Search the Community

От книгата "Лекции на младежкия окултенъ класъ ". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ, (петъ книжки). 1-31 лекции, 1924-1925 г. Издание на просвѣтния комитетъ, София, 1927 - 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Новитѣ схващания на ученика". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. Година IV (1924–1925 г.). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005. Книгата за теглене - PDF Съдържание СМѢНА НА СЪСТОЯНИЯТА* “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” Прочете се резюме отъ темитѣ: “Ролята на положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.” За слѣдния пѫть ще пишете върху темата: “Произходъ на песимизъма”. (№23) Слѣдъ нея ще пишете върху темата: “Обезсърдчение на младитѣ”. (№24) Какъ мислите, отъ какво се обезсърдчаватъ младитѣ? Стариятъ човѣкъ се обезсърдчава, когато забѣлѣжи, че силитѣ му го напущатъ, изоставятъ. Питамъ: тогава защо и младиятъ човѣкъ, който е въ разцвѣта на силитѣ си, се обезсърдчава? Помислете добрѣ върху този въпросъ и тогава пишете. На фиг.1 имате крѫга С. Около него се движатъ други два крѫга d и е, но при движението си, тѣхнитѣ окрѫжности се ту огъватъ навѫтрѣ, ту изпѫкватъ навънъ. Какъ може да се обясни огъването и изпѫкването на тия двѣ окрѫжности? Ако въпросътъ се отнася до механическитѣ процеси въ природата, тѣ лесно се обясняватъ. Що се отнася до процеситѣ, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, тѣ сѫ сложни, трудно обясними. Обаче трѣбва да се знае слѣдното нѣщо, както природнитѣ процеси, така и тия, които ставатъ въ човѣшкия организъмъ, иматъ единъ и сѫщъ произходъ. Да допуснемъ, че нѣкое сѫщество, нѣкой човѣкъ напримѣръ се намира въ едно Божествено състояние. Това негово състояние е равно, навсѣкѫдѣ гладко и може да се изоб рази съ формата на единъ крѫгъ - С. Такъвъ човѣкъ има миръ, спокойствие, идеенъ животъ, стремежъ къмъ Бога. Не се минава много врѣме и този човѣкъ се отклонява отъ Бога, изгубва своя стремежъ къмъ идеенъ животъ и състоянието му вече се измѣня. Въ него ставатъ пертурбации, вслѣдствие зародилитѣ се чувства на злоба, омраза, зависть и т.н. Тия пертурбации сѫ причина за огъването и изпѫкването на окрѫжноститѣ d и е. Каквото и да се говори на такъвъ човѣкъ, той е все на противоположно мнѣние. До вчера е намиралъ, че свѣтътъ е хармониченъ, че между хората има любовь, а днесъ отказва това. Кои сѫ дълбокитѣ причини, които сѫ заставили този човѣкъ да говори и да мисли вече по такъвъ начинъ? - Това се дължи на пертурбациитѣ, които ставатъ въ неговото сърце. И сега, за да се увѣрите въ истинностьта на това твърдение, вие може да направите единъ малъкъ психологически опитъ. Дайте напримѣръ една хубава ябълка на нѣкое дѣте и слѣдъ малко я вземете отъ него. Какво става въ сърцето на това дѣте? - Когато му давате ябълката, то се радва, но щомъ я вземете назадъ, въ сърцето му става една пертурбация и гледате това дѣте вече не е разположено. Трѣбва ли да ставатъ такива пертурбации въ сърцето на кого и да е? Ако дѣтето бѣше разумно, щѣше да каже: “Тази ябълка не бѣше моя. Еди-кой си господинъ ми я даде и азъ се радвамъ за това. Послѣ той си я взе и за това трѣбва да му благодаря, нѣма защо да се наскърбявамъ.” Такива състояния се срѣщатъ и у възрастнитѣ хора. Понѣкога на човѣка се отнематъ нѣкои нѣща, за които той може да е съзнавалъ, а може и да не е съзнавалъ, че не сѫ негови и започва да страда, става недоволенъ, неразположенъ. Разумниятъ животъ седи въ това именно, винаги да съзнавате, че когато ви се отнеме една ябълка, тя не е била ваша и да не се смущавате. Ще ви дамъ още единъ примѣръ. Нѣкой младъ поетъ напише едно стихотворение отъ 3 - 4 куплета и се радва, пази го, крие го въ себе си. Обаче единъ день той го изпраща въ нѣкоя редакция да се напечата и тамъ потъва нѣйдѣ въ коша на захвърлянитѣ писма и изчезва. Този поетъ е вече неразположенъ, недоволенъ. Защо? - Отнеха му радостьта. Какво може да възпѣе единъ младъ поетъ? (- Любовьта.) Той виждалъ ли е любовьта? Не я е виждалъ, но все таки нѣщо го подтиква да пише. Тъй както гладътъ ни кара да ядемъ, жаждата - да пиемъ, нуждата отъ сънь - да спимъ, така и нѣщо ни подтиква да пишемъ, да четемъ и да учимъ. Ние не сме абсолютно свободни. Запримѣръ дойде сънното състояние върху васъ, налегне ви сънь и вие заспивате. Прѣди да дойде съня, вие казвате: “Никой не може да ме застави да направя това или онова, азъ съмъ свободенъ човѣкъ.” Дойде ли обаче съньтъ, вие не можете да му се противопоставите, лѣгате на леглото си и спите 6 -7 часа. Сънното състояние у човѣка е резултатъ на неговитѣ чувства, а не на мислитѣ му. Чувствата приспиватъ човѣка. И когато паметьта и мисъльта на хората отслабватъ, чувствата сѫ причина за това. Когато чувствата идватъ отвънъ, тѣ сѫ силенъ стимулъ за човѣшката мисъль, но когато идватъ отвѫтрѣ, тѣ спиратъ мисъльта на човѣка и той става на каша, всичко въ него се разслабва. Забѣлѣжете, у всички хора, които сѫ слабоумни, чувствата взиматъ надмощие. Тѣ сѫ причина за слабостьта въ ума, за слабата паметъ на човѣка. Волята на такива хора се проявява подъ влиянието на чувствата. При това положение чувствата завличатъ волята много далечъ, тамъ дѣто човѣкъ не е искалъ да отива. Новата психология казва, че чувствата сѫ независими отъ волята. Ще ви задамъ въпроса, на какво се дължи свободата? Или кой човѣкъ може да бѫде свободенъ? Свободата почива на единъ естественъ законъ. За да разберете какъвъ е този законъ, ще ви прѣдставя слѣдната аналогия. Ще уподобя човѣка на мѣхуръ, пъленъ съ въздухъ. Ако на този мѣхуръ се закачи едно парче желѣзо съ тежесть 100 клгр., какво ще стане съ този мѣхуръ? Свободенъ ли е сега този мѣхуръ да се движи въ въздуха, като по-рано? - Не, той ще потъне надолу, ще падне. И сега, този мѣхуръ, като съзнателно сѫщество мисли, разсѫждава, казва: “Азъ съмъ свободенъ, нищо не ме засѣга, нищо не може да ме свали долу.” Питамъ: “Защо сега слизашъ надолу?” - “Не мога, нѣкаква тежесть е закачена на менъ, нѣщо ме тегли надолу.” Рекохъ, тежестьта, която тегли човѣка надолу, това сѫ неговитѣ желания. И затова, щомъ човѣкъ се освободи отъ желанията, които го теглятъ надолу, той излиза на повърхностьта, както мѣхура, пъленъ съ въздухъ. Докато умътъ на човѣка работи, той е свободенъ. Дойдатъ ли желанията у човѣка, той става робъ на тия свои желания, не може вече правилно да мисли, изгубва всѣкаква свобода. Човѣкъ може да бѫде свободенъ само при една чиста, права мисъль. Значи свободната воля се проявява въ най-рѣдката срѣда. Ако затворите единъ свѣтилникъ въ дебела желѣзна обвивка, ще може ли той да прояви свѣтлината си навънъ? - Не може. Естествениятъ законъ, при който човѣкъ може да добие свободата си, е законътъ на правата, на чистата мисъль. Рекохъ, хората не трѣбва да се спъватъ отъ своитѣ човѣшки чувства. И тѣ съставляватъ една велика сила, чийто качества трѣбва да познавате. Човѣшкитѣ чувства не сѫ постоянни, тѣ не траятъ дълго врѣме. Щомъ попаднете подъ влиянието на нѣкое човѣшко чувство, то може да ви владѣе часъ, два, може да владѣе день, два, три или повече, а нѣкога по нѣколко мѣсеца или една година и слѣдъ това ще ви напусне. Напусне ли ви, вие сте вече свободенъ. Въ това врѣме вашиятъ умъ работи правилно и вие извличате една опитность отъ чувството, което бѣше ви завладѣло. Слѣдъ това ще попаднете на друго чувство, което непрѣменно ще бѫде повъзвишено отъ първото. Чувствата трѣбва да бѫдатъ въ хармония съ мислитѣ. Не сѫ ли въ хармония, взиматъ ли надмощие надъ мислитѣ у човѣка, той не може да мисли право. Слѣдъ това мислитѣ въ този човѣкъ ще взематъ надмощие и той постоянно ще се намира въ неустойчиви състояния. И тъй, трѣбва да знаете, че чувствата всѣкога заробватъ човѣка. За да се освободи човѣкъ отъ това робство, той трѣбва съзнателно да работи върху себе си. Чувствата прѣдставляватъ енергия, събрана отъ хиляди години въ при родата. У кого ще попаднатъ тия енергии, за това природата не се интересува. Важното е тия енергии да се пласиратъ нѣкѫдѣ и да се използуватъ разумно. Когато нѣкой човѣкъ попадне подъ влиянието на единъ или на другъ родъ отъ тѣзи енергии, природата ги туря на гърба му и казва: “Днесъ ти ще използувашъ тия енергии, докато намѣря другъ, на когото да ги стоваря.” Съ това природата прави редъ опити, отъ които и вие се учите. Има ли нѣщо лошо въ тия опити? Трѣбва ли да се сърдите на природата за това? Колкото и да се сърдите, тя не обръща внимание. Има ли нѣщо лошо, ако майката даде една ябълка на своето дѣте и послѣ я вземе назадъ? “На дѣтето става мѫчно”, казвате вие. Това не значи нищо. Ние сме дѣцата, на които природата дава нѣщо, което обичаме, и послѣ го взима назадъ. Скръбьта у човѣка се дължи на това, че му взиматъ прѣдмета, който обича; радостьта пъкъ се дължи на това, че му даватъ нѣщо, което обича. Запримѣръ вие имате малко, 5-6 годишно братче, което е мѫдро и много интелигентно. Вие му се радвате, обичате го. Единъ день обаче, природата го взима. Това ви създава голѣми страдания, голѣма скръбь и запитвате: “Защо трѣбваше да ни даватъ това дѣте, щомъ си замина тъй скоро?” - Това дѣте трѣбваше да дойде на земята и скоро слѣдъ това да си замине, за да можете вие, чрѣзъ страданията си за него, да се подигнете въ по-високъ свѣтъ. Като мислите за него, вие се качвате на по-високо стѫпало, отивате тамъ, дѣто е то. Рекохъ, който не иска да потъва въ дълбочинитѣ на морето, ще държи желанията си вънъ отъ себе си, безъ да се свързва съ тѣхъ и така ще ги разглежда. Ако нѣкой завърже на крака ви една торбичка съ 100 килограма злато и ви пусне въ морето, отъ тежестьта вие ще потънете на дъното. Знаятъ ли хората, че на крака ви има закачена торбичка съ 100 килограма злато, десеть водолази ще се спуснатъ да ви търсятъ изъ морето, да взематъ торбичката съ злато, а васъ да спасятъ. Взематъ ли златото, вие ще бѫдете свободни и като мѣхуръ ще излѣзете на повърхностьта на водата. Тия ваши желания сѫ външни, положителни и се намиратъ вънъ отъ крѫга С (фигъ.1), а вѫтрѣшнитѣ желания сѫ отрицателни, негативни и се намиратъ въ крѫга С. Негативнитѣ желания произвеждатъ недоволство въ човѣка или отъ самия него или отъ окрѫжаващата срѣда и затова той не може да работи. За да се освободи отъ недоволството и за да придобие потикъ, сила да работи, той трѣбва да прѣмине въ положителнитѣ желания, дѣто ще може да се развива. При недоволството човѣкъ потъва въ гѫста материя, дѣто и желанията му се усилватъ повече. Само по себе си, обаче отрицателнитѣ желания се смѣнятъ въ положителни, защото и тѣ излизатъ извънъ Божествения крѫгъ С и се прѣвръщатъ въ положителни. Затова човѣкъ трѣбва да учи търпѣнието. Дойде ли ви нѣкое тежко състояние на гнѣвъ, недоволство или друго нѣщо, въоръжете се съ търпѣние. Нѣма да минатъ 5 - 10 - 15 20 минути или най-много половинъ часъ и вашето състояние ще се смѣни. Недоволниятъ човѣкъ съ своето нетърпѣние иска да измѣни вѫтрѣшния редъ въ природата, вслѣдствие на което тя го улавя и го поставя вѫтрѣ въ крѫга, въ поограничителни условия. Този крѫгъ тогава, става по-широкъ, съ повече отрицателни желания. Опита ли се човѣкъ и втори пѫть да реагира срѣщу разумната природа, тя го туря пакъ въ крѫга С, който става още по-голѣмъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се научи да търпи, за да може недоволството само по себе си, да се смѣни въ доволство. Вие мислите, че ако не се борите, отрицателнитѣ ви състояния ще траятъ цѣлъ животъ. - Не, както положителнитѣ, тъй и отрицателнитѣ състояния у човѣка се смѣнятъ, не траятъ дълго врѣме. Сега, като минавате прѣзъ допирнитѣ точки на идеалния крѫгъ С, по този начинъ вие ще изучите и законитѣ, по които се движи този крѫгъ. Съ такива крѫгове (е и d) се обясняватъ и законитѣ на музиката. Тия прѣплетени крѫгове въ музиката обясняватъ издигането и понижаването на тоноветѣ. Значи, съ тия крѫгове човѣкъ едноврѣменно ще изучава, както идейнитѣ чувства, така и понижаването и издигането на тоноветѣ. Рекохъ, отъ младитѣ сега се изисква търпѣние, а не индиферентность. Младиятъ не трѣбва да се смущава, но да е увѣренъ, че всички състояния у човѣка могатъ лесно да се смѣнятъ. Вие можете математически да изчислите слѣдъ колко врѣме точно едно лошо състояние ще се смѣни въ добро. Колкото по-интенсивно е страданието, недоволството и съмнѣнието у човѣка, толкова по-скоро то ще се смѣни. Казватъ за нѣкого: “Този човѣкъ има голѣма вѣра.” Наскоро обаче той изпада въ безвѣрие. Значи, той има вѣрвания, а не вѣра. И затова колкото повече и по-интенсивни вѣрвания има човѣкъ, толкова по-скоро ще изпадне въ безвѣрие. На всички съврѣменни хора е необходима абсолютна, положителна вѣра, защото минаватъ прѣзъ фазата на постояннитѣ смѣни. У младитѣ хора страданията сѫ по-кратковрѣменни, защото радостьта взима надмощие у тѣхъ. Затова младитѣ хора бързо и лесно се лѣкуватъ. Често у старитѣ хора вѫтрѣшнитѣ крѫгове траятъ по-дълго врѣме. Понѣкога тѣ изкуствено създаватъ тия крѫгове, понеже желанията имъ сѫ силни. Ако се случи нѣкой старъ човѣкъ да е свободенъ отъ негативни чувства, той се прѣнася въ своитѣ положителни чувства на миналото и съ тѣхъ живѣе. Положителнитѣ чувства на младитѣ сѫ насочени къмъ бѫдещето. Отъ това не се ползуватъ нито младитѣ, нито старитѣ. Законъ е: положителнитѣ и отрицателнитѣ чувства трѣбва да присѫтствуватъ едноврѣменно въ живота на човѣка. Животътъ на човѣка прѣдставлява крѫгъ, по окрѫжностьта на който се прѣплитатъ положителни и отрицателни чувства и желания. (фиг.1) Човѣкъ може да изчисли математически колко врѣме ще трае извѣстно негово желание, като вземе прѣдъ видъ извѣстни данни, а именно: дължината на двата диаметра на повърхностьта на лоба**, широчината и височината на челото, дължината на носа и широчината на брадата. Понеже формата на главата у човѣка постоянно се мѣни, съобразно това се мѣнятъ трайностьта и интенсивностьта на желанията. Като казвамъ, че формата на главата се мѣни, подразбирамъ, че това става прѣзъ разнитѣ фази на живота. Който се занимава съ френологията, както [и] съ изучаване черепа на човѣка, ще забѣлѣжи, че тия мѣста отъ черепа, дѣто мисъльта се проявява най-активно, тамъ костьта е най-тънка. Интенсивниятъ животъ на човѣка обаче, не се проявява всѣкога въ една и сѫща область на черепа. Това показва, че дѣятелностьта на човѣшката мисъль се смѣня прѣзъ разнитѣ фази на човѣшкия животъ. Напримѣръ ако нѣкой човѣкъ е разрушителенъ, главата при ушитѣ му е широка. Такъвъ човѣкъ, като се разгнѣви, не се успокоява лесно. Ако главата на нѣкой човѣкъ е дълга, а при ушитѣ тѣсна, той не се гнѣви много и гнѣвътъ му скоро минава. Желанията на човѣка сѫ динамически сили, скрити въ неговото подсъзнание, които слѣдъ врѣме се изразяватъ като чувство или като мисъль. Всѣко желание трѣбва да се впрегне на работа. Затова, като ви дойдатъ нѣкои страдания или радости, наблюдавайте се спокойно и се самоизучавайте! Единъ старъ свещеникъ около 60-65 годишенъ ми разправяше слѣдната своя опитность: “Въ първитѣ години на живота си азъ не обичахъ страданията и по всѣкакъвъ начинъ се стараехъ да ги избѣгвамъ. Обаче каквото и да правехъ, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-послѣ азъ си казахъ: Слушай приятелю, какво си видѣлъ ти, че бѣгашъ отъ страданията? От сега нататакъ ще дойдатъ истинскитѣ страдания! Приготви се да ги приемешъ съ радость и да ги носишъ мѫжки! Отъ този моментъ азъ обикнахъ страданията, но тѣ взеха да се отдалечаватъ отъ мене. Докато ги избѣгвахъ, тѣ ме прѣслѣдваха. Щомъ прѣстанахъ да ги избѣгвамъ, тѣ ме напуснаха.” Питамъ: какво лошо има въ това да страда човѣкъ? Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя обидна дума? Защо трѣбва да страдате отъ това? Или защо трѣбва да се радвате, когато нѣкой каже, че много ви обича, че е готовъ да даде живота си за васъ? Кое е по-реално въ тия два случая: обиднитѣ думи, които ви казалъ нѣкой, че ви мрази, или пъкъ думитѣ на този, който казва, че ви обича? И въ двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за васъ, че при тия случаи вие провѣрявате слѣдния важенъ законъ за уравновѣсяване енергиитѣ въ природата: когато нѣкой ви мрази, разумната природа ще изпрати другъ, който ви обича. И обратно: когато нѣкой ви обича, разумната природа ще изпрати другъ, който ви мрази. Каже ли ви нѣкой, че ви мрази, кажете си: “Азъ се радвамъ за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.” Каже ли ви нѣкой, че ви обича, ще знаете, че слѣдъ малко непрѣменно ще дойде този, който ви мрази. Сѫщото нѣщо се отнася и до другитѣ области на живота и науката. Напримѣръ нѣкой поетъ напише едно хубаво, идейно стихотворение, което всички харесватъ. Второто стихотворение, непрѣменно ще бѫде лошо, безъ идея, което само опетнява ума на този поетъ, безъ да му придава нѣщо. Сега, отъ всичко казано дотукъ, у васъ трѣбва да остане единъ основенъ законъ, съ който да противодѣйствувате на отрицателнитѣ желания и чувства, които се зараждатъ у васъ. Не е достатъчно само да имъ противодѣйствувате, но трѣбва да издържате на тѣхъ; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъль трѣбва да расте и да се развива. При това, не трѣбва само мисъльта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а духътъ ви да укрѣпва. Само така ще имате прояви на истински човѣкъ. Мнозина казватъ: “Ние сме млади още, като остарѣемъ, тогава ще мислимъ за тия работи.” Не, ако вие не поумнѣете като млади и като стари нѣма да поумнѣете. Който е уменъ като младъ и като старъ ще бѫде уменъ. Тогава човѣкъ се намира на положителната страна въ своя животъ. Ако нѣкой човѣкъ е глупавъ като младъ и на старини ще бѫде глупавъ. Той се намира на негативната страна въ своя животъ. Често младитѣ обичатъ да отлагатъ нѣщата. Напримѣръ, дойде ви нѣкоя добра мисъль, да направите нѣщо и вие казвате: “Това нѣщо не мога да направя сега.” Питамъ: на какво основание се надѣвашъ да го направишъ другъ пѫть? - “Не зная, така мисля.” - Тогава мисли, че сега ще можешъ да го направишъ и се заеми съ тази работа. Когато казвате, че нѣщо е невъзможно, това подразбира, че вие искате да го направите съвършено и то изведнъжъ, а това именно е невъзможно. Напримѣръ възможно ли е за човѣка да изживѣе наведнъжъ всички свои състояния отъ дѣтинството си до стогодишната си възрасть? - Това нѣщо е невъзможно. Колкото и да си го прѣдставяте допустимо, споредъ сегашнитѣ закони на козмоса, то е невъзможно. Това е въпросъ на врѣмето. Засега на всинца ви прѣдстои да изучавате закона за смѣна на вашитѣ състояния, а единъ день, като станете вѣщи, учени хора, ще можете изведнъжъ да се освобождавате отъ отрицателнитѣ състояния. Сега ще се освобождавате отъ тия състояния чрѣзъ търпѣние. И тъй, за сега ще се научите да свързвате отрицателнитѣ форми съ положителнитѣ. Дойде ли ви нѣкое нещастие, веднага го свържете съ противоположното нему - щастието. Рекохъ, крѫгътъ С (фиг.1) прѣдставлява общия животъ на човѣка, а малкитѣ крѫгчета по окрѫжностьта му прѣдставляватъ хармоничнитѣ и нехармоничнитѣ или положителнитѣ и отрицателнитѣ състояния, прѣзъ които човѣкъ минава въ живота си. Важна мисъль отъ тази лекция за васъ е мисъльта за търпѣнието. Ще търпите, докато извѣстно отрицателно състояние се смѣни по единъ естественъ начинъ. Прѣзъ това врѣме може да плачете, да скърбите, да ви подлагатъ на унижения - всичко издръжте и си кажете: “За добро е това. Днесъ азъ страдамъ, скърбя, но другъ нѣкой се радва. Сега азъ съмъ дежуренъ, на постъ съмъ поставенъ, да дигамъ съ рамото си игото на човѣчеството. Утрѣ ще се смѣня, другъ ще поеме тази работа.” Ако можете съзнателно да си наложите търпѣние, това показва, че сте ученици на новото учение. Търпѣнието е жизнения елексиръ на душата. То не може да се постигне лесно. Жертви, воля се изисква за това! Търпѣнието е вѫтрѣшно качество на човѣшката душа, което ние наричаме “будна мисъль”, или “будность на съзнанието”. Никой не може да изкара търпеливия човѣкъ отъ неговото положение, защото той се намира на единъ вѫзелъ, дѣто силитѣ сѫ въ равновѣсие. Самъ човѣкъ може да наруши това свое състояние - никой другъ. За да не наруши своето равновѣсие, той постоянно трѣбва да се държи на повърхностьта на водата, да не потъва надолу. Всички съврѣменни хора иматъ тази опитность да потъватъ въ водата и отново да изплуватъ. Колко пѫти тѣ сѫ потъвали и изплували на повърхностьта на водата! Ако човѣкъ не прѣминава отъ нехармоничнитѣ въ хармоничнитѣ състояния на своята душа, каквото знание и да има, ще го загуби. Ако е музикантъ, ще изгуби изкуството си; ако е художникъ, ще изгуби тази дарба. Дойде ли човѣкъ до своитѣ хармонични чувства и желания, той ще бѫде доволенъ отъ всичко, което му се дава. И тогава, мислитѣ и чувствата му ще се развиватъ правилно и той ще живѣе въ закона на свободата. “Доброта, Истина, Красота - това е Любовьта.” 28 лекция на Младежкия Окултенъ Класъ, държана отъ Учителя на 28 юни 1925 г. София ------------------------------------------------------------------ *Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1928г., слабо редактирано отъ просветния комитетъ **лобъ - книж. (отъ рус.) чело

От брошурата "Да мисли" лекция на Младежкия окултен клас, 1935 г., Извънредна беседа Пѫрво издание, София, 1935 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДА МИСЛИ! Човѣкъ трѣбва да мисли!—Кога? — Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день. Деньтъ, това е първата, основна мѣрка на нѣщата. Денътъ, въ който човѣкъ е създаденъ, е мѣрка за неговия животъ. Съ тази мѣрка се измѣрватъ всички нѣща. Кои сѫ елементарнитѣ, сѫщественитѣ, първоначалнитѣ нѣща въ живота, които човѣкъ трѣбва да знае? Най-елементарното нѣщо за човѣка е да се научи да мисли. Докато нѣма нѣкакъвъ идеалъ, човѣкъ никога не може да се научи да мисли. Докато не ходи на училище, детето нѣма за какво да мисли. Щомъ тръгне на училище, то има вече за какво да мисли. Следователно, за да мисли, човѣкъ трѣбва да има идея за Бога. Щомъ мисли, това показва, че идеята за Бога е влѣзла вече въ неговия умъ. Да мисли, да има идея за Бога, това не значи, че човѣкъ трѣбва да се страхува. Защо? — Защото страхътъ има съвсемъ другъ произходъ, той не е Божествена проява. Щомъ наруши кой и да е Божественъ законъ, човѣкъ започва да се страхува. Въ този смисълъ, страхътъ е естествено последствие на известно нарушаване на Божественитѣ закони. Човѣкъ трѣбва да мисли, но не когато се страхува. Казватъ, че човѣкъ мисли, когато се намѣри въ трудно положение. Не, безъ да се намѣри въ трудно положение, човѣкъ трѣбва да мисли! Представете си, че насадите една ябълчна семка и очаквате отъ нея плодъ. Кога ще роди тя?—когато е здрава, или когато е болна? — Ябълката ражда, когато е здрава. Кога тече изворътъ? — когато има вода въ него, или когато пресъхне? — Когато има вода. Когато изворътъ пресъхне, никой вече не го посещава. Това значи да констатирате фактитѣ, както сѫ въ действител- ность. Човѣкъ може да констатира фактитѣ, както сѫ, само когато има свободна мисъль. И наистина, мисъльта на човѣка трѣбва да бѫде свободна, а не наложена отвънъ. Само свободната мисъль може да освободи човѣка отъ всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъль, вие трѣбва да работите, да изучавате растителното царство, както и цѣлото органическо царство; като дойдете до човѣка, ще видите, колко добре е построено човѣшкото тѣло. Но въпрѣки това, човѣшкото тѣло е неустойчиво. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да пази равновесие. Нѣкой върви по пѫтя, спъва се, пада, става. Защо? — Защото не мисли. Щомъ ви сполети нещастие, това показва, че не мислите. Щомъ кажете, че сѫд- бата ви е лоша, това показва, че не мислите. Като не искатъ да признаятъ вината си, хората казватъ: Сѫдбата ни е тежка, нещастия ни сполетѣха- — Нещастия, сѫдба сѫществува за онзи, който не мисли. Щомъ не мислите, ще дойдатъ редъ противоречия и нещастия въ живота ви. И тогава хората считатъ че нещастията сѫ резултатъ на човѣшката леность, или на човѣшкото богатство. Мнозина мислятъ, че богатитѣ хора сѫ лениви. Не, единствената причина за нещастията въ живота на хората се дължи на това, че тѣ не мислятъ. И противоречията имъ се дължатъ на това, че тѣ не мислятъ. Ще кажете, че това трѣбва да се докаже. — Нѣма какво да се доказва. Какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ задлъжнѣлъ? Или, какъ ще докажете, защо единъ човѣкъ заболѣлъ? Когато не мисли, човѣкъ задлъжнява. Когато не мисли, човѣкъ боледува. На всичко това може да се направи следното възражение: какво сѫ извършили онѣзи, които сѫ мислили? Споредъ мене, Единствениятъ, Който мисли, е Богъ. Понеже мисли, Той е щастливъ. Понеже е мислилъ, Той е създалъ съвършенъ свѣтъ. Следователно, ако вървите по Неговия пѫть, по пѫтя на съвършенството, нѣма отъ какво да се оплаквате. Хората се оплакватъ, защото не мислятъ като Бога. Щомъ не мислятъ като Него, тѣ се натъкватъ на редъ нещастия. Не е въпросътъ да философствуватъ, да разискватъ, защо свѣтътъ е направенъ така, а не иначе.—Тъй както е създаденъ свѣтътъ, това говори за правата мисъль на Великия. Значи, ние не трѣбва да питаме, защо свѣтътъ е създаденъ така, а трѣбва да питаме, защо е създаденъ. Защо е създаденъ свѣтътъ? —Да мислимъ. Какво ще търсите погрѣшкитѣ на свѣта? — Богъ е съвършенъ, Той нѣма погрѣшки. Следователно, и свѣтътъ, създаденъ отъ Него, нѣма погрѣшки. Погрѣшкитѣ сѫ въ хората. Когато изучавате човѣшкото лице, опитайте се да го нарисувате, да видите, колко погрѣшки ще направите. Опитайте се да произнесете нѣкои свещени думи, да видите, колко погрѣшки ще направите. Тъй както хората произнасятъ днесъ думитѣ „любовь“, „добро“, тѣ сѫ изгубили своя смисълъ. Като се влюби нѣкой, казвате: Този чо- вѣкъ е замязалъ на оскубана кокошка. — Каква любовь е тази, която прави човѣка подобенъ на оскубана кокошка? Това не е любовь. За да покажешъ, че обичашъ, ти трѣбва да учишъ. Който се учи, той има любовь; който не се учи, той нѣма никаква любовь. Пробниятъ камъкъ на любовьта е учението. Щомъ въ сърцето на човѣка пламне желание да се учи, той нѣма да има никакви страдания. Щомъ нѣма желание за учене, той непременно ще страда. Желанието за учене, за придобиване на знания е въ сила да победи страданията. Като говоря по този начинъ, азъ не искамъ да приемате нѣщата догматически. Ако на думи само казвате, че трѣбва да мислите, вие не разбирате дълбокия смисълъ на този процесъ. Процесътъ на мисъльта трѣбва да проникне дълбоко въ битието на човѣка, който всѣка сутринь, при ставане още, трѣбва да си каже: Азъ трѣбва да мисля като Бога, трѣбва да обичамъ тъй, както Той обича! Защо е необходимо това? — Защото само съ Любовьта, която е проявявалъ, Богъ е творилъ, работилъ, създалъ цѣлата вселена. Само съ Любовьта, която ималъ, Той могълъ да вземе предъ видъ нуждитѣ и на най-малкитѣ сѫщества и да ги задоволи. Всичко въ свѣта, цѣлата вселена е резултатъ на Божията мисъль. Като мислилъ стотици, хиляди и милиони години, Той създалъ нѣщата така, както ги виждаме днесъ. Въпрѣки това, мнозина се осмѣляватъ да казватъ, че много нѣща Богъ не е промислилъ, както трѣбва, че много нѣща е изпусналъ изъ предъ видъ, и оттамъ вадятъ заключение, че сѫ изпратени на земята само за страдания. Това е вѣрно само за онзи, който не учи. Той е дошълъ на земята да страда. Но за онзи, който учи, той ще се домогне до щастието. Не мислете, че нещастието се изразява въ нѣкои голѣми нѣща, запримѣръ, че нѣкой счупилъ крака, или рѫката си, или друго подобно нѣщо. И най-малкото недоволство отъ положението, въ което се намирате, може да направи човѣка нещастенъ. Представете си, че се събирате нѣкѫде заедно и започвате да гледате, кой какви дрехи, обуща или шапка има и намирате, че еди-кой си е по-добре облѣченъ, по-добре причесанъ и т. н. И туй може да направи човѣка нещастенъ, но това не е мисъль, това сѫ само сравнения. Който мисли, той не обръща внимание на външнитѣ нѣща. Щомъ видя единъ човѣкъ, азъ се интересувамъ отъ него, въ смисълъ, дали той обича, дали той мисли. Щомъ обича, щомъ мисли, той ще учи и постоянно ще работи. Който мисли, той дългове не трѣбва да прави; който мисли, той боленъ не трѣбва да бѫде; който мисли, той нещастенъ не може да бѫде. Ако имате дългове, ако сте болни, ако сте нещастни, това показва, че не мислите и не обичате. Какво трѣбва да направите, за да се освободите отъ сегашното си положение?—Започнете да мислите добре. Щомъ започнете да мислите добре, правилно, всички тия нѣща ще се стопятъ, както снѣгътъ се топи. — Какво ще стане тогава съ васъ? — Вие ще се намѣрите въ естественото положение на цвѣтята и дърветата, които цъвтятъ, на пло- доветѣ, които зрѣятъ. Всичко около васъ ще се измѣни, и вие ще видите свѣта въ нова свѣтлина. Тогава ще се намѣрите въ истинския човѣшки свѣтъ. Нѣкои отъ съвременнитѣ хора сѫ облѣчени съ дрехи, които Богъ имъ е опредѣлилъ. Мнозина, обаче, сѫ облѣчени съ дрехи, подобни на меча козина. Защо? — Нито кройката, нито цвѣтътъ имъ е на мѣстото си. Тази е причината, поради която дрехитѣ скоро ви дотягатъ. Като ги поносите една година, казвате: Дотегнаха ми тѣзи дрехи, нови ще си направя, по нова мода, новъ кроежъ. Вие намирате, че старитѣ дрехи ви спъватъ нѣкѫде, че не можете да мислите съ тѣхъ. —Щомъ старата шапка ви спъва, свалете я отъ главата си, ходете гологлавъ. Щомъ старото палто ви прѣчи да мислите, свалете го отъ гърба си, ходете безъ палто. Щомъ можете правилно да мислите безъ шапката и безъ палтото си, вие сте на правъ пѫть. За васъ, като ученици, важно е да мислите право, а не да бѫдете хубаво облѣчени. Ако при мене дойде нѣкой ученикъ, азъ нѣма да обърна внимание на дрехитѣ, на шапката му, но ще се спра върху неговия умъ, ще видя, способенъ ли е той, или не. Външнитѣ нѣща сѫ различни бои, които всѣки день се мѣнятъ. Въ тѣхъ нѣма нѣщо постоянно и устойчиво. Отвънъ всѣки може да се боядиса, както иска. Следъ всичко това хората искатъ да бѫдатъ обичани. — Какъ могатъ да ги обичатъ? Ако учительтъ е грубъ къмъ ученицитѣ си, за какво ще го обичатъ? Ако слугата е грубъ къмъ господаря си, за какво ще го обича господарьтъ му? Ако мѫжътъ и жената сѫ груби помежду си, тѣ не могатъ да се обичатъ. При това положение мѫчно може да се обича човѣкъ. Питъмъ: въ какво седи мѫчнотията? — Мѫчно се преподава на болни ученици, на болни деца. Гнѣвътъ, грубостьта, докачливостьта сѫ болести, отъ които човѣкъ трѣбва да се лѣкува. Представете си, че вие предавате на човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ. Той ви погледне и казва: Не виждашъ ли, че кракътъ ми е счупенъ? Какво ми разправяшъ за мисъльта? Нищо не разбирамъ, кракътъ ме боли. Отивате при другъ, започвате да му разправяте за мисъльта, но и той казва: Какво ми разправяшъ за мисъльта? Не виждашъ ли, че се превивамъ отъ болки въ стомаха? Вие ходите отъ човѣкъ на човѣкъ, но виждате, че единъ се оплаква отъ сърце, другъ —отъ стомахъ, трети — отъ глава и т. н. Болеститѣ показватъ, че хората не мислятъ. Beликиятъ, Който е създалъ човѣка, казва: Дете мое, научи се да мислишъ! Да мислишъ, това е най-хубавото, най-красивото, което съмъ опредѣлилъ за тебе“. И когато постави първитѣ човѣци въ рая, Богъ имъ каза: „Отъ дървото, което е всрѣдъ рая, нѣма да ядете. То е дърво за познаване доброто и злото. За да изпълните тая моя заповѣдь, трѣбва да мислите.“ Безъ да мислятъ много, тѣ ядоха отъ забранения плодъ и сгрѣшиха. Ако бѣха мислили, нѣмаше да сгрѣшатъ. Когато върши работи безъ да мисли, човѣкъ всѣкога грѣши. Запримѣръ, нѣкой се разгнѣви, лицето му се зачерви, пламне отъ огънь и се заканва на този — на онзи, иска нѣкакъ да му олекне. Питамъ: какво ще постигне кравата, която доятъ, ако ритне гърнето съ крака си? — Нищо нѣма да постигне. Тя ще разлѣе млѣкото, господарьтъ и ще я набие, и пакъ ще я издои. Да риташъ гърнето, това не е мисъль. Когато не мислятъ, хората се натъкватъ на редъ недоразумения. Две сестри, запримѣръ, едната млада, другата възрастна, спорятъ помежду си. Най-после и дветѣ дигнатъ рѫце една отъ друга и се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по такъвъ начинъ? — За тѣхъ свѣтътъ не е добре създаденъ, защото и дветѣ не мислятъ право. Изобщо, и младата не мисли, и възрастната не мисли. Ако и дветѣ мислѣха, никакви недоразумения между тѣхъ нѣмаше да произлѣзатъ. Правата мисъль изключва всички недоразумения. Казвамъ: ученикътъ трѣбва да мисли! Ако не мисли, той всѣкога ще схваща нѣщата криво, ще се натъква на противоречия, отъ които самъ ще се спъва. Ученикъ, който не разбира учителя си, ще го обвини въ несправедливость, въ жестокость и т. н. Какво трѣбва да направи този учитель? На такъвъ ученикъ той трѣбва да каже: Мисли добре, за да не грѣшишъ! Азъ съмъ дошълъ да изпълня своята велика мисия и задача, а ти — да служишъ на себе си. — Права ли е тази постѫпка? — Който не мисли, той самъ ще се отдалечи отъ лицето на учителя си. Ако учительтъ е лошъ, несправедливъ, това показва, че и той не мисли. Тогава нека ученикътъ мисли. Ако е правъ, учительтъ нѣма какво да се оправдава. Справедливостьта е вѫтрешно качество, а не външно. Когато дойде нѣкой при мене, азъ ще му отдамъ всичкото внимание, ще го преценя като душа, но вѫ- трешно, а не външно. Вѫтре въ себе си ще го поставя на нужната висота, на положението, на което Богъ го е поставилъ. Ако дойде при мене нѣкой цигуларь, какъ трѣбва да го приема? — Ще му дамъ най-хубавата цигулка на Страдивариуса, и като вземе лѫка, цигулката, той самъ ще опредѣли цената си. А вие какво искате? — Да опитате Христовата Любовь. — Какъ ще опитате тази Любовь? Като Духъ, Христосъ бѣше силенъ, богатъ, но слѣзе на земята да раздаде всичкото си богатство. И като раздаде богатството си, Той остана безъ пара въ джоба си. Хората взеха богатството Му и казаха: Ние не искаме такъвъ човѣкъ, който раздава всичкото си имане. Нека си върви, отдето е дошълъ; щомъ ни остави богатството си, ние ще ядемъ и ще пиемъ. Съвременниятъ човѣкъ се намира въ сѫ- щото положение, въ каквото е билъ Христосъ. И той разполага съ богатство — живота, който е вложенъ въ него. Този животъ пъкъ се опредѣля отъ мисъльта му. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да разбира живота, да го цени. Нѣкой казва, че иска да живѣе. — Това подразбира, че той иска да яде и да пие, да се облича добре, и работитѣ му да се нареждатъ по негово желание. Това не е истински животъ. Животътъ, въ пълния смисълъ на думата, изисква права мисъль. Това подразбира вѫтрешенъ животъ. Прогресътъ на човѣка се опредѣля отъ неговата мисъль. Въ това седи философията на живота. Следователно, на всѣки, който не мисли, казвамъ да си върви по пѫтя, да си гледа работата. Този е най-мекиятъ изразъ. Който не мисли, той може да направи много нѣща: и груби думи да каже, и лоши постѫпки да извърши. При това положение той ще изпита последствията на своя животъ, лишенъ отъ мисъль. Ако мисъльта ви е права, вие ще изпитате всичкото нейно благословение; ако мисъльта ви е крива, ще изпитате нейнитѣ удари на гърба си. Кривата мисъль носи лоши последствия, носи злото въ свѣта. Въ какво седи злото? - Въ непослушанието. — Кой е непослушенъ? — Който не мисли. - Кой е ограниченъ? — Който не мисли. Който мисли, той всѣкога е свободенъ. Когато нѣкой сгрѣши, всички искатъ да знаятъ, кой е той, какъ се казва и т. н. Споредъ мене, не е важно името на онзи, който е сгрѣшилъ. Дали той е Петко, Драганъ, Стоянъ—това е безразлично. Който и да е сгрѣшилъ, това е все нѣкой мой братъ, или нѣкоя моя сестра. Следователно, все едно, че съмъ азъ. Важното е, че всѣки, който нѣма търпение, той грѣши. Нетърпението пъкъ се дължи на отсѫтствието на мисъль. Азъ не се спирамъ върху погрѣшкитѣ на хората, но казвамъ, че по този пѫть, по който сега вървятъ, свѣтътъ не може да се изправи. — Ама да се обичаме, да правимъ добро. — Това сѫ стари методи, по които свѣтътъ не може да се изправи. Свѣтътъ може да се изправи чрезъ мисъль — нищо повече. Ще мислите така, както Богъ мисли. И при най-голѣмитѣ противоречия ще мислите. Когато учительтъ дава една мѫчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича. Той му дава тази задача, за да го накара да мисли. Следователно, нещастията, страданията и противоречията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ мѫчни задачи, дадени отъ учителя ви, да ви застави да мислите. Чувате нѣкѫде едно агне да блѣе и не се замисляте, защо блѣе. Агнето блѣе, защото го колятъ, но съ това то иска да каже на хората, че преди да турятъ ножъ на врата му, тѣ трѣбва да мислятъ. Но хората не искатъ да знаятъ. Тѣ турятъ ножа на врата на агнето и се радватъ, че ще си хапнатъ отъ неговото месце. По нататъкъ не мислятъ. Следователно, ще знаете, че който не мисли, той е изложенъ на страдания, на нещастия, на смърть. Това значи адъ, това значи мракъ, тъмнина въ съзнанието. Които мислятъ, тѣхъ очаква животъ, щастие, блаженство, любовь; тѣхъ очакватъ редъ Божии блага. Това значи да се движи човѣкъ съ свободенъ билетъ, да влѣзе въ рая. Ето защо, турете въ ума си мисъльта тази година да мислите като Бога. Като ставате сутринь, кажете си: Искамъ да мисля като Бога, въ всичко да виждамъ доброто и красивото. Не туряйте въ ума си никаква отрицателна мисъль. Какво ще ви допринесатъ отрицателнитѣ мисли? — Нищо. Какво ще ви допринесе мисъльта, че този мѫжъ е лошъ, или че тази жена е лоша? — Нищо. Затова, мислете единствено върху онова, което Великото Начало въ живота е създало; мислете за звездитѣ, за слънцето, за небето, за чистия въздухъ, за чистата вода, за храната, за растенията и животнитѣ, за човѣка. И тогава, считайте за привилегия, че сте срещнали човѣкъ. Считайте за привилегия, че сте срещнали мечка. Минаватъ двама селяни презъ гората, намиратъ нѣщо въ една торба и започватъ да го дѣлятъ, Единиятъ казва: Азъ ще взема този предметъ, на мене се пада той. Другиятъ казва: Азъ ще го взема; по-старъ съмъ отъ тебе. — Тъй ли? Знаешъ ли, че ей сега ще те претрепя? — Че и азъ ще те претрепя. Свили, намръщили лица и двамата, огънь, искри излизатъ отъ тѣхъ. Въ това време насреща имъ иде голѣма, страшна мечка. И двамата бързо се качватъ на една круша и се спотайватъ. Минава мечката покрай тѣхъ, спира подъ дървото и започва да души торбата- — Хайде, слѣзъ да претрепешъ мечката. Нали казваше, че предметътъ е твой? —казва единиятъ. Другиятъ му възразява: И ти се хвалѣше, че си юнакъ, слѣзъ да вземешъ торбата. И двамата седатъ на крушата, никой не смѣе да слѣзе, докато мечката не си отиде. Питамъ: ако въ този моментъ тѣ бѣха готови да отстѫпятъ торбата на мечката, защо не бѣха готови да сторятъ това единъ за другъ? Защо трѣбва да се плашите отъ мечка? Мечката е единъ ангелъ, но преоблѣченъ; той нарочно се е дегизираль, да застави човѣка да мисли. И азъ съмъ срѣщалъ такива ангели на пѫтя си. Преди години пѫтувахъ съ единъ евангелски проповѣдникъ по Рила, връщахме се отъ Мусала. Този проповѣдникъ бѣше виденъ, известенъ на своето паство, проповѣдваше на хората за вѣрата, за любовьта, за надеждата, за създаването на свѣта и т. н. Ние минавахме презъ долината на Марица. Въ това време виждаме, че срещу насъ иде мечка: пристѫпва бавно, тежко, като че мисли нѣщо. Като я видѣхъ, казахъ на мой езикъ: Ето, единъ ангелъ иде срещу насъ. Проповѣдникътъ се уплаши, отвори очитѣ си, не знае, какво да прави. Мечката трѣбваше да мине или предъ насъ, или задъ насъ. Азъ тръгнахъ напредъ, съ намѣрение мечката да мине задъ насъ. Обаче, тя се отби малко, отиде къмъ близката рѣка да пие вода. Въ това време проповѣдникътъ помислилъ, че бѣгамъ отъ мечката. Въ сѫщность, азъ искахъ да отдамъ нужното почитание на този ангелъ, да му сторя пѫть да мине. Въ страха си, проповѣдникътъ се спъна въ едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видѣ проповѣдника въ това положение, мечката хукна да бѣга нагоре, по сѫщия пѫть, по който бѣше слѣзла. Съ това тя искаше да се извини, че е уплашила проповѣдника. Защо се уплашилъ той толкова много? — Помислилъ, че азъ съмъ го оставилъ самъ, и мечката го натиска. Защо ви разпрявамъ този случай? Азъ нѣмамъ намѣрение да изложа този пропо- вѣдникъ, но казвамъ, че когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята, между хората, по сѫщия начинъ, и тѣ падатъ на земята отъ страхъ и дигатъ краката си срещу него. Това става съ всички хора, когато тѣ не мислятъ. Какво страшно има въ това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, нѣма по-добро нѣщо отъ това. Тя е много вѣрна. Но и по-страшно нѣщо отъ умраза- та на мечката нѣма. Тя не обича хора, които не мислятъ, и всѣкога е готова да ги нападне, да имъ отмъсти, ако сѫ и направили нѣкакво зло. Тя помни и доброто, и злото, което човѣкъ нѣкога и е направилъ. Преди години, въ карнобатско нѣкѫде, се случило следното нѣщо: една жена намѣрила въ гората малко мече, останало безъ майка, и го прибрала дома си. Докато порасне, тя го кърмила заедно съ своето дете. Като пораснало, пуснала го въ гората на свобода. Единъ день единъ мечкарь го уловилъ, вързалъ го съ верига и започналъ да го разиграва, да печели съ него пари. Десеть години следъ това, тази жена срещнала въ селото си мечкарь, който разигравалъ мечка. Въ този моментъ мечката започнала да се дърпа отъ мечкаря и се приближила до жената, легнала предъ краката и и започнала да се гали, да се умилква около нея, съ което искала да изкаже бла- годарностьта си за времето, презъ което тя я кърмила. Мечкарьтъ се чудилъ, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената, че я отгледала; иначе, безъ нейнитѣ грижи, тя би умрѣла нѣкѫде въ гората. Днесъ я разиграва мечкаря, печели съ нея пари, но поне е жива. Питамъ: ако една мечка може да бѫде признателна на жената за доброто, което нѣкога и направила, защо вие да не бѫдете признателни на Бога за всичкитѣ благословения, които ви е далъ? Трѣбва ли да забравите Бога заради Петко, Стояна, Драгана? Трѣбва ли заради тѣхъ да изгубите своя миръ? Какво правятъ тѣ, какъ мислятъ, това е тѣхна работа. На васъ предстои само да мислите. Мислете за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата душа и за вашия духъ! Мислете за благата, които ви сѫ дадени! Мислете за великото, за красивото поне 35 г. наредъ, ако искате да станете търпеливи. Търпеливъ е онзи човѣкъ, който мисли; който не мисли, той не е търпеливъ. Безъ мисъль нѣма сполука. Христосъ знаеше това. Като дойде на земята, Той прекара голѣми страдания, чрезъ които показа своето търпение. И затова казваше: „Азъ дойдохъ за този часъ“. Въ страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъль. „За този часъ дойдохъ“ — това значи: дойдохъ въ свѣта да мисля. И наистина, страданията ще продължатъ день, два, три и ще минатъ. Казвате, че Христосъ е страдалъ много. — Христосъ дойде на земята да мисли. Чрезъ голѣмитѣ страдания човѣкъ се учи да мисли. Простата философия на живота се заключава въ следното: да се научите да мислите. Когато видя, че нѣкой върши една неестествена постѫпка, казвамъ, че той не мисли. — Каква трѣбва да бѫде мисъльта? — Чиста. Който мисли, той ще се освободи отъ всички ограничения и страдания. Ако е боленъ, ще оздравѣе; ако е сиромахъ, ра- ботитѣ му ще се уредятъ; ако е уволненъ чивовникъ, отново ще го назначатъ на служба; ако е мома, която очаква възлюбения си, той скоро ще дойде; ако е бездетна жена, ще роди добро, хубаво дете. Достатъчно е човѣкъ право да мисли, за да започнатъ работитѣ му постепенно да се уреждатъ. Правата мисъль е магическа тояжка, съ която всички работи се уреждатъ. — Може ли това да стане въ единъ день? — И моментално може да стане, но затова се изисква права мисъль. Колкото повече закъснѣватъ благата, които искате, толкова повече мисъльта ви не е права. Нѣкой казва, че се молилъ на Господа, но никакъвъ отговоръ не получилъ. — Значи, не се е молилъ право. Колкото мисъльта ви е по-права, толкова по-бързо ще получите отговоръ на нея. Щомъ отговорътъ забавя, това показва, че мисъльта ви е била бавна. Бързината на мисъльта опредѣля разрешаването на задачитѣ. Много отъ вашитѣ работи не се уреждатъ, понеже мисъльта ви не е права. Какво правятъ нѣкой хора? — Като се натъкнатъ на известно нещастие, страдание, или на нѣкаква болесть, тѣ казватъ, че трѣбва да потърсятъ нѣкакъвъ талисманъ, или да намѣрятъ нѣкакво лѣкарство, часъ по-скоро да се освободятъ отъ това зло. — Споредъ мене, всѣко нещастие, всѣка болесть, всѣко изпитание е добро, или е дадено за добро. Нѣма страдания, нѣма болести въ свѣта. Това сѫ задачи за разрешаване, които ще научатъ хората да мислятъ. Щомъ Богъ живѣе въ човѣка, и човѣкъ — въ Бога, нѣма страдания, нѣма нещастия въ свѣта. Ако нѣкой дойде при васъ и ви обижда, ще знаете, че този човѣкъ не мисли, нито се е научилъ право да говори. За да не чувате обидитѣ на този човѣкъ, вие можете да турите едно парченце отъ специаленъ памукъ въ ушитѣ си, който предпазва човѣка отъ действието на грубитѣ, на обиднитѣ думи. Щомъ обиднитѣ думи престанатъ да се сипятъ върху лицето ви, извадете памука отъ ушитѣ си и слушайте, колко хубаво, колко сладко ще ви говори този човѣкъ. Когато дяволътъ ви говори, туряйте памукъ въ ушитѣ си и мислете. Когато Богъ ви говори, изваждайте памука отъ ушитѣ си и внимателно слушайте. Щомъ дойде до ухото ви нѣкоя добра мисъль, приемете я и я изпитайте. Тя всѣкога носи нѣщо добро. Мома иска да се ожени, да бѫде щастлива. Срѣща я единъ момъкъ и и казва: Опитай ме, да видишъ, че съмъ добъръ. Не, дойдете ли до човѣка, нѣма какво да го опитвате; човѣка трѣбва да помиришете, и отъ миризмата му ще познаете, какво цвѣте е: дали е карамфилъ, роза, теменуга и т. н. За това се изисква добре развито чувство на обоняние. Отъ добрия и правилно мислещъ човѣкъ излиза особено приятенъ ароматъ, особено благоухание. Отъ лошия, отъ неправилно мислещия човѣкъ сѫщо така излиза миризма, но неприятна. Въ това отношение хората се дѣлятъ на правомислещи и на такива, които не мислятъ право. На онѣзи, които не мислятъ, казвамъ да си вървятъ, защото училището не е за тѣхъ. Училището е само за онѣзи, които мислятъ. Докато мислѣше, Адамъ бѣше въ рая. Щомъ престана да мисли, изпѫдиха го вънъ отъ рая, да опита нѣщата; като се научи да мисли, той пакъ ще се върне въ рая. Казвате: Какъ ще се върнемъ въ рая? — Като се научите да мислите. — Кога може да стане това? —Още днесъ, още въ този моментъ. — Съ какво облѣкло ще отидемъ ? Съ какъвъ костюмъ ще бѫдемъ облѣчени?— Съ официаленъ костюмъ. Дрехитѣ, които днесъ носите, сѫ работни, съ тѣхъ не можете да влѣзете въ рая. Тѣзи дрехи ви сѫ дадени, следъ като сте престанали да мислите. Отново трѣбва да започнете да мислите, за да получите новъ костюмъ—костюмътъ на мисъльта. На едного дошълъ гостъ, който гладувалъ три деня, та си мислилъ, дано го нахранятъ нѣкакъ. Обаче, домакинътъ започналъ да му разправя една интересна приказка. Гостътъ слушалъ, слушалъ и си рекълъ: Дано по-скоро свърши приказката, че да се сѣти да ме нахрани!—На сѫщото основание и азъ трѣбва да свърша приказката си. Гладниятъ първо трѣбва да се нахрани, а после да му се говори. Съ какво трѣбва да се нахрани? Умниятъ ще разбере, че този човѣкъ не може да яде бобъ; трѣбва да му се свари пиленце, отъ него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато нѣкой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човѣкъ не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бѫде облѣченъ въ нова дреха? Сега и азъ ви забавлявамъ, докато се приготви пиленцето. Казвате: Ние сме слушали тия работи, искаме нѣщо черно на бѣло. — Какъ мислите вие? По кой начинъ съмъ дошълъ до това положение? Пѫтьтъ, по който съмъ миналъ, не е билъ посланъ съ рози, не е билъ равно, гладко шосе. Дълго време е трѣбвало да мисля, докато си пробия пѫть презъ дракитѣ, презъ джунглитѣ. Ако вие трѣбваше да минете по сѫщия пѫть, много пѫти досега щѣхте да се върнете назадъ. Доброто ще дойде, следъ като минете този пѫть. Затова не се връщайте отъ този пѫть. — Правъ ли е пѫтьтъ, по който вървимъ? — Кой отъ васъ е вървѣлъ по правия пѫть? Нито дѣдо ви, нито баба ви, нито вие още — никой отъ васъ не върви по правия пѫть. Който е нещастенъ, който умира, той не върви по правия пѫть. Азъ желая да бѫдете щастливи. Щастието е законъ на Божествената мисъль, която е вложена въ васъ. Яко тази мисъль не е ценна за васъ, вие ще носите лошитѣ последствия за нейното обезценяване. Истинската, правата мисъль подразбира такова съзнание, което приема сѫществуването на Първичната Причина, Която дълго време е мислила, докато най-после е създала единъ съвършенъ свѣтъ, съ велики блага, които всѣки очаква да получи. Какъ ще намѣрите тѣзи блага? — Като мислите и като учите. Сега, да прочетемъ „Добрата молитва“ съ мисъль. Въ нея има десеть важни нѣща. Тази молитва представя резюме на това, което човѣкъ трѣбва да върши. Въ нея се крие вашето щастие. Ако я четете съ мисъль, вие ще бѫдете щастливи. Казвате:,, Господи, Боже нашъ.“ —Възможно ли е Богъ да е вашъ Баща, а вие да сте сиромаси? Щомъ сте сиромаси, това показва, че Богъ още не е ста- налъ вашъ Баща. И тъй, дадохъ ви вече пѫтя къмъ щастието. Който отъ васъ е готовъ, нека влѣзе въ този пѫть. Който не е готовъ, той е свободенъ да прави, каквото иска. Да мислимъ тогава върху „Добрата молитва“ на живота, която съдържа всички блага въ себе си. * Беседа отъ Учителя, държана 22 мартъ 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Три посоки — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Като ученици, всички сте изучавали математика. Задавали ли сте си въпроса, каква е ползата отъ математиката въ живота? Можете ли чрезъ математиката да разрешите всички въпроси? Запримѣръ, какъ ще разрешите глада съ помощьта на математиката? Съ коя наука, изобщо, можете да разрешите въпроса за глада? Въ сѫщность, какво нѣщо е гладътъ? Гладътъ е сила, която заставя човѣка да работи. Безъ гладъ и безъ жажда човѣшкиятъ животъ не би могълъ да се развива. Гладъ и жажда, това сѫ две сили, които се отнасятъ къмъ закона на необходимостьта. Попадне ли подъ действието на тия сили, по необходимость вече човѣкъ започва да работи. Тѣ сѫ подобни на учитель, който влиза въ класъ съ прѫчка въ рѫка. Първитѣ учители сѫ употрѣбявали прѫчка, наказания, но днесъ тия методи нѣматъ мѣсто въ училищата. Днесъ и родители, и учители прилагатъ други, по-меки методи отъ тия, съ които първоначално сѫ си служили. И природата първоначално е била по-строга и сурова къмъ човѣка, но днесъ и тя си служи съ други методи. За всѣки вѣкъ, за всѣка епоха, за всѣка възрасть тя си е служила и си служи съ различни методи. Нѣкои деца се раждатъ при благоприятни условия, при богати родители, иматъ на разположение слуги и слугини. Следъ време, обаче, родителитѣ умиратъ, слугитѣ и слугинитѣ напущатъ дома, и децата продължаватъ живота си при трудни условия. Други деца пъкъ се раждатъ при неблагоприятни условия, а впоследствие условията имъ се подобряватъ. Това сѫ методи, съ които природата има предъ видъ развитието на различнитѣ индивиди. Каквито методи да употрѣбява, природата има една крайна цель — да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мѫчнотии и да се развива. Не постигне ли човѣкъ това нѣщо, причината е самъ той. Това показва, че не е работилъ съзнателно, вследствие на което не е използувалъ условията, опредѣлени специално за него. Представете си, че ви сѫ дадени на разположение една точка, права линия, квадратъ и кубъ. На какви мисли ви навеждатъ тия нѣща? Точката представя непроявено сѫщество, което се намира само въ зачатие и не заема никакво пространство. То живѣе въ себе си, безъ форма, но съ известна енергия, и чака времето на своето проявление. Като говоримъ за точката, ние имаме предъ видъ известни мисли и идеи, които сѫществуватъ само въ съзнанието на човѣка, безъ да се проявятъ. Взематъ ли нѣкакво направление, въ каква и да е посока — нагоре, надолу, надѣсно или налѣво, образува се правата линия. Какво нѣщо е правата линия? Въ геометрията е казано, че правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Съ други думи казано: най-кѫсото разстояние между две разумни сѫщества е правата линия. Какво могатъ да разрешатъ две сѫщества, следъ като се движатъ по права линия? Докато се движатъ по права линия, тѣ нищо не разрешаватъ. Обаче, започнатъ ли да се движатъ по две посоки, да образуватъ плоскость — квадратъ, запримѣръ, тѣ решаватъ нѣщо. Да се движатъ въ плоскость, това значи, да прилагатъ изкуството на тъкане: единиятъ е горно кросно, другиятъ — долно. Като се движатъ, отъ една страна, краката на човѣка, а отъ друга — рѫцетѣ, сувалката се промъква между кросното, и платното се тъче. Щомъ се изтъче платното, дветѣ разумни сѫщества тръгватъ да го продаватъ, или да шиятъ отъ него дрехи, съ които се обличатъ. Това представя куба, или кое и да е тѣло, което има вече три измѣрения. Ще ви дамъ още единъ примѣръ за обяснение на тритѣ измѣрения. Срѣщате единъ астрологъ, френологъ или хиромантикъ, за когото предполагате, че има знания, но той не е проявенъ още. Той не е влѣзълъ въ отношения съ никого; никой не е опиталъ знанието му. Този ученъ се намира въ положението на точката — на непроявения животъ. По едно време къмъ него иде сѫщество, което иска да го предизвика, да му каже нѣщо. Астрологътъ започва да се проявява, отива въ посока на разумното сѫщество, което се интересува отъ неговото знание. И разумното сѫщество отива къмъ астролога. По този начинъ между тѣхъ се образува права линия. Следъ това астрологътъ самъ вече взима друга посока нагоре, и образува плоскость. Той влиза въ отношения съ други сѫщества, разговаря се съ тѣхъ, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуватъ отъ знанието му, астрологътъ написва една книга, напечатва я и я пуща въ свѣта. По този начинъ той влиза въ свѣта на тритѣ измѣрения. Следователно, като живѣе на земята, човѣкъ разбира, че животътъ му е подчиненъ на закона за „правилна обмѣна на нѣщата“. Споредъ този законъ, всички сѫщества се движатъ между два полюса — даване и взимане. Въ даденъ моментъ, ти или ще давашъ, или ще взимашъ. Ако въ даденъ моментъ твоятъ приятель взима, въ сѫщия моментъ ти ще давашъ; ако той дава, ти ще взимашъ. Невъзможно е човѣкъ презъ цѣлия си животъ само да дава, или само да взима. Природата обича да компенсира нѣщата. Ако не сѫществуваше законъ за правилна обмѣна, никакви отношения не могатъ да се подържатъ. Този законъ има отношение и къмъ чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Запримѣръ, ако въ даденъ моментъ една идея дава нѣщо на човѣка, друга идея трѣбва да взима. Само при това положение идеитѣ могатъ да се реализиратъ. Не се ли реализиратъ, тѣ внасятъ вѫтрешно смущение въ човѣка. Не е достатъчно, известна идея само да се реализира. Щомъ се реализира, това трѣбва да стане по правъ пѫть. Всѣка идея, която не е реализирана по правъ пѫть, непременно ще внесе въ човѣка известно смущение. Когато говоримъ за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира тя, но важенъ е и начинътъ, по който става това. Важно е, какво ще донесе тази идея. Запримѣръ, за земедѣлеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивитѣ му трѣбва да бѫдатъ добре изорани, наторени и посѣти. Отъ това зависи, какво жито ще се роди. Отъ друга страна, важно е да не падне градъ върху нивитѣ, или да не стане наводнение. Това сѫ условия, необходими за земедѣлеца. Обаче, за окултния ученикъ сѫ нужни още нѣкои условия. Къмъ всички тия условия той трѣбва да приложи своята мисъль и чувство. Като приложи мисъль и чувство, житнитѣ класове ще бѫдатъ по-едри и вкусни. Съ мисъльта си човѣкъ може да развие ония чувства и способности въ себе си, които не сѫ добре развити. Ако нѣкой не е музикаленъ, съ мисъльта си той може да развие своето музикално чувство. За това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даденъ центъръ, човѣкъ отправя къмъ него повече кръвь и по този начинъ го храни. Ако житото е отгледано съ пѣсни, съ радость и любовь, хлѣбътъ, направенъ отъ него, ще бѫде хранителенъ, ще внесе особена енергия въ човѣка. Този методъ на работа трѣбва да се приложи и къмъ мѣсенето и печенето на хлѣба. Който прави хлѣбъ, трѣбва да бѫде здравъ, жизнерадостенъ и добъръ човѣкъ. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на мѫчнотии, които не знаятъ, какъ да решатъ. Искатъ ли правилно да решатъ мѫчнотиитѣ си, тѣ трѣбва да се учатъ отъ напредналитѣ сѫщества. Понѣкога човѣкъ може да се учи и отъ растенията и животнитѣ. Срѣщате две кучета: едното куче е голѣмо, силно, лошо по характеръ, злобно, а другото — малко, добро, съ остра муцуна — интелигентно и хитро. Господарьтъ подхвърля една кость на дветѣ кучета. Малкото кученце се затичва къмъ костьта, съ намѣрение да я опита. Въ този моментъ голѣмото куче пристига. Като вижда костьта предъ кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костьта, поставя я предъ голѣмото куче и се отдалечава. Съ това то иска да му каже: Заповѣдай, костьта е за тебе. Азъ ти я донасямъ, безъ да искамъ нѣщо отъ нея. Добре ли постѫпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце. То отстѫпва костьта на голѣмото куче, съ което спасява кожата си. Не е ли готово да отстѫпи, кожата му ще бѫде одрана. Ако едно кученце знае, какъ да се справи съ мѫчнотията си, колко повече човѣкъ трѣбва да знае, какъ да решава мѫчнитѣ си задачи. Какво представя голѣмото и силно куче въ човѣшкия животъ? Голѣмото куче не е нищо друго, освенъ сѫдбата на човѣка. За да се справишъ разумно съ сѫдбата си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да приемешъ всичко, което тя ти изпраща. Видишъ ли, че тя се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстѫпи. Тя иска да вземе костьта отъ устата ти. Вземи тази кость, сложи я предъ нея и кажи: Заповѣдай, костьта е твоя. Щомъ не се противишъ на сѫдбата си, бъди увѣренъ, че тя нѣма да те преследва. Боришъ ли се съ нея, кожата ти ще одере. Следователно, искате ли да се справите разумно съ сѫдбата си, вслушвайте се въ Божествения законъ, който въ всички случаи ви нашепва, какъ трѣбва да постѫпвате. Ти бързашъ, искашъ въ нѣколко години да станешъ ученъ. Нѣщо въ тебе ти нашепва: Не бързай! Щомъ чуешъ този гласъ, вслушай се въ него и не бързай. Бързашъ ли, ще се осакатишъ. Ти започвашъ една работа, но я отлагашъ, вижда ти се мѫчна. Този гласъ ти нашепва: Побързай малко, не отлагай! Нѣкога седишъ и не знаешъ, какво да правишъ. Този гласъ ти казва: Спри! Чакай, докато въпросътъ се изясни. Нѣкога си затворилъ спирачкитѣ и се чудишъ, защо работата ти не върви. Изведнъжъ чувашъ, гласътъ ти нашепва: Отвори спирачкитѣ! Каквото гласътъ ти каже, слушай го. Така, именно, сѫдбата ще разбере, че има работа съ уменъ човѣкъ, и ще бѫде по-снизходителна къмъ тебе. Като ученици на окултна школа, отъ васъ се иска постоянство въ мисли, въ чувства и въ постѫпки. Искате ли да усилите паметьта си — постоянствувайте. Окултната наука е наука на приложение. Изберете единъ методъ и го прилагайте съ постоянство. Започнете първо съ решаване на малкитѣ мѫчнотии и постепенно отивайте къмъ голѣмитѣ. Какво прави детето? То започва отъ първо отдѣление и постепенно се издига нагоре. Кога синътъ може да получи своята наследствена часть? Когато стане пълнолѣтенъ. Докато не е дошълъ до пълнолѣтие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата къмъ сина, такова е отношението на разумната природа къмъ цѣлото човѣчество. Съвременното човѣчество не е дошло още до своето пълнолѣтие, поради което се намира подъ настойничество и не може да прави каквото иска. Единъ день, когато достигне пълнолѣтието си, то ще излѣзе отъ настойничеството и ще решава въпроситѣ по другъ начинъ. Днесъ човѣчеството се намира подъ закона на необходимостьта, а когато стане пълнолѣтно, ще се намира подъ закона на свободата. Нѣкои религиозни мислятъ, че сѫ свободни отъ закона. Обаче, дойде ли гладътъ, болестьта, страданието, смъртьта, тѣ виждатъ, че не сѫ свободни. Само съвършениятъ човѣкъ е господарь на положението. Искате ли да бѫдете последователни въ живота си, започнете отъ точката и постепенно вървете напредъ — къмъ правата линия, къмъ плоскостьта и най-после къмъ тѣлото — къмъ явленията отъ триизмѣрния свѣтъ. Какво значи да се движи човѣкъ по права линия въ живота си? Представете си, запримѣръ, че искате да отидете на планината и търсите човѣкъ да ви придружи. Срѣщате единъ свой приятель и го запитвате направо: Можешъ ли да дойдешъ съ мене на планината? Вие го запитвате направо, и той трѣбва да ви отговори по сѫщия начинъ. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори, може или не може — споредъ работата, която му предстои. Започне ли да извъртва, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи съ прави и съ криви линии, но никога не ги размѣства: дето сѫ нужни прави линии, такива поставя; дето сѫ нужни криви линии, съ криви си служи. Движението по права линия е едно отъ хармоничнитѣ движения въ природата. Да се движи човѣкъ хармонично, това значи, да задава разумно въпроситѣ и да отговаря разумно. Като следва правия пѫть на живота, човѣкъ може да реализира програмата, която му е дадена. Щомъ реализира своята програма, той едновременно реализира часть отъ Божествената програма. Затова, именно, е призванъ човѣкъ на земята. За да реализира програмата си, човѣкъ трѣбва да вѣрва, че всичко, къмъ което душата му се стреми, е постижимо. Всѣки човѣкъ носи бѫдещето си въ своето съзнание. Бѫдещето на човѣка зависи отъ възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Колкото по-голѣми сѫ възможноститѣ му, толкова по-свѣтло е неговото бѫдеще. Често се говори за миналото, настоящето и бѫдещето. Това сѫ три момента въ човѣшкия животъ, скрити въ съзнанието му. За да проникне въ тия моменти, човѣкъ трѣбва да изучава окултнитѣ науки. Чрезъ тѣхъ той се запознава съ силитѣ и възможноститѣ, които сѫ вложени въ него. Чрезъ окултнитѣ науки човѣкъ може да се предпази отъ нѣкои нещастия и неприятности въ живота. Чрезъ тѣзи науки той познава себе си. Казано е: „Познай себе си!“ Къмъ това познаване се стреми всѣки човѣкъ. Това е една отъ задачитѣ на неговия животъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. * 37 Лекция отъ Учителя, държана на 19 юний, 1927 г. София.

От томчето "Светото мѣсто" 18 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.II (1927 г.) Първо издание - София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Скрити сили — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Като ученици, вие трѣбва да работите съ мисъльта си, да правите опити, да използувате скрититѣ сили въ своя организъмъ, като лѣчебни срѣдства. Въ човѣка има клетки, задачата на които е да лѣкуватъ. Тѣ се наричатъ лѣчебни клетки. Достатъчно е човѣкъ да отправи мисъльта си къмъ тѣхъ, за да проявятъ тѣ своето действие. Въ такъвъ случай човѣкъ не се нуждае отъ външни лѣкарства. Ако страда отъ треска, човѣкъ може мислено да приеме хининъ въ организъма си. Лѣчебнитѣ клетки веднага ще проявятъ своята сила, ще се застѫпятъ за организъма и ще му помогнатъ. Отъ човѣка се иска само концентрирана и положителна мисъль. Всѣка отрицателна мисъль парализира действието на клеткитѣ. Иска ли да се лѣкува, човѣкъ трѣбва да подържа положителни мисли. Иска ли да реализира желанията си, той трѣбва сѫщо да подържа положителни мисли въ себе си. Нѣкои животни прилагатъ закона за концентриране на мисъльта. Коткитѣ особено си служатъ съ този законъ. Когато иска да хване нѣкоя мишка, котката седи при дупката ѝ съ часове, докато, съ силата на мисъльта си, я застави да излѣзе навънъ. Щомъ мишката излѣзе отъ скривалището си, котката веднага я хваща. Когато е гладна, котката може съ часове да седи предъ вратата на господаря си, който, колкото да е заетъ, ще излѣзе отъ стаята си, да я нахрани. Тя го извиква съ мисъльта си. Разрешаването на великитѣ задачи въ живота изисква голѣма концентрация на мисъльта. Запримѣръ, нѣкой виденъ математикъ се заеме съ решаването на една трудна задача. Той поглежда къмъ даденитѣ елементи, но не може да я реши, вижда му се объркана. И започва той да мисли върху нея усилено, докато единъ день нѣщо проблесне въ ума му — той вижда, че може да я реши. Ученитѣ хора постигатъ голѣма концентрация на мисъльта си чрезъ задачитѣ и проблемитѣ, които решаватъ. Обикновенитѣ хора, които не се интересуватъ отъ науката и не напрѣгатъ много мисъльта си, дохождатъ до концентрация чрезъ болеститѣ. Болеститѣ, които нападатъ човѣка, сѫ добро срѣдство за съсрѣдоточаване на мисъльта. Ако болкитѣ му сѫ силни, той не мисли за нищо друго, освенъ за тѣхъ. Обаче, има опасность, като мисли много за болката си, да не я усили, или да не дойде до убеждението, че болестьта му е неизлѣчима. Да мисли човѣкъ, че болестьта му е неизлѣчима, това значи, да изгуби вѣра въ разумностьта на природата. Ако те боли кракъ, не мисли, че ще окуцѣешъ. Човѣкъ може да остане хромъ само тогава, когато е извършилъ нѣкакво голѣмо престѫпление, заради което, за предпочитане е да изгуби единъ удъ, отколкото да загуби душата си, т. е. Божественото начало въ себе си. Страшно е положението на човѣка, когато изгуби вѣра въ Великата Разумность на живота. Страшно е положението на човѣка, когато се усъмни въ своя добъръ приятель. Докато човѣкъ не е далъ пѫть на съмнението въ себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелскитѣ отношения продължаватъ. Задържи ли съмнението въ себе си, човѣкъ се подпушва. Щомъ се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвънъ, предизвиква вѫтрешно напрежение въ човѣка и, като нѣма пѫть да излѣзе навънъ, тя причинява отблъсване между двамата приятели. Значи, когато двама души се отдалечаватъ, това показва, че енергиитѣ действуватъ вѫтре въ тѣхъ и предизвикватъ вѫтрешно напрежение. Всѣко отдалечаване между хората е резултатъ на две еднакви мисли, чувства или желания въ тѣхъ. Щомъ мислитѣ, чувствата или желанията имъ се измѣнятъ, станатъ различни, тѣ отново могатъ да се приближатъ. Такова отдалечаване или приближаване става не само съ хората, но и съ идеитѣ на човѣка. Понѣкога между идеитѣ на човѣка се вмъква особена енергия, която внася раздвояване въ мисъльта му, и той ту се отдалечава, ту се приближава къмъ своята идея, която е мислилъ да реализира. Дойде ли една свѣтла идея въ ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трѣбва да пристѫпите къмъ реализирането ѝ. Всѣка идея се реализира въ външния свѣтъ. Тя се ражда въ човѣка, а се реализира вънъ отъ него. Преди да реализира една своя идея, човѣкъ все ще мине известно раздвояване, но цельта е да се справи съ него. Това раздвояване е резултатъ на прекѫсване на връзката между личностьта на човѣка и неговата душа. Тази е причината, че на всѣки човѣкъ липсва нѣщо. Съзнателно, или несъзнателно, всѣки човѣкъ иска да възстанови връзката между душата и личностьта си. Успѣе ли да постигне това, той става гениаленъ. Индивидуалностьта въ човѣка свързва личностьта, т. е. временния животъ, съ душата — животътъ на вѣчностьта. Гениалниятъ разполага съ умъ, на който всички сили и способности съ добре развити и се проявяватъ въ положителна посока. Гениятъ прави нѣщата достѫпни за окрѫжаващитѣ. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде гениаленъ. Това е въпросъ на време. Често съвременнитѣ хора наричатъ талантливия човѣкъ гениаленъ, вследствие на което изпадатъ въ заблуждения. Гениалниятъ човѣкъ коренно се различава отъ талантливия. Организъмътъ на гениалния е изтъканъ отъ финна материя, нервната му система е добъръ приемникъ и предаватель, понеже нѣма никакви наслоявания. Ако клеткитѣ на мозъка му се разгледатъ подъ микроскопъ, ще видите, че тѣ иматъ особена форма, различна отъ тая на талантливия човѣкъ. Нѣкои казватъ, че гениалнитѣ хора били грозни. Грозотата или красотата на човѣка зависи отъ това, откѫде и какъ го гледате. Гениалнитѣ хора не сѫ грозни. Кажете ли, че планината е грозна, това показва, че вие я гледате вечерь, при залѣзъ слънце, когато хвърля сѣнки. Гледайте планината сутринь, когато слънцето я огрѣва, и ще видите, че е красива. Сѫщото се отнася и до гениалния човѣкъ. Гледайте гениалния човѣкъ сутринь, когато слънцето го огрѣва, да видите неговата красота. Гениалниятъ не може да бѫде грозенъ. Грозенъ ли е, той не е истински гений. Гениалностьта подразбира сборъ отъ много таланти. Обикновено на сто години се раждатъ нѣколко гениални хора, на хиляда години — нѣколко светии, а на две хиляди години — единъ Великъ Учитель. Гениятъ е тѣло на светията, светията — облѣкло на Учителя, а Учительтъ — проява на Бога. Гениятъ е все още свързанъ съ земята, вследствие на което има поне една слабость. И за Толстоя, като гениаленъ човѣкъ, разправятъ, че ималъ нѣкаква слабость, която често го довеждала до желание да се самоубие. Като виждалъ, че животътъ нѣма смисълъ, той решавалъ да се самоубие. За тази цель той отивалъ въ гората, дето се предавалъ на дълбоко размишление. Като мислѣлъ дълго време, най-после гората, съ своитѣ сѣнки, го спасявала. Сѣнкитѣ на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождалъ до мисъльта за самоубийство. Почти на всички гениални хора, които изпадали въ обезсърдчение, имъ дохождала мисъльта за самоубийство. Гениалнитѣ хора сѫ крайно честолюбиви. Личнитѣ имъ чувства сѫ силно развити. Тѣ не позволяватъ да имъ правятъ забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разбератъ, че сѫ направили нѣкаква погрѣшка, и бързатъ да я изправятъ. Само отъ погледъ тѣ разбиратъ, харесвате ли тѣхнитѣ произведения, или не. За да разбере, дали произведенията му ще се приематъ отъ хората, Толстой ги е челъ първо на децата. Той казвалъ: Ако децата ме разбератъ, възрастнитѣ не могатъ да бѫдатъ извинени. Като ученици, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е самообладание. Ако сте неразположени нѣщо, за да запазите мира си, кажете си: Азъ живѣя въ свѣтъ на пълна хармония. Обиколенъ съмъ съ разумни и възвишени сѫщества, които сѫ готови да ми помагатъ. Знайте, че тѣзи сѫщества сѫ разрешили всички въпроси, които вие не сте разрешили, и могатъ да ви помагатъ. Тѣ искатъ отъ васъ разумность. Ако сте разумни и знаете, какъ да се отнасяте съ тѣхъ, тѣ всѣкога сѫ на ваше разположение. Ще кажете, че сте глупави. Мислите ли така, вие обиждате Онзи, Който ви е създалъ. Бащата е готовъ всѣкога да помага на сина си, но синътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да не обижда баща си. Синътъ трѣбва да се приближи къмъ майка си и баща си, да признае погрѣшката си. Щомъ признае погрѣшката си, сиромашията, недоволството, болеститѣ ще се махнатъ. А тъй, да мисли човѣкъ, че е лошъ, че е глупавъ, това не е разрешение на задачитѣ. Вѣрно е, че понѣкога човѣкъ не постѫпва добре, или не може да разреши задачитѣ си, но това не значи, че той изобщо е лошъ и не може да си решава задачитѣ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще реши всичкитѣ си задачи. Това е въ неговитѣ възможности. Докато сте млади, работете за развиване на своята мекота. Придобиете ли мекота, стремете се да я запазите. Мекотата прави човѣка пластиченъ, подвиженъ като водата, която, дето мине, всичко чисти и освежава. Изгуби ли мекотата си, човѣкъ става сухъ. Казватъ за нѣкого, че ималъ сухъ умъ. Увеличи ли се сухотата, човѣкъ започва да се топи. Не е добре човѣкъ да има много мазнини, но ако изгуби всичкитѣ си мазнини, той става сухъ и коравъ. За да намазва колелата на своя организъмъ, човѣкъ се нуждае отъ известно количество мазнини. Мазнинитѣ и водата въ организъма трѣбва да бѫдатъ въ такова количество, което да подържа неговата постоянна топлина. Искате ли да бѫдете здрави, пазете следнитѣ правила: главата да бѫде винаги хладна, а краката — топли. Въ областьта на слънчевия вѫзелъ всѣкога трѣбва да усѣщате известна топлина. Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ всѣкога топли, но не горещи. Има една топлина, която е приятна. Хванете ли рѫката на човѣка и усѣтите тази топлина, вие изпитвате известна приятность. Тя е нормалната топлина на организъма. Ако рѫцетѣ и краката сѫ по-топли или по-студени, отколкото трѣбва, това е лошъ признакъ. Човѣкъ трѣбва да вземе мѣрки, да възстанови нормалната топлина на своя организъмъ. Сегашнитѣ учени знаятъ много нѣща за слънцето, за планетитѣ, но не знаятъ по какъвъ начинъ да прекаратъ кръвь къмъ пръститѣ на рѫцетѣ и на краката си, да ги стоплятъ. Ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ показалеца си, човѣкъ не може да свърже приятелство съ Юпитера; ако не знае, какъ да изпрати кръвь къмъ срѣдния си пръстъ, човѣкъ не може да свърже приятелство съ Сатурна; ако не може да изпрати кръвь къмъ безименния си пръстъ, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ Слънцето; ако не може да изпрати кръвь къмъ малкия си пръстъ, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ Меркурий. И най-после, не може ли да изпрати кръвь къмъ голѣмия си пръстъ, къмъ палеца си, човѣкъ нѣма възможность да свърже приятелство съ сѫществата отъ Божествения свѣтъ. Изобщо, за да бѫде човѣкъ здравъ, рѫцетѣ му трѣбва да иматъ приятна, умѣрена топлина. Сѫщевременно, тѣ трѣбва да бѫдатъ малко влажни. Голѣмата сухота и голѣмата влага, голѣмата горещина и голѣмиятъ студъ съ ненормални прояви на организъма. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва мислено да се свързва съ здрави хора, които нѣматъ никакви слабости и недъзи. Свързвайте се мислено съ добри, съ силни, съ здрави хора, за да приемете часть отъ тѣхната енергия. Тѣзи хора съ свързани съ Божествения свѣтъ и съ проводници на Божествени енергии. Добри и разумни хора сѫществуватъ навсѣкъде. Безъ тѣхъ животътъ не може да протече правилно. Въ който градъ влѣзете, непременно ще намѣрите такива хора. Ако въ единъ градъ нѣма поне десетина добри, здрави и разумни хора, той не би сѫществувалъ. Свързвайте се съ такива хора, за да бѫдете и вие добри, здрави и разумни. Затова е казано въ поговорката: „Съ каквито дружишъ, такъвъ ще станешъ.“ Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да правите опити въ различни направления, но да се пазите отъ крайности, за да не се обезсърдчите. Каквито опити правите, започвайте отъ малкитѣ работи и постепенно вървете къмъ голѣмитѣ. Ако искате да се развивате физически, започнете съ дигане на малки тежести отъ единъ килограмъ и постепенно увеличавайте тежеститѣ, да дойдете до сто килограма. Ако нѣмате физически уреди, вие можете да правите упражненията мислено. Като дигате голѣми тежести, трѣбва да се изпотите, да познаете, че действително сте направили известно напрежение. Това значи концентриране на мисъльта. Ако искате да решавате задачи, пакъ започнете отъ малкитѣ и постепенно отивайте къмъ по-голѣмитѣ. Когато искате да реализирате една мисъль, умътъ ви трѣбва да бѫде силно концентриранъ. По този начинъ вие ще привлѣчете къмъ вашата мисъль всички умове, които мислятъ върху дадения въпросъ. Вие ще бѫдете фокусъ, въ който ще се съсрѣдоточаватъ идеитѣ на хора, които мислятъ като васъ. Така се раждатъ гениалнитѣ мисли. Всѣка гениална мисъль, макаръ че се е родила въ ума на единъ човѣкъ, сама по себе си, е колективна. Много умове сѫ работили върху тази мисъль, докато дойде единъ човѣкъ, нареченъ гений, чрезъ когото тя се ражда. Като разглеждате нѣщата по този начинъ, вие дохождате до смирението. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да знае, че въ свѣта има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единственъ и самостоятеленъ връхъ въ свѣта, човѣкъ никога не може да бѫде гениаленъ. Енергиитѣ на планинския връхъ трѣбва да се стичатъ къмъ долинитѣ. Самъ за себе си той представя фокусъ, къмъ който се събиратъ енергии отъ всички посоки. Само гениятъ, светията и Учительтъ могатъ да бѫдатъ смирени. Тѣ сѫ върхове, които възприематъ енергиитѣ отъ възвишения свѣтъ и ги отправятъ къмъ долината на живота. Тѣ съзнаватъ, че колкото да сѫ високи, безъ енергиитѣ на възвишения свѣтъ, представятъ голи, студени, неосвѣтени върхове. Дойдатъ ли Божествената свѣтлина и топлина, Божественитѣ мисли и чувства отгоре, тѣ ставатъ богати и могатъ да раздаватъ на всички, които сѫ подъ тѣхъ. Ако гениалнитѣ хора иматъ нужда отъ подърѫката на подобнитѣ си, колко повече това важи за обикновенитѣ хора. Възъ основа на този законъ се образуватъ семейства, общества, училища, да могатъ хората взаимно да си помагатъ по мисли, чувства и действия. Ако ученицитѣ въ единъ класъ се обичатъ и живѣятъ въ хармония, тѣ се стимулиратъ взаимно. Самъ човѣкъ по-мѫчно учи, отколкото съ другари, съ които си хармонира. Възъ основа на този законъ се крепятъ сдруженията. Силата на сдруженията се заключава въ мисъльта и чувствата на сдруженитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 27 Лекция отъ Учителя, държана на 3 априлъ, 1927 г. София.

От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добритѣ навици. Разумното сърце. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ а Богъ на живитѣ“. Размишление. Прочетоха се петь отъ темитѣ „Възможноститѣ на душата“. Азъ ще ви задамъ слѣдния въпросъ: при сегашнитѣ условия, при които живѣете, кое е най-важното нѣщо за васъ? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-сѫщественото? Вие може да разисквате помежду си по този въпросъ. Азъ ще ви хвърля малко свѣтлина. До сега азъ съмъ се занимавалъ съ вашия умъ и виждамъ резултатъ въ умственото ви развитие. Отсега нататъкъ искамъ да се занимавамъ съ разумното ви сърце. Не съ сърцето изобщо, но съ разумното сърце на човѣка. Туй разумно сърце е душата на всички човѣшки прояви. Всѣко желание, зародено въ душата на човѣка, придобива цѣнность. При сегашнитѣ условия, запримѣръ, всички вие проявявате голѣма индивидуалность и самостоятелность, която се изразява въ концентриране вниманието ви къмъ вашето лично „азъ“. И ако външната срѣда, т. е. онѣзи хора, които ви заобикалятъ, не сѫ въ хармония съ васъ, вие се дразните. Всѣки отъ васъ е готовъ да се докачи, да се обиди за най-малкото нѣщо. И всѣки отъ васъ минава за една норма, т. е. като че ли цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да се управлява споредъ както той мисли. Тъй сѫ сложени нѣщата въ вашия малъкъ свѣтъ. Но тъй мислятъ и всички останали хора. Обаче, това положение всѣкога довежда хората до конфликтъ. И дълго врѣме тѣ трѣбва да се търкатъ, докато се изгладятъ тия грапавини между тѣхъ. Двама души, като се биятъ, послѣ ставатъ добри приятели. У човѣка има и друга една страна. Азъ я наричамъ проява на разумното сърце: човѣкъ схваща, че и другитѣ сѫщества около него иматъ сѫщитѣ права, каквито и той. Ако ти извоювашъ тѣхното право, и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запримѣръ, че имате прѣдъ себе си едно пияно. Туй пияно има стойность дотогава, докато всички клавиши се намиратъ въ извѣстно математическо съотношение, така че тоноветѣ да си помагатъ единъ на другъ. Ако единъ тонъ каже: „Азъ взехъ извѣстно рѣшение, днесъ ще звуча 1-2 тона по-низко“ — какво ще стане съ него? Утрѣ и другъ тонъ ще каже: „И азъ имамъ особено мнѣние, днесъ ще звуча 1-2 тона по-високо“. Това пияно ще има ли вече цѣнность? — Нѣма да има. Тогава трѣбва да викаме акордьоръ да нагласи тоя и оня клавишъ, докато най-послѣ каже, че пияното е хубаво направено. Ако ли не, ще трѣбва да го замѣнимъ съ друго пияно. Това именно върши при сегашнитѣ условия и човѣшкиятъ умъ. Той е търговецъ, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че, ако хората иматъ за васъ добро мнѣние, ще ви направятъ по-добри? Вие ще кажете: ние ще влѣземъ въ противорѣчие съ ония твърдения, че трѣбва да мислимъ добро за хората. Добрѣ, но ако вие концентрирате мисъльта си къмъ единъ вълкъ и мислите, че той е добъръ, че нѣма да дави овцитѣ, ще изправи ли той своето поведение? — Не, той е вълкъ, и вълкъ ще си остане. Той е изработилъ вълчата природа въ себе си и не може да се откаже отъ нея. Врѣменно, отъ страхъ, той може да покаже, че се е морализиралъ, но страхътъ не е моралъ. Моралностьта прѣдставлява обработка на разумното сърце. Слѣдователно, за да има човѣкъ моралъ въ себе си, това е плодъ на неговото разумно сърце, което е придобило извѣстна опитность, извадило извѣстни максими за себе си, приложило ги е, и ние ги наричаме естествени навици на човѣка. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ казва: азъ не вѣрвамъ въ никакво добро, въ никакъвъ Господъ. Обаче, отъ миналото си той носи въ себе си единъ добъръ навикъ и всѣкога постѫпва добрѣ. Казва за нѣкого: този човѣкъ е лошъ, ще му смажа главата. Но вижда по едно врѣме, че сѫщиятъ човѣкъ се дави. Хвърля се веднага въ водата и го спасява. Защо? — И той не знае. Той има добри навици, придобити отъ неговото разумно сърце. Казвамъ: този човѣкъ има една неправилна философия, едно неправилно схващане за нѣщата, а постѫпва правилно, безъ да разсѫждава. На другата страна нѣкой ви говори за Бога, че хората трѣбва да се жертвуватъ и т. н. Казвате: отличенъ човѣкъ е този! Обаче, въ сѫщия моментъ нѣколко апаши ви нападатъ, той си грабва шапката и пръвъ офейква — никакъвъ го нѣма. Питамъ: има ли у този човѣкъ моралъ? — Нѣма. Той ви оставя самъ и избѣгва. Или пъкъ, ако види, че нѣкой човѣкъ се дави, той ще отиде да търси вѫже или другъ човѣкъ, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намѣри такъвъ човѣкъ, докато търси вѫже, онзи ще се удави. Въ този човѣкъ нѣма разуменъ навикъ. Той има права мисъль, но нѣма прави дѣйствия. Ето защо, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да видите, какви навици сѫ вложени въ вашето сърце. Направете единъ прѣгледъ, да видите, има ли у васъ разумни навици. Запримѣръ, тукъ вие сте ученици, нали? Да допуснемъ, че нѣкоя сестра отива при единъ братъ и му каже нѣщо, но той махне съ рѫка и си отминава. Какво означава това? — Това е лошъ навикъ. Защо до сега той е идеализиралъ сестрата, а като дойде тя при него, той махва съ рѫка? — Това е единъ неразуменъ навикъ. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трѣбва да я посрещнешъ внимателно, да я изслушашъ благородно. Ако има нѣкаква погрѣшка, ще ѝ кажешъ право, безъ грубость: азъ мисля, че на еди-кое си мѣсто ти имашъ една малка погрѣшка. Азъ тъй мисля: споредъ менъ, ти имашъ една малка погрѣшка. Тази погрѣшка не ще бѫде полезна въ практическия ти животъ. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се събирате въ единъ класъ, не можете да прѣдизвикате помежду си тия благородни чърти? Отъ васъ не се изисква да правите невъзможни нѣща. Вие трѣбва да прѣдизвикате въ васъ всички ония благородни навици и да имъ дадете мѣсто, възможность, както земледѣлецътъ, да растатъ и да се развиватъ правилно. Ще дойдатъ и противодѣйствия, отъ които може да изгубите присѫтствието на духа си, но веднага ще се корегирате. Тамъ е силата на човѣка. Ти може да кажешъ: азъ не мога да се повдигна. Не, можешъ да се повдигнешъ. Та всички трѣбва да се стремите да прѣдизвикате проявление на разумното въ васъ. Благороднитѣ обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете въ училището. То ще ви даде потикъ за разумно развиване, защото неразумнитѣ прояви на човѣка спъватъ неговия умъ. Човѣкъ може да е много талантливъ въ началото, но въ края на краищата, неразумнитѣ прояви ще го спънатъ. Тѣ сѫ като малкитѣ червейчета, които влизатъ въ коренитѣ, прѣгризватъ ги, и цѣлото дърво изсъхва. Слѣдователно, вие трѣбва да контролирате всѣки лошъ навикъ въ себе си, не всички навици изведнъжъ, но единъ по единъ. Хвани единъ отъ тия навици съ щипцитѣ си, ще го спиртосашъ ли, въ нѣкое шишенце ли ще го туришъ, но наблюдавай го и вижъ, при какви случаи се проявява. Изучавайте вашитѣ лоши и добри навици, и вижте, при какви условия се проявяватъ разумнитѣ навици. Разбира се, ако вие бѣхте въ отношенията си задушевни, съвършено организирани, или ако прѣдставлявахте едно пияно съвършено нагласено, авторътъ на Божествения свѣтъ би свирилъ много хубаво на него. Но сега васъ ви нагласяватъ, турятъ ви като жици на това пияно, и всѣки образува единъ особенъ тонъ. Акордьорътъ ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчинишъ на Божествения законъ, ще станешъ единъ Божественъ тонъ, и всички останали клавиши ще работятъ за твоето повдигане. Туй наричамъ разумность на сърцето. Когато нѣкой отъ васъ падне духомъ, не отивайте да го утѣшавате палеативно, но влѣзте дълбоко въ душата му и узнайте неговитѣ страдания. Ако вие можете да влѣзете въ положението на нѣкого, безъ да му говорите и можете да му помогнете и да облекчите неговитѣ страдания, добрѣ. Нѣкой пѫть вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говоришъ, по-лоши ставатъ, а понѣкога, когато ние мълчимъ, тѣ повече се утѣшаватъ. Сега отъ васъ се изискватъ добри навици. Безъ тѣхъ никакъвъ моралъ не може да се подкрѣпя. Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ, да владѣе страха, да не трепва, да бѫде безстрашенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че пѫтувате въ гората, и между камънитѣ нѣкѫдѣ виждате една малка змия и хуквате да бѣгате. Тя не иде къмъ васъ, но вие бѣгате. Щомъ бѣгате вие, и тя почва да бѣга къмъ васъ. Не, човѣкъ не трѣбва да се стрѣска отъ нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че въ свѣта има разумность и всички добри прояви сѫ разумни, а всички лоши прояви на човѣка сѫ извънъ природнитѣ закони. Всички разумни прояви сѫ съобразно природнитѣ закони. За тѣхъ има една руска поговорка, която казва: „И въ безпорядкѣ есть порядокъ“. Но тази поговорка не е още заради васъ. Ако поставите вашия животъ възъ основа на тази поговорка, и въ безпорядъка да виждате порядъкъ, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка въ природата, а слѣдъ като свършите този курсъ, тогава ще изучавате философията, че и въ безпорядъка има порядъкъ. Тази втора философия е за великитѣ, за гениалнитѣ хора. Въ тази фаза на живота, въ която се намирате, ще изучавате разумнитѣ прояви на човѣшкото сърце въ неговия ежедневенъ животъ. Слуга сте нѣкѫдѣ, или студентъ, или заемате друга нѣкоя длъжность, въ всѣки даденъ случай постѫпвайте споредъ разумното си сърце. Като видите, че нѣкой се дави, сърцето ви трѣбва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начинъ, какъ да му помогнете, какъ да извадите този човѣкъ изъ водата. Но така трѣбва да помагате, че да не се удавите и вие. Човѣкъ, който се подчинява на разумнитѣ прояви на сърцето, никога не прави погрѣшки. Това е законъ. Всѣка разумна проява е единъ Божественъ моментъ въ човѣка. Въ това правило може да има изключение на 100 милиона едно. До сега азъ още не съмъ намѣрилъ изключение, възможно е да има, допущамъ и това, но азъ зная едно: че въ проявитѣ на божественото, на разумното сърце нѣма изключения. Ако искашъ да помогнешъ на човѣкъ, който се дави, ти ще го избавишъ. Ще ви приведа една случка отъ живота, да видите, че разумното работи въ свѣта, по какъвто и да е начинъ. Ставамъ рано една сутринь и отивамъ на морския брѣгъ до варненскитѣ лозя. Морето бѣше доста развълнувано, и азъ го наблюдавахъ. Гледамъ, единъ човѣкъ съблича дрехитѣ си и се хвърля въ морето. Азъ мисля, че знае да плава. По едно врѣме чувамъ, че той вика, иска помощь. Азъ се съсрѣдоточихъ, свързахъ се съ него, влѣзохъ въ съзнанието му и казахъ: въ твоето разумно сърце ти знаешъ да плавашъ. И той придоби присѫтствие на духа, окуражи се, страхътъ изчезна отъ него, и слѣдъ малко той излѣзе надъ водата, започна да плава — излѣзе на брѣга. Казахъ му тогава: „Иди си съ здраве и още единъ пѫть не влизай въ морето, когато е бурно.“ Ако азъ се бѣхъ затичалъ да търся вѫже, той щѣше да се удави. Мѫчнотията е тамъ, какъ да се свържете съ този законъ. Ако помагате нѣкому съ безпокойствие и съмнѣние, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всѣкога можете да помагате. Да помагате, това е навикъ. Помагате ли, ще спазите присѫтствието на духа си. Не само азъ мога да помагамъ, и вие можете да помагате. Когато помагамъ, азъ не работя съ своя умъ, не философствувамъ. Силата на човѣка седи въ друго нѣщо: въ даденъ случай човѣкъ трѣбва да излѣзе вънъ отъ себе си — нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нѣщата по-леки, да разшири тѣхния обемъ. И тъй, вие трѣбва да работите за създаване на добри навици въ васъ. Не казвамъ, че трѣбва да учите нѣкой новъ моралъ, но приложете този, който имате. Този моралъ е заложенъ у васъ. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите въ себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трѣбва да ги извикате да се проявяватъ. Запримѣръ, всички имате навикъ да проявявате силна воля. Какъ мислите, въ какво седи силната воля? Като кажемъ човѣкъ съ силна воля, свѣтътъ разбира неотстѫпчивъ човѣкъ, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физическо; който има силенъ умъ, може да направи, каквото иска въ умствения свѣтъ, но всичко това още не е силна воля. Силна воля, споредъ Божествения законъ, се разбира човѣкъ да може да запази всички придобити резултати отъ добри дѣяния, не само за кратко врѣме, но за винаги и да станатъ плъть отъ неговата плъть и кръвь отъ неговата кръвь. Всѣка разумна постѫпка у човѣка влиза като една малка тухла въ неговото здание. Значи, и всѣка разумна постѫпка влиза като градиво въ общия човѣшки животъ. Мнозина отъ васъ сте неразположени духомъ, нервни, само поради това, че не прѣдизвиквате у васъ проявитѣ на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човѣкъ трѣбва да слуша разумното си сърце, а слѣдъ това своя умъ. Запримѣръ, искате да знаете, дали идещия понедѣлникъ врѣмето ще бѫде хубаво, или не. Почвате да разсѫждавате съ ума си и слѣдъ като разсѫждавате дълго врѣме, опрѣдѣляте, какво ще бѫде врѣмето. Записвате си това и като дойде понедѣлникъ, провѣрявате. Дохожда понедѣлникъ, и врѣмето не излиза, споредъ както сте опрѣдѣлили: вали дъждъ. Или, вие казвате: въ понедѣлникъ слънце ще грѣе. Но нѣма слънце. Тогава софистътъ ще дойде у васъ и ще кажете: да, но еди-кѫдѣ си грѣе слънце. Разбира се, че слънцето грѣе нѣкѫдѣ, но това не е философия. Азъ ви питамъ: тукъ въ София, врѣмето хубаво ли ще бѫде отъ сутриньта до вечерьта? Вие казвате, че ще бѫде хубаво, но като дойде деня, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце, дали врѣмето въ понедѣлникъ ще бѫде хубаво и не мислите повече върху този въпросъ, като се оставите въ положението на онзи философъ, който уповава само на очитѣ си, вие ще си отговорите точно. Оставете свѣтлината свободно да пада върху очитѣ ви, и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако въ понедѣлникъ врѣмето бѫде отлично, вие, щомъ се оставите въ това пасивно положение на мисъльта, ще усѣтите подъ лъжичката си едно приятно разположение, безъ никакво раздвояване. Туй показва, че врѣмето ще бѫде хубаво. Обаче, ако усѣтите на това мѣсто едно малко стѣгане, врѣмето ще бѫде лошо — нищо повече! Може да направите този опитъ веднъжъ, два, три и повече пѫти. Може да направите и редъ други опити. Срещнете единъ човѣкъ, запитайте се: мога ли да живѣя добрѣ съ този човѣкъ? Като запитате тъй разумното си сърце и нѣщо ви стѣга, сърцето ви подсказва, че този човѣкъ нѣма добри навици и не ще можете да живѣете съ него. Този човѣкъ не е лошъ, но не е прѣдизвикалъ своитѣ добри навици. На друго мѣсто пъкъ сърцето ще ти каже: ти можешъ да живѣешъ съ този човѣкъ. И ти чувствувашъ едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното сърце, неговата дума е вѣрна. Сега, вие като изслѣдвате тия работи, почвате да се плашите, дѣ ще му излѣзе края. Този страхъ, въ дадения случай, показва, че този индивидъ не е прѣдизвикалъ своитѣ добри навици. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ като онзи разуменъ човѣкъ, на когото, като даватъ вѫже, той пита: това вѫже здраво ли е? Ето дѣ ще употрѣбите своя умъ. Казватъ му: здраво е това вѫже, отлично е. Азъ имамъ умъ, казвамъ: добрѣ, самъ ще опитамъ вѫжето. Турямъ вѫжето на единъ колецъ и казвамъ на единъ приятель: хайде и двамата ще теглимъ вѫжето, да видимъ, ще се скѫса ли, или не. Теглимъ, не се кѫса. Повиквамъ и трети, четвърти и т. н. Защо? — Искамъ да спусна нѣкого долу въ кладенеца, та вѫжето трѣбва да бѫде здраво. Теглимъ четирма, петима, шестима и повече души, но вѫжето не се кѫса. Значи, това вѫже е здраво. Съ него мога да спусна когото и да е въ кладенеца, и то нѣма да се скѫса. Но ако азъ самъ потегля вѫжето и се скѫса, никого не пущамъ въ кладенеца съ него. Това сѫ сегашнитѣ опити. Въ това отношение, за нѣщата, които можемъ да опитаме, ще употрѣбимъ човѣшкия умъ, но за нѣща, които не можемъ да провѣримъ по този начинъ, ние ще употрѣбимъ нашето разумно сърце. И каквито свѣдѣния ни даде разумното сърце въ дадения случай, тъй трѣбва да постѫпимъ, безъ никакво изключение. Каже ли ти, напримѣръ, разумното сърце: въздържай се! — ще се въздържашъ. Направи това! — направи го, безъ да мислишъ повече, послѣдствията ще бѫдатъ всѣкога добри. Поколебаешъ ли се, каже ли ти разумното сърце нѣщо, и ти не го извършишъ, ще почувствувашъ, че си направилъ погрѣшка. Та гледайте да прѣдизвикате добритѣ навици въ себе си. По това ще се отличавате и прѣдъ външния, и прѣдъ вѫтрѣшния свѣтъ. Само чрѣзъ добритѣ навици на сърцето вие ще имате единъ сносенъ животъ, защото условията, при които живѣете сега, сѫ доста груби. Дори и у животни, които се подчиняватъ на този вѫтрѣшенъ законъ, на своето разумно сърце, нѣкой пѫть работитѣ имъ се оправятъ много по-добрѣ, отколкото човѣшкитѣ. Сега азъ ви казвамъ, че безъ тази подготовка на вашитѣ добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използувате разумно. Вие ще мязате на единъ богатъ синъ, у когото моралниятъ устой е слабъ, и затова наслѣдството, което ще вземе отъ баща си, ще го употрѣби за зло, както за самия себе си, тъй и за околнитѣ. У всички ви трѣбва да се прояви разумното. Въ всички васъ има много добри навици, но ще трѣбва само да ги прѣдизвикате. Давидъ казва: „Размислихъ въ сърцето си“. Затуй, при сегашнитѣ условия на живота, разумнитѣ сили на природата лѣкуватъ хората чрѣзъ страданията. Тѣ изолирватъ човѣка, за да проникне дълбоко въ сърцето си и да се обърне къмъ доброто, което отъ хиляди години е заложено въ него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вѫтрѣшно свободни, да не губите присѫтствие на духа. Отвънъ буритѣ може да ви засѣгатъ, да ви люлѣятъ като параходъ, ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога нѣма да влѣзатъ вѫтрѣ и да ви засегнатъ. Вашиятъ корабъ ще мине отъ единия брѣгъ на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добритѣ навици въ васъ, много прѣчки и спънки ще ви постигнатъ. Сега азъ ви говоря това, защото виждамъ ученици въ свѣта, които, безъ да сѫ слѣдвали нѣкоя окултна школа, употрѣбяватъ своитѣ добри навици, а ученицитѣ отъ окултната школа често не употрѣбяватъ своитѣ добри навици. Тѣ мислятъ, че като сѫ въ окултната школа, нѣкоя друга сила ще ги упѫти къмъ тия добри навици. Не, тѣ сѫ заложени въ тѣхъ, и ученицитѣ сами трѣбва да ги разработватъ. Всѣки самъ трѣбва да разработва своето вѫтрѣшно богатство. Що се отнася до погрѣшкитѣ, които правите, до вашия темпераментъ, до лошото ви разположение, до лошитѣ ви мисли, тия нѣща минаватъ всички хора. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не ги е миналъ. Като четете псалмитѣ на Давида, ще видите, какъ единъ пророкъ се оплаква, че станалъ посмѣшище на всички, какъ билъ атакуванъ отъ лошитѣ духове — отвънъ и отвѫтрѣ. Но въ него имало едно: той винаги уповавалъ на своитѣ добри навици и въ всички свои борби е прѣминалъ благополучно отъ единия брѣгъ на другия. Затова, когато дойдатъ изпитанията въ живота ви, нѣма да губите присѫтствието на духа, ще бѫдете разположени. Ако въ врѣме на мѫчнотии не можете да приложите единъ добъръ навикъ, кога ще го употрѣбите? Ако не ми помогнете, когато имамъ нужда, когато забогатѣя ли ще ми помогнете? Тогава нѣмамъ нужда отъ васъ. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство съ мене? — Не, приятелство, свързано въ врѣме на богатство, трае день и половина, а приятелство, свързано при най-мѫчни условия, трае за винаги.Ако вие избавите единъ човѣкъ, който се дави, той ще ви бѫде признателенъ прѣзъ цѣлия си животъ. Ако вие избавите нѣкого, който е билъ на брѣга, но замислялъ да прѣкрати своя животъ, той сѫщо ще ви бѫде благодаренъ. Тамъ седятъ добритѣ навици, тамъ ще се покаже и вашето богатство. Вие можете да философствувате, колкото искате, това нѣма да ви ползува. Трѣбва да търсите нуждаещитѣ се и да имъ помагате на врѣме. Въ това отношение може да бѫдете добри работници, смѣли и рѣшителни, защото знанието, което имате сега тукъ, е достатъчно прѣдъ съврѣменното знание въ свѣта. Външниятъ свѣтъ при вашето знание е въ положение на невѣжи хора, но въ друго отношение тѣ иматъ голѣма смѣлость. Външнитѣ хора сѫ по-смѣли, по-рѣшителни, а ученицитѣ на окултната школа казватъ понѣкога: ние ще отстѫпимъ! Ако отстѫпите по своитѣ добри навици, по духъ, разбирамъ, но ако отстѫпите поради материални побуждения, вие ще останете послѣденъ човѣкъ въ свѣта. Казвате: за да не се карамъ съ този човѣкъ, ще отстѫпя. На такъвъ човѣкъ, който отстѫпва отъ принципитѣ си, кажи: приятелю, твоята постѫпка въ дадения случай не е права. Азъ те моля като приятель, недѣй отстѫпва! Пъкъ ако желанието, което той има е право и благородно, и 10 души да му сѫ въ опозиция, кажете: не, азъ съмъ съ него, на неговата страна съмъ, ще го подържамъ. Подкрѣпете го въ доброто! Това е добриятъ навикъ. Това подразбирали въ срѣднитѣ вѣкове да бѫдешъ рицаръ, кавалеръ. Да бѫдешъ рицаръ, значи да имашъ морална доблесть, да постѫпвашъ въ даденъ случай споредъ добритѣ си навици, за доброто на окрѫжаващитѣ. По такъвъ начинъ ще се повдигнете въ собственитѣ си очи. Сега, мнозина отъ васъ не вѣрватъ на себе си. Щомъ ви турятъ на изпитъ, вие почвате да се колебаете. И нѣкои ме питатъ, дали ще успѣятъ, или не. Казвамъ: ще ви туримъ на вѫжето, ще теглимъ и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглятъ и ти устоишъ, вѫжето ти не се кѫса, ще устоишъ и на изпитанията, но ако само азъ те потегля и вѫжето ти се скѫса, казвамъ: не можешъ да устоишъ. Въпросътъ, обаче съ васъ не седи така. Ако искате, може да устоите. Прѣди врѣме въ вѣстницитѣ се изнесе, че съмъ казалъ, какво всѣка истина е наполовина истина, и всѣка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира подъ тая дума? - Законътъ е слѣдниятъ: въ даденъ моментъ азъ имамъ възможность да кажа и Истината, и лъжата. Колкото имамъ възможность да кажа Истината, толкова имамъ възможность да кажа и лъжата. Азъ съмъ господарь на положението, отъ менъ зависи, какво да кажа. Това не значи, че слѣдъ като съмъ казалъ Истината, тя не е вѣрна. Човѣкъ може да каже една лъжа и да я обвие въ една Истина, а може да каже една Истина и да я обвие въ една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лѣкаритѣ обвиватъ горчиви хапове въ сладка обвивка и болниятъ като хапне, казва: сладичко е, но послѣ му става горчиво. Този хапъ отвънъ е сладъкъ, а отвѫтрѣ горчивъ. Законътъ е такъвъ: въ даденъ случай човѣкъ има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже. Въ даденъ случай човѣкъ може да направи и добро, и зло; това сѫ възможности. Слѣдователно, въ това, да се избере възможностьта на доброто и възможностьта на Истината, седи силата на човѣка. Значи, Богъ ти е далъ единъ законъ, споредъ който да постѫпвашъ: едноврѣменно ти разполагашъ и съ Истината, и съ лъжата. Ако подчинишъ лъжата на Истината, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ злото на доброто, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ неправдата на Правдата, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ глупостьта на Мѫдростьта, ти си мощенъ човѣкъ. Ако подчинишъ умразата на Любовьта, ти си мощенъ човѣкъ. И обратно: всѣки може да стане играчка на сѫдбата. Щомъ подчинишъ Истината на лъжата, Правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станешъ единъ изсъхналъ листъ. И този листъ ще се мѣсти отъ мѣсто на мѣсто. Ти не можешъ да кажешъ, че твоята сѫдба била такава. Въ дадения случай Богъ те е поставилъ на изпитъ, казва: отъ тебъ зависи, азъ ще те изпитамъ. Ти имашъ толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господарь, ти можешъ да постѫпишъ, както искашъ. И тъй, извикайте своитѣ разумни навици и приложете този великъ законъ за духовнитѣ работи, безъ никакво разсѫждение. Само така ще имате отлични резултати. Бѫдете увѣрени, че щомъ почнете да се колебаете и разсѫждавате, вашиятъ умъ вече е взелъ участие. Щомъ колебанието прѣстане, твоето разумно сърце дѣйствува, казва ти: „Напрѣдъ“! Ама и отзадъ и отпрѣдъ имало неприятели! — нищо отъ това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напрѣдъ!“ Ама може да ме убиятъ! — Напрѣдъ! Само умътъ философствува. А ти, като вървишъ напрѣдъ, ония, които те прѣслѣдватъ, ще бѣгатъ отъ тебе, ще кажатъ: този човѣкъ е много смѣлъ, ние се боимъ отъ него. Даже и въ гората да си, и видишъ нѣкоя мечка, ако се отправишъ къмъ нея смѣло и безъ страхъ, тя бѣга. Ако се уплашишъ, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: ти не си Божественъ човѣкъ, а си една страхлива крава. Защо не прояви своитѣ добри навици? Когато ти кажешъ една лъжа, хората ще те оплюятъ, както мечката, защото не си употрѣбилъ своя добъръ навикъ. За всичко, което ви се изпрѣчи на пѫтя, ще се попитате вѫтрѣ въ себе си, какъ да постѫпите и слѣдъ това ще бѫдете смѣли. Напрѣдъ! — и ще минете безъ опасность. За послѣдствията не мислете. Постѫпвате ли съобразно тоя законъ, цѣлата разумна природа е съ васъ, всички разумни сѫщества сѫ съ васъ. Тѣ ще оправятъ вашия пѫть. Проявите ли добритѣ навици, вашиятъ пѫть е отворенъ. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдатъ обратнитѣ сили въ природата, а вие знаете вече, какви сѫ послѣдствията отъ тия сили. И тъй, сега ще извикате въ себе си своитѣ добри навици. Азъ искамъ за въ бѫдеще да видя благородство въ вашето поведение, въ вашата обхода. Благородство се изисква отъ всички ви: въ лицето ви, въ поведението ви, въ обноскитѣ ви — навсѣкѫдѣ и въ всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това сѫ хора, които служатъ на единъ високъ идеалъ; това сѫ хора съ идеи! Всички можете да бѫдете такива. Ясенъ ли съмъ? (— Да). Има ли нѣщо неразбрано? Все ще има нѣщо неразбрано, но трѣбва да знаете, че вие имате основнитѣ елементи на живота. Тѣ сѫ необходими. Който става музикантъ, трѣбва да има нѣкои основни елементи. Който става лѣкарь, писатель, или какъвъ и да е, все трѣбва да има основни елементи въ живота си. Азъ не ви говоря за нѣкои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които сѫ необходими, както за хората, тъй и за животнитѣ. Всички имате добри навици, вложени отъ миналото. Всички хора иматъ възможность да се повдигнатъ, ако въ всѣки даденъ случай бѫдатъ готови да проявятъ своитѣ добри навици. Сега, ще правите разлика: въ постѫпкитѣ на разумното сърце нѣма страхъ. Когато разсѫждава умътъ, тамъ вече има страхъ. Въ разумното сърце гнѣвъ нѣма, но въ ума има гнѣвъ. Въ разумното сърце, въ добритѣ навици зависть нѣма, въ ума има зависть. Всички отрицателни чърти се дължатъ на участието на вашия умъ, а когато се движимъ по добритѣ навици, всичко е разумно, всичко е въ хармония. Та ще знаете, че вие сте подъ влиянието или на вашия умъ, или на вашето разумно, благородно сърце. Азъ не говоря за ония чувства, които уподобявамъ на каша. Не, тѣ принадлежатъ къмъ съвсѣмъ друга область. Разумното сърце, това сѫ ония вѫтрѣшни Нѣща въ човѣка, които сѫ придобити отъ миналото. Всички качества, които човѣкъ притежава, не сѫ всѣкога добри. Само разумнитѣ навици даватъ стойность на човѣка. И пакъ ви казвамъ: искамъ отъ васъ да видя поне въ нѣколко мѣсеца, че вашето поведение, вашитѣ обноски, обходата ви, всичко това се е измѣнило въ добро. Нали ви казахъ, че Царството Божие е за малкитѣ дѣца? Искамъ и вие, младитѣ, да бѫдете хора на добритѣ навици. Азъ желая да видя, че вие сте отъ тия хора — дѣца на Царството Божие. Ще живѣете въ този свѣтъ и ще бѫдете дѣца на Царството Божие; ще живѣете разумно, ще дѣйствувате споредъ вашето разумно сърце и ще работите споредъ добритѣ си навици, въ всѣко направление; ще бѫдете смѣли и рѣшителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете. Да не ме разберете криво. Ще срещнете мѫчнотии, но всички тия мѫчнотии, въ края на краищата, ще се стопятъ прѣдъ васъ, и пѫтьтъ ви ще се отвори. Сега азъ ви давамъ основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръвъ стълбъ, вашата първа греда. Тази първа греда е у васъ. Не мислете за нея, тя е сигурна. Щомъ този стълбъ е здравъ, щомъ имате тази основа, отъ тамъ започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Безъ никакъвъ страхъ, безъ никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашиятъ умъ взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и споредъ него да постѫпвате. Въ каквото направление и да дѣйствувате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работитѣ ви ще се уредятъ тъй добрѣ, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършена съ разумното сърце, е отлична. И въ добрия резултатъ на тази работа нѣма никакво изключение. Разумното сърце разполага съ знания и сили, не само за нѣщо специално, но за работи, които се отнасятъ въ всички направления. Затова, разумното ви сърце ще остане като основа въ живота ви, а отъ тази основа вашиятъ умъ ще се развива въ ново направление. Това ще бѫде вашата придобивка, вашиятъ капиталъ за въ бѫдеще. Т. м. „Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, а Богъ на живитѣ“. III година. 24 лекция на младежкия окултенъ класъ, държана отъ Учителя на 30. III. 1924 г. въ гр. София.

От томчето "Посока на растене" 1- 19 лекции на Младежкия окултенъ класъ, т.I (1926-27 г.) Първо издание - София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Представа за тритѣ свѣта — Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! Размишление. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да имате ясна представа за физическия свѣтъ. Съставите ли си ясна представа за физическия свѣтъ, вие ще имате представа и за духовния, и за Божествения. Тѣзи свѣтове представятъ тритѣ допирни точки на човѣка съ Битието. Като се говори за физическия свѣтъ, хората разбиратъ свѣта на времето и на пространството. Дойдатъ ли до пространството, тѣ разбиратъ свѣта на тритѣ измѣрения: на правата линия, която се движи въ една посока — на дължина; на плоскостьта, която се движи въ две посоки — на дължина и ширина; на тѣлото, което се движи въ три посоки — на дължина, широчина и дълбочина. Обаче, както правата линия, така и плоскостьта, и тѣлото иматъ повече възможности въ себе си. Значи, правата линия има едно измѣрение, но две възможности на движение; плоскостьта има две измѣрения, но четири възможности на движение, а кубътъ, като тѣло, има три измѣрения, а 16 възможности на движение. По отношение на това, въ кой свѣтъ живѣе човѣкъ, ние казваме: Ако живѣе изключително за себе си, човѣкъ се движи само въ физическия, въ едноизмѣрния свѣтъ. Когато пожелае да си намѣри другарь или другарка, той се движи въ двуизмѣрния — въ духовния свѣтъ, въ свѣта на чувствата. Той започва да мисли, освенъ за себе си, още и за ближния си. Щомъ мисли за Цѣлото, за Великото въ свѣта, човѣкъ влиза въ Божествения свѣтъ. Физическиятъ свѣтъ подразбира частитѣ, а Божествениятъ — цѣлото. Тази е причината, поради която физическиятъ свѣтъ представя отражение на Божествения. Духовниятъ свѣтъ пъкъ е връзка между тия два свѣта. И наистина, ние виждаме, че човѣкъ излиза отъ себе си, като часть, постепенно отива къмъ ближния си и най-после навлиза въ цѣлото, дето се съединяватъ всички части. Като изучавате проявитѣ на физическия човѣкъ, вие виждате, какви течения на сили действуватъ въ него. Положителнитѣ и отрицателни сили въ човѣка непрекѫснато се смѣнятъ. Това, което става въ самия човѣкъ, става и съ външния свѣтъ. Човѣкъ непрекѫснато е обиколенъ ту съ добри, ту съ лоши хора. Между еднитѣ и другитѣ сѫществува вѫтрешна връзка. Кой човѣкъ е добъръ и кой — лошъ, мѫчно може да се отговори на този въпросъ, защото сѫществуватъ добри активни и лоши активни хора. Сѫществуватъ добри пасивни и лоши пасивни хора. Нѣкой грѣши и е недоволенъ отъ себе си. Защо? Защото иска изведнъжъ да стане добъръ. Това е невъзможно. Грѣшкитѣ сѫ необходимость въ живота. Като грѣши, човѣкъ постепенно се изучава. Като се натъква на противоречия, на контрасти, човѣкъ се учи, придобива опитности. Като изучавате живота на великитѣ хора, вие виждате, че тѣ сѫ минали и минаватъ презъ голѣми бури и противоречия. Изгуби ли посоката на Божествения свѣтъ, човѣкъ се натъква на голѣми противоречия. Малко хора сѫ вървѣли по гладъкъ пѫть. Следователно, малцина сѫ тия, които не познаватъ противоречията. Колкото по-високо е издигнатъ човѣкъ въ съзнанието си, толкова по-голѣми сѫ неговитѣ противоречия и изпитания. Ще кажете, дали не може човѣкъ да се освободи отъ противоречията чрезъ знанието. Това е възможно, но въпросъ е, за какво знание се говори. Има знание, отъ което човѣкъ заспива. Какво знание е това? Истинското знание подразбира познаване на законитѣ и принципитѣ на великия животъ, а не знание на образи и на форми. Знае ли принципитѣ на нѣщата, човѣкъ може да произведе тѣхнитѣ образи. Задачата на човѣка е да се домогне до онази положителна наука, която има приложение въ всички области на живота. Занимавайте се съ науката, защото чрезъ нея можете да разкриете всички области и прояви на живота, а специално на човѣшкия животъ. Хиромантията, запримѣръ, запознава човѣка съ волевата страна на неговия животъ. Физиогномията запознава човѣка съ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни на неговия характеръ. Френологията показва качеството и количеството на положителнитѣ и отрицателни енергии, които функциониратъ въ човѣшкия организъмъ. Астрологията показва благоприятнитѣ и неблагоприятни съчетания, на които човѣкъ се натъква въ живота си, като му дава възможность да предотврати нѣкои опасности и нещастия въ живота си. Като окултни ученици, вие трѣбва да се занимавате съ окултнитѣ науки, но сѫщевременно трѣбва да работите за придобиване на чистота и смирение. Не е ли смиренъ, човѣкъ е изложенъ на опасность да развие въ себе си гордость и щеславие. Въ окултната школа могатъ да пропаднатъ не само начинаещитѣ окултни ученици, но даже и високонапредналитѣ. Много ангели, които следвали окултни школи, сѫ пропадали на изпити, вследствие на което и до днесъ още продължаватъ да слизатъ на земята, да учатъ ония уроци, които на времето не сѫ могли да научатъ. И тѣ, заедно съ всички хора, се движатъ между Божествения и човѣшкия животъ, между доброто и злото въ свѣта. Като ученици, вие се нуждаете отъ знание, отъ сила, но сѫщо така ви е нужна вѣра, чрезъ която да се справяте съ мѫчнотиитѣ. Каквото знание и да придобиете, ако не го приложите, то остава мъртво. Следователно, стремете се къмъ придобиване на знание и вѣра, които да прилагате всѣки моментъ въ живота си. — Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди! * 16 Лекция отъ Учителя, държана на 9. януарий, 1927 г. София.

От томчето "Разумният живот" 32 Лекции на Младежкия окултенъ класъ - III година (1923–1924) Пѫрво издание на Просветния комитет, София, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание ДВИЖЕНИЕ НА ЕНЕРГИИТѢ. ЗАКОНЪ ЗА ПОЛЯРИЗИРАНЕ. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ —Тя постоянно ни весели! Размишление. Станете прави и се разредете малко! Ще направимъ едно упражнение съ рѫцѣтѣ. Ще държите въ ума си думата „Любовь“. Любовьта е проекция навънъ. Послѣ ще държите въ ума си думитѣ „радость и веселие“. Движенията на рѫцѣтѣ упражняватъ извѣстно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля. Ако движите рѫката си съзнателно, може да упражните влияние върху силата на волята си. Да кажемъ, че нѣкой пѫть сте развълнувани. Направете слѣдното движение на рѫцѣтѣ си: турете рѫцѣтѣ си прѣдъ гѫрдитѣ, а послѣ настрана, като правите съ киткитѣ леки трептения. Слѣдъ това поставете рѫцѣтѣ си прѣдъ устата. Като направите това упражнение 3-4 пѫти и мислите върху тритѣ думи, неразположението ви ще мине. Това е едно психологическо лѣкуване, едно психологическо провѣтряване въ човѣка. Неразположенията ще дойдатъ, защото трѣбва да знаете, че вие сте единъ фокусъ, прѣзъ който минаватъ, както слънчевитѣ, тъй и земнитѣ енергии. Отъ сутринь до обѣдъ прѣзъ васъ минаватъ слънчевитѣ енергии, които слизатъ отгорѣ и отиватъ къмъ центъра на земята. Слѣдъ обѣдъ движението е обратно: земнитѣ енергии отъ центъра на земята минаватъ прѣзъ краката ви и отиватъ къмъ слънцето. Слѣдователно, ако правите извѣстни движения сутринь или вечерь, ще имате различни резултати. Въобще, у нѣкои хора неразположението иде слѣдъ обѣдъ, понеже тогава прѣзъ тѣхъ минаватъ теченията отъ земята. Вие трѣбва да знаете, какъ да поляризирате и концентрирате тия сили. Направете това упражнение и оставете тия сили, които идатъ отдолу, да минаватъ прѣзъ васъ. Вие не ги спирайте. Ако ги спрете, ще се подпушите и съ това може да създадете цѣла катастрофа за себе си. Прѣпращайте тия сили нагорѣ! Срѣдъ нощь ще дойде друго течение. Въ природата нѣма погрѣшки, а всички погрѣшки създаваме ние сами отъ незнание. Ние подпушваме тия течения и съ това създаваме извѣстна неправилность въ нашия организъмъ. Азъ искамъ, всѣки отъ васъ да прави туй упражнение 10 дни наредъ. Когато имате извѣстна мѫчнотия, помнете моитѣ думи! Ще произнесете тритѣ думи съ движение на рѫцѣтѣ. Дойде ви една мѫчнотия, направете това упражнение 2-3 пѫти и си отбѣлѣжете, слѣдъ колко врѣме е настѫпилъ резултатътъ. Гледайте на часовника. Това сѫ математически данни, съ които ще работите за въ бѫдеще върху себе си и върху другитѣ. Първия опитъ ще направите, когато сте развълнувани или неразположени. Това е едно упражнение, което ще възстанови равновѣсието ви. Ще изговаряте думитѣ любовь, радость и веселие. Ще имате тия думи като ключове. Буквата „Л“ прѣдставлява човѣка въ движение. Буквата „Р“ — рѫката на човѣка, а буквата „В“ въ този случай изразява човѣкъ, който има основа, разбира извѣстни закони. Въобще, когато единъ човѣкъ разрѣши какъвто и да е въпросъ въ живота си, той има веселие, а като спечели нѣщо, той има радость. Когато пъкъ вие работите дълго врѣме, изпитвате удоволствие. Сега, всички трѣбва да си създадете малко усилие, да проучите вашето тѣло. Тѣлото на човѣка е резултатъ на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човѣшки организъмъ. И всички тия мисли, желания, пориви, които човѣкъ проявява, това сѫ сили, които сѫ били ангажирани за създаване на неговия сложенъ организъмъ. Нѣкои отъ тия сили сѫ свършили своята работа, но понеже вие не знаете законитѣ, които ги управляватъ, тѣ ставатъ спънка въ живота ви. Сами по себе си тѣ сѫ извършили една прѣкрасна работа. И споредъ закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трѣбва да слѣзе по-низко отъ естеството си и да подеме другитѣ части. Защото всичката материя на тѣлото ни не е още диференцирана; въ него има множество още клѣтки, които трѣбва да се повдигнатъ. Запримѣръ, човѣкътъ сега се е поляризиралъ. Енергиитѣ въ него вървятъ къмъ два полюса. Въ това отношение, ако разгледате човѣка, ще видите, че той е раздвоенъ. Всички висши енергии въ него работятъ по направление отъ В къмъ А, а всички низши енергии работятъ по направление отъ В къмъ С — поляризиране става. Изобщо, подиръ обѣдъ човѣкъ живѣе отъ В до С и тогава е неразположенъ, а сутринь въобще, той е радостенъ, разположенъ, отива отъ В къмъ А. Първоначално, нѣкои отъ висшитѣ енергии, които сѫ работили и сѫ свършили своята работа горѣ въ мозъка, трѣбва да слѣзатъ въ по-низшитѣ царства на човѣшкото битие. Сега е епохата, когато човѣшкиятъ егоизъмъ играе най-важна роль. Той е единъ господарь въ свѣта, но трѣбва вече да отстѫпи мѣсто на нѣщо по-възвишено и благородно. Въ човѣка сега се създава единъ центъръ, който се намира още по-високо отъ А, и прѣдъ този центъръ, енергията на личния егоизъмъ трѣбва да отстѫпи. Този центъръ хората наричатъ алтруизъмъ, разумъ. Значи, егоизмътъ трѣбва да отстѫпи мѣсто на Божествения разумъ у човѣка. Когато ние говоримъ за разумния животъ, трѣбва да знаемъ, че той ще осмисли пѫтя ни и ще донесе великото щастие. Егоизмътъ въ миналото е свършилъ една прѣкрасна работа, но той не можа да направи човѣка щастливъ. Не че у него нѣма желание да направи човѣка щастливъ, но той не разбира законитѣ на човѣшкото щастие. Той дава на човѣка толкова, колкото знае. Егоизмътъ ще ти каже така: ти трѣбва да подчинишъ другитѣ хора подъ краката си, ти трѣбва да ги заплашишъ съ сила, съ власть. Много хубаво, но този егоизъмъ, както говори на тебе, така говори и на подобнитѣ ти. И тогава се заражда въ човѣка една вѫтрѣшна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вѫтрѣшенъ принципъ на Божественото начало въ разумния животъ казва, че животътъ има и друго разрѣшение. Било е врѣме, когато егоизмътъ е билъ необходимъ, но той е миналъ въ една нова область, дѣто методитѣ на човѣшкия егоизъмъ не намиратъ приложение. Сега азъ говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намиратъ въ стълкновение съ себе си. Тѣ трѣбва да влѣзатъ въ едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъмъ. Той пакъ ще остане, само че ще му кажете: ти ще отстѫпишъ мѣстото си на Божествения разумъ, ще се подчинишъ на Него, ще Го слушашъ. И когато човѣшкиятъ егоизъмъ разбере това нѣщо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще Му се подчини и ще стане единъ отъ добритѣ Негови слуги. При сегашния животъ всички спънки произхождатъ все отъ личнитѣ чувства. Можемъ да кажемъ, че 99 на сто отъ всички спънки на човѣшкия животъ произтичатъ все отъ личнитѣ чувства, а само едно на сто отъ спънкитѣ произтичатъ отъ другитѣ чувства въ човѣка. Съврѣменнитѣ хора говорятъ, че у човѣка сѫществува зло, и затова нѣкои се стремятъ да изкоренятъ отъ себе си това зло. По какъвъ начинъ могатъ да го изкоренятъ? — Злото седи само въ постѫпкитѣ на хората. Ето защо, всѣка лоша постѫпка може да се прѣмахне, но онази сила, която е извършила прѣстѫплението, е нужна. Ще обясня това нѣщо. Да допуснемъ, че вие взимате едно малко вѫгленче и съ него запалите една кѫща. Послѣ, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: за да нѣмамъ подобни изкушения, ще унищожа огъня. Питамъ ви можете ли да унищожите огъня? Лошото дѣяние е отъ огъня, наистина, но самиятъ огънь вие не можете да унищожите. Другъ случай: да допуснемъ, че вие имате нужда отъ хлѣбъ, гладни сте и, за да си го доставите, вие извършвате нѣкакво прѣстѫпление, съ което се подхлъзвате. Слѣдъ това казвате: азъ ще унищожа глада, нѣма повече да ямъ. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начинъ вашия гладъ? — Не. Питамъ ви сега: ако трѣбва човѣкъ да задоволи своя гладъ, необходимо ли е той да краде? Кражбата произлиза отъ неразбиране на Божествения законъ. Неразбирането е по причина на това, че прѣди хиляди и милиони години, когато хората на земята сѫ били малко на брой, всѣки е могълъ да се качи на кое да е дърво и да яде свободно отъ плода му. А сега, понеже хората въ свѣта се увеличиха, и свѣтътъ се организира, всѣки си туря бодливи телове около оградата и казва: кой ти дава право да влизашъ въ градината ми и да крадешъ? Едно врѣме ти имаше право да правишъ това, но сега нѣмашъ право да се качвашъ горѣ на дървото ми. Това сѫ наши порядки, които създаватъ мѫчнотии. Ние сме създали такива порядки въ своята мисъль, въ своитѣ желания. Ние сме създали хиляди такива разпореждания, отъ които сами страдаме. И първото нѣщо, което ви се налага, като на разумни сѫщества, е да прѣмахнете всичкитѣ бодливи телове, които имате около градината си. Вѫтрѣ въ себе си вие нѣма какво да се пазите. Онзи човѣкъ, който най-много се бори противъ злото, най-много грѣши. Това е законъ който ще имате като правило въ живота си. Почне ли човѣкъ да се бори съ злото, той се цапа. Не трѣбва да се борите съ злото. Мислете за Любовьта, за доброто, за Истината! Приложете ги, и тѣ ще ви помогнатъ. Никога не се борете съ злото, но турете вмѣсто него доброто и вижте, какъ ще постѫпи то! Не смѣсвайте вашитѣ погрѣшки съ ония разумни сили, които работятъ въ живота. Нѣкой пѫть и Господъ може да ви изпита. Той може да ви тури въ специални условия и да ви наблюдава, дали разбирате законитѣ Му, или не. Всѣки, който се бори съ Бога, ще падне на гърба си. Вие, младитѣ, трѣбва да си изработите за въ бѫдеще извѣстни възгледи за живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи иматъ извѣстно практическо приложение. Запримѣръ, вие рѣшавате да се отнасяте кротко, меко съ хората, но излизате вънъ въ обществото и виждате, че не можете да приложете рѣшението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че отъ днесъ ще постѫпвате кротко, меко, та ще можете да постѫпвате така? Азъ ще ви дамъ едно изяснение. Прѣдставете си, че вие сте намислили да посѣтите нѣкои бѣдни хора, да имъ дадете утѣха, и при това знаете, че тѣ сѫ гладни. Казвате си въ ума: утрѣ ще напълня торбата си и ще отида да ги посѣтя. Обаче, като турите тази мисъль въ ума си, вие си прѣдставяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутриньта, безъ да провѣрите, дали торбата ви дѣйствително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: азъ рѣшихъ да отида при тия хора съ пълна торба и, наистина, отивамъ вече. Обаче, като отидете при тия бѣдни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадилъ хлѣба отъ торбата. Та вие никакъвъ хлѣбъ не сте туряли! Първото нѣщо: всѣки, който отива да прави добро, трѣбва да носи пълна торба съ хлѣбъ. Слѣдователно, не говорете нищо за онази мисъль, която искате да реализирате. Не казвайте: азъ утре ще бѫда добъръ! Какъ ще бѫдете добри? Въ какво седи добротата на човѣка? Най-мѫчниятъ въпросъ въ свѣта е човѣкъ да бѫде добъръ. (—Не зависи ли това отъ него?) — Не зависи. Онзи, който разбира законитѣ, трѣбва да свърже хората съ живата природа. Сега, да ви изясня тѣзи закони. Забѣлѣзвамъ, че у васъ нѣма достатъчно концентриране на ума. Когато прѣдставя нѣкои работи съ чъртежъ, вамъ се виждатъ много лесни. Да, всички работи сѫ лесни въ проекция, но когато дойде да се приложатъ, тогава се виждатъ мѫчни. Запримѣръ, вземете образуването на единъ триѫгълникъ АВС. Да допуснемъ, че линиитѣ му се движатъ. Вие може да кажете, че посоката на това движение е отъ лѣво къмъ дѣсно. Да, това е едно движение, но едноврѣменно има и второ едно движение — отъ дѣсно къмъ лѣво. Когато А се движи къмъ В, едноврѣменно и В се движи къмъ А. По сѫщия начинъ, когато В се движи къмъ С, едноврѣменно и С се движи къмъ В. Тия движения се срѣщатъ и у човѣка, но не въ една и сѫща посока. Законъ е: щомъ се проектира у васъ една добра мисъль, непрѣменно ще се проектира и едно обратно движение. Това ви се вижда като едно противорѣчие въ живота, но то сѫществува въ природата. Посѣйте едно житно зърно, или една ябълчна сѣмка и ще видите, че едноврѣменно въ половината отъ сѣмката се заражда едно желание, единъ стремежъ нагорѣ къмъ слънцето, а въ другата половина — друго желание, другъ стремежъ — надолу. Това става едноврѣменно. Това сѫ двѣ противоположни движения — нагорѣ и надолу. И соковетѣ, които текатъ въ коренитѣ и въ клонищата, се движатъ въ разни посоки. Течението отъ коренитѣ отива къмъ клонищата, а течението отъ клонищата отива къмъ коренитѣ. Така става едно прѣкръстосване на тия енергии. Сѫщото става и у васъ: щомъ се зароди у васъ една добра мисъль, тази мисъль иска да се сгѫсти, да си създаде почва; слѣдователно, заражда се едно обратно движение. И онзи, който не разбира закона за възможностьта да се реализира една мисъль, ако не внимава, може да си създаде извѣстни неприятности. Такива противорѣчия сѫществуватъ у всички ви. Нѣкой пѫть азъ виждамъ лицата ви помрачени. Какъ тъй? — Криво ви е нѣщо. Търсите да намѣрите нѣкого виноватъ и казвате: азъ не трѣбва да бѫда толкова глупавъ, ще му дамъ да разбере! Какво ще му дадешъ да разбере? Почерняването на лицето показва една волева сила — течение на енергиитѣ къмъ центъра на земята. Значи, въ този моментъ липсва свѣтлина въ човѣка. Лицето ви е тъмно, очитѣ ви сѫ тъмни, погледътъ обърнатъ надолу. Който и да дойде при васъ, вие казвате: оставете ме, азъ искамъ да бѫда самъ. Но слѣдъ 1-2 часа, а може би и слѣдъ единъ день, дойде ви друго настроение, вие вече излизате съ сияеще лице и си казвате: азъ прѣминахъ тази борба. Мислите, че сте горѣ на небето. Лицето ви е свѣтло, весело, казвате: свърши се тази борба! Да, тя се е свършила за малко. Нѣма да се минатъ и 12 часа, пакъ ще дойде мрачното настроение. Послѣ пакъ ще се качите горѣ — движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива прѣживѣвания сѫ имали всички велики хора, и мѫже, и жени, и дѣца — даже и въ животнитѣ ги има. Азъ съмъ слѣдилъ кучетата, коткитѣ, воловетѣ — и у тѣхъ става поляризиране. Сутринь волътъ е разположенъ, погледътъ му е усмихнатъ, веселъ. Господарьтъ му се приближава до него, той поближе рѫката му. Иди слѣдъ обѣдъ при него, той вече е неразположенъ, казва: не ме бутай, азъ съмъ неразположенъ. Ако е конь, ще те ритне, ще те ухапе. Въ всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиитѣ. Нѣкой пѫть този конь може да е впрегнатъ, но все пакъ си проявява нрава. Запримѣръ, прѣди години срѣщамъ единъ полковникъ съ своя вѣстовой, отиватъ съ файтонъ къмъ семинарията, но коньтъ е въ такова неразположение на духа, че не иска да върви. Най-послѣ полковникътъ и вѣстовоятъ слизатъ, потупватъ го малко по гърба, помилватъ го, и той тръгва. Качва се отново вѣстовоятъ, качва се и полковникътъ, коньтъ пакъ спира. Пакъ слизатъ. Галятъ го, милватъ го, тръгва. Качва се вѣстовоятъ, коньтъ върви; качва се полковникътъ, коньтъ спира. И най-послѣ полковникътъ рѣшава да върви пѣшъ. Коньтъ му казва: „Днесъ ти ще вървишъ пѣшъ, не искамъ да те возя, нищо повече!“ Казватъ: лошъ нравъ има този конь. Това е поляризиране. Коньтъ казва на полковника: „Днесъ ти нѣма да се качвашъ на файтона. Войника ти ще нося, но тебе не искамъ да нося.“ Това поляризиране на енергиитѣ азъ наричамъ „губене на равновѣсие.“ Това състояние дохожда всѣкога, слѣдъ като се усъмнишъ. Ти се чувствувашъ изоставенъ, като че всички сѫ се обърнали противъ тебе. Казвашъ: азъ съмъ нещастенъ. Чувствувашъ, че това нѣмашъ, онова нѣмашъ, изпадашъ въ редъ илюзии, въ които нѣма нито сѣнка отъ вѣроятность. И послѣ, като минатъ нѣколко часа, казвашъ: Господъ поне е съ мене. И виждашъ вече, че всички хора сѫ много добрѣ разположени къмъ тебъ. Не, и едното състояние не е вѣрно, и другото не е вѣрно. Хората сѫ такива, каквито сѫ били и по-рано. Сега ще наблюдавате нѣщата и ще се ползувате отъ тѣхъ. Ако вие не можете да приложите тия закони, които ви давамъ, всичко това ще дойде върху васъ. И бѫдещата ви работа и като учители, и като професори, и като лѣкари, или каквито и да е, ще зависи отъ това вѫтрѣшно разбиране на законитѣ. Вие трѣбва да разбирате естеството на човѣка, та като го видите, да знаете, какъ да му помогнете. Сега азъ се спирамъ само върху простото проявление на тия сили. Всѣкога отъ това поляризиране се образуватъ много нещастия. Азъ не искамъ да говоря върху отрицателнитѣ сили на природата, но ако вие имате едно отрицателно настроение, ще си отидете съ мисъльта, че злото въ свѣта е силно. Злото е силно по причина на това, че вие го обичате — нищо повече. Обичьта къмъ злото му дава сила. Злото черпи сили отъ любовьта. Ако ние нѣмаме любовь къмъ извѣстна постѫпка, тя не може да сѫществува. Тази постѫпка е силна, понеже ние я обичаме. Ти мразишъ нѣкого, защото го обичашъ и обратно: ти го обичашъ, защото го мразишъ. Ти искашъ да го заставишъ да те обича и казвашъ: азъ те обичамъ, и ти трѣбва да ме обичашъ; ако не ме обичашъ, азъ ще те накарамъ да ме обичашъ. Туй насилие е зло. Другиятъ индивидъ ще изхвърли отъ себе си тази енергия. Ако е човѣкъ, около него се образува особена аура, която създава извѣстна дисхармония между тѣзи двѣ лица. Ако си прѣдставимъ човѣка въ видъ на триѫгълникъ, линиитѣ на този триѫгълникъ се начупватъ, и около човѣшкото тѣло се образува нѣщо въ видъ на ръжда, или въ видъ на скрѣжъ. Ако човѣкъ е здравъ, тия линии вървятъ успоредно и изтичатъ като лѫчитѣ на слънцето — много сѫ красиви. Щомъ, обаче, се появи дисхармония въ човѣка, тия линии се начупватъ ситно, на прахъ, като ръжда, и тогава се зараждатъ разнитѣ болести. Нѣкой пѫть тия линии се начупватъ въ гѫрдитѣ — заражда се охтика; нѣкой пѫть въ мозъка — мръдва дъската на човѣка; нѣкой пѫть въ сърцето — получава се ударъ и т. н. Затова на човѣка трѣбва да се създадатъ голѣми мѫчнотии, за да може тази скрѣжъ, тази ръждива кора да се разсипе. Затова именно идатъ голѣмитѣ страдания въ свѣта. Като се разчупи това яйце, пакъ ще дойде свѣтлината въ съзнанието на човѣка, и той ще се намѣри въ своето нормално състояние. Неразположенъ си духомъ, иди до Витоша, постой тамъ 4 — 5 часа и се върни! Твоето състояние веднага ще се прѣвърне. Ти ще се поляризирашъ въ възходяща степень и ще започнешъ да мислишъ, че можешъ да направишъ всичко. Да, ти можешъ да направишъ всичко това, което е въ твоята власть. Сега, между васъ трѣбва да се създаде тази хармония, понеже бѫдещата работа, която мислите да вършите, зависи отъ това взаимно разбиране помежду ви. Иначе, около васъ може да се набере такава отрицателна енергия, която ще направи аурата ви непривлѣкателна. Тѣзи, у които има много такива прѣчупвания, отблъскватъ хората отъ себе си; а у тѣзи хора, които живѣятъ съобразно Божиитѣ закони, има една магнетическа сила, т. е. Божествената сила дѣйствува у тѣхъ, и тѣ сѫ по-привлѣкателни. Та първото нѣщо: вие ще гледате всѣкога да тълкувате нѣщата въ добъръ смисълъ. Всички сили въ природата по сѫщество сѫ добри. Злото е само въ тѣхното приложение — нищо повече! Значи, вие сте приложили извѣстни Божествени мисли и желания, но природата, за да ви научи единъ урокъ, усилва тия желания у васъ, вслѣдствие на което идватъ тия вѫтрѣшни страдания. Отъ тия страдания вие изваждате една поука и казвате, че даденъ законъ е вѣренъ. И като научите този законъ, ще можете да живѣете, дѣто поискате. Вие искате да живѣете на земята, да бѫдете здрави, да имате приятели, да устроите вашето бѫдеще, да бѫдете полезни на вашитѣ ближни, но по какъвъ начинъ ще постигнете всичко това? Знание ви трѣбва, разумность трѣбва да имате. Ако живѣете, както сегашнитѣ хора, ще имате единъ животъ подобенъ на тѣхния, и слѣдъ 20 — 30 години ще кажете: не струва да се живѣе, животътъ е илюзия, всичко е измама и т. н. Това е най-голѣмото нещастие, което може да ви сполети. Моето желание е да приложите поне отчасти това, което ви говоря. То ви е потрѣбно, защото най-малко съ 50 на сто ще намалите мѫчнотиитѣ, които сега ви се създаватъ отъ миналото. Азъ забѣлѣзвамъ, мнозина отъ васъ започватъ да заболѣватъ. Защо? Азъ зная, въ васъ има дисхармония, набиране на излишна енергия и подпушване. Дойде ли такова нѣщо, ще духате. Дайте мѣсто на всичко, което дойде. Пуснете го, но по възможность винаги си казвайте: всичко въ свѣта работи за добро. Правете малки опити съ себе си! Има извѣстни задачи, които нѣма да разрѣшите лесно. Не мислете, че тия формули, които ви давамъ, сѫ лесни за приложение. Съ формулата, която ви дадохъ тази вечерь: движение на рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ, настрани, сѫщеврѣменно леко издухване, трептение на рѫцѣтѣ и произнасяне на думитѣ любовь, радость и веселие, може да разрѣшите 30 на сто отъ мѫчнотиитѣ въ живота си, но при изпълнението имъ има голѣма отговорность. Тѣ сѫ и за по- голѣми мѫчнотии. А това упражнение нѣма да ви костува нищо. Колко врѣме ще ви отнеме правенето на добро? — Добро всѣкога може да правите, при това резултатитѣ му сѫ винаги добри. Сутринь, като направите упражнението, ще имате 30 на сто подобрение, на обѣдъ — 30 на сто, и вечерь — 30 на сто, всичко 90 на сто, Оставатъ само 10 на сто отъ мѫчнотиитѣ ви. Като имате единъ резултатъ отъ 90 на сто, това е достатъчно, но изисква се повече работа. Вие може да кажете, и безъ тия упражнения може. Може, нима хората не умиратъ безъ упражнения? — Умиратъ. Нѣкой ще каже: безъ наука може. — Може и безъ наука, не е лошо, но по-хубаво е човѣкъ да живѣе единъ съзнателенъ животъ и да участвува въ великата Любовь на природата, въ радоститѣ на природата и въ веселието на природата и да знае, защо е дошълъ на земята. Какъ разбрахте сега закона за поляризирането? Всѣка мисъль, колкото и да е добра, щомъ се проектира въ васъ, ще хвърли сѣнка. Вие трѣбва да знаете, че се намирате въ срѣда отъ една гѫста материя. Слѣдователно, дѣто и да проектирате вашата енергия, все ще се образува търкане. Туй търкане е свързано съ васъ. Каквато и да е вашата мисъль, все ще произведе обратна реакция. И законътъ е обратенъ: ако намислите нѣщо лошо, тази лоша мисъль ще роди нѣщо обратно въ васъ, ще роди една добра мисъль. Силитѣ въ природата всѣкога се балансиратъ. Ако започнете от-горѣ-надолу или отдолу-нагорѣ, всѣкога тия сили се балансиратъ. Ако започнете съ положителното, послѣ ще се прояви отрицателното; ако пъкъ започнете съ отрицателното, първо ще се прояви то, а послѣ положителното. Ако започнете съ Божественото, пакъ сѫщото нѣщо: първо ще се яви Божественото, а послѣ човѣшкото. И обратното. Тъй щото, когато сте въ неразположение на духа, вижте, каква мисъль ще се яви отъ туй неразположение. Запримѣръ, неразположенъ сте, но дойде ви на умъ да посѣтите единъ вашъ приятель и го посѣщавате. Нѣкой вашъ приятель е далечъ, въ Варна, но ви дойде на умъ за него, цѣли 5 години не сте го виждали. Имате ли условия да го посѣтите, не се бавете, идете въ Варна, направете една разходка и ще добиете една отлична опитность. Замислите ли това нѣщо, веднага ще дойде едно изкушение, ще си кажете: ама азъ ще похарча толкова пари! Не жалете паритѣ, нито врѣмето, защото, врѣмето и паритѣ сѫ дадени за човѣка, а доброто, което ще направите, струва повече, отколкото врѣмето и паритѣ. Щомъ ви дойде въ ума една положителна мисъль, изпълнете я. Пъкъ ако дойде въ ума ви една отрицателна мисъль, законътъ е обратенъ. Да кажемъ, нѣкой день ви дойде на умъ, че имате да взимате пари и веднага рѣшавате да отидете да си искате паритѣ, или да дадете този човѣкъ подъ сѫдъ. Дойде ли ви такава мисъль, не отивайте, стойте си въ кѫщи, не мърдайте крака си. Задръжте тази мисъль въ себе си, безъ да я реализирате, день, два, докато ви дойде едно прѣкрасно настроение. Иначе, отидете ли веднага, непрѣменно ще забъркате такава каша, че съ години нѣма да можете да я оправите. Законъ е това. Не си мърдай крака, стой цѣлъ день въ кѫщи, докато се възстанови твоето равновѣсие. На другия день, като ти дойде едно прѣкрасно настроение, иди при този свой приятель, отъ когото имашъ да взимашъ пари, и му кажи: приятелю, не се безпокой, работата лесно ще се уреди. Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате прѣди всичко по отношение на себе си. Ако не ги спазвате, въ края на краищата вие пакъ ще ги научите, но по-мѫчно. Умнитѣ хора се учатъ отъ опитностьта на другитѣ, а тия, които не сѫ поумнѣли, се учатъ отъ своята опитность. Затова по-добрѣ, ползувайте се отъ опитностьта единъ на другъ. Така трѣбва да бѫде за ученицитѣ, които се учатъ въ единъ окултенъ класъ. Прѣимуществото за ученици, които се учатъ заедно, е въ това, да се ползуватъ взаимно отъ своитѣ опитности. Ако тукъ не можете да се ползувате, тогава учението ви заедно е безпрѣдметно. Като се наблюдавате, ще видите, че нѣкой е по-опитенъ въ живота, другъ е по-търпеливъ, трети е по-силенъ въ извѣстна область, по-уменъ, по-съобразителенъ и т. н. Нѣкой има прозорливость, нѣкой е милостивъ, нѣкой е смѣлъ, рѣшителенъ. Че това сѫ подбудителни причини. Всѣки може да ти даде една инжекция, да ти послужи като една подбудителна причина къмъ добро. Ако живѣешъ самъ, нѣма да имашъ тия добри влияния. Тази е добрата страна на единъ класъ. Нѣкой казва: азъ откато влѣзохъ въ този класъ, огрубѣхъ. Не, тогава ти не си разбралъ смисъла на класа. Въ единъ класъ има разнообразни елементи, но това разнообразие е хубаво. Има единъ законъ, по който може да си избирате приятели. Нѣкой день ще ви посоча, какъ трѣбва да се нареждате. Има нѣкои отъ васъ, които, ако събера на едно мѣсто, непрѣменно ще се скаратъ. Азъ изяснявамъ това нѣщо тъй: ако съберемъ лицата А и В, тѣ не ще могатъ да се търпятъ. Ще кажете: да ги примиримъ! Не можете да ги примирите по никой начинъ. Отрицателни сили дѣйствуватъ у тѣхъ. Лицата А и В сѫ отрицателни хора и могатъ да вършатъ отлична работа, но какво трѣбва да ги направимъ? Какво имъ липсва? — Липсва имъ трето едно лице. Това лице е С. Прѣзъ него ще прѣкарате А и В. Тамъ и двамата ще се срещнатъ и ще се погледнатъ, но С трѣбва да седи непрѣменно горѣ въ центъра. Тогава А казва на С: кажи на В, че азъ не го обичамъ, той има такива и такива недѫзи. Но С е уменъ, казва на В: А казва, че те много обича. Обаче В казва, азъ зная, че той не говори истината. Послѣ С казва на А: знаешъ ли, В казва, че ти си отличенъ човѣкъ. Сега С наблюдава отгорѣ, вижда, че и двамата сѫ недоволни. Тогава С се проектира долу въ Д и изпраща В въ Д. Въ Д се събиратъ Д и В заедно; събиратъ се сѫщо С и А и се съгласяватъ помежду си. Имате слѣдъ това линията СД, т. е. силата, която примирява противорѣчията. Значи, тия енергии, които сѫ по-интенсивни, трѣбва да минатъ прѣзъ една по-мека срѣда, за да се смекчатъ. Азъ наричамъ СД „смекчаващи условия“ въ живота. Така напримѣръ, сърцето е една срѣда, смекчаваща човѣшкитѣ мисли. Чувствата на душата пъкъ сѫ срѣда, смекчаваща силитѣ на човѣшкия духъ. И затова, когато искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ е грубъ, казватъ: този човѣкъ е безъ сърце и безъ душа, не казватъ, че е безъ умъ. Той може да е уменъ и силенъ, но въ него нѣма сърце, нѣма и душа. Той е човѣкъ, съ когото не може да се живѣе. Но СД може да живѣе съ този, съ когото никой не може да живѣе. Това не подразбира, че А и В нѣматъ тия меки чувства, но тѣ се намиратъ въ едно състояние на зародишъ. Мекитѣ сили въ природата се намиратъ въ зародишно състояние у всѣкиго. Слѣдователно, силитѣ СД сѫ положителни, възходящи сили въ природата, тѣ могатъ да примирятъ всичко, а силитѣ А и В могатъ да направятъ едно отклонение. Въ тия сили трѣбва да стане едно прѣчупване. Ето защо, въ природата често трѣбва да става прѣкръстосване. Това азъ обяснявамъ така: ако нѣкой отъ васъ има продълговато лице, той е мѫжъ, има мотивенъ темпераментъ, затова трѣбва да дружи съ човѣкъ, който има валчесто лице, т е. човѣкъ съ по-мекъ характеръ. Продълговатитѣ лица сѫ активни, обаче валчеститѣ лица може да сѫ натрупани съ груба, болезнена материя. Въ пълнитѣ, валчести конструкции прѣобладаватъ кривитѣ линии, а у продълговатитѣ — правитѣ линии. Всички тия линии сѫ силови линии на енергиитѣ. Нѣкой смѣтатъ, че лицето трѣбва да бѫде валчесто, пълно. Не, не трѣбва да бѫде пълно, но линиитѣ на лицето не трѣбва да бѫдатъ и много вдлѫбнати, нито очитѣ много потънали навѫтрѣ. Това е пакъ една положителна сила. Щомъ очитѣ на човѣка потънатъ много дълбоко, това показва, че сърцето на този човѣкъ се е изхабило. Затова, ще се стремите всѣкога да мислите добро. Не мислете зло за никого и за нищо. Запримѣръ, седите и казвате: това е лошо, онова е лошо, безъ да знаете, че това зло се отвръща и огрубява самитѣ васъ. Не, ако мислите за пороцитѣ, които има единъ човѣкъ, трѣбва да знаете, че тѣ сѫществуватъ у всички хора. Тия лоши мисли, желания, стремежи, минаватъ прѣзъ всѣки човѣкъ. Даже най-кроткия човѣкъ може да възбудимъ, да се разгнѣви. Имаме единъ великъ характеръ, като Христа, но при единъ моментъ Го виждаме, че взима камшика и изпѫжда всички изъ храма навънъ. Това е една енергия, която се изразява по такъвъ начинъ именно. Питамъ: отъ чисто окултно гледище, Христосъ не можа ли да внуши на тия хора да излѣзатъ вънъ и безъ този камшикъ? — Можа. Защо тогава Христосъ употрѣби този камшикъ? Какво казва Писанието, Христосъ удари ли нѣкого съ този камшикъ, или само тъй го, вдигна? Нѣкои считатъ, че Христосъ е направилъ това отъ слабость. Не, Христосъ постѫпи така не отъ слабость, но това е единъ методъ. По този начинъ Христосъ имъ каза: „Ако вие не изпълните волята Божия, отъ единия край до другия, все ще ви биятъ“. И около кого отъ васъ не се е увивалъ този камшикъ и то по всички правила? Въ всѣка кѫща все има по единъ такъвъ камшикъ. Камшикътъ е символъ. И когато този камшикъ се увие около васъ, плачъ и ревъ ще има, но който не разбира закона, ще каже: какъ, Христосъ да вземе камшика и да го приложи? Христосъ казва: „Ако вие правите храма Божий тържище, ще има плачъ, а не миръ въ дома ви.“ Какво значи това, че около васъ се увива камшика? — Камшикътъ, това сѫ страданията, съ които се означава, че вие не изпълнявате волята Божия. Камшикътъ е символъ само на дълбоки, сърдечни и умствени страдания, които човѣкъ прѣживѣва. Всѣки трѣбва да разбере Божия законъ и да Го изпълни. Божиятъ Духъ отъ хиляди години е работилъ върху насъ и ни е далъ единъ организъмъ съ крака, рѫцѣ, мозъкъ, сърце и т. н. Ако ние при сегашния животъ не можемъ да контролираме нашия организъмъ, съ неговитѣ сили — този мозъкъ, това сърце, тия нерви, артерии и всички клѣтчици въ него, какво очакваме тогава? Вие ставате сутринь и нищо не мислите за вашето тѣло. Направете една молитва за него. Изпратете вашата мисъль къмъ тѣлото си. Помислете за всички ваши клѣтки, които влизатъ въ мозъка, въ стомаха ви. Помислете за всички живи сѫщества, които работятъ въ него, и имъ изпратете, както прави единъ добъръ господарь съ слугитѣ си, една мисъль, едно благословение. Насърдчете ги, дайте имъ сили, и тѣ ще се зарадватъ. А вие ставате сутринь, и нищо не мислите за тия работници. Мислите за голѣми работи, но всичкитѣ голѣми работи зависятъ отъ тия малки сѫщества. Ами знаете ли, какво ще стане, като се откажатъ да работятъ клѣткитѣ на стомаха, на сърцето, на мозъка и кажатъ: нѣма да работимъ повече! Сърцето започва слабо да тупа, и ние казваме: сърцето спира! Не, изпратете една насърдчителна вълна къмъ тия клѣтки! Говорете имъ, тѣ всичко разбиратъ. Има единъ Божественъ законъ, който ги управлява. Насърдчете ги, тѣ сѫ съзнателни сѫщества! Бѫдете разумни, внимателни къмъ тѣхъ, говорете имъ като единъ добъръ господарь. Уморите ли се, спрете. Кракътъ ви заболи, запримѣръ, спрете се, снемете чорапа си, поразтъркайте малко крака, помислете поотдѣлно за всѣка клѣтка и ще видите, че нѣма да мине и половинъ часъ, и болката на вашия кракъ ще прѣмине. Сегашнитѣ хора не мислятъ, че въ клѣткитѣ има съзнание. Не, въ тѣхъ по нѣкой пѫть има такава интелигентность, каквато хората не прѣдполагатъ. Здравето ви, способноститѣ ви зависятъ именно отъ вашитѣ клѣтки. Ето защо, всѣка сутринь пращайте по една добра вълна къмъ всички ваши клѣтки. Вечерь, прѣди лѣгане, пакъ имъ пратете по една добра мисъль и си легнете. Като станете сутринь, ще усѣтите едно особено приятно разположение. Ами че тия клѣтки сѫ ваши слуги! Тѣ ще кажатъ: нашиятъ господарь е направилъ една реформа въ нашия животъ, нека му слугуваме добрѣ! Съврѣменната окултна наука доказва това нѣщо. Постѫпватъ ли хората по този начинъ, ще продължатъ живота си съ колкото години искатъ: съ 10, 15, 20, 100, 150, 200 години. Ще кажете: кой има врѣме да се занимава всѣка сутринь съ тия малки клѣтчици, да имъ праща добри мисли? Най-първо ще мислите за тѣхъ. Писанието казва: „Ние сме храмъ, и Богъ живѣе въ насъ, и всичко въ насъ е живо“. Слѣдователно, къмъ всичко трѣбва да гледаме съ едно благоговение и да се радваме, че Богъ ни е поставилъ въ това тѣло; да се радваме, че всички тия малки душички, всички тия малки клѣтки слѣдъ милиони години ще станатъ отдѣлни, голѣми хора като насъ. Като ги срещнете, тѣ ще кажатъ: „Азъ те познавамъ“. — Отдѣ? — Едно врѣме живѣхъ въ тебъ. Дѣ? — Въ главата ти, и съмъ много добрѣ запознатъ съ реда и порядъка тамъ. Друга клѣтка ще каже: „Едно врѣме живѣхъ въ сърцето ти и зная, какво чувствувашъ“. Трета клѣтка ще каже: „Азъ пъкъ бѣхъ въ стомаха ти“. Всички клѣтки ще помнятъ, коя дѣ е била и ще носятъ своето знание. Сега, и вие въ този класъ сте такива малки клѣтки. И както всички клѣтки на единъ организъмъ съставятъ едно цѣло, така и вие въ този класъ, па и милиони още хора, съставлявате такива клѣтки въ организъма на едно по-разумно сѫщество. И нѣкой пѫть, като станете сутринь, възприемате отнѣкѫдѣ една добра мисъль. Отдѣ иде тя? — Туй сѫщество изпраща своето благословение до васъ, като ви казва: „Миръ на васъ! Азъ ще ви помогна“. Защо? Защото ти си въ неговия организъмъ. И ти се насърдчишъ, разположишъ се. Ти си осигуренъ, защото живѣешъ въ едно тѣло, което се управлява отъ единъ разуменъ духъ. Тъй че, всички сме осигурени въ свѣта. Не мислете, че нѣма сигурность. Дотогава, докато вие живѣете разумно и се подчинявате на Божия законъ, вашиятъ животъ е осигуренъ. Сега разбрахте упражнението, нали? Ще го правите 10 дни наредъ, всѣка сутринь, всѣки обѣдъ и всѣка вечерь и ще си отбѣлѣзвате, какви резултати ще имате: дали като го направите, веднага ще настѫпи промѣна въ състоянието ви, или слѣдъ нѣколко врѣме. Интересни ще бѫдатъ наблюденията ви. Сѫщо тъй ще проучвате и закона за поляризирането. Той е цѣла наука. Т. м. „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ — Тя постоянно ни весели! III година. 22 лекция на младежки окултенъ класъ, държана от Учителя на 16. III. 1924 г. въ гр. София.