Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'ЛЮБОВТА'.

Открити 10 резултата

  1. 267. Любовта не се придобива, тя иде от Бога Да оставим човешките неща настрана и да приемем новото от Бога. Божественото няма да дойде чрез хората, а направо от Бога ще дойде до вас. Не говорете за онази радост, която иде от Бога. Любовта не се придобива, тя иде от Бога. Знанието иде от Мъдростта, свободата иде от Любовта. В свободата никой не може да те ограничи. Без Любовта светлината и свободата не могат да дойдат. Никога не се поставяйте по-горе от другите. Кажи: Стояне, послужи ми днес, както Господ те е научил. Уший ми дрехи, както Господ те е научил, по Любов. Ако не приложите това, което ви казвам, нищо не сте разбрали. Аз вярвам, че днес вие ще разберете, а с вас заедно и целия свят. Хората знаят как да приемат храната, сложете я само. Имаш желание да учиш. Господ е заговорил в теб. Слънцето само веднъж изгрява и залязва. Болестта е старото. Които ще вярват в Новото Учение, болести няма да имат.
  2. 214. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес Бях написала през тази година стихотворението "Духът на България"и няколко други, които прочетох на Учителя. Той каза: "Музикантите създават своите симфонии от тези работи. Те ще развият в бъдеще. Ти се възпитаваш с тях. Сега е време за сеене и не може да очакваме плодовете. Посади семето в ума си и го остави. Как ще различаваш хората? Жертвай за човека, който е готов да жертва всичко за Бога, за своя ближен и най-после за себе си. Който служи на Бога с всичко, на ближния си и най-после на себе си, той е твоя ближен. Оставаш да посяват други семена, мътиш кукувичи яйца и после те отлетят и за теб нищо не остава. Не се запалвай от кибритените клечки - от малките желания. Не изпивай водата в шишетата на другите, не се интересувай от нея, а от своята. Ти колкото светлина можеш да получиш, то е важното за теб. Да изградим новия свят в себе си. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес. Бога извън хората не можеш да го намериш. На Бога извън хората как ще служиш? Сега ако ни потискат другите, то е нашето отношение към Бога, то е кармата. Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота. То е 1 500 000 по-голямо от земята. Англия е тежка, търговка е тя, ще мине през големи страдания. Америка има по-светло бъдеще. Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на животните - те бягат от злото, не стоят да се справят с него."
  3. 2. Съществото на Любовта Нея я няма тук! Боже мой, питам се аз - нима едно същество може така да запълва целия свят, че когато го няма, да се чувствува такава празнота и пустота? Вървя из двора - цветята са изгубили своята красота, аромат и живот. Сякаш това, което ги одухотворяваше, е отишло заедно с Нея и сега те стоят така празни и бездушни... Приближавам до мястото, гдето обичахме да стоим заедно. Нещо болезнено почва да стиска сърцето ми и някаква горчивина сещам в гърлото си... Без да разбирам защо, по ъглите на очите ми се събират сълзи, които изсъхват без да капнат. Струва ми се, че ако седна на това също място без Нея, ще направя някакъв грях, ще наруша нещо безкрайно красиво. Тръгвам по пътеката за нагоре към планината. Колко много тя обичаше планината, изворите, цветята! Изкачвам се бавно и с всяка стъпка безброй спомени нахлуват в душата ми. Ето едно пречупено от бурята навярно дърво, но имащо сили отново да расте. Тя винаги сядаше на него и, люлееща краката си, ми разказваше усмихната някоя случка. Как всичко, което тя разказваше, добиваше красота и смисъл! Стъпките ми неволно ме отвеждат към извора. Дотам се стига през един тунел от преплетени лески. Сякаш още се отеква нейният сребрист смях и като че ли виждам - нейните искрящи от светлина очи, които ме гледат с обич! В душата ми се събира горчивина. Отпущам безпомощно ръце и въздъхвам дълбоко. «Защо не е тук сега!» Каква красота имаше в това провиране под преплетените лески! Тя вървеше напред и, извърнала глава, ми казваше: - Никога няма да забравя в живота си това вълшебно място! Погледни каква красота! Харесва ти, нали? - Да - отвръщах аз усмихнато аз, изпълнена от красотата на природата и от щастието, че вървим двама.., Минавам през поляната, по която имаше толкова много нацъфтели теменуги. Сега ги няма, както я няма и Нея. Идущата пролет те отново ще бъдат тук, но тя дали ще дойде?... Изворът е все така бистър и чист както винаги. Поглеждам цветята, които тя бе насадила край него и някаква тъга се разстила в душата ми. Пръстите ми галят главичките и листенцата им и си мисля за нея. Тя ме научи да обичам и тях, и небето, и планината. Дотогава, като че ли очите ми бяха затворени за красотата на природата. Аз бях суров и затворен в себе си. Книгите бяха единствените неща, които допусках до себе си... А когато се появи Тя, усмихната и лъчезарна, като че ли цялата природа се заля в слънчева усмивка. Звездите, които тя така обичаше да гледа, като че ли добиха живот и аз за първи път видях тяхната красота. Оттогава винаги, когато ги виждам, си мисля за Нея. Колко много нови светове се разкриха за мене, откакто я видях! Аз не знаех, че човек може болезнено да трепне, когато вижда, че се стъпква някое цвете и сълзи да бликнат заради страданието на ранено птиче... И сега знаят ли цветята, че ги милвам, защото тя ме научи да ги обичам! Издигам очите си нагоре и виждам високия връх, на който неведнъж се бяхме изкачвали. Странно е чувството, което ме обхваща, когато го гледам. Струва ми се, че той е жив и сякаш е наш стар приятел, който се усмихва благосклонно на нашата чиста обич! И зная, Тя, със своя живот оживи него, както и цялата природа... Не е ли любовта истинска вълшебница и правеща това, което никой друг не може! Аз, който обичах стаята и спуснатите завеси, обикнах Слънцето и простора. Аз, който обичах да прекарвам на стола край масата, обикнах скитането и катеренето по върховете!... Времето минава, а аз трябва да се изкача на върха. Но преди това поисквам да втопя ръцете си в извора, както правехме това, когато бяхме заедно. И странно, едва втопил ръцете си във водата, аз сещам нейните пръсти да хващат моите. Чуден трепет преминава по цялото ми тяло. Илюзия ли е? Не, толкова ясно сещам присъствието й. Аз се изправям и сядам на тревата край извора. Сяда и Тя. И като най-нежен парфюм се разнася мирисът на нейната коса и странното чувство, че тя слага главата си на коленете ми... Всичко това трае мигове, но в душата ми настъпва чуден мир и красота... Тя бе тук!... Аз ставам и тръгвам нагоре към върха. Някаква нежна мелодия се разстила в душата ми и предишната тъга отстъпва мястото си на светла радост в сърцето ми... Вървя нагоре и вече не се чувствувам сам. Тя е в моята душа, в моето сърце и във всичко, което ме научи да обичам! Невена Неделчева
  4. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството. Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато решил да напише Евангелието, според легендата, той е задал много въпроси на Мария. Също пак според легендата той е първият, който е нарисувал образа на Мария, той е създал първата Мадона, която е имала чудотворно свойство. Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано като Евангелие на Мария. Това може да се разбере като се види каква роля играят жените в това Евангелие. Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи. Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението. Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
  5. 13. ВЕРИГАТА - ВЕРИГАТА НА БРАТСТВОТО, ВЕРИГАТА НА ЛЮБОВТА Ето ние пак сме пред светлите съборни дни. Наистина, светли са тези дни, защото тогава именно, през тия дни и месеци, небето слиза към земята, а земята възлиза към небето, и те взаимно си подават ръце за обща, безкористна, творческа работа за доброто и благото на цялото човечество, както и на всички живи същества по лицето на земята. От небето, от духовния и висок свят се дават програми и задачи, които се обработват и изпълняват на земята. Когато съборите стават в Духовния и Божествения свят, те едновременно стават и на материалния, физическия свят, който е отражение на горните два свята. В това отношение физическият свят е огледало на горните два свята. Човек сам не познава своя образ, ако не се види в огледало. Колкото по-добро, качествено и чисто е огледалото, толкова по-верен е образът или предметът, който се е отразил в огледалото. Ето защо още в първите лекции Учителят ни говори за чистота на мислите, на чувствата и на действията ни. Като говори за чистотата, Учителят дохожда дори до абсолютната чистота. Постигне ли тази чистота, човек се радва на своя чист физически, материален живот. Всички знаем, че звукът се предава чрез антени - видими и невидими. И електрическият ток се предава чрез проводници - метални жици, от които по­добри проводници са тия на благородните метали. Много са проводниците на природните сили, но една е тяхната централа. Обаче в Духовния, в Божествения свят, една е главната, истинска, мощна, неразрушима инстанция - тази на Бялото братство, с нейните многобройни проводници - Белите братя. Те представят многочислена верига от доб зи, справедливи, безкористни, любещи души, които работят за доброто и благоденствието на цялото човечество, както и за неговото повдигане. Дойде Учителят на земята и заработи в духа на Бялото Братство, чиято глава и представител е Христос. Той държа беседи, лекции, слова, чрез които по естествен начин се свърза с хора, чийто определен стремеж, желание и воля бяха насочени към Истината, към доброто на себе си, на своя ближен, към доброто на цялото човечество. Те се определиха като ученици и последователи на Учителя, от когото за пръв път чуха да заговори за Школата на Бялото Братство и за Белите братя. Малцина бяха тогава учениците на нашия обичен Учител, но числото им прогресивно растеше по стълбата на геометричната прогресия и стигна завидно число. Макар и малцина тогава, Учителят свика на събор в оня месец и ден - 19 август - Преображение, когато ставаше съборът на Белите братя на Небето. На малцината братя и сестри, събрани за пръв път на събор през 1909 година в град Велико Търново, Учителят заговори за Веригата на Бялото Братство, която изпраща своите идеи и мисли от духовния свят на земята, дето те се възприемат от души, готови за духовна работа. Тук идеите и мислите се възприемат, обработват и прилагат. Верига, нарече Учителят малцината братя и сестри, събрани около Него. като начало на Неговата Школа, наречена Школа на Бялото братство с програма и задачи, давани от Школата на Бялото братство, съществуваща в Духовния свят. Призивът беше направен, Веригата - отворена, за да се включат в нея свободно всички ония души, които искат да работят за великото Божие дело на земята. Тия събори се свикваха редовно всяка година през определените месеци и дни, когато ставаха и в Духовния свят и продължиха до 1915 година. Създадена веднъж Веригата, тя незабелязано, сама по себе си растеше, като включваше всеки ден и час нови готови за духовна работа души и числото й ставаше все по-многочислено. Едно е знайно, обаче, а именно: Не всякога земята е приятелка на небето. Явиха се противодействуващи сили, които се опитаха да спрат делото Божие на земята. Забраниха срещите в Търново, забраниха съборите. Външно успяха да ограничат съборите, но не и вътрешно. Вътрешно веригата растеше и се увеличаваше. Никаква сила не е в състояние да ограничи и спре Великото Божие дело. От знайни и незнайни краища на света, от далечни и близки страни в света, души. готови за служене на Великов, се включват във веригата, незнайно и за тях самите как става това, но чувствуват в себе си един подем, една обнова - нещо красиво ги изпълва, и те сами, без никакво насилие отвън, се определят последователи и служители на някаква велика идея, от която не отстъпват нито милиметър назад. И ето, дойде 1919 година, нещо светло блесна на небето, чу се нов зов и на Преображение, 19 август, големият двор на братската колиба отново оживя, но вече не от малцината, а от 1200 души, братя и сестри, облечени в бели дрехи, с лица весели и засмяни, с души отворени и жадни за новото, за духовното, за великото в света. Що се отнася до възрастта, не питай, това не бяха старци, изживяли себе си, това бяха души, всички жадни и гладни за Словото Божие, всички искат да чуят гласа на Бога. Възрастните ставаха млади, а младите още непълнолетни дори, ставаха възрастни. Веригата, макар и на земята, включваше нови и нови души и растеше, увеличаваше се, с цел да опаше цялата земя, да я защити от злото в света, което цели да проникне и в най-скритите й гънки, да я унищожи. Колкото и да се сили злото, никога не ще успее - голямо е противодействието му отвън и отвътре. Веригата расте отвън, веригата навлиза и вътре в земята. Много са вече учениците, дошли на събора, а колко много са още, останали в градовете, а колко много са учениците в целия свят. Голямо множество са учениците на Бялото братство. Един е техният Учител - смирен, защото работи с Цялото; мощен, защото е свързан с Бога; силен, защото служи на Любовта. Веригата расте, увеличава се и крепне, но Учителят вече не говори за нея, тя сама говори за себе си. Тя постепенно опасва земята, като я изпълва и отвътре, и така се оправдават думите на пророк Исайя, който казва на едно място, че земята ще се изпълни със знание за Господа. На този събор за пръв път Учителят говори в читалището „Надежда" - публична беседа - на тема „Мировата любов и Козмичната обич". С мировата любов Учителят пак за пръв път заговори за онази Любов, която обединява всички души - служители на Бога в едно цяло, в една мощна и безкрайно голяма Верига - пазителка и покровителка на човечеството. С беседата „Козмичната обич" Учителят ни обърна внимание на космоса като нещо живо, дето живеят съшества, свързани с онази велика обич, която повдига, обновява и възраства всичко живо в света, в цялата вселена - жива, одухотворена от онзи Велик, мощен дух, който я създал. Една малка част души от Бялото братство, в сравнение с милионите и милиони братя и сестри по цялата земя, има щастието да прекара с Учителя на земята десетки години, да го вижда, да слуша Словото му и да живее с него, да го наблюдава и изучава, и днес смело да го нарече пред себе си и пред целия свят Велик Козмичен Учител. Слава и хвала на нашия обичен Учител! 20 август 1967 г.
  6. 6. ДЕНЯТ НА ЛЮБОВТА Първият ден на пролетта - пролетното равноденствие. Първият ден на любовта - вечното благоденствие. Де е вечното благоденствие? - Дето денят и нощта се изравняват; дето виделината свети в тъмнината, но тъмнината не я обхваща; дето доброто и злото се срещат - доброто стопява злото и го обезсилва. Де е вечното благоденствие? - Дето снегът и ледът на сърцето се стопяват и превръщат в пара - двигател на живота, и вода, която напоява и оросява всичко, каквото среща на пътя си; дето вятърът и бурята в ума се превръщат в мелодия и хармония - музика в живота, единствената наслада на човешката душа; дето волята на човека се подчинява на Божията воля и прави човека служител на Великото - идване на Царството Божие на земята. Де е вечното благоденствие? - В Новото учение, което Великият Учител донесе на земята за цялото човечество. Той посади семката на това учение, от което израстна дървото на живота. Блажен е онзи, който е вкусил от плодовете /на това учение. Той е придобил вечният живот и нов човек се е нарекъл. 22 март 1962 година, София
  7. Iskri4ka

    III.04 ЛЮБОВТА

    ЛЮБОВТА „Който не люби, не е познал Бога, Защото Бог е любов." Св. Иван Богослов. Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства - скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по светът ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. Еманоил.
  8. РЕАЛНОТО В ЖИВОТА Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е. Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението. Най-първо човек трябва да се освободи от кривите разбирания, които има. Изучава човек един предмет или някаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът. Художникът рисува една картина, но след време и той не е доволен от картината. Музикантът свири някои музикални парчета, но после и той не е доволен от свиренето. Каквото и да започне човек, в края на краищата ще се отегчи. Това виждаме днес, понеже знанието, което човек учи, не е в състояние да го приложи и не вижда реалните му резултати. Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо. Ако то не стане част от неговия ум, човек не може да се ползува от него. Доброто и силата трябва да станат част от човека, за да може той да се ползува от тях. Човек може да се ползува само от онова, което влиза в съгласие с неговите сили, с неговия организъм. На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен. Човек може да постигне това, което мисли. Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав. Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките. Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влеят в някой тесен улей, тогава стават опасни, и причиняват пакости. Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях. Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла. Това е несъответствие между мислите и чувствата. В чувствата всякога трябва да присъства топлината, а в мислите всякога трябва да присъства светлината. Има едно съответствие между светлината и топлината. Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свят топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината дреха на сърцето му. Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи. Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта. За да се освободим от смъртта, ние трябва да воюваме. Природата употребява войната като последно средство, за да постигне една цел. Когато е употребила всички средства и методи и не е могла да постигне целта, тогава войната иде. В света смъртта и животът се борят. В тая борба смъртта всяка година завлича по 35 милиона души, а животът внася по 40 милиона души. В края на краищата борбата ще бъде в полза на живота. Животът ще победи. Подобна борба има и в нашите мисли и чувства. Низшите мисли се борят с висшите. Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ. който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои. Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои. Има една война, в която всеки един от нас участва. В тази война всеки, който победи смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил, има още да воюва. Христос казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде". Някои искат другите да воюват, да победят, пък те да получат само благата. Човек трябва да бъде силен да воюва в света. Той трябва да воюва, за да спечели живота. Любовта е достояние само на онези, които побеждават в живота. Любовта е разбрана от силните. Слабите само се ползуват от нея. Законът на любовта изисква жертви. За да получи любовта, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко. Съвременният свят се нуждае от хора, които са калени в любовта. В любовта човек няма никакви страдания. Никаква сила в света да не е в състояние да го разколебае. Това е любов. Умът на човека трябва да е кален в мъдростта, та каквито мъчнотии да дойдат, да не могат да го разколебаят. Човек трябва да бъде кален в истината, за да дойде благото в него. Ако той не се кали в Божията любов, ако не се кали в Божията мъдрост и в Божията истина, той не може да се ползува от тях. За да бъдат мислите, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов. Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши. Второто отделение е изучаване на мъдростта. Третото отделение е изучаване на истината. Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото отделение, където ще изучава изпълнението Волята Божия. * * *
  9. valiamaria

    ТРЕТИЯТ ДЕН

    ТРЕТИЯТ ДЕН Любовта е първа и последна в живота на човека. Първа, защото чрез нея е създаден, и последна, защото най-после я разбира. Човек тепърва ще изучава Любовта. И когато започне да я разбира в дълбоката ù същина, едва тогава животът му ще се осмисли. Защото това, което осмисля живота, е Любовта. Тя е, която вътрешно го организира и му придава единство. Мъдростта и Истината му придават съвършенство. Но човек не може да разбере тия мощни прояви на Бога, ако не разбере Любовта. Само чрез Любовта човек влиза във връзка с Бога. Каквото и да обича в света – човеци, растения, животни, въздух, вода, светлина – той влиза във връзка с Бога. Щом човек престане да обича, той губи досега си с Бога. Ето защо, той трябва да се стреми да обича всичко, което Бог е създал. В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога. Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява. Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира. Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя може да ти даде и удоволствия. Но ще изпрати същевременно и смъртта и ти ще трябва да я приемеш. Любовта сама по себе си изключва смъртта. В Любовта смърт няма. И тя е единствената сила, която може да застави смъртта да работи за доброто на хората. Чрез любовта, дори и смъртта става благотворна сила. Питате, как да обичате хората. Ще ги обичате, както Бог ги обича. Няма да правите разлика между тях. Ще разбирате живота им, както разбирате своя живот. Еднакво ще цените и своя живот, и този на другите. Еднакво ще ги обичате. Това е новият живот, който сега идва в света. От времето на Христа са изминали два божествени дни. Първият ден е изтекъл. Сега сме към края на втория ден, който завършва през този век. За да влезем в третия ден, трябва да разберем и приложим закона на Любовта. Ако не го разберем, не можем да влезем в третия ден. Някои искат да отидат на небето, като мислят, че там ще намерят Христа. Христос слиза на земята, а те искат да отидат на небето. Той слиза да работи, а те желаят да идат на блажена почивка. Работа се иска днес, а не почивка. Работата е божественото училище, в което човек се учи. Любовта изисква хората да учат и да работят. Без любов човек остава неразбран сам за себе си. А който не разбира себе си, не може да разбере ни хората, ни Бога. Тогава и Бог не го разбира. Какво значи това? – Това значи, че на онзи, който не люби, Бог не говори. Всякога, когато се заговори за любовта, хората подразбират онова, което не е любов. А те трябва да имат едно правилно схващане за любовта. Те трябва да започнат да я изучават като велика наука. През цялата вечност те ще изучават любовта, понеже тя крие в себе си всички сили, който действат в космоса, всичко, което съществува в битието. Днес хората познават само някои от силите на любовта и затова я схващат в такава ограничена форма. Казват, например, че някой момък обичал някоя мома. Но в случая нямаме никаква любов. Тук действа само една астрално-полова сила. Казват още: еди кой си е баща. Но и тук няма никаква любов. Има само едно астрално-полово чувство за собственост. Хората само си въобразяват, че разбират любовта. Ала противоречията, които съществуват в живота им, показват по един неопровержим начин, че те са далеч от едно истинско разбиране на любовта. Причината е, че любовта се проявява у човека само чрез някои от своите сили. Сами по себе си, тези сили са на място. Но за да се опита любовта в нейната пълнота, трябва да действат всички нейни сили. При това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за нея. Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели. Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта. Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден. *
  10. ДОБРИТЕ ПРОВОДНИЦИ НА ЛЮБОВТА В съзнанието на човека има едно чувство, което определя ценността на нещата. Туй чувство не е еднакво развито у всички, затова едни хора знаят да ценят, а други – не. А всичко зависи от онази правилна оценка, която ние ще направим за един предмет или за едно живо същество. Защото тази оценка не е безразлична за нашия живот, за нашето поведение в живота. Онова, което ценим, винаги ни привлича. Ние се стремим към него, искаме да го придобием. Към нещата, които малко или никак не ценим, ние сме равнодушни. Ето защо, от съществено значение е да знаем правилно да ценим – да оценяваме, без да надценяваме или подценяваме. Както надценяването, така и подценяването представят едно отклонение от истинската стойност на нещата и затова те винаги носят разочарование. Една от най-трудните работи в света е преценяването на човека. Така, ние често твърдим за един човек, че е обикновен, за друг – че е талантлив, за трети – че е гениален. Мерките ни в случая са най-различни. Ще дадем тук един критерий за оценка на хората, принадлежащи към тия категории – един критерий, който, строго погледнато, излиза из границите на човешкия свят, ала затова е и по-универсален. Така, гениалните хора, според този критерий, са на три степени. Първостепенни гениални човеци са ония, които са ходили на Слънцето и са се завърнали оттам, носейки непосредствено знание и опит. Към второстепенните гениални хора спадат ония, които само отдалеч изследват слънцето, с помощта на своите телескопи. Третостепенни са ония, които се осланят на авторитета на първите две категории гениални хора. За талантите важи следната мярка. Първостепенни таланти са ония, които са ученици на истинските гении. Второстепенни са ония, които са техни слушатели. А третостепенни са ония, които са само кандидати за слушатели, които тепърва ще постъпят да слушат и да се учат. Очевидно, разните тия категории хора имат различни знания за Природата, различни възгледи за действителността. Така например, ония гениални човеци, които са ходили на Слънцето, изследвали са го и са го изучавали непосредствено, имат по-други възгледи от ония, които само отдалеч са го наблюдавали. Това което се каза за гениалните и талантливите важи и за Учителите. И те са на три степени. Има Учители, които са били в Божествения свят – те са първостепенните Учители. Други, които само са го съзерцавали отдалеч, а трети – които се осланят на авторитета и знанието на първите две категории Учители. От гледище на този, именно, критерий е интересно да се знае, към коя категория Учители е спадал Христос. Ние имаме всичкото основание да твърдим, че Христос е първостепенен Учител . Той сам казва за себе Си: "Както ме е Отец научил, така и аз уча". Кога се е учил той от "Отца” и къде? Окултистите са на различни мнения по този въпрос. Едни твърдят, че Христос се бил учил в Индия, други, че се бил учил в Египет или Юдея, в едни или други окултни школи. Това са техни предположения. Но ако се осланяме на думите на Христа, така както са запазени в евангелието, трябва да извадим по-друго заключение. Така, обръщайки се към учениците си, Христос казва: "Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят". Кой е този свят, от който той иде, чийто велик ред познава и чиито истини възвестява на хората? Разбира се, по-съществено е засега да се знаят тъкмо тия основни истини за живота, които Христос е изнесъл, отколкото да се разрешава чрез предположения и догадки, къде и кога се е .учил той. Основното, което Христос е проповядвал, е Любовта. Хората са опитали всички други пътища в света, и още ги опитват, ала Любовта в нейната божествена същина, те не са опитали. Те, обаче, са дошли до такова положение, в което Любовта се явява едничкият възможен за тях път в живота. Вън от Любовта тях ги очаква смърт. И ако попитате, защо човек трябва да люби, ще ви отговоря, тълкувайки великия закон на битието: "Ако не люби човек, ще намери смъртта. Искаш ли да не умираш, да минаваш от живот в живот, от светлина в светлина, от сила в сила, трябва да любиш". Ала има някои основни неща, които трябва да се знаят в Любовта: Не може да люби човек, който не е честен и справедлив. Не може да люби човек, който не е чист. Не може да люби човек, който не е безкористен. Любовта, следователно, изисква честност и справедливост. Тя изисква чистота и безкористие. Няма ли ги тия качества, които са добри проводници на божествената Любов, тя не може да се прояви. Тъкмо тук лежи същината на новото учение – тя лежи в Любовта, която носи в себе си справедливост, честност, чистота и безкористие. в духа на тази Любов не могат да съществуват ония външни дележи на хората на едни или други религии, които си оспорват истината. Всички, които любят Бога и своите ближни, сиреч всички, които проявяват Любовта, в която има честност и справедливост, безкористие и чистота са едно, където и да се намират те в света. Всички, които не любят Бога и ближните си, не принадлежат към това единство, към тази велика общност на любящите души. Те са под друг закон. В светлината на това учение става ясен онзи основен закон, който свързва правото и любовта, и който може да се изрази в най-проста форма така: Който люби е всякога прав. Защото, когато човек люби, Мъдростта ще му свети и ще го озарява. След Мъдростта ще дойде и Истината, която ще го научи на великите пътища на свободата. Любовта, която носи справедливост и честност, чистота и безкористие, винаги се озарява от Мъдростта и осветява от Истината. За тази Любов говори Новото Учение.
×