Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'МОРАЛ'.

Открити 8 резултата

  1. VI. Основи на морала Мисълта за морала се появила, когато човекът се отклонил от правия път на живота, от правилните отношения към хората, към природата, към Твореца, с цел да се ораничи от тия неправилни отношения. Затова и Великите Учители, главно Христос, са посочвали възвишените добродетели с цел да може човек да се усъвършенствува в живота. Според едни, моралът е онзи природен и неизменен закон, който кара човека да разбере, че той има права, но и задължения. Обаче, от висше научно и духовно гледище, моралът е доброто в сърцето на човека. Доброто, това е зародишът, една семка, която е поставена от приро­дата в човешкото сърце. Това са възможностите за човешкото усъвършенствуване. Този морал се състои от безкористната любов, истината и правдата, про­явени с мъдрост в тяхната пълнота и чистота. А съвкупността на тия сили в живо­та, това е доброто. Христос го изразил с думите: «Любов към Твореца, любов към ближния и любов към себе си.» С една дума, човек трябва да прояви разумното и да има добри отношения към Създателя и към всички живи същества. Ония, които считат, че някои са атеисти - безбожници, не са прави. В света няма човек, който да не е верующ. Само че едни вярват в едно, други - в друго. Важно е преди всичко как човек се проявява в живота. Едно е важно. Всички вярваме еднакво в хляба, във водата, въздуха, свет­лината и ги използваме, всеки според степента на своето съзнание. Обаче, ако един верующ, религиозен - християнин, вярва в Бога, вярва в Христа, а върши непростени работи в живота си, той е за осъждане. Той е по-долу и от този, когото считат атеист, безбожник. Обаче, ако безбожникът вярва в доброто, про­явява безкористна любов към всички, живее в истината и правдата и ги проявя­ва на дело, такъв човек е много по-горе и от религиозния. Следователно единият има етикет - религиозен, но няма дела - съдържа­ние; друг - безбожник, няма етикет, но има дела - съдържание, което е красиво. По моему, и двамата имат нужда от повече съзнание: религиозният - от дела, а другият - от истинска вяра. Аз чакам, а и всички честни и добри люде чакат - християните, славяните, да проявят основите на Христовото учение, за­едно с новите и хубави идеи, в тяхната пълнота и чистота. Стига вече тия лъжливи етикети! Стига вече някои, със свещеното Писание в ръце, шест дни лъжатсвета, а седмия - и Твореца, а вършат разни престъпления и пак парадират, че са хрис­тияни. Това е гавра с великото учение. И затова, когато човек се отклонил от правилния път на живота, забравил е своите задължения, явява се моралът, като правило, да се не отклонява от тия задължения. Моралът в живота на хората е общ и индивидуален. При това, за едни хора известна постъпка се счита за морална, за други - не. А това е защото нещата се гледат субективно, през личните чувства, върху базата на егоизма. И затова, човек, който говори за морал, а не го живее, за него казваме, че е неморален. Учените хора - психолози, физиолози, физиогномисти, френолози - са от­крили, че моралните качества и добродетели на човека се намират на горната част на главата. Това са няколко центрове - милосърдието, в горната предна част на челото. След това - центърът на благоговението, по-горе от първото. То­ва е качество на почит към природата, към Твореца, към хората, към родители, възпитатели, учени и др. След тях иде вярата, надеждата, съвестта, честността и твърдостта. Ще спомена само за честността, като основа на морала, и малко за мило­сърдието. Някои мислят, че моралът се състои само във външната - нравствената страна на личността. Вярно е, че Христос, преди 2000 години, като идеалист и най-велик комунист, повдигна първо авторитета на жената, като узакони еднобрачието в семейството. По-рано тя беше гавра в ръцете на мъжа. Той изказа една велика мисъл: «Ако мъж погледне една жена и я пожелае, той е прелюбодействувал вече.» Следователно същото е и за жената. С това Той създаде велик морал в семейството и предпазване от заразителни болести. Нима сега, след 2000 години, жената пак ще се унижи, та да е играчка в ръцете на мъжа? Да не бъде! Нима разумният мъж ще счита жената като плячка и ще върши непростени неща? Да не бъде! Ние, българите, сме нравствено запазен народ и трябва да се запазим! Изключенията не трябва да се увеличават. Ние трябва вече широко да прило­жим този морал. Нима е морално един човек да лъже, да краде, да мрази, да завижда, да е алчен, горделив, клюкар? Нима е морално човек да се напива и оставя семейството си в мизерия и страдания? Нима е морално да злоупотребяваме с пищна храна, макар да сме състоя­телни, в ущърб на другите? Нима е морално да кроим пъклени планове как да напакостим на другите? Нима е морално да водим неразумен и разгулен живот, ако имаме пари? Нима е морално аз да живея, а брат ми, ако ще и да мре? Не, това са неразумни и животински прояви. Това са прояви на хищните животни. Нима е разумно и красиво да се дели и Христовото учение на клонки, и всяка клонка да мисли, че е на правата страна, а другите - на крив път? Не, сега трябва да се подеме новото във всички области на живота и да се работи разумно. Трябват вече хора образци, с дела, за да проповядват. Стига вече само говорене и злоупотреба с търпението на народа. Творците на новото, идеалното, моралното и пр., това са чистите и добри люде, които са се освободили от лъжата, кражбата, гордостта, завистта, омра­зата, алчността - плод на егоизма, и са развили всички благородни прояви, па били те верующи или атеисти. Такива хора гледат да открият само една добра черта и у най-лошия човек, защото и той е частица от цялото. А добри черти има положително у всякого. Тези хора работят върху всеки лош човек, да му помог­нат да се издигне, защото е частица на цялото. Старите схващания са тъкмо обратни. Ако видят 98 добри качества, само за една или две погрешки могат много да му напакостят. Ето защо, тези чисти и добри люде работят разумно за общото благо на цялото. Затова сега се иска съзнателна и ударна работя от всички, особено от идеалистите. И те работят!
  2. Северина

    НЯКОИ ПРАВИЛА - БЕЗ ГНЯВ

    БЕЗ ГНЯВ Гневният не е нищо друго, освен камък, който се търкаля от някой висок планински връх и каквото срещне на пътя си, удря и завлича... Кой е виновен за това? - Вината е в онзи, който стои на пътя на разгневения. (ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА – 253)
  3. Северина

    МОРАЛ - НОВИЯТ МОРАЛ

    НОВИЯТ МОРАЛ Питам: Какъв трябва да бъде вашият морал като ученици? Ще кажете, че моралът на света е известен вече, а вие като ученици се стремите към нов, възвишен морал, а не към сегашния, който съществува от осем хиляди години насам. Той е създаден от хората, но такъв, какъвто е днес, крачка напред не може да се отиде. Сегашният морал е остарял, той е вече на израждане. Всичко в света остарява: религия, наука, философия, изкуства. Всяко нещо, което има форма, остарява. В съвременния свят от памтивека съществуват четири вида религии, на които хората и до днес още се кланят. Тези четири форми религии са били известни, от най-стари времена, на всички стари народи. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 266). Първата форма на религията наричаме клерикализъм, т. е. обредна форма, палене на свещи, на кандила, кланяне на икони, зачитане на разни образи, като триъгълник, кръг с точка в средата, пентаграм, шестограм, на някакви муски, като парченца от дрехата на някой светия и т. н. Към тази религия и днес още принадлежат маса хора. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 266). Втората форма на религия наричаме милитаризъм - религия на ножа, на револвера, на насилието. Когото срещнете от тази религия, той ще ви каже: Този свят със сила само може да се оправи. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 267). Третият вид религия е капитализмът. Тази религия е мека, нежна, прилича на жена, която, дето ходи, навсякъде се обръща. В нея няма никакъв морал. Тя си служи с всички видове далавери. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 267). Четвъртият вид религия е социализмът. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 267). Първите три форми религии представят семейството: клерикализмът е майката, милитаризмът е бащата, капитализмът - децата, социализмът представя слугите на това семейство. Слугите работят за своите права пред господарите си. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 267). Като проследите развитието на цялото човечество, всички тия религии ще ги намерите във всеки човек отделно. Наблюдавайте хората, ще видите отличителните черти на всяка форма, на всеки вид религия. Всеки ден човек може да бъде или клерикал, или милитарист, или капиталист, или социалист. Ставаш сутрин и започваш с молитва, с обреди. Вървиш така до едно време и после казваш: Не може само с молитва. Трябва да се приложи грубата сила. След това казваш: „И туй не помага. Човек трябва да разполага с пари.” Най-после, като видиш, че и това не помага, казваш: „Ние, слабите, трябва да се обединим, да станем силни, да устояваме на трудните условия. Трябва да образуваме братство, да опитаме силата си.” Всички форми, всички обреди на тия религии са външни заблуждения, в които човечеството е попаднало. Обаче това са форми, наложени от черната ложа, от тъй наречените „ТЪМНИ СИЛИ”. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 267). Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно религията е изопачена форма на любовта; военщината е изопачена форма на мъдростта; капитализмът, който представя кръвообращението на човека, е изопачена форма на истината; социализмът е изопачена форма на правдата. Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. И клерикалът ще те обеси, и милитаристът ще те обеси, и капиталистът ще те обеси, и социалистът ще те обеси. Защо? Защото всички са деца на една майка. Те си приличат, понеже една майка ги е родила. И след всичко това един ще се хвали, че е клерикал, друг - милитарист, трети - капиталист, четвърти - социалист. Това са учения, които не могат да оправят света. Убийството, насилието трябва да се изхвърли вече навън. То е външна, а не вътрешна идея. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 268). Има закон, който може да оправи света, но хората още не са дошли до този закон. Тези учения трябва да се заместят с единствения велик закон в живота - Любовта, която е в сила да оправи света. Този закон трябва да се приложи в живота. Следователно новият морал в света трябва да бъде морал на любовта. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 269). Сегашните хора имат различни раз­бирания за отношения и за морал. Как ще им обясните кои отношения и кой морал са правилни?.. Стремете се към новото в света... Ако човекът на новото влезе в един дом, той ще донесе Божи­ето благословение в този дом. Когато човекът на новото види, че някой гре­ши, той нищо не му казва, нито го съди, но дълбоко в себе си се моли за него. Щом се помоли сърдечно, молитвата му се приема... Новото изключва вся­каква обида, всякакво съдене, всякаква критика и недоволство... Човекът на новото се отличава по това, че изключва от себе си всякаква лъжа, всякакво лицемерие, всякаква грубост. Направи ли някаква погрешка, той веднага я изправя. Ако брат му съгреши по отношение на него, той е готов веднага да му прости. Прости ли веднъж, той забравя погрешната му. (ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА - 27). Който живее по новия морал, той не може да направи пакост нито на растенията, нито на животните, нито на своите ближни. (ВЕЛИКОТО И КРАСИВОТО - 270).
  4. Северина

    МОРАЛ - МОРАЛНИ ПОСТЪПКИ

    МОРАЛНИ ПОСТЪПКИ Питам: умно ли е, морално ли е да спасяваш някого, когато не знаеш как да го спасиш? (Не е умно)... Всички морални постъпки трябва да бъдат разумни. (МОК - III г. - 18 лекция - 189). Коя постъпка наричаме морална? Ако дадете на един човек бучка захар, а на друг - малко хинин или някаква отрова, еднакви ли са двете прояви? Първата проява наричаме морална, защото внася нещо добро в човека, а втората - неморална, защото руши човешкия организъм. Следователно, всяко нещо, което съгражда и хармонизира силите на човека, е морално. Всяко нещо, което руши и внася дисхармония в човека, е неморално. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 215). Всички дарби, всички човешки способности, таланти у човека - писателството, поезията, изкуството - всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност, да постъпваме съобразно великите закони на Природата. (МОК - III г. - 18 лекция - 193).
  5. Северина

    МОРАЛ - МОРАЛЕН ЧОВЕК

    МОРАЛЕН ЧОВЕК Морал трябва да има човек. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 223). Човек е морален дотолкова, доколкото неговият организъм е устойчив. Колкото организмът е по-разумно устроен, толкова той е по-морален... Моралът съответства на строежа на организма. Тъй че под думата „морал” разбираме онова разумното, което си придобил, което си съградил. Колкото организмът е по-разумно съграден, толкова по-издържа, човек е по-морален. (ПЪТЯТ НА ДОБРОТО - 497). Истински морален човек е онзи, който има здраво тяло, добре мебелирано, т. е. добри чувства и добра вътрешна инсталация, за да се отоплява и осветява добре. (МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ - 211). Често неморалният живот на човека се дължи на изкривяване на гръбначния стълб. Щом се изправи гръбначният стълб, мислите, чувствата и постъпките се изправят.(ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 224). Казвате, човек трябва да бъде морален. Моралът е резултат на нещо.Той се изработва в течение на човешкия живот. Първото нещо, което взима участие в изграждането на морала, е човешкият ум. След това идват чувствата: моралните чувства - най-високият връх в човека, личните чувства, обществените и постепенно слиза надолу - низшите чувства и инстинктите. Моралните чувства дават устой на човешкия ум. (ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 278). Човек е човек по причина на своите морални чувства.(МОК – ІІІ г. – 18 лекция - 182). Човек със сол (прана) съвременните философи го наричат морален. (СИЛА И ЖИВОТ – ІІІ серия - 6). Обществените и моралните чувства са живи сили в човека.(ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 278). Моралът, възвишеното в света, си има своя специфична основа. Не можеш да бъдеш морален, ако живееш само за себе си. Не си морален, ако живееш даже и за другите. Истински морален е този, който живее първо за Бога, за Цялото. (ТРИТЕ ПОСОКИ - 163). Човек трябва да има висок морал, който да прилага първо към себе си, а после и към ближния си. На себе си ще се учи, а върху ближния ще прилага наученото. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА - 104). За да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. (МОК - III г. - 24 лекция - 67). Моралът на хората ясно се вижда в техните отношения на взимане и даване. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 48). За да стане човек морален, ни най-малко това не значи, че той трябва да стане външно морален. (СЪЩЕСТВУВАНЕ, ЖИВОТ И ОТНОШЕНИЕ - 428). Ако срещнете красива мома на улицата, няма да я нападнете. Напротив, всеки ще си свали шапката, ще я поздрави и ще си отмине. Като срещнете същата мома сама в гората и я нападнете, какъв е вашият морал? - Моралът ви ще се изпита в гората. Ако влезеш в стаята ми в присъствието на няколко души и не вземеш нищо, минаваш за честен човек. Но ако си сам и вземеш най-малкото нещо, ти не си честен, не си морален човек. Моралът, честността ти се изпитват, когато си сам, никой да не те следи, никой да не те контролира. Морал е да срещнеш жена, сама в гората, и ако е гладна, да я нахраниш и да я придружиш, без да я докоснеш... Правилно ли е да срещнеш една жена и тя да трепери от тебе? Морал ли е това? (ЖИВИЯТ ГОСПОД - 159). Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тъй, както за себе си го правя, без изключение. (БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ - 1922 г. - 181). Човек не може да успява в морално отношение, докато не разбере връзката между частите на цялото. Тогава той ще знае, че не е независима единицата, и ще отстъпва. (СЪБУЖДАНЕ - 203). Когато хората правят добро от страх, в какво положение се намират? (СЪЩЕСТВУВАНЕ, ЖИВОТ И ОТНОШЕНИЕ – 428). Който е готов доброволно да изпълни своите задължения, той е морален човек. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 49). Моралът на някои хора прилича на морала на слугата. Те се страхуват да дават от своите блага, за да не осиромашеят. Божиите блага са безкрайни. Давай от Божиите блага и не се страхувай. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 113). Работоспособността има отношение към неговия морал. Колкото по-работлив е той, толкова е по-морален... Да работи човек, това значи, да твори. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 205). В приложение на морала човек трябва да бъде точен и изпълнителен. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 223). Когато мисли право, човек изработва истински морал в себе си. (ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ - 144). И в говора на човека има морал. Не се ли спазва този морал, говорът е груб, неизразителен, неприятен. Само онзи човек говори по-правилата на морала, който има нужната мекота... Мекотата дава израз, интонация, а съдържанието на думите изпъква ясно. (БОЖИЯТ ГЛАС - 12). Ако се движи по пътя на най-малкото съпротивление, човек спазва едно от правилата на морала в Природата. (БОЖИЯТ ГЛАС - 12). Природата има един строг, неизменен морал, който се прилага еднакво към всички хора. (ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ - 144). Който се отнася добре с животните и растенията, с хората ще бъде още по-внимателен. Този е моралът на новата култура. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН - 04.08.1991). Дали съзнаваш кое е морално или не, не е важно. Един ден говедата ще те държат отговорен за кожата, от която си носил обувки. (ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ - 144). Ще любиш, ще обичаш Истината, ще бъдеш мъдър, ще бъдеш добродетелен, справедлив, щедър, снизходителен. Ще се самопожертваш за другите. (ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ - 1922 г. – 34). Възможно е най-силният човек в света да се подхлъзне. Има такива сили в света, които благоприятстват за подхлъзването на един човек. И затуй, аз казвам, че повечето хора в съвременния свят нямат морален устой. Те може да имат морален стремеж, но морален устой нямат. Този морален устой от сега нататък може да се създаде у тях. Някой човек мисли, че има сили да устои на всичко, обаче, щом в живота, вижда, че няма сили, поддава се.(ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 484). Доказано е, че човек с морален устой, може да живее по-дълго време от онзи, който няма морален устой в себе си. Като спазва законите на великия морал, човек пести силите на своя физически и духовен живот. (ДА ВИ ДАДЕ - 103). Когато се проповядва един велик морал, той не се отнася само до сегашния живот; той се отнася и за миналото, и за бъдещето. Вие трябва да оправите работата и на дядо си, и на прадядо си, на всички четири поколения преди вас. Вие трябва да премахнете лъжата, която е съществувала във всички четири поколения преди вас, докато дойдете до себе си. (ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА – 98). И съвременните хора говорят за морал, осъждат и одобряват постъпките на своите ближни, но ако разгледат своите постъпки, ще видят, че малко от тях отговарят на правилата за морала. (БОЖИЯТ ГЛАС - 12). Всеки разбира доброто и морала според възгледите на епохата, в която живее. Малцина са се издигнали над разбиранията на своето време. (ЦЕННАТА ДУМА - 337). Хората се морализират едни други, но въпреки това, не се изправят. Защо? Не знаят как да се морализират. Да морализирате човека, това значи, да му помогнете, без да го изложите, без да накърните неговото достойнство. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 259). Как могат да се оправят работите на хората? - Като се молят един за друг, като си помагат и като си желаят доброто. Ако хората живеят по този начин, те ще бъдат в сила да подобрят света. (ОТИВАНЕ И ВРЪЩАНЕ - 84).
  6. Северина

    МОРАЛ - МОРАЛНИ ЧУВСТВА

    МОРАЛНИ ЧУВСТВА Човекът е човек по причина на своите морални чувства. (МОК – ІІІ г. – 18 лекция - 182). Моралните чувства са: съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост и любов към Бога. (МОК – ІІІ г. – 18 лекция - 178). Всяко морално чувство си има свои органи. Според степента на развитието на тия органи, може да се прояви едно или друго от моралните чувства. (МОК – ІІІ г. – 18 лекция - 179). Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно. Той не знае какво нещо е право... Човек без морални чувства, няма морален устой.(МОК – ІІІ г. – 18 лекция - 181). Развитието на моралните чувства е необходимо за всеки едного от вас. Само при моралните чувства вие може да бъдете физически здрави. Моралните чувства дават простор, широчина на човешкия дух. Те внасят още разширение на кръвоносните съдове, т. е. дишането е свободно, а кръвообращението правилно, няма никакво стеснение в човека. Много от болестите се явяват от неправилното развитие на моралните чувства. И затова всички ще се стремите да изправите недъзите си. (МОК – ІІІ г. – 18 лекция - 191).
  7. Северина

    МОРАЛ - ВИДОВЕ МОРАЛ

    ВИДОВЕ МОРАЛ Моралът е нещо относително. (АБСОЛЮТНА ИСТИНА - 85). Моралът е изводът, т. е. резултатът на човешкия живот. Моралът е променлива величина. Той се изменя според разбиранията на хората. Моралът на животното се отличава от морала на човека; моралът на човека се отличава от морала на възвишените същества. Моралът зависи от степента на човешкото развитие. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 223). Има толкова вида морал, колкото народи и колкото хора има на Земята. (АБСОЛЮТНА ИСТИНА - 85). Морал, който не обхваща целокупния живот, е относителен. Той не е валиден за всички живи същества. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 21). Вашият морал е неустановен, вследствие на което, за вас нещата не са още абсолютни. Не мислете, че вашият морал е единствен, абсолютен и установен. Природата си служи със съвсем други правила и закони, с друг морал, съвършено различен от този, според който вие живеете. И методите, с които Природата работи, са различни от вашите. Методите, правилата и законите в човешкия живот не са абсолютни,вследствие на което хората се колебаят, съмняват се едни в други. (ВЕЛИKOTO И КРАСИВОТО - 300). Външният морал не прави човека морален. Ако искаш да станеш силен и да се справиш с всички противоречия, вложи морала дълбоко в себе си, да ти стане втора природа. Това значи, при всички противоречия и мъчнотии да бъдеш като риба във водата: да се гмуркаш във водата, да влизаш и излизаш, без да се удавиш. Сегашният човек, понеже е изгубил истинския морал, влиза във водата и се дави - забравил е изкуството да плува и да хвърчи. (ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 226). Моралът обхваща не само отделния човек, но и окръжаващите, и обществото. Има морал, който се отнася до самия човек, има морал, който се отнася до цялото общество. Следователно, който не живее добре, той е вреден както за себе си, така и за обществото... Някои мислят, че морален човек е този, който постъпва добре главно към ближните си, а не е важно дали постъпва добре към себе си. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 300). Дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при взимане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до взимане, всеки човек знае как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проявява истинският морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 48). В какво седи моралът? - Дойде един приятел, когото обичам, аз съм търговец, морален съм спрямо него, ще му дам от най-хубавото масло. Но ако дойде някой, който не е приятел, когото не обичам, аз няма да му дам от онова хубавото масло... Такъв е моралът не само на търговците, такъв е моралът и на религиозните хора. В една религиозна община, членовете на тази общност каквито и да са те, по-между си имат едни отношения, а с външните хора имат други отношения. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 450). Днес хората не успяват, защото се намират под влиянието на учения с различен морал, с различни становища. Едни забраняват на човека едно, други-друго, и той не знае какво да прави и какво да не прави. За да не се обърка, човек трябва да прави това, което Природата прави.Дойдат ли до въпроса за морала, хората... се натъкват на ред противоречия, защото не са дошли още до истинския морал. (ДА ВИ ДАДЕ - 101). Истинският морал седи в това, всяко нещо, което човек върши, да бъде продиктувано от любов и от добро. (ЛЮБОВ КЪМ БОГА - 153). За да се поддържат обществата, всеки трябва да внимава на своя живот, правилно да дели баницата. В това седи истинският морал. Въпросите се разрешават с правилно деление, а не със заканване или със заплашване. (ЧЕТИРИТЕ КРЪГА - 161). Истинският морал в света седи в следующето: да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 466). Истинският морал произтича от Божествения живот. Той е носител на голяма светлина. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА - 19). В света непременно трябва да съществува един вътрешен морал, който да бъде еднакъв за всички. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА - 455). В Природата съществува само един морал. Той трябва да бъде еднакво валиден за всички. (АБСОЛЮТНА ИСТИНА - 85). В Природата съществува морал, който има отношение към всички същества в живота и в Природата. Той е еднакво валиден за всички живи същества. Човешкият морал е валиден само за хората, а моралът на Природата - за всички същества. Този морал не прави изключение за никого. Той е еднакво задължителен за всички живи същества. Никой не може да избегне от отговорност пред морала на разумната природа. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 266). Стремете се към великия морал, който има предвид интересите и живота на всички същества. (ДЕЛАТА БОЖИИ - 296). Има един установен, абсолютен морал, наречен Божествен. (НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА - 147). Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения. (ЦЕННОТО ИЗ КНИГАТА НА ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ - 312). Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютна чистота и безкористие. Отношенията към Бога, към ближния ви и към самия себе си трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използва ближния си в името Божие.(ТРИТЕ ЖИВОТА - изд. 1942 г. София - 317). Дръжте се за Божествения морал и Божествените закони като абсолютни величини. В тях няма никаква изненада, никакво изключение. Това е моралът на Цялото. Значи има морал и на частите. Например, докато си в общество между много хора, ти си морален човек. Щом останеш сам, изгубваш морала си. (ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 232). От гледището на Божествения живот, съвременният морал е безморалие, а чистотата им – нечистота. (УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ - 47). Може да се говори на хората за велик морал, но след като пречистят живота си. (УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ - 47). Човек се калява чрез възвишения морал. Този морал го прави устойчив, със здрав гръбнак. (ДЕЛАТА БОЖИИ - 268). Човек трябва да пази известен морал към тялото си. Не е позволено човек да измъчва тялото си... Приложението на морала започва от човешкото тяло и постепенно излиза навън, към същества, по-далечни и по-близки от него. Затова казваме, че както постъпва човек към себе си, така ще постъпва и към другите. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО - 19). Новият морал се отнася към съзнанието на хората. Те трябва да имат предвид, че са служители на Бога и всичко,което вършат, става пред неговото лице. (ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА - 92). За да дойде до висок морал, човек трябва да придобие нова, положителна наука. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ - 9). Докато греши и върши престъпления, човек се намира в животинския морал. Колкото повече се издига човек над обикновените условия на живота, толкова по-бързо навлиза в духовните условия, които го водят към велик, възвишен морал. Докато дойде до този морал, човек неизбежно ще греши, но същевременно ще се изправя. По външния вид на човека, по лицето му ще познаете какъв е неговият морал. Който е придобил великия морал, той благоухае. С морала, който излиза от него във вид на струи, той повдига падналите, утешава страдащите. (ЕСТЕСТВЕН РЕД НА НЕЩАТА - 24). Стремете се към възвишения морал на разумните същества. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 113).
  8. Северина

    МОРАЛ - КАКВО Е МОРАЛ?

    КАКВО Е МОРАЛ? Думата „морал” в ограничен смисъл означава правилни отношения между хората. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА- 48). Моралът представя външната страна на духовния живот на човек. (ДА ВИ ДАДЕ - 101). Отношенията на човека към себе си и към ближните му определят неговия морал. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ - 9). Всички онези постъпки, на които причините се намират вън от вас, те не са още морални. (СЪЩЕСТВУВАНЕ, ЖИВОТ, ОТНОШЕНИЕ - 427). Човек трябва да бъде благ не само за подобните си, но и за всички останали същества без изключение. Такъв е моралът на безсмъртието. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ - 19). Това, което хората наричат морал, не е нищо друго, освен очертаният път, по който са вървели добрите и великите хора. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ - 18). Моралните чувства са живи сили в човека. (ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА - 278). Под думата „морален живот” ние разбираме онзи истински Божествен живот, в който Божественото начало взема връх над човешкото.(МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН - 18.7.1991 г.). Страхът не е морал. (МОК – ІІІ г. - 67). Морал, който се налага на хората, е безморалие. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА- 18). Ако се спрем върху въпроса за морала, мъчно може да се каже кое е морално и кое не. Моралът е ръководно начало в живота. Той е форма, която постоянно се мени. (УЧЕНИЕ И РАБОТА - 175). Хиляди статии с морално съдържание са писани, хиляди проповеди за морален живот са държани на хората, че не трябва да крадат, да убиват, да лъжат, но въпреки това те правят, каквото знаят. (БОЖЕСТВЕНИЯТ И ЧОВЕШКИЯТ СВЯТ - 359).
×