Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Евангелието на Марко'.

Открити 1 резултат

  1. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО Евангелието на Марко е сбито и кратко. Но неговата краткост е езикът на една мощна космическа волева концентрация. Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Затова можем да кажем, че то е римско Евангелие. Така, както това на Лука е гръцко, а това на Матей юдей- ско. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа. Стилът на Евангелието на Марко се характеризира с много често употребяване на думата веднага, която предизвиква на много малки интервали впечатлението на едно бързо и бурно напредване в описанието. Първата фраза на Евангелието на Марко е една окултна волева формула, която с две думи ни показва началото на една нова епоха, на едно ново отношение, което настъпва в света между човеците и Ангелите. Защото думата Евангелие е съставена от двете думи ев и ангели, което може да се преведе с израза ново действие на Ангелите между човеците. Цялото Евангелие на Марко не е нищо друго, освен описание за навлизане на великата космическа свръхземна Воля в развитието на земята и човечеството. И затова той не се спира на биографията на човека Исус, но направо говори за Великото космично Същество, въплътено в този човек. Затова Евангелието на Марко от самото начало е Евангелие на Христос. То описва Божествената творческа сила как се проявява чрез човека Исус от Назарет. Ето защо в нито едно друго Евангелие Христос не се явява толкова много като Маг, както при Марко. Така при изцелението на глухонемия Христос изговаря магическата дума "хефата", а при възкресението на дъщерята на Яир, той говори, като че изговаря една магическа формула: "Талита куми". Тези еврейски думи в гръцкия текст на Евангелието на Марко носят нещо от настроението на египетската магия в себе си. Евангелието на Марко е Евангелие на изгонване на демоните. Зад и над изцеленията на Христос стават видими битки на духове. Това Евангелие ни показва с извънредно голяма яснота свръхсетивните сили в човека. Това Христос изразява с думите: "Ако би могъл да вярваш, всички неща са възможни за този, който вярва". Тук не става въпрос за вярване, а за Вяра. Тези думи, които призовават човека към магията на Божествената Воля в него, не се съдържат в никое друго Евангелие, освен в това на Марко. Особено характерно за начина на изложението на Евангелието на Марко е повелята за мълчание, която Христос тук винаги отправя към онези, които биват изцерявани или които са свидетели на тези изцеления. Тук не става дума да бъдат скрити делата на Христос, но те трябва да действат като дела и да не бъдат разреждани до мисли и думи. Делата са семето на развитието, а не думите. В Евангелието на Марко е описано онова, което преминава над умовете и съзнанията на хората като силов импулс и като семе на космическото ставане чрез Христос в света. И когато постоянно чуваме, че хората не спазват заповедите за мълчание, от това можем да разберем, че хората не бяха в състояние да приемат напълно космическата Христова сила. Те разреждаха тази космическа сила, като я изразяваха с думи, защото знаеха да говорят само езика на Словото, но не езика на Мълчанието. Вярно е, че Евангелието на Марко говори с човешки думи, но неговата краткост и сбитост показват, че то е в състояние да говори с езика на Мълчанието, който е всъщност езика на Космичната сила. Между думите, които се изговарят в Евангелието на Марко, навсякъде звучи един цял свят от думи, които са премълчани. Тези, именно, думи са истинската сила, която е присъща на Евангелието на Марко. Евангелието на Марко не е богато на притчи. То съдържа само четири притчи. Три от тях се намират една до друга в четвърта глава, а последната се намира в 13-та глава. Първите три притчи Христос казва на народа в Га- лилея при брега на езерото. Последната той отправя към своите противници в Юдея, в храма на Ерусалим. Първите три притчи са притчи на посев. И трите говорят за семето. Последната притча е притча на жътвата. Тук ние виждаме същата композиция, според която са подредени и притчите на Лука. Както у Марко, така и у Лука началото и завършекът на притчите са съставени от последната притча на Сеятеля и от жътвената притча, или по-добре казано от притчата за изобилната реколта, в която се говори за неверните работници на лозето. Цялата полярност, образувана от Галилея и Юдея, от пролетта и есента, от сеитбата и прибирането на реколтата, от хляба и виното, от добрите сили на растежа и Природата и злината на отчуждените от Природата хора, образуват рамката на поредицата от притчи в Марко и в Лука. Наред с притчите за Сеятеля у Марко стои една притча, която не се намира в другите Евангелия и принадлежи на особеното богатство на Евангелието на Марко. Това е притчата за саморастящото семе. По-нататък следва една притча, която се намира в Лука и в Матей - притчата за синапеното семе. Трите притчи за посева в Евангелието на Марко - за Сеятеля, за саморастящото семе и за синаповото семе се опират на малко назидателната същинска Маркова притча, която стои в средата. Това е притчата за саморастящото семе, което веднъж посято, расте от само себе си и че човекът, който го е посял, може спокойно да го изостави на неговата по-нататъшна съдба, докато дойде жътвата. С тази притча Евангелието на Марко отправя погледа ни там, където царува космичния растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той е захранван от по-висши извори. Семето, което е посято, което се развива и расте далеч над главите на хората, е Христовия импулс. Чрез Тайната на Голгота в земята е посято семето на едно космично преобразяване и развитие, и Евангелието на Марко ни посочва това развитие, което е напълно независимо от това дали и доколко хората го подпомагат чрез своята воля. Докато стремежът на Лука е да разпространи чрез притчите едно изобилно богатство от Мъдрост, то Марко се стреми чрез притчите, които привежда, да разтвори Изворите на Божествената сила. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места. Притчата за растящото от само себе си семе е първото от тези неща. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който разказва накрая на двете опитности с нахранването. При това изцеление Христос два пъти поставя ръцете си на слепия и го пита какво вижда. Първият път слепият отговаря: "Виждам хората като дървета". Вторият път той казва, че вижда всичко в ясно очертание. Интересното в тази част в Евангелието на Марко е отново изложението на това, което е в процес на ставане, на развитие. Ние сме поставени не пред едно площадно чудо, а участваме в един органически процес на ставане, който минава през степени и етапи. В този кратък разказ се крият и други Тайни. Когато слепият казва, че вижда хората като дървета, това показва, че преди да се приучи да вижда физически, неговият поглед е отворен за етерния свят, където той вижда етерните тела на хората, които представят Дървото на Живота, което хората носят в своя духовен организъм. И едва при втората степен на процеса на изцелението той вижда физическите форми в техните ясни земни очертания. Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха. Когато гонителите се опитали да го хванат, той оставил в ръцете им ленената си дреха и избягал гол. От него гонителите задържали в ръцете си само дрехата. Щайнер казва, че в този младеж евангелистът не иска да ни покаже нищо друго, освен младия космичен Христов импулс, който сега вече започва да се отделя от своето въплъщение в един човек, за да се въплъти в цялото Битие на човечеството на земята. Също така при Възкресението Марко не говори за един Ангел, както другите евангелисти, а за един младеж, който стои при гроба, облечен в бяла дреха. Същото същество се явява и на жените при гроба. Това е същият младеж, който се явява в Гетсимания. С това евангелистът иска да ни покаже, че в живота навлиза един нов космичен, младежки елемент, който носи подмладяване на земното и човешкото битие. Учителят изразява тази идея, като казва, че Христос внесе в остарелите жили на човечеството нова, млада струя от живот. Цялото евангелие на Марко се движи между двете Тайни. Тази на въплътяването и тази на обезплътяването на Христовото Същество. По този начин се вижда мощната и сбита композиция, която огражда всичко. Фактът на въплъщението е подчертан най-силно чрез това, че ни се описва по един твърде особен начин събитието на изкушението. То е предадено само чрез едно изречение: "Веднага Духът го отведе в пустинята, Той бе в пустинята 40 дни и бе изкушаван от Сатаната, беше при животните и Ангелите Му служеха". Тук ни е показано, че изпитанието лежи само по себе си в човешкото битие, човек стои между животното и Ангела. Но тази среда не може да бъде никога спокойна. Тя може да бъде извоювана и утвърдена само в една непрестанна борба за развитие. Щом тази борба спре, човек потъва надолу до животните. Човешкото достойнство се състои в непрестанна борба за извоюване на равновесието. В това се проявява величието в Евангелието на Марко, че тук, където трябва да бъде описано човекоставането на Христос, той намира класическия израз за Тайната на човешкото битие. При Кръщението в река Йордан Христовото Същество слиза в земно въплъщение. При Възнесението като че става обратно, но в действителност става това, че посятото в земята семе отсега нататък израства с космическа енергия и космичен обсег на действие. Както Възкресението, така и Възнесението Марко описва много кратко и сбито. С Възкресението Христос побеждава смъртта и тази победа се състои в това, че точно сега Той се свързва със земното битие като семе на една нова вселена. Това е, което Евангелието на Марко иска да опише. Като мото към това Евангелие са подходящи думите от една стара великденска песен: "Ако Той не бе възкръснал, светът би погинал".
×