Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Погребението'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 1 резултат

  1. 28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ Вергилий Кръстев (В.К.): Какво казвате? Милка Говедева (М.Г.): Бях една от тия, просто дебнех Учителя така за предсказания нещо да чуя. Групичка се сформира или някой отиде да го пита нещо и аз там. И малко нахално беше от моя страна, но все търсех нещо да разбера, какво ще каже. Така аз можах да чуя какво каза за царя, така можах ... В.К.: Какво чухте за царя? М.Г.: Ами аз мисля, че ви го казах, нали. Когато беше болен. Учителят дойде и дойдоха оттам, от двореца да питат каква е причината за болестта. „И рекох в храната, в храната вижте." Това каза Учителят. С Учителя разговорът. В.К.: Значи Учителят какво каза? „Вижте в храната." М.Г.: „Вижте в храната. Храната, рекох, там търсете." И после той нали каза и друго: „Царят умря затова, защото тези, които му предаваха, не предаваха това, което аз съм казал." Но Учителят спаси евреите. Учителят не даде войници да отидат на Източния фронт да се бият срещу руснаците. В.К.: Вие какво казахте, че сте следяли Учителя, че сте проследявали това, което казва като исторически предсказания и т.н. Друго нещо? М.Г.: Тъй изобщо когато някой се допре до Него, да пита било за болести, било за това, аз съм все там. Нали, понеже все навънка четях около поляната и щом дойде някой, викам: „А, сега нещо Учителят ще каже, хайде и аз да се приближа, така изотзад малко, ама все пак да чуя." В.К.: Сега това за храната за първи път го чувам от вас. М.Г.: Кое? В.К.: За храната на цар Борис. М.Г.: А, как не, аз съм го казвала. В.К.: Не сте го казали, да. М.Г.: Така ли? В.К.: Смятали сте да го кажете, но не сте го казали, да. М.Г.: Ама аз мисля, че съм го казвала това нещо. В.К.: Не. М.Г.: Когато арестуваха Лулчев, когато го съдиха, нали? Тази Невена Неделчева ходеше нали така за да моли, да го спаси. Учителят каза: „Аз мога да го спася, но това му е кармично. Той по-добре да приеме кармата, отколкото да иска да го спасявам!" И тогава Лулчев каза: „Да, аз ще си изплатя кармата." А когато Лулчев го питали: „Така ли ви учеше Учителя ви, да лъжете ли?" Нещо беше им казал. „Така ли ви възпитаваше Учителя?" Пък той казва: „Ако аз бях слушал Учителя, аз нямаше да съм тука при вас на скамейката, на подсъдимата скамейка." Призна си той официално. Ний бяхме там на процеса, там всичките стояхме и знаехме какво е. Даже и на Борис Николов на процеса когато го съдиха също. В.К.: Вие бяхте ли на процеса на Борис Николов? М.Г.: Бях, разбира се, че бях. В.К.: Какво си спомняте там нещо? За прокурора Руменов? М.Г.: За Борис Николов. Те го обвиняваха за това, че той е скрил златото. Пък то нали тогава в златни монети се е давало десятъка и среброто. Това беше дело пъклено на Антов. Той не беше човек. Така, как да кажа, за уважение. Ние например го изгонихме Антов от партийната група. Но както и да е, това е друг въпрос, но... В.К.: Той, Антов, защо е бил в концлагер след 9.09.1944 година? Поради какви нарушения? М.Г.: Ами аз не знам за какви, но той беше бояджийски кюп. Ту у земеделци, ту у тези, ту у широки, ту у не знам какви. Беше ами такъв всякакъв. В.К.: Анархист. М.Г.: Анархист и не знам си какъв още. В.К.: Да. М.Г.: Бил и масон, с кръв се подписвал, разказва ни, разправя ни. В.К.: Вие казахте, че сте били и на процеса и на Лулчев. М.Г.: Да. Бяхме, но той се охраняваше строго, влизаше се със специални пропуски, а ние отвънка бяхме, не бях вътре в залата, но знам. Аз не одобрявах Лулчев, искрено казано, не го одобрявах. Не го одобрявах заради неговите, нали така, женски истории и т.н. И после и с мене имаше една закачка той, но мина леко. В.К.: Така. Казахте, че имате някои вещи от Учителя. М.Г.: Да. Това е Неговият стол. В.К.: Така ли? М.Г.: Но от ул. „Опълченска" 66. В.К.: „Опълченска" 66. Той мека мебел ли е? Как е? М.Г.: Мека мебел е, да. Малко е охлузен. Покривката е от Паша. Тя ми я е дала тази, и тя ми го подари. В.К.: Гдето казвате имате и леглото на Учителя. М.Г.: Леглото на Учителя, на което си замина. В.К.: Да. М.Г.: А пък тази етажерка е също от Паша, пак от Учителя. Тя ми я даде. Аз имам и друго нещо от Учителя. В.К.: Чакайте за момент. Какво казахте? Като си замина Учителят? М.Г.: След като си замина Учителят, Аня ми ги даде. Тука се слага тефтерче и такова. В.К.: Да. М.Г.: А, имам и червена крушка, мога да ви я покажа, нали, лампичка от Учителя, имам и косъмчета от Учителя, които ми са дадени. В.К.: Ще ги пазите, ще ги съхранявате. М.Г.: Ще ги пазя. Много съм раздавала, на много хора. Останаха съвсем малко и първия босилек след смъртта на Учителя, който поникна на мястото му, и него си го пазя. Това е. А може би съм ви разправяла за смъртта на Учителя, как си замина. В.К.: Разкажете го сега. М.Г.: А, разправяла съм го. В.К.: Не мога да си спомня, отдавна беше. М.Г.: Ами когато го погребаха Учителя. Ех, вече съм ви разправяла как съм го целувала като мъртъв по лицето, по носа. В.К.: Я го разкажи тоя случай отначало. М.Г.: Учителят почина на 27.12.1944 година. Това беше една много студена зима. И всички го пазеха, така де, през нощта. Когато дойдоха да го арестуват, беше сутринта. „И къде е Дънов, къде е?" - Викаха там полицаи. Каза им: „Елате, вижте Го." Борис Николов ги заведе в салона изложен. „А, самоубил се." - „Не, казва, Той си замина от болестта - пневмония." Нали е човешка болест. В.К.: Те смятат, че той се е самоубил. М.Г.: А те казват точно това, да. И така, и вървеше версията, но както и да е. Учителят беше казал: „Когато комунистите дойдат, аз ще си отида." На Савка го беше казал. Беше изложен на поклонение, докато дойде разрешението от Георги Димитров, да бъде погребан на това място, на което е. Минаха три, четири дена. И заради това трябваше да стои изложен. Не се палеше печка в салона, защото не бива, нали, да не се разлага тялото. Стоят до 10-12 часа вечерта, па си отидат. Рядко някой оставаше до един часа. Аз един път останах през цялата нощ да будувам до тялото му, към пет часа сутринта си отидох и тогава сама, много се молих на Учителя: „Прости ми, прости ми, че аз съм в тая партия, прости ми, че сгреших, че не те послушах." А що не хвърлих още тогава билета? Две години аз не ходех на комунистически събрания след Учителя, колебаех се. Мислех, че не трябва да ходя, че аз съм виновна за смъртта на Учителя. Една угроза на съвестта страшна изпитах тогава. И като минаха двете години, а те ме водили на учет в партийната група, без да знам, аз като студентка. Отидох при брат Боев и казвам: „Брат Боев, аз така и така." - „Ами виж какво да ти кажа, Учителят каза - навсякъде трябва да имаме хора." И мен ми се отвориха широко очите и казвам: „Е, какво да направя? Значи трябва да се върна тогава, щом трябва навсякъде да има хора." И това ме накара да се върна. И когато отидох първия път на партийната организация, те ми казаха: „Ами ние си я водим, ние не сме я откъснали" - един от колегите ми там, състудент. И така стана. Ама мисълта ми беше за това пазене на Учителя. И когато през нощта аз останах сам-сама всички си отидоха, тогава аз след дълги молитви и плачене и това и онова, почнах да целувам Учителя по челото. Ама по очите, та по челото, та по носа. Там някой ми казваше: „Не по устата." И така, и ръцете му целувах. И Учителя как си менеше физиономията, нямате представа - ту ставаше като жив, ту ставаше като обикновено заспал човек, но някой път така просто гледаше, като че ли аха ще проговори, такова нещо изпитах. И когато после дойдоха да пеят: „Пред Теб припадаме, Господи", после пя Катя Грива, Мичето Златева свири, Асен Арнаудов на арфа. Ябълки ли бяха или портокали, не помня, като че ли ябълки, като се свърши това, към четирите посоки, където бяха, се отправи един плод към тях от ябълки. Казаха: „Учителят ни благодари." Много беше интересно. В.К.: Нещо да си спомняте за самото погребение, защото чуваме сега различни легенди. М.Г.: Да, ще разкажа. А на самото погребение много народ, извънредно много народ. Дойде разрешението и аз даже ходих при тази Драмалиева за разрешение. Ходих аз, как се казва Магдалена, сестрата на Димитров - Баръмова, да се разреши. Обаче аз бях нула пред това, което другите бяха направили. И така на самото погребение вече се разотидоха. А този, Боянчо Златарев, направи ковчега много солиден така хубаво, с орнаменти, това, онова, а пък Гради Минчев го изкопа гроба и още един май някой още беше и доста по-дълбок, отколкото обикновено. Като решиха да сложат по половин метър така колове на четирите краища, за да не слагат сандъка направо на земята, а да бъде на колове. Когато всички се разотидоха, останах аз, артистката Цветана Арнаудова, Гради Минчев. Боже, кой беше още не си спомням и изведнъж се чу един звук: „Ву-у-у" и така се раздвижи пръстта от гроба и се смъкна долу - равномерно сандъкът. „А-а-а", аз изкрещях, „А-а-а, Учителят не иска да е у въздуха." И това беше, и сложиха отгоре още пръст. В.К.: Сега ето виждате как хубаво вие го разказвате, а те го разправят по съвсем друг начин, че Учителят се извлякъл, че се дематериализирал. М.Г.: Не знам, нищо не видях. Това, което видях, това казвам. В.К.: Но се слегна пръстта. Значи предварително се разтърси наляво и надясно. М.Г.: Да, просто разигра се и хоп. В.К.: Пръстта се разигра и после леко се слегна нанадолу. М.Г.: Леко се слегна нанадолу. Това е. Савка Керемидчиева ходеше всеки ден там. „Какво ще правим без теб, Учителю?" И до главата на Учителя на заринатия гроб имаше едно малко като трапче такова, мънинко. И три месеца след Учителя си отиде и тя, Савка. И майка й вика: „Той си я прибра." В.К.: Какво казвате - имаше едно малко трапче. М.Г.: Като дупка така - малка - до главата на Учителя и майка й твърдеше, че това трапче за нея е било приготвено - за Савка. В.К.: Тереза Керемидчиева. М.Г.: Тереза Керемидчиева, майката на Савка. Тя беше много разположена към Учителя, но сестра Тереза не беше към мене разположена. Не, не знам защо. Но Савка, да. Савка като излизаше от Учителя, а Учителят й даваше най-различни хапки - от това опитала, от онова опитала, и после вика: „Вземи ги тези неща." И вика: „Това е свещено, вземи си, вземи си една хапка от чинията на Учителя." Тя така Го боготвореше. Но имах чувството, че тя понеже някак си е любимка на Учителя, но нито Елена, нито Паша, а Паша беше по-въздържана така де, ама не я харесваха нещо. Тя беше нещо като дете. Така детски характер имаше. В.К.: Да, то е и ревност между другото. М.Г.: Е, едва ли ревност, Паша беше много разумен човек. За да й даде Учителят диплома само на нея, значи явно, че я заслужила. В.К.: Каква диплома й даде Учителят? М.Г.: Ама не знам, не съм я видяла. Анина ми каза. Нали, за дипломата. Паша беше много дискретна. Хем всеки ден бях при нея. Отивах и викам: „Има ли нещо за Мунчо?" За ядене, защото аз бях гладна и миех чинии, шетах, туй, онуй, нали ми предаваше уроци. В.К.: Каква диплома й е дал? Учителят я написал върху хартия? М.Г.: Учителят й я дал, да, че единствено тя е завършила Школата и й е казал: „Ти най-малко неприятности си ми създала." В.К.: Вярно ли е това? М.Г.: Той уважаваше и двете - и Паша, и Аня, нали, но сестра й Аня беше като помощник на Паша. И аз съзирам сега като чета беседите някъде, кое е от Аня, и кое е от Паша. Понеже знам езика им, нали? В.К.: При самото редактиране. М.Г.: При самото редактиране на беседите. В.К.: И сега като ги четете, виждате ли го Учителя вътре в беседите? Защото аз виждам издания така променени изцяло. М.Г.: А, не, аз освен оригинала на Учителя не признавам другите. Това гдето сега този д-р Стратев прави, а, не, не ги признавам или другите. Аз това ръководство не го одобрявам. То е хубаво за публиката, които нищо не знаят, но не и за нас, старите които сме били. В.К.: Вие казахте, че познавате стила на Аня Теодорова. М.Г.: Да, понякой път срещам някои в самите беседи, да. В.К.: Защото тя е помагала на Паша. А виждате ли кое е и на Паша? М.Г.: А виждам кое е и на Паша. Паша беше много изискана. Извънредно изискана. И затова, когато отиваше при Учителя някой път, нали за корекция или нещо, Учителят казва: „Аз оставям на теб!" И тя се връща при Аня, но не споделя с мене, но с Аня. „Знаеш ли, казва, Учителят не направи никаква корекция. Казва: Оставям на теб!" И така на нея й е драго, пък и нам ми е драго, защото ми е учителка. Това е, което съм чувала. В.К.: Защото има много голямо доверие. А при Аня как беше? А при Аня, когато редактираше? М.Г.: Е, Аня и тя помагаше. Паша го преглеждаше. В.К.: Значи вие на този етап може спокойно да прецените коя е редакцията на Аня Теодорова. М.Г.: Да, да. В.К.: Понеже познавате стила. М.Г.: Има някои такива изрази, да казвам си: Тука Аня е работила. В.К.: Защото нашето поколение не знае тия неща. Ние не познаваме. М.Г.: А, беше интересно да ги слушаш двете рождени сестри да споделят какво им казал Учителят.
×
×
  • Създай нов...