Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'ДЕЛО'.

Открити 3 резултата

  1. 70. ВТОРОТО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ Без някакви особени събития, дочакахме месец май 1959 година, когато наново бе насрочено за разглеждане нашето дело. Явихме се в съдебната зала, пак говориха адвокатите, залата беше изпълнена с наши братя и сестри, за да видят краят на този процес. Адвокатът Цонев представи на съда сметката за оправдаване 44 000 лева, стойност на бракувана негодна хартия, която следва да се признае в стойността на отпечатаните наши книги, така щото да бъда отчетен и оправдан за поверените ми суми. Другите адвокати също говориха и изтъкваха нашата невинност. Оставаше да се изслуша решението на съда - каква присъда ще ни дадат. Нашите надежди бяха, че даже трябва да ни оправдаят! Решението на съда бе прочетено същият ден, след обяд, това направи председателят, но за жалост, това, което ни се съобщи, не беше в наша полза. Знаменателни бяха възклицанията на слушателите в залата, когато чуха, че Борис Николов се осъжда на 12 години лишаване от свобода, а Жеко Панайотов - на 8 години. По съвкупност, в тия години са включени: 3 години за недеклариране златни монети, по 3 години за небрежно стопанисване братското имущество, както и за изгубени вещи! Времето прекарано в ареста по време на следствието, се зачита намаление от присъдените 12 и 8 години. От този резултат ликуваше само Никола Антов и някои негови приятели. А нашите домашни и множеството наши приятели-братя и сестри, които добре ни познаваха, бяха наскърбени. По лицата им се четеше голямото недоволство от решението на съда, тъй като народът чувстваше несправедливостта в този случай. Видяхме се пак с нашите домашни, но в душите ни имаше спокойствие, че сме с чиста съвест. Веска можа да ми предаде нещата за ядене, които бе донесла, като взаимно се утешавахме, че всичко ще се превърне на добро. Отведоха ни пак в килиите, а още на другия ден, следователят ни съобщи, че наскоро ще бъдем препратени в Софийския централен затвор.
  2. 68. ПЪРВО ГЛЕДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ При тия обстоятелства, стана явен и деня за насрочване и гледане делото ни - 19 март 1959 г., пред Софийския областен съд. Преди тази дата, следователят ни се погрижи, да ни се донесат по-нови дрехи от дома, за да бъдем добре облечени, когато ще се появим в съда. За мен, изпратили у дома да поискат новият ми костюм. Веска се изненадала и казала, че не дава новият ми костюм - имал съм костюм, с който в момента съм облечен и друг не дава! /За нея, облеклото, което носи човек в такива дни, е прието със страдалчески вибрации - нека се пази чист поне единственият по-спретнат костюм, който съм имал тогава/. При нейният отказ, наредиха ми да предам панталона, с който бях облечен, та го позакърпиха в шивалнята, поизгладили го добре и като се облякох с него, станах по-представителен. В деня на делото изглежда, че някой от адвокатите е говорил на Веска и тя се съгласила да изпрати по-новият ми костюм, та на делото бях облечен с него. Сутринта, на 19 март, когато трябваше да отидем в съда, отведоха ни в изходните помещения на затвора. Там за пръв път се видяхме с Борис. Докато очакваха да дойде колата да ни отведе, останахме за момент сами. След като бях мислил много по нашата обща съдба, използвах случая и тихо казах на Борис: „Ще ни спаси само, това, че не сме юридическа личност!" Той не отговори нищо. Отведоха ни със заключена кола до Съдебната палата. Още почакахме в някакво помещение докато ни въведат в съдебната зала. В тази Съдебна палата бях влизал и излизал много пъти, било при нотариуса, било за разглеждане търговски дела, но никога не бях допускал, че ще бъда подсъдим за наказателна отговорност. И така, ето ни в съдебната зала, изпълнена с наши приятели, братя и сестри, дошли да присъстват на делото. Всички ни гледаха с умиление за нашата незавидна съдба. Там бяха Веска, синът ни Благи и нейната сестра Мара. Те, в тия 6-7 месеца преживяха много тормоз. Присъствуваха и адвокатите ни д-р Кирил Георгиев, д-р Иван Бояджиев, д-р Христофор Цонев, а ние двамата застанахме при „подсъдимата скамейка". Това ужасно място, гдето никому не пожелавам да стои! Първата работа на съда беше, подсъдимите да изслушаме обвинителния акт. Правилото е да бъдем прави при четенето, но в случая, за да не се измъчиме, съдът реши да седнем. Обвиниха ни: 1. За неотчетени суми: мен, като касиер, за около 40 000 лева, а Борис за спорната сума от 1,200,000 лева по покупката на печатарската машина. 2. За недостатъчно добре управляване на братското имущество и за изгубени братски вещи: един бинокъл, далекогледна тръба и други. 3. За недекларирани златни монети, които вече бяха конфискувани в полза на държавата /77 и 3/4 наполеони и 77 3/4 турски лири/. Адвокатите бяха се погрижили да посочат свидетели, които да потвърдят факти в наша полза; те също бяха в залата. С всичкото си злорадство, там беше и Никола Антов, като прокурорски свидетел, но разбира се, презиран от всички почтени хора, които бяха в залата. Както е редът. След прочитане на обвинителния акт, даде се думата на нас обвиняемите. Мен ме изведоха навън, за да се изкаже първо Борис. Както научих след излизането ни от затвора, Борис е говорил с голямо достойнство и от обвиняем се е представил като обвинител! Той ще има грижата, да предаде в своите спомени какво е говорил и от какво се е ръководител в своите идеи, като ученик на Бялото Братство. Въведоха и мен наново в залата, за да дам и аз обяснения за работите, засягащи моето обвинение. Една от тежките ми отговорности, беше изгарянето на тефтерчето със сметките, тъй като в него имало данни, уличаващи и други лица, подпадащи на съд. Обясних и положението със златните монети - не сме ги декларирали, тъй като ги считахме за реликви, музейни вещи, до които се е докосвал Учителят. Той ги е пазил, а също и ний бяхме длъжни да ги пазим като реликви. За няколкото разписки от каруцарят Иван Петров, дошли при мен без неговият подпис - обясних, че бях поставил името му на мястото за подписване, но без да подправям неговият подпис. След тия обяснения, прокурорът запита ревизора Самуил Захариев, дали ме счита като добър счетоводител, а той потвърди това.
  3. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО П. Манев Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нежни хора достатъчно чутки, за да открият новото и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват. Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път. Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество. Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия. Може би, нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно Зърно" заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно Зърно" е минавало за едно от най-сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно место на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно Зърно" е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област. Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет. Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори". Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот". Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото". Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това, обаче, аз можах не веднъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни. За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни, и не мога да им откажа." Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства. Освен със споменатите качества Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си. По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност. Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично. При наличността на това качество, което бе комбинирано от една страна с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички удобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И, доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико. Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всяко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно, доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната – шеста книжка на „Житно Зърно". Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж – именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции – един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух, обаче, разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подривано от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, не веднъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост до край. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юли т.г., обаче, към 9 ч. сутринта, Жорж е отлетял към един пo-хубав свят, за който той копнееше в последно време. Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертва шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест той остана до край верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя , както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време.
×