Search the Community

189. НАГРАДА ЗА НЕПОСЛУШАНИЕ През месец август 1930 година пет-шест младежи и девойки от Братството отидохме на екскурзия на Мусала. Всички изпитвахме едно особено чувство на радост и лекота, защото както младостта ни, така и хубавото време ни разполагаха. Тогава аз забелязах, че една от девойките скачаше доста непредпазливо по скалите и я предупредих, но въпреки това тя и след това продължаваше да скача. Само няколко минути след това кракът й хлътна между камъните и се навехна и тя ревна с глас. Кракът й бе навехнат и отече веднага. Аз се свързах с Учителя, след това й издърпах крака, поразтрих го и не след много отокът спадна. Разказал: Пантелей Карапетров

3. ОДОБРЯВАНЕ Веднъж Учителят извикал при себе си доста братя и им поставил задача да изградят някакви дървени постройки. Не си спомням точно дали ставаше въпрос за бараки или сайвант, не зная и за какво са ги използвали впоследствие. Уредено било закупуването на материал и строежът започнал. Учителят бил сред тях, дал им план, по който да работят, помагал със съвети и напътствия. Имало и такива братя, които смятали, че са по-вещи от Него в дърводелството и работели според своите виждания. Поради това един, два пъти са наложило да развалят построеното, тъй като се оказало, че не може да послужи за нищо. По това време Пантелей Карапетров и Иван Илиев били в обтегнати отношения. Скарали се за нещо и не искали да се виждат. При работата по строежа Учителят разпределил братята по двойки. Оказало се, че в една от тях са Иван Илиев и баща ми. Той веднага отишъл при Учителя и Му казал, че с брат Иван не могат да работят заедно, тъй като не се разбират и дори не си говорят. Учителят отговорил леко усмихнат: „Рекох, с брата работете заедно." Спогледали се Иван Илиев и Пантелей и започнали работа. Отначало всеки се държал така, сякаш другия го няма. Но все трябва да кажеш: „Подай ми пироните" или „Хвани тази дъска, за да я отрежа". И така, без дори да разберат, те започнали да си говорят. На втория, третия ден дори не се сещали за какво е била разправията им и отново били предишните добри приятели. Този случай ни показва как Учителят се е интересувал от всички свои последователи и е държал да изглади всяка дисхармония.