Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Дух'.

Открити 10 резултата

  1. 252. Духът прави усилия да се освободи от човешката форма, като премине във форма с по-големи възможности Над хижата се издига скалистия връх Острец на 1700 м височина. Целият ден прекарахме на малката полянка, осеяна с пролетни цветя. Небето бе ведро и слънцето топло грееше и ни изпълваше с радостен живот. Учителят дълго ни говори, след което полегна на тревата край един заоблен камък. "Човек е затворен, ограничен дух във физическата форма, както дървото. И във всички тия форми Духът прави големи усилия да се освободи - да премине във форма с по-големи възможности. Единствено с Любовта Духът се освобождава от формата и става свободен - слива се с великия живот. Извън Любовта човек е затворник - птица в кафез. Дърветата са най-обективни, те са се хванали здраво за земята и се чувстват сигурни, а нас ни смятат за фантазьори. Статическото за тях е реално, а движението - фантазия. Животните са също обективни. Те трябва да имат нещо физическо, за което да държат. Петелът трябва да има красиви пера на опашката си, за да чувства достойнството си. Кристалите са още по-обективни и от дърветата. Тревата трябва да гали, с мекота да действа на един кристал, за да й даде храна. Мекотата действа на кристала и на почвата. Но дърветата чувстват, че трябва да се държат здраво за нещо на земята. Фасулът се счита за много добър писател - всяка година пише нещо със зърна, а смята дърветата за недобри писатели, на много години веднъж пишат нещо. Злото минава през силните и богатите, а доброто през слабите и бедните. Не какво мислиш, а какво правиш, е важно. Някои тонове са естествено хармонични, а други не са и трябва много обертонове да дойдат между тях, за да станат хармонични.
  2. 183. Материята мисли, че е обсебила и завладяла Духа На 21 февруари 1942 г.си дойдох за два дни от селото и измих прозорците на салона, които бяха доста замърсени. Пометох целия салон и когато метях, Учителят дойде и започна да хвърля сняг по дъските, който измитах кален и мръсен. Работехме заедно и салона се изчисти добре. Странното е, че никой не дойде да ни помага. На следния ден към два и половина часа след обяд, Учителят ме помоли да запаля печката в долното салонче и дойде на разговор. "Материята мисли, че е обсебила и завладяла Духа, но той й е създал дървета, цветя да й отвлича вниманието, да има с какво да се забавлява, та Той свободно да работи. Когато тъмните същества се опитват да те нападнат, повикай светлите същества и те ще накарат тъмните да избягат. Ти бъди тил на светлите същества, сама не се бори стъмните. Бог земята надолу с главата ще обърне, но ще тури всяко благо на своето място. Той е дал блага и сега иде да види кой как е употребил туй благо и се ядосва защо не ползваме туй благо. Когато много бързаш да свършиш всичко, по-бавно става. Естествено върви. Това бързане е наследена черта от далечно минало. Когато те проникне тъмнината, тъжен си безпокоиш се, а когато те проникне светлината - радостен си. Бог е снизходителен към хората, защото те са по-малко виновни - малкото зло са сторили, а е много строг към ангелите, които са се отделили от Него - тъмните духове, тях на работа е турил. Те извършват в земята работа на огняри. Те управляват химическите елементи в земята и знаят как да скарват хората. Те чрез материалното спъват хората. В тъмнината си почивай, работи в светлината. Светлината обработва тъмнината. Да бързаш с мисълта, а не във физическото поле. Като бързаш, не довършваш добре работата. В пеенето не може да се бърза, тонът До има 245 трептения в секунда. Естествен да си, да не пресилваш и понижаваш нещата." Предният ден ми бе казал: "Има седем темперамента: 1. Мотивен темперамент - има продълговато лице. 2. Витивен темперамент - с кръгло лице. 3. Умствен темперамент - с крушообразно лице. Умственият темперамент се дели на нервен и холеричен. Витивният темперамент се дели на флегматичен и сангвиничен."
  3. 138 а. Духът и душата са създали умът и сърцето В София бяха започнали бомбардировки и правеха затъмнение на целия град вечерно време. Дъхът на войната се носеше навсякъде и вълнението ни беше голямо. Обаче, Учителят не ни занимаваше с политически въпроси. Един ден ни каза: "Ако Наполеон разруши феодализма в Европа, Германия ще разруши егоизма". В тези усилни времена, Учителят една сутрин ми каза с твърд глас: "Герой трябва да бъдете!" В.К.: Така. На с. 108 има един цитат, в който се споменава: "Както Наполеон разруши феодализма в Европа, Германия ще разруши егоизма." В какъв смисъл? Сега, ние знаем ролята на Наполеон, ние знаем Учителят какво е казал за Наполеон, че той е изпратен от Бялото Братство, за да премахне светската власт на папата, да премахне феодализма и да създаде Съединени Европейски щати. В третото, казва, той не успя. Сега вие казвате нещо много интересно? Весела: Ами той каза, Германия ще разруши егоизма, ще се смири Германия, тя ще бъде сломена и ще настъпи едно смирение, едно укротяване на този горделив дух, господарски дух, тя искаше "Дойче натубералес" - Германия над всички. И това нещо не се позволява от небето, защото Гер-ман е земен човек, Германия не е възвишения човек, следователно, тя трябва да бъде смирена, чрез това разделение. Нали германците разделиха, там Бисмарк, България на източна и западна, и сега те се разделиха и се учат на смирение. (Забележка. Виж"Изгревът" т. I, с. 443-444) На 18 септември 1940 г. при срещата ми с Учителя, Му прочетох ново стихотворение на английски "Музикантът", след което Той ми каза: "Духът и душата са господарите. Те са работили векове да създадат ума и сърцето като свои слуги. Сега умът и сърцето трябва да се възпитават, да работят за духа и душата. Трябва да се създаде хармония между ума и сърцето. Това, което слиза е право, и това, което възлиза и то е право - мислите се възпитават в сърцето. Майката скърби, когато й вземат сина, защото той й е бил любимеца в миналото; бащата най-много скърби, като му вземат дъщерята - тя му е била любима в миналото. Сега хората трябва да се възпитат и да не скърбят, то ще мине да не се ревнуват. Сърцето и ума да се възпитат. В бъдеще яденето и всичко ще е религия. Сир-ом-мах - мъдрец, сиромашията съдържа всички условия. Тя е богата, всичко е посяла, то трябва пак в хамбара й да се.върне умножено. При сегашните условия, за да бъдеш понятен на хората, трябва да бъдеш малък. Малките хора много работа могат да свършат. Има методи на луната и методи на слънцето. Методите на луната действат само върху въображението, без да дават някакви резултати, обаче, методите на слънцето всякога дават добри резултати. Човек трябва да мине от методите на луната към методите на слънцето. Това става, когато човек минава от низходящо към възходящо състояние. Само земята и луната оказват низходящо или възходящо влияние върху човека, а слънцето оказва само възходящо влияние."
  4. 11. Когато каже Духът Нейният живот е препълнен със случаи на проявление на Божественото, които тя ни разказва, когато сме насядали край нея. Веднъж вървели с една сестра из планината. Били сами, изгубили пътя и навлезли из една голяма вековна гора, в която, колкото по навлизали, толкова по не се забелязвала никаква пътека. Колкото повече искали да се оправят, толкова повече се забърквали. Тогава сестра Попова се обърнала към Него с молба да им покаже пътя. «Ех, чеда, чеда - обръща се тя към нас, - да знаете как ни изведе сам из тая гора! Казва ми: «Нататък вървете!» - и ние вървим. «Сега насам!» - и ние пак вървим. «Нагоре, все нагоре!» - и ние вървяхме, вървяхме и какво чудо - излязохме точно на пътеката, която водеше към върха. - Боже, как да Ти благодаря, как да Ти благодаря! - повтаря сестра Попова. - И друг път се губихме и така ни изведе. - А веднъж, както си стоя у дома, и ми казува [Духът]: - Софийо, стегни се и иди у Янакиева[1]! Веднага ставам, обличам се и отивам. Какво да видя: тя - болна, смъкнала се, половин човек станала. - Какво ти е?- питам я аз. - Пак се разболях, ама много съм зле, не мога да мръдна. Много ми е зле. - Ами казува ми да станеш и да отиваме на Мусала. Тя ме погледна и каза: - Щом е казал, ще стана. - Аз ще отида да купя билети, пък ти иди у дома - казвам й аз и си тръгвам, че щеше да има и Школа. Тогава Школите бяха вечер. На другия ден тръгнахме. Още в автомобила таз ми ти Янакиева като запя, да се чудиш, мари сестро, сякаш до вчера не лежеше зле болна. Като стигнахме в Чам Кория, там заварихме и други братя. Един й взе раницата, и тръгнахме. Имаше и други хора, които, като я гледаха такава слаба, изпита, жълта, я караха да се върне, но тя дума не дава да се казва за връщане. Ще върви, и туй то! И стигнахме. Отидохме на Мусала - и оздравя. И - ни болест, ни нищо. Върви Янакиева, и пее ли, пее. Остави туй, ама като се връщахме, стигнахме една жена, кой знае какво й беше, но не можеше да върви, че тя остана с нея, да й помага, а ние си слязохме напред. Така е, когато каже Духът. Каквото каже, става.» ----------------------- [1] За Анастасия Янакиева вж. в «Изгревът», том V, стр. 590; том IX, стр. 166-167. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  5. Учението за душата според Кабала Както видяхме, човек се състои от три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си. както конкретното, частното и главното, така че едното се явява отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това троично деление. Първата основна част. тялото, включва в себе си три подразделения: тяло. форма (етерен двойник) и принцип на живота, който носи в Кабала названието Нефеш. Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество. Нефеш представя най-нисшата част на човешкото същество и в нея господства пасивна чувствителност към външния свят. Нефеш се намира в непосредствено сношение с външния свят и само чрез влиянието на този свят тя произвежда жизнените функции. Същевременно тя въздейства на външния свят благодарение на собствените творчески способности, отделяйки от себе си нови жизнени сили и възвръща постоянно това, което получава. Този конкретен елемент съставя едно неразделно цяло, пълно в себе си, и в своето човешко същество намира своето пълно външно изражение. Разгледана като едно неразделно цяло, тази конкретна част съдържа също три елемента, представящи конкретното, частното и главното, или другояче казано: вещество изпълняващо, сила изпълняваща и принцип. Представяйки едновременно органи, чрез които и посредством които вътрешното духовно действува и се проявява по външен начин, тези три елемента, следователно, стават все по-вътрешни и висши, при което всяко съдържа в себе си различни степени. Трите сили на Нефеш, за които става дума, са разположени и действуват по начин, който ще представи и изясни посредством трите подразделения на Руах. Второто начало на човешкото същество - Руах, душата, по-малко отколкото Нефеш е чувствителна към влиянията на външния свят. Пасивността и деятелността се намират в нея в еднаква пропорция. Това второ човешко начало се колебае между активност и пасивност, или между вътрешното и външното. Начинът на живот на всяко същество зависи изключително от степента на неговата връзка с природата и от по-голямата или по-малката интензивна активност или пасивност, явявайки се резултат от тази връзка тогава, когато самосъзнанието е пропорционално на тази активност. Руах е съставена от сили, явяващи се като основа на обективно материално същество, ползувайки се от свойството да се отличава от другите части като самостоятелна личност, разполагаща със самата себе си, проявявайки се свободно и самоволно навън. Тази душа, представяща седалище и орган на Духа, се явява освен това като образ на целия човек. Подобно на Нефеш, тя се състои от три динамически елемента, намиращи се помежду си в отношение както конкретното, частното и главното или като материя, на която действува силата, самата сила и принципът. По такъв начин в Руах са представени както Нефеш, така и Нешама. В същото време както Руах, така и Нефеш, както казахме, съдържат в себе си по три динамически елемента. Тези последните на свой ред имат три съответствия с външния свят, което ясно се вижда при сравняването на микрокосмоса с макрокосмоса. Всяка част на човешкото същество живее свой собствен живот в съответстващата му мирова среда, с която е свързана, дава и получава посредством сетивата и специалните вътрешни органи. Освен това, Руах по причина на включения в него конкретен елемент, трябва да се съобщава с конкретното, намиращо се по-ниско от него, като в същото време главната негова част поражда в него стремеж към по-висшето, намиращо се над него. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако нямаше с него общо свойство, тъй като и Руах не би бил в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама. ако между тях нямаше известно с родство. Руах. следователно, представя връзката между конкретното, материалното и главното или духовното, съединявайки в човека вътрешния, умствения свят с външния свят, като едновременно се явява поддръжка и местожителство на човешката личност. Следователно външният свят чрез тялото въздействува на душата и тя от своя страна въздейст- вува на тялото и оттам на външния свят. От друга страна душата се намира под въздействието и влиянието на Духа, но и тя му въздействува със своите състояния. Третата основна част на човешкото същество е Нешама, което може да се преведе с думата Дух. Духът живее собствен живот в духовния свят, с който се намира в постоянна връзка. Духът се намира в двояко сношение чрез своя троен състав: надолу, настрани и нагоре, така че в него се образуват в две противоположни направления тройно направление на течението. Нешама е същество вътрешно, едновременно пасивно и активно, с което Нефеш, със своето тяло и жизнения принцип и Руах със силите, съставят един външен облик. Това, което е количествено в Нефеш и качествено в Руах, изхожда от чистия, идеалния Дух - Нешама. Подобно на това, както Нефеш и Руах включват в себе си три различни елемента на съществуване или възможности на одухотвореност, така че всяка представя умалено изображение на човешкото същество, също така Кабала открива три подразделения и в Нешама. Така че и в Нешама имаме три части, обединени в едно. Това е чистият човешки Дух, казано в най-широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-нисшият елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него. Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си". Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО. По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен. Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува. По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата. Същото става и с Духа по отношение на душата, както тялото по отношение на душата. Чрез Руах Духът се намира в двояко отношение с Нефеш. Във всеки случай Нешама е сам източник на всички свои действия, докато действията на Руах и Нефеш се стимулират от Нешама. По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за неговото съществуване. Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник. Божественото непрекъснато прониква в Нешама и неговата сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на Нефеш живот и съществувание във времето. Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от Бога необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния свят. Това грехопадане и все по-голямата отдалеченост от Божеството произвеждат упадък в способностите на човека и в цялото човечество. Божествената искра все повече се скрива от човека и Нешама прекъсва непосредственото си сношение с Бога. По същият начин Руах се е откъснал от Нешама, а Нефеш е изгубил своята тясна връзка с Руах. Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките между елементите на нисшите части на Нефеш, който отначало е бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в настоящето материално тяло, вследствие на което подлежат на разпадане трите нисши части на човешкото същество.
  6. 26. УЧЕНИЦИ ПО ДУХ И ПО ПЛЪТ В.К.: А как сте прекарвали Нова година? С Него? М.Г.: Новата година хубаво беше при Учителя. Варяха се картофи, даваше се житце, е и по някой плод някой път. Някога някоя ябълка се поднесе, нали, имахме братска градина голяма. Учителят говореше най-напред, пеехме песни и след това вечерята. Четеше се някоя беседа, песни, беседа, молитви, нали така и накрая вечеря. Вечерята се състоеше в това. И не знам, така до 12 часа седяхме и след това всеки се разотиваше. Така беше. В.К.: Учителят не беше ли заснеман? М.Г.: Не желаеше да го фотографират. Но въпреки това Го фотографираха много. И един път каза: „Хей, какво е това?" - каза. Ама така някак-си. Не знам защо не обичаше, а само на тази Щилянова позира. Тоя портрет, гдето е с бялото шалче, на нея доброволно й позира. И имаше една интересна картина, която беше рисувана, мисля че от тази, този, дето свиреше, как се казва, дето свиреше при Учителя - Симеонов, - жена му, Цветана Симеонова. Тя беше също художничка. Аз нямам от нея хубави спомени, но както и да е. Долу са минералите, после са дърветата, след това са животните, после са хората и най-после ангелите и слънцето най-горе - Бог, окото. Много хубава. Къде отиде тая картина, не можах да разбера. Много хубаво направено беше. Да. В.К.: Цялата еволюция на живота. М.Г.: Еволюцията на живота, да. Да, това е. Учителят стъпваше на пръсти. Ние като ходехме на Бивака, не ходехме по сегашната пътека, както е, а имаше една права пътека нагоре, която се излиза на тоя „Камък на съкровището" и оттам се ходеше нагоре. Учителят казваше, че на всеки сто метра да се спираш, вземаш две-три вдишки и пак продължаваш. И един ден аз рекох: „Аз ще Го изпреваря тоя, нали е стар." Така си разсъждавах аз и хукнах да бягам. Не мога да Го стигна Учителя, бре, не мога да стигна Учителя. А когато Той спираше... Мен ми беше неудобно да мина пред Него, в никакъв случай, нали, не е красиво от моя страна. Но Той вървеше винаги напред, Учителят. Стъпваше на пръсти и казваше: „Не се клатете ни на ляво, ни на дясно така, така, на пръсти и после на петите, на пръсти, и после на петите. Защото, казва, който стъпва на петите, разклаща мозъка." Това беше така. Един ден Веса Несторова беше дошла при Учителя и стоя дълго и заваля дъжд. А излиза навънка и вика: „А, Учителю, дъжд." Учителят беше загърнат с пелерината си. Па ние всички, които така зяпахме и седяхме около, все около къщата на Учителя и под прозореца да чуем нещо. Учителят казва: „А, да, дъжд вали." Свали си така много елегантно пелерината и я загърна също тъй елегантно Веса и каза: „Сестра, утре ще ми я донесете!" И всички: „А, Учителят загърна със своята пелерина Веса." Щото смятахме, че Веса е любовчийка и не бива, нали? И това беше един много добър пример за това. А искам да кажа, сега ми дойде на ума и нещо друго. Имаше една Мария - „захарната" й викаха. Тя идваше отдалече, от 3 часа през нощта ставаше, за да дойде на беседа в 5 часа. Може да си представите от Захарна фабрика ли, оттам ли, затова й казваха „захарната", не помня. И купила две гевречета ли, едно ли, не помня как беше, но като свърши беседата, Учителят излиза така с групата обикновено и говори, и тя понеже станала рано, огладняла, хапва и отчупва, и дава на Учителя, и Учителят взима. А пък тя ходеше много така, как да кажа, разпарцальована и не беше чистоплътна някак си така, видът й, сиромашка жена. Викам: „У, как взима Учителят от тази да яде." Нали така с погнуса хората казват, как ще вземе от нея да яде. А Учителят взема от нея и с такава любов яде геврека, който тя Му даде, че всички останаха така изненадани. Как може от Мария-захарната да яде геврек. Това е. Разтълкувай си го. Сестра Аня Теодорова ми е разправяла, че когато отиват със сестра си Паша да следват в Югославия, тя се запознала с един младеж, който така много й харесва и готова вече да се оженят. Сега какви са им били отношенията, не зная. Но причината, аз я попитах: „Защо вие, сестра Аня, не ходите на Младежкия клас?" - „Има си причини" - ми каза тя. И после ми разправи този случай, че се е запознала с един младеж, с който е искала може би по-интимни връзки да създаде, да се ожени. Но не станало и се връща тука. И сега тя, от високия идеал, така смятам аз де, на чистота и на това, може би е имало разменени целувки я, аз не мога да кажа нищо, нали, тя не ми го е казала. Но тя смята, че не е достойна за младежкия клас. И затова тя не ходи, предвид на тая й врьзка, която е била с този младеж. А сестра Паша ми е казвала: „Гледам, Милке, хората, двама млади вървят и се питам: хъм, тия обичат ли се? - Не, не са искрени. Лъжат се, лъжат се." Ето, това е. В.К.: Сега, става въпрос, че Аня е отишла при Учителя да Го пита, така ли? М.Г.: А, и след това сестра Аня отива да пита Учителя и да казва: „Ето такава имах една връзка." Учителят казва: „И даже да не искаше да го срещнеш, ти трябваше да отидеш, защото това ти беше в кармата предвидено, да видиш тоя именно човек." В.К.: Да срещнеш тая душа. М.Г.: Да срещнеш тая душа именно, наверно от минали животи, с която трябва може би съвсем за едно ръкостискане, но ти трябва да го видиш тоя човек. Та това беше.
  7. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ " Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. " Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет. И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени. Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети. И тъй, свойствата и действията на Светлината са душата на светлинния лъч. Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Но в действителност той е със седем сетива, с които може да се ползва. Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род. Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото. Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата. От казаното дотук се вижда, че душата е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа. Едното не може да съществува без другото, но с това не трябва да считаме, че те са едно и също нещо. Между тях има такова различие, както между светлинния лъч и неговите действия и както между тялото и физическите му сетива. Без едното ние не можем да познаем другото и обратно. Не трябва да се смесва духовното тяло с душата. Духовното тяло е резултат, продукт на дейността на душата, но това не е самата душа. То е атрибут на душата също тъй, както душата е атрибут на Божественото Аз. А този Аз на свой ред е кристализация на Божественото. Но тогава пък какво е Божеството, ще запита някой? На този въпрос може да се отговори само тъй: Абсолютна потенциалност, чист, безформен Дух. безгранична и безусловна Разумност. По-далеч от това определение не може да се отиде. Физическото тяло е произлязло от рефлективното действие на вътрешната душа, когато е ставало развитието на духовния организъм, като посредник между тях се явява астралното тяло, от което физическото тяло получава своята форма и сила. Духовното тяло да се предпази от влиянието на външния свят, се облича в астрално. Това астрално тяло кристализира около духовно-астрална субстанция и по такъв начин видоизменя астралната си форма и се произвежда това, което е известно под името Божествена човешка форма на външния план. Тази физическа форма е така организирана и развита, че се явява като най-съвършено изражение на физическите сетива. В здравия човешки организъм нито едно от сетивата не се явява като пребладаващо, тогава, когато обикновено животните са типове на преобладаване на някое от сетивата, например у някои преобладава зрението, обонянието и пр. Тялото на човека посредством мозъка, който е скрижал на храма на сетивата, се намира в общение с външния свят, съставен от разнообразни елементи. Като резултат от тези смущения се явяват формата, звукът, цветът и пр. По такъв начин нашите сетива съставят единственият източник на външното знание и създават основата, при която произтичат нашите мисли, идеи и чувства. От това следва, че лошите мисли са резултат на различните състояния, през които ние минаваме. Това е състоянието на нашето външно съзнание. То е чисто интелектуално и зависи от сетивата. Общата сума на човешките знания във всяка специална област, когато те са организирани и класифицирани, се свеждат в система и приемат названието наука. По такъв начин ние можем да видим и оценим отношението на физическите сетива към физическото тяло и да узнаем тяхната важност за ума, за да използваме спечеленото знание. Свойствата на духа, които ние наричаме душа, имат съвършена аналогия със сетивата на тялото. Душата има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума. По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение. Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши. И общата сума от резултатите във всеки случай са все същите, обаче само на различни полета. Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание. И затова безграничното съзнание е тази велика цел, към която светът на проявеното битие вечно се стреми. Това е върхът на еволюцията. Но това е целта, която нищо от това, което е по-долу от Божеството, никога не ще достигне. Защото зад пределите на достигнатото всякога се намират страшните състояния на Безкрайността, безграничното Неизвестно. И затова прогресивният Живот е вечен. И в това ние имаме пълното доказателство за безсмъртието на духа и следователно и за безсмъртието на душата. И затова двойката женихът и невестата представят единицата. По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство. Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания. Има три закона, които трябва да се съблюдават: 1. Физическа хармония с окръжаващите. 2. Умствен мир и свобода от светски грижи. 3. Духовна чистота и пълно отстраняване токовете на нечистите мисли. Развитието на вътрешните и външните състояния се разбира от самосебе си. Това са методите за развитието на душата. Чистотата е всякога камък на препъване. И Христос Казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". Могат ли мнозина да следват този кодекс? - Засега малцина могат да следват този път. За да бъде сърцето чисто, преди всичко човек трябва да следва чиста диета - приемане на храна по възможност най-доброкачествена, което да бъде съблюдавано през целия жвот. Плодовете на земята са многочислени. Те са прости, но са достатъчни. Ако не можем да бъдем съвършени, то да се постараем да се приближаваме към съвършенството и да бъдем дотолкова съвършени, колкото ни позволява окръжаващата среда. Научете се да казвате: "Аз искам" и "аз не искам". И като кажете това, следвайте себе си, щото казаното от вас да бъде свято изпълнено. Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване. Егоизмът е път, който води душата към ада. И най-после, ако вие бихте следвали това с всичкия пламък на Любовта, то бъдете уверени, че цветовете на душата ви ще се разцъфтят и като наградата за положеното и ???самоувереност ще имате духовни награди, които стократно ще ви възнаградят. Спомняйте си думите на мъдреца Прокъл и старайте се да ги реализирате: "Познай Божественото в себе си и ще познаеш Божественото Единство, лъч от което е твоята душа".
  8. 3.8. Изгонване на нечистия дух от този, който живее в гробищата В 5-та глава са ни предадени две важни знамения. Първото знамение е изгонването на нечистия дух от човека, който живее в гробищата, а второто знамение е изцелението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението. И в двете знамения са скрити дълбоки окултни истини, както и в цялото Евангелие. В първото знамение Христос, Който е слязъл от Божествения свят и е пълен със сила и мощ, изпълващи цялото Му същество, се среща с един човек, който е обсебен от нечисти духове. Духовете познават Христа, докато хората гледат на Него като на обикновен човек. Нечистите духове, които Го посрещат, казват: " Какво имаш Ти с нас, Исусе, Сине. на Всевишния Бог? Заклеваме Те в Бога, недей ни мъчи". Исус го пита: "Как ти е името?" То казва: " Легион ми е името, защото сме мнозина". Тук се намираме пред една забележителна среща. Христос се среща с тъмните сили на Земята, които са заробили човешките души. Обсебеният от легиона духове е представител на човечеството, което е обсебено от тъмните духове. С изгонването на тези духове от този човек, Христос дава сила на всеки човек да направи същото със себе си. С помощта на Христос, Който живее дълбоко във всеки човек, той може да изгони бесовете в себе си и да се освободи от тях. Докато преди това човек е бил силен физически и безумен, след изпъждането на духовете става кротък и умът му се намества, и в него се явява желание да следва Христа. На Земята Христос е във война с тъмните сили, които Той е победил в духовните светове. И сега Христос отива на Земята, на физическото поле, където се води генералното сражение между Христа, представител на светлите Божествени сили, и тъмните сили. Тази борба е започнала още преди грехопадането. Тогава тъмните сили победиха и взеха надмощие върху човека, вследствие на което той изпадна в робството на греха. И сега Христос, като ги изпъди от човечеството, ги праща в свинете - емблема на животинското царство, които под тяхно влияние се хвърлят в морето - символ на нисшия или животинския живот. С това Христос дава нов импулс на човешкото развитие, посочва на хората пътя, по който да се освободят от робството на тъмните сили. При първото знамение Христос изгонва един нечист дух, а при шестото знамение - изгонва легион. Това ни показва, че с все по-голямото организиране на Христовата сила в човечеството, тя ще срещне все по-голямо съпротивление, докато дойде Голгота, където тъмните сили, чрез предателството на Юда, приковават Христа на кръста. Но те не знаеха, че с това Той влиза в тяхното царство, разрушава затворите им, като освобождава човешките души от техния плен.
  9. 3.1. Изгонването на нечистия дух Когато един нов импулс влиза в живота, той навлиза последователно на етапи, тъй както изгрява Слънцето - най-напред леко се зазорява и после все повече се усилва светлината, докато се покаже и самото Слънце. В този смисъл и знаменията, които ни описва Марко, ни показват етапите на навлизането на Новия импулс в живота на човечеството. Всяко знамение, при каквато и обстановка да е извършено, има отношение към цялото човечество. С него се внася една нова енергия в живота, прави се нещо, което има отношение към цялото човечество. Така от 21-ви стих на първата глава се казва: "И дохожда в Капернаум, и незабавно в съботата Исус влезе в синагогата и поучаваше. И те се чудеха на поучението Му, защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като книжниците". Тук ни е показано различието между един посветен, в когото Духът говори, и един обикновен книжник, който само от книгите е получил своето знание. Този, у когото Духът говори, в неговото слово се чувства сила, мощ, живот. Той дава нещо от себе си на слушателите и затова те чувстват, че тук говори един, който има власт. Над какво има власт? Той има власт да дава живот, той има власт да заповядва на духовете, които създават болестите, и с това отнемат живота на хората. Той има власт над нечистите духове, които обсебват хората и им причиняват хиляди страдания. И по-нататък, от 23-ти стих на първата глава се казва: "И скоро след това се намираше в синагогата им човек, хванат от нечист дух, който извика, думайки: "Остави ни Ти! Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познаваме Те кой си, Святий Божий". Тук е важно, че нечистите духове познават Христа, Който се проявява чрез Исус, познават Неговата сила и власт, а хората около Него не Го познават. И затова, щом Го вижда, нечистият дух почва да вика, защото знае, че ще бъде изхвърлен от човека. "Но Исус го смъмра, казвайки му: Млъкни и излез от него. Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него. И всички се чудеха, тъй щото разискваха по между си, думайки: Що е това? - Едно ново учение! С власт заповядва на нечистите духове и те Му се покоряват". Тук ясно е показано, че Исус само с присъствието Си и с една дума изгонва нечистите духове от човека, което показва, че Той разполага със знания и сила. С това ни е показано, че със слизането на Христа на Земята, Той внася една нова сила в човешкото развитие, която трябва да се справи с нечистите духове, които още при грехопадението са овладяли човешката душа и спъват нейното развитие. С това първо знамение Христос въздейства, дава импулс на всички човешки души да намерят сила в себе си, като се опрат на Божественото, да изпъдят от себе си нечистите духове, да скъсат връзката си с тях и да направят връзка с Бога и със светлите Божествени същества, за да поемат правилния път на своето развитие.
  10. ДУХ И МОДА Д-р Ел. Р. Коен Когато се говори за същината на нещата, говори се винаги за духа, а модата това е преходната форма, в която човек, човечеството облича своите настроения, разположенията на духа, насоки на мисълта, чувства, естетически и пр. настроения. В този смисъл има една пълна преходност и в модата и „духа", който я създава. Тук „духът" е от категорията на настроенията на момента, на дадено време. Например, днес духът на времето за младежта е спортът, лекото удоволствие, празноскитането и громкият шум за родолюбив. Модата в проявата на този дух е подбиране на даден вид спорт – всеки спорт има своето време и симпатии. Лекото удоволствие през всяко време и възраст подбира своя жаргон, своето държане, своите песни и „литература", а родолюбието не се състои в развиване на граждански качества и добродетели – честност, благородство, любознание, работа върху себе си и, следователно, чрез себесъграждането да се работи за облагородяването на родния бит и култура. Днешното родолюбив на младежта се състои в предизвикателни шумове за родолюбив. Модата на един празен дух на нашето време седи в още по-голям шум за някакви обществени идеали и стремежи. Модата в съвременния обществен живот е също под знака на един дух на краен национализъм. Къде днес не се говори за национално, родно. Кой днес не се бие по гърдите, че е най-голям родолюбец. Това е модно днес- А какво се крие зад този бравурен шум, историята ще покаже. Прочее, на мода е и никой не го закача. На мода в модерно време е всеки да дири и да счита своя народ от най-висока раса. Въведе се това, (че) расизмът е най-модерната възможност да се подвеждат масите! Дали не са останали вече други средства? Дали наука, изкуство, културен, обществен живот са толкова безсилни вече, че трябва да се прибягва към класификация на народите на наши или ваши, до хора от първа категория и такива от втора и т.н. и да се създават настроения срещу по-низшите, които да се обвиняват като причина за всички нещастия в света! Ето една страничка от „духа" на времето. Мода е това. Заляла е света; не може да се възрази нищо. Не остава друго, освен да се изчака да отмине. То ще стане. Интересно е да се взре човек в духа на времето и да проследи тържествения ход на модата през разните периоди на последните години. Вземете дамите, които са най-податливи на модата. До вчера ги виждахме с шапки тип сенегалски и марокански негри, а сега ги виждаме вече с разни шапки на китайски кули или на мандарини. Ще кажете, че модата внася своята красота в живота, че духът, който я създава, е дух на движение и на динамизъм. Без да спорим върху това, без да се спираме, към кой тип негърска прическа трябва да отнесем днешната накъдрена прическа на културната жена, трябва да изтъкнем, обаче, че няма по-интернационално явление – напук на всички наши национални тежнения – от модата. И сякаш модата се носи с историческите събития. Преди десетина години светът беше се облякъл в казашки дрехи – тогава беше на мода всичко, което руските емигранти бяха разнесли по света. Сега изпъкват китайски носии. На мода е, в устата на всички е китайската война с Япония. На мода са навсякъде поздрави значки, ала национал социалистическа Германия. Майстори в копирането са хората! В света на животните и растенията само с цел да се защитят са допуснати копиранията, подражанието на по-силното. То е твърде естествено. Там животът се ръководи от един велик дух – духът на развитието, еволюцията. А в света на хората, модата е сигурно дело на безпътица и на несериозно отношение към живота. И човек, който не спазва модата, не е в стил с духа на времето, с онзи дух, който иска от хората – нека ме извинят – да бъдат празни и суетни. И колко, колко излишни грижи, усилия, чест и човешко достойнство се потъпкват и похабяват, за да се върви в крак с времето и с модата. В тези стремежи жената става на кукла и играчка, способна да пренебрегне всичко свещено в себе си пред повика на модата и изискванията ù – облекло, прическа, държане, маниери. Мъжът загубва своето достойнство и става роб на временните обществени настроения, вместо да бъде сериозен и постоянен работник в живота. Наистина, историята извинява всичко, дири оправдание на всичко и обяснява по един или друг начин всичко, ала разумът едва ли би дал оправдание на всичко това, което става днес с нас и около нас. В миналите вкове хората са зарегистрирали определени стилове в облеклото, в обходата, в прическата, в строежите. Днешното време може да се похвали в това отношение със своята пълна безпътица и дори безвкусица. В духа на нашето време има все пак една скрита, едва доловима тенденция. Тя е в стремежа към голямото, грандиозното. Този стремеж към грандиозното се долавя във всички насоки на техниката. Израз на това можем да видим в големите постижения, посочени в ланшното международно изложение в Париж, и в това изложение, което се създава сега в Ню Йорк. Основната емблема на световното изложение в Ню Йорк са кълбото и обелискът. Това говори за стремежа нагоре и за завладяването на земята. В догонване на това грандиозното в духа на нашето време има две нещастни положения. Съвременният човек не знае, какво е това, което иска да постигне, каква цел ще постигне с това. Съвременният човек не знае и как да го постигне. Той се лута вечно между модата и също така преходния „дух" на времето. Има една мода и един дух, които са вечни и които заслужават подражание. То е духът на природата. В нея всичко става естествено и непринудено. Само големи катаклизми в природата са в състояние да променят нещата рязко, наведнъж. Инак тя е на вид консервативна. Трудно и бавно се променят нещата в нея. Тя е майстор на великото търпение да изгради нещо величествено, грандиозно, хубаво. Един общ дух, неизменяем дух ръководи всичко в нея. – Духът на развитието, духът на по-съвършеното, на по-доброто ! Целта е вечното добро и разрастването му. Целта е красотата и пълното разцъфтяване на живота. В природата, в нейната проява, дух и мода се сливат в едно – в онзи пулс на последователно, но вечно изявяване на Истината, на великия Разум на Битието. Употребяват думата мода, защото и в природата всяка епоха има своята характеристика – растително одеяние, човешки или животински свят, очертание на терена, на земната повърхнина. Това е, така да се рече, все пак една мода. И все пак, в тези променящи формата си прояви в природата има нещо вечно, което се крие зад всичко. Това е туй, което поддържа винаги духовния ритъм на живота и природата. В нея смърт и живот се сливат в едно – в един пулс на вечен живот, за който няма граници. Една велика мисъл беше изказал Кант на времето: „Две неща ме вдъхновяват безгранично – звездното небе над мене и моралният закон в мене". Наистина, природата е извор на вечно и творческо вдъхновение. А моралният закон в нас е онази динамична мярка, която през всички времена в нашия личен и обществен живот ни дава истинските насоки на мисъл и проява. Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за границата на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение. Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества. Далеч сме ние от времето на Кант. За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло. По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания. Мода е да се обработват известни научни технически въпроси навсякъде, във всички страни. Мода е днес да бъдат под угрозата на бъдещата война, мода е, с една реч, страха от война и превъоражаването, произтичащо от него. Но най-модно нещо е да се говори за мира. Когато всичко се превъоръжава до зъби, наистина само мода е да се говори за мир и да се убеждават народите, че всички работят за мира. Ето една от най-интересните моди през всичките времена – да убеждаваш другите, че работиш за мира, когато се въоръжаваш до гуша. В цялото това брожение, в цялата тази безпътица, в която ръководна нишка се явява модата като проява на духа на времето, все пак се долавят нотки на едно друго вение, в което струи духът на вечното, на всечовешкото Наред със суетата на съвременния живот, чувството, което се събужда у всички към природата, е един признак на намиране на пътя за истинска обнова. От друга страна, стремежът към грандиозното е един символ, че човечеството пораства за един нов живот с голям замах. Наистина да достигнеш до там, че да сграждаш за цялото човечество истински дом на земята, дом, в който всеки човек да се почувствува свободен да направи и да даде най-хубавото, което крие в своята душа, това е грандиозно дело на човешкия дух. Наред с големите технически възможности на нашето време, които са в състояние да дадат на човечеството големи материални облаги, то пораства вече до там да чувствува нуждата от реализирането на друг всеобщ живот. В този живот, който се заражда всред хаоса на една суетност и на крайна механизация, основната, червената нишка се провежда от любовта към всичко живо от разумността, която движи всичко, от истината, която огрява и освобождава всичко. И ако погледнем с очите на проникващия в глъбините на живота, ще видим и разберем. че целият съвременен хаос представя мъките на майка, що ражда. Какво ще се роди – смърт за планетата или нов живот? Мислещият човек вярва в духа на новото, което е истински живот и освобождение от гнета, празнотата и суетата на днешното време, векът на модата.
×