Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Невидимия свят'.

Открити 3 резултата

  1. 94. Как се създават приятели в невидимия свят Настъпи 24 юли - денят, в който трябваше да напусна Рила. Цялата сутрин бях при Учителя, който ни говори дълго след Паневритмията. "Светът е създаден с много мъчнотии. Безброй са пострадали, за да създадат това красиво място - жертвали са се за благото. Ако не сме щастливи, погрешката е вътре в нас. Лично щастие няма по пътя, по който се търси. Щастието седи в това: да знаеш цената на въздуха, храната, земята и да ги употребяваш. Не може да ви обичат хората, защото нищо не сте направили за тях. Една книга се обича за съдържанието й. Ние трябва да държим, каквото Бог е написал в нашето сърце, ум, душа - за това ще ни обичат. Камъкът е проста книга, в която тепърва ще се пише. Планината не търпи лоши мисли и желания. Тук атмосферата е чувствителна, престъплението ще си намери беля на главата. Човек не трябва да напуща земята преждевременно, преди да свърши работата си Ако сега учите добре, ще минете. Бъдещето ви щастие сега се гради. Вашият живот е уреден. Баща ви оставил наследство, не знаете за това десет години и случайно откривате наследството. Бог ви е осигурил, а вие трябва да учите, а не да се осигурявате. При всякакви условия да ви е приятно, че живеете на земята. Най- лошият живот е по-добър от смъртта. Но животът има утайки, който ще се изцедят. Божествената искра сте вие. Истината е Божествения зародиш. Да се събуди Божественото в нас и да го оценяваме. Обръщайте внимание на хубавото във вас, туй, което ви хвали и критикува. Каквото направим на земята и горе на небето да става, та да си образувате приятели в невидимия свят Тежкият земен живот казва, че нямаме горе приятели. Ние ги имаме сега, само учете се добре. Като се върнете, благодарете за този ден - сега и в бъдеще." В.К.: На с. 91 "Светът е създаден с много мъчнотии" Така. Весела: Да. В.К.: Тези записки са във вашата тетрадка, в разговор с Учителя. Весела: Да, в разговор.
  2. 17. Мелодии от Невидимия свят И в дни на мъка, мелодия зазвучава в душата ми и аз почвам да се моля, пеейки. Мелодиите само звучат в мене и думите ги ниже сърцето ми. Отначало не помнех нито думите, нито мелодиите, но постепенно, постепенно думите и мелодиите оставаха в паметта ми и аз можах да ги изпея на сестри, които да ги запишат, защото аз нито бях певица, нито разбирам от ноти. Но всичко е така хубаво, толкова много слънце има в душата ми и аз през мизерията и несгодите виждам красотата и Божественото във всичко, което ме заобикаля. И в душата ми неволно зазвучава песента: Господи, с Тебе леко се живей, Като волна птичка, Тук кацне тя, там кацне тя. Господи, с Тебе леко се живей. Има много мелодии, които аз не мога да запомня, но те са моите молитви, отправени към Бога като песни. И когато намерих Учителя, мен се стори, че вече Слънцето изгря в душата ми и не само в душата ми, но в целия свят, навред е светлина. Като че ли тъмнината, страданията и всичко черно и тъмно отстъпи на светлината, на Слънцето, което изгря. И тогава нова мелодия зазвуча в душата ми: Мога да кажа, че Слънцето изгря, мога да кажа: навред е светлина. И в сърцето ми, в душата ми - навред е светлина. Мога да кажа, че Слънцето изгря. Мога да кажа, че Бог е наш Баща, и в сърцето ми, и в душата ми, че Бог е наш Баща. Мога да кажа, че Слънцето изгря. Мога да кажа, че Бог е светлина, и в сърцето ми, и в душата ми, че Бог е светлина. И когато животът ми тръгна по нов път, когато, макар и бавно, той тръгна нагоре към Божественото, съпроводен с много духовни радости, които запазвам за душата си, защото отвориха ми се очите и отвориха ми се ушите за нови светове, в които Божественото се проявява, и аз ден и нощ благодаря на Бога за всичко, което ми е дал. И страданията си ги виждах като дълга стълба, по която съм се качвала полека-полека, за да се приближавам ден по ден към Бога. И в душата си можех само да благодаря с всичкото си същество на Учителя, Който именно ми посочи тоя път, който води към нозете на Бога. И в тази дълбока благодарност пак запя душата ми: На теб пея, Учителю мой. Ти си моята Любов, Ти си моята радост, Ти си мойта опора. От Теб извира любов, от Теб излъчва светлина. Ти си нашата радост, даваш ни духовна храна. Наша си пътеводна звезда, осветяваш наший път, учиш ни на любов, на Истина и Мъдрост. И понякога ми се струва, че ден и нощ да благодаря с думи и песни, няма да мога да се отблагодаря за всичката оная милост, която получих. Не само ония хубави духовни опитности, които закрепват все повече и повече устрема към Божественото, но и самите факти в живота ми ми говорят за реалната проява на това Божествено във всичко. Как да не благодаря, когато сега мъжът ми, когато се завърне пиян, по-скоро, тихичко, безшумно си легне в леглото, и - ни дума, ни вик - напротив - чувствува се виновен. А и напива се по-рядко. Отначало той беше много против ходенето ми горе, на Изгрева, но полека- лека, той сам има опитности и видя, че не там разделят мъж от жена, майка от деца, напротив - семейството ни се запази само благодарение на отиването ми там. И сега той сам идва Горе. Той не може да се начуди, пък и не само той, ами и аз - на моето неизвестно излекуване на слуха ми. Аз много тежко чувах, и ето - откак отидох при Учителя, почнах да чувам ясно и хубаво. И понякога си мисля, о, дано, кога закрепнем, да можем наистина да се отблагодарим за всичко добро, като ревностно работим и извършим Волята на Бога, на което именно ни учи Учителят. Как бих искала с всичкото си сърце и душа да слушам и да се уча, и да вървя във верния път към Бога, който ни посочва Учителят. И това ще ми бъде най-върховната радост, най-голямата красота в живота, която пожелавам на всички, които я търсят от сърце. Да учи човек - в това седи смисълът на живота Учителят
  3. 6. Връзката с Невидимия свят И всяка разслабена вяра заякваше, слушайки я, всяко отчаяние си отиваше, защото виждахме, че всяко търпение се възнаграждава хилядократно от Този, Който всичко вижда. Не по-малко приятно ни е да ходим при нея, в стаята й. Там, на масата пред огледалото, са наредени портретите на нейните деца, които тя много обича и е обичана от тях тъй, както майки са рядко обичани. Между четиримата й сина, тя има един, заминал във войната. Той бил, мисля, едва 19-20-годишен и бил убит още при първото си влизане в сражението. Тя много го е обичала и често ни разказва, как е научила за неговата смърт. Когато съобщили, че е убит, другите й синове скрили от нея това, но бащата, като научил за смъртта на детето си, веднага, моментално умира от удар. Минали се дни, тя нищо не знае за малкия и една вечер, лежейки в леглото си, тя чува в стаята да ходи малкият й син с ботушите си и да говори за виновника на неговата смърт. Тя цяла се изпотила от страх и мъка. Какво значи това? Какво има? Тя цялата нощ се молила, не знаейки на какво се дължи това явление. На другия ден тя отива при Учителя и той й казва, че малкият й син е убит. После той дълги години е ходил при нея, говорил й, разказвал й много неща, най-вече за Учителя, как те го виждат от онзи свят и че хората са слепци, затова не могат да Го видят и познаят Кой е Той. Още много, много интересни неща ни е разказвала сестра Попова из своя дългогодишен живот, които са били полезни на нас, а също така биха били полезни и за всички, които ги чуят, защото ще им открият една непозната за обикновените хора страна на живота. При нея ходят много, едни - за съвет, други - да търсят лек за болест, която лекарите безуспешно са лекували и тя приема всички и помага на тия, за които й казват от Горе. Тя пита и от Невидимия свят й казват може ли да се излекува и как. И случаите и благодарностите за излекуване на душевни и телесни болки са толкова много, че мъчно могат да се изброят. Но тя винаги казва: «Не аз, а Бог ги излекува.» Наистина, за нас е твърде голямо щастие, че сме близко при нея и винаги можем да имаме нейното присъствие, което от само себе си носи спокойствие, мир и вътрешна радост, даже и когато нищо не говори. А неизказано голяма е радостта ни, когато, освен присъствието й, ние имаме и по някой подарък от Невидимия свят, както се изразяваме помежду си, като ни каже нещо от Горе, което й казват за нас. Пожелавам от сърце на всички тая радост.
×