Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'МОЙСЕЙ'.

Открити 2 резултата

  1. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят. За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при познаването на Бога не се апелира към ясновидството, но по пътя на логичната мисъл се идва до това познание. Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум. По такъв начин това, което било посято у Авраам дало своите плодове в Западна Европа. Затова и писанията на носителите на втория клон, както казах, са продукт на вглъбяване на мисълта в тайните на битието и живота, изложени в образи, взети от природата и живота. Не че в носителите на втория клон не е съществувало ясновидство, но това ясновидство било малко по- особено от древното ясновидство. То било проникнато от мисълта и се изразявало чрез мисълта. Понеже Мойсей е един от първите адепти на този импулс, ще разгледаме неговото дело. Мойсей е един от най-загадъчните Посветени в пътя на човешкото развитие. Също така и неговите писания са така загадъчни и забулени, че мъчно може да се проникне в скрития им смисъл. Както е дадено в Библията Мойсей е роден от еврейско семейство и е хвърлен в една кошничка на брега на реката Нил, където го намира царската дъщеря. Но и самото това описание е един символ на едно Посвещение, през което минава Мойсей. Самото това Посвещение е описано напълно в духа на Мойсей. Но според хронологията на Манетон, египетски жрец, той бил син на сестрата на фараона и е носил името Хозарзив. Страбон, римски историк, твърди същото. Той е научил това от египтяните. И библейският разказ признава, че Мойсей е възпитан в Египет и е изпратен от правителството да надзирава евреите, които работили в областта на Госен. Това ни показва ясно, че Мойсей е бил Посветен в египетското Посвещение и е бил запознат с дълбоката Мъдрост на Египет. Той е бил посветен от майка си на храма, където е израснал. Бил е сериозен, замислен и мълчалив, затова бил наречен „мълчаливият". При говорене заеквал. Той сполучливо издържал всички изпити при Посвещение на тайните. Той, който бил със стоманена душа и диамантена воля, считал изпитанията за играчка. Бил е надарен с математически и всеобе- мащ ум, и проникнал в тайните на Свещените числа. Той се е стремял да проникне във всички тайни на египетското Посвещение. Чувствувал, че някакво тайнствено провидение бди над него и му помагало да постигне целите си. По разпореждане на фараона той бил назначен за свещен писар в храма на Озирис. Тази важна длъжност засягала символизма във всичките му форми, космогонията, астрономията и астрологията. Той се посветил усърдно на тази си длъжност, която била свързана с онази на инспектор на различни египетски провинции. Като такъв бил изпратен да инспектира делтата, където били евреите, населяващи долината на Госен. Там те били подложени на много тежка работа - дялали камъни и правили тухли. Те били горди и независими, и не се подчинявали лесно както на местните жители и на надзирателите и понякога на удар отговаряли с удар. Хозарзив почувствал една тайна симпатия към тези онеправдани хора, старейшините на които се покланяли на единия Бог. Те обожавали старейшините си, но често роптаели срещу египетското иго и протестирали против несправедливостта. Един ден Хозарзив видял един египетски надзирател да бие немилостиво и жестоко един беззащитен евреин. Кръвта му кипнала, той се нахвърлил върху египтянина, изтръгнал оръжието от ръцете му и го убил на място. Тази постъпка решила по-нататъшната му съдба. Но той решил да избяга в пустинята и да си наложи сам изкуплението за престъплението. Той чувствувал, че е предопределен за някаква важна мисия, но не можел да я обхване и прозре с мисълта си. Отвъд Червено море, зад Синайския полуостров, в страната на миямитяните, се намирал един храм, който не зависел от египетското духовенство. Този храм бил посветен на Озирис, но в него се покланяли на Господа под името Елохим. Това Светилище било от етиопски произход и служило за религиозен център на арабите, на семитите и на хората от черната раса, които копнеели за Посвещение в тайните. От векове Синай, Хорив и милиамския храм са били мистичния център на една монотеистична вяра. След като Мойсей убил египтянина и подлежал на наказание, той забягнал в тази пустиня, в храма на медиямитяните. Великият жрец на храма по това време бил Йетро, който принадлежал на черната раса или по-право на етиопската раса, която е едно смешение на белите и черните. Той бил голям Мъдрец и притежавал знанието както на черната раса, така и на атлантите и на египтяните. Той имал грамадна каменна библиотека в храма. Бил покровител и учител на скитащите се из пустинята жители - ливийци, араби, семити. Всичките били пастирски племена, които се местили от едно място на друго и в които имало един смътен стремеж към Единния Вечен Бог и се отличавали с голямо упование в Елохима. Йетро бил духовен баща на тези независими племена, на тези скитници, на тези свободни хора. Той познавал душата им и предчувствувал съдбата им. Когато Хозарзив отишъл при него да му поиска убежище в името на Озирис-Елохим, той го посрещнал с отворени обятия. Библейският разказ ни казва, че Йетро имал седем дъщери, които пасли овцете му. Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за Сепфора - справедливостта. По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив. Там му се явява ангел господен всред огнен пламък в къпината. Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее!" Той рекъл: Ето ме. Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова. И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към Бога. Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е. Аз съм този, който е, който е бил и който ще бъде, Вечният Божествен Дух, същината на човешкия Аз; затова казва: „Аз съм". Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината. Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след отделянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, това никак не се съдържа в херметичната Мъдрост. Но особената мисия на Мойсеевата Мъдрост е трябвало да бъде тази. да направи разбираемо за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Земната Мъдрост е била това, което Мойсей имал да донесе на света. Слънчевата Мъдрост е била това което Хермес е имал да донесе на света. Мойсеевата Мъдрост се развивала като наука за Земята и човека - именно като земна Мъдрост. Но тя трябвало да се проникне от директната Слънчева Мъдрост и то само до определена степен. След това тя трябвало да върви само и да се развива самостоятелно. Ето защо Мойсеевата Мъдрост останала само до тогава в Египет, докато могла да взема, да приема достатъчно от това, от което се нуждаела. След това последва „Изхода на децата израилеви из Египет", за да бъде асимилирано това, което земната Мъдрост била приела от Слънчевата Мъдрост и да се развива по-нататък самостоятелно. „Следователно, в Мойсеевата Мъдрост ние трябва да различаваме две части: една част, когато Мойсеевата Мъдрост се развива в лоното на херметичната Мъдрост, един вид заобиколена е отвсякъде от нея и постоянно приема от херметичната Мъдрост. След това се отделила от нея и се развивала отделно от нея след изхода от Египет. Тя развива по-нататък херметичната Мъдрост в своето собствено лоно и при това по-нататъшно развитие минава през три етапа. И Мойсеевата Мъдрост, която била станала земна Мъдрост, трябвало да намери отново пътя към Слънцето. И в своите различни етапи тя търси този обратен път към Слънцето, като през първия етап се прониква от херметичната Мъдрост. След това се развива по-нататък самостоятелно." Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод. Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей. Той е повдигнал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод. Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно. Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение. Само в тази Светлина трябва да се разглежда Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано. Ако се вземе само буквалният превод, то действително е една детска приказка с много противоречия. Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката душа. И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика. Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото." Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим на буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина на евреите и на хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите на човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват на Бога." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден на творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе. Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си." Климент Александрийски, който е бил Посветен в Елевзийските мистерии казва: „Ученията, които бяха предавани там (в Елевзийските мистерии), съдържаха крайното на всички наставления, защото бяха заети от Мойсея и неговите пророци." В книгата „Зохар", една от главните кабалистически книги се казва: „Тежко ономува. които вижда в Тора, т.е. Закона (Библията) само простия разказ и обикновените думи. Наистина, ако тя съдържа само това, способни сме още днес да съставим Тора, много по-достойна за възхищение. Ако ще откриваме само простите думи, не остава освен да се отправим към законодателите на Земята, към онези, у които ще срещнем често най-великолепните закони. Ще бъде достатъчно да им подражаваме, за да съставим Тора, като се вдъхновим от техните думи и от техния пример. Но не е така. Всяка дума в Тора съдържа висок смисъл и висши тайни. Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина. Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен. Първият превод на Библията е направен, както казах, от Седемдесетте на гръцки и после на латински. Фабр д'Оливие превежда фигуративния и символичен начин, а Рудолф Щайнер и Учителят повдигат малко булото на третия начин, без да го разкриват напълно.
  2. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ Боян Боев Въпросът е обширен и многостранен. Тук ще разгледаме само една негова страна, а именно въпроса за мирогледа на тая младеж. Интересен разговор имах наскоро с една седмокласничка в провинцията. Когато стана дума за мирогледа, за животоразбирането, тя каза: – Не вярвам в духовните основи на битието. Схващам, че човек е само тялото и че човек като умре, всичко с него е свършено. Според мен реален, действителен е само материалният свят със своите сили и закони. Запитах я, как е дошла до това разбиране. Тя отговори: – Чрез естествените науки. Между тях и Библията има големи противоречия, които бият на очи още на пръв поглед! Те са тъй очебийни за всеки, който иска да разсъждава! И тияпротиворечия именно ме доведоха с логическа необходимост до материализма. Друга седмокласничка от София в разговор каза така: – Естествените науки ме доведоха към материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; той е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Тогава няма един вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда до мисълта, че няма смисъл да се творят нови духовни, културни ценности било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдните поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическапоследователност, и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват чрез някои мирови катастрофи или по други причини. И тогава, какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите мечти? От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на нисшите удоволствия, на своята нисша природа. Аз не споделям това, но то не може ли да стане изход за мнозина? Трогателен беше разговорът с една шестокласничка в провинцията. Тя каза по този въпрос: – Има големи противоречия между религията и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от други. А това е в грубо противоречие с религиозния мироглед. Аз вътрешно интуитивно чувствам, душата ми подсказва, че светът има духовни основи, че има една Велика Разумност в основата на цялата природа. Обаче, фактите на естествените науки ни учат друго. И тогава в мене настана едно раздвоение, чието разрешение не мога да намеря! Даже имах спор с една моя съученичка. Тя ми каза, че е убедена материалистка. Аз ù казах, че чувствам духовните основи на битието. Но моята другарка ми приведе редица факти, аргументи из науките, на които не можах да отговоря. И аз паднах! Аз вътрешно си пак останах с убеждението, че има духовни основи в битието, но бях безсилна да отговоря. Имал съм подобни разговори и с много гимназисти от разни градове на страната. От горните примери се вижда, че младежът през гимназиалния период преживява вътрешна криза. Нека разгледаме подробно нейния характер и причини. Детето в ранните си години е религиозно. То приема с чисто сърце и отворена душа всичко това, което родителите му говорят за Бога, за човешката душа и пр. То самото преди лягане се моли на „Дядо Боже" да даде здраве и щастие на тати, мама и на всички хора. В прогимназията продължава до известна степен това положение. Но когато влезе в гимназията, особено когато дойде до 6, 7 и 8 класове, в душата си младежът преживява особено трагични моменти. Той се запознава с фактите на физиката, химията, физиологията, сравнителната анатомия и пр., вижда пропаст между науката и дотогавашните си религиозни схващания. И понеже не може да хвърли мост между тях, става материалист. Нека проследим разсъжденията, които го навеждат към материализма. Той си казва така: Между органическа и неорганическа материя няма разлика по същество. По рано мислеха, че градежът на органическата материя се дължи на особена сила, която има в организма, обаче германският химик Вьолер сполучи да добие за пръв път по синтетичен начин пикочина. След Вьолер по синтетичен начин се добиха много други органически вещества. Тогава падна една от разликите между организования и неорганизования свят. Въз основа на сравнителната анатомия се вижда, че има зависимост между нервната система и душевния живот. Напр. първаците – едноклетъчните животни – нямат нервна система, обаче имат и съвсем слабо развит душевен живот, съвсем слабо развито съзнание. У нисшите безгръбначни, които идат след първаците, имаме вече начало на нервна система и затова душевният, психичният живот у тях е по-богат, по-сложен, отколкото у първаците. У по-висшите безгръбначни, напр. членестоногите – насекоми, паякообразни, ракообразни и пр. – виждаме доста развита нервна система. И заедно с това виждаме у тях и по-богат душевен живот, в сравнение с нисшите безгръбначни. Нещо аналогично забелязваме и у гръбначните. У нисшите гръбначни – рибите – предният мозък е сравнително по слабо развит и затова те имат по-беден душевен живот в сравнение с другите гръбначни. Земноводните имат по-развит преден мозък и заедно с това имат по-будно съзнание. У влечугите и птиците този процес продължава, додето стигнем до бозайниците, дето предният мозък – тъй нареченият голям мозък – е най-развит и същевременно виждаме у тях богат душевен живот. Човек, който има най-развит голям мозък, има същевременно и най-сложен душевен живот, най-развито съзнание. Тая зависимост вече не подсказва ли – може да каже един материалист – че душевният живот, съзнанието, мисълта не са нищо друго, освен функции на мозъка. Тогава е близко да приемем, че мисълта и всички други психични процеси се дължат на материални процеси, на особени трептения на мозъчната материя. Въз основа, именно, на тоя начин на разсъждение немските материалисти от средата на 19 век твърдяха, че мозъкът така отделя мисъл, както черният дроб – жлъчка. Когато човек падне и си удари зле главата, изгубва съзнание. Материалистът в този случай може да каже: „Не е ли ясно от това, че съзнанието не е нещо независимо от материята, защото щом мозъкът се повреди, съзнанието се изгубва. Ако то съществува самостоятелно, какво става с него при мозъчна повреда, къде отива то?" А ако мозъчната повреда при удар или сътресение е малка, то съзнанието напълно не се изгубва, а пострадва само някоя психична проява, напр. паметта и пр. Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъсват пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюр; приготовлява се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава, ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на местото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването па планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по тоя начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни!" От друга страна, еволюционната теория учи, че видовете са произлезли един от други чрез постепенно усъвършенстване. Материалистът ще каже: „Къде остава тогава разказът, че всички видове са произлезли в днешния си вид от ръцете на Твореца?" Това са само няколко примера, които могат да се увеличат и които показват, кой е оня ход на разсъждения, по които средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, той търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и той не може да остане в противоречия. Когато се натъкне на такива, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тия науки се опират на факти и опити, на апарати, машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. И всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естество-научния мироглед в книгата на Арнолд Додел: „Мойсей или Дарвин?" Някой би могъл да каже: „Като мярка против това най-добре е да се увеличат часовете по Закон Божи в горните класове – до 8. клас включително". Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпрос да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава Закон Божи в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с по-голяма сила и яркост. Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист? Преподаването на катехизис във всички класове на гимназията с увеличени часове! Няма по-хубаво средство да се направи от гимназиста един материалист, защото катехизисът се преподава в една суха, догматична форма, която е в грубо противоречие с фактите на естествените науки !" Какво трябва да се прави? Дали да се ограничат в нещо естествените науки в гимназиите! По никой начин! Те са много важни и необходими за разбирането на природата, на живота! Те са от голяма ценност за формиране характера на младежа. Кой е изходът от това положение? Бекон е казал: „Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от Бога, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него!" Едничкият изход е следният: Въвеждане в гимназиите на новите научни факти, на най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи на битието. Ако един верующ, който не владее окултните науки, влезе в разисквания с един материалист, последният ще победи, понеже верующият не може да отговори на доводите на материалиста; последният изхожда от фактите на естествените науки. Но ако един, който владее окултните науки, разисква с материалиста, първият ще приведе научни факти и изследвания, които водят към духовния мироглед и които не се подават на материалистично обяснение. Защо гимназистът трябва да дойде до духовния мироглед по чисто научен път? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта у ученика. Тогава няма да бъде направено насилие върху него. Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, а те по логически начин водят към духовния мироглед. А един основен принцип трябва да бъде следният: не трябва да се упражнява никакво насилие върху младежката душа. Тя трябва да се остави свободно да прояви своите сили и заложби, своето истинско естество. А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата. А това целесъобразно реагиране не е плод на естествения подбор, понеже той е нямал време да действа. От подобни опити се вижда, че целесъобразността у организмите не е плод на механически процеси, и тогава трябва да търсим друг фактор за тая целесъобразност, а именно психичният фактор. Човек минава през разни периоди в своя жизнен път. Първият период е от раждането до седмата година. Той е период предимно на физическо развитие. Вторият период е от 7 до 14 година. Той е период на развитието на характера, темперамента, съвестта, паметта и пр. Третият период е от 14 до 21 година. Той е период на умственото развитие и едновременно период на идеализма. Кои са причините за идеализма на младежа през този период? Причините са няколко. Ще споменем само две: 1. През този период започва да се проявява божественото естество, и затова младежът през този период желае, копнее да работи за един висок идеал, да извърши голям подвиг, да върви по пътя на жертвата, самоотричането за другите, за човечеството, за всички. 2. През този период човек по-живо си спомня за оня възвишен живот, в който е бил потопен преди своето раждане и у него се събужда стремеж да живее за възвишеното, прекрасното, чистото и светото. Ако не се насърчи, подхрани този идеализъм у младежа през този период, има опасност идейният му живот да заглъхне под грубия валяк на външната действителност и младежът да слезе до нивото на обикновеното. Възпитателите през този период трябва да имат големи познания, мъдрост, разбиране на младежката душа, знания за силите, заложбите, ценностите, скрити в нея, знания за законите на живота, за вътрешната, духовната страна на природата, за да могат да дават отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Младежът през този период вижда грубо противоречие между суровата действителност, която е около него и която е пълна с насилия и неправди и оня красив вътрешен свят, който чувства вътре в себе си; и той не знае, по кой начин да издигне външния живот до онзи красив вътрешен свят, който чувства в душата си. Мнозина общественици считат, че тоя идеализъм е опасен за бъдещето на обществото, на народа, на държавата, защото мислят, че тоя идеализъм ще избие в много нежелателни крайности. И затова гледат да отклонят младежа от тоя идеализъм било чрез заплашвания, страх, било чрез насочване на младежкото внимание и енергии към спорта. Спортът е необходим, но той не трябва да се усилва с цел да се убият идеалистичните пориви на младежката душа. Напротив, тоя идеализъм трябва да се подкрепи с всички сили. И престъпление е, ако пречим да се прояви тоя идеализъм с всичкия си размах и красота през тоя период. Красиво е, когато едно общество, един народ има една крилата, златна младеж, пълна с най-напредничави нови идеи, а не със закостенели, реакционни идеи на старата култура, която си отива. Но за да стане това, трябва да се подготви обществото и училището за тая велика работа в училището. Днес имаме два вида идеи, две животоразбирания: едно разбиране, което си отива. То е на залязващата култура. И друго разбиране, други идеи на изгряващата култура. Младежът трябва да се постави в допир с новите идеи. Те имат силата да разцъфтят всички негови сили и заложби. След днешните страдания на човечеството, след като мине то през Голгота, ще се пробуди съзнанието на човечеството за висши културни ценности. То ще дойде до ново съзнание, до побратимяване на народите, до преустройство на обществото върху принципите на братството, любовта, свободата и взаимопомощта. Като се въведе този нов дух в средните училища, от тях ще излизат идейни души, работници за новата култура, която иде!
×