Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Носеше'.

Открити 1 резултат

  1. 11. И НОСЕШЕ ТОЙ ЗЕМЯТА НА ГЪРБА СИ И носеше той земята на гърба си. Ето една мисъл на пръв поглед невероятна. Кой може да носи земята на гърба си? В буквален смисъл, в пряк смисъл може ли да се говори за това? Изключено е в пряк смисъл на думата да може обикновеният човек да носи земята на гърба си. В преносен, в идеен смисъл тия думи заслужават внимание. Необикновеният, великият човек може да носи земята на гърба си. И тази мисъл си има своето обяснение. От астрологическа гледна точка всяка планета се населява с разумни същества със съответна на нея култура и съответно на нея име. Човек населява земята и носи името земен тип. Съществата, които населяват Луната, носят качества, присъщи на лунните типове. Значи известни са същества марсианци, юпитерианци, венерини същества и т.н. Обаче човекът, който населява Земята, не е чист земен тип. Той има по-слаби и по-силни влияния и от други планети. Ето защо човекът в този случай е смесен тип, носи характерни черти и от други планети. Говорим ли за земен тип, имаме предвид ония отрицателни качества, които е приел от Земята. Казваме за него: този човек е голям материалист, голям егоист, користолюбив и т.н. - човек, който живее само за себе си и всичко, всички блага тегли само към себе си. Тия качества дават израз на лицето му, те дават форма и на неговата глава, неговото тяло. Те определят и неговото материално тегло. Те го оформяват и определят като специален тип. Казано е за Христа: Дойде на Земята и пое греховете на цялото човечество. Следователно, за Него може да се каже: И носеше Той Земята на гърба си. Какво представя грехът? Сам по себе си той не е нещо материално, нещо веществено, да го хванем, да го претеглим, но той се изявява в отрицателните прояви на човека. Докато престъпността на човека е само в неговата мисъл, тя е невидима и още не е грях, но щом се изявят мислите като деяния, те стават видими и представят неговата греховност. Докато не е сгрешил, човек се чувствува лек, подвижен, спокоен. Щом греши, той губи тези качества, губи свободата си и усеща голяма вътрешна тежест. Спасителят на човечеството дойде на Земята именно за това, да освободи човека от голямата тежест, наслоена в него от далечното минало, от миналите векове, както и от настоящето, да го освободи от неговата греховност, от тежестта на Земята, да го върне в първоначалното му състояние като човек, създаден по образ и подобие на Бога. С тази мисия и задача дойде Христос - Великият Учител и Спасител на човечеството и пое неговите грехове, и носеше Земята на гърба си. С тази мисия и задача дойде и нашият Учител на Земята, да поеме греховете на човечеството. И носеше Земята на гърба сй. Това беше един пролетен ден през 1925 година. Весело, топло се усмихваше високо на хоризонта и напомняше на всички живи същества, че пролетта е вече дошла. Не само Слънцето, но и птичките, и цветята, и пчелите, всичко говореше за настъпилата вече пролет. Една от сестрите, също стенографка, и аз отидохме рано сутринта на „Опълченска" 66 да изчистим стаята на Учителя, да извършим пролетно чистене. Тя ми подаваше одеялата отвътре, за да ги простра на въжето, да ги избухам и оставя известно време вън на слънце и чист въздух да се проветрят. Надигнала одеялата нагоре да ги простра на въжето, нещо ме спря и аз случайно погледнах към градината на двора и загледах учудена към това, което видях на дъното на същата градина. Там имаше един-единствен кошер с пчели. Пред кошера на малко столче седи Учителят и наблюдава излизането и връщането на пчелите в кошера. Те работят усилено. Какво още виждам? Учителят слабо наведен, на гърба му земното кълбо в доста голям мащаб. Виждала съм като ученичка още земното кълбо, което наричаме глобус, но малко - всеки ученик и ученичка можеше да го носи в една ръка. Обаче земното кълбо на гърба на Учителя беше достатъчно внушително, доста голямо. В едната си ръка държа одеялата, не се решавам нито да ги изтърсвам, нито да ги простра на въжето, да не би да раздвижа въздуха и земното кълбо да падне, пък и не ми се искаше да се откъсне погледът ми от това, което виждах. С другата ръка триех очите си, да се уверя в това, което виждах. Стоя и гледам, ненаситно гледам. Колко време продължи това странно за мене явление не зная, но аз повече се уверявах в истинността му. Като гледах, изведнъж земното кълбо изчезна пред очите ми и отново виждам онова, което видях в първия момент: Учителят седи на малкото столче пред кошера и наблюдава работата на пчелите. Учителят продължи своята работа, като че нищо не е станало и аз продължих своята. Изтърсих одеялата, прострях ги на въжето и повече силно замислена върху явлението. Не бях чувала човек да носи Земята на гърба си, нито съм мислила по този въпрос. Радвам се, че е така, защото иначе сама бих си казала, че явлението е резултат на някакви впечатления от нещо четено или разказвано от някого. Няколко години след този ден, в една беседа Учителят каза между другото: „Вие носили ли сте Земята на гърба си?" Тази мисъл като че ме събуди от сън и в паметта ми отново изпъкна явлението, което видях онзи незабравим пролетен ден на „Опълченска". От този спомен нищо не беше заличено в паметта ми. Нещо повече, близо до Учителя, според работата ми, аз имах възможност да наблюдавам, да изучавам живота и работата на Учителя поне отчасти, да го познавам пак отчасти и днес смело и свободно без никакво съмнение и колебание мога да кажа на себе си пред целия свят: Да, наистина той носеше Земята на гърба си. Употребих думите „поне отчасти", защото малкото не може да обхване изцяло или напълно голямото, необятното, но колкото и да го обхване и познае, ако това е постигнато с чист, неподкупен поглед, многократно може да казва при всички условия и положения в живота си: „И Той носеше Земята на гърба си." 25 ноември, петък, 1966 година.
×