Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Георги Куртев'.

Открити 8 резултата

  1. 297. ДИМИТЪР ДОБРЕВ НА ИЗПИТ Веднъж, не помня коя година, бях при Учителя на ул. „Опълченска" 66. Бяхме в трапезарията. Имаше и други приятели там. Почна се разговор. Учителят почна да ми разправя за опитността на брат Гръблев, как се срещнал с глутница вълци в Делиормана /сега Лудогорието/, но по едно време спря и каза: „Брат Димитър Добрев от Сливен е на голям изпит. Дано издържи!" И след това довърши разказа за брат Гръблев. Аз бях още там, когато след два дни Учителят получи писмо от брат Димитър Добрев, който потвърди казаното преди два дни от Учителя, който ми прочете писмото. Разказал: Георги Куртев. „Търпението е път към съвършенство." - Учителят.
  2. 49. ДВЕТЕ ДЕЦА И ГРЪМОТЕВИЦАТА Случката е станала през 1958 година в село Череша, Айтоско. Тя е следната: Две деца, турчета, си играели на улицата и спорели има ли Бог или няма. едното от тях се казвало Осман, а другото Раджеп. Осман бил слушал в къщи от родителите си, че има Бог и твърдял, че има. Реджеп обаче твърдял обратното, защото учителят в училище така ги учил, в унисон с ширещия се атеизъм. Спорът между децата продължавал и часовете минавали. Заоблачило се, загърмяло, засвяткало се, запръскал и дъжд. Децата все още не могли да се откъснат от своята игра. Спорът продължавал. Пада гръм и убива Раджеп, който отричал Бога. Горната случка е разказана на брат Георги Куртев от училищния прислужник в село Зайчар, който го посетил една година след като станало събитието. Разказал: Георги Куртев.
  3. 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ Сега ще ви разкажа един случай за брат Куртев. Брат Ганчо Генчев, инженер от София, отива да посети брат Куртев на градината в Айтос. Брат Куртев през 1960 година почти цяла година беше на легло. Брат Ганчо влиза в стаята му без разрешение и му изпял една от братските песни. След това брат Куртев го поканил да седне и му казал: „Като брат не те приемам, като враг ти прощавам, като гост те приемам. Иди в трапезарията да се нахраниш." Ганчо Генчев отива в трапезарията, където имало братя и сестри, с които споделил какво му бил казал брат Георги Куртев, като добавил: „Пословична откровеност." Нахранил се и напуснал градината. Сега ще разкажа една случка за брат Куртев, която е озаглавена „Твоето място". В първите години на неговия духовен живот, той с няколко приятели: Станчо- Барабана, Янаки Кавръков, Христо Тодоров, който бил тогавашен ръководител и брат Куртев се събирали в парка, при воденичката. Събирали се всяка вечер. Четат псалми, пеят духовни песни, пеят молитви и така прекарват около един час, час и нещо, така прекарват в духовна атмосфера. След туй си стават, минават край близката кръчма и се отбиват да пият по една ракийца. Обаче един ден, таман седнали да пият ракия, вратата на кръчмата се отворила, явява се там един непознат човек, който с дясната си ръка така се заканил и казал: „Георге, твоето място не е тук!" От отношението нахората, които са били при него, които са пиели, той разбрал, че никой друг не го е чул това нещо и никой не го е видял. Вторият ден като отишли пак, изкарали това нещо, но той не обърнал внимание на това предупреждение. И когато третата вечер отишли и седнали в кръчмата, той не дочакал да го предупреждават и казал: „Приятели, ние какво правиме бе, ние идваме тук да се молим, да четем Псалми, духовни песни пеем, а накрая завършваме в кръчмата. Нашето място не е тука, Аз от днеска в кръчма няма да влизам!" Другите също се присъединили към него и оттам насетне се зарекли и в кръчмата не влезли. В. К.: Вие сте написали биография на Георги Куртев и история на братската градина. Тези биографични данни сте ги взели от него, нали? Г. С.: Да. Ще разкажа един случай за първите години на брат Георги Куртев, когато е бил секретар-бирник в село Скалак. Тогава се казвало Сара Кая. Хазяите, където е живял брат Куртев, имали 18-годишно момиче. Момичето се казвало Гюлсум. Момата била много хубава, харесвала брат Куртев. Ето защо един ден, когато видяла, че той се приготовлявал да тръгва за града, пременила се, затичала напред по пътя до близката гора, където го причакала. Усмихнала му се със сияющо лице от радост и му казала: „Георги ефенди, аз много те обичам, без теб не мога, искам да ти пристана. Ето, нося си и бухчалъка. Всичко ми е готово." - „Не думай тъй, Гюлсум", казал брат Куртев. „Аз съм българин, ти -туркиня, как може така?" - „Не ти ли харесвам?" - „Слушай, Гюлсум, тук не е въпрос на нехаресване, но ти ще си намериш човек, който ти прилича, а аз ще се оженя за българка. Сега побързай да се прибереш, докато хората не са ни видяли, че разговаряме, че сами водим разговор." Тогава момичето се върнало и по-късно си намерило късмета, срещнала момък, оженила се. Сега ще ви разкажа един случай за брат Куртев, когато бил повикан войник. Преди да бъде повикан за войник, искал да следва санитарна школа и родителите той предсказва смъртта си. И действително, на 14 февруари 1961 година, в 3 часа без 15 минути през нощта той напуска земния живот. В. К.: Това не го знаех, че той след 80 години започва да разказва. Г. С,: Да, може би той го правеше от скромност това, така предполагам, да не смятат някои хора, че той се хвали, и заради туй премълчаваше много работи. И да имаше какво да каже. не го казваше. Обаче след туй започна да разказва своите духовни опитности и се вижда, че той действително има много богат духовен опит. Спомням си един интересен случай, които искам да споделя с вас. Един случай, когато брат Куртев е ходил в София при Учителя, разговаряли дълго с него по някои въпроси, които са го интересували, които са го вълнували и отива при него да сподели и да се посъвътва. Накрая Учителят му дал една формула, да каже „Бог е Любов", три пъти да каже формулата, бавно, със съсредоточение. И му казал: „Когато се намираш в труден момент, изговори формулата." Сбогувал се той, качва се на влака и пътува. Насред пътя от София за Бургас, къде е било там някъде влакът в полето спира. А той имал задача спешна, като пристигне в Айтос, защото така било пресметнато пътуването, че вечерта, като пристигне, да свари нашите хора в събранието и да им предаде задачата. Тази задача трябвало общо да се провежда. Някаква задача специална. Като спрял злакът, той след обед няма да свари приятелите, задачата е в трудно положение. Хората наскачали от влака на полето, пушат цигари, приказват, а в туй време железничарите търсят причината за спирането на влака и не могат да я намерят. Тогава и той слязъл и се отбил настрани и в това време му дошло на ума да каже формулата. Обърнал се настрани, взел да милва класовете и произнесъл формулата. Като произнасял формулата, в туй време един железничар чукнал на едно място и извикал: „Ето къде е била причината!" И влакът веднага тръгва, че едва успяли хората да се качат, продължили пътя и стигнали навреме, предал задачата и проверил това, което Учителят му бил казал: „Като се намериш в трудно положение, произнеси формулата." Така той има един жив опит с тази формула. Случката, която снощи ви разказах за „Твоето място", то се отнасяше за брат Куртев, дето се молили там, в парка, при една воденичка и на връщане се отбили в кръчмата да сръбнат по една ракия, тогава на вратата се явил един непознат човек и казал заканително: „Георги, твоето място не е тук!" Обаче другарите му, които разговаряли, на никого не направило впечатление това. Той там седи, но това е видение, това е картина, която другите не са я видели. Сръбват си значи, излизат си и си отиват по домовете. На другия ден, след работно време, той отива пак там, в парка при воденичката, на полянката, пак се молят, четат Псалми. На връщане пак се отбиват в кръчмата да сръбнат по една ракийка. Непознатият човек пак се явява на вратата, пак отваря, полуотваря вратата, казва му заканително: „Георге. твоето място не е тук!" И пак изчезва. Третият ден, когато се отбили там, брат Куртев казал: „Абе, братя, какво правиме ние бе, абе ние се молиме, Псалми четеме, в Бога вярваме, а се връщаме да пием ракия тука, да служим на дявола. Аз от днеска нататък в кръчма няма да вляза, нито вино, нито ракия ще пия!" И другите като обсъдили, рекли: „Прав си, бай Георге, и ние в кръчма вече няма да влезем." И оттам се зарекли да не влизат вече в кръчма. Обаче този човек, който му се явил 1911 и 1912 година, когато Учителят обикалял страната да изнася сказки по френология и по хиромантия, в неговото лице брат Куртев познал Учителя, този, който му казал: „Георге. твоето място не е там!" Значи отдалеч още Учителят си е събирал учениците и ги е отклонявал от лоши пътища, по които отначало са били поели. Впоследствие той го познал, че е Учителят. Когато първият път отишли и присъствали на сказката там, на беседата на Учителя, когато изнесъл в читалището там, в Айтос, сказката не била много му го пращали в Бургас при някой полковник, чието име не помним, да му помогне да бъде в санитарната школа, там да си изкара войниклъка. Брат Георги отишъл в Бургас, влязал в казармата, взел да търси този човек. Но колкото пъти тръгвал да го търси, да се срещне с него, да му говори, нищо отвътре му казвало: „Тоз човек няма да ти свърши работа, не го търси!" А пък той си мислел какво ще каже на родителите си, как да не го потърси, те ме пращат, аз трябва да ги послушам. Втори път, като тръгнал да отива при него, да го помоли за ходатайство, пак гласът го спрял. Рекъл си: „Ще послушам този глас." Върнал се и казал на майка си: „Майко, колкото пъти тръгнах да се срещна с него, все един глас ми казва: „Тоз човек няма да ти свърши работа, недей го търси," - „Е, холан, щом тъй са ти казали, може да е за добро", казала майката. И след няколко дена получава писмо от Сливен, от санитарната школа. Викат го по име. Кой беше този, че да каже, че Георги желае да следва санитарната школа? Ето един въпрос, който е загадъчен за нас. Викат го в санитарната школа и той я завършва, бил много паметлив и всичко, което му предавали там, бързо и лесно го запомнял, даже помагал и на другите. И така той свършил войниклъка като следвал санитарната школа. По този начин си отбил и военната служба като медицински фелдшер. Мога да кажа още няколко думи за брат Георги Куртев, как още той постъпваше. Той беше човек с голяма духовна опитност, много ревностен, много предан на делото на Учителя и много изпълнителен беше и заради туй всичките приятели от Айтос в неговото лице сякаш виждаха Учителя и заради туй, както целувахме ръка на Учителя, като отивахме в Айтос на градината, всички целувахме ръка на брат Куртев, щото в неговото лице ние поздравявахме Учителя. Брат Куртев обаче имаше тази своя склонност и особеност, да кажем, той не обичаше да се записват работите. Разказваше много интересни случки, но щом види, че някой вади бележник да го пише, той преставаше да говори. И заради туй много от работите, които сега разказваме, са били веднъж разказани и след туй по памет са възстановени. Не са били от него диктувани и записани веднага. Тъй че всичко по принцип е верно, но някъде може да има някоя неточност, нали, когато втори и трети път са били разказвани. Така че може да има някоя малка неточност. Но по начало нещата са верни за Георги Куртев. За съжаление не съм стенограф. Ако бях стенограф, щях да стенографирам може би по някакъв начин, но нямах тази възможност. Той от скромност не искаше да разказва. Той до 80-тата си година не разказа никому нищо, да не го смятат за самохвалство, но като видя вече, че старостта напредва, той тогава взе да разказва отделни случки. Еди-кога си, еди-какво направихме, еди-кога тъй стана, еди-кога тъй стана... И тогава видяхме колко е богат неговият вътрешен живот, неговият духовен опит. Почти до 80 години той не разказваше. Значи след туй десет години той е разказвал свои опитности. Той се помина 1961 година, на деветдесет години, над деветдесет години. Но характерното за него беше туй, че той не страдаше от артеросклероза. До последния миг имаше съвършена бистра памет. Даже жена ми, Донка, негова дъщеря, и баджанака ми, Добри -на Надето мъжът, са били при него до последния му миг. Един държал лявата му ръка, а другият - дясната му ръка и по едно време е казал: „Отворете прозореца за въздух." След малко той си направил молитва и клюмва, и издъхва. В последния миг, казал: „Господи, предавам духа си, приеми душата ми" и т.н. И по тоя начин завършил земния си живот. А затова е предупредил сестра Койна от Лясково. Казал: „На 14 ще имате една особена дата." - „А, да, дядо Георге, щото тогава ще има слънчево затъмнение. Луната, слънцето и земята ще се намират на една линия." - „Никаква връзка няма това със слънчевото затъмнение. Туй нещо ще бъде съвсем друго." Обаче те не могли да разберат, че посетена, защото бил съвсем непознат лекторът, непознат човекът. И след туй още първата му среща с г-н Дънов - тогава бил за тях още г-н Дънов - Епитропов му съобщил: „Ще дойдем с г-н Дънов, аз ще го придружавам." Телеграма му дал, ще дойде и ще изнесе сказки в Бургас. Те отиват на сказката да слушат г-н Дънов. Щото той именно, Епитропов, си заминал, а г-н Дънов го завели до хотела и го оставили на хотела. Сбогували се с него и го оставили на хотела. По-късно вече, когато Куртев присъствал на един сеанс, тогава старите приятели, за да се убедят в съществуването на задгробния свят, са правили спиритически сеанси. На един от сеансите, който са направили, Учителят е присъствал, те го поканили да присъства на сеанса. Събират се в стаята, тогава било с кръгла масичка, събират се около нея, слагат си ръцете там и понякога масичката започва да се движи и с разни знаци по тоя начин са влизали във връзка с духовете. Направили всичко, както друг път са го правили, обаче нямало никакво проявление на духовете, а Учителят го били сложили на една отделна масичка, на един стол там. Когато той бръкнал във вътрешния си джоб, извадил едно малко моливче и взел да чука на масата, знаци както морзовата азбука, нещо подобно. Щом взел да чука, взели да се обаждат тука като чукане на часовник - този ъгъл, горе придвижване, звукът са задвижва, пък без да видят нещо. Обаче предварително той им казал: „Кой каквото види, няма да приказва, когато свърши сеансът, тогава." И всичките мълчали. По едно време, лампата била снишена до минимум, а лампата била газена, Учителят бил казал, кой каквото види, няма да приказва, значи в полумрак са били. В туй време започват да се явяват такива светлинки, така като кичур черешки, така, и се движат по въздуха. От тука в тази посока, в тази насока така и гледат и чик, чик, чик, чик, чик, чик, обаче всички мълчат, щото било поръчано да не се приказва и да не се смущава. Като се свършил сеансът, тогава светват лампата и тогава всеки си казвал своето впечатление, какво е видял. Та дотогава той беше за нас г-н Дънов, от него ден разбрахме, че този човек не е обикновен човек, на него и духовете му се подчиняват. Ето, докато нямаше проявление, когато той взе да чука, и те се обадиха. Та оттогава го признахме като Учител. И тогава той им рекъл: „Георге, дайте ми един лист!" Дали му един лист и той написал шест изречения, обаче му казал: „Този лист ти ще го пазиш!" И му го дал на него. Пък той, брат Куртев, казал така: „Ами брат Христо е нашият ръководител", с други думи на него се полага да се даде, един вид той ще се обиди. „Не, рекох, ти ще го вземеш", казал Учителят. Той вземал листа, отишъл си в къщи, прочел го, но не съобразил да го препише. „И сега съжалявам, че не го преписах, да видя какво ми казваше формулата. Но смисълът на думите, които ми казваше, той определя мене за бъдещ ръководител. Значи Христо досега беше, а отсега нататък ти ще бъдеш ръководителят." Листът е изчезнал, просто се стопил и изчезнал. Сложили го на едно място, а пък след туй го няма, няма го вече. В. К.: Има ли ги записани датите, когато Учителят е ходил в Айтос? Г. С.: Датите ги няма записани, но помня само годините. 1910 или 1911 година. Тогава. Два пъти е ходил. Не знам дали двата пъти по хиромантия или по френология, но знам, че два пъти е ходил. И на втория път те вече го поканват на това и като минали край хотела, той, Учителят, искал да се отбие на хотела, пък брат Куртев рекъл: „Не, Учителю, вие на мене ще бъдете на гости." Тогава отишъл му на гости и като се нахранили, Учителят му казал: „Нямаше нужда, Георге, аз можех да бъда на хотел." Пък той рекъл: „Не, Учителю, нека да се благослови трапезата ми!" - „Е, добре, щом е така." За Петровия връх няма да го разказвам, защото го има. То е било 1920 година, Единственият път, когато Учителят са го поканили за събор. Съборът е станал горе, на Паспалата. Сега го казват Петров връх, щото на Петровден се е провел съборът с айтозлии. Целият окръг, не само айтозлии, те и други са били дошли там. Аз това съм го описал в „История на братската градина". Айтозлии знаят този връх Паспалата, а пък нашите хора го знаят Петров-връх. На 9,10 и 11 декември 1987 година бях у вас на гости и ви разказвам тези спомени, за да останат за поколенията. Разказва брат Георги Събев от Бургас. Благодарим от името на тези, които ще ги слушат.
  4. 59. ВЛАКЪТ СПРЯ НА ПОЛЕТО Брат Георги Куртев разказва: Живеех в Айтос. Бях медицински фелдшер. Имах работа в София, при Учителя. Взех влака и отпътувах. Беше пролет. Китна пролет. Зелените площи на нивите и ливадите действаха ободряващо на духа, а синьото небе успокояваше. Влакът летеше с голяма бързина, сякаш искаше да изпревари времето. Пристигнах на Изгрева. Срещнах се с Учителя. Разговаряхме по разни въпроси. Много неща се изясниха, погледнати от по-високо. Както винаги, останах много доволен от срещата. Когато бях вече прав и готов да си тръгна, Учителят ми каза, че когато се намеря в трудно положение, да произнеса следната формула: „Бог е любов" три пъти. Чух я, но след малко я забравих. Качих се на влака и отпътувах към Айтос. Влакът бе пълен. Времето прохладно. Пътуването приятно. Бързах да пристигна в Айтос, защото имах възложена от Учителя задача. По разписание трябваше да пристигна навреме и заваря приятелите в братския салон. Това бе по план. Но когато минахме гара Стралжа, влакът спря на полето. Никой не знаеше причината. Мъжете наслязоха от влака да пушат. Слязох и аз. Времето тече. Ето, минават 15­20 минути, а влакът не тръгва. Пропускам времето, а имах срочна задача. Започнах па се безпокоя. В това време се сетих за формулата и отидох настрани, за да си я кажа. А точно по това време един от прикачвачите чукна с чук на едно място и извика: „Ето къде е била причината" и влакът веднага тръгна. Така че ние едва успяхме да се качим. Той навакса закъснението и пристигна навреме. Изпълних задачата. Въпроси за размишление: Защо спря влака? Някой може да каже, че това е станало случайно. Но който познава вътрешните закони на природата, ще разбере, че има разумни сили, които действат над механизма на влака. Може би оня, който е дал формулата, бе създал условие тя да потрябва. За да се провери силата й. Физическите закони: За гравитацията, за енергията, за плаването на телата и други, могат да бъдат неутрализирани чрез силата на вътрешните закони. Тук ще споменем само два случая: Безтегловността не анулирали гравитацията? В пусти места извирала горчива вода, от която хората заболявали. Пророк Елисей се помолил и пуснал в извора сол и тя станала сладка. Загубила се горчивината й. Станала пивка. Ако капнеш студена вода върху хипнотизиран и му внушиш, че това е сярна или солна кисеилна, веднага ще се яви обрив като от киселина. Христос и учениците му пътували с лодка по море. Скоро се стъмнило и те веднага се намерили на близо сто мили от мястото, откъдето тръгнали. Има и много други случаи, явни, но непознати нам. Вътрешните окултни закони са над физическите.
  5. Dela

    71. ЕВАНГЕЛИЕТО

    71. ЕВАНГЕЛИЕТО В Скопие се запознах с един брат, Стамат Тодоров се казва, от Варна. Той се познавал с Боян Боев и Георги Куртев. Боян Боев е помощник-аптекар, а пък Георги Куртев е фелдшер. И на обед, като се наядем, лягаме да спим, а ние бяхме в една артилерийска казарма. Имаше навън вързана една ос на оръдие. И тя беше като камбана. Като я удариш с един чук, тя звънти като камбана. Като удари камбаната, всички трябва да скочим, да бягаме в учебните стаи, да се наредим. Тъй, ама аз преди този курс отидох в един курс, където трябваше да ни научат как се правят окопи, трябвало да бъдат зиг-заг, че ако падне бомба, да не убий съседите, ей-така. Като дойдеше 10 ч., даваха почивка и офицерите се събираха да си приказват. Другите старши подофицери, които командваха войниците, ги псуваха на майките, даже ги биеха, а пък един подофицер с три нашивки, гледам, нещо говореше - като казваха почивка, неговите войници се трупаха покрай него да го слушат. Аз в друга рота бях пречислен, нас ни бяха дали по 40 дена да следваме окопно дело. И аз отидох да послушам, защо този взводен командир не псуваше и не биеше войниците, ами те се трупаха при него. И като отидох, чух, че той говори за Бога, за Богородица, за Христа какво говорил. ВК: А то кой беше, този брат? ПГ: Един старши подофицер, който е от Пловдив и учел, бил набожен, воден от църквата и даваше без пари Евангелия. И ме видя, че аз на другия ден, като дадоха почивка, пак отидох да слушам. Той пак говори за Бога, да се обичат един други, да не си правят пакости един на други, да не се псуват войниците - много псуват. И като ме видя, ме запита: „Ти вярваш ли в Бога?" Рекох: „Вярвам." Ама аз, преди да отида войник, влизах и служех на дядо поп в олтаря и пренасяхме Светото Писание, дето причастяват през църквата и аз давах кадилницата на дядо поп. Изобщо, като дръннеше камбаната, аз отивах, бях на разположение на дядо поп. Ама това стана, след като Кортеза ни посети. ВК: И този офицер те запита ти вярваш ли в Бога. ПГ: Той ми даде едно Евангелие и ми каза: „Давам ти едно мъничко мое Евангелие. Ще прочиташ, каза, сутрин една глава, на обед-друга, а вечер, преди да лягаш - трета." Значи, от Евангелието да се ползваме. И аз си го носех всякога, то беше малко и се събираше в джоба на куртката ми. Като отидох там, на курса за фелдшер, в Скопие, пазех се да ме не види никой и се навеждах по обед, уж че спя. А пък аз на обед не спях, ами четях главата - нали трябваше да прочета една глава от Евангелието. Обаче един ден, като дрънна звънецът, всичките си взеха чизмите и партенките (не ни даваха да носим чорапи, партенки носехме) и отидоха в учебните стаи. Вънка се обувахме и отивахме в учебните стаи, където различните лекари ни предаваха. Едни предаваха рецептура, други предаваха разните предмети, каквото трябваше за нас като ветеринарни фелдшери по програмата. И този ден всички грабнаха ботушите, а аз останах последен. Дежурният войник се приближи и каза: „Дерзай, братко! Аз, каза, от много време те гледам, че четеш скришом Евангелие." Аз се правя уж че спя, а чета по една глава от Евангелието. И станахме приятели с този наш брат, Стамат Тодоров. Същата неделя той ме заведе в болницата, която е под калето в Скопие, и ме запозна с братята Боян Боев и Георги Куртев. А пък брат Боев е много интересен. Той веднага те пита: „Ти вярваш ли в Бога? Какво четеш?" Направо те пита. И му показах, че вярвам и той каза: „Аз ще ти дам тогава едни книги да четеш." И ми даде „При нозете на Учителя" от Алционе Кришнамурти. „И като я прочетеш и ми я донесеш, ще ти дам друга." И така стана. Аз цяла нощ четох, няколко пъти я прочетох, „При нозете на Учителя". Много ми хареса Алционе. Той е красив един индиец. Другата неделя пак отидохме със Стамат там и той ми даде едно очертание на теософията. Думата „теософия" аз не я знаех какво значи. А тя е „учение за Бога". И другата неделя той ми даде пак книга: „Човекът и неговите тела". Че човек има и други тела, че човек бил безсмъртен. Прочетох още „Отвъд, след смъртта" от Ани Безант, книги от Ледбитер и др. Започнах нощно време да чета. Не зная защо толкова много ме увличаха, че аз много малко подремвах и все четях. Ама те много са интересни за вярващите хора. Теософията особено.
  6. 11. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ Произведоха ни ветеринарни младши подофицери и ни дадоха по десет дни домашен отпуск. Влакът, заминаващ за България, бе препълнен с отпускари. Вагоните бяха препълнени. По нямане на места, багажниците горе, вместо багаж, бяха запълнени с войници отпускари, които бяха легнали там. Между вагоните и отвън по вагоните се бяха накачили войници. От Скопие до Ниш аз пътувах в клозета на вагона. Като слязох в София, запитах къде се намира книжарницата на Димитър Голов. А Димитър Голов се беше поминал и в книжарницата продавачката бе дъщеря му, която бе гимназиална ученичка. Дадох й списъка на всички теософски книги, които търсех, да ми ги даде да си ги купя. Приготви момичето книгите и ги платих. Попитах я да ми покаже къде се намира ул. „Опълченска" 66. Девойката излезе от книжарницата и ми показа посоката, за да намеря улицата. Намерих ул. „Опълченска" 66, къщата, в която живееше Учителят. Позвъних, излезе хазяинът на Учителя, Петко Гумнеров, и ме въведе в двора. Даде ми стол да седна, до маса, която бе на двора, пред прозореца, където Учителят живееше. Отиде и съобщи на Учителя, че Го чакам. Той веднага дойде. Запита ме откъде ида, кои са ми дали адреса Му. Първото ми впечатление от вида на Учителя бе дълбоко, силно. Обясних Му, че са ме напътили братята Боян Боев, Георги Куртев и Стамат Тодоров. Пакетът с току-що закупените теософски книги стоеше върху масата. Учителят ме запита какви книги съм си купил. Казах му, че съм ги купил сега и не ги зная заглавията им. Учителят започна да ги изрежда и аз потвърждавах, една по една-наред, както бяха наредени в пакета. „И най-отгоре, си си купил книгата „Френология". - Аз се зачудих, че пакетът бе опакован добре и никаква книга не се виждаше от опаковката - не можеше да се прочете заглавието й. А Учителят ги прочете една по една и най-отгоре ми каза, че е „Френологията". Обърна ми внимание, че Учителят вижда и зад преградата на опаковката - това се казва ясновидство. Погледнах си часовника, защото влакът за Варна скоро щеше да потегля, а аз с варненския влак ще пътувам до град Попово. Учителят стана и отиде в горницата. Върна се и ми подаде книгата Първа серия „Сила и живот", като добави следното: „Вземете тези беседи, четете ги и ги проучавайте и мислете върху прочетеното." Целунах Му ръка и се сбогувах. Пътувайки за гарата, аз размишлявах върху това как се срещнах с Учителя и какво впечатление ми направи Той. ВК: Брат Боев и Георги Куртев бяха ли Ви разправяли за Учителя? ПГ: Бяха ми разправяли. ВК: Надълго и широко? ПГ: Стамат също. ВК: Какви неща бяха Ви разправяли за Него? ПГ: Че Той е Божи пратеник. След това, че Той има възможност да вижда миналото, настоящето и бъдещето на човека, че е най-добрият познавач на света върху книгите на Свещеното Писание и че е един, който не изявява своята същност, но тя се изявява чрез Словото, което държеше на народа. Така ми говореха за Учителя, за да ми обяснят, понеже аз вече бях чел окултна литература и бях много задълбочен, особено като прочетох "Древната мъдрост". Тя толкоз ми хареса, че ми обясни много въпроси от живота и си казах: колко това знание би било полезно, ако хората го знаят! Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света. Чрез опитите, които изнасяше Фламарион, в неговите протоколи се виждаше, че човекът е безсмъртно същество. ВК: Значи, първата дейност на Боян Боев и Георги Куртев - целят да събудят интерес към знанието за окултизма. Защото ние нямаме данни за дейността на Боев и на Куртев през времето на техните ранни години в Братството. Затова задавам тези въпроси. ПГ: Да, да, да. ВК: И по-нататък? Сега, какво впечатление Ви направи Учителят, когато Вие за пръв път отивате при Него? Те бяха Ви дали адреса и т. н.? Обикновено първата среща е много интересна. ПГ: То беше така: Той слезна, така, от горницата. Имаше и маса пред прозореца в градината, дето държи сказки, там, имаше маса и ми зададе тези въпроси: откъде ида, кой съм, какво съм, кой ме е пратил, откъде съм вземал адреса и т. н. Като Му обясних, Той каза: „Какво си си купил тука?" А пък те бяха загънати. И аз Му обясних, че това са теософска литература. „Ами кои книги точно?" Рекох: „Сега ги взех и не ги помня." И Учителят ги за изрежда: 1., 2., 3., 4., до 20., по списъка, и най отгоре: „О, купил си си и френология!" А пък всичко беше загънато така, че не се виждаше какво има вътре. А аз бях чел вече за ясновидство. И разбрах вече, че Учителят е ясновидец. Да. И нататък, аз вече си погледнах часовника, щото гледах да не изпусна варненския влак, и Той забеляза: „Значи ще пътуваш?" Рекох: „Да, ще пътувам за Попово по варненската линия." И Той каза: „Постой малко тука" и отиде горе и взема едно томче от току-що в нея година излязлата първа серия „Сила и живот", - „И, рекох, четете и размишлявайте върху прочетеното!" ВК: Това е един изключителен метод, който Учителят е дал. ПГ: Да. Препоръча например там, че ще чета цял куп теософски книги, а всъщност знаеше, че ме интересуваха беседите - тоест Словото Божие.
  7. 9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО Първа армейска ветеринарна лечебница в Скопие се помещаваше от северната страна на Скопие, в армейските казарми до римския водопровод. От първа армия, от южния фронт всичкият болен добитък се изпращаше на лечение в армейската лечебница. Когато се откри курсът, имаше 550 болни добитъци: коне, крави, волове, катъри, биволи и пр. До обед школниците помагахме на лекарския персонал да лекуват болния добитък, а следобед и в обедната почивка се водеха лекциите по различните дисциплини от разни лекари. В армейската лечебница постъпваха тежко болните добитъци, най-много коне, с набити холки, с дълбоки фистули между плешките, из които извираше гной. Сондите се спускаха 20 - 25 см до дълбоките фистули. За да се намали периметърът на оголената холка, обгаряха с нажежени плоски железа. Добичетата реват от болки. По 5, 6, 7, 8 войници държаха стенещото от болка животно, когато го горяха. Две седмици всяка сутрин припадах и сядах на земята от болка, като гледах ревящото животно и наоколо миришеше на пържени пържоли от стенещите добитъци, като ги горяха. Всеки ден се убиваха коне, които бяха болни от сибирска язва - сап. От тази опасна болест страдат само конете. Болестта е три вида: външно кожна, вътрешно белодробна и в ноздрите. Заболяваха хрущялите на ноздрите и ноздрите се пълнеха със сополи. От тази болест заекът и котката като се заразят, умират за 24 часа. Човек заразен живее две седмици, заразен кон живее 20 години. Заболелият кон сам за себе си не е опасен, но разнася болестта наоколо си. Унищожаваха също и туберкулозните заболели добитъци, особено кравите, за да не заразяват чрез млякото си хората, които консумираха това мляко. Въпреки ежедневните преживявания от тези гледки и зрелища от заболелия добитък, аз не преставах и с духовната си работа, която се състоеше в молитва и четене на Евангелието. Всяка сутрин, обед и вечер си прочитах по една глава и в процеса на ежедневната си работа размишлявах върху прочетеното Слово Божие. Идеята за Бога ми даваше сила и радост да върша работата си с лекота, с пъргавина. Словото Божие ме повдигаше и ми донасяше светли мисли и топли чувства. Обядвахме и в един часа следобед ни даваха обедна почивка. Сън - около час и половина-два. И следобед - словесно занятие по ветеринарната дисциплина. Обедната почивка използвах да си прочета от Евангелието определената глава. Бях си избрал легло до западния ъгъл на казарменото помещение, така че, под одеалото, както съм завит, уж, че спя, аз си четях, без да обръщам внимание на другарите си, че чета и не спя. При сигнала за ставане всеки войник-курсист ставаше, подреждаше леглото си, вземаше чизмите и партенките, бегом излизаше, обуваше се вън и отиваше в учебната зала на занятия. Слушахме лекции от лекарите. При такова бързо ставане, един ден всичките школници бяха излезли навън. В помещението останахме аз и дневалният. Той се приближи до мене, докато аз бързах да си дочета последния стих от прочетената глава от Евангелието, и тихо ми каза: „Дерзай, братко! Аз от много време Ви забелязвам, че Вий скришом под одеалото си четете Евангелието." Разменихме набързо мисли и се опознахме. Този дневален бил Стамат Тодоров, родом от Добричко, добруджанец и живее във Варна. Запознат бил с идеите на Бялото Братство. Първия неделен ден след запознаването ми със Стамат Тодоров, той ми каза, че ще ме заведе някъде, да ме запознае с хората на Бялото Братство, българи. Брат Стамат ме поведе към 1-ва местна болница, военна, която се помещаваше в калето на град Скопие. Тук се запознах с брат Георги Куртев, който бе военен медицински фелдшер в болницата, а също и с брат Боян Боев, изпълняващ длъжността помощник-аптекар в болничната аптека. Те живееха двамата с брат Георги Куртев в широка, хигиенична, слънчева стая. Със запознаването ни с Боян, той весело и сърдечно ми зададе въпроси, за да ме опознае: от коя войскова част ида, къде съм роден, какво образование имам и пр., и пр. Запита ме вярвам ли в Бога и дали съм чел нещо от Светото Писание. Отговорих му, че от дете съм вярващ и съм чел Новия Завет. А друга някаква духовна литература не съм чел. Той ми зададе въпроса: ако ми даде някакви си книги да чета, ще ли ги чета? Отговорих утвърдително. Той ми даде малката брошура от Алционе Кришнамурти „При нозете на Учителя" и ми поръча, като я върна, ще ми даде втора. Топлотата и радостта, с която ме срещнаха брат Боян Боев и Георги Куртев, ме заплениха и приобщиха към тях. Сбогувахме се със Стамат Тодоров и си отидохме във ветеринарната лечебница. Из пътя Стамат каза, че Боян Боев е гимназиален учител в гимназията в град Панагюрище, а пък Георги Куртев е от гр. Айтос, медицински фелдшер. И двамата са на военна служба в Първата световна война. Още същата вечер, докато дойде време да лягаме, аз прочетох книжката „При нозете на Учителя". Докато дойде другият неделен ден, аз всеки ден препрочитах тази книжка. Тя засегна вътрешно душата ми, разкри пред мен друг свят, непознат ми досега. На втория неделен ден аз и Стамат Тодоров пак отидохме при Георги Куртев и Боян Боев. Боев ме попита дали съм разбрал, каквото съм прочел. Даде ми втора теософска книга, озаглавена „Едно очертание на теософията", от Ани Безант, Което четях дене, насън го прекарвах през съзнанието си. Когато върнах тая книга, брат Боев ми даде няколко брошури, лекции, държани пред публиката. Не си спомням заглавията им, но помня темите: „Прераждането", „Родословието на човечеството", „Окултна химия", „Смисълът на живота" и много такива. След това ми се дадоха „Астрален мир", „Ментален мир", „Древната мъдрост", „Езотерическо християнство", „Човешките тела" и пр. Паралелно с ветеринарния курс, който следвах, нощно време четях теософската литература. Моите другари съкурсисти вечер заспиваха всички и ме оставяха съсредоточен да чета, а сутрин, като се събуждаха, пак ме заварваха да чета. Запитваха ме: „Пеньо, ти тая нощ ляга ли да спиш или не?" Така ме унасяше новият живот, новото верую, новите простори, които се разкриваха пред съзнанието ми, че аз не чувствах умора от многото претрупаност на учебния материал и работата с лекуването на болните добитъци. Голямата нужда от фелдшери по южния фронт, а също и в Румъния, на руския - да дават първа помощ на заболелия добитък, ни заставяше да караме учението по съкратената програма. За четири месеца ни произведоха младши ветеринарни подофицери. На всеки новоназначен фелдшер ни дадоха по десет дни домашен отпуск.
  8. 9. ПИСМО ОТ ГЕОРГИ КУРТЕВ Айтос, 7.08.1935 г. Любезний брате Ст. Тошев, На 5 того получих книгата, а днес Вашето любезно писмо, за които много се зарадвах, че един брат съработник на Учителя не е жалил труд и средства, за да дава напътствие на хората чрез светлината на Словото за тяхното повдигание и получаване душевен мир. Вземам всичко присърце и ще се постарая да събера повече абонати - само че може би ще се забави до към края на текущия месец. Особено се зарадвах за напътствието Ви чрез псалмите, защото аз чрез тях се вдъхновявам и продължавам духовния живот. Чрез 37 псалом аз бях освободен от голяма беда на два пъти и то чрез първите му 1-4 стихове, та зная какво биха постигнали ония, които получат книгата. Псалмите ще бъдат за утвърдените Сила и Мощ; а за начинаещите Светлина за възход към Небето, утеха и мир в дадени моменти. От моя страна ще направя всичко възможно за постигание на целта. Сега Любезний братко, благодарим за Вашия и на г-жа Ви поздрави и Ви молим да приемете сърдечния и братския поздрав на цялото ми семейство. С братски поздрав: Г. Куртев
×