Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Лука'.

Открити 10 резултата

  1. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Вече споменах, че голямото пътешествие, което Христос предприема към Ерусалим, е описано от средата на 9-та глава и следва след Преображението. Това пътешествие започва с думите: "И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим" (9;51). Преди това, след слизането от планината на Преображението и изгонването на нечистия дух, той казва на учениците си: "Вложете в ушите си тия думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце. Но те не разбраха тези думи, защото бяха скрити от тях, за да не ги разберат. А бояха се да Го попитат за тези думи". Следва спорът между учениците, кой от тях ще бъде по-голям. "А Исус, като видя помислите на сърцето им, взе едно детенце, постави го пред себе си и рече им: Който приеме това детенце в мое име, мене приема. А който приеме мене, приема Този, Който ме е пратил. Защото, който е най-малък между вас, той е голям" (9:47-48). Характерното в езотеричните писания е това, че с едни и същи думи, с едно и също слово се изразява както езотеричната страна на учението, така и екзотеричната. Същото срещаме както във всички Евангелия и във всички новозаветни писания, така и в Евангелието на Лука. Така в първата мисъл, която цитирах: "И когато се навършиха дните да се възнесе, той насочи лицето си да пътува към Ерусалим", това е наглед само едно оповестяване, че Исус тръгва към Ерусалим. Цялото изречение крие и по-дълбок смисъл, но ще се спра на последната част: "Той насочи лицето си да пътува към Ерусалим". Че тук се крие по-дълбок смисъл, се разбира от думите на Исайя, където Бог казва: "Ето, изпращам вестителя пред лицето ти". Тук не е казано пред тебе, а пред лицето ти. Също така, когато се казва "пред лицето на Бога", ние би трябвало да си представим Бога като човек, с човешко лице, за да бъде вярно това буквално. Думите "пред лицето на Бога" е един окултен израз, който показва едно велико космично същество, което стои пред Бога и Го изявява, прави Го конкретно познаваем. Защото и човешкото лице е изявление на онова, което стои зад него - човешката душа. Така и това космично същество, което стои пред Бога е изявление на Неговата същина и величие. От Стария Завет знаем, че като лице на Бога, на Йехова е представен архангел Михаил. И сега, когато се казва, че Христос е насочил лицето си към Ерусалим, трябва да разбираме, че архангел Михаил, като лице на Бога, на Логоса, на Христа се насочва към Ерусалим. А архангел Михаил е символ на борба. И затова в други преводи този израз е преведен: "И Той направи лицето си строго, сурово, на път за Ерусалим". Значи, Христос отива в Ерусалим да води една война с духовете на поднебесната, затова е направил лицето си строго. Ето как в едно обикновено изречение е вложена една дълбока вътрешна идея. Така е с всички изречения в Новия Завет. Сега няколко думи за втората мисъл, казана на учениците: "Вложете в ушите си тези думи, защото човешкият Син ще бъде предаден в ръцете човешки". Тук също имаме привидно една екзотерична идея, в която е скрита една езотерична мисъл. Екзотеричната мисъл е тази, че Христос ще бъде предаден в ръцете на човеците. Но какво представя Христос от само себе си? Той е висшият Аз, висшата Душа на човечеството. И сега, като се казва Син Человечески, както и на друго място обясних, се разбира от една страна Христос, който е Син Човечески, а от друга страна се разбира човешкият аз, който е истински човешки син, роден от човечеството. Този Син человечески сега се предава, дава се като достояние на човеците. Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки обвивки - астралната, етерната и физическата. Също така и когато говори за малкото дете, Христос пак разбира аза на човека, който е още едно малко дете. Така, който приеме аз в името на Христа, той приема Христа в себе си, а който приеме Христа, приема Бога, Който го е изпратил и на Когото то е проявление. С това исках само да посоча, как в едно изречение е изказана едновременно една екзотерична и една езотерична мисъл. Така е и с цялото Евангелие, така е и с мислите, които ще цитирам сега и в които е изложено учението. В пътя за Ерусалим, който е описан в 10 глава, Христос пътува и говори било на народа, било на учениците и излага учението си. Аз доста говорих за това, но сега буквално ще цитирам някои стихове, в които се излага учението. "А като вървях в пътя, един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш. Исус му казва: Лисиците имат леговища, и небесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони" (9;5 7-58). "А на друг казва: Върви след мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си. Но той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство." (9;59-60) "И рече друг: Ще дойда след тебе, Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е турил ръката на ралото и гледа назад, не е годен за Царството Божие." (9;61-62) "След това Господ определи други 70 души, и ги изпрати по двама пред себе си във всеки град и място, дето той сам щеше да иде. И каза им: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си. Идете; ето Аз ви изпращам като агънца всред вълци." (10;1-3) "Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо казвайте, Мир на този дом. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него. Но ако няма, ще се върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща." (10;4-7) "И като влезете в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, и изцелявайте болни в него, и казвайте: Божието царство е наближило до вас. А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улицата и речете: И праха, който се е полепил по нозете ни, от вашия град го отръсваме. Но това да знаете, че Божието Царство е наближило." (10;8-11) "Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град." (10; 12) "Горко ти, Хоризане, горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха във вас, отдавна те биха се покаяли, седещи във вретище и пепел. Обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. И ти, Капернауме, до небесата си се възвисил, до ада ще се смъкнеш." (10;13-15) "Който слуша вас, мене слуша. И който отхвърля вас, мене отхвърля. А който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил." (10; 16) "И 70-те се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряваха на нас. А той им рече: Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. Ето, давам ви власт, да настъпвате на змии и на скорпии, и власт над цялата сила на врага и нищо няма да ви повреди. Обаче, недейте се радва, че духовете ви се покоряват, а радвайте се, че имената ви са написани на небесата." (10;17-20) "В същият час Исус се зарадва чрез Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и на земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните и си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се виде угодно." (10;21) "Всичко ми е предадено от Отца ми и освен Отец никой не знае кой е Синът и никой не знае кой е Отец, освен Синът и комуто Синът е благоволил да го открие." (10; 22) "И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха." (10;23-24) След това, по повод въпроса на един богат човек какво да направи, за да наследи вечен живот, понеже Исус му казва, че като обича Бога с всичкия си ум, сърце и душа, и сила, и ближния като себе си, ще наследи вечен живот. Тогаз той, за да се оправдае, пита: Кой ми е ближен? И Исус му казва притчата за добрия самарянин, с която излага учението за милосърдието и състраданието (10;25- 37). След това се дава сцената с Марта и Мария, където Марта непрекъснато шета, а Мария е седнала при нозете на Исус и слуша словото му. И понеже Марта се оплаква на Исус, че сестра й не й помага, Исус й отговаря: Мария избра добрата част и не ще й се отнеме (10;38-42). В началото на 11 глава се казва: "И когато той се молеше, един от неговите ученици му рече: Научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици." (11;1) В отговор на това Исус им дава молитвата "Отче наш", след което им дава изяснения въобще за молитвата, като им дава и притчата за молещия се приятел за изяснение. В заключение на поясненията за молитвата, Той им казва: "Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори" (11;2-9). Учителят отнася тези три молби към ума, сърцето и волята. Понеже по въпроса за молитвата говорих по-напред, сега само споменавам. След това, по повод изгонването на един бес от един обсебен, фарисеите го обвиняват, че Той чрез Велзевул изгонвал бесовете. Той им отговаря: "Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Така също, ако Сатана се е разделил против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че Аз чрез Велзевула изпъждам бесовете, то вашите синове чрез кого ги изпъждат? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз, с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието Царство е достигнало до вас. И след това Исус казва: "Който не е с мене, той е против Мене и който не събира заедно с Мене, той разпилява." (11;23) "И когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие, и като не намира, казва: Ще се върна в къщата, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогаз става, взема със себе си други седем духове по-зли от него и като влязат, живеят там, и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (11;24-26) "Като говореше това, една жена от множеството със силен глас му рече: Блажена утробата, която те е носила и съсците, които си сукал. А Той рече: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;27-28) "А когато народът се събра около него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение, иска знамения, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона. Защото, както Йона стана знамение на ниневийците, така Син человечески ще бъде на това поколение." (11;29-30) "Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат и светилото на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, а когато е болно, то и тялото ти е в мрак. Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото се осветява от сиянието си." (11;33-36) След като Исус е поканен на гости у един фарисей на обяд, фарисеите се почудили, че Той не си умил ръцете преди ядене. "И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашата вътрешност е пълна с грабеж и нечестие. Несмислени! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? По- добре чистете вътрешното и ето всичко ще ви бъде чисто. Но горко на вас, фарисеите, защото давате десятък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате. Горко вам, фарисеи, защото обичате първите столове в синагогите и поздравите в пазарите. Горко вам, защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят. И един от законниците в отговор му рече: Учителю, като казваш това и нас кориш. А той казва: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят. А самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената. Горко вам, защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиха. И тъй, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им градите гробници. Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли, и едни от тях ще убият и изгонят, за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създаването на света - от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтаря и светилището. Да, казвам ви, ще се изисква от това поколение (11;37-51) (Тук се загатва за закона на кармата). "Горко на вас, законниците, защото отнехте ключа на знанието, сами вие не влизате и на влизащите попречихте." (11;52) След това Той казва на учениците си: "Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо покрито, което не ще се открие и тайно, което не ще се узнае. Затова, каквото сте правили в тъмно, ще се чуе на видело и каквото сте казали на ухото във вътрешната стая ще се разгласи от покрива." (12;1-3) "А на вас, моите приятели, казвам: Не бойте се от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който след като е убил, има власт да хвърли в пъкъла. Да! Казвам ви от него да се боите. Не продават ли се пет врабчета за два асария и нито едно от тях не е забравено от Бога. На вам и космите на главата ви са преброени. Не бойте се, вие сте много по-скъпи от врабчетата." (12;4-7) "И казвам ви: Всеки, който изповяда мене пред человеците, ще го изповяда и човешкият Син пред Божиите ангели. Но ако се отрече някой от мене пред человеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели. И всеки, който би казал дума против човешкият Син, ще му се прости. Но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости." (12; 8-10) "И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво говорите, или как ще кажете. Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете." (12;11-12) "И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. И след това им каза притчата, че на един богаташ нивите му родили много плод и той искал да направи нови житници, за да бъде осигурен. И Бог му рече: Тази нощ ще ти изискат душата и това, което си приготвил чие ще бъде?... И Христос казва: Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога. Рече още на учениците си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото. Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат. Те нямат нито скривалища, нито житници, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците? И кой от вас може с грижите си да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако най-малкото не можете да сторите, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат, не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се обличал като един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облече вас, маловери! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте, защото всичко това търсят народите на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете първом Царството Божие и всичко това ще ви се прибави." (12; 15-31) "Не бой се мало стадо, защото Отец е благоволил да ви даде царството." (12;32) "Продайте имота си и давайте милостиня. Направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, дето крадец не се приближава, нито молец изяжда. Защото, гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви." (12;33-34) "Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени, и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, който се връща от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа." (12;35-36) "Блажени онези слуги, чийто господар ги намира будни, когато си дойде. Истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им послужи. И ако дойде на втората стража или на третата стража и ги намери така, блажени са онези слуги." (12;37-38) "Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой ден щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата. Бъдете, прочее, и вие готови, защото в час, когато не го очаквате, Човешкият Син ще дойде. Тогаз Петър каза: Само на нас ли казваш тази притча или на всички? Господ му каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си да им дава навреме определената храна? Блажен онзи слуга, чийто господар като си дойде, го намери, че прави това. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави и почне да бие момчетата и момичетата, да яде и да пие, и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит. А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много ще се изисква. И комуто се е много поверило, от него повече ще се изисква." (12;39-48) "Огън дойдох да хвърля на земята. И какво повече да искам, ако се е вече запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя. И колко се утеснявам, докато се извърши! Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, не, казвам ви, но по-скоро раздяла. Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима. Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка. Свекърва против снаха и снаха против свекърва си." (12;49-53) "Каза още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: дъжд ще вали. И така става. И когато духа южен вятър, казвате: Жега ще стане. И става. Лицемери, лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?" (12;54-56) "Защото от само себе си не съдите, що е право. Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница. Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното петаче." (1;57-59) "Каза им, прочее: На какво прилича Божието Царство и на какво ще да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си. И то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха в клонищата му. И пак каза: На какво да уподобя Божието Царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичко." (13; 18-21) Някой Му рече: Господи, малцина ли са тези, които ще се спасят? А Той им каза: подвизавайте се да влезете през тясната врата, защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, но не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, прочее ще хлопате и ще казвате: Господи, отвори, а Той в отговор ще ви каже: Не ви зная къде сте. Тогаз ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе. И в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън. И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седят в Божието Царство. И ето, последните ще бъдат първи и първите ще бъдат последни." (13; 28-31) "Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е поканил за него някой по-почтен от тебе и дойде този, който е поканил и тебе и него, и рече: отстъпи това място на този човек и тогаз ще почнеш със срам да вземаш последното място. Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил и ти рече: Приятелю, мини по-горе, тогаз ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (14;7-11) "Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде платено. Но когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи. И ще бъдеш блажен, защото те няма с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните." (14;12-14) "А голямо множество вървяха след Него и Той се обърна, и им рече: Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи кръста си и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. И тъй, ако някои от вас не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик. Прочее, добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя не струва нито за земя, нито за тор, изхвърля се навън. Който има уши да слуша, нека слуша." (14;26-35) Фарисеите роптаят, че Исус дружи с митарите и грешниците, и Той им казва притчата за изгубената овца, като в заключение им казва: "Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за 99 праведника, които нямат нужда от покаяние. И коя жена, ако има десет драхми и изгуби една, не запаля светило, не помита къщата и търси грижливо, докато я намери. И като я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила. Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (15,1-10) След това им дава притчата за блудния син (15;11-32). В началото на 16 глава дава притчата за нечестния домоуправител. За нея вече говорих и няма да се спирам повече (16;1-8). И в заключение Христос казва: "И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища." (16;9) "Верният в малкото и в многото е верен, а неверният в малкото и в многото е неверен." (16; 10) "И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?" (16;11-12) "Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия и другия ще презира. Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно." (16; 13) "Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци и Му се присмиваха. И рече им: Вие сте, които се оказвате праведни пред человеците, но Бог знае сърцата ви, защото онова, което се цени високо между хората е мерзост пред Бога." (16;14-15) "Законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Божието Царство се благовества и всеки насила влиза в него. Но по- лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне." (16;16-17) "Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства. И който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодейства." (16;18) След това дава притчата за богатия и бедния Лазар (16;19-31). Глава 17-та започва с думите: "И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото дохождат. По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазнява един от тези, малките." (17;1-2) "Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден, ако той сгреши и седем пъти се обърне към тебе, и каже: Покайвам се, прощавай му." (17; 3-4) "И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра. А Господ им рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала... Когато извършите все, що ви е заповядано, казвате: Ние сме безполезни слуги, извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим." (17; 5-10) "А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Царството Божие, в отговор им каза: Божието Царство не иде така, щото да се забелязва. Нито ще рекат: Ето тук е, или там е, защото ето Божието Царство е вътре във вас." (17;20-21) "И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Человечески и няма да видите. И като ви рекат: Ето, тук е, да не отивате, нито да тичате подире им. Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкия Син в Своя ден. Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син - ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопа, и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха и продаваха, садяха и градяха. А в дните, когато Бог излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето, и погубиха всички. Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. В онзи ден, който се намира на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги взема. Също и който е на нивата, да не се връща назад. Помнете Лотовата жена. Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази. Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло, единият ще се вземе, другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно, едната ще се вземе, а другата ще остане. Двама ще бъдат на нивата, единият ще се вземе, а другият ще се остави. Отговарят Му: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите." (17;22-37) (Последният пасаж е неправилно преведен, на друго място ще се спирам върху него). 18-та глава започва с думите: "Каза им една притча, как трябва всякога да се молят, да не отслабват. Следва притчата за строгия съдия и бедната вдовица. И в заключение Исус казва: Слушайте, що казва неправедния съдия. А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях. Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята." (18; 1-8) "И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза им притчата за фарисея и митара. И в заключение Исус казва: Казвам ви, че митарят влезе у дома си оправдан, а не фарисеят. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси." (18;4-14) След това довеждат децата при Него и учениците ги отпъждат, но Той казва: "Оставете децата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието Царство. Истина ви казвам, който не приеме като дете Божието Царство, той никак няма да влезе в него". След това следва сцената с богатия човек, който иска да наследи Вечен Живот. В заключение Исус му казва да продаде всичко, да го раздаде на сиромасите и да Го последва. Той се наскърбил от това, понеже бил богат. "И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влезе в Божието Царство онзи, който има богатство. Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство. А онези, които чуха това, рекоха: Тогаз кой може да се спаси? А Той каза: Невъзможното за човеците, за Бога е възможно. А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме. А Той рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада заради Божието Царство, който да не е получил многократно повече в сегашно време, а в идещия свят Вечен Живот." (18;9-30) След това казва на 12-те, че като пристигнат в Ерусалим, Той ще бъде предаден на езичниците и ще бъде оскърбен, и много ще пострада, и ще бъде убит, и в третия ден ще възкръсне. "Но те не разбраха нищо от това, защото тази дума беше скрита за тях". Следва изцелението на слепия, който вика: Сине Давидов, помогни ми! (18;31-43) (За този случай говорих по-рано) 19-та глава започва със случката със Закхей, в заключение на което Исус казва: "Днес стана спасението на този дом. Защото и този е Аврамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото". И като слушаха това, Той прибави и им каза една притча, защото беше близо до Ерусалим и те си мислеха, че Божието Царство щеше веднага да се яви. Затова им каза притчата за поверените таланти и в заключение на притчата казва: "Казвам ви, че на всеки, който има, ще му се даде, а този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. И като изрече това, Исус вървеше напред, влизайки в Ерусалим." (19; 1-28) След това следва тържественото влизане в Ерусалим на осле. Цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, казвайки: "Благослови Царя, който иде в Господното име. Мир на небето и слава във висините. А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си. А Той в отговор им рече: Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат. И като се приближи и видя града, плака за него и каза: "Да беше знаел ти поне, в този ден това, което служи за мира ти. Но сега е скрито от очите ти". След това говори за разрушението на града и в заключение казва: "Защото ти не позна времето, когато беше посетен." (19;29-48) В 20-та глава говори за много работи в разправия с фарисеите, книжниците и садукеите. И когато става въпрос за възкресението, се казва: "А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват. А онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. И не могат вече да умират, понеже Историческият път на Бялото Братство са равни на ангелите. И като участници на възкресението, са Чада на Бога." (20;34-46)
  2. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука много малко се говори за Петър. Това показва, че духовната особеност, духовният път на Лука не са от Петровото естество. Въпреки това, Евангелието на Лука съдържа една сцена с Петър, която не е описвана в никое друго Евангелие. Това е риболовът на Петър. Той е описан по следния начин: "Народът се притискаше към Него, за да чуе Словото Божие и Той стоеше при Генисаретското езеро, и видя да стоят там две ладии. Обаче, рибарите бяха слезли от тях и измиваха своите мрежи. Тогава Той влезе в една от ладиите, която принадлежеше на Симона и го помоли да я отведе малко от сушата. И седна, та поучаваше народа от ладията" (5; 1-3). В Евангелието често се споменават изразите: "Исус призова учениците от морето на сушата" или "от сушата влезе вкъщи", "От къщи отиде при морето и влезе в ладията и морето". Това са действителни физически явления и процеси, но те съответстват на определени състояния на учениците, на определена степен в духовното развитие на учениците и народа. Така призоваването на Петър започва с изискването ладията да бъде малко отдалечена от сушата навътре в морето. Призоваването на първите ученици, на двете двойки братя става така, че Христос ги призовава от морето на сушата, където те ще станат след това Негови последователи. Морето, в случая, е емблема на душевния живот на учениците. Излизането им от морето на сушата показва отричането от стария душевен живот, който се е характеризирал с голям елемент на чувствата и екзалтации, което е едно богатство. Но сега учениците трябва да се откажат от това богатство и да навлязат в бедното на изживявания, трезво земно схващане, преди душата да проникне по Христовия път до новото духовно богатство. По-късно, след известни опитности и подготовка, се казва: "Исус излезе от къщи и седна до морето. И събра се много народ при Него, така щото Той седна в ладията, а целият народ стоеше на брега. И Той им говореше много неща в притчи." (Матей 13;1) Отначало Христос говори на народа, а след това се обръща към Петър, който е в ладията и му казва: "Изтегли ладията към вътрешността и хвърлете мрежите да уловите риба. Петър Му казва: Учителю, цяла нощ работихме и нищо не хванахме. Но ще изпълня Твоята дума и ще хвърля мрежата. И хванаха много риба." (Лука 5;4-5) Този риболов на Петър в Евангелието на Йоан е даден след Възкресението. Ако морето е образ на Духовния свят, то рибите, които са хванати в мрежите стават образ на това, което човек е в състояние да възприеме от Духовния свят и да го пренесе в своето земно същество. Рибите, изобилието на които разкъсва мрежите, са откровения на Духовния свят в образи, слова и същества, които се потопяват в човешката душа. Риболовът на Йоан ни описва, как чрез предчувстващото изживяване на Възкресението, душите на Петър и на другите ученици са щедро надарени с откровения. Риболовът при Лука външно се различава от този на Йоан, но смисълът му е същият. Тук действително е имало един външен риболов, но по-важно е това, което Петър и другите ученици изживяват. Тук Петър получава първото велико впечатление от Христа в своята душа. Той Го вижда до себе си в ладията, чува Го да говори мощно на народа. Неговата душа и тази на народа е разтърсена от Христовите думи. Заедно с външните възприятия на неговите очи и уши, върху него се втурва едно множество от чувства и предчувствия, които не са от този свят, а носят откровения. Като че върху него нахлува един свят от духовни образи, тонове и сили, а преди това се е чувствал напълно празен. Това е вътрешната страна на чудния риболов и неговият същински смисъл. Близостта на Христос, Който е стоял заедно с Петър в ладията, трябва да се е сторило на Петър нещо страшно, ново и велико. Затова се казва: "И той падна на колене пред Исуса и рече: Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек. Защото него и всички, които бяха с него, беше ги обзел страх заради този риболов, който бяха направили заедно" (5;8-9). Петър изживява пълнотата на откровението, но също и изпитанието на душата, което е свързано с близостта на Христовото Същество. Колкото по-голямо е изобилието на Божественото откровение, което се изявява чрез Христовото Същество в чудния риболов, с толкова по-голяма уплаха Петър осъзнава своята човешка слабост. Затова той казва: "Господи, иди си от мене, аз съм грешен човек". Така казва Петър, изпреварвайки с това думите на стотника от Капернаум: "Не съм достоен да влезеш под моя покрив" (17;9). Отговорът, който сега Петър получава, е истинското призоваване на учениците: "Не бой се, защото отсега нататък ще ловиш человеци" (5;10). С тези думи Христос извежда Петър и другите ученици от личното и ги насочва към общочовешкото. С това Той му казва: Докато гледаш само своята греховност, ти не ще намериш смелост за никое общочовешко дело. Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците. Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка. Първата истинска среща с Христос предизвиква в душата на Петър основното религиозно изживяване - вярата. В случая, вярата не е работа на ума, а на сърцето. Тя не е просто работа на чувството, а е начало на откровение. Вярата е пробуждане на душевния орган, който човек носи в спящо състояние в своето сърце. От Светлината пъпката се разтваря в голям цвят. Този цвят е окото за виждане на Христовия свят. Пъпката постепенно се развива. Отначало тя е едно напъващо предчувствие, което живее в сърцето. Сърцето постепенно се събужда, пъпката се разтваря. Вярата е пъпката, която постепенно се разтваря, с което вярата се превръща в знание, на все повече проявяващото се Божествено виждане, виждането на Бога, което е обещано на чистите сърца. В Евангелието на Лука Петър не играе никаква особена роля. Но той е онзи, в сърцето на когото се отваря Пътят Христов, който започва с вярата и трябва да доведе до виждането и познанията. Риболовът на Петър е пъпката на ставането, изживяването и чието разгръщане означава съдържанието - следването на Христос. Евангелието на Лука предполага съдържанието на Петровата душа. Той гради своя дом върху основата на Петровото същество, което е вече поставено в първите две Евангелия. А съдържанието на Петровото същество е вярата. Преходът от пъпката към напълно разтворения цвят, преходът от вярата към знанието, Евангелието на Лука има да изобрази с неговите вътрешни фигури и движения. Той стои между Петър и Йоан, нещо, което в подрежданията на Евангелията е изразено в това, че Евангелието на Лука образува преход от Евангелието на Матей и Марко, към Евангелието на Йоан.
  3. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ Сърцето като орган на виждане на етерния Христос или проявление на етерния свят във физическия Към особеностите на Евангелието на Лука можем да отнесем и описанието на страданията и Възкресението на Христос, сцената с Христа в бяла дреха пред Ирод, разговорът с разбойника на кръста, явяването на Възкръсналия в Емаус и яденето на Възкръсналия в кръга на учениците. Според Окултната Наука, в човешкото етерно и астрално тяло се намират възприемателни центрове, наречени лото- сови цветя или чакри. Най-централният от лотосовите цветове се развива в областта на човешкото сърце. Човек има не само физическо, но и етерно сърце. В древността етерното сърце е преобладавало. Сега вече физическото сърце не само надделява над етерното, но и го заглушава. По такъв начин човек се превръща в същество с каменно сърце, вследствие на което става безсърдечен. В Писанието това е изразено с израза, че човешкото сърце престава да бъде от плът и става каменно, и че то трябва отново да стане от плът. С пречистването на душата каменното сърце постепенно се сменя с плътско и по такъв начин етерното сърце постепенно ще се освободи от своята тъмница. Така, именно, се образува същинският орган за възприемане на Христос. По такъв начин сърцето става око за виждане на Христа. Затова е казано, че чистите по сърце ще видят Бога. Когато човек стане действително християнин, той приема Христа в сърцето си. Пробуждането на лотосовия цвят на сърцето бива осъзнато първо повече духовно. Светлината на Христос излива своите лъчи върху бавно разтварящата се пъпка на лотосовия цвят на сърцето. Раздвижването на този орган на сърцето е това, което в смисъла на Новия Завет се нарича вяра. В този смисъл вярата не е способност на главата, на ума, а на сърцето. Но тя не е само едно чувство. Тя е една пъпка, един цвят, който все повече иска да се отвори за Светлината на Духа. Вярата е център на вътрешното виждане, което схваща цялата Истина, но в скрита форма, както цветът е скрит в пъпката. Това скрито виждане ще се превърне постепенно, под влиянието на Христос, в нещо открито. Пъпката ще се разтвори и тогава, както апостол Павел казва, вярата ще се превърне във виждане. От пъпката ще се развие, ще се разтвори цвят от Светлина и това е Христос. Та, когато се казва: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога, трябва да се разбира буквално в горния смисъл, когато ще се разцъфти лотосовият цвят на сърцето, който ще се изяви външно като вяра, която ще разцъфти в живота. По такъв начин човек ще вижда Бога, Христос в себе си. В съответствието между макрокосмоса и микрокосмоса, елементът земя отговаря на физическото тяло; морето, водата отговаря на етерното тяло; облачната, въздушната област отговаря на душевното или астралното тяло, а топлинният елемент отговаря на аза, на духовния елемент. Водният елемент в етерното тяло се вълнува от вълненията и страстите, които идват от астралния елемент. Когато душата, астралният елемент, е пречистена, етерното тяло е спокойно и тогава се разцъфтява вярата като цвят. Така можем да разберем Мистичната страна на много събития и изживявания на учениците на Христа. С това можем да разберем и ходенето по морето. Когато се казва, че Христос влязъл с лодката в морето и вятърът утихнал, това показва, в мистичен смисъл, че душевният елемент е утихнал и учениците приемат Христос при себе си и в себе си. Тогава Той им казва: Маловери! Значи, те още не са успокоили душевния елемент, за да може да се разцъфти в пълна сила цветът на вярата, лотосовият цвят на сърцето. В Евангелието на Лука липсва разказът за ходенето на Христос по езерото, където пътуват учениците. Но разглеждайки сцените в Евангелието от гледището на пречистването на душата и пробуждането на етерните органи, ние намираме, че прониква цялото Евангелие. Тя е сцената, която говори за пречистването на душата. А процесът на пречистването на душата е един от основните тонове на Евангелието на Лука. В осма глава се казва, че редом с учениците на Христос са ходили и много жени, които Христос изцерил от зли духове и болести. Тук жената е символ на човешката душа. Ако жената се явява като образ на душата, то Христос е образ на Духа, чрез който душата намира опора и съдържание. Това показва, че от Христа се излива Силата, която пречиства човешката душа. И всеки човек, доколкото той е душевно същество, трябва да стане Мария. Всеки човек има в себе си две Марии, две души. Едната Мария Магдалина, която е нисшата животинска душа и другата - висшата душа, Дева Мария. В осма глава Лука описва помазването на Христа с миро от една грешница. Това показва пробуждането на душата, която се стреми към Христа, за да бъде пречистена. И Христос казва за нея: На нея се прощават много грехове, защото много е обичала, а на онзи, на който малко се прощава, той малко е обичал. Нечистото в нея, грешното е изцелено и превърнато в Любов. Голямото прощаване на греховете, което е станало с нея, е изгонване на бесовете, което е процес на пречистване на душата. В голямата жажда, тази демонична жажда за чувствена наслада е непречистеносттта, а Любовта е това, което се получава чрез пречистването на нечистото. Величието на Любовта, която се извършва от Мария Магдалина, когато тя мокри нозете на Христа със сълзите си и ги помазва с драгоценно миро, иде от величието на пречистеното в нея. Мария Магдалина, която помаза Христа с миро, е същата Мария от Витания и сестра й Марта. При помазването Мария Магдалина е движена от Любовта. При случая Марта-Мария, Мария е спокойната и се отдава благоговейно на думите, които Христос казва. До нея е сестра й Марта, която е свръхзаета и роптае срещу неподвижността на Мария Магдалина. Мария Магдалина е станала Мария след нейното изцеление и преминава през степента на преобразяването. Първата степен на това преобразяване е Любовта, втората степен е благоговението, молитвеното вглъбяване. При Любовта тя е още неспокойна. При благоговението и молитвеното настроение, неспокойствието е превърнато във вътрешен мир. Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която душата може да премине пътя от Марта към Мария. Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей. В оригинала една от забележителностите на "Отче наш" на Лука е тази, че тя завършва с молбата: "Не ни въвеждай в изкушение". Следователно, тази молба в Евангелието на Лука е върхът, вътрешната цел на молитвата. Обикновено се вижда чудно на хората, когато се молим на Бога да не ни въвежда в изкушение, защото ние знаем, че Бог не въвежда в изкушение. За да се разбере този въпрос, трябва да се изясни какво се разбира под думата изкушение. Обикновено, под изкушение се разбира предаване на чувствени наслади и други подобни. Но това е само едната страна на въпроса. В по-широк смисъл, изкушението е въобще всеки неспокоен стремеж на душата, независимо дали той води към добро или към зло. Разбран в този смисъл и Божественият стремеж към съвършенство се проявява като изкушение. Защото всяка външна деятелност, която откъсва вниманието на човека от неговия вътрешен живот, е изкушение. Такава е например Марта, която е все заета с външна дейност. А Христос казва: "Мария избра добрата част", всецяло отдадена на Христа, на Бог в себе си. Затова молбата "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", разгледана в този аспект, е пълна със смисъл и значение. Противоположното на изкушението е покоението на душата в себе си. Това е състояние, при което човек може да се отдаде на истинската молитва. В молитвата, където душата се научава да се вглъбява в себе си, изкушението замлъква. Всяка липса на сила за молитва, всяка липса на време за практикуване на медитация и концентрация, иде от изкушението. Ето защо последната молба в "Отче наш" на Лука - "Не ни въвеждай в изкушение", е именно молба за получаване на сила за молитва. Молитвата свършва там, където става дума за изкуството за молене. Неспокойният човек, човекът на изкушението, е още обзет и разсеян от множеството на нещата, а спокойният човек, човекът на молитвата, на медитацията и концентрацията, е на път да добие вътрешното единство. Тогава множеството замлъква, остава само Едното. И Христос казва на Марта: "Едно е нужно" и посочва към Мария. Марта, въпреки, че е изпълнена с Любов и е обърната към доброто, е още човек на изкушението и е неспокойна. Мария е намерила изкуството на вглъбяване в самата себе си, като човек на истинска молитва. Концентрирана, тя носи в себе си огледалото, в което се оглежда само Божественото съвършенство. В образа на Мария Лука ни показва Пътя на пречистването на душата, което става чрез вярата в Божественото в себе си. Тази идея му е предадена от апостол Павел, който говори за прощението на греховете чрез вярата, а не чрез дела. Тази мисъл на Павел трябва да се разбира в горния смисъл, а именно, че човек трябва да намери време да се съсредоточава върху Божественото в себе си, да го укрепва и развива. Това значи прощение на греховете чрез вяра. Това не значи, че добрите дела не помагат, но това е друг път на пречистване на душата. В образа на Мария в Евангелието на Лука ни е представена човешката душа в Пътя на нейното развитие и пречистване. Тази идея на Лука прониква цялото Евангелие, само трябва внимателно да се чете. В притчата за Сеятеля е представена пак същата идея за Пътя на човешката душа. Семето, това е Словото Божие, но Словото Божие като семе е нещо реално, а не само една празна дума. То е Божествено семе, което се посажда в човешката душа, където според степента на развитие на душата ще израстне и ще даде плод. Според притчата за Сеятеля има четири категории души, които, като слушат Словото, различно го отглеждат. Първият вид души не оставя въобще духовното семе да поникне в тях. То е семето, паднало на пътя, където бива стъпкано и изкълвано от птиците небесни. Тук човек още не е навлязъл в едно вътрешно развитие. Той още не е тръгнал по Пътя, който води нагоре. Човек трябва първо да стане вътрешно жена, да придобие вътрешна мекота, за да приготви по този начин в себе си място за семето на Словото. На скала семето не може да расте, трябва му мека, рохкава пръст. Душата, която е в състояние на скала е, още в състояние на изкушение. Човек, в който царува неспокойният стремеж, изкушението, съвсем не е най-плодороден. Изкушението, всъщност, не е нищо друго, освен изпадналия в заблуда копнеж, който е вложен от самия Бог в душата като стремеж към съвършенство. Чрез изкушението човек е преминал вече стадия на абсолютното втвърдяване, каквото представлява скалата. Обаче там, където в душата има неспокойствие, грижи, духовното семе не може да хване дълбоки корени. Повърхността на душата, в случая, е мека, но скоро под тази мека повърхност пускащото корени семе се натъква на твърда скала. Душата става Мария едва в четвъртата степен. Тук душата е добра почва. Към тази категория принадлежат хората, които слушат Словото и го пазят в нежни и добри сърца. Мария, майката Исусова, е първообраз и образец на душата, която е станала възприемчива, защото е добила мир в себе си. Евангелието на Лука ни разказва, как тя действително приема в себе си като семе думите на пастирите в нощта на Рождеството и думите на 12-годишния Исус в храма на Ерусалим. "Мария, обаче, пазеше тези думи и ги оживяваше в сърцето си." (2; 19) "И Неговата майка запази тези думи в сърцето си." (2;51) Мария Магдалина, която е станала Мария, е също така първообраз и образец на възприемащата душа. Контрастът с нейната сетра Марта ясно ни подчертава това. "Мария седна при нозете на Исус и слушаше Неговото Слово." (10; 39) Душата, добила мир в себе си, е добрата почва. Плодът, който тя принася, е виждането на сърцето. Тук става въпрос за етерното сърце, което се превръща в духовен орган най- първо на вярата и след това в духовен орган на виждане. Там семето на Духа се разцъфтява в разтворен цвят. На втвърдените сърца "дяволът отнема семето на Словото от тяхното сърце" (8;12). Душите-Мария са тези, които слушат Словото и го пазят в своите нежни и добри сърца. След обяснението, което Христос дава на учениците на притчата за Сеятеля, следва една кратка сцена, която дава потвърждение на скрития Мариин образ в притчата за Сеятеля. Някои обръщат внимание на Исус, че вън стоят майка Му и братята Му и искат да Го видят. "Той отговори: Моята майка, моите братя са тези, които изпълняват Словото Божие". От външната същност на Мария, вниманието е насочено към вътрешната Мариина и майчина Божественост, която живее навсякъде, където семето на Словото е прието в душата. Който слуша Словото, той става Мария, майка на Христа. Брат на Христа става онзи, който оставя духовното семе да обхване неговата воля, която изпълнява Словото Божие. Пречистването на душата е един от основните мотиви на Евангелието на Лука. И това пречистване се извършва на степени и е дадено в различни образи и сцени. Както видяхме, и притчата за Сеятеля е един от образите на степените на това пречистване. Първо Христос говори на народа, след това на учениците и после се говори за пътуването по морето и успокояването на бурята. Това успокояване на бурята е пак един образ на процеса на пречистването на душата. Това е една степен на пречистване. Бурята показва, че в душата още не е настъпил дълбок вътрешен мир. Говорейки на народа притчата за Сеятеля, Христос направи да просветне през образите на притчата целта на пречистването на душата, която трябва да стане добра почва. За да приеме семето, Словото Божие, тя трябва да стане подобна на Мария, способна да зачене от осенението на Духа. С това Той записа ясно тази цел в душите на учениците, в тяхното съзнание. Колкото учениците са по-мощно обхванати от идеала, толкова по- ясно долавят разстоянието, което ги дели от Него. Те виждат своите собствени души в астрални образи, които са заети със земния свят: бурята на въздушното царство разбунтува и морето. Там е казано: "И дойде вихрушка върху морето и вълните удряха върху тях". Във вътрешно притеснение и страх те събуждат образа на Христос в себе си и когато Той става и простира ръката Си, утихват вятърът и вълните. Настава тишина, в която като в огледало се оглежда по- дълбокото вътрешно човешко същество, в което се разтварят лотосовите цветове, отварят се тяхните духовни очи и уши и те виждат и чуват пълният с упрек въпрос на Христа: "Къде е вашата вяра?" (8;25) Защото вярата е резултат на разцъфтяването на душевния орган, когато пречистването е произвело необходимата за това вътрешна тишина. Това е процес на по-нататъшно пречистване на душата. Но постепенният ход на изминатото от учениците пречистване на душата напредва и по-нататък. Следва един от най-загадъчните разкази в Новия Завет - изгонването на демоните от обсебения и изпращането им в свинете. С това ни е представена една сцена, която ни показва една степен на пречистването на душата. Ключът към изяснението на тази степен се намира в думите, които обсебеният казва към Христос: "Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Христе, Сине Божий". Подобни думи казва Исус на майка Си при сватбата в Кана Галилейска, чийто правилен превод е: "Какво тече между Мене и тебе, жено?" Мария, в случая, е образ на вечно женственото, девствената Божествена душа и това, което тече между нея и Христос, е чистият Божествен Живот. Сега, когато обсебеният казва на Христа: Какво общо имаш Ти с нас, с това се загатва, че духовете, които са обитавали човешката душа, в случая това са духовете на сексуалността, нямат нищо общо с Христа. В образа на обсебения ние имаме карикатура на вечно женственото. Сексуалността, това е последната нечистота, с която трябва да се справи човешката душа. Че с този разказ ни е указано това, се вижда от думите, които Христос казва на излекувания: "Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог". И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус" (8;39). Докато при други случаи Христос забранява да се говори за изцелението, тук той възлага на изцеления обсебен да излезе пред света като възвестител. Тук се крие една дълбока Тайна на човешкото естество. В Окултната Наука е известно, че между половите сили и дейността на гръкляна, на гърлото, където се образува говорът, съществува връзка. В развитието на юношата тази връзка се проявява в съвпадането на половото развитие, на половата зрялост, с промените на гласа. Тук Христос изцелява демонизираната сексуалност, като я превръща в сила на словото. И затова "той отиде и възвести на целия град какво бе направил Исус за него" (8;39). Следва възкресението на дъщерята на Яир. Кръгът около Христа се стеснява все повече. Тук Христос взема със себе си само трима ученици. Казах на друго място, че има връзка между дъщерята на Яир, която е 12-годишна и жената, която страда 12 години от кръвотечение. Това е във връзка с Тайната на женската същност. Същността на жената е, че е образ на човешката душа. Изцелението на кръвотечението е подобно на укротяването на бурята и на изгонването на бесовете. Душата постоянно се колебае между вътрешната безформеност и смъртно вцепенено безплодие. Тя има или твърде много, или твърде малко кръв. Пречистената душа, душата, станала Мария, е възприемчива, без въпреки това да изгубва себе си или да се разлива. За дъщерята на Яир се казва, че е единствена. За момъка от Наин също се казва, че е единствен син на своята майка, която била вдовица. Също и момчето, което Христос изцелява след слизането от планината на Преображението, се казва, че е единствено. Гръцката дума, която е преведена с думата единствен, е моногенес. Това е същата дума, която в пролога на Евангелието на Йоан е казана за Логоса: Единороден Син. Значи и в тези случаи тя трябва да се преведе с думата единороден, а не единствен. А единороден е роденият от Духа. В Евангелието на Лука на много места се споменава за младежи и девойки. Имаме 12-годишният Исус в храма, възкресение на юноша от Наин, възкресената дъщеря на Яир, изцеление на лунатичното момче. Това са все образи, в които се изязява чистият елемент на младежа и девойката, който се разцъфтява чрез обитаването на вечно женственото, на Духа в човека. Та, като се говори за младеж и девойка, разбира се вечно младото Божествено начало в човека. След завършване на тази степен на пречистване, Евантелието на Лука преминава в един величествен, възвишен стил към великата повратна точка, където започва пътуването за Ерусалим. Тук следва изпращането на апостолите, нахранването на 5-те хиляди, изповедта на Петра и Преображението. Всички тези важни изявления на Христос, които в другите Евангелия се простират в много глави, свързани помежду си с междинни степени, тук са поместени в девета глава, изпълвайки само нейната първа част. Това е една грамадна концентрация на Христовото Откровение. После идва повратната точка - отиването в Ерусалим, минаването през Самария, която е страна на непречистения душевен елемент. Затова, когато Христос минава през Самария, те не Го приемат. При това, преминаването на Христа през тази област е била една борба против свръхсетивните вражески сили. В Самария по това време са се практикували култове, свързани със сексуалността. Самария е била едно време поле на дейност на Илия. И когато не ги приемат, синовете на гърма Яков и Йоан искат, както някога Илия, да направят да падне огън от небето върху препречващите пътя на Христос богове на Самария. Но Христос ги възпира с думите: "Вие на кой сте дух не знаете? Син Человечески не е дошъл да погуби души, а за да ги спаси". Едно от първите наставления на Христос по пътя за Ерусалим е притчата за милостивия самарянин. Христос не иска да унищожи душевните сили на Самария, но Той иска да ги пречисти. Той показва, че сексуалността подлежи на преобразяване. Милосърдието е преобразена сексуалност. Притчата за милостивия самарянин се среща само в Евангелието на Лука. В нея е показана безкористната сила на Любовта, проявена като милосърдие. Притчата за милостивия самарянин е последвана от сцената с Мария и Марта, след това с "Отче наш" на Лука. Тези са великите перспективи на пречистването на душата: Самарянинът - сексуалността, превърната в милосърдие; Марта - болестта, превърната в ревност за служене; Мария - демонизмът, превърнат в сила на молитвено вглъбяване; "Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим. Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален". Това е Светлината на етерния свят, която чрез Христос прониква във физическия свят и в сърцата на хората. Такива са и думите за светкавицата, каквито в Евангелието на Лука има много. Така например, Христос говори, че видял Сатана да пада като светкавица от небето (10; 18). За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие. А вторите думи са последвани от Тайната Вечеря. Там пасхалното агне и виното намират своето духовно изпълнение в Царството Божие. И двете са основни християнски загадки: за Преображението, и превръщането на Хляба и Виното в плът и кръв Христови, които са включени една в друга, като две форми на Царството Божие - на Царството на Христовото Слънце и на изявяващата се етерна Светлина.
  4. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука на различни места се намират 9 блаженства и 10 "горки". Думата блажени на гръцки значи "макариус" и означава "изпълнен с Бога". Първото блаженство е отправено от Елисавета към Дева Мария, в което се облажава вярата. В Евангелието това блаженство е изразено по следния начин: "Блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1;45). Следващите девет блаженства са отправени от Христос към учениците. И тези девет блаженства имат отношение към деветчленната природа на човека. В шеста глава Христос говори за блаженствата. Там е казано: "И Той повдигна очите Си към учениците и каза: 1. "Блажени вие сиромасите, защото е ваше Царството Божие." 2. "Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите." 3. "Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете." 4. "Блажени сте, когато ви намразят человеците и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син. Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото ето, голяма е наградата ви на Небесата. Защото бащите им така правеха на пророците." 5. "Блажен е онзи, който не се съблазнява в Мене." (7;23) 6. "Блажени ония, които слушат Божието Слово и го пазят." (11;28) 7. "Блажен е онзи слуга, чийто господар го намира буден, когато си дойде." (12;37) 8. "Като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате и не видяха, и да чуят това, което вие чувате и не чуха." (10;23-24) 9. "Блажени неплодните и утробите, които не са раждали (23;29)" На тези блаженства, пак така разпръснати из Евангелието, отговарят десет горки. Първите четири горки отговарят на първите четири блаженства, отправени от Христос към учениците, дадени в 6-та глава, от 24 до 26 стих. 1. "Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си." 2. "Горко на вас, които сте наситени; защото скоро ще изгладнеете." 3. "Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалите и ще плачете." 4. "Горко на вас, когато всички человеци ви възхваляват; защото бащите им така правеха на лъже пророците." (6;24-26) 5. "Но горко на вас фарисеите! защото давате десятък за гьозума, за седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията Любов. Но тези трябваше да правите и онези да не пренебрегвате." (11;42) 6. "Горко вам фарисеите! защото обичате първите столове в синагогите и поздрави по пазарите." (11;43) 7. "Горко вам, защото сте гробове, които не личат, тъй щото човеците, като ходят по тях, не знаят." (11,44) 8. "Горко за вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят и самите вие нито с пръст не се допирате до бремената." (11;46) 9. "Горко вам! защото градите гробници на пророците, а бащите ви ги избиваха." (11; 47) 10. "Горко на вас, книжниците, защото отнехте ключовете на знанието, сами вие не влязохте и на влизащите попречихте." (11;62) Христос, говорейки на учениците в интимен разговор, както е казано в Евангелието, насаме им казва: "Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Казвам ви: мнозина пророци и царе биха искали да видят това, което вие виждате, но не го видяха и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха" (10;23-24). С това е показано, че в учениците се е пробудило едно ново ясновидство, които древните ясновидци и посветени не са притежавали. Древните са виждали царството на възвишените същества на Космоса, но сега учениците виждат Бога в човека, те видяха Христа в Исуса. Следващото блаженство, дадено в 12 глава от 33 до 53 стих, за будния слуга, чийто господар заминал за някъде и след време се върнал, ни говори за второто идване на Христос. И задачата на Евангелието на Лука е да възвести това второ идване. Затова се настоява за будност спрямо духовните събития на второто идване на Христа. Тази будност трябва да бъде спрямо антихриста, спрямо самозваните христосовци, спрямо самозваните учители. И сам Христос казва на учениците Си: Будни бъдете, защото ще се явят мнозина в Мое име и ще ви казват: Ето тука е Христос или ето там е Христос. Но Той също казва, че никой няма да знае кога ще дойде Син Человечески. И когато дойде, ще дойде като светкавица, която ще освети от единия до другия край небето. Значи, изисква се будност за различаване на духовете. И апостол Павел много настоява за тази будност в първа и втора глава на Посланието към солуняните. И той е предал и на Лука този зов към будност, към различаване на духовете, будност преди всичко спрямо идването на самия Христос в етерното царство - в облаците, както е казано в Евангелието, или като светкавица. Това са образи на етерния свят. Казах, че блаженствата, изказани от Христос в Евангелието на Лука, имат отношение към целокупния човек. Така в блаженството към Дева Мария се облажава вярата - Дева Мария е първообраз на душата. Блаженствата, изказани от Христос, се отнасят към следните членове на човешката природа, както следва: 1. В първото блаженство се казва: Блажени бедните. То се отнася до физическото тяло. Значи, бъди винаги беден, т.е. възприемчив към Божествените блага. 2. Във второто блаженство се казва: Блажен гладът. Това се отнася до жизнената сила и означава: бъди възприемчив към жизнените сили, които се вливат в тебе. 3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите. Отнася се за душевните вълнения, за сърцето и значи: бъди готов да понасяш. 4. В четвъртото блаженство се казва: Блажени сте, когато ви мразят и гонят заради Моето име. Отнася се за личния живот, основание в самия себе си. 5. В петото блаженство се казва: Блажена утробата, която Те е носила. Това се отнася до духовния зародиш в човека. Човек не трябва да оставя да бъде повреден неговия духовен зародиш. Той трябва да го укрепва чрез Христа. 6. В шестото блаженство се казва: Блажени очите, които виждат това, което виждате и вие. С това е показано, че висшето виждане, ясновидството е започнало. Човек прониква в света на духовните образи. 7. В седмото блаженство, което в Евангелието е изказано заедно с шестото, се казва: Блажени ушите, които чуват това, което вие чувате. С това е показано започването на висшето чуване, човек навлиза в света на Словото. 8. Осмото блаженство е изразено с думите: Блажени онези, които не се съблазняват в Мене. Това подразбира будност на сърцето - вътрешният психически орган, чрез който човек възприема идващия Христос. Това е същността. 9. В деветото блаженство е казано: Блажени безплодните. Това се отнася до изпитанията на изпълнения с Бога човек. Тези образи насочват, от една страна, към вътрешното устройство на човека, а от друга страна ни водят до вътрешното устройство на Евангелието на Лука. От тях се вижда също, че след шестото блаженство следва един важен развой в Евангелието. Всичко там е приготовление и оттам започва разгръщането на висшия човек. В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг?" (7;18 и нататък). Въпрос, в който явно се крие съмнение. Но как Йоан да се съмнява в Христос, когато преди и след кръщението той публично възвестява за Христа? Така, както са описани нещата в Евангелието на Лука, в Йоан трябва да е възникнал въпросът: Аз ли съм Илия, или Той, Който върши знамения като Илия? Илия ли е Той или Христос? Дали Той е самият Христос или е Негов предтеча? Понеже Христос по това време е минавал през степените на Илия, затова предизвиква този въпрос в душата на този, който беше повярвал и възвестил, че вижда в него Христос. Като дава отговор на пратениците на Йоан, Христос говори тогава на народа за величието на Йоан. След като Христос се изявява на тримата ученици в преобразена форма между Мойсей и Илия, Той се приготовлява да се издигне над степените на Илия и пристъпва към Своето Собствено дело. Като отзвук от Преображението двама от учениците, които бяха присъствали на това преображение на планината, пристъпват при Христа, да бъдат един от лявата, а друг от дясната Му страна. Те искат да стоят до Христос като два стълба, за да може Той да пристъпи към Своята мирова задача. Когато учениците искат да предизвикат да падне огън от небето срещу тези, които не ги приели, Христос им казва: Не знаете на кой дух служите. Син Человечески не е дошъл да погуби човешки души, а да ги запази. С това Христос показва, че тук има повече от Илия, който беше извикал да падне огън от небето върху жертвеника. Това преминаване на Христос от фазата на ангела, на каквато степен се е намирал Илия, във фазата на архангела, е показано с израза: "Той направи лицето Си силно и твърдо". С това е показана неумолимата воля на архангела, готов за борба. И оттогава Христос започва истинската борба с тъмните сили, която завършва с Голгота и Възкресението. Деветте блаженства ни показват степените на Пътя в развитието и преобразяването на човешкото същество. Тези блаженства са методи, пътища, по които ученикът като работи, ще достигне до развитие на своите вътрешни Божествени сили, които дремят в него. Успоредно с деветте блаженства следват десетте "горки". С тях ни е посочено, че има един отрицателен, крив път на развитие на вътрешните сили на човека, които водят не до организиране на вътрешния човек, но до извращение, деформиране на този човек, затова е казано: Горко на онези, които вървят в този път.
  5. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА В Евангелието на Лука са разпръснати около 20 притчи. Пет от тях са отправени към учениците, а останалите са към народа. И затова притчите към учениците са по- особени. Защото Той казва на тях: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на другите се говори с притчи. Интересно е да сравним притчите на Матей с тези на Лука. У Матея почти всички притчи имат един строго съдийски характер и се чувства близостта на Стария Завет. У Лука ние намираме много притчи за утехата, от която на пръв поглед се излъчва една голяма доброта. Характерни в това отношение са притчите за добрия самарянин и за блудния син. Но, ако погледнем по-внимателно, ще открием в притчите и една друга нотка. Редом с милосърдието и добротата на самарянина и бащата, те ни показват и коравосърдечието на свещеника, на левита и на фарисея. Притчите на Лука се разделят на две категории: притчи, отправени към народа и притчи, отправени към учениците. Последните са притчи за размишление. Към учениците са отправени пет притчи, които, ако се разгледат общо, образуват цял организъм. Те са следните: 1. Притчата за молещия се приятел -11 глава; 2. Притчата за будния слуга -12 глава; 3. Притчата за нечестния домоуправител -16 глава; 4. Притчата за строгия съдия и молещата се вдовица -18 глава; 5. Притчата за поверените таланти -19 глава; Тези притчи съставят един вид екстракт и квинтесенция на целия Път, даден в Евангелието на Лука. Встъпителната част към тях образува молбата на учениците: "Господи, научи ни да се молим". На тази молба Христос отговаря, като им дава молитвата "Отче наш" и веднага прибавя притчата за молещия се приятел. От това може да се види, че в притчите към учениците се касае за степените на едно поучаване за вътрешно молене, размишление и медитация. Тази е особеността на Евангелието на Лука, че то често ни показва образа на молещия се Христос. На много места се казва: "Отиде на планината да се помоли". Ще посоча няколко такива места. В 4 глава, 42 стих е казано: "И като съмна, Той излезе и отиде на уединено място". В 5 глава, 16 стих е казано: "И Той се оттегляше в пустинята и се молеше". В 6 глава, 12 стих е казано: "Пред онзи ден Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога". В 11 глава, от 1 до 4 стих е казано: "И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от учениците Му рече: Господи, научи ни да се молим". След това им дава "Отче наш". На Елеонския хълм, преди предаването, Той се моли така усърдно, че капки кръв потичат по тялото Му. Понеже Евангелието на Лука носи характера на едно Евангелие на Пътя, затова от него лъха едно молитвено, едно медитативно настроение. Ако притчите към учениците се разберат външно, те могат да ни доведат до един религиозен егоизъм, до заблуждение. Затова те трябва да се тълкуват до известна степен като духовни процеси, които стават в ученика в Пътя на неговото развитие. Това са степени в пътя на ученика. В първата притча, за просещия приятел ни е показано, че във всеки човек има един, който спи и един, който се стреми да събуди спящия. Душата трябва да развие вътрешна активност, за да пробуди чрез молитва и медитация спящите извори на Духа. При втората притча към учениците, за будния слуга, главното там е идеята за Второто пришествие. Чрез молитва и медитация човек събужда духовните си сили, с помощта на които може да изживее Второто пришествие. След като казва притчата за будния слуга, Христос казва: "Бъдете, прочее, и вие будни, защото в час, когато не мислите, Човешкият Син ще дойде". От това се вижда, че тази притча се отнася за второто идване на Христа. Третата притча, за нечестния домоуправител, за да бъде разбрана правилно, трябва да бъде отнесена към вътрешния свят на ученика. За да стигне до един съзерцателен живот, човек трябва да прояви известен егоизъм, един свещен егоизъм. Ако човек иска винаги да бъде алтруист, да живее за другите, той постепенно се изразходва. За да може да служи безкористно на другите хора, човек се нуждае от едно редовно упражнение за възстановяване на собствените си вътрешни сили в момент на уединение, където той живее само за себе си. Да се краде в съвместния живот на хората, това е низост. Обаче, ако, когато е необходимо човек краде, така да се каже, ежедневно по четвърт час, за да се посвети на своя вътрешен живот, това несъмнено е висш дълг. Това е вътрешният смисъл на тази притча. Тази притча е много по-дълбока, но е много забулена, за да може да бъде разбрана. За да се разбере в нейната истинска дълбочина, трябва да се намери ключа към нея. А този ключ е даден от самия Христос, като казва, че господарят похвалил нечестния домоуправител, който постъпил умно, за да си създаде приятели от нечестното богатство на господаря си. И после Христос прибавя: Не може да служите на двама господари: на Бога и на Мамона. Бог. е Този, Който извършва прогреса на човека отвътре, а Мамонът, това е миналото, изразено в правила и форми, които спъват вътрешния импулс на Бога, който непрестанно тика човека напред. Така че, дълбокият смисъл на тази притча е в това, че човек не може да служи на двама господари - на миналото, което е отживяло своето време и на Бога, Който отвътре го води все напред. И вземайки повод от притчата, Христос казва: Защото децата на този свят са по-умни от децата на Светлината в начина на своето постъпване. Така че, според начина, по който постъпват, децата на този свят са по-умни от децата на светлината; според начина, по който те разбират създаденото положение, те са по-умни. Нечестният управител е разбрал, че ако иска да живее, трябва да направи хората да го обичат. Той е разбрал, че не може да служи на двама господари. Така казва Христос на окръжаващите, че не може да се служи на двама господари: на Бога, който живее в сърцето и на онзи Бог, за когото ви говорят книжниците и фарисеите. На онзи Бог, който като Христов Принцип трябва да даде огромен тласък на човешкото развитие и на онзи Бог, когото проповядват книжниците и фарисеите, който е застанал като пречка в пътя на човешкото развитие. Защото всичко, което в една минала епоха е било правилно и полезно за развитието, то се превръща в пречка за следващите епохи. В известен смисъл развитието се състои именно в това, че онова, което е правилно в дадена епоха, то се превръща в пречка, когато е пренесено в една по-късна епоха. Такъв е дълбокият смисъл на тази забулена притча. Но и след това кратко обяснение, тя все още е забулена. Също и притчата за молещата се вдовица и строгия съдия ще бъде разбрана правилно, когато я схванем като един вътрешен процес в човека. Стремежът на душата към молитва и медитация може да влезе в противоречие със съвестта, която е един строг съдия. Често, когато човек желае да упражнява, да води един духовен живот на вътрешно самовглъбяване и работа за развиване на вътрешните си духовни сили, често е възпрепятстван от чувството на малоценност, от чувството, че не е достоен, че не е дорасъл за тази работа. Затова духовната работа над себе си трябва да почива на определен минимум на себеутвърждаване и на смелост. Учителят е изразил тази идея със следната мисъл: Не е достатъчно човек да има само стремеж да постигне нещо, но той трябва да има и самоувереност, че може да го постигне, трябва да има смелост. Също така човек може да се обвинява дали работи правилно за своето духовно развитие или не. Правилното разбиране на този въпрос е следното: съвестта може да обвинява човека заради една грешка. Обаче, молитвата, духовната работа над себе си може да укрепи вътрешните сили отвъд тази погрешка така, че съвестта трябва да замлъкне. Защото загубата на морална тежест поради грешката е била обезщетена от духовната работа над себе си. В духовната работа, която човек извършва в себе си, той се намира в постоянна промяна на отношенията между съдията - съвестта и вдовицата - душата, която се стреми към духовно развитие. Най-после съдията ще отстъпи. В притчата за поверените таланти пак е прокарана идеята за второто идване на Христос. Чрез правилна духовна работа над себе си за развиване на вътрешните духовни сили, става умножаване на поверените таланти. Отлагането на работата върху себе си чрез молитва и медитация, и пренебрегване на духовните сили е тежък грях и престъпление по отношение на собствената си душа. Така разбрани, притчите на Лука към учениците очертават цялостния Път на ученика, описан от Лука, Пътят на вътрешната духовна работа над себе си чрез молитва и медитация, изложен в притчите за учениците. Така имаме: 1. Притчата за молещия се приятел ни говори за вътрешната деятелност, която човек трябва да практикува. 2. Притчата за будния слуга ни говори за съзнателността и будността, която се иска от човека, тръгнал в духовния Път. 3. Притчата за нечестния домоуправител ни показва, че човек трябва да отделя време за духовна работа. 4. Притчата за молещата се вдовица ни говори за сигурността отвъд доброто и злото. 5. Притчата за поверените таланти ни говори, че човек трябва да работи за развиване на духовните сили и духовните органи. Във всички останали притчи, отправени към народа, също са скрити дълбоки окултни правила и методи за работа на онзи, който се стреми към духовно развитие. Няма да се спирам върху всички притчи, но ще кажа по няколко думи само за четири от притчите: Притчата за новото вино и новите мехове, притчата за сеятеля, притчата за добрия самарянин и притчата за блудния син. В притчата за кърпене на старата дреха с нова кръпка и за наливането на ново вино в стари мехове е прокарана идеята, че новото, което влиза в света чрез Христос, е несъвместимо със старото. Старото не може да бъде закърпено. Старото са старите мехове, в което като се влее новото, което носи динамични сили в себе си, те ще се пукнат. Новите сили, които Христос носи със Себе Си, изискват нови форми, с които да се изразят. Не може да се прави никакъв компромис между новото, което сега навлиза в живота и старото, което в миналото е било на мястото си и е било полезно, но сега вече то представя една отживяла времето си форма, която се явява като пречка за прогреса и развитието на човечеството. Затова всички, които искат да помиряват старото с новото, нека прочетат внимателно тази притча. Притчата за Сеятеля - за нея Учителят е говорил много и между другото казва следното: Сеятелят е Божият Дух, който сее Божественото Слово. Падналото на пътя семе е паднало на физическия свят и затова го стъпкват и изяждат птиците небесни. Падналото на камениста почва и в тръните, е падналото в душевния свят, в астралния свят, където или няма почва да се развие, или е заглушено от световните грижи и умира. А падналото на добрата почва има добри условия да се развие и да даде плод. Щайнер, говорейки за тази притча, казва почти същото с по-други думи. Така Сеятелят е Божественото - духовният свят. Това Царство на Духа трябва да се влее като семе в човешките души, трябва да стане действено на земята. Но има такива души на земята, които имат само такива душевни сили, които отхвърлят духовния светоглед, отхвърлят Духа и признават реалността само на материалния свят. Духовното семе при тях е изядено от пречките, съществуващи в човешката душа. То е изядено от птиците, преди още да поникне. След това идат тези семена, които са паднали на камениста почва. Каменистата почва показва, че няма дълбочина в дадена душа и не може да разбере духовните Истини. Тя ги намира за правдоподобни, но не може да намери сили в себе си да ги приложи в живота си. На трето място е семето, паднало в тръните. Там то пониква, но не може да вирее. Това са хора способни да разберат духовните Истини, но грижите на света заглушават духовните интереси. Четвъртата категория са тези, които приемат духовните истини и напълно се отдават на тях. Притчата за добрия самарянин е ясна сама по себе си, но ще кажа няколко думи и за нея. Тази притча е една от най-важните притчи в Евангелието на Лука, защото в нея е вложено разбирането, че Любовта, състраданието не трябва да бъдат само една идея, едно учение за човека, но те трябва да бъдат една действаща сила, която се проявява в живота. Добрият самарянин е човекът, който е носител на силата на Любовта и състраданието, които се проявяват в живота, а не само да се говори за тях. Показани са също типовете на старото учение - свещеника, левита и фарисея, които теоретически учат това учение за Любовта и състраданието, но когато дойде да го приложат, те не го прилагат. Тук също е показана идеята, че ближен на човека е онзи, който проявява дейна любов към него, а не онзи, който само му говори, че го обича, но не проявява никаква любов. Тук също е показана идеята, че този, който проявява дейната любов, е по-близък и от кръвния роднина. Тази идея Христос изразява също с думите: "Брат, сестра и майка Ми са тези, които слушат Словото Божие и го изпълняват. Този, който прилага Любовта, той Ми е брат, сестра и майка, той Ми е близък". В притчата за блудния син пак ни е показана от една страна любовта на бащата, а от друга страна жесто- косърдечието на големия брат. Бащата е показан като образец на действащата Любов, той живее с тази Любов. Когато синът му поиска дела си, той, по закона на Любовта, която дава свобода на всеки човек, му го дава. И когато той пропилява всичко и се връща при баща си, той го приема с отворено сърце и с радост, че се е осъзнал, че е научил урока си, че е добил смирение. По-дълбокият смисъл на тази притча е, че този блуден син е човешкият дух, който е слязъл от небето в земния свят със всичкото си богатство и го е разпилял, но в него се пробужда съзнанието и той се връща към Баща си, към Бога, Който го приема с голяма любов и се радва, че той е придобил една опитност. С това ни е показано, че за човека не е важно да има теоретическо знание, което е богатството на човешкия дух, когато е тръгнал в света, но е важна опитността, която човек може да придобие в живота. С това ни е показано, че духовният свят, Бог, оставя човека свободен даже и да прави грешки, но да придобие опитност. Затова основен закон на Битието е Свободата. Бог дава свобода на всички същества, за да могат да придобият опитност, която е концентрирано знание, опитано и проверено, а не само една теория. Във всички притчи на Лука са скрити дълбоки окултни закони и методи, с които човек може да работи в Пътя на своето развитие. Всяка притча е метод, който ни показва как да решим даден въпрос, накъде да насочим своята мисъл, за да бъдем полезни както на себе си, така и на своите ближни. Всички притчи имат за цел да ни насочат в Пътя на Любовта, да почувстваме и разберем Любовта като една сила, която се влива в света от Христос. Тя е онова семе, което Сеятелят сее в човешките души. Тя е новото вино, което не може да се налива в стари мехове, защото ще ги разпукне. Тя е показана, че се проявява в добрия самарянин, който минава за езичник, за човек, който няма учението на закона и пророците, но който носи в сърцето и душата си живата сила на Любовта. С това той се поставя по-горе от онези, които имат теоретическото учение на закона и пророците. Ето какво казва Учителят за притчите в Евангелията и за езика на Евангелията: "Различните притчи на Христа са казани при различни обстоятелства. Той се е съобразявал пред какви хора говори и с такива притчи си е служил. Пред земеделците говори притчата за Сеятеля, пред рибарите говори за ловенето на риба, пред търговците говори други притчи. Три категории хора са представени, на които Христос говори. Първата категория е представена от този, който си е купил нива. Втората категория е представена от този, който си е купил пет чифта волове, а третата - от този, който се е оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако разгледаме в тази светлина притчите на Христа, ще видим, че всяка притча съответства на нещо и какви принципи в живота обяснява. Така нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, а женитбата съответства на работата. Това са три категории дейности на човека. Христос е говорил на един окултен език на учениците си как да разпределят работата си на земята. Той внася ново гледище при разглеждането на този въпрос. Като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин. Трябва да намерим в какво съотношение седят притчите една към друга. Те са все символи, които трябва да се наредят по определен начин и тогава ще ги разберете". Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите, било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта като една мощна сила, която Христос внася в живота на човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на Лука. Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова в цялото си Евангелие, по най-различни начини ни говори за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на човека. И затова Евангелието на Лука действа така целебно и утешително на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си. Защото той ни представя Христос като велик Церител, велик Утешител.
  6. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ Понеже съм си поставил като задача да посоча окултния елемент на някои окултни факти от Евангелието, които ни показват окултния му характер, затова ще кажа няколко думи за благовестията, дадени в началото му. Защото, какво нещо е един окултен факт? Окултният факт се състои в съзнателната връзка на човек с Духовния свят. Когато Духовният свят, Духовните същества се намесват в живота на човека и на Човечеството, това е един окултен факт. Защото чрез този факт Духовният свят се изявява, разкрива се на хората от физическия свят и им носи своето благословение. Духовният свят може по различни начини да се изяви и разкрие на хората от Земята. Защото физическият свят, сам по себе си, така да се каже, е едно откровение, едно изявление на Духовния свят. Той е външната страна на Духовния свят. И във всичко, което става на физическия свят, ние имаме изявление на Духовния свят. Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител. В първата глава, от 11 до 20 стих е казано: "И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар. И Захари, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото раждане. Защото ще бъде велик пред Господа. Вино и спиртно питие няма да пие и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в дух и сила на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата и непокорните към Мъдростта, да приготви за Господа благоразположен народ. Захари рече на ангела: По какво ще узная това? Защото съм стар и жена ми е в напреднала възраст? Ангелът в отговор му казва: Аз съм Гавраил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И ето, ще млъкнеш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се сбъднат своевременно". Това откровение няма нужда от тълкуване, защото е ясно само по себе си и това, за което то говори, се сбъдва точно така. В него са скрити много окултни истини, които всеки може да схване и разкрие. 2. Следващото благовестие е отправено към Мария за раждането на Исус. То е предадено по следния начин, от 26 до 38 стих на първата глава, като е казано: "В шестия месец (след благовестието на Захария) ангел Гавраил беше изпратен от Бога в Галилейския град, наречен Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом. А името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът при нея, рече: "Здравей, благодатна. Господ е с тебе. Благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и в недоумение беше, какво ли ще бъде този поздрав. И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. И Господ Бог ще му даде престола на баща му Давида. И ще царува в Яковия дом до века. И царството му не ще има край. А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам. И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени. И тъй святото онова, което ще се роди от тебе, ще се нарече Божи Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син. И това е шестият месец за нея, която се казваше не- плодна. Защото за Бога няма невъзможни неща. А Мария рече: Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде според както си казал, и ангелът си отиде от нея". Това благовестие е също много интересно и в него има скрити много окултни истини, за някои от които споменавам на друго място в тази книга, а други, за които не е казано, всеки сам ще си ги открие. 3. Интересна е също срещата на Мария с Елисавета. В 41 стих на първа глава е казано: "Щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й. И Елисавета се изпълни със Светия Дух". Тук е даден един друг род Откровение. По-нататък се казва: "И като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба. И от какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ. Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа" (1-.42-45). Следва откровението на Мария, от 46 стих на първа глава. И Мария каза: "Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя ми, защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си и ето отсега ще ме облажават всички родове. Защото Силният извърши на мене силни дела. И свято е Неговото име. И през родове и родове Неговата милост е върху ония, които му се боят. Извърши силни дела със своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в помислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата си Израил, за да помни, за да покаже милост към Авраама и към неговото потомство до века". Тук Мария, осенена от Святия Дух, прозира в бъдещето и предсказва какво ще стане. Тук ще кажа, че осенението, което Мария получи и зачатието не е еднократен процес, а това осенение продължава. Това е един особен род посвещение за нея и Духът Святи остава свързан с нея. Казано на окултен език, тогава става едно разхлабване на връзките на физическото и етерното тяло и върху етерното тяло се отпечатват изработените астрални органи. По такъв начин Мария е в непрекъсната връзка със Святия Дух, с Духовния свят. Това е един особен род посвещение, за което не е необходимо да се мине през така наречената мистична смърт, а в будно съзнание тя получава връзка с Духовния свят. 4. Следва откровението на Захария за Йоан Кръстител и за Исус Христос. То е описано по следния начин: "Тогава баща му Захари се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки: Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети днес людете си и извърши изкупление за тях. И въздигна рог на спасение за нас в дима на слугата си Давида, както е говорил чрез устата на светите си от века пророци, избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомним святия свой завет, клетвата, с която се е клел на баща ни Авраама, да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките си дни. Да, и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвиш пътищата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им. Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе стоящите в тъмнина и в мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира. А детенцето растеше и крепнеше в дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля" (1;67-80). 5. Следващото благовестие е към овчарите в полето при раждането на Исус във Витлеем. Във втората глава, от 9 до 14 стих, е дадено това откровение, като е казано: "И ангел от Господа застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовествам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: Ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли. И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините и на земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение". Тук имаме един факт, където не само един човек, но един колектив от хора получава откровение от духовния свят и то не учени хора и философи, а прости овчари получават откровение от духовния свят за най-великото събитие, което става на нашата Земя. Това потвърждава мисълта, в която е казано: Чистите по сърце ще видят Бога. Овчарите са хора простодушни, смирени, с чисти сърца, затова на тях се открива Духовния свят. За тях се отвори небето и те влязоха във връзка с Духовни същества -ангелите, които им казват радостната вест, че се е родил Спасител на света. Според Окултната Наука, както вече изтъкнах в предишните страници, тук заедно с ангелите се явява и Буда, който е завършил своето човешко развитие и е станал равноангелен. И понеже има връзка с Човечеството и е работил за неговото повдигане и развитие, и той взема участие във великото дело, което се извършва на Земята. 6. Следващото откровение, за което Лука споменава е това, дадено на праведния Симеон и на пророчица Ана. От 25 до 35 стих на втора глава се казва: "И имаше в Ерусалим един човек на име Симеон. И този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля. И Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен. И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона, той го взе на ръце и благослови Бога, като каза: "Сега, Владико, отпущаш слугата си в мир според думите си. Защото видях с очите ми спасението, което си приготвил пред всичките люде, светлина за просвещение на езичниците и слава на твоя народ Израил. А баща му и майка му се чудеха за това, което се говори за него. А Симеон ги благослови и рече на майка му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля и за белег, против който ще се говори; да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца" "Имаше и някоя си Ана Фануилова. дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва. И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39). 7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и Божията благодат бе на него. И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му. А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден път и го търсеха между родните и познатите си. И като не го намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три дни го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и запитваше. И всички, които го слушаха, се учудваха на разума и на отговорите му. И като го видеха, смаяха се и рече майка му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща ти и аз наскърбени те търсехме, а той им рече: Защо да ме търсите, не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца ми. А те не разбраха думите, които им рече. И той слезе с тях в Назарет и там им се покоряваше. А майка му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (2;39-52). Тук, според Окултната Наука, както съм изтъквал и на друго място, става една особена промяна в Исус. Той беше проникнат отпреди от одухотвореното астрално тяло на Буда. А сега, на 12 годишна възраст, когато е в Храма, в него се вселява Духът на Заратустра, който дотогава е бил в Соломоновия Исус и затова става тази промяна в него, че майка му се чуди на това, което говори. 8. Следващото откровение е към Йоан Кръстител. В трета глава, втори стих е казано: "...При първосвещенството на Ана Каиафа Божието Слово дойде до Йоана, Захариевия син в пустинята. И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете, както е писано на пророк Исайя: "Глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките му. Всяка долина ще се изпълни и всяка планина и хълм ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и на равните места гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение". "И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние. И не казвайте: Имаме Авраама за баща, защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата вече лежи при корена на дървото. И тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля. И множествата го питаха. Тогаз какво да правим? А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма. И който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирниците да се кръстят и му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте повече от това, що ви е определено. Питаха го и военослужащите: А ние какво да правим? Казва им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес. И той каза приблизително следното: Досега сте имали учението на брамините. Те приписват своя произход от самия Брама. Те казват за себе си, че превъзхождат другите хора, понеже имат този благороден произход. Тези брамини казват, че човек има стойност чрез своя произход. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което той прави от самия себе си, а не чрез това, което е било вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за великата мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин. Това няма значение. Но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим? Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука. А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27). Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско същество. Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно. Много Тайни са свързани с това вселяване на Божия Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи. Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни. 10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И като се изминаха те, огладне". И след това започва изкушението от дявола. Така го предава Лука. Марко го предава много кратко. "И веднага Духът го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатаната и беше със зверовете и ангелите му служеха". Матей предава това явление по следния начин: "Тогаз Исус биде отведен в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости 40 деня и 40 нощи, най-после огладне". И почва изкушението от дявола. И в трите Евангелия Онзи, Който отвежда Исуса в пустинята, е Духът, за да бъде изкушаван от дявола. Това е едно велико откровение, за което малко загатвам при разглеждането Евангелието на Матей. Пустинята, в която е отведен Христос, в случая, е човешката вътрешност. Той може да е бил във външната пустиня, но важното в случая е вътрешната пустиня, в областта на човешкия аз, който живее в пустинята на самотата. И трите изкушения ни показват постепенното навлизане на Христовия Дух в трите обвивки на Исус - астралната, етерната и физическата. 11. Следващото окултно явление е възкресението на момчето от Наин. То е предадено по следния начин в Евангелието на Лука: "А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин. И с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество. И като се приближи до градската порта, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше вдовица. И с нея имаше голямо множество от града. И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака. Тогаз се приближи и се допре до носилото и носачите спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността. И Окултната Наука твърди, че този посветен от Наин в следващото си прераждане е бил един от знаменитите учители на християнството. По такъв начин Христос е подготвял хората, които да подемат делото, на което Той сложи началото. Също така и всички изцелявани от Христа са приели Неговия импулс. Те са приели от Него Сила и в следващото си прераждане са станали работници за разпространение на Учението. 12. Следващото окултно явление е възкресението на дъщерята на Яир. В Евангелието това събитие е предадено в осма глава, от 41 до 56 стих по следния начин: "И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата и падна пред Исусовите нозе, и му се молеше да влезе в къщата му, защото имаще едничка дъщеря, на около 12 години и беше на умиране. И когато отиваше, народът го притискаше и една жена, която имаше кръвотечение от 12 години и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, се приближи изотзад и се допре до полата на дрехата му, и начаса престана кръвотечението й. И рече Исус: Кой се допре до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допре до Мене. Но Исус каза: Някой се допре до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. И жената като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред всички люде по коя причина се допре до Него и как начаса оздравя. А Той й рече: Дъще, твоята вяра те изцери. Иди си с мир. Докато Той говореше, дохождат някои от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умре, не затруднявай Учителя. А Исус, като дочу това, отговори му: Не бой се, само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщи, не остави никой да влезе с Него, освен Петър, Яков и Йоан, и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то начаса стана, И Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите Му се учудваха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото". Тук пак имаме едно възкресение, едно Посвещение. Интересното е, че момичето умира от липса на жизнена сила и кръв. от преизобилието на която страда жената с кръвотечението. И когато жената се допира до Исус, Той възприема нейната излишна сила и тя оздравява. Същата тази сила Той предава на момичето и то възкръсва. Тук си припомням един случай от Учителя. Той е бил в един провинциален град, в едно братско семейство и там имало едно много тежко болно дете. Помолват Учителя да му помогне. Той казва: Може да му се помогне, ако някой от близките се съгласи да взема от неговата енергия и да я дам на детето, за да се възвърне неговото здраве. Такъв се намира и Учителят взема от неговата енергия и излекува детето. Не че Христос няма в себе си тази сила, но е необходимо тя да бъде взета от някой човек, който я има в изобилие. Но по-интересно е самото възкресение. Всички констатират, че момичето е умряло. И Той казва: "Талита, куми!" Момиче, стани. Тебе казвам! И то става. Както при Лазар казва: Лазаре, излез вън, и при момчето от Наин е казано: Момче, казвам ти, стани! Това са все посвещения, които са предадени във формата на разказ, за да се скрие Истината. Затова Той казва на родителите да не казват никому за станалото. Също така и това момиче, след своето възкресение се преобразява и става нов човек, става ученик на Христа. В следващото си прераждане е един от добрите работници за великото дело, начало на което сложи Христос. 13. Следващият окултен факт е нахранването на петте хиляди. Това е един окултен факт от голяма величина, който е ясен сам по себе си и хората, които не познават законите, по които стават нещата, ги наричат чудеса. Христос познаваше закона за умножаването на благата. Той, Който е Духът на Слънцето и носи всички блага и енергии на Земята, сега прилага тази сила при умножение на благата в природата. Това не е черна магия, но едно използване на природните сили, които са сили на Христовия Дух, за да умножат благата. Спомням си пак един пример от Учителя и той е следният: На Изгрева, в първите години на мястото, където сега е положено тялото на Учителя, се сееше жито. Един брат сее нивата и посял половината, вижда, че житото му свършва и остава много малко. Той казва на Учителя: Учителю, семето няма да стигне. Учителят му казва: Сей, ще стигне. И за негово учудване той взема от кофата и сее, и то все толкова си остава, докато посял цялата нива и житото стигнало. Това е, така нареченият закон за Всемирното Изобилие или както Учителят го нарича, Закон за Опуленса, според който благата могат да се умножават. Този закон са познавали всички посветени. Скоро четох дневника на една американска експедиция в Индия, в областта на Хималаите, където влизат във връзка с известни посветени, които също така широко прилагат този закон за умножение на благата. Този, който пише дневника казва, че цялата делегация е присъствала на такива опити за умножение на благата. При разглеждането на Евангелието на Йоан, аз разгледах този въпрос от друго гледище. И той е правилен. Това е разглеждането на един въпрос от две различни страни. Защото окултните истини така се предават, че засягат различни области от живота едновременно. 14. В същата глава, след като пита учениците, за кого Го мислят хората и те какво мислят за Него, Петър по вдъхновение, по откровение казва: Ти си Христос, Син на Бога Живаго. След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха Славата Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него. И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой, Него слушайте". И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели". Какво са видели тримата ученици на планината? Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи. Те виждат Славата на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте. Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен". Всичко това, което Христос каза за Ерусалим, се сбъдна. Но тук по-важна е заключителната мисъл, която ни разкрива един важен окултен закон, че когато един народ или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и не бъде приет, този народ или този човек носи последствие и отговорност за това. Той попада под ударите на закона за кармата, защото е отхвърлил и не е приел Божественото, което го е посетило. Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус. И Учителят казва, че при разпятието Христовият Дух бил напуснал тялото. Тук се намираме пред една от най-големите Мистерии в човешкото развитие, за която сега само споменавам като един окултен факт, а по-нататък ще се спра подробно, доколкото е възможно, да разгледам въпроса за Тайната на Голгота. Сега ще предам как е предадено това събитие в Евангелието на Лука като окултен факт, с някои малки осветления. То е предадено в 22-ра глава, от 36 стих нататък: "И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба. И който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи нож. Защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. И към беззаконниците беше причислен. Защото писанието за Мене наближава към своето изпълнение. А те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той рече: Доволно е. И излезе, та отиде по обичая си на Елеонския хълм, подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се, да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях, като на един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмени Ме с тази чаша, обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. Яви Му се ангел от небето и Го укрепваше. Като беше на мъка, молеше се по-усърдно. И потта Му стана като големи капки кръв, които капеха по земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб. И рече им: Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение... И докато още говореше, пристига Юда, който Го предаде... И един от учениците удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. А Исус проговори, казвайки: Остави до тук! И допре се до ухото и го изцели... Христос, обръщайки се към гонителите, казва им: когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръцете си върху Мен. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус. В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята Божия в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание. 17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача. Когато Исус е на кръста, по обяд слънцето потъмнява и завесата на храма се раздра. Понеже Христос казва, че сега е властта на тъмнината, а слънцето е в дома на светлината, защото то е външната дреха на Христа. Затова Слънцето потъмнява и завесата на храма се раздира, завесата, която дотогава е скривала Тайните на Посвещението в храмовете. Сега тази Тайна се изнася на историческата сцена пред лицето на всички хора. Това е една от страните на Тайната на Голгота, изнасяне на Тайната на Мистериите пред света, която е една от причините еврейските големци, които са били запознати с Тайните на Мистериите, да искат да убият Христа, защото ги изнася. Но с това те сами помогнали да бъде изнесена цялата Мистерия открито и затова завесата се раздрала. Раздирането на завесата показва, че когато човек мине през смъртта на Посвещението, завесата на физическия свят се разкъсва и той вижда в духовния свят. И пред светлината, която проблясва пред него от духовния свят, слънчевата светлина изглежда като тъмнина. "И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна" (23;46). Голгота беше едно събитие, което трябваше да стане на Земята и за него бяха предсказали писанията. И затова Христос казва: "Писанията за Мене се изпълняват и са към своя край". Той от Галилея предприе цяло пътешествие, за да дойде в Ерусалим, за да мине през Голгота, да мине през смъртта и да я победи. Това беше Неговата задача. 18. Следва полагането в гроба и Възкресението. Лука описва това събитие по следния начин: "А в първия ден на седмицата, сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. А намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже в ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си към земята. И мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешните човеци, да бъде разпнат и в третия ден да възкръсне. И спомниха си думите Му. Те съобщиха това на апостолите, които също не повярваха отначало. А Петър стана, изтича на гроба и като надникна, виде саваните, сложени отделно и отиде у дома си, и се чудеше за станалото". Възкресението на Христа е единствения по рода си факт в цялата световна история. В храмовете на Мистериите са минавали през едно състояние, подобно на смъртта, но тук Христос премина една действителна смърт, победи смъртта и възкръсна. С възкресението на Лазар, на момчето от Наин и на дъщерята на Яир, Той показа, че има власт над смъртта и когато Той премина през нея, Той я победи и Възкръсна. 19. Явяването на Възкръсналия и Възнесението. Както предава Лука в "Деянията на апостолите", в течение на 40 дни Христос е бил във връзка с учениците и им е говорил. "Като им се явяваше 40 дни и им говореше за Божието Царство". Най-напред Той се явява на двамата ученици, които пътуват за Емаус и пътува през целия път с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляб, благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха. А Той стана невидим за тях. След това се явява на единадесетте при затворени врати. "И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам. А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. А Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцето ви? Погледнете ръцете и нозете ми, че Аз съм същият. Попипайте Ме и вижте, защото духът няма меса и кости, а както виждате, Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си". И след това ги пита: Имат ли нещо за ядене, и ял с тях. "И рече им: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и псалмите. Тогаз им отвори умовете, за да разбират писанията. И рече им: Така е писано, :е Христос трябва да пострада, да умре и да възкръсне от мъртвите в третия ден. И че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се почне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И ето, аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми. А вие стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре". "И ги заведе на едно високо място срещу Витания и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората. По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
  7. 4. ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Евангелието на Лука почва с един интересен пролог, за който говорих по-подробно в композицията на Евангелието на Лука. В него се казва, че това Евангелие е отправено към някой си Теофил, което име преведено, значи Божи приятел. Значи, Евангелието е отправено към всички, които са приятели на Бога. А приятели на Бога са тези, които са съзнателни участници в Божествената Мъдрост чрез своето отворено сърце. Те чувстват присъствието на Бога в себе си. В пролога се говори за очевидци и служители на словото. Очевидци или по-право самовидци са тези, които притежават способността за духовно виждане и духовно слушане. Те сами са видели духовните факти и ги описват. А служители на Словото, на Логоса са тези, които чуват непосредствено от духовния свят Словото и стават негови проводници и носители. Друга забележителна дума в Евангелието на Лука е думата "начало", която срещаме в евангелието на Йоан и Марко, в началото на Стария завет, и в началото на книгата Битие. На гръцки тази дума означава "архей", което е името на третата ангелска йерархия, наречени "Началства", начала или архей. Тази дума показва цял един свят, в който се намират началата, произходът на всичко, което съществува. Значи това, което се говори в Евангелието, иде отгоре, от света на тези велики духове. Тази дума, преведена правилно, значи отгоре. Следователно това, което се говори в Евангелието, иде отгоре. Следователно, Евангелието е едно Откровение, едно вдъхновение отгоре и то следва едно духовно устройство. Затова са важни не само отделните думи и образи, но и начинът, по който те са подчертани. Така, чрез композицията на евангелието са изразени тайни, които не могат да бъдат казани направо. Затова е необходимо да разглеждаме евангелието като цяло, а отделните части като елементи на това цяло, а не да разглеждаме частите сами по себе си.
  8. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Докато Евангелието на Йоан е една книга за мистиците, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството. Така е било считано то през всичките времена на християнството. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са обременени от страданията и болките в живота. Защото в това Евангелие най-много се говори за великия Утешител, за великия Благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и подтиснатите. Евангелието на Лука е било винаги една книга, към която са обръщали своето чувство онези, които са искали да се проникнат от Христовата Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече, от който и да е друг християнски документ. Затова казваме, че Евангелието на Лука е книга на Любовта. И всички обременени във всички времена са намирали назидание и утеха в Евангелието на Лука. И тези, които по някакъв начин са изпаднали в робството на греха и се борят с него, са могли на основание на Евангелието на Лука да си кажат: Христос е дошъл не само за праведните, но и за грешните. И Той сам казва в Евангелието: "Аз не съм дошъл за праведните, но грешните да призова на покаяние". И Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако да се почувства и разбере Евангелието на Йоан е необходима една висока подготовка, то за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства топлината на Любовта, която струи от това Евангелие. В него намира назидание и утеха и най-детската душа. Всички хора, които запазват детската си природа от най-ранна възраст до най-дълбока старост, а били винаги привличани от Евангелието на Лука. И всички онези християнски истини, които са били обект на изобразителното изкуство, което е говорило най- убедително на човешкото сърце, ние го намираме дадено в Евангелието на Лука, въпреки, че и другите Евангелия са дали доста материал в това отношение. Който се остави да действа това Евангелие върху неговата душа и неговото сърце ще открие, че отначало докрай то е потопено в Принципа на Любовта и състраданието, на простотата и даже, в известна степен, на детинското. А това детинско намира най-топъл израз в разказа за детството на Исус от Назарет, което Евангелието на Лука ни предава. Ако вземем двете Евангелия, на Матей и на Лука, които говорят за детството Исусово, с една от първите сцени, които ни представят, ни дават своята характеристика. При детето Исус на Матей идват да Му се поклонят мъдреците от Изток, които са представители на древната Мъдрост. Тя иде да се поклони на Великия Учител на всички посветени, Който идва на Земята. Лука, напротив, ни показва пастирите от полето, които идват да се поклонят на детето, което се намира в яслите на Витлеем. Пастирите, които са представени, са хора на сърцето, те са представители на течението на сърцето, на течението на Любовта, докато мъдреците от Изток са представители на течението на Мъдростта. И самият факт, че идват простите хора на сърцето да се поклонят на детето Исус, ни показва за кого е предназначено това Евангелие. То е предназначено за обикновените, простите хора, за хората на сърцето. Мъдреците са представители и носители на древната Мъдрост и самото Евангелие на Матей, продължавайки ролята на тримата мъдреци от Изток, представя Христа като изпълнител на древната Мъдрост и древното пророчество, както те са записани в Свещените книги на Мъдростта и на пророците от Стария Завет. Пастирите са хора със скромни сърца и със сърцето си те чувстват и виждат разкриването на Божествения свят на Земята, което ни е показано от чуването на песните на ангелския хор от пастирите. Той ни дава основния тон и характер на Евангелието на Лука, че то е проникнато от топлината на една велика сърдечност. И Евангелието на Лука може да бъде разбрано в своята същина, когато го оставим да действа на сърцето или когато го разбираме със сърцето. Но това не показва, че Евангелието на Лука е най-лесно разбираемо. Вярно е, че в описанието на Лука навсякъде се чувства една топлота, която се чувства от всеки човек, като например, притчата за милостивия сама- рянин, притчата за блудния син, притчата за бедния Лазар и богатия, разказа за срещата на Мария и Елисавета, за учениците в Емаус. Но ако го обхванем в неговата цялост, Евангелието на Лука е изпълнено с много загадъчни, подобни на йероглифи образи и думи, които правят от него най-трудно разбираемо от четирите Евангелия. Това е едно противоречие на пръв поглед, но то е един факт. В началото на Евангелието на Лука се казва, че един ангел възвестил на овчарите в полето, че се е родил Спасител на света. След това се споменава, че към този ангел, след като е възвестил раждането на Спасителя, се присъединява ангелски небесен хор. Картината, която се представя пред нас ни разкрива, че овчарите поглеждат нагоре и им се явява нещо като отворено небе и съществата на духовния свят се разкриват пред тях в образи. Това, което се възвестява на пастирите, е облечено във величествени слова, които са станали коледна максима за християните. Пастирите чуват думите, които правилно преведени, са следните: Във висините се изявяват Божествените същества, за да царува мир долу на Земята, между човеците, които са проникнати от добра воля. В официалния превод на Евангелието е казано: "И слава на Бога във висините и на Земята мир между человеците, в които е Неговото благоволение" (2; 14). Според окултното схващане официалният превод не е верен. Това, което виждат пастирите, е откровение на духовните същества от висините, и че това откровение става сега, за да проникне мир в човешките сърца, които са изпълнени с добра воля. Лука е бил ученик на апостол Павел и той се е ползвал от откровението на Павел пред Дамаск за разбирането на Христа. В Евангелието си той е предал дълбокото мистично разбиране на Павел за Христос. В първото послание към коринтяните, 15 гл., 8 стих, Павел казва: "Най-после бе виден и от мене като един преждевременно роден". Срещата на Павел пред Дамаск е подобна на срещата, която са имали другите апостоли след Възкресението. Това трябва да имаме предвид, за да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина. Легендата разказва, че Лука се е намирал в особено близки отношение с Мария, майката Исусова. И когато решил да напише Евангелието, според легендата, той е задал много въпроси на Мария. Също пак според легендата той е първият, който е нарисувал образа на Мария, той е създал първата Мадона, която е имала чудотворно свойство. Затова според легендата Евангелието на Лука е чувствано като Евангелие на Мария. Това може да се разбере като се види каква роля играят жените в това Евангелие. Постоянно в общата картина се вмъкват сцени, в които ни говорят женски образи. Особено първите две глави са изцяло изпълнени с Тайните на Мадоната. Ние виждаме, как архангел Михаил се явява на Мария и известява за раждането на детето. В Евангелието на Матей ангелът се явява на Йосиф. Той ни дава срещата на Мария и Елисавета (1;39-56). След това ни представя Мария и детето в храма пред мъдрия Симеон, който благославя детето и родителите, и казва на Мария думите, с които също изявява една Тайна на жената: "През твоята душа ще мине меч" (2;35), които думи са се сбъднали. И Елисавета й казва: "Блажена си ти, която си повярвала" (1;45). Към стария Симеон в храма се присъединява и старата мъдра жена, пророчица Ана. Тя пристъпва пред Мария, така да се каже, в името на всички жени, които в предхристиянски времена са изпълнявали свещената служба на жрици и сибили (2;36). Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота. Също така намираме жени и при погребението, Възкресението и Възнесението. Мария и другите жени се явяват и на Петдесятница. С образа на Дева Мария в първото християнство е свързана идеята за Светия Дух. Както Христос е едно Божествено Същество, което беше въплътено в Исус, така за първите християни в човешкия образ на Мария е бил въплътен Светият Дух. Първите християни не са мислили, че осенението от Духа Святи е само еднократно събитие за произвеждане на зачатието, а е едно трайно състояние. Чрез това осенение Мария зае особено място не само между всички жени, но и между всички човеци. Произходът на култа към Мадоната се състои в това, че обожавайки Мария, хората се кланят на Светия Дух. Тя е вечно женственото, Майчината мирова Душа, в която почива съкровищницата на Божествената Мъдрост. Затова Мария е наречена в средата на първите християни и гностиците Дева София, Иисти София. Тази Мъдрост може да бъде по-добре почувствана от разбиращия инстинкт на сърцето, отколкото от обективния ум на многознаещите учени. Сърцето на човека стои по-близо до първичната Мъдрост, отколкото до обективния ум. Това, което стана за учениците като цяло в изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, то стана за ученика Йоан още под кръста, когато Христос го съедини с Мария-София, с думите: "Жено, ето твоя син". После казва на ученика: "Ето твоята майка". Космическата Мъдрост започва да се излива в пробуждащите се сърца. Както Евангелието на Лука изобилства с образите на жените, което не е случайно, така също то е онова Евангелие, в което най-много се говори за Святия Дух. Ще посоча някои такива места. Архангел Гавраил казва на свещеника Захари за момчето Йоан: "Още от утробата на майка си то е изпълнено със Светия Дух" (1;15). Гавраил казва също на Мария: "Дух Святий ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени" (1;35). И когато Мария идва при Елисавета и тя чува поздрава на Мария, трепва детето в нейната утроба и Елисавета се изпълни със Светия Дух" (1 ;41). След раждането на момчето Йоан, елементът на Светия Дух се разширява и обхваща в себе си и свещеника Захария. "И баща му Захари се изпълни със Светия Дух, пророкува и казва:..." (1;67). А когато детето Исус бе донесено в храма, "...ето имаше човек в Ерусалим на име Симеон, той беше праведен и благочестив и очакваше утехата на Израиля. И Дух Святий беше на него. При едно вдъхновение Дух Святий му беше открил, че не ще умре, преди да види Христа, Господа. Сега той дойде в храма, воден от Духа" (2;25-27). След обрязването и след разказа за 12-годишния Исус, и двата пъти се казва, че Исус растеше в Мъдрост. С това е показано, че неговата душа е обгърната с аурата на Мария, обгърната е с дрехата на Мъдростта. Той се подготвя за това, което после става при кръщенето в Йордан, когато Духът Светий слиза над него в образа на гълъб (3;22). След като Йоан беше възвестил: "След мене иде един, който ще кръщава с Дух Святий и огън" (3; 16-17). "Изпълнен с Дух Свяий Исус отново се върна от Йордан и бе отнесен от Духа в пустинята" (4;1). "А Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа". Сега в Него се беше вляла непосредствено творческата сила на Мъдростта, това, което по-рано идвайки от майка Му, Го обгръщаше като обвивка, като мантия. В 11 глава се описва как Христос дава на учениците молитвата "Отче наш". Според един важен ръкопис, останал от първите християнски времена, текстът на втората молба не гласи: "Да дойде Твоето Царство", а "Твоят Свят Дух да дойде над нас и да ни преведе през пречистване". Това ни показва връзката, която съществува между идеите за Светия Дух и за Царството Божие. Царството Божие не трябва да се разбира във външен смисъл, а в духовен смисъл. Това е една изпълнена с Духа вътрешна сфера на света. Светият Дух е Майчината мирова Душа. И след "Отче наш" следват наставления, как трябва да се молим, които завършват с изречението: "Ако вие, въпреки, че сте лоши, можете да давате добри давания на вашите деца, колко повече ще даде вашият Отец на Небето, Светият Дух на онези, които се обръщат с молитва към Него" (11;13). Това показва, че Светият Дух е целта и плодът на истинската молитва. Така виждаме, че идеята за Светия Дух е проникнала през цялото Евангелие и преминава в "Деянията на апостолите", която книга също е написана от Лука. Там възкръсналият Христос казва: "Йоан кръщаваше с вода, но вие трябва да бъдете кръстени с Дух Свети" (1;5). "Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин. На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
  9. ЕВАНГЕЛИЕТО на ЛУКА - Книга на Любовта "Мъдростта има непреодолим стремеж да изяви Любовта " Учителят Преди да започна да разглеждам Евангелието на Лука, ще предам една мисъл от Учителя. Той казва: "Ние не се основаваме само на историческите документи за Словото на Христа. Ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил. Ние имаме една архива, в която всички думи на Христа са написани със златни букви. Знаете ли в каква велика Книга, на какви листа са записани думите на Христа? Там е написано всичко, каквото Христос е говорил. ВСИЧКИ ПОСВЕТЕНИ УЧЕНИЦИ НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА ЧЕТАТ ТОВА ЕВАНГЕЛИЕ И ЧЕРПЯТ СВЕДЕНИЯ ОТ НЕГО ЗА СЛОВОТО И ЖИВОТА НА ХРИСТА. ТУЙ Е ВЕЛИКО ЕВАНГЕЛИЕ. А сега искат да ни убедят, че това Евангелие, което имаме тук на Земята, е свещено, дадено ни от Светия Дух. Това Евангелие е предадено от Светия Дух и записано от човеци, кой както е можал да схване казаното от Духа. Но онова вечно Евангелие, за което ви говоря, то е дадено направо от Светия Дух. Всичко, каквото Христос е говорил, всичките Му беседи, са напечатани в тази велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както се възпроизвежда всяка дума, изговорена върху фонографа. Това е истинското Евангелие. И колко думи, колко притчи, колко неща са напечатани върху листата на тази велика Книга, за която светът даже и не подозира. И първото положение, което се поставя в това Евангелие, е следното: Бъдете силни, защото Бог живее вътре във вас. Такъв е Законът. Когато някой човек е силен, това значи, да съзнава, че Бог живее в него. Като казвам, че Бог живее в мен или във вас, тази дума е пак неразбрана. Бог не може да живее в мен или вътре във вас. Вие още не сте проявени, как ще живее Господ във вас?"
  10. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ За Лука, който е от гръцки произход и е бил лекар, усвоил е много добре гръцката култура и език, се казва, че е написал Евангелието си под ръководството на апостол Павел, когото той е придружавал в много пътувания. По широтата на възгледите Лука прилича на апостол Павел. И в неговото Евангелие Христос е представен като състрадателен, милостив, любвеобилен, приятел на грешниците и страдащите, като Спасител на Света. С познанията и лекарското си изкуство той е бил много полезен на първоначалната църква. По предговора на неговото Еевангелие се вижда, че то е отправено към някой си Теофил, гръцки или римски благородник около 63-та година след Христа. Но тази дума е гръцка и ако се преведе, означава Божи приятел. Затова според някои Евангелието е отправено въобще към Божите приятели. Лука също е написал Деянията на апостолите. Както казах, евангелист Лука съвсем не е бил прост човек. Той е бил един знатен и образован грък, по професия лекар. Писанията на Новия Завет - Деянията на апостолите и посланията на Павел - ни го представят като придружител на Павел в неговите пътувания. Дали Лука е бил един от големия кръг на учениците, това не е известно. Още в първото Християнство не са могли да отговорят с положителност на този въпрос. Мнозина са го смятали като един от седемдесетте ученици. Както разказва легендата Аурея, вярва се, че Лука се намира в самото Евангелие, на което той е автор. Знаменателно е как в края на Евангелието на Лука, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с двамата ученици, пътуващи за Емаус, е назован само единия - Клеоп, а другият не е назован по име. Тук се чувства нещо подобно, както в Евангелието на Йоан, където никъде ученикът Йоан не е назован с неговото име, а постоянно се нарича ученика, когото Исус любеше. И както в Евангелието на Йоан неназованият по име е бил самият автор на това Евангелие, така и неназования в Евангелието на Лука се счита за автор на това Евангелие. Такава е легендата. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, която се намира на север от Палестина, в сирийско-финикийската област. Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.
×