Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Никола Антов'.

Открити 3 резултата

  1. Ани

    60. НИКОЛА АНТОВ

    60. НИКОЛА АНТОВ Каква бе ролята на Никола Антов? Бил е анархист преди 9.IX.1944 г., полицията го подгонва. Търси помощ от Учителя, за да го спаси. По-късно започва да симпатизира на Учението. Живее при една сестра на Изгрева. През 1952 г. завършихме обекта при Народната опера и отивахме до Русе цялата бригада и всички братя от Изгрева създадоха мозайкаджийската бригада в гр. Русе. В Русе работехме през 1952,1953,1954 г. Понеже строежът беше към железопътното министерство, то на всеки месец идвахме за 5 дни в София, като ни плащаха билетите. Първо работехме на Културния дом, после - на операта, на гарата, която беше голям обект, около 80 души работници. Ние ги ръководехме - Петър Филипов, Методи Константинов, Крум Въжаров, Балючев, Боян Златарев, Илия Узунов. От 1952 г. до. 1956 г. работехме в Русе по обектите. По това време на Изгрева в София командва Никола Антов. Но понеже понякога е пиян, яде месо и безобразничи - никой не го слуша. Имаше един Йончо - беше завършил медицина и се занимаваше с астрология. Антов го беше ударил с бастуна, но онзи го е дебнел и когато е бил пиян, си го е върнал, като го ударил с тояга. Та, пито - ллатено. Беше бил Елена Андреева с бастуна, понеже не го слушаше и не му се подчиняваше.[1] Тогава се получи настроение срещу него. Започнаха се дела, от 23 души, срещу Антов, за неговите побоища. Това го вбесява още повече. Той взима имената на всички, занася ги в милицията, посочва им адресите. След това започна големият обиск на 6/7.XII.1957 г. и ликвидацията на Изгрева. По това време Антов създаде своя група, те се събираха около него и той искаше да представлява Братството. А той беше още от началото, от 9.IX. 1944 г., с комунистическата власт. Та, властта беше с него и зад него. Но другите го отхвърлиха.[2] Но всеки пазеше кожата си и мълчеше пред него. Започнаха да изселват от Изгрева един подир друг. Заселиха се тук художници и общественици. Взеха всички братски места. Никой не можеше да реагира. Аз взех разрешение за строеж на моята къща през 1969 г. и започнах да строя. А те туриха 2 години запор на тия всички места. И започна борба между големците и между генералите и партизаните. Те си правеха каквото си искат. --------------- [1] Вж «Изгревът», том X, стр. 222-225. [2] Вж. «ИзТревът», том IV, стр. 214-217; том V, стр. 727-728. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
  2. Ани

    56. НИКОЛА АНТОВ

    56. НИКОЛА АНТОВ Споменах вече много пъти името на Никола Антов, но сега следва да опиша и характера му, а във връзка с това и да обясня ролята, и поведението му като член на Братския съвет. Първо трябва да кажа, че по времето на Учителя, Антов почти не се мяркаше на Изгрева. В последните години бе купил място в близост до поляната гдето изпълнявахме Паневритмията; мястото бе в общ парцел със Славчо Славянски. Там впоследствие си построи дъсчена къщурка, гдето живя до отчуждаване имотите, които се предадоха за строеж на Съветска легация. След 9 септември 1944 година, изведнъж той се изтъкна като голям комунист, със заслуги към партията - подпомагал бил съпротивата. Наистина, сполучи да се назначи председател на района, участвуваше при раздаване купони за облекло, обуща и др. Заминаването на Учителя и предстоящето образуване на Братски съвет, отвори апетита му да заеме важно място в братския живот. Около дните при заминаване на Учителя, отива при някои от старшите братя /предполагам - при Стоименов и Боев/ , като им заявява да го приемат в състава на Братския съвет, а също и да се образува финансов съвет, на който той да бъде председател. Не стане ли това, ще поиска от комунистите Братството да бъде разтурено. Тези братя, имайки предвид възможността на такава опасност, като са споделили идеята и с братя от провинцията, намериха за добре да изпълнят желанието на Антов. Както писах по-горе, Антов бе включен както в братския съвет в София, така и във финансовия съвет. Може да се каже, че Антов се държеше коректно спрямо Братството, а желанието на Братският съвет бе, той да бъде като връзка между партийните деятели и нас, там гдето трябва да бъде в наша защита. Самият характер на Антов: умееше чрез разговорите си да предразположи човека и да го привлече като свой приятел. Беше в състояние да помогне някому, било в уреждане въпроси из учрежденията или пред някои от партийците. Но оня, на когото помогнеше трябваше да знае, че е задължен да му се отплаща с послушание. С тези си качества той спечели за приятел брат Манол Иванов /домакина/, а по-късно и К. Стефанов/Коста Стефанов/. Разказваше ми някои свои прояви в живота, гдето проличаваше едно качество на отмъстителност. Например, когато бил чиновник в Софийско данъчно управление, веднъж подарил на свой колега един петел, много породист, който имал в двора си, но му бил излишен. Подарил го с условие да не го коли, на което колегата се съгласил. Добре, но този човек привидно обещал и като изял със семейството си петела, похвалил се между колегите си, че петела бил много вкусен. Това стига до ушите на Антов и решава да го накаже. Отива в стаята гдето работи и го пита пред колегите: „Ти закла ли петела? Изядохте ли го?" Оня си признал, като мислел, че не е нещо особено. Но Антов се показва толкова оскърбен, че теглил ужасен бой на виновния, като повтарял: „Ще ядеш ли пак такъв петел? Ще нарушаваш ли обещанието си? Нати, петел, нати петел!" И при всяка дума следвали неспирно удари гдето завърне. Изплашили се и присъствуващите, но никой не можал да се намеси. Значи този човек видял и патил. Антов се проявил със своята жестокост и отмъстителност. Но, не помним ли всички съвременници от ония години, когато беше в Братския съвет, как постъпи със сестра Елена Андреева, с брат Боян Боев? Чувствуше горкият, че в очите на мнозина беше само компрометиран човек, а той искаше да го почитат. Подочул е, че някои се изказват не добре за живота и проявите му, а това го раздразняше. Действително той излезе от релсите на правилния живот. Взе да пристига на Изгрева пиян /казвал ми е, че някой лекар му препоръчал да употребява бира/ и в това състояние, на път за дома си, не изпуска случая да похули или напсува ония, които не го обичат. Не ще и дума, че и нашите приятели и чужди хора като го срещнат в това състояние, ще си кажат: „И това ми било член на Братския съвет! Как го търпят там?" Първа пострада сестра Еленка Андреева. Една вечер, тя се прибира към квартирата си, на Изгрева, при другите сестри стенографки. Пътят й бил по алеята близко до жилището му. Използва той безлюдието и се нахвърля върху сестрата - почва да удря гдето свари с някакво дървено парче, а може би и бастун. Не са били малко ударите му за отмъщение и не знам как се е отървала. Може би от тези удари, сестрата започна впоследствие да страда от краката си. Той не скриваше, че е нанесъл побоя, но се оправдавал: „Ние си имаме с нея дерт по македонска линия". Сестрата можеше да го даде под съд, но нали си имаме правило да не искаме наказание, даже и на такива виновници... Минаха години. Какво се случва един ден? Боян Боев е в крайно болезнено състояние, постоянно е седнал на стол пред своята маса, болния му крак е на друг стол, винаги завит с някакво одеяло. Там го посещаваха приятели за разговор, там пишеше, хранеше се и почиваше през целия ден. Не щеш ли, един след обед, Антов влиза и напада този беззащитен човек с множество удари в главата, в гърдите и гдето попадне. Изглежда, че е имал в ръката си и някакъв тежък предмет, защото следите от ударите бяха особени. Брат Боев само е казвал: „Стига бе Антов, стига!" Благодарение, че в това време идва някоя сестра и „героят" побойник предпочел да избяга навън. Това събитие се разчува веднага из Изгрева и около жилището на брат Боев се събират мнозина. Търпи ли се това? Поискали са някои да линчуват Антов, да му запалят къщата, но благодарение, че е надделяло благоразумието! Ето, тези характерни качества на Антов трябваше да имаме предвид, когато му хвърлихме ръкавицата, както се казва - когато предпочетохме да бъде далеч от нашата среда. Но, без жертва не можеше, ние геройски застанахме срещу козните на лукавия, на когото той беше проводник. Наистина, пострадаха и общи братски интереси, стигна се почти до разтуряне на Братството, което поради осъждането на неговите ръководители, бе един вид обезглавено. Такова положение можеше да се постигне и по други пътища, но така се случи, материалните неуредици се оказаха най-подходящи за момента. Антов, през всичкото време е трупал материали, улики, с които да ни атакува. Няма да се спирам на тях, той ги е изложил в доклада си през време на ревизията, изпратен до клоновете на Братството в провинцията, а имат го и приятели в София. За ревизията, за делото срещу нас, предвиждам описания по-нататък. Приключвам засега с този материал, но имам в момента една изненада, която ми се поднася инцидентно, та ще я опиша накратко, разбира се и мислите, които ме споходиха по този повод. Към 20 юли 1947 г., тъкмо предстоеше да описвам отношенията ни с Антов, посети ме един брат. Разговаряхме се за това-онова, разбира се и за теми около братския живот. Стана дума и за Антов. Братът каза: „Антов сега пишел историята на Братството! Можем да си представим каква ще я опише!" Ония, които някога ще четат описанията на Антов, трябва да имат предвид, че той ще се стреми да изкара себе си по-чист от ангел. Но и сега няма здравомислещ човек в Братството, който да не таи в душата си презрение към предателя и да не е готов да го нарече „Юда". Без да съм чел, това което той ще пише, уверен съм, че ще изложи едно измислено от него събитие. През времето на властвуването му из Братството, Антов съчини нещо и го разказваше, за да изтъкне, че Учителят го е оценил и му е помогнал, когато бил гонен като анархист. Той твърдеше, че наистина бил анархист и при едно преследване, озовал се в квартирата на Учителя - домът на брат Петко Гумнеров, ул. „Опълченска" N 66. Правил, струвал, влизал при Учителя и Той по някакъв начин го е укрил. С това ще иска да ни каже, че още тогава Учителят е знаел - Антов ще бъде потребен, хайде да го запазим! Съвременник съм на брата Гумнеров, на сестра Гумнерова, на сестра Василка Иванова, които бяха неотлъчно в „Опълченска" 66. Никой от нас не е слушал подобен случай да се описва. Виж, Василка Иванова е разказвала на брат Борис Желев от Варна, за укриването на Георги Димитров при Учителя, което приемаме, че е станало, защото Димитров живееше непосредствено до квартирата на Учителя. Но за Антов, той сам си е казал „Не може ли и с него да се случи това? - Нека си подигнем акциите и ние сме уважени от Учителя!"Така си е мислил Антов, когато съчиняваше тази нестанала случка. Четете ли някога такова описание от Антов, направо му теглете черта - истината е далече от него! Чувствувам, че изцапах доста съзнанието си, като вече два листа изписах, за да го представя в изложението на моите спомени. Антов с удоволствие заемаше ролята на Жавер - известният полицай, герой от „Клетниците".
  3. Dela

    54. РАЗПРАТА

    54. РАЗПРАТА На следващата година Антов каза пак: „Аз искам и тази година да ме оставите да командвам положението на Рила." Обаче, понеже се отнасяше много грубо, беше бил Елена Андреева, беше бил Христо бояджията и някои други, с псувни и ругатни, братята го намразиха и казваха: „Такъв председател на Братството ние не искаме." И затуй той искаше да изнесе една сказка в салона пред братята и сестрите, да даде един отчет. Но тогава се сдружиха Гради Минчев, Илия Узунов, Драган Петков и други братя и казаха: „Няма да му дадем да изнася сказка." И той тъкмо зае катедрата и вече щеше да започне да говори, те вдигнаха скандал, че не го искат и не искат да го слушат и т. н. И не му дадоха да говори и го отхвърлиха, като казаха, че през това лято никакъв ръководител няма да бъде на Братството. Тогава той се ядоса на братята, които го апострофираха така и не му дадоха да говори. И като финансов отговорник в братския съвет, той знаеше, че има объркани сметки - в смисъл, че ние купувахме някои работи за братската печатница, без да имаме сметко-разписки насреща, дето сме купували материал. Трябваше на черна борса да го вземаме, за да печатаме беседите. Пратиха например Гради Минчев да отиде до Ботевград да докара дърва. Той докара, без да взема разписка, за 1500 лв., и т. н. Много работи се купиха на черна борса, без да имаме оправдателни документи. И Антов издаде, че братството има объркани работи и поиска за отчет да се направи ревизия на братството. Той отиде във финансовите власти и докладва това положение. Тогава дойдоха ревизори, направиха ревизия на братската каса и установиха, действително, че има с милиони лева злоупотреба. И за туй хванаха отговорен Борис Николов, като председател на Братството. Още 2-3 години преди това Антов на мен ми казваше: „Кажи на Бориса да ми предаде братското злато." Обаче аз виждах, че Антов понякога си попийваше, че не е брат-въздържател и истински брат и не исках да кажа тези думи на Борис Николов, защото Борис нямаше да го послуша, да му предаде братското злато. И един ден, на 8 март, денят на жената, нашите сестри подготвиха много хубаво празненство за Деня на жената. Райна Арнаудова, дъщерите на Белев и други изнесоха, много хубави рецитали, пиеси и песни -беше ги подготвил женският състав на хора. Изнесоха също много идеален доклад за деня на жената и хората бяха много благодарни. Имаше присъстващи от целия квартал „Изток" до Цариградското шосе. Беше дошъл и Бакърджиев, важен комунистически деец от квартала. И тъкмо завърши празненството за Деня на жената, и ето, Антов си иде от града, но кьоркютюк пиян, олюлява се наляво-надясно. Братята и сестрите вече излизаха от малкия салон, където се даде забавата, когато той започна да ругае: „Кой ви позволи вас да правите събрание в малкия салон? Аз отговарям тука, на Изгрева! Без мое позволение тука няма да влизате в никой салон!" И започна да псува вулгарно Райна Арнаудова и дъщерята на Белев. Бакърджиев беше излязъл навън. И като чу ругатните и го видя, че е пиян, каза: „На това ли ви е учил Дънов тук толкова години?" Антов започна да се препира и с него и тогава Бакърджиев тропна с крак и каза: „Оттук нататък вие вече няма да имате салони, вашата организация я разваляме." И този човек, като голям комунистически представител на района, отиде долу в Райсъвета и докладва, че трябва да се ликвидира с дъновистите. Тогава Правителството взема мерки и през 1957 г. мисля беше, дойдоха и натовариха 17 камиона беседи, които бяха в склада на братството, и решиха да конфискуват и другите имоти. Така конфискуваха 20- 30 палатки, другия инвентар на братството и най-после конфискуваха и на Учителя дрехите и каквото имаше Учителят, Неговата библиотека. Така се тури край на братството. Когато се върнах от Рила, председателката на Единната организация, Тръпка Григорова, дойде и ми каза: „Тази вечер ще има важно събрание за братството от Изгрева. Затуй идете, в 7 часа ще бъде събранието. Идете долу, за да присъствате, тъй, по-отворените братя." Като стана 7 часа, аз се облякох и отидох в клуба. Стаята беше съвсем пълна, само един стол имаше свободен, зад вратата. Като влязох, партийният секретар, който беше открил вече събранието, млъкна и каза: „Седнете на стола, който е до Вас!" И аз седнах, а той каза така: „Та сме се събрали - продължи си пак, - другарки и другари, таз вечер, за да решим какво да правим с дъновистите. Трябва да ги пръснем из цяла София така, че един с един да се не виждат." И тогава Македонски, един важен човек там, от Изгрева, каза „Спри" на докладващия партиен секретар и той спря речта си. Обърна се към мене и каза: „Ти, Пеньо Ганев, защо си дошъл тука?" Аз рекох: „Дойдох на събрание". - „Кой те покани?" Казвам: „Председателката на Единната организация." Той каза: „Тя трябваше да дойде на туй събрание, а не ти. Събранието е при закрити врата, само за партийни членове. Станете и си идете." И аз станах, нали столът ми беше до врата, хванах бравата и казах: „Другарки и другари, чух дневния ви ред, какво ще решавате, и бъдете справедливи в решенията си." Отворих вратата и излязох и си отидох. Разбрах, че тази вечер вземат решение за нас, какво да ни правят. Решиха, че Изгрева трябва да го разпръснат, както и всички братя и сестри. И затуй най-първо махнаха Влад Пашов от Изгрева, а вторият бях аз. Настояваха много бърже да ми оценят имота и да ме включат където искам и т. н. Така завърши една епоха. През 1971 год. живях 17 месеца временно на Гара Искър временно, докато ми се изкара апартаментът в Дианабад, и когато го построиха, се преместих там.
×