Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Пловдив'.

Открити 4 резултата

  1. 3. Добри съграждани и случайни гости на гр. Пловдив, Брошурката «Хълмовете на Пловдив», печатана с разрешение от Минис­терството на Културата, с N9 1863, от 10 март 1956 г. и отдел «Култура» в Плов­див, раздавана безплатно на голямата част от посетителите, даде добър резул­тат. Тя обаче е изчерпана. Понеже някои младежи, а и възрастни, при посещението на Бунарджика, небрежно постъпват: мърсят, късат цветята, чупят клоните от дърветата, а оста­вят и своите нечистотии където и да е из пътеките, въпреки че има и модерни Лисоари. А други пакостници нощем вършат и своеволия из тези обществени места. Градският народен съвет с право е поставил пазачи и с оръжие в ръка, за да се запази чистотата на тия височини. С тия някои мисли в това листче, в духа на брошурката «Хълмовете на Пловдив», молим всеки посетител да бъде не само пазител, но и когато види, че някои нарушават наредбите на властта, да се спре и ги посъветва. Уважаеми посетители, Вие знаете, че ние, хората, се нуждаем от храна и вода, но най-вече граж­даните се нуждаем и от благата на живата природа: по-чист въздух, слънчева светлина и топлина, а особено тези, които работят в задушливи места усилена работа, плюс имат разни грижи и тревоги. И ако по-младите и възрастните, но здрави съзнаят да използуват тия бла­га на природата, за да си укрепят здравето и да бъдат жизнерадостни, колко повече това ще бъде необходимо за по-слабите и болнавите да използуват тези блага! Стига само те да имат условие, време и желание да излизат. Ето Бунарджика, наречен «Хълма на освободителите»; Сахат-тепе, наре­чен «Васил Коларов»; Джендем-тепе - «Хълма на младежта», а и останалите те­пета - това са природни и неоценими богатства за Пловдив. Те са един отдушник за пловдивчани, а и за всеки човек. Те са сиромашкият курорт за пловдивските граждани, които не могат другаде да използуват по-дълго време за нуждите си. Важното е, че тук може да се използува за целта по-дълго време: по-чисти­ят и свеж въздух, светлината и топлината на слънцето, също и хубавата природа. А тези хълмове се обръщат вече и на природни паркове! Затова благословени да са всички, които са взели, вземат и ще вземат участие в разхубавяването и пазенето на тези височини. Какво се иска от нас, гражданите? 1. Да благодарим на природата, че е създала тези хубави хълмове, които ги няма другаде в България, а и в много европейски градове. 2. Да проявим съзнание, воля и постоянство, за да ставаме по-рано и да използуваме тези безплатни блага за нашето здраве. Разбира се, които имат условия и са по-близко до тези височини. А един път човек свикнал и вижда ползата, той не може да се откаже лесно. Има време за спане и работа, щом започва работата в 7-7.30 часа. И ако няма условия за по-раничко ставане, мо­же да се излезе и по-късно, даже 2-3 пъти седмично, пак е полезно. Важното е да се постоянствува през пролетта - март, април, май, юни, през което време силата на слънчевите лъчи кресчендо се увеличава. През дру­гото време те са по-слаби. 3. Да не чупим клони от големите дървета. Ако има нужда за чистене, има си грижата управителят на парковете. 4. Да пазим всяко цветенце, да не го късаме, защото то ни дава ухание за здравето. 5. Да пазим и да не тъпчем фигурите, посети с трева. 6. Да пазим замърсяването, където и да е, с парчета хартия и други боклу­ци. Има си кутии за целта. 7. Да пазим и от замърсяване всяко кътче с човешки нечистотии. Ето защо, красиво е човек да използува тези безплатни блага, като въз­душна закуска, за здравето си, за да бъдем здрави и жизнерадостни. А след това - физическа закуска. Още по-красиво и полезно е за здравето на болните: психически разстро­ени, с кръвно налягане, с по-слабо сърце и други болести. Разбира се, щом може да се ходи. Само че трябва бавно да се движи, често да се почива, с дълбоко вдишване и издишване, и може и малко гимнастически упражнения. Забележка: Бавното движение по височини, със свиване на коленете и с вдишване и издишване, успокоява симпатичната нервна система. А движението на отровите, чрез венозната кръв през ставите по-лесно минават и се изхвърлят навън чрез издишането, изпотяването и урината. Пишещият тези някои мисли сам ги е изпитвал и изпитва и сега с радост тези блага на този Бунарджик. Настоящото се дава безплатно на всеки, който пожелае. Гражданин гр. Пловдив, 22 март 1959 г.
  2. 2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител Мили, В братството ви имате брошурата «Хълмовете на Пловдив», Упътванията в тази брошурка, за излизането на по-височки места, за из­ползуването на по-чистия въздух, не е само за Пловдив. То е и за всякъде, където има такива височини. А където няма, може и на равно място, въздухът е все по- чист. Целта е да се използува този по-чист въздух, който ни се дава безплатно. 1. С него ние раздвижваме главно организма си. А със свиване краката в колената, при изкачването, ние даваме възмож­ност на отровите да се движат през ставите, чрез венозната кръв по-лесно към сърцето. Защо? За да се пречисти кръвта в дробовете, а отровите да се изхвър­лят навън чрез урината, издишването и изпотяването. А със спиране на 30,40,50 метра с вдишване 2-3 пъти дълбоко, задържане и издишване бавно, ние възстановяваме силите си, а поуталожваме и симпатич­ната си нервна система. А тя, като се дразни от неправилното хранене и разните тревоги, свива кръвоносните съдове, от което свиване започва и кръвното наля­гане. А това са главните фактори, заедно с преумората, недостатъчното хранене и недостатъчно сън, за болестите и страданията ни в живота. Затова вдишването дълбоко, на по-чистия въздух, с жизнената сила - хра­ната, заедно със слънчевите лъчи, а издишването бавно на въздуха, това са акти­ваторите и крепителите на организма и здравето. Прибавени с това и гимнастически упражнения, също с дишане и песни, това е гаранция за предпазване до голяма степен и от болести, а същевременно за добиване на дълголетие. Това е наградата, за да бъде човек и възрастен, но да се чувствува жизне­радостен и млад. И Учителят с право казва: «С тези приложения, особено два-три пъти на ден, човек ще достигне зряла възраст, ще бъде подмладен, а младите не ще остаряват. А за да се добие всичко това, необходимо е контрол: 1. Върху мислите. 2. Върху думите. 3. Върху делата. Този контрол трябва да се върши от съвестта, а не от анормалните чув­ства. А съвестта е висшият арбитър и за доброто, и за злото в човека. При липса на условия, всички тия упражнения могат да се вършат и в ста­ята, при отворен прозорец, или на двора. И тази задача, за разумния ученик, не е само за от 22 март до 22 юни всяка година. Знаем, че през това време силата на слънчевите лъчи кресчендо се увеличава. Той е обаче и за през другите месе­ци на годината, ако времето позволява. Разумният ученик с волята си ще си създава време. Вярно е, че силата на слънчевите лъчи през другите месеци е по-слаба, но тя пак си действува! Само така ние ще пречистим и засилим своята мисъл, ще облагородим своето сърце, ще засилим своята воля и ще бъдем жизнерадостни. И тази мисъл, за първия ден на Пролетта, е за всички человеци, за всички континенти, според проявата на слънцето в дадено място. Важно е, че силата на слънчевите лъчи раздвижва електромагнитните си­ли на Земята в дадената област, а и пробуждат главно растителното царство, но тази сила пробужда и животинското царство и цялото естество на човека и него­вата душа. Защо? Главно е да разберем значението на този първи ден на Про­летта. Затова приложението на споменатите задължения е една гаранция за доброзанието на човека на земята. Разбран първият ден на пролетта, това е първият момент за събуждане и разцъфтяване на човешката душа. И това е най-великият момент за човека! По тези сериозни мисли, ние знаем, че на голямата част на Земята преди 2000 години, като человек, бе се родил Исус. Той бе роден по специален закон и ръководен от Христовия Дух. А след възкресението Му, Той се сля с Христовия Дух и се нарече Христос. И този Христос е, Който ни крепи, упътва и ни дава всички тайни за живота (Глава 8-а, първото послание на апостол Павел към Коринтяните. Тъй ясно се вижда великата задача на Христа.) Вярно е и това, че на земята имаме и човеци, родени от Духа на Христа. (Това е неясно за голям процент от хората - християни, макар да са верующи. А това е защото те не са издигнати духовно.) Такива имена има посочени и в Библията - Енох, Исак, Йоан Кръстител. А в глава 19. от Матея ясно е казано, че такивато са скопени още в утроба­та на майка си. Такива се не женят, но и това не е у всички. Но ние на земята имаме и Каиновото племе, което е изразител на егоизма и всички отрицателности. (По този въпрос има много човешки мъдрувалия, но сериозното е, което духът на Учителя и лично Той е казал по този въпрос в тази епоха) Родените от Духа на Христа са изпратените на земята да изявят Бога, да изявят Христа със своето знание и със своя живот. Но почти повечето от тях (в това число и аз), вместо да учим Каиновото племе, оплели сме се в техните отрицателности и вместо да еволюираме, повече сме паднали. Всички такивато са изгубили първичната си чистота и ако не се пробудят, не се опомнят, много ще губят. (Подробности по този въпрос в тази епоха също нямаме, освен разни мъдрувания.) При това положение, ние горе като заминем, не сме мъже и жени, а духо­ве! (Но подробности и по този въпрос не ни са дадени.) Важното е, че Адам и Ева, които са минали по пътя на инволюцията, а и ние, ако вярваме и се считаме родени от Духа на Христа, всички имаме нужда да разберем първия ден на Пролетта! А за Каиновото племе е кардинален въпрос да разберат този ден и се пробудят. Защо? Защото, както пролетта започва с първия си ден, свършва с последния, идва лятото и есента, а след това - зимата, те зи четири годишни времена си имат и своите красиви прояви. Така е и с пробуждането на човешката душа в първия ден за пролетта! Пролетта е раждането, разцъфтяването и завързването на плод. Лятото е младостта, със знанието, силата и зреенето на плода. Есента е възможността, опитите, събирането на плода и храненето с него. Зимата е за почивка, работене с мъдрост и използуване на всичко придо­бито. Нека се знае, че от плодовете се облагородяват характерът на човека и на животинското царство. Затова цяла наука е, казва Учителят, да разбере и използува ученикът силите от първия ден на пролетта и по-нататък. Тези ценни мисли са за разумния човек, за разумния ученик. Затова ние не можем да говорим нищо за другите хора, ако ние не вярваме, не знаем и не сме опитали това, което ни е учил този мил Учител. Мили сестри и братя, Заедно с брошурката «Хълмовете на Пловдив», наскоро ви е изпратена и легендата «Кой живее». Може би за някои от вас да се вижда забавление. Но за прозорливия уче­ник в тази легенда се откриват дълбоки духовни истини! За разумния ученик, за милосърдния човек, за социалиста, за комуниста, за верующия човек, това е истинският път за неговата еволюция: 2. Да пробуди своето колективно съзнание. А това е да хармонизира всички свои клетки, органи, системи; своя ум, сърце и воля; своите мисли и чувства с постъпките си, за да облагороди животинското в себе си и да бъде господар на тялото си! А това не става с приказки. Това иска от нас милият Учител. Защо? За да развием една права и чиста мисъл, която ще е плод на това колек­тивно пробудено съзнание и където я изпратим, тази мисъл за добро, тя ще даде своя плод, ако бъде възприета. А изпратена такава мисъл колективно, казва Учителят, тя се слива с ко­лективната мисъл на Светлите Братя, тогава тя става Мирова сила! Само така ще разберем правилно томчетата: 1. «Пробуждане на колективното съзнание» (Главно желание на милия Учи­тел през 1947 година[1]). 2. «Мировата любов и космичната обич». 3. «Живот за цялото». Ето защо тези мъдреци, с тази легенда - «Кой живее», още преди векове право са преценявали живота, не по живените години, а по това колко е живял и работил с дела за общото добро на цялото. С една дума, освободил ли се е човекът от алчността и станал ли е ал- труист. А с новите идеи и днес се иска да се прилага: «Един за всички и всички за един». (Но не всички за един, да използва труда единият на всичките, но да го издигнат-единият да бъде като всички.) Нали и милият Учител, още от 1896 година, а и до заминаването Си, е гово­рил против този егоизъм и алчността? Нали Той иска да пробудим своето колективно съзнание и да работим за цялото? Ето защо, за тези пратени две зрънца: «Хълмовете на Пловдив» и «Кой живее», които са за всички човеци, а особено за ученика, за да запази здравето, които желаят от любов да се отплатят морално на този мил Учител, която задача е и цел на сегашната власт, макар и по друга форма, бих молил, след като проче­тат внимателно всичко, да го дадат да се прочете и от други. Тази молба е: 1. Сутрин след събуждането, мислено или с думи, да благодарят, че са останали живи и здрави. Това е за едно вътрешно спокойствие. 2. Да изпратят една добра мисъл към всички човеци. 3. А през деня с радост да кажат две-три благи думи за добро, на когото се случи. Да пожелаят на същия и всичко най-добро. 4. Да се не тровят с отрицателностите на когото и да е. А ако трябва да се помогне с думи на някого, то да е с любов и мъдрост, защото пред себе си има бомба. 5. А като срещне мъж или жена, да ги счита свои братя и сестри. И всичко това да се върши под контрола на съвестта, както спомнихме. Този е пътят за заглушаване на алчността и недоволството, в широк сми­съл на думата, които отклонения са ни довели до самозабрава и тези страдания. Освободени от алчността и недоволството, тогава съзнателно ще се стре­мим да живеем за общо добро на всички, а и да бъдем от тия, които действително са живели повече дни и години от живота си, според тази легенда: «Кой живее». Ние трябва да благословим покойника - голям учен в Руска Армения, кой­то е написал това, и да благодарим на А. И., който е превел тази легенда. 3. Разумният ученик, а и всеки пробуден за в този път, особено в сегаш­ното ново време, трябва да се смири, за да се учи и от Живата природа, която е жив образец, а и най-великият университет на Земята. От що да се учи? 1. От минералното царство. а. От него трябва да се научим да развиваме не слабоволието, не гранит­ната воля, не, не своеволието, не и желязната воля, с които, без разума и с извратени чувства, се греши и човек страда. Но да развиваме твърдата диаман­тна воля за доброто. б. От изворите, които поят със своята вода където минат и спомагат всич­ко да расте, а спомагат да задоволяват жаждата и на човеците, и на животинско­то царство, за да живеят. в. От планините, от техните дивни разположения, особено Резньовете на Витоша у нас, Рупите на Рила и пр. Също и жертвата от планините, които при дъждовете, с молния се рушат и се сипят на пръст при движението си. А с това те създават условия за растител­ното царство. 2. От растителното царство, от дивното им ухание и красотата на цветята. а. Що сме ние спрямо тяхната алхимичност, да поглъщат специални цвето­ве от слънчевия спектър и да се създават тези неописуеми краски и разни видо­ве ухания? Това не може да се постигне и от най-способния художник! Що сме ние спрямо тяхното ухание, макар и със своите добри дела, а особено ако ги нямаме? Тяхното ухание, чрез нашето обоняние се докосва и до нашето сърце - от розата, до нашата душа - от карамфила и пр. Нашите добри дела обаче са за радост и подражание на другите човеци, но уханието от тях е храна на Светлите Братя! Затова нека се стремим към добрите дела към живота! Разумният човек ще разбере, че това ухание на цветята не само радва нас, човеците, но и поддържа хармонията и в астрала, и в мисловото поле, които повярват. б. От доброволната жертва с плодовете си плодните дървета. Те, със сво­ите различни форми от плодове, красота, симетрия на наредените семки, раз­лични цветове, различни и лесносмилаеми сладости, надминават и най-големите химици! Те са незаменими алхимици, защото по един чуден начин си приготовля­ват от въздуха с разните отрови и елементи, с поглъщане на слънчевите лъчи, влагата и разните соли в земята приготовляват всичко това! Важно е, че те ни поднасят най-хубавата храна, а и на всички живи същес­тва, и облагородяват характера на човека, също и на животинското царство. Щом сме ние уж разумни человеци спрямо тях, можем ли ние да преобър­нем веднага едно лошо настроение, едно страдание на добро? Всеки за себе си ще отговаря. в. От житното зърно. Ако ние се спрем и се замислим за неговото търпение и страдание в земя­та, за неговия плод, който храни милиарди живи същества на Земята? А като го получим, мелим го, правим го на хляб и го печем, що сме ние спрямо тия негови страдания? А един ден, при усъвършенствувание, разумният човек ще разбере, че то­ва житно зърно, употребено правилно, с плодове и зеленчуци, е най-идеалната храна за организма и неговата еволюция. Същото това житно зрънце верующият ще узнае и разбере, че то съдържа жицата на Вечния живот, която жица е в гръбначния стълб до главния мозък. А след завършване своята еволюция на земята, човекът не ще се преражда пове­че, щом се издигне духовно. Той ще идва невидиму и ще помага с мислите си на ближните си, където може. 3. От животинското царство - главно от домашния добитък и свирепите животни. а. От домашния добитък - тяхното търпение, особено когато се отнасяме с милост към тях. От тяхната работа, тяхната жертва с благата си, които ни дават за живота. Що сме ние, човеците, спрямо тия техни качества и тяхната нравственост? А спрямо свирепите животни, сме станали в някои отношения по-свирепи и от тях. 4. А колко трябва да се учим от искреността и знанията на учените, от благородните хора, които действително се жертват, със своето творчество, за всички човеци? Ето защо, като поднасяме с радост на всички братя и сестри тези скромни и малки зрънца, получени от Живата природа и дадени ни чрез милия Учител, желая всички да станем живи образи на тези прояви в живота си за общо благо и на цялото. Така ние ще запълним всичките си дни и години с благородния живот на земята, според легендата «Кой живее». По случай новия ден на Пролетта от 1959 година, като поднасям с радост всичко това, моля приемете и Вие това с радост от своя брат гр. Пловдив, 1 март 1959 г. Михаил А. Стоицев, Зъболекар - 89-годишен, непрактикующ. Ул. Болярска № 16 (подпис: Михаил Ал. Стоицев) П. П. На 17 март е насрочено делото за братята Борис Николов и Жечо Панайо­тов. Молете се и колективно Бог да просвети умовете на нашите мили управници и облагороди сърцата, за да се изяви истината и справедливостта в случая. Моля, след получаването отговорете с някоя дума. Същият. ------------------------------------- [1] Това е годината 1947 г. на ново издание на тази брошура, както отделно, така и включена в сборен том - в него се намира на стр. 185-206, печатница «Житно зърно». Тази беседа на Учителя е от 19 август 1921 г. в гр. Велико Търново. Сборният том се нарича «Наука и възпитание», по названието на първата издадена брошура на Петър Дънов от 1896 г., след като се завръща от Америка в 1895 г. Томчето започва с тази беседа, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
  3. 1. Добри съграждани и случайни гости, другарко или другарю, Ако не сте получили малката брошурка «Хълмовете на Пловдив», помолете зъболекаря Михаил Стоицев, той ще Ви я даде безплатно. Вие знаете, че ние, хората, освен от храна и вода, най-вече гражданите, се нуждаем и от по-чист въздух и слънчева светлина. Бунарджикът, наречен сега «Хълм на освободителите», Сахат-тепе, наречен «Васил Коларов», Джендем-тепе - «Хълм на младежта» и останалите тепета са природни неоценими богатства за Пловдив и ние трябва да ги използуваме! Те са отдушник за всяка човешка душа, когато излезе да се порадва на слънчевата светлина, на чистия въздух, на хуба­вата природа, за да забрави поне временно ежедневните тягости на живота. Благословени да са тия, които са взели, вземат и ще вземат участие в разхубавяването и пазенето на тези височини, които се обръщат вече в народни паркове. Какво остава на нас, гражданите, и на случайните гости? Преди всичко да се радваме и да благодарим, че природата е създала тия хълмове. Освен това обаче ние, които използуваме тези блага, като разумни хора имаме и известни задължения. Кои са те? 1. Да пазим посадените дръвчета от повреда. 2. Да пазим големите дървета и да не ги чупим. 3. Да пазим всяко цветенце. Да не го късаме, защото дава ухание за наше­то здраве. 4. Да пазим и да не тъпчем посетите фигури с трева. 5. Да пазим чисти високите места от книги и смет. 6. Да пазим от замърсяване всяко кътче, особено сега, когато има постро­ени модерни писоари. За да се използуват пък и другите блага, които природата ни дава - чист въздух и светлина, нека всички, а особено по-слабите и нежни граждани, да изли­зат сутрин по-рано на разходка из тези височини. А с дълбоките дишания, малко гимнастика и песни ще възприемат енергиите, които ни се пращат от Твореца чрез слънцето. Пловдив, 22 март 1956 год. Група граждани
  4. VIII. ХЪЛМОВЕТЕ НА ПЛОВДИВ 22 март 1956 г. Михаил А. Стоицев, зъболекар С величествените каменни грамади, които успокояващата се земна кора с последна въздишка е изригнала при бреговете на Марица сред златното тракий­ско поле, самата природа е оставила завет: «Тук ще се издигне голям и красив град, който ще пребъде във вековете.» И наистина, археологическите разкопки доказаха, че още от предистори- ческо време на и около хълмовете на Пловдив всякога са живели хора, а след това през всички епохи се е издигал град, за красотата на който древните пъте­шественици говорят с възхищение. Тази красота на Пловдив се дължи главно на неговите хълмове, а не само на среброструйната Марица. И други градове има около нея, и други градове са разположени на големи реки, но Пловдив и негови­ят кръгозор са вдъхновили народния поет Иван Вазов й за тях и поради тях той е писал: От тези скали гигантски пред моя смаян взор разстила се простор от гледки великански и безконечний хор на Алпите балкански Какви прекрасни гледки, какви картини редки, какъв безкраен шир от нови небосклони, в които мечтата гони вълшебен някой мир! Тези хълмове са не само най-голямото украшение, но те са и предимство на Пловдив. Те задължават всички нас пред природата, пред народа и пред чо­вечеството да ги пазим, украсяваме, залесяваме и да не ги рушим. Защото всич­ко може да се сътвори и създаде от човешката ръка, но не и планина, не и чудни­те сиенитови дипли и вълни, с вулканичен устрем издигащи се сред равното по­ле. Дълбока благодарност на гражданите и на външните посетители заслужа­ва Градският народен съвет за грижите, които полага за благоустрояването и залесяването на хълмовете, и тази благодарност най-добре ще изразим, като не чупим клоните на дърветата, не късаме цветята, не рушим стъпалата, скамейки­те и оградите, като бдим с любов над тези гигантски вентилатори и охладители на нашия горещ град и като култивираме подобно отношение във всички подраства­щи поколения. Тези хълмове обаче са и една природна лечебница за онези граждани, които са телесно слаби, нервно разстроени, с леко разстроени сърца, с начално кръвно налягане и други започващи смущения на здравето, които изискват само леко усилие, нежно засилване на дишането и кръвообращението, за да изчезнат. Хълмовете на Пловдив са един леко достъпен и безплатен планински курорт сред града, в който всеки неразположен човек, без разноски и откъсване от работа, може да общува с природата и с нейните лечебни влияния; да се изкачва само за няколко минути високо над всекидневието и да освежи душата си, като хвърли нашироко поглед към тоя «... простор от гледки великански ...», който се открива от пловдивските хълмове. През всеки сезон на годината, ако жертвуваме сутрин половин-един час от времето си, като си лягаме по-рано и ставаме по-рано, ние ще изпълваме себе си с бодрост, жизнерадост и сила; ще преодоляваме грижи и недоволства; ще осве­жаваме своя устрем към работа и ще се самолекуваме незабелязано. Особено благоприятно влияе излизането сутрин, преди изгрев слънце, защото слънчевите лъчи, макар и още необхванали небето, влияят на симпатичната нервна система, на психологическото ни състояние, като ни ободряват и освежават. При самия изгрев те действуват на централната нервна система и засилват нашата мисъл. Към девет часа те действуват на храносмилателната ни система, а след това влиянието им постепенно намалява. Лечебното влияние на слънчевите видими и невидими лъчи всеки ден пос­тепенно се засилва от 22 март - деня на пролетното равноденствие, до 22 юни, а след това, въпреки големите горещини, постепенно намалява, макар че се за­пазва и в останалото време на годината. Затова всички слаби, болнави и разстроени граждани нека обърнат внима­ние на природната лечебница на пловдивските хълмове. Нека се отправят всяка сутрин за здраве и бодрост към тях. Простото ранно пробуждане, движение и изкачване нависоко ще ги преобрази, а ако добавят и някоя гимнастика - ще ги излекува и укрепи. И сега се срещат отделни лица, които оползотворяват пре­димството си да живеят в Пловдив и при прекрасните му хълмове, но това може и трябва да стане масово явление. Не само отделни разумни ученици и младежи да играят, тичат и учат уроците там, но трябва цялата младеж да напусне задуш­ните и шумни улици и булеварди, където диша прах, бензинови и други изпаре­ния, и да се разхожда и изкачва нависоко, да хвърля поглед нашироко, към оне­зи «прекрасни гледки», «картини редки» и «безкраен шир», които са пълнили с възторг великото сърце на народния поет и от които ще почерпят бодрост и жиз­нерадост, за да строят светлото бъдеще на нашата скъпа родина. Природата близо до нас ни предлага щедро своята оздравителна сила и красота. Граждани и гости на Пловдив, защо да отминаваме като слепи нейната протегната майчинска ръка? Добри другарки и другари, сестри и братя, Вие ще прочетете брошурката за хълмовете. Тези от вас, които са слабички, неврастеници, с кръвно налягане, а особе­но с по-слаби сърдечни разстройства, разумно и полезно е: 1. При изкачване на по-високи места да се движат по-бавно, да свиват краката в коленете си, за да се движи венозната кръв с отровите по-лесно през ставите към сърцето и белите дробове. 2. На всеки 40-50 метра да се спират една-две минути, да вдишват и из­дишват по-дълбоко няколко пъти. Дишането е животът! То засилва и мисълта! 3. При изкачване докъдето може, да се спират, подишат няколко пъти дъл­боко. След това направете и каквато гимнастика знаете, за да се раздвижи по- добре кръвта. Попейте си малко, макар и с тананикане, без да се стеснявате от никого. 4. Ако желаете по-сигурни резултати, стремете се да излизате преди из­грев слънце. То ни носи живот! Това е полезно и за здравето. 22 март 1956 г. / Доставя се от автора: ул. Болярска 16.
×