Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Дом Господен'.

Открити 1 резултат

  1. Dela

    78. ДОМ ГОСПОДЕН

    78. ДОМ ГОСПОДЕН ВК: Значи това са снимки от Мърчаево от времето на бомбардировките. ПГ: Когато станаха бомбардировките, гласяхме в Симовата къща да турим Учителя, да Го заведем в Мърчаево. Обаче много хубаво стана, че д-р Жеков говорил с Темелко. Той дал къщата си и казал: „Нека бъде у дома, защото иначе онова е на пътя." Симовата къща беше на пътя и кой откъдето мине, все ще се отбие там на приказка. И така Учителят остана да живее у Темелко. ВК: Защо брат Жеков? Неговата къща къде е била? ПГ: На д-р Жеков къщата е на Изгрева. Обаче бомбардировките като станаха, ние отидохме в Мърчаево. Всичко се пренесе на Мърчаево. Даже аз гласях Учителя да Го закарам на село Равна. Един околийски началник, беше от едно градче над Правец, набожен човек беше, от ония, които обичат Бога и почитат, дядо Цвятко се казваше, каза: „Доведете Го, Учителя, аз всяка сутрин ще изпращам пресен хляб оттука по стражар. Стражарите ми са на разположение" и т. н. И се радваше много. Добре, че Учителят избра друго решение. А аз го гласях да бъде в село Равна. ВК: Обаче стана така, че Учителят отиде в село Мърчаево. ПГ: Че отиде в Мърчаево, защото д-р Жеков изигра тази роля. Д-р Жеков има голяма връзка с Темелко и изобщо с мърчаевци, де. ВК: И той откъде имаше връзка с Мърчаево? ПГ: Абе, виж какво, учителката Елена Хаджи Григорова запозна Темелкови с Учението. Защото, каквото изчуквали мърчаевските приятели на Темелко: Симо, Владо, Сергей, руснаците и всичките там мърчаевци, каквото изчуквали, вечерно време, на Симови чичо му има кръчма и го изпукваха там, изпиваха го и се напиваха. А пък учителката, рано сутрин неделен ден тя ставала и тръгвала за София. Обаче брат Симо, ей-тоз Симо, на снимката тук, си бил извадил таен ключ за нейното чекмедже. Тя четяла беседи и си ги заключвала в чекмеджето. Обаче като заминела учителката, Симо отключвал и прочитал от тази книга. „Ха, рекъл, колко важни работи имало писани тука, при госпожицата Елена Хаджи Григорова! Виж какви хубави работи четяла!" И те рекли: „Хайде да я проследим, да видим къде се събират те и говорят тия работи." И се запътват веднъж след нея. От Мърчаево всички хора работеха като работници в София. И отиваха в София и там всеки си работеше на обекта - те строяха. Сегашната София тогава се строеше, тези, високите здания и т. н. И така, тя отива в София, а те - след нея. Тя се качила на трамвая, и те се качили. Където слязла тя, уж, че и те нататък имат работа, на такива обекти, постарали се да не ги забележи. И когато влезли след нея на ул, „Опълченска" 66, седнали и слушали. И това, което говорил Учителят, било много важно за тях. А Той, Учителят, имал предвид точно тях. Говорил за въздържание, че алкохолът действува убийствено за човека, че му взема здравето веднъж завинаги и т. н. Че можеш да имаш пари, но важно е да умееш на място да ги туриш. И влизат те по-късно и в салона на ул. „Оборище" 14, който имахме. А този салон, като го построявали, бил построен със събрани средства от братята, обаче накрая, като не достигнали средствата, Симеон Симеонов докарал един прожекционен апарат за прожектиране на филми. Тогава имало неми филми, там имало пиано, та Мария Тодорова идвала и свирела на пианото класическа музика, а Борис Николов й обръщал страниците на нотите, за да не прекъсва тя свиренето. Та, на ул. „Оборище" 14 в салона прожектирали отначало филми, за да спечелят пари. А пък вечерно време и денем имало някои шмекери, които влизали без пари, не си плащали билетите. Иван Антонов (Салонски}, който бил много строг, изпълнявал ролята на контрольор, защото трябва да се съберат пари за салона. Тогава Баучер беше продал мястото, дето се засели Изгревът. Поляната беше негова. В същото време английският пълномощен министър Баучер притежавал мястото, което е настоящият Изгрев, което място той подарил на свой прислужник. Понеже Баучер имал много заслуги към България, а неговото желание е било да бъде погребан в Рилския манастир, то било изпълнено. И в настоящия момент гробът му е там, на западната страна на манастира. А поляната на Изгрева бива закупена от приятелите. И после Изгревът бе построен, но по времето на Учителя, То дом Господен е там, където бе Учителят и където се даваше Словото Му.
×