Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Духовния свят'.

Открити 3 резултата

  1. 176. Противоречията ми са в духовния свят На 1 ноември 1941 г. се назначих за прогимназиална учителка в село Сирищник, Радомирско, където работих една година. Селото е на 12 км от железопътната гара и трябваше да превозя багажа си с конска каруца. Денят бе мрачен и ръмеше дъжд. Спрях в първата къща в селото, защото не познавах никого там и хората любезно ме приеха. Седнах край запаленото огнище и тежка мъка ми сви сърцето. Селото бе в една тясна котловина, прихлупено от тъмни облаци и не вещаеше нищо добро. Имах желание веднага да се върна, но стопаните ме успокоиха, че ще ми намерят хубава стая в попската къща, та да остана. И наистина, високо до чардака имаше една просторна стая, в която се настаних. Училището бе малка схлупена сграда с четири стаи и малък двор. Намерих децата затворени, бедни и нерадостни. Имах широко поле за работа. Децата трябва да бъдат радостни и пълни с импулс за живот. Започнах да ги уча песни - мелодии от Учителя, с някои думи, които съчинявахме заедно в клас. При всяко влизане след междучасията ги нареждах по двама и ги карах дружно да пеят. Подготвих пиески и програми с тях и децата оживяха. Инспекторът ги намери съвсем променени. Радвах се, че можех да приложа методите на Новото Учение там и да работя над тия изостанали душички, които живееха при много примитивни условия. Същият месец получих писмо от брат Гавраил, в което ми пишеше, че имал разговор с Учителя за мен и Учителят му казал: "Пишете й за музиката, за красивата страна на живота, за положителното. Тя е много чувствителна и лесно се тонира от средата. Кажете й да не ходи боса в циганското тръне. Точно тук стои същественото в ограниченото и разширеното съзнание. Светлината е, която дава растежна формите. Щом има тя повече светлина и вижда и усеща, че краката й се набиват от тези тръне, нека се обуе. Тогаз тя ще бъде свободна. Тя е наследила много хубави качества от баща си, но трябва да регулира разумно личните си чувства. Спънките, спирачките и противоречията са й в духовния свят. Когато трябва да се реализира нещо хубаво, разумно, хармонично и трайно, ще се явят пречки на физическия свят. Ако там човек се справи, обаждат се от духовния свят." В.К.: На с. 154 Учителят ви дава защо имате пречки. Ту горе, ту долу. Този квадрат, който го имате в хороскопа, трябва да се разреши или горе или долу. Разрешението на квадрата е в центъра, някой път в успоредните линии. Тук се споменава, че не трябва да ходите боса в циганско тръне. Весела: Което означава, че условията ми са много лоши. Външните условия. Аз съм попаднала в село Сирищник между много изостанали хора, които не прилагат добродетелите в живота си, а които живеят егоистично, които правят пакост на другите хора за собствено издигане. И аз там получих един много тежък урок. Един от учителите беше писал в министерството за мен, вероятно, че аз съм тайна агентка на комунистите, защото аз превеждах беседи на Учителя и все пишех. И той мисли, че аз съм се скрила в селото и идва инспектор да ме инспектира. И среща свещеника, а аз идвах с майка ми тогава пролетта, и пита за мен, а той казва: Ами тя трябва да надене расото, рекох, тя е тука християнка, облича бедните деца. И инспекторът се почудил каква християнка съм и аз щом слизам от кабриолета ме вкарва в училището да ме инспектира. И децата пяха и той каза: това чудеса сте направили в това училище. В.К.: Вие ги накарахте да изпеят някои песни? Весела: Пяха. "Рано сутрин", "Слънчевите лъчи", изобщо пяха, пяха, просто като ангели. Радостни бяха децата. Там просто едно бедно училище, бедни, смазани, мизерия. Значи той се слиса и писа: Обича децата с божествено откровение и те отговарят със същото. Не писа в ревизионния лист, а аз веднага си дадох оставката. Събрах ги и казах: Аз ви третирах като братя, а вие правите такива доноси. Извиках инспектора в квартирата си и той видя, че превеждам беседите на Учителя. В.К.: И вече Учителят какво каза във връзка с това, че вие напуснахте? Споделихте ли с него? Весела: Ами аз се върнах и той се усмихна така и каза: "Опитност, рекох". Тежка опитност имах там. В циганското тръне. Гавраил ми писа. Да се обуя, значи аз да се стегна, да се оградя вътрешно, да се организирам, да не се подавам на злото. Да не ме руши злото. Това е.
  2. 165. Закъснение има в духовния свят, когато не разбираш законите Любовта на мъжа носи сила, енергия, а на жената - мекота, красота. Едно същество те обича и ти като мислиш за него, протичат към теб Божествените енергии. Някой, който те обича, ти донася дарове и си отива, но остава в теб даровете си. Ти гледай отношението - разположението на един човек към теб, а не какво той ще ти даде. Когато залязва слънцето, радвай се, че други осветява. Съществуват факти, наука-закони, и принципи. Ние не можем да заключаваме от принципите за фактите, а от принципите за науката - законите, и от последните за фактите. Факт е, че има изгрев и залез на слънцето, но той зависи от земята, обуславя се от нейното движение, а не зависи от слънцето, защото то вечно грее. Но от въртенето на земята около себе си се явява ден и нощ, а от въртенето на земята около слънцето се явяват четирите годишни времена, или детство, юношество, възраст и старост. Но принципът е, че всичко се дължи на въртенето на земята, което е създадено от слънцето, то кара земята да се върти. От теб, обаче, зависи да накараш слънцето да изгрее или да залезе. Скръбен си, залез е, радостта е изгрев, но и двете, скръб и радост, зависят от самия човек. Не можеш от фактите да направиш скок-да разкриеш принципите. Закъснение има в духовния свят, когато не разбираш законите - не прилагаш навреме и на място Любовта, а отлагаш и пропускаш шансовете. Голямото закъснение се дължи на големите препятствия, които по пътя си не си могъл с волята си да надмогнеш. Трябва с времето на слънцето да живеем. Аз съм 101:100 сигурен, че слънцето ще изгрее - най-много прави закъснение 8 минути, но пък затуй залязва 8 минути по-късно. Да имаме положителна вяра в Любовта на Бога. Американските проповедници повтарят все едни думи - "Спасение", казват те, ами после? Като се спасиш, ще работиш, за да храниш гладните. Волът оре на нивата, за да изхранва гладните. Светът на сенките - това е човешкия порядък, който е скеле за изграждане на зданието. Щом се изгради, вече скелето е непотребно и се събаря. Зданието е Божествения порядък на земята, който се гради - света на реалността е той. Когато възлюбеният на някоя мома почне да закъснява, аз мога точно да изчисля кога ще свърши с хубавите им отношения. Когато има закъснение, иде зима - слънцето слиза от северното полушарие в южното. Трябва да разпределиш всички факти в съответните им светове: физически, духовен и Божествен. Хората, още не могат да им узреят главите, да разберат, че което те търсят на земята, е за друг свят. Кръгът има безброй радиуси, чрез които едни течения вървят към центъра, а други към периферията - както от листата храна отива към корените и от корените към листата. Когато е зима в един човек, не си оставяй цветята в неговата градина."
  3. I. ЕДНА СЪДБА Моят път към Духовния свят 1. СЛУГИНЧЕТО ТОДОРА-ЖИВИЯТ АНГЕЛ Любезни читателю, пиша тези редове във връзка с една задача, която Учителят даде на учениците си, да запишат спомените си, които са имали наяве и насън с Него. Аз също имам няколко случки наяве и насън, които може би ще бъдат интересни. Тази задача все я отлагах, като си казвах, че не съм още готова, но ето че постъпих в 80-тата си годишнина и докога още да чакам? Винаги са ме радвали и подигали духът ми при прочитането на такива опитности от нашите братя и сестри. И аз трябва да го направя. Необходимо е да започна още от детските си години и затуй моля за извинение, ще бъда по-дълга в описанието си. Благодаря на читателите за търпението им. Прибавям, че ще бъде разбрана само от тези, които са имали моите състояния, периодично. Те траели по 3-4-5 месеца. А Учителят ми каза: „Като тебе има много. Благодари, че е толкоз." Родена съм в град Русе 1911 година, 22-23 март, четири часа сутринта, в еврейско семейство, но порастнах във Видин. Майка ми беше много хубава, от заможно семейство, баща ми беше 8-то дете, второ момче от 10 деца. Те бяха от бедно семейство, но той беше много симпатичен, любознателен, трудолюбив и музикален. Влюбва се в майка ми и след много перипетии се оженват. Но както се казва: „С голяма любов се взеха, но без любов живяха." Ражда се първото дете, момиче, много хубаво, с едно зъбче. Майка ми не могла да го кърми. Заболява от мастит на гърдите и дали бебето на дойка - където и починало. А тя отишла да се лекува. Когато се върнала, разбрала, че не ще може да има деца, взема револвера на баща ми и се застрелва в главата. Домашният лекар им казва: „Простете се с нея, тя е пътник." Обаче стринка й, на баща й братовата жена, заклала един гълъб, преляли й кръвта (в устата) и тя прояви признаци на живот. Нейните братя я завеждат в Букурещ, изваждат куршума и тя живя повече от 80 години, но с разклатено здраве. Месеци на нормално състояние и месеци на болезнено, в които не й се живеело и все е искала да умре. Забременява с мен, раждам се, като и мен не е кърмила, и ме дават на дойка, която за да не плача, ми е давала опиум. Когато ме прибрали, била съм скелет, но добрите грижи на баба ми ме спасяват и станах едно пълно дете. Викали ми „шишко патладжан", но детството ми беше отровено от отрицателните мисли на майка ми през бременността й. Взех да раста, но като двойнствен човек. Бях периоди от време весела, безгрижна и периоди на подтиснатост. След 20 месеца се ражда второто дете на име Мариета. Тя била кърмена от майка ми. За нея мога да кажа много хубави неща. Свободна душа, жизнерадостна, умна, талантлива. Растяхме двете, но в живота ни идва едно същество, което ни отгледа. Тодора! Един пратеник от Бога, който замести майка ни. Баща ни я взе като слугинче 11 години по-голяма от мен. Пред тази душа навеждам смирено глава, която е Ангел, тя е още жива, умна, любвеобилна, сладкодумна, трудолюбива, смирена. Когато се ражда и третото дете, Сириус (Сами), момче, майка ми пак не е могла да го кърми. И нашата любима Тодора каза: „Никаква дойка - аз ще го гледам." Всеки ден от една крава му е давала с биберонче по 1 килограм мляко и то порастна хубаво, здраво дете. Сега, като пиша тези редове, очите ми се навлажняват от умиление към нея. Обичахме я повече от майка ни, особено когато ни разказваше приказки. Умееше, обичаше ни и ние я обичахме, при нея тичахме за всяка нужда. Майка ни бе само кукла. Прекланям се пред тази, която ни отгледа - която ни бе повече от майка. При нас порастна, омъжи се, роди две момчета и едно момиче и има внуци, правнуци и праправнуци. Тежък живот с много преживявания, но достойно изживян. Бог да й дари сили да издържи докрай.
×