Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Елена Хаджи Григорова'.

Открити 6 резултата

  1. 18. ВТОРИЯТ ЕТАЖ НА КЪЩАТА На Изгрева Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев живеят в обща къща. В източната част живее Елена, а той - в другата част. Къщата е тухлена, неизма- зана, и стои така 2-3 години. По едно време Пеню* започва да прекарва материали - тухли, греди, за да вдига още един етаж. Учителят му казва: - Няма да дигаш! Той спира. Като минават 5-6 години, Пеню Ганев се приготвя да вдига още един етаж. Вика майстори. Учителят отново му казва: - Кой ти каза да вдигаш етаж? Няма да вдигаш! Три пъти му казва. А той иска да вдига етаж. Не слуша. А Учителят е имал нещо друго пред вид, но не му го казва. След 9. IX. 1944 г. дойдоха комунистите на власт, в София дойдоха много техни хора от селата и трябваше да ги настаняват по квартири. А София бе разрушена от американските бомбардировки. Ако имаше още един етаж, щяха да му сложат със съдебно решение комунисти. Тогава така ставаше - чрез съда ти се определяше квартира, къде да живееш и колко наем да плащаш и какво да ползваш от къщата и двора. После Пеню се ожени, народиха му се деца и живееха в тази къща. Та, послушанието е най-важното. Само тогава човек може да провери онзи, който го закриля. А този случай Пеню го разказваше за поука. Но нямаше вече кой да го слуша. Нямаше ги слушателите. А защо ли? Заради своето непослушание към Учителя всеки си беше тръгнал по свой път и така се разминаваха помежду си и с времето. И с Учителя, и с учението Му. * За Пеню Ганев вж. «Изгревът», том XVI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  2. Ани

    3. МАЙКА НИ ВАЦА

    3. МАЙКА НИ ВАЦА Майка ни Ваца е родена в Перник. Нейният баща е убит по време на войните 1914-1918 г. Нейната майка остава вдовица, с три дъщери. Тогава е било така - събират се вдовиците с овдовелите мъже, едните довеждат деца, другите заварват деца, после прираждат деца и се явяват десетина гладни гърла. Така баба ми Магда се оженва в с. Владая и довежда три дъщери. Едната от тях е майка ми. Там си създава семейство. Тя не е могла да учи и не можеше да чете и да пише. Такива са били времената - жената се е готвела само за домакиня, да върти къщи и да ражда деца. Баща ми, за да отиде в София, пътуват пеша до с. Владая. А там е имало няколко хана, където понякога са пренощували и селяни от с. Мърчаево. Там баща ми среща майка ми като мома и се оженва за нея и я довежда в с. Мърчаево. По онези години баща ми дава една стая на учителката Елена Хаджи Григорова. Майка ми се запознава с нея, както и с Веса Козарева. А това са учени жени, последователки на Учителя. Майка ми дружи с тях и те стават като роднини на семейството ни. Ние нямаме връзка с другите роднини. Защото всички гледат на нас като на хора, които са направили някакво престъпление - не ходят на черква, не се черкуват, не ядат месо, не пият, не черпят. А Мърчаево тогава е отдалечено от София, защото няма път още. Има училище до четвърто отделение. Така че Елена е играла голяма роля за майка ни, за да се приобщи към учението. Майка ми вече не яде месо. Но жените на другите братя си ядат месо. На брат Темелко жена му си яде месо, на Никола Георгиев жена му си яде месо, Петър Киров, Петър Стоянов си ядат месо. Само майка ми спира да яде месо. Тогава разкарват добитъка си, той вече не им трябва за ядене и колене. Продават овцете, свинете, козите. А имота си не го работят самй и го дават на изполица на други да го работят и след това си разделят наполовина онова, което са изработили. Това е 1928 г. - още ги няма децата. Баща ми продава сеното. Не са били никога в мизерия. Имало е какво да се яде и с какво да се обличат. Майка ми е под влиянието на Елена Хаджи Григорова[1]. Тя я поучава, тя работи с майка ми и я въвежда в Учението. И чрез нея се култивира у нас учението. Ние по това време нямаме никакъв контакт в селото с други селяни. А защо? Ние сме в селото, но всеки се настройва срещу нас. Викат: «Тоя не яде месо. Дай да му дадем месо! Тоя не пие, дай да му дадем да пие!» Така се подиграваха с нас. И затова не ходехме никъде. А има и такива - на някого му е мерак да ти даде ракия и месо. И така, не ходехме никъде. Елена изигра голяма роля върху майка ми. Тя непрекъснато говореше на майка ми. Учеше я на много неща, които знаеше от беседите на Учителя. И то практически неща за една домакиня и майка. После с майка ми ходехме на беседи в къщата на Петър Киров. Там се събирахме по 4-5 души. Петър правеше опити да свири на цигулка песните на Учителя, а ние ги пеехме. Сутрин той ни чакаше, а зимно време бе запалил кюмбето, да затопли стаята. Той четеше беседите. След това си отивахме, да си вършим селската работа. А когато ни идваха на гости Елена и Пеню Ганев, Пеню Ганевто ние, децата, знаехме, че ще дойдат в неделя и ги чакахме извън селото. И като дойдат у дома, трапезата бе сложена за гостите. Заедно се хранехме. А той възкликваше: «А-а, та тия деца всички са със сини очи!» Това му правеше впечатление. Сестра ми Сийка беше най-силната ученичка в цялата околия. Беше много работлива, много съвестна, месеше хляб, готвеше, грижеше се за семейството. Имаше самочувствие. През това време майка ми имаше ядове с раждането на другите деца. Баща ми искаше тя да учи в гимназията. Тя отказа, искаше да учи за готвачка. Той се обиди много. Той се озлоби и я би много лошо и майка ми едва я отърва да остане жива от баща ми. И тя се отказа да учи. Дълго време кара така, накрая се ожени за един, който стана пияница. После тя се вайкаше. И животът й се провали. Брат ми Димитър го записаха да учи в Първа мъжка гимназия, но не му вървеше учението. Четири години посещава училище и не премина в нито един клас. Всички ученици са в ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) - а това е комунистическа организация, - само той не иска. Не искал да се занимава с политика. И така се настроиха срещу него. Не завърши нищо. А сестра ми Валентина също учеше в София. На нея й вървеше учението, но тя се учи при голяма мизерия. Нямахме пари. Но завърши. Не е лесна работа да родиш толкова много деца, да ги отгледаш. Тогава на село всичко се изработваше там. Дрехите, цървулите - всичко преминаваше през ръцете на жените и техните станове. Жената беше тогава робиня не на мъжа си, а на децата, гдето ги раждаше. ------------------------------ [1] За Елена Хаджи Григорова вж «Изгревът» том XVII, стр. 4-324 и снимките от № 29 до № 65. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  3. 90. ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА Елена Хаджи Григорова беше учителка в Мърчаево, обаче ходатайства пред инспектора, неин зет, да я назначат тука. Тя беше при братовчедка си дошла тука. Тя е от Воден, в Гърция. Воден е най-красивият град от Македония. По улиците тече най-чиста вода. По всичките улици тече вода отстрани, канавка има направена, тече вода и всяка сутрин, разправяше братовчедката на Елена, Олимпия Янкова, всеки ден един човек, който нямал крака и ръце, го донасяли неговите хора, слагали го при един мост там, гдето вода тече, и там хората са много милостиви и му дават милостиня. А той казва: „Ох, колко са милостиви!" А пък сакатият човек казва: „Има и от мене по-лошави." И действително, аз видях и по-лошави случаи. А Елена Григорова я назначават в Мърчаево. Има писмо от владиката Стефан, че тази учителка е сектантка-дъновистка, че тя трябва да се уволни. А г-н Янков пък е главен учител на всичките учители в София и той е ходатайствувал пред инспектора да я назначат в Мърчаево. Пък как ще я уволни той, когато тя му учила децата, пък той е много добър и всичките македонци, от който ще да е край на България, всички го уважават. Янко Янков се казва. Вика го инспекторът и казва: „Виж какво писмо ми е писал тука владиката." Дава писмото на Янков. Казва: „Какво да я правим? Иска да я уволним. Кажи ми сега какво да я правим?" - „Абе, рекъл, и моята жена е с този дъновизъм" - щото жена му на Янков, и тя е от Братството. Елена се е запознала с идеите на Учителя чрез жената на Янко Янков. А аз я познавам и я имам фотографирана. Владиката я обвинявал, че учела да не се пие и да не ядат месо. И на Задушница да не подават. - „Не трябваше да се меси там, но както и да е. Учела ги на сектантски работи. Сега, понеже ти си ходатайствувал, какво да я правим?" Пък той казал: „Моята жена я научи, ама както и да е." Та, назначиха я на такова място, гдето да няма други учители, сама да бъде. И действително имало едно вакантно място в село Равна, Годечка околия, и я назначават там. А пък аз бях тогава учител в едно турско училище в Поповска околия - село Крепча. И Елена питала Учителя... Тя била учителка на четири отделения, обаче учела много добре децата и ако видела, че някое дете може да мине с една тройка, тя го оставяла да повтаря, защото на 3 км и половина беше училището в Годеч и ако отидело там детето ненаучено, тя щяла да се изложи, И затуй тя ги оставяла да повтарят и на другата година всяко дете, което повтаряло, било вече силно. Така че, слаб ученик не пращала в Годеч. Там казвали: „Много интересно, бе, слаб ученик нямате." Пък ние го оставяме да повтаря и то втората година става първенец на училището. „Все силни ученици ни изпращате." По-късно Елена Григорова дойде с една сестра, Стойна Кондарева, от Изгрева чак у дома, в моето село Водица, Поповско. Оттам ги качихме на каруцата един ден и отидоха чак в моето село, където съм бил учител. То се казва Крепча, Поповска околия. Там турците са много гостоприемни. А там имаше големи дини. Крепча е най-богатото село на Поповска околия. Понеже беше много топло през нощта, останахме да летуваме на бостаня. Турците пяха турски маанета и прекарахме много добре там. Те харесаха моето село, но понеже на Елена се разделиха отделенията на две, тя попитала Учителя: „Учителю, не е ли добре да дойде Пеню при мене, а той там учи турчета." Учителят рекъл: „Нека да дойде при тебе." И те дойдоха със Стойна при мене. А аз имах там една друга приятелка, там от село Ковачевец, Тя дойде и имаше още една сестра, Цветанка се казва, изобщо дойдоха и други и се събраха през нощта и слушаха, като пеят турски песни. Ядохме дини, кой колкото може.
  4. Dela

    78. ДОМ ГОСПОДЕН

    78. ДОМ ГОСПОДЕН ВК: Значи това са снимки от Мърчаево от времето на бомбардировките. ПГ: Когато станаха бомбардировките, гласяхме в Симовата къща да турим Учителя, да Го заведем в Мърчаево. Обаче много хубаво стана, че д-р Жеков говорил с Темелко. Той дал къщата си и казал: „Нека бъде у дома, защото иначе онова е на пътя." Симовата къща беше на пътя и кой откъдето мине, все ще се отбие там на приказка. И така Учителят остана да живее у Темелко. ВК: Защо брат Жеков? Неговата къща къде е била? ПГ: На д-р Жеков къщата е на Изгрева. Обаче бомбардировките като станаха, ние отидохме в Мърчаево. Всичко се пренесе на Мърчаево. Даже аз гласях Учителя да Го закарам на село Равна. Един околийски началник, беше от едно градче над Правец, набожен човек беше, от ония, които обичат Бога и почитат, дядо Цвятко се казваше, каза: „Доведете Го, Учителя, аз всяка сутрин ще изпращам пресен хляб оттука по стражар. Стражарите ми са на разположение" и т. н. И се радваше много. Добре, че Учителят избра друго решение. А аз го гласях да бъде в село Равна. ВК: Обаче стана така, че Учителят отиде в село Мърчаево. ПГ: Че отиде в Мърчаево, защото д-р Жеков изигра тази роля. Д-р Жеков има голяма връзка с Темелко и изобщо с мърчаевци, де. ВК: И той откъде имаше връзка с Мърчаево? ПГ: Абе, виж какво, учителката Елена Хаджи Григорова запозна Темелкови с Учението. Защото, каквото изчуквали мърчаевските приятели на Темелко: Симо, Владо, Сергей, руснаците и всичките там мърчаевци, каквото изчуквали, вечерно време, на Симови чичо му има кръчма и го изпукваха там, изпиваха го и се напиваха. А пък учителката, рано сутрин неделен ден тя ставала и тръгвала за София. Обаче брат Симо, ей-тоз Симо, на снимката тук, си бил извадил таен ключ за нейното чекмедже. Тя четяла беседи и си ги заключвала в чекмеджето. Обаче като заминела учителката, Симо отключвал и прочитал от тази книга. „Ха, рекъл, колко важни работи имало писани тука, при госпожицата Елена Хаджи Григорова! Виж какви хубави работи четяла!" И те рекли: „Хайде да я проследим, да видим къде се събират те и говорят тия работи." И се запътват веднъж след нея. От Мърчаево всички хора работеха като работници в София. И отиваха в София и там всеки си работеше на обекта - те строяха. Сегашната София тогава се строеше, тези, високите здания и т. н. И така, тя отива в София, а те - след нея. Тя се качила на трамвая, и те се качили. Където слязла тя, уж, че и те нататък имат работа, на такива обекти, постарали се да не ги забележи. И когато влезли след нея на ул, „Опълченска" 66, седнали и слушали. И това, което говорил Учителят, било много важно за тях. А Той, Учителят, имал предвид точно тях. Говорил за въздържание, че алкохолът действува убийствено за човека, че му взема здравето веднъж завинаги и т. н. Че можеш да имаш пари, но важно е да умееш на място да ги туриш. И влизат те по-късно и в салона на ул. „Оборище" 14, който имахме. А този салон, като го построявали, бил построен със събрани средства от братята, обаче накрая, като не достигнали средствата, Симеон Симеонов докарал един прожекционен апарат за прожектиране на филми. Тогава имало неми филми, там имало пиано, та Мария Тодорова идвала и свирела на пианото класическа музика, а Борис Николов й обръщал страниците на нотите, за да не прекъсва тя свиренето. Та, на ул. „Оборище" 14 в салона прожектирали отначало филми, за да спечелят пари. А пък вечерно време и денем имало някои шмекери, които влизали без пари, не си плащали билетите. Иван Антонов (Салонски}, който бил много строг, изпълнявал ролята на контрольор, защото трябва да се съберат пари за салона. Тогава Баучер беше продал мястото, дето се засели Изгревът. Поляната беше негова. В същото време английският пълномощен министър Баучер притежавал мястото, което е настоящият Изгрев, което място той подарил на свой прислужник. Понеже Баучер имал много заслуги към България, а неговото желание е било да бъде погребан в Рилския манастир, то било изпълнено. И в настоящия момент гробът му е там, на западната страна на манастира. А поляната на Изгрева бива закупена от приятелите. И после Изгревът бе построен, но по времето на Учителя, То дом Господен е там, където бе Учителят и където се даваше Словото Му.
  5. 34. РЕПРЕСИЯ ОТ СОФИЙСКАТА МИТРОПОЛИЯ Бележки на съставителя Вергилий Кръстев: 1. С писмо № 3595 от 26.IV.1926 г. до софийския училищен инспектор Софийската митрополия иска уволняването на Елена Хаджи Григорова от с. Мърчаево. Писмото е подписано от Софийския митрополит Стефан, по-късно станал български екзарх. 2. Въз основа на писмото на Митрополията, училищният инспектор прави анкета лично в село Мърчаево и с писмо от 27.V.1926 г, приканва Елена Хаджи Григорова да отговори лично на зададени въпроси. 3. Елена Хаджи Григорова изпраща писмено своя отговор, но бива уволнена от село Мърчаево като учителка. 4. Прилагаме препис от писмото на Софийския митрополит и въпросите на училищния инспектор. Софийска Митрополия № 3595 26.IV.1926 г. София До Г-на Соф. окр. Учил. Инспектор Тук Получиха се в Св. Митрополия положителни сведения, че учителката на основното училище в с. Мърчаево, Софийско, Елена Хаджи Григорова, била отявлена последователка на известния сектант Дънов, а като такава, тя почнала да насажда в поверените й деца за образование и възпитание сектантското учение. Благочестивите християни от селото са много недоволни и явно негодуват против казаната учителка-възпитателка, затова й поведение и отклонението й да учи и възпитава учениците според програмата в истинната православна църква, а не в развратното учение на Дънова. Като взимаме акт от справедливото и законно негодувание на православното население в с. Мърчаево против учителката, с настоящото настоятелно ви молим да се вземат бързи мерки за вразумлението й и като се установи провинението й, да бъде уволнена от длъжност. За резултата по настоящото ни искане, молим да бъдем уведомени своевременно. Ваш молитствувател: Софийски митрополит Стефан До... Поканвате се, Госпожице, да дадете писмено отговорите си на следните въпроси: 1. Вярно ли е, че Вие сте била отявлена последователка на известния сектант Дънов и като такава сте почнали да насаждате в учениците си сектантското учение? 2. Вярно ли е, че в селото са много недоволни от Вас и явно негодуват, загдето сте се отклонили да учите и възпитавате учениците според програмата в истинната православна църква, а ги учите и възпитавате в развратното учение на Дънова? 3. Вярно ли е, че Вие сте успели да увлечете в учението на Дънова три фамилии от селото Ви, които отчаяно следвали това учение и посещавали сказките на Дънова? 4. Вярно ли е, че Вие, след сказките на софийския свещеник против Дънова, когото нарекъл „развратник", неоформен духовно, Вие сте протестирали пред помощник-кмета Видин Петунов, че свещеникът нямал право тъй да се изразява за един доста учен и набожен човек, какъвто е Дънов? 5. Вярно ли е, че Вие сте съветвали и учили учениците да не берат цветята, защото душите на малките дечица, които умират, се прераждат в тях (цветята)? 6. Вярно ли е, че сутрин рано сте излизали да се молите пред изгрев слънце с хазяйката Ви Ваца Симеонова с бели кърпи на глава и че един път сте прогонени от каменоделеца Тодор Пейчинов и др.? 7. Вярно ли е, че Вие сте се заканвали пред дъновистката Ваца Симеонова, че ще хвърлите бомба в църквата? 8. Вярно ли е, че сте били канени от енорийския свещеник в присъствието на учителките в с. Владая: Люба Дундорова и Йорд. Бобутанова, за обяснение и обмяна на мисли и Вие сте отказали? 9. Ако всичко това е вярно, смятате ли, че е съвместимо със званието учител? 10. Посещавате ли сказките на Дънова? с. Мърчаево, Софийско 27.V.1926 г. I соф. пом. окр. учил. инспектор
  6. 33. ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА Запознах се с Елена Хаджи Григорова, която е родом от гр. Воден, Македония, а учителствуваше в село Мърчаево, Софийско. През 1926 год. я уволнили оттам и я изпратили учителка в село Равна, Годечко, От Мърчаево я махнали, защото накарала там 7 души да станат въздържатели. Те били крайни пияници и всяка вечер гуляели в кръчмата на чичото на Симо Стоянов. А учителката ставала неделен ден рано сутринта и още от тъмно потегляла за София. Къде ходела, не знаели. Симо си подправил ключ и отключил стаята й. Намерил на масата й, че тя чете някакви беседи от Учителя Дънов. И си казал: „Какво ли прави тази наша госпожица? Ха да я последваме един неделен ден, да видим къде ще отиде тя!" И като тръгнала тя за София, и те тръгнали за София, ама след нея. Като стигнали София, тя се качила на трамвая, и те се качили на трамвая. Тя слязла от трамвая и тръгнала към ул. „Оборище" 14, където имаше братски салон. Тя сядала винаги пред катедрата на Учителя, за да Го слуша отблизо. А пък тези, без тя да знае, че са влезли след нея, седнали отзад, слушали беседата и си взели бележка. Те помнели, били, хора остроумни, държали си бележка. И като станали на молитва, когато свършила беседата, те излезли от вратата и си отишли в Мърчаево. Там казали на Владо, руснака, който е от армията на Врангел: „Да видиш какъв човек ходи да слуша нашата госпожица! Това е Бог от небето." Владо пък изказал недобро мнение: „Ще слушате - казва - една нищо и никаква учителка! Тя ли ще бъде по-умна от нас?" Другата неделя пак направили същото. Тръгнали отзад, следят учителката и отиват, вече знаят къде е салонът. Като влязла тя, и те влезли и пак слушали Словото. И Учителят така говорил, повдигнал въпроса как човек да се откаже от пиенето и от пушенето, от такива навици, които не са хигиенични и здравословни за него. И това така им подействувало, на тези наши приятели от Мърчаево, щото убедили Владо да дойде и той, да Го види само. И действително те завлекли и Владо един път на беседа. И Владо, като видял Учителя, казал: „Това е Господ, от небето слязъл!" Учителят такива хубави слова говорил, че подействували и на Владо и той оттам насетне вече не пропущал нито един неделен ден. И оттогава престават да ходят на кръчмата да пият. И понеже вече се зарекли, пък по това време си хранели и свине, отказали се да заколят свинете и ги раздали на хората. Това се разчуло из цялото село - че учителката ги направила дъновисти. Тогава кръчмарят взел, че написал писмо до софийския владика Стефан, че учителката е дъновистка и въздействува на хората да не пият. Значи няма доход от тях. Седем души, които работели по кариерите и вечерно време оставяли парите си на кръчмаря. При това положение той се чувствува ощетен и се оплаква на владиката. Владиката, от своя страна, пише писмо до областния училищен инспектор Георгиев в София, че учителката Елена Хаджи Григорова е дъновистка и въздействува на хората да не пият и да не ядат месо и те станали дъновисти. Да се уволни учителката, защото не действува добре на селяните от селото. А на областния училищен инспектор Георгиев децата му били учили при Янко Янков, виден македонец, родом от Загоричане, родното място на Димитър Благоев „Дядото". Тогава окръжният инспектор извикал Янко Янков да се яви при него. И когато той се явил, му казал: „Г-н Янков - а той бил ходатайствувал да бъде назначена Елена в Мърчаево, - тази, за която ти ходатайствува и аз я назначих в Мърчаево, била дъновистка, въздействала на хората и ги карала да не пият и да не ядат месо." А Янко Янков отговорил: „Абе, моята жена я направи дъновистка, тя я заведе при Дънов. Какво да направим сега?" Тогава окръжният инспектор, понеже е приятел на Янков, казал: „Слушай, ще я преместим в едно село сама да бъде учителка, за да не действува на никого." И я уволняват от Мърчаево.
×