Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Последно слово'.

Открити 32 резултата

  1. http://localhost/petardanovcom/index.php?/files/file/888-%7B?%7D/ Всички беседи -Азбучна подредба Всички беседи- Хронологична подредба НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; СБ - Съборни беседи (1906-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - СПИСЪК; МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - СПИСЪК; РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; УС - Утрини Слова (1930-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - СПИСЪК; ПС - Последното Слово (1943-1944) - СПИСЪК;
  2. valiamaria

    1944_03_19 Пребъдване

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Пребъдване I Неделно Утринно слово, държано от Учителя на 19.3.1944 г. 6 ч. с., в с. Мърчаево, Софийско Беседата завърши в 6 ч. 45 м. Небето ясно. Луната се празни до 24 март. Времето е тихо, меко и топло. Стаята имаше хубаво осветление с газова лампа с чорапче. Присъствуваха 30–40 души. Добрата молитва. 91 Псалом. Молитвата на Царството. „Духът Божий“. Ще ви прочета само 3 стиха, които имат отношение с настоящето и бъдещето на човека. Ще ги намерите в Евангелието: 1. Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. 2. Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. 3. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Тези 3 стиха имат отношение към Пътя, Истината и Живота. Ако Пътят не изхожда на никъде, ако е затворен, къде ще ходиш по него? Пътят показва, че трябва да имаш условия да се движиш по него. Но движение не може да стане без да има светлина в човека, без да има топлина – вътрешен подтик и без да има сила, с която той да изходи пътя си. В Пътя се намира смисъла на живота. Що е смисъл? Едно ядене има смисъл, когато яденето му ти причинява удоволствие и радост. Четенето на една книга има смисъл когато тя ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш смисъла на думите, какъв смисъл има това? Човек, който не разбира Любовта в нейните най-елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш Небесния. Можем да кажем, че земният живот е пъпка, ангелският живот е цъфнал цвят, а пък Божественият живот е узрял плод. Ти казваш: Плод. Но плодът ако не мине през формата на цвета, не може да стане на плод и цветето не може да стане, ако не е било пъпка. В пъпката се дава известна сила, в цвета тая сила се изразходва. Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Някои растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобно на стихотворението на един поет, което четете. И ако не разбираш езика, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, за тебе то има съдържание. Една математическа формула, за един математик има съдържание. А за обикновения човек тя е без съдържание. Ние трябва да се освободим от онова механическо разбиране. Ние мислим, че животът може да се влее. Животът не може да се влее – от никъде не може да се влее. Има нещо, което се влива в човека, но то не е живот. Да кажем, че се влива в лампата нещо, но това не е светлината, която се влива. Светлината отпосле идва. Трябва да имаш знание да превърнеш петрола в газообразно състояние и този газ да превърнеш в светлина. Трябва да имаш запалка за това. Има 3 запалки в света. Едната запалка е Любовта, другата е Мъдростта, а третата е Истината. Един човек, който не е способен да се запали по 3-те начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата. Човек, който е разбрал Любовта става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта става съвършен. Човек, който е разбрал Истината става свободен. Някой казва: Да се освободим. Можеш да правиш много пъти усилия да се освободиш. Най-лесното нещо е да се добие свобода, но е и най-мъчното нещо. Ти ако не разбираш Любовта и Мъдростта, не можеш да разбереш Истината. Ако не разбираш Любовта, не можеш да имаш понятие какво нещо са сладките думи в света. Съдържанието на нещата се познава чрез Любовта. На физическото поле, като изучаваме една ябълка, ние я изучаваме по законите на Любовта. Сладчината е израз на Любовта. Колкото разбирането на Любовта е по-правилно, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълките. Има и сладки мисли, сладки постъпки. Някой път един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно. Има сладчина в погледа му. А пък друг те погледне и те среже. Съвременните хора ги е страх да умрат. Знаете ли защо? – Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествени духове. Наричат ги обирници: те са тъй наречените апаши. Каквото вие имате те го обират. Понеже много пъти сте минавали през тази област, търсите друг път. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Любовта. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Мъдростта. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Истината. Иначе ще бъдеш обран по всички правила и тогава, казват индусите, пак ще се върнеш назад. Всеки, който е обран пак ще се върне назад, за да събере пак богатства. Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. Синът, който е отишъл да се учи, ако се върне без знание, за какво е отишъл? Онзи момък, който обича момата обича я за 3 неща. Ако една мома не носи в себе си качествата на Любовта, качествата на Мъдростта и качествата на Истината – аз говоря за душата – тая мома не може да бъде обичана. Първият стих беше: И това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е начало на Любовта. Вторият стих беше: Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Това е Мъдростта. Третия стих беше: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Това е Истината. Ако тези 3 неща са разбрани от нас, макар и по много елементарен начин, вече ще ни дадат повод за едно ново знание. Вие никога не можете да научите един език, ако нямате слух. Ако искате да изучите писмения език, трябва да знаете азбуката на този език, имената и знаците на буквите, с които езикът си служи. В Божественият свят нещата са реални. По какво се отличава Божественият език. В Божествения език, ако кажеш една дума, веднага това, което кажеш става в момента – става – плодът е узрял. В Божествения свят нещата зреят. Ти никога не можеш да узрееш и не може да добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото. Тялото не може да влезе. Ти казваш: Аз познавам този човек. Как го познаваш? Ти казваш: Тоя човек е добър. Как познавате добрия човек? Ти казваш: Добър човек е, има отличен, светъл ум. Това, което не можеш да опишеш, то е реално. Това, което не можеш да определиш, то е реално. Божественият език, Божественият свят се само чувства. Ангелският свят се само вижда. А пък човешкия свят е свят на движение. За да си човек, трябва да ходиш. Нали си ходите на гости? Това е човешкият свят. Като отидете на гости, за какво си говорите? При сегашните условия ще говорите за бомби, за хляб, за това-онова. Човешкият свят е свят на свобода. От тук ще започнете и ще изучите първата буква на свободата, на земята. Сега, има неща в света, които препятствуват на човека за разбиране на Любовта, на Божията Мъдрост и на Истината. Допуснете, че отивате при един ваш болен приятел и имате всичкото добро желание, носите му една хубава, красива ябълка, хубаво ядене, но той казва: Не мога да ям. Носите му една хубава книга, с добро съдържание, но той казва: Не мога да чета. Довели сте някой аероплан или автомобил за него, но той казва: Не мога да се мърдам от мястото си. Та казвам: Ние живеем в един свят, дето сегашните хора, като се влюбят най-първо се разболяват. Това, което хората наричат Любов, то е първата болест на Любовта. Хората влизат здрави в Любовта и излизат болни и казват: Не ми трябваше. За Любовта хората се бият на бойното поле. За Любовта хората умират за своето отечество. От любов към парите – за да забогатеят те работят през целия си живот. И след като придобият парите, оставят ги на другите и казват: Те да се ползуват. Как ще се ползуват другите, когато аз не съм се ползувал? То е все едно един професор да каже на студентите: Аз не разбрах това, но вие ще разберете. В Любовта най-първо трябва да разбереш, какво нещо е топлината. Любовта и човешкият живот на земята без топлина не могат да се изявят. Ако имаме един термометър, можем да определим Любовта на човека. Някой казва, че ме обича. Ще туря термометъра под неговата мишница и ще определя колко градуса е топлината. Горенето не е любов. Да гориш, това значи да се измъчваш. Това, за което се мъчиш, това не е Любов, то е безлюбие. Аз съм чел много книги за откраднатата любов. Всички вие вярвате, че любовта може да се открадне. Едничкото нещо, което не може да се краде, то е Любовта. Всичко друго може да се открадне. Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко друго може да ви се открадне. Има кражба. Аз не зная, какво разбирате вие под думата кражба. Често хората смесват понякога понятията. Човекът, който е скрит, за него казват, че лъже. Скритостта не е лъжа. Лъжата е единственото нещо в света без съдържание. Що е лъжа? Лъжа е това, което няма никакво съдържание и никаква стойност. Единственото празно нещо, без съдържание е лъжата. Лъжата е позлатена. Някой път лъжата е позлатяват с Любов, някой път с Мъдрост, някой път с Истина. Всеки, който иска да излъже, като дойде при тебе ще ти говори за Любов, за знание, за свобода. За Любовта не се говори. За Мъдростта не се говори. За Истината не се говори. Там се мълчи. Вие като имате една печка, как ви говори печката? А пък и без да ви говори тя, вие знаете дали тя е студена или топла. Аз мога да ви дам подаръци, мога да ви подаря месечината, но какво ще ви ползува това? Мога да ви подаря и планети, слънца, но какво ще ви ползват. Например, подаря ви слънцето. Като отидете на слънцето, какво ще правите? Съществата на слънцето са по-силни от вас, имат Любов, знаят повече от вас, то ще бъде смешно, вие, един невежа от земята, да им станете господар, като отидете там със своята тапия. Та по някой път ние идваме в такова положение. Например ти казваш: Аз го обичам – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е слънце. Как ще го владееш? Единственото нещо, което не се владее е Любовта. Единственото нещо, което не се владее е Мъдростта. Единственото нещо, което не се владее е Истината. Те са абсолютно независими. Вие трябва да се освободите от подобни заблуждения. Някой път вие мислите, защо Христос не влиза в положението на вашите страдания. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Нито на едного от вас не е текла кръвта от порите, както на Христа. Че страдал Христос, това не е още Любов, това показва големите препятствия, които седяха по пътя за постигането на Любовта. Големи препятствия имаше на пътя на Любовта. В Америка един земеделец имал един голям чифлик, но цялата местност била покрита с каменна кора. И нищо не ставало на тая земя. И мислил той един ден да напусне това място. Но идва един учен и му казва, че тая канара е 25 см дебелина и че отдолу има много хубава почва. Отстранили канарата и плодородната почва излязла отдолу. Та това, което ние съвременните хора, наричаме грях, това е тази каменна плоча. Тя трябва да се разчупи. Когато се разчупи тази каменна плоча, ще излезе хубавата почва. Камъните на тая каменна плоча трябва да се турят само като ограда, като стена наоколо. Представете си, че вие отивате при Бога и Му казвате, че го обичате, и че сте готови всичко да направите за Него. Господ, Който знае всичко, като ви погледне, нищо няма да ви каже и ще ви даде най-малката работа, за да види, колко Го обичате. Ако вие сте в едно училище и кажете, че обичате учителя, вие трябва да направите нещо за него, за да покажете, че го обичате; трябва да учите предметите, които е преподавал. Един преподава музика; трябва да знаете поне една песен. Ако обичате знанието, поне една книга трябва да разбирате добре. Ако обичате светлината, трябва да знаеш какво нещо е светлината, да се разговаряш с нея. Някой път съм казвал, че човек трябва да се разговаря със светлината. Боли те гърбът. Постави си гърба на светлината и мисли за светлината, за това, което тя съдържа и болката ще изчезне. Всички болки на ума произтичат от недоимък на светлина. Всички болки на сърцето произтичат от недоимък на топлина. И всички болки на човешката душа произтичат от недоимък на Истината. Ако ти си готов всичко да направиш за Истината, ти си богат човек. Като дойде един човек и ти проговори за Истината, ти да бъдеш готов да направиш всичко, каквото иска Истината. Ако обичаш Мъдростта всичко какво иска тя, да го направиш. Само Любовта може да любиш. Ако любиш Любовта, тогава ще имаш и живот в себе си. Единствената сила, която задържа живота, е Любовта. Казано е: „Това е Животът вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Това е живот вечен да познаеш Любовта. Не е необходимо за нас да отидем в онзи свят. Ние сме вече в онзи свят. Ние сме едновременно и в Божествения свят и в ангелския свят, и в човешкия свят. С ума си ние сме в ангелския свят. Със сърцето си ние сме в Божествения свят, а пък с душата си, ние сме в човешкия свят. Ти с душата си ще служиш на хората. Господ иска своето си. Господ не казва: „Дай Ми ума си“, а казва: „Дай Ми сърцето си“, не казва: „Дай Ми душата си“. Христос казва: Отче, в Твойте Ръце предавам Духът Си. Обаче на всички други места в Библията пророците турят тия думи в Божията уста. „Сине Мой, дай ми сърцето си“. Това сърце трябва да влезе в Божественото сърце, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. А щом то е нечисто, тогава всички работи ще останат неразбрани. Човешкото сърце се очиства само чрез светлината и чрез Истината. Чистота и святост, това са две неща различни. Святостта е качество на ума, чистотата е на сърцето, а свободата качество на душата. Казано е в Писанието: Бог вдъхна в ноздрите на човека Дихание на Живот и той стана жива душа. Да живееш, това значи да си свободен. Първият етап на свободата това е животът. В съвременният живот ние искаме да ни обичат хората. Бог, който ни е създал и ни е обикнал. Сега втората фаза е: ние трябва да обикнем. А пък ние още седим и казваме: да има кой да ни обича. Понеже ти на земята въплотил си се, това показва, че Бог те е обикнал. Сега ти трябва да проявиш Любовта си към Бога. И ако хората не разбират това, съвременният им живот се обезсмисля. Хората все очакват някой да ги обича. Бог те обича, Той те е обсипал с безброй блага: свободен си; при дишане чистият въздух влиза в дробовете ти; при слушане най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и малката свобода да ходиш гдето искаш. Какво повече искаш от това? Законът е: човек, който иска много, то е човешкото. Хората искат много. Вземете едно малко дете; то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с по-малко. А най-малко иска Бог. Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не искаш най-малкото. Това е вярно. Някой говори за човешка, ангелска и Божествена Любов. Аз ще ви ги представя нагледно. При Божествената Любов има следното: ти, когато обичаш някой човек, само като го зърнеш отдалеч, от половин километър разстояние, само като видиш гърба му, шапката му, цял ден си весел. Нито ти е говорил, нито те е видял, но си доволен. При ангелската Любов има следното: ти си весел, когато той ти се усмихне. А пък при човешката Любов ще се ръкуваш с него, ще го пипнеш. И като му хванеш ръката можеш да забележиш, че ръката му е студена и после като ти говори ще видиш, че езикът му не е добър. Всички ние се спъваме в човешката Любов. Та не се ръкувайте докато не сте разбрали Божествената Любов и ангелската Любов. Ангелите са красиви. Човек, който не е красив, не е ангел. За да бъдеш ангел трябва да бъдеш красив, а пък за да бъдеш Божествен, трябва да вземаш най-малкото. Като ти дадат една бучка захар, цял ден да носиш бучката и да и се радваш. Аз съм гледал дете: то ще близне бучката захар и пак ще я тури в джоба си и ще се радва и после пак ще я извади и ще я близне. Какво сме добили досега? Ти си бил красив, но един ден се погледнеш и виждаш, че си остарял. Ти си обичал всички и всички са те обичали. Дойде един ден и никой не те обича. Синовете, приятелите, зетьовете казват за тебе – стария човек – Господ да си го прибере, да си отиде. Няма по-голямо страдание от това. Сега искам да ви наведа на следното: не да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не да ви дам знание, знание имате много, имате много библиотеки, книги, учени работи, но не умеете да ги четете. И свобода имате много, но сте вързани. Децата някой път връзват бръмбари, бръмбара хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, пак тупне на земята, пада. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш, защото си вързан от едно дете, което си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали и цял ден се мъчиш. Пари имаш, всичко имаш, но казваш: няма да изляза днес, за да не ме оберат. Връзва се за парите. Казваш: пари имам, няма да изляза, за да не ми разбият касата. Питам: парите нуждаят ли се от пазене. Единственото нещо, което не познава Любовта, а познава всички хора, това са парите. За парите е все едно дали са в цигански джоб или в джоба на царя. Престанете да се самоизмамвате в Любовта! Преди години, дойде при мене един млад момък и ми каза така: търся да обикна някого. Казах му: защо не обикнеш баща си и майка си, които са ти дали живот. Той каза: невежи са, не харесвам характера на майка си. Майка ти девет месеца те е носила с любов. Че ти ако не обичаш майка си, никого не можеш да обичаш. Един човек, който не обича Бога, никого не може да обича. Някой казва: Аз те обичам. Аз зная колко ме обича. Ако съм кокошка, ще дойде една вечер при мене ще отреже главата ми, ще оскубе перата ми, ще ме опече. Ако съм ябълка, зная как ще ме обича. Нещата, които обичате, какво ги правите. Които са за ядене ги ядете; които са за яздене ги яздите; които са за горене ги изгаряте. Гориш дървата. Това е любов. Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. Значи, това е живот вечен, отдалеч да видиш слънцето на живота да изгрява и да се радваш. Когато то дойде на зенита, пак да се радваш, когато това слънце залязва, това е човешката Любов: пак да се радваш. Сега. При сегашните условия, вие казвате: кой може да ни избави да освободи хората. Само Бог освобождава хората. Колко е мъчно да се разбере живота. Ние съвременните хора не живеем настоящия живот, а живеем един живот на миналото, един живот на хиляди години назад, това са минали понятия, с които живеем. Някой път си недоволен, искаш да си отмъстиш и пр. Това е все живот на миналото. Бог е Любов, всичко в света е красиво и хубаво, а ние сме недоволни, то е от миналото. Понеже си бил богат, но богатството ти е взето; имал си знание и си го изгубил; едно време си имал хубава памет, но сега забравяш; едно време си бил силен, но сега усещаш, че силите ти са те напуснали. Къде са отишли силите ти? Това са заблуждения на миналото. И това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго, Бога и Христа, Когото Си изпратил. Това е живот вечен да се освободим от всички минали заблуждения и да дойдем до Новото, което Бог ни дава. Бог изисква да разберем живота, който ни дал на земята. Например ти дадеш на един човек една чаша вода и цял ден да се радваш, че си дал една чаша вода някому. Дал си някому един плод и да се радваш, че си имал условия да му дадеш един плод. Това е служене на Бога. Да се радваш цял ден, че си срещнал един човек и си му казал една хубава дума. А пък ние сега говорим, че има ангели, че има онзи свят и пр. Има ги, всичките тия работи. Но това знание не е достатъчно. За да разберете Любовта искайте най-малкото. При Христа дойдоха двама Негови ученици и поискаха от Него следното: единият да седне от ляво, а пък другият от дясно на Него. Голяма работа искаха. Христос им каза: „Не знаете какво искате“. Те му казаха: „Как да не знаем“. Христос им каза: „Делата, които Аз правя, можете да ги правите и вие... Аз се кръщавам, можете да се кръстите и чашата, с която Аз пия, можете да я изпиете, но да седнете отдясно и отляво на Мене, това може да даде само Отец.“ Бог дава най-малкото. В света най-малкото дава Господ. Бог е дал най-многото: Той е създал света, а пък за нас е дал най-малкото. Ти казваш: „То е много малко“. Едно житно зърно е малко, но като се посява последователно десет години, то расте е се увеличава и става много. Малкото расте, а пък голямото не може да расте. Ако нямаш най-малкото от Любовта, не можеш да я разбереш. Ако нямаш най-малкото от Мъдростта, не можещ да я разбереш. Ако нямаш най-малкото от Истината, свобода не можеш да имаш. Бъдете сега доволни от най-малкото, което ви е дадено. То е много трудна работа. Дадат ти едно зрънце. Ти ще го хвърлиш, като кажеш, че е много малко. Поставете най-малкото от Любовта в сърцето си. Поставете най-малкото от Мъдростта в ума си. И поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете едно знание, което е следното: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя. „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“. И тогава да кажеш: „Ти Си Господи, Пътя, Истината и Живота и аз ще ходя този Път с Тебе заедно“. Песен: „Аз мога да любя“. Отче наш. След това се направи следното упражнение: Двете ръце съединени над главата в остър ъгъл. Те три пъти слизат до главата и се издигат и след това се спущат бавно надолу като обливане. След упражнението Учителят каза: Първото движение се свързва с думите: „И това е Живот вечен да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Второто движение се свързва с думите: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя“. Третото движение има връзка с думите: „Аз Съм Пътят, Истината и Живота“. При всяко едно от тези три движения мислено се изговаря съответният стих.
  3. valiamaria

    1944_03_22 Новото в живота

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Новото в живота II Беседа за пролетта, държана от Учителя на 22.III.1944 г., сряда 5 ч. с., с. Мърчаево, Софийско. Небето облачно., вали сняг, времето влажно, тихо и топло. Луната се празни. Добрата молитва. Евангелието от Матея 15 гл. от 1–10 ст. (Чете Темелко Стефанов) Евангелието от Лука 17 глава от 1–10 ст. (Чете Стефан Белев) Евангелие от Марка 3 глава от 1–10 ст. (Чете Симо Стефанов) Евангелие от Иоана 6 глава от 1–10 ст. (Чете Петър Стоянов – кмета) „Духът Божий“. Отче наш. Човешкият живот има смисъл само когато човекът го разбира. Говоря за живота като едно велико благо, чрез което Бог се изявява и всичкото бъдеще на човека зависи от разбрания живот. Един живот, за да се разбере, има известни условия. Да кажем, че в човека има желание да ходи, но ако няма просторно място, накъде да ходи? Да кажем, че светлината пътува. Но за светлината трябва една обширна вселена. Живот без мисъл няма изражение. Мисълта е равна на светлината. Живот без свобода не може да се изяви. И живот без Любов не може да се осъществи. Аз искам да ви говоря за някои неща, които са съществени. Има много научни работи, които са научни залъгалки. С каква бързина се движи светлината? – С 300 хиляди километра в секунда. Това число за тебе нищо не значи, понеже не може да схванете тази бързина, след една секунда светлината, която е минала покрай вас, ще бъде далеч 300 000 километра от вас. И това пространство 300 000 километра е незнайно за тебе. Има и други научни страни. Например човешката мисъл се движи с бързина 3 квадралиона и 600 билиона километра в секунда. С тази бързина ти на всякъде можеш да бъдеш в материалната вселена. Сега остава да мислиш (какво нещо е да мислиш) какво нещо е квадралион. И хиляди години да мислиш върху това, няма да го схванеш. Това са научни термини, които и учените не знаят добре. Например вие произнасяте думата Любов. Между думата Любов и самата Любов има такова грамадно разстояние, както между Небето и земята. До сега мнозина са ми говорили за Любовта. Например някой казва: сърцето ми гори – сърцето на човека да гори, това не е Любов. Ако е за горене и огънят гори и лампата гори. Едно от качествата на Любовта е, че тя произвежда живот. Но не един живот на страдание. Да страдаш това не е Любов. Казва някой: Ако ме обичаш, ще страдаш. Това е насилие, ти хващаш една кокошка и я заколваш. Казваш: Ако ме обичаш, трябва да умреш – да станеш жертва за мен. Умиране в даден случай, какво значи? – Да умре човек, това значи да отиде в другия свят. Когато слугата излиза от дома на господаря и отива на нивата, той умира; и като се върне – оживява. Слънцето като залезе вечерта, умира и сутринта като изгрее, оживява. Ние мислим, че като умре нещо – изчезва. Не. – В друг свят е влезнало. Когато първите хора от многото знания станаха много учени, влезнаха в друг свят. И тогава Господ ги облече в дрехи и ги изпрати от дома си. Каза им: Идете да учите. Та първите студенти бяха Адам и Ева, които излезнаха от бащиния си дом и дойдоха в университета на земята да се учат, в кожени дрехи, да са здрави дрехите, да не се късат. В рая те носеха царски дрехи, мантии. А пък в този свят са съвсем други законите. И сега, хората след като излезнаха от рая, започна една борба между тях. От нищо нещо стана. Народиха се 3 мъжки деца. Дойде им на ум да служат на Бога. Казаха, трябва да се прави нещо; да не би да забравим онова учение в рая. Да турим някакъв ред. Единият от синовете беше земеделец. И пренесе най-хубавото от житото, което имаше, пренесе го в жертва на Бога. Но като гореше това жито, димът му не отиваше нагоре към Бога, а пъплеше на земята като мъгла. А другият беше овчар. Той взе и пренесе едно агне на Господа. И димът на това агне възлизаше нагоре. Тогава Каин каза: От земята извадих най-хубавото и го пренесах в жертва и чудна работа, димът пъпли по земята. А ето, брат ми закла агне, а димът му отива нагоре? И той почна да разсъждава научно. Каза: Значи моят материал е малко по-долен от материала на брата ми. И ако аз принеса на Бога в жертва брата си, Господ ще погледне на мене другояче. – И пренесе брата си в жертва. Това по-рано беше теория в неговия ум. Но като пренесе в жертва брата си, Господ му каза: – попита го, къде е брат ти? Каин каза: „Не съм страж на брата си“. Господ каза: Кръвта на брата ти вика от земята. Ти си направил едно престъпление. Ти не попита брата си дали иска да стане жертва. И тогава Каин се обръща към Бога и каза: Хубаво ти ме изпъждаш и всеки, който ме срещне, ще ме претрепе като едно куче. Бог му казва: Ако някой те претрепе, неговите грехове ще бъдат 7 пъти по-големи от твоите. Аз ще туря белег върху тебе, та никой да не те убива. Та казвам: В света греховете са смъртни, не се изкупуват. Единственото нещо, което изкупува е Любовта! Единственото нещо, което лекува е Любовта! Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви и никакво разкаяние не са достатъчни. На един човек ти трябва да му възвърнеш онзи живот, който Бог му е дал. Та първото нещо, един морал е – не отнемай на човека, онези блага, които Бог му е дал. Това е първото нещо. Ако искаш да благуваш, не препятствай на човека върху неговото умствено развитие; не препятствай на човека върху неговото духовно развитие и не препятствай на човека върху неговото физическо развитие. Сега, някои от вас сте дошли тука от далече при нас и казвате: Ние имаме Любов, другояче не бихме дошли тука. Хубаво, вие които дойдохте тука имате Любов, а онези които не дойдоха? Ще ви дам едно сравнение – светлината, която иде от 150 милиона кв. километра от слънцето и тя присъства сега на събранието. Всяко присъствие, което е лишено от Любов, не носи никаква полза; всяка мисъл която е лишена от Любов, няма сила; всяко чувство, което е лишено от Любов няма съдържание в себе си и всяка постъпка, която е лишена от Любов, тя никога не може да се реализира. Любовта в света е великият закон, за да постигнем онова, което сме дошли да извършим на земята. Трябва да се живее, трябва да се яде, трябва да се работи. Но как? – В яденето има две крайности: когато преяждаш, това е разточителство, това е прегрешение. А когато си недояждаш, постиш, за да спестиш пари за черни дни, то е другото прегрешение. Някои хора постят с тази цел. Не. Ще ядеш и ще благодариш на Бога. Ще ядеш толкова, колкото ти е дадено и нито един грам няма да вземеш повече. Ако много ядеш ти ще работиш. Понеже на земята в сегашното състояние хората много работят. Имате един съвременен поет, който е написал няколко книги или имате някой философ. Какво е допринесъл поета или философа със своята книга? – Тази храна, която философът доставя е много твърда и мъчносмилаема за хората. Какво ще разбере един прост човек под думата субстанция или под думата есенция? От квантовата теория? Какво ще разбере като му се каже, че сярната киселина или азотната киселина се съединява с друго вещество? Какво е киселина? – Киселината съдържа известни елементи, които са решили да опапат някого. Киселините са Каиновците в света, а пък основите са Авеловците в света, които стават жертва – а пък солите – това са Ситовците. Казва се в Писанието: „Ако солта избезсолнее, с какво ще се осоли?“ Когато Каин уби Авел, тогава дойде Сит. Дойде солта в света. Обаче трябва да се тури друга една основа. Ако вие не поставите Любовта за основа в живота си, върху какво ще градите? – На камък трябва да се гради. Не на камък се гради земната сграда. А пък животът, който не е съграден от Любовта, носи в себе си най-големите нещастия. А живот, който е съграден върху Любовта носи най-големите блага. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме светлината в човешкия ум. Щом мислиш – Любовта е проникнала в ума ти; щом има топлина в сърцето ти – топли чувства, Любовта е проникнала в сърцето ти; щом си здрав, Любовта е проникнала в тебе. Болестта, болните хора показват безлюбие. Хората, които не мислят /има/ безлюбие, хора, които не чувстват – има безлюбие. Те не могат да очакват нищо в света. Аз говоря за Любовта като единствена сила, с която човек може да постигне всичко онова, което желае; може да постигне всичко онова, което мисли; и може да постигне всичко онова, което чувствува. Представете си, че аз съм един беден човек, нямам нито 5 пари в джоба си. Но имам една светла мисъл, едно светло чувство, една светла постъпка. Зная значи, законите на светлината, законите на живота. Да допуснем, че ти имаш проказа или сифилис, които никой не може да излекува. Твоят живот е в моите ръце. Аз имам възможността да те излекувам. Една капка от Любовта струва милиарди. Този елексир, за който се говори, елексира на вечния живот е Любовта. Вземи от онази първична капка на Любовта, която ще капне в твоя ум, сърце и Дух; и когато тя капне, веднага се добива светлина в ума, благородни чувства в сърцето. Когато тя капне в твоята душа образува се онази благородна постъпка, която прави човека силен и всичко може да направи. Някой казва: Не мога да направя това или онова. Че как се бият сега хората? Как го направиха това? Казват: Хората не могат да изпълнят Христовото Учение! Сега 20–30 милиона хора се бият и всеки един се жертва, напуща баща си и майка си и жена си и къщата си, всичко напуща и се жертвува. Та казвам: Ние не искаме хората да умират за нас. Досега беше обратният закон – да умират. А пък сега искаме хората да живеят заради нас. Ние не искаме хората да страдат заради нас, а да благуват заради нас. Сега идва някой човек и го карат като вол да работи. Всички имате някой път мисълта, че сте по-учени от другите. Не. Това е едно заблуждение, няма нито един човек по-учен. Според мен един учен човек е, който изпълнява Волята Божия. Който изпълнява закона на Любовта. Който слугува на Любовта. Един човек, който не слугува на Любовта, той е голям простак. Първокласен простак, по-голям простак не може да бъде от него. И светът страда от тези големи простаци. Казват за някого, той е владика, има корона на главата си! Оставете тази корона. Ако той няма короната на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на добродетелите, тогава какво значение има другото? И ако не носи знамето на Истината в своите ръце, тогава какво значение има неговата дейност? Ръката ти трябва да прави хубави неща: да пише нещо хубаво, да изоре хубаво земята, да ушие нещо хубаво и т.н. И ако вие погледнете ръката си ще видите, че Бог е положил всички закони на ръката ти. На ръката ти са написани и Любовта, и Мъдростта и Истината. И Библията е написана на ръката ти. Но много ситно е написано на ръката. И сега, това което го наричат врачуване, за да добиеш това знание, трябва да отидеш при някого, за да ти каже твоето бъдеще. Аз да ти кажа: Ако сте лишени от Любовта, голямо страдание ви чака. Ако сте лишени от Мъдростта, голямо страдание ви чака и ако сте лишени от Истината, голямо страдание ви чака. Такива страдания, които вие още не сте сънували! Ти казваш: Какво ще правя? Ако сте запознат с Любовта, очаквате най-големи блага които човек не може да си представи и въобрази! Ако сте запознати със знанието и с плодовете на знанието, най-големи блага те очакват; и ако сте запознати с Истината – също. Ето врачуване – знаеш ли какво ще кажеш? Кога един човек се нарича баща и кога един човек се нарича майка? – Бащата трябва да мине през два етапа, за да стане баща, той трябва да се откаже от своя егоизъм. Някой иска да живее само за себе си и казва: Аз не искам да имам главоболие от хората. Бащата трябва да роди един син и една дъщеря и ако не може да роди един син и една дъщеря, той не е баща. И онази майка, която не може да роди един син и една дъщеря, тя не е майка. Един син най-първо да го родиш в Божествения свят, там ще го намериш горе. После ще слезне при ангелите и после ще слезне на земята. Не мислете за тукашните деца, те са кукли. Един син, който не обича баща си , син ли е? Един баща, който не обича сина си, баща ли е? И майка, която не обича дъщеря си, майка ли е? И една дъщеря, която не обича майка си, дъщеря ли е? – Най-голямото благо на бащата е, синът или дъщеря му да го обичат. И най-голямото благо на дъщерята или сина е, бащата и майката да го обичат.Ако дъщерята я обичат бащата и майката, тогаз и като се задоми, ще бъде добре. Но ако няма благословението на бащата и майка си, всичко е напраздно. Или другояче казано, ако на земята нямаме Божието благословение, благословението на неговия Дух, нищо не можем да постигнем! Ако ние не виждаме Бога в светлината, която ни праща, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем, где е тогава Господ? Като ядеш хляб ще благодариш. Скрит е Господ там и ако ядеш с Любов, ще почувстваш Господа. Ако го ядеш без Любов Господ те наказва. Всъщност ти сам се наказваш. Та казвам: Казано е в Писанието: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Истината е свързана със свободата. Пътят е свързан с движението. Път без движение няма смисъл. Хората трябва да се движат по път. Истина без свобода няма смисъл. Да обичаш Истината значи умът ти, душата ти, сърцето ти да са свободни. Сега се заражда между хората спор. Всички спорят и казват: Не ме обичат. Как знаете, че не ви обичат хората? Някои казват, че не го обичат. Ще ви приведа един анекдот Анекдотът е разказ, в който има нещо вярно, но има неща неверни. Върви по един път един богат милионер, върви и един беден човек, който му казва: Господине да не вървиш по този път, той е опасен. Богатият му казва: Това не е твоя работа, аз съм свободен. Аз разбирам тая работа. Бедният му казва: Казвам ти като човек, по този път не върви! Богатият казва: Да мълчиш, аз зная. И бедният както вървял, по едно време чува рев и вик за помощ. Богатият паднал в един кладенец и вика отвътре. Бедният пита тогава, какво викаш? Богатият казал: Братко, извади ме, голямо нещастие имам! Бедният му казал: Ти знаеш ли кой съм аз? – Не зная. Бедният казал: Аз съм онзи човек, който ти каза, да не вървиш по този път. Аз те познавам, ти си доста голям кожодер, искаш от баща ми известна сума пари. Аз ще те извадя само ако подпишеш, че няма да искаш тези пари. Господ те тури в кладенеца и ще те научи на щедрост. И ако ти си щедър, да прощаваш, аз ще те извадя, но ако не си щедър, ще те оставя в кладенеца. Богатият казал: Колкото искаш ще ти дам. Ще ти дам половината от имането си само ако ме извадиш! Ще ви приведа друг един пример: Един английски милионер влезнал в едно помещение, гдето били богатствата му, обаче се затворила вратата и той останал вътре в това помещение и умрял от глад. В последният момент на живота си той писал една бележка: „Ако имаше един, който да ми даде хляб, щях да му дам половината от имането си“. Умира и пак дава половината. Ние, съвременните хора даваме половината, давайте цялото, за да оживеете! Нищо повече! Кой ще ни помогне? Как е тази работа? В първото Християнство имаше един много хубав разказ. Ирод искаше да бъде благоугоден на евреите и прие апостол Петър и го затвори и му тури букаи и искаше да го принесе в жертвоприношение като Авел. Но 120 души братя постоянно се молеха за Петър. една вечер идва един при него и му казва: Ставай! Сега не е време за спане. Побутна го по ребрата, каза му облечи се сега. Този Ангел погледна и на Петра му паднаха букаите и веригите! Двамата дойдоха до затворническата врата тя се отвори и Ангелът извел Петра навън и му казва: Утре да не идваш пак да се показваш на Ирода! Да те няма никъде! Като излезна Апостол Петър мислеше, че е сънувал съм и като усети, че е свободен, зарадва се! Това беше първата опитност на апостол Петър. Но това е силата на Любовта, на 120 души братя. Ако твоят ум, твоето сърце и твоята душа не работят за тебе, и Ангелът няма да дойде! Та ние, съвременните верующи, трябва да впрегнем ума си, сърцето си и душата си – да се молим трябва! Постоянно ме питат, кога ще дойде мира? – Молете се и ще дойде мира. От вас зависи. Ако всички се обърнат с ума си и със сърцето си и с душата си към Бога, мирът ще дойде веднага. А пък сега всички искат да победят. Мъже и жени се бият. Мъжът иска жената да отстъпи; и жената иска мъжът да отстъпи. Мъжът казва: аз съм мъж. Жената казва: аз съм живота, аз съм нивата. Какво струва твоето семе в хамбара, где ще го сееш ти? А мъжът казва: какво струва твоята нива без моето семе. Но нивата излиза от Адам. Онази нива беше в Адам и излезна от него. А пък Адам и той не е глава. Понеже едно време и той беше някъде и Господ го взе и каза: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ А кой беше образът и подобието на Бога? Бог вложи закона на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина в човека, да обича човек Любовта отгдето живота иде, да обича знанието и да обича свободата, да не изнасилва никого. Някой пита: как се служи на Бога? – За да служиш на Бога, не изнасилвай човека, неговата мисъл, остави го свободен в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговите постъпки. Ти казваш: Чакай да го просветя. Не сме ний, които просвещаваме хората. Бога е Който просвещава хората чрез нас. И ние всички трябва да бъдем проводници на Неговата Светлина, и Неговата Топлина и на Неговата Сила. Ще мислим, че всеки човек излезнал от Бога,а пък щом излезнал от Бога, носи Любовта; щом излезнал от Бога носи знанието, съдържанието. Щом излезнал от Бога, той носи свободата. А това знание е потребно за всеки един човек. Ти като погледнеш този хляб, ако го изядеш с любов, ако си бил неразположен, в тебе ще дойде една отлична мисъл и ще мине неразположението ти. Ще седнеш, ще вземеш перото и ще напишеш един куплет „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, а без тебе на края“. Без тебе простия за мотика, а с тебе го турят за владика. Когато човек не изпълнява законите на Любовта главата започва да се деформира в него. Известна част на главата му се деформира. Всеки трябва да знае това. Когато един човек не върви по пътя на Мъдростта, главата му се деформира пак на друго място; и когато човек не изпълнява закона на Истината, главата му се деформира на трето място. Че какво струва главата, която е деформирана в предната част, задната част и горната си част, спитена е горе. Такъв човек прилича на змийска глава, на която горната част е срасната с гръбначният стълб, с гръбначният мозък. И ако търсиш съчувствието на змията, няма да го намериш у нея. Аз съм гледал как змията хваща някоя жаба за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно я хваща и поглъща. Жабата при никое друго животно не кряка, но като я хване змията кряка – от Любов кряка или от страх. Но по някой път и змията получава урок. Някой път я хваща таралежа за опашката. Таралежът си свие тялото и си покаже само бодилите. Змията се увива около таралежа, но не може да направи нищо. А таралежът я яде спокойно. Турците казват – каквото правиш, ще го намериш. Преди няколко време дойде една сестра и ми приказва за друга една млада сестра. Тя ми каза така: тя е много устата, много нарлет, упорита, не работи, ленива е, мързелива е и пр. Аз казах: Тя е артистка! Казах и: Ако една артистка представлява жена ленива, нали ще я представи тъй както трябва. И ако не я представи тъй както трябва, няма да я одобрят. Ако я представи както трябва ще и ръкопляскат. Жена, която не може да бие мъжа си, не е артистка. Мъж, който не може да бие жена си не е артист. На сцената е той. Публиката ще му ръкопляска. Ако не я бие, ще кажат: Той е баба. Пък ако я бие, тогава е герой. Че нивата, ако нея копаеш, какво ще ти даде тя? Биенето е копаене. Само че той копае на гърба на жена си, там е неговата погрешка. Когато мъжът се разсърди на жена си, да вземе мотиката и да отиде на нивата, и да каже: Това го правя заради жена си. И когато жената се разсърди на мъжа си и тя да вземе мотиката да иде на нивата и да копае. И да каже: Това го правя заради мъжа си. После да копае и лозето и жената като се разсърди на мъжа си да вземе да изпере дрехите му, да ги очисти и да ги изглади. Това е новото разбиране на нещата. Това е новият начин, новото разбиране и Бог така постъпва с нас. Бог ни най-малко не прави въпрос за нашите прегрешения. Че си пил много, не прави въпрос. Господ каза: Пий, но вода. Най-хубавата вода пий, спирт не пий, ром, коняк, а пий вода. Та казвам: Първото нещо е: В новото Учение се изисква взаимно почитание. Ако ти не се научиш да почиташ хората както трябва и те не могат да те почитат. Трябва да ги почиташ, защото Бог живее във всички хора и Той ни изпитва. Ти казваш: Някой човек е много лош. Аз казвам: Той е артист. „Няма скрито покрито.“ Мъж, който бие жена си има известни линии на лицето му, по скулите му. И жена, която натупва мъжа си и тя има известни линии на това място. Ако ти биеш жена си, като идеш в другия свят ще ти кажат: Какво си научил? – Научих само да бия жена си. И каква песен си съчинил като я биеш? Биенето значи като свирене на китара. Дръннеш първият акорд, вторият акорд, третият акорд: трябва да даде един звук. Има песен и в биенето на барабана. Този барабан дава основният тон на целия оркестър. Ти един човек, ако не може да го биеш по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината, това не е бой. Съгласен съм да го биеш. И човек, който е бит по закона на Любовта, придобива живот; човек, който е бит по закона на Мъдростта, придобива знание и човек, който е бит по закона на Истината, придобива сила. За да станеш силен трябва да те бият по закона на Истината. И да се радваш, че са те били. И първите християни се радваха, че са бити. Те се радваха, че са бити по закона на Истината. А пък ние, съвременните хора, не познаваме този закон. Вие ще кажете: Те са елементарни работи. За мен един цигулар, който не знае да свири добре той нищо не знае от музиката. За мен един певец, който не може да пее, не разбира нищо от музиката. Който знае, той показва с пеенето си. Художник, който не може да рисува, не разбира от художеството; и оратор, който не говори, не е оратор. Разни блага ни е дал Бог. Ти като срещнеш на пътя един човек, ако не го погледнеш така красиво, не си разбрал законите на живата. Някой ми казва: Срещнах една жена, която няма да забравя, един поглед ми даде 20 години се минаха от тогаз и като си спомня за този поглед всичките ми страдания изчезват. Това е изкуство, знание. Не само да се оплакваме, че страдаме, но да се радваме, че страдаме. Господ казва така: Не считайте мъчнотиите в живота за наказание.Те са бич за вашето спасение. Не считайте несгодите в живота за наказание, те са подтик за вашето подигане. Не считайте страданията за наказание. Те са целителен балсам за Неговата повдигаща ръка. Следвайте повеленията на Моя Дух и слушайте Моите Светли Духове. И вървете по Пътя, по който те ви водят. Ходете по Пътя, по Който Той ви ръководи. Слушай светлите Духове и ще бъдеш благословен. Когато ние обичаме някого, ние трябва да му дадем най-хубавата храна, с която ние си храним; когато ние обичаме някого трябва да му дадем най-чистия въздух; когато обичаме някого, трябва да му дадем най-хубавата светлина, най-хубавата лампа! Сега тази лампа тук, показва какви трябва да бъдем ние. Това е най-хубавата лампа в Марчаево. И в Марчаево искаме всички да бъдат светли, както тази лампа. И другите братя да бъдат като тази лампа. И благодарение, че се намери тази лампа. Онези работеха за прекарване на електричеството, но все се намери една лампа тук, която да свети като електричество! В света най-великото нещо е Любовта! Няма по-велико нещо от това, да възприемем Божията Любов, Божията Мъдрост, Божието Знание. Няма по-велико нещо в света, да възприемем Божията Свобода. Единственото нещо, което трябва да ни радва, е присъствието на Божията Любов вътре в нас. Присъствието на Божията Мъдрост в нас и присъствието на Божията Истина в нас. Присъствието на Новия Живот. Присъствието на Знанието в нас и присъствието на свободата, която ни е дал Бог! Господ казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Този път е в нас сега, Бог е вътре в нас. Казва Господ: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“ вътре в тебе. Всеки, който познава този Път, тази Истина и този Живот, ще има всичките Божии благословения! И това е Христовото Учение. Христос казва: „Ако ме любите ще опазите Моя Закон, който ви давам“. И какво по-хубаво в света да бъдеш чадо Божие! Син Божий! Какво по-хубаво от това да бъдеш дъщеря или дете на Бога! Нищо друго не може да се сравни с това! Ако ти си син Божий, имаш всичко на разположение. Ако си дъщеря Божия имаш всичко на разположение. И за сега и за в бъдеще. До сега ние сме спали. Аз казвам: Какво ни очаква? – За в бъдеще те очаква Божията Любов. На земята, не на Небето. На земята те очаква. Ти ще опиташ Божията Любов на земята във всичката нейна пълнота. След това ще опиташ всичката Любов в света на Ангелите; и най-после ще опиташ тази Любов в Божествения Свят и тогава ще има една връзка между човешката Любов, Ангелската Любов и Божествената Любов, те са едно и също нещо. Те са пъпка, цвят и плод. Та, започнете сега с човешката любов. В Отче Наш е казано: „И прости дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Някой път вие не обичате някого. Много естествено е и много мъчно е да обичаш някого, има причини. Но има един закон за обичане. Ще кажеш: „Каквито сме ние, Господ ни обича“. Мислите ли, че вие сте толкова чисти? – Не. Но защо ви обича Бог? – За Любовта и Истината в човека. Бог обича Истината, която се крие и в един грешен човек. И ако Бог към нас е снизходителен и ние да постъпваме така, както Той постъпва. Ще има препятствие, не е лесна работа. Да казваме теоритически – да обичаме. Това е едно нещо. Но самото обичане е голямо изкуство! Онези, които обичат са толкова взискателни. Един човек като усети, че го обичаш, той е много взискателен. Той иска от тебе. Като познае човек, че го обичаш, най-първо е доволен от 5 лева, които му даваш и като усети, че го обичаш, после не е доволен и от 10 лева, от 15 лева, от 100 лева. И най-после иска да се жертвуват за него. Аз разбирам две неща в жертвата. Аз не мога да се жертвувам за един човек, ако не съм сигурен, че после ще оживея. Христос се пожертвува за хората, но имаше увереност, че после ще оживее в Новия Живот, а не да умреш при жертвата. Ние трябва да се жертвуваме с идеята, че ще влезем в новия живот. И когато някой иска да се жертвува, той трябва да разбира този закон: да умрем за стария живот и да живеем за Новия. Да престанем да живеем в стария живот, но да възприемем и да влезем в Любовта. Да престанем да живеем в стария живот на невежеството и да влезем в знанието. Да престанем да живеем в закона на робството и да влезем в свободата. Ако тези контрасти не съществуват, тогава няма едно правилно разбиране и така се раждат противоречия вътре в нас. Преди няколко време дойде една сестра, която си има един възлюбен. Тя ми каза: Не го обичам. Не мога да го обичам. Едно време го обичах, а сега не. За мене е ясен този въпрос. Дойде при мен някой и ми казва: Не искам да работя. Давам му 5 лева, той пак казва, не искам да работя. Давам му 30 лева, той пак казва не искам да работя. Давам му 1000 лева и той е готов да работи. Той казва: Аз работя с пари. Та казвам: Аз не проповядвам едно учение без пари. Ще платиш на човека. Като те обича, ще му платиш богато за Любовта му. Като ти предава едно изкуство, ще му платиш богато. Плащане трябва в света. Казано е в Писанието, в Исая: „Елате и си купете“. Без пари какво ще купиш? – Ще платиш със звонковите монети на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Трябва плащане. Казано е: Даром сте взели, даром давайте. Божието благо се възнаграждава пак с Божие благо. Има карма и Дихарма. Думата Дихарма има ватански корен, която има връзка с българската дума Дар. Дихарма е това, което християните наричат: БЛАГОДАТ. Това е Дар. Щедро дава един извор! Но ако ти пиеш от тази вода и не благодариш на Бога, няма да те ползува. Човек да благодари за извора на Бога. През целия път той да разправя за този извор. А пък болният, който пие от тази вода и не благодари на Бога, не се ползува. А пък другият, който благодари оздравява. Ние съвременните хора трябва да благодарим на Бога за най-малкото Божие благо, за най-малкия светъл лъч. Трябва да благодарим за един извор, за едно цвете, за най-малкия добър поглед, с който те е погледнал някой. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Пътят, чрез Който знанието идва; Истината, чрез която свободата идва; Животът, чрез който Любовта идва. Това е Новото, което Бог изпраща сега в света. И тогава ни нарича Свои Синове и Дъщери ако вървим по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта и по пътя на Истината. Сега, няма да ви казвам Бог да бъде с вас. Вие сте в Бога. И оставете Бог да действува във вас. Слушайте Бога. Слушайте Го във вашия път. Щом слушаш и направиш нещо, ти си радостен – правилно си постъпил и щом направиш нещо и не се усещаш доволен, то има някакъв малък дефект в постъпката ти – не си постъпил правилно. Когато извършиш Волята Божия добре, всякога си радостен. А когато не я извършиш добре, Бог не те осъжда, но ти казва: „Поправи се, поправи тази погрешка“. Да допуснем, че отделите от заплатата на вашия слуга половин лев, сто лева му дадеш, но половин лев си отбил. Ти тури лева, тури повече, не отделяй половин лев. Някой път към някои хора сме много щедри, и им казваме: Много те обичам. Това са празни работи. А на някои хора не искаме да кажем това, въздържаме се, като че не ги обичаме. Прикриваме се. Аз съм съгласен, че не трябва, но нека този човек да чувства Любовта ти абсолютно безкористно. И след като излезне той, да чувства, че е приел живот, знание и свобода. И да каже: Благодарен съм, че Господ ми даде да срещна този човек. Този свят сега се нуждае от хора, които да носят Господа по целия свят. Казано е в Писанието: „ Така да просветнат делата ви“. Но без Любов, без знание и без свобода не могат да бъдат просветени те. Не могат да просветнат делата ви. Или другояче казано: без Любов, без Мъдрост и без Истина, не могат да просветнат делата ви. И каза се по нататък в същия стих: „... и тогава да прославят Отца Вашего, Който е на Небеса“. И като се върнем при Бога да кажем, както Христос е казал: „Аз изпълних Твоята Воля, прославих Те. И сега прослави Ме и Ти Отче, със Славата, която имах преди създаването на света“. Какво значи, Бог е отредил, приготвил е нещо велико за нас. Това, което е приготвил нито на ум, нито на сърцето не е идвало. Но сега тези работи са далечни. А пък сега на земята в тези усилени времена, само Божията Любов може да ни помогне да носим тежкия товар. И само Божията Мъдрост, и само Божията Истина могат да ни помогнат. И Бог ще бъде на наша страна и ще носим Божието благословение. А няма по-хубаво нещо от това да носиш Божието Благословение! И Ангелите Божии да слизат и да възлизат и да пазят избраните на земята. Та ние се молим сега Божията Любов да засегне целия свят. И Божията Мъдрост и Божията Истина да засегнат целия свят, за да се прекрати, не да се прекрати, но да дойде новия живот. Сега хората се бият, понеже им липсва Любов, понеже им липсва знание, понеже им липсва свобода. Щом дойде животът, знанието и тази свобода, войната ще престане. Тогава майките ще започнат. Тази война е война на смъртта и на безлюбието. А пък след войната на безлюбието, ще дойде войната на Любовта. А пък те са майките, които трябва да народят деца – всички тия деца, които избиха сега да ги заместят с нови. Те са, които ще пресъздадат света. Сега светът се нуждае от майки, които да раждат. И деца, които да ходят по Божият Път. Не да убиват, а да носят Божият живот. Та ние сега трябва да раждаме, не да рушим, а да раждаме. Казва Господ: „Аз съм Пътят, Истината и Животът. И ако ходите по Моя Път, по Моята Истина и Моя Живот! Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Любов, Мъдрост, Истина, Живот, знание и свобода. Движение, учение и работа! Това е сега НОВОТО В ЖИВОТА. Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа Когото си изпратил. (три пъти) Сега кажете в себе си: „Господи, ще покажем, ще изразим най-малката Любов, най-малкото знание и най-малката свобода, която иде от тебе!“ Най-малкото не най-голямото. Сега да покажем най-малката Любов, най-малкото знание, най-малката свобода, която излиза от Бога. Те струват повече от всичко друго. (Всички приятели поздравляват и целуват Ръката на Учителя.) Сега вън при изворчето (у братя Темелкови) ще направим всички мълчаливите упражнения. Само шестте, без музика. 6.25 ч.с.
  4. valiamaria

    1944_04_16 Най-красивият ден

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Най-красивият ден III Утринно слово, държано от Учителя на 16.IV.1944 г., 5 ч. с., Великден, с. Мърчаево, Софийско Добрата молитва. 91 Псалом. Молитвата на Царството. „Духът Божий“ (тихо). Ще прочета първата глава от Евангелието на Йоана. Изгрява слънцето. Във Вселената има много слънца, милиони слънца. Но само едно слънце има, което ползува земята, което я огрява. Другите дават много малка топлина, много малка светлина. Казвам: Земята единствено може да разчита на слънцето. В съвременния живот хората разчитат на много слънца и съзвездия. Другите слънца са само да се определи времето и събитията, които стават. На английски думата „стар“ значи звезда, значи свети, на български значи стар – човек,на който отслабнали краката. Човек ако разчита на звездите остарял е съвсем, според българина. Всичките стари хора са стари звезди, които не помагат на земята. Сега всинца имате познания, казвате: Христос дошъл да спаси света. Що е спасението? Не може да се обясни. Слушал съм толкоз обяснения досега. Чудя се на обясненията, които проповедниците дават. Христос дошъл да спаси света. Спаси ли го? Ако светът беше спасен, хората не щяха да бъдат болни. Казвате: Ние трябва да вървим по закон. Закон трябва да има човек, да знае, как да постъпва. Законът за кого е създаден, за здравите или за болните? Закон има за здравите хора, за умните, за добрите хора. За лошите хора няма закон. Те създават закон ограничение. Този закон е съвсем друг. Законът е, който показва пътя на човека, как да постъпва. Да вържеш един човек, да го затвориш в едно здание, то е ограничение. Казват: Закон е. Казвам: Повечето хора имат понятие за закона като ограничение. Това не е закон. Това е едно животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките. Наричат го закон. Малките животни не се карат с големите. Малкото животно като види голямото, отдалече отваря път, гледа да бъде колкото се може по-далеч. Защото голямото животно е прокурор, съдия и стражар. Всичко налага. Ако прегрешиш нещо пред него, веднага се разправя по всички правила. Няма кой да те защити. Всъщност има кой да те защити. Не мислете, че животните както постъпват, няма кой да ги защити. И те имат карма, животинска карма има в света. Един вълк, който изял хиляди овце, той не е вълк, но става овца. Защото като изяде тия овце, материята на овцете ще влезе в него и той е съграден от овча материя. За да изкупи кармата, започват другите вълци да го ядат, да опита, как е. Едно време късаше овците, много хубаво беше, прясно месце, казва: Бог така е създал света. Като започнат него да го късат, казва: не е тази работа, както мислех едно време. Аз като гледам хората, виждам, че не са се научили да говорят истината. На десет неща, които казват, има девет лъжи и една истина. Разправя нещо, няма да го опише, както е. На мене са ми описвали задната част на Витоша, че е много хубава. Описвали са ми Силимица някъде, много хубаво место. Гледам онези, които живееха до Силимица, започнаха да боледуват. Не е хубаво място. Още като казват името Силимица, виждам, че няма отвор, вглъбнато е. Има някои хора започват мекичко, свършват грубичко. Тъй за пример започват младите моми. Като срещнат един момък за пръв път много добри са. И момците са същите. И старите са същите. Във всички характерът е еднакъв. И учениците са тъй. Като дойде някой нов учител, не го знаят, мислят, че е много учен, треперят. Щом като разберат, казват, не знае много. Те се лъжат така. Мислите ли, че слънцето, като изгрява от изток е толкова малко. Туй слънце се вижда, като че мога да го взема на ръце да го нося. Не е голямо. Чудя се, как такова малко слънце, такава голяма работа свършва в света. Казвате: Божия работа. Толкоз малко слънце огрява света. Хората нямат ясна представа за слънцето. Слънцето не е малко. Ако вземете бинокъла, ще видите, че с едната си страна привлича предметите, по-големи се виждат, а с другата ги отдалечава. Казвам: Има няколко неща в света, които са необходими. Някой път говорим за любовта. Любовта в моя ум е един подтик, първият подтик в света. Ако този подтик не дойде, нищо не може да направиш. Вие имате една бучка захар или имате една ябълка. Подтик имате да я изядете. Преди да я изядете, нямате ясна представа. Щом започнете да ядете ябълката, вие имате истинско понятие, що е ябълката в себе си. Що представлява една ябълка. В ябълката е затворено едно същество, което за да приемете в дома, трябва да ви плати нещо. То ще влезе във вас, ще ви разгледа. Една ябълка след като влезе във вас, знае, какъв човек сте. Най-първо вие ще я сдъвчете със зъбите. То е музика. Вашият оркестър свири. Приемате я, събличате и дрехата. Най-после през входа на приемната стая, влезе вътре, започвате да разгръщате куфарите, какво е донесла да видите. Като вземете всичко, каквото е донесла ябълката, казвате: Върви си. Изпъждате я из една врата. За което съжалява, че е влязла. Не е ли тъй? Приемате един човек, казвате: Готов съм да се жертвувам заради вас. Един ден го ритнете, казвате: Не искам да зная нищо, не сте били човек. Ще обясня аз какво разбирам, когато казвам, това не е човек. Всичките ценни неща са опаковани. Казвате: Той още не е човек. Да кажем някоя опакована кутия дошла, в кутията има нещо. Самата кутия не е съществена, но в кутията има скъпоценен камък. Тази кутия трябва да отворите. Този скъпоценен камък е малък. Него като извадите, има други качества. Често ние се заблуждаваме с външната кутия на хората. Тя е кутия само за скъпоценния камък. Тялото, което имате, е кутия. От тялото съдим, че човек е красив, добър. По тялото не може да съдиш, че човек е добър. Казвате: Колко хубави са тия ръце. Тия ръце знаеш, колко удара може да нанесат. – Колко са хубави краката! – Знаеш, колко ритници дават. Казва: Колко е хубава устата! – Знаеш, колко зъби има в устата. Ръцете не е човекът, краката не е човекът, устата не е човекът. Истинското, което е човекът, то е туй, като го познаете човекът, по-красиво същество от човека няма извън кутията. По-лошо същество от човека в кутията няма. С тази кутия всеки може да ти причини пакост. Някой път са доста солидни кутиите, блъсне те, удари ти главата. Ще кажеш, че скъпоценният камък те е блъснал, не кутията те е блъснала. Не съм срещал скъпоценен камък да е пукал главата някому. Как е възможно туй същество, което е излязло от Бога да те блъсне. Когато на Христа казват, че е благ, казва: Благ е тъкмо един Бог. Казвате: Човек е излязъл от Бога. Как е възможно туй същество, което е излязло от Бога, да пука главите на хората? От де на къде? Казвам: Знанието, което имате сега то е една пъпка. По някой път вие мислите, че познавате любовта. За любовта аз съм говорил, но аз съм говорил само за пъпката на любовта. За цвета на любовта още нищо не съм казал. Що е любовта като цвят не съм ви казал нищо. Що е любовта като плод ще има още дълги години да ви се говори. Теории сега може да имате колкото искате. Ако познавате пъпката, като се развие ще познаете и цвета. Човек, който не познава пъпката, не може да познае и цвета. Който не познава цвета, не може да познае и плода. Едно след друго вървят. Казва Йоан: „Бога никой никога не е видял“. Право е в кое отношение? Бога без любов не може да го видиш. Само с любовта се вижда Бога. Когато някой казва, че е сляп, то значи, че няма любов. Всички хора, които нямат любов, са слепи, те не виждат. Сега аз искам да се освободите. Вие обичате да критикувате. Много хора ми са се оплаквали. В България като съм дошъл, колко жени се оплакват от мъжете си. Хиляди жени има, които се оплакват от мъжете си. Хиляди мъже има, които се оплакват от жените си. Хиляди синове има, които се оплакват от бащите си. Хиляди дъщери има, които се оплакват от майките си. Хиляди ученици има, които се оплакват от учителите си. Хиляди учители има, които се оплакват от учениците си. Хиляди слуги има, които се оплакват от господарите си. Слушал съм ги така, като едно занимание, неверни работи. Всичко туй което ми разправят, не е нещо съществено. Аз употребявам „хиляди хора“ по човешки са ми разправяли. Ако кажа сто, значи по ангелски. Хиляди хора са ми разправяли значи това, което не е. Казва някой: Много ме обиди. Как те обиди? Каза ми много лоша дума. Каква лоша дума? Каза ми говедо. Казвам: Много добре ти е казал. Той ти е казал да идем да се учиш. Казвам: Ти не разбираш тази дума. Бог създаде хората да ръководят хората в знанието. Те проправиха пътя, по който се учиха. Ти на един кон се качиш, казваш: Кон е. Този, глупавият кон те заведе навсякъде, носи товара, услужва ти. Казал ти: Ти си говедо. Ти не разбираш работата. Тези херувими носят говежда форма. Тогава какво ще кажете. Един херувим няма да го видиш като човек, на като животно. Какво ще кажете тогава. Някой път се качиш на коня, оздравееш. Някой път се качиш на коня, работата ти провърви. Някой път се качиш на коня, минаваш добре изпита си. Някой път се качиш на коня, той ти проправи път, този глупавия кон. В този кон седи едно почтено същество, за което ти още не си сънувал, каква услуга ти прави. Един ангел взел най-ниската форма да ти служи от любов към Бога. Ти кажеш: Това е говедо. Така не се говори. Ще го потупаш, ще кажеш: Много ти благодаря, ти ми даваш един много добър урок, един ден желая и аз да бъда като тебе. Колко от вас биха рекли да бъдат говеда. Виждал съм отлични постъпки на животните. Аз ще ви приведа онзи пример: Един човек ми разправи следното. Един хубав ден съм огладнял, тогава седим под една круша, всичко обрано. Казвам, да бях дошъл малко по-рано. Човек като не знае, кога да идва, всичко обрано. По едно време дойде един малък вятър, паднаха 5–6 круши. Оставено е нещо заради него на това дърво. Сега някой мисли, че тук няма промисъл. Има промисъл. В света има един промисъл. По пътя, по който ще минем Бог е оставил от всичко онова, което е необходимо за нас. Бог е направил така, че във всеки човек, когото срещнем оставено е благо за нас. При животните, при дърветата, при изворите, дето и да седнеш, ще благодарим, че има нещо да вземем. Ти оставяш, не го вземаш, търсиш нещо друго. Седиш на един камък, на втори камък, при едно дърво, при друго, при един човек, при други, казваш: Побеля ми главата, всичките хора не са божествени. Само ти си божествен човек, свят човек, като тебе друг няма. Всички са лоши, само ти си добрият човек. Целият свят е вътре в Бога. Всичко онова, което е в Бога е велико. Единствената нечистота, която съществува, то е онова, което съществува вътре в нас, индивидуално във всеки човек. Всичките хора понеже не живеят по Бога частично нечистотата съществува вътре. Аз искам да ви дам едно изяснение. Аз не съм срещал някой да благодари. Апостолите като ги биха, върнаха се радостни. Сега гледам някое дете майка му го била, то не се радва, плаче. Дойде оплаква се. Някого баща му го бил, оплаква се. Апостол Павел го биха пет пъти по 39 удара и казва: Ще се похваля със страданията си. Не обръщайте внимание на човешките прояви. Вие по някой път се заблуждавате. Някой човек пише много хубаво. Не са съдържателни писмата му. Някой пише една буква голяма, една малка, но писмото е съдържателно, не пише хубаво. Някой път ще се затрудниш като четеш, не е хубаво написано писмото му, но е съдържателно. По-хубаво грозно написаните писма, отколкото красивите писма без съдържание. Защото какво е една красива мома, която не може да каже една сладка дума. Защо ми е една красива мома, която не може да ми омеси един хубав хляб. Моми има като омесят хляба, хората се разболяват от него. Аз съм страдал много от лош хляб и от лошо сготвена храна. Някой готви, но отрова внася в яденето. С лоши мисли бърка в тенджерата. Казва: Пуста тенджера, на мен ли се падна аз да готвя, тъ-тъ-та. Така не се готви. Ето къде е мъчнотията. Понеже пътя, по който пътуваме сега преди нас са минали хора преди нас са минали, които са го оцапали, този път е останал кален. И ние трябва да се окаляме. Ако тия хора, които бяха минали, бяха павирали този път, ако му бяха дали един малък наклон, щеше да бъде чист. Те оставиха всичката кал. В българина има една черта, малко чистота има. Като изследвах българите, намерих най-чистите българи, които имат чистота, те са еленчаните. По-чисти от американците. Неделя като дойде еленчаните метат улиците, като влязат в къщи, като че човешки крак не е стъпил. Като влезеш вътре, трябва да изуеш обущата, всичко чисто. На други места гледам, ще влезе с калта, без да се изчисти, окаля вътре. После ще започне да се извинява. Като се извини, няма да вземе лопатата да изчисти, но казва: Извини, внесох кал, за берекет Господ да го обърне. Хубаво е, нямам нищо против. Влезе един човек, обиди ви. Кал внесъл. После се извинява. Казва: Извинете, за берекет е. Някой път има много малка обида. Казва: не си учен човек, не знаеш много хубаво да свириш. Прав е човекът. Някой път бащата казва една дума на сина и синът никак не се обижда. Той казва: Моето шопарче. Казва го мекичко, синът не се обижда. Казва: Моето шопарче. Аз не зная, защо бащата казва моето шопарче, а не казва моето агънце. Каже: Моето шопарче и го потупа. Знаете, къде е тайната. Шо-пари. Пари ще печели туй дете, умно е. Банкер ще бъде, богаташ. Шопарче, значи с пари. Който не знае, казва шопар. Който знае, казва: с пари. Бащата не казва шопар, но казва с пари. Ще бъде това дете богато. Казвам: Ние в този живот трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал. Ние трябва да благодарим на Бога за ушите, които ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за устата, за носа, за ръцете, за краката, за сърцето. Искам да ви кажа, как трябва да благодарим. Представете си, че дойде някой виден цигулар да свири. Зимно време, хората са немарливи, не знаят, че салонът трябва да бъде отоплен. Тогава цигуларят иска да свири. Казвам: Аз човекът, който разбирам, ще се завзема да приготвя условията, ще се завзема да се отопли салонът. Трябва му пиано. Ще намеря най-хубавото пиано. Ще го опитам. Ще взема участие всичките столове да са наредени хубаво, да има ред и порядък. Аз ви питам колцина от вас отоплявате божествения салон тъй както трябва Господ да дойде. Колцина от вас отоплявате този салон, както трябва? Казвате: Ние 20 години как сме тръгнали в този път. Аз от няколко хиляди години, считам че нищо не зная, вие от 20 години всичко знаете. Има едно знание на бит пазар, вехтории се продават, обуща, пребоядисани дрехи. В религиозния свят аз ви виждам, облечени в такива вехтории. Ще ви дам един съвет, никога не обличайте стари религиозни дрехи. Ще намериш най-добрата дреха, направена от най-добра материя. Сега вие искате възкресение. Намерете в живота си един ден, дето сте служили на Господа тъй както трябва. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, дето целият ден сте мислили само за Господа. Сега какво значи да мислиш за Господа? Да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому на земята, пък Той не може да слезе, ти да схванеш и веднага да свършиш работата. Някой е болен, молил се е на Господа да му изоре нивата, Господ няма волове да оре нивата, ти ще идеш да изореш нивата да свършиш работата заради Господа. Някое дете се е молило на Господа, дрехи няма, зимно време е. Господ няма да прати ангелите на земята, ти да се сетиш да свършиш работата на Господа. Двама души се карат някъде, били са се, както често става, да идеш ти да свършиш Божията работа. Виждал съм бащи, които са били синовете си, виждал съм и синове, които са тупали бащите си. Синът се моли и бащата се моли, да дойде някой да каже какво да правят. Господ няма да слезе, но ти да идеш и да свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа. Вчера дойде една сестра при мене. Аз и чета едно число от една книга, казвам и: Избери си и ти едно число. Тя избра 52. Рекох: Ти избра две майки да ти говорят. Избра ги тъй, че тури невежата майка отред, а по-учената майка отзад. 52 ще го направиш на 25. 25 е Божественият ред на нещата, 52 е човешкият ред на нещата. Четем 52 в една книга. Първо е невежата майка, после иде другата да коригира. Да ви разправя един анекдот, разправяше ми го един във Варненско. Намерил си една красива мома, сгодил се за нея. Казва на приятеля си: Ела да видиш какви добри качества има. Знае да прави хубаво кафе, сладко. Има обхода, знае как да черпи, търпелива е. Хвали я. Тя като правила кафето солта и захарта били наблизо, на възлюбения направила кафето със захар, а на неговия приятел турила сол две лъжички. Годеникът пие кафето, колко е хубаво. Приятелят му гледа приятеля си и се чуди защо е такова. Срам го е да каже, че сол има в кафето. Тя иде после да ги черпи със сладко. Той туря си крака, спъва я, тя изтървава целия прибор. Тя казва: Няма нищо, такива неща се случват. – Виж – казва какъв характер, въздържание има, хич не се обижда. После я пита: обиди ли се? – Трябваше да ме видиш долу след като занесох приборите, какво направих, хванах със зъби дъската на масата, че я дъвках. Казва: Да ми се паднеш и тебе така ще те дъвкам. Казвам: Бъдете внимателни да не туряте сол в кафето на приятелите, на вашите възлюбени. Никой без любов не може да види Бога. Неговият единороден син разбра, че само любовта е, която разкрива. Ти щом видиш Бога, ще станеш подобен Нему. Писанието казва: Бог направи човека по образ и подобие свое. Бог направи човека да обича, както Бог обича. Казвам: Това е единствената мисъл, която ви оставям. Ако сте един музикант, свирете най-хубаво, без погрешка. То е най-хубавото. Не да питате: Хубаво ли свирих? Щом свириш хубаво, всичките хора ще бъдат доволни. Ако сте готвач, гответе най-хубаво: турете най-хубаво масло, турете най-хубавия лук, най-хубавите картошки, яденето да бъде безупречно. Ако сте шивач, ушийте най-хубавата дреха, без погрешка, че който носи дрехата да каже: Много хубава дреха е. Ако сте обущар, пак същото. Казвам: Като срещнете един човек, кажете най-хубавото. Като идеш при един болен, кажете: Ще оздравееш след няколко седмици, на нивата ще идеш да жънеш. Някой е беден, кажете: Ще забогатееш един ден. Ако е млада мома кажи: Красива ще станеш, ще се ожениш, деца ще имаш. Кажете на хората най-хубавото, което знаете. Казваш, кой знае дали ще стане. Кажи: Това ще бъде, ще стане. Господ иска ние да помагаме най-умно. Казвате: От тебе човек няма да стане. Ти няма да свършиш училище, каквото имаш, ще изгубиш. Те са обикновени работи на един развален живот. Сега законът е като подбудителна причина и парите са като подбудителна причина. Момата е красива, това е пари. Момата е здрава, това е пари. Пълна е с магнетизъм, това е пари. Момата, която знае да работи, това е закон. Момата, която служи на закона, знае да работи, която е красива има пари, свободна е, облече се. Мома, която със закон отива, трябва да работи. Която отива с пари, тя си почива. Това мяза на онзи японски принц, който отива в Америка да учи американския живот. Молил се в едно богато семейство да му намерят място за слуга. Слугувал два месеца. Казва американецът: Слугува два месеца, но отличен слуга. Но постоянно носеше латинската граматика. Като остане свободен, изучава латински език този японец. Аз бих желал от сега да изучавате граматиката на любовта. Аз да ви кажа: Ако ви изпитва комисията по граматика, знаете ли, колко ще ви тури? Ще ви скъсат. Аз съм превождал един пример. В Китай имало двама мъдреци, единият бил образец на търпение. Всеки, който идвал при него, той му услужвал. Един идвал 29 пъти при него, той го приемал и му помагал. Другият искал да подражава на този мъдрец. Като отишъл бедният да го изпита на петият път му казал: Прекали го, веднъж, два пъти, три пъти разбирам, но пет пъти? Той му казва: Ти си назад, аз при онзи мъдрец ходих 29 пъти, гледах нищо не ми каза, пет пъти като дойдох при тебе, излезе из кожата си. Какво казва Христос, колко пъти да прощаваме? Седем пъти по 77. Помнете едно: всяка стъпка, която направите, всичко в света, което правите, не го правите за другите. При другите хора ще иде и каквото придобие ще се върне при вас. Такъв е законът. Никой не може да се избави. Затова, ако искате да успявате, правете добро и то ще се върне при вас. Радвайте/се/ за доброто и злото, което носите, то ще се върне при вас. Злото ви при хората няма да остане, ще причини малка пакост на хората, те ще го изпратят. Добрите работи ще ги изпрати при онзи, който ги правил. Първото нещо: Ние трябва да идем в небето с един придобит живот. Всичко онова, което направим за Бога, ще се върне при нас. То ще ни въздигне. То значи Божията Любов като дойде, ще ни въздигне. Без любов човек не може да се въздигне в света. Когато обичаме някого погрешките се превръщат. Каквото и да направим, ще се повърне. Ако една погрешка може да отклони любовта, тя е по-силна. Пък Любовта е най-силното нещо. Божествената Любов всички погрешки превръща в скъпоценни камъни, когато обичаме Бога. Писанието казва: Всичко онова, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне за добро. Не съжалявайте, то не е лична опитност. Ние не може да говорим за другите хора. Казва: Той е търпелив човек. Търпението е цяла наука. То трябва да се преподава като музиката. Вие нямате търпение. Когато дойде мирът, ще ви свиря някой път за търпението. Вие не знаете, каква е музиката на търпението. Аз съм слушал много любовни песни, но досега съм слушал само трима души, които пеят от любов. Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пеене. Не може да предадем, което реките преподават. Не може да предадем, което цветята преподават. Не може да предадем, което птичките предават. Като речем да предадем, не може да предадем Божественото. Един пример. Ако с любов пееш на един болен човек, той ще оздравее. Толкоз силни са трептенията, че този човек веднага ще забрави своята болест. Ти му пееш, той охка. Ти казваш пях му. Всеки, който люби, ще види Бога. Всеки, който не люби, няма да види Бога. Когато някой не вижда Бога, това е ад. Когато някой вижда Бога това е. Сега ви пожелавам да слушате, когато Господ ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Тогава като един възпитателен метод: цигуларят много добре говори, публиката слуша. Има цигулари,като свирят на сто души десет оздравяват. Има цигулари, като свирят, 20% оздравяват, други, като свирят 30% оздравяват, 40%, 50%. Малцина има, които като свирят, всички оздравяват. Казвам: Съвършенство е, като дойдем най-малко 75% трябва да оздравяват. Сега тук сте в Мърчаево и постоянно казвате: Нямаме удобства, много тясно. Аз не съм притеснен. Пред мен се е изпречил цял баир, запушил ми слънцето. Ти, казва, не стой вътре, излез горе. Източният вятър е доста студен, да те топля. По пътя постоянно пеят и млади и стари. Някой път някой се провикне, вика: Хей, хей! Какво седиш там, кога ще дойдеш да ни проповядваш, на пиянство го ударихме. Ела да ни поговориш. Някой път се карат, казват: Ела сам да ни поговориш. Казвам: В света има много работа да /ни/ свършим. Сега тук сме на почивка, разпуск имаме на занятията, във ваканция сме. Скоро ваканцията ще се свърши, ще започнем нова учебна година, ще се върнем в училището да учим. Като се върнем, трябва да бъдем въоръжени с нови сили, с нов подтик. Като влезем новото, което ще ни се преподава, да го приемем, да се радваме. Скоро ще бъде. Апостолите казват: Царството Божие скоро ще дойде. Две хиляди години минаха. Сега за пръв път ще стане нещо. Има нещо, което само Бог ще направи. Туй, което никой не може да направи, Бог ще направи. Бог ще направи това, което никой не може да направи. Очакваме да стане туй, което никой не може да направи. Туй, което е направено, знаем че е от Бога направено. Това, което Бог ще направи е благо. Любовта трябва да се прояви тъй, както Бог я проявява.Всеки от вас като почувства тази любов, да я предаде, както е видял. Той не може да я предаде така, поне приблизително така както е. Мърчаевци искаха да прекарат електричество. Трябваше жици да имат. Трябваше бакър да дадат. Дадоха, дойдоха жиците. Дадоха жиците, не им дават електромери. После не им даваха трансформатор, какво ли не дойде. Мърчаевци не бяха готови за светлината. Казват: Защо ви даваме светлина да пущаме и да я гасим постоянно, по няколко пъти на вечер, да ни създавате излишна работа: да палим и да гасим. Ще ви дадем, когато няма да се гаси. Казвам: Новата светлина, която дойде, новата Любов да не изгасва. Истинската светлина на Любовта и свобода вечно да пребъдват, да не изгасват. Това е Божието благословение. Отче наш.
  5. Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Неразбрана и разбрана любов IV Беседа, държана на 22 юни 1944 г. на връх Острец на Витоша Добрата молитва. 91 псалм. Молитвата на Царството. „В Начало бе Словото“. Отче наш. Ще прочета 13 глава от Първото послание към коринтяните. Сега в света най-разбраното нещо е любовта и най-неразбраното е любовта. Едно нещо има, което е разбрано и неразбрано. То е любовта.Колкото го разбираш, толкова и го не разбираш. Колкото повече го разбираш, толкоз повече го не разбираш. То е обратен процес. Сега защо е така, не е ваша работа. И защо не е така, пак не е ваша работа. Сега може да кажем: Защо е така. То е ясно. Някои неща са разбрани, близки са. Далечните неща не са разбрани. Любовта е наблизо и надалече. Следователно, близката любов е разбрана, далечната любов е неразбрана. Какво има, защо е неразбрана? Защото е далечна. Защо е разбрана? Защото е близка. Свършена работа. Красотата на любовта е, когато е неразбрана. Красотата на любовта е, когато е разбрана. И в двете е еднакво красива. Дръжте две неща в ума си. Не мислете, че разбирате любовта в цялото. То е заблуждение. Казвате, че знаете близката любов. Да се не съмнявате. За далечната любов кажете: Тази работа не е за нас. За далечната любов и да ме питате, нищо не зная. За близката никога не казвайте, че не я знаете. Сега всички знаете близката любов, вашата близка любов. Всеки знае своята близка любов. И всеки не знае своята далечна любов. Те са две понятия. Сега за пример, едно малко камъче може да го дигнете. То е малката любов. Ако дигнеш 4–5 тона камък, какво ще го правиш. Този 4–5-тонния камък, ако ти дадат 10 години, може да го пренесеш. Ще го разбиеш, ще го разчупиш на малки парчета и ще го пренесеш. Когато човек се старае да разбере цялата любов, той се сразява, пречупва се гръбнака, става неврастеник, неразположен, мърморник, недоволен. Никога не се старайте да носите голямата любов. Няма нужда да я носиш. Единственото нещо, което иска да го не носите, то е любовта. Ние по някой път искаме да покажем любовта. Туй, което показваме на хората, не е любов. Единственото нещо, което човек не може да носи, то е любовта. Единственото нещо, което не иска да те носи, пак е любовта. Нито иска да я носиш, нито иска тя да те носи. Туй, което носиш, не е любов. Туй, което те носи, не е любов. Ако искате да знаете, щом любовта те носи, ти си слаб. Щом ти носиш любовта, тя е слаба. Любовта те счита едно разумно дете, не иска да те носи, гевезе те счита. Всички сте малко големи гевезета. Някой път представяте, че много страдате. По лицата показвате страдание, артисти сте. Смешна работа, то е актьорство. Какво има да сте недоволни в живота? Баща ви е богат, хубави дрехи, обуща, шапка, стая имате и пак се гевезите, че нещо не ви стига. Какво не ви стига? Не ви стига, че вие искате да носите любовта и искате тя да ви носи. Те са две неща абсолютно невъзможни. Сега вие ще ми кажете, аз как разбирам любовта. Аз може да ви кажа, аз как разбирам, то е друго. Туй, което аз разбирам, винаги го държа за себе си. Туй, което не разбирам и него държа за себе си. Аз не искам туй, което аз разбирам, да го държите вие. Не искам и туй, което не разбирам и него да държите в ума си. Вие някой път държите в ума си, какво разбира Учителят. То не е ваша работа. Какво не разбирам, и то не е ваша работа. И аз не искам да се занимавам, какво вие не разбирате. То не е моя работа, то е ваша работа. Не искам да се занимавам, какво вие разбирате. То не е моя работа, то е ваша работа. С какво трябва да се занимаваме? С онова, което любовта ни говори. Каквото говори в дадения случай, то е единственото, с което трябва да се занимаваме. Когато говори любовта ще слушаш. Тоз говори туй, онзи говори онуй, всичко туй ще оставиш. Туй което говори тя, ще слушаш. Никой не може да говори, както тя говори. Никой в света не е в състояние, нито поет, нито философ да говори, както любовта говори. Тя като ти говори, ще я слушаш. И няма да я сравняваш с никого. Всички други трябва да станат сенки на любовта.Тя да изпъкне и тогава ще я разбираш. Вий по някой път искате да покажете на хората, как ви се е открила любовта. Туй, което любовта ви открива, тя не иска никога вие да го казвате на другите. Ако има нужда, тя ще говори. Любовта няма нужда от преводчици. Единствената сила в света, която не търпи преводчици, тя е любовта. Другите може да искат, тя не иска преводчици. Като дойде, знае всичките езици, може да ти каже и ти да разбереш. Като говори любовта, всички я разбират. Някой дойде, иска да ме учи, какво нещо е любовта. Тълкуватели на любовта има. Аз не искам да ви тълкувам любовта. Казвам: Когато любовта говори, да я слушате. Няма по-хубаво нещо от това. Какво ще ви говори за слънцето? Какво е слънцето, каква е светлината? Слънцето като ти говори, слушай го, отколкото който и философ да ти говори за слънцето и светлината. Туй, което слънцето ти даде, туй което си видял, туй което си почувствал, то е знанието, което слънцето дава. Другите неща са механични пособия или превозни средства. Искаш да знаеш, как един човек е дошъл от София. Нищо не значи. Този човек може да е дошъл с превозно средство или със своите крака. Кое е най-хубавото превозно средство? – Краката. Сега вие се сърдите, че някой не ви обича. То е най-смешното нещо в света, да искате някой да ви обича. Няма нещо по-смешно нещо да искаш да те обичат. Питам: Един човек, който в даден случай ти носи вода, няма ли да го обичаш? Един човек, който не иска да ти услужи, въпросът е предрешен. Онзи, който ти услужва, го обичаш, който не ти услужва, не го обичаш. Не зная, каква друга любов може да има. Аз ви давам много прост пример. Карма – това е човешко тълкуване. В любовта няма никаква карма. В любовта няма никаква философия. Ти като идеш при нея, ще се откажеш от всичко, което знаеш. Няма да разправяш за страданията си, за нищо няма да разправяш. Тя не иска да знае тия работи. Любовта не иска никога да и говорят за миналото. Любовта не иска никога да и говорят и за бъдещето. Тя говори само за настоящето. Не иска да тълкувате любовта. Оставете тълкуванията. За вашата любов то е друг въпрос. Та казвам: Важна е любовта, която ни говори в дадения случай. По някой път хората мислят, че Господ им се разсърдил. Туй, което мислим, че Господ ни се разсърдил на нас, то сме ние. Ние, които се оглеждаме в Негово огледало виждаме се сърдити. Казваме: Господ е сърдит. От туй заблуждение оставете се настрана. Бог никога не се сърди. Той не е Бог на гнева, но Бог на Любовта. Понеже ние се гневим, мислим че и той се гневи. Гневът извън любовта е на място. Но в любовта, той няма място. Няма никаква стая за гнева в любовта. Гневът като дойде в любовта, никакъв прием не му дават, никакво легло не му дават, държа го отвън обикаля около къщата. Като слуга го държат. Тогава се сърди, че няма прием вътре. Сега когато вие се сърдите, обикаляте къщата на любовта. И 10 години да се сърди, ще обикаля. Ако искате да влезете в любовта, ще напуснете гнева, ще влезете вътре. Да допуснем, че някой човек нямал обхода спрямо вас. Вие мислите така. На физическото поле всичките хора не могат да вземат първото място. Ако влезете в театъра, колко души вземат първите редове? Десетина места има. Или първите ложи колко души може да ги вземат? Малко. Питам: Онези, които вземат първите столове, какво ще спечелят, ще се подмладят ли? Старите, като вземат първите места, подмладяват ли се? Той стар остава и на първото място. Старият като слуша най-хубавата музика, подмладява ли се? Пак остава стар. Младият, като вземе последното място, пак е млад. Като слуша музика на последното място, пак е млад. Кое предпочитате: Да сте на първото място и да сте стар или да сте на последното място и да сте млад? Кое е за предпочитане? Всичките хора, които са на първите места, търсят неразбраната любов. Които са на последните места, те виждат разбраната любов. Когато сте на последното място, вие разбирате любовта. Когато сте на първото място, вие не я разбирате, нямате любов. Всички царе, владици, попове, светии, те не разбират любовта. Единствените същества, които разбират любовта, те са децата. Казва: „Ако не станете като малки деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Аз говоря за любовта, не мислете за първите места. Казвате: Голяма любов има. То са понятия на съвременния свят. Неразбран свят е той. По какво ще познаете, когато любовта говори. Когато ти слушаш любовта, дето минеш всички хора те приемат. Когато проявяваш любовта, хората те разбират. Когато не я проявяваш, мислиш че любовта те е изоставила, ще те изпъдят. И двете са заблуждения. Ти не може да носиш любовта. Любовта никога няма да те остави. Ти като не разбираш, оставяш я, искаш да лъжеш хората, че тя те е оставила. Сега женената иска да каже, мъжът ми ме би, че не искам да живея при него. Какво лошо има в биенето? Като бият цигулката, свири. Онзи лък като търка цигулката по пула, тя свири. Като стискаме, като съкратяваме струните, даваме различни тонове. Вие говорите за бой, който не е музикален. Той е неразбран бой, неразбрано свирене. В разбраната музика има акорди. В другото искаме само да произведем ефект. Във вас сега има едно неразбрано недоволство. Недоволството произтича, когато мислиш, че двама души те обичат. И двамата ще бъдат недоволни от вас. Затуй смешно е да кажеш, че двама ви обичат. В дадения случай в света само един може да те обича. Щом двама те обичат, скандал има вече. Казвам: Всичкото недоразумение между хората произтича от едно вътрешно неразбиране на онази любов, с която Бог иска да научи хората на земята да живеят. Допуснете сега, че аз обикна една риба. Човек може да обикне рибата, защото в света има /жени/, които са от рибното царство. Всякога тази жена от рибите, като се разсърди, иска да се хвърли във водата да се удави. Тя е риба, не иска да живее при него. Тя се е оженила за един мъж, който не е риба. Той иска тя да излезе из водата. Той е рак. Тя се чуди, как е възможно ракът да излезе из водата навън. Ракът се чуди, как е възможно рибата постоянно да живее във водата. Не се разбират. Мъжът е рак, жената е риба – не се разбират. В какво не се разбират? Мъжът по някой път иска да излезе на сушата. Казва си, как така, аз го правя, тя да не може да го направи. Рибата иска ракът да влезе във водата и там постоянно да живее. – Невъзможно е, не съм свикнал. Казва: Ти съвсем опак човек си. Кой е на правата страна? Аз виждам на правата страна е, който излиза из водата навън. Рибата разбра близката любов. Ракът, който излиза из водата навън, иска да разбере неразбраната любов. Ракът накриво ходи, защото иска да разбере неразбраната любов. Затуй се е изкривил, че търси един предмет, който никой не е проучил. Иска да разбере далечната любов. Много голяма философия има, цели съчинения са писали раците върху неразбраната любов. Именно апостол Павел засяга според тогавашното съзнание на първите християни да изясни любовта, засяга някои основни черти, качества на любовта, които може да се приложат. Някои мислят, че говорят езици, че имат много знание. Той казва: Всички тия неща са преходни. Той казва: „Езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем“. Единственото нещо, което ще остане за бъдеще, то е любовта – когато ни говори, да я слушаме. После трябва да бъдеш търпелив. Като говори любовта, трябва да имаш търпение да я чакаш. Любовта сама ще дойде да ти говори. Ти ще схванеш, че днес ще дойде. Тя може да дойде днес, утре, други ден, може и след година да дойде. Ти ще окрякаш орталъка. Като ти каже след една година и като мине година, да ти се струва като че един час. Да се не продължава времето. Любовта винаги съкратява времето. Неразбраната любов удължава времето. Туй, което във вас удължава времето, е неразбраната любов. Туй съкратява времето то е разбраната любов. Сега ще се яви въпросът: Защо ние да го не разбираме? Защото искаш да носиш любовта. Защо аз не разбирам? Защото искаш любовта да те носи. То са две неща в света невъзможни. Защото ако любовта те носи, ти си слаб; ако ти носиш любовта, тя е слаба. Всесилното в света, безсмъртното в света то е любовта. Щом любовта те носи, ти си смъртен човек. Щом любовта те носи ти си неспособен човек за култура. Щом ходиш с любов и я слушаш, всичко добре разбираш. Тогава може да имаш едно знание, което тя ще ти го даде. Щом помислиш, дали някой друг я разбира, както ти я разбираш, туй, което имаш, ще го изгубиш. Тя не обича да поставяш контрасти. Тя знае всичко, на които говори я разбират. Ти трябва да мислиш като ти говори и ти я разбираш. Щом ти говори и ти мислиш, че не я разбираш, вие сте в противоречие. Казвам: За сегашния социален строй причината е, че те искат любовта да ги носи и те да носят любовта. Мислим една майка като носи детето, може да има любов. Аз може да приведа друг пример: Онзи разбойник, който взел пари и ги носи в себе си и майката, която носи детето, каква е разликата? Майката е разбойник, задигнала кесията, задигнала детето. Това, дете принадлежи някому другиму, тя го е откраднала. Крадено е туй дете. Некрадените неща трябва да ходят. Щом носиш нещо, ти си го крал. Некрадените неща трябва да вървят. Казвате: Бамбашка работа. За да имате ясна представа, говорим за съществените неща. Туй, което върви с тебе и туй, което не носиш и те слуша, то е реалното. И другите неща са хубави. Не че е лошо разбойникът да носи златото. И детето може да носиш. Туй, което носиш не е злато. Туй дете, което носиш, не е дете, съвсем друго е. Носиш една дреха, за нея е безразлично дали я носиш. Тебе ти е приятно да носиш дрехата, но дали на дрехата е приятно. Любовта никога не отпада. Другите дарби,пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е , ще изчезне. Но когато „съвършеното“, т.е. когато дойде любовта, „това, което е отчасти ще се прекрати“. Казва: „Откак станах мъж, откак разбрах близката любов, която ми се откри, напуснах, което е детинско. Защото сега видим мрачкаво, както през огледало. А тогава ще гледаме лице с лице“. Ние искаме някой човек да ни покаже образец за любовта. Не търсете образец. Любовта чрез всичките хора се проявява. Единственото нещо, което не търси преводчици и други да я представляват, то е любовта. Тя е единственото нещо в света, което всички разбират и която всички разбира. Между любовта и човешката душа няма никакъв спор. Тя е всякога разбрана. Ако има нещо, което не разбира, то е посторонно. Казвам: Единственото, което ви разбира, то е любовта. Единственото, което вие разбирате, то е любовта. Единственото, което не разбирате, то е любовта. Единственото, което не ви разбира, е пак любовта. И любовта не ви разбира. Когато вие искате да я носите, не ви разбира тогава. Ще бъде смешно. Ако вземеш земята на ръцете си, къде ще я носиш? Или ако вие поканите слънцето на гости на земята, в коя стая ще го поместите? Искаш да поканиш на гости това слънце. Невъзможно е. Ще оставиш да е далече. Туй, което вземеш от него, малката светлина е разбрано. При голямото слънце ще идеш при него наблизо. Ако речеш то да дойде при тебе, ти искаш неразбранато в света. Сега ще кажете, защо сме били толкоз невежи в света. Радвайте се, че си бил невежа. Ако ти знаеш в света, знаеш, какво ще бъде? То ще бъде най-голямото нещастие, което може да те сполети: да знаеш всичко. Адът е образуван от идеята, че всичко знаем. Раят е образуван, че малко знаем. Значи раят е място, дето малко знаят: Адът е място, дето много знаят. Като дойде някой казва: Какво аз зная, колко ми е патила главата? Когато всичко знаете и страдате, то е ад. Защо страдам? Защото много знаеш. Турците казват: „Чок билям, чок чекер.“ Аз не ви говоря това, което знаете, да го изхвърлите. Не да приемете новото и старото да го изхвърлите, да облечете новите дрехи. Новото само на Великден ще го облечете, всеки ден няма да го обичате, ще го пазите. Когато се намерите в голямо противоречие ще облечете новите дрехи. Като дойде страданието, ще облечете новите дрехи. Обикновените дрехи ще носите. „Бог толкоз възлюби света, щото изпрати любовта си да научи хората, как да живеят“ в света. Думите „изпрати сина си“, значи изпрати любовта си да ни научи на любовта, която не може да я носиш, нито да ни носи. Любовта, която ще ни научи да живеем тъй, както Бог изисква. Вчерашният разговор как го нарекохме? Прокурорско дело. Развиваха се какви ли не противоречия. Няма разрешения. Тъй както живеем в света, нищо не може да ни примири. Аз гледам, има ежби между вас. Някой се обидил. Една сестра мисли тъй, друга мисли инак. Едната казва: „Аз я доведох при Учителя /не ме познава/“. Другата казва: „Аз я посветих“. Довела я при мене. Аз не се нуждая от такива яйца, кой колко носил. То не е любов. Тя е слугинята на любовта. Те са слугините, които лъжат. Няма по-хубаво нещо в света от любовта. Тя като говори, всичко имаш. Няма по-голямо страдание, когато престане да ти говори. Когато не ти говори, това са наши разбирания. Щом я разбираш тя отваря всичките врати. Когато не я разбираш, затваря всичките врати изведнъж. И това е много естествено. Значи в малкото, което разбираш всичките врати са отворени. Голямото, щом е неразбрано, вратите са затворени. При врати, които са затворени не отиваш да хлопаш. Дето вратите са отворени, има любов. Дето вратите са затворени няма любов. Всяка затворена врата говори за неразбрана любов. Всяка отворена врата говори за разбраната любов. Не ходи при затворена врата. Казва: Сърдцето е затворено. В света искаме да бъдем учени, в света искаме да бъдем богати, в света искаме да бъдем силни. Те са затворени врати. Тези неща са облекло. Те нямат нищо общо с любовта. Когато някой мисли, че като има знание, ще го обичат, той е само един слуга на любовта. Ни най-малко знанието няма да те заведе при любовта. Любовта от знанието не се нуждае. Знанието е превозно средство. Любовта сама ще ви посети, ще ви говори. Вие трябва да я слушате. Няма да искате да се качите на нейната колесница да ви развожда. Такива работи да няма. Може да ви проповядват колесници, има много колесници, но любовта никакви колесници няма. Единственото нещо, което няма превозно средство е любовта. Единственото нещо, което няма преводчици то е любовта. Сега защо е тъй и аз не зная. Знание значи не го живея. Аз за пример не може да ви кажа, как цялото човечество страда, не може да го схвана. Един човек когато счукват в една чутура, не зная, не го чувствам. Аз предполагам. Да имам неговото знание е невъзможно. Аз като вляза в чутурата, ще зная. И аз не може да предам моето знание. Аз не може да предам моята любов. Нито пък вие може да предадете вашата любов. То е ваше специфично разбиране. В дадения случай, когато любовта е между нас, ние може да се разбираме. Щом тя си замине, кое остава на своето място. Сега не искайте да ми разбират хората. Когато любовта дойде, значи ще ви разберат. Когато любовта си иде, ще бъдете неразбрани. Понякога е хубаво любовта свободна да си замине. Иде си, да се радвате: Дойде, пак да се радвате. И заминаването на любовта да ни причинява радост. Идването на любовта да ни причинява радост. Тя е единствената, която, като идва причинява радост и като заминава, причинява радост. Сега не мислете, че радостта не е еднаква. Радостта, като замине любовта е еднакво силна, както, когато дойде любовта. Когато дойде любовта при вас, вие ще бъдете майка, натоварена с вашето дете. Когато любовта замине, детето ще бъде в училище, ще бъде израснало, ще ви говори. За туй любовта е, която примирява всичките противоречия в света. Казваме: Когато умрем. Когато престанем да носим любовта. Едно дете, докато ти го носиш е невежа. В момента, когато оставиш туй дете да ходи, то разбира. То ходи далеч от майка си. Като се отдалечават децата се просвещават. Когато майката го държи за ръцете, то не разбира майка си. Казвам: Ако любовта би ви държала на ръце, вие никога не бихте се просветили. Вие щяхте да бъдете малки деца. Понеже сега всички други са ви носили, са ви говорили за любовта, сега ще влезете в света, дето самата любов ще ви говори. Представете си, че сте били в един свят дето са ви представили, какво нещо е слънцето. Мислите ли, че всичките свещи могат да представят слънцето. Когато видиш слънцето, какво е всъщност, ще кажеш тогава: Сега разбрах какво е реалността в света. Свещите са на място, но те никога не може да заместят слънцето. Вашата любов никога не може да замести слънцето на любовта. „Отчасти знаем и отчасти сме приели.“ В Него всички живеят и се движат. Бог ни е дал свобода да живеем в Него. За нищо Той не ни се сърди. Сами се наказваме и считаме, че туй е наказание от Бога. Бие мъжът жената. Жената казва: Господ позволи да ме бие. Любиш, обичаш го, пак казвате: Господ така направи. Трябва ли постоянно да обичаш хората. Представете си, че имам да посетя хиляда души хора. Започвам с първия. Имам по пет минути при всеки едного да седя. Той има ли право да ме задържа да седя десет минути при него. Да се радва на петте минути, които мога да му дам. С какво съм аз задължен. Любовта какво ми е длъжна да остане десет минути? Тя определила пет минути. Аз трябва да чакам, като обиколи хиляда души, пак ще се върне при мене. Какво говоря на другите хора, то не е твоя работа. Какво говори на тебе, с туй занимавай. Какво е говорила на другите хора, то е тяхна работа. Ако един ден се помъчи да каже, какво любовта е говорила, има право. Може да ти предаде толкоз колкото любовта е говорила. Не казвам, че не може да предадеш. Туй знание, което всеки може да предаде за любовта е частично. Казва: Аз го разбрах. От части знаем. Когато дойде любовта, ще знаем, ще се разкрие. Ще кажете: Сега ми се отвориха очите, сега ми се отвори сърдцето, разбирам, какво нещо е любовта. Туй, в което човек трябва да възкръсне. Щом възкръснеш, трябва да престанеш да бъдеш смъртен. „Сега остават тия трите: Надежда, Вяра и Любов.“ Аз считам надеждата свързана с физическия свят. Вярата е свързана със света на знанието, с духовния свят, а любовта – с Божествения свят. Надеждата е приемната стая, приятно ще ядеш. Вярата е класната стая, дето трябва да учиш нещо. Любовта е свободата. Ще дойдеш да се разхождаш, екскурзия ще правиш навсякъде. Ще ходиш, дето искаш и колкото искаш. Може да посещаваш слънцето, месечината, звездите. Като ти дотегне, пак може да се върнеш в класната стая. Щом ти дотегне там, ще се върнеш в обядната стая. Надявайте се, живейте във физическия свят. Вярвайте, живейте в духовния свят. Любете, живейте в света на любовта, в Божествения свят. Живейте тъй, както разбирате. Като казвам живейте, както разбирате, то е любовта. Живейте както са ви учили. Живейте тъй, както ви обичат дрехите. Нали правите гримировки. Ще седиш, ще ти четат, ще ти облекат дрехите, булките как ги обличат. Колко седмици булките носят дрехите си? После носят булски байрак и този байрак на четири парчета го късат и парчетата хвърлят в четирите посоки на света. Аз тълкувам туй: Булката има право да живее на запад, на изток, на север, на юг. Казвам: Това е законът на любовта, имаш право на всякъде да живееш. Като заговорихме за любовта, как се разпръснаха облаците. Ако не бях ви говорил за любовта, щеше да бъде облачно, слънцето се показа. Да се радваме, че има едно нещо, на което може да разчитаме. Да се радваме, че има нещо, което ни прави невежи и знаещи, прави ни слаби и силни, прави ни доволни и недоволни. Контрасти. Недоволството е карма. Любов като дойде, всичките тия ги примирява, всичките противоречия моментално ги примирява. Като се отдалечи, противоречията идат. Знайте, когато противоречията идат, любовта си е заминала; Когато противоречията си отиват, любовта е дошла. Не мислете, че сте в Царството Божие. Като влезе в ада един светия може да го превърне на рай. Христос като влезе в ада обърна го на рай. Проповядва на тия хора и всички тръгнаха подире му, изведе ги. Любовта влезе и всичките дяволи забравиха противоречията. Стражарите, които пазеха тия души, като видяха любовта, оръжието им падна, забравиха. Като излезе Христос казаха: Колко будали сме били, отидоха тия нашите хора, които ги държахме. Любовта като дойде при вас, вие казвате: Ние изгубихме. Като дойде, много знаете; Като замине, казвате: Колко будали сме били. Вие се радвайте, че сте будали. Будала значи Буда, значи Христос. Алах значи Божи Христос. Може ли да накладем огън?
  6. valiamaria

    1944_07_12 Той иде!

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Той иде! V Беседа, държана от Учителя на 12.VII.1944 г., Петровден, с. Мърчаево, Софийско Добрата молитва. Ще ви прочета 13 глава от I Послание към Коринтяните. „Духът Божи“. Да ви прочета само едно изречение: „Неизмеримата Божия Любов, Мъдрост и Истина са плът на Божия Дух.“ Ще ви прочета част от беседата „Гласът на душата“ от томчето „Вечното благо“ на страница 121 от „В света съществуват 3 закона, към които се стремят всички хора, съзнателно и несъзнателно...“ /Учителят прочита до края страницата и продължава да чете 122 страница до хармонията както и хармоничните движения са неизменни/. В тази хармония всичко е на място. То е здравословно състояние. Когато човек е доволен от живота, той е в реалното. Какво ти не достига. Ти си дете, искаш да бъдеш стар. То е заблуждение. Стар си, искаш да бъдеш млад, то е друго заблуждение. Млад си, искаш да бъдеш красив. То е друго заблуждение. Животът, любовта носи всички в себе си. Искаш да бъдеш красив, то е външно заблуждение. Искаш да бъдеш повече от хората, да кажеш: Като мене няма друг. Тогава ще дойдат двама души, да се състезават за своята красота. Ето противоречието. Вярно е, че като тебе няма, в света съществуват само по един екземпляр. Карамфилът е цвете. Казват, че има 20 вида. Няма видове, един е карамфилът. Това е заблуждение, че има много видове карамфил. Розата е една, няма много видове рози, една роза има. Това са наши заблуждения, това са сенки на живота. Някой път мислиш, че много знаеш. То е заблуждение. Някой път мислиш, че нищо не знаеш, то е друго заблуждение. Че всичко знаеш – всичко знае само Бог. Че нищо не знаеш – то си ти човекът. Че нищо не знаеш, какво подразбира. Радвай се, че не знаеш нищо. Ако знаеш какво нещо е болестта, какво се ползуваш? Ако знаеш какво нещо е сиромашията, какво се ползуваш? Ако знаеш какво нещо е смъртта, какво се ползуваш? Ако знаеш какво е гневът, съмнението, алчността, какво ви ползуват? – Те са нереални работи. Някой казва: Много зная, много съм страдал. Какво има в страданието, кажете ми сега. Кой е израснал от страдание, кажете ми сега. Казвате, че страданията учат човека. Кой е станал богат от страдание? Кой е станал учен от мъчението? Тъй писали, че от доброто произлиза злото. Като не разбираме доброто, то се превръща на зло. Като не разбираме злото, то се превръща на добро. Сега ще кажете, защо става така? – Не го зная, така е сега. Един плод, като седи дълго време, изгнива. Един плод като го откъснеш от дървото и така седи дълго, той изгнива. Докато е на дървото, не изгнива. Ние го държим откъснат дълго време и той се разваля. Затова нямаш право да държиш един плод откъснат. Щом го откъснеш, ще го вземеш в себе си и ще му дадеш най-почтеното място. И тогава всички съвременни хора страдат, когато откъснат една Божествена Мисъл или едно Божествено Чувство от дървото на живота. Че не го ядат и то се разваля в тях. И там причинява най-големите страдания, нищо повече. Казвам ви: Никога не късайте плода преди да сте огладнели. Този плод като го откъснете, ще го изядете. От него нито трошица не трябва да падне. С костилката, с всичко ще го изядете. Не се позволява да счупиш костилката. Всичко ще изядеш. Някой път казвате: Какво е „Новото Учение“? – Новото Учение седи на това, да знаеш как да снемеш раницата, която си турил на гърба си. Дойде някой и ти казва, че ти си сиромах. Не се лъжете, когато ти казват, че си сиромах, или че не си даровит човек. Казвате: Тя е кокошка. Не е умна тази кокошка. Или казвате: Това е овца, това е дърво. Заблуждават ви вас. Дърветата са много умни. Дърветата знаят това което хората не знаят. Кокошките знаят това, което хората не знаят. Тепърва учат учените хора и сега учат как кокошките носят яйцата си и от какво вещество са направени. Кокошките са знаели, още преди време как да образуват яйцата си, черупките им. Преди да се яви човекът, те бяха учени кокошки. Сега във вашият ум разглеждате, какво може да направи кокошката. Вие разглеждате туй, което не е кокошка. Кокошката е много скромна къщица, в която живее много разумно същество. Ти казваш: Кокошка. Малка колибка е тя. В тази колибка живее много разумно същество. Ти виждаш, че човекът живее в много хубава къща, палат, но палатът не е човека. В много палати живеят глупави хора. Кой е глупав човек? – Който уповава на своята къща. Кокошките са по-умни, понеже не разчитат на къщата. Човек трябва да разчита на себе си. Хубаво аз ще ви попитам, къде са вашите баби, които разчитаха на своите къщи. Дядовците ви къде са. Няма ги. Къде изчезнаха. Казвате: На оня свят отидоха. Ами със своята къща на оня не е отишъл, къщата е останала тук, тях никога не сте ги виждали. Може ли да опишете какво беше дядо ви? Не може. Дядо ви най-първо е бил едно малко детенце, което тежало 3–4 кг. като дошъл тук. Преди да е дошъл у баба ви, той даже не е тежал нито един грам. Една милионна част от грам или по-малко е тежал. Казвам ви, че дядо ви е тежал една стомилионна част от грама. Това беше дядо ви. Кажете ми сега: Може ли да имате понятие, дядо ви който е тежал една стомилионна част като материална частица? Казваме: Единственото реално в света, това е Любовта. Когато ти чувстваш един малък подтик на живота: това е Любовта. Какво ти липсва тебе? Ядеш един плод, усещаш сладчината. Тази сладчина е Любовта на плода. Ако разбираш сладчината, това е животът. Ние казваме: Тази сладчина я имаме, но трябват ни дрехи, шапка, обуща, това ни трябва, онова ни трябва. Развалим сладчината. Никакви обуща, никаква шапка не ни трябва, това са празни работи. Те са заблуждение. Шапките в света са много малки. Като се ражда човек е малък, а шапката е хиляди пъти по-малка. Човек като иде на света има всичките такъми. Не търсете шапките. Едно време, хората, които ходеха гологлави считаха за луди. Едно време считаха хората, които ходеха боси, за смахнати. Видят те, ходиш бос, мислят, че си загазил. Сега виждаме, времето научи хората да ходят гологлави, боси. Изгубил си шапката, няма от къде да купи и ходи гологлав. Като няма шапка, откъде ще купиш хубава шапка. Скъсали се обущата, от къде ще купиш хубави обуща. Един евреин ми разправяше. Един евреин ми разправяше, че продал един стар костюм, малко скъсан за 12 000 лева. Друг един си купил един костюм за 38 000 лева. Кой от вас може да си купи един костюм? Ако вие разбирахте Божия Закон, ако имахте такава Любов към Бога, детинска – животът ви щеше да бъде друг. Вие разбирате Любовта, която носи противоречие. Обикне ви един ваш приятел и вие мислите, дали само вас обича или и другите обича. Много естествено, ако вашият приятел е мъж или жена, най-първо той обичаше майка си, после баща си, после братята си, сестрите си, чичовците си. Ти си последният дошъл от някъде и мислиш дали само тебе обича. Преди тебе обичаше крушите, ябълките. Казваш само мене ли обичаш. Не само тебе, това е неразбиране на Любовта. Ти се радвай, че този човек обича баща си. Защото ако обича баща си, ще обича и тебе. Като обича майка си ще обича и тебе. Като обича брата си ще обича и тебе. Ти не считай, че ти си първият човек, когото той обича. Ти не считай, че като срещнеш някого, че го обичаш и че за пръв път го обичаш. То е заблуждение. От там произтичат противоречия. Единственият, Пръв, Който ни е обикнал, то е Бог.И първият, Когото ти обичаш, то е Бог. Ако ти не обичаш Бога и ако първо Бог не те е обикнал, и ако ти не си го обикнал: Няма никакво знание, няма никаква светлина, няма никаква свобода. Единственият живот, единствената Светлина, единствената Свобода произтичат от Любовта, която Бог е имал към тебе. Единственото приемане на Любовта, светлината и свободата, е когато ти си обикнал Бога. Сегашните времена казвате: Аз много пострадах от живота. Има една песен „иде, иде“ пейте я. Всичкото дойде от „иде“. Някои казват да не се пее тази песен „иде“. Понеже, този който иде, в света, погна онези, които не изпълниха този закон. Хукнаха да бягат, повлякоха и нас. И ние бягаме. От Любовта, която иде всички бягат, и ние бягаме. Казвам: Понеже той иде, сега всички трябва да Го посрещнем. Вие не сте Го видели как иде. Вие видяхте само онези, които дигат прах, те дойдоха, хвърлиха бомби и каквото задигнаха, задигнаха. И каквото разрушиха, разрушиха и заминаха. Онзи, който иде в света, носи Любовта, носи Живота. Онзи, Който иде в света, носи светлината, знание, Онзи, Който иде в света, носи свободата за всичките хора. Всичките да бъдат свободни в него. Не само хората, но всички да бъдат свободни. Та казвам: Ние всичките се намираме в следното противоречие: „Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно му хванал ръката, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си, ще ти дам повече, отколкото ти може да вземеш с твоята ръка“. Не бъркайте в чуждите джобове. Не късайте плодове от чуждите градини. Някои деца късат плодове от дърветата, и като видят, че още не са зрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джобовете си и отминават спокойно. Те не знаят, че всяка кражба, всяка лъжа носи своите последствия даже в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху тях. Те са резултат на кражби, лъжи и престъпления в далечното минало! Или казано: Всеки плод, изяден без любов, всяка шапка турена на главата без любов, всяка обувка турена на крака без любов, всяко палто турено на гърба без любов, носи нещастие. Всяка шапка турена на главата с любов, всяко палто турена на гърба с любов, всяка обувка, всяка ябълка, изядена с Любов, всеки срещнат човек с любов носи щастие. Тъй седи сега законът. Та казвам: Ние хората сега сме призвани. Който иде в света, който всякога идва, Той иде в сутрешното слънце и заминава с изчезването на слънцето. Той идва в чистия въздух, който дишаме и заминава с нечистия въздух. Той иде в бистрата вода, която пием, заминава с мътната вода, която ние образуваме. Той иде в чистото ядене, което правим и заминава с нечистото ядене. Вие седите някой път и искате да се самовъзпитате. В какво седи самовъзпитанието? Дойде този, когото очаквате. Вие се скарате, дигнете скандал. Ще намерите някой виноват в къщи. Ако сте женен, жената кой ще намери първият виноват? Мъжът. Ако сте женен мъжът кого ще намери първия виноват? Жената. Ако имате деца, майката ще търси някое виновато. След децата идат слугите, ще намери някой от тях виноват, ще вдигне скандал. От хиляди години се търсим виновати хора. Мъжете бяха виновати, жените бяха виновати, децата бяха виновати, слугите бяха виновати, воловете, котките бяха виновати. Всички са се виновати. Кой е тогава, който не е виноват, кажете ми сега? Няма нито един. Като станете сутрин мъжа вие го търсите в образа на вашия ум. Ако той носи светлината, благодарете на Бога. Вие търсите жената някъде виновата. Жената потърсете в сърдцето и благодарете на Бога, че имате сърдце. Понеже не знаете какво нещо е сърдцето, каква музика има в него, не познавате ритъма на сърдцето. Има един ритъм на сърдцето, човек е весел. Щом се измени ритъмът, изменя се състоянието на човека. Има един ритъм на човека, наричам го „анданте“, каква тъга, какво увиване на кревата! Мъчиш се, анданте е това, болезнено състояние. Щом дойде алегро на сърцето, човек стане, учи, работи, яде, пие. На вас ви трябва алегро, не анданте. Андантето вече го научихте, всичкото досега е анданте на музиката. Мъжът е виноват – анданте; жената е виновата – анданте; дето е виновато – анданте; слугата е виноват – анданте. Невежа е, не знае – анданте. Що е анданте музикално? Виновато е. Казвам: андантето ние хората го създадохме, алегрото Бог го създаде. Андантето образуват старите хора, като не може да ходят. Казват: Полекичка, с бастун – анданте е. Алегро са децата. Като стане това дете най-първо се мъчи. Той е дядото, който е бил на 120 години и като се роди, не може да забрави, че е стар, пъпли по земята, пълзи. Като научи андантето, изправи се – алегро – дядото се е подмладил. Казвам: За да се подмладите, най-първо трябва да разбирате закона на ритмичното ходене. Алегрото е ритмично ходене в природата, ритмично чувстване и мислене. Направиш престъпление или някаква погрешка, не търсиш погрешката в себе си, търсиш я в хората. Един свещеник, тук в България, в турско време, който не бил много учен, защото свещениците тогава не трябвало да свършват семинария, като идвал Великден, много лесно извършвал Възкресението. Запалвал един мангал с кюмюр, напълвал кадилницата с въглища, турял тамян, закади с кадилницата, прескочи мангала три пъти и казвал Христос Възкресе. Десет, петнадесет години лесно ставало Христос Възкресе, но веднъж се случило да дойде един гражданин в това село. Минава се час, минават два не излиза гражданина, не може да обяви Христос Възкресе. Питат го селяните: Закъсня Великден тая година. – Онзи дявол докато е тук, няма да дойде Великден. Страх го е от онзи човек, знае повече. Да прескочиш мангала, това не е Христос Възкресе. Питам, какво е прескачането на един мангал? То е лесна работа. Знаете колко мъчно се поправя едно прескачане. Лесно е да кажеш една обидна дума, знаеш, колко мъчно се изтрива. Създадеш една форма, която в невидимия свят не е приемат. Да се изправи една дума, не е лесна работа. Та казвам: Езикът не е лош. Човек някой път казва нещо лошо, то си има свои причини. Вземеш лошото в най-малката форма. Езикът се нагласява като струните, зависят от времето, от влагата. Като вземеш тона, не е верен. Едно малко нагласяване трябва. Любовта е камертон. Като дойдеш в закона на любовта, то е камертон. Що е Любовта? Туй което нагласява. Що е Мъдростта? Туй което нагласява. Що е Истината? Туй което нагласява. Ако ти не нагласяваш живота съобразно с Любовта, ако ти не нагласяваш мисълта си съобразно Мъдростта и ако ти не нагласяваш постъпките си съобразно с Истината, ти не може да се проявиш като човек. Досега вие чули ли сте гласа Божи да ви осъжда заради нещо? Някой път чули ли сте Господ да ви хука? Не. Единственото същество, което всякога говори благо, то е Бог. Като изгрее сутрин слънцето, когато времето е ясно, как излизате пролетно време, как виждате гласа на Бога. Тих е Той. В природата дето някой път стават бури, отдавате го на Господа, но тия бури са образувани от съвсем други същества. Първото нещо, то е гласът на Бога, който създава. То е най-хубавото нещо, което съществува. То е благото на живота. Бурите и туй, което ние виждаме, то са дисонанси. Когато някой мъж се разгневи, започне да кряска в дома. Бащата след като се разгневи, казва, че е от Господа. Той е земен баща. Не е лошо да се гневи, има право. Тук имаме един брат, който казва, че баща му го бил. Често разправя, казва, ако не беше ме бил баща ми, човек нямаше да стана. Ако баща му не го беше бил, по-добър щеше да стане. Той се развали от боя на баща си. Изправлението на човека, което трябва да претърпи. Вие искате Христос да дойде на земята. Христос не може да дойде на земята сега. Той е бит и две хиляди години не може да го забрави. Търпи го, но то е великата любов. Като помисли, че не са го приели, да дойде пак на земята, казва: Малко по-далече от земята. Искате да дойде Христос между вас, но ще намери раздор и крамоли. Какво ще слушам онез, които крякат като жабите. Доста съм слушал пението на жабите. Аз съм слушал жабите доста да ми пеят. То е едно уподобление. Ние да сме доволни от живота. Ти си доволен да имаш хубава мисъл, ти си доволен да имаш хубави чувства. Защото в хубавите чувства Бог се изявява. В хубавите мисли Бог се изявява. В хубавото положение Бог се изявява. Нямаш туй разположение. Влезе една малка прашинка в окото, започне окото да плаче. Коя е причината? Малката прашинка. Тогава Господ изпраща вода да очисти окото и ти плачеш. Защо плаче човек. Много такива прашинки е имало в окото. Тури вода в окото да се очисти. Без нея хората преждевременно щяха да ослепеят. Сега започнете. Новият живот в какво седи? Да прекарате един ден, без да се безпокоите. Като дойдоха бомбите в София, защо да не можете да излезете. Нека падат бомбите, то е алегро. Ще вървиш. Бягане е алегро. То са гръцките надбягвания, олимпийските надбягвания за някакъв венец. Някои бягаха повече. Сега на мене се ми разправят за Христовата Любов. Аз се чудя. Аз не съм срещал в България нито един човек да е говорил за любовта. То са трици, което говорят. Казва Христос как е страдал. Не го зная как е страдал. Какво ще кажа, как е страдал. Може да зная, но да ме разпънат на кръста, цяла нощ да ме бият,да се гаврят с мен, тогава ще разбирам. Сега нито съм бит. Казва: Как е пострадал Христос. Ако разбираш как е пострадал Христос, никога няма да правиш прегрешение. Ти не си разбрал страданията Христови. Щом тебе обиждат, знаеш реално, що е обидата. Щом другите обиждат, не го знаеш. Казвам: Постарайте се днес да минете без вътрешни тревоги. Да кажем, че вие се тревожите, че слънцето няма да изгрее. Вие се тревожите, понеже учените хора казват, че земята ще спре да се движи. Кога ще спре, изчисляват. Това може да бъде, може и да не бъде. Животът никога не може да спре. Вечното движение не може да спре. Ние може да спрем, но движението на живота не спира. Вие всички се смущавате от едно нещо, че може да изгубите любовта. Единственото нещо, което не се губи в света, то е любовта. Всичко може да се изгуби, но любовта не се губи. Тогава коригирайте се. В закона на любовта коригирайте се. Казва: Аз не мога да обичам. Ти може да не обичаш, то е друг въпрос. Ти не си авторитет. От тебе не произтича любовта. Щом не обичаш, показва, че ти не си разбрал, какво нещо е любовта. Сега вие какво разбирате. Едно време българите много лесно изгасяваха любовта, духне лампата, изгаси я. Сегашните /електрическите запалени свещи/ духай ги, как ще ги изгасиш. Вие имате ключ. Някое дете може да завърти ключа. Цяло Мърчаево да се събере да духат, не се изгасва. Като доде най-малкото глупаво дете и завърти ключа, ще изгаси свещта. Ако вашата любов изгасва с електричество, децата са виновати. Ако никой не може да загаси вашата свещ на електричеството, имате такава прозрачна броня. Като духат, отблъсква. Цял свят да духа, не може да изгаси. Казвам: Любовта, която иде от Бога е такава. Единственото нещо, което по някой път може да изгаси, то е безлюбието. Някое дете завърти ключа, изгасва. Щом се изгаси, отвори ключа. Вие сега тръгнете из селото и търсите, кое е това дете, което завъртяло ключа. Цял ден не може да го намерите. Щом завърти някой ключа, вие обърнете ключа. Що ще ходите да търсите тия деца. Сега някой път нали имате някоя рокля оцапана малко. Кой я оцапал? Какво ви коства да вземете кърпа да изтриете оцапаното. Някой път някой носи. Оцапал се остенът. Кой го оцапал? Малко вода вземете, измийте остена, оставете го. Този остен, който носиш има шило. Туй шило не го туряй да мушкаш воловете, като дойдеш по любов. Като мушкаш с този остен ще дойде един ден и тебе да те мушкат. Един остен има приложение не само към живота. Ще го приложиш. Той е за всичките хора. Върви навсякъде. Никога не прилагай един остен, дето не трябва. Ако го приложиш, извади го. Казвам ви сега: Ето къде /е/ хубавото на тези остени – започнаха да пишат с тях. Едно време мушкаха воловете. Сега са ги турили да пишат най-хубавите работи. Сега турете вашите остени, не ги хвърляйте навън, направете пера и да пишат най-хубавите работи. Никой в света не може да се подмлади без любов. То е основен закон. Ако кажете как, вие имате едно съмнение. То е невежество. Не мислете, че ако свършите всичките университети в света, ще знаете, как да са подмладите. То не зависи от сегашното знание на хората. Представете си, че не сте яли сладко и не знаете, какво нещо е сладко. На една сладка ябълка в какво седи сладчината. Ако се съберат всичките учени професори, да ви разправят, ще разберете ли, какво е сладчината. Ще мислиш, че имаш понятие. Дайте тази ябълка на едно дете, веднага като я опита, ще има истинско разбиране за сладчината, без да има професори. Онова истинското знание, което търсим, което подмладява не иде от професори. То иде от Бога. Туй, което иде направо от Бога, то подмладява. Туй което иде от хората, не подмладява, то остарява. Хората произвеждат старост, а Бог произвежда младост. За да се подмладиш трябва да имаш Божията Любов. Щом те погледне Бог, ти си млад. Как ще се подмладиш? Ще те погледне Господ. Как ще се подмладят хората? Трябва да ги погледне Господ. Как става, не зная. Аз го зная как става, по човешки не го зная. Като ям ябълката, зная сладчината. Щом те погледне Господ ти си радостен, весел.Щом те погледнат хората, ти си скръбен, тъжен. Щом те погледнат хората, ти заспиш; щом те погледне Господ, ти се събуждаш. Щом те погледнат хората, ти нямаш разположение, отчаяш се, животът е безсмислен. Щом те погледне Господ, ти си радостен, весел, животът има смисъл. Казвам: Да оставим човешките неща настрана, да възприемем Божието благо в нас. То е Божественото. Туй е новото в света, което очаквате. Хубавото иде от Бога, не го очаквайте чрез хората. Хората са само условия. Божественото направо иде до вас. За него няма да разправяте как е дошло. Туй, което дойде от Бога, вие не може да го разправяте никому. То е невъзможно. Някой път гледам, искат да ми разправят някаква своя опитност, как страдали. Не може да ги разбера. Казва: Аз съм много радостен. Аз зная моята радост каква е, но неговата радост не зная. Тази радост като дойде до мене зная, но неговата радост не зная. За онази радост, която иде от Бога, не говорете. Светлината, като огрява дърветата, ражда хубавите плодове. Вие като вкусите плодовете, знаете какво нещо е светлината. Човек, на когото Господ е говорил, той се познава. Ако някой е болен, ще му кажа: Тури ръката. Ако си тури ръката на болния, той оздравява. Щом си тури ръката и болният не оздравява, да не говори, че Бог му е говорил, хората са му говорили. Някой казва: Той е невежа. Че и най-учения професор, като го туря в стаята и му дам да чете Библията, а няма светлина, той е невежа. Като има светлина, чете; като няма светлина, в тъмнината е невежа. Кой от вас, като се махне светлината ще чете? Казвам единственото нещо: Любовта като дойде, тя носи живота. Животът не се придобива, той иде от Любовта. Знанието не се придобива, то иде от Мъдростта. Свободата не се придобива, всичките хора искат свобода, тя иде от Истината. За нея не разправяйте, не казвайте: Аз съм свободен. Ти, който говориш за свободата, ти не си свободен. В свободата никой не може да те ограничи. То е невъзможно. Щом помислят хората да те ограничат, ти ще бъдеш на слънцето. Как ще те ограничат? По някой път вие се питате: Защо трябва да обичате? За да се подмладите. Защо трябва да имате любов към Мъдростта? За да дойде светлината. Без любов към мъдростта, светлината не може да дойде. Без любов към истината, свободата не може да дойде. То е познаване на тия трите закона. Никога няма да ставаш по-горе от другите хора. Считай, че ти имаш толкоз право, колкото Бог ти е дал. Няма да превишаваш правата си в света. Имаш един слуга, ще му кажеш: Стояне, днес ще ми послужиш, както Господ те е научил. Ако викам един шивач, ще му дам плата и ще му кажа: Скрой дрехата, както Господ те е научил. Няма нищо да му казвам. Като ушие дрехата, ще я облека както я е направил. Пък и аз ще му платя, както Господ ме е научил. Жената да каже на своя другар: Днес послушай ме както Господ те е научил. Мъжът да каже на своята другарка: Послушай ме днес, както Господ те е научил. Ще кажеш на сина си: Послушай ме, както Господ те е научил. И на дъщеря си ще кажеш да те послуша, както Господ я е научил. И синът да каже на майката да постъпи, както Господ я е научил. Започнете сега с новото. Какво писал Мойсей, какво са казали пророците. Хубави работи казаха пророците, останаха неразбрани работи. Кажи ми няколко думи, както Господ те е научил. Посвири ми, както Господ те е научил. Сега вие ще разправяте, какво съм казал аз. Вие не сте го приложили. Ако не го приложите, нищо не сте разбрали. Сега аз вярвам в едно нещо: вярвам, че вие днес ще разберете. С вас и целият народ ще го разбере как? Гладните хора не трябва да ги караш да ядат. Може да караш за ядене, който не е гладен. На гладния само хляб ще дадеш, няма да му даваш наставления, как ще стане това. На гладния остави яденето, не му давай наставления, той сам знае. Ти само от далече гледай. Хората знаят как да се приложи Божия закон. Само трябва да се тури храната и да се остави, те знаят. Туй учение трябва да се приложи, както те го разбират. На света казвам така: Направете така, както Господ ви е научил. Като дойде някой, казва: Какво да правя. Направи тъй, както Господ те е научил, нищо повече. Той ще каже: Аз не зная. Не, не то е политика, че не знаеш. Често хората когато имат да дават – забравят, но когато имат да вземат, хич не забравят. Някой казва: Забравих,че имам да плащам. Защото има да дава – забравил. Когато има да взема, хич не забравя. Ти толкоз време не си платил. Та казвам: Нека помним когато имаме да вземаме и когато имаме да даваме. Имаш да вземаш – помни, имаш да даваш и него помни. Според мен трябва да помним когато имаме да даваме и когато имаме да вземаме по-малко. Досега помним когато вземаме. Да помним когато имаме да вземаме, то ще бъде последно. Когато имаме да даваме, даването да бъде първо, вземането да бъде последно в помненето. Та първото нещо: Три неща научете в света, които са невъзможни. Животът ви никой не може да вземе. Светлината ви никой не може да премахне. Свободата ви никой не може да ограничи. Туй във вас трябва да бъде, ако Бог живее. Ако Бог не живее, туй е друг въпрос. Когато ще обяснявате думите Христови „които чуят гласа ми, ще оживеят в последния ден“, в последния ден значи, когато любовта заговори. Любовта то е последния ден. Последният ден, когато Мъдростта заговори. Последният ден, когато Истината заговори, всичко туй ще бъде. То е когато Господ започне да говори в света. Ти съзнаваш своите погрешки. Господ е заговорил. Имаш желание да учиш, Господ е заговорил. Имаш желание да започнеш един нов живот. Господ е заговорил. Не отлагай това. Днешния ден не го отлагай. Вие мислите друг ден да го направите. Днешният ден, той никога няма да се повтори. Слънцето само веднъж изгрява и залязва. Не мислете, че в живота много пъти слънцето изгрява и залязва. Веднъж като изгрее ще се радваш на него. То принася всичките плодове. Тогава трябва да вярвате в себе си. Разболеете се, вярвате, че болестта е старото. Всичките хора, които вярват в старото учение, боледуват. Които ще вярват в новото учение, болест няма да има. За да разбираш сладчината на един плод, трябва да бъдеш гладен. Ако в света няма глад за любовта, не може да я познаеш. Само при глада любовта се познава каква е. Само при глада светлината се познава каква е. Само при глада свободата се познава каква е. Без глад свободата остава непонятна. Без глад светлината остава непонятна. Без глад и самият живот остава непонятен. Гладът е онова, което стимулира. То е обичта. Обичта наричам глад. Без обич в света, всичко остава непонятно. Що е обичта? Обичта е глад в света. Без обич в света нищо не може да се подигне. Първоначалното е любовта. Първото, което постоянно дава то е любовта, тя никога не взема. Туй, което винаги дава и никога не взема, то е любовта. Няма какво да те е страх,че любовта ще потърси туй, което е дала. Ако потърси, то е робство. Тя никога не търси онуй, което е дала. Любовта се радва в глада. Когато си гладен ще благодариш на Бога за онова, което ти е дал. Всички трябва да бъдете доволни от онова, което Бог ви е дал. Днес туй трябва да дойде в душата, да се зарадвате за великите блага. Вие очаквате един ден да умрете и да идете в оня свят, да дойдете да възкръснете. Мислите как ще стане туй възкресение. То няма да е както проповядват в църквата, както пишат учените. И днес може да възкръснеш. Щом се съмняваш, дойде смъртта. Любовта изключва абсолютно всичките съмнения, подозрения. В нея всичко е чисто. Как може да е тъй, не говоря, аз го зная, че е тъй. Ако ме попита някой, какво е сладчината, дам му една ябълка. Като вкуси, не ме пита. Не разправяйте за сладките работи, кажете: Ето една ябълка, изяж я. Той казва: Вече зная. Другото противоречие. Вие ще кажете, че хората са лоши, тия хора как Господ ги търпи. Той ги търпи, ние не може да ги търпим. Туй, което Бог търпи и ние трябва да го търпим. Туй, което Бог обича и ние трябва да го обичаме. Не искайте Господ да обича вашите прегрешения, понеже ще ви тури и вие да ги опитате. Казвам в простия смисъл. Онези от вас, които са женени, имайте един идеал, че има един мъж в света, който е съвършен, който досега нито една обидна дума не е казал на своята възлюблена. Има една жена в света, която нито една обидна дума не е казала на своя възлюблен.Трябва да имате един идеал в света. Сега някои от вас искате да бъдете първи, нали така. Бъдете първи да изправите погрешките си, бъдете последни да направите най-големите работи в света. Да храните целия свят, то е последна работа. Големите работи са последни. Дави се някоя мравя. Казваш: Нека се удави. Избави я, няма да ти коства нищо. Тури пръста, извади я. Сега тук свещеникът в Мърчаево казва: Тия хора не са още вярващи. Прав е. Законът на любовта, както аз ви говоря, още не е приложен. И самият свещеник и той не го е приложил. И той и ние си мязаме. Ние го упрекваме, как смее да говори. Казва: Нямат хората любов. Право говори. Но и неговите уста са нечисти. Аз бих го похвалил, ако устата са чисти. Доста помия излезе от устата му. Когато ме поливат с чиста вода разбирам, но когато ме поливат с помия, не разбирам. Да ръси с китка, разбирам, да ръси с помия, не е попско. Искам вие като ръсите, да ръсите с чиста вода и китката да бъде босилкова. Всички ще бъдете попове. На всинца ви казвам да ръсите. Вземете босилек и тръгнете, започнете да ръсите, нищо повече. Ако ви обвинят, кажете, че аз съм ви опопил. Идете с китката да престанат всичките спорове. Хората живеят хубаво. Карат се хората, туй вече ние го знаем. Първото нещо: Днешният ден да благодарим на Бога, за всичките добрини, които ни е дал и за доброто, което иде. Старото си отива, новото иде. Що е новото? Любовта. Старото си отива, то са онези неразбраните работи. Новото е да виждаш доброто в себе си и в другите. Старото е робството в света, то си отива. Иде свободата, Божията свобода. Да се освободи ума от терзания, да се освободи сърцдето то терзания и тялото от болести. Да станем всички здрави, да бъдем всички радостни и весели за Божествения живот. Да започнем като малките деца да играем. Три неща в света са важни: Любовта е плод на Божия дух. Знанието е плод на Божия дух и свободата е плод на Божия Дух. И ние като възприемем тия плодове на духа, вече ще знаем какво е свобода. Всеки, който яде от дървото на живота той живот има, знание има и свобода има. Духът Божи. Ще прочета следното: „Велик е Бог в Любовта си. Велик е Господ в Мъдростта си. Велик е Бог в Истината си. Бог Господ в Любовта си поучава, в Мъдростта си просвещава, в Истината си освобождава. Милостив и жалостив е Господ и Неговата благост е над всичко. Всесилието Му крепи всичко. В Господа всичко живее и се движи. Той е веселие, радост на всички“. Туй ще го имате в ума си, тъй както ви е научил Бог. Няма да казвате как ви е научил. Адам като съгреши, Бог го потърси: Адаме, Адаме! Той мълчи. Казва: Чух гласа, но се убоях. Боязънта произтича, когато не познаваме Божия закон. В закона на любовта страх няма. Страхът трябва да бъде отвън. Туй, което плаши хората, то е безлюбието. Туй, което насърдчава хората, то е любовта. Та казвам: Които Бог е научил, не ги учете. Оставете те да проявят това, което Бог ги е учил. Погрешката на съвременните хора е, че се учат едни други. Тогава се раждат спорове. Никакво учение да няма. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа“. Какво трябва да се прави? Оставете хората да се проявяват, както Господ ги е научил. Цигуларят да свири, както Господ го е научил. Онзи, който говори, да говори, както Господ го е научил. Не го учете. И вие говорете, както Господ ви е научил. Не говорете, както Господ не ви е научил. Сега някои се усмихват. Казват: Ние го знаем. Не го знаете. Вашата усмивка не показва знание. Някой се усмихва, мисли, че знае. Както аз виждам хората и аз може да се усмихвам, може да се изпъча да ходя, да се показвам. Като ходя, разглеждам стъпките си другояче. Като стъпвам по някой път спирам да се гледам, може ли да бъда в хармония с всичките хора по земята. Да не би да тласна някого, да стъпча някоя мравя. Трябва да спазя закона. Не само за себе си да мисля, че съм свят човек или добър човек. То е заблуждение. Едно огледало може да отрази светлината, но ни най-малко не свети огледалото. Ние по някой път мислим, че сме много добри, или сме много лоши. Те са заблуждения. Аз съм това, което Бог ме е направил. Проявявам това, което Бог ми е дал. Аз се радвам, когато проявявам Божията Любов. Аз се радвам, когато проявявам Божията Мъдрост. Аз се радвам, когато проявявам Божията свобода. Казвам: Желая сега и вие да се радвате на това, което Бог ви е дал. Аз не искам да се радвате на нещо друго, да чакате. Радвайте се на онова, което досега сте го турили в килера, търсите го отвън да дойде. Вие правите една погрешка, тя е следната: Една кметица, чорбаджийка, била много знатна. Чорбаджията донасял дърва, прислужвали и, не знаела какво е работа. Умрял чорбаджията, останала сама, няма кой да и шета. Няма дърва, отива при свой съсед. И той няма дърва. Казва и: Иди в гората, има една помощница много добра, името и е Нужда. Събери дърва, повидуй я, тя веднага ще ти помогне. Отишла в гората, събрала дървата и викала: Нуждо, Нуждо! Целия ден. Казва си: Тя няма да дойде, аз да ги туря на гърба си. Казвам: Дигнете дървата на рамото и право в къщи. Ще се разреши въпросът. Туй, което може да направиш, то е Божественото. Радвайте се, че вие може да дигнете малко товар и да го занесете в къщи. Колко пъти Христос е идвал при вас и казва: Може ли да направите малка услуга? Някой казва: Занят съм сега. Господи, ще ме извиниш, ожених се за моята възлюблена... Господ си заминава. След десетина години, родило ти се едно дете, дойде и казва: Може ли да ми направиш това? Казваш: Деца имам. Той пак си заминава. Дойде когато си на 120 години да направиш нещо. Казваш: Господи, краката ми не държат вече. Най-първо жената е виновата, вторият път децата дошли, на края на 120 години краката не държат. В този възлюбления Господ е в него. Като дойде Господ хвани твоята възлюблена, че и двамата на работа за Господа. Като дойде втория път възлюбленият, възлюблената и децата и те на работа. Тази работа и тримата да я свършат. На стари години всичките се хванете заедно. Да няма старост. Ако твоят възлюблен не може да люби Господа, той не е от тях. Ако детето не може да ти помага, то не е от тях. Ти като тръгнеш да вършиш Волята Божия, възлюбления да дойде с тебе и да каже: Дето отиваш ти и аз ще дойда с тебе, каквото ти правиш и аз ще правя с тебе. Детето да каже: Където отиваш ти и аз ще дойда с тебе, каквото ти правиш и аз ще правя с тебе. Ако вашите деца не вървят по вашия път, ако вашата възлюблена не върви по вашия път, те не са от тях. Ако вие не вървите по пътя на вашата възлюблена и вие не сте от възлюблените. Казвам: Законът е еднакъв. Казвам: Вие сте свободни, като дойде Господ, дето тръгне един всички да тръгнете. Който и да е, последен ли е, пръв ли е, който тръгне напред, всички тръгнете по него. В света само Бог е първият. Той казва: АЗ съм алфа и омега. .Пръв и последен е Бог. Пръв и последен е Господ. Първата мисъл и последната мисъл са Божествени. Първото чувство и последното чувство са Божествени. Първата постъпка във всеки човек и последната е Божествена. В първата постъпка усещаш нещо мощно. Денят е ясен, хубав, всичко имаш на разположение. Хората идват да помагат отвсякъде. Там дето е Господ всичко се втича. Сега ще видите Господ като дойде в света. Той иде и като дойде, мирът ще дойде. Той иде, още не е дошъл. Още една стъпка. Като стъпи и мирът ще дойде, ще престанат бумтенето на аероплани, ще престанат бомбите. Една стъпка още и мирът ще дойде. Той си е дигнал кракът. Казвате: Кога ще бъде. Аз виждам дигнатия крак. Господ си е дигнал крака и като стъпи мирът ще дойде. Той като стъпи, а не хората като стъпят. Той като стъпи мирът ще дойде. Тогава всички ще го видите. Той ще бъде един от най-веселите дни. /Амин/ Амин ще бъде, като дойде мирът. Понеже всички се разбягаха, Господ е свободен. Всички се скриха в скривалища, няма да стъпче никого. Всички са скрити в скривалища, пътят Му е свободен, няма опасност да стъпче някого. Много хубаво направиха, че се скриха хората. Мирът ще дойде, ние ще излезем от скривалищата, ще видим,че Господ е дошъл. Онези, които ни тъпкаха, те избягаха, отидоха си. Постъпете тъй, както Господ ви е научил. Както Господ ви е научил, постъпете така. Отче наш. Божията Любов носи изобилния пълен живот. (три пъти) Божията Мъдрост носи изобилното знание. (три пъти) Божията Истина носи изобилната свобода. (три пъти)
  7. valiamaria

    1944_08_25 Поливане

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Поливане VI Беседа, държана от Учителя, на 25 август 1944 г., 6 часа сутринта, на връх Острец на Витоша 91 псалом. Молитвата на Царството. „Духът Божи“. Отче наш. Ще прочета 15 глава от Матея. Вие сте от разни характери и да ви се говори някой път една реч, не се разбира от всичките еднакво. Един богат човек иска много пищна храна, разнообразна, да е сготвена добре. Той проста храна не обича. Казвам: Във всичките разбирания, във всичките философии на живота кое е най-важно? Една копринена тънка дреха за зимно време ни най-малко не е практична. За лятното време при 30 градуса топлина е отлична. После може да е с деколте, без ръкави. Даже животните, които са ходили с деколте в топлите места, при студените условия на живота изникнали им косми. Космите на главата от зор изникнаха. Брадата от зор е израснала. Дето хората са станали малко гладки, показва добрите условия. Сега вас ви занимават някой път много обикновени работи. За пример интересува ви, като идете да учите, как ще свършите училище. Свършите четири години отделения, свършите три години прогимназия, пет години гимназия, четири години университет. Другите казват: Учен човек, много знае. Ти виждаш, че колкото учиш, все има повече да учиш и мислиш, какво да направиш със знанието, което имаш. Станеш по-чувствителен, по-честолюбив, мислиш, че си учен човек, че хората с тебе трябва другояче да се обхождат. По-напред като прост слуга този ти каже нещо, ти го направиш, онзи ти каже друго направиш го. Сега казваш, че всеки не може да ти заповядва. Значи ние обичаме да заповядваме, а не обичаме да ни заповядват. Кое е по-хубаво сега: да ти заповядват или да заповядваш? Кое е по-хубаво: да заповядваш или да ти заповядват? Ако е за добро, да заповядваш е най-добре, ако е за зло, най-лошо е. Следователно за доброто да заповядваш, имаш пълно право. Дойдеш до злото, нека да ти заповядват, ти само слушай. Като ти заповядват, ти иди, че направи доброто. Вие едновременно сте господари и на доброто и на злото. Заповядвай на себе си да правиш добро. Когато обичаш някого, дойде при тебе казваш: Заповядай! Правиш му услуга искаш да го нагостиш. Когато не обичаш някого, заповядваш да го нахукат, казваш да си върви. Питам кой господар е по-добър от двамата. Вие казвате, този човек не обичам. То е тъй, че не го обичаш. Този човек за бъдеще ще бъде условие да те обича. Този човек, когото сега не обичаш, за бъдеще ще имаш нужда да те обича. Този човек, когото сега не обичаш, за бъдеще няма да бъде нищо. Сега вас ви се вижда противоречие, как може да бъде. Вземете един слуга, комуто господарят дава заплата десет хиляди лева, нали изпълнява, каквото заповяда господарят му. Каквото каже господарят изпълнява думата му. Един ден, когато господарят престане да му плаща, слугата не го слуша. Освен че не го слуша, казва: опак, изяде ми парите, изедник. В света с пари добро никога не може да направиш. Дето казват, че с пари може, то е за злото. С пари убийство може да направиш. Може да те подкупят да идеш и да убиеш когото и да е. Всички мислите, че като имате пари, ще правите добро. Лъжете се. С пари всичките хора са развратени. Сега разбирайте думата развратени, развъртени. Развращението иде, когато дойдат парите. Развращава се човек от парите, когато парите му станат господар. Парите са едно оръжие, една сабя, която носиш. Ако си умен човек, ще направиш добро с нея, ще насечеш дърва, ако си от лошите може да претрепеш някого. Казвам: Когато казва Писанието: „не може човек да служи на двама господари“, защото в света има само един господар. Бог е създал света. Вторият господар сам се е наложил. Случва се в едно семейство, че бащата умира, остава големият син, взема мястото на бащата, започва да се разправя с другите братя както баща му. Бащата е дал нещо, този брат, отде накъде ще се разпорежда. Сега ще вземе привилегията като големия баща, казва: Трябва да се подчинявате. Казвам: Валидна е първата заповед, която е излязла от Бога. Другите заповеди са второстепенни. Сега по какво се познават Божествените заповеди от човешките. Божествените заповеди никога не произвеждат противоречие. Каквото кажеш, става, каквото бутнеш, става. Завъртиш ключа, дойде светлината, завъртиш ключа, дойде водата, завъртиш ключа, дойде хляба. Обаче в заповедите на хората няма тази сила. Казваш много работи, но туй което е човешко, винаги произвежда в човешката душа, в ума, в сърдцето му раздвояване. Раздвоиш се, дали да го направиш или не, то е човешко. Мислиш дали да го обичаш или не, то е човешка работа. В любовта няма закон, който да ти каже да обичаш. Щом мислиш дали да обичаш или не, то е човешко. Светлината няма закон да осветява. Да кажеш на светлината или на запалената свещ да светят. Като запалиш свещта, тя знае да свети. Сега вие казвате, защо не ни върви. Човешки работи са, затова не ви върви. Казваш: Аз защо не мога да живея с този човек? Ти си избрал един другар, който не е по Бога, как ще живееш? Искаш ти да бъдеш господар и той иска да бъде господар. Двама господари на едно място не може. Плюс и плюс се отблъскват, противоречие има. Знаете ли защо има противоречие? Двама души, които се обичат и двамата са гладни, от две места им дават хляб, единият иде на едното място, другият на другото, ще се разделят. Двама гладни хора не може да се обичат. Сега аз ви говоря за обичта, тя строи. Когато аз говоря, аз не визирам обикновената любов. Любовта,която вие имате е толкоз обикновена, тя съществува в животните, навсякъде. Тя е последната слугиня на Бога. Последната любов е, с която вие се занимавате. По-долна от нея няма, вие сте я хванали за пеша и, държите се. Пък тя е базиргянин: малко дава, много взема. Някой ми казва: Знаеш ли, че аз те обичам. Как ме обичаш? Сега ние казваме, че обичаме Бога, любим Бога. Обичаме Го, защото ни е пратил на земята, как няма да го обичаме. Ако ви бутне, вземе изведнъж всичко. Ще кажем: Отсега нататъка на Господа не служа. Ако някой ви зададе един въпрос: Защо трябва да обичате един човек? Трябва да го обичате, защото ви люби. Някой дойде и ми казва, че много ме обича. Обича ме, как няма да ме обича. Дошъл с празен чувал, обича ме трябва да напълня чувала. Иска да вземе от мен, а иска да ме убеди, че ме обича. Да каже на светски език: Дойдох при тебе да взема жито, от тебе да ми напълниш чувала. Казва: Ти напълни моя чувал, аз ще напълня твоя. То е политика. Ти като напълниш чувала, ако го видиш хвани го. Обичта с празния чувал, то е за ваша сметка. Вие мислите, че като обичате някого, вие му давате. Онзи, когото обичате, вие винаги вземате от него. Ето което не знаете. И в обичта има вземане, там любовта после се проявява. Идеш при някой богат човек, казваш: Аз те обичам. Той разбира закона, напълни ти чувала с жито. Идеш на неговата нива, изореш я, посееш я с жито. Идната година, като го пожънеш, казваш: Ти миналата година ми даде един чувал с жито, посях го, спечелих, аз вземам един за мене, а на тебе давам девет чувала. То е любов. Любовта, която посеете на нивата, от плода върнете деветте чувала, а за себе си оставете един чувал. Не оставяйте за себе си девет чувала, то е неразбраната любов, от която главите на хората са побелели и оголели. От тази любов ще очакваш да ти побелее главата. Не само това, но най-после каквото има човек в този свят, с тази любов ще го изгуби. Вземете съвременния свят. Ще ти наложи един закон, ще идеш да се биеш за отечеството. Трябва да жертваш всичко. Баща ти ходил да се бие, убили го. Брат ти ходил да се бие, убили го. Сестра ти била милосърдна сестра, убили я. Каква е тази любов? Казват: Трябва да умрете за отечеството, като го обичате. Казвам: Новото учение е друго. Не трябва да умираме за отечеството, но да живеем за отечеството. Не искам онези, които ми дължат да умрат, но да живеят да си платят дълговете. След като умрат изпоядат ме. Вие като ви стане мъчно искате да умрете. Постоянно слушам: Искам да умра. Чакай де. Като сте сиромаси искате да умрете, но като богати искате ли да умрете? Ако няма кой да ви обича, искате да умрете, но ако има кой да ви обича, искате ли да умрете? Не. Защо. Сега аз ви говоря върху илюзиите на света. Влезли са известни същества които са изопачили Божествения закон. Съществува един свят на илюзии във вас. Всякога знайте, щом една мисъл се раздвои в ума, не е права. Щом едно чувство се раздвои не е право. Щом една постъпка се раздвои не е права. Божественото в човека никаква сянка не хвърля. Пълна хармония, никакъв дисонанс няма. Щом се тревожиш и безпокоиш, е човешко. Не е лошо. Щом се разгневиш, впрегни воловете си и иди да ореш, вземи мотиката си и иди да копаеш, или вземи две стомни, иди на чешмата донес вода. Енергията трябва да се впрегне на работа. Ако си гневен и донесеш две стомни вода, водата, която е носена с гняв е по-сладка. То е теория, ще направите опит. Идете някой път и пийте вода, малко е блудкава, ако с гняв сте я донесли и пиете, водата е по-сладка. Земеделците знаят това. Като турите тор на едно дърво, торът нито се яде, нито се пие, но като наториш едно растение, по-хубави стават плодовете. Мътната вода като туриш на растението, изкарва по-хубави плодове. Казвам, не е лошо човек да се сърди. Като дойде гневът, направете го слуга, не го оставяйте господар. Като дойде съмнението, не го пъдете. Кажете: Такъв слуга като тебе искам. Турете го на място. Като дойде леността и нея турете на място. Леността не е лоша, тя дава почивка на човека, малко да работи. Ще си починеш един, два часа, не целия живот да почиваш, ще станеш крепък. Сега ще ви дам едно правило. Казвате, какво да правим с нашия лош живот, какво да правим с нашите лоши мисли, с нашите лоши желания. Какво да правим? Аз ще ви кажа. Този въпрос ще реша сега. Лошите мисли са били досега господари във вас, а добрите са били слуги. Сменете сега, направете лошите мисли слуги, а добрите господари ги направете. Лошите чувства са били във вас господари, а добрите чувства са били слуги. Направете сега лошите чувства слуги, а добрите чувства направете господари в себе си. Лошите постъпки досега са били господари, добрите са били слуги. Сега другия ред турете. Не ги пъдете, нищо не пъдете. С пъдене тази работа не става. Скръбта като дойде не я пъдете. Радостта като дойде, нея не задържайте. Защото ако пъдиш скръбта, страданието, ако пъдиш, то не си отива. Казвате, защо да не може да го изпъдя? Скръб имаш, страдание имаш; порязал си крака, искаш да се махне. Махва ли се? Трябва да му служиш. Може да служиш на тази скръб. Скръбта в дадения случай е дошла да ти помогне. Туй което лекува човека, то е скръбта. Ти си порязал крака си, като превързва крака ти, тя причинява болка. Ти започнеш да хукаш. Като излекува крака, замине страданието. Преди да оздравее крака, аз не се мърдам от тук, казва скръбта. Радостта не я задържайте. Като дойде, тя качи се на гърба ти. Радостта винаги се качва на гърба. Понеже носи доста за ядене, качи се на рамото ти и бонбончета, ябълки, круши ти дава. Ти я носиш, защото дава по нещо. Остави я да си замине. Тя рече да замине, ти казваш: Почакай. Има и други някои, да се качи на рамото и да им даде. Остави я да си върви. Колкото време иска да седи на рамото, нека седи, нищо не казвай. Като замине, нека си иде. Радостта като седи един, два часа, изпохарчи всички ябълки, няма какво да ви дава. Понеже я задържате, няма вече какво да ти даде. Остави я да си иде, да напълни торбата пак. Затуй не трябва да задържате радостта. Не и казвайте: Аз без тебе не мога. Сега тия са правилата. Вие очаквате от живота. Майката през цял живот не може да носи своето дете. Ти през цял живот не може да носиш една мисъл в ума си. Тази мисъл трябва да излезе от тебе. Едно чувство не може да носиш през целия живот. То трябва да излезе навън, да учи. Чувствата се учат, мислите се учат, постъпките се учат. Те трябва да излязат навън. Ще ви приведа един анекдот. Съвременните хора страдат, понеже не знаят какво нещо е любовта. Всичките хората не познават любовта. Да се пожертваш за хората, то още не е любов. Да раздадеш имането си, то не е любов. Като четете 13 глава от Посланието към коринтяните, се говори за любовта. Любовта като дойде носи изобилен живот, носи изобилно знание и изобилна свобода. Това са качествата на любовта. Любовта като потече, дето мине носи всичките благословения със себе си. Чудно е, любов имаш, и си толкова скържав, страх те е да не те оберат. Аз се чудя при тази изобилната вода до Мърчаево, кой може да те обере. Тази вода /топлите води при Рударско/ която имате, този големия извор, да започне да плаче, че ще му вземат водата. То е смешно, радва се, че ще вземат. И без това ще изтече навън. Вас ви е страх от любовта. Цицирикат капчици, срах ви е да не би някой да ви открадне любовта. Единственото нещо, което не се краде, то е любовта. Всичко друго може да откраднат, любовта никога не се краде. Всичко може да разделиш, любовта никога не може да разделиш. Любовта не може да помръднеш. Няма същество в света, което може да я помръдне. Единственият, който помръдва любовта, Той е Бог. Има един, който може да я подига. Кой как дойде да я бута, не може. Като я бутне, казва: Не е за мене, остави я и си замине. Когато искате по някой път да дигнете любовта, ще повикате Господа. Другояче ще се орезите. Вие какво сте мислили, то е друга работа. Не се плашете, че любовта може да ви я откраднат. Като се убедите, че никой не може да я дигне, ще имате една свобода. Аз представям въпроса много материално, за да бъде разбран. Защото всичките мъчнотии в живота, които за бъдеще ще се явят ще ги разрешим чрез закона на любовта. Единственото нещо, което разрешава трудните задачи е любовта. Без любов трудните задачи не се разрешават. Искаш да помогнеш на един умрял, любовта ще го съживи. Искаш да помогнеш на някой невежа, любовта ще ти помогне. Във всичките работи, единствената сила, която помага както трябва, то е любовта. Всички същества от единия край на живота, до другия са се носители на любовта. Които са разбрали този закон, те са съвършени. Онези, които не са разбрали закона, са от несъвършените. Да допуснем, дойде един ваш приятел, който ви е обидил. В какво седи обидата? Много хора има, които са родени и обичат да имат само един приятел, не обичат много приятели. Имат един признак носят го. Хубаво е това в тях, но са хора, които много страдат. Защото този, когото обикнат, той обикне друг. Не може да се поберат в кожата, как тъй той да обикне друг. Те са създадени да обичат само един, искат другите хора като тях да бъдат. Как тъй да обичат друг. Това е единична любов. На едно колело, с което се полива градина, турите само една чаша и завъртите колелото, как ще поливате градината. Когато цялото колело е с много чаши, по-лесно се полива градината. Всичките хора са чаши, които гребат от любовта. Трябва да се радваме, стига тази чаша да не е пробита, да може да гребне и да полива градината. Божествената градина трябва да се полива. От плода на тази градина нашето благо ще дойде. Ако никъде нищо не си поливал, няма да се ползваш. От чуждите градини малко може да дадат от най-сладките плодове. Защо да им дадем ще кажат. Най-сладките плодове са там, дето сме поливали. Дето не сме поливали там са горчивите плодове. Защо ще дойдат горчивите плодове? Защото не си поливал. Защо ще дойдат сладките плодове? Защото си поливал. Може да го проверите. Бог всякога иска да ни накара да работим, за да бъдат плодовете сладки. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя с него“. Господ работи, защото Той като работи, добрите плодове стават. Ако Господ не работи, тогава са горчивите плодове. Там дето Господ работи плодовете са най-сладки. Дето и ние работим са най-сладките плодове. Там дето Господ не работи са най-горчивите плодове. Дето и ние не работим са най-горчивите плодове. Ето една практическа философия, която проверете. Върху нея градете живота си. Не отивайте да поливате, дето други са поливали. Не сейте една нива, дето мнозина са сели. Ще сееш там, дето никой не е сял. Дето другите са сели, радвай се на това. Дето човек е сял и е работил, радвай се. Радвай се и на онова, което вие постигате. Духът във вас е който ви ръководи. Искайте да работите, за да постигнете. Тогава ще имате онази радост и скръбта ви ще се превърне на радост! Днес е облачно времето. Нашите разбирания са днешното време. Всичката ви философия на земята е такава. Не е приятно, търсим завет между камъните, но тия противоречия през дупките идат, че ни закачат. Туй е старото учение на света. Да те обичат хората, знаеш какво значи. Да те обичат хората, значи ти си наковалня. Да обичаш – ти си чук отгоре на наковалнята. Да му мисли гвоздеят, който е помежду наковалнята и чука. Сегашната любов има наковалня. Искате да ви обичат. Чукове има, които чукат отгоре. Те обичат гвоздеите. Сега наковалнята казва: Удряй, да ме обичаш. Той знае, че има някой да го обича. Да мисли гвоздеят. Най-после гвоздеят става истински гвоздей. Като стане гвоздей, казват: Турете го някъде. Хора, които не се обичат, ще ги накара да се обичат. Как мислите, любовта на гвоздея бихте ли желали. С гвоздеи да обичате. Дойде някой тури тесла, разкове. Никога не е имало никаква любов. То са заблуждения. Никакво отношение няма. И двата предмета са мъртви. Законът е такъв. Онзи, когото обичаш и любиш, ти ще му поливаш градината. Неговата градина ще видиш, че се нуждае от поливка. Ти когото обичаш и който те обича, без да му кажеш, той като види твоята градина ще ти полее градината. Тия хора се обичат. Когато поливате градината без да ви каже някой, вие се обичате. Човешкият ум е една отлична градина, човешкото сърдце е една отлична градина и човешката душа е отлична градина. Тия градини може да се поливат с Божията Любов. Там ще растат всичките плодни дървета с най-сладките плодове. Вземете в съвременната химия да ви приведа един пример. Имате водата, от два елемента е направена. Единият елемент е двоен, двойна пропорция дава. Единият елемент поддържа горението, сам не гори, а другият гори. Ако няма кой да поддържа горението, той престава да гори. Питат някои: Защо трябва да се пие водата от два елемента? Щом пиете вода, тази вода се разлага, водородът отива в сърдцето, образува горенето. В сърдцето се образува топлина. Иде кислородът на помощ да поддържа горението. Кислородът като влезе в ума образува човешката светлина. Водородът отива да му помага. Кислородът никога не отива в човешкото сърдце. Сърдцето се нуждае от водород. Сърдцето се нуждае от любов, която гори. Човешкият ум се нуждае от любов, която поддържа горението. Умът не се нуждае от горене, от поддържане на горението. Туй, което поддържа горението е светлина. Туй, което гори е топлина. Казвате тогава: Изгорях. Като гориш топлина трябва да има. Ако не гориш. Щом гориш, ти си водород. Щом поддържаш горението, ти си кислород. Любовта не гори, а поддържа горението. Любовта никога не гори, поддържа горенето. Туй, което гори в света, то е материалната любов. И тя ви трябва, но материалната любов не може да гори, ако Божествената Любов не я поддържа в нейните проявления. Всичките противоречия, които се явяват в живота в сърдцето стават тия работи. Човешката любов изгаря човека. Може да има ключове разни степени на топлината. Без топлина човек замръзва. С топлина човек оживява. Ако се пресили любовта, топлината става по-голяма, тогава се явява друг неестествен живот, всичко се обръща на пара. Мощна е само Божествената Любов. Човешката любов е много слаба, немощна. Човешката любов мяза на кравешко мляко. Като туриш до половина тенджерата, като подкладеш огъня, млякото се набъбва. Който не разбира закона, мисли, че се увеличава. Ако поседиш, ще излезе из тенджерата, ще изгубиш млякото. Вие мислите, като се надигне любовта, ще напълни цялата стая. Ще намалиш огъня, да не излиза из тенджерата млякото. Божествената Любов е голям вечен извор, който тече навсякъде, непрестанно той пълни всичко, празните пълни, пълните не ги бута. Единствена любовта пълни всички съдове. Като няма какво да мисли, любовта намира работа. Ако мисли, че знае, любовта минава и заминава. Та във вас има едно неразбиране. Радвайте се на човешката любов, която станала слугиня. Законът какъв е. Радвайте се на човешката любов, която е станала слугиня. Радвайте се на Божествената Любов, която е станала господарка. Радвайте се на Божествената Любов, че е господарка. Радвайте се на човешката любов, че е слугиня. Като дойдат и двете да ги приемете. Да приемете Божията Любов и да приемете и нейната слугиня. Оставете ги двете, като дойдат у вас те ще /се/ уредят. Никакви наставления не им давайте, те ще уредят работите, както никой не може да ги уреди. Ако се намесите в тази работа, вие всичко каквото имате, ще го изгубите. Те казват: Щом нямаш нужда от нас, заминаваме. Като останете сами иде студът. Студът иде, когато светлината и топлината си отиват. Кажеш: Добър ден! – не може да се ръкуваш. – Добър ден! – не може да говориш. Понеже хората оправят света, любовта заминава. Студено е днес. Как ще обясним. Бащата родил син и дъщеря, не го слушат. Дъщерята иска да се ожени за някого, когото бащата не обича. Синът иска да се ожени за някоя, която майката не обича. Дъщерята трябва да слуша баща си, да се жени за момък, когото бащата обича. И синът трябва да се жени за една мома, която майката обича. Нищо повече! Вие казвате: Защо така? Че кой ви е научил да обичате? Баща ви. Ако баща ви не ви обичал, как ще знаете да обичате? Щом ви обикне ще вървите по пътя. Кой ни научил в света да се обичаме? Бог ни научил. Ще го слушаме. Ние сега мислим. Първият, който ни е научил да обичаме и да любим, Той е Бог. По този начин вие дойдохте до този хал, ще остареете, ще загубите любовта. Ще се чудите, какво беше едно време като млади. Туй, което ви говоря, ако приемете туй учение, ще се подмладите. То е закон за подмладяване. Как ще стане? Не мисли как ще стане. Ще легнеш, ще станеш и ти ще си се подмладил. Как става няма да знаеш, но туй, което е станало, ще го знаеш. Че е станало ще го знаете. Достатъчно, че е дошло от някъде, нищо повече. Един ден гледам, нашият брат Темелко вършее с два коня. Казвам му: С три коня – по-лесно се вършее. Той казва: Нямам. На другия ден ето един кон иде сам. Влезе, туриха му въжето и целия ден вършеха с него. Другият ден искат да го вземат, не искат да му вършее. Конят дойде неканен гост. То е по закона, любовта сама иде. Като дойде, свърши работата и си върви. В света всички хора трябва да бъдат носители на Божествената Любов. Всички противоречия, които днес съществуват, то се дължи на човешката лакомия и неразбиране закона на любовта. Ако съвременните хора разбираха любовта, тази война, дето се избиват и осакатяват хората нямаше да съществува. Неразбранщина, искат да бъдат господари, богати, те да заповядват, да няма по-силни от тях. Ражда се едно състезание. Сега в света любовта иде. Като дойде Божествената Любов, всички противоречиви форми ще изчезнат и хората ще забравят да се мразят. Как ще стане, няма да го знаете, но като стане, ще го видите. Ще дойде един ден, няма да бъде далече. Сега от туй, което проверите, него ще казвате. Това е натрупан материал, вие ще идете да го продадете, доста скъпо продавате. Повече от една ябълка не давайте. Който иска да му кажеш нещо, ще се качиш на рамото му. Ако позволи да се качиш на рамото, дай му една ябълка, ако не позволи, кажи: Не давам. Туй е вярно. Там дето не сте поливали горчивото иде. Там, дето си поливал, сладкото иде. Защо е горчивото? Защото не съм поливал. Защо е сладко? Защото съм поливал. Защо ме обичат хората. Сладчината е любов. Горчивината е безлюбие. Що е безлюбие? – горчивина. Когато лекуват някоя болест, горчиви хапове ни дават. Учат ни да поливаме. Казвам: Нямам време да поливам. Ще дойде горчивината. Казваш: Нямам време. Като нямаш време ще дойде горчивината. Като имаш време, ще дойде сладчината. Що е време? Дето има време, има поливане. Дето няма време, няма поливане. Всички се оплаквате, че нямате време. Времето е дадено за любовта. Дето има любов, време има, дето няма любов, няма никакво време. Там, дето има любов, има сладчина, дето няма любов, горчивина има. Всичката философия на любовта давам ви я в резюме. Какво нещо е любовта. Любовта е най-сладкото нещо и в ума, и в сърдцето, в душата, навсякъде. Всичката красота това е любовта. Хармонията това е любовта. Силата това е любовта. Ако сте грозен, то се разбира защо. Ако сте красив, разбира се защо. Ако сте силен, разбира се защо. Ако сте слаб, разбира се защо. Ако сте добър, разбира се защо, ако сте лош пас се разбира. Истинското богатство е дето богатството е слуга на любовта. Истинското знание е слуга на любовта, всички неща в света са слуги на любовта. Единствена любовта е слуга на Духа. Любовта аз наричам най-възрастната дъщеря на Бога. Първата в света, която урежда света. Най-красивата, най-силната, най-разумната от всичките. По някой път вие искате да знаете, защо вие сте жена или защо сте мъж? Вие сте жена, понеже в света само жените образуват топлина, те горят постоянно. Що е мъж? Туй, което поддържа горението, то е светлина. Топлината и светлината заедно вървят. Те са процеси. Топлината служи в един по нисш свят, от това се създава възвишения свят светлината. Та казвам: Онзи, който не носи светлина, не е мъж. Онази, който не носи топлината, не е дева, не е жена. Девите носят топлината, ангелите носят светлината. Не разбираме под топлина горение. И туй, което гори и не изгаря, то е горение. Мойсей видя къпината, която гореше и не изгаряше. Мисъл, която поддържа туй горение или го прави достъпно за другите, тя е светлина. Без светлина ние не можехме да имаме очи. Светлината в нас създаде очите, с които виждаме хубостите на Божествения свят. Няма по-хубаво нещо да бъдете дева. Най-чистото нещо са девите, които горят. Най-красивото нещо, това е светлината. Най-чистото е огънят. Най-красивото е светлината. Красива е човешката мисъл. Чист е стремежът на човешката душа. Любовта и обичта това са два принципа в света, които подигат хората. Защо българинът нарекъл туй, което гори и поддържа горението, като се съедини, нарекъл го вода. Вода е нещо, което води, отваря пътя. Водата отваря път. Сега малко чувствувате безлюбието. То е миналото. Ако бихте имали първата любов, Божията Любов, веднага ще стане топло. Ако дойде любовта веднага цялото небе ще се отвори. Имате малко любов, тук там е отворено небето. Тук разискваме за човешката любов. Не е свободен човек при човешката любов. Аз съм гледал деца, майката носи в престилката си три, четири ябълки, майката бръкне, детето отвори очите, гледа колко е голяма ябълката на брата му. Ако даде по-хубавата на братчето му, то плаче. Казват: Глупави били децата. То е като художник, вижда хубавото. Като даде на него и на брата му еднакво хубави ябълки, казва: И моята е като твоята. По-малка ябълка майката трябва да даде на по-малкия. По-голяма е на брата, той е по-голям, на по-малкия, по-малка. То е по мярката на човешката любов. Ябълките трябва да бъдат еднакви. Често съм виждал братчето казва: Дай ми твоята, и то взема неговата. Стига вече. Дойдохме до човешката любов. Човешката мисъл иска да бъде господарка на любовта, пък то не може. Човек като Яков бори се с Господа. И видя, че не може да победи, Господ като го бутна за бедрото, то се изкълчи. Казва: Благослови ме да разбера твоето учение. Яков е практичен, две жени имаше, слугува за тях при Лавана. Господ казва: Връщаш се вече при брата си, ще напуснеш стария живот. Взе благословението от баща му, ще се поправиш. Той се бори и най-после разбра, че не е прав. Като се върна Яков при брата си, още от далече отдели от имането си и казва: Твой раб съм. Най-хубавото е като дойдете до закона на любовта, давайте по равно. В Божествената Любов равенство, в човешката любов друг въпрос. В Божествената Любов хората са еднакво силни, в човешката не са еднакво силни, един има повече, друг – по-малко. Неестествено е. Да слезем долу, пак да ни угости човешката любов!
  8. valiamaria

    1944_08_26 Сиромах и богат

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Сиромах и богат VII Беседа, държана от Учителя на 26 август 1944 г. в 6 ч. и половина сутринта в столовата на хижа „Брокс“ – „Острец“, под връх Острец на Витоша Тайна молитва. Прочете се беседа „Поливане“, държана предния ден на връх Острец. Аз ако бях един странник, щях да ви кажа, че тази беседа е държана при много неблагоприятни условия. Времето било студено, салонът бил неотоплен, пианото било разстроено, хората са гледали да излязат от вътре. Това е впечатлението от беседата. Тази идея не сте разбрали горе. После българският език не е за такава беседа. Европейските езици още повече не са. За тази беседа се иска всяка дума да има едно значение, не две. Сега допуснете, че някой си велик музикант дава концерт, пияното е разгласено, доста хубаво голямо пиано, но разгласено. Как мислите, може ли той да държи един отличен концерт. Не свири хубаво. Не,че не свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. После представете си другото: публиката е болна, кой корем го боли,кой ревматизъм на коляното. Слушам да казват: Кога ще свърши, дотегна ни да слушаме. Любовта изисква не болни хора. Тя като дойде, не отивайте да слушате когато сте болни. Казвате: Трябва да се спазват известни правила: Когато един човек е далеч от вас, високо говорите да ви чуе. Когато е близо тихо говорите. Вие когато сте близо, силно говорите, когато сте далече, тихо говорите. Как разбирате любовта? Вие разбирате любовта, като на близките силно говорите. На далечните слабо говорите. Мислите ли, че тази любов е разбрана? Мислите ли, че ще ви чуе? Любовта говори с най-тихия глас, който съществува в битието. Няма по-тих глас от нейния. Трябва един нагласен ум, едно ухо, за да чувате този тихия глас. Тия силните говори, тия изражения на чувствата, запаленото сърдце, силна светлина, те са неща неразбрани. Те са силни работи. Как мислите, как Господ вижда в най-тъмните работи? Там, дето никой не може да проникне Господ и в най-тъмните неща вижда. Как мислите, един, който турил пет бучки захар в чашата и един, който турил една бучка, от тях кой е по-умен? Представете си, че всяка бучка струва сто лева, пет бучки петстотин лева. Казва: Аз съм навикнал с пет бучки. То е неестествен навик. Другото изяснение: Идете в една баня. Хората отиват в банята с два костюма. С най-новия или с най-скъсания. Отивате с най-хубавите дрехи, като влезете в банята, събличате си новите дрехи. С нови дрехи, с хубави дрехи в банята не се влиза. Същият закон. Който отива с най-скъсаните си дрехи и той трябва да ги съблече. Когато влезе в банята с хубавите дрехи трябва да ги съблече и гол да влезе в банята. Ако влезе със скъсаните дрехи в банята, ще се изчистят, мръсните дрехи ще излязат чисти, изпрани. Ако влезете с чистите дрехи, ще развалиш фасона им. При любовта невежите излизат по-учени, учените при любовта излизат малко с развален фасон. Сега в природата, докато едно дете е в утробата на майката, е облечено с царска мантия. В утробата на майка си то е в рая, облечено е с мантия. Като съгреши детето, тогава се ражда. Туй, което наричаме раждане, то е съгрешаване. Господ го изпъжда из рая навън – излиза из утробата на майка си. „Семето, което се посажда в земята, ако не се развали, не може да изникне.“ Казвам: В аналогиите, в сравненията трябва да съпоставите едно ясно разбиране, което съществува в човешкото сърдце, в човешкия ум. Сърдцето разбира по един начин, умът разбира по друг начин. Сърдцето разбира сладчината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере що е сладчина и сърдцето не може да разбере що е красота. Когато сърдцето иска да разбере що е красотата, то се качва в ума. Когато умът иска да разбере, що е сладчината, той слиза в сърдцето. Що е сладчината? Умът слиза в сърдцето. Ако вашият ум не може да слезе в сърдцето, не може да разбере сладчината. Ако вашето сърдце не може да се качи в ума, не може да разбере, що е красотата. По някой път вие казвате, защо човек трябва да дойде на земята. Да разбере що е сладчината и що е горчивината. Трябва да се качи в небето, да разбере що е красотата и що е грозотата. В небето се разбира красотата и грозотата. Грозотата е сянка на красотата. Горчивината е дреха на сладчината. Сладчината е облечена в горчивина. Сладчината без горчивина не може да се прояви. В контрастите се проявява. Ако няма сладчина, няма и горчивина; ако няма горчивина, няма и сладчината. Заедно вървят. Хората искат сладчина без горчивина. Невъзможно е сладчина без горчивина и горчивина без сладчина. Сега пеене трябва. Най-хубавата песен да напишеш по всичките правила, с всичките украшения. Една хубаво написана песен да я изсвириш, да я изпееш, иска се най-добрият певец, който има развито гърло, най-хубавото пиано или най-хубавата цигулка, най-хубавата арфа, за да я изсвириш. Казвам сега: Без едно нагласено сърдце сладчината не се разбира. И без един нагласен ум, красотата не са разбира. Представете си, че едно дете минава една река, която е четири пръста дълбока. Вие му кряскате да не минава реката, за да не се удави в реката. Вие не говорите истината. Не кряскайте. Кажете: Минете речицата. Ако минава река десет метра дълбока, там може да кряскате: Ще се удавиш. Всякога когато говорим нещо, трябва да изразяваме една истина. Никога не трябва да говорим, че в плитките води човек ще се удави. Неверни работи са. Казваш: Сърдцето ми гори. Никога не гори сърдцето. Туй, което гори и изгаря е плитка вода от два пръста. Ще се удавиш. Няма да се удавиш. Пресъхне водата. Като пресъхне образува се пепел, пясък. Докато минава водата е плитка. Като пресъхне остане без вода, пепел остане. Що е водата? Водата престава да минава през пясъка. Та казвам: Тия бележки, които сте взели, не са верни. Много твърдо е. Тъй както го четохте, аз съм един странник, виждам една пастърма. Трябва най-малко пет, шест часа да ври, за да омекне. Добре нали мислим сега. Понеже сме облекли любовта с дрипави дрехи, тя се възмутила и се явила с мъгла. Казва: На баня да ходите. Сега на какво вие бихте уподобили процеса? Ако влизаш в една баня, ако не се събличаш, ти си невежа. Ако влизаш с хубавите дрехи, ти си един човек невъзпитан, характер нямаш. Щом добре облеченият се съблича и остава гол в банята и онзи, който е със скъсаните дрехи и той се съблича, и двамата са умни. Ще се покаже, че онзи, който има хубавите дрехи, тялото му ще бъде по-чисто, по-бяло; на онзи със скъсаните дрехи ще бъде по-черно. След като се окъпят и излязат от банята и двамата ще бъдат бели. От банята като излизат е Божественото учение. Когато хората са облечени с хубавите дрехи, със скъсаните дрехи това е земната любов, нуждаят се от баня. Който не влязъл в тази баня, не може да познае Божествената Любов. Страданието това е събличането на хубавите дрехи, на красивите дрехи. Скъсаните дрехи това е примирение, окъпване в банята. Като излезеш навън от банята е Божествената радост. Туй разбиране вече има смисъл. Другите работи остават неразбрани. Аз ако седна да поправя една беседа, ако съм един стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да ви я прочета, няма да ви дотегне. Аз даже сега втори път не искам да я прочетете. Втори път из банята навън. Сега правилото: при банята трябва да се събличаме. Който е с хубавите дрехи или със скъсаните дрехи, трябва да се съблече, голи трябва да влезем. Адам в рая беше гол. Голотата е чистота. Обличането, както хората сега се обличат, то е грешно състояние. Някой като закъса, в затвора му турят халат, турят вериги да дрънкат. Тщеславен стане, препоръчват го, двама, трима адютанти го гледат, екскортират го. Каква е разликата между един цар и един затворник. И царя го ескортират и престъпника го ескортират. Царят е облечен хубаво. Отиват и двамата на баня. Царят е облечен хубаво, като влезе в банята ще са съблече гол. Този със скъсаните дрехи ще му снемат веригите и той ще влезе гол. И двамата ги ескортират и двамата полека вървят. Защо като цар ще се радваш, а като престъпник ще скърбиш? Неразбиране. Представете си, че возят един цар с едно халаше. То ще бъде най-голямата обида. Представете си, че возят един престъпник с най-хубавата каляска. Какво ще бъде тогава? Хората отвън тогава, които гледат, ще кажат: Престъпление е, ако царя прекарват с халаше и ако престъпника прекарват с най-хубавия кон и най-хубавия файтон. Тогава какво трябва да направите? Ще преместите престъпника на халашето и царя на каляската. Това е естествения ред на нещата. Сега бедният трябва да се моли, докато чувалът е празен. Щом се напълни чувала, да не се моли, да го дигне. Богатият кога трябва да се моли? Бедният да се моли, докато чувалът е празен; богатият да се моли, докато чувалът е на гърба му да го снемат. Щом изпразнят чувала, да взема чувала и да бяга. То е разбиране на живота. Богатите хора се нуждаят да им се вземат чувалите. Бедните искат да се напълнят. Богатите имат опитността на пълните чували, бедните нямат опитността на пълните чували. Когато бедният кряска при празния чувал е на място. Когато богатият кряска при пълния чувал е на място. Когато богатият кряска при празния чувал, не е на място. Когато бедният кряска при пълния чувал не е на място. Кряска, тази дума е двузначна. Вие сега мислите, че като се говори за любовта, тя е силно течение. Единственото нещо, невидимо в света е любовта. От къде иде, къде тече, не се знае. Тя носи всички блага, но остава невидима. Единственото нещо, което не се вижда е любовта. Не формата, но същественото е невидимо. Тя иде по най-тихия начин и носи най-полезните работи. Оставеното вие считате любов. То е благото на любовта. Плодът, който е дошъл при вас и вие го считате за любов, сладчината. Вие не знаете какво е сладчината. Сладчината вие чувствате, но не знаете. Ябълката сама по себе си е сладчина. Сладчината е невидима. Вие виждате само формата. По някой път искаме да видим любовта. Единственото нещо, което не може да видиш е любовта. То е опит. Туй, което чувстваш е сладчина, то е любов. Каква е тя, никаква форма не може да дадеш. Чувстваш една сладчина се различава от друга. Сладчината на крушата, на ябълката, на сливата се различава. В какво седи разликата в сладчината? Може да кажеш, че сливата е синя, ябълката може да е червена, крушата може да е жълта. Синината, червенината, жълтината, това не е сладчината. То са етикети. Казвам: Единственото нещо, което не се вижда в света, то е любовта. Плодовете и се виждат, но самата не се вижда. Когато казваме, че Бог е невидим, то е като сладчината, без да се вижда, пак я чувствуваш много реално. Казвам сега: Всички имате едно схващане за Божията Любов. Единственото нещо, когато се приближавате до любовта, трябва да бъдете доволни. Най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи абсолютно никаква дисхармония в света. Имаш всичкото заблуждение. Ако искаш да разбираш любовта, трябва да влезеш гол. Аз разбирам думата гол, който е съвършен. Само съвършения човек е гол. Голият красота има. От този голия човек светлина излиза, облечен е. Онзи е гол, но тъмнина има. Гол, от когото светлина излиза и гол, в когото тъмнина има. Белите хора са голи и черните са голи. Кое е по-хубаво, белият ли е по-добър или черният. Черното означава празнота. Празният чувал е черен, пълният чувал е бял. Що е бяло? Пълнота. Що е черно? Празнота. Следователно тя се нуждае да се напълни. Що е светлината? Като изпразните светлината, образува се пак тъмнина. Истинското понятие за тъмнината е празнота. Светлината то е пълнота. То е идейно вече. Сиромахът е тъмнота, богатият е светлината и пълнотата. Сега говорим за естественото богатство. Другото състояние, когато богатият е недоволен, богатството е на гърба му. То е положението на едно животно, което е натоварено. Туй животно върви, искат да му снемат товара, да го разтоварят. В света богатите хора са натоварени. Щом имаш богатство и си недоволен, натоварен си. Щом си доволен от знанието, щом си доволен от богатството, то е Божие благо. Знанието трябва да ни радва, богатството трябва да ни радва. Всичко, което имаме трябва да ни радва. То е Божественото. Затова щом сте тъжни, значи средата, в която живеете, не сте оценени. Един лекар, който уморил десет деца, той е престанал да бъде лекар. Лекар е само онзи, който никога не е уморил нито едно дете. Всеки лекар, който е уморил десет деца, държат го отговорен, ще го съдят. Ще изучава изкуството на лекуването, ще започне да лекува. Всеки певец, който не се е научил хубаво да пее, освиркват го десет пъти, той е виноват. Същото ако и той не е изпял една песен, както трябва. Уморил песента. Аз считам, всеки певец, който не е изпял една песен, уморил детето. Който изпял песента по всичките правила, той бабувал детето, то е излязло живо. Сега искате да бъдете лекар. Когато бабувате вашите мисли, гледайте да не уморите вашите мисли. Вие сте лекар на вашите мисли, вие сте лекар на вашите чувства, вие сте лекар на вашите постъпки. Щом уморите десет мисли или десет чувства или десет постъпки, вас ви държат отговорни. Аз никога не съдя лекарите. Понеже ако река да ги съдя, ще съдят и мене. „С каквато мярка мерите, с нея ще ви мерят“. Сега по някой път искате да се примирите. Докато богатият и сиромахът не идат в банята не може да са примирят. Онзи с миризливите не може да се примири с оня, който е чист, той обоняние има. Когато един човек има много недъзи, че иска да го обичат, не може. Трябва да има човещина. Трябва да влезе в банята. Богатият и сиромахът трябва да влязат в банята, тогава е побратимяване. Нали един от министрите казваше: „В кървавата баня“. Като излязат от кървавата баня, ще се опознаят, ще се побратимят хората. Законът е: Богатият трябва да се радва, като се освободи от богатството и сиромахът трябва да се радва, като се освободи от сиромашията. И двамата са наравно. Когато богатият съжалява, че е изгубил богатството, и когато сиромахът съжалява, че е изгубил сиромашията, те са равни. Но сега хората никога не съжаляват, когато изгубят сиромашията. Има сиромаси, които съжаляват, че са изгубили сиромашията. Под сиромах разбираме добър човек, който не е направил никакво престъпление. Богатите хора наричам, които са направили всички престъпления. Да се радва човек, когато се освободи от богатството, да съжалява, когато изгуби сиромашията си. Сиромашията е богатство на небето. Богатството е сиромашия на земята. Сега трябва да закусваме. Да дойдем до благото на Любовта.
  9. valiamaria

    1944_08_27 Ценното

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Ценното VIII Беседа, държана от Учителя на 27 август 1944г., 6 часа сутринта на поляна над хижа „Еделвайс“. „В Начало бе Словото“. 91 псалом. Молитвата на Царството. Добрата молитва. Прочете беседата „Закон за недоволството“ от „Отворените форми“. Животът е една велика драма, в която всичките хора са действуващи актьори. Питат хората, какво ще стане с живота. Нищо. Драмата трябва да се изиграе много добре. Ако актьорите играят много добре, всички печелят. Трябва ли някой да печели в драмата? Който писал самата драма казва: Много добре е написана. Всяка драма е добре написана. Сега някои търсят в драмата, кой ще бъде победител. В драмата победители няма. Само действащите лица трябва добре да си изиграят ролите, да бъдат похвалени за онова, което са играли. Ако човек играе една роля на любовта, победител ли трябва да бъде? Той трябва да играе добре ролята си, да покаже, какво нещо е любовта – животът победител ли трябва да бъде. Той трябва да живее, да покаже най-добрия живот. Драма има за кого. За мъртвите ли хора има драма или за живите? За живите разбира се. За мъртвите никаква драма няма. За живите е драмата. Драма значи героят се поставил на изпитание, трябва да издържи, герой да бъде. Добре да издържи изпита, да покаже, че е герой, не трябва да бъде слаб. Сега денят е хубав, но ние имаме една най-слаба дарба. Този вятър е драма. Изпитва ни. Имаме желание да се върнем в хижата на топло, при собата. Тук салонът не е отоплен. Гладният за какво мисли най-много? Може много работи да му представим, но кое го интересува? – Хлябът. В дадения случай човек трябва да се интересува от туй, което е най-съществено в живота. Кое е най-същественото в живота? Най-съществено е Любовта. Щом придобиеш любовта, всички възможности ще дойдат. Щом изгубиш любовта, изгубват се възможностите. Първото нещо, човек трябва да търси най-ценното в света. Другите неща идат сами по себе си. Като изгуби най-ценното, другите неща не идат при него. Съвременният свят е изгубил, отделил се е от най-ценното, търси живота дето го няма. Тъй както хората живеят, изгубили са ценното, не служат на любовта, служат на посторонни работи от там от дето всичките страдания и противоречия идат. Сега ако липсва слънцето, какво ще бъде, какво ще стане? Ще дойде тъмнота и такъв студ, никой не може да издържи. Когато слънцето иде подобряват се условията. Закон е: Когато Любовта дойде в човешката душа, тя подобрява нещата. Кой връх тук е най-висок? (Връх Силимица, по-нисък е Острец.)
  10. valiamaria

    1944_08_28 Сянка и реалност

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Сянка и реалност IX Беседа, държана от Учителя на 28 август 1944 г. 6 ч. сутринта на поляната в гората над хижа „Еделвайс“ на Витоша. 91 псалом. Молитвата на Царството. Добрата молитва. „Духът Божи“. Прочете се беседата „Живите линии на съзнанието“ от тома „Отворени форми“. Що е реално? Реално е туй, в което човек живее в дадения случай. Нереално е туй, за което той мисли. Мисли за някакъв бъдещ живот, но какъв е и той не знае – сянка. Съвременните същества по някой път от своята реалност хвърлят своите сенки. Като изучаваме сенките на съвременните същества, наричаме туй живот. То е сянка. Сенките на реалността са наша реалност.Казвам: Ние се изменяме. Млад си, станеш стар. Изменил си се, не знаеш защо си се изменил. Отвън виждаш, че си се изменил, вътре се чувстваш млад. Отвън стар, отвътре млад, как ще примириш туй противоречие. Всякога човек остарява, когато престане да люби. Всеки, който остарява е престанал да люби. Всеки, който люби, се подмладява. Има стари хора, които не са стари. Има деца, които не са млади. Някой път някои деца са хилави. Любовта се отличава с едно качество: човек, който има любовта, той е учен, той е добър, той е силен. То са качества. Хората на любовта не се изменят. Малки промени стават в тях, но те не се изменят, те са вечно млади. Под думите млад и стар какво разбирате? Стар и млад са две неща неразбрани.Да бъде човек стар, значи да има желание да бъде млад, значи да има топлина. Вие отделяте светлината от топлината. Когато отделяте топлината от светлината, вие остарявате. Когато отделяте светлината от топлината, вие се подмладявате. Когато топлината стане вътрешен процес, ти си млад. Когато светлината стане вътрешен процес човек е стар. Ако едновременно вие имате светлина отвън и топлина отвътре, то е съвършеният човек. Старият има светлина отвън и топлина няма; младият топлина има отвътре, светлина няма. Затуй децата искат да бъдат стари. Трябва да запазят своята топлина. Същевременно старият иска да се подмлади, но ако не допусне топлината отвътре, той никога не може да се подмлади. Аз веднъж правих един опит. Едно, доста интелигентно шест годишно дете имаше доста играчки: зайче, имаше аеропланче, имаше автомобил, имаше жива кукла. Казва: Ще ти държа една лекция, тия работи ти не ги знаеш. Казва: Такива работи имаш ли? Казвам: Нямам. Започна да навива автомобила и той тръгна. Казва: Ако не го навиеш не тръгва. Един ден като ти дадат такова нещо, не тръгва, ако не го навиеш. Да го знаеш. Някой ако слуша ще кипне: Как едно дете да ме учи. Че какво зная аз в природата. Може ли да навия едно растение да расте. Навил някой растението, расте нагоре. Скръбен е някой човек, ти не може да го направиш радостен. Няма скръб, която да се не премахва. Умряло някое дете, майката забравила да го навие. Нави машината на детето. Всяко нещо, което е навито, развива се. Което се развива, то се навива. Казва: Нави ли го. Щом те навият, ти ще се развиеш. Онези в света, които се развиват, те са герои. Но героят свършва с веселие. Навитият, който се счита слаб, става силен. Като започва да се развива, става силен. Казвам: Погрешки имаш. Що е една погрешка. Една погрешка е една неразбрана добродетел. Що е добродетел? Една разбрана погрешка е добродетел. Да допуснем едно просто изяснение, дават ти едно семе, ти го невиждаш нищо. Туй семе ако го посееш, след време ще стане дърво, ще даде плод. То е доброто. Добре. Но туй дърво, което може да даде плод, тия плодове не ги даваш, искаш да седят на дървото. Те окапват, не даваш да ги обере някой. То е злото. Ние оставяме плодовете да окапват, да изгният и убеждаваме хората, че не са за ядене. То е злото в света. Ще посееш семената и плода, който дава, ще го дадеш. От дървото имаш право само на една ябълка. Всичките други са на окръжаващите. Ние не може да приложим тия идеи при сегашния порядък на нещата, понеже възгледите са тесни. В едно шише от един килограм, не може да събереш пет килограма. Ако имаш един килограм шише на истината, колкото и да туряш, то се разширява, гъвкаво е. Туряш едно кило: кило събере. Туряш в същото два килограма, събере ги, разширява се. Може да туриш три килограма, четири килограма – колкото искаш. Туриш малко, смалява се; туриш много, увеличава се. Няма нужда да носиш 20–30 шишета. То се разширява и смалява. Гъвкаво е, не се чупи. Туй шише само се мие, то не допуска да бръкнеш да го миеш, само се чисти. Казват за Едисон, че като правил своите опити и оцапвал дрехите си, вечерно време пускал на един диск ток 70–80 хиляди волта и всичката нечистота от дрехите се отмахвала, дрехите ставали чисти. Всяка вечер дрехите ставали чисти, минавали през този волтаж на високо напрежение. Сега ние говорим за обикновената любов. Казва: Чувствам малка топлина. Изчезне топлината. Изчезне любовта. Дойде топлината, радвам се. Не е лошо. От тази малката топлина излиза малка светлина. Малката топлина излиза от слънчевия възел. Този слънчев възел трябва да се увеличава. Дойде един човек, ти си готов да го нахраниш. Дойдат двама, ти се колебаеш, казваш: Нямам за двама. Реалността може да нахрани едного, може да нахрани хиляди. Как беше, Христос взе пет хляба и нахрани пет хиляди души с тях. Но Той разбираше закона. Казва: Откъде ги нахрани? Както и да ви разправям, не може да се обясни. Нещата сам като ги направиш, ще разбереш. Каквото и да ви разправям за сладчината, като ви дам да вкусите тази сладчина, ще разберете. Във вас има един орган, една способност или едно сетиво, с което усещате. В дадения случай кои неща са реални? Днешния ден е ясен, какво показва? Туй показва, че положението на хората започнало да се подобрява. От невидимия свят е турен един проект. Скоро ще дойде нещо по-добро в света. Защо ще дойде? Защото иде една светлина, която ще проникне в съзнанията на хората и хората ще видят своите погрешки, ще видят престъпленията, които са правили и ще знаят, как да ги поправят. Защото миналите престъпления трябва да се поправят. Сега всички вие очаквате доброто. Ние носим и престъпления. И добро и зло носим със себе си. Злото трябва да го изправим. Неразрешените задачи трябва ги разрешим. Разрешените задачи трябва да ги изпълним. Неразрешените трябва да ги разрешим. Решеното трябва да го изпълним. В изпълнението е хубавата страна. Да кажем имате един човек, който ви обича, какво трябва да направи/те/ заради него? Бог, Който е Любов, защо отиваме да се молим на Бога? Ще Му предадем ли нещо? Казваме: Господ е всесилен, Господ е това онова, Той е всеблаг. Какво ще предадем на Господа, кажете. Когато се молим, трябва да идем при Бога, понеже е съвършен. На съвършеното изпращаме една своя мисъл. Като мислим за Бога, ставаме съвършени като Него; като мислим за Бога, ставаме добри като Него. Като мислим за Бога, ставаме благи като Него в дадения случай. Когато искаме да направим нещо, трябва да мислим заради Него. Ако не мислим заради Него и нещата не стават, твоята мисъл не е права. Ако мислиш за Бога и се сърдиш, не си на правата страна. Ако мислиш за Бога и се обезсърдчаваш, не си на правата страна. Съмнението ще дойде, не е грях, но всякога трябва да държим съмнението отвън, да не го приемаме вътре. Щом приемем съмнението, то трябва да стане вяра. Та казвам: Считате любовта нещо преходно, нереално. Но и българската дума любов не е толкова силна. Любовта в себе си аз я тълкувам: Една сила, която слиза от невидимия свят, изтича през една хурна и се влива в едно корито като вода. Тази вода хората я вземат, перат дрехите, направят е нечиста, хвърлят я като помия отвън. Някой като изучава любовта, изучава помията. Чистата любов когато очисти хората, стане нечиста. Като изучаваме любовта, която е очистила хората, взела всичките нечистотии, казваме: Ето любовта. Нашите помии сме турили на гърба на любовта. Казваме: Това е любовта. Всякога тогава ще се оцапаш, ако любиш хората, ще очистиш техния кир. Кирта е тор за растенията. Греховете са потребни. Нашите грехове са тор за земята. С кола пренасят този тор, наторяват растенията, които дават сладките плодове. Сладките плодове от този тор ни ги изпращат да ги вкусим. Да благодарим на Бога за греховете. Да благодарим на Бога за всичките си погрешки. Да се радваме на добродетелите, които Бог ни е дал. Туй, което приемаме да се радваме, туй което изпращаме, да благодарим заради него. Да благодарим, че ни освободили от тази тор. Често тор има по гърба ни. Много мъчно е човек да обича човека. Да обичаш, значи в даден случай да знаеш от какво има нужда. Едно дете, което е родено талантливо, музикално, не обича да му говориш сладки думи, да му дадеш пари, но дай му един инструмент да свири. На един певец дай му условия да пее, не го хвали. Казвам: Любовта седи да кажем на всичките хора в дарбите, хубавите работи, които Бог е вложил в тях да ги проявяват. Искаме същевременно и те да ни помагат хубавото и доброто да се прояви в нас. Ако хората не ни обичат, доброто не може да се прояви, ако ние не ги обичаме, не даваме възможност доброто в тях да се прояви. Като любиш един човек, ти му даваш възможност да се прояви. Той като те обича, ти дава възможност ти да се проявиш. Ако в света не се обичаме един други, не може да се проявим, нямаме възможност. Казваме: Господ ще направи. Като любиш, ще дадеш възможност Господ да го направи. Като любиш някого, ще направиш Той да се прояви. Музикант ще стане, поет ще стане, силен ще стане, всичко ще стане. Казвам: Първото нещо трябва да любите, трябва да обичате, трябва да ви любят и трябва да ви обичат. Като любиш, помагаш на хората; Като те любят, помагат ти. Та се радвайте на проявлението на хората. Всеки, който люби е един добър пример. Всеки, който обича, е един добър пример. И ти като любиш, си един добър пример. В туй отношение в света няма разлика между богати хора и между сиромаси хора. По някой път не искате да бъдете сиромаси. Всеки не иска да бъде сиромах, всички искате да бъдете богати. Много добре е. Много хубаво нещо е да бъдете богати. Защо не трябва да бъде богат? Турено ти е на гърба повече богатство, отколкото може да носиш. Защо ти е? Богатият човек трябва да търси да раздаде богатството. Ако не го раздаде както трябва, няма бъдеще; ако го раздаде както трябва, има бъдеще. След като си осиромашал, трябва да ходиш пак да търсиш хората, ще просиш. Съвременните хора не знаят, как да просят. Ако бихте били един просяк, как щяхте да просите? Като дойде един цигулар при мене, ще проси ли? Той ще извади цигулката, ще изсвири най-хубавото парче. Аз ще извадя не един лев, но хиляда, ще туря в джоба му. Ако на десетина места изсвири този цигулар и на всякъде му турят по петдесет–шейсет хиляди лева, ще бъде ли сиромах? Един художник няма да бъде просяк. Той ще нарисува най-хубавите картини даром, ще даде и те ще извадят от джоба си. Няма да определя цената. Казвам: Туй, което ви говоря, времето показва, ако така живеете, така ще бъде ясно време, така ще грее слънцето. Сега има от нашите братя, които не са облечени, нямат балтони, топли дрехи нямат. Те са нашите стари възгледи. Нашата стара любов мяза на вехта дреха. Казва: Аз го обичах едно време. Като ме обикнаха хората, остарях от тази любов. Като дойдоха да берат плодовете, които имах, не обраха, както трябва, но очупиха клоните и замязах на кютюк. Аз пак ще се поправя, но доста време ще мине, докато се образуват новите клонища. Да кажем, вие обиждате един ваш приятел. Вие сте очупили един клон. Ще бъдеш умен да не чупиш клонищата на любовта. Единственото нещо: Не се позволява да чупиш клоните на любовта. Някои съжаляват, че са любили. Защо съжалявате, че сте любили по някой път. Че не е вярно това. Бог ви е възлюбил, пратил ви е в света. Слънцето за вас грее, вятърът за вас духа, листата за вас растат, реките за вас текат, цветята за вас цветят и вие сте се навели и казвате: Какъв нещастен човек. Мислите, че сте от умните хора. И бедният като иде между богатите, той да има съзнание, да мисли: Заради мене вие сте богати. Бедният да бъде като че го кредитират. Той е цар. Аз се радвам, че си цар. Царят е вън от тебе. Царят като почувства, че ти си разбрал, той ще те повика да му станеш приятел. Ако бедният не може да стане приятел с царя, той не е разбрал любовта. Ако царят не може да стане приятел с бедния, той не е разбрал любовта. То е кривото разбиране. Бедният да стане приятел с царя, добър приятел, не да счита, че царят е по-високо. Царят да се радва, че има приятел беден. Сега нас Господ ни разбира, пък ние не Го разбираме. Не зная, как да ви обясня. Ние влизаме в стълкновение. Идеята е следната: Бога никой не Го е създал. Защото който го е създал, той е Бог. Туй, което създава, то е Бог. Ако го създават, не е Бог. В нас хората се явява злобата, ние по някой път мислим, че никой не ни е създал. Като станем възрастни, мислим, че не може някой да е бил едно детенце при майка си. Като признаем, че сме излезли от Бога, ние се опасяваме, да не би да се разкае и туй, което ни е дал, да си го вземе. Гледаме да сме далече, да не би да си простре ръката, да вземе всичкото благо, което имаме. То е погрешката, която имаме на земята. Бог всъщност се радва на нашите погрешки и на нашите добродетели. Защото ако би скърбял за нашите погрешки, ще бъдем по-силни от него. Ти скърбиш за някого. Този, който те е наскърбил, е по-силен. Щом не те наскърбява, ти си по-силен. Щом го любиш, ти си по-силен от него; щом не го любиш, ти си по-слаб. Тогава щом се обичате, любите, сте еднакво силни. Щом не любиш, ти си слаб. Щом не вярваш, ти си слаб. Щом се обезнадеждиш, ти си слаб. Щом ходиш да просиш, ти си слаб. Като не искаш от никого да се учиш, пак си слаб. Ако не искаш да просиш от хората, трябва да им дадеш условия, да направиш нещо заради тях. Бог е направил света, оставил ни и ни гледа. Ние използуваме всичките Негови блага. Следи ни, Господ слуша всички наши теории за света и нищо не казва. Той казва: Много добре. Всякога, когато предлагаш на Бога една своя теория, той я туря на гърба ти, да я опиташ. Затуй трябва да имаме правите възгледи. Всяко нещо трябва да бъде направено навреме. Цигуларят трябва да свири добре, който има език трябва да говори добре. Който има очи, трябва да гледа добре. Който има уши, трябва да слуша добре. Всички дарби, които Бог ни е дал, трябва да ги проявим в техните съвършени качества. Нещата стават по съвършени, но възможностите за проявлението на много блага са опорочени. Това да ви служи за правило, другото е теория. Който люби е свободен. Който люби знания има. Който люби живот има. Който не люби, свобода няма. Който не люби, знание няма. Който не люби, живот няма. Тези три неща казвам вас, на света няма какво да разправям. Ние трябва да изменим света, нищо повече. Чудни са, като казват: Как да изменим? Някой турил едно було, че не може да вижда, спъва се. Дойда взема булото, махна го от главата. Той може да кряка, да вряка колкото си иска. Казвам: Гледай на света! Казвам: Всичките була и заблуждения трябва да се отмахнат от хората. Най-първо трябва да се отмахнат от вас. Първото заблуждение е: Мене никой не ме обича, аз съм самотен. Самотността е едно качество само на Бога. То не е качество на нас. Не може да го опитаме. Единственият самотен в света, който е, той е Господ. От наше гледище няма нещо по-хубаво от самотността. Няма по-страшно нещо от самотността. По-грозно няма от самотността. По-голяма красота от самотата няма. Туй трябва да го вземете на вяра. Сега не може да ви говоря. Всички дойдохме в едно направление от хижата дотук, но всички не вървят по една посока. Всеки върви по особен път. Двама души не вървят по същия път. Не е хубаво да се върви по същия път. Дето казват, че върви по същия път не е вярно. Човек като живее добре, върви по свой път. Щом разбираш един човек и той те разбира, вие вървите по същия път. Най-първо трябва да виждаме от какво произтичат контрастите. Срещам един човек, когато съм се наял. Думите „гладен съм“ нямат същото значение както за него. Трябва да вляза в положението му, да иде да се нахрани. Ще му кажа: Чакай, не е дошло времето. Всеки човек, който има известна малка нужда, задоволете нуждата му. Вие правите полза на себе си. Вие може да задоволите нуждата му, вие носите хляба. Знаете закона, извадете хляба, дайте му кифличка, дайте му една ябълка, дайте му една круша. Казвате: Ако дам за мене нищо няма да остане. Първото нещо: Ние с доброто поставяме основа в живота си. Направете един опит да се освободите от противоречията. Сега преди няколко дена имаше голяма буря, можеше да бомбардират София, показваше какво са мислили. Щом се уредиха работите, Божественото взе надмощие. Хората се уреждат още. Днешният ден показва това. Утрешният може да се покаже съвсем облачен, третият ден пак може да се изясни. Промените, които стават в хората хвърлят сянка в действителния живот. Какво е вашето състояние, вие как се чувствате. После вие очаквате да се подобри живота. Дойде един много добър цигулар, вие отивате да го слушате. Ако сте глухи, какво ще го чуете. Причината е във вас. Салонът е добре отоплен, казвате: Не може да го чуя. Значи за добрия цигулар трябва да имате ухо. Да е добре отоплен салонът. Ако цигуларят дойде и вие не може да го разберете, как ще го чуете. Днешният ден се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам в света се събират багажи. Сегашните управници от осем хиляди години, сега си събират багажите, турят ги в автомобили. Къде? Отиват си вече. Станали сме напълно неутрални. Злото ще го разоръжим да си върви, в съгласие с небето сме, с никого няма да воюваме от воюващите страни. Онези, които идат да ни освободят отгоре, са Белите братя, които са въоръжени и ни дават ултиматум да скъсаме с черните братя. Не искат да воюваме с тях, но ще скъсаме. По техния ум, по тяхната философия доста ходихме. Някой от вас ще поплачат, казват: Какво ще бъде с нашите разрушени апартаменти. Не ги слушайте, апартаментите, които имате да си вървят. Не искам от тях да остане нито косъм. Каквото имат да си го занесат. Белите братя, които идат, ще донесат всичко ново: и кревати, и шапки, и паници, и тенджери, и обуща. Всичко старо навън. Няма какво да плачем, какво ще бъде в света. Ние дойдохме в един свят, дето черните братя се устроили, лъгаха ни. Доста е. Сега остава единственото нещо, което може да направим: Единственото нещо е любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри. Любов към баща си, любов към майка си, към брата си, към сестра си. И слугата ти е брат. Малкото бръмбарче, дървото, всички в света са престорени братя, разни форми са взели. Казвате: То не е за нас. Туй дърво може да ти бъде брат. Под думата брат разбирам всяко същество, което може да ти услужи в дадения случай. Кравата, която ти дава мляко, ти е сестра. Ябълката, която ти дава плод ти е сестра. Едва ние сме запознати с братята и сестрите, които ни слугуват. Светлината, която иде отгоре тя е брат. Топлината, която иде тя е сестра. Аз тъй гледам. Казваме: Не е топлината сестра. Топличка е нейната дума. Отвори светлината, брат е. В светлината виждам нашия брат. В топлината виждам нашата сестра. Сега дигнете и турете бялото знаме. Любовта се посреща с бялото знаме. Както казал онзи германец: Имаме страшно оръжие, като го изнесем, светът пепел ще стане. Мирът ще дойде веднага. Какво е туй знаме? – Бялото знаме. Щом решим да изпълним Волята Божия, знамето е дигнато. Ако всички народи решат да служат и да изпълнят Волята Божия, да дигнат бялото знаме, мирът ще дойде, навсякъде ред и порядък ще съществува. Сега седим на тия братя (насядали сме на борови трупи), знайте какво казват: „От нашето неразбиране седите отгоре на нас.“ Казват и другото: „Ако и вие не разбирате, и върху вас ще седят.“ Отдолу ми говорят: „Ние вече разбрахме и с вас ще възкръснем. Няма да бъдем такива.“ Това е живот вечен, да познае Тебе Единаго и Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е живот вечен, да познае истинската Любов, която носи живот. Това е живот вечен, да познае Бога и всички блага, които Бог изпрати в света. Това е живот вечен.
  11. valiamaria

    1944_09_24 Зовът на новото

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Зовът на новото X Съборна беседа, държана на 24 септември 1944 г. в с. Мърчаево, в дома на брат Темелко, 5 ч. с. Молитвите по наряда. Съвременният свят е обеднял. Най-бедният свят, който някога е съществувал на земята, това е сегашния свят. Светът се нуждае от правда. Нашият свят е свят на безправие. Нас сега ни трябва правдата. Тя е външната страна на живота, за да изпълним Волята Божия. Вътрешното съдържание може да се изрази чрез този стих „Всякога бъди верен и истинен. В това Бог благоволява“. Има две страни в живота: едни хора са красиви, други са грозни. Ние сами ставаме красиви и сами ставаме грозни. Всякога, когато изпълним най-малката заповед, която ни се дава или най-малкият подтик, който се явява в нашия ум, сърце или душа, ние поставяме ония линии на красотата. Човек става по-красив, по-здрав, когато изпълнява Волята Божия. Когато не изпълнява Волята Божия в най-малката степен, погрознява. Следователно, грозотата е признак за неизпълнение Волята Божия през целия живот. Ние се нуждаем да станем красиви. Сега както сме, не може да се говори за красотата. Като гледам животните, виждам, колко те са останали назад. Казвате, че животните са много добри. Ни най-малко не са добри. Най-големите егоисти в света, това са животните. Турете малко житце на кокошките, ще видите колко са благородни. Турете храна на животните и ще видите, че в тях съществува личен егоизъм. Всяко животно мисли само за себе си. Сега не искам да питате, защо е така. Защо е така? – Защото така сме го направили. В света виждаш грозотата, не че Бог те кара така да виждаш. Бог те кара да виждаш това, което си. Което виждате, това сте вие. Добрият човек вижда добрите работи. Лошият човек вижда лошите работи. Болният се занимава с болестта си, здравият – със здравето си. Умният се занимава със своя ум, глупавият със своята глупост. Та казвам: Единствената етика в света, с която трябва да започнете, е да започнете с правдата. Справедливи трябва да бъдете. За пример, по какво се отличава една майка-птичка? – По своята справедливост. Че тя изпълнява Волята Божия. Целия ден ходи търси храна, носи на своите деца и им туря в устата. Щом ги отгледа, и пилетата започнат да хвъркат вече не им туря в устата храната и казва: Това не е моя работа. Ни най-малко не туря в устата на ония пилета, които вече знаят да хвъркат. Понеже сега сте още деца, затова сте несправедливи, защото възрастния човек е справедлив. Ако накарате едно дете да иде на работа, няма да иде, то няма да се подчини. Погрешката е в майката. Когато малкото дете се научи да хвърка, то трябва да хвръкне. Като му каже майката да иде на работа, да хвърка. Всички трябва да хвръкнем. Сега вие гледайте да хвръкнете. Ние още не знаем да хвърчим. Човек, който е несправедлив, той е още на гнездото. Човек, който не е верен и истинен, на гнездото е. Когато научи тия добродетели, той излиза от гнездото. Аз оставям въпроса, дали вярвате в Христа, дали вярвате в Бога. Аз поставям въпроса: В гнездото ли сте? Тогава ще държиш своето място, ще чакаш майка си. Като ти даде храна, ще се оттеглиш, ще дадеш място на другите. Там действува справедливостта. Понеже имаш няколко братчета и сестричета, ще дадеш място и на тях. Ти ще учиш урока. Първите уроци бащата и майката предават, как трябва да започнеш за бъдеще. Като започнеш като тях, ще живееш. Този въпрос е обширен. Справедливостта има много, много голямо приложение. Ако човек е музикант, в какво седи музикалната справедливост? Той трябва да знае да пее всеки тон. Вярно трябва да го вземе, не погрешно. Мнозина знаят да пеят. Но аз, когато разглеждам музиката, разбирам друго. Трябва да вземеш основния тон на една песен, за пример „до“. Какво означава „до“? Вярно трябва да го вземеш и от него зависят отношенията на другите тонове. В моя ум всякога, когато пея „до“, седи идеята, че трябва да посея едно семе. Да изпееш „до“, значи да посееш едно семе в земята и да туриш два пръста, пръста отгоре пръст и тогава ще пееш. Като изпееш „до“, туй „до“ показва, че трябва да си посял. Не може да пееш, ако не си посял. Щом го посееш, вярно може да вземеш. Щом пееш, без да посяваш, тонът е фалшив. Вторият тон, който трябва да вземеш е „ре“. Какво означава? Туй семе трябва да изникне, като пееш. Ако ти пееш втория тон „ре“ и нищо не е изникнало, погрешен е, не си го полял. Посадил си го на суха земя, не си турил влага, слънцето не е изгряло, не може да расте. Щом започне да расте, „ре“ – то е вярно взето. Израснало е, но трябва да намери пътя. Казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Щом едно растение израсне, то трябва да намери своя път. Винаги пътят на растението е към слънцето. Пътят на живота това е „ми“. Ти не може да намериш своя път, ако не можеш да вземеш вярно тона „ми“. И тогава оформява се цялото дърво. Това е „фа“. Имаш развито цялото дърво. Тия четири тона трябва да вземеш вярно, за да се оформи вярно растението. Остават другите три тона, които показват вътрешното съдържание на растението. В тебе никога не може да цъфне една мисъл, едно чувство, ако не може да вземеш вярно тона „сол“. Музиката е закон. Ти не може да вземеш тона „сол“ вярно, ако в душата ти няма любов. Ще се облечеш в най-хубавите дрехи, в най-хубавите мисли, в най-хубавите чувства. Никаква грозота да няма! Устните няма да бъдат тънки, стиснати, ръцете няма да бъдат свити на юмрук, няма да бъдеш прегърбен, няма да мижиш, очите да бъдат отворени, не като на бухал отворени. Сега в живота вие правите усилия и някой път намирате, че работите не вървят. Който и цигулар да вземете, като идете при него, той първо ще ви научи да си нагласявате цигулката. Има отношение между четирите струни. Те имат известни закони. Първо е поставен основния тон „сол“, след туй „ре“, после „ла“ и „ми“. Ще ги нагласите и тогава има известни правила, ще свирите. То е външната страна. Вие искате да мислите. Какъв е основния тон на вашата мисъл? Или вие искате да любите. Какъв е основният тон на вашето чувство? Или искате да постъпите добре. Какъв е основният тон на вашата постъпка? Тепърва трябва да учите тия работи. Първо когато ядеш, езикът не трябва да бъде наранен, трябва да бъде здрав. Не трябва да има фуски на езика. Да не страда езикът от ревматизъм. Седнеш да ядеш и казваш: Това не е хубаво, онова не е хубаво. Ядеш едно ядене, казваш: Това не е ядене. Като седнеш само едно ядене ще имаш, сутрин едно ядене, на обяд едно ядене и вечер едно ядене, три яденета през деня. Няма да ядеш на обяд, каквото ядеш сутрин или вечер. Разнообразие трябва да има. Във всяко ядене трябва да има единство. Езикът трябва да бъде справедлив. Кой е справедливият език? Който не се мъчи. Като дойде един длъжник при тебе, като има да плати, той не се мъчи. Онзи, който няма да плати, ще започне да вдига рамената, ще се движи насам-натам. Някой път гледал съм, учителят изкара някой ученик, като не знае, започне да се гърчи. Онзи, който знае урока, той е самостоятелен, мисли ясно. Срещам много ученици, казват: Не зная, как да живея. Като ми каже някой, че не знае как да живее, аз го заведа при крушата и му казвам: Попитай тази круша, как е живяла, тя ще ти даде урок. Тогава представете си, че зимно време ви заведа при крушата. Много мъчно ще си научите урока. Студено е и тя тогава не преподава уроци. Този професор зимно време е крайно неразположен. Трябва да чакате ден, два, три или месец, два, три докато му дойде на ум да ви предаде урока. Какво ще стане с вас: Аз като разбирам закона, ще те заведа когато крушата е близо да узрее. Един, два дни ще ходим при крушата, тя ще ти покаже как трябва да живееш. Идеш при крушата, един хубав зрял плод паднал. Казвам: Изяж го. Какъв е плодът? – Много хубав, сладък. – Бъди такъв и ти. – Ето първият урок. Ще бъдеш сладък като крушата. Казвам: Когато ние живеем добре, това е сладкият живот. Когато ние живеем зле, това е горчивият живот. Що е горчивината? Някой път крушата ражда горчиви плодове. Тя се е научила от хората. Понеже крушите са се научили от ангелите, плодовете им са сладки. Всички сладки плодове, все от ангелите са научили този живот. Ти никога не може да бъдеш сладък, ако не можеш да мислиш за ангелите. Щом те приближава красотата на живота, трябва да се радваш. Казва някой: Обичай красивите хора. То е Божие благо. Красотата в този смисъл носи здраве. Щом се разболееш, не си красив. Щом се разгневиш, не си красив. Не да се не гневиш, но щом се дразниш от най-малкото нещо, не си красив. Децата често се сърдят, че паницата не е пълна с ядене, както на батето. Малкото дете иска да му турят толкоз ядене както на брат му. Тогава ако напълниш на детето паницата както на големия брат, то трябва да изяде паницата като батя си и после да е готово да иде да работи като него. Който много работи, много яде: който малко работи, малко яде. Когато онзи, който малко работи, много яде, прави прегрешение. Аз съм привеждал онзи пример, когато Аделина Пате отива в Ню Йорк иска да изтегли 25 000 долара от пощата. Отива да извади парите, няма препоръчително писмо, няма лична карта, казват и: Не може да ти дадем парите. Никой не я познава. Тогава тя се изправя и започва да пее. Касиерът казва: Тази е Аделина Пате, дайте и парите. Ще започнете първата песен на любовта. Като идете на пощата, не искат да ви дадат парите, ще изпеете една песен на любовта. Ако ви дадат парите, пели сте хубаво; ако не ги дадат, ще търсите някого от вън да ви препоръча. Докато хората ни препоръчват, ние не пеем добре. Когато ни препоръча самото пеене, ние сме пели хубаво. Сега в новата епоха всеки сам ще се препоръча. С какво? С пеенето си. Мнозина познавате, когато се пее вярно; когато се пее невярно, нямате усет. В музиката, когато чувстваш, че не е верен тонът, то е дразнене, то не е разбиране музикално. Щом един човек знае да пее добре, той никога няма да позволи на другите криво да пеят. Ако десет души от вас идете някъде, ако сте умни, щом не пеете хубаво, мълчете. Давайте ухо на този, който хубаво пее. Трябва да се учите. Онзи, който пее хубаво, е учител, от него ще се учите, който и да е той. В България има доста славеи, те са най-добрите певци, които може да дадат най-добрите уроци. Сутрин пеят, имат хубави трели. Ако хората слушаха сутрин славеите, когато пеят, животът им щеше да бъде по-добър. Българите, когато славеите пеят, спят. Много малко внимание обръщат на славеите. Казват: Нямат работа, пеят. Славеят пее, когато извършва най-сериозна работа. Другото време не пее. Когато има най-хубавата работа, той пее. През май когато славеите пеят, те извършват най-добрата работа. Следователно, когато човек върши най-добрата си работа, трябва да пеят. Пеенето разбирам в много широк смисъл. Човек, на когото мисълта е чиста, не прави погрешки. Без погрешка е мисълта, на когото чувството е чисто без погрешка. На когото постъпката е без погрешка, тогава човек пее. Човек, който мисли, той пее. Човек, който добре чувствува, той пее. Човек, който добре постъпва, той пее. Ако вие сте недоволни от себе си, значи вие не пеете. Ако ви дадат най-доброто ядене и след като сте яли, вие сте недоволни от яденето, причината е във вашия стомах, или във вашия език, или във вашето тяло. Ако сте здрав и ви дадат хубава храна, вие ще бъдете весел и доволен. Има един смешен анекдот от турско време. Няколко ханъмки посещават българска чорбаджийка. Тогава българите са били под турско робство. Чорбаджийката прилича на сегашните кметици, не е толкоз благородно чорбаджийка. Тя имала хардалия и им дала да пият. Като пили от хардалията, развеселили се и започнали да играят. Като се върнали вкъщи, разправили на бея, че чорбаджийката им дала да пият една течност, когато като пие човек започва да играе. Беят казва: Чорбаджи, дай от онова, което кара хората да играят, и аз да го опитам. Дали му да пие и като се опил казва на чорбаджията: Иде ми да викам. – Викай. – Чорбаджи, иде ми да играя. – Играй. Опитал хардалията. Това, което ни кара добре да говорим, което ни кара добре да играем, то е хубавото вино. Това са хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки в живота. Кое е онова, което нас ни занимава? За пример, вие се интересувате, какви са новините. Съвременният свят яде такъв бой, дето не се е учил. В целия свят бой има. Тия учители бият хората, че не се учили добре. Кому крак счупен, кому главата пукната. Милиони хора се бият, дето не са знаели, как да пеят, как да постъпват. На какво се дължи това? На ония хора, които отхвърлиха Божията Любов и туриха своя закон. Те създадоха сегашната война. Това са човешки закони, това е човешки личен егоизъм. Мислим, че светът е създаден само за нас, нас да ни е добре. Светът е едно училище, в което човек има право да употреби нещата, които са в света, но няма право да бъдат негова собственост. Слънцето не може да бъде собственост, да имаш тапия за него. За звездите не можеш да имаш тапия. За реките, които текат, не може да имат тапия, че са твои. За морета, за океаните, не може да имаш тапия. Те са общи неща, които трябва да се употребят. Ти си в океана пътуваш, какво ще бъде твоето положение? Един ден се разиграе океана. Аз казвам: Океанът играе. Ако не играе, той ще подлудее или ще умре. За да не умира океанът, играе. Ако се намираш на парахода, ще кажеш: Големи вълни! Океанът играе като турския бей. Като се напил със сладкото вино, играе. Като го напече слънцето, умири се. Казва: Той е подлудял. На български луд значи не е намерил пътя си. Един българин ходил из драките и дрехите му се одърпали. Ако беше намерил път, дрехите му щяха да бъдат здрави. Ние се оплакваме, че е лош живота. Из драките ходим някой път. Преди години във Варненско двама битолски просяци отиват при един българин да просят. Той бил сприхав човек и като ги видял, казва: Защо не ходите да работите на нивата, ами сте се повели. – Единият бил с гъдулка, а другият бил сляп. Казва: Какво си повел този слепия човек. Чакай да ти дам един урок. Дигнал тоягата и видял, че слепият напуснал гъдуларя и избягал. Отива българинът в кръчмата и казва: За пръв път накарах един сляп човек да прогледа. Сприхавият българин са страданията в света, които ще те накарат да прогледаш. Някой турил восък на очите си. Като дойдат страданията, ще смъкнат този восък. Казвате: Аз това не мога, онова не мога. Ние на земята всичко може да направим. Под всичко аз разбирам онова, за което човек е създаден. Един цигулар свири всичките мъчни упражнения, всичките мъчни песни. Стремежът на всеки цигулар е да свири най-мъчните, най-хубавите парчета. Та казвам: Вие искате да бъдете красиви. Вашите ръце, вашите крака не могат да станат красиви, ако вие не разбирате закона на надеждата. Или законът на надеждата е да правите най-малката добрина. Надеждата се занимава с най-дребните работи. Ако вие не се занимавате с дребните добрини, краката красиви не може да бъдат, ръцете красиви не може да бъдат и лицето красиво не може да бъде. Вие казвате: Той е оптимист. Във всичките оптимисти хора надеждата е силно развита; които не са оптимисти, надеждата е слабо развита. За да подхраниш надеждата в себе си, ти трябва да правиш най-малките добрини в живота, на които никой не обръща внимание. Ще ви приведа един пример, да ви покажа, какво аз разбирам под думата надежда. Един богат милионер в града Ню Йорк дал обявление, че се нуждае от касиер в банката. Десетина, двайсет души дошли с препоръчителни писма. На всички директорът на банката казал: Ще ви имам предвид. Влиза млад и спретнат момък, още като влиза, вдига една книжка от земята, туря я настрана. Другите, които носели препоръчителните писма, не видели и не вдигнали книжката. Казва: Аз не нося никакви препоръчителни писма. – Ти, казва, носиш най-добрата препоръка. В света, ако вдигнеш една книжка е много по-голяма препоръка, от колкото ако носиш най-добрата препоръка от някого. Казвам: Какво по-хубаво от това да служим? Има ли нещо по-красиво от това да служим на Бога? Не да се плашим от Бога. Да служиш на Бога е най-красивото нещо, което човек може да извърши. Аз ще ви приведа следния пример: Какво наказание може да има, ако тебе ти дадат един билет да слушаш някой виртуоз, или някой прочут певец, който пее? Ще се страхуваш ли? Ще ти бъде приятно. Като отиваш при Бога да служиш, ще научиш най-хубавите неща, които съществуват в света. При Бога ние не може да идем, ако не мислим добре, ако не чувстваме добре, ако не постъпваме добре. Единственото нещо, с което може да идем при Него, това е красивата мисъл, която човек има, красивото чувство и красивата постъпка. Или казано другояче: Ако не мислиш с любов, ако не чувстваш с любов, ако не постъпваш с любов, ти при Бога не може да идеш. При всички може да идеш, но при Бога не може да идеш. Следователно любовта е език на Бога. Всеки език има своя азбука. Тя трябва да се учи. Доста години се изискват да се изучи азбуката на любовта. Тя си има свои букви, има своя читанка, има своя граматика, своя литература, своя поезия, музика. Сега някои питат, кога ще се свърши войната. Вие искате да се свърши, някои хора искат да се продължи. Защо искате да се свърши? Какво лошо има във войната? Войната от гледището на Божествения свят е един музикален хор, в който хората не знаят да пеят, че се бият. Всеки удря в главата и казва: Така не се пее, така не се пее. Бият се. Всеки удря другия. Никой не знае да пее. Съвременните хора се бият в един хор. Като дойде капелмайсторът, ще каже да престанат да се бият и ще им даде първият урок как трябва да пеят. Мислите ли, че не може да ги накара да мълчат? Ако тази земя се разиграе, че хората започнат по 4–5 метра да скачат из въздуха, как ще се бият. Кой ще се бие, кажете ми. Тези, които воюват да започнат да се изхвърлят из въздуха, няма ли да престанат да се бият? Да не идваме до това. Господ има всички средства да спре войната. Има ли някой от вас, който да не е гласувал за войната? Има ли някоя жена, която да не е гласувала за войната? Има ли някой мъж, който да не е гласувал за войната? Има ли някое дете, което да не е гласувало за войната? Има ли някое куче, което да не е гласувало за войната? Има ли някое дърво, което да не е гласувало за войната? Прахът, всички са гласували за войната. Хубава е войната, но да се бият хората едни други, това не е война. Казвате: Доброто воюва. Има добро воюване. Да освободим затворените, да дадем свобода на онези, които са вързани от хиляди години. Нещата, които са в безпорядък, то са хора затворени. Един човек, който от хиляди години е чакал една сладка дума. Казвате: Да идем и да проповядваме. Как трябва да се проповядва Христа по нов начин? На един болен човек какво ще му проповядваш? Казваш: Господ ще те изцери. Ти като идеш при болния да кажеш: Господ ме прати да те изцеря. Ще кажеш: Братко, стани, ела на работа. Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш най-първо. След туй ще впрегнеш каруцата, ще се качите ти и той, ще идете на нивата да работите. То е проповед. Ти ще му кажеш: Аз се помолих заради тебе. Ти ще оздравееш. Остане ли човек на твоята молитва, човекът хич не оздравява. Дойде друг проповедник, казва: Аз ще те излекувам. Лекуват с години, както имаме оня пример в Писанието. 38 години се лекувал. Отива Христос и му казва: Стани, дигни одъра си. От дълго време лежа. – Дигни одъра си и стани! Иди на работа, не да останеш на леглото. Той ще се евакуира с леглото. Се ще носи някакъв багаж. Нали без багаж не може? Та казвам: Препоръката на певеца е в неговия ларинкс. Препоръката на цигуларя е в неговата цигулка. Препоръката на пианиста е в неговото пиано. Препоръката на оратора е в неговия език. На добрия човек езикът е красив, той има знание, как да говори. Не трябва да правим излишни работи. Трябва да знаем, че както ние говорим, както хората говорят, както хората мислят, както чувстват и постъпват, така светът ще се устрои. Ние както мислим, така израстват растенията. Може да направим един опит. Ако ти посадиш едно дърво, обичаш го, поливаш го, мислиш хубаво за него, туй дърво ще израсте най-хубаво. Ако твоят живот не е хармоничен, ако чувствата ти не са хармонични, ако постъпките не са хармонични, туй дърво ще осакатиш. Не само това, но българи има, които знаят, казват, че на добър овчар вълк не напада стадото му. Един българин ми разправяше: Аз 30 години пасох овце, нито една овца вълк не ги е изял. Вълците при добрия овчар не ходят. Щом овчарят е лош, и вълците, и мечките задигат овцете. Вие по някой път се изкушавате. Вълци често идат във вашето стадо. Погрешката е във вас. Вие боледувате, причината сте вие. Вие сте сиромах, причината сте вие. Вие сте глупав, причината сте вие, не баща ти и майка ти. Те са второстепенни неща. Закона е: Бог направи хората по образ и подобие свое. Показа им, как трябва да живеят. После ние изопачихме Божия закон, престанахме да живеем по закона на любовта и следствие на това имаме неразбрания живот. В света в общи черти хората добре живеят. Тези, които не живеят добре, сега се наказват. Тази война е за тях. Дават им се първите уроци на софиянци. Те не вярваха в Христовото учение да се отрече човек. Как ще си остави имането? Като дойде тази бомбардировка, не изпълниха ли Христовото учение, оставиха имането всички. Всеки, кой на където види, бяга. Приложи се Христовото учение. Но то е закон на насилие. С насилие всички изпълниха Волята Божия. Няма хармония там. Първото нещо е, че на всички ви трябва обхода. Намирам, че хората нямат обхода. Ако срещне на пътя едно дете, човек не иска да се отбие. Умният човек заобикаля децата. Като вървиш, не вървиш по права линия, обикаляй, на всички прави път и на млади, и на стари. Не чакай хората да ти правят път. Всички страдаме, понеже искаме на нас да ни правят път. Там се сблъскваме. Всеки трябва да заобикаля, да остави всички да вървят по пътя, ние да вървим по нов път. Умните хора по нов път вървят, по който не е вървял. Тогава няма да се сблъсквате. Казваш: Невъзпитани са хората, не знаят как да говорят. Никой не те заставя да слушаш, когато някой говори. Или сега те мобилизират. Мобилизират те, стани невидим. Дойдат в къщи, невидим си. Закарат те на война, стани невидим. Понеже си видим, знатен си, всеки те хваща, казва: Ха да се биеш. Ти слушаш, биеш се. Казваш: Аз ходя по Божия път. Ти може ли да ходиш по Божия път, без да е Господ с тебе? То е невъзможно. Може ли да ходиш по пътя на слънцето, ако слънцето не е изгряло? Може ли да ходиш по земята, ако тя не е организирана? Казвате: Път трябва да има. Какви пътища имат птиците? Какви пътища има светлината? От 150 милиона километра иде от слънцето на земята. Кой и прави път? Тя сама прави своите пътища, сама върви по своя път. Казвам: Ако възприемете любовта, ще влезете в Божествения свят. Ако вие с любовта влезете в един неорганизиран свят, веднага този свят ще се преобрази. Господ още не е на земята, няма го. Не е изгрял. Ние сме още тук в тъмнина. Христос дойде на земята, Той беше малка звезда. Хванаха Го, разпънаха Го. Когато дойде Господ на земята, Той е слънцето, което изгрява. Тогава кои растения се бунтуват против слънцето? Като дойде слънцето, донесе влага, развие всичко онова, което е скрито в земята и то пониква, плод дава. Залезе слънцето, всичко се прибере. Казвам: Трябва да бъдете готови: слънцето на живота изгрява. Всеки от вас трябва да го използува. Ще цитирате някой път, какво казал Учителят. Аз искам всички добре да пеете. Основната песен трябва да пеете. Нямате мекота в езика. Ще туриш основния тон. Кой е тонът на мекотата? – „Сол“. Аз говорих само за четирите тона. Като започне слънцето да те грее, като чашка ще възприемаш вече. Вие сега едва сте достигнали до „фа“. Българинът много добре пее „фа“. За паница пее „фа“, за нивици – „фа“, за много жито – „фа“, за обуща – „фа“. От всички тонове българинът „фа“ взема най-вярно. И като плаче „фа“ взема вярно. Казвам: Сега иде нова епоха. Аз не искам да чакате да дойде второто пришествие. Сега е съдба. По-голяма съдба не зная. Към второто пришествие е. Война във водата, война на сушата, война във въздуха, навсякъде война, задушливи газове. Остана още едно: Цялата земя да се запали и всичко да изгори. Да не чакаме да дойде второто пришествие на изгарянето. Какво ще стане с нас тогава? На огъня рудата ще изгори и златото ще излезе. Ние да не очакваме като в Стария завет да предизвикаме Господа. Като дойде Божия гняв, всички от София ще бягат. Навсякъде ще идете, в бункери ще идете, в скривалища ще идете. Като престане падането на бомбите, ще излезете. В света Бог като дойде, всичко ще се превърне на добро. Аз виждам сега, че Господ е започнал да говори на хората. Нашите шумци, които слязоха, ако го нямаше Господа, хиляди глави щяха да хвръкнат. Той е с тях и им казва: Няма! Новото учение ще тури ред и порядък. Вие всички сте шумци. Ще слезете от гората и няма да режете главите. Ще кажете: Прощава се. Като слезете няма да търсите своите неприятели, ще прощавате. Първото нещо: Извинявайте всичките хора за техните погрешки, които правят. Не дръжте сметка за чуждите погрешки. Не е лесна работа това. Законът е: Всякога бъди верен и истинен. То е смисълът на живота. Всякога бъди справедлив, то е външната страна на живота. Името на Бога сега трябва да осветим с правда и справедливост. Трябва да призовем Бога да тури ред и порядък в света. В света има порядък. Само правдата е, която може да уреди света да живеят хората. Без вярност и истинност не може. Истината носи свободата. Всеки човек, който не е свободен, той не познава истината. Всеки човек, който не е верен, неговата мисъл не е права. Вие всички имате желание да ви обичат хората. Крушата я обичат заради крушите и. Готвачът го обичат заради доброто готвене. Поета го обичат за хубавата поезия. Певеца за хубавото пеене, здравия – за силата, която носи, че знае да работи. Искаме да ни обичат. За какво трябва да ни обичат хората? Ако ви обичат е зле; ако не ви обичат, зле е пак. Кое трябва да бъде? Някой път казвате, че някой с любовта прекалява. В любовта няма прекаляване. Когато идете при чешмата и си напълните стомната, отдалечете се. Не стойте с вашата пълна стомна при чешмата. Напълниш стомната, веднага отдалечи се. Очаквате сега второто пришествие, да дойде Христос с ангелите. Че Христос сега е дошъл в цяла Европа и навсякъде ангелите косят. Има един стих, който казва: „Когато дойде Син Човечески, ще намери ли вяра?“ Ще намери ли хорските сърдца да възприемат любовта? Сега говорят за войната, колко са избити, кой ще победи. То е външното идване на Христа, гневът Божи, който се излива за правдата, която съществува. Ако любовта не дойде, как ще престане тази война, да се опознаят хората, да съзнаят хората, че туй, което вършат е най-голямото престъпление. Няма закон да съди един народ, когато воюва. Че избили сто, двеста хиляди, един милион. Колко милиони хора има избити в Русия? Колко милиони хора има избити в Германия, в Англия, навсякъде? Ние чакаме Господ да оправи света. Че Господ ако оправи света и ние сме неоправени, какво ще правим? Ако Христос дойде сега, как ще ни намери нас? Ако дойде Христос, както хората вярват, дърво ще има, рязане на глави. Ако дойде Христос на любовта, Който казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Да възлюбите враговете си“, ние готови ли сме? В сегашните времена трябва да дадем място Бог да се прояви в нас. Ако една стопанка знае как да си накладе огъня, знае как да сготви яденето, срамота е да мислим как трябва да обичаме. Гледам някой дойде тук, откъсне една круша. По любов като идеш, ще погледнеш, ще благодариш на Бога, ще научиш, че тази круша родила хубави круши, по любов живее. Ще кажеш: Господи, може ли от тези хубави круши да ми дадеш една, че и аз да се науча като нея. Тогава ще откъснеш и ще благодариш пак. Няма да си пълниш джобовете с круши. То е новият начин. Срещна един човек, искам да видя какви круши има, какъв е погледът му. От очите му трябва да излиза светлина, мека светлина. Като срещнеш добър човек, вземе ти страданието, светне ти, стане ти радостно на душата, няма какво да се мъчиш. Вие очаквате някой да дойде от вън да ви помага. Хубаво е, и той ще дойде. Но след като ни помагат, трябва и ние да идем да помагаме. Докато човек е болен да му помагат е на място, щом оздравее, трябва да иде и той да помага. Пеенето харесвам по това, че който пее не питат за цар, за княз, за богат, за сиромах, но дали пее хубаво е важно. За нас важат три неща. Нас ни са потребни хора, които добре мислят, добре чувстват, добре постъпват в пълния смисъл на думата. Или хора, които имат красиви мисли, красиви чувства и красиви постъпки, или хора, които нямат никакъв недъг. Сегашните хора като гледаш, носът не е на място, очите не са на място, веждите не са на място, ръцете не са на място. Мъчно е да срещнеш някой красив човек. Казвате: Бъдещето поколение. Бъдещето поколение от настоящето е излязло. Певци ще станете като пеете добре. Ако слушате гаргите да грачат, какви певци ще бъдете. Всички казват, че светът е лош. Не, човешкият свят, който хората създават има недъзи. Божият свят /е/, който живее във въздуха, който дишаме, в светлината, която възприемаме, във водата, която пием. Да благодарим на Бога за светлината, която прониква в човешкия ум. Да благодарим на Бога за чувствата, които проникват в сърцето. Да благодарим на Бога за всяка постъпка. Тъй щото да е пълен живота ни с благодарност за великата любов, която всеки ден се излива върху нас. Четохме от 13 глава от Първото послание към коринтяните. Когато изучавате любовта, вземете последно място. Всичката погрешка седи, че хората като дойдат да изучават любовта, вземат първото място. Любовта никога не можеш да разбереш, ако не вземеш последно място. Две неща в света са важни: великото голямото в света и великото малкото в света. Бог е в тия две неща. Великото голямо слиза надолу, то се смалява. То голямо не може да бъде. Във великото малко стремежът е нагоре, то се качва. Великото малко се стреми към великото голямо и великото голямо се стреми към великото малко. Сега живеем към великото малко, но се стремим към Бога, а Бог се стреми към нас. Бог се стреми към нас да ни повдигне. Пък великото малко как трябва да живее? Вие всички се стремите, имате такива стремежи на Бога, искате всички големи да сте, да управлявате света. Това са работи на Бога. Да кажем един министър издава една заповед: Това и това да се направи. Издава министърът заповед до учителите, това и това да се направи. Той не може да изпълни, хиляди и хиляди учители трябва да изпълнят. Ако тия учители са глупави, какво ще стане? Хиляди и хиляди учители в основните училища, прогимназиите, гимназиите трябва да знаят как да предадат тази заповед. Сега Бог изпраща своята мисъл, ние трябва да знаем, как да я предадем. Ако всеки само цитира заповедта на един министър, това и това да се направи, само цитират, цитира. Аз го уподобявам: Трябва да знаете, да пишете нотите. Дадат една песен, препишете я, други от вас препишат. То е заповед на министъра. Преписва се. Тази песен трябва да се пее. Всеки учител на място изпълнява песента, дадената заповед. Говорим за любовта. Който люби, ще изпее песента, ще покаже на хората, в какво седи любовта. Има едно малко лицемерие в любовта. Има малка лакомия в любовта. Лицемерието и лакомията са две крайности. Една млада мома си затваря очите, че не иска да вижда, че много мисли за другите. Иска да се покаже, че никого не гледа. Пък то не е така. Тя гледа много момци, пък гледа да се покаже, че само него гледа. То не е така, не е вярно. Човек в дадения случай една мисъл трябва да има. Момата да каже: Аз съм за най-красивия момък. Той е моят избраник. Казва: Той грозен може да е. Тогава идеал няма. Любовта без една отлична мисъл не може да се прояви. Любовта без едно отлично чувство не може да се прояви. Любовта без една отлична постъпка не може да се прояви. Любовта без едно здраво тяло не може да се прояви. Любовта без една нежна ръка не може да се прояви. За любовта трябва да имаме едни отлични крака. Като отиваш някъде да няма скърцане в краката. Ти като отиваш по пътя казваш: Боли ме коляното. Като тръгнеш да служиш на Бога, песен трябва да има: краката ти трябва да пеят, пръстите ти трябва да пеят, колената ти трябва да пеят. Сърцето ти трябва да пее, дробовете ти трябва да пеят. Музика навсякъде да се чува. От единия до другия край на света трябва да се чува само песен за изпълнението на Божията Любов. Сега казвате: Боли ме главата. То е един неорганизиран свят. Казвам: Новото, което иде в света, е в гласа. Новото, което иде в света, то е във мисълта. Новото, което иде в света, то е в мисълта. Новото, което иде в света, то е в сърдцето. Новото, което иде в света, то е в нашата душа. Всеки сега да слуша своя ум, да слуша своето сърдце, да слуша своята душа и да слуша своя дух. Това е зовът, това е езикът на Бога, който се обръща сега към нас. (Мотото.) На 19 октомври (четвъртък) 1944г. Учителят Дънов напуска с. Мърчаево и се връща на изгрева в София. (Според Боян Боев „Писма до приятелите“ от 7.II.1951г.)
  12. valiamaria

    1944_10_22 Милият поглед

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Милият поглед XI Беседа, държана на 22 октомври 1944 г., неделя, 10 часа, Изгрев – София Тайна молитва. „Духът Божий“. Ще изнеса подбужденията, с които хората се занимават. Хората, човек все се занимава с нещо. Държавникът го интересува какво ще стане с държавата. Войникът на бойното поле се интересува какъв ще бъде изхода на войната. Търговецът се интересува от печалбите, как те ще дойдат. При жилищната криза вие се интересувате от апартаментите, какви стаи ще имат. Нещата са изменени. Има много хора, които търсят новото в света, но по стари начини. Ако туриш стария човек да играе като млад, по старому ще играе. Младия ако туриш да играе някоя стара песен и той ще играе, като млад. Стария по старому играе, не му държат краката и затова като стар играе. Младият играе ката млад. Сега вие тук имате една книга на миналото. В Евангелието се казва какво говорил Христос на хората. Но, Той не е престанал да говори. Две хиляди години е говорил и сега говори и за в бъдеще ще говори. Някои признават само Стария завет, някои признават Новия завет и казват „ново вече няма“. Слънцето веднъж не изгрява, много пъти, постоянно изгрява. Дърветата веднъж само не цъфтят, много пъти цъфтят. Реките само веднъж не текат, постоянно текат. Трябва да имаме ясна представа за живота. Той е важен. Животът вътре в тебе трябва да го разрешиш. Щом разрешиш вътрешния живот и външния ще го разбереш. „Младият извира, възрастният тече, старият се влива“. Младият се ражда, възрастният расте, старият умира. Умира, тази дума има две значения. Умира, значи отива в друг свят, по-високо се качва, вече не се занимава с обикновени работи. Казва: Те са детински работи. Отгоре гледа. Умирял човек е, който отгоре гледа. Не разбирам умрял заровен в земята, това не е умрял. „Младият пее, възрастният работи, старият пари събира. Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава. Младият на майка си пее, възрастният я утешава, старият надписи и закачва и знаменита я прави.“ „Младият е Любов, възрастният е Истина, старият е Мъдрост“. „Любовта дава, Истината разпределя, Мъдростта огражда“. Това са изречения. Знаете ли колко време взема на човека да ги разбере? Знаете ли колко време взема човек да нарисува едно лице и да тури най-съществените черти. Много художници има, но малко има, които рисуват добре. Не че не желаят, но не могат. Не е лесна работа да рисуваш. Ако сутрин рисуваш нещата имат един изглед, по обед друг и вечер съвсем друг. Художник, който иска да нарисува нещо, трябва да избира времето. Сега някой се интересува има ли друг живот. Чудна работа. Има ли друг живот? Няма друг живот. Един живот има. Този живот, който имате, това е то. Този живот го знаем. Другият живот не го знаем. Веднъж един ми зададе въпроса, казва: Утре ще умреш. Казвам: То е въпрос философски. Аз не съм умирал, не зная какво е. Че живея зная, но какво нещо е смъртта не зная. То е безпредметно да се занимавам сега, като умра ще го зная. Смърт може да има някъде, умират хората, то е друг въпрос. Най-важното е, че ние живеем. Съвременната философия е отрязала главата на човека и я турила отделно; отрязала дробовете и ги турила отделно; отрязала стомаха и него турила отделно. Всичко е разпръснато. Какво е една глава без тяло, без дробове, без стомах? Какво са дробовете без глава, без стомах или какво е стомаха без дробове, без глава. Щом ти се смущаваш, каква е причината на смущението? Много хора се смущават от любовта. Единственото нещо, което не смущава е Любовта, а най-много хората се смущават от Любовта. Защо? Защото това не е любов. Всякога цигуларя се смущава не от пиесата, от музиката, но се смущава от неизпълнението на пиесата. Трепери му сърдцето не от любов, но от страх, че не е могъл да изрази това, което е написано. Всички говорят за любовта. За любовта трябва изпълнение. Хора трябва сега в света. Когато хората се научат да изпълняват туй, което любовта говори, ние ще имаме един друг свят. Пак същият ще бъде, но ще има хубава музика. Сега цялата природа представлява събрана в себе си хиляди и милиони форми и системи, с които тя е опитвала. Цяла една книга е написана. Като гледам природата, показва какво е правила в миналото и какво прави сега и какво ще прави за в бъдеще. Нашият живот зависи от онова разбиране на нейните опити. Ако искаме ние да правим нови опити, то е изгубена работа. Никой не може да внесе в човека някаква дарба, като се роди. Роденият човек носи всичко в себе си. Туй, с което се е родил това трябва да се развива. Казва какво ново може да придобие. Нищо ново. Ако искаш много да придобиеш има един начин: Трябва да се научиш да обичаш ближните си. Новото е в любовта. Ние сме се научили да обичаме себе си, то е малкия свят. Всичкото противоречие в живото произтича, че ние обичаме себе си повече отколкото трябва и се измъчваме. Ние искаме да предадем известна красота в живота. Носят хубави дрехи хората. Дрехите нищо не допринасят на човека. Те са само предпазителни мерки за човека. После трябва да знаем кога с какво да се облечем. Кога памучни, кога копринени и кога вълнени. Копринените за богатите, вълнените за сиромасите, а пък памучните за онези, които си почиват, които са работили. Човек след като е работил, изпотил се е, затоплил се е, трябва охладяване. Памучните дрехи разхладяват. Когато човек си е изхарчил парите, това е памук. Когато забогатее това е вълна, защото вълната събира топлина. Всичките хора, които са богати имат повече топлина, вярват в това, което са придобили. Всичките богати хора обичат да носят вълнени дрехи. Те считат овцете за много глупави, а обичат да се кичат с тяхната вълна. Защото именно овцете им дават сила да събират пари. Овцете са знаели как да забогатяват, те са много богати. Знаете ли колко им взело да се научат да предат. Колко струва едно руно днеска? Има руна по две кила. Три хиляди лева струва. Едно време по малко струваше. Ще кажете много скъпо. Не е скъпа вълната, но парите са обезценили. Едно време най-скъпите обувки се даваха за 20 лева, ама златни. Знаете ли колко струват 20 златни лева сега? 12 хиляди, на черната борса 20 хиляди. В какво се е изменил настоящият ред. Казват, че се е изменил. Ние ядем по същия начин, както са яли хората преди хиляди години. Разликата седи във вилушките, в супените лъжици, в покривките, в готвенето. Яденето отива на същото место. Сегашното ядене е малко по-нехигиенично от по раншното. Сега аз ви говоря за тия работи, понеже ги свързвам с човешките възгледи. Казват: Аз имам известни възгледи в света. Според мен един човек има възгледи, когато носи една права мисъл. Един човек има възгледи, когато носи едно право чувство; един човек има възгледи, когато носи една права постъпка. Тия трите процеса вие не можете да отделите. Вие не можете да отделите вашите мисли от чувствата, нито вашите чувства от мислите, нито вашите постъпки от мислите и чувствата. Следователно животът на човека зависи като един подтик, като един принцип от мислите му, от чувствата му и от постъпките му. Вие как ще постъпите зависи как ще бъде вашият бъдещ живот. Сегашният ваш живот ще определи вашият бъдещ живот. Често казват сега: Да ни дари Господ. Не, ние трябва да се молим не да ни дари Господ, но условията, които ни е дал да ги развиваме. Иде един нов порядък. От две хиляди години се повтаря едно и също нещо. Че Христос умрял, че го разпънали на кръста, повтаря се, че е умрял. Две хиляди години са достатъчни, че е умрял. Един американски проповедник проповядвал веднъж за Йона и доказал как китът е погълнал Йона, цял час. Един казва: Зор видял Йона докато влязъл. Цял час трябваше да убеждава, докато ги убеди. Не се побира лесно. Какво ще доказваш? Глътнал го, глътнал го. Не може да го глътне. Ако не може да го глътне, значи гърлото не е голямо. Ако не го е глътнал, не е като кашалота. Гърлото е малко. На кашалота гърлото е голямо, че човек преспокойно може да влезе. Голямо доказателство там не се иска. Ако искаш да доказваш, че като го глътнал не може да влезе, че два часа да стигат, трябва да разшириш гърлото, да направиш нова врата. Та казвам, пред нас стои едно опитно училище. Всички растения, камъни, изгрева на слънцето, звездите, после има хиляди работи, които са останали от поколенията, трябва да ги учим. Четете Евангелието какво е учил Христос. Питали са го там, говор е, но това не е дадено. Нас ни проповядват, че като отидем в оня свят ще влезем ли в рая. Какво нещо е рая? Раят е една земя без нечистотии, една земя пълна с ухания, с най-хубави растения, най-разнообразните растения и цветя, с най-хубавите изворчета, които съществуват в Божествения свят, с най-хубавата музика, която е съществувала и с най-хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите ядения; раят се отличава, че няма клозети. Я ми кажете колко хиляди години трябва да се освободим от нашите клозети. Казват някои: Много културни хора. Култура без нечистота. Култура с нечистота, това опит се прави. Не е лошо. Едно животно, дете, седне остава излишества. Човек е станал по-културен, но остава своите излишества. Ще кажете: това е физическата страна. Знаете ли колко тук оставяме нечисти мисли, нечисти желания и постъпки в пространството, не се виждат. Често минавате през една улица и изведнъж се измени вашето настроение. Имате приятно чувство и изведнъж тъжно ти е. Някой тъжен човек е минал преди вас. Идете някъде, станете весел, някой весел човек е минал. Съвременният свят, както ние мислим, такъв той се проявява. Всъщност ние още не знаем какво е Божественото. Хората трябва да започнат да мислят. Не само психолози, не само да казвате, че човек имал душа хубаво е туй верую. Ако ти вярваш в слънцето и седиш в някой зимник, какво ти струва твоята вяра. Вяра е, когато ти опиташ реалността. Туй, в което вярваш, да опиташ, че е така и тогава да придобиеш знания. Ти не можеш да излезеш от своя зимник без любов. Любовта е Божествения подтик на човешкия ум, Божественият подтик на човешката душа, Божественият подтик на човешкия дух. Ако ти не даваш внимание на този подтик, той е най-малкият подтик. Любовта не е нещо грандиозно. Някой път минавате покрай някой човек, който е погледнал с един любовен поглед, целият ден ти върви като по мед и масло; друг път някой те е погледнал с лош поглед, не ти върви. Знаете ли като се роди едно дете, майката го погледне със свити вежди и отива така. Ако майката го погледне хубаво, ще му върви. Ако майката го погледне лошо, не му върви. Ако погледнеш някого както не трябва, ти създаваш злото в света. Аз често срещам навъсени хора, недоволни, разискват за Божествената правда. Ти имаш тридесет милиарда поданици в тебе и искаш Правда. Ти постъпваш ли със своите поданици както трябва, дал ли си им свобода. Дал ли си свобода на десет милиона клетки в стомаха, които си ги накарал да работят като волове по 12 часа. Не си дал свобода на своите дробове, на ония мисли, които имаш. Не можеш да дишаш правилно. Не даваш храна както трябва. Четеш книги, не даваш храна на своите мисли, какъв човек ще станеш? Това са вършили нашите предци и цялата история е ознаменувана с войни от победи към победи, от монументи към монументи, велики работи, велики държави. Хората са изчезнали. В какво седи тогава живота? Вие се заблуждавате. Хората не са в оня свят, ами са в тоя свят. Царете са станали работници, князете са станали работници, прости са станали царете. Царят се съблякъл, че го е срам, с какво ще се похвали, със своите постъпки ли. Той беше изпратен не да съди хората, но да бъде възпитател. Затворите трябва да бъдат възпитателни. В България, ако искате да им дам една идея какви трябва да бъдат затворите. За в бъдеще осъдят едного на 5 години затвор, този затворник, млад момък да го пратят при някой български селянин да му служи без пари. Този земеделец ще го храни, ще се научи нещо от него. Пет години ще учи земеделие. Сега в затвора ще го хранят, той нито чете, нищо не прави, само чака петте години да се минат и пак да излезе, да не прави нищо. Тогава да му дадат пет часа на ден физически труд, пет часа при земеделеца да се учи на друго, да чете книги, да свири малко музика, да му предават пиано, тамбура, цигулка, после българска гъдулка или гайда. Кой ще го пази при селянина. Ще опитат. Ти си осъден, прощаваме ти, пет години ще работиш даром, без пари. Ако харесваш, втори път пак направи една погрешка и още пет години. Ако го харесваш още пет години. Сега ще го осъдят на доживотен затвор или ще го обесят, ще докажат, че престъпление е направил. В Божиите книги никого не бесят, никого не умъртвяват. Духовете, които са съгрешили, Бог ги е изпратил в ада да се учат, горят без да изгарят. Бог казва: „не благоволява в смъртта на грешника“. Ние умъртвяваме тия хора и страдаме за това. Вие разсъждавате и казвате да се махне една ваша лоша мисъл, да изчезне, не разсъждавате правилно. Една ваша мисъл, ако знаете след време една благородна мисъл ще стане. Едно ваше благородно чувство не го осъждайте на смърт, не казвайте да се махне, то ще стане едно благородно чувство ще се подобри. Една лоша ваша постъпка ще се изправи, ще стане благородна постъпка. Аз не искам да ви доказвам тия работи. Не че е лошо да се доказва, но време няма. Кой принася добрина в света: красивият или грозният? Грозният. При сегашните условия не прави пакост поне. Красивите много пакости правят. Богатият ще се облече хубаво, ще се представи такъв какъвто не е, ще чете чужди книги, ще се представи, че е много учен човек. Ще вземе по музиката от тук от там ще извади пасажи, ще спатърха нещо, казва: Композиция. Чел Исая, чел от тук от там, станал набожен, ще проточи лицето си и казва светия станал. Светия с четене на книги не се става. Светията трябва да работи, трябва да учи. Сега казвате какво ще ви кажа. Вие всички сте минали затворници, които сте изпратени на земята за изправление. Затворници сте били в миналото, сега сте изпратени да си изправите живота за пет години. Ако ви се хареса още пет години. Сега обичате този затвор. В това отношение ви харесвам. Малко ви са 30, 40, 50 години. След 120 години ще ви повикат да видят какво сте направили. Да ви кажа в какво седи вашата погрешка, защо са ви осъдили. Вие сте осъдени за една малка погрешка, че не сте погледнали някого любовно. Едни наш приятел сънувал една вечер, че го осъждат на смърт. Той казва: Осъждат ме, но кажете ми защо ме осъждате. Казват: Да ти кажем. За тази бяла книга те осъждаме. И при това го осъждат не да го обесят, но да го заровят жив. Той казва: Човещина няма ли. Като започнали да го заравят, изпотил се и се събудил. Казва: Господи, добре че беше на сън, страшна работа. Ако ние, съвременните хора, не възлюбим страданията, да помагаме на хората, какви сме ние тогава. Ти повдигнеш един човек повдигаш себе си, повдигаш цялото човечество. Отклоняваш един човек от неговия път, препятстваш на един човек, препятстваш на цялото човечество. Сега вие искате морал. В светът има два морала. Мъжът на жената никога зло не може да направи и жената на мъжа никога зло не може да направи. Те са мои твърдения, ще ви кажа защо. Жена на жена пакост прави и мъж на мъж пакост прави. Ако ти си женен, дойде един мъж заобикаля жена ти, започне да разправя за нейния мъж, отвлече вниманието и. Хубаво, той ако стане на неговото място какво ще направи. Тя ще види, че и той е като него. Жената на друго място като иде какво ще направи. Слушам ги, тя казва: Тя е неуредница, тя е това онова. Като влезе в един дом жената да говори добре за жената и мъжът да говори добре за мъжа. Остане ли един мъж и една жена светът се оправя. Две жени като има и двама мъже като има, тогава се разваля света. И затова любовта е единна. Ти не можеш да обичаш двама. Ти Едногото обичаш. Когато говорим за любовта подразбираме едното в света. По какво се отличава едно ядене. По хранителността, която съдържа в себе си. Може би има масло и маслото да е развалено. Може да има български червен пипер и той да е развален, мухлясал. Може да има брашънце и то да е развалено. Кое е хубавото сготвено ядене? Или можеш да изядеш една хубава ябълка, която природата е сготвила. Простият живот, чистата мисъл. Не яжте мисли сготвени от хората. Ние се безпокоим какво ще ни каже Христос. Като идеш в оня свят, Христос ще ти даде да изсвириш едно музикално парче или Христос ще те вземе и ще дойдете тука на земята при някой болен човек, при някой болен човек на земята и ще ти каже: Я изсвири това парче и като го изсвириш ще ти каже: Още дълго ще стоиш на земята. Не се е излекувал човека. Освен, че не се е излекувал човека, не се е разболял повече. Един мъж дал един съвет на една жена: Ти не напущай мъжа си, пари има. Онзи, в който си се влюбила е сиромах. Дръж този пари има, лъжи го, дръж и младия, то е морал сега. Сега трябва да бъдем чисти, но чисти в себе си вътре. В очите на целия свят, в очите на напредналите същества четат вашите мисли, вашите желания. Няма скрито покрито в света. Не се лъжете. За нас тук обикновените хора може да има покрито, но даже напредналите хора на земята, като те погледнат, казват: Не ми се харесва. Та казвам: Ако ние не носим една препоръка на нашето лице, на нашите очи, препоръка на нашите уши, ако не носим препоръка на нашия нос, на нашите уста, на нашите ръце, ако ний не носим препоръка с краката си, с онова, което говорим, с което пишем? Сега като дойде новият ред на нещата всички онези, които бяха със стария се подмладиха, туриха червено, безверниците станаха верующи. По преди считаха комунизма ретроградство, но като дойде комунистическото влияние, измениха се. Комунизма го считаха грозен, с маска ходеше. Като му даде Господ свобода, махна си маската и видяха, че е хубава мома. Съвременният век какво е дал повече жертва? Съвременните християни не са дали толкова жертви колкото комунистите. Ще кажете за глупаво. Не, не. Всеки човек, който може да жертва е на по прав път, даже и в заблуждение да е. Комунистите казват: Не искаме Господ, който е на небето, искаме Господ, който е в нас. Онзи ние не сме го виждали. Ние проповядваме този, който в нас живее. Прави са тия хора. Няма слънце, залязло е. Изгряло слънцето, има Господ. Казват той е безверник. Залязло слънцето. Утре ще изгрее, ще стане набожен. Не схващайте набожността невярно. Схващате живота без любовта. Любиш, това е изгрев. Зенита в живота ти, мъдростта ти трябва да бъде. Истината да бъде дето слънцето залязва, крайния предел. Ако идете на северния полюс, слънцето не залязва, шест месеца се върти, после надолу слиза. Ако в света не можете да бъдете един човек, какво сте вие. Аз не говоря вие да обичате. В света трябва да обичаш само един човек. Тази обич тогава, любовта за вас ще бъде радио. Всичките хора ще се съобщават с вашето радио. Всеки като има радио, се съобщава с Лондон, с Москва, с Ню Йорк. Вий възприемате мислите на хората с вашето радио. Та казвам: Защо сега да не очистим нашето радио, да възприемаме тия хубавите мисли, които идат на света. Ний сме тука на един малък остров на земята. В слънчевата система мислим,че ние сме най-важните. Ако астрологически ний изучаваме Меркурий, тя е детска планета, в която хората се учат да ходят, ходенето е синоним с търговията, вземане-даване. То е Меркурий. Подир него е Венера. Когато детето иде при майка си, тя го храни, прегръща го, това е Венера. Когато е на Земята, отива на чешмата да донесе вода, услужва си – това е Земята. А пък Марс изкарва говедата, да ги пасе, това е Марс. Юпитер ги връща отново у дома, издояват ги. Той е набожен човек. Всеки, който знае да издоява, той е набожен. Всеки човек, който знае да те издои, той е набожен. Благо е да те издоят. Знаеш какво лошо е, страшно е да останеш неиздоен. Един цар повикал един мъдрец и го попитал кое е най-хубавото. Той казал: Да ходиш по себе си, най-хубавото нещо е това. Как така? Задънил го за 10 дена, че царят се е убедил да ходиш по себе си е най-хубавото нещо. Да те издоят. Казваш, че са те обрали. Благодари, че са те обрали. Защо да се не радваме когато ни дават и когато ни обират? Да се радваме когато слънцето изгрява и когато слънцето залязва. Когато залязва ще идем на почивка и изчезва в нас користолюбието. Условията на земята, в които се намираме са такива, че то отива и другите да огрее. Що е страданието? То е залезът на нашето слънце в нас. Радостта е изгревът. Дойде страданието, то отива да огрява тия, които имат страдания. Това значат думите: И скръбта ви ще се обърне на радост. Казва Христос „Ще ме видите и вашата скръб ще се обърне на радост“. Да се радваме когато страдаме. Сега не е лесно да се каже да се радваш. Превеждат един анекдот и той е следният. Човек, който не се е научил да смята добре и човек, който не знае да смята добре. Отива един човек в една бакалница и казва: Дай ми едно кило захар. Колко струва – двадесет и пет лева. Бакалинът казва: 25 лв. захарта и 50 лв. колко правят 70 давам ти и още 25 стават сто, туря ги в джоба. Честен човек, не мисли, че са го излъгали. Поглежда парите и вижда 25 лв. и смята: 25 лв. захарта и 25 лв. – 50 лв., другите къде са? Другите 50 лв. къде са? Кой е за похвала – бакалина ли? Ще кажете, че е глупав другия. Той изгубил доверието на другия. Този бакалин се е опропастил за цял живот. Мене ми разправяха за един друг човек от Бургас. Сприхав човек, искал да се поправи. Дойде някой беден човек иска му нещо. Казва: Какво искаш? Казва: Ефенди, подари ми нещо. Да се махаш от тук. Онзи излезе. След това ще вземе десет лева, ще отиде да го намери на улицата, гдето никой няма и ще му каже: Вземи, бе керата. Вий намерите някой, който знае турски да ви преведе керата. Много хубава дума е. Превод ще и направи. Кер на английски значи грижа, ат значи, на което можеш да яздиш. Да яздиш хубав кон, това е керата. Новото в света. Вземете сега казвате: Отечествен фронт. Един отечествен фронт има в света. Цялата природа е отечествен фронт. Ний сме този отечествен фронт. Той съществува и се радвам, че е дошъл в България. Досега всичките българи, които завземаха цялата земя, всички да служат на отечествения фронт. Само с любовта може да се служи на този отечествен фронт. Човек има четири системи: мозъчна или мислеща, другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашната за придобиване на храна и двигателната система, в която влизат ръцете, краката и всички мускули. И сега българите са се ухитрили, само четири партии имат: партията на главата, партията на дробовете, партията на стомаха и партията на ръцете и краката. Аз ги похвалявам, като едно цяло са, не са като отделни партии, но като една партия да служат. Да служим на отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката. Да облагородим казва, тази партия не е права. Главата е права, дробовете и те са прави, стомахът и той е прав, ръцете и краката са прави. Всичките хора са на правата страна, само като децата правят погрешки. Няма грешници, има хора, които правят погрешки. Ние казваме: Тоя е голям грешник. Ние сме ги кръстили. Големи грешници в света няма. Какво ще направим, где са тия големите грешници? Не може човек да направи едно престъпление, ако не му е позволено. В света Бог те пита три пъти. Той казва: Ти обмислил ли си тази работа добре, аз ще ти позволя. Защото всяко нещо, което искаме да направим, ще ни позволи, но ще ни пита: Туй което си намислил да го правиш, обмислил ли си го добре, после никакво разкаяние, но трябва да се поправи тази погрешка. Ще ми се извинява някой, казва: Извинете, че не съм турил запетайка. Няма какво да те извинявам, ела и тури. Някой не писал ъ, няма какво да те извинявам, ела и поправи. Аз не искам да поправям човешките погрешки. И вие не поправяйте човешките погрешки. Повтаря вашата погрешка, вие като видите някой да е писал, казвате: Какво си писал, погрешка е. Как искате да го пише? В българският има „е“ и „ъ“ и „ь“. „е“ е гласна буква, която показва разширение и повишение. Разширяват се нещата и се повишават. Е двойно разширение има, но има една права линия, една мярка с която се мери, стойност има. Е двойно го пишат с една черта. Е двойно не можеш да пишеш, ако не можеш да носиш страдание. Само човек, който се е научил да носи страдание, той може да пише е двойно. Който не се е научил да носи страдание, той може да тури само тази линия. А-то не можеш да произнасяш добре. Чудни са хората. Философите понеже знаят, че еврейския народ ще мине през големи изпитания, еврейския народ има само съгласни букви, гласни няма, гласните се подразбират. Ние българите повикахме гласните букви. Ако не си юнак да носиш едно голямо страдание, ти „а“ не можеш да пишеш. Жената, когато стане бременна, тя се учи да пише „а“. Мъжът като тури раница на гърба си, той се учи да пише „а“. Когато дигаш някой тежък товар, да ти е приятно. Ако знаеш как да го носиш, олеква. Ти можеш да вдигнеш цял един тон много лесно, с един пръст, ако знаеш как. Ще разединиш хилядите нишки, с които един предмет се стреми към земята, ще разединиш тия нишки, ще ги направиш успоредни, да не се стремят към едно и също място, както много извори, които се събират на едно място, но ще ги разединиш. Тогава олекват. Вие се товарите. Щом осъдите един човек повече отколкото трябва, половината от наказанието ще го турят на вашия гръб. Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. И в своята мисъл ще спънеш себе си. Във всяка епоха на отечествения фронт се изисква отлична мисъл, чиста, 28. Отлично чувство без никакво колебание и една отлична постъпка. Три неща, на които можеш да разчиташ. Твоята мисъл да е свързана с любов, твоите чувства да са свързани с мъдрост и твоите постъпки с истината. Тогава истината свързваме с материалния свят; мъдростта е свързана с духовния свят, с дробовете, а самата мисъл е свързана с човешката мисъл, то е любов. Сега, ние съвременните хора разучаваме любовта от умствено гледище. Какво нещо е любовта? Казваме: Не ме погледна хубаво. Онази хубавата мома знае, че не погледнала хубаво. Щом я погледнеш хубаво казва: Много хубаво ме погледна. Намира, че ти си дал преценка, много добре се е образувал този ъгъл, майстор си, учен човек си. Нека да се научим да говорим. Казвате: Ще извините, боли ме гърлото. Всеки трябва да има един глас ясен, мек, да няма увъртания. За изяснения. Дойде един българин, какво ще му свириш? Посвири му едно българско алегро по всичките правила, отколкото да му свириш нещо от Бетховен. То е за общество, не е за този човек. В Бетховен са съчетани много музикални мотиви. В едно българско алегро един мотив има. Раздвижи се кръвта му. Свирете песни, които радват човешкия ум, свирете песни, които радват човешкото сърдце и свирете песни, които дават хубави постъпки. Станеш сутрин, меланхоличен си, запей една песен. Не казвай: Заплакала е гората, но казвай зарадвала се е гората, като видяла Стоян Пенчев. Ние сме светии и ангели и гората се зарадва. Като видиш едно дърво усмихни се, не казвай: Невежа е това дърво. Виж как хубаво цъфти, какви хубави листа, погледни го любовно. Ще му затрепти сърдцето, другояче ще каже: Минава един. Като мине един бръмбар, зарадвай се. Мъчи се един бръмбар, поздрави го, погледни го, много хубава работа върши. Ти ще кажеш: Защо Господ направил този бръмбар? Бръмбара е браминин. Трябва да знаеш какво величие е той. Той е изпратен да учиш какво нещо е бръмбара. Този браминин, като се върне ще каже на Господа какво е научил. Ти посещаваш едно цвете и казваш: Цвете е. В цветето е събрано богатство. Ти не виждаш, то праща своето богатство на далече и вика тия мушици да вземат сладките сокове и да ги занесат дома си. Колко е умно то, чака с нетърпение. Като дойде една мушица, това цвете се радва, че е дошло едно ангелче и е взело от неговото богатство. Ти скърбиш, а то по радиото праща да дойдат тия мушици, Божиите бръмбарчета да дойдат. Радвай се на своята скръб. Там дето е Бог, страдание няма. Там дето го няма – страдание има. Когато отдалечаваме в себе си любовта, страданието ще дойде. Нали казвате: Не ме обича никой, стане ти мъчно. Казваш: Обича ме, стане ти радостно. Единственото нещо, което не се изменя в света е Божията Любов. Единственото нещо, което не се мени е Мъдростта, единственото нещо, което не се мени е Истината. Турете една основа. Има Един, който ви обича. Радвайте се на това. Щом Той ви обича, всички ще ви обичат. Щом Той не ви обича, вие ще изчезнете от света. Ако не ви обича, ще изчезнете от света и нищо няма да остане от вас. Щом живеете не се заблуждавайте да казвате: Не ме обичат. Ти живееш. Всички братя, които живеят на земята – има братя, които пътуват невидимо – те са материални, не са духове, но те така направят, че не образуват сенки. Той минава и казва: Ще се оправи твоята работа, ти станеш весел. От къде дойде тази мисъл. Този брат мине, той те погледне, ти не го виждаш, ти го виждаш като слънчев лъч. Във всеки слънчев лъч ще видите един ангел с красиво лице. Казва: Ще се уреди работата, не бой се. Ако така правите, всичките ви работи ще се оправят много добре. Тогава ще се върнете, Господ ще бъде доволен от вас и вие ще поправите малката погрешка, ще знаете как да погледнете любовно. Много важно е. Погледнеш човека, не казвайте какво мислите. Казвам: Ако искате да прогресирате, бъдете доволни на онова, което вие съзнавате. Целият свят е благо за цялото човечество, но и за вас. Дали го съзнавате, но така е. Тогава Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае какво прави господаря, но вас ви нарекох приятели“. „Аз мога да любя“. „Само Божията Любов носи изобилния пълен живот“. /3 пъти/ Мнозина носите стари възгледи за нещата. На разни възрасти сте. Казвам: Младите от вас какво са научили? Възрастните какво са научили и старите какво са научили? Ако ние в света не можем да погледнем и да дадем мил поглед, тогава какво можем да направим. Като станеш сутрин хвърли един поглед. Ако туй не можеш да направиш, какво ще направиш? Сутрин като станем, да знаем, че света е отворен за нас, има какво да учим. Няма по-хубаво нещо от учението. Хранете най-хубавите мисли, чувства и постъпки за когото и да е. Не се увличайте с ежедневната преса с това и онова. Съдбата в света е да се оправят хората. Хората се съдят да намерят пътя на любовта. Учителят Петър Дънов се завръща от Мърчаево на 19 октомври 1944г. ден четвъртък в София, където продължава да дава Словото си. Тези данни са от Боян Боев от „Писма до приятелите“ 7.II.1951 г.
  13. Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Служители на земята 24 година XII лекция на общия клас, 25.Х.1944г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София Добрата молитва. „В начало бе Словото“. Какъв предмет имате днес? Какви са уроците ви? Питам тогава, защо Господ създаде светлината и защо създаде топлината. Казва: Лесна работа. Всичките хора желаят лесните работи. Тук имате доста картини, художниците са ги рисували. Защо някое лице е дълго и защо носа е дълъг не знаете. На някои веждите са дебели, не знаете защо. Най-елементарните неща в света не знаете, а решавате въпроси, които са трудни. Трудните въпроси все от елементарните въпроси зависят. Да кажем имате, 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. Тези като съчетавате образуват големите числа. Знанието не трябва да бъде един товар, но трябва да се учи добре предмета. Човек, който няма знание, е лишен от светлина. Богатството е събрано вътре с което ще се ползува. Сега вие може би се занимавате с други работи искате да се научите как да живеете по Бога. То е най-трудната работа. Не да искате по Бога да живеете, но да научите онова, което Бог е създал. Как ще живеете по Бога? Ще учиш. В какво седи учението? Най-първо ти вкусиш един предмет. Да кажем имате сярна киселина, как ще я вкусиш? С езика си. Ще изплезиш езика си по възможност като игла, че като те парне да го оттеглиш, не да го потопиш в сярната киселина. Или, който е умен ще вземе книжка, или някое дърво и ще види, какво е качеството на сярната киселина. Някои ваши мисли са направени от сярна киселина. Вие кажете някоя обидна дума някому и с години не може да я забрави, остава рана. Казва някой какво са думите празна работа. Празна работа, но създава всичките скандали в света. Казвам: Преди всичко човешкият език трябва да го обелите, или трябва да се възпита човешкият език, като един музикант трябва да възпиташ езика си. Може да ти създаде най-голямото благо и най-голямото нещастие. Защо се усмихнахте? Кое ви накара да се усмихнете? Това са устата. Този човек е в гъстата материя. Геометрически рисувам. Този човек има доста добър ум, но не е работил върху устата и върху носа не е работил. Този нос са работили дедите и прадедите му. Той още спи. Той като обявление носи този нос на дедите и бабите му, те са били много умни. Тъй както е носа не е умен, не е работил, ленив е, не е учил. Често вие казвате: Вдъхновил се от духа. Че кой от вас не се е вдъхновявал от духа. Що е вдъхновяване? Приемаш въздуха. Някой вдъхнал, някой издъхнал. Като вдъхне после излиза въздуха. Какво липсва на този портрет? Интелигентен е, но око няма. Защо няма око? В мрачина живее. Половината в светлина, половината в мрак. Къде трябва да турим окото сега. Не само да се рисува, но изкуство е да се възпита човек. За да се възпита трябва да знае. Кое именно. Има хиляди сенки, които художникът туря, но най-първо в лицето има известни черти, които са динамични. Ако хванеш носа си грубо и го дърпаш, отиде целия ден, развалена работа е. Хванеш и търкаш грубо очите си. Ще развалиш работата. После се чудите защо не ви върви. Вие сте турили някой път на пътя някое шише, пътувате и счупвате шишето. Не туряйте по пътя шишето, по пътя да го счупите, тури го на масата. Та казвам: Аз съм гледал някое, като седите уплашите се, свили сте се да не ви оберат. Който е богат ще го оберат. Който е лекар, какво ще го правят? При болните ще ходи. Който е богат ще дойдат, ще хлопат и ще кажат: Пари дай. Който има жито, трябва да даде жито. Който има мотика трябва да отиде да копае. Който е болен, аристократ е ще легне на леглото, ще се обръща на една или на друга страна, ще охка, ще дойде лекар, ще го пипне по врата, ще пипне пулса, ще му предпише лекарства: три драма лайкучка, сварена с 50 драма вода и по една лъжичка сутрин да взема. Той веднага ще свари три драма лайкучка във вода, в едно кафяно джезве. То е най-простият начин за лекуване. Вие, ако бяхте един лекар, какво щяхте да направите? Казвате проста работа. Много хубаво. Хванете задух. Какво ще правиш? Какво лекарство имате вие за задух, я ми кажете! Когато имате задушаване, какво вземате? Имате разстройство някой път на стомаха, какво лекарство ще вземете? Някои несъвместими храни, става спарване на стомаха, имате разстройство, не се смила храната. Какво тоническо лекарство ще вземете? Българинът взема стъргана ряпа. Или разстрои ти се стомаха, ти ще вземеш очистително, всичките нечистотии да излязат. Аз ви говоря върху тия неща: Трябва да се пречисти човешкия мозък и човешкото сърдце трябва да се пречисти. Някой път чувствуваш, твоите желания не са естествени – трябва ти едно пречистване, неразположен си духом. Ражда се съмнение в тебе, подозрение. За самия тебе може да подозираш, че си ял отровна храна. Наскоро дойдоха, някоя сестра яла гъби, отровила се. Не изучавала гъбите, мислила, че са печурки. Дали и мляко, да я лекуват. Дойдоха мене да питат. Казвам: Хубаво сте направили. Аз и дадох съвет втори път да не яде гъби, ако остане жива, аз мисля, че е останала жива. Никога не яжте туй, което не познавате. Като не знаете, че са печурки не яжте. Другите знаят. Оставете на тяхното знание. В Изгрева нямаме авторитети, само един авторитет има, който се занимава с гъби. А пък другите не знаят. Преди години на Рила, един брат познава гъбите и като слязъл надолу хванал една змийска гъба, че казва после на зор бях. Щеше да ме умори, започвах да заспивам. Казвам: Не ставайте носители на неща, които са неверни. Всички лекари не може да бъдат. Не ги е създал Господ. Определено количество е, колко лекари да има в света. Всички хлебари не могат да бъдат. Определено е, колко количество да бъдат. Всички земеделци не могат да бъдат, всички зарзаватчии не могат да бъдат, всички жени не могат да бъдат, всички мъже не могат да бъдат, всички деца не могат да бъдат, всички момчета не могат да бъдат, всички момичета не могат да бъдат. В света има статистика, определени са. Идат сега някои да ме питат, понеже има четири партии, в коя да влязат? За която са родени. Ако си хляб влез в стомаха. Ако си въздух влез в дробовете. Ако си топлина влез в сърдцето. Ако си светлина влез в мозъка. С кого се сравняваш? Да кажем, вие като се присъедините към една партия какво ще разрешите? Ако си комунист цял ден ще ходиш, ще припкаш с мотиката, ще работиш. Ако си земеделец ще ореш земята, ще туриш нещо за земята да се държиш. Ако си широк социалист ще се държиш за белите дробове. Ако си звенар ще се държиш за човешкия мозък. Не зная дали всичките звенари са такива. Защото има звенари позлатени. Има едни – злато. Те са хора на науката, просветени. Или казваме: Той е духовен човек. Мислят, че духовният човек е учен човек. Ни най-малко не е учен. Духовният човек има особено мнение за себе си, че е от високо произхождение, аристократ е, тежко ходи. Тежко ходи, защото краката му са слаби. Някой е здрав, иска да добие тежест. Хубаво е и така. Вие искате да служите на Бога. Как трябва да се служи на Бога? За да служиш на Бога, сутрин като станеш, трябва да знаеш как да погледнеш слънцето. Ти погледнеш слънцето, примижаваш, взираш се, така не се гледа. Нещата ще ги гледате отблизо, на фокус. Всеки един предмет, който не е поставен на фокус, вие добивате лъжливо понятие за него. Идеята няма да бъде вярна. В живота си имате едно заблуждение. То е следното. Всичките хора имат едно заблуждение. Срещате някой човек, нямате добро разположение спрямо него. Туй неразположение се дължи на вас. Най-първо вие сте хвърлили едно отражение, вие се отражавате и виждате себе си. Този, когото вие не харесвате, то сте вие. Казвате ти си лош човек. То сте вие. Той е огледало. Не се познавате, че този лошия човек, за когото говорите, то сте вие. При мен като идва някоя сестра, разправя ми за друга сестра, пък тя, която разправя е такава, нищо повече. Когато критикувате, вие себе си критикувате. По някой път критикувате мене, че не съм погледнал него хубаво. Че как ще го погледна! Ако го погледна ще го уплаша. За туй не го гледам. Не искам да го гледам, понеже не е много красив. Какво ще го гледам, когато хванал носа секне се. Окултни ученици. Някои сте на 40 на 45 години. Обърнете се, очистете си с кърпа деликатно носа. Вие обхода нямате. А искате обхода. Аз ви гледам, срещнете някого изпъчите се. Като срещнете някого, каква поза трябва да вземете? Вие не знаете да вземете една поза. Срещнете някого, изпъчите се или се свиете. То не е посрещане. Те са естествени работи. Каква поза ще вземете? Какво означава, когато си скръстите ръцете пред гърдите? Най-първо, за да посрещна един човек, трябва да намеря в него една отличителна Божествена черта, която не се мени. Всеки човек има по една черта. Ти като намериш нея той ще ти стане приятел. Ако тази черта не можете да я намерите в самия човек, вие никога не можете да му бъдете приятел. Нито той, ако не намери тази черта у вас може да ви бъде приятел. Вие казвате – човек с достойнство. Достойнството на човека къде е? Тук е достойнството. Когато мозъкът отпред е по-тежък човек издига главата си. Държи я перпендикулярно, за да бъде главата по-лека. Когато отпред е тежка, човек има достойнство. Когато отпред главата е лека този човек няма достойнство. Българинът е много фигуративен. До-стои, стои значи. Достойнството е човешко качество. Казвате – този човек е много честен. Честността е човешко достойнство. То не е Божествено достойнство. Честният човек при известни условия е честен. При други той си гледа интересите си. Като даде дума я държи. Каквото обещае ще свърши. Честният е устойчив на думата си. Честността ни най-малко не показва устойчиви чувства. Човек трябва да бъде справедлив. Справедливостта е Божествено чувство. Тя е мярка, с която се мерят нещата. Честността има две мерки: като дадеш дума да набиеш някого ще го набиеш, като дадеш дума, че няма да го набиеш, няма да го набиеш. Думата си е дума. Каквото кажеш правиш. Една честност, която набива човека. В България често бащата бие сина си. Някой млад момък, 15–16 годишно момче закачило дъщерята на някого, бащата е малко сприхав, хване го и казва: Ти защо закачаш дъщеря ми? Една плесница, две, че три плесници. Разправя се с него. Сега казвате: Ние не сме таквизи. Вие по ум знаете ли как пляскате! Големи побойници сте. Умствено пляскате плесни, удряте. Някой път като вървиш ушие ти една две плесници само така, нищо не ти казва, нито дума ти казва и си заминава. Наскоро ми разправяха, че един млад брат се произнесъл, че комунистите не били много умни хора, как така той да ги оцени? Другите са докачени. Казват: Още веднъж ако го чуем, ще си изгуби службата. Не си давайте мнението за никого. Бъдете ученици, подигнете се отгоре. Не се занимавайте с хората. Хората са добри, само да вършат работа. Не копаел хубаво някой. Дай му пример. Какво ще му казваш, че не копае хубаво. Кажи му как се копае, дай му пример. Сега имате идеята, че сте граждани и се готвите за Царството Божие. Тия заблуждения ги оставете настрана. Царството Божие е като онзи музикант, който знае да свири хубаво. Там може да свирят хубаво. Който не знае да свири, не може да влезе в Царството Божие. Първо живот трябва, който иска да влезе в Царството Божие. Казвате: Аз го обичам. Туй, което не може да направиш, не го обичаш. Ако аз на може да свиря, не обичам музиката. Обичам да слушам, казвате. Всеки обича да слуша. Ако в една човешка мисъл не вземат участие петте сетива, тази мисъл не е права. Ако след като пипнеш един предмет с ръката си, след това като близнеш с езика си, помиришеш го с носа си, чуеш го с ухото си и го видиш с окото си, ти си близо да имаш едно понятие истинско за предмета. Ти си зърнал един човек, казваш: Видях го. Петте сетива трябва да вземат участие. Те съдържат пет качества, които предметът съдържа в себе си. Един човек е верен, когато той е истинолюбив, разумен, любещ, справедлив и добър. Тези са качествата, които трябва да ги има. Той е кандидат за Царството Божие. Тия качества трябва да ги тури. Правдата и тя е музика. Сега аз не искам да говоря, да се плашат хората. Поповете плашат, че в ада ще идат. Те са празни работи. Справедливият език е мек и хубав. Не е хубаво това, което правиш, не е достойно, не е справедливо. (Учителят изговори това изречение меко и тихо.) Може да кряскаш, или може да кряскаш, че не го обичаш. Няма какво да кряскаш. Ние съвременните хора сме още чудни. Господ не ни е накарал да пеем. Той само ни кара да носим нотите на онези, които свирят и това считаме за достойнство. Само ще занесеш нотите на човека,това е то работата. Нотите като носи ги измачкал, не знае как да ги носи. Постави на музикалното стояло, ще ги поставиш, ще се отдалечиш. Гледай да видиш как свирят. Казва: Мене не ме интересува музиката. Една мома, която гледа един момък, с какво се интересува от него. Той е музикант, композира човекът. Тя иска да му тури едно въже, да го води като вол, да му заповядва. Той стане редови, тя полковник. Казва: Ха на разходка. Загази младият момък. Тя казва: Аз го много обичам. Аз съм готова да умра за тебе. Днес умира, утре умира тя, умре той и тя пак живее. Вие на Изгрева се умирате, но другите хора измират по бойните полета, ние още живеем. Това не е идеал. Аз не съм за идеята да умират хората. Ние трябва да се научим да живеем. Време е сега да се живее. Умирали са, умирали са. Светът е пълен с гробища. Хиляди и милиони паметници имаме на мъртви хора, велики хора, но нямаме още паметници на живите хора. Колко хора има в света, които са живи? Аз зная един Еноха и втория Илия. Енох има паметник. Илия го върнаха от горе и му снеха главата. Вие не мислете, че като сте като Илия, ще идете в невидимия свят. Ще ви върнат назад. Един човек, който избива 400 души пророци, връща се. Този брат (сочи брат Симеон) 20 години е тук и едва е кандидат, едва е надзърнал през прозореца. Казва: Още не е за мене. Като надзърна през малкото прозорче казва: Още не е за мене тук. Тук е за майстори. Като погледна, свирят хората. Ще дойде сравнение, да съпоставиш и ще видиш, че онзи човек разбира, знание има, прониква, вижда и зад гърба си, вижда какво има. Та казвам: Вие таман сте хора да учите. Гледам някои от вас сте 40–45 години и казвате: Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не вярвам. Те се преструват. Защото щом като не искат да платят дълговете, ще станат стари, краката не държат, това не може. Не, не. Разбирам стар човек на 5–6 милиона години като Витоша, тя има 5 милиона години, млада мома е, не е стара, готви се за женитба. Млада мома е не е женена. Вие сте на 45 години, а на 20 години се оженихте. Витоша на 5 милиона години, сега се готви за женитба, млада мома е, красива мома е. Вие на 20 години казвате: Ха да свършим тази работа. То е най-голямата служба, която може да приемем в света, да се ожени човек. Като дойдат до мене, аз не смея да се смея. Дойде някой казва: Аз не живея добре с моята възлюбена, разведохме се. Уволнили го и нея уволнили. Що е разводът? Уволняване от служба. Той не знае, какво нещо е службата. Намери една жена, не я познава и той взел чуждото ребро. Мъжът взел една жена мъчи се да я тури, там дето Господ я извадил, мъчи се, мъчи се, не може да я намести и разведат се. Не трябваше да я взема. Номер има. Мъжът сега има 12 ребра, Ева е тринадесетото ребро, затова малко нещастно число е. Не нещастно, хубаво число е, но Адам не беше за това число 13. Мъжът трябва да види, дали е от тия ребра или не, момъкът ще гледа, дали е от тия ребра. И момата да гледа дали е от тия ребра. Сега се вижда смешно. Под думата ребро аз разбирам човек, кой е добър и умен. То е за мене ребро. Умен и добър, то е ребро. От добър материал създаден, от две качества, от две ребра създадено едното ребро, което е добро и умно. Човек е създаден от земята, а жената е създадена от доброто и ума. Човек е създаден от живота. Най-хубавият материал е изваден от живота и от него е създаден човека. В този човек Бог вдъхнал дихание и човекът станал жива душа. Жената – девицата е проекция на живота отвън. Адам беше почвата от него израства Ева, цъфва и дава плод. За мене това е много естествено. Господ му каза: От туй дърво няма да късаш плодове, зелени са, когато узреят, само тогава може да късаш. Ева яде от зелените плодове на Адама преждевременно. Зелените плодове яде. Не дочака да узреят. Сега вие опитвате един плод, не е узрял, хвърляте го. Трябва да се чака да узрее. Казвам: Търпете, чакайте в себе си да узреят плодовете на вашите мисли, на вашите желания, на вашите постъпки и тогава Бог ще ви позволи да ядете. На малките деца може ли да давате твърда храна? Ще се хранят с мляко, с майчиното мляко започват. Ако някоя майка се опита да даде твърда храна, ще си умори детето. Аз не искам да разглеждам женитбата, майчинството, бащинството. Един ден ще ги разгледам. Аз ще ви говоря, какво нещо е майка, баща според мене, но сега не му е времето. Сега достатъчни са тия идеи, които имате. Един ден ще ви говоря, какво нещо е девицата, какво нещо е млад момък, какво е възрастен, старец какво представя. Сега често говорите, казвате: Тя е светица. Аз не съм срещал по-възвишена мома от Кортеза. Но Кортеза имаше един недостатък: сприхава беше. Нейните нокти не бяха развити, къси бяха. Казвам и: Ти си сприхава. Казва: Това е моят недостатък. Тя признава. Трябва да се моля. Като ходеше между хората, тя го съзнаваше това качество, нетърпелива беше. Като види някой казва: Да се маха. Сега на вас какво ви липсва. Кортеза сприхава беше, а на вас какво ви липсва? Аз искам каквото пишете във вестниците на Изгрева да бъде вярно, тия факти да са проверени. Бог ви е създал да станете служители, тук на земята да служите. Представете си, че един човек е бил свободен дух. След като иде в другия свят, знаеш, какво ще срещне той? Той като влезе, ще срещне един човек с гръб обърнат към него. Обидил го, онзи си обърнал гърба. Казва: Ти за мене си чужд. Гледа му гърба. Друг гледа насреща му навъсил се. Той го е създал. Ще срещнете всичките противоречия, които сте създали. Той няма да срещне нито едно лице, което да го погледне весело, се навъсени, нищо не му говорят, всичките мълчат. Да види изкуството си, какво е. Казват: Туй изкуство е твое. Този с обърнатия гръб си ти. Този с навъсеното лице, този със счупения крак, навсякъде все е той. Той гледа, някой промушен той гледа, някое говедо заклано. Той гледа кокошките, които е изял и те го гледат. Натрупали се, той гледа навсякъде, върви знаменито лице. От този свят отива при Господа. Господ като го види с тази свита, казва: Върнете го, с всичките в оня свят да се върне. Като влезете в оня свят, колко неща ще изпъкнат, които тук са скрити. Никой няма да разбере, никой няма да ти каже дума. Ще се завъртиш от оня свят, ще дойдеш на земята. Вие казвате: То не е за нас, ние сме окултисти. Именно вас ще хване. Съдбата от вас ще започне. Съдят за малките погрешки. Първият процес в мировото съдилище, втората инстанция областния съд, третата инстанция в апелативния съд и четвъртата инстанция в касационния съд. Не искам да говоря, защото няма да разберете. Аз по някой път гледам някой от вас, каквото разправям, вие ще разберете буквално. Аз виждам по особен начин, виждам особено, не както ясновидците виждат, особено виждам тия работи. Виждам няколко млади моми седят при един млад момък при ухото му и виждам, че му говорят нещо много меко. От другата страна на другото ухо виждам няколко души млади момци и те му говорят. Той и на тях обръща внимание. Каквото разправят те в този разговор? Момите от едната страна то е бюро за проверка. Момите казват: Да направиш работа с тия момци. Момците казват: Да направиш работа с тия моми. Той седи като месалитин и му плащат. Той им прави връзки. Той се пазари, какво ще платят и за него да направят нещо. Казва: Хиляда лева струва? Не, не. Две хиляди? А не. Десет хиляди, двадесет хиляди? Двадесет хиляди може. На момата казва: Ти колко ще платиш? И от нея взема. И от него взема. Някой път много интересни са. Аз виждам този момък. Ясновидките като ги погледна, тия ясновидки са облечени с патриарски, светли дрехи, приказват по нещо. Дойде някой казва: Ти си единствената светица, при тебе дойдох. Може ли да назначиш на служба в еди коя си епархия? Тя светицата с 50 хиляди не се задоволява и със сто и с двеста хиляди. С петстотин хиляди, казва може. Пише там. Та сега вие сте бюра всичките. Вие искате да бъдете щастливи. При вас трябва да дойдат младите момци и младите моми и да оправят работата. Да дойдат младите и лекарите. Някоя майка иска да се молят да роди някое дете. От една страна бащата, от друга майката за туй дете плащат. Тия работи ги оставете. Като дойде някой, бъдете честни. Да ви кажа какво нещо е честност. Аз ще ви оставя бюрото, ще ви свържа с невидимия свят да разговаряте от там да се уреждат работите. Аз не вземам участие в тази работа. Тази работа не е моя. Имам бюро, в моето бюро може да се допитате в невидимия свят. Всеки може, но вие не вземайте участие. Тази работа не е за вас. Тя е Божия работа, не е наша работа.Като дойде едно дете, къде ще го пратим. Знание се изисква. Туй дете ще бъде недоволно от майка си. Ако пратим едно дете някъде, или ако свържем двама души да са доволни. Хиляди работи има, в които може да помогнем. В днешната лекция ви казвам: Първо очистете очите си от влагата да виждате ясно. Да очистим ушите си, да чуваме музикално. Да очистим носа си, да очистим устата си, да очистим ръцете си. По този начин може да ви изясня онези страдания, които изтърпяваме. Несретите се дължат на тия лъжливите образи, които съществуват в астралния свят, с които ние сме замотани вътре. Казва: Усмихни се, той да има добро мнение заради тебе. Не. Най-първо Бог трябва да има едно мнение заради тебе. Или казано другояче: Любовта, която минава през тебе, да е доволна, че ти си един много добър проводник. Любовта да е доволна. Вие разрешавате въпроса, кого да обичате. Този въпрос, кого да обичате, оставете настрана. Оставете Бог да обича, когото иска. А пък вие в дадения случай на някой от Божията Любов обърнете внимание, нищо повече. За вас не са дадени всичките плодове. Като вземете този плод, изяждате каквото трябва. Каквото остане от любовта, то е на място. Знаете, какъв щеше да бъде света, ако ние бяхме чисти? Аз намирам в мене една погрешка, че виждам вашите недъзи. Чудя се, как да ги поправя. Като видя погрешките на един човек трудна работа е, как да се поправят. Аз ставам с него заедно съдружник. Трябва да го изправя. Туй, което съм видял, туй отражение трябва да го изправя и в него и в себе си. Той ще ме счита, че аз съм станал причина той да направи тия погрешки. Казва: Той ме тикна в този път. Та казвам: Разчитайте на ония дарби, които Бог ви е дал и не се занимавайте с дарбите на другите хора. Оставете да се занимават със своите дарби. Бог ви е дал преизобилно да се занимавате с вашите дарби, оставете другите хора. Когато се свърши вашата работа, може да се занимавате с другите. Но то е мъчна работа да се занимавате с дарбите и погрешките на другите хора. То е най-мъчната работа. Тук имаме едно човешко естество: имаме един брат, който толкоз се обидил от едного, направил някаква погрешка, че той казва: Сега ако го намеря, ще му изтегля дробовете навън. Добре сега. Срещнете един брат, който има един цирей вече нагнил, гнил. Как трябва да се обърнете към него? Братко, речи, имате един много добър узрял плод. Аз се интересувам от сока на този плод. Трябва ми от този сок да си извадя малко, трябва ми малко мазилка. От тази мазилка на младия момък, ако намажете една мома, ще стане красива. Този гной отлична мазилка става, най-красиви стават момите от нея, само трябва да знаете, какво да му турите. Химия се изисква. Сега няма да ви кажа туй изкуство, тази мазилка ни най-малко няма да ви кажа. Тогава ще го бутнеш тъй малко, че полека да извадите. Ще го намаже със зехтин. Той ще каже: Много благодаря, какъв голям цирей. Той ще каже: Че от моя цирей такива работи стават, от чистата кръв какво ли няма да стане. Ще се подигне неговото самочувство. Това са алегории. Помнете закона: В даден случай когато осъждаш, то си ти. То е закон. Ако не разбираш, то си ти. Ако разбираш пак си ти. Затуй трябва да разбираш нещата хубаво, за да дойдеш в едно равновесие. Как тъй, ще каже туй противоречие може да бъде, как е възможно. Най-първо един плод е стипчив, после става киселичък, най-после става сладък. Най-първо плодовете са горчиви, горчивите се обръщат на стипчиви, стипчивите се обръщат на киселите и киселите на сладки. Ако не виждаме този Божествен процес след време горчивите работи Божествената Любов ще ги направи сладки. Ние трябва да търпим. Сега който човек е сприхав, може да стане много добър човек. Добрият като гледа на лошите хора, лош става. Това не може да се измени. Лошият дълго време като гледа на добрите хора, добър става, пресажда се. Писанието казва: Ако лошият човек дълго време гледа на доброто, хората се присаждат, добър става. Ако добрият дълго време гледа на лошите хора и той се присажда, лош става. Ако обръщате много внимание, ще се присадите. После трябва да дойде някой умен човек, да бутне тази присадка, да се освободите. Сега разчитайте на онова, което Бог е вложил първоначално във вас. Погрешките, които сте правили, се дължат на неща посторонни. Те са вметнати неща, от които трябва да се освободите постепенно. Казвам: Как бихте вие преправили една лоша дума? Казали сте една лоша дума, как ще я поправите? Аз ще ви оставя вторият път да помислите една лоша дума как бихте я поправили. Ще му кажеш на този брат: Слушай да ти кажа. Туй, което аз видях в тебе, аз видях себе си. Аз съм лош човек, ти си добър. Той не се обижда. Аз ти казах, че си много лош. Ще поправиш работите. Аз в тебе се видях, аз съм лош. Ти си в туй отношение чист. Само така може да се поправят работите. Затова що е покаяние в света? Аз може да се покая, да видя своите погрешки. Аз не мога да видя другите хора да се покаят. Бог изисква човек сам да се покае. Те се покайват, виждат други неща. Един човек сам трябва да види своите погрешки, да ги поправи. Той ще се чувствува радостен. Те са богатства заради него. Никой не трябва да съжалява, че е направил погрешка. Който направи погрешка, печели веднъж, който ги оправя, печели два пъти. Който прави погрешки, губи веднъж, който не ги изправя, губи два пъти. Та сега Бог не ни е пратил за осъждане в света. Бог ни е изпратил малки погрешки има да ги изправим. Езикът ни да стане мек. Обонянието ни да стане отлично, да може да чувстваме най-хубавото ухание, което съществува. Слухът ни да стане деликатен, да схваща трептенията, най-добрите трептения, на справедливостта. Думата справедливо трябва да има едно значение, да няма друго значение. Като кажеш справедливост да означава справедливост, да не означава нещо друго. Та сега не съжалявайте. Вие сте всички комунисти, понеже ходите по земята и работите. Понеже земята орете и ядете всички сте земеделци. Понеже всички дишате, се широки социалисти сте. Понеже всички четете ето вие сте звенари. Понеже живеете в България имате тогава отечествения фронт. Речи: Аз ги нося всички в себе си: и комунист съм, и земеделец, и широк социалист, и звенар. Отечественият фронт и той е вътре. С всички съм в братство и равенство. Я изпейте една песен. От туй, което ви говорих най-важното да го запомните. Има неща, които не искам да ги забравяте. Три неща има в сказката, които не искам да забравяте. Другото може да го забравите, но три, четири неща да ги помните. Комуниста да го носите, земеделеца да го носите, широкия социалист да го носите и звенаря. Звено трябва. И отечествен фронт трябва. Най-после вие влизате в любовта. Те са слугите, които идат до любовта. До любовта ще донесат багажа. Комунистът, земеделецът, широкият социалист и звенарят ще донесат багажа до любовта, ще го оставят там. Ти ще ги разцелуваш, ще влезеш в училището на любовта да се учиш. Изпяхме: Светъл лъч отгоре слиза. Блага дума на устата. Аз гледам, колко е огрубяла цигулката от бомбардировките, толкоз много е огрубяла. (Нагласява цигулката си.) Човек може да огрубее, не се разбира. Трябва дълго време да се свири. Едно раздвояване има. (Учителят изсвири едно музикално парче.) Това е изминатото време, което не се е използувало. Отче наш. Сега се мъча да използувам туй време и съм намерил един музикален мотив да поправим изгубеното време.
  14. valiamaria

    1944_10_27 Изменена посока

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Изменена посока 24 година XIII лекция на младежкия клас 27.Х.1944 г., петък, 5 ч. с., Изгрев – София Отче наш. „Аз ще се подмладя“. Можете ли да кажете каква беше последната лекция? Някой път искате да знаете какво е било миналото, вашето минало прераждане. Човек забравя. Сега защо сте забравили, коя е причината? Мене ме интересува защо сте забравили. Причината коя е? Не самото забравяне, но защо сте забравили? То е същият закон! Защо човек някой път не иска да прави доброто, някой път е разположен да прави лошото, някой път не е разположен. Защо? Мислили ли сте, че някой цигулар като ходи да свири в някой салон, та от любов си свири на хората? От зор свири за прехрана. Всички български гъдулари свирят от сметка, нямат идея. Казват: Гладория, трябва да се свири. С цигулката или с гъдулката изкарва си хляба. На един земеделец му взема цяла година за изкарва жито, цигуларят като дойде посее, пожъне за половин час. Колко скоро свършва работата си цигуларят. Музикално всички работи се свършват много лесно. Сега тази работа вие сте я забравили, защото не е музикална. Може би след година ще си спомните. Какъв беше денят, последния петък? Колко души бяха? Колко песни се пяха? Коя молитва се чете? Двама души гледат един предмет. Те са на фокус. /А и Б/ И двамата души имат някакви впечатления. После този предмет се отдалечава, става по-малък и се смалява. Смаляването става по единствената причина, че ъгълът се намалява. Намалява се пространството. Пространството, което е нищо само по себе си се намалява. Да кажем слънцето, на което диаметърът е осем хиляди километра, туй слънце се вижда малко. Туй което е нищо се смалява. Същевременно може и тялото да се увеличава и пространството да се увеличава. Когато някои неща са смътни в нашите умове, значи не са на фокус, далеч от фокус са. Ако един предмет се положи на този фокус, тогава ще имате за нещата малко по-ясна представа. Всички неща, които са на фокус във вашия ум или във вашите чувства вие ги обичате тия работи, понеже образите са ясни. Казвате: Ясна представа. Ясната представа е зрял плод. Неясните представи са незрели плодове. Представата в умствения свят е един плод. Една мисъл в умствения свят е един плод. Онези, които живеят в умствения свят там и те имат плодове. По подобие имат и цветя. Сега ще кажете, че не е ясно, как в умствения свят има цветове. Вие имате идея във вашия ум, мислите за любовта и за мъдростта. Нали имате ясна представа? Каква е представата във вътрешния ви свят за любовта? Всеки един от вас, даже и едно животно има известна животинска представа. Неговата представа не като човешката, според тази представа животното има отношение към света. Сега тъй може да ви се обясни. Представете си, че едно същество, което е много повдигнато вижда една къща отвсякъде, от четирите страни, отгоре и отдолу. Едно неразвито същество вижда само едно малко прозорче, не един голям прозорец, но вижда едно прозорче на тази къща. Коя е причината, че не вижда? Ъгълът на зрението му е много малък. Едно същество с този ъгъл на зрение С нещата ще бъдат два пъти по-малки, няма да бъдат тъй ясни. Да кажем вие срещате един човек и казвате, че е добър. Кое ви дава повод? Какъв ъгъл имате? От къде познавате, че е добър? Добрият човек има само няколко черти, които са или по-големи или по-малки. В добрият човек има деятелност. Вие тия черти като ги видите, виждате, че този човек е добър. Доброто е като белия цвят. Как познавате белия цвят? Белият цвят има пълно отражение, черният цвят няма никакво отражение. Доброто има пълно отражение, затова е добро. Злото няма отражение, черно е. За пример, доброто има свой цвят, милосърдието има свой цвят, правдата има свой цвят. Сега няма да ви кажа какви са цветовете, но имат те цвят. Защото ако правдата няма цвят, тя е непонятна. Цветът я прави достъпна за нас. Чрез цвета ние изучаваме нейните качества. Правдата дисхармоничните работи ги туря на място. Без правда всичко в света щеше да бъде анархия. Без добро нещата щяха да бъдат без съдържание. Сега онези, които изучават физиономията, те се обуславят на този закон: Колкото очите са по-отдалечени от носа, толкоз този човек приема повече впечатления. Колкото очите са по-близко до носа, толкова човек приема по-малко впечатления. Та казвам в миналата лекция, ъгълът е бил по-малък, следователно не помните. Много малко впечатления, смътни впечатления, затова всичко се е изгладило. Сега, ако увеличим този ъгъл, веднага ще си спомните. За пример, ако дам една премия от двеста и петдесет лири веднага ще си спомните. Който си спомни ще получи 250 лири веднага ще ви дойде на ум, ще започнете да ровите, ще си създадете една лекция. Разбира се не изведнъж, ще мине време. Не книжни пари, но златни пари да ви дадат. Човек, за да учи всякога трябва да има един стимул. Казвате с пари ли? Все-таки трябва да има един стимул. Без стимул и без подбудителна причина човек не може да мисли. Ти мислиш само за неща, които ти правят впечатление. Всяко впечатление е едно подбуждение. Предметите за нашия ум са важни дотолкоз, доколкото внасят нещо приятно вътре в нас. Ти обичаш да слушаш музика понеже внася нещо приятно в ухото. Обичаш да гледаш цветята понеже внасят нещо приятно чрез зрението. Или обичаш да ходиш около цветята понеже приятно действуват на носа. Или обичаш някоя храна понеже е вкусна. Понеже има нещо, което допринася. Този закон е верен. Една мисъл до толкоз е важна в нашия ум, дотолкова доколкото е приятна. Всяко чувство е полезно дотолкоз, доколкото е приятно. Вземам думата приятност в елементарен смисъл. Само добрите неща са приятни. Лошите неща по някой път в началото са приятни, в края горчиви. Има някои неща, които в началото са горчиви, а в края са сладки. Всичките плодове на земята почти с малки изключения в началото са горчиви, после стават стипчиви, кисели, после стават сладки. Растенията имат знание, те могат да превърнат горчивината, изваждат горчивите елементи и ги заместват със сладки. Някои от растенията не си правят този труд, затова плодовете им остават горчиви. В туй отношение растенията не са така невежи. В своята специалност имат доста обширни познания. Казвам на туй основание вие имате една горчива мисъл, искате да я изхвърлите. Тя е един плод на вашия живот ще я превърнете. Вие как превръщате горчивите мисли? Какъв е вашия опит? Нали някой път някоя ваша приятелка или ваш приятел ви огорчи. След като ви огорчи как превръщате горчивината в сладчина? Във вас става, вие не го знаете. Горчивите неща имат дълги вълни, а сладките неща имат къси вълни. Всичките плодове, които имат дълги вълни са горчиви. Които имат къси вълни са сладки. Забележите един малък червей, който полека се движи. Малки същества, които много медлено се движат. Какви са? Умни ли са? Не са много умни. Защо не са умни? Тези, които се движат полека имат вътрешни недостатъци, те са свързани, заняти са с вътрешния живот и нищо отвън не ги интересува. Цветята, небето не ги интересува. Казват: Едва гледаме земята, вързани сме. Малкото влага, която носим ще изсъхне, отиде живота ни. Не ги интересува нищо. Има един дълъг лъч понеже главата им е много малка, нали е заострена на краищата. Вашата глава колко милиарда пъти е по-голяма от тази на глистята? Знаете ли колко неща има за които съвременните хора не мислят? За много малко неща мислят. Някои мислят само за обущата, за някоя шапка, за някоя дреха, за някое ядене. Тук там ще помисли за някоя книга, ще погледне някоя звезда, някое цвете. Смешно е. Казва той: Има глава. На съвременните хора ни най-малко главите им не са културни. После тези маханджиите в света много малко мислят. Човек, на когото целият му ум е занят да мисли, той не намира погрешки. Погрешните неща са отражение на нашия живот. Кой какъвто е това вижда. Един добър човек като види един лош човек вижда доброто в него. Един лош човек като види един добър човек вижда лошото в него. Мисли, че добрия човек намерил някакво изкуство, иска да го замотае, иска да се скрие. Ни най-малко не вярва. Трябва най-малко десет години да живее при един човек, за да го накара да разбере, че има нещо. После пак ще остане на особено мнение. И виждате този закон: Хиляди години Бог, Който е постъпвал добре с хората и още Го подозират. Казват: Кой знае какво Господ си играе с нас. Детето ти вземе, вола ти вземе. Кой му го прави? Да умре детето Той е причината. Да умре вола Той е причината. Да изсъхнат Той е причината. За всичко това казват, че Господ е причината. Той не се е оженил навреме, детето не е заченато навреме, не е здрав, жена му не е здрава, детето умира. Кой е крив? Господ крив. Онова, което Господ е създал не умира никога. Кое е Божествено? Което не умира никога. Кое е Божествено? Туй, което не губи своята краска. Кое е Божествено? Туй, което не губи своята разумност. Кое е Божествено? Туй, което не губи своята доброта. Всички ония неща, които се изменят те са от съвсем друг характер. Най-първо ще имате ясна представа за Божествените неща. Вие носите оттенъците на хиляди поколения, които са оставили в себе си известни недостатъци. Трябва да се освободите от тях, за да изпъкнат Божествените качества, които са вложени първоначално. Покрити са с дебел слой. Този слой трябва да се премахне. Тия Божествени зародиши трябва да излязат на повърхността, на Божествената душа, за да дадат своите плодове. Сега във вашия ум седи идеята – защо Господ създаде света такъв. Защо хората го създадоха такъв. В по раншния турски език, когато пишеха туряха точки и ако една турска книга остане отворена и мухите турят други точки става нечетливо. Такова нещо е Божествения свят. Хората натуряли точки, не може да се чете. Само че точките, които турили се изтриват, а точките, които са турени от Бога остават. Най-първо вземи един сюнгер и изтрий с него. Което се изтрива е човешко, което остава е Божествено. Вие по някой път се страхувате да прекарате сюнгера отгоре. Всичко, което е човешко се изтрива. Което е Божествено остава. По никой начин не може да се изтрие. Да кажем вие сега се обидите. То е човешко нещо. Човешка точка. Турил си точка. Изтриеш точката, ще изчезне обидата. Или имаш безверие, тури сюнгера отгоре ще изчезне безверието. Аз може да накарам когото и да е от вас да мисли лошо. Най-първо един човек има хубаво мнение за едного. Той вземе хиляда, две хиляди лева на заем, не плаща, онзи веднага ще започне да мисли лошо. Казва: Дай парите! Много добър човек беше. То не е Божествено. То са човешки порядки. Аз да ви кажа защо той не плаща. Намерете сюнгер, идете натъркайте хубаво със сюнгера, веднага ще плати. Даже сегашните апаши са научили този закон. Ходи един религиозен човек при един англичанин, богат човек, милионер да иска пари. Господ – казва – ти дал ум, сърдце, иди да работиш, какво ходиш да просиш! Един човек, който проси, ще намери затвора. В Англия, за да идеш някъде да ти дадат пари, ще вземеш цигулката да свириш или да пееш. След като изпееш или изсвириш, ще поднесеш дискоса, за да ти дадат пари. Или някой фокус ще направиш. Нещо трябва да направиш, за да ти дадат. Този религиозен човек е започнал да изучава характера на богатия. Взел револвер. Една вечер сполучил да влезе в кантората на този богат човек и се скрил под масата. Той таман турил златото, броял парите и се радвал. Онзи излиза и изважда револвера. Казва: Моля, моля не ме убивай. Вземи колкото искаш! След като си напълнил джобовете казал: Ти знаеш ли кой съм? Аз съм оня човек, който ти искаше за Бога, и ти му каза да иде да работи. Аз се научих да работя. Показвам ти сега силата на това оръжие, което го купих. Ти плащаш за него. Аз ти давам един урок. Когато дойде друг да проси, дай му. Той по-малко ще вземе. За изкуството аз вземам повече. Аз те оставих да платиш колкото искаш. За изкуството вземам толкова, колкото аз намирам за добре. Тъй и ние постъпваме. Винаги щом дойде револвера – тези ненужни страдания – веднага сме готови за всички жертви. Не е лошо, учим се. Те са изяснения. Този пример верен ли е? Идейно е верен. Фактически не зная, мо-та-мо дали е така. Колко е верен този пример, който ви приведох не зная, колко е верен. Аз ще ви приведа друг пример за изяснение на този пример. Този същия отива при един милионер да го убива. Този милионер знаел изкуството да овлажнява барута. Щом посочи револвера, овлажни барута, не хваща. Влиза, насочва револвера. Казва: Ти искаш да ме плашиш, той не хваща, я тегли. Цъка, цъка, не хваща. Ако вие искате някой път да ви обиждат хората, трябва да знаете да овлажнявате барута. Като дойде някой, като цъка, да не хваща. Дотогава, докато вие се обиждате, вие сте слаб човек. Дотогава, докато вярвате на всичко в света, вие сте слаб човек. Трябва ли човек да вярва на всичко? Невярващите хора те са прави и онези, които вярват е те са прави. За духовните хора благото иде се от Бога. Каквото стане казва: Благодаря на Бога, на никого друг. Като дойдеш някой човек да му помогне, казва: Бог те накара, ти нямаш думата. Невярващите хора на Господа не благодарят, благодарят на хората, които им услужват. Къде е погрешката? Вие ще кажете: Онези са прави. И двете страни са прави, но не са пълни. Защото всеки един човек тебе ти е ближен. Първият закон е Божествения закон, но вторият закон е за хората. Когато дойде първия закон едновременно да дойде и втория закон на ближния – казвам: Безверниците първо действуват със закона на ближния, а духовните хора действуват със закона на Бога, оставили закона на ближните настрана. И двата закона трябва да функционират. Ако на вас ви се даде една задача: Някой ви направи една услуга, какво трябва да правите? Този човек е богат, дал ви 10, 20, 30 хиляди лева, вие му благодарите. Този умният човек, след като ви направи доброто, гледа вие ще направите ли доброто. Ако не направите добрината, после той ви дава по-малко. Най-първо ви дал 20 хиляди, после ви дава 10. Пак ви наблюдава, третият път като идете ви дава 5, докато най-после ви даде петаче. Когато някой се оплаква от съдбата, Господ ти е дал много веднъж, после ви дава по-малко и най-после ви даде петаче. Отвориш сърдцето, ще започнеш да даваш, тогава Господ ще се отвори. Ти вземеш теглиш един чек от 20 хиляди, погледне те бедния човек, казва: Може ли да ми услужиш. Ти махнеш, тръгнеш. Господ те гледа. Писанието казва: Без да знаете някой път ангели сте угостили. Ако угостиш един ангел, той се отплаща за услугата, която си му направил. Доброто не трябва да го правим, както сега го правим. Дадеш пет лева, считаш, че си направил нещо. Какво струват пет лева? Казва: Ако имаш две ризи, дай си едната. Как са ви изяснявали вас двете ризи? То е нещастие да имаш две ризи, затуй трябва да дадеш едната, да се освободиш от нещастието. Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната“. Дай едната, да се освободиш от нещастието. В този случай, който даде едната риза, ще се освободи от своето нещастие. Един български свещеник проповядвал върху даването, който има две ризи да даде едната. Попадията слушала, че който има две ризи, да даде едната. Като излиза от църквата, тя отива и дава едната риза на попа. Той се изпотил в църквата, отива да търси другата риза да се преоблече. Тя казва: Както ти каза, дадох едната. – Аз казах това за другите, то не е за нас. Свещеникът се изпотил, понеже има две ризи. Кога се изпотява човек? Когато се намери на зор. Здравият човек не се поти. Ние считаме, че трябва да се поти човек. То е болезнено състояние. Когато човек е здрав, има магнетическа влага, чисти се. Не считайте много пот за хубаво. При сегашните условия то не е здравословно състояние. Ние говорим за нормалния живот, който трябва да функционира правилно. Трябва да имаме една много правилна мисъл за живота. Сега често се правят възражения. То с даване не става. Вярно е, но и с недаване не става. Една нива ако се посее житото много гъсто, житото не става хубаво, хилаво става. Ако много гъсто се посее, малко дава. Трябва да се сее малко рядко, да може да расте, да може да братясва житото. Доброто в света когато се прави, то е едно упражнение. Човек когато прави добро, другите хора да не знаят това. Защото, щом правиш добро и хората знаят, ти вече не се ползуваш от него. Ако вие един цигулар, който отива да свири, отивате да целувате струните, какво ще стане? Ще му развалите струните. Всеки човек, който чака да му благодарят, развалят му струните. Като целуват струните, не може да свири цигуларя. Цигулката не се нуждае от целувки. И цигуларят не се нуждае от целувки. След като свърши свиренето, може да го целуват. Когато отива да свири, няма да го целуват, нищо повече. Майките целуват децата си кога? Когато се свърши концерта. Че за какво една майка ще целува детето. Какъв концерт давате. За какво ще целува майката. В целувката има много егоистично. Някои деца са пълни с магнетизъм. С магнетична сила, всеки отива да си вземе. Онези деца, които не са магнетични, хич не се целуват. Богатите деца всеки ги целува повече, сиромасите деца по-малко ги целуват. Гледам някое дете, като го целунат кресне. Казва: Не искам да ме целувате. Някои като целуват само вземат; някои като целуват дават нещо. Майката дава нещо от себе си. Казва: В живота трябва нещо разумно. Слуховите енергии в даден случай може да бъдат положителни, може да бъдат отрицателни. Направете една седмица един опит: През следната седмица някой ви обиди, каквото и да е. Може да е в погледа, или с някое движение на ръката, или с някоя дума. Който се е обидил да намери някоя своя приятелка и да попита, как се поправя тази погрешка. Каквото ви посъветват, направете опит, да видите дали е право. Най-малко десет приятели попитайте, да видите, кой от методите ще премахне обидата по-скоро. Пък може да не ви обидят, да не ви е жал. Всички не може да обидят. Ако на едного се случи, дайте му съвет. Какъв съвет ще му дадете за поправянето на една погрешка. Нали по някой път вие четете. На какво се равнява точката? Според закона на четенето, на какво се равнява точката? След като четеш едно предложение, спираш се, с колко време трябва да отдъхнеш. Един музикант след като свирил един пасаж, някъде има пауза, четвъртинка, една осминка или една тридесет и вторина. Тогава на какво е равна запетаята? Точка и запетаята на какво е равна, двоеточието. Туй, което вие наричате мълчание е пауза. Ти четеш предложението и спираш. Някой суфльор подсказва, ти ще туриш със суфльор да ти каже. Ти започни да четеш, точките са суфльори, точка и запетаята е суфльор, те подпомагат. Вие това не го знаете. При точката някой ви говори. Четеш, внимаваш, нещо ти говори отвътре. Щом ти каже, пак четеш, пак спреш. Много естествено. Една обмяна на човешките мисли. Паузите в музиката по същия закон са. Той като се спре вдъхновен приема в паузата. Сега по някой път вие искате да изчистите, не знаете къде да турите точките. Точките се турят, дето предложението се свършва. Сега за вас, кой е най-трудният въпрос, който ви смущава. Често казвате: Неразположен съм. Най-голямото нещо, което ви смущава е вашето неразположение. Ставате сутрин, не сте разположен. Давате концерт, не сте разположен; ходите, не сте разположен. Обуща носите, не сте разположен. Дрехи имате, не сте разположен. Много мъчно е човек да бъде разположен. Някой наблюдавате, някой поглежда краката си. Виждам, обущата го стискат. Дига си рамото, дрехата го смущава на рамото или под ръката. Или виждам бута шапката си. Се има някаква причина. Турил шапката си, налага я слиза до очите. Ако е сутрин, дига си шапката, да влиза повече светлина. Казвам: Учете се, когато ви стягат обущата, да не ги гледате. Те внасят един дисонанс вътре. Ти си кажи: Така много добре вървя. Кажи: Много са хубави тия обуща, не да вървиш и да гледаш обущата си. Казвам: В съвременното модерно възпитание, обущата трябва да ви направят без никакъв недъг, да не стягат пръстите, пръстите да бъдат свободни. Дрехата трябва да бъде свободна, нито под мишниците, нито в рамото да стяга, но да приляга. Казвам: Когато ходите през седмицата, наблюдавайте хората как вървят. Колко хора ще намерите, които вървят правилно, да има нещо хубаво в ходенето. Светът е предметно учение. Ако не се научите да наблюдавате вярно физическия свят, не може да извадите верни заключения от фактите. Как ще наблюдавате мислите и чувствата, те са отвлечени работи. Ако видимите неща не ги разбираме, как ще разберем невидимите. Ако ти доброто не може да оцениш, злото съвсем не можеш. Човек от злото не се възпитава, доброто е, което възпитава. Със злото възпитание не може да стане. Злото е само ограничение, то ще те ограничи да не ядеш много. Казвам: Единственото нещо, по което човек може да се възпита, е доброто като храна. Злото е като предупреждение да не ядеш много. Що е възпитание? Възпитанието е резултат на доброто. Доброто е храната, която се дава на човека: добрата храна, добрите мисли, добрите чувства, добрите постъпки, всичко туй, което е видимо в света. Колко неща остават основни? Доброто е, което възпитава човека, злото само го ограничава. При възпитанието дрехите играят важна роль, обущата играят важна роль, шапката играе важна роль. Зависи каква е, дали е вълнена, дали е памучна или е копринена дрехата, има влияние. Ако се направи един опит, може да се види. Ако се турят само копринени дрехи на едно дете, ще се изопачи характера, понеже за една копринена риза хиляди буби са станали жертва. Според мен най-хубавите дрехи за възпитанието са ленените дрехи и памучните. Вълнените дрехи са добри за болни хора. Човек, който е малко болен, вълнени дрехи да носи. По някой път по-малко престъпления правим в лена и памука. За вълнените дрехи, ще острижем ще вземем дрехата на овцата преждевременно, от бубата ще вземем пашкула преждевременно. Много хубави са вълнените дрехи, обаче за самовъзпитанието памучните и ленените са по-добри. Не че е лошо да се носят вълнени дрехи. За бъдеще когато вълната започне да пада от гърба на овцата, когато е топло, тогава ще острижем с любов вълната. Ще погладиш, ще помилваш овцата и тя ще бъде доволна, че си остригал тази вълна. Тогава като направиш дрехата, ще бъде добра. Сега както вземате, не струва. Казвам, за да превъзпитаваме света за бъдеще може би ще култивират вълната хората, не да я снемат от гърба на овцете. От колко кила излиза една вълнена дреха? Сега са много неестествени тия подплати на дрехите. Не е нужно. То е заблуждение. Без хастар, с чист вълнен плат, добре сторена дрехата, без хастар. За бъдеще тъй без хастар. Сега се намираме в трудно положение, че няма хастар. Ще дойде време дрехите ще бъдат без хастар. Сега зимните дрехи лятно време не може да ги носиш; една дреха от лятото зимно време не може да се носи. Аз съм правил само веднъж опит да нося дреха без хастар, вълнена дреха да нося. От чист вълнен плат, без хастар прекарах зимата, много лека дреха и топло ми държеше, нямаше копчета, без копчета отворена. Ти ако имаш вълнена дреха и си здрав човек, образува се магнетическа връзка, през която студът не може да прониква във вас. Една най-тънка дреха ако просмучете с магнетизъм, тя държи топло. Не са тежките дрехи, които държат топло. Дрехата трябва да е направена от чист вълнен плат, да е проникната със своите хубави мисли, с хубави чувства, да я облечеш с магнетическа сила, тогава тя е здравословна. Затуй човек след като боледува, да остави тия дрехи. Като умре някой, дават дрехите му. Не носете на умрял човек дрехите му. От умряла овца дрехи не носете. И от умрели буби дрехи не носете. И то не е хубаво. Сега тия неща са да създадете един характер. Социалните работи както вървят, те ще вървят, те са неизбежни. Обществото не може да се поправи. Себе си може да поправим, да правим опити. Когато дойде обществото да се поправя, методите ще бъдат съвсем други. никога не носете дреха, която не обичате. Правило в носенето е: Дреха, която не обичате, оставете настрана. Обуща, които не обичате, не ги туряйте на краката си. То е лично. Не хората как носят. Ако искате да създадете в себе си характер, то е пътят. Никога не носи нещо, което не обичаш. Никога не носи едни тесни обувки, понеже влияе върху характера. Сега колко неща запомнихте? Всичко не може да се помни. Изисква се ред години човек да прилага. Сега де ще намериш чиста вълна? Де ще намериш сега кожа да направиш такива обуща? Де ще намериш материал за шапка? Как си правят растенията дрехи? Кой дрехар им прави дрехи? Цветята кой ги учи да си правят цветовете? Кой дрехар е направил перата на една птица? Вземете райската птица, облечена е като царкиня, най-хубавата дреха има. Кой се е погрижил? Ако ние се решим да живеем по този начин, има кой да се интересува от нас. Понеже ние не се интересуваме, затова и невидимият свят не се интересува. Ако ние бихме се заинтересували от това разумният свят веднага ще вземе участие. Понеже ние не се интересуваме и за нас не се интересуват. За птиците, за които са се заинтересували, направили са им хубави дрехи. Защо на някои са хубави дрехите, на други цветът не е на място? Има голямо различие в птиците. То първото нещо, което се изисква от вас е да измените посоката на вашите мисли, посоката на вашите чувства и посоката на вашите постъпки, нищо повече! Сега не се изисква да се откажете от старото. Вашите стари навици да бъдат корени, както корените на дърветата в земята. Новите ви навици да бъдат клонищата с плодовете. Едновременно отвън и вътре ще живеете, едни в корените, едни в клонищата и ще примирите противоречията. Противоречията в живота само по този начин може да се примирят. От растенията ще вземем пример. Изпейте една песен. (Изпяхме „Аз мога да любя“.) Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тези работи, които ги търсим, те са човешки работи. Работите, които търсим са човешки. Божествената светлина сама иде. Въздухът сам иде, около тебе е. Сега се заблуждаваме, мислим да ходим по целия свят да намерим Божественото. Само човек трябва да измени своята посока. Божественото ще го намери. Затуй трябва да усвоим Божественото добре, за да усвоим добре и човешкото. Много пъти понеже не сме усвоили Божественото както трябва, следствие на това и човешкото, което търсим и там правим погрешки. Понеже Божественото в нас не е усвоено както трябва, затова правим много погрешки. Ако Божественото добре се усвои и човешкото лесно се намира. Човешкото и то е необходимо, но то е второстепенно. Най-първо в живота си във всяка една възраст има по една основна мисъл, която човек е взел. Имайте разположение само към туй основното. Мене ми е допаднал само един пример донякъде, който изяснява, какво нещо е Божественото. Едно много бедно момиче, родено много бедно, без баща и майка, с много големи стремежи към музиката, но няма средства. Веднъж чуло за някой цигулар, искало да го чуе, но тук ходило, там ходило, никой не му помогнал. Седнало отвън. Като излиза цигуларя, гледа момиченцето с насълзени очи. Веднага се заинтересува. То казва: Дойдох да те слушам, нямах пари за билет. Той му взел адреса и отишъл и на него му дал един концерт. Когато в нас имаме туй Божествено желание, цигуларят ще дойде. Онези с пари трябва да си купят билети да го слушат, тук той отива сам. Там те отиват да го слушат, тук той отива. При човешкото ние отиваме, Божественото когато искаме само иде. Този пример обяснява идеята. Та сега може би този артист да ви намери някъде. Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот. (три пъти)
  15. valiamaria

    1944_10_29 Слабият и силният

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Слабият и силният XIV беседа, държана на 29.Х.1944 г., неделя 10 ч. с.q Изгрев – София Отче наш. „В начало бе Словото“. Ще прочета 15 глава от Евангелието на Йоанна. Тя е една малка част от една голяма беседа на Христа. Даже не е резюме. Както се чете тази глава, чете се често, за да може да се влезе в общение с цялата беседа. Тук е само един прозорец и трябва да се местим на разни прозорци, да може да се види цялата беседа. Човек на земята не само едно–две очи има. (Учителят прочете посочената глава.) „Духът Божи“. Най-късото изречение, което съдържа смисъла на живота и което можем да преведем на български език, е следното: В света само двама души има, те са силният и слабият, крайно силният и крайно слабият. Може да запитате как се спогаждат. Има един закон, на който служат и двамата. Ако крайно големият не изпълни Божия закон, започва да се смалява и ако крайно малкият изпълни Божия закон, той се увеличава. Ако единият при неизпълнение Божия закон се смалява, а другия при изпълнение Божия закон се увеличава. То е по закон – конституция има. Щом започва да се смаляваш, трябва да знаеш, че твоите работи не вървят по Божия закон. Големият като започне да се смалява, той е пристъпил Божия закон. Когато малкият започне да се увеличава, той е изпълнил Божия закон. В тази беседа Христос казва: „Аз съм лозата“. Човек е едно същество, направено от две живи дървета. На едното дърво корените са в мозъка, а клоните растат надолу в тялото. Другото едно дърво, на което корените са в симпатичната нервна система, а клонищата отиват нагоре. Там, дето се срещат има два вида плодове. Едното дърво представя крайно голямото, другото дърво представя крайно малкото. То е сърдцето. Много малкият човек е. Този малкият човек, който изпълнява Божия закон, увеличава се. Този големият, който не изпълнява Божия закон смалява се. Тъй щото не е в големината. То е мярка. Тъй щото всеки може да стане голям и всеки може да стане малък. Ако съжаляваш, че си малък, погрешката е у тебе, не си изпълнил Божия закон. Ако се радваш, че растеш, ставаш голям изпълняваш Божия закон. Тук, на земята, тия двата закона са. Малкото никога не боледува. Само големите хора боледуват и те страдат. Те страдат по единствената причина, че не изпълняват Божия закон. Не че не искат, някой път стават божества. Съвременните хора казват: Какво ново има. Всички се интересуват какъв ще бъде следващия порядък. Какъв ще бъде порядъка? Досега хората са били в едно болезнено състояние, анормално. Трябва първо сега да ги лекуват от невидимия свят да станат здрави. Тепърва ще имаме лекари на здравите хора. Сега, когато казват, че някой аристократ имал трима слуги, той е болен. Над леглото са се надвесили, да не умре. Вие сега искате някой да ви слугува. Вие сте болен човек. В света само когато някой слугува от любов, то е здравословно състояние. Всяко каквото и да е друго служене, каквото и да е друго верую, каквато и да е друга наука, те са анормални състояния на човешкия дух. Казват: Той е учен човек. Аз искам да знам, нормален ли е той, здрав ли е, произтича ли от закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, която дава живот, в която живота се ражда. Имайте туй предвид – туй, от което изтича живота е любов. Най-краткото определение на любовта е. Казваме, че любовта го създава. Животът от любовта изтича, защото Писанието казва, че любовта е плод на духа. Някой от вас може да съжалява, че не сте учени. В някои отношения аз се радвам, че някои хора са прости и неучени, защото някой път е по-добре човек да бъде невежа, да няма време да прави зло. Да обича човек, трябва да бъде учен. За да има знание той трябва да бъде учен. За да бъде свободен той трябва да бъде учен. Някой път знанията ограничават човека. Сега запример често казва някой: „Аз тъй чувствувам.“ Чувстването не е една мярка. Ти чувствуваш, че имаш воля, но това ни най-малко не показва, че имаш воля. Ти можеш да чувствуваш, че си богат, но това ни най-малко не показва твоето богатство. След като изгубваш богатството не чувстваш ли, че си го изгубил? След като изгубиш знанието, не го ли чувствуваш? Казва: Страдам. Той е една /мярка/. Вярата е независима от човешките чувства. То е едно чувство съзнателно. При най-лошите условия човек има по-силна вяра отколкото когато има най-добрите условия. Болният може да има по-голяма вяра отколкото здравия. Здравият може да има самочувство в себе си то е друг въпрос. Болният вярва, че той ще оздравее, че тази болест, която има ще мине. Христос казва, че хората са пръчки. Той казва, че Той представя лозата, а ние сме пръчките върху тази лоза. Следователно всеки трябва да бъде добре присаден. Трябва да се грижи за своята присадка. Защото на земята хората страдат защото илюзиите страдат. Преди повече от 20 години лозите в България бяха нападнати от филоксерата. И всичките хора бяха принудени да присаждат местната лоза. Местната лоза беше по-хубава отколкото тази, която донесоха от Америка. С нея пренесоха и филоксерата. Казвам – филоксерата какво показва? Защо пострадаха лозята от филоксерата? Съвременната война, съвременната неразбранщина на човечеството то е филоксерата на умовете, на душите на хората на сърдцата на хората. Аз правя една аналогия. Във Франция се изтребиха лозите, в България също, навсякъде където проникна филоксерата, проникна и войната. Между лозата и човека има съотношение. Когато лозата боледува и хората боледуват. Когато лозите растат и хората растат. Казвам не мислете, че ако гледате една гора изсъхнала в едно село, че то е добро за селяните или за този народ. Когато дърветата на един народ съхнат не е добре за този народ. Има известна връзка с тях. Когато те заболи крака какво показва? Най-първо заболи те крака показва, че ти по отношение на онзи основен живот си изгубил основата. Може да те боли крака някъде, може да те боли окото, ръката туй показва, че основата на живота е нарушена. Какво трябва да се прави? Когато някой търговец фалира, какво трябва да се прави? Трябва да го кредитират неговите приятели, онези които го обичат. Който фалира трябва да се кредитира. Кредитът в света е любовта. Все-таки трябва да се намери някой да ги кредитира, знаен или незнаен. Вие имате четири пет души приятели, че те са, които ви познават. Може би вие живеете на земята за любовта на вашите непознати приятели в широкия свят. Сега някой от вас, който се поставя на материалистична почва казват: Тук е живота. И аз съм съгласен, че е тук живота, но всеки един материалист трябва да развие зрението, че да обхваща цялата земя, да вижда навсякъде. Да вижда Америка, Африка, Азия, Австралия. Да вижда всичките хора как живеят. То е животът. Той вижда малка част и казва: „То е животът.“ Виждаш десет двайсет дървета, това ли е света? Виждаш десетина буболечки това ли е света? Виждаш десетина говеда, овце, това ли е света? Свят какво значи? Светът е туй което виждаме. Цял ред спорове има, има ли онзи свят или няма. Ти си в онзи свят, ти си и в този свят. Ако не живееш добре, останал само този свят неразбрания. Пък ако живееш добре има и оня свят. Два свята има и двата свята като се съберат те образуват един свят. Един свят не може да направи два свята. Двата свята може да направят един свят. Един свят два свята не може да направи. Вие ще кажете: Един е Бог. Аз бих желал единия Бог съвременните философи да разбират другояче. В Бога всички същества живеят. В туй едното всичко живее. Преди вие да се родите, вие сте били в Него, както житеното зърно е в хамбара на земеделеца. Той го изважда, посажда го в земята. Житото ще каже: „Сега дойдох.“ Сега ли се появи това жито. То е било в хамбара на този земеделец и той го е посял. Не да поддържаме кой е на правата страна. Който расте е на правата страна. Малкият, който се увеличава е на правата страна. Невежият, който се посвещава е на правата страна. Ученият, който на стари години загазва, забравя е на кривата страна. Силният, който се разболява е на кривата страна. Богатият, който осиромашава е на кривата страна. Чудни сте, когато някой от вас казва: Аз не искам да си дам богатството. Не разбирате какво е богатство. Да кажем имаш 20 хиляди килограма бакър, доста голямо богатство е 20 хиляди кила. Казваш: Защо ми е, не ми е потребно. Смениш го със злато. Колко кила ще бъде злато. Двайсет хиляди кила, цял керван трябва да го носи. Ти като смениш със злато туй богатство, сам можеш да го носиш. Хората не разбират. Отречи се от своята глупост. Отречи се от твоето невежество. Отречи се от своята скържавост. Отречи се от своята болест. Отречи се от лакомията си. Ядеш повече отколкото ти трябва. Много лоши възпитатели нас са ни възпитавали в миналото и сега лошо ни възпитават. Само онзи музикант, който може да свири и да пее хубаво, той може да предаде тона. Някой казват, че без да пее може да предаде. Благодаря за такъв, който не знае да свири и да пее ни преподава. Та на този хал сме от такива професори. Казва: Педагогът без да знае може да предава. Не, не. Турците казват: „И да го видиш, не вярвай.“ Сега не искам вие да се борите само с вашите погрешки. Не се борете със злото, не се борете с невежеството, не се борете с тъмнината. Какво ще се бориш, де ще хванеш тъмнината? Де ще хванеш невежеството? Драсни една клечка кибрит, запали. В дадения случай тази малката светлина ти помага в тъмнината. Не се бори с глада. С малко хлебец понахрани този глад. Кажи му хубава сладка дума. Ти казваш: Не може ли без хляб. Ако можеше без хляб, животът щеше да бъде десет пъти по-лош отколкото сега. Аз бих казал: Горко на оногова, който не яде. Горко на оногова, който не яде и на земята. Той умира. Горко на оногова, който не учи и не възприема Словото Божие. И той умира. Човек трябва да се храни със Словото Божие. Горко на оногова, който не подхранва сърдцето. Сега става въпрос двама души като се залюбят. Залюбили се. Оставете тия хора, нека се понаядат. Сега тия двамата един на друг се готвят. И двамата са гладували. Онзи порядък, който Бог е създал в света, той е порядък. Онова, което се събужда в твоята душа, то е от Бога. Онова, което се събужда от Него, то е реално. Сенките са реални, но само при реалността. Нещата са реални само при любовта. Нещата са реални само при Божията Мъдрост. Нещата са реални само при Истината. Реалността на истината седи в това, че тя носи свободата. Мъдростта е реална, че тя носи знанието. Любовта е реална, че носи живота. Само чрез живота ние познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта и чрез свободата познаваме истината. Човек, който не познава свободата, не може да познава истината. Истината е повече от свободата. Мъдростта е повече от знанието. Любовта е повече от живота. Ние да благодарим на това, което се изявява. Сега мнозина седят и казват: Когато идем в оня свят да го видим. Желанието ви е хубаво да идете в оня свят, но оня свят и тук може го видите. Ако искаш ще влезеш. Щом влезеш, страхът в сърдцето е на границата на Божествения свят. Щом се появят личните чувства на обида, достойнство, ти си на границата на Божествения свят. Щом се появи користолюбието ти си на границата на Божествения свят. Една стъпка от тази граница като престъпиш, ще влезеш в Божествения свят, ще видиш, че страхът ти трябва да бъде отвън, любовта отвътре. Понеже ти си изпъдил любовта отвън, а страхът отвътре, търсиш Божествения свят. Кажи на страха: Ти трябва да бъдеш един добър слуга, а любовта да бъде господарка. В света настава нов порядък. Новият порядък в какво седи? Сега имате революция, имате ново правителство. Турците казват: Алкюст. Няма да ви го превеждам преди да ви го кажа. Досега доброто сте учили в училище. Свърши прогимназия, свърши гимназия доброто, свърши университет. Сега държи матура за диплом. Злото нищо не свършва. Сега Господ вижда, че има един син достоен, всичко свършил. Казва: Тебе ще те поставя господар. Този несретник ще го направя слуга. Доброто казва: Аз ти слугувах толкоз години, подчинявах се на Божия закон, сега ти се подчини. По същия закон ще слугуваш. Като свършиш и ти гимназия и университет и двамата ще се хванем за ръце, ще управляваме света. Сега злото ще дойде да слугува на света. Толкоз години доброто е слугувало. Няма да изпъди злото, но и то ще слугува. Вашият камшик, който имате да биете злото, турете го настрана, защото злото не се бие. Ще ви приведа един анекдот. Имало във Варненско един знаменит Стоян. Минава един турчин и му казва: Стояне, за пет пари не струваш, за пет пари нямаш сила. – Не говориш истината, казва, аз ще ти покажа, какво струвам. Българинът го хваща за крака, дига го нагоре, сваля го, пак го дига, обръща го надолу с главата, пак го дига. – За пет пари ли не струвам? Казва: Ефенди, много си бил силен, мене ме заблудиха. Дето минавам, ще говоря, че в Стояна Божествено има. Като хване човека за крака, дига го и с главата нагоре и с главата надолу, навсякъде го обръща. Ако вие нямате силата на Стояна, мълчете, не носете характера на турчина – с добро в света не става. Е, хей! Сега Стоян иде в света. Онзи, който е работил е доброто, ще те хване, ще те завърти. Доброто иде да управлява света. Който не вярва в него, за краката ще го хване, ще му покаже, че в доброто се крие Божествена сила, която ще оправи света. Сега не се безпокойте как ще се оправи света. Чудни сте, безпокоите се за нищо и никакво. Когато обелите кората на едно дърво, никой не отива да го лекува. Само си поправя кората. Някой път даже като го отсекат, то пониква отдолу, поправя се. Има морски звезди като и откъснеш крака, наново си създава крак. В Божествения свят недъзи няма, понеже животът изправя лесно недъзите. Тук в нашия свят, дето нямаме любов, едно колебание има. Ще мислим. Казвате: Речта му не беше логическа. Аз ви питам, за да се предаде един език, с коя дума трябва да се започне. От де започва природата в езика. Природата започва със съюзите, започва с и. Когато човек си загуби паметта, забравя съществителните, понеже са скорошни произведения, после се изгубват местоименията, глаголите и съюзите остават, не се губят. Като започне да се възстановява речта, спомня си глаголите. Това учените хора го казват, правили са наблюдения. Най-после се възстановяват съществителните имена. Не може да каже човек, но казва: Онова, което ходи. Не може да каже кон, но казва: Онова, което бяга. Ако бях писал един буквар, ще започна със съюзите: и, а, у. Ще дойда после до глаголите, че после прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От тях са излезнали прилагателните, местоименията, съществителните. Онези, които създадоха езика са разумни същества, които са били на земята. Каквото и да говорят, онези, които създадоха езика, бяха умни хора. Те направиха превод от широкия свят да бъде понятен на съвременните хора, при тия условия при които живеят. Една жена откъде трябва да започне? Един мъж откъде трябва да започне? Мъжът трябва да тури за основа доброто. Откъде трябва да започне жената? Жената трябва да започне с послушанието. Ухото е женски орган, не говори, само възприема. Туй ухо Адам го направи преждевременно да говори. Там е всичката погрешка. То си беше на място не говореше, чуваше, хубаво предаваше. Той искаше ухото да му говори. Там е неразумността на мъжа: той иска да има жена, да има деца. Какво ще направи като има деца. Да роди деца, да мязат на него, да бъдат разумни, разбирам да бъдат честни справедливи. Онзи мъж, който е родил един син да убива хората, който е родил една дъщеря да лъже и да убива, това дъщеря ли е? За бъдеще: Блажени онези, които не убиват. Сега се пише: Блажени, които убиват. Българите казват:Не може докато не се бием. Българинът беше много голям герой, да покаже геройството обяви политическа война на Англия и Съединените щати. Тия хора не си поплюват, дойдоха с аероплани, с бомби, като зайци тия българи се изпокриха. Пишеха във вестниците, че духът е мощен. Духът е мощен да влизат в избата и да се крият. Какво стана? София пострада, научихме се на един ум. Гледайте да не дойдат бомбите върху нашата глава, върху сърдцето и върху душата. Тогава какво ще стане? Не трябва да влизаме в противоречие с Божия закон в света. Сега харесвам, че отделят църквата от държавата и да не четат такива молитви, които четяха. Молитва без любов не е молитва. То е престъпление. Вяра без любов не е вяра. Надежда без любов не е надежда. Турете закона, единствения закон: Дето всичко става с любов, човек се благославя. Та казвам: Сега аз ви говоря за отечествения фронт. Отгоре какво говорят? Дотолкоз, доколкото отечествения фронт на земята е изпълнил отечествения фронт отгоре, Бог ще благослови. Да мислите тъй да минем. Казва: Стани ортак с дявола само да минеш моста. Никакъв ортак не ставай, той фалирал. Слуга ще стане, няма пари. Ще ви приведа онзи пример. Има един от старите окултисти, той представил дявола в нашите времена, че се обезсърдчил, че учениците, дето ги учил, не го слушат. Каквото каже, не го слушат. Всеки гледа своя интерес. Казва: Дадох си знанието, но всички взеха ми силата и ме оставиха сам, никой не ме зачита. Отишъл на едно място в планината, замислил се дълбоко, какво разрешение ще има. Същевременно от планината се качили две змии и се забили в гърдите му, тъй има болка вътре, не ги чувствува. Вижда отдалече Христа и започнал да си клати главата, казва: Късно идваш, преди две хиляди години можех да ти дам тия царства на земята, сега и мене не ме слушат. Христос му казва: Аз не идвам да ми дадеш царства, аз ида да ти дам приятелски съвет. Ти си доста умен, светът не те почита. Обърни се да служиш на Бога, не да го обичаш, но да му служиш. Имаш бъдеще, защото ще служиш. Дето казва, че го праща във вечния огън, аз виждам, туря го слуга на Бога. Каквото му кажат на децата, на буболечиците, на растенията, навсякъде на всички да услужва, да не убива никого. Знайте какво мъчение е за един горделив дух, който е управлявал света да служи. Сега не искам да ви говоря, да ви убеждавам. Ако сте от тези, които не разбирате, съдбата ви е записана, ще бъдете слуги. Ако досега сте служили без любов, ще бъдете слуги. То е свършено туй. Ако внесете любовта, ще бъдете поставени господари. Не се лъжете. Дотогава, докато хората ви носят на гърба, вие не сте силен човек. Вашата радост всеки може да ви я вземе. Вие се радвате. Преди години ходих на екскурзия на Витоша. Един баща води едно момиченце на шест години. Върви с бащата и понеже не е ходило, уморяват се краката на момиченцето. Неразположено е. Бащата го вземе на рамото, тури го, носи го. То стане разположено, започне да говори. Километър го носи, дотежи му, сложи го на земята. Бащата стане весел, детето е неразположено. Казвам: Погрешката е там, че бащата носи туй дете, понеже го е взел със себе си, ще го носи, ще го слага. Няма да го носи догоре. Нищо не му казвам, гледам го, носи го, слага го после на земята да ходи. Другите мърморят, що му трябва да носи това дете, да го носи на гърба си, но да го напляска. Няма какво да го напляска. Погрешката е в нас, че ние ходехме бързо, детето не е екскурзиант. Трябваше да намалим двойно нашия ход, щеше да се уреди работата. Този брат го изкара детето горе. Горе детето на раменете, долу детето, горе детето, долу детето, той весел, тя весела, той весел, тя весела – качиха се горе на планината. Казвам: Вие стария живот ако го носите, ще го снемате по някой път, ще ви домилее. Вие искате да забравите стария живот. Само да не е господар, но може да го носите, ще го потърпите. От стария живот ще излезе нещо. Старият ще се подмлади, младият ще остарее. Казвате: Да се освободим от това зло. Трябва разбиране. Единствено трябва да се приложи. Трябва да се тури любовта да примири злото с доброто. Заради любовта злото и доброто да започнат да ни слугуват. Казва Христос: „Аз съм лозата – вие пръчките“. Значи ти като пръчка на тази лоза, зависи то лозата. Ако пребъдеш с любов, соковете на тази лоза ще преминат в тебе. Ако не пребъдеш както трябва, тогава тази пръчка се отрязва. Та казвам: При сегашния живот ние сме си създали излишни мъчнотии. По някой път искате да се жените. Аз намирам много хубаво е, по-хубаво нещо от женитбата няма, когато е с любов. Но и по-голямо пържило от жененето няма, когато е без любов. Момата иска да се ожени, иска красив и богат, иска да говори хубаво. Тя не се е научила още да служи. Тя трябва да разбира неговата душа, да бъде готова да отговаря, да познава ума му, да познава сърдцето му, да познава неговата душа, неговия дух, да знае как да постъпва. Казва: Колко беше едно време любезен, сега стана груб. Момъкът казва: Каква беше любезна едно време, какви писма пишеше, сега колко е груба. Аз на мнозина съм давал следния съвет. Идва някоя жена, иска да напусне мъжа си. Казвам: Ако го напуснеш, ще те задигнат в другия свят. Ако издържиш да му служиш, ще те благослови Господ, ще те държи докрай. Едно от двете ще слушате. Доброто както служило толкоз години, сега и злото ще служи. Аз не говоря за неща въображаеми. Тук са слизали велики същества и са страдали. Защо страда Христос, от какво страда? Не можеше ли да осакати всичките противници, да изсъхнат техните ръце, крака? Ако искаме всеки, който ни обиди, да изчезне. Блъснеш се в някое дърво, да изсъхне, блъснеш се в някой камък, прокълнеш го, той да се разсипе. Наквасиш се във водата, казваме нещо лошо, да пресъхне. Какво ще стане? Величието на света седи в две неща на земята: Онзи, който може с любов да издържи, не без любов, да има знание и да бъде свободен. Никога не се женете за един човек, който не те люби. За момъка правило турете. Вчера дойде едно малко детенце на поляната на четири, пет години и казва: Аз искам да стана ученик. Целуна ми ръка. Аз го погледнах, ученик иска да стане. Погледна ме и ми казва: Не ме ли харесваш? Може ли да стана ученик? Аз нищо не му казвам. Което казва ще бъде. Щом казва тъй, тази мисъл, която носи, като стане възрастен, ще стане. Може да бъдеш велик, ако имаш любов. Без любов не може. То е най-лесният път в света. Ако нямате любов, намерете един човек, който има любов. Като нямате огън отивате при съседа, той има печка. Ако нямате любов, с която да си стоплите сърдцето, идете на гости, ако някой друг няма да дойде у вас. Та казвам: В любовта трябва да знаете, тя не се предава. Любовта има два източника. Тя произтича от симпатичната нервна система, отгоре предава като радио. Или се предава от мозъка. Тази любов отгоре и отдолу трябва да се посрещне. Дето се прекръстосват, там се образува животът. Сега ще ви кажа, че всякога когато един момък и една мома в тях теченията от симпатичната неравна система и мозъка не може да се пресекат в един фокус, те остават бездетни. Когато се пресичат теченията те имат деца. Колкото са по на фокус, по-добри са децата; колкото не са на фокус, не са добри. Трябва цяла школа. Вие мислите, че е лесно да напишете едно любовно писмо. И аз може да напиша. Доста хубави писма може да напиша. За религията предавам колко хубави работи. Но религията е закон на любовта, на служене на Бога, служене на ближния, на буболечици, на дървета. Не само не дава, но има растения, има дървета, на които трябва да услужи. Някой път вървиш, блъснеш се в някой камък. Няма да го ритнеш. Някой _ няма да го ритнеш. Обхода трябва. Всички тела, които съществуват са живи и трябва да имаме разумно отношение. Ние считаме близки братята и сестрите, българите, другите народи ги считаме чужди. Това е на място, но отечествения фронт отгоре и отечествения фронт на шестата раса обема цялото човечество. Законът на шестата раса е Любовта. Та казвам: Знаете ли какви ще бъдат преимуществата на шестата раса? Ако вие разбирате, както някоя мома иска да бъде красива, тя не знае, че красотата носи голямо нещастие. Грозотата на физическия свят носи по-големи блага, отколкото красотата. Красотата всеки иска да я обсеби, да я вземе. Грозотата всеки я отхвърля. Красивият човек не е свободен. Вземете един министър, колко души ще дойдат. Вземете един лекар, 20, 30, 40, 50 души болни може да дойдат. Всичките лекари бягат като попарени. Само да пипне пулса, погледне окото и казва: Върви си. Има същества, които трябва да се лекуват. Аз ви казвам: Духовната наука или законът на любовта трябва да ни научи, как да се образуват отношенията между нас. Ти минаваш, виждаш някой човек с неговите недъзи. Тия недъзи, които той носи, не са негови. Мене ми разправяше един българин, бил в град Бостън, казва: Гледам в града се разхожда един европейски цар из главните улици. Минават американците и никой не обръща внимание. Чудя се, студен народ, как минават така. Той е един човек висок два метра. Като минава гледам, гърбът му написан отгоре до долу с обявления. Отпред цар, отзад обявления и американците се гърба гледат, лицето му не гледат, гърба гледат. Аз се обърнах и гледам гърба. Ние съвременните хора гледаме гърба на нашите царе за обявленията, които носят. Лицето на човека е човекът. Всички тия минали князе и царе, всички те носят обявления на гърба си. Кой как мине да се обръща да гледа гърба им. Господ не ни създал за царе и князе, за министри. То е почетна служба. Ще служиш, ще те уволнят. Някой артист на сцената играе ролята на цар или някой съдия. Излезе от театъра, пак си е човек. Онова великото благо, което Бог е вложил в човека, великото благо, което човек е вложил в душата си, която му е дал, ума, който му го дава, те са най-големите блага, които Бог му е дал в него. Трябва да се отличава, сърдцето трябва да има плодове, умът трябва да има плодове, душата трябва да има плодове. В своята градина на духа ние трябва да имаме плодове. Слизат ангели да видят, дали има плодове в нашата градина на ума, на сърдцето, на душата. Сега чакаме да идем на оня свят. Там ще претърпите голямо разочарование. Вие ще мязате на онзи американец, един милионер богаташ, той се преселил в оня свят. Отива при свети Петър и казва: Искам да ида при Господа. Много добрини съм правил. Правил съм църкви, училища, пътища, железници, фабрики, на вдовици къщи съм правил. Петър казва: Затуй писаха ли вестниците? – Писаха, да знаят. Казва: Платено ти е. Виж направил ли си нещо, за което вестниците не са писали. Започнал да си спомня, дошло му на ум, че веднъж като отивал в кантората, една вдовица му поискала и той и дал един долар. Казва: Дадох веднъж един долар и не счетох, че е важно, за него вестниците не писаха. Казва: Заради него може да идем при Господа. Разправят на Господа. Господ казва: Дайте му два долара и да се върне на земята. С един долар работа не става. И с църкви и с училища, те са хубави неща за народа. Онова, което ние създаваме в себе си, онова, което остава като качество на нашия ум, онова, което остава като качество на нашето сърдце, онова, което остава като качество на нашата душа, те са неща, от които за бъдеще човек се нуждае. Ако сега бяхте от шестата раса и кажа да стане един от вас да пее, ще стане, ще пее и всички ще бъдат доволни. Сега колко души може да станат и всички да бъдат доволни? Някой може да свири, но знаеш колко мъчно може да се угоди на съвременните хора. Като свири, виртуоз трябва да бъде човек, за да бъдат доволни хората. Има една школа, всички може да се научите. Любовта, която не кара човека да пее, не е любов. Първото нещо, детето като обича майка си, пее. Младата мома като се влюби, пее. Като дойде разочарованието престава да пее. Любовта носи пение. Сега ще ми кажете: Не говори за тия работи, ние вече сме женени, деца имаме. Какво ще ни говориш за любовта, срамота е втори път да се женим. Аз вземам жененето като служение. Може да съм слугувал при някой господар. Отивам при друг господар, при него ще служа. Дето слугуваме с любов, там е мястото. Като намеря онзи господар, аз съм доволен от него и той е доволен от мене. Другите са опити. Постоянно се оплакваш, че те изнудват, не те оценяват, не може да починеш, въздух не може да поемеш, откъснали ти се ръцете. Едно време имахме един Цеко, той отиде в другия свят да си почине малко. Кой как дойде, се Цеко кара да му услужи. Цеко направи това, той го прави и никой не се отплаща. Дойде трудна работа, Цеко да дойде. Направи Цеко, кажат: Благодарим ти. Цеко пак гледа. Този не му плаща, онзи не му плаща, гледам го той пише стихотворения. Най-първо му се смяха, че е прост. Този има да му дава, напише една поезия. Този Цеко стана поет. Този не му плаща, пише поезия, онзи не му плаща, пише поезия. Най-после преди да си замине за другия свят, остава една поезия. Той се влюбил в една млада, която се оженила, тя бездетна и изкушава се. Остава в любовното писмо, че за да не би да направя прегрешение с тебе, аз ще замина на другия свят. Казвам: Цеко избяга в оня свят, за да не направи прегрешение. Похвалявам Цеко. То е факт, писмото е хубава поезия. Кое ни препоръчва някои хора? Достойнството. Кое е достойнството в света? Аз ви проповядвам, но зависи какво мисля. Чистотата на моята мисъл е важна. Гледам ви, в какво седи хубостта на погледа. Във всеки поглед предавам ли нещо или не. Не е въпросът там. Аз като гледам хората, виждам колко велики работи Бог е вложил в най-невежите хора. Казвам: Какво бъдеще имат тия хора. Като погледна казвам: Хубаво бъдеще имаш. Та ви казвам и на вас: Хубаво бъдеще имате. Старите имат добро бъдеще, младите имат добро бъдеще, сприхавите имат добро бъдеще, страхливите имат добро бъдеще. (Мина един аероплан наблизо и дигна голям шум.) Един е, ами ако са двайсет? Радвайте се на благата, които Бог е вложил навсякъде. Радвайте се на камъните, на скъпоценните камъни, на простите камъни, радвайте се на всичко, понеже растат тия работи. Радвайте се на буболечиците, радвайте се на всичко, което ви заобикаля. Радвайте се най-после на тия, които ви обиждат. Някой цигулар свири на цигулката. Цигулката е интелигентна, не е мъртва. Цигулката от любов търпи, като търка. Някой цигулар свири полекичка, някой грубичко. Издава цигулката най-хубавите тонове. Та казвам: Когато дойде някое велико същество да свири, се ще образува някаква приятност – докато свири с неговата ръка, неразположен си духом, като мине година, две ще свикнеш, започнеш да чувстваш музиката. Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ Радвайте се на вашия лош мъж. Радвайте се на вашия лош син. Радвайте се вашата лоша дъщеря. Радвайте се на вашия лош слуга. То е негативната страна. Радвайте се два пъти на вашия добър съпруг. Радвайте се два пъти на вашата добра съпруга. Радвайте се два пъти на вашия добър син, на вашата добра дъщеря, на вашия добър слуга. Тия работи са доста трудни. Без любов не може да се служи. Как е възможно човек да живее без въздух? Тогава е невъзможно да се слугува на Бога без любов. Въздух ако няма една минута не може да издържи човек, задушава се. Една от най-важните функции е дишането. Аз не искам да бъдете много добри; ще бъдете много нещастни. Все-таки малко подкиселяване трябва. Само сладко много става. Някой път хлябът е влажен, мухлясва, сухарът издържа, коравичък е, но издържа. Аз ви казвам: Търсете любовта с единствената мисъл да станете здрави. Според разбирането, според слугуването на любовта ще зависи вашето здраве. Според разбирането на любовта зависи вашият душевен живот. Според разбирането на любовта зависи вашият умствен живот. Според реализирането на любовта зависи вашият сърдечен живот. Материалните блага зависят от любовта. Вие бързате в нещата. Не пожелавайте благото на другите хора. Мойсей, който писа този закон, каза: Не пожелай имота на ближния си. Онова, което Бог ти е дал, то е твое право. Че някой е богат, радвайте се, че е богат. Че има някой къща, радвайте се. Че ти нямаш къща, радвайте се. За някои от вас първо трябва да се знае да си направи къща. За бъдеще аз бих желал къщите да бъдат направени отвсякъде от стъкло. Цялата ви къща да бъде стъклена. Щеше да бъде много хигиенична една къща от стъкло. Онези, които нямате сега къщи за бъдеще ви пожелавам да имате стъклени къщи и най-хубаво уредени. С колко стаи? Най-малко пет стаи. Една за вашия възлюбен, една за вашата възлюбена, една за вашия син, една за вашата дъщеря и една за вашия възлюбен слуга. После вие защо се обезсърдчавате. Аз виждам какви не проекти. Вие седите и казвате: Не си струва да живее човек. Не си струва да се живее с това разбиране за живота. щом не си струва, измени го. Щом едно място не ти е приятно, измени мястото, иди на друго място. Щом на едно място не те обичат, иди на друго. Казва Христос: Иди на друго. Като обиколиш цялата земя, ще намериш едно място, дето Господ ти е дал. Господ тук не ви е пратил. Тук по известен кармически закон сте дошли. Вие още не сте за България. Някой е англичанин, но той още не е англичанин. Кармически се е преоблякъл. Ако идете в Англия, ще видите хора, които не са за англичани. Ако идете в Германия, ще видите хора, които не са за Германия. Има едно смешение на расите. Една жена от по-низша раса, кръвта е по-гъста. Вземете един бял и една черна. Ако жената е черна и мъжът бял, ако жената е по-силна, в първото поколение се ражда черно, във второто и третото се раждат черни и чак в четвъртото поколение ще се роди бяло. Ако мъжът е по-силен, тогава се ражда белия. Казва: Как стана. Сега не искам да остане във вас едно обезсърдчение. Вие се радвайте за живота, който сте минали досега. Тепърва Бог ви е пратил и за бъдеще има дето трябва да бъдат. Сега трябва да чакате на земята, докато се изпълните със знание, със свобода, с любов. Като имате тази подкрепа на Божествения свят, ще идете да работите. Някои от вас ще бъдете художници, някои ще бъдете музиканти или пианисти, или цигулари, или китаристи, или арфисти, или на някой друг инструмент ще свирите. Някои от вас ще бъдете певци, някои алтисти, някои сопрани, някои тенори, някои басисти. Не такива басисти, не такива алтисти. Не че са лоши сегашните. Бас е, който прилага. Басът е основа на пеенето. Сопранът горе дава. Басът плодове дава. Казвам: Тенорът показва докъде басът може да се качи. Алтът показва, сопранът докъде може да слезе. Докъде тия блага може да слязат. Алтът за нас е елемент, който остава недоразвит. Трябва да има доста добри алтисти. В сопрана трябва да бъде ясен, привлекателен тонът. В басът трябва да бъде обемист, топъл. Басът е с дълги вълни, сопранът е с къси вълни. Всички онези, които искат да управляват света, трябва да бъдат басисти. Онези, които трябва да донесат хубавия свят от Божествения свят, трябва да бъдат сопрани. Онези, които трябва да покажат пътя, по който трябва да се приложи, трябва да бъдат тенори и трябва да бъдат алтисти. Сега ви предлагам да избере или басисти или сопрани, или тенори или алтисти. За бъдеще да може да пеете или да служите на Бога както трябва. Или да служите на Любовта както трябва. „Аз мога да любя“. Божията Любов носи изобилния и пълен живот. (Три пъти.)
  16. valiamaria

    1944_11_01 Факти, закони, причини

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата"Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Факти, закони, причини 24 година XV лекция на общия клас 1.ХI.1944 г., сряда, 5 ч. с., Изгрев – София Добрата молитва. „Красив е животът“. Светлият път. Любовта царува, но хората не царуват. Сега какво меню искате? Когато отивате някой път в гостилницата си избирате меню. Всеки си избира нещо за ядене. Вие какво избирате за ядене? Какво сте научили? Кое е най-важното което сте научили? Казвате любов. Думата любов е неразбрана. Старите хора мислят, че хората, които се занимават с любовта, са извеяни. Старите считат младите извеяни, понеже се занимават с любовта. Прави са. Не бихте ли предпочели хубавото извеяно жито? Кое е по-хубаво, със сламата ли да бъде или извеяно? Сега едно трябва. Човек за да разбира един предмет, трябва да има известно състояние. На болния не може да му държиш никаква лекция. Може да му говориш, той казва: Остави. Има нещо в гърдите, със стомаха или в главата, някъде боли го нещо. Каквото и да му говориш, той говори все за своята болест. Казва: Кажи ми някой цяр сега. Сега всички страдате от три главни болести: едни страдат от главоболие, други страдат от гърдоболие, трети страдат от стомахоболие. Главоболието и закон на просвета. Светлината, която не прониква в мозъка, образува главоболие. Въздухът, който не прониква в дробовете гърдоболие, слабост. А пък когато няма достатъчно храна в стомаха има коремоболие. Казвам: Някой път вие седите, неразположен сте, не знаете, коя е причината. Някой път някои хора са весели. Аз считам весел човек всякога като деня да е весел. Чиновниците са весели, когато им дадат парите в края на месеца. Младите моми са весели, когато са облечени с хубави дрехи. Щом не са облечени с хубави дрехи, не може да бъдат весели. Там е изкуството. Казва: Да има човек мир. От България отиде цяла една депутация да търси мир в Русия, нали? Колко дни чакаха, докато се подпише този мир. След като се подписа, после ще дойде. След като се подпише, ще започне в малки реки да тече мирът. Сега вашата депутация отишла ли е за мир? Трябва да изпратите, не може без депутация. Най-първо очите пращат депутация до слънцето да изпрати малко по-специална светлина. Тогава слънцето изпраща и подписва договор. Изпраща светлина. Някои мислят, че светлината е от тях. По поръчка иде. Има светлина, за която ако не изпратите депутация, не иде. Ако животът се развиваше както ние мислим, то досега трябваше да бъдем светии. Още не сте светии, но милиони години да минат, светийството няма да дойде. Не само светии на земята. Един светия от земята трябва да иде на слънцето да направи разходка. Щом не може да идете на разходка на слънцето, светия не сте. Тукашните светии лесно ги правят. Една свещ запалиш за един два часа светия става. Изгори, свърши се. Сега чета по лицата ви, казвате: Знаеш колко бомби нас са ни изплашили в София. Виждам много бомби във вас са окачени, натуряли сте ги като икони. Ако бяхте светии бомбите ще дойдат, ще се поклонят, ще слязат, ще се поклонят, ще останат цели. Сега пък не само бомбата кряска. И вие за пример толкоз години тук доста разстройства имаше, караници имаше в събранието. Всичките караници, които имаше тук в събранието, те образуваха бомбардирането на София. Една мисъл, проектирана,тя има високоговорител. Вие не съзнавате, че един човек може да образува една много динамична мисъл. Един човек може да създаде цяло нещастие на човечеството. Една жена в рая създаде цяло нещастие и един мъж създаде цяло нещастие, двамата създадоха едно нещастие, че досега не може да се освободят. Пожеланието на една ябълка, на един плод, какво бива? Да си похапнат малко. Тия първите хора, които направиха погрешката, не се извиниха. Аргументираха. Господ като хвана Адама, казва Адам: Аз имах голяма вяра в тебе. Туй същество, което ми го даде, вярвах като на тебе, че каквото ми каже е вярно. Подразбира се, че трябваше да ме предупредиш. Той му каза, да не ядете от плода на забраненото дърво. Той забрави това. Интересно е, че Адам като яде, как му дойде на ум да се крие в рая. За пръв път от де дойде идеята за скриването. Скри се, вика го Господ, той мълчи, нищо не казва. Надвечер го намери. Целия ден го търси Господ. Намери го надвечер. Той го виждаше. Казва: Чувах гласа ти, но се убоях, понеже съм гол. Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от забранения плод? Там е, че Ева стана виновата. Отиде Господ при Ева. Тя веднага аргументира адвокатски и каза: Змията ми каза. Тия животни бяха турени да се учим. Кой му иде на ум, че може да донесат някои неверни работи. Господ ги изслуша. Тя обвини змията. И Господ при змията не отиде. На змията вече нямало какво да говори. Сега днес пак същите условия са. Всякога ние се извиняваме като Адама и като Ева. Господ вече не приема туй извинение. Извинението на Адама за него важеше. По същия начин не може да се извиним. Изпитът е другояче поставен. Аз съм гледал възрастни хора минат някъде, откъснат някой плод, носят го. Като види, че иде някой друг, тури го в джоба и туря ръцете отвън, като че нищо не е взел. Не се крие като Адама. Тури го в джоба си, поклони се като мине, пак го извади и започне да го яде. Почти три четвърти от живота ние прекарваме в тревоги. Ако има една статистика, колко минути сме щастливи на деня, три четвърти са тревоги. Някой път дойде нещо хубаво, се ще се намери някаква причина. Тогава ние се забавляваме като идем в оня свят, ще се уреди. Но там е другото заблуждение. Значи ученикът, който не е свършил отделенията, в първи клас не може да влезе. Казва: Аз в отделенията не може да уча, но като вляза в първи клас, ще тръгна да уча. Ако в отделенията не върви и в класовете не върви и в университета не върви. Сега другото: Някой път казвате: Вдъхновение има. Вдъхнал въздух. Но как мислите, с едно вдъхване работа става ли? Колко пъти на ден трябва да се вдъхновяваш. Десет вдъхновения трябват на всяка минута. Човек по десет вдъхновения има на всяка минута. 60 минути по 10 прави 600. 600 вдъхновения за един час. За десет часа шест хиляди. Друга една спънка има. Нас съвременните хора много ни интересува какво пишат вестниците за погрешките на другите хора. Дето и да идете, в коя да е държава те са ежедневните новини. Погрешни работи. Някой път във вестниците пишат, станало някъде катастрофа, толкоз души убити, сега във войната толкоз души пленници, толкоз убити. Хубаво, знаем колко хора са умрели, каква полза ще придобием? Те умрелите хора страдат. Щом ходиш да ги гледаш, трябва да им помогнеш. Някой път българите нали отиват на гробищата, че поливат с вода гроба на умрелите. От къде е този обичай, може ли да ми кажете. Защо поливате? Аз искам да зная, защо поливат гроба отгоре с вода. Някой път с вода поливат, някой път с вино поливат. Цветята когато цъфтят, изпращат от себе си едно ухание, едно обявление дават. Тези малките мушици, като усещат това ухание, намират цветята. Значи уханието е само път, по който те може да намерят растението, дето е приготвена за тях храна. И във въздуха е същия закон. Въздухът има свое ухание. Човек според степента на своето развитие трябва да развива обонянието си, да чувстваш кой въздух е за тебе. Казва: От небето. В небето количеството на въздуха за тебе е определен. Ти трябва да вземеш това, което е определено. Колцина от вас знаят, кой въздух е за вас. Когато някой ден вие налучкате това, вие се чувствате радостен. Когато не може да възприемете, веднага се чувствате умърлушен. Скръбта всякога показва, че има нещо, което ние не сме разбрали. Някой път има ЮБОВ. Защо е извадено Л-то? Някой път изваждат Ю-то. Сега ако се извади „ер малък“, не е голяма разлика. „Ер-а голям“ го изхвърлят от края на думите. Някои от вас не можете да пишете някои букви. Някой не може да пише Л както трябва. Някои М не може да пишете по правилата. Не мислете, че азбуката е произволна. Може да напишете М какво означава. Или да го напишете М. При първия случай аз е на първо място, ти на второ място. Във втория случай ти е на първо място, аз – на второ. Казва: Какво има, че е на първо място? Ако туриш аза на първо място, той е скържав. Човек, който има достойнство, се показва, че е щедър. Вие ще видите тия богатите хора, които имат достойнство, във всичките хора в цяла Европа, като извади парите, щедър е. Той го прави само да рекламира себе си, че разполага. Щом е беден горкият, няма нито петаче, като извади кесията, не говори високо. Бедният дава право на богатия да заповядва. Някой път богатият като осиромашее и бедният заповядва. Дойде време един работник да го викаш да работи хиляда лева иска на ден. Казва: Ако искаш. Една министерска заплата, хиляда, хиляда и двеста надница. По рано за двайсет лева работеше, сега хиляда лева. Бомбите разрушиха къщата, как ще поправиш къщата. Сега аз правя аналогия: Хората, които не могат да изправят характера си, работниците много скъпо вземат за работа, затова остава неизправен. Онези, които си изправят характера, тогава работниците работят по двайсет лева, евтино. Лесно се поправя. Когато казваме, че мъчно се поправя човешкия характер, работата е много скъпа. Сега всеки един от вас, който е седнал, да го дигна без пари, ще се докачи. Но да кажем, дойде един човек, има в джоба си от златните наполеони и ти покаже един златен, казва: Стани ти, аз да седна на стола ти, ще ти дам един. Ти веднага ще станеш, ще вземеш, ще намериш друго място. Ако ти покаже обикновени книжни двайсет лева или нищо не ти покаже казваш: Няма право никой да ме дига. Значи щом има златни монети има право да те дига. Щом няма златни монети, няма право. Право е, трябва да има причина да се извърши една работа. За да се извърши една работа, трябва да има една причина, трябва да има един закон, трябва да има един факт. В дадения случай на какво ще уподобите факта. Де ще поставите факта, къде ще поставите закона и къде ще поставите причината. Причината е горе в главата, законът е в дробовете, фактът е в стомаха вътре. Защото при сегашните условия, при които живеем, най-първо фактът трябва да дойде. Под думата факт всякога трябва да разбирате, че фактът е истина, законът това е мъдростта, подбудителната причина това е любовта. Та всякога фактът предизвиква истината, истината мъдрост, мъдростта – любов. Ако посеете едно семе, някъде идат любовта и мъдростта да го възрастят. Никога не можете да свършите една работа, ако истината не е на твоята страна или казано: ако нямаш един факт. Фактът са парите в дадения случай или силата, с която разполагаш. Краката ти, ръцете ти това са факт. Фактът в нашия живот са ръцете, външната страна. Та сега ние определяме, казваме, причина е, закон е. Ние трябва да свържем нашите мисли с подбудителната причина. Чувствата ни са свързани с Божествената Мъдрост, а постъпките ни са свързани с истината. Ако на човека постъпките не са свързани с истината, ако няма контакт между постъпките и истината, резултат не може да има. Ако чувствата ни не са свързани с мъдростта, пак не може да има резултат. Законът не може да влезе в действие. Пък ако няма връзка между мислите и самите причини, в природата мисълта остава непроявена. Сега като ви говоря на вас някои неща ще запомняте, някои ще забравите. Винаги един човек, който говори съзнателно, има причина, има закон, има факт. Мисълта се предава правилно, защото без причина, без закон, без факт, не може да се предаде човешката мисъл. Защото законът е пътят, мисълта се предава. Истината е крайният предел, дето ти трябва да стигнеш. Казва Христос: „Аз съм пътят, истината и животът“. Същият този закон. Пътят, истината и животът. Животът в дадения случай е любовта. Пътят това е мъдростта, по който трябва да минем, истината е зенитът. Тази е най-високата точка /И/ в живота, за да намерим пътя. Ще минем през кръга, за да влезем в живота. Туй привидно тъй се показва, че е високо. Показва ни се, че на обяд слънцето е по-високо. То е привидно. Слънцето е толкоз високо сутрин, колкото и на обяд, но то е по отношение на земята, по отношение материалния живот на земята тъй ни се показва. Сега високите работи имат подбудителни причини. От високо ти си силен, може да пуснеш един камък се движи, ако изнесеш вода и я пуснеш и тя се движи, потече надолу. Значи всичките неща в този кръг стават лесно. Имате другия кръг отдолу – работите мъчно стават. Една работа, която ти оставяш да свършиш друг път, когато сте имали в миналото добрите условия, но не сте ги използували, в другия живот вие се намирате в обратно положение, чудите се, защо не вървят работите. Защото не всякога Бог дава благоприятните условия. Втория път ще се увеличат мъчнотиите. Сега ние се спираме и казваме: Светът тъй живее, ние тъй живеем. Така е. Че светът така живее, прави сте. Ако аз вляза в един трен, ще се подчиня на всички условия, на които хората се подчиняват. Двеста, триста души са влезли в трена, не накъдето аз искам ще ходя, но накъдето трена иска ще ни води. В дадения случай избирам трен, ако отива в посоката, дето аз искам да ида ще се кача на трена, ще се оставя на негово разположение. Той ще ме заведе, не може да му заповядвам. Не може като каруцар да го хванеш, но ще се подчиниш на закона. Когато казваме: Тъй хората живеят, туй показва, всичките хора пътуват по този начин. Ако ти не искаш, тогава ще ходиш. По някой път знаете ли от колко малки работи зависи вашия успех. Минеш някой път два клона се преплели, бурята ги е сплела. Не искаш да им услужиш, не искаш да ги разчепкаш. Щом не услужиш на тия клони, може би целия ден, но може и цяла година да изгубиш. Ако не си ги видял отговорността е малка. Щом ги видиш, отговорността е голяма и тогава вече не ти върви. Загуба ще имаш: дрехите си може да скъсаш, къщата ти може да се събори, волът ти може да умре, от училището може да те изпъдят. Крайности. Какво ти коства да вземеш и тия двата клона да ги разделиш. Казват за едного: Опак човек, не взема от дума. Че как му казваш думата си. Всеки човек има особен език. Ще говориш на неговия език. Няма да произнасяш думите, както ти искаш, ще ги произнасяш както той иска. Ако един войник иде при полковия, как ще му каже? Моля, господин полковник. Ако каже само полковник без да каже моля, какво ще стане с войника? Каже: Полковник! Но ще каже: Моля, господин полковник. Ще го произнесе музикално. Всичките хора страдат от немузикалност. Някой път трябваше да има един микрофон да ни покаже как трябва да говорим. Когато нас ни говорят грубо, ние го схващаме; когато ние говорим грубо не го схващаме. Там е всичката погрешка. Сега поддържате идеята, че като дойде Христос ще оправи света. Тази идея е турена. Как ще дойде Христос? Христос преди две хиляди години не дойде ли? Оправи ли света? Не. Защото не Го слушаха. Има майки, които раждат децата си и не ги отглеждат. В тях майчиното чувство е слабо развито. Като го роди, ще го даде да го отглеждат други.Тя само ходи и казва: Не съм свикнала да гледам деца. Да се не жени. Като свикне, като развие туй чувство, тогава. Деца без майка, те остават невъзпитани. Сега ще аргументирате. Казва: Може и без кокошка да се измъти яйцето. Възможно е, но все-таки измътените яйца без кокошка, какви кокошки ще бъдат, не зная. Ако хората направят едни яйца, че ги измътят, бамбашка кокошки ще бъдат. Яйцето, което кокошка снесла, може да го излюпи, то носи характера на майка си. Трябва да вземете почти същите характерни черти, които кокошката взема. Тя е доста учена, има доста голяма любов. Тя го обръща постоянно, за да може да се измъти. Сега приложението: имате една мисъл. Ако една мисъл вие родите и оставите други да я отглеждат, не играете ли ролята на онази майка, която роди дете и го дала други да го отглеждат. Родите една мисъл и казвате: Други да я отгледат. Казваш: Нямам време. Щом нямаш време, не я раждай. Казвам: Това не е закон, но онези от вас, които искате да бъдете здрави, които искате да бъдете щастливи трябва да учите. Щастието и здравето никога няма да дойдат произволно. Болният баща не може да предаде здраве на сина си. Болната майка не може да предаде здраве на дъщеря си. Здравият баща предава здраве на сина си и здравата майка предава здраве на дъщеря си. То са закони. Та казвам: Ако твоят мозък в дадения случай не е здрав, как ще роди една хубава мисъл? Ако не е хармоничен, ако не е нагласен, как ще създадеш една мисъл? Ако сърдцето не е спокойно, ти се тревожиш, ти не може да родиш едно хубаво чувство. Ако волята не е възпитана и постъпките не може да се родят. Та казвам първото нещо в живота, което трябва да спазвате като правило – някои хора го спазват добре – е като пътуваш ти винаги пръв се отбивай. Даже и на мравята се отбий, на нея направи път. Дойде някой, заобиколи. Път струвай на всичките, ако искаш да ти върви. Сега всеки върви по правия път, спестява си времето. Англичаните казват: Времето е пари. По права линия вървят. За да добият повече време, да имат повече пари. После англичаните казват: Право на целта. За пример на някои от вас главите са побелели. Да допуснем, че аз ви кажа, как да си почерните главите. Най-първо вие се постарайте да почерните един косъм, тъй както аз съм почернил тия косми на веждите. Правил съм опити да ги боядисам. Не ми коства много да си боядисам цялата коса, но не искам. Един косъм да го боядисате. Казвате, че воля имате. Ако не можеш да боядисаш един косъм, ти каква воля имаш? Изкуство е. Бояджилък трябва да научите, да боядисате един косъм. За бъдеще дрехите може да ги боядисате, да ги почерните. Вие сега пращате да си чистите дрехите. За бъдеще само за няколко минути, като пуснеш тока на своята глава, веднага дрехата ще бъде чиста. Няма да има лекета. Всичко ще бъде чисто. Аз говоря за неща, които след хиляди години ще дойдат. Един косъм може да го боядисате. Търсите наляво, надясно, хванете го, отделите го да го боядисате. Понамажете го с черно мастило, винаги го гледайте в огледалото. Пращайте мисъл, кажете: Ще почернееш. Ако почернее косъма, вие сте научили езика. Ако на косъма може да предадете своята мисъл да почернее, то е доста голямо постижение. 360 деня 360 косъма. Десет години по 360, те са три хиляди косъма. То е голямо постижение. За 120 години едва ще си боядисате главата. Да оставим това. Да дойдем до реалното. Мисълта е мощна и чувствата са мощни и постъпките са мощни, когато разбираме принципите, когато разбираме законите, които работят в природата и фактите, които работят. Тогава всичко онова като един цигулар може да постигнете. Изведнъж няма да дойде. То е един външен въпрос. Най-първо човек трябва да очисти мисълта си. Мисълта трябва да се очисти. Чувствата на човека трябва да се очистят и постъпките трябва да се очистят. От там трябва да започнете да очистиш мисълта си. Как ще я очистиш? Таман речеш да очистиш мисълта си, но в дадения случай да извикаш само еднородни мисли. Мислиш за кон, за магаре, за буболечица, всичко туй смесиш вътре, не може да очистиш мисълта си. Ако ти мислиш само за кон, твоята мисъл никога няма да бъде чиста. Ако ти мислиш само за буби, твоята мисъл не може да очистиш. Ако мислиш за жаба, твоята мисъл никога не може да очистиш. Ако мислиш за риби, пак няма да очистиш мисълта си. Как трябва да се започне чистенето на една мисъл? В мисълта трябва да очистиш окото. Окото трябва да бъде чисто. Човек, на когото окото не е чисто, не може да бъде чист. Човек, на когото ухото не е развито, да слуша хубаво, не може да бъде чисто сърдцето. Ако ти не разбираш звука, сърдцето не може да бъде чисто. Ако като вземеш храната, не може да различаваш онези, тънките трептения на тази храна, че като влезе да не мъчи стомаха, ти истината не може да разбереш. Някои хора говорят за истината. Истината е да започнеш чрез устата да се чистиш. Може да започнеш да се чистиш чрез ухото. Истината чрез ухото не може да намериш. Истината е реална. Яденето е най-реалното. Като яде човек да е доволен. Как ще седнеш? Ти ще погледнеш недоволен от храната, ще трепериш, как ще погледнеш, ще развалиш цялото ядене. Ти като ядеш трябва да имаш свещен трепет, че нещо хубаво ще влезе, което Бог е изпратил, ще забравиш всичко наоколо. Всички любовно ще погледнеш. Не да мине някой да ти вземе храната. Храната, която обичаш, никой не може да ти вземе. Храната, която не обичаш може да ти вземат. Онези деца, които майките не обичат, дават ги да ги осиновяват, но обичаните деца те не дават. Нашите мисли, които не обичаме, ние ги изпращаме. Казвам едно съществено правило. Аз гледам вие тук се събирате всяка вечер на молитва. Събирате /се/ по един начин, който не е правилен. Така не се прави молитва. Защо се събирате? Да се молите? Ако във вашите молитви мисълта не е чиста, каква е тази молитва. После еднообразието ни най-малко не е полезно. Постоянно четете едни и същи молитви. Едно и също нещо повтаряте, повтаряте. То е престъпление. Хубавите работи не се повтарят. Любовта не се повтаря. В любовта всяко нещо веднъж става. Втори път ще стане, но никога няма да се повтори по същия начин. Тогава се лъжете. В любовта може да обичаш само веднъж, втори път по същия начин не може да обичаш, по друг начин ще обичаш. Първият начин отиде, ако мислиш, че след години ще обичаш, отиде. Аз ги зная тези работи. Веднъж като любиш на свят да е. Любиш, защото веднъж става. Като любиш само веднъж става. Аз го обичам. Днес в дадения случай, което мислиш втори път няма да се повтори. Затова трябва да бъдем не /не/сериозни, но да туряме всичката любов в работата, която вършим. Сега някой път хората казват, че еди кой си се е разболял. Казвам: Аз се радвам, че еди кой си се разболял. Еди кой си оздравял. Аз се радвам, че оздравял. Мислите ли, че човек като се разболи, е лошо нещо? Той след като се разболи, стане по-мекичък, по-внимателен, светлина има повече. Болестите са едно приготовление, не да боледува постоянно. Разбирам само веднъж да боледува. Ти не може да боледуваш два пъти по един и същ начин. Треската като те хване, веднъж те тресе, втори път и да искаш не може. Казва: Се трепериш. Има разлика в треперенето. Ако вие четете, треската има определено време. Втори път няма същото време, друго време има. Има някоя треска зъбите тракат. Друга една огненица има, когато те хване в огъня си. Коя е по-хубава – треперушката ли или огнярката? Треската е аутодафе на много нечистотии. Най-първо като дойдем физиологически трябва да се пречисти кръвта. Ти не може да пречистиш кръвта си ако нямаш една чиста мисъл, чисти чувства и чисти постъпки. Ако ти не научиш закона за чистите мисли тъй като дишаш, чрез дишането да приложиш начин за пречистване на кръвта. Ако пречистиш кръвта си, ще се освободиш от хиляди болести, които се дължат на нечиста кръв. Хиляди болести се дължат на нечиста храна. Вземаш някой път някой плод, мързи те да идеш да го умиеш хубаво. Не е лошо, не е грях, но ти образуваш един навик, внасяш вече в стомаха си нечистотии, утаяват се. Десет петнадесет години по този начин нечистата храна създаваше нечиста кръв. Нечистата кръв създава хиляди болести, неразположения, тъмно гледаш, песимист си, ленив си. Когато човек е ленив пак се дължи на неговата кръв. Човек с чиста кръв винаги е пъргав. Щом започнеш да не си пъргав, кръвта е нечиста. Чистата мисъл, чистите чувства и чистите постъпки динамични са, дават бодрост, младост дават. Та казвам: Затова се образуват Божествените школи, да знаят хората как да живеят, че да използват живота. Живееш 30–40 години, че да живееш както трябва, да използваш всичките блага. Някой път 40–50 години живееш, не можеш да използваш Божествените блага хубаво. После дойдеш и мислиш, че ще умреш, ще идеш в оня свят. Човек веднъж да умре, втори път да не иска да умира. При умирането най-първо пресекат желанието да ядеш, че не ти се яде вече. Ще пресекат и желанието ти въздух да приемеш, по-малко ще започнеш да дишаш. Взимаш по-малко храна, съкращение стане. Днес съкращават, утре съкращават и един ден ти се намериш в ограничение. Господ създал човека да яде и да яде с любов. Той трябва да мисли и да мисли с любов, да чувства с любов и да постъпва с любов. Този свещен огън трябва да бъде причината, която подтиква човека. Не е лесна работа човек да се учи. Сега всичко туй, което говорим изведнъж няма да дойде. Туй, което ви говоря се изисква най-малко десет години по два часа на ден, малко е по два часа, по три часа но да се фиксира съзнанието. Индусите имат методи, някои от тях са отживели, той ще си фиксира някъде под носа, но веднага да го подбере. Онзи човек, който е свикнал добре да мисли, той като прекара своята мисъл, той се спира на онзи предмет, който обича. Следователно предметът, който ти обичаш, винаги фиксира погледа. Онзи фиксира мястото. Фиксирането ни най-малко не показва любов на свободен избор. Вие гледате някой човек. Поглеждаш един човек, веднага да намериш кое е хубавото, веднага да намериш хубавото в очите му, да намериш хубавото в устата му, да намериш хубавото в ушите му, да намериш хубавото в неговите коси или да намериш хубавото в ръцете му. Във всеки човек има какво да гледаме. Сега някои седят и мислят за свети Никола. Какво е свети Никола? Отгде го знаете? Свети Никола десет пъти минал покрай него, той фиксира мисълта за свети Никола. Или някой фиксира за Христа преди две хиляди години. Ако речеш да мислиш за Христа преди две хиляди години, изгубена работа е. Какъв е бил едно време Христос не го знаем. Сега какъв е Христос. Ти се намираш някъде в голямо нещастие и ти помага един, учудваш се, Христос е Който ти помага. Не съм срещал като него човек, тъй ме погледна и ми помогна. Казва: Случва се. Христос като замине, тогава знаете ли какъв е? Докато е при вас казвате: Я е той, я не е. Когато Христос беше при евреите, колебание имаше. След две хиляди години евреите не може да се убедят, че е Той. Казват: Не е този, когото ние очакваме. Сега вие сте доста умни. Представете си, че аз имам три топки, едната пълна със злато, малка топчица пълна със звонкови златни, другата пълна със сребърни и третата пълна с медни. Еднакво ли са тежки. Които са малко по-учени ще видите, че златото повече тежи. Казва: Аз избирам по-тежкото, понеже съм силен, може да дигам. Другият ще дойде той ще избере от двете топки, ще избере сребърната. Третият като дойде няма избор. Който взема златото, има избор, между трите избира. Който избира среброто и той избира от двете. Който избира бакъра, няма избор. Сега ние всички сме оставили, каквото остане, за мене е. Не яжте каквото остане. Човек, който иска в себе си да създаде характер трябва да пие от първата шира. На български как се казва гроздов сок? Друга дума има ли някаква? Вземаш грозде, вземи от най-хубавото. Ти търсиш евтино грозде. По-малко вземи, вземи половин кило, четвърт кило, но хубаво вземи. Ти ще вземеш по-евтино. Но когато човек работи върху себе си малките неща в света се благославят, не големите. Сега за следния път напишете по една дума, не изречение. Напишете една дума, която разбирате и обичате. Ще направим един опит. Какво ще направим, ще видите. Да видим колко души от вас ще напишат думата. Някои ще дойдат и няма да напишат. Да видим, колко от любов ще напишат. Някои ще отложат, не може да намерят дума. Онези, които намерят думата, да напишат думата на едно четвъртито листче, да си турят името отдолу, първото име Стоян, например, не прякора. Ако го напишете добре, ще имате една добра сполука през цялата година. Ако не напишете, няма да ви върви. Сега да не пишете от страх. Ако отложите втори път, трети път, казвате: Не е за мене тази работа. Ето какво може да стане. Ако не напишете думата, през годината десет пъти ще ви се съдерат гащите, на някои роклите ще се съдерат, обущата ще ви се съдерат, шапките ще ви се съдерат. Аз ходих в планината, като се грях, обикна ме огънят, погледнах една искра хвръкнала и ми изгорила ръкава. Като погледнах, благодарих, че любовта е била много малка. Ако беше по-голяма тази любов, повече щеше да изгори. Другояче ако се колебаете, не правете хич опита. Не се ангажирайте да кажете: Тази работа не е за мене. Не започвайте една работа. В началото започни я, направи я. Не искаш да се ангажираш, не ги довършваш. Често захващате Божествените работи и не ги довършвате. Напишете една дума, която обичате. Като я намериш, напиши я. После ще си ги вземете, ще си ги турите в джуздана. Аз ще ви ги върна пак назад. Ще ги прегледам и ще ги върна. Ще ги носите в джоба си през цялата година. Може да я оставите за наследство. Малките работи, с които сме заобиколени, чрез тях идат Божиите благословения. Чрез очите ни, чрез ушите ни, чрез ръцете, чрез устата, чрез краката благословенията идат. Чрез готовността да услужиш всякога иде Божието благословение. В ангелския свят никога не се дава една заповед. Всеки схваща, досетлив е, схваща Божията мисъл и я прилага. Ние един ден може да чувствуваме, да схващаме Божиите мисли и да ги прилагаме. То е Божие благословение. Щом като дойдат да го убеждават то е една работа не така продуктивна. Може втория път да ви покажа. Има хора, които пишат краснопис, има хора, които пишат изящно. Малко хора има изящно да пишат. Има които пишат по-хубаво от печатаното. Тия неща са потребни, понеже ние имаме един дисонанс, едно разстройство. Ако не вземем мерки ,мнозина от вас страдат от бомбите: става повторение на нещата. Туй си спомняш, онова си спомняш. Тия рефлексии са по-опасни някой път. Привеждал съм този пример. Минава един над една пропаст една вечер в тъмнината пиян. Сутринта като отишъл да види, откъде е минал пиян без да падне побеляла му главата. Пиян минал, не му побеляла главата, като минал сутринта и видял, побеляла му главата. Впечатленията, които отпосле ги повтаряме действуват ужасно. Трябва да се освободим от тях. Не ходи да гледаш и пари да ти дават, не ходи да гледаш. Няма какво да се занимаваш да питаш, какво съм бил в миналото. Остави миналото. Сега какво си, това е важно. На някои аз бих показал миналото, да видят своето минало, не като тяхно: но като не тяхно. Трябва да не знаят. Като видят своя си живот да го не познават. Да кажат: Хубаво живял този човек. Всякога природата не ни открива. И лошите работи и добрите не ги открива като наши. Ако знаем, че сме ние причината, може да бъдем много тъжни. Ако знаем, че сме ние, може да бъдем много радостни. Голямата скръб и голямата радост на земята са несъвместими. Днес имаш голяма радост и голяма скръб, утре имаш голяма радост и голяма скръб, плюс и минус те се неутрализират. Всичко е изядено и изпито, нищо не остава за после. Божията Любов носи пълния изобилен живот. (Три пъти.)
  17. valiamaria

    1944_11_03 Скрито богатство

    Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата"Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Скрито богатство 24 година XVI лекция на младежкия клас 3.ХI.1944 г., петък, 5 ч. с., Изгрев – София Отче наш. „Красив е животът“. Кой от вас чете най-добре? Който чете най-ясно, да прочете лекцията „Постижимото и непостижимото“ от „Път в живота“. (Един брат прочете лекцията.) Тази задача решили ли сте – постижимото и непостижимото? Да умножите нещо един път, какво ще постигнете. Трябва да разбирате, какво се разбира под думата постижимо и непостижимо. Едната дума е отрицателна не – постижимо, или ограничено и неограничено, гранично и безгранично. Постижимото е гранично, непостижимото е безгранично. Вие ако разбирате под думата „постижимо“, че то е реално, то е гранично, малко. Имаш един граничен хляб, изяде се, свърши се. За един ден се свърши работата с хляба. Имаш хиляда хляба, за колко деня ще ги имаш? Колко години ще ти вземе хиляда лева. Значи постижимите неща като се свършат произвеждат страдание. Парите като се свършат произвеждат страдание. Като имаш пари, не се свършват, ти се радваш. Реката, която изтича, изпарява се, произвежда страдание. Онази, която не се изпарява и не изсъхва, на нея всякога може да разчиташ. Това е вътрешния смисъл. Постижимото, ограничено е то, за даден момент е постижимо. Вие разрешавате само една задача. В света няма само една задача. Безброй задачи има. Смисълът на живота седи във всичките задачи. Да кажем, разглеждаме съвременният човек. Ако съвременният човек на земята го разглеждаме само физически, то е една трета от реалността; ако го разглеждаме от духовно гледище, то е две трети от реалността; ако го разглеждаме от умствено гледище, то е три трети от реалността. Три трети е вече едно цяло. Всяко нещо, което е цяло, има процеси. Целите неща се показват и растат. Едно семе като го разделиш, не расте. Цялото като го посееш, расте. Целите работи растат и се развиват. Туй, което расте, расте всякога. Например една ябълка може да е старо дървото, изсъхне. Понеже като изсъхне има ред други семенца посети. Животът на едно дърво постоянно минава от една форма в друга. Туй не е за обикновения живот. Туй учение за реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата, ще кажеш: То не е учение, не ми трябва да ора. Ти ще ореш, за да влезеш. Къде трябва да влезеш? От реалното в нереалното. Като свършиш нивата казваш: Свърших орането. Но не е посято. Ти на земята този процес си го свършил. Сега ти оставаш в духовния свят да ореш. Като свършиш орането там, ще влезеш в умствения свят и там ще ореш. След орането сеене ще има. Съвременните хора мислят, че реалното е нещо, свършиш го то е реално. То е относително реално. Туй, което се изменя постоянно, то е относително реално. Или да направим един нов превод. Едни заместват цялото число с дробно. Ако искате цялото да се прояви, да се замести едно цяло с една дроб, то е невъзможно. Ако вземеш и отрежеш един крак и го държиш, какво ще те ползува този крак? Държиш този крак като светия. Ако в света имаше само един светия, хиляди светии има. Този светия само един крак ли има? Да кажем, Провидението колко косми е турило на главата на човека. Някои имат 150 хиляди, някои – 200 хиляди, някои – 250 хиляди, някои имат триста хиляди, но рядко са. На физическия свят знаете ли всеки един косъм каква роль играе. Те са антени. Тия коси, които са долу при ушите те са антени за разрушение. Като приемеш ти се настройваш войнствено да се биеш. Тия клетки на въображението дават полет. Казва: Той е умен човек. Върху него се отразяват всичките сили. Или тия коси, които на центъра на любов към Бога, те са антени. Навсякъде има антени, главата е пълна с антени. Като ти окапят антените, какво става? Не може да приемаш впечатленията от външния свят. Казваш: Вече не може да мисля. Не че не може да мислиш, но антени няма, впечатления не може да възприемаш отвън. Най-първо защо окапват космите? От недоволство. Казваш: Господи, защо ги направи, дотегна ми да чеша тази коса. Въшките се крият в косата, не може ли без коса, изпоядоха ме тия въшки. Днес сте недоволен, утре сте недоволен, окапе косата, връзките ги нямаш. Много добър гребен да имате. Що е гребенът? То е наука. Космите успоредно трябва да бъдат, не трябва да са преплетени антените. Като се преплетат косите, не върви работата. Някой път като се чешете, сърдите се, изтеглиш косъм, хванеш, хвърлиш го на земята. Знаете ли колко струва една антена на главата на човека. Десет милиона английски лири стерлинги. 250 хиляди косъма по десет милиона, ти седиш и казваш: Аз съм голям сиромах. Ние сме хора, които ходим по повърхността на земята, всичките богатства имаме складирани и казваме: Големи сиромаси сме, ще умрем гладни. Ново разбиране трябва. Като се обезсърдчиш, хвани се за косата. Нали някой път се хващат хората за главата. Някой без да знае, тури ръцете на главата си, държи главата си с двете ръце. Казва: Богатството е в главата. Хубаво вземете слънцето, по какъв начин слънцето боядисва. Ако разложите светлината, имате цветовете, махнете призмата, никаква боя няма. Вземете птиците, как се научили да боядисват перата си. Като носят дрехите, постоянно ги боядисват. Ние ги боядисваме, че тогава ги обличаме. Тия животни носят дрехите си и като ги носят ги боядисват много хубаво. Законът е следният: Една мисъл, която присъства в ума ти, остави я тя сама да се обясни, не искай да я обръщаш, да я изучаваш. Мисълта трябва да ти проговори. Докато не я слушаш да ти проговори, остава неразбрана за тебе. Нали вие считате мислите нереални работи, казвате: Фантазия. Най-първо има много светии, които от грешници светии станаха. Как станаха? Бяха грешници, бяха в оня свят на греха. После казаха, че грехът не е реален. Живееш като войник, да се биеш, този биеш, онзи биеш. Един ден ти се убедиш, че с бой работа не става. Започнеш да вярваш. В кое вярваш? Започнеш да отричаш войната. Войната престанала ли е? Ако вземеш една книга, че напишеш няколко стихотворения, ако вземеш, че тия стихотворения ги напечаташ и раздадеш на хората, или по някой път вие като някой бакалин направите една кесийка и турите десет бучки захар и дадете книжката някому. Каква ценност има тази книжка с десет бучки захар. Аз често съм намирал на пътя книжки, захарта изядена, кесийката хвърлена. Много пъти съм намирал една книжка със стихотворения, седи книжката в джоба, с години я носи. Извади я, прочете, пак я тури в джоба. Ни захар има, нищо няма. Онази книжка със захарта, изял захарта, книжката пари не струва, другата книжка ни захар има, нищо няма, но е ценна. Сладчината иде от нереалния свят. Думата нереално в дадения случай разбираме безграничен свят, свят на всичките непроявени възможности. Да кажем, вие мислите, възможно ли е един ден хората да станат съвършени. Възможно ли е хората един ден да не воюват. Възможно е. Войната ще се смени с нещо по-хубаво. Войната е една много проста работа. Аз съм гледал децата, като не могат да отворят един предмет, вземат, че го ударят на земята. Не могат да отворят едно шише, счупят го, излее се на земята. Ние съвременните хора много пъти чупим. Разсърдиш се, счупиш приятелските отношения. Казваш: Той ме обиди. В какво седи обидата? Ако ти вярваш, че езерото, което е 40 километра на ширина и толкоз на дължина, че някой дошъл и взел чашка вода от туй езеро, трябва ли да се гневиш? Съвременният ваш гняв мяза на тия хора с богатите езера. Че пита, как така без мое позволение си е позволил да вземе една чаша от езерото. Трябва да пита. Тази вода като влезе в езерото, пита ли те тебе да влезе ли. Казваш: Той трябваше да ме пита. Ни най-малко водата не те е питала. Тя е влязла без да те пита. Ти казваш, че трябва да те пита, като взема водата. Водата е влязла без да те пита, гребва една чаша от водата, която не те е питала. Ако вземе една чаша от водата, която е турена в шишето, там трябва да питаш. Водата, която не те е питала и е влязла и той като вземе, няма право да пита. Не е твоя работа. Всички вие страдате от страданията. Ти почерпиш вода от някъде, питат те, кой ти позволи. Защо не ме пита. Ако навсякъде трябваше да питаме, какво щеше да бъде. Някъде не трябва да се пита. Човек като тръгне за другия свят, пита ли своите роднини. Като тръгнат те за другия свят, питат ли ги тях. Не питат никого. Някой ученик е напуснал университета. Щом свършиш училището, напуснеш го. Щом напусне училището преди да е свършил, тогава питането има място. Защо го напусна? Защото не може да учи. Ученикът, който престане да учи, ученик ли е? В момента, в който престанеш да учиш, не си ученик. Като започнеш да учиш, ученик си. Тъй щото не всякога сте ученици. Ще ви разправя един анекдот. Един 90 годишен старец в Европа следвал 70 години, на 90 години свършва университета и заминава за другия свят. Защо учил 70 години? Показва много голямо постоянство. 70 години показва много голямо постоянство. Този старец са го подигравали младите, казват: Ти кога ще свършиш? Казва: Има време. Сега питам този старец, който учи 70 години в университета, като за свършването на университета взема четири години, колко випуска на студентите ще има? Близо 18 випуска. Този старец съзнал своята погрешка, че като учил на земята, много пъти напускал училището и сега казва: Ще свърша тази работа. Колко години той е учил? 70 години той изпълнил дълга си, казва: Трябва да свърша.Тия седемдесет години са пропуснати. Като свърши, вече приемат го в невидимия свят. Като иде, може да се върне от невидимия свят. Ако не е на 70 години не го приемат. На земята сега трябва да свършим нещо. Придобиването на една добродетел не е лесна работа. Вие говорите за правда. Що е правда? Ти интуитивно схващаш, правдата не трябва да учиш, с нея учен се раждаш, правдата разбираш. Правда е туй, което сам по себе си разбираш. Никой не може да те учи. Туй, което се учи, правда не е. То може да е друго, може да е честност. Но правдата всеки човек сам по себе си разбира. Тя вътрешно се разкрива. Ти я носиш като едно дадено качество в себе си. По същия закон спада и любовта. Тя не е нещо, което може да учиш. Ще учиш проявленията на любовта, но любовта като същина няма да учиш. Тя сама се изявява. Ако искаш научно да я обуславяш, веднага се помрачи ума ти. Нереалните неща като изучаваш, помрачават ума. Питаш какво нещо е любовта. То е помрачение. Никога не може да знаеш, какво нещо е любовта. Като цяло любовта никой не знае. Като проявление да, знаят я. – Туй, което кара птичката да храни своите деца без пари; туй, което кара майката да работи без пари, кара ги всичките работи да вършат и да им е приятно като ги вършат, е любовта. Тогава правилото: Първо възможното, после невъзможното. Първо постижимото, после непостижимото. Първо реалното, после нереалното. Не първо нереалното, после реалното. Първо постижимото, после непостижимото. Така трябва да схващате за разсъждение. Непостижимият свят и нереалният е много широка област, в която човешкият ум работи. Реалното е познатото, познатия свят, който става като мярка за непознатия. Ще ви прочета 201 страница от „Път към живота“. /прочете я/ Кой свършва повече работа, който излиза или който влиза? Семето, което падне в земята свършва много голяма работа. Семето, като израсне навън, свършва повече работа. Значи не може да излезеш от там, отдето не се влязъл. И следователно другото заключение: Не може да влезеш там, дето не те обичат. Не може да излезеш оттам, дето не те искат. Когато някои хора не ви искат, защо не ви искат? Те ти дават свобода да излезеш из къщи навън. Като не те искат в затвора, ще излезеш. Като те искат, ще бъдеш ограничен. Казва: Да си вървиш. Де е лошото, че трябва да си вървиш? Трябва да си вървиш, да влезеш в къщи. Зимно време, сняг има, може да останеш вън, ще умреш от студ. Значи при лошите условия, влез в къщи, при добрите условия, излез из къщи навън. При лошите условия ще влезеш в затвора, при /добрите/ ще излезеш из затвора. То са преводи. Казва: Много страдам. На място е страданието. Вземете в съвременния свят най-първо се тревожиш за една хубава книга, нямаш пари да си купиш книгата. След туй трябва да учиш, което книгата съдържа. После трябва да разправяш какво има вътре. Ако не може да запомниш онова, което си чел, ще те смятат, че си невежа, не знаеш как да четеш. Животните някой път минават за глупави. Зимата есенно време се угоява, като влезе през зимата в летаргическия сън да се храни от събраното. Тя си приготвя храна, за да може да прекара няколко месеца в летаргически сън. Някой път изпосталеете като мечката. Прекарали сте в летаргически сън, събраните зимнини сте изяли. Ще излезете в пролетта навън да похапнете, да съберете пак наново мазнини. Летаргическия сън пак ще дойде. Той може много пъти да дойде. Казвам: Страданията ще престанат само така. Кога ще се прекратят страданията на ученика? Един ученик по музика, учителят го хука, гълчи го, като се научи да свири, не го гълчи. Като се научим добре да свирим в живота, мъчнотиите ще престанат. Сега се оплакваме, но не свирим. Що са страданията? Неразбиране хармонията на живота. Ние съвременните хора имаме навик, като турим плочата, навием, свири. Плочата за себе си свири. Ти трябва да свириш като плочата. Иглата на плочата де ще турите на човека. Плочата от човека се е научила. Тази игла е турена перпендикулярно, като удря, говори. На човека неговата игла като говори е турена хоризонтално. Човешкият език е игла. Тази игла като се мърда образува всичките думи. Човек с игла говори. Трябва да знаеш как да навиеш. Човек е плоча да навивате. Езикът трябва да се възпита. Много пъти онези плочи, които говорят, турят им недобри игли, изтриват си иглите. Езикът и той трябва да се възпита. Възпитанието не е нищо друго, освен облагородяване на езика, за да може да предава много добре, да предава вярно тоновете на природата, музикално. В репертоара на вашата реч, колко мелодии имате, с колко плочи оперирате. Някои от вас по две, три плочи имат, с тях говорят много обикновено. Някой 4–5 хиляди плочи имат. Една плоча като туриш, втори път да не я туряш. Три–четири хиляди да има богатство. За пример, земята може да направи само една услуга, за една година може да обиколи около слънцето. Ако слънцето не се движеше, ние щяхме да останем недоволни. Слънцето ще направи една разходка, земята ще направи една разходка около слънцето. Слънцето прави една разходка за двеста милиона години. За да направи слънцето една разходка, трябват му двеста милиона години, на земята трябва една година. Ти не може да влезеш в разходката на слънцето, преди да си бил в разходката на земята. Всяка година земята като обикаля около слънцето, вие сте в една област, има разнообразие. Никога не минавате два пъти през едно и също място. През цялото пространство има разнообразие и е пълно с възможности. Богатства има. Земята когато минава, слънцето като минава човек почерпва от богатствата на природата. Заключението е: В страданието вие придобивате нещо. Във всички противоречия в живота ви, каквито и да са, се съдържа едно богатство. Ако ги разгледате ще се ползувате. Изпейте една песен. („Мога да постигна“.) Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
  18. valiamaria

    1944_11_05 Реалности в живота

    Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Реалности в живота XVII беседа от Учителя, държана на 5 ноември, неделя, 10 ч. с., 1944 г. София – Изгрев Новата епоха, която настъпва сега, няма нужда от доказателства, да убеждава хората за себе си. Слънцето не се нуждае от философи, да доказват, че то съществува. Колко е голямо, какво прави, това няма нужда да се доказва. Философи са нужни, когато слънцето залезе. Пророци са нужни, когато слънцето залезе. Майки и бащи са нужни, когато слънцето залезе. Щом изгрява слънцето, всички трябва да бъдат на работа. Нужно е едно ново верую. Що е реалността? Над реалното стои свръхреалното, а според философите, над реалното стои нереалното. Нереалното, това е свръхреалното. Като четете Библията, виждате, че Бог е създал света от нищо, т.е. от свръхреалното. Сега ние трябва да изучаваме езика на човечеството. Понеже изучаваме много езици, говорим на много наречия, раждат се противоречия и неразбиране. С какво ще докажете, че едно тяло гори? Самата топлина, която изпуща тялото, говори доста убедително. Можеш ли да убедиш човека, че студеният камък е топъл? Можеш ли да убедиш човека, че горящото тяло е студено? Може да се опиташ да го убедиш, но няма да успееш. Според старите методи, хората се стремят да доказват, че Бог съществува. Това доказване трябва да остане настрана. – Де е Господ? – Дето е Любовта. – Де е Господ? – Дето е Мъдростта. – Де е Господ? Дето е Истината. – Де е Господ? – Дето има живот. – Де е Господ? – Дето има знание. – Де е Господ? – Дето има свобода. – Де е Господ? – Дето има движение. – Де е Господ? – Дето има учение. – Де е Господ? – Дето има работа. Хубавите работи не се доказват, а ние доказваме, че има Господ. Всеки счита за привилегия, че доказал на хората съществуването на Бога. Слънцето не се нуждае от доказателства. То си грее. И най-малките същества усещат неговото присъствие. Цялата природа е висша школа за човешката душа и за човешкия дух. Тя е училище не само за хората, но за всички същества, които живеят в нея. Сега вие искате да знаете, какво ще стане с вас, като остареете и като умрете. Всеки иска да знае, има ли друг свят. Де ще отиде човек след смъртта си? Който вярва, казва, че ще отиде в другия свят. Когато ледът се топи, де отива? На небето ли отива? Когато се топи, ледът слиза от планината в долината. Не само че не се качва по горе от себе си, но слиза по-надолу. Заблужденията на хората се дължат на гъстотата на неорганизираната материя. Човешките неорганизирани мисли на миналото се отразяват върху тях. Значи доброто и злото се наследяват, за това се казва, че каквото човек е наследил това проявява. Казват за някого: Да се молим на Господа, да го просвети. Каквото проявява човек, това е вложено в него – не може лесно да се премахне. Съществуват две категории хора: едната категория застава на гледището, че има Господ, а другата категория – на гледището, че няма Господ. Ония, които поддържат, че има Бог, живеят, както и ония, които поддържат, че няма Господ. Ония, които казват, че съществува Бог, ядат и пият, както и ония, които отричат съществуването Му. Ония, които поддържат съществуването на Бога, дишат, както и ония, които не Го признават. Двете категории хора стоят на два полюса. Едната категория стои на светлата страна на земята, която се огрява от слънцето; втората категория стои на тъмната страна на земята, която не се огрява от слънцето. Понеже земята се върти около себе си, ония, които са били безверници, стават вярващи; ония, които са били вярващи, стават безверници. Щом те облекат с хубави дрехи, ставаш благородник, културен човек; щом свалят хубавите ти дрехи, минаваш за прост, за некултурен човек. Ако имаш хубави обувки, минаваш за културен човек, ако обувките ти са прости, скъсани, минаваш за некултурен човек. Да благодарим на природата, че ни е дала пет отворени врати, чрез които влизаме в контакт с нея. Да благодарим за онова, което схващаме чрез своите очи; за онова, което схващаме чрез своите уши; за онова, което схващаме чрез обонянието си – чрез своя нос; за онова, което схващаме чрез своята уста; за онова, което схващаме чрез своите ръце и крака. – Кое е реално? – Реално е това, с което ходя; реално е това, с което пипам; реално е това, с което ям; реално е това, което възприемам чрез обонянието; реално е това, което чувам; реално е това, което виждам. Но има друга една реалност, по-висока от тая. Реално е това, което чувствам в себе си; реално е това, върху което мисля; реално е това, което мога да направя във всеки даден случай. Съществуват две реалности: Едната е относителна реалност – на болните хора. Другата е абсолютна реалност – на здравите хора. Ако отидете при един болен, той ще ви разправя научно за своя крак, че не се свивало коляното му. Здравият не влиза в положението на болния. Здравият, който никога не е боледувал, не може да влезе в положението на болния, не знае какво нещо е болка. Болният казва: Да имаш моята опитност! – Благодаря, не искам да имам твоята опитност. Разправяше ми един българин от Варненско, от село Николаевка, как пътувал един ден с колата си, впрегната с два коня. По едно време гледа, едно момче върви подир колата и моли да се качи, да тури дисагите си в колата, да не му тежат. Спрях колата и казах на момчето: Дръж юздите, ще сляза за малко и после ще продължим. Момчето, като взе камшика, че като удари конете, трябваше да тичам след него два километра път, докато го стигна. Ще качиш едно дете на колата си, ще слезеш за малко от колата и след това ще имаш една особена опитност. Няма защо да разправяш за такава опитност – представяте си, каква е тя. Като вземат зимно време юргана или дрехата ви, каква ще бъде опитността ви? Ще усетите студ и ще разберете, че много сте изгубили. Ако е лятно време, няма да почувствате голяма загуба. Съвременните хора не трябва да губят оная реалност, която им дава здравословното