Търсене във форума

5. ДИМИТРИЧКА АНТОНОВА Николина Шарова При нейното раждане майка й имала много страшни проблеми. Почти е била на смърт. Когато детето се ражда задушено, лекарят помислил, че е мъртво и просто го отхвърлят настрана и се занимават с майката, да я върнат към живот. Когато свършили това нещо, те видяли, че детето дава признаци за живот и се заемат с него. Сега при това хвърляне настрана се прекъсва нерва на ръката горе - централния нерв и дясната ръка остава неразвита цял живот. Сестра Димитринка, какво да кажем за нея, тя беше наистина един истински поет. Цялата й душа беше включена в две много красиви очи, сини, които излъчваха една много голяма чистота. Обаче външно тя беше много неугледна, даже така тя имаше известни дефекти в лицето и понякога хората я огорчаваха нали за тази й външност. Грубо се държаха към нея и един ден така много, много огорчена тя отива към Изгрева и вижда Учителя седнал при лешниците. И се приближава и казва: „Ех, Учителю, защо съм толкова грозна?" А Учителят се усмихнал и казал: „Сестра, благодарете на Небето, че Ви е дал тази скромна дрешка, за да скрие красивата Ви душа, защото светът щеше да Ви разкъса." Учителят поставя задача - да се напише текст за Паневритмията и сестра Олга Славчева написва текста, който ни е известен. Обаче години след това може би двайсетина и повече години Асен Арнаудов не беше съгласен с някои наивни моменти в текстовете и пожела да се напишат нови стихове за Паневритмията и възложи тази задача на сестра Димитринка Антонова. Аз с нея така поработих, за да може да се съчетаят акцентите в думите с акцентите, нали, в музиката и станаха много хубави неща. Имаше великолепни текстове, много поетични. Обаче, когато разбра за това нещо, сестра Паша много строго и категорично каза своето мнение: „Това беше една задача, поставена от Учителя, Олга я изпълни първа и сега никой няма право да коригира нещо, което Учителят е приел." Точка. Не се прие. Ние спряхме. Ние се познаваме с Димитринка, още аз бях в прогимназията и още оттогава я наричахме „поете". Това беше нашето обръщение към нея. „Поете", да. Тя обожаваше Андерсен. Аз също. Един ден отива на театър. Дават „Идиот" от Достоевски, обичаше много руската литература, северните писатели. Тя наистина носеше нещо северно, така тези старинните саги, старинните техни, ех... Понякога я наричах: „Ти приличаш на някакво гномче". Много беше интересен човек. Много поетичен човек.