Неговият дух. Духът твори в човека. „В начало създаде Бог небето и земята.“ Небето у нас – това е нашият дух, земята – това е нашата душа. Божественото, което непрекъснато работи, твори у нас, пише нашата свещена книга. Не пресъздаде ли човек своите мисли и чувства – да съзнава, че всичко, което Бог е направил, е добро – той нищо няма да постигне. Казано е в Писанието, че Бог най-после създаде човека и го постави господар на всички животни. По същия начин, когато и вие създадете и устроите всичко в себе си, все ще поставите някого за господар, за да управлява онова, което сте създали. Кого ще поставите за господар? – Духът, висшето Себе. И тъй, на всички предстои възстановяване на вътрешната връзка с Бога, вътрешно пречистване, както и придобиване на вътрешно знание, което да донесе правилно разбиране на живота. Придобиете ли тези неща, вие ще можете лесно да се справите с мъчнотиите, с противоречията на живота, които ви отдалечават от великата цел. Противоречията, мъчнотиите в живота са временни. За да реализира човек Божественото в себе си, той трябва да разбира общия план на Живота, който Бог е поставил. Който не разбира този общ план на живота и не върви по определения Божествен път, той нищо не може да постигне. Христос казва: „Ако и Аз постъпвам като вас, ще бъда подобен вам.“ Съзнавате ли всичко, което вършите, вие живеете по Бога. Живеете ли с тази мисъл дълго време, постъпвате ли според нея, тя ще ви помогне да реализирате всичко добро, което душата ви желае. Как ще ви помогне тази мисъл? За изяснение на въпроса ще приведа следния пример. Представете си, че имате кладенец, дълбок 20–30 м. Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца и да извадите от него вода? – Трябват ви най-много 5–10 минути. Следователно, ако искате да реализирате някое ваше желание, непременно трябва да вървите в правия път. Вървите ли в този път, няма да минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира. През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете кофата в кладенеца. Ако не знаете как да я въртите или очаквате други да въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага. Някой казва: „Чакам да дойде някой по-силен от мене, да хване дръжката и да ми извади вода.“ – Това подразбира, че този човек чака благоприятни условия. Не чакайте да дойде по-силен човек от вас, но сами хванете дръжката на колелото и въртете. Няма да минат 5–10 минути, и ще изкарате водата горе. Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа. Мислите ли, че сте деликатни, нежни и чакате да мине някой човек да извади вода вместо вас, вие ще изгубите целия ден в очакване и никаква друга работа няма да свършите. Това се случва и във всекидневния живот. Често много от съвременните хора изгубват целия живот за постигане на някои свои дребни желания. Тази година ви се дава следната задача: да работите, да учите и да възстановите връзката си с Бога. Хубавото време днес показва, че ще имате Божието благословение: каквато работа започнете, ще я свършите добре. Вървите ли по Божия път, ще постигнете всичко, което желаете. Съзнавате ли, че всички положения, които хората заемат в живота, са еднакво важни и от Бога определени, вие вървите в правия път. Ще приведа следния пример за изяснение на последната мисъл. Един ден Бог поставил на един кръстопът една жива ръка, в която имало съзнание, да показва на минувачите пътя за един голям извор. На ръката било написано де е пътят за извора. Всеки пътник се спирал пред ръката, прочитал написаното и се отправял към извора. В първо време ръката била доволна от положението си, че могла да посочва пътя към извора, а с това да улеснява пътниците. Един ден тя се отегчила от своята еднообразна работа и си казала: „Дотегна ми вече кой как мине, да му посочвам пътя за извора. При това всички минават-заминават и никой не ми благодари. Тези хора не заслужават да седя заради тях цял ден на кръстопътя и да дишам прах.“ Тогава ръката се обърнала към Бога с молба да й даде някаква по-висока служба. – „Каква служба искаш?“ – „Искам да бъда на някоя висока планина, да върша някаква важна работа.“ Господ я поставил на един висок планински връх и я направил ветропоказател. Тя се намерила на върха и определяла посоката на вятъра, но останала самотна, защото никой не минавал покрай нея. Едва сега разбрала тя, че първото й положение, на кръстопътя, било по-важно, отколкото да бъде ветропоказател на някой планински връх. Много от съвременните хора като тази ръка искат да заемат високи положения в света. И това е добро, но самотни ще бъдат. Малко хора минават по планинските върхове. На върха ръката се въртяла, но била сама, никой не минавал покрай нея. Тогава тя съзнала грешката си и казала: „Толкова време как седя на този връх, показвам на хората какво ще бъде времето, дали ще има вятър, а на мореплавателите показвам посоката на вятъра, ще има ли попътен вятър, но при всички мои услуги никой не ме поглежда, никой не минава покрай мене. Груби са тук хората! Добре ми беше на кръстопътя. Кой как минаваше, все се спираше пред мене и ме запитваше за пътя към извора. По-благородни бяха хората там!“ Какво показва тази приказка? – Приказката показва, че ръката и в двата случая не съзнавала защо е поставена на едното или на другото място и как трябва да изпълни службата си. Следователно, когато човек не съзнава благото, което Бог му е дал, той ще бъде нещастен и при ниското, и при високото положение, което заема. Бедният, който съзнателно служи на Бога, е щастлив; богатият, който съзнателно служи на Бога, е щастлив. Бедният, който несъзнателно служи на Бога, е нещастен в беднотията си; богатият, който несъзнателно служи на Бога, е нещастен в своето богатство. Нямате ли съзнание за това, което вършите, вие ще бъдете нещастни и в науката, и в религията. Даже и светията, ако мисли, че е светия само за себе си, и той ще бъде нещастен. Човек може да запази своята святост само ако служи на Бога. Основната идея, която трябва да държите в ума си, е да възстановите вътрешната си връзка с Бога. Тя е ключ към всички тайни. Стремете се към реализиране на тази идея, докато всички неща ви станат ясни. Когато Божествената светлина ви озари, всичко ще ви стане ясно. Натъкнете ли се на някои ваши тъмни мисли и желания от миналото, съзнанието ви се помрачава и вие не можете да разбирате нещата. Например, ако говорите на някой болен за Бога, той ще ви каже: „Какво ми говориш за Бога, не виждаш ли, че аз имам нужда от лек?“ Болният има право да казва така, но той не знае, че ако направи връзка с Бога, по-добър лек от този няма за него. Съзнае ли това, което му проповядвате, той ще се излекува веднага. Отивате при някой невежа да му говорите за Бога. Той казва: „Какво ми говорите за Бога? Аз искам знания, наука, не се нуждая от проповеди.“ Невежият не знае, че най-ученото същество в света е Бог. Следователно, ако направи връзка с Бога, той ще придобие големи познания. Ето защо човек трябва да се свърже с Бога, със своя Учител. Казвам: свържете ли се с Бога, с Учителя си, трябва да слушате с двете си уши. Сърцата и умовете ви трябва да бъдат така подготвени, че да разбирате всяка Негова дума. Не критикувайте думите на Учителя си. Съмнявате ли се в нещо, проверявайте го. От резултатите ще съдите за истинността на Неговите думи. Свържете ли се с Учителя си, и светлината ще дойде. Дойде ли светлината, тя ще увеличи живота и свободата ви. Ако светлината, животът и свободата на човека се увеличат, какво повече може да желае той? В живота са постиженията на всички желания; в светлината са постиженията на всички мисли; в свободата се постига всичко, което човек желае. Нямате ли връзка с Бога, с Учителя си, нищо не можете да постигнете. Всеки, който ви убеждава да вярвате в едно или в друго верую, той трябва да ви даде живот, светлина и свобода. Ще ми възразят: „Когато човек умре и се освободи от ограниченията на своето тяло, той ще види и разбере много неща.“ – Не, човек трябва да види и разбере нещата още докато е жив, а не след като умре. Под думата смърт ние разбираме грешен живот. Като грешен човек трябва да умре, но като праведен той трябва да живее и да учи. Следователно човек трябва да умре за греха, да се освободи от него, а да оживее за Правдата, за Бога. Иска ли да оживее за Бога, той трябва да има живот, светлина и свобода. Ние сме за живота, който трябва да е изобилен; ние сме за светлината, която трябва да бъде в изобилие; ние сме и за абсолютната свобода! И тъй, ние сме за живота на безсмъртието, за изобилната светлина и за абсолютната свобода. В това седи връзката с Бога. Всяко друго учение ще ви отклони от правия път. Това е правилното разбиране на живота. Ние не говорим за смърт, за умиране. На онези, които са умирали веднъж, казвам: „Втори път да не умирате!“ На онези, които сега са умрели, казвам: „Вие трябва да оживеете!“ На живите казвам: „Вие не трябва да умирате, а живейте, за да дойдете до безсмъртието!“ Казвате: „Който се е родил веднъж, той все трябва да умре.“ – Трябва да умре само този, който се е родил и е сгрешил. И обратно: който е умрял и не греши, той трябва да се роди, отново да оживее. Желая на всички да имате живот изобилен – живот на безсмъртието; да имате светлина изобилна и свобода изобилна! Искам тази година да възстановите връзката си с Бога, да я съзнавате и за всичко да Му благодарите. Работете всички усърдно, пламенно, за да принесете много плод и да се радвате на плодовете си! 21 август, 6 ч., Второто рилско езеро
  3. valiamaria

    1930_08_20 Познава гласа му

    Аудио - чете Нели Недяликова От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата ""Благословена между жените", Рилски беседи 1930 г. Първо издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Благословена между жените". Съборни и рилски беседи 1930 г. Фототипно издание. София, 1993, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Познава гласа му Известно е на всички що е реалност. Реални неща са тези, които човек едновременно вижда и съзнава. Тъй щото вие ще имате идея за Бога само чрез едновременното виждане и съзнаване. Дето и да погледнете в света, в центъра на всяко нещо ще видите Бога, а около Него, наредени в кръгове – всички разумни същества, по-близо или по-далече, според степента на своето развитие. В това отношение и материалният свят е създаден такъв – според степента на разумните същества, които са работили в него. Всички небесни системи се движат пак в кръгове, около един център – слънце; всяко слънце от тези системи заема едно или друго място според степента на неговата разумност. И сега, когато говорим за Бога, разбираме, че Той е начало – Център на всяка разумност. Ще прочета 10-а глава от Евангелието на Йоана. Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата в кошарата на овците, той е крадец и разбойник. (1. ст.) Значи всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които не влизат през вратата, а през всяко друго място – те са крадци и разбойници. Който влиза през вратата, той всякога си казва името; който минава през плета, той не си казва името и минава за крадец и разбойник. Следователно, когато приятелят ви дойде у вас, той влиза през вратата – и вие знаете неговото име. Всеки, който не влиза през вратата на къщата ви, името му не знаете, и той минава за крадец и разбойник. А който влиза през вратата, пастир е на овците. (2. ст.) Който не влиза през вратата на кошарата, той е крадец и разбойник за овците. Не употребява ли човек думите, мислите и желанията си на място, и за тях той е крадец и разбойник. Който не постъпва с другите, както със себе си, той е крадец и разбойник. На всичко това е предпоставен обратният закон: който постъпва с другите, както със себе си, той е пастир на овците, в широк смисъл на думата. Нему вратарят отваря; и овците слушат гласа Му; и Своите овци по име зове и ги извежда. (3. ст.) Ние сме свободни да действаме, както искаме и разбираме, но Бог наблюдава постъпките ни и съобразно тях организира живота ни. Например човек трябва да яде. Колко трябва да яде? – Колкото Природата му е определила. Яде ли повече, отколкото му е определено, той ще се разстрои. Кой е виновен за това? Бог е определил на всеки колко трябва да яде. Яж умерено, докато ти е сладко, но без да преяждаш. Яденето е от Бога, преяждането – от човека; животът е от Бога, смъртта – от човека; доброто е от Бога, грехът, злото – от човека. Грехът не е нищо друго, освен неизпълнение на Великия Божи закон. И когато изкара овците Си вън, ходи пред тях: и овците идат след Него, защото знаят гласа Му. (4. ст.) Значи човек трябва да познава гласа на Доброто, гласа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Казвате: „Как ще познаем гласа на всички тия неща?“ – Това са елементарни работи, които всеки трябва да знае. Да се задава такъв въпрос, все едно е да ви пита някой как познавате светлината. Какво ще отговорите на този въпрос? Или какво ще отговорите на въпроса как познавате, че вратата е отворена? Ако можете да влезете през вратата, тя е отворена; не можете ли да влезете през нея, тя е затворена. Как познавате кога сте се нахранили? – Ако гладът ви е задоволен, вие сте се нахранили; не е ли задоволен, не сте се нахранили. Това са елементарни положения, които всеки разбира. Човек не трябва да си служи със софизми. В живота има много неща строго определени, които могат да се изразят конкретно. Светлината няма защо да се доказва. Това, което във всеки даден момент буди съзнанието на човека, наричаме светлина. Тя е първият лъч, който влиза в съзнанието на човека. Онова пък, което приспива неговото съзнание, наричаме тъмнина. А след чужденец не щат отиде, но ще побегнат от него; защото гласа на чужденците не знаят. (5. ст.) Питам: кой от вас би отишъл при някого, който ще върже ръцете и краката му и ще го положи на земята? Кой човек, след като придобие свободата си, ще отиде при някого, за да му завърже ръцете и краката? Няма такъв глупав човек в света. Ако овците познават своя овчар, който ще ги заведе на паша, хората по-малко ли от тях ще познават своя пастир? Тази притча им рече Исус, но те не разумяха що бе това, което им говореше. (6. ст.) Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано. Днес и вие не разбирате много неща от това, което ви говоря. Но в бъдеще ще го разберете. Важно е за вас това, което сега сте разбрали, да събуди съзнанието ви. Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците. (7. ст.) Значи онзи, който ще дойде да ви събуди или да внесе първия лъч в съзнанието ви, той трябва да бъде носител на Любовта. Кой ще ви събуди? – Който ви обича – само той може да ви събуди. Щом ви събуди, той вече е врата за вас. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници, но овците ги не послушаха. (8. ст.) Всеки, който не събужда съзнанието, а го приспива, той е крадец и разбойник. Аз съм вратата: през Мене ако влезе някой, спасен ще бъде; и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. (9. ст.) Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно. (10. ст.) Това се отнася и до вас. Христос е дошъл да ви даде живот, и то преизобилно. Де ще намерите този изобилен живот? – При извора. От водата, която в даден случай влезе в чашата ви, ще разберете съдържанието и на целия извор. Аз съм добрият пастир; добрият пастир душата Си полага за овците. (11. ст.) Кой човек е добър? – Добър е онзи, който полага душата си за другите. Не може ли да положи душата си за другите, той не е добър. Някой казва: „Добър човек ли съм аз?“ – Ако можеш да положиш душата си в служене на Бога – добър си; не можеш ли да я положиш – не си добър. Няма нужда много да се философства. Христос ясно е определил: „Аз съм добрият пастир, защото полагам душата Си за овците.“ А наемникът бяга, защото е наемник и не го е грижа за овците. (13. ст.) Когато човек не вложи душата си в някоя работа, той не може да успее. Ако ученикът не вложи душата си в училището, за да придобие знание, нищо няма да постигне: знанието ще бяга от него. Работа, в която не се влага душа, всичко бяга от нея: и мислите, и чувствата, и желанията. Вложи ли човек душата си в някоя работа, всичко ще постигне. Значи животът се изразява чрез мислите и желанията на човека. Какво представляват мислите и желанията? – Те са живи същества. Действията също така са живи същества. Злоупотребите ли с вашите мисли, желания и действия, те могат да ви напуснат. Някога мислите на човека бягат от него, някога желанията му бягат, а някога – действията. Искате ли да бъдете господари на вашите мисли, желания и действия, вие трябва да положите душата си за тях. Казвате: „Ние трябва да бъдем добри, да правим добро.“ – За да бъдете добри, трябва да прилагате в живота си всяка добра мисъл. Приложите ли я, ще имате резултати. Обаче част от това, което спечелите от тази работа, трябва да дадете и на самата мисъл. И тя иска дял от работата ви. Когато казвате, че някоя мисъл трябва да се реализира, това показва, че вие изпълнявате нейното желание, понеже мислите, чувствата и действията на човека са живи същества. Тъй щото, когато желанието на някоя мисъл да се реализира умре, с него заедно и мисълта умира. Не знаете ли как да постъпите с някоя мисъл, тя умира, както и хората. Да умре някоя мисъл, това подразбира да изчезне формата й, в която се е проявила тя. Разруши ли се формата й, тази мисъл като същина остава да живее, но се връща там, отдето е излязла, и вие не можете вече да разполагате с нея. Ако мисълта е Божествена, тя се връща при Бога. Мисълта за вас е изгубена, както изгубвате децата си. Имате едно малко дете, което умира, т.е. формата му пред вас изчезва. Като изгубите тази форма, вие отивате на гробищата: плачете, скърбите, но и там вашият Петканчо го няма. Чакате от него писмо, но той и писмо не ви пише. Защо? – Не сте постъпили добре с него. Аз съм добрият пастир и познавам Моите; и Моите Мене познават. (14. ст.) Значи всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които минават през нас, представляват разумни същества, които по този начин се свързват с нас, и ние с тях. Следователно, ако човек осакати някои от своите мисли, чувства или желания, с това той прекъсва връзките си с разумните същества, чиито са тия мисли, чувства и желания. По този начин човек се изолира от разумните същества, с които по-рано е бил във връзка. Защо? – Защото той няма вече съответните органи, с които да влезе във връзка. Ето защо човек трябва свещено да пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата. Казвам: всяко друго обяснение, което може да се даде за мислите и желанията, е механическо. Някой учен ще каже, че мисълта представлява известен род вибрации на някаква особено тънка материя. Вярно е, че мисълта представлява сбор от вибрации, от светлина и топлина, но всъщност тя представлява среда, чрез която човек влиза в общение с висшия разумен свят. И тогава човек има главно една свещена мисъл и едно свещено чувство в себе си. Те са мисълта за Бога и чувството за Бога. Унищожи ли човек тази свещена мисъл и това свещено чувство, с това той унищожава и себе си. Защо? – Защото само чрез тях той влиза в общение с Бога. Чрез всички останали мисли човек влиза в общение с други същества, но само чрез една специфична мисъл той се съобщава с Бога. Значи тази свещена мисъл и това свещено чувство у човека ние наричаме дух и душа. Докато човек пази свещената мисъл в себе си, т.е. духа си, и свещеното чувство, т.е. душата си, чрез които влиза в общение с Бога, дотогава той е гражданин на Царството Божие. В този смисъл човек най-първо трябва да люби Бога, защото всички мисли и чувства у него са родени именно от тази свещена мисъл и от това свещено чувство. Както Ме познава Отец, и Аз познавам Отца; и душата Си полагам заради овците. (15. ст.) Познаването на Бога ще дойде само тогава, когато и Бог ни познава. И други овци имам, които не са от този двор, и тях трябва да събера; и ще бъде едно стадо и един пастир. (16. ст.) Някой има желание да бъде учител. Кое е първото необходимо условие за учителя? – Учителят трябва да познава Бога и Бог да го познава. Човек не може да бъде учител, докато не познава Бога и докато Бог не го познава. Някой казва: „Аз мога да бъда учител.“ – Ако познаваш Бога и ако Той те познава, можеш да бъдеш учител. Не те ли познава Бог, не Го ли познаваш и ти, никакъв учител не можеш да бъдеш. Казвате: „Нима Бог не може да говори и на нас?“ Бог може да говори на всички, но при следното условие: да Го познавате и Той да ви познава. Познавате ли Го, Той ще ви говори; не Го ли познавате, няма да ви говори. Кога могат двама души да си говорят? – Само когато се познават. Щом се познават, те имат желание да си поговорят. Познаването почива върху закона на Любовта. Вие не можете да говорите на човек, когото не обичате. За да му говорите, непременно трябва да го обичате. Не обичате ли някого, не ви ли обича и той, вие сте глухи един за друг. Затова Отец Ме люби, защото Аз полагам душата Си, за да я взема пак. (17. ст.) Много хора се мъчат да измислят нещо ново в света. Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто. Всичко, което съществува в Природата, е също така вехто. Ново е само това, което излиза от Бога. И затова Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост на света, казал: „Няма нищо ново под Слънцето. Суета на суетите, всичко е суета!“ На това основание днес хората не са доволни от старото. Кой човек е доволен от своите стари дрехи? Сега ще ви предам накратко един мистичен разказ, за да видите какво Бог носи в света, какво Той дава за всяка душа. Едно време, когато Господ създал света, решил да слезе на Земята, между хората, да ги посети. В това време хората били още безгрешни, всеки изпълнявал работата си добре, усърдно. Най-първо Бог слязъл при един книжовник, когото заварил с перо в ръка, потопено в мастило, готов да пише. Бог се спрял при него за малко и първата мисъл, която прочел у книжовника, била: „Колко време ще остане Бог при мене? Да не би да остане повечко, че да изсъхне мастилото на перото ми.“ Бог му казал само една дума: „Пиши!“ – и си отишъл. След това Бог посетил един свещеник, който се приготовлявал за служба: бил купил от най-скъпия тамян, турил го бил в кадилницата и бил започнал да изпълнява службата си. Като видял Господа при себе си, рекъл: „Дали няма да остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи в изпълнението на службата ми, и тамянът ми да изгори напразно?“ Бог прочел и неговата мисъл, казал му само една дума: „Кади!“ – и си заминал. После Бог минал покрай един военен, който тъкмо изваждал сабята и се готвел да даде команда на войниците си. Като видял Бога, той казал: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи да дам командата си навреме?“ Бог му казал: „Командвай!“ – и си отишъл. Отива при една майка, която току-що турила вода в коритото, за да къпе детето си. Като видяла Господа, тя рекла: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи да окъпя детето си? Водата ми ще изстине, отново ще трябва да я сгорещявам.“ Бог разбрал и нейната мисъл, но и на нея казал само една дума: „Къпи!“ – и си заминал. Минава най-после покрай една млада мома, която в този момент именно пишела любовно писмо на своя възлюбен, за да се срещнат някъде. Като видяла Господа, тя си казала: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та да ми попречи да довърша писмото си и да не успея да се срещна със своя възлюбен?“ Бог й казал само една дума: „Свърши!“ – и си заминал. Така посетил Господ още много хора – и от всички научил едно и също нещо. Какво научил от хората? – Че всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може да търпи, не може да издържа Неговото присъствие. Питам: каква култура може да има при такова разбиране на нещата? Този разказ продължава и по-нататък. Когато книжовникът останал сам, погледнал към перото си и видял, че мастилото по него е засъхнало; топнал в мастилницата – и там мастилото било пресъхнало. По този начин той повече не могьл да пише. Свещеникът, като изпратил Бога, пристъпил към изпълнение на работата си, но какво било неговото учудване, като забелязал, че тамянът в кадилницата не се запалвал; така свещеникът не могъл да извърши службата си. Когато Бог заминал, майката се заела да изкъпе детето си, но водата от котела изчезнала и детето й останало некъпано. Военният пък, като се обърнал към войниците и започнал да ги командва, хванал сабята си, но останал много учуден, като видял, че тя цяла била ръждясала. Момата, която пишела писмо на своя възлюбен, успяла да го завърши и да го изпрати навреме, но възлюбеният й бил заминал занякъде и тя не могла да го види. След заминаването на Бога всички хора, които Той посетил, останали с убеждението, че слизането на Бога на Земята носи нещастия за хората. Казвам: заключението на хората не е правилно. Идването на Бога между хората не носи нещастия за тях, но страданията и нещастията им се дължат на това, че те не приели Бога, както трябва. Те искали да свършат своята работа, а пренебрегнали Божественото в себе си. Питам: за кого е писал книжовникът? Кому е служил свещеникът? За кого е воювал военният? От какви подбуждения майката е отглеждала своето дете? Какво е искала момата от своя възлюбен? Нима книжовникът не е пишел за просветление на човешките умове, за придобиване на знание и мъдрост? Нима свещеникът не е служил на Бога? Нима военният не е воювал за истина и свобода? Нима майката не е отглеждала детето си в името на Любовта? Нима момата не е търсила Бога в своя възлюбен? Всичко това показва, че стремежите на хората са прави, но пътищата, по които се реализират тия стремежи, не са прави. За правилното им реализиране се изисква дълбоко разбиране на вътрешния живот. Този мистичен разказ се отнася и към човешката душа. Не знае ли човек как да постъпи с Божественото в себе си, и най-хубавите копнежи на душата изсъхват, най-красивите мисли и чувства се изгубват. Дойде ли човек до това положение, той започва да отдава всички свои неуспехи на някакви вътрешни или външни причини. Всъщност това се дължи на неразбирането как да се постъпи с Божественото, когато То посети човека. Ако вие сте в положението на книжовника или на свещеника, или на военния, или на майката, или на момата, как ще постъпите, като дойде Господ при вас? Ще оставя вие сами да разрешите този ребус. Какво ще направите вие, когато дойде Господ при вас? – Когато Бог дойде при вас, Той все ще ви намери в едно от изброените по-горе положения: като книжовник, като свещеник, като военен, като майка или като мома, която пише на своя възлюбен. Сега ще дойдем до края на мистичния разказ. Най-после Господ посетил един готвач, който наскоро завършил курса по готварство и се заел да практикува своето изкуство. Едва що турил на огъня тенджерата с лука да се пържи, когато Бог го посетил. Готвачът се спрял, позамислил се и си казал: „Дали ще седи Бог много време при мене? Боя се, че ако остане повече време тук, лукът ми ще прегори и яденето ще се развали, няма да бъде вкусно.“ Обаче готвачът бил най-искрен от всички ония, които Бог посетил. Още докато си помислил, че Бог със Своето присъствие ще му попречи, веднага съзнал погрешката си, разкаял се и казал: „Господи, направих една погрешка.“ – „В какво седи погрешката ти?“ – „Прости ми, Господи, аз си помислих, че като дойде при мене, ще останеш за повече време и яденето ми ще прегори. Искам да напусна този занаят – той не е за мене, големи пакости ще ми създаде. Все ще се случи някога яденето ми да прегори и ще мисля, че Ти си причина за това.“ Питам: какво е казал Господ на този готвач след неговата изповед? – Вие сами трябва да отговорите на този въпрос. Казвам: най-учен от всички, които Бог посетил, бил готвачът, който изповядал грешката си. Затова и до днес лукът цъцри в тенджерата на готвача. Тъй щото, ако питате защо цъцри лукът в тенджерата на готвача, ще знаете, че причината за това седи в неговата изповед. Готвачът всякога се изповядва. Който се изповядва, той е на мястото на готвача. Готвачът има по-голям шанс за успех и от книжовника, и от свещеника, и от военния, и от майката, и от младата мома. Защо? – Защото лукът в тенджерата и до днес цъцри. Понеже тази мисъл е реална, преведете я и я приложете в живота си. Намерете кой е готвачът у вас и де е тенджерата, в която готви! Господ казал на готвача: „Готви добре, докато разбереш езика на цъцренето!“ И тъй, пак стана раздор между юдеите за тези думи. И мнозина от тях казваха: Бяс има и луд е; що Го слушате? Други казваха: Тези думи не са на беснуем човек. Може ли бяс да отваря очи на слепи? (19., 20. и 21. ст.) Тези стихове изразяват вътрешния бунт, който става в човешката душа. Раздорът между юдеите говори за вътрешния бунт у човека. Когато Истината дойде у човека, той винаги се бунтува. Когато човек не може да постигне някое свое желание, той пак се бунтува, готов е да направи големи пакости. Отец Ми, Който Ми ги даде, от всички е най-голям; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца Ми. (29. ст.) Аз и Отец едно сме. (30. ст.) Христос не казва, че овците са Негови, но казва: Отец Ми, Който Ми ги даде, от всички е най-голям. С тези думи Христос обръща внимание на това, че душите са излезли от Бога. Тогаз пак взеха юдеите камъни да Го убият. Отговори им Исус: Много добри дела от Отца Моего ви показах; за кое от тези дела хвърляте камъни върху Мене? Отговориха Му юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камъни върху Тебе, но за богохулство, и защото Ти, като си человек, правиш себе си Бог. (31, 32 и 33 ст.) Оттук се вижда, че Христовите думи са засегнали честолюбието на юдеите, вследствие на което старото у тях влиза в борба с новото. Ако не правя делата на Отца Моего, не вярвайте в Мене; но ако ги правя, в Мене като не вярвате, вярвайте в делата, за да познаете и да повярвате, че Отец е в Мене, и Аз в Него. (37. и 38. ст.) За да им говори Христос така, това показва, че те нито Бога познаваха, нито Христа познаваха. Сега ще се пазите да нямате мисли и желания като тези на евреите. Често чрезмерните желания са спънка в живота на човека. Те са причина за греха, а грехът разслабва човека, той докарва преждевременна старост. Старият човек пък се занимава само със своите болки, със своето минало. В душата на стария няма нищо ново. Той казва: „На младини беше всичко. Сега няма нищо ново.“ Ето защо трябва да се пазите от греха и от това, което старостта носи. Не се спирайте върху буквата на нещата: буквата умъртвява, духът носи живот. Според процесите, които виждаме в Природата, старият винаги очаква смърт, младият – живот. Затова казваме: старото носи смърт, младото – живот. Когато разглеждаме старостта в смисъл на мъдрост, това се отнася към друг свят. И тогава под думата стар се разбира човек с опитност, със знание, със сила. Старият човек, който не е разбрал живота, той умира; който е разбрал живота, той оживява. Старият, който е станал силен, умен и мъдър, той е разбрал живота; старият, който не е станал силен, умен и мъдър, той не е разбрал живота. Както виждате, днес денят е много хубав, няма никакви препятствия, за да разберете Истината. Всеки сам може да си постави някакво препятствие като параван и да не може да разбере Истината. Някой седи зад паравана и казва: „Не мога да изляза оттук.“ Кога човек си поставя параван? – Когато се отклонява от правия, от Божия път. Пръв Адам си направи параван и се скри зад него. Господ го потърси: „Адаме, де си?“ Скрит зад паравана, Адам мълчал. Господ го намерил скрит зад паравана и го запитал: „Защо не се обаждаш?“ – „Господи, чух гласа Ти, но се боях да Ти се обадя.“ – „Защо се боиш?“ – Веднага философията дошла в помощ на Адам. Той започнал да се аргументира: „Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, ще ми бъде помощница, а тя ме тикна в едно предприятие, в което изгубихме всичко, каквото ни даде.“ Бог хвана тогава неговата другарка, предприемача. Тя каза: „Търговецът, от когото отидох да купувам стока, ме излъга – даде ми лоша стока и задигна парите ми.“ Така започнаха редица аргументирания: „Светът не е направен, както трябва; отношенията между хората не са разумни; търговците не са честни хора“, и т.н. Господ запитал жената: „Ти защо не опита стоката, която купуваш?“ На онзи адепт, който я изкушаваше около дървото, тя можеше да каже: „Преди да вкуся от забранения плод, аз ще опитам по някакъв начин истинността на твоите думи.“ По това време в рая имаше много животни. Тя трябваше да даде този плод на някой кон например – той пръв да го опита, за да се види дали наистина той ще стане като Бога. Конете обичат ябълки, тъй щото конят щеше да изяде този плод. Обаче жената не направи опита с коня или с друго някое животно, но го приложи върху себе си. Разказът за грехопадението на първия човек крие в себе си една от великите тайни на Живота. Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма: може би и за хиляди години ще остане неразкрита за човечеството, защото хората не са готови още да я разберат. Засега не е позволено да се обясняват причините за грехопадението. Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, знаят тия причини: те знаят, че има неизбежни неща в живота, но защо, за какво става всичко това, мълчат. Съществува следният закон: всичко изпитвайте, доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата. Представете си, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави. Най-първо вие трябва да ги опитате, за да видите дали наистина тези въжета са яки. Как ще ги опитате: със себе си ли ще направите опита, или с нещо друго? Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода. За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца. Така спущате кофата няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво. Тогава може да си купите колкото въжета искате. Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със себе си. Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие. Казвам: Ева направи опит със себе си и сгреши. Да прави човек опити със себе си, т.е. със своята душа и със своя дух, това са рисковани неща. Всичко изпитвайте, но себе си не изпитвайте! Това подразбира: изпитвайте условията, в които живеете, но себе си никога! Изпитвайте мислите, чувствата, действията си, но себе си, т.е. своята душа и своя дух, никога не изпитвайте! Тази е истинската философия на живота. Защо трябва да изпитвате душата и духа си? Какво ще придобиете, ако изпитвате душата и духа си? – Нищо няма да придобиете. Не правете опит с това, което Бог е създал! Не правете опит със Свещената книга, която Бог е написал! Тази книга ще пазите като зеницата на окото си. От нея ще четете и ще учите. Тя ще бъде най-главното ви ръководство в живота. Докато имате тази книга и учите от нея, тя ще ви служи като магическа тояжка: с нея ще можете всичко да извършите. Ето защо казвам: не правете опити с Божествените работи! Има неща, с които можете да правите опити. Те съставляват материалния, външния свят. Той е свят за опити. Дойдете ли обаче до душата и до духа си, тях ще пазите свещено. Те са излезли от Бога. Щом е така, никакви опити не правете с тях. Имате ли свещени чувства и мисли към душата и духа си, вие ще имате такива свещени мисли и чувства и по отношение към Бога. Що се отнася до вашите физически, преходни мисли, чувства и действия в живота – това е друг въпрос: тях можете да подлагате на разни опити. Дойдете ли до човека като до идейно същество, което търси нещо, стреми се към него и когато става, и когато ляга – това е великото, свещеното, красивото – това са духът и душата. Духът и душата представляват велика тайна за човека. Когато човек дойде до онова просветление на съзнанието си – да разбере що е душа и що е дух, той ще намери и своя Учител, който ще го събуди. Този момент – събуждането на ученика от Учителя, представлява същевременно вътрешно мистично разбиране на нещата. Учителят може да ви намери като книжовник с перо в ръка, като свещеник с кадилница в ръка, като военен със своята сабя, като майка, която къпе детето си, или като мома, която пише на своя възлюбен. Всички тия положения са символи, които трябва да се преведат. При каквото положение и да ви намери Господ, едно е важно – да знаете как да постъпите. Питам: как нарекохме днешния ден? – Ден на Божествената наука. Как сте постъпвали досега според вашата наука? – Работили сте, писали сте, но мастилото на перото ви всякога е засъхвало. Какво представлява пресъхването на мастилото? – Непостигнати желания. Някой казва: „Имах едно желание, но не можах да го постигна; имах една мисъл, но не можах да я реализирам.“ Защо? – Имало е нещо куцо, нещо хромо у вас. Защо окуця Яков? – Понеже не можа да разбере Истината, той се бори с Господа – Бог го бутна и той окуця. Мъчно можа да се изправи нещо в характера на Яков. Той разбра отчасти само Истината, затова се хвана за Господа и каза: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ Господ го благослови, но го остави куц. Тази хромавост у него се яви вследствие на неговите прегрешения към брат му и към баща му, както и към неговата душа. Той взе първородството от брат си, излъга баща си, като се представи вместо брат си Исав, и по този начин взе благословението от баща си. И след това Бог трябваше цели 14 години да го учи да не се изкушава и да не ходи по чужди умове. След изтичането на тези 14 години той трябваше да се върне в бащиния си дом, но из пътя окуця като резултат на вътрешния недъг в характера си. Всеки човек иска като Яков да се справи с миналото си, което наричат карма, но трябва да се справи прямо, ребром: да отвори сърцето си, както готвачът отвори сърцето си за Господа, и да каже: „Господи, искам да напусна този занаят!“ Казвам: всички вие искате да бъдете добри, та като дойде Господ, да ви намери такива. Когато Бог дойде при книжовника, работата му трябваше да бъде свършена, а Бог го завари с недовършена работа. Когато Бог посети военния, той трябваше да тури сабята си в ножницата – да е свършил вече работата си. Когато Бог отиде при свещеника, той трябваше да е свършил службата си; когато отиде при майката, тя трябваше да е окъпала вече детето си; когато отиде при младата мома, тя трябваше да е написала писмото на своя възлюбен. И най-после, когато Бог посети готвача, и той трябваше да е сготвил яденето и трябваше да каже: „Господи, радвам се, че ме посети. Заповядай да Те угостя!“ Драмата в душата на човека се крие в това, че когато Бог го посещава, намира го с недовършена работа. Дойде ли Бог при вас, работата ви трябва да бъде свършена. Тази основна мисъл трябва да държите в ума си, а не само мисълта, че трябва да бъдете добри. Първия път Бог ви завари с недовършена работа. Когато дойде втори път при вас, как трябва да ви намери? Пак ли трябва да държите перо, сабя и кадилница в ръка? Работата на книжовника, на свещеника, на военния, на майката, на младата мома и на готвача трябва да бъде свършена, за да им даде Бог нова работа. Време е вече да ви се даде нова работа. Ако държите перо в ръка, ако държите сабя в ръка, ако държите кадилница в ръка, ако къпете детето си, ако пишете писмо на възлюбения си и ако готвите, когато Бог ви посети, знайте, че ще стане това, което досега е ставало. Слезе ли Бог на Земята, работата на всички хора трябва да бъде свършена! Веднъж запитали магарето защо го бият. То отговорило: „Бият ме, за да не съм магаре.“ – „Ами защо си магаре?“ – „Исках да мина през посвещение, да разбера тайните на Бога, но не можах и затова станах магаре. Едно научих: докато разбера Божествените тайни, много цепеници ще се стоварят върху гърба ми.“ Днес, когато магарето реве, то казва: „Труден е пътят на посвещението!“ Следователно, за да се дойде до четвъртото посвещение, човек трябва да мине през пътя на магарето. Дълго време ще го бият и след този бой то най-после ще каже: „Посветих се!“ Смисълът на посвещението не седи само в това – да знаеш, че са те били, но трябва да научиш нещо от този бой. Истинско посвещение минава този, който всякога знае за какво го бият. Например натоварят ли те с дърва, трябва да знаеш защо те товарят; ударят ли ти десет или повече тояги, трябва да знаеш защо те бият. Някои ще ти казват, че си магаре с дълги уши, че не трябва да ревеш тъй силно, че не можеш да носиш вода или че си упорит, своенравен. При посвещението си човек трябва да превръща всички тия неща: да се освободи от положението, в което се намира, иначе ще минава от едно прераждане в друго и ще се намери все в същото положение – като магаре. Магарето е символ на неблагоприятните условия, които човек трябва да преодолее и с които трябва да се справи. Тъй щото в съзнанието си човек трябва да мине в по-високо положение от това, в което се намира. Няма нищо лошо в магарешката форма. Запитайте вълка нещо за магарето, и той веднага ще започне да се облизва. Вълкът високо цени магарешкото месо. Достатъчно е един път само да е ял магарешко месо, за да обикаля след това цели девет месеца на същото място, за да намери още едно магаре. Само вълкът знае какво се крие в магарешкото месо. Когато вълкът яде магарешко месо, той вече придобива неговата опитност и не иска втори път да минава през същата форма. Вълк, който е ял един път магарешко месо, иска или не иска, свързва се вече с магарето и става магаре. И тъй, ако човек не може да разреши трудните условия на живота, той се ограничава; разреши ли ги, той се освобождава. Тъй както светът е устроен, той представлява път, метод, чрез който Бог работи. Когато изучаваме минералите, скъпоценните камъни, растенията и животните, ние трябва да се спираме върху смисъла, който се крие в тях. Когато изучаваме светлината, топлината, също така трябва да изучаваме техния смисъл и предназначение. След създаването на света Бог е поставил първия човек в райската градина, между растения и животни, като му е казал да ги завладее. Да ги завладее – това подразбира да ги изучи, да се ползва от тях, да бъде разумен господар на Земята, ако иска да бъде щастлив. Казвам: блажени сте, когато Бог дойде между вас и намери, че сте свършили работата си и че чакате да ви се даде нова. Сега ще направим една малка екскурзия до връх Дамка. 20 август, 6 ч., Второто рилско езеро
  4. valiamaria

    1930_08_19 Носител на Божиите мисли

    Аудио - чете Нели Недяликова От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата ""Благословена между жените", Рилски беседи 1930 г. Първо издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Благословена между жените". Съборни и рилски беседи 1930 г. Фототипно издание. София, 1993, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Носител на Божиите мисли Всички съвременни хора трябва да имат основни, правилни разбирания върху живота. Нещата трябва да се разбират в тяхното първично проявление, както Бог ги е съпоставил. Това значи да се разглеждат те в тяхната реалност. Питам: какво представлява водата, която пием? Какво представлява въздухът, който дишаме? Какво представлява почвата, върху която живеем? При сегашните условия, тъй както човек е създаден, немислимо е неговото съществуване на Земята без въздух, без вода и без почва. Водата е връзка, посредник между въздуха и почвата, т.е. между земята и светлината. Значи пет елемента са необходими за живота на Земята: почва, вода, въздух, светлина и топлина. Най-важният елемент, с който трябва да се занимаваме при сегашните условия на живота, е въздухът. Всеки човек, който иска да се повдигне, да придобие силна мисъл, да стане мощен в себе си, за да преодолява всички мъчнотии, той непременно трябва да разбира законите, на които се подчинява въздухът. Че наистина въздухът е необходим елемент за живота, се вижда от това, че човек без храна може да прекара 40 дена, но без въздух никак не може. Даже най-напредналите адепти в Индия могат да прекарат без въздух най-много 20 минути. Повече от 20 минути те не могат да спрат дишането си. Някои гениални хора могат да спрат дишането си едва от 1 до 10 минути. Казвам: въздухът е носител на Божествените мисли, които първо преминават през дихателната система, където се преработват, трансформират, и оттам чрез кръвта отиват в мозъка. Значи човек не може да възприеме Божествените мисли направо чрез мозъка. От въздуха, чрез вдишването, те отиват в белите дробове, а после в мозъка на човека, който ги облича във форми и ги изявява навън, за да станат видими. Когато някой каже, че му е дошла някаква мисъл отвън, той е прав само в този смисъл, че е възприел наистина мисълта, но през какъв път е минала тя, той не знае това. Мислите не минават направо през черепа. Въздухът е главният носител на мислите. Ако при сегашните условия на живота се отнеме въздухът, човек не би могъл да възприеме никаква мисъл. В този смисъл свещено нещо е дишането. Ето защо човек трябва да диша правилно, за да може правилно да възприема Божествените мисли от въздуха и да ги предава после на мозъка. Аз говоря за същината на въздуха, а не както вие го разбирате. Аз не говоря за въздуха като за смес, в която има 4/5 азот и 1/5 кислород, плюс още ред примеси и утайки, но говоря за него като за онзи първичен елемент, като за онази първична есенция, която служи днес на човека като среда, като условие за живот. Ето защо, когато човек диша, съзнанието му трябва да бъде будно. Защо? – Защото мислите, които се пренасят чрез въздуха, след като преминат заедно с въздуха през дробовете, ще се възприемат от съзнанието. Движението на въздуха пък се познава чрез влагата, чрез облаците. Ние сме дошли на това високо планинско място, на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде с отворена душа. Отвори ли душата си, човек ще се освободи и от всички ония съмнения и подозрения, които го измъчват. Ако някой се съмнява в нещо, той трябва да разгледа това съмнение, да види как и отде е произлязло: всяко съмнение има свое начало и край. Освен това вие трябва да се спрете върху съмнението, да видите може ли да ви принесе някаква полза, или не: ако ви принесе полза, задръжте го в себе си, но ако никаква полза няма да ви принесе, турете го настрана, някъде далече от вас. Ако не можете да отстраните едно съмнение от душата си, де е вашата сила тогава? Вие трябва да хванете съмнението си така, както бащата хваща понякога детето си за ухото и го държи: то се дърпа, върви напред, а бащата – подир него. Някои малки деца, кърмачета, като ги кърмят майките им, те ги хапят. Обаче разумната майка веднага възпитава детето си: тя го хваща за ухото и то престава да хапе. И вие правете същото със съмнението: хванете го за ухото и го изведете навън. То трябва да се подчини. Вие сте по-силни от всякакво съмнение, от всякакво подозрение, от всякаква болест, от всички препятствия, които могат да ви се случат в живота. Вие сте по-силни от тях, защото те се родиха след вас. Без вас те не биха могли да съществуват. Днес те живеят на ваш гърб. Като забогатеете, дойде някаква болест при вас, тръшне ви на леглото, обере ви оттук-оттам, и като види, че няма какво повече да вземе, замине си. Едва се съвземете малко от болестта, дойде при вас съмнението: слабо, мършаво – иска да се поправи. Налегне ви, вземе си нещо от вас, и като види, че сте осиромашели, напусне ви. Едва се окопитите от борбата със съмнението, ето, задава се неверието – бледно, сухо като кука. И то иска да си вземе нещичко от вас. Загнезди се някъде у вас, докато разбогатее, и после ви напуска. Философски трябва да гледате на тези въпроси! Когато ви нападнат някакви паразити из главата, с чесане само можете ли да ги извадите? Тези паразити са нещо подобно на съмнението, на неверието, на подозрението, и човек трябва да потърси начин как да се освободи от тях. Когато някой се почесва по главата, това показва, че той мисли нещо, търси начин да се освободи от някакво затруднение. Как ще се освободите от паразитите? – Вземете един ситен гребен и го прекарайте по главата си. Когато паразитите се намерят между два от тия зъби, те не могат вече да избегнат тясната врата. Попаднат ли там, няма спасение за тях: те са богати, тлъсти гости, не могат да се спасят през тази тясна врата. Някой казва: „Не зная как да се справя със съмнението, не мога да измисля някакъв начин против него.“ Казвам му: „Купи си един здрав ситен гребен – и въпросът лесно ще се разреши.“ Всяко съмнение в този смисъл представлява един паразит, едно чуждо съзнание, от което трябва да се освободите. Ние сме дошли тук, на височина 2230 м, за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и от тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с нисши мисли, от които трябва да се освободим. Сега вие трябва да използвате чистия въздух, за да възприемете от него чисти Божествени мисли. От няколко дни насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, откъдето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен слънчев ден, на чист и здрав въздух. Ако и при това положение нещо ви мъчи, причината се крие в самите вас. Вие имате в себе си грамофонни плочи на съмнението и от време на време туряте ту една, ту друга от тях. Казвате: „Чакай да си туря една от тези плочи, да видя какво ще ми изсвири.“ Какво ще ви изсвири? – Все старата песен на съмнението. Значи съмненията ви днес не идат от въздуха, а идат отвътре, от вас. Казвате: „Какво да правя с тази плоча на съмнението?“ – Извади я и вместо нея тури една от плочите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на свободата, на музиката, на изкуствата, на знанието, на здравето и т.н. Разболеете ли се, турете на грамофона си една от плочите на здравето и завъртете ключа – да свири. И тъй, сега вие трябва да учите, да се занимавате покрай другите неща и с въздуха като с животворна вътрешна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото ви е чисто, дотолкова ще можете да се ползвате и от енергията на въздуха. Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете и външно, и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства, с големи познания и с широк простор в живота. По този начин вие ще бъдете свързани с много същества, на които и вие ще помагате, и те ще ви помагат. Ние не искаме да бъдем сами в живота. Според окултната наука сами могат да останат напредналите същества, които са завършили своето развитие на Земята. При това положение те вече могат да се разговарят с Бога и с Природата. Всички същества, които не са готови за Божествения свят, като влязат там, те се чувстват сами, изоставени, защото нямат радио, с помощта на което да влязат във връзка с обществата от този свят, нито пък могат да възприемат Божествените мисли. Вследствие на това тези хора наричат Божествения свят безформен. Това е така за обикновените хора, но за напредналите същества в Божествения свят съществува такава красота и хармония, каквато никое човешко око не може да види, никой човешки ум не може да си въобрази, никое човешко сърце не може да почувства. Казвам: има мисли за обикновените хора, има мисли за талантливите, има мисли и за гениалните, и най-после има мисли и за Учителите. Ако съществата от тия категории разменят местата си, тогава тия от тях, които са на по-ниско стъпало, няма да разберат мислите и живота на по-възвишените от тях и ще казват, че светът, в който те живеят, е безформен. Божественият свят не е безформен. Съществата там живеят на далечни разстояния едни от други – изглежда, че всяко същество е само. Достатъчно е обаче да си помислят само едни за други, и те веднага са заедно. Например, ако сърцето на някой човек от Земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел, и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото си за него. Закон е: никой ангел, никое напреднало същество, не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото печалба. И Христос дойде за голяма печалба на Земята. Ако Той мислеше, че ще има по-голяма загуба, отколкото печалба, никога не би дошъл на Земята. Той дойде и понесе всички страдания, защото знаеше, че печалбата, постиженията, които един ден ще има, ще бъдат поне десетократно повече, отколкото загубите и разходите, които се направиха. Тъй щото същото правете и вие. Вършете това, което ще ви донесе десетократна печалба. Това е Божествено. Не е въпросът сега да се стремите да придобиете новото за в бъдеще, но трябва да знаете какво може да ви донесе новото още днес, т.е. да знаете на какви печалби разчитате. Някой казва: „Новите идеи ще се насадят у младото поколение.“ Това е друг въпрос вече, но всеки човек трябва така да работи, че да задоволи и вътрешния копнеж на своята душа. Някой казва: „Материалният живот е едно нещо, духовният – друго.“ Материалното и духовното са едно и също нещо – те са само две различни фази на Целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, и духовния не ще можеш да разбереш. Ако не вярваш в човека, когото виждаш и пипаш, как ще повярваш в духовното, което е по-далечно? До реалността на нещата може да се дойде чрез материалното. В човека има външна, привидна страна, но има и съществена, вътрешна страна. Когато духовният човек пипне ръката на някой болен или на някой умрял човек, той веднага може да познае дали болният ще оздравее, или дали умрелият ще възкръсне. Това по какво се познава? – По същественото, неизменното у човека, което и когато той е болен или умрял, остава непроменено в него. В 1905 година Шлятър се яви в Америка, където започна да лекува болни по особен начин. При него идваха разни болни. Достатъчно беше да пипне някого по ръката, за да оздравее той веднага. Други оздравяваха по-мъчно. От какво зависи това? Причината е дълбока, но Шлятър познаваше веднага кой човек ще оздравее и кой не може. Той познаваше добрите хора от лошите, от престъпниците. Един ден в едно събрание от 17 000 души той видя един престъпник и се обърна към него с думите: „Ти си разбойник, престъпник, излез навън!“ Като ви говоря това, не подразбирам, че духовният човек трябва да хваща престъпниците и да се занимава с тях. Този пример има само научна стойност. Казвате: „Какво ще стане с престъпниците?“ – Те трябва да се разкаят, да напуснат своите стари пътища. – „Какво ще стане с грешниците?“ – И за тях въпросът е решен: те трябва да се разкаят, да очистят сърцата и умовете си от всички лоши мисли и желания, да напуснат стария живот и да се обърнат към Бога. Обаче ако грешникът мисли, че силите и благата, които му се дават, трябва да се използват за зло, за престъпления, такова учение не съществува. Казвате: „Как ще се спаси светът?“ – Светът може да се спаси в един ден. „Как?“ – Когато всички грешници, когато всички лоши хора напуснат старите си пътища и се обърнат към Бога. Днес светът има много учители: един учи едно, друг – друго, трети – трето учение. Казвам: ще дойде ден, когато мненията на всички учители ще се съгласуват, ще има единство в убежденията на хората, и тогава те няма да бъдат лековерни. При това положение на нещата ще има ли нужда от проповеди? Дойде някой човек и ми донася в една кошница череши. Има ли смисъл този човек да ми разправя какъв род са тези череши, как и при какви условия са расли, когато те са налице? Имаше смисъл да ми разправя той всичко това, докато черешите не бяха узрели. Щом веднъж ги носи узрели, проповедта му вече е излишна. Аз опитвам черешите и казвам: „Слушай, приятелю, аз съм специалист в разбирането на плодовете. Всичкото красноречие относно черешите ти пропада. Занеси тия череши на друго място – те не са за мене, аз не мога да ги взема. Нямаше нужда да ми ги препоръчваш толкова много.“ Следователно всеки човек е в състояние за даден случай да провери дали една мисъл е права, или не. Дойде ли някоя мисъл до положение да се препоръчва от другите, тя не е на мястото си. И тогава вие ще се намерите в положението на онези млади момци, които търсили работа, но само чрез препоръка на външни влиятелни хора. Един американец милионер търсил служащ за фирмата си. Явили се при него около 20–30 души, все млади хора, с различни препоръчителни писма от видни и високопоставени лица. Като ги поглеждал само, вниманието му не се спирало на никого от тях, и затова всекиму казвал: „Ще ви имам предвид.“ Най-после дошъл в кантората му един млад скромен момък, който още при влизането си видял на земята една захвърлена книжка, навел се и я вдигнал. След това се обърнал към господаря на фирмата и казал: „Господине, научих, че търсите лице за работа в кантората си. Аз предлагам своя труд, но нямам от никого препоръка.“ – „Вие носите препоръката в себе си. Тази книжка, която вдигнахте от земята, ви препоръча много добре.“ Разумен човек е бил този богат американец. Той разбрал, че младежът, който има чувство към ред и чистота, ще бъде добър работник. По същия начин и Бог ви наблюдава, за да види дали ще вдигнете книжката, която е захвърлена на земята и препятства на хората в техния път. Често малките неща носят големи блага в живота на човека. Един философ изпаднал в голямо отчаяние, разочаровал се нещо, вследствие на което изгубил смисъла на живота. Един ден, както вървял по улиците с наведена надолу глава, видял една малка книжка, захвърлена на земята, навел се да я вдигне и забелязал, че има нещо, написано на нея. Изчистил я от праха и прочел: „Бог е Любов. Той толкова възлюби света, че пожертва за него Своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ До това време този философ се занимавал с големи работи, не обръщал внимание на дребните неща и никога не поглеждал към земята. Сега обаче, като намерил тази книжка на земята, дълбоко се замислил върху смисъла на стиховете, написани на нея, и казал: „Толкова време вече как търся Истината – и трябваше да я намеря в тази малка захвърлена и опрашена книжка.“ Той взел книжката със себе си и я турил в рамка. От този ден той променил живота си, като казал: „Щом Бог е Любов, има смисъл да се живее!“ Днес всички хора страдат, понеже са изгубили най-важния лист от книгата на своя живот. Той е загубеният ключ, който всички търсят. Докато човек не разбере Любовта, така както тя днес се проявява, а не както се е проявявала в миналото, нито пък както ще се проявява в бъдещето, той не може да намери изгубения ключ. Ако човек не е разбрал Любовта, както се е проявявала в миналото, той не може да разбере и тази в настоящето; не разбере ли Любов¬та, както се проявява в настоящето, той няма да разбере и Любовта в бъдещето. Ако вие разбирате проявленията на Любовта днес, разбрали сте проявленията й в миналото, а оттук ще разберете и проявленията й в бъдещето. Имате ли положителни възгледи за Любовта, върху тях ще градите и своите научни факти. Съвременната наука е средство за поддържане на живота. Например един съвременен френолог може да познае какви заложби, какви дарби се крият в човека, но не може да даде методи за тяхното развитие. Види ли някое дете, той ще каже на майката какви дарби има в детето, но не може да й препоръча методи, с които да се разработят неговите дарби. Защо? – Защото той няма дълбоки познания върху френологията. Повечето от съвременните учени са в същото положение: много неща знаят, но главно теоретически. Дойде ли се до практика, до приложение на нещата, те отстъпват. Например съвременните естественици изучават зоология, ботаника, но не знаят как и къде да приложат знанията за животните и растенията във възпитанието. Тези науки имат своето възпитателно въздействие върху хората. Някой човек изпитва омраза към друг, но иска да се освободи от това чувство в себе си. Той се моли на Бога, прави различни опити, но омразата не го напуска. Казвам: има един практически начин за освобождаване от това чувство. Идете в някоя гора, където има мечки, и като срещнете някоя мечка, приближете се към нея и я помилвайте няколко пъти по гърба. От този момент омразата изчезва. Няма по-злопаметно същество от мечката. Затова, като я пипнете, вие ще се освободите от омразата. Кой смее да пипне мечка, без да трепне сърцето му? Нима положението на авиатора, който лети с аероплан из въздуха, е по-лесно? За предпочитане е човек да срещне мечка и да я поглади по гърба, отколкото да се качи на някой аероплан, който всеки момент може да се повреди. По-лесно е да се справиш с една мечка в гората, отколкото да се качиш на някой повреден аероплан. Голямо безстрашие се изисква от човека, който се качва на аероплан. Питам: щом в света има укротители на злото, и вие не можете ли да бъдете такива? Един индиец ходил из Индия да търси особени видове змии и ги занасял в дома си, където ги укротявал. Той ги държал обикновено в две каци. Една вечер, по невнимание, той забравил каците отворени, и всички змии излезли навън, плъзнали из стаята. На сутринта, като се събудил, индиецът останал ужасен, като се видял цял обвит със змиите. Той не посмял да се помръдне. Най-малкото помръдване от негова страна щяло да коства живота му, защото змиите били от най-опасните. Сутринта, когато слугата влязъл в стаята и видял господаря си тъй обвит от змиите, веднага турил един голям котел с мляко да се вари на огъня и после го внесъл в стаята. Змиите, привлечени от миризмата на прясното мляко, започнали една по една да се отправят към млякото. Когато индиецът се видял напълно освободен от змиите, той станал от леглото си и прибрал всички змии в каците. Тук слугата спасил господаря си. С какво? – С млякото. По същия начин и вашият слуга трябва да ви даде словесно мляко, за да се освободите от грешките на своя живот. Днес всички хора се нуждаят от словесно мляко. И тъй, всичко зависи от разбиранията. Някой казва: „Искам да съм учен.“ – Човек всякога може да бъде учен, но учеността не разрешава въпросите. – „Искам да съм свят човек.“ – Човек всякога може да бъде свят, от него зависи. – „Искам да съм силен.“ – Човек всякога може да бъде силен. – „Искам да съм знатен.“ – Човек всякога може да бъде знатен. Да бъде човек учен, свят, силен, знатен – това са резултати, които той всякога може да придобие. Сега ще прочета 6-а глава от Евангелието на Матея. Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците, за да ви виждат; инак нямате заплата при Отца вашего, Който е на небесата. (1. ст.) Това подразбира: не ставайте учени, добри заради хората. Бъдете добри заради Бога, Който ви е създал. Бъди добър за Бога – да види Той, че ти цениш добрината, която ти е дал. Покажи знанието си пред Бога – Той да види и разбере, че оценяваш дарбите, които е вложил в тебе. Каквото правиш, за Бога го прави, а не за хората. Вършиш ли всичко за Бога, тогава и хората ще разберат, че ти си учен, добър. И щом хората се нуждаят от твоята помощ, те ще те намерят. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам: те приемат вече заплатата си. (2. ст.) Когато става въпрос за милосърдие, човек трябва да бъде такъв пак за Бога, а не за человеците. А ти кога правиш милостиня, да не узнае лявата ти ръка що прави десницата ти. (3. ст.) Дясната ръка на човека представлява неговият ум. Умът на човека има две течения: едното е възходящо, наречено висш ум; другото е низходящо, нисш ум. Затова, когато човек прави милостиня, той трябва да крие това от своя нисш ум. Значи каквото висшият ум прави, нисшият да не знае. Правиш ли милостините си пред хората, ти ги правиш пред своя нисш ум; правиш ли ги пред Бога, правиш ги и пред своя висш ум. В това отношение лявата ръка е нисшето у човека, а дясната ръка – висшето. Следователно, каквото прави висшето у човека, нисшето да не знае. За да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. (4. ст.) Бог ще ти отговори отвътре. И кога се молиш, не бивай както лицемерите, защото те обичат да си правят молбата, стоящи по съборищата и по ъглите на улиците, за да се явят на человеците; истина ви казвам, че те приемат заплатата си. (5. ст.) А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. (6. ст.) Този стих се отнася до вътрешния живот на човека, до неговото съзнание. Във вътрешния си живот човек трябва да започне от Бога и да свърши с хората. Започне ли с хората и свърши с Бога, той нищо няма да постигне. А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани. (7. ст.) Отивате ли при Бога, не употребявайте много думи. Малко думи кажете, но да са съдържателни. А вие така се молете: Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Ти. (9. ст.) Аз признавам, че Ти си единствен Баща в света. И в Небето си само Ти – освен Тебе няма друг. Няма друго Небе, основано върху Твоята основа. Дето е Бог, там е Небето. Небето подразбира Бога. Да се освети Името Ти в моя ум, в моето сърце, в моята воля – в целия ми живот. Да дойде царството Твое; да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята. (10. ст.) Твоето царство да дойде в мене; аз да живея в Тебе и Ти да живееш в мене. Моята воля да служи на Твоята и онова, което става горе, в Тебе, да става и долу, в мене. Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес. (11. ст.) Хлябът представлява Живото Слово. Придобие ли човек Живото Слово, той ще има и обикновения хляб в изобилие. Храните ли се с Божественото Слово, другите неща ще дойдат сами по себе си. Мнозина искат да видят чудеса. Представете си, че завали голям, дълбок сняг на планината и всякаква връзка с хората отвън се прекъсне, също и с превозните средства, и вие сте изложени 4–5 дена да прекарате без хляб. Вие ще се уплашите, ще мислите, че ще умрете от глад. Има начин, по който може да се достави хлябът. Това ще бъде голямо чудо, но то не трябва да се прави за вярващите. Чудесата имат смисъл за безверниците, за да се усили вярата им в Бога. При това вярващият сам трябва да прави чудеса. Остави ли другите да правят чудеса, той ще се усъмни в тях. Когато трябва да стане чудо, и хлябът ще дойде. Как? – Ще видите, че в палатката на всекиго седи по един топъл хляб, или пък ще видите как едно натоварено магаре, без да го придружава някой човек, пристига с хляба при вас. Това може да ви се види като приказка от 1001 нощ, като забавление. И това е възможно, но в чудесата има голяма реалност. Какви по-големи чудеса искате от малкото семенце, или от костилката на някой плод, която, хвърлена в земята, сама извлича потребните за нея сокове, и след 2–3 години я виждате израсла голямо дърво? Тази материя, която житото и всички останали растения извличат от земята и после преработват в организма си, адептът, който разбира законите на Природата, може да я вземе от въздуха, да я сгъсти и да създаде от нея всичко, каквото пожелае. Като извлече от въздуха елементите, които са необходими за растене на житото, от тях той може в късо време да приготви хляб, колкото иска. В това отношение всички планини представляват складове от различни елементи. Енергията може да се превръща, да се видоизменя, но трябва да се знаят законите, чрез които става това превръщане. За да стане материята годна за храна, тя трябва първо да премине през камъните, после – през растенията, и най-после да се приеме и от човека. И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. (12. ст.) Щом искаме Бог да прости нашите дългове, и ние трябва да прощаваме на нашите длъжници. И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго. (13. ст.) Съществува следният закон: човек изпада в изкушения, когато не върши Волята Божия. Докато той върши Волята Божия, никакво изкушение не може да дойде за него. Сега ще обясня мисълта си със следния пример. Представете си, че някой човек носи на гърба си една каса, пълна със злато. Ако този човек срещне някого, който също така като него носи пълна каса със злато, ще се изкуси ли от неговото злато? – Няма да се изкуси. Обаче ако касата на първия беше празна, той веднага щеше да се изкуси от златото на втория и щеше да си каже: „Да бих могъл да взема нещо от касата на този човек!“ Следователно, когато човек е проникнат от Божествените идеи в себе си и когато вярата му е силна, неговата каса е пълна със злато и той не може да изпадне в изкушение. Слаба ли е вярата на човека, няма ли в себе си стремеж към великото в света, касата му е празна и за него изкушението неизбежно ще дойде. Дето и да се намира човек, и в райската градина да е, и извън нея, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде. Значи изкушението иде по единствената причина, че не се изпълнява Волята Божия. Защото е Твое царството, и силата, и славата во веки. Амин. (13. ст.) Защото ако простите вие на человеците съгрешенията им, ще прости и вам Отец ваш небесни. (14. ст.) Ако ли вие не простите на человеците съгрешенията им, то и Отец ваш няма да прости съгрешенията ваши. (15. ст.) Вие трябва да простите на человеците съгрешенията им, защото всички хора са излезли от Бога. Ние разглеждаме човека в неговото първично проявление. Затова и вие разглеждайте човека като душа, произлязла от Бога. Ако не можете да простите на човека като на душа заради Бога, вие ще прекъснете връзката си с Бога, а с това и Божията благодат към вас. Следователно човек трябва да прощава, понеже всички живеем в Бога и се радваме в Него. Каквото вършим, за Него трябва да го вършим, и то вътрешно, не пред человеците. Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля и дето крадци подкопават и крадат. (19. ст.) Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци ни подкопават, ни крадат. (20. ст.) Защото където е съкровището ви, там ще бъде сърцето ви. (21. ст.) Значи въпросът за богатството е предрешен. Човек все трябва да вложи някъде нещо, да събира съкровища. Светило на тялото е окото; и тъй, ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде. (22. ст.) Ако външно не виждаш правилно, ясно, и в съзнанието ти ще има някакъв дефект, тъмнина. Виждаш ли външно ясно, и в съзнанието ти ще бъде светло. И обратният процес е верен: тъмно ли е в съзнанието ти, и окото няма да вижда ясно; светло ли е в съзнанието ти, и окото външно ще вижда ясно. Ако ли окото ти бъде лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е! (23. ст.) Никой не може на двама господари да работи. (24. ст.) Когато човек служи едновременно на двама господари, той се раздвоява. Да служи човек на две места – туй подразбира да се раздвои в любовта си, а това е невъзможно. Любов¬та не може да служи на двама господари. Човек може едновременно да обича двама души, но не може едновременно да им служи, защото всеки ще иска да се изпълни волята му, както той разбира. Това пък ще обезличи този, който се наема и на двамата да да служи. Заради това казвам ви: нямайте грижа за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше – какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото, от облеклото? (25. ст.) Храната сама по себе си ще дойде. Важно е човек да изпълнява Волята Божия – и всичко останало ще се нареди. Тези са мислите, върху които трябва да размишлявате. Прочетете цялата глава и приложете в живота си принципите, които се прокарват в нея. Работете върху тях, за да създадете в себе си свои нови възгледи. Корените на дървото работят за себе си, листата работят за себе си, клоните работят за себе си. Обаче в края на краищата всички работят солидарно, за общото благо на дървото. По същия начин и всеки човек работи като уд във великото Дърво на живота. Всеки работи за своето самоусъвършенстване. По този начин се усилва и връзката с Бога. Христос казва: Ако имате вяра като синапово зърно, ще можете гори и планини да премествате. Значи има вяра механическа, има и вяра органическа. Каква вяра е тази, при която човек уповава на Бога само когато е богат, здрав и силен? Човек все трябва да положи вярата си върху нещо. Той е на прав път само тогава, когато положи вярата си в Бога, Който е жив и Който непрестанно работи в света. Да положиш вярата си в Бога – това е единствената жива вяра, която гори и планини премества. 19 август, 9.00 ч., чешмичката до Второто рилско езеро
  5. valiamaria

    1930_08_19 Виждане и съзнаване

    Аудио - чете Нели Недяликова От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата ""Благословена между жените", Рилски беседи 1930 г. Първо издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Благословена между жените". Съборни и рилски беседи 1930 г. Фототипно издание. София, 1993, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Виждане и съзнаване Мнозина запитват: „Що е реалност?“ – Това, което едновременно виждаме и съзнаваме, е реалност. Това, което само виждаме, а не съзнаваме, не е реално; или това, което съзнаваме само, без да го виждаме, не е реално. Следователно, когато човек се съмнява в нещо, туй подразбира, че той вижда нещата отвън само, без да ги съзнава отвътре. Всяко нещо, което в даден момент виждате само, без да го съзнавате, не е реално. Това, в което никак не се съмнявате, вие едновременно го виждате и съзнавате. Щом е така, то е реално. Например днес вие виждате хубавия ден, виждате ясното небе, слънчевата светлина, а същевременно съзнавате, че всичко това е израз на напреднали, възвишени същества. Щом виждате и съзнавате това, този ден е реален за вас, затова и вие се радвате. Другояче казано: за всички възвишени същества днес е тържествен ден – и ние участваме заедно с тях в това тържество. Следователно този хубав ден не е нищо друго, освен израз на техните добри мисли и желания. Добрите мисли и желания създават възвишени енергии, които ние днес чувстваме. Мъглите, които се разстилаха пред нас, изчезнаха; бурята престана. Ако тези възвишени същества не участват между нас със своите светли мисли и благородни желания, небето и досега можеше да бъде забулено, а ние щяхме да бъдем като в затвор. Който не разбира този закон, ще каже: това е случайност. Случайността е закон, който има отношение до единиците – тя е закон за единичното съзнание. Например един човек може случайно някъде да се спъне и да си счупи крак или ръка, но да се спънат всички същества едновременно – това е невъзможно. Един човек може да сгреши, да направи някаква погрешка, но да поддържате, че в този момент всички хора могат да сгрешат, това е неразбиране на законите в живота. С един човек може да се случи нещо, но с цялата Вселена не може да се случи същото. Целокупността не може да се изложи на това, на което отделният човек се излага. Значи човек в своята битност, тъй, както е произлязъл от Бога като душа и дух, не може да се спъне, не може да греши. Казвам: когато говорим за реалността на човека, ние разбираме това, което едновременно виждаме и съзнаваме. Ние виждаме например своето тяло като резултат на нашия минал живот. Едновременно с това ние съзнаваме, че можем да мислим, да чувстваме и да действаме. Тъй щото всеки човек едновременно представлява съзнание и външна форма, видима за обикновените очи. И тогава, според степента на неговото съзнание, всичко, което той мисли и чувства, се отразява върху лицето му. Който е наблюдателен, той ще забележи, че всяка мисъл или всяко чувство, които минават през съзнанието на човека, се отразяват върху лицето му като в огледало. По същия начин и нашият външен и вътрешен живот се отразяват върху съзнанието на по-напредналите от нас същества. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство или всяка наша постъпка се отразяват върху съзнанието на ангелите в различни форми. Например някоя мисъл, някое чувство или някое действие може да се отразят върху съзнанието на някой ангел във формата на карамфил, роза или друго някое цвете, каквито ние отглеждаме в градините си, радваме им се, без да знаем техния произход. Цветята са деца на ангелите. Когато някой ангел помисли нещо хубаво, като резултат на неговата мисъл изниква някакъв хубав цвят: роза, карамфил, кокиче, минзухар или друг някакъв цвят. Каквото е времето – пролет, лято, есен или зима – такъв ще бъде и цветът. При това колкото по-възвишени са мислите и чувствата на ангелите, толкова по-благоуханни са и цветята, които ги изразяват. Затова именно цветята се наричат деца на ангелите. И тъй, когато казваме, че трябва да бъдем внимателни с цветята, подразбираме да бъдем внимателни с мислите на ангелите. Настъпите ли едно цвете, вие настъпвате някоя мисъл или някое чувство на едно възвишено същество. Някога вашето невнимание може да мине безнаказано, но някога това възвишено същество ще ви хване за ухото и ще ви възпита по свой начин: веднъж завинаги да помните – чужди мисли и чувства да не тъпчете. Свещен закон е: не настъпвайте мислите и чувствата на ангелите! Ако вие настъпвате мислите и чувствата на ангелите, как бихте постъпвали тогава с мислите и чувствата на хората? Навярно тях бихте направили на каша. Като срещнете едно малко дете, какво отношение трябва да имате към него? Това дете носи в себе си едновременно мислите и желанията на своите родители. Отнесете ли се с него небрежно, грубо, с това вие нарушавате свещения закон. На същото основание трябва да бъдете внимателни и със своите мисли и чувства. Някой казва: „Аз съм лош човек, от мене нищо не може да стане.“ – Така може да говори човек за известни свои постъпки в даден момент, но да мисли, че по естество е лош, с това той огорчава Бога, Който го е създал: той тъпче Неговите мисли и чувства. Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожелал и да те създаде, да направи нещо от тебе, за което те е изпратил на Земята. Обаче кажеш ли, че нищо няма да излезе от тебе, с това ти цапаш Божията мисъл и грешиш. Искаш ли да изправиш погрешката си, кажи: „Това, което Бог е помислил за мене, ще се реализира. Щом Бог ме е изпратил на Земята, Той е вложил в мене нещо Свое: Своята мисъл, Своето чувство и Своето желание. Идеалът към възвишеното, към великото е Божествен. И сто пъти на ден да греша, Бог пак ще ме измие. Той не може да бъде неверен на Себе Си.“ В Бога противоречия няма. В Неговите мисли, чувства и желания няма обратни решения. Дръжте тази мисъл в ума си, ако искате да се самовъзпитате правилно. Дръжте в съзнанието си образа на всички хора, животни и растения, като на Божии създания. Постъпвате ли така, всички работи в живота ви ще се наредят добре. Като наблюдавате времето днес, вие считате, че е в реда на нещата този ден да бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност. Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден подобен не е имало: атмосферата е особено пречистена, със специфични вибрации; съзнанието на ангелите, които вземат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес, те изпращат своето благословение към нас. Питам тогава: ако вашите напреднали братя се радват, трябва ли вие да плачете? И за какво ще плачете и тъжите? Пощата носи вече техните писма и подаръци, чрез които се предава Божието благословение. От вас зависи да ги приемете ли навреме, или не. Ако изпълнявате Волята Божия, всичките благословения ще дойдат навреме; не изпълнявате ли Волята Божия, и благословенията ще закъснеят. Закъсняването на благословенията показва, че вие сте се отделили от мястото или от специфичните условия, при които е трябвало да ги получите. Ако седите на същото място, в същата къща, до която е адресирано писмото, ще го получите навреме. Обаче местите ли се от къща в къща или от град в град като прелетна птичка, и писмото ще закъснее. Кой е виновен за това? Днес ние правим нашата Божествена среща със светиите и ангелите, които също така се срещат. Някой казва: „Ние искаме да ги видим.“ Вие искате да видите съществата, които се срещат, но виждането е вътрешно отношение, вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. От неговото съзнание зависи и далечината на предметите. Когато един предмет е близо до вас, вие виждате ясно всичките негови подробности. Ако не виждате предмета ясно, това показва, че той е далече от вас. Сега вие виждате нещата, защото са близо до вас. Радвайте се, че ги виждате! Ако не виждате всички неща, виждате поне Слънцето, Месечината, а те съставляват вече половината реалност. И тъй, аз искам да разберете реалността, да разберете онзи вътрешен закон – че човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, която мъчно се постига, но е възможна. Усилия, съзнателна работа се изискват от човека. Когато вибрациите на вашето зрение – външно и вътрешно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в Божествения фокус, вие ще се доберете до реалността на нещата. Дойдете ли до реалност¬та, вие ще забравите външния свят така, както някой човек, като прочете една книга и я запомни, втори път не я чете; той затваря книгата и се отдава на размишление върху прочетеното. Човек, който е видял нещата в тяхната реалност, той затваря вече Книгата на живота и започва да помага на страдащите, на бедните, които обича и разбира, както разбира и себе си. Онези, които не разбират този закон, като наблюдават хората, които живеят в реалния свят, казват: „Тези хора се пренесоха вече.“ Да се пренесеш от едно място на друго, това е ходене, движение, в което не седи реалност¬та на живота. Ходенето, движението е половин реалност. Истинското пренасяне подразбира едновременно виждане на живота отвън и съзнаване на живота отвътре. Тези два процеса съставляват реалността. Следователно съществата действат върху нас едновременно по два различни начина: едни от тях действат със своята мисъл, като образуват външния свят; други от тях действат със своите чувства, с Любовта си, като образуват вътрешния свят. Тъй щото ние се намираме под две различни влияния. Някога се случва и обратното: едни същества действат с чувствата си върху нас и образуват външния, физическия свят; други пък действат с мислите си и образуват вътрешния свят. В такъв случай човек трябва да разбира дали обективният, външният свят, в който живее, е произлязъл от мислите или от чувствата на някои напреднали същества. Той трябва да разбира още дали светлината на неговото съзнание в даден случай се дължи на мислите или на чувствата на някои от напредналите същества. Човек сам по себе си е колективно същество. Щом е така, той сам не създава нито мислите си, нито своите чувства. Ако той е сам творец на своите мисли и желания, те всякога трябва да бъдат с него. Всъщност така ли е? Понеже човешките мисли и желания се изгубват, напущат човека, това показва, че те идват отнякъде, спират се в човешкия ум и в човешкото сърце временно, и после пак си заминават. Едновременно десет души могат да имат една и съща мисъл или едно и също чувство. Мислите и чувствата търсят условия да се проявят – и дето намерят благоприятни условия, там спират. Някой ще запита: „Колко време седят у човека тези мисли и чувства?“ Когато човек възприеме една Божествена мисъл и я приложи навреме и правилно, тя ще остане при него за по-дълго време и ще го ползва повече. Не я ли приложи навреме, използва ли я неправилно, тя го напуща. Щом Божествената мисъл се използва правилно, тя оставя копие върху съзнанието на човека, както образът, изложен на светлината, оставя копие върху светлочувствителната плоча на фотографията. Божествената мисъл е по-реална от човека, когото виждаме само външно да се движи, да говори или да върши нещо. Обаче всяка Божествена мисъл става реална за нас, когато тя се приложи. В това отношение силата на Божествените мисли е в приложението им, а не само в усилието, което правим, за да ги приложим. Приложението не е механически закон – то седи във вътрешното знание на човека. Да приложиш една мисъл в живота си, това подразбира да съзнаваш, че тя е вярна, че е време да се приложи, и да нямаш никакво съмнение в нея. Само при това положение ти можеш да приложиш тази мисъл с радост в душата си. Някой казва: „Дали е навременна тази мисъл?“ – Божествените мисли идат всякога навреме – следователно и приложението им е навреме. Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, каквато работа и да имате, напуснете я, за да приложите тази мисъл. Приложите ли я, ще видите, че нищо не сте изгубили. А вие какво правите? Щом дойде Божествената мисъл при вас, казвате: „Нека да свърша първо своята работа, че тогава ще се занимавам с тази мисъл.“ Обаче, докато свършите работата си, Божествената мисъл си е отишла. Вашата работа вие всякога можете да я свършите, защото конецът й всякога можете да го прекъсвате и завързвате, но Божествената работа не трябва да се отлага. В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: ако искате да имате успех във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас; не изпущайте случай да реализирате всяко Божествено желание, което е дошло до вас! Бъдете като нас! Ние всякога сме прилагали Божествените мисли и сме реализирали Божествените желания. Не се плашете, ние сме с вас. Оставете страха настрана. Не се занимавайте с него! Занимавайте се с Любовта! Този е поздравът, който напредналите братя отправят към вас. Някой казва: „Какво да правим със страха?“ Вашите напреднали братя казват: „Ако се занимавате с Любовта, страхът ще излезе навън.“ – „Какво да правим с лъжата?“ – „Занимавайте се с Истината!“ – „Какво да правим с глупостта?“ – „Занимавайте се с Мъдростта!“ Напредналите братя ви поздравяват с думите: „Ако искате да бъдете свободни, занимавайте се с Любовта, с Мъдростта и с Истината!“ Сега вие можете да предадете тази мисъл и на вашите братя и сестри, но без прибавки, без преувеличения, без качулки. Качулките са човешки измислици. Някой казва: „Видях един ангел.“ – „Имаше ли крила?“ – „Да.“ – „Колко?“ – „Много крила имаше, може би милиони.“ – „Само един ангел ли видя?“ – „Много ангели видях.“ – Всъщност ангелът сам никога не ходи. Те ходят по много заедно, групово, но един от тях се явява като представител. Нам се вижда, като че само един ангел е слязъл при нас, защото те ходят много бързо. Ако ви кажа, че ангелите са между нас, вие ще питате: „Где са те?“ – ще искате да ги видите. Понеже ангелите са същества на Светлината, тази светлина, която имаме днес – това са ангелите. Чрез своята светлина външно те искат да въздействат върху нашето съзнание. Ако ангелите се оттеглят, веднага около вас и във вас ще настане голям мрак. За изяснение на мисълта си ще ви дам един прост пример. Представете си, че вие сте изпаднали всред пътя в голям мрак, нищо наоколо си не виждате. В този момент един ангел се яви срещу вас със свещ в ръка. Ангелът ви обича, затова иска да осветли пътя ви. Вие веднага виждате светлината на свещта, но ангела още не виждате. В дадения случай в духовния свят свещта и ангелът са едно и също нещо. Във физическия свят обаче ангелът и свещта не са едно и също нещо. Защо? – Във физическия свят свещта изгаря, а в духовния свят свещта никога не изгаря, а само свети. Тъй щото днешната светлина е израз на ангелите, които присъстват между нас и носят радост, която вие чувствате. Когато виждате светлината, вие не се радвате толкова на свещта, от която излиза светлината, но се интересувате да знаете кой се крие зад свещта, кой я носи. Значи изгубени ли сте някъде в тъмнината, вие се интересувате от този, който ви носи свещта, а не от самата свещ. Вие се радвате повече на носителя на светлината. Тъй щото виждате ли светлина в мрака, в първия момент се интересувате от този, който носи светлината; във втория момент вие се радвате вече на този, който я носи. Щом влезете у дома си, вие можете да загасите свещта, защото там ще намерите друга запалена свещ. Днешният ден е определен за работа – работа за Любовта, за Мъдростта, за Истината, която работа наричаме с общо име свещена. Ще работите за Любовта, от която произтича Животът. В живота се крие всичката радост и веселие. Ще работите за Мъдростта, от която изтича Светлината – като наслада в живота. Ще работите за Истината, от която изтича Свободата – в свободата се съдържат всички възможности за реализиране на нещата. И тъй, реално е това, което едновременно виждаш и съзнаваш. Не се ровете в реалността, нито се съмнявайте в нея. Съмнявате ли се, вие ще си създадете ред нещастия и спънки в живота. Казвам: напредналите, възвишените същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот. Например някой ученик има слаба памет: учи, мъчи се, но не постига целта си. Като го види един от тези братя, бутне центъра на паметта му – и от този момент нещо просветва в ума на ученика и той започва да помни, да учи лесно уроците си. От слаб ученик той става силен, способен. Това е едно щастливо съвпадение, т.е. преминаване през реалността на живота. Ангелите, възвишените същества, имат желание да помагат на хората, но ако те се съмняват, не могат да получат тяхната помощ. Ангелите завързват конците, а хората ги късат. Не късайте конците, които ангелите връзват! Късате ли тези конци, вие ги лишавате от условията на реалността. Хората имат желание да им се помага при всички условия: колкото и лоши да са, както и да се проявяват, те мислят, че трябва да им се помага. Не е така! Като хора, като разумни същества, и те имат задължения в света, с които трябва да се съобразяват. Например кой би налял нещо в някое шише, ако е уверен, че нищо няма да вземе от съдържанието на това шише? Всеки, който туря нещо в шишето, има мисълта, че когато му дотрябва, ще може да вземе част от това, което е турил в него. Всеки, който туря пари в касата, мисли, че ще може да вземе нещо от нея. Ако знае, че като тури пари в касата, тя ще се затвори и нищо няма да извади от нея, той нищо не би внесъл. Срещнеш един човек, обикнеш го: ти вече влагаш известен капитал в него. Когато кажеш някому, че го обичаш, това подразбира, че ти влагаш нещо в касата му и го питаш: „Мога ли, когато пожелая, да взема част от капитала, който съм вложил в тебе, или ти ще го задигнеш? Касата ти ще бъде ли отворена, когато пожелая, или ще я затвориш?“ Всеки човек, в касата на когото сме вложили нещо, и той затвори касата си и нищо не връща, той не постъпва според Божия закон. Касата, в която е вложено нещо, трябва да бъде всякога отворена: да може от нея и в нея свободно да се излива и влива като в извор. В извора има постоянно движение на вливане и изливане. Каже ли ви някой, че ви обича, той влага нещо у вас. Кажете ли някому, че го обичате, вие влагате нещо в него. Мисли ли някой добро за вас, той влага нещо в касата ви; мислите ли добро за някого, вие влагате нещо в неговата каса. Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете дали това, което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? – Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази – да може той да благодари. Ние като хора сме слаби, затова ангелите са дошли на Земята – да ни помагат. Това, което вие не можете да направите, те ще го направят. Вие не можете да поправите времето, но те ще го поправят; вие сами не можете да подобрите здравето си, но те могат. Те могат да направят много неща, но имат ред правила, които никога не престъпват. И ангелът може някога да направи погрешка, но той никога не се изненадва. Щом забележи погрешката си, в момента той я изправя. От това, че е сгрешил, той не се съмнява в успеха на своята работа: веднага коригира погрешката си и резултатът на работата му е сигурен. Като знаете това нещо, вие не трябва да се самоунижавате, но трябва да се смирявате. Да се самоунижи човек е едно нещо, а да се смири е друго нещо. Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нещата тъй, както са в действителност. Смиреният човек знае какво представлява в себе си за всеки даден момент: той не се мисли нито за повече, нито за по-малко от това, което е. Ако е дете на пет години – това е нито повече, нито по-малко от петгодишно дете. Да си въобразява, че като дете на пет години е много силно, че много неща може да извърши, не е право; да си въобразява, че като дете на пет години е много слабо, това е друго заблуждение. Много хора искат да придобият новото по магически начин: да завъртят ключа и да влязат в Царството Божие. Те искат магическата тояжка. Адам, прародителят на човечеството, имаше магическа тояжка, но не можа да я използва, както трябва. Той направи една погрешка: когато Ева отиваше към забраненото дърво, Адам беше зает с друга някаква работа и я остави сама да отиде. Той трябваше да остави всичката си работа, да вземе магическата тояжка и да придружи Ева. Като дойдоха около забраненото дърво, той трябваше да направи един магически кръг с тояжката си около Ева и погрешката щеше да се избегне. Обаче Адам не приложи магическата тояжка в този случай, вследствие на което я взеха от ръцете му и двамата с Ева бяха изпъдени от рая. Казвам: умът, който ви е даден, е магическата тояжка, която трябва да употребявате на място. Не я ли употребите на място, ще сгрешите. Дойдете ли пред някакво съмнение, направете един магически кръг около себе си. Как се прави този кръг? – Помислете за Бога – нищо повече! Някой казва: „Как да направя кръга правилен?“ – Помислиш ли за Бога, кръгът ще стане правилен. Например вие вземате малки камъчета, които имат различна форма – едни са правилни топчета, като сферички, други са неправилни сфери, трети са плоски, и ги хвърляте във водата. Обаче щом ги хвърлите във водата, всички образуват около себе си правилни концентрични кръгове, които постепенно се разширяват, докато се изгубят във водата. Питам: тези кръгове по форма съответстват ли на формата на самите камъчета? – Не съответстват. Камъчето може да има кръгла или елипсовидна, или плоска форма, но хвърлено във водата, то произвежда един и същ резултат – концентрични кръгове. Сега аз искам да схванете правилно този закон. Някой ще каже: „Аз не съм съвършен човек, не мога да мисля за Бога – това е невъзможно за мене.“ Питам: ако едно малко, безформено камъче, което още не е завършило своето развитие, хвърлено във водата, образува концентрични кръгове, ти по-слаб ли си от това камъче? Стремиш ли се към Божествения свят, каквато форма и да имаш, при каквито условия и да попаднеш в този свят, други, по-напреднали от тебе същества ще дойдат да ти помогнат. В света съществува закон на коопериране, на сдружаване между съществата, с цел да си помагат едни други. Съвършените същества виждат, че някой слаб, несъвършен човек, има в себе си всички добри желания да направи нещо хубаво, но не може: оплел се е някъде. И тогава те бързат да му помогнат да се разплете, да се освободи от ограниченията. Днес, на този светъл ден, всички възвишени същества се събират не само около вас, но и около ония, които имат мисли, желания, стремежи към възвишеното в света. Те работят върху всички тия души, помагат им, за да могат да постигнат онова, което и те са постигнали. И сега аз ви поздравявам с този хубав ден! Аз ви поздравявам с реалността, т.е. със способността едновременно да виждате и съзнавате нещата: това, което виждате отвън, да го съзнавате и отвътре. Мислете върху реалността! Сега мнозина се спират върху отделни думи и казват: „Какво ли искат да ни кажат с тези думи? Как да го разберем?“ Казвам: ако вие разберете този ден, тъй както е изявен пред вас, той ще се свърже с всички останали дни и ще изясни нещата. Оставете изяснението на нещата да дойде така, както концентричните кръгове постепенно се разширяват и след като хвърленото във водата камъче е престанало вече да се движи. Ако и след това се запитвате какво иска да ви каже този ден, казвам: денят ви обръща внимание на това, че вие още не сте работили за Любовта, за Мъдростта и за Истината. Да работите за Любовта, за Мъдростта и за Истината – това подразбира във всеки даден случай да прилагате и най-малкото, което едновременно виждате и съзнавате. Човек не е единично същество. С него заедно работят много същества, които са завършили вече своето развитие. Тъй щото трудът на човека е колективен. Като знаете това, от всички се изисква смирение. И които малко знаят, и които много знаят, трябва да бъдат смирени. Някой казва: „Аз искам да бъда като еди-кой си човек.“ Не туряйте никого пред себе си като идеал. И когато си поставите даже някого като идеал, пак няма да го достигнете. Защо? – Защото той е тръгнал по-рано от тебе, и когато ти го виждаш на известен връх и пожелаеш да го стигнеш, той вече ще бъде на друг връх. Не пожелавайте да бъдете като този или като онзи, нито пък казвайте, че не искате да бъдете като този или онзи. И желанието ви да бъдете като някого, и нежеланието ви да бъдете като него, са погрешни. И при двата случая вие се оплитате в тези хора. Когато харесвате постъпките на някого, имате право да желаете и вие да постъпвате тъй добре като него, но да бъдете точно такъв, какъвто е той, не трябва да желаете. Дръжте в ума си мисълта: „Аз искам да бъда точно такъв, какъвто Бог желае да бъда.“ Това, което днес ви говоря, не е за обезсърчение, защото вие сте постигнали много неща, но не сте ги реализирали. Например вие сте дошли вече до извора – това е постижение, но трябва да опитате водата на извора. Първо, вие трябва да опитате силата на водата, която извира, т.е. живота, който изворът носи. После, трябва да опитате съзнанието на този извор, т.е. благословението, което той носи със своята вода. В реализирането на нещата седи изпълнението на Божия план. Някой казва: „Кога ще се реализира този план?“ Това подразбира: кога ще се реализира пиенето на водата? Това зависи от вас. Щом поседите малко около извора, за да си починете, след това вече можете да пиете вода, колкото искате. През целия ден, докато сте при извора, можете да пиете вода, колкото пъти пожелаете. И вечер можете да пиете от водата на този извор. Сега основната мисъл, която трябва да задържите в себе си, е да се стремите към постигане на съществени знания. Например някой човек е много наблюдателен, но само по отношение на външната страна на нещата. Той срещне някого и веднага започва да ви разправя с какви дрехи е бил облечен, каква шапка е имал на главата си, какви са били обущата му; но какъв е самият човек – нищо не може да ви каже. Той казва: „Видях, че този човек беше модно облечен, но какво беше лицето му, какви бяха очите му, не видях – това не ме интересуваше.“ Обаче на физическия свят същественото за човека е неговото лице. И затова, срещнете ли човек, гледайте на неговото лице, а не на неговите дрехи. В духовния свят пък същественото за човека е неговото съзнание, а не знанието му. Съзнанието на човека е неговото лице. Каквото е съзнанието му, такова е и неговото лице. Ще прочета 5-а глава от Евангелието на Матея. А като видя многото народ, възлезе на гората; и щом седна, пристъпиха до Него учениците Му. (1. ст.) Какво показва многото народ? – Многото народ показва какви са били всички събрани там същества от видимия и невидимия свят. Разумните хора всякога са много, а глупавите – малко. И отвори устата Си, та ги поучаваше и говореше. (2. ст.) Ако народът не беше дошъл, ако Христос не беше се качил на високо място и ако учениците Му не бяха пристъпили до Него, Христос не би отворил устата Си да ги поучава. Значи тия три неща бяха необходими, за да отвори Христос устата Си и да говори. Блажени нищите духом, защото те ще наследят Царството Небесно. (3. ст.) Това значи: блажени са тези, които познават нещата тъй, както са. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. (4. ст.) Нажалени са тези, които имат будно съзнание и сърцето им е всякога изпълнено от благородни стремежи и желания за правене на добро на ближните си. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. (5. ст.) Кроткият човек е винаги снизходителен към слабите и немощните, макар да вижда, че нещата не стават, както трябва. Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата; блажени миротворците… блажени гонените заради Правдата… блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене. (6-11. ст.) Нека всички тия блаженства бъдат и върху вас. Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, Който е на небеса. (16. ст.) Това означава, че във висшето съзнание на всички хора трябва да има единство. Има ли единство, тогава и виделината на това съзнание ще просветне пред человеците. Няма ли това единство в съзнанието на хората, те ще изпаднат в съмнения, подозрения, противоречия, недоволства и неразположения в живота си. Казвам: всички недоволства, неразположения, завист и други подобни чувства и състояния, се дължат на някои паднали ангели, адепти или божества, които ви влияят. Те са недоволни от Бога, защото носят последствията от това, че някога не са изпълнили Волята Божия, а вие днес ставате тяхна жертва. Отхвърлете мислите и състоянията на тези паднали, изостанали в своето развитие същества! Нека те сами носят товара си! Не помагайте на силните. Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството Небесно. (20. ст.) Значи светът и неговите действия не могат да бъдат мерило за морала. Оставете морала на света, не се занимавайте с него! И тъй, ако принесеш дара си на олтаря, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе, остави дара си там пред олтаря и иди първом се примири с брата си, и тогаз ела, та принеси дара си. (23. и 24. ст.) Човек трябва да се примирява не само със своите братя на Земята, но и с тия от невидимия свят. Представете си, че някой човек е скръбен, обременен от нещо, и дойде един ангел да му помогне, но той го обиди нещо и с това го отблъсне. Може ли след това този човек да се моли? Ако рече да се моли, той ще изпитва някаква тежест в душата си. Какво трябва да направи? – Първо ще отиде да намери адреса на този ангел и след това ще се обърне към Бога с молба да му прости за неговото невежество, за неговата лоша постъпка. Бог веднага ще му прости. Прости ли му веднъж, след това той може да принесе своята молитва пред олтара. Само такава молитва може да бъде приета. Този е вътрешният, мистичен смисъл на стиха. Тъй щото, когато хората едновременно виждат и съзнават нещата, тогава вече има вътрешна връзка между тях и ангелите. Чули сте, че е речено на старовременните: Не прелюбодействай! (27. ст.) Когато човек обича света във всички негови форми повече от Бога, той прелюбодейства вече. Христос е разбирал прелюбодейството в широк смисъл. Човек трябва да освободи душата си от всички утайки и нечистотии и да знае, че реалното е горе, а не на Земята. Всеки, който вярва в света и иска да го придобие, той ще обезсмисли живота си. Ако ли дясното твое око те съблазнява, извади го и хвърли го от себе си. (30. ст.) Значи ако външното ти разбиране те съблазнява, ако това, което виждаш, те съблазнява, отхвърли го от себе си и влез в съзнанието си, провери го и направи корекция. По-добре е да погине едно твое лъжливо мнение или една твоя лъжлива теория, отколкото да бъдеш изложен на безкрайни вътрешни страдания. Какво струва на човека да се откаже от своята лъжлива теория? Някой човек създаде една теория, защитава я, но дойде време, когато трябва да я отрече и да се откаже от нея. Наистина, не е лесно изведнъж да се откаже от нея. Работил е върху нея, живял е с нея, и току изведнъж да я отхвърли. Все ще изпита известна скръб, че се е лъгал, че е изпаднал в някаква грешка. Той казва: „Как така да призная, че съм се лъгал?“ Има нещо в човека, което се лъже. Казвам: за да се избави човек от вътрешните страдания, по-добре е да извади окото си и да отсече ръката си, щом те са причина за тези страдания. Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете… Но да бъде речта ви: ей, ей, не, не; а от това повечето – от лукаваго е. (34. и 37. ст.) Питам: може ли човек, който не вярва в думите ми, да вярва в моята клетва? Казваш някому: „Ще ти кажа истината.“ – „Не, закълни се!“ – Това вече е от лукавия. Отиваш при някой банкер, искаш 1000 лв. назаем. Той иска трима души гаранти. Значи той не вярва на твоите думи, а вярва на подписа на трима души. Това е примка, с която иска да те улови. Един светия отива при един банкер да му иска пари назаем. Банкерът му иска трима души гаранти. Светията отговаря: „Първият гарант е Бог, вторият – ангелите, а третият – светиите.“ – „Махни се с твоите поръчители! Ни Господа познавам, ни ангелите познавам, ни светиите познавам. Аз искам трима души поръчители от Земята.“ Светията махнал с ръката си и всичкото богатство на банкера изчезнало, при което той останал сам, без пет пари в джоба си. Казвам: дойде ли някой и ви представи Бога за гарант, дайте му, колкото пари иска. Не дадете ли в Името Божие, всичкото ви богатство ще изхвръкне. Някой казва: „Защо хората на Земята осиромашават?“ – Защото когато светията дойде при тях като при богати да им иска пари назаем в Божие име, те му казват: „Ни Бога познаваме, ни ангелите познаваме, ни светиите познаваме.“ Кажат ли така, Бог оттегля от тях Своята Светлина и те изгубват всичко, каквото имат. Така пропадат на Земята богатите хора, така пропадат учените, така пропадат и религиозните. Свещено е Името Божие! Свещено е името на ангелите! Свещено е името и на светиите! Споменат ли се тия имена пред вас, кажете: „Да бъде Волята Божия!“ Чули сте, че е речено: Око за око, зъб за зъб. (38. ст.) А пък Аз ви казвам: Да се не противите злому; но който те плесне по дясната страна, обърни му и другата. (39. ст.) Христос съпоставя два закона, две култури, съвършено противоположни по външен вид една на друга. Който проси от тебе, дай му; и който иска да земе от тебе, недей се отвръща от него. (42. ст.) Това е относителна, а не абсолютна реалност. Ако една градина иска назаем вода, трябва ли да й се откаже? Човек трябва да е извор, който всякога да дава. Не разбирате ли Писанието в широк смисъл, вие ще се намерите в големи противоречия. Дойде ли някой при тебе и ти каже: „Дай, за Бога!“ – нищо не мисли и дай. – „Ако дам на този, на онзи, какво ще остане за мене?“ – Дай и не мисли. Щом Бог изпраща някого при тебе да ти иска нещо в Негово име, Той знае, че можеш да му дадеш. Целта на Бога не е да осиромашаваме. Ние имаме повече, отколкото трябва. В много извори има повече вода, отколкото курната събира. Засега само една малка част от Божиите блага минава през хората. За в бъдеще ще минава повече. Ако вие сте касиер в английска банка и дойде при вас някой с документите си да ви иска пари, няма ли да му дадете? Ще го върнете ли назад? – Не, ще му дадете, каквото иска. Ще изпълните длъжността си, както трябва. И тъй, като казвам, че трябва да изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери в някои банки, за да услужваме на хората: на този ще дадем, на онзи ще дадем. Целия ден ще казваме: заповядайте! Ще услужвате всекиму, който има писмо и документи, че е внесъл пари в банката. Щом сте турени на служба като касиери, ще услужвате на хората. Сега аз ви поздравявам с първия ден на работата, с новата служба, на която Бог ви е поставил. Всеки от вас трябва да изпълни службата си, както той разбира. Онзи, който ви е дал службата, той ще ви научи как трябва да я изпълните. Щом се обърнете към един от напредналите братя, той веднага ще се отзове, ще ви каже как да работите. Значи днес всички ще бъдете на работа, външна и вътрешна. Довечера ще видим как сте свършили работата си. 19 август, 6 ч., над лагера при Второто рилско езеро
  6. Аудио - чете Нели Недяликова От книгата "Пътят на ученика", Съборно Слово, 1927 –1930 Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Благословена между жените", Рилски беседи 1930 г. Първо издание, София, 1930 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Благословена между жените". Съборни и рилски беседи 1930 г. Фототипно издание. София, 1993, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Благословена между жените И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. Лука 1:28 Ще прочета първата глава от Евангелието на Лука, която наричам научна глава. И нямаха чадо, понеже Елисавета бе неплодна; а и двамата бяха заматоряли във възрастта си. (7. ст.) У евреите тогава нямаше по-голям позор за една жена от това, да бъде безплодна, да няма деца. И яви му се ангел Господен, стоящ отдясно на кадилния олтар. (11. ст.) И Захария, като го видя, смути се и страх нападна на него. (12. ст.) Когато човек не разбира някои неща, той се страхува от тях. Дето има страх, там всякога има неразбиране на нещата. И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените! (28. ст.) Всяка идея има смисъл само тогава, когато е правилно разбрана. Най-красиви думи за затворника са тези, с които го освобождават. Няма по-велик момент за него от този, когато се отвори вратата на затвора и му кажат: „Радвай се, денят на твоето освобождение дойде!“ Най-красивите думи за ученика са тези, с които му съобщават, че той свършва учението си с отличие. Чуе ли тези думи, ученикът се зарадва и се връща у дома си, при своите. Най-красивите думи за болния са тези, с които му съобщават, че той е здрав вече и се освобождава от веригите на болестта. Най-красивите думи за бедния са тези, с които му се казва, че от днес вече той е осигурен, че сиромашията дига веригите си от него и го освобождава. Човек трябва да разбира вътрешно живота. Смисълът на живота не седи в учеността, нито в богатството, нито в силата. Най-великото нещо на Земята е самият живот. Има три положения, чрез които животът се изразява правилно: растене, развитие и узряване, т.е. даване на плод. Кога растенето е правилно? – Когато има една подбудителна причина, която го усилва, както това става и с растенията. Това, което расте в живота, то е душата. Туй, което повдига душата и усилва растенето, то е духът. Животът пък е резултат на вътрешното развитие на душата и на духа. Значи животът е плод на усилията от работата на душата и духа. Докато не познава живота, човек не може да познава нито душата, нито духа. И затова, когато се говори за живота, ние подразбираме неговия дълбок вътрешен смисъл. Някой казва: „Аз искам да разбера духовния живот.“ Който иска да разбере духовния живот, той трябва да отиде на Небето, да живее между ангелите. Ако ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на Земята, да живее между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът – за духовния живот. Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши, човекът пък не може да разбере как е възможно да не греши. По това именно се различават ангелите от хората. За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче слезе ли един ангел на Земята и се облече в плът, той вече разбира какво нещо е грехът, какво нещо са грешките. Когато хората се освободят от плътта си и отидат на Небето, и те ще бъдат праведни, ще живеят чист и свят живот като ангелите. И тъй, за да разбере естествените процеси в Природата и в живота, човек се нуждае от познаване на известни правила и закони. Не е достатъчно само да схваща отделните явления и факти, но същевременно той трябва да разбира и техния дълбок смисъл. Например някой иска да бъде богат. Не е достатъчно само да иска богатство, но той трябва да знае защо го иска. Друг казва: „Веднъж сме дошли на Земята, важно е да прекараме този живот.“ Питам: как ще го прекарате? Безразлично ли е как ще прекарате живота, който ви е даден? Ще представя няколко положения за изяснение на този въпрос. Да допуснем, че някой прекарва живота си в кочина, дето му донасят на ден по пет яденета, но дойде ли Коледа, веднага турят ножа на гърлото му. Питам: какъв смисъл имаше яденето за този човек, щом му отнемат живота? Или да допуснем, че някой живее в голям разкош, има много богатства, но един ден го хванат разбойници в гората и го убият. Какъв смисъл имаше богатството за него? Има ли смисъл такова прекарване на живота? Да прекарате по този начин живота си, то е все едно да се качите на някой параход, за да преминете океана, а параходът спира всред океана. Какъв смисъл има такова преминаване на океана? Има ли смисъл да се качите само на такъв параход, който няма да ви прекара през океана, а ще ви остави на половината път? Мнозина казват: „Да става, каквото ще.“ – Не е така. Нещата трябва да стават разумно. Да допуснем, че някои хора си представят живота като права линия. Тази права линия означава дълъг път, т.е. свят на едно измерение. В този свят се виждат главно две точки, между които може да се прекара права линия. Движи ли се човек само по тази права линия, той се намира в света на ограниченията. Между две точки може да се прекара и крива линия, но изобщо всички хора, които се движат само около себе си, те са в света на едното измерение. Казвате: „Освен правата линия ние виждаме и колело.“ Хора, които при движението си образуват колело, и те са в света на едното измерение. Един ден това колело ще спре. Защо? – Защото се е превърнало в плоскост, т.е. дошло е в света на двете измерения. Значи при особено стечение на обстоятелствата колелото се превръща в плоскост, и тогава вие казвате: „Ние виждаме света в плоскост.“ Когато човек живее само в едно измерение, той може да стане инженер, да прави изчисления на дължината на правата линия; той може да измерва разстоянието от Земята до Небето, от Земята до Слънцето, до Сириус или до други небесни светила и планети. Когато човек живее в света на двете измерения, т.е. в плоскостта, той може да стане земеделец, да оре и да сее: в него вече се явяват желания. Човекът на желанията живее в света на двете измерения, в плоскостта. Той казва: „Какво стана с мене, не зная. По-рано бях инженер.“ Казвам: ти не вървиш, както по-рано, по една линия, а по хиляди линии. Ти се движиш в две посоки, вследствие на което се намираш в противоречие със своите желания, които всеки ден никнат у тебе като гъби. Много от съвременните хора се намират в противоречие със своите желания и казват: „Какво да правим със своите желания? Как да се освободим от тях?“ Човек трябва да се освободи само от своите излишни, ненужни желания, и затова трябва да учи закона на растенето. Той ще учи този закон от растенията. И растенията имат свои желания, и те искат да живеят като хората. Всеки, който не разбира закона, по който желанията растат, казва: „Убий всяко желание в себе си!“ Лесно е да се говори: „Махнете това желание, махнете онова желание“, но питам: като изкорените едно желание от себе си, какво ще турите на негово място? Можете ли да турите камък на мястото на едно желание? Няма по-глупаво нещо от това, да туриш камък на мястото на някое желание. По-добре е на мястото на някой паметник да поставиш едно плодно дърво или едно растение; по-добре е да родиш едно дете и да го възпиташ, отколкото да направиш една бесилка, на която да бесят хората. Защо ни са бесилки? Защо ни са мъртви паметници? Ще кажете може би, че те ще останат спомен за старите времена на човечеството. Кое е по-хубаво: да ходиш на гроба на майка си и на баща си, да ги поливаш с вино, да плачеш над тях, или те да бъдат живи и да се разговаряте помежду си? Който разбира закона на двете измерения, той ще разбира и закона за растенето на растенията. Като отглеждате растенията, вие ще научите от тях закона на третото измерение, защото те растат в третото измерение. Едва сега съвременните хора започват да живеят в третото измерение, и затова се учат да хвърчат с аероплани из въздуха. Някой се качил на аероплан, но аеропланът се развалил нещо и авиаторът пада, счупва крака, ръката или главата си. Друг се качил на някоя планина, подхлъзнал се на някой камък, паднал и счупил крака си. Или пък завалял сняг на планината и той се простудил. След всичко това хората казват: „Не струва човек да се качва на високи места.“ Казвам: преди всичко човек трябва да изучава свойствата на своите желания, както и законите, условията, при които те растат. Това значи да живее човек в третото измерение. Какво означава триъгълникът например? За учения човек триъгълникът не е нищо друго, освен една реалност, т.е. едновременно проектиране на три вида сили във висшия свят. Днес за триъгълника се говори като за фигура, която има три страни и три ъгъла. Обаче, ако го наблюдавате и проучвате дълго време, ще видите, че той не е постоянна величина, но постепенно се изменя, като минава в четириъгълник, после в петоъгълник, в шестоъгълник, в седмоъгълник и т.н. Това показва, че самата реалност в света се видоизменя. Значи тия сили, които се крият в триъгълника и в неговите видоизменения, действат в света. Вън от тях действат и други сили, които вие не познавате. Например вие виждате, че около вас се движат мъгли. Тези мъгли се предизвикват от сили, които вие не знаете. Ще кажете, че вятърът докарва мъглите. Ами кой предизвиква вятъра? Зад вятъра, зад мъглите има други сили, които вие трябва да изучавате. Вятърът и мъглата са резултати именно на тия сили. Докато не изучите силите, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречия. Съвременните метеоролози, които изучават само резултатите на силите, каквито са мъглите, облаците, ветровете, не са още истински метеоролози. Истинският метеоролог трябва да знае не само външните сили, които действат в Природата, но и вътрешните, които им противодействат. Той трябва да знае кога ще има мъгли, кога – слаби ветрове, кога – циклони, кога годината ще бъде суха, кога влажна, кога ще вали сняг, и т.н. Ако този метеоролог иска да отиде на разходка на някой планински връх, той трябва да си послужи с известни инструменти, с които да определи какво ще бъде времето, и тогава да тръгва. Всеки човек може да развие в себе си това чувство, посредством което да влиза във връзка със силите на Природата и да ги разбира. Има ли това чувство, той няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на Природата. В това отношение всеки човек, с когото завързваме познанство или приятелство, ние трябва да го изучаваме като израз на Природата. Да познаваш човека, това подразбира преди всичко да познаваш Природата. Лесно е да се каже, че познавате Иван, Драган, Стоян. За да познаваш Иван например, ти трябва да знаеш подробно неговите сили и способности, с които той се отличава от другите хора. За да кажеш за някого, че е отличен музикант или отличен философ, или виден учен, ти трябва дълбоко да си убеден в това. Неговата музика или неговата философия, или неговата ученост, трябва да са признати от хора, които седят по-високо от него. И тъй, изучаването на духовния свят не трябва да става само от страх, че има и друг свят, че носим отговорност пред него. Изучаването на духовния свят трябва да става съзнателно, от любов. Ако днес кажете някому, че той може да се разговаря с баща си, който е заминал за онзи свят, той ще се стресне, ще каже: „Как е възможно да се говори с умрял човек?“ Преди всичко хората сами са създали убеждението, че човек умира. Щом е така, кажете, що е смъртта? Да бъде човек мъртъв, значи да се парализират всички негови удове и способности, а да остане да действа само един център, само едно голо съзнание, без всякаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни. Жабата може да замръзне, след векове отново да се размрази, и животът й пак да се прояви. Според нашите научни схващания хората сами създават ограниченията и заблужденията в своя живот. Това се дължи на неправилно разбиране на живота. Например хората изучават физическия живот, както и духовния, но не учат това, което е в действителност. Когато хората изучават Любовта, те не разбират какво представлява тя. Какво влиза в Любовта? – Животът. Имаме ли Любов, в живота ни трябва да влиза повече светлина. В светлината трябва да се прояви повече свобода. Значи животът, светлината и свободата са условия за проявлението на Любовта. Там, дето животът, светлината и свободата не се увеличават, това показва неправилно проявление на живота. Това е ограничен живот. Някой казва: „Аз имам много любов.“ – Радвам се, че срещам такъв човек, но животът ти увеличава ли се? – „Горе-долу.“ – Ами светлината ти увеличава ли се? – „Мъжделее само.“ – Ами свободата ти как е? – „И тя е малка, доста съм ограничен от външните условия.“ Щом имам тези данни, аз веднага вадя картата си, правя своите изчисления и мога да предскажа на този човек какво ще се случи в живота му. Ще му кажа как ще завърши училището, коя година ще боледува, дали ще бъде беден, или богат човек. – „Отде знаеш това?“ – От степента на твоята любов. Щом любовта ти не увеличава твоя живот, щом животът не увеличава светлината на твоя ум и щом светлината на ума ти не увеличава твоята свобода, всичко в тебе е затворено и ти не можеш да растеш и да се развиваш. Какво може да се очаква от човек, който няма вътрешен стремеж в себе си? Той не може да расте, не може да се развива. Дойдат ли горещи дни, водата в него ще пресъхне. Защо? – Защото този човек има малко вода в себе си. Като отида при някой извор, аз мога да предскажа дали този извор ще пресъхне скоро. Когато водата на извора е топла, той скоро ще пресъхне; когато водата на извора е студена, той не пресъхва скоро. Изобщо студените извори не пресъхват. Като казвам, че топлите извори пресъхват лесно, аз не разбирам ония извори, които извират от дълбоко. Дълбоките извори са студени, но при преминаването си през земните пластове те постепенно се стоплят и излизат на повърхността като топли извори. Лесно пресъхват ония топли извори, които нямат голяма дълбочина. Оттук можем да извадим следния закон: студените хора извират от дълбоки места, горещите хора извират от плитки места. Някой казва: „Студен човек съм.“ – Студен си, защото извираш от дълбоко. – „Сгорещил съм се, горещ човек съм.“ – Внимавай да не се сгорещиш повече, отколкото трябва, защото ще се намериш пред голяма опасност. Когато студеният замръзва и когато горещият се стопява, и двете положения са лоши. Обаче когато студеният не замръзва и когато горещият не се стопява, и двете положения са добри. Тогава в Природата се явяват условия за дъжд. В сегашния живот топлината е по-опасна от студа. Ако някой човек се подложи на замръзване по специален начин, студът няма да го повреди. Той може да се запази в това състояние цели векове и после пак да се размрази. Размразяването трябва да става от опитни хора. Те оставят замръзналия човек вън, на студено, и постепенно го разтриват, докато възстановят кръвообращението му и по този начин му възвърнат живота. Рече ли невежият да направи опит със замръзнал човек, да го размрази, той ще го внесе в топла стая, дето ще го умори, или най-малко ще го осакати. Значи сиромахът не трябва да става богат. Защо? – Защото той не може да използва новите условия, в които се намира. Тогава сиромахът ще се намери в положението на замръзнал човек, внесен в топла стая. Казвам: когато Природата поставя някого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното, и от другото благо се явяват големи недъзи. И тогава нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, както и в добродетелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато Природата постави човека при ограничителни условия, с това тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа – да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човек скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра. Днес хората влизат вече в закона на положителната вяра, която почива на данни, на известни факти. Само тази вяра може да създаде наука. Ако човек вярва, без да работи, без да учи, това е суеверие. В това отношение учените хора са много внимателни. За да се произнесат по някой въпрос, те дълго време правят наблюдения, изследвания, и тогава само се осмеляват да предадат фактите като положителни. Например те от векове наблюдават Луната, искат да се произнесат с положителност върху живота там. Те следят, изучават какви промени стават на Луната, за да разберат дали там условията на живота са разнообразни. Ако са разнообразни, значи и там има условия за развитие на същества. Едни учени казват, че и на Луната има условия за живот, други учени отричат това. Те се коригират едни други, допълват се, докато най-после се доберат до верни факти. И само върху тия факти може да се гради истинска наука. По същия начин и човек, като изучава живота си, като изучава себе си, трябва да се основава на верни, а не на мними свои прояви. Някой човек си мисли, че е музикален. Той трябва абсолютно да се убеди в това. Как ще се убеди? – Като чуе някое музикално произведение и може още от първия път да го запомни, значи той е роден музикант. Някой пък мисли, че има силна памет. Кой човек е паметлив? – Този, който, като чуе нещо веднъж, веднага го запомня. Трябва ли десет път да му се повтаря, за да го запомни, той не е паметлив човек. Същият закон е верен и по отношение на духовния свят. Който е духовен, той веднага разбира духовните работи. Който не е духовен, с часове може да му се говори, и пак ще остане нещо тъмно в съзнанието му. Под думите духовен човек разбираме такъв, който живее в по-висок свят, в света на четирите измерения. Той разбира четири точки, четири положения, в които се движи. Духовният човек вижда и през планините, и затова Слънцето за него никога не залязва. За него нощ не съществува. И нощем той се движи в светлина. Човекът на четвъртото измерение не се нуждае от лампи, той всякога е в светлина. Срещнете ли такъв човек на Земята, той може за всичко да ви говори, но за своята духовна лампа, с която осветява всичките си пътища, нищо няма да ви каже. По този въпрос той мълчи като риба. Тръгнете ли на път вечерно време с такъв човек, той ще ви прекара през най-тъмните места и ще върви свободно, безпрепятствено, както през деня. Ако го попитате защо върви тъй свободно в тъмнината, той ще ви каже, че от баща си, от майка си е наследил способността да вижда в тъмнина. И после ще прибави: „И някои животни имат тази способност – да виждат добре в тъмнината.“ И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Някой казва: „Да бях аз на мястото на Мариам!“ Всеки човек може да бъде на мястото на Мариам. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: „Радвай се, защото си намерил благодат пред Бога!“ За да дойде този момент, ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Ангелът дойде при Захария и при Мариам. Захарий се усъмни малко и го запита как може да стане това. Щом ангел ти се явява, не питай. Вярвай в това, което той ти казва. Никакво съмнение, никакво ровене! Какво правите, като посеете едно семе или растение? – Посадите го, полеете го и го оставяте да расте. Вземете ли да го ровите, да го бутате, за да видите как се развива, вие ще го осакатите. Как ще го проучвате? – По листата, по цвета и по плода му. Ако листата му през време на растенето са зелени, ако цъфти навреме и ако завързва навреме, тогава и корените му са здрави. Ако листата му не са зелени, ако не цъфти и не завързва навреме, тогава корените му са слаби, хилави. И при този случай пак няма да ровите корените му, но ще го наторите добре и ще го поливате редовно. Никога не ровете корените на растенията! Казвам: като имате предвид това правило, не се ровете и в корените на вашия живот! Например когато човек направи погрешка, неговата задача е да коригира погрешката си, а не да се рови в нея, за да търси причините, виновниците за нея, и с това да се мъчи да се оправдае или пък да се накаже. Не се ровете в злото, в погрешките и престъпленията! Човек не е единственият отговорен фактор за своите погрешки. Когато разглежда научно една своя погрешка, той трябва точно да знае каква част от тази погрешка се пада на него, и каква част – на другите. Част от препятствията и спънките, които човек среща в живота си, може да се дължи на обществото, друга част – на разумните същества, трета част – на Природата, а една част от тези препятствия може да са поставени от Бога. По този начин всеки човек е поставен на ред изпитания, без да знае той каква велика цел се крие в тези изпитания. Ако човек не разбира закона на растенето, той ще извади криви заключения за живота си и ще каже: „Господ не мисли за мене, Той ме е оставил на Земята само да страдам и да се мъча.“ Питам: по какъв път този човек е дошъл до заключението, че Бог го е изпратил на Земята само да страда? Де са неговите данни, чрез които той е дошъл до това заключение? Ако няма никакви факти, никакви научни данни, неговото заключение е основано само на предположения, на хипотези. Сега пък ние можем да извадим заключението: всяко твърдение, основано само на хипотези, е толкова сигурно, колкото е сигурно положението на къща, основана на пясък. Една мома среща на пътя си един момък, който я спира и й казва: „Госпожице, много си красива. По-голяма красавица от тебе не съм виждал. Щом те видях, сърцето ми трепна.“ Тази мома веднага повярва на думите на момъка и през целия ден тя се чувства доволна, щастлива, убедена, че като нея няма друга мома, толкова красива. Една нейна приятелка, като я вижда тъй самодоволна и горда, й казва: „Виж, аз имам в джоба си едно огледало – огледай се в него, за да провериш дали действителността отговаря на думите, които момъкът ти е казал.“ Тази мома отдавна не се е оглеждала в огледало и послушва другарката си. Като се вижда в огледалото, махва го недоволно настрана и казва на другарката си: „Вземи си огледалото назад!“ – Тя била недоволна, защото не се видяла тъй красива, както си въобразила; освен това, като погледнала дебелите си устни, с които мязала на негърка, още повече се ужасила. Не е лошо, че устните на някой човек са дебели, но дебелите устни говорят за известна деформация в човека. Тази деформация е предизвикана от застой в астралния му живот. Такъв човек е сял градини, ниви, лозя, но няма кой да ги жъне, да ги обработва. Той е започнал да гради къща, но и нея не е довършил. Изобщо всичките му работи са останали недовършени. Хората с дебели устни са малко мързеливи. Такива са и негрите. Ако устните на човека са много тънки, и това не е добре. Има определена мярка доколко устните на човека трябва да бъдат дебели или тънки. Дойде ли тази естествена мярка, енергиите в чувствата на човека са хармонични. Енергиите в чувствата и мислите на човека трябва да се разпределят правилно, за да има естествен изблик в тях. Следователно, ако имате дете с дебели устни, вие трябва да знаете по какъв начин да го възпитавате, за да въздействате на неговите енергии. Ще кажете: „Господ го е създал такова.“ Че Господ го е създал такова, това не подразбира, че и такова трябва да остане. Това дете расте, развива се, намира се в ръцете на своите родители и учители, които трябва да се грижат за неговото възпитание. Майката и бащата имат задача да работят освен върху себе си, още и върху своето дете. Аз привеждам този факт, защото някога и вие ще почувствате своите дебели устни. Няма човек, който да не е почувствал поне веднъж в живота си устните си дебели. Щом чувствата у човека се възбудят чрезмерно, той вижда вече устните си надебелели. Когато някой стар човек се влюби, българите имат една поговорка за случая: „Пази, Боже, старо бунище да се запали!“ Роди ли се желание у човека да стане богат, устните му надебеляват; роди ли се желание да стане учен или силен човек, устните му пак надебеляват. Това са желания, които трябва да се реализират, но не само временно. Да реализираш дадено желание временно, това значи да оставиш корена му вътре в тебе да продължава да живее и да те измъчва. Една млада мома от Сливен обичаше един млад момък, добър човек, който живееше чист живот, прекарваше в пост и молитви, искаше светия да стане. Момата пък искаше да се ожени за него. Аз й казвах, че този момък е добър, но не е за нея, тя няма да бъде щастлива с него. – „Нищо, нека не бъда щастлива, но искам да живея с него поне три дена.“ Най-после тя постигна желанието си: ожени се за него – и скоро се разочарова. Той не работеше нищо, живееше на гърба й. Тя работеше и го хранеше. Срещам я един ден и я питам: „Доволна ли си от живота си?“ – „Ако тогава имах тази опитност, каквато сега имам, един час не бих желала да живея с него.“ При това той беше отличен момък, идеалист, но това, което тя търсеше, не можа да го намери в него. Желанието, стремежът й беше добър, но методът, по който искаше да го реализира, не беше прав. По същия начин и желанията, стремежите на хората може да са прави, но методите, пътищата, по които те искат да ги реализират, не са правилни. Наистина, всяко желание, всяка мисъл на човека трябва да се реализира. Но кога? – Когато тази мисъл, това желание служат за растенето, за самоусъвършенстването на душата. Казвам: всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му. Това виждаме в двата примера за Елисавета и Мариам. Първата роди Йоан Кръстител, а втората – Христа – Спасителя на човечеството. Разгледайте тези примери като символи в духовния си живот и ги приложете. Не се спирайте върху буквалното им значение. Ако разгледате тези факти в буквален смисъл, вие ще почнете да изучавате историята за идването на Христа: кога се е родил, как се е родил, и т.н. Нещата лесно се проверяват. Как? – От резултатите им. Ако разгледате резултатите на сегашното християнство например, ще разберете, че има нещо криво в неговите методи. И наистина, стремежите на християните са прави, желанията им – също, но методите, които те прилагат, са криви. Вследствие на кривите методи християнството не постигна това, което можа да постигне. Християните възприеха методите на езичниците, с което внесоха големи заблуждения. Днес християните трябва да коригират своите методи за постижения. Задачата на християнството не седи в доказване съществуването на Бога. Още преди Христа гръцките философи се занимаваха с въпроса за съществуването на Бога. Задачата на християнството беше да се създаде връзка между всички души, за да растат, да се развиват, да се освободят от ограниченията и от робството на греха. Друга главна задача на християнството беше повдигането на жената. И тъй, всеки от вас трябва да зачене и да роди в себе си пророк като Йоан Кръстител и Спасител на своята душа като Христа. И апостол Павел казва: „Родих ви.“ Ако вземете неговите думи в буквален смисъл, това е невъзможно. Днес само жената ражда. Тогава какво означават думите на апостол Павел? Той подразбира друго: да роди човек нещо велико и красиво в своята душа. Разберете ли раждането в буквален смисъл, вие ще се натъкнете на ред противоречия. При това вие не можете да бъдете и в положението на Мариам. Никоя друга жена не може да бъде в нейното положение, защото явленията в Природата не се повтарят. Във физическия свят всяко явление при дадени условия може да се извърши само един път. Втори път нито условията могат да се повторят, нито явлението може да се извърши по същия начин. В света съществува пълно разнообразие. Обаче всички стремежи и желания на човека се реализират. Когато не се реализират желанията и стремежите на хората, те живеят във физическия свят. В Божествения свят обаче всички желания се реализират. И тъй, съществува един свят, в който радостите са реални, а скърбите – привидни. Този свят е светът на ангелите, на светиите, на съвършените същества. Този свят е Божественият. Съществува и друг свят, в който радостите са привидни, а скърбите – реални. Той е физическият свят. Човек може да живее в Божествения свят, ако има абсолютна, положителна вяра в себе си. Имате ли тази вяра, вие ще възкръснете. Силна ли е вашата вяра, ако тя не може да ви възкреси? Ако вие носите като Крали Марко нож, запасан на пояса си, и не можете с него да отсечете една сламка, какъв нож е той? Остър, здрав нож е този, с който, като докоснете само някой голям камък или някоя канара, тя да отхвръкне на разстояние. Остър нож е този, с който при един замах само отрязвате дървета, дебели по два метра. Какъв е вашият нож? – Вие ударите с него една сламка, и ножът ви отхвръква настрана. Не е здрав, не е направен добре вашият нож. Вие с вашата слаба вяра представлявате такъв нож, който лесно се чупи. Ние говорим за силна вяра, която всичко преодолява. Вяра, която не може да се справи с мъчнотиите в света, не е нито Крали-Марковият нож, нито ножът на някой ангел. Когато някой ангел простре ножа си по движението на Земята, тя се отдалечава от него, заобикаля го. Отдалечаването на Земята от ножа на ангела учените наричат отклонение на Земята. Когато някой ангел иска да опита силата на своя нож, той го проверява по отклонението на Земята. Колкото повече се отклонява Земята, толкова ножът на ангела е по-силен. Щом забележи отклонението на Земята, ангелът вече не прави втори опит. Казвам: вие се нуждаете от мощна, силна вяра, за да преминете благополучно пътя, по който се движите. Цялата Земя да се преобърне, вие трябва да имате вяра, че светът, в който живеете, е изправен, и не може да ви се случи нищо, което да скъса връзката ви с живота. Няма сила в света, която може да ви отклони от пътя, освен вие самите. Двата примера с Елисавета и Мариам нека ви бъдат като образци в живота. И вас един ден ще ви посети вашият ангел, но гледайте да не онемеете. Ако онемеете, и това не е лошо, защото казано е, че мнозина ще онемеят, като видят Бога, но ще знаят, че вярата им е слаба. И като са неми, идеята им пак ще се реализира. При това Мариам имаше голямо изпитание. Йосиф искаше да я напусне, усъмни се в нея, но дойде един ангел при него и му каза: „Това, което Мариам е заченала, е от Духа Светаго. Вземи жена си и иди в Египет!“ Ако и вие сте верни на Божественото във вас, Ангел Господен ще дойде и ще уреди всичките ваши мъчнотии. Вие ще минете през огън, без да падне косъм от главата ви. Това е истинско учение, това е истинска религия, защото почиват на здрава, положителна, изпитана вяра. Само такова учение може да осмисли живота на човека; само това учение развива душата и укрепва духа на човека, като реализира всички негови възвишени мисли и желания за служене на Бога. Няма по-хубаво нещо от това, да служи човек на Бога. Първото нещо в света е да служим на Бога, а после – на хората; първо да обичаме Бога, а после да обичаме и хората. Първо ще започнем от Бога и после ще дойдем до хората. Тази е задачата на Новото учение: да започнем отгоре и да свършим долу. Като свършим работата си долу, пак ще се качим горе, ще завържем двата края и ще образуваме една колесница, като тази на свети Илия, с която ще се възнесем на Небето. Значи пред вас седи реализирането на една велика задача. Ще ви приведа два примера, върху които трябва да размишлявате. В древността имало една царска дъщеря, която по особени причини трябвало да живее в една много красива планинска местност. Тук тя очаквала своя възлюбен. Като се научили от други царства за царската дъщеря, при нея започнали да идват много княжески и царски синове, но никой от тях не се връщал у дома си: един от царските синове се превръщал на камък, друг – на пръст, трети – на сухо дърво, четвърти – на животно, и т.н. От всички царски синове останал само един, който не бил още посетил царската дъщеря. И той почнал да се приготовлява да я посети. Като се научила за това нещо царската дъщеря, тя му написала писмо, с което го предупреждавала какво има да му се случи. Писмото имало следното съдържание: „Ако ти дойдеш при мене по същите пътища, по които и другите дойдоха, по-добре не идвай, защото те чака голямо нещастие. Ако дойдеш при мене със същите крака, с каквито и другите дойдоха, не идвай. Ако дойдеш да ме видиш с обикновените си очи, с каквито и другите дойдоха да ме видят, не идвай. Ако дойдеш при мене с обикновената си уста – да ми говориш обикновени неща, каквито ми говориха и другите, не идвай. Ако можеш да дойдеш по такъв път, по който никой не е дохождал, само тогава ела.“ Казвам: и вие, за да постигнете великия идеал на своята душа, трябва да намерите тези три неща. Великото не се постига по обикновените пътища, по които хората вървят; великото не се постига и с обикновените умове и сърца, с които съвременните хора се домогват в живота; великото не се постига и с обикновените мерки, с които съвременните хора мерят нещата. Това, с което съвременните хора си служат, то е само предисловие към великото, което е разрешено за другите същества, но за вас чака само момент, за да ви се изяви. Засега тази задача за вас не е разрешена още, но разреши ли се един ден, вие ще изпитате в душата си небивала дотогава радост. Казвате: „Ние искаме да знаем как ще постигнем това.“ С този ум, който имате днес, вие не можете да знаете тези неща. Защо не може и не трябва да ги знаете с този ум, ще ви обясня това със следния пример. Един турски ходжа се молил на Господа да просвети ума му, за да научи и разбира всичко, каквото се съдържало в Корана. Той се молил на Бога: „Господи, 40 дена наред ще постя, само да ми помогнеш да разбирам всичко, което е писано в нашата свещена книга.“ И наистина, той постил 40 дена, след което придобил големи знания. Обаче тези знания му допринесли толкова много страдания, че той започнал пак да се моли на Бога: „Господи, 400 дена ще постя, но моля Те, помогни ми да забравя всичко, каквото съм научил!“ Следователно ние не трябва да бъдем като този ходжа – да искаме да придобием всичкото знание за 40 дена, за да не става нужда после да постим 400 дена, за да забравим това знание, което сме придобили. Казвам: всеки ден човек трябва да придобива толкова знания, колкото е способен да възприеме и асимилира. Всеки ден носи своето благословение. И тъй, две неща ще имате предвид: когато ангелът ви посети, вие трябва да бъдете готови да го изслушате и разберете; след това гледайте да не се усъмните. По-нататък Бог ще се погрижи за Своето. 17 август 1930 г., Второто рилско езеро
×