Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Опитности'.

Открити 4 резултата

  1. 24. ЖИВИТЕ ОКУЛТНИ ОПИТНОСТИ М.Г.: Беше 1944 г., вероятно към лятото или пролетта, Учителят беше вече отишъл в Мърчаево. И той беше казал: „Когато се намерите в тежко положение, извикайте ме, макар и през пространството, аз ще ви помогна." И аз останах на Изгрева. Много хора нямаше вече. Едни в Мърчаево, други кой накъдето намери. Паша беше отишла в някакво село, не знам точно къде беше, при някаква наша сестра и дойде на професор Козарев, който беше комунист, жената да й правя косите на апарат, тъй като брат Ради ми беше донесъл апарата с разрешение на Учителя там. И аз правех фризурата и тя ми помагаше впрочем по математика, а аз вместо това правех тези услуги. Таман й навивах косата цялата на това и изведнъж идват четирима полицаи. Аз живеех в един сутерен, така ниско долу и се виждаше какво има вътре. И като видях четиримата полицаи, изтръпнах и изведнъж се сетих за Учителя, че Той каза: „Когато сте в тежко положение, повикайте ме." И само видях, че полицаите държат нещо, нещо като картичка така. Викам: „Това дали не е моя снимка?" Но се сетих за миг, че аз в полицията имам 32 пози - така, така, така, вън от това, което са ми взели те, но навсякъде аз съм намръщена. Даже имам една книга, която Нецо Гарвански е написал, както сме в полицията, нея мислех да ви донеса, да ме видите, но забравих. Та навсякъде съм намръщена и казвам; „А, тогава аз ще се смея, ще кокетирам с тях." И като излизам в антрето, връзвам си една панделка тука така като кариочка и почвам да кокетирам с тях: „А, кого търсите, как, що?" И единият от тях, който беше, казва на по-предния: „Не е тая, бе!" Другият вика: „Тая е, бе!" - „Не е тая." Аз се заливам от смях. Кого търсите, а, за мене ли сте дошли? Я виж колко кандидати, това, просто се шегувах с тях, така да се каже. И не е тая, и тая е. и не е тая, и излезе, че не съм тая. Но преди да изляза само в антрето, казах: „Учителю, на помощ!" Нали, как съм го казала, що, не знам, но излязох, че не съм тая и те така си отминаха, и аз свалям веднага тия щанги от косата на тази Козарева и казвам: „Г-жо Козарева, никакви водни няма да ви правя, нищо, моля, вървете си, защото виждате какво е положението." А мъжът й беше комунист и тя не беше доволна от това. Тя беше от тези - легионерка, щото учителка в гимназията. И така тя си отиде и аз на бърза ръка метнах палтото на гърба си и на някакъв камион ли, на какво, оттам на превозно средство на шосето, отидох в Самоков. И когато отидох по-късно вече в Мърчаево, Учителят ме пита: „Е, как мина?" - „Добре." Ама аз не знаех, че е за това, понеже много случки стават с мене, не можах да загрея. Но и Той ме остави така де, не ми каза за какво. Защото по-късно, когато се явявах на изпити в Самоков, пак отидох в Мърчаево. Той пак каза: „Е, как мина?" Нали? Но аз вече Му бях писала едно писмо до брат Боев, че взех изпитите без поправителни. И тук беше така. Това беше случаят с полицаите. Там, а те впрочем са се върнали, след това разбрах, може би след 20 минути или половин час, но аз вече бях изчезнала от града. Аз страдах от едно чувство, че ако пред изпит не отида на изгрев на Витоша, няма да си взема изпита, защото съм частна ученичка. И трябва да отида на изгрев на всяка цена, горе на Витоша или на Черни връх, или на Бивака, или някъде нависоко трябва да се кача, или на Резньовете и т.н. И просто се чудех. И един път така тръгвайки за там, за Резньовете, не, за Черни връх отивах, пада на Резньовете мъгла, ама толкова силна мъгла, че не се вижда от два-три метра разстояние. Учителят веднъж, когато бяхме заедно на екскурзия на Бивака, падна така мъгла, каза: „Защо се плашите, това са същества, те идват също както сте и вие тука. Ами вие може да се раговаряте с тях." И нещо от тоя род говореше. Аз тогава ми направи силно впечатление това и като тая мъгла горе на Резена, коленичих и се молих: „Господи, аз не искам друго, освен да ми се открие пътя за върха. Къде е?" Изведнъж ми се открива пътя. Ама сърцераздирателно се молех. Но аз помислих, че не е точно за там, ама казвам: „Същества, щом тука ми откривате, по тоя път ще вървя." И точно извежда горе на върха, макар че се колебаех, че не е там. Но на връщане, на същото място пак на Резена там, пак мъгла и отдолу иде мъгли, мъгли, мъгли, и пак трбява да се моля, сега пък за пътеката, която отива в Алеко. И пак така се откри около 20 метра широчина. Аз викам: „Това пък къде ли ще ме заведе сега? Но щом тука се открива, тука трябва да вървя." Нали, вярвам в това. Точно на пътеката на Алеко ме изведе. И благодарих тогава за това и така можах да сляза. Другият случай с кучето. Аз имам даже снимка, но трябваше да я покажа. В тия години бях 24-25-26 годишна. Отивам в Долна Баня. Долна Баня, аз ви показах една снимка. Като дете баща ми беше пчелар, там ходеше да гледа чуждите пчели и едно поетично място, където се сливат Рила и Родопа, много исках да го видя. И отидох. Но сега изведнъж решавам сама да отида от Долна баня до Самоков на 24 или 26 километра, да тръгна сама през Балкана до Самоков. Ходех с голф и с каскет. Така имам такава снимка горе, но изведнъж, когато тръгвам по пътя и вървя, вървя, вървя, някъде долу - от едната страна е нанагоре баир - път и надолу е, пък така продължава тоя баир и някаква срутена запустяла къща. И оттам се обажда овчар: „Ей, мари, къде си тръгнала?" Аз мисля, че като съм с панталони и съм си скрила косата, няма да разбере, че съм жена. „Ела, вика, тука има за ядене, за пренощуване, а пък после ще продължиш." - „А, имам смъртен случай, бързам, та бързам." Много ме закачаха мъжете и нямаше как да се отървавам от тая работа, но и така аз продължих пътя. Но точно на пътя едно куче грамадно, овчарско. И сега, понеже Учителят беше казал, че и кучетата имат душа. На душата им трябва да говориш. Те разбират и аз почвам. Заставам така на едно разстояние оттук до външната врата и казвам: „Виж бе, душа, и ти си душа като мене, но си в друга форма, не си като мене. А моята форма от твоята се плаши. Ако искаш, помести се малко." Пък едно слънце беше огряло и то се проснало така на самия път. Пътят не е широк - тесен. То погледна към мене, погледна, вдигна се лениво така, направи две крачки и пак се струполи и пак легна, и ме гледа. И аз продължавам да го гледам и викам: „Ами още малко се отмести бе, не мога да мина аз така. Ти си душа, добра душа си, викам, но още малко се отмести." То така поизпъна си крачетата, насам натам, поизплези се и пак се пообърна, и се премести две-три крачки кучешки нанагоре и ме гледа и все едно ми казва: „Хайде де, минавай!" И аз така викам, то няма да се премести сигурно повече, ами трябва да мина. И така с „Отче наш" и с „Псалом 91" и с „Бог е любов, Бог е любов", минах така на едно разстояние, малко по-далеч от вас, де, като до вратата така и отминах. И като отминах така на още толкова разстояние, лекичко се обърнах, защото ме беше страх. И то ме гледа, и аз го гледам, ама вървя вече нанататъка и навлизам вече в една гора и през тая гора като вървях, вървях, доста вървях по тая пътека, излязох из гората, минах Гуцел, там селото и т.н. И ме среща един и вече долу така се вижда Самоков и казва: „Откъде идете? През Гуцел ли минахте?" Казвам: „Да, през Гуцел." - „Ама ние гоним мечка стръвница", казва. - „Ах!" - „Да, в гората." Аз тогава се уплаших и хукнах да бягам нанадолу по баира. Пристигнах в Самоков. И като се върнах, отидох да разправям тия два случая на Учителя и Учителят ми каза: „Е, получила си някоя и друга опитност!" Това бяха думите му, нали? Щото аз казах: „Нали Вие казвате, че мъглите са живи, нали. Вие казвате, че животните и те имат душа, като човека." - „Е, да, казва. Е, получила си някоя и друга опитност."
  2. I. ОПИТНОСТИ C УЧИТЕЛЯ 1. ЕДНО МАЛКО ВЪВЕДЕНИЕ Преди да пристъпя към описване на своите опитности около Словото, около Учителя и с Учителя, и преди да напиша нещо около постепенното ми и то само отчасти опознаване на Учителя, ще направя едно малко въведение. При това считам за нужно да обясня защо толкова късно описвам своите опитности, когато те датират от 1915 година, 19 юли, в който ден за първи път срещнах Учителя на физическия свят. Едно е вярно и то абсолютно вярно, макар и толкова късно да ги пиша, нито на йота, нито на косъм не е заличено от това, което е преживяно на времето. За мое щастие паметта и днес не е загубила нищо от своята вярност и преснота. Затова предавам нещата, както са опитани и преживяни. Освен това аз възприемам нещата в живи образи, които се отпечатват не само в паметта ми, но и в съзнанието ми и оставят такива дълбоки бразди, че нищо не може да ги заличи. Пък и не забравям своята съвест и отговорност за истинността на фактите, които описвам. Към всичко това прибавям и следното: Аз пиша всичко това главно за себе си, да преповторя още един път пред себе си и в себе си, пред своята отговорност и искреност, като имам предвид, че пиша всичко това само за себе си. Пиша го чисто, акуратно, това е мой дълг, а дали някой след мене ще го използва, това вече не е моя работа. Връщам се на темата: Едно малко въведение. Наистина, едно малко, микроскопическо въведение към едно голямо събитие - раждането на Великия Учител - на нашия обичен Учител на земята, в България преди сто години - 12 юли 1864 година. Раждането на Великия Учител внесе в народите, както и в цялото човечество нов стимул за възраждане. Ето защо думите „Едно малко въведение към голямо събитие", макар и от голям мащаб, замествам с думите: „Едно малко въведение към една велика епоха, която донесе свещен стимул между народите и цялото човечество за освобождение от външно и вътрешно робство". Колкото и да е тази епоха велика като епоха, като период, и тя има начало и край. Ето защо правя едно допълнение на мисълта си: Едно малко въведение не към едно голямо събитие, нито към една велика епоха, но едно малко въведение към един велик акт, към едно велико дело на вечността, която няма начало, няма и край и е безначална и безпределна. Със своето слово Учителят внесе в човешката душа онзи дълбок вътрешен стремеж към вечността, към вечния реален живот, в което се крие истинското възраждане, пробуждане на съзнанието и усъвършенствуване на човека. Колкото и да пиша аз и моите братя и сестри, и колкото и да говорим помежду си за това, което сме чули, видяли и разбрали от Учителя, една ли ще имаме хартия и мастило да го изпишем, едва ли ще имаме време и да го изговорим. Обаче утешаваме се с мисълта, че пред нас е вечността и ние след нея. Словото Божие е необятно, безпределно, вечно и достъпно за всяка човешка душа. На който край на света и да се намира тя, достатъчно е да го потърси искрено и с любов. ГДЕТО Е СЛОВОТО ТАМ Е И УЧИТЕЛЯТ.
  3. 25. ОПИТНОСТИТЕ НА УЧЕНИКА Дохождам до опитностите, за които е реч в началото тук. Ако ученикът цени нашия Учител и като маг, който ни даде доста ценни формули, като ключове за успех, чрез които формули да можем да използуваме известни Божествени закони и да привличаме Божествени сили и енергии - при нужда - ученикът при нужда може да прави опити и да изпробва някои от тези формули - както аз многократно съм правил това, и ще се убеди, че при произнасянето на някоя формула (дори това ако е направено само с мисъл) с голямо благоговение, със свещена мисъл, с духовни трепети в душата си - в този момент той добива връзка с един възвишен, динамичен свят, със същества, които живеят в него и в същия момент ученикът бива проникнат от някаква висша енергия, прилична на електрически ток, която силно раздвижва физическото му тяло. Това става само за момент, но не остава скрито за присъствуващите. Разбира се, когато ученикът е сам, самотата благоприятствува за този резултат. Но ако той се намира между съвсем близки и духовни хора и в тяхно присъствие е произнесъл, макар и само мислено формулата, казаното разтърсване на тялото мигновено става. Не един път при такива случаи другарката ми е казвала: „Духът те посети!" Казвам го за слава Божия и за благодарност към Учителя, че подобни опитности съм имал много пъти от около преди 25 години до днес. Същата опитност съм получавал неведнъж и когато през съзнанието ми мине някоя велика Божествена мисъл. Учителят изрично го казва, че подобни мисли не са наши, а на един Велик дух, който за момент ни е посетил, за да ни предаде една своя мисъл. Понякога връзката, която получаваме между нашето човешко съзнание и Свърхсъзнанието, Божественото в нас, дава следния резултат: една от ръцете ми (преимуществено дясната) почва да ме милва по лицето и главно в областта на брадата и леко ме потупва по горната част на главата. И тази опитност съм я имал от доста години неведнъж. Но сега, с разрешение от Горе, тук аз давам кратки сведения за друга една моя опитност, която за много години е имала важно практическо значение не само за мене, но и за някои от моите близки, защото те като знаят, че аз мога да получавам отговор на запитвания, които отправям към Божествения свят, когато считат, че се нуждаем от небесна светлина по някакъв важен за тях или за дома ни въпрос, са ме подканяли: „Попитай какво ще кажат от Горе по този въпрос!" Добре е да ви кажа - защото някои от моите читатели след време може да се удостоят с подобни опитности - че от Горе веднага отговарят: за секунда-две след запитването отговорът иде! Учителят в една от своите беседи се е изказал по този въпрос така: „Небесните телефони работят много бързо. Щом запиташ Небето за нещо и сложиш на ухото си слушалката, отговорът веднага идва." Когато времето и сезонът позволяват, за да отправя моето запитване към Небето, аз често съм отивал в природата на няколко километра вън от града. Там аз прекарвах известно време в пеене духовни песни, размишления и мистична молитва и след това отправях към Небето своето запитване. Имало е случаи, когато въпросът, който ни занимаваше и отговорът, който очаквахме, биваха от извънредно важно значение за моя дом. Тази моя опитност я имам от преди повече от 20 години, но досега съм я пазил в тайна. Следва едно приятелско писмо: Получих от брат Петър Г. Пампоров от град Смолян писмо с дата 14 март 1964 г., в което ми пише, че на един лист ми изпраща „Мисли от Учителя" по случай празника на Пролетта. Не е посочил сборниците и страниците, от дето е почерпил тези мисли. Тук давам част от тези мисли, защото ги смятам за важни. „Любов безгранична! Мъдрост непрестанна! Истина постоянна! Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума, чистота за сърцето. Кой ще ви освободи от робството? - Истината. Кой ще донесе светлина за ума ви? - Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? - Любовта. Що е Любов? - Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва, на замеделците пълните хамбари навън изнася, на господарите слугите отнема... Така хората ще придобият безкористие и чистота. Защото любовта е чистота, светлина, свобода... Няма да критикувате нищо в природата... Не може ли без зло в света? - Не може... Злото трябва само да се ограничава чрез доброто, да има равновение. Само доброто ограничава злото. Няма друг начин... Основният принцип у нас - това е Любовта, която е създала целия космос, от което произтичат всички живи сили в природата, всичко. Тази любов трябва да влезе във вас, като основа и всеки един миг да има самопожертуване, постоянно да превръщате отрицателните сили в положителни... Християнството беше окултна школа... Любовта е основа на всяко нещо, безграничната Любов, която движи света. Що е Любовта? - Най-нежното чувство, най-мекият поглед и най-сладката дума... Когато дойде Бог да се засели във вас, като Любов, Мъдрост и Истина, ще бъдете едно слънце и чрез вас ще се прояви слънцето."
  4. 21. ЛИЧНИ ОПИТНОСТИ И ДАРБИ Аз всякога съм бил и досега съм човек със здрава нервна система и с дисциплиниран, логичен и широк ум. И всякога гледам на всички мои и чужди прояви критически. Прекланям се, пред експерименталния метод на науката. Всички прояви на дарби - мои и чужди, ги изследвам добре и ги приемам критически. Дарбите ми датират от 1913 г. и постепенно са се разширявали и разнообразявали. Тези ми способности са се проявявали първо като ясновидство. Освен на Учителя и брат Боян Боев (с когото бяхме много близки), с други не съм споделял нищо за това дълги години. По-после съм загатвал отчасти на някои мои съвсем близки. Имал съм интересни пророчески сънища и прояви на други дарби. Това го казвам, за слава Божия и да прославя името на Господа Исуса Христа. Нека читателят си прочете в Послание към Римляните 8:26. Тази опитност съм я имал твърде много пъти. Това ходатайство на Духа при молитвата на духовния ученик, е от голямо значение. То е една привилегия. Ясновидството е една от духовните дарби, за които говори апостол Павел в 1 Коринт. 14:1 и 12:7-11. В духовния живот има закони, както има закони и във физическия живот. От небесния свят всичко знаят и се интересуват твърде много за живота на „учениците от свещения път." Те ги познават много добре и всякога са готови да им помогнат. Обаче, това не изключва „изпитите на ученика". Напротив, тези, които ръководят развитието на духовните ученици, съблюдавайки строгите правила за растежа им, твърде често ги подлагат на духовни изпити. И колкото духовният ученик повече напредва, расте в духовно отношение, те му дават все по-мъчни и по-мъчни изпити. Обаче, докато той държи своите изпити, той се намира под тяхно наблюдение, насърчение и подпомагане. И във връзка с напреженията, които учениците проявяват при тези свои изпити, те се удостояват и с някои от духовните дарби. Малко ли е, например, ученикът да получи дабрата интуиция - да почне от време на време да слуша ръководството на Духа в себе си, особено при важни моменти в живота си. Аз съм имал от много години досега и твърде много случаи от ясновиждане: Някои във време на молитва, а някои - само когато имам вътрешен душевен мир. Но само една малка част от тях съм записал. А и това, което имам записано, е твърде много. Например, дава ми се да виждам сцени от миналото; живота на възвишени човешки души във висшите полета на отвъдния свят, присъствието на дошлите при мене небесни същества. При разговор с брат Боев, той ме помоли да му разкажа за някои нови мои опитности. И ми каза, че е чел две мои писма, които съм писал до мой близък в София, как ще се развият някои предстоящи събития. И че каквото съм писал, така е станало. Същата сутрин, когато през нощта органи на властта иззеха литературата от складовете на Братството и домовете ни, синът ми е занесъл на брат Боев и Борис Николов мое писмо, което е получил предния ден, с което съобщавах, че от Горе са ми казали, че властта възнамерява да изземе литературата ни. Но, не ми се каза кога.
×