Търсене във форума

18. НАДКА ТИХОЛОВА Кратко слово по случай заминаването за отвъдния свят на нашата добра, обична, незабравима сестра Надка Тихолова -жена, сестра, сродница, приятелка и позната на мнозина. Надка или Надежда - официалното й име, е обикновен човек, в когото за всички ония, които я обичат, за нейното вътрешно богатство, виждат и разбират, какво голямо, неизмеримо богатство се крие в понятието човек. Богато надарена от живата разумна природа, в която цари сила, смисъл и неизчерпаем творчески дух, обичната Надка, колкото и да е скромна, тя не остана незабелязана между многото свои близки и познати. Диплом за завършен курс по някакво определено изкуство или наука нямаше, или някаква специална наука не притежаваше, но и едното и другото изявяваше с голямо майсторство. Всичко това се криеше вътре в нея, в нейното вътрешно естество. Който виждаше и оценяваше всяка нейна проява, откриваше тяхната ценност. Какво ли особено виждахме ние, нейните близки? Достатъчно беше да вдене конец в иглата, за да забележите, че тази проста игла някак особено се движеше по плата. Речеше ли пък да вземе куки за плетене, плетивото не отстъпваше и на най-добрата машина. Често плетивото се харесваше повече и от машинското. Защо ли наистина? Защото любовта в сърцето й го оживяваше. Дали шиеше или плетеше, дали кърпеше или нещо цяло създаваше, артистична ръка го движеше и то по високия идеал - стремеж на нейната душа. Достатъчно беше да чуе няколко хармонично съчетани тонове, стъпката, и дори хода й придобиваха някаква грация, съзнателно скрита от всеки външен поглед. Тя стеснително, ревниво пазеше своето изкуство. Просто, естествено, нали не е дипломирана пред хората на изкуството, както и пред тия с много титли на много учени и много образовани. Колко щастлива беше тя, когато скрита от погледа на близките си, имаше разположение да сподели своето изкуство с младата коприва, която береше за готвене или когато поливаше своите цветя! Колко стихотворения чуха нейните петунии и ендришета, когато им се радваше, гледаше различните им краски и ги изучаваше по своему! Обаче дойдеше ли нашата Надка до рецитацията, там Надка се преобразяваше. Тя заставаше обикновено пред малочислената си публика като дете, покланяше се и с малко мълчание, с похвата на голям вдъхновен артист, тя приковаваше вниманието на слушателя, който със затаен дъх очакваше началото на стихотворението или на поемата и следеше с голямо разположение, и обхванатото от нея настроение, и със силното желание рецитацията да продължи повече. В началото на рецитацията чуваш заглавието, чуваш и автора, но постепенно него забравяш, а изпъква рецитаторът, който се е дълбоко проникнал в думите на автора, които са станали вече и негова плът и кръв. Интересното е, че и чужди автори, тя и тях предаваше като свои. Лесно проникваше в тяхното съдържание и смисъл, и след известно вглъбяване в тях, влюбваше се в тях като в свои деца и ги изнасяше вън, облечени в техните дълбоко скрити идеи. В областта на поезията нищо не оставаше скрито от замисъла и полета на поета и писателя. Както рудокопачът открива и микроскопически скъпоценни метали и рудата, така нашата майсторка Надка в областта на поезията откриваше ценното в куплетите и ги изнасяше на светлина. Казано е за човека: Напиши две думи или изговори две думи, да ти кажа кой си. И ние, слушали често рецитациите на Надка, казваме: Дай и най- простото и обикновено стихотворение на Надка, и виж как тя ще го одухотвори и оживи - и в него ще намери скъпоценното зрънце. И след нейното заминаване ние дълго време ще чуваме думите от баладата „Клепалото бие" на големия наш народен поет Иван Вазов. Много време ще се вдълбочаваме в стихотворението на английския поет Едуард Киплинг - дълбоката житейска философия в малката дума на заглавието „Ако". Колко пъти ще минава и заминава над ушите ни малкият народен разказ от съветския писател Михаил Пришвин - „Нашите просяци" - малък разказ с дълбок психологичен анализ. Безброй пъти слушан от нас, той вече се научи наизуст, но никой не се наема да го рецитира - няма я вече майката, която тъй майсторски го пресъздаде след самия автор. Какво ще кажем за стихотворението „Разказвай, лознице" от нашата поетеса Стоянка Илиева. „Разказвай лознице", повест, която преброжда земята, дори и целия свят надлъж и нашир. Какво да кажем пък за стихотворението „Ел Шадай" от нашата поетеса Димитринка Антонова - изпълнено с живи, безсмъртни картини на едно близко минало, което никога няма да остарее и чиито картини ще се търсят между песните, които огласяваха бивака на множество български туристи, на които това място стана собствено без нотариален акт, без видимо законно владение. Там нарисуваните картини не с четка, а с перо ще се състезават с естествените картини на природата. Песен и музика ще придружават „Ел Шадай", така прекрасно одухотворено и от нашата скромна рецитаторка, обичната ни Надка. Надка не е само рецитаторка, но и приятелка, искрена събеседница и готова на всякакви услуги на близки и далечни познати. Тя е приветлива и гостоприемна, като добра славянка. Щедра да раздава от своето вътрешно богатство на всеки, който истински се нуждае. Тя търсеше микроскопически частици на скъпоценности в големите поетични богатства, но и нея, като такава микроскопическа частица от големия скъпоценен камък на богатата природа, малцина виждаха. Събрани днес тука, нека й пожелаем лек и светъл път. Всички единодушно казваме: Дойди, пак дойди, обична Надке и друг път между нас, по- богата и по-изобилна в излияние на красивото и великото в света. Нека и твоята памет богатее с бисерите на богатия човешки дух!