Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Езотеризъм'.

Открити 3 резултата

  1. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ (мисли от Учителя върху вътрешната страна на християнството) „Защо се подигнаха гонения против християнството? Християнството беше една окултна школа и християните като изгубиха правилата, дадени от Христа, вследствие на това се набраха много отрицателни сили. Като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, подигна се гонение против тях, докато се намери изход на тези енергии и сили. И ако вие изгубите или не приложите методите, които ще ви дам, ще дойде същия закон. Той не може да се промени. Християните казваха, че езичниците били недоволни от тях, затова ги гонили. Не, не е тази причината. Но онези набрани окултни сили, които трябваше да впрегнат на работа не се ползуваха и те предизвикаха гонението. Например дойде идеята за комуна, но християните казаха: не е време сега за комуни. И други благоприятни условия и сили дойдоха и останаха все неизползувани. Вследствие на това дойдоха гоненията. Всякога помнете това. Законът е същият и за вас. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонението, непременно ще дойдат нещастията. Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува." Такива методи представят между другото и деветте блаженства, за които Учителят казва: „Ако бихте разбрали петата глава от Матея за блаженствата, щяхте да бъдете в състояние да възприемете Божествената Светлина, която иде от невидимия свят. Деветте блаженства са начини, методи, по които може да възприемем Божествената мисъл, която ще повдигне човешкия ум, сърце и душа." Нищите духом превръщат всички материални неща в духовни блага. Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро. Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък. В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Значи те имат условия да направят всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Утехата е Божествено качество. Няма по-лошо от това да не бъдеш обичан. При това положение ще изпиташ най-голямо страдание. Като те обичат хората, те ти дават най-хубавото, което имат в себе си. А като не те обичат, те ти дават най-лошото. Човек може да се утеши само когато го обичат. Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. За да бъде милостив, човек трябва да слезе до степента на която се намират другите, защото милосърдието е закон за слизане до най-долното място, на което се намира известен човек, да слезеш до него. Изучавайте съзнателно блаженствата и чрез тях ще изучите доброто, което е вън от вас и доброто, което е във вас. Чрез тях ще изучите и злото, което е вън от вас и злото, което е вътре във вас. С блаженствата ние ще открием тайната да се пречистим. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. Християнството е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на първия човек по образ и подобие на Бога. Той и до днес живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството. Отношението на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в красиви и възвишени светове. Понеже Исус е централното лице в Новия завет, затова ще предам няколко мисли на Учителя, в които той определя значението на думата Исус. Той казва: Думата Исус е символична и съдържа в себе си великите основни принципи ьа битието и живота. Единият принцип означава силата, която твори и преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човекът, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид Великата Божествена Истина, която поставя всички неща в ред и порядък. Вторият принцип, който се съдържа в думата Исус е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игла както правят онези, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е силата, която организира и възраства нещата или както я наричаме още закон на Любовта. Третият принцип е законът на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения в живота между хората. Така, че Исус е човекът, който съдържа в себе си трите Велики Принципа - Любовта, Мъдростта и Истината. Исус на еврейски значи Ешуа. Той означава онзи принцип, който съдържа в себе си творческите и позитивни сили, които създават нещата. Това са силите на Мъдростта. Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор. Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие. Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в слънчевата система, аз съм и извън слънчевата система. Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните. Не, не са като сегашните. Те са хора, родени от Дух и вода, и ще дойдат от онова Царство, извън материалните светове, от духовния свят. И апостолите като се молиха дълго време, от невидимия свят слязоха хиляди духове, хиляди родени от Дух и вода, във вид на огнени езици и се вселиха в тях. След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, човек живее в корените на живота, като се роди от вода и Дух, той излиза от корените и влиза в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всички богатства, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ казва на първите човеци да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво. Тогава дойде змията, която беше учител на черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото учение, и образуваха първата лъжа в света. Раят, това беше една Велика окултна школа. И двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна школа. И единственото престъпление, за което ги изгониха из школата, беше лъжата. Тези дървета, за които се говори в Библейската легенда, че били в рая, не са обикновени дървета, това са живи същества, различни култури от разумни същества на различна степен на развитие. Тези дървета, тези същества не са такива, каквито вие ги мислите. Раят, това беше една велика култура на миналото. И когато ,Адам и Ева направиха първата погрешка и нямаха смелостта да кажат Истината, излъгаха от страх. И Господ, Великият Учител на школата, Който виждаше всичко, разбра и ги изпъди от школата. И осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни, и още не сме се научили. Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Той и до днес живее в Божествения свят. Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издържливи и трайни. Когато човек съгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат. Адам значи син на Земята, значи роден от Земята. Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност. Ева беше кръстена на името на Бога Йехова - Еве - Ева. Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Духът в нас, това е Адам, а душата в нас - това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият дух е Адам. Друго положение: вие сте умът - Адам, а вашата възлюбена Ева - това е вашето сърце. Преди да се свърже с Ева, Адам е бил женен за Духа, а щом се ожени втори път за плътта - Ева, тя му донесе всички страдания и нещастия на земята. Първоначално по естество Адам е бил двуполов - и мъжът и жената са били в него. Той не се е нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписа нов договор и стана еднополов. Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е започнала борба за надмощие и власт между двата полюса. Ако Ева не беше излязла от Адам и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света? Вие предполагате, че ако не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро, отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш. След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл. Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като Бога. От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия. Стана ли Божията Воля в рая? - Вие знаете каква беше Волята Божия - да не ядат от това дърво. Бог им каза да не ядат, а те ядоха. Може ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Той ще направи така, че те да изпълнят Неговата Воля. Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане. И първият човек, който искаше да стане като Бога, умря. Тогава Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята. Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута. Аз ти казах да не ядеш от забранения плод, ти не послуша, а сега, понеже пиеш от горчивата чаша, каквато никой не е пил и каза: „Господи, да бъде Твоята Воля" и понеже сега изпълни Волята Божия, затова Бог го послуша, възкреси го. Всички мъже бяха с Адам в рая и всички жени бяха заедно с Ева в рая. Окултистите поддържат, че четирите реки, които ограждат рая, са в самия човек. Това са четирите системи в човека: венозната, артериалната, симпатичната и главномозъчната. Тези реки, които днес функционират в човешкия организъм, представят рая на миналото. В една от тези реки има злато, това е слънчевото течение, което тече в нервната система, защото емблемата на Слънцето е златото в света. Всички тези енергии, които слизат от Слънцето във вид на река, минават през организма във вид на течение, във вид на река. Земята във времето на първите човеци е имала друг облик. След грехопадането стана голям катаклизъм, който измени лицето на Земята. И сега постепенно този рай пак ще дойде на Земята. Според окултистите грехопадането е станало в астралния свят. И оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представя плътта, в която астралният човек се облече, за да стане жител на Земята. Красив е бил първият човек, но след съгрешаването му се изопачил. Адам съгреши, защото не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, да живее с Бога и пожела другарка, с която да се разговаря. В желанието му да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая. И сегашните хора са вън от рая. След излизането на Адам из рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите хора из рая? - Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с което да проявят неподчинение на Божията заповед. Погрешката на Адам се заключаваше в неговото скрито желание да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове когато пожелаеше, но не беше опитал какво значи да получиш плод от ръката на Ева. Тя възприе мисълта на Адам и при първия случай, който й се представи, му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но даже му показа как се яде от този плод. Първо тя хапна от плода, и после даде и на Адам. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии, с които бяха облечени, паднаха от гърбовете им и те се намериха голи пред отворената врата на рая. Първите хора бяха облечени преди съгрешаването с дреха, направена от Светлина и като съгрешиха, те изгубиха тази дреха, изгубиха своята Светлина и оголяха. Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам с ума си. По този начин те внесоха чужди елементи в живота. Тези елементи ще се изхвърлят навън чрез страданията. В разговор някои приятели задават на Учителя въпроса: Откъде е влязла в рая змията, та измами Ева, щом се знае, че раят е място на блаженство? Учителят отговаря: Змията представя човешкият ум. Забележете, че змията дойде в рая след създаването на Ева. Ще попитате защо не дойде по-рано. - Защото Адам имаше ум, а Ева нямаше такъв и змията й каза: Аз ще се наместя в тебе, защото в тебе има сърце, а в мене - ум, който ти търсиш и така заедно ще вършим работата в живота. Ами как ще влезеш в мене - попитала Ева. - Като ядеш от този плод. Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна. Тъй стои въпросът. По-ясно не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни. Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и други освен Адам - този, когото Бог й беше определил. Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него. Той й каза: Вашият другар не е съвсем учен. Занимава се само със зоология. Ела при мен и аз ще ти предам по-големи знания. Така че, Ева имаше двама мъже: от първия мъж - черния адепт тя роди Каин, а от Адам - роди Авел. Значи жената съгреши в рая с любовни работи. Вследствие на това ги изпъдиха от рая. И Адам, и Ева съгрешиха в рая, но причината за погрешката не е една и съща. Ева се изкуси от змията, тя повярва на думите й и яде от забраненото дърво. Адам пък се изкуси от Ева, от жената. Какво трябва да направят, за да се освободят от погрешката си? - Жената трябва да разбере характера на змията, с други думи жената трябва да разбира естеството на животинското начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Ако мъжът иска да изправи погрешките си, трябва да разбира естеството и характера на жената. Под животински живот разбираме първичния живот, който не е диференциран, не е организиран. Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. За първия Адам е казано, че е създаден от Бога по образ и подобие Божие. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена. Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти. Когато човек изпадне под влиянието на живота на страстите, той прилича от една страна на блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си богатство. Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой човек не може да устои на страстите. И вие сега минавате през изпита на Данаила. Ще ви хвърлят в рова на лъвовете между грубите сили и ако издържите този изпит, т.е. ако се справите с грубите сили на вашата нисша природа, ще излезете от рова на лъвовете и ще влезете в Новата култура. Това означава да бъде човек господар на положението си. Блудният син пък представя човешката душа, изпаднала под влиянието на различни страсти. Бащата, за когото се говори в тази притча, представя Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат нова дреха, когато блудния син се връща, били пет. Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот. По отношение на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение. Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло. Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си. Луната пък представя различните религиозни системи, независимо от това дали са прави или криви. И когато се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас. Тези две сили се борят в света. Михаил е емблема на Бога, т.е. на Великото, Разумното в света, което се бори с неразумното. В змея има известна интелигентност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото битие и на цялото човечество. Там се казва, че змеят паднал на Земята. Това подразбира, че условията на Земята са се изменили след падането на змея. Казва се също, че жената избягала в пустинята. Жената в случая представя Бялата раса. Тя е носителка на онези възвишени Божествени идеи, които олицетворяват раждането на детето. Интересно е, че в случая майката и детето са разделени. Детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на Земята се изменят и тя бъде готова за новия живот. Майката, която още не е готова, отива да живее в пустинята. Тя останала да живее там 1260 дена. Като се съберат цифрите на това число - едно, плюс две плюс шест равно на девет. Тези дни могат да се вземат и като дни, и като периоди. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготовлява в невидимия свят и ще дойде на Земята. И тази война, която е предвидена там и се изразява в борбата между архангел Михаил и змея, представя до известна степен Европейската война от 1914 до 1918 година и след нея световната война от 1939 до 1944 година. Но тази борба още не е завършена. В деветнадесета глава на Откровението се среща повторение на събитията. Там символите се изменят. Говори се за бял кон. Изхвърлянето на змея от небето означава изхвърлянето му от умовете на хората, за да слезе долу на физическия свят. Защото най-големите изопачавания и заблуждения съществуват в умовете на хората. Не може да поправите някого, докато умът му е изопачен. Следователно, първо човешките умове трябва да се освободят от всички лъжливи идеи и противоречия. И тъй, детето се възпитава на небето. На друго място в Евангелието детето се характеризира с думите нов човек. Жената в този случай представя Божественият живот, а мъжкото дете, което се ражда, Божественият разум. Значи във времето на Йоан, когато стават тези събития, Бялата раса, т.е. Петата раса на човечеството, се е мъчила да роди. Раждането на това дете подразбира брожение между човешкия и Божествения живот. И на времето, и сега змеят се мъчи да задуши детето, раждащото се ново. Но целият свят да се опълчи против този акт, и целият свят да въстане против него, и дяволът да се обърне с главата надолу, детето ще се роди. С други думи казано: светът да се обърне с главата надолу, Новото ще дойде в света и главите на всички хора ще узреят, и Царството Божие ще се въдвори на Земята. Сега е съдбата на света. За нея се говори в двадесета глава на Откровението. Като мине тази съдба, злото ще бъде вързано и хвърлено в бездната и постепенно ще дойде нов ред и порядък в света, който ще бъде изявление на Царството Божие на Земята, където Любовта ще царува и хората ще бъдат братя и сестри помежду си, където Мъдростта ще управлява, Истината и Правдата ще тържествуват, и Доброто ще се реализира в живота на човека и човечеството. В началото на Библията, в първата глава на книгата Битие се описва създаването на света. Учителят казва, че за да се разбере тази глава, трябва да се напише цяло съчинение. И той отнася това създаване към живота на ученика, когато ученикът започва да създава и организира своя свят. В Битието е казано: „В началото създаде Бог небето и земята. Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И виде Бог, че виделината беше добро, и нарече Бог виделината Ден и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, Ден първи." Учителят казва: „Когато се пробуди съзнанието на ученика, той трябва да работи, както е описано това в първа глава на Битието. Там се казва: В началото създаде Бог Небето и Земята. А Земята беше неустроена и пуста, и тъмнината беше върху бездната и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината Нощ. И стана вечер, стана утро, Ден първи. Това е работата на ученика за първия ден, когато той влиза в новия живот, когато се пробуди неговото съзнание. В Писанието се казва още: Нищо няма да остане от старото небе и старата земя. Това значи, че в света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като пустиня. От него няма да остане нито слънце, нито месечина, нито звезди и той ще увисне сам във въздуха. От неговата земя няма да остане нито един човек, нито животни, нито растение. Отникъде няма да чува глас. Той ще остане абсолютно сам, като самотен пътник в пустиня. Като говори и себе си няма да познава. Ще се намери в едно страшно противоречие в живота. Това противоречие се нарича смърт. Това е тъмнината, за която се казва в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Всичко онова, което го е радвало и веселило, всичко онова, което е знаел в живота, всичко онова, в което е вярвал и на което е уповавал, всичко онова, с което е разрешавал великите задачи на живота си изчезва, и той се намира сам самичък, не знае какво да прави. В чудо се намира. И гласа на Господа не чува. И Той се скрива за него. За този час именно е казано в Писанието: „Ще хлопате и няма да ви се отвори." Тогава ученикът ще се намери в положението на Христа, когато беше на кръста и като Него от дълбочината на душата ще извика: „Елои, Елои, Лама Савахтани." - Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Всеки човек трябва да бъде изоставен в този смисъл. Като говоря за изоставяне, подразбирам пробуждане на съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът ще разбере Реалността на живота. Така че, в живота на ученика, в първия ден на неговия съзнателен живот, в първия ден на пробуждане на неговото съзнание, ще дойде онзи страшен и велик момент за ученика - безмълвието. Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб. Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина. И стана виделина. Ученикът ще каже: тази виделина, която виждам там далече, да блесне в мене. И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи. Той сам ще обработва тази суша. Той сам ще образува своите морета и океани, творец ще бъде той. Ученикът ще твори. И като види Бог, че е добро, ще се произнесе. И като организира сушата и я обработи, ще мине от физическия свят на духовния и оттам в Божествения. Когато обработи и там своята земя, ще отиде във Великия живот да учи велики и славни неща. Велик и славен е пътят на ученика! В четвъртия ден са създадени Слънцето, Месечината и звездите, за да определят човешкия живот. Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
  2. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ „Християнството в първоначалната си форма беше една окултна школа." „Когато Мъдреците от Изток дойдоха при Христа, когато се роди на Земята, те се срещнаха не с малкото дете, но при него те срещнаха Духа на Христа, с Когото те водиха дълъг разговор. В този разговор Христос им предаде окултната наука и те я занесоха в Индия, където има ред братства, които съхраняват тази Мъдрост, но те са неизвестни на съвременните хора." „Звездата, която водеше Мъдреците от Изток, които отиваха да се поклонят на Христа, беше съставена от живи, разумни същества, които ги водеха да намерят Христа и само те видяха тази звезда. Това бяха духовните ръководители на човечеството от миналите културни епохи, които го насочват в правия път на неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була. Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи. Под Царство Божие в случая се разбира вътрешната страна на учението. Но тези разкази не са случайно и произволно измислени, а са създадени от Мъдреци и Посветени, които познават закона на съответствието и знаят за известни реалности от духовния свят какви форми във физическия свят съответствуват, и в такива форми обличат известни духовни Истини, за да бъдат разбрани от хора с детско съзнание. Когато в такива приказки и разкази се говори за известни форми и отношенията между тях, когато тези разкази се отнасят към духовния свят, това вече пи говори за характера и отношението на силите, които действуват в духовния свят. А когато тези образи се отнесат към Божествения свят, това говори за характера и отношението на известни идеи и принципи, които са легнали в основата на формите. Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане. И това, което те казваха, стана - Христос, Слънчевият Дух, космичното Слово дойде на Земята. И едно от езотеричните християнски Писания Евангелието на Йоана - започва така: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и което е станало нищо без него не стана. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина. Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна. Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността. Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси. Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса. Християнската езотерична традиция е жива и не е престанала да съществува от времето на Христа до наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан. Учителят казва: Тези Мъдреци бяха Посветени от Изток, които бяха видели звездата на Изток, която им показа, че Христос се е родил, че е слязъл на Земята. И като дошли при Христа, казва Учителят, Той им предаде езотеричното знание и те го занесоха в Индия, където и до днес го пазят в едно окултно Братство, което е център на християнския езотеризъм. Тези Мъдреци са били от централната ложа на Бялото Братство на Земята, която ръководи развитието на човечеството, и която е във връзка с ложата на Бялото Братство на Слънцето, затова те изпратиха своите пратеници - Мъдреците - да посрещнат и поднесат подаръци на Христа. Те имаха там разговор с Духа на Христа, а не с малкото дете и той им предаде езотеричното знание. В подкрепа на това Учителят казва в един разговор: Има адепти в Индия, които работят за преуспяването на делото на Бялото Братство в България. Тези адепти от Азия са именно този център, откъдето са дошли Мъдреците при Христа от централната ложа на Бялото Братство на Земята. За това Братство Учителят казва: „Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е в Египет, Индия, Халдея, Персия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура и всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос." В развитието на Бялата раса, Бялото Братство чрез своите представители е давало импулси и методи за развитие на културите и на човешките души. Защото онези, които ръководят човечеството и дават културните импулси, излизат от центъра на Бялото Братство, от което са дошли и Мъдреците при раждането на Христа. Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да дойде той на Земята, защото Христос е глава на Бялото Братство, а те са клон от това Братство, те са една ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи човечеството. Те бяха, които организираха развитието на египетската, персийската и индуската културни епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука. Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда. Затова Исус беше изпратен в Египет, за да влезе там във връзка с окултната школа на Бялото Братство, която да му помогне да подготви тялото си, за да стане добър проводник на неговия мощен Дух. Така обяснява Учителят отиването на Исус в Египет. Така че от Египет води началото си западната езотерична традиция, в основата на която стои християнският езотеризъм. Или с други думи казано: понятията западна езотерична традиция и християнски езотеризъм са синоними. На някого може да се види чудно, че идентифицирам тези понятия, като се знае, че християнството се явява по-късно, а началото на западната езотерична традиция е от по-ранна епоха. Ще се изясня: Същността на западната окултна традиция е учението за Въплотеното Слово, което станало плът, т.е. проникнало цялата природа. И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа. Първият принцип Учителят нарича принцип на ума, според който умът стои в основата на света и живота. Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума. Всички форми, които съществуват в Битието, първоначално са съществували в Божествения ум. Вторият принцип е наречен принцип на аналогията, или съответствието, и е формулиран по следния начин: Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това, което съществува като идея в ума на Бога, се проявява обективирано в една конкретна форма в проявеното Битие. И тази форма е подобна на тази първична идея, на този първичен образ, който съществува в ума на Бога. Третият принцип е принципът на полярността. Всички сили, които излизат от космичния ум, са поляризирани на положителни и отрицателни, на активни и пасивни. Принципът на полярността е принцип на проява на творчество. При проявата на този принцип космичните сили се привеждат в действие, от което се ражда обективният свят - сетивният свят, който ние познаваме. При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22. Не случайно Откровението на Йоан има 22 глави, които мисля, че отговарят на 22-та големи аркана. Също така и евангелието на Йоан, което е също един от документите на западната окултна традиция, не случайно има 22 глави. Други документи, останали от херметичната традиция, са някои съчинения на Хермес, които не са запазени изцяло, но повече или по-малко откъслеци. Такива са Поимандър, който е запазен почти изцяло; Асклепиус или книга за Посвещението; Децата на света и откъслеци от други книги. Към документите на западната традиция трябва да отнесем и еврейската Кабала, която води произхода си от Египет и Битието на Мойсей, специално първите десет глави. За него Учителят казва, че Мойсей имал известно откровение за това, което е попълнил с това, което е научил в школите на Египет. Най-забележителните съчинения на еврейската мисъл са Зохар и Сефер-Йецира. Също така като документи на западната традиция са всичките Евангелия и целия Нов завет. Също така съчиненията на Манес, съчиненията на гностиците, неоплатониците, и въобще цялата александрийска школа. Други документи на тази традиция са богомилските легенди и разкази и след тях работата на средновековните алхимици и розенкройцери. Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас. И видехме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос. Някои автори искат да кажат, че херметичните книги, които говорят за Словото, са от следхристиянския период. Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет. И едното и другото твърдение са неверни. Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята. Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция. В същия дух работеха и различните гностични школи като Ориген, Валентин, неоплатониците и цялата александрийска школа. Като една по-голяма и силна проява на езотеричния център, като реакция на изгубването на вътрешната страна на учението от християнската църква, се явява богомилството в България, което просъществува 4-5 века и се превърна в масово народно движение, като винаги имаше за тил езотеричния център. Когато те бяха разпръснати и изгонени из България, този езотеричен център се премести на запад и от него се роди вътрешният розенкройцерски орден, който пое ръководството на западноевропейската култура. Розенкройцерският орден остана скрит за света цели 2-3 века и чак през седемнадесети век се изнесоха някои от неговите учения на по-широк кръг от хора, но той незабелязано от никого стимулираше мисълта на западния човек и под влиянието па тези импулси се роди и разви цялата култура на Западна Европа. В по-ново време, като израз на този розенкройцерски дух, се явява външната школа на розенкройцерите, ръководена от Макс Хайндел и преди нея школата на Рудолф Щайнер, който изнесе много от езотеричните християнски учения и им даде по-широка известност. Като последен външен израз на християнския езотеричен център се явява движението на Бялото Братство в България, начело на което стои Учителят. Той казва: Зад мене стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене. Значи, зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумните същества, които подготвят явяването на Новата култура и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителят и създаденото от него движение. Ето какво казва Учителят за дейността на този езотеричен център в течение на развитието на Бялата раса: „В течение на развитието на Бялата раса, Бялото Братство е изпратило три клона, които първоначално са имали центъра си в Египет, после в Индия и оттам са се разпространявали в другите страни. Първият клон може да наречем египетски. От Египет той отива в Индия, Персия и създава индуската и персийската култура. В началото на персийската култура стои Заратустра. След това този клон преминава н Гьрция и под ръководството на Орфей създава гръцката култура. Оттам преминава в Рим, откъдето впоследствие преминава в новообразуваните европейски страни. В Египет учениците на този клон се наричат херметисти от Учителя на този клон Хермес. В Персия се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за Ахура Мазда, Богът на Светлината, Богът на Слънцето. В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на Орфей. Първият клон, както казах, отива в Индия и създава индийската култура. В Индия представителите на Бялото Братство са оставили повече философски учения, а в Египет повече наука. Вторият клон можем да наречем палестински, защото от Египет той отива в Палестина, още във времето на Мойсей, с излизането на евреите от Египет. Евреите бяха пратени в Египет, за да придобият окултната Мъдрост и да се възпитат, за да могат да изпълнят мисията, която им се възлагаше. През школите на този клон минаха всички пророци. В Палестина учениците на Братството се наричаха есеисти. Вторият клон имаше за задача да подготви условията за идването на Христа и да подготви хората, които да разпространят учението по целия свят. Третият клон може да се нарече богомилски. Той от Египет отива в Индия и оттам в Персия, където учениците на Братството се наричат манихеи, по името на Манес, на водача на движението в тази област. След това преминава в Арабия, Сирия, Мала Азия и България. От България под формата на розенкройцерство преминава в Западна Европа. Учениците на Бялото Братство в днешната епоха представляват сбор от учениците на трите клона. Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост. Но след грехопадането човек постепенно загубил тази Мъдрост и тя потънала дълбоко в неговото подсъзнание. А този Господ, който учеше човека в рая, това беше Христос, който стои в основата на онзи езотеричен център, който ръководи човечеството в целия път на неговото развитие. Затова Учителят казва още: „Учението, което ви предавам, не е ново, защото човек го е учил още в рая." Човешкото развитие се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа, който ръководи целия световен процес на развитие и чрез тези импулси се слагат в действие известни сили и енергии, които от своя страна са носители на определено знание. Тези импулси идват от Космичното Слово, което преди две хиляди години, в четвъртата следатлантска културна епоха, гръко-латинската, се всели в човешка форма и даде мощен импулс на човешкото развитие, даде импулс на възхода, като внесе нови сили и енергии в земното развитие, и същевременно донесе на земята онова знание, което беше предал на хората още в рая, което те забравиха след грехопадането. Това е учението, което в популярна форма е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет. Понеже това учение е израз на Космичното Слово, то носи в себе си мощни сили. Това учение Христос предаде на Мъдреците от Изток, понеже те бяха Посветени от трите предшествуващи следатлантски културни епохи - индуската, персийската и египетско- халдейската. На тях той го предаде като на Посветени, но открито и те занесоха това учение в Индия, което и до днес се пази в Светилища, недостъпни за обикновените хора. Тези Светилища са в етерния свят, но имат свои физически седалища на Земята, които рядко излизат на открито. Бялото Братство, глава на което е Христос, има ред ордени и школи в етерния свят, които работят за повдигането на човечеството, като всеки орден си има своя специфична задача. Различните ордени според задачата, която имат да изпълнят на Земята, пращат свои ученици и Посветени между хората. Но всички те са проводници на импулсите, които идват от космичното Слово. Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството. Различните ордени са носители на различни енергии и изпълняват различни задачи за благото и повдигането на човечеството. Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници. Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи. И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е символизирано в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан. Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта. Затова Учителят казва: Сега Мъдростта ще се проучва от гледището на Любовта. Това именно получиха Мъдреците от Изток. Тяхната Мъдрост се осветява от Любовта на Христа и оживява, и тяхното знание добива една нова, вътрешна сила, защото носи живот със себе си. Това именно знание, което те приеха от Христа, което е изложено в Евангелието и въобще в Новия завет, стана основа на християнсткото езотерично учение, което ще бъде езотеричното учение на започващия се цикъл на възхода. Езотеричното учение на инволюционния цикъл е изиграло своята роля, дало е своите плодове и сега то трябва да се обнови и това стана чрез срещата на тримата Мъдреци с Христа. Те бяха представители на древната Мъдрост, която доби човечеството през неговия инволюционен път, импулс за която беше даден пак от Христа още в космичния период на Луната. Задачата, която беше възложена за това учение, беше изпълнена. Сега Посветените получиха нов импулс, получиха нови сили, ново посвещение от контакта с духовния Учител - Христос, и с това в древната Мъдрост се внесе нещо ново, което те дотогава не познаваха. Но между учениците на древната Мъдрост останаха някои, които не приеха новия импулс и продължиха да си живеят с древната Мъдрост. Това става под влияние на закона на полярността, който сега няма да обяснявам. Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане. Тази нова сила влиза като един нов приток в живота и който приеме този импулс на Любовта, тя ще подкрепи и освежи живота му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините на Духа, като го освободи от робството на материята. Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло. Силите на злото работят в гъстата материя и те са, които сгъстяват материята. Силите на доброто работят в рядката материя и те са, които разреждат материята. В процеса на инволюцията, на слизането, предимство имаха силите на злото, понеже що се отнася до Земния период, те постепенно сгъстяваха материята. Това беше необходимо, за да могат човешките души да се индивидуализират, да се почувствуват като отделни единици, като отделни центрове във Великото Божествено Съзнание. Понеже твърдата материя разделя нещата и ги затваря във форми с определени граници, то когато душите постепенно се озоваха във все по-гъсти и по- гъсти тела, те постепенно загубиха онова космично съзнание, което имаха, което не беше тяхно лично, но което беше съзнанието на Космичното Същество, в лоното на Което те бяха потопени. В тези твърди форми в човешките души се пробуди едно лично съзнание и човек постепенно се почувствува като отделна индивидуалност, като „Аз", отделен от другите. Тази беше задачата на инволюционния процес, да се оформи човешката личност, да се роди „Азът" в човешката душа, да може човек да каже „Аз". Но заедно с раждането на „Аза" се ражда егоизмът. Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае. Това е онзи момент от развитието, който е описан в Библията като ядене на забранения плод. И им се отворили очите и започнали да познават доброто и злото. Отварянето на очите в случая подразбира пробуждане на личното съзнание, раждането на „Аза". Вторият импулс за оформяне на „Аза" идва от Божествената природа на човека, от Духа, който е скрит в неговите дълбочини и отвън, от дейността на Христа, на космичното Слово, Което стана плът. Стремежът на Христа, казва Учителят, е да проникне в дълбините на всяка душа, за да я направи безсмъртна. От това влияние на Христа се раждат всички благородни импулси на „Аза", които го издигат към висините на Духа и правят душата безсмъртна. Ако не беше импулсът на Христа, „Азът" би се развил само под влияние на първия импулс и би завел човека неминуемо в бездната. Такова е било състоянието на човешкото развитие по време на слизането на Христа на Земята. Учителят казва: В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените, а другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е. докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
  3. Ани

    28. ЕЗОТЕРИЗЪМ

    28. ЕЗОТЕРИЗЪМ Тук ще дам една малка отломка из Езотеричното учение на нашия Учител, който е един от Великите Учители, слязъл с важна мисия на земята. Той е в много близки връзки с Господа Исуса Христа и от важните му помощници. Учителят казва: „Питат ме защо тъй често говоря за Христа. И като ви говоря за Него, аз познавам ли Го. Отговарям: Не само Го познавам, но често съм се срещал с Него. Питал съм Го как е създадена Вселената, как е създадена земята... " Затова, с помощта на Небето, аз изнесох в моите съчинения важна част от Учението на Учителя, за да достигне то до будната част от българския народ и славянството. Това е желанието на нашия Учител, изрично подчертано от Него. Ще чакаме и ще видим кои ще се включат като доброволци за осъществяването на тази Божествено подчертана цел. Следва въпросната езотерична отломка на езотеричното Учение на нашия Учител. Според това кой от седемте дена на седмицата, под влиянието на коя от планетите в слънчевата система се намира, Учителят препоръчва да се четат през тези дни следните псалми: 1. В неделя - Слънце - псалом 61. 2. Понеделник - Луна - псалом 143. 3. Вторник - Марс - псалом 27. 4. Сряда - Меркурий - псалом 19. 5. Четвъртък - Юпитер - псалом 112. 6. Петък - Венера - псалом 44. 7. Събота - Сатурн - псалом 25. За пробуждане на съзнанието Учителят препоръчваше да се чете 32-я псалом. Аз препоръчвам на моите читатели да си препишат в едно тефтерче някои от дадените от мене части и цели псалми в книгата ми „Вечните истини" - които им харесват, които им допадат и когато почувствуват нужда, да си ги четат.
×