Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Олга Славчева'.

Открити 11 резултата

  1. 7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА" Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това. Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи!" Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания. Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст. Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя. Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим!" Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне. След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа. Дойде време да я отпечатат в песнопойката. И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри. Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите. И така, освен, че я измениха, но я окастриха. Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права. Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят: Малката буболечка „Мене роди Бог със Любов и озари със живота нов. Едвам-едвам расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней." Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка": Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път. и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним. А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента. Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща. Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов!" Какво по-хубаво от това!
  2. 58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА Песента „Малката буболечка" от Олга Славчева я има в братския сборник, ама е грешно нотирана. Отива Олга Славчева и я изпява при Мария, Борисовата. Така, ама тя не можла да я нотира тъй, както е. И дойде Олга и вика: „Пеньо, моята „Малка буболечка", тя е много хубава песен, и по мелодия е хубава, и съдържателна. Ама Мария не можа да я нотира, както аз си я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, да я поправим." И Олга ми я пя, няколко пъти ми я пя и аз я научих. Но когато сега да я напечатат, махнали двата куплета. Не зная защо. Мария Тодорова. ВК: Тази мелодия е дадена по Учителя, така ли? ПГ: По Учителя е дадена, от Учителя е дадена мелодията, а от Олга са думите. Олга е създала текста. ВК: Хайде да я изпееш. ПГ: Ще ти я изпея. Тя е много хубава песен. (Пеню Ганев пее и магнетофонът записва гласа му) Отпечатана я има, ама не е вярна. Не е вярна мелодията. Аз, след като Олга дойде тука, я поправих в моите сборници. ВК: Къде, в кой твой сборник? Ти имаш ли я записана, нотирана? ПГ: Не, в братския сборник, който имам, аз съм я коригирал. Аз й я пях на Олга и Гради я пее даже, ама Гради я пее както е писана в сборника. А пък аз я пея малко изменена, както Олга ми я пя. ВК: А нотирал ли си я? ПГ: Не съм я нотирал. ВК: Трябва да накараме Пепи (синът на Пеню Ганев) да я нотира. ПГ: Олга дойде, каза: „Мария ми е омаскарила Буболечката." Така просто ми каза Олга. - „Е, я изпей ми я, бе, Олге! Пак ми я изпей! Пак ми я изпей!" Няколко пъти ми я изпя. Аз съм слухар. Като ми се изпее една песен няколко пъти, аз я запомням вече и я зная. Малко е изменена в сборника - ще знаеш, че тъй, както я пея аз, така е вярна, така я искаше Олга. Има една песен, пак от Олга. Ето, чакай, да видим дали ще си я спомня. [...] Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука, на нов лист, на тази песен." ВК: Коя песен? ПГ: На „Малката буболечка". ВК: А какъв беше случаят? Той ги свиреше или ти ги свиреше? ПГ: Учителят ги свиреше на Своята цигулка. ВК: Къде? ПГ: В Мърчаево. У Темелкови бяхме. ВК: Той свиреше „Малката буболечица"? ПГ: Да. Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах. Ето ги: „Мене роди Бог със любов и озари със живота нов. Едва-едва расте и зрее ми душата, но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней." И каза: „Напиши сега нови думи, продължение на тези:" Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава. Тъй векове безброй летят и времето я преобразява. И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение на Бога, разлива мир и светла радост по света. ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал. ПГ: Да. ВК: А друг текст диктувал ли ти е? ПГ: Има. ВК: Кой е другият? ПГ: „В летен ден". ВК: И какво стана накрая? Малката буболечка не е съгласна да бъде подмината и да се измени песента. ПГ: Никак не е съгласна. ВК: Тогава ще я нотираме и ще я издадем след време. ПГ: Така да бъде. ____________________________________________________________________________ Още за песента „Малката буболечка" вж. на стр. 126- 128 и в нотното приложение към раздел II. на оригинала (Бел. М. И.)
  3. 51. ПЕНТАГРАМЪТ В ПАНЕВРИТМИЯТА От цялата Паневритмия, най-трудно се усвоиха фигурите на Пентаграма. Вечерно време на полянката на Изгрева, осветена от 1000-ватовата електрическа лампа, почвахме да разучаваме фигурите на Пентаграма, но завършвахме все с неуспех. Минаха много дни и Учителят вечер пак излизаше и караше братята Симеон Симеонов, Галилей Величков, Данко Симеонов (с кларинета) да свирят мелодията на Пентаграма, а другите братя и сестри -да образуват фигурите на Пентаграма в движение. Докато се изсвири пет пъти, какви фигури заемаха главата, ръцете и краката. След много упражнения спазването на фигурите се усвои и сутрин започнахме да играем и Пентаграма. Отначало го свирехме и играехме три пъти, защото играчите се уморявали, но Учителят отбеляза, че всяка двойка трябва да стане глава, ръце и крака, а това става, когато упражнението се изсвири пет пъти. Паневритмията започваше да се играе напролет, от 22 март. През цялото лято се играеше всяка сутрин, а на 22 септември се прекратяваше. През зимата се правеха първите шест упражнения, които бяха дадени от Учителя на 19 август 1922 г. на събора във Велико Търново. В неделя сутрин, след като завършваше Утринното слово, вън на полянката се играеха първите шест оригинални упражнения. Това се правеше и след лекцията на Общия окултен клас в сряда сутрин и след лекцията на Специалния клас в петък сутрин. Останалото време през седмицата всеки си ги играеше у дома. Понякога Учителят притуряше към 6-тях основни упражнения и допълнителни упражнения. Целта на допълнителните упражнения бе да се засегнат различните органи на човешкото тяло, да се раздвижат, защото, неупражнявани, органите се атрофират, отслабват. Учителят обясняваше, че всички упражнения трябва да се правят съсредоточено и съпроводени от дълбоко дишане. Когато се правят упражненията, ако не се правят концентрирано и с дълбоко дишане, те вредят на здравето на човека. „Правете упражненията съсредоточено и с дълбоко дишане, за да се ползвате от тях" - бяха наставленията от Учителя. Дълбокото дишане лекува 100 % всички болести. Когато се създаваше Паневритмията, Учителят даде да наредят текст. А Учителят е дал мелодията. Стоянка Илиева и някои други се опитаха да наредят текст, обаче текстът на Олга Славчева беше най-подходящ, всички го харесаха и той се прие от всички и от Учителя. Всичкото е на Олга. ВК: Имаше ли някой, който да изпълнява най-хубаво Паневритмията? Имаше ли някой, който да я изпълнява соло? Вие пеехте ли или само свиреха? А вие, музикантите, играехте ли? Пееха ли Паневритмията, когато играехте? Някой да е изпълнявал соло добре? ПГ: Много хора идваха от града за Паневритмия и същевременно пееха и затуй Учителят нареди да напечатат текста ниско, защото цигулките свирят много високо. Те свирят октава високо. ВК: А мелодията да бъде написана по-ниско, две октави по ниско ли? ПГ: Не, една. Казвам, Учителят създаде Паневритмията и за пеене. ВК: А и за пеене. ПГ: Имаме издадена цялата Паневритмия една октава по-ниско - за пеене. Понеже тя, Паневритмията, се свири много високо. И да може някъде, където няма музиканти, да си я пеят и да си я играят. ВК: А някой да е пял соло Паневритмията? От тези певци кои бяха най-добри по това време? Певици бяха Кисьова, Веса Несторова, Катя Грива. Кои бяха най-добрите? ПГ: Как да кажа, Олга Славчева създаде думите на Паневритмията, а също и пееше. Кисьова, тя пък сядаше на пианото и ги свиреше. ВК: Заминаха си тия хора. ПГ: Заминаха си всички. Ще ти изсвиря „Първият ден на пролетта", после ще ти я изпея. Имаш ли време да слушаш? ВК: За теб винаги имам време. Нали затова съм дошъл при теб - да разпитвам, да разказваш, да слушам и да записвам. Това ми е работата днес и утре. ПГ: В тетрадката съм записал следното: I. Първият ден на пролетта - 22.III.1933 год. V. Тъкане - 5.V.1933 год. VIII. Побеждаване - 5.V.1933 год. Това са датите, когато сме изучавали Паневритмията.
  4. Ани

    25. ГОРДОСТТА

    25. ГОРДОСТТА По отношение на гордостта съм слушала следните случаи от брат Лазар Опев. Сестра Олга Славчева - любимата поетеса на братството, веднъж в присъствието на брат Лазар казала на Учителя: „Учителю, какво пък толкова се перчи Лазар Опев с това, че и той пише стихове. На всичкото отгоре е и от цигански произход." Учителят намига два пъти зад гърба на Олга Славчева на брат Лазар Опев, с което му внушава да издекламира някое свое стихотворение. И той започва да декламира най-хубавото, което е написал. Олга онемява изненадана, а Учителят се усмихвал доволно, че гордостта й е сломена от таланта на брата с цигански произход. Друг случай на гордост разказваше брат Лазар за един правист, който отива при Учителя, изпъчил гърди напред и тежко-тежко му заявява: „Учителю, аз изучих и завърших с пълно отличие правото. Сега какво ще ми препоръчате да изучавам друго?" Учителят го измерил с поглед от глава до пети и му казал: „Ами щом си изучил правото, нищо друго не ти остава, освен да изучаваш кривото." Братът навел глава. И тук една гордост е била сломена само с едно изречение, казано от Учителя.
  5. Clairyvalence

    СТИХОВЕ

    УЧИТЕЛКАТА Олга Славчева Поискам ли в скръбни часове на бдения В нещо да намеря утешения, Не спирам се пред образ на светия, Изписан по иконата, ни в тия, Що славят ги с похвали гръмогласни, Бойци прочути в боеве опасни. Не ме плени и бледа монахиня, Отшелница, избягала в пустиня, Но погледа отправям във простора, Където пред разплакани ми взори Едно лице съзирам озарено, Едно лице най-обично за мене, Което ми се мярва в далнините И прави да пресекнат ми сълзите. То вдъхва ми в сърцето чудна сила, Това е образът на дева мила, Коя далеч живее в планината На схлупена къщурка под стряхата. Събрала е децата на народа, По пътища ги кротко води. Във малка стая с покрив нисък, Где слънчев лъч едвам в прозора влиза, И тя в задимения въздух диша... Над бедните деца главица сниша, Показва им и учи, наставлява, И нежно им душите просвещава. Бегливий лъч разкрива вътре само, Че облак прахоляк е пълно тамо, И в този прахоляк, гълчава Последната си силица тя дава На младите просвета да им вдъхне И с чиста обич майчински да лъхне, Да ги научи за борба в живота. В сърцето си да найде всяко сила. Така, о дево, твоят образ драги Едничък мене в този час помага И учи ме и тихо наставлява. За жертва свята мене вдъхновява. Да бих могла, девице, нежна, млада Приживе теб светилище да сградя, Безсмъртен паметник в света прекрасен С образа ти ангелски, мил, ясен. ДУХЪТ Кажете ми, дали в света Живее някой цигулар, Па бил би той и най-велик, Преди да вземе на ръка Цигулка да засвири той, Не би си струни нагласил. Изпърво – всичко тури в ред; Тогава чак ще почне той По нея да изтегля лък И дивни звуци зареди. А може всичко да смени – И лък, и гриф, и ключове. И струни скъса до една, Кои били са дотогаз; Опъва нови от сребро, Или цигулката завчас Я хрясне, цяла я сломи; Отпосле слепи я добре, По-хубаво да зазвучи. Тогава чак засвири той... Така и ний, кога от век Очакваме да дойде в нас Светия дух да заживей, Не би ли първо той дошъл И своя дом да провери, Дали е в него всичко в ред? И почва да урежда той... Ту болести и тук, и там, Или беди безкраен рой. Па и с това щом не върви, Духът не жали, грабне чук И хрясне, спити ни завчас, Започва ново да строи, Тялото ни с нов строеж И чак тогаз се посели Духът във нашата душа, Започне радостно да пей. ТАЙНАТА ГРАДИНА Само слънцето знае моята малка градинка и Градинарят, Великият Градинар, който някога грижливо я оградил и посадил. И аз след Него я зная, защото тя е мое скъпо и единствено притежание. Само слънцето и Градинарят следят от високо, как се развива животът в нея. По-рано и по-добре от мене те знаят, какви семена са посети във всяка леха, във всяко кътче и търпеливо чакат семената да поникнат. Аз пък познавам само някои цветя, които са израсли вече и цъфтят. Познавам аз цветята в моята малка градина по чудните форми и багри, но най-вече ги познавам по тънкото нежно ухание, което излъчват. Макар и да растат под светлото лазурно небе на красота, макар и да цъфтят под знака на чистотата, най-често те са скръбни; затова ухаят. Защото всяка цветна пъпка крие в листенцата си свиден копнеж. Пространна и дивна е градината на човешката душа. Там над цветните лехи по всяко време като ефирно облаче се носи тъгата на цъфналите цветя – свидни незадоволени копнежи и блянове, които често се задушват в тежкия въздух на земята. S. МИЛУВКАТА НА СЛЪНЦЕТО Една ръка с безбройни тънки пръсти, Протегната от века е в безкрая, Една ръка на всички що раздава И радост, и блага, разкрива рая На тез, които я познават. Една ръка в света – и най-любяща! Еднакво нежно милва болни, здрави, Милувката ù възкресява, буди. Не може нея никой да забрави, Най-чистата и нежната в света. Една ръка като бездънен извор И мощна, щедра и вълшебна – свети Като емблема на обич необятна – Разкрила образ в милост над земята, За тез, които я разбират. S. ДАЙ МИ КАПКАТА ДЪЖДОВНА Д. Антонова Дай ми капката дъждовна, дай ми слънчевия лъч. В песен аз ще ги превърна, в песен те ще затрептят. Дай ми малката снежинка, дай ми бистрата сълза, в огън аз ще ги превърна, в жива, литнала искра. Дай ми капка от блатото, дай ми шепа от калта, върху нея ще разцъфне на нарциса бял цвета. Дай ми бурята в морето, урагана, що руши. В тих зефир ще го превърна, на цветята да шепти. Дай ми ти нощта дълбока, Аз из нейните недра ще извадя, ще покажа най-красивата зора. Дай ми ти сълзата детска! На невинната уста ще я сложа, да разцъфне, кат усмивка красота. Дай ми ти врага вековен, тоя враг от тоя свят, в брат за теб ще го превърна, в брат за теб, навеки брат!
  6. Олга Славчева ДУХЪТ Живей духът и никоя несгода не го ломи; ни огън, нито меч, ни бурите в любещата природа, ни на война безмилостната сеч. Духът лети и никога не спира, не свежда се пред никоя беда, не пада той и нивга не умира, оставя път – светкавична бразда. Той следва и повелите безгласни на свръхчовешка воля и закон, кален е във страдания ужасни, в сълзи и във ридален стон. Духът е, който прави най-накрая на хоризонта – чакан от пред век, като от чук на майстор там изваян да гръмне светъл новия човек. Д. А-ва КОКИЧЕ Над снега се бяло знаме весело люлей. Знаменосец над земята радостно го вей. Бяло знаме – бяло цвете, първороден блян на живота безграничен, светло увенчан. Бяло знаме – пролетниче, казва с тиха реч, че пристига ново царство, че е близко веч. * * * Една усмивка тая нощ зове в далечината – с неземни красоти трепти на Сириус душата. Една усмивка – светъл взор – изпращат небесата: на всички скръбни – мир и радост – за сърцата. Не плачат в тая нощ очите притихва всяка грижа – Сънувам, греят в мойта хижа на Сириус лъчите. S.
  7. Олга Славчева ПОСЛЕДНА И ПЪРВА Аз чакам тук съдбата да отвори Вратата на заключения храм. Но с мене чакат още много хора, тълпата изпревари ме и там. Навсякъде последна във живота За даровете на тоз свят, а първа ме изпращат на Голгота За ударите, сипещи отвред. Там първа съм, и даже всички хора Оставят ме пред тях да мина аз Надварят се, кой път да стори, Навреме да ме стигне лобни час. 13. IX. 1940. Д. А. ИДЕ ТОЙ О, иде той – денят на красотата С потоци чудна светлина, далеч прогонил тъмнината, далеч за вечни времена. О, иде той – денят на светлината, разцъфнал в красота, донесъл със себе си живота, донесъл пролетта. О, иде той – денят на свободата, стопил вековни ледове, покрил земята със надежда, с безброй красиви цветове. S. ИМПРЕСИЯ Отзвучала е волната песен Над класилите ниви и полета. Над стърнищата морни се носи И тъга, и покой за земята. Отзвучала е волната пътен, Отлетели са птички на юг. След съня на вълшебното лято Есента разпилява злато. А. ИЗВОР Чистият планински извор блика тихичко без шум. И примамва изжаднели по прашасалия друм. Чашка, две и веч отново Всеки бърза в своя път, и в душата му остава Споменът за тоя кът.
  8. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина. Гости от Югославия. На 26 април т.г. пристигнаха като гости на Изгрева един брат и две сестри от Югославия. Те проучват идеите на Учителя и сега дойдоха да направят личен контакт с Учителя и с Братството. Интензивен живот представляваше петдневното им престояване в България. На 29 април участваха в екскурзията на Витоша. Неизгладими са впечатленията у нас и у тях от тая среща. И те, и ние ясно виждахме, че новите идеи са едничкият сигурен път за сближение на двата славянски народа, а също така и за обединение на всички народи на земята. Духовните идеи са широката идейна основа, чрез която се хвърля мост между всички народи и те почват да се считат като членове на великото общочовешко семейство. Нашата преса и богомилството През зимата в. „Зорница" беше уредил състезание на тема: „Кои са десетте най-велики българи от основаването на България досега?" Вестник „Вечер" в своите разсъждения върху тая тема пише между другото: „Поп Богомил, велик християнски реформатор, много преди Цвингли, Лютер и Калвин излезе с позив за духовно и нравствено съвършенство на човека и доведе Европа до лозунга „свобода, братство и равенство" който ще остане вечен блян на човечеството". Ние виждаме тук как постепенно все повече обществото се приближава до схващането, че богомилството е една от най-светлите прояви в българската история. Пеенето като дезинфекционно средство Хамбургският професор Тажиг твърди, че пеенето служи като отлично дезинфекционно средство на вътрешните органи. Бавното и силно пеене всред природата помагало за пречистване не само на дробовете, а и на останалите вътрешни органи. То оказвало влияние и на работата на кръвоносните съдове. Из в. „Днес". Въздействие на зеленчуците върху характера. Датският учен д-р Сондерблем дошъл до интересни заключения във връзка с неговите проучвания и опити за влиянието на някои плодове и зеленчуци върху характера и настроението. Според този учен витамините, съдържащи се в зеленчуците, оказват едно благоприятно въздействие върху човешкия характер, докато месото прави човека капризен. Професор Сондерблем лекувал в продължение на шест месеца с картофи един болен, нервен и нерешителен. След това лечение болният станал спокоен и решителен. След системни лекувания със спанак меланхоличните ставали весели и приказливи. Зелената салата пораждала склонност към музика; крушите правели хората логични, а ананасът ги правел авторитетни и решителни. Из в. „Зора". Sanktaj vortoj de l'Majtro, от Beinsa Duno, София, 1940. година. Стр. 123. Това са „Свещени думи на Учителя", преведени на есперанто от П. Пампоров. Доставя се от Руси Събев, Изгрев, София, 13. Цена за България 15 лева, за странство 20 лева. Книгата е красиво издание с хубави цветни корици. Радваме се, че тая важна книга излезе на есперанто. По този начин ценните идеи на Учителя ще бъдат достъпни до широк кръг читатели във всички страни на света. Пожелаваме широко разпространение на тая книга. Нека тя да достигне до всички души, които копнеят за един нов свят, за една светла култура на земята! В светлината на Учителя. От Любомили, София, 1940 година. Стр. 86. Доставя се от Люб. Лулчев, Изгрев, София, 13 и от книж. „Братство" – Севлиево. За да се види значението на книгата, ще приведем следното из предговора: „Тоя, който се скита в тъмна нощ, един малък огнец може да го оправи, да върне радостите и надеждите му, да посочи пътя, да спаси живота му даже! Такъв малък огнец съзряхме ние на своето време – него ви сочим – един извор за изжаднелия в пустинята, един нов път за тоя, който всеки ден се стълкновява, като върви в сянката на живота. Излезте на слънце и възрадвайте се на дара, който то ни носи – обилната светлина. И нека тя влезе в умовете ни, за да не се спъваме; в сърцата ни – да ни сгрее; във волите ни – за да станем проводници на доброто, на братството между хората, на оная любов към всичко живо, която изпълва всека събудена за Божествения живот душа". Книгата съдържа ценни идеи, родени в Светлината на Учителя. Препоръчваме я на читателите си. Волтер, по Андре Мороа, книга 2 от Библиотека Безсмъртни мисли. Изд. Св. Славянски, ул. 6-и септември 12, София. Цена 60 лева. Това е втората книга от ценната международна библиотека „Безсмъртни мисли", която излиза и на български. Изданието на Волтер показва, че библиотеката се издържа в изящна форма и подвързия. Всяка книга от тази библиотека изнася два свята – този, в който е живял прочутият автор, за когото се пише и светът, който представя неговата епоха. Наред с това даден е и ъгълът, през който поглежда писателят – също така прочут, – който ни изнася засегнатата личност и епохата му. От това гледище тази библиотека е особено ценна и за препоръчване. Д-р Е. К. „Млад и стар". Разкази от Олга Славчева, София, 1940 год. Стр. 90. Цена 20 лева. Олга Славчева, която досега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разказа със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското ù естество, че добротое по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината. Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във висшата Правда, която царува в живота! Тая книжка събужда любов към човека-брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си! Прочитането им ще събуди в тях една светлина и желание да бъдат по-добри. Бял или чер хляб? От Петър Георгиев. С предговор от Д-р Никола Станчев. София, 1940 година, № 1. от библиотека „Възродена България". Стр. 40. Цена 3 лева. Доставя се от библиотека „Възродена България", пощен. кутия № 515, София. На един леко достъпен и при това строго-научен език в тая книжка се разглежда въпроса за белия и черния хляб и заключението е, че черният хляб трябва да се предпочете въз основа на много причини, които подробно се разглеждат в книжката. Турена е неимоверно ниска цена, за да стане достъпна на широките слоеве на народа.
  9. Д. Антонова НА РИЛА От туй небе се сипаха лъчите, по езерото пламваха искри. И тих ветрец прибягваше минутно и къдреше блестящите води. Тук сипеи се спускаха надолу, и преспи сняг, кат бели цветове, ограждаха челото на водите, запели химн от векове. На този връх цъфтеше под лъчите благоуханен цвят. И странници отбиваха се тука да дишат аромат. Край тез води докосваше ги слънце, и в техните сърца, под преспите стопяващи се вече поникваха цветя. * * * На твърдата скала самотно израсло видях нeжно цвeте. Намерило там пръст и влага, извило крехко стъбълце, в обилна, мека светлина то къпе своето лице, и цялото трепти доволно. Замислена се спрях край него и дълго гледах насълзена; и сетих в себе си смирена скръбта, що мълчаливо нося. На себе си аз казах: чуй, и виж и разбери, че има за всичко живо мила грижа. S. Разбий веригите хилядолетни на робството, живота що гнети. Разбий ги, само ако знаеш как – с един замах, ил с вяра търпеливо. Какво от туй, че ти си волен друмник по ширните полета на духа? И в тайните градини на сърцето отглеждаш дивни плодове, цветя? Не си ли все пак прикован неволно в една мечта, с един призив във душата? Не виждаш ли в мираж и в сън години заключения свят на свободата? Разбий веригите хилядолетни, герой бъди и в светло царство – цар! И сам сложи на своята корона най-бляскавия камък – скъп кристал от всички сълзи в робството проляни. S. О. Славчева Птичка пей на Рила тихо, нежно, малка, сива над скали прелита, кацва върху преспи белоснежни, незабравката умилно пита, Що е цъфнала край снеговете, синя като сините лазури: – Незабравке, мое мило цвете, Още жива ли си подир тия бури, гдето вяха ветри многогласни? На ламя небето се обърна, Гдето молнии светкаха опасни, где градушка ля се едрозърна. Аз едвам се скрих из камънака; Там с краченца слаби се катерих, страхъ ме беше, незабравке, плаках, ужасена зъзнех и треперех. Но огря ли слънцето, веднага скокнах, литнах леко със крилцата. Ти що стори, незабравке драга, как можа да си спасиш душата? – Ази, птичко, ето що направих: Взех че си главата понаведох, в Божии ръце се аз предадох, Той нали над всички нази гледа? Ето ме, след бурята съм жива, не умрях, че Бог това не дава; даже станах още по-красива, тук цъфтя за Неговата слава.
  10. Олга Славчева ЩЕ ВИЕ ДЕН, ДВА След тази буря ветри ще утихнат, Ще спре зловещи ураган да вие, След тази буря пак ще се усмихне, Небето светъл образ ще разкрие. Ще вие ден, два. три или неделя, Но повече не може да изтрае – Че щом дочуе слънчева повеля, Ще се отвее и да не желае. Затуй, треви, цветя, фиданки нежни, Не бойте се от тази буря страшна! Не гледайте небето безнадеждно От туй чудовище сърдито, прашно. Но тихо си главички наведете! Той нека духа, колко ще да блъска. Вий нищо му не казвайте, мълчете, Като мълчите, той от яд се пръска. След него всичко пак ще се умири, И слънцето ще грей по-силно, Ще лъхнат вредом пролетни зефири, И птичките ще пеят по-умилно. *** Д. Антонова ГРЪНЧАРЯТ Буен огън е разпален, весело летят искри, сенки тъмни плахо бягат, огънят в пещта гори. – Ей, грънчарю, що ти правиш там надвесен във нощта? Свойте грънци аз ще слагам да се опекат в пещта. Гонят се и пят дружно буйни пламъци, искри, огънят далеч се вижда – как красиво той гори! – Ти усмихваш се, грънчарю, – звуци чудни тук звучат. – Хубави гърнета, братко в тоя огън се пекат. ЧУЧУЛИГА Ранобудна и игрива, работлива птичка жива хвръкна бързо към небето, към простора ведролик и разпуснала крилата, като лодчица платната, тя заплава над земята със звънливи чуролик. – Ей ти, друмнико, излязъл из полето утрината, ах, не би ли като нея хвръкнал волно и запял? И не би ли ти танцувал като нея в синината, своите крила ефирни нашироко разпрострял? Ранобудна и игрива, работлива птичка жива, чучулигата мъничка, своя чист отпусна глас, и танцуваха крилата всред сиянието златно, гдето Бог разгъна сцена от лазурно-син атлас. – Ей ти друмнико, пробуден до кога ще чакаш още, та не хвръкнеш като нея към простора ведролик? И душата ти свободна, чучулига вечно будна, да танцува и излива своя весел чуролик. КАМЪКЪТ Издигай Твоя тежък чук, Аз няма да ти кажа: стига! И нека следват удари безброй По мойта каменна снага. Издигай Твоя чук, ломи! И после с тънко длето ме дълбай, На малки късчета ме направи, Но в Сградата ми място дай. Не ме захвърляй Ти, ломи. И всички остри върхове махни, Във гладък камък превърни ме, Но в Твойта сграда ме сложи. О, тоя мирис на жита, що зреят И дъх на юнско слънце, Каква невинна, свята радост будят. За нея нямам думи! И нежен лъх на звъннали ливади, В зори по тях елмаз блести, В блажен, в красив захлас мълви сърцето: Аз нямам, нямам думи! А първата молитва – песен тиха На подранили птички – На ранина да дирим Бога, шепне В душата на човека. О, тоз поток неспирен на живота, Разлян в безбройни струи, Безкрайна благодарност само буди! За нея нямам думи! S.
  11. Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под небесата Е най-добра, най-истинска и здрава. Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение? Различие в тях да видя аз не мога. Която щеш от тях си ти избирай Но тия заповеди само не забравяй! Във буквата се много не зазирай, Духът търси и него не оставяй. И Бен Ами възихтен се изправи Понечи да си тръгне, но застана, Дълбоки теманета кат направи, Туй слово в отговор захвана: – И аз така си мислех на сърцето, Но рекох си, да питам и Моллата, Дали едно се знае под небето, Че истината скрита е в душата. Възрадван Бен Ами си тръгна, Сияние огрея му лицето. От устните му песен се изтръгна Извираща дълбоко от сърцето. – О, Господи, мой Татко вековечни! Гласът ми чуваш ли как блика? Това е обич сладка, неизречена, Която слаб е да мълви езика... И утринните пролетни зефири Подзеха песента с шеллата , Подкарани от златострунна лира Разляха радост, щастие на земята. * * * МЛАДОСТ Още са светли багрите дивни, Младост в живота ми, младост! Още са звездни и звучни нощите, Песен и блян се преплитат. Още извива низ стръмнините Пътя ми – ручей планински, Мамят красиво там далнините Будният поглед за всичко. Още са силни жажда и порив, Вечното слънце зове ме В житни полета и плодни градини – Крепки за труд са ръцете. Още далеч е там в низините Равния път на отмора, Младост разцъфнала, спри и попей ми, Дивна е твоята песен! S. * * * ТИ От далече идеш Ти и тръгнал си отдавна, Вековете дълги шепнат спомени за Тебе. С флейта златна тихо свириш, будиш Ти душите И вървиш и с поглед сочиш пред тях далнините. От далече идеш Ти и носиш мир небесен, Руùни вековни падат в стъпките Ти светли; Като слънчев изгрев носиш радост и надежди И събличаш и отнасяш старите одежди. От далече идеш Ти, разливаш дар обилен, И роси в сърцата влага, семена поникват; Като майка с необятна обич към децата, Търпеливо Ти отглеждаш цветя във душата. S. * * * ПЕСЕНТА НА ВОДНИТЕ КАПКИ Слънчев лъч целуна капчиците водни, капчиците чисти литнаха с крилца. Светлите простори срещнаха ги с радост, и запяха дружно чистите сърца. И запяха дружно капчиците водни: „О, велика радост, радост след тъга!” Трепна на небето арфа седмострунна, трепна и засмя се светлата дъга. „Ний сме на земята кротката надежда, ний ще украсиме нейната печал. Всеки цвят ще види нашата усмивка, всеки лист копринен – чистия кристал." С тази песен нежна капчиците водни слязоха надолу рано сутринта, с тази песен чиста влязоха в земята, с тази песен тиха срещнаха скръбта. И вървяха дружно капчиците водни, скръб след радост светла сещаха сега. Но в мрака запяха: „Извор ще намерим и ще пеем всички в светлата дъга!” Д. Антонова
×