Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1'.

Открити 1 резултат

  1. ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни 1. На 12 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Св. Богородица съответствува на Елохим, което е женско име. Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. 2. На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни: - Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света. Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие. А вечерта същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Я. Арнаудов, г-н Дънов в разговора си каза, че умният се поучава от погрешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Нищият духом е преди всичко от всичко доволен, хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои. На него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после нищият духом разбира смисъла на живота. Гина каза: - Такива хора са рядко. - Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло; всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. 3. 20 септември 1909 г. Събрание у дома в 11 часа сутринта. Присъствуват: Ние с Гина. Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Димитров, Я. Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза: - Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните 9 правила. (Чете блаженствата.) Първото правило е за нищите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени Своята карма, но Той беше един велик Дух. За да може да разрешите кармата си, трябва да се държите с Небето и Духът като дойде. Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави no-нисшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато* овцата не може да помогне на овчаря. Добрите желания вие трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползуват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за живота. В него са вложени всички основни закони, по които светът се развива. Без страдание няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от вас да се самопожертвувате, защото Той се самопожертвува - да бъдем подобни на Него. Силният човек трябва винаги да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат Гордостта е болезнено състояние на духовния свят, а смирението е Сега нека захванем с нищите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната и душата. А тия желания щом влязат у вас, Духът ще ги асимилира у вас и след това настъпва реализиране на доброто желание от самите вас. Да любим врага си, значи да не запазим лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете, може да се подраздели, както следва. (Виж чертежа|. естествено състояние на същия свят. Бог Ближните Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата с нас, а враговете - навън от нас. Още навън от тях - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е доброто за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира, но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исуса Христа, Когото биха лоши хора, затова Той, колкото да е кротък Дух, каза: „Отче, ако е възможно, да премине тази чаша." Много тънката пръчица много добре действува при възпитанието на децата, и то когато се бият по задниците, защото в същото време и ги магнетизират. Вам е необходимо знание, за да можете да се борите. Трябва ви добро оръжие - с чакмаклии пушки не можете да се борите. Не бива да предизвиквате вие войната. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте да се възползувате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога като светъл образ у вас, дотогава ще напредвате. Потъмнее ли тоя образ във вас, потъмнявате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвя Духът, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува. Пък и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга. Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. 4. 27 септември 1909 г. В събрание у нас г-н Дънов между другото каза: - Не сравнявайте себе си със себе си, т.е. не бива да сравняваш сегашните си стремежи и сегашните си прояви с миналите прераждания. У човека има две еволюции: лошите качества и добрите качества, и които качества взимат преимущество у човека, такъв е той, такава е и еволюцията му. 5. В събранието на 4 октомври 1909 г., неделя, 11 часа сутринта, на което присъствуваха: Ние с Гина, Петко Епитропов, Я. Арнаудов, Спас Димитров, Иван Тачев, В. Граблашев и Д. Голов. След като се прочете 12 глава от Евангелието на Лука, г-н Дънов между другото каза: - Вярата не може да се всади у хората, но тя може да се раздаде. Тя е атрибут на душата. Първоначалната вяра ние имаме у себе си и ако тя е постоянно у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази първоначална Божествена чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл100 на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото със свободна воля се разбира човек, който, като го турят на всички мъчнотии, той устоява, а не ако му ударят 20 удара с тояга, той да се разколебава. Такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме с думата „воля"? Ако раздвоите първия слог** на думата, значи раздвояване. Воля в простото изражение на думата значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат: твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, значи волята има три положения: твърдост, смелост и настойчивост. Волята във физическото поле има своето проявление, а в духовно поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля. Във волята изобщо трябва да се разбира желание да прави нещо. В правата смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действува както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, когато101 във физическия е обратно. В духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В духовния свят силните слугуват на слабите, а във физическия е обратното. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира. Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в тоя свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе: и въздухът, и водата, и духовете. Та ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг. Може да си избереш каквато посока искаш, защото в това имаме избор. От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава. Що е спане? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието, на нова сметка да започне нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спим, или по-добре, ако не спяхме, щяхме да оставаме крайно материалисти, а в спането духът отива, откъдето е дошъл, странствува и с това черпи сили. Човек може в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си. 6. На 8 октомври 1909 г., четвъртък, когато бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, последният между другото каза: - Мъчнотиите, това е Божествената ръка, а страданието, това е Божествения оран. 7. На 11 октомври 1909 г., неделя, 11 часа, събрание у дома от Д. Голов, В. Граблашев, П. Епитропов, Спас Димитров, и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14 глава от Йоана, върху която gage някои обяснения, след което г-н Дънов подзе: - Какви са жилищата, поменати в тази глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото. Така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаем от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и пр. Какво ще научат тия клетки? Нищо друго освен отношението на разните други клетки едни спрямо други. Така и в духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да събуди борба у болния. 8. На 18 октомври 1909 г. в 11 часа у дома. Присъствуват: ние двамата. Д. Голов, Иван Тачев, Я. Арнаудов, Спас Димитров. Прочете се 16 глава от Йоана от г-н Дънов, който след това между другото каза: - Само в две неща не трябва да се съблазнявате: първо в Бога, после и в Духа, Който ни ръководи. Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, Който го ръководи, той е осъден, няма сила, която може да го избави. Във всеки един човек живее един ангел и един дявол. У когото работи повече ангелът, има любов. Где е любовта? В световете на ангелите има любов. Тя е в духовния свят, а не в Божествения, и се проявява между слабите. Трите свята са: Божествен, духовен и човешки. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е любов в духовния свят. А пък в Божествения свят любовта е мъдрост. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, дето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от свое лично гледище. Какво нещо е търпението? Неволя ли е? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, дето е в рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската любов е в самата мъдрост. Мъдростта, това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт. А пък любовта, която е в по-горната сфера, гдето е истината, е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете." Значи когато желаете и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна светлина, за да ви се разкрие същественото, което ви е потребно да разбирате. 9. На 18 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов, той ми каза: - Що е воля? Волята е желание, мисъл, сила - то е воля. А пък същия ден, като бяхме към Семинарията в 5 часа вечерта на изток г-н Дънов току-що ми казваше, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. На запад над дефилето на село Княжево се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. 10. На 22 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обед в трапезарията. Г-н Дънов в разговора си с мене и Гина изказа следните важни мисли: - Тези, които умират, ги пущат в чистилището (пургаториум). Тези, които бракуват (тези, които заспиват), те чакат за прераждане. Тези, които заминават, отиват в рая. Грешните се мъчат. Тези, които се стремят да се усъвършенствуват, те се трудят, а пък тези, които помагат на другите, те работят. 11. На 8 ноември 1909 г., неделя, Арахангеловден, в присъствието на Д. Голов, Ив. Тачев, Т. Бъчваров, Спас Димитров и ние двамата, г-н Дънов между другото каза: - Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например, в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете, тогава, когато ако мислите за любовта и смирението и пр., вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната земя, то трябвало да слезе тук. 12. Неделя, на 29 ноември 1909 г., на събранието в стаята на г-н В., гдето присъствуваха В. Гоаблашев, Ив. Тачев, дядо Сапунов от Айтос, Д. Голов, Сп. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В. Гоаблашев прочете Исаия 63 гл., от 7до 9 стих; Ив. Тачев - псалом 51, от 4 стих; дядо Сапунов - псалом 81, от 4 до 7 cm.; П. Гумнеров Първо Коринтяном 13 глава, от 5 до 7 стих; Д. Голов - Еклесиаст 12 гл., 9 и 10 стих; Г. Гумнерова - псалом 63,3и4 cm; Сп. Димитров - псалом 71, 7 и 8 стих, а за онези, които отсъствуваха. се прочете от Притчите 7 глава, от 1 go 8 стих. На 20 юни 1910 година, неделя, 11 часа преди обяд, събрание в стаята на г-н Дънов, ни се дадоха следните стихове: Ив. Тачев прочете псалом 22: 10, 25 и 14 cm.; В. Граблашев - Иезекиил 11 гл., от 5 до 8 стих и 16 и 17 cm; П. Гумнеров - Йоана 4 глава, от 1 до 7 стих; Г. Гумнерова - Исаия 36 глава, 6 cm., 37 гл. 27 cm.; Спас Дмитров - Лука 9гл.,3 и 57 cm., Д. Голов - Иезекиил 6 гл., 11 cm., 8 глава, 3 стих, и най-после В. Узунов прочете Малахей 3 гл., 15 cm. и думите: Нови завет.
×