Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'ОГЪН'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Библиотека- Беинса Дуно

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Категории

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 3 резултата

  1. 106. ОТПЛАТА С ОГЪН Приятелите получиха покана за събор и бързо почнаха да се приготовляват. Колата бе запрегната и приятелите идваха да си слагат куфарите и бохчите. Всичко беше готово. Колата тръгна по пътя към с. Просеник. Между пътниците била и сестра Еленка, изпълнена с радост, че и тя ще отиде на събор. Но радостта и била за кратко. Идва мъжът и. който не я пускал, затова й казал: „Ти отиваш, но като се върнеш, мъртви да ни намериш." Тези думи огорчили сърцето на сестра Еленка. Тя догонила каруцата, взела си бохчата и се върнала крайно умъчнена от поведението на мъжа си. Заминали приятелите за Търново. Изкарали седем дни събор и се върнали доволни и радостни от всичко, което видяли, чули и преживяли там, в Търново и с любимия ни Учител през съборните дни. Отива сестра Еленка да ги види, да сподели радостта им. Тя хем се радвала, хем нещо й стягало гърдите и преглъщала, без да има какво. Разправили й те най- после и за Учителя какво бил казал при откриване на събора: „Тази година който се противопостави за идване на събора, нека знае, че ще му се плати с огън." Чула сестра Еленка тия думи и ги казала на мъжа си. Не се минали и десет дни от събора, един неделен ден, когато всички хора отишли към центъра, където става хорото, в плевнятата на бай Дойно избухнал пожар. Сено. плява, всичко изгоряло. Нищо не могли да спасят. Думите на Учителя се изпълнили. „Оттогава изминаха 40 години, но Дойно си научи урока. Където и да тръгнех, не ме спираше, в нищо че ми пречеше. Той научи, че това учение е Божествено и който му се противопоставя - скъпо заплаща." Разказала: Елена Дойнова. Село Горица.
  2. 79. Вечер край лагерния огън Вечерта край лагерния огън пях "Нева Санзу" и "Кажи ми ти истината", под акомпанимента на цигулка, изпълнена от брат Гавраил. Запалили голям огън от сухи кленове, събирани от братята през деня, насядали, ние очаквахме Учителя. На хълма на стълбата се появяваше фенерът Му и Учителят бавно слизаше при нас. Песни, стихове и разкази до късно вечерта - незабравими часове на радост и сплотеност Често, когато Учителят се появеше на стълбата, запявахме "Светъл лъч отгоре слиза". След песента Нева Санзу" брат Трифон Кунев казал на една сестра: "Нещо велико и божествено, идващо от изток". Тази мистична песен, изпята в рилската светиня под звездното небе, в присъствието на Учителя, наистина може да пренесе човека в далечен свят на блаженство, за който душата винаги мечтае. (Забележка: Виж "Изгревът" т. IV, с. 268-269 и т. XVIII, снимка № 43)
  3. ПРИ НЕСТИНАРИТЕ На 3 юни, т.г. посетих „нестинарите" в село Паничарево Бургаско. Празникът „царица Елена и цар Константин" е свързан с нестинарските игри. Бях слушала и чела за нестинарите, но пожелах да видя, какво всъщност представят. Под думата „нестинар" разбираме човек, който влиза бос в огън, без най-малко да обгори краката си, без да се запалят дрехите му. Нестинарят играе в огъня и около огъня. Че играе около огъня, това не ни интересува. Кога децата не играят около огъня? Дето има голям, силен огън, особено на планина, все ще се намерят деца да играят около него. Важно е човек да играе в огъня. Тръгнах за с. Паничарево на 2 юни, понеже игрите стават на 3 юни, сутринта, в четири или пет часа. На края на селото има монастирче, построено в памет на царица Елена и цар Константин от самите нестинари. На една от тях се казало на сън да построи това монастирче. Казват, че го построили със средства, които се получават от игрите. Отидох да видя монастирчето, защото пред него ставали игрите. Там имаше доста външни хора, дошли от различни места, градове и села на България, да видят игрите. Параклисчето е чисто, бяло измазано, отвън и вътре имаше болни, дошли тук да се лекуват. Здравите пък разглеждаха обстановката, дето щяха да стават игрите. По едно време дойде една от нестинарките – главната, млада жена, 33 годишна, женена, с шест деца. Като я видяха, всички я обиколиха и започнаха да я обсипват с въпроси: на колко години е, женена ли е, от колко време играе в огъня, с какво се храни, къде живее и т.н. На всички въпроси тя отговаряше просто, непринудено, без желание да преувеличава. На някои въпроси, запример, кога ще играе, казваше, че не може да отговори. Изглежда, че това не зависи от нея. – От колко години играеш? – я запита някой. – От осем. – Как стана нестинарка? – И аз не зная. Казват ми, че веднъж съм пожелала да вляза в огън. – Помниш ли това? – Не помня, но казват, че веднага са наклали огън и аз съм влязла в него, без да се изгоря. – Кой ден е станало това? – На утрешния празник. – На следната година пак ли влезе в огъня? – Да, три години наред е ставало това, без да помня нещо. Когато ми казваха, че съм влизала в огън, аз бях готова да дам тия хора под съд, за измислени, неверни слухове по мой адрес. После, когато се видях на фотография в огъня, повярвах на думите им. – Музиката ли те настройва? – Не. – Тогава, защо през време на играта свири гайда и бие тъпан? – Нали знаете, че когато става нещо, което хората трябва да видят, оповестяват го или с обяви, или с тъпан, както е в селата и по съборите. Тук тъпанът бие, да свиква хора, да видят, как Бог се проявява. Че музиката тук не играе роля, се вижда по това, че първите години играх без тъпан и гайда. – Приготвяш ли се предварително за игрите, т.е. за влизане в огъня? – От няколко дена съм в постоянна молитва. – Сама ли си? Има ли и други нестинари? – Да, ето този човек. Всички обърнахме погледа си към един стар селянин. – Колко годишен си? – Вече 60 години. – Откога играеш? – От три години. – Как стана нестинар? – По вътрешно разположение. По-рано по този въпрос не съм мислил нищо. Докато разговаряхме със стареца, пред нас излезе едно момче, на възраст 15-16 годишно. Казаха, че и то било нестинар. Веднага въпроси обсипаха и него. – Ти откога си нестинар? – Тази е втора година. – Учил ли си в училище? – Миналата година бях ученик в III клас, но напуснах. – Защо? – Две дини под една мишница не се носят. – Значи, само трима нестинари има в това село. – Казва ми се, че ще има още двама, но дали тази година ще дойдат, не зная точно – отговори първата нестинарка. – Кой ти каза? – Отвътре ми се казва. Като гледах тия прости хора – нестинари, без образование, със слаба умствена и духовна култура, разбрах, че те имат съзнание за своята дейност като особен род „служене на Бога", заради което пренебрегнали грижи и задължения по семейства. Те изпълняват нещо, без да знаят защо, как става това и т.н. Както се разговаряхме, започна слаб дъжд и всеки изпитваше някакъв страх, да не би да вали продължително, да развали предстоящата игра. Разотидохме се всички, по разни къщи в селото, с очакване на утрешния ден. Рано сутринта на 3 юни, в 4 ч. бях вече пред монастирчето, дето гореше голям огън, не по-малко от две-три коли дъбови дърва. Големи и дебели главни горяха и отправяха своите сини, конусовидни пламъци нагоре, към небето. Ранният утринен час, свежият въздух, бялото параклисче, пред него буйния и силен огън внасяха в човека спомен за някакъв далечен, езически обред. Зрителите насядахме около огъня, по-далеч и по-близо от него, в амфитеатрална обстановка. Всички чакаме, напрягаме очи и уши, в кой момент ще стане това, за което сме дошли. Гледаме огъня и живата жарава. По всичко се виждаше, че това е огън, който е запален от преди 4-5 часа. Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и младото момче. Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха. Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка молитва и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение. В 5 ч. 30 м. тебяха пред огъня, дето направиха същите стъпки. Главните бяха отстранени, жаравата – изравнена. Площта на огъня беше елипсовидна, с диаметри три на три или четири метра. Първа влезе в огъня жената – нестинарка, а след нея старецът и младото момче. Те прекосиха огъня, а не играха в него, както очаквах. При влизането си в огъня те заравяха краката си, жаравата се сипваше върху краката им. Така прекосиха два пъти, след което първата нестинарка падна вън от огъня. Дали припадна или падна в транс, не мога да кажа, но през това време гледах краката ù. Те бяха леко покрити с пепел от жаравата, но не се виждаше никакво обгаряне. Тя скоро се пробуди и веднага се отправи към огъня, последвана от останалите двама. Те прекосиха, т.е. прегазиха огъня трети, четвърти и пети път все по същия начин. На четвъртия и пети път, неочаквано ги последва и четвърти нестинар, малко момче, около 12 годишно. Всички, селяни, които бяха насядали около мене, извикаха учудени, че момчето на еди-кого си е нестинар. Tе добавяха: Ние забелязвахме, че от известно време е станал много набожен. С това сеансът свърши. Всички станахме от местата си и приближихме до огъня, разглеждахме го отблизо, измервахме силата му от различни разстояния. Жаравата беше на дебелина 4–5 см. Силен беше огънят. Невъзможно беше да влезе човек в него, без да се изгори. След това видях жената-нестинарка, която, пак боса, без никакъв израз на болка от изгоряло, отиваше към параклисчето. Духът ù беше подигнат, като на човек, който е очаквал деня или момента, да свърши някаква работа за Бога. Селянките, които се ръкуваха с нея, целуваха ù ръка. Но и тя, изпълнена с топло чувство на доволство и благодарност, че е свършила работата си добре, им отговаряше със същото. От видяното при тия игри вадя следното заключение, когато вътрешните условия и качества в човека са по-силни от външните, той лесно се справя с тях. С това се обяснява, защо някои хора не са страхливи, не се плашат от мъчнотии и страдания. Вътрешните качества и условия у тях са по-силни от ония, които могат да предизвикват страх, мъчнотии и страдания. Следователно нестинар, в техен смисъл на думата, т.е човек, който влиза в огъня, без да изгаря, може да бъде всеки, на когото вибрациите на тялото са по-силни от вибрациите на огъня. Нестинар, в широк смисъл на думата, може да бъде всеки, който е готов да влезе, както в огъня на мъчнотиите, изпитанията и страданията, без да се разколебае във великите закони на живота, така и в свещения огън на Любовта, който лекува, повдига и възкресява човека. Съвременните хора, общества и народи минават през огън. Днес светът гори. Голям е огънят, през който всички трябва да минем. Да бъдем, прочее, нестинари на новото време, да минем и заминем огъня, да излезем незасегнати на отвъдния бряг на живота. Да запеем химна на новия век – химн на свобода, на братство и любов между всички хора и народи! Паша.
×
×
  • Създай нов...