Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Мара Белчева'.

Открити 1 резултат

  1. 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ В.К.: Значи вие сте виждали Мара Белчева. Верка: Да, на обед на Изгрева и разговаряше с нея Учителят много хубаво. Тя е много хубава жена. Аз не съм срещала такава красива, хубава жена като нея. Не знам дали сте я виждали. В.К.: Не, не съм я виждал. Тя е поетеса, нали? Верка: Поетеса, да, тя пише тука, пише за себе си. В.К.: Тя е била съпруга на Пенчо Славейков. Верка: Тя беше приятелка, там пише. И го запишете. В.К.: Да, ще го запиша. И друго да питам. Значи вие тогава я видяхте, с Учителя говори. Верка: Да, в бяло беше облечена, помня като сега, с посивели така малко коси, но хубава жена. Една хубава вечна усмивка играеше на лицето й. Добър, хубав човек, пожертвувателен. Това, което направи за Славейков Пенчо, аз пък не знам, от всички наши български поети на първо място слагам Славейков в стил. Той имаше много хубав език, Иван Вазов също, той е преди. Но Пенчо Славейков повече ми харесва. В.К.: Аз съм срещал името на Мара Белчева в „Житно зърно". Верка: Тя описва спомените си с Учителя. Аз моите „Житно зърно" ги дадох на едно място. Изчезнаха, обаче имам такива, много течения в една книга обща от „Житно зърно", ще ви дам, да, от което имате нужда да запишете. Аз ще я взема „Житното зърно." Те са мои. Аз ги дадох на моята племенница. Тя там си четат и е запазено. Хубав човек. В.К.: Тя, освен това на Изгрева е била там и Генерал Стоянова също. Верка: Да. Аз и за нея мога да ви казвам, аз и нея ще я вмъкна непременно. Тя много ме обичаше и аз я обичах. В.К.: Но не й ли се противопоставяше нейният съпруг? Верка: Не, напротив. Никой не й пречеше, никак. А, знам и задачи, които се давали от Учителя, вечер на излизане. Един хубав случай с нея на безстрашие, тя го изпълни, тя го приложи. В.К.: Отиване до Витоша. Верка: Отиване до Витоша, да и среща една мечка и не се уплашила и минала покрай нея. Тя я даже погалила ли, какво, обаче мечката не я пипнала. Тя си отишла и си свършила тази задача. Тя обичаше да ходи много на планината. В.К.: Аз си спомням, че Учителят е давал задачи да се ходи на Витоша. Верка: Със стомнички ходихме, със стомнички се връщахме, в най-различни годишни времена. И зиме, и лято, и пролет, и есен, в най-различни сезони. Тя изпълняваше всички казани неща от Учителя, тя ги прилагаше. Рядко хубав изработен човек беше. Тя е от Котел, да. Ама аз и мъжа й познавам, и дъщерите. Едната е Надя. Тя е жива, Надя. Аз мога да ви срещна с нея. Тя може да каже много работи за баща си, специално за майка си. Но и ние, учениците на Учителя, които сме били в Школата, всеки може да каже за ген. Стоянова много хубави работи. Аз не знаех че починала, ако знаех, че е починала, щях да отида на погребението. Но с нейната дъщеря, Надка, мога да се срещна. Тя знае перфектно немски и френски, хубави хора бяха. Бащата рядко хубав човек. В .К.: това Генерал Стоянова. Верка: Лично. В.К.: Аз съм я виждал на снимки, ген. Стоянова, как бели картофи. Верка: Ами да, разбира се. И аз съм била там, дежуряхме. Ние им свирим, пък те готвят, пък и ние, цяла музикална група готвехме, приготвяхме яденето и на обед ние им свирим, те пък пеят. Те, като се хранят, ние им свирехме на обеда, после ние, като започнахме да се храним, Учителят каза: „Те, като се хранят, вие пък ще им пеете." Да, такива хубави неща. Това са наглед дребни неща, но като видиш и Мара Белчева, ще видиш какво е. В.К.: Аз съм ви виждал на снимка от Паневритмия като свирите на китара. Верка: Да, аз свирих, защото нямаше друг китарист и се сменяхме с Невенка Капитанова. Тя си почина много отдавна. И на Рила и на Паневритмия с Невенка се сменяхме и остана едно хубаво чувство между нас двете. Тя почина в Никопол. На една снимка я гледах. В.К.: Защото аз съм ви виждал на много снимки, че свирите наедно с оркестъра. Верка: Да, аз им акомпанирах, защото то е подвижно пиано, защото не могат да изнесат пианото. Пък ние с Невенка се сменяхме. Аз помня една година на Рила дойде професор Михалчев, Н. Генчев, на Владимир Аврамов сестра му, Христина, може би я знаете, тя тогава е била с един Стоянов, професор-биолог и с него тя била много близка, тя ми го каза, лично сестра Аврамова и останаха възхитени от оркестъра и музикантите. В.К.: Вие казахте, че Жорж е преработил коя беседа? Верка: „Наука и възпитание". Учителят го е накарал „Наука и възпитание" да го преработи. А пък после той, „Живот за цялото" също е преработено от него. Много хубаво е написано. В.К,: Той го е преработил в пo-хубав стил. Верка: В по-художествен стил. А пък иначе езикът, който имаше Учителят, естествено сравнение с Учителя не може да се прави, нали, аз никога не сравнявам хората. Ние сме нищо пред тях. С такива хора никога не трябва да се прави сравнение. В.К.: Но в тоя случай Жорж беше го направил в художествена форма изгладено. Верка: И по е изгладено, но и в по-друг стил. Същото е. В.К.: Той също е извадил материали „Учителят говори" от беседите, така ли? Верка: Да, но и аз имам пръст в тая работа. Аз съм избирала мисли, да. В.К.: Вие ги избирахте по теми. Верка: Не, не, той. Другата работа той си я свършваше. И накрая преведе „Учителят говори" на френски. В.К.: Той я преведе от български на френски. Верка: Да. Не цялото, не цялото, една беседа, която той я преработва. На Учителя първия стенограф е бил професор Гълъбов. Това знаете ли го? В.К.: Да. Верка: После на Доганови, на Норка и на брат им, и той стенограф е бил и след туй вече почнаха другите наши три сестри, даже и братБоев. Две сестри и брат Боев. Това е. В.К.: Понеже аз съм виждал брат Боев така да стенографира, на снимки съм виждал. Верка: Ами то почерка ще го видиш, чакай да видим дали го имам. В.К: А в „Житно зърно" той освен че е редактор, то има и негови статии. Верка: Има, той всичко пишеше. След туй няколко души-Томалевски. Петър Манев и други писаха след неговото заминаване в „Житно зърно". Георг Норман, това е Томалевски, той пише. Първата му среща с Жорж от Търново на съборите, затуй от него можеш да получиш много работи. И от него, свържи се. То аз колко хора съм пратила при него. Знаете го, нали? В.К.: Да. Верка: Много хубав човек е, много, рядко изработен човек. Интересно и брат Борис, Жорж /Георги Радев/ те бяха около 100 души студенти, младежки клас, живот беше. Тодор Стоименов беше председател на младежкия клас. След туй брат Борис стана вече председател, след заминаването на Стоименов и като ръководител е сега на нас. Хубав човек, хубав. И за него трябва да се пише. В.К.: Сега в „Житно зърно", там има Жорж много неща. Те могат да се извадят. Верка: Могат. В.К.: Правил ли е някой опит да се извадят някои неща от Жорж? Верка: Ами аз ще си ги взема. Аз ще взема „Житното зърно" тука, после ще й го върна. Георги Радев си замина на 22 юли 1940 година в Юндола. В.К.: Вие през това време бяхте на Мусала. Верка: Аз бях на Мусала, когато научих, че той е починал. На Мусала бях. Аз ще ви кажа подробности, какво съм мислила да правя, обачетой каквото ми казваше ще кажа, всичко. Така имахме една спонтанна непринудена връзка, едно фино отношение един към други. Той с всичките беше акуратен. И така стана, някакси спонтанно се развиха тези връзки. Но никой не му пречеше и всичките сестри бяха свободни да се срещнат, да го поканят, ако ни поканят и двамата, отивахме, ако поканят само него, ходеше, когато пък поканят само мене, аз си отивах. Ако поканят, трябваше двамата да ни канят, как, ходели сме и двамата някъде, обаче така свободни бяхме. И на Рила. Баща ми му занесе отЧортленската вода на Юндола, една дамаджана. В.К.: Вода. Верка: Аз му писах и той му занесе вода. Тя много хубава е вода, чортленската вода. Има я в Айтос. Трябва, Вергилий, туй лято аз като ида сега, ще се срещна с председателя на Айтос, на Съвета в Айтос, ще се срещна с него, той е, малко роднина падам с него. Той е инженер. Ще помоля да направим, да възстановим чортленската вода. Само брат Борис знае, той понеже е най-голям майстор, ти го знаеш, да. Да можем да я отделим тая веда, щото има млако смесица от една друга вода. И отгоре минава река, има малко смесица. Особено по отношение на водата имам хоби, гдето се казва. Чистите кристални Рилски води ги обичам. Да, и чортленската вода много хубаво я знаем, от 50 години, знаеш ли, от 20 години два пъти в седмицата дамаджана от 5 литра вода на Учителя се носеше. Баща ми изпращаше. В. К.: И сега като замина Жорж, Учителят беше наредил да ви предадат на вас нещата. Верка: Всичко. В.К.: Обаче те ни ви ги дадоха. Верка: Аз, грешката ми е, че не казах. Виж какво, никога не обичах да занимавам Учителя с такива работи, никога. Хубавите спомени не се поддават на описание, което сме прекарали. В.К.: 40 години оттогава не е малко, не е малко. Верка: 41 години, 42. Сега на юли ще почне 42 години. В.К.: Не са малко 40 години. Верка: Ами скоро, скоро ми се обажда на сънища. Сънувам го много често. Той беше рядко изработен. Я го виж. Туй говори и погледът му, и походката му. Интересно от къде сте ги намерили тези снимки. В.К.: Попаднаха ми. Верка: А, верно. Аз мислех, че щях да ги търся ли? Не. Аз благодаря. Само ще ми извадите няколко, нали? Да ми увеличите. Двечки ми дайте от тези. Ето там ме има мен с Жорж и там и Жорж отделно. В.К.: Аз ще ви направя. Верка: Даже веднъж, когато отивам, той имаше ключ от моята къща и аз имах ключ от неговата. Веднъж отивам и той го нямаше и аз извадих челото, защото съм свирила, та наши песни така ги изсвирвах на неговото чело. Чак долу с пръсти позиците си хващах. Като видях как ги прави, и аз тогава започнах да хващам тези позиции, а с китарата съм свирила толкоз хубави неща. Ключът така, и с пръстите съм свирила мои творчески работи, на никого не казах че са мои, мислеха че са от някой автор, пък то... Имат и много такива импровизирани работи в музиката, и него ще запишем. Що. Сега малко така мозъкът ми хвърчи нещо, засегнато, нервната ми система, централна, дето се казваше, но хапове вземам известно време. И то като дойдох тук. Преди това, на Изгрева нямаше това нещо. Поне Мика /Мария Тодорова/ като беше, събирахме се, хубаво, приятелство имахме, ходехме да си пазарим в града. Което ми е казала, някои работи си останаха в мен, и нейния живот трябва да хванеш, на всяка цена. Когато отида на годишнината на баща ми, винаги от Учителя там една глава четем, защото приятелите за по-дълга беседа нямат време. Те от 10 часа почват празненството, ще направим наряда, и след туй даваме да четат от наряда. Не, нарочно не четем беседи а от туй, защото по-кратко, че приятелите си заминават. А няма превозни средства, нали? Зимно време е, та така. Има много работи за казване, но постепенно, постепенно ще ги възстановя. Нека ми се възстанови малко здравето и да се върна от Айтос. В.К.: Жорж беше слабичък, висок. Така ли са високи като него от неговия род? Верка: Те са такива, Божана е следвала, свирела е на чело, мисля, и тя и е следвала в Италия, а пък Мария във Франция. Има една сестра, Ана се казва. Той с нея най се погажда. Той ми разправя: И с другите, но с Ана, каза, много бях, действително като брат и сестра, хубава връзка е имал. Туй той ми го каза. Отбий се някой ден и с тях, може да отида да ги посетя някой ден. Може, толкова години минаха, не знам какво е станало все пак. Мария беше малко болна. В.К.: Сега къде живее тя, не знаете? Верка: Там, на „Бузлуджа". Не е женена. В.К.: Мария Радева се казва. Верка: Има една сбирка такива книги - издадени стихотворения от нея. Тя е поетеса и първите стихчета той ми каза кои са, са от него. Тя я издаде. Аз я имах и тя ми изчезна от тука. В.К.: Разкажете нещо за Димитринка Антонова. Верка: Димитринка Антонова всеки ден метеше пред Учителя там, на поляната до брат Борисови, на поляната. С такива малки ножички чистеше буквите на печатарите. Ние се разхождаме като вали дъжд, слаб дъжд, излизахме така, изправяхме се с тънки роклички, много е здравословно. Учителят казваше от юни месец не знам до кой, до края на месеца да се правят тия, дъждовни бани се казват. Ний на поляната ходехме и се събувахме боси и газехме по тревата, щото това е здравословно. Всичко онова, което Учителят е казал. В.К.: Димитринка Антонова е била осакатена с едната ръка. Верка: Тъй е родена. В.К.: Да, аз съм виждал, чел съм някои от нейните неща в „Житно зърно". Верка: От нея има стихове. Написала е „Нишките". Аз му дадох на Борис Николов някои работи да ги запише, да ги препише и не ми ги върна. Ама това за „Нишките" непременно той има. Е, поискай за Димитринка Антонова. Има той няколко хубави работи от Димитринка. Трябва да ги рови и той, да ги търси. В.К.: За Олга Славчева значи така: среща поета Иван Вазов. Верка: Да. И той я поканва в къщи, в Борисовата градина с голямото куче, сядат на пейката и тя вероятно му цитира някои стихове. Ама тя много хубаво сама се е преставила. Тя си е поетеса, и много хубаво, има нещо Вазовско в нейната поезия. Да, много хубав човек беше тя. И тя трябва да се помене в историята на Братството. Да знаят какъв човек е била. Олга много я ценяха и Жорж, и Борис. Живееше в един хубав свят на поезията, изработен в поезията, но „Тя на чурук дъска не стъпваше" казва Учителят за Олга. В.К.: За Олга Славчева. Верка: За Олга Славчева: „Тя на чурук дъска не стъпваше." В.К.: Какво значи това? Верка: Значи, щом е чурук, ще падне, на здраво стъпва. Това значи. Тъй го казва Учителят, сега. Аз много ми е приятно. Един път така ходих при него, като се връщах, да не стане нещо. Той: „Верка, може ли да ме почакаш, защото имам работа." - „Може, Учителю." Все като отивах хубави разговори имах и колко пъти ме е утешавал. Има той работи и лично, и с Учителя, и тях ще ги запиша. Ама ти едно екземплярче и на мен ще дадеш. В.К.: Като се оптечатат. Ето една стара снимка от рода ви. То е отдавна. И баща ви къде, той в църква ли е ходил? Верка: Ходил е на църква. В.К.: Той понеже бил религиозен. Верка: Ама този Христодоров познава Учителя и Хростодоров го запознава с Учителя. В.К.: У дома? Верка: Не у дома. В.К.: В църквата. Верка: Не, не в църквата, в някаква къща, където се събирали. Обаче той се отказа от Братството, а баща ми остана. И развива голяма дейност в Айтос и околията. В.К.: И баща ви там за пръв път среща Учителя. Верка: Вижда Учителя, да, и Учителят го поканва да седне до него. По такъв начин Учителят си откри учениците. Баща ми много богат духовен живот е имал. Но те са двата свята - физическият и духовният. Трябва да се приближим към Божествения свят.
×