Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Новото учение'.

Открити 2 резултата

  1. Ани

    Посвещение

    Посвещение Какъв трябва да бъде Ученикът на Новото учение Ученикът на Новото учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога. Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи: «Като ученик аз трябва да имам сърце чисто като кристал - без никаква нечистотия.» Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: «Аз трябва да имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина.» Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: «Аз трябва да имам душа благородна, обширна, като цялата вселена - без никакви дребна­вости.» И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: «Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога.» Чисто сърце, светъл ум, обширна необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вашата душа. Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Само Бог в нас може да направи това. Нашият идеал е към Божественото, към възвишеното, към великото, към реалното, което създава сенките без то само да е сянка. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Божественият живот носи свобода за вашите души. Само възкръс­налият придобива реалния, вечния, съществения живот - живота на безсмъртието. Човешката душа е безсмъртна. Божественото учение седи в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Бога. «Бог да работи в мене и аз да работя в Него» - това е новото учение. В Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване. От вас се иска приложение. От вас се иска вътрешна, дълбока силна мисъл. Имате ли тази мисъл в един ден, в една минута, можете да завършите развитието си. Работа се иска от всинца ви на този или на онзи свят. В света ще живеете. Всеки ще разреши задачите си с методите на Божественото учение. Ние можем и да разберем и приложим Божественото учение. Всички на работа! Днешният ден е ден на Божествена работа. Из Словото на Учителя Дънов Представил: Вергилий Кръстев 23 юли 2006 г.
  2. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила." „Да възлюбиш ближния както себе си." (Матея 22:37, 38.) От десетки години насам в България изниква самобитно, мощно и величаво по форма, съдържание и смисъл - Новото учение - неподражаем, картинен и жив превод на Христовото учение, според езика на Разумната, Велика и Жива природа - език, който майсторски във форма на светлина, образи и картини в целокупния живот: ту в обществения и политически живот, като някой гигант държавник и общественик, който посочва забравените кодекси и правила, написани дълбоко в сърцето от мощната ръка на Великия Създател; ту в семейния живот, във форма на вечногорящ светилник и топло огнище, като условия за създаване на велики добродетели, които творят и отглеждат младото поколение; ту в религията и науката, чиито мъртви форми оживява и одухотворява, като прави от тях нещо цяло и неразривно; непримиримото от вековете примирява, като дава нови импулси за работа, за творчество, за нов живот. Наред с достойните за човешката личност професии - музика, художество, архитектура и ред още изкуства, този език прониква и в най-грубите човешки занаяти: първите от тях преобразява под действието на светлите игриви лъчи на Слънцето; тук ще чуете ритъма на душата и на духа, пулса на сърцето и на ума, стройно съчетани в нова Божествена песен на Любовта. Грубите човешки занаяти пък превръща в музика и наука, под чиито тонове обикновеният работник става одухотворен деец, зидар на новото, на вечното в света. Новото учение в България е създадено от Учителя Петър Дънов. Ново е само това, което Любовта носи. Това учение не е забравило и жената, майката, сестрата и девицата. На времето си и до днес още Христос работи за жената. И Учителят продължава великата мисия на Христа - да събуди жената, ако е заспала, да я повдигне, ако е паднала; да я възкреси, ако е мъртва и да й подаде ръка, за да я заведе при Онзи, от когото е излязла. Да се говори за жената, неразривно с това изпъква и мъжът. Затова ето какво казва Учителят: Мъжът трябва да служи на първия закон - любов към Бога. Жената - на втория закон - любов към ближния. С двата закона едновременно трябва да се занимава човекът. Това значи: Който има съзнанието на човек, той нито се жени, нито за мъж отива. Досега е било внушавано на жената, че сама, без мъжа, тя нищо не може да направи. Едва днес тя се пробужда и вижда, че силата - Любовта е в нея, но трябва да даде място на тази любов в себе си. Тази любов живее само в чисти, светли и високи места, влезе ли любовта в жената, тя е в сила вече да повдигне мъжа. Вторият закон - любов към ближния, на който жената служи, създава учреждения, създава обществения строй. Следователно, съвременният строй, както всичко в него се дължи именно на тази унижена жена. Тогава каква трябва да бъда целта на съвременното общество, на съвременната държава? - Подигането на жената. Подигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало, на което се е намирала първоначално и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се оправи. Кой ще повдигне жената? - Любовта. Само любовта като велика, мощна сила е в състояние да повдигне унижените и оскърбените, падналите и грешните души, които лежат в дъното на ада. Днес жената е унижена, потъпкана. От кого? - От силните. Какво костува днес на самата жена, както и на всички хора да се заемат с нейното повдигане? Не се ли повдигне жената, всички средства за изправяне на човечеството са палеативни. Тази идея трябва да проникне в цялостния живот: между хората от една страна и между животните, растенията и минералите, от друга. Този велик закон трябва да обхване и човешките сърца. Ако унижи сърцето си, човек не може да се спаси. Спасението на човечеството се крие в повдигането на сърцето. Унижиш ли себе си, унижаваш сърцето си; повдигнеш ли себе си, повдигаш сърцето си. Какво по-велико педагогическо правило от това? Днес всички велики, всички учени хора, всички добри и напреднали същества - светии, ангели, работят за повдигането на жената. За тази цел се проповядва на всички хора да изменят коренно своите възгледи за жената. Ако имате другарка, приятелка, гледайте на нея като на ваша майка. На майка си гледайте, като че Бог е в нея. Само по този начин човек ще дойде до първия закон - до отношението си към Бога, а после и до втория закон - до отношението си към своя ближен, до отношението си към сърцето. Обичате ли Бога, обичате ли ближния си, никому не говорете за това, защото то е велико нещо. Ако мъжът е начало на правата линия, крайният предел на тази права непременно ще бъде жената. Мъжът и жената представляват два принципа, две части на едно цяло - на човека. Тези два полюса, две части, могат да живеят отделно, както мъжът и жената живеят отделно, в две физически форми. Жената, която живее на земята, не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. Тогава само любовта е външно отражение на тази жена. Но любовта се проявява там, дето е жената. Отсъствува ли жената в човека, отсъствува и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се изправил. Да има човек душа, това значи да носи в себе си майката. Който носи майката в себе си, той е истински човек. Жената е тази, която спасява света; жената е тази, която държи ключовете на живота. Под думата „майка" се разбира душа, пълна с любов и светлина; под думата „майка" се разбира душа, която ражда и децата на която не умират. Жена, на която децата умират, не е майка. Майка е само чистата жена, девата, на която децата не умират. В този смисъл всички хора трябва да бъдат деви, абсолютно чисти, ако искат роденото от тях никога да не умира. Под думата „жена" в прав смисъл се разбира чистата дева, свободна от всякакви криви и изопачени образи в ума си. Тя е независима и люби само Бога като първоизточник на нещата. Майка е онази, която носи любовта; майка е онази, която носи живота, а не смъртта, на свободата, а не на насилието. Следователно, ако майката каже на децата си, докато са в утробата й още, че не иска да воюват, да вършат убийства и престъпления, като се родят, тези деца ще носят идеите на своите майки. Тогава и децата ще бъдат проводници на новите идеи и ще работят за повдигането на човечеството. Следователно, възпитавайте децата си, докато още не са заченати. Децата - това са вашите желания. Възпитавайте децата си, докато са още в утробата ви. Работете за повдигането на своето сърце, на жената, на сестрата, на майката, на девата! Животът на сърцето е мелодията на песента. Животът на ума е хармонията на песента. Съединете хармонията с мелодията, да имате цялата песен. Докато хората пеят, мир ще има в света. Коя песен носи мира? - Песента на любовта, песента на душата. Днес светът пее тази песен. Жената ще унищожи войната и ще внесе мира. Когато жените се сплотят в едно и се откажат да раждат престъпници, те ще турят край на войната. И ако всички майки се откажат от своите синове убийци, войната ще дойде до своя край. Спасението на човечеството седи в съзнателното отказване на майките да раждат престъпници, както и в отказването на майките от синовете си убийци. Тази е задачата на съвременните майки, жени и сестри. Не изпълнят ли задачата си, те ще се държат отговорни за погрома на човечеството. И ако жените от хиляди години търпят бой, непоносими страдания, причината за това е великият закон на отговорност, който е неумолим, строг към тях. Защото жените имат сила да разрешат въпроса за спасението на човечеството, но не искат да употребят своята сила. Жените трябва да насочат силите си към целия свят и да кажат: „Долу войната! Долу заблужденията! Долу езическите учения!" Новата жена, новата Ева трябва да затвори пътя на Каина, да не се ражда. Светът не се нуждае от престъпници. Нека дойдат Авеловци и Ситовци. Светът се нуждае от добри хора. Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. Така и всяко дърво, което расте на свобода, ражда добри и вкусни плодове. Жената трябва да бъде така свободна, както първоначално е била създадена. Тя е последното дело на Твореца. От последното дело, от резултата на нещата се съди за причините и последствията. Докато жената не разбере мъжа, т.е. ума си, тя не може да разбере своето сърце. Под думата „жена" се разбира жената, майката, девата. Сърцето е раят на земята. Днес всички търсят този изгубен рай. Жената, майка, дева, представят три степени на развитие, през които сърцето минава. Най-долната степен е сърцето на жената, а най-горната - девата. Девата е целта. Майката представя условията, средствата за постигане на целта, а жената е постижението. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Ако раждането е важен процес, и за него се изискват нови, благоприятни условия, за да влезе Духа във вас и да ви новороди. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО Доста се колебаех да опиша ли тази картина или не, понеже е печатана. Най-после си казах: Да, но тази картина има отношение към моята работа и затова, колкото и несполучливо да я предам, макар и четена преди много години, ще се опитам да я опиша. Всяка душа, която е в хармония с безконечното, т.е. с Великото начало в света, представя обширна, необятна градина, с вход свободен за всяко живо същество. Влезеш ли в тази градина, чувствуваш рая на земята. От една страна бистри, кристални изворчета бликат, малки и по-големи поточета се откриват тук-таме из росната трева и напояват цветя и дървета, да се радват на живота, и те да се радват на аромата и свежестта на въздуха. Пчелички събират прашец и сладък сок от цветовете, а пъстри пеперудки с разперени крилца хвърчат, кацват от цвят на цвят, радват се на простора. Птички гласовите огласят въздуха навред и напомнят на човека за красотата в природата. Деца весели, засмяни, тичат и играят по тревата и радостта им се слива с песента и чуруликането на сладкопойните птички. Млади момци и моми дружно се разговарят и напомнят безгрижието в живота. Тук-там някой старец или старица, седнали под сянка да си починат, да се полюбуват на благата, с които природата щедро е наградила човека. И колко още красоти и богатства се откриват в онази човешка душа, която е в хармония с Безконечността, с онзи Велик Извор на живота, от който лъха истинския живот, красота и светлина, знание и свобода, простор, чистота и любов. Един ден, по особено стечение на условията, тази райска градина премина в ръцете на друг собственик, който напълно прояви правата си на абсолютен собственик. Първо, той направи висока ограда - цяла крепост, през която да не минава нито човешки крак, нито крак на животно. Той тури табела на входната врата и с едри букви написа: „Входът е забранен." От този ден градината започна да запустява и в скоро време се превърна в пустиня: изворите и поточетата пресъхнаха; не се чуваха вече сладкопойни птички, нито песните, нито веселите игри и смехове на децата. Цветята започнаха да вехнат - ароматът и благоуханието им изчезнаха. Не се чуваше вече говор и веселие на младите; не се видя нито един стар човек да си почива на някоя скамейка и да благодари за благата, които природата е дала така изобилно на човека. Градината беше пак така широка и необятна, но пуста, без живот, без радост и веселие. Нарушена е хармонията с безконечното. Човекът е лишен от единство между мислите, чувствата и постъпките си, нарушено е равновесието в неговия живот.
×