Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Петко Епитропов'.

Открити 5 резултата

  1. 18. НЕБЕСНОТО ПОКРОВИТЕЛСТВО Брат Петко Епитропов беше застрахователен деятел към някакво дружество. Ходеше из България, сключваше застраховки. Край тая работа вършеше и братска работа. Той беше от хората, които имаха най-жива връзка между София и провинцията. Чрез него се поддържаше най-добра връзка. Като обикаля страната, веднъж от Варна отива в Шумен. В Шумен отива на Цани Боздуганов на гости. Цани Боздуганов е бил тогавашният ръководител на братството в Шумен. Това трябва да е било около 1930 година. По-късно ръководител беше Петко Христов, след като се помина Боздуганов. След П. Христов тогава нещата се разводниха така. Та отива на гости на Цани Боздуганов, който работеше някъде като архивар. Навярно работата му е харесвала, защото дълги години стоя на тази работа. Веднъж, като се връща от работа, заварва в къщи Петко Епитропов, който му дошъл на гости. Жена му на Боздуганов - Златка, била радостна, че им дошъл гостенин и вечерта се събрали всички на трапезата. Сложили супата за вечеря и след това Боздуганов казал на Златка: „Хайде, докога ще ни мъчиш така, донеси печения заяк!" Като чул „печения заяк", той стоял като на тръне и чакал да види какзо ще донесат. Обаче всички били сериозни, никой не се засмива. По едно време сестрата казала: „Бъдете спокойни, за всяко нещо ще му дойде реда." По едно време излязла, отива в кухнята и се връща, като носи едно плаке, покрито с бяла хартия: „Ето ви печения заяк!" Слага го на масата и като го открива, това били едри картофи, обварени и запечени с прясно масло на фурна: „Ето ви вегетариански печен заяк!" - „Хей бе, брат Цаньо, абе акъла ми изкара, бе!" - и се смеел брат Епитропов и после където отивал, разправял за вегетарианския печен заяк, който бил ял в Шумен. Сега ще ви разкажа един спомен за брат Цани Боздуганов. Преди години брат Върбан Василев от село Дивдядово, сега е квартал на Шумен, ми разказа следната опитност: През 1938 година бях болен от туберкулоза, бях в много тежко положение, лекарите не можеха да ми помогнат, аз отчаян отивам при брат Цани и му казвам: „Тежко болен съм, какво да правя, не знам." - „Чакай, рекъл, да видим какво Господ ще каже." И влязъл в молитвената си стая и стоял там 1/2 до един час сам в стаята. И след това ми казва какво да правя. Не помня обаче лекарството, което ми каза, направих това нещо и след три седмици аз бях закрепнал вече. Значи Господ му казал - той влизал във връзка с невидимия свят по някакъв начин, чрез молитва, и му казали какво да прави братът и да получи облекчение. В. К.: Това е интересна опитност. „Бог е силен да го прави, защото с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение. " (1 Послание на Петър, 1 глава, ст. 5.) Акордеонистът Стоян Георгиев Димитров от Варна. Майка му била болна и отишла на минералната баня в Горна баня да се лекува. През това време той отива в София да се срещне с Учителя и да го пита какво да прави. Отива, но Учителят е на поляната, а той не смеел да отиде при него. Иска да отиде, но се стеснява. Учителят отишъл до горницата - стаята си, върнал се и пак отишъл на поляната и седнал при другите. Най-накрая Учителят го повикал. Значи Учителят видял стеснението му и го повикал. Стоян казал, че иска да го попита нещо и разказал какво е положението на майка му. Учителят знае, нали, но той, Стоян, му го казал, Учителят му казал какво лекарство да направят и след като приложили наставлението на Учителя, тя оздравяла. Това ми го разказа Стоянчо, но интересното тук беше, че Учителят стои на поляната, отива до стаята си, връща се, а Стоян се стеснява, не смее да го пита. Учителят, значи, му дава възможност да се освободи от стеснението, да се срещне с него, защото вижда, че Стоян е напрегнат, а външно няма смелост да отиде и да се срещне с Учителя. И тъй, Учителят го поканил, повикал го и той си казал болката, за която бил отишъл. Защото законът е такъв, че трябва да поискаш, за да ти се даде. В случая Стоян е трябвало да поиска, за да му бъде дадено наставлението от Учителя. Който има нужда, той пръв ще поиска, Сега ще разкажа за Петър Камбуров - цигуларят от Стара Загора. Има и друг Петър Камбуров, математик от Казанлък, който е негов братовчед. Петър Камбуров - цигуларят, разказваше как отишли веднъж в Търново да приготовляват за събора. Къщата на градината отдавна не била препокривана, а се налагало да се извърши тая работа, но времето не било стабилно, а дните за събора наближавали. Учителят запитал: „За колко време ще я препокриете?" - „Учителю, до довечера." - „Гледайте по-скоро" - отговорил той. Времето са разваля. Камбуров разказва: „И ние работим светкавично. Прехвърляме, прехвърляме, прехвърляме, като че имаше и други помощници да ни помагат, дето се казва, невидими помощници. Но бурята пристигнала, а покривът непокрит. Обаче Учителят отишъл зад къщата и продумал някакви думи, но какви, не се знае. Бурята се отклонила за известно време. „След два часа, макар че ние бързо прехвърляхме, но все пак остана да сложим капаците отгоре, но дъждът вече дойде. Докато сложим капаците, дъждът се изля като из ведро, измокри ни, докато слезем от покрива. Та дъждът ни почака, почака ни, но пак ни намокри. Все пак успяхме да препокрием колибата. Всички вътре бяха на сухо."
  2. Ани

    07 - 42. С КОНДУРИТЕ

    42. С КОНДУРИТЕ Брат Петко Епитропов беше един от ветераните на Божието дело у нас. Човек работлив и сладкодумен, приказлив. Беше застрахователен агент на дружество „Витоша". В качеството си на такъв обикаляше цялата страна, а и вършеше и работата на Бялото Братство. Веднъж Епитропов се разболял от един цирей на врата. Положението му било толкова тежко, че жена му, баба хаджийка, вече се страхувала за живота му. Отишла при Учителя загрижено и му казала: „Учителю, Петко е много болен. Какво да правим?" - „ Ще оздравее", казал успокоително Учителят. - „Знам, че ще оздравее, но ние го искаме с кондурите и панталона." А казала тя така, защото Учителят почти на всички казвал, че ще оздравеят, за да не им сломи духът. Скоро циреят се пробил, според както Учителят наредил да го лекуват. Здравето на болния скоро се възстановило. Не било минало и седмица, Епитропов станал от леглото. Наскоро съседите му го видяли да се разхожда по поляната на Изгрева, здрав и обновен с кундурите и панталона, както жена му бе искала от Учителя. Има случаи, когато е предупреждавал някой за наближаващата смърт, какъвто е случаят с брат Цеко, че в невидимия свят му готвят апартамент.
  3. 33. ГЛЕДАЙ ВИСОКО Дядо хаджи /Петко Епитропов/ бил баща на няколко деца, които били буйни и често правили бели. Създавали грижа на майката, баба хаджийка. Тя не всякога е могла да ги контролира. Веднъж тя, отегчена от немирствата им, казала на мъжа си: „Петко, децата много ме нервират. Това много ме изморява. Вече едва ги понасям." - „Хаджийке, гледай високо, мисли дълбоко" - и се скрил зад тези мъдри слова, без да прояви съпружеско съчувствие, без дори да се замисли или да я утеши по някакъв начин. Хаджийката, като видяла неговото безразличие към нейните трудности, решила да му даде добър урок. Още на следната сутрин излязла рано и цял ден не се върнала в къщи и го оставила сам да се занимава с децата. Станало обяд. Хаджийката я няма да приготви обяда. Станало малка пладня, а нея още я няма. Кога се стъмнило, хаджийката пристигнала. „Къде ходиш по цял ден, че ме остави при децата? Щях да полудея." - „Петко, гледай високо и мисли дълбоко", му казала хаджийката. От него ден насетне дядо хаджи се научил да цени женския труд, който убягва от очите ни.
  4. 53. КАК СЕ РАЗРУШАВА КЪЩА И КАК СЕ ЗАЩИТАВА УЧИТЕЛЯТ Навремето д-р Жеков купува мястото. Но това е когато още не са парцелирани по план местата. Всички нотариални актове са при него, защото гой се разправя, ходи при адвокати, по съдилищата. Той отива да купува местата от селяните от община «Слатина». Оттук му дават пари, той ги заплаща и извежда документите. Той върши тая работа. Друг, и да иска, това не го може. Кога е купил мястото Петко Епитропов и кога си е построил къщата, аз не зная. Но докторът първи купува мястото и пръв си построява къщата. Но когато минава регулацията, то една част от постройката на д-р Жеков влиза в района на Епитропов. А между тях минава пътеката отгоре надолу. От едната страна на пътеката и от другата страна има построени къщи. Започва съд, идва нотариусът и се разваля част от постройката на д-р Жеков и се оформя улицата. Накрая трябвало да се намеси Учителят, за да ги помири. - Абе, вие тука сте братя! Няма ли да се помирите? Епитропов е имал близки хора във властта. Министърът на вероизповеданието е издал заповед, че тия, които не са завършили вероизповеданието в България, да им се забрани да проповядват тука. Трябва да се утвърди тази заповед. А чрез нея се цели да се забрани дейността на Учителя. Тогава Учителят изпраща лично Епитропов до онзи чиновник, от когото зависи дали да се даде ход на тази заповед. Те отиват с Бапючев и онзи отменя тази заповед. Така Епитропов разруши къщата на д-р Жеков. Така се отмени възбраната срещу Учителя. Накрая Учителят ги извика в салона да ги помири. - Нали сте братя? Помирете се! И накрая се помириха. Учителят в тяхна чест даде тържествен обяд.
  5. 31. МЕСТА НА ИЗГРЕВА ПО 300 МЕТРА Голямата трагедия и драма на Изгрева започна оттам, че не послушаха Учителя. Беше им казал да закупят по 1000 метра, та всеки да си оформи парцел, да си построи барака и да може да се обработва земята и с нея да се изхранват. Тогава много хора бяха без професии и без работа. Имаше гладни на Изгрева. Но не послушаха и раздробиха парцелите по на 300 метра. По- късно по плана Мусман стана регулация и се оформиха улици и границите на закупените по 300 м места се промениха. Някои бяха орязани. Започнаха разправии, караници, че дори се съдиха за 1-2 метра. Грозни сцени пред лицето на Учителя. А Той всичко търпеше. Най-добър пример е случаят с Петко Епитропов и д-р Иван Жеков. Съдят се. Петко разрушава част от къщата на д-р Жеков и построява триетажна къща. След големи ожесточения се примиряват. В тази построена къща на Петко, той никога не живя там. Наследниците му я продадоха, а през 1972 г. бе разрушена от държавата. Никаква следа от нея, но остана поуката. «После, всички слушат, всички имат желание, искате да поправите Изгрева. Изгревът е поправен, вие не сте поправени. Всеки, който иска да поправя Изгрева, прилича на онзи, който отива в училището, за да поправя училището, ще даде тон на професора. Дошъл тук някой, да поправя Изгрева. Вие нямате понятие. Не поправяйте Изгрева! Той е университетът; професорът си знае работата. Вие ще учите там. След като свършите университета, ще излезете навън и тогава ще видите някои погрешки. Оставете се от този мерак - да поправяте Изгрева. Това не е право. Изгревът е място, гдето се учим. Че нас Господ ни е събрал. «Ние не сме добри хора» - така да казвате, не е право. В даден случай може да не сме добри, но в друг случай ние сме добри. Някой път сме неразположени, но някой път сме разположени. Докато сме добри, направим една погрешка и веднага я поправяме.»[1] ----------------- [1] ДВА БОЖЕСТВЕНИ ПРОЦЕСА: 15-а лекция от Учителя, държана на 30XII.1942 г., сряда, 5 ч сутр., Изгрев. - Във: Факти, закони, принципи. Т. I. Общ окултен клас, Г. XXII (1942-1943). Изд. «Бяло Братство», София, 2002 г., стр. 201. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев).
×