Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Печатница'.

Открити 3 резултата

  1. 10. Печатницата към Методистката мисия Тя е била добре уредена, снабдена с подходящи печатарски машини за качествен печат Печатницата е функционирала и като издателство, което само за последните три месеца на 1883 година издава 117 000 страници методистки материали. В нея са се подготвяли за печат преводни религиозни издания, художествена литература и книги на местни издатели. Тук са работили автори, съставители, преводачи, художници-оформители [6-315,316]. Част от издадените, докато Петър Дънов е учил в Свищов, книги са: 1/ КРУМАХЕР Живота на Йоаниа Златоуста. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1883. 28 с. 2 / ЧЛЕНОВЕТЕ на вероизповедание и общите правила на Методистката епископална църква. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1883. 25 с. 3/ КАК ще изгледва на съдния ден? Свищов, печ. на Американската Евангелска мисия, 1884. 8 с. 4/ ТАЙНА молитва. Важността и ползата и. Свищов, печ. на Американската евангелска мисия, 1884. 20 с. 5/ ОБРЪЩЕНИЕ към Бога. Свищов, печ. на Американската евангелска мисия,1885. 32 с. 6/ ХРИСТИЯНСКО кръщение. Прев. от англ. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1885. 5 282 с. 7/ БЪНЯН, Джон. Пътешественикът от този свят до онзи. Казано в подобие отсъновидение от........ Алегория. Прев. от англ. Ч.П. [вероятно Чалис П.] Пътешествието на Християновата жена и децата до Небесния град. Свищов, печ.на Америк. Евангелска мисия, 1886. V, 227 с. 8/ СТАРИЯТ дървосечец и внукът му. Свищов, печ. на Америк.Евангелска мисия, 1886. 20 с. 9/ ЗЛОСЛОВИЕ или Юзда на разюзданий язик. Прев. от англ. Т. Константинов, Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1887. 36 с. 10/ ПОВЕСТТА на Рут. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1887. 100 с. 11/ ХИЛБРУКСКИЯТ воденичар. Разказ за селския живот в Англия. Прев. от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1887. 90 с. Изт.: Лъчезар Георгиев"Свищов- издателски и печатарски център" стр. 267, 315/ 12/ ТОД, Джон. Лъснати диаманти. Прев. от англ. Манола Ю. Икономова. Свищов, печ.на Америк. Евангелска мисия, 1887. 50 с.
  2. 99. БРАТСКАТА ПЕЧАТНИЦА И КНИГОВЕЗНИЦА След приключването работата с паричните средства, на „Финансовият съвет" предстоеше да направи опис на вещите на Учителя, както и множеството домакински вещи на Братството оказали се на тавана на братския салон и другите помещения на Изгрева. Ключовете на всички помещения се пазеха у Манол Иванов. Обикновено в празнични дни и в свободните от работа часове, преглеждахме, къде какво се намираше и съставяхме опис - отбелязва Жечо Панайотов. Всичко, което беше из стаите на Учителя остана по местата си и в този вид се предостави на Музеен съвет, при братството избран от Братския съвет. За тази служба бяха определени сестрите Паша Теодорова, Мария Тодорова и Манол Иванов, който вече играеше ролята на домакин на Братството. Стаята на Учителя над салона наречена „Горницата", се реши да бъде предоставена за посещения от братята и сестрите, което нещо ставаше най-вече ho време на братските празници - 22 март, Петров ден, съборните дни от 18 до 28 август, 22 септември и 27 декември, които с вяра се помолваха към Невидимият свят за помощ и благодарност. Събранията на Братския съвет ставаха веднъж в седмицата. Решенията се вписваха в протоколната книга и от нея можеше да се види, кога какво е разглеждано. Преобладаваха предимно материални въпроси, въпроси свързани предимно с нуждите, които ежедневието носи. Брат Боян Боев, който не беше добре с крака си, постоянно беше на Изгрева, него именно натовариха да приема доброволните вноски, които братята и сестрите даваха, а също и парите от продажбата на братската книжнина: беседи и лекции. Той имаше също и правото да изплаща разни дребни разноски, разходи, по текущата братска дейност на братските имоти. За постъпленията издаваше бележки от кочан, а за разходите получаваше разписки. Той се отчиташе при Жеча като главен касиер, докато той беше такъв, в края на всеки месец, а той всичко отразяваше в счетоводството на Братството. Обзаведе се братска печатница и книговезница, в които започнаха да работят опитни наши братя и сестри печатари и книговезци.[1] За една такава стопанска дейност на братството, естествено е да има голяма свобода и лабилност в движението на паричните средства. За това Борис Николов, разбирайки вече много добре, че Антов като председател на -финансовия комитет", без разрешението на който не ще могат да се движат средствата и ще проявява всякога, неприятен и неуместен контрол и вмешателство, което нещо извънредно много би спъвало тази важна братска дейност, пуща в ход добре пресметната хитрина, да се избере за главен отговорник на тази дейност Никола Антов, в което нещо успява. Поласкан от такова внимание, за даването му на такава голяма и отговорна длъжност, пък и навярно перспективите за материална изгода, притъпяват за известно време, устрема му да спъва братската дейност. Годините от 1945 до 1948 включително, преминаха сравнително спокойно за дейността на Братството. През този период, Братският съвет, в лицето преди всичко на Борис и Жечо, успяха с големи усилия да отпечатат в братската печатница, петдесет тома лекции и беседи. За отпечатването, по това време беше по-свободно, имаше разрешение от съответното министерство, но при условие сами да си набавяме хартия от свободния пазар. Грижата за набавянето на хартия, беше изключително тежка, отговорна и сериозна работа. С тази задача Антов не се зае, което нещо би следвало, като отговорник на печатницата и книговезницата. Хартия току-що след войната, мъчно се намираше. С тази задача се зае предимно Борис и като много ценен сътрудник брат Неделчо Попов. Неделчо Попов беше един мил, тих и симпатичен брат, деен и ревностен към делото на Учителя. Той работеше в печатница и много добре познаваше книжния бранш и източниците откъдето можеше да се закупи хартия. Вниманието на Неделчо е било насочено преди всичко, към някои частни лица, при които е било останало хартия след напечатването от тях на някоя книга. Добър източник се оказаха също и издателствата на вестниците. Част от хартията при отпечатването на вестниците оставаше на рулото, без да може да се използува от тях.[2] Така в трескава дейност, на тримата братя Борис, Неделчо и Жечо, в търсене на книга и други необходими материали, вървеше отпечатването на беседите и лекциите до 1948 г. Като сестра Паша Теодорова имаше голямата грижа редовно да предава на печатницата, дешифрираните и приготвени за печат беседи и лекции. Към края на 1950 г. властта, без каквито и да било причини и предизвестия, нарежда печатницата да бъде закрита. Бавно, но сигурно, властта пристъпваше към ликвидирването на нашето общество. Какво им пречехме ние? Едно общество от хора мирни, тихи, хора на полезния труд, погълнати от стремежа за едно възпитание и прогрес, хора готови, като членове на една образцово уредена държава. [1]Виж„Изгревът", том III, стр. 228. [2]Виж „Изгревът", том III, стр. 229-231.
  3. 6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА вестник „Работническо дело" от 10.06.1971 година, брой 161 Ведро утро нахлу през прозореца на прихлупената стая. По лицата на двамата младежи, приведени над циклостила, се появиха самодоволни усмивки. Тяхната опасна и отговорна задача - да отпечатат поредния брой на нелегалния вестник „Комсомолска правда" - беше към своя край. Изведнъж се чу шум откъм входа. Младежите тревожно замряха в очакване. След малко момчето на хазяина се обади - чукали някакви съмнителни лица. Питали само тяхното семейство ли обитава тоя дом. Хазяйката бе успяла да ги убеди, че други хора няма. Отпратила ги бе, но докога? Младите печатари Тодор Дачев и Йосиф Ешкенази се спогледаха тревожно. Явно бе, че полицията е влязла по следите им. Жилището им бе под наблюдение. - Един път да се стъмни - загрижено продума Йоско - все ще намерим как да изнесем от тука циклостила! На този циклостил те печатаха в. „Комсомолска правда", в. „Червено знаме", а не рядко и позиви. До вечерта вестникът бе опакован. Йоско остана да подреди печатарските материали и мастилата и да ги подготви за пренасяне в друга конспиративна квартира. Тошко се отправи за уговорената среща с Виолета (моето коспиративно име - б.а.), която щеше да им съдействува за пренасяне на печатницата. На улицата, докато се разминавахме като „непознати", успяхме да се уговорим къде и в колко часа ще извършим рискованото дело. Наближаваше полунощ. Укрили се в един запустял двор до артилерийските казарми, аз тревожно се взирах в тъмнината. Брулеше студен мартенски вятър. Ръцете ми вкочанясаха. В дъното на ул. "Регентска", оттатък моста, се зададоха две приведени фигури. Аз напуснах прикритието и се отправих към закъснелия файтон, който прекосяваше трамвайната линия. - Ей, чичко, почакай! - обърнах се към стария файтонджия. - Моля те. помогни! Имаме багаж - брат ми пристигна от село! Файтонът спря. Един силует (това бе Йоско - б.а.) се отдалечи и изчезна в първата пресечка. Съгласно неписаните конспиративни закони, Йоско не трябваше да се вижда с мене. Аз помогнах на Тошко да пренесе вързопите към файтона. След половин час спряхме на една улица в квартал „Лозенец". По-късно научих новия адрес на печатницата - ул. „Еледжик" 3. Скъпоценният товар бе свален, файтонът отмина. Това бе последната ми среща с печатарите на младежките нелегални издания, защото ми бяха възложили други задачи... Така временно бе спасено от зоркото око на полицията нелегалната печатница на в. „Комсомолска правда". На новия адрес бяха отпечатани 4-и, 5-и и 6-и брой на в. „Комсомолска правда", втори брой на в. „Червено знаме" и 3-ти брой на в. „Червен септемвриец". В. „Комсомолска правда" информираше младежта по различни вътрешни и международни въпроси, зовеше я на борба срещу реакцията. Достатъчно е да се споменат само някои от заглавията на статиите, за да се види неговата тематика: „Икономически борби в Софийски окръг", „Съветският национален въпрос като част от въпроса за пролетарската революция", „Септемврийското въстание" - уводна статия, „Владайското въстание", „Мирът, набучен на щикове", „Реч на Маро Джафери в защита на Георги Димитров и другите подсъдими в Лайпцигския процес", „Стачките в София", „Парижката комуна и Октомврийската революция", „Борбата против фашизма у нас" и други. Полицията ме търсеше упорито. Арестуваните комсомолци и комуната бяха разпитани къде се намирам, но никой не издаде моите следи. Трябваше да се действува твърде предпазливо. Уговорих се със сестра ми, с която живеех на ул. „Шар планина", да поставя винаги между двата прозореца едно пръстено буренце-касичка. Липсваше ли то, значи полицията е идвала. Буренцето се виждаше добре от тротоара на улицата. С всеки изминат ден положението ставаше все по-тревожно. Зачестиха блокадите. Трябваше да се правят нелегалните срещи в околните села или в горичките на Витоша. На една среща научих тревожната вест - на 19 май 1934 година печатницата на „Комсомолска правда", преместена в квартирата на Йоско, била разкрита, а Тошко и Йоско били арестувани. В тази квартира беше отпечатан брой 4 на в. „Червен септемвриец", а брой 7 на в. на „Комсомолска правда" останал недовършен. Настъпиха дни на тревога и напрежение. Безпокойни мисли ме обзеха - не един път бях се движила с младите печатари. Полицията вероятно подозираше връзката ми с тях и сега ме търсеше... С тези мисли наближих квартирата си на ул. „Шар планина". От тротоара видях, че буренцето го нямаше на уреченото място. Реших да отида във фабриката, където работеше сестра ми и да разбера какво е станало. Вмъкнах се в един тъмен вход на сградата, за да не предизвиквам любопитството на хората. Успях да съобщя на сестра си по един работник и тя слезе. На въпроса защо го няма буренцето, Вяра ми отговори, че мила прозореца и просто забравила да го постави... Вечерта се отправих на уговорената нелегална среща. Към мен се доближи мъж, когото подозирах, че е агент. Опитах се да отбягна срещата, като преминах на другия тротоар, но той ме последва. Нашата гоненица продължи дълго. Трамваят за Княжево от площад „Свети крал" (сега „Ленин") току-що бе потеглил. Аз скочих в първия вагон. Наближи спирката „Александровска болница". Малко преди да спре трамваят, аз скочих в движение. Трамваят отмина с преследвача. Нелегалната ми среща се състоя. На нея научих, че Тодор Дачев и Йосиф Ешкенази бяха понесли твърдо инквизициите в Дирекцията на полицията, без да споменат нещо за мене. Необходимо бе обаче да сменя квартирата си. Приютиха ме порутените къщички на площад „Под игото". По-късно обаче бях арестувана във връзка с друга конспирация... Милка Говедева
×