Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Игнат Котаров'.

Открити 2 резултата

  1. Ани

    22. ИГНАТ КОТАРОВ

    22. ИГНАТ КОТАРОВ Той е от Казанлък. Баща му и майка му са от Братството. Като бил на 9 години, се разболял от холера. Съобщават на Учителя. Отива в Казанлък, посещава ги в къщата. А Игнат лежи на кревата, ще умира. А Учителят пристъпил до него, хванал го за ухото, вдигнал го на кревата и го изкарал навън от стаята, на двора. И така му минало. Той е бил много немирен като малък. Не слуша баща си. Той го праща тук и там да свърши някаква работа - нищо не свършва, а прави само бели. А баща му викал: - Като знам какъв аз бях непослушен - бих те пребил от бой. Но и аз бях такъв, какво да те правя? И той е бил като него. Идва на Изгрева, търси си работа, става работник - прави паркет, после се качва на връх Мусала, става пазач, бил е на Черни връх пазач. Отчитал е термометрите, колко е студено. По време на бомбардировките е било забранено нощно време да се свети. А той с фенерче е ходил да отчита термометрите. Германците, които са охранявали Витоша, имали са зенитна батарея срещу американски самолети, го забелязали. Хванали го, смятали, че е шпионин и че с фенери е давал сигнал на самолетите къде е Витоша, та да бомбардират по- успешно София. Искали са да го разстрелят на място. Но Учителят се е намесил и го е спасил. Имал е барака на Изгрева. Учил се е да свири на цигулка. Има го на снимка с музикантите. Бил е по убеждение комунист. И като такъв, няколко пъти по време на беседа е възразявал на Учителя. Учителят му казал: - Имаш право три пъти да реагираш. Два пъти едвам съм те издържал, но трети път - не. Внимавай, скъсвам връзката си с тебе. Като идеен човек, беше много правоверен и праволинеен. Като комунист бе идеен човек - и не отстъпи от убежденията. Беше живял дълги години на Изгрева. Пред очите му беше изминал целият живот тук. И когато някои след това подиграваха някого с името «дъновисти» или упрекваха Учителя, той ставаше и Го защитаваше. Налиташе дори да се бие. Такъв беше. А беше много здрав и доживя до дълбока старост.[1] -------------------- [1] За Игнат Котаров вж «Изгревът», том I, стр. 39-42, 44-48, 126-128; том II, стр. 292-293, 353; том IV, стр. 100-102, 218-219, том VII, стр. 320-322. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  2. 16. ВРЪЗКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С УЧИТЕЛЯ Теофана и Мара Савови цял ден стоят до вратата на Учителя. Неговата стая е малка. А там, гдето стоят, е тясно и пречат на другите да преминават насам-натам. А те подпират вратата на Учителя. Всички знаят за историята с Темелко, гдето им бе казал да се махат от вратата и да не пречат на Учителя. Затова всички си мълчат и ги търпят. Щом Учителят ги търпи, трябва и те да ги търпят. Търпяха ги заради Него. Ето, идва Игнат Котаров, вижда ги и отива при Учителя. - Учителю, как ги търпите тия двете да стоят пред стаята Ви по цял ден? Отговорил му така: - Те не ми пречат. По-добре тук да стоят, пред стаята, без да вършат нещо, отколкото да тръгнат от къща на къща и да правят бели. Без тях е по- лошо. А Игнат е буен и е як и с двете си ръце веднага ще ги изхвърли навън. Но се вразумява. Не минава много време, ето идва друг, вижда ги тия двете, отива при Учителя и Го пита: - Абе, Учителю, тия нямат ли друга работа, та по цял ден висят пред вратата Ви? Учителят го погледнал строго: - Това им е работата - да стоят пред вратата. Те са връзката на човечеството на Земята с мене. Е, какво ще кажете сега? Значи те вършеха също някаква работа, но ние не знаехме каква е тази работа. Учителят от село Мърчаево ръководеше съдбините на човечеството. А това човечество се беше разделило и воюваше и се изтребваше. От месец януари до месец октомври 1944 г. Учителят бе в село Мърчаево, а Втората световна война бе в разгара си и милиони хора умираха по фронтовете на войната.
×