Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Пеню Ганев'.

Открити 6 резултата

  1. 264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА През 1915/1916 година бях 18-19 годишен. Тогава баща ми беше ловец. Под влияние на баща ми от време на време вземах пушката му и отивах на лов. Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч. Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала. Това го смятах за голямо геройство. С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал. Освен това по Гергьовден пък на много агънца бях отнел живота. Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление. Кой да ми каже, кой да ми отвори очите? Душата ми спеше непробуден сън. Един ден съвсем случайно дочух, че имало хора, които не само не убивали нищо живо, но даже и месо не ядели. „Как може да има такива хора? Какви са тия хора? Българи ли са? Християни ли са и какви са?" Тогава един от моите близки ми обясни, че да се убива и коли е грях, защото се отнема живот, който ние не можем да дадем. „Добре, но яденето на месо не разбрах защо е грях." - „Яденето е свързано с убиването на животното. Касапите колят, ловците убиват не само за себе си, но и за тия, които искат да ядат месо." - „Ами нали тъй е наредено, да се коли и яде месо?" - питах чистосърдечно аз. - „Не! Никой не ни е дал право да убиваме, за да ядем. Това хората сами са го измислили за свое оправдание." Случи се така, че се запознах през време на войната с добри хора. които ме насочиха към Библията, глава 1, стр. 29, където се казва: „Ето, дадох ви всяка храна, що дава семе и всяко дърво, що дава плод, това да ви е за храна." Наскоро след този разговор аз сънувах следния сън: Намирах се някъде, но цял потънал в кръв до шия и правех свръхусилия да се повдигам на пръсти, за да не влезе в устата ми и да ме задави. Страшно отвращение изпитах от тази съсирена кръв, в която бях потънал. В този миг се събудих, но впечатленията от съня бяха така силни, че аз дълго време бях под негово влияние. Сънят ми беше ясен, нямаше нужда друг да ми го тълкува. Едно вътрешно чувство, което се пробуждаше, ми даваше тълкуването на съня. Тази кръв. в която бях потънал, беше кръвта на убитите от мен животни. Като си дадох сметка колко животни съм убил, отвратих се и реших вече нито да убивам, нито да ям месо. Това беше в Скопие през Европейската война. Чрез брат С. от Варна, с когото служехме заедно, аз се запознах с учениците на Учителя и поех моя духовен път. Разказал: Пеню Ганев. 1957 година.
  2. 48. ДНЕС ЩЕ МЕ УБИЯТ Нашият съгражданин Ганю Цанев Христов, който е бил на фронта при Люлебургас през време на Балканскта война, една сутрин, като станал от сън, заявил на другарите си: „Днес ще ме убият. Кажете на жена ми да учи децата." През този ден, щом се почнало сражението, той паднал убит. Същият бил сънувал, че черно куче го бе ухапало. При него е бил съгражданинът му Боби Иванов Делипенев, който пратил писмо на домашните си и ги уведомил за последното желание на убития му приятел. Разказал: Пеню Ганев
  3. 18. ВТОРИЯТ ЕТАЖ НА КЪЩАТА На Изгрева Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев живеят в обща къща. В източната част живее Елена, а той - в другата част. Къщата е тухлена, неизма- зана, и стои така 2-3 години. По едно време Пеню* започва да прекарва материали - тухли, греди, за да вдига още един етаж. Учителят му казва: - Няма да дигаш! Той спира. Като минават 5-6 години, Пеню Ганев се приготвя да вдига още един етаж. Вика майстори. Учителят отново му казва: - Кой ти каза да вдигаш етаж? Няма да вдигаш! Три пъти му казва. А той иска да вдига етаж. Не слуша. А Учителят е имал нещо друго пред вид, но не му го казва. След 9. IX. 1944 г. дойдоха комунистите на власт, в София дойдоха много техни хора от селата и трябваше да ги настаняват по квартири. А София бе разрушена от американските бомбардировки. Ако имаше още един етаж, щяха да му сложат със съдебно решение комунисти. Тогава така ставаше - чрез съда ти се определяше квартира, къде да живееш и колко наем да плащаш и какво да ползваш от къщата и двора. После Пеню се ожени, народиха му се деца и живееха в тази къща. Та, послушанието е най-важното. Само тогава човек може да провери онзи, който го закриля. А този случай Пеню го разказваше за поука. Но нямаше вече кой да го слуша. Нямаше ги слушателите. А защо ли? Заради своето непослушание към Учителя всеки си беше тръгнал по свой път и така се разминаваха помежду си и с времето. И с Учителя, и с учението Му. * За Пеню Ганев вж. «Изгревът», том XVI. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  4. Ани

    3. МАЙКА НИ ВАЦА

    3. МАЙКА НИ ВАЦА Майка ни Ваца е родена в Перник. Нейният баща е убит по време на войните 1914-1918 г. Нейната майка остава вдовица, с три дъщери. Тогава е било така - събират се вдовиците с овдовелите мъже, едните довеждат деца, другите заварват деца, после прираждат деца и се явяват десетина гладни гърла. Така баба ми Магда се оженва в с. Владая и довежда три дъщери. Едната от тях е майка ми. Там си създава семейство. Тя не е могла да учи и не можеше да чете и да пише. Такива са били времената - жената се е готвела само за домакиня, да върти къщи и да ражда деца. Баща ми, за да отиде в София, пътуват пеша до с. Владая. А там е имало няколко хана, където понякога са пренощували и селяни от с. Мърчаево. Там баща ми среща майка ми като мома и се оженва за нея и я довежда в с. Мърчаево. По онези години баща ми дава една стая на учителката Елена Хаджи Григорова. Майка ми се запознава с нея, както и с Веса Козарева. А това са учени жени, последователки на Учителя. Майка ми дружи с тях и те стават като роднини на семейството ни. Ние нямаме връзка с другите роднини. Защото всички гледат на нас като на хора, които са направили някакво престъпление - не ходят на черква, не се черкуват, не ядат месо, не пият, не черпят. А Мърчаево тогава е отдалечено от София, защото няма път още. Има училище до четвърто отделение. Така че Елена е играла голяма роля за майка ни, за да се приобщи към учението. Майка ми вече не яде месо. Но жените на другите братя си ядат месо. На брат Темелко жена му си яде месо, на Никола Георгиев жена му си яде месо, Петър Киров, Петър Стоянов си ядат месо. Само майка ми спира да яде месо. Тогава разкарват добитъка си, той вече не им трябва за ядене и колене. Продават овцете, свинете, козите. А имота си не го работят самй и го дават на изполица на други да го работят и след това си разделят наполовина онова, което са изработили. Това е 1928 г. - още ги няма децата. Баща ми продава сеното. Не са били никога в мизерия. Имало е какво да се яде и с какво да се обличат. Майка ми е под влиянието на Елена Хаджи Григорова[1]. Тя я поучава, тя работи с майка ми и я въвежда в Учението. И чрез нея се култивира у нас учението. Ние по това време нямаме никакъв контакт в селото с други селяни. А защо? Ние сме в селото, но всеки се настройва срещу нас. Викат: «Тоя не яде месо. Дай да му дадем месо! Тоя не пие, дай да му дадем да пие!» Така се подиграваха с нас. И затова не ходехме никъде. А има и такива - на някого му е мерак да ти даде ракия и месо. И така, не ходехме никъде. Елена изигра голяма роля върху майка ми. Тя непрекъснато говореше на майка ми. Учеше я на много неща, които знаеше от беседите на Учителя. И то практически неща за една домакиня и майка. После с майка ми ходехме на беседи в къщата на Петър Киров. Там се събирахме по 4-5 души. Петър правеше опити да свири на цигулка песните на Учителя, а ние ги пеехме. Сутрин той ни чакаше, а зимно време бе запалил кюмбето, да затопли стаята. Той четеше беседите. След това си отивахме, да си вършим селската работа. А когато ни идваха на гости Елена и Пеню Ганев, Пеню Ганевто ние, децата, знаехме, че ще дойдат в неделя и ги чакахме извън селото. И като дойдат у дома, трапезата бе сложена за гостите. Заедно се хранехме. А той възкликваше: «А-а, та тия деца всички са със сини очи!» Това му правеше впечатление. Сестра ми Сийка беше най-силната ученичка в цялата околия. Беше много работлива, много съвестна, месеше хляб, готвеше, грижеше се за семейството. Имаше самочувствие. През това време майка ми имаше ядове с раждането на другите деца. Баща ми искаше тя да учи в гимназията. Тя отказа, искаше да учи за готвачка. Той се обиди много. Той се озлоби и я би много лошо и майка ми едва я отърва да остане жива от баща ми. И тя се отказа да учи. Дълго време кара така, накрая се ожени за един, който стана пияница. После тя се вайкаше. И животът й се провали. Брат ми Димитър го записаха да учи в Първа мъжка гимназия, но не му вървеше учението. Четири години посещава училище и не премина в нито един клас. Всички ученици са в ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) - а това е комунистическа организация, - само той не иска. Не искал да се занимава с политика. И така се настроиха срещу него. Не завърши нищо. А сестра ми Валентина също учеше в София. На нея й вървеше учението, но тя се учи при голяма мизерия. Нямахме пари. Но завърши. Не е лесна работа да родиш толкова много деца, да ги отгледаш. Тогава на село всичко се изработваше там. Дрехите, цървулите - всичко преминаваше през ръцете на жените и техните станове. Жената беше тогава робиня не на мъжа си, а на децата, гдето ги раждаше. ------------------------------ [1] За Елена Хаджи Григорова вж «Изгревът» том XVII, стр. 4-324 и снимките от № 29 до № 65. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
  5. VIII. БИСТРИЦА И БЪДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ Магнетофонен запис на Пеню Ганев - 1974 г. на Вергилий Кръстев Когато станаха бомбардировките зимата на 1943 г. в София на 10 и 20 декември, то Учителят излезе далеч от града и отиде чак до село Бистрица. И като излезе над село Бистрица, нивите там са така равни и много хубав изглед имаше на изток и Учителят каза: „Тука е хубаво в бъдеще да играят Паневритмия". За в бъдеще каза. Така каза. Бистрица носи името си от това, че наоколо има бистри води, които се стичат от планината Витоша. Та от едната страна се оттичат бистри води, а от другата страна като се излезе от село Бистрица, нивите наоколо са така равни и много хубав изглед има на изток. То е било хубаво мястото, то е хубаво. И сега да отидеш там и да погледнеш, ще кажеш, че е хубаво това място. Това го чуха много братя и сестри и това се поменува досега. И може би няма да бъде далеч в бъдеще, когато автобуса ще докарва там много хора от София, които ще отиват на Паневритмия. Паневритмията ще стане официална най-после. Ще се задължават и ученици, и войници да я играят. То е проект за в бъдеще. Запис на Пеню Ганев Предава се от Вергилий на Божанка, за да й послужи за въпроса за Бистрица. Този текст ще се публикува в тома, който се подготвя за Пеню Ганев от поредицата „Изгревът". Там му е мястото. Да не се публикува на други места, защото ще си загуби силата, защото това е дадено за програмата на „Изгревът", която движи Вергилий. 29.XII.2001 г. Всички данни за новия исторически Изгрев на Бистрица са дадени в „Изгревът". И те са цитирани в 45 точки, които трябва да се изучат подробно. Всичко това, което е отпечатано е вярно. Но всичко това е важело докато Учителят Дънов на 10-11 януари 1944 г. заминава в село Мърчаево. Там той променя историческите условни събития на света през следващите 45 години от 1945-1990 г. Ние бяхме свидетели, че това всичко се изпълни, без остатък. В едно тефтерче на Савка Керемидчиева четем думи на Учителя „Планът на Небето е - руснаците да дойдат до Дунава". Те не е трябвало да влизат в България. Но поради непослушанието на българите към Учителя, то той променя плана и руснаците се допускат да влезнат, преминават през Дунава и въвеждат комунистическата власт от 1945-1990 г. Те се явиха като Бич Божий в България да изпълнят Божията воля. Така, че това, което е казано за Бистрица, той го отменя. Дали това е вярно, то бъдещото поколение ще го провери. Не проверени няма да преминат в следващата епоха. Ще минат през тънко сито, за да се отвее плявата от житото. Аз питам: Вие проучихте ли онези 30 точки за т.н. „Братски съвет" и дали според вас трябва да съществува? Защото според Учителя Дънов - това не е разрешено. А това е Негова Школа! Вие проучихте ли тези 45 точки за да видите дали трябва да има салони, молитвени домове? Проучете ги, това е Негова Школа и Негово Учение, а не ваше. А вие нямате нищо общо с Школата Му и Учението Му, защото отхвърляте и не признавате „Изгревът". А той съществува горе на Небето и долу на Земята. Той е неделим. Там, където се чете Словото на Учителя Дънов, Всемировият Учител - Беинса Дуно, там е Изгревът. Изгревът е мястото, където душите правят контакт със Словото на Учителя Дънов. „Изгревът" присъствува на физическото поле - там се реализира контакта на душите чрез Словото. „Изгревът" присъствува в духовния свят - там се реализират духовните закони от Словото. „ Изгревът" присъствува в Божествения свят - там Духът изгрява за едно ново човечество, за един нов идеал - човешката душа да се върне при Бога и да се слее с Божествената Душа, а тя да се слее с Божествения Дух. Ето това е „Изгревът". Няма стар или нов Изгрев. Изгревът е един. Изгревът на Бялото Братство е един - там се пробужда човешката душа за идеята на Единния, Вечен Бог на Земята и на Небето. Амин.
  6. 103. КЪДЕ Е УЧИТЕЛСТВУВАЛ ПЕНЮ ГАНЕВ 1. В родното си село Водица, Поповско - 2 години; 2. В турското училище в село Крепча, Поповско - 2 г.; 3. В село Равна, Годечко - 8 г.; 4. В село Алдомировци, Сливнишка околия - 1 г.; 5. В село Кумарица, Софийско - 7 г.; 6. В село Сурдулица -1 г.; 7. В село Игловръх, Кърджалийско - 1 г.; 8. В село Сувойница, Сурдулишко - 1 г.; 9. В София - 7 г. В 1954 г. се пенсионирах. Когато бях учител в село Кумарица, властите искаха да ми вземат къщата и да я дадат на други да живеят в нея. Тогава, след войната, имаше жилищна криза. Дори на семейство се даваше по една стая за живеене. София бе разрушена от американските и английските самолети. Нямаше жилища. А мен искаха да ме оставят да живея в село Кумарица. Помолих Боян Боев и той написа писмо до Иван Дюлгеров, виден човек на властта. След големи неприятности останах да си живея в собствената къща. Ето го писмото на Боян Боев: Изгрев 1.IV.1947 г. Драги Иван Дюлгеров, Тук, на Изгрева, живее моят добър приятел Пеню Ганев, учител в с. Кумарица, Софийско. Той има своя къща на Изгрева. И понеже с. Кумарица е доста близо до София и край него минават всеки ден много влакове за Варна и обратно, Пеню Ганев всяка сутрин с влака отива в Кумарица и вечер се връща и спи у дома си. Това той прави не само защото това му е по-удобно, защото иска да живее в своя дом, но той прави това и по една друга причина: в квартирата, в която живее той на Изгрева, се намира една болна жена, която притежава стая в същия апартамент. Той всяка вечер, като се върне, й помага до среднощ и повече. Тя е болна от много месеци и има нужда от него. Жилищните власти правят пречка на Пеню Ганев. Те казват, че той трябва да освободи тази своя къща, за да се даде на друг човек, а той да вземе стая под наем в Кумарица. Това е неудобно за Пеню Ганев по горните причини. Затова моля, помолете надлежните власти да се съгласят той да остане да си живее в своя дом на Изгрева. Отдавна не сме се виждали. Много бих се радвал да се видим и да си поговорим по много въпроси, защото скъпи общи преживявания ни свързват. Онзи ден ми беше на гости Магдалина Костуркова -Лалчева от Панагюрище. Пожелавам Ви всичко хубаво и светло. Със сърдечен поздрав: Ваш Боян Боев
×