Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Псалми'.

Открити 2 резултата

  1. Псалмите на Давид За Библията въобще, което се отнася и за всяка езотерична книга, отнася се и за псалмите на Давид, Учителят казва: „Когато човек работи едновременно с ума и със сърцето си, когато те са хармонични помежду си, човек ще може да разбере тази Свещена книга - Библията - по един нов начин." „Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина: първият начин е материалистичен, вторият е духовен, а третият - Божествен. Тъй като някой може да чете Библията по първия начин и да каже, че е обикновена книга. Някой може да я чете по втория начин и ще каже, че в нея има полезни работи, а трети може да я чете по третия начин и да се вдъхнови от тази книга. Следователно, третият начин е най-полезен." „При изучаване на Свещените Книги всички трябва да минат и през първия, и през втория, и през третия начин. Изучаването на тези Книги е необходимо, понеже те съдържат в себе си опитността на онези, които са минали преди нас и са завършили своето развитие. Те са работили и с ума, и със сърцето си." За най-големите личности, които Библията описва - Авраам и Мойсей, Учителят казва: „Авраам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, изпълняваше го без никакво разсъждение. Авраам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство и след това се върна в Ханаан, където го приеха с почести. Също така той излезе от Халдея, където получи Посвещението си и носеше тяхното знание. И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха. Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята Божия. Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера. В първия псалом псалмопевецът очертава двата пътя - пътя на доброто и пътя на злото. Като на всеки път е посветил по три стиха, които образуват по един триъгълник и по такъв начин в поетична форма е изразил идеята за хексаграмата, която представя два преплетени триъгълника: един с връх нагоре, бял, и един с връх надолу - черен, които са емблема на двата пътя. Единият път води към Слънцето, а другият към центъра на земята. Във втория псалом говори за положението на Посветения сред обикновените хора. Показано е, че когато се яви един Посветен, който е носител на нещо ново, винаги крепителите на старото, които тук са наречени езичници, се опълчват против него и против Господа. Но казва по-нататък, че Бог ще излее гнева си върху тях. „Тогаз ще им подума с гнева си, и с яростта си ще ги смути. Но аз, ще рече, помазах царя си над Сион, светата моя гора. Аз ще възвестя повелението. Господ ми рече: Син Мой си ти, Аз днес те родих. Поискай от мене и ще ти дам народите за наследие твое и за стежание твое краищата на земята." (5-8 ст.) Така може да говори Господ само на един Посветен, да му каже „Син Мой си, Аз днес те родих." В третия псалом се описва вярата на Посветения, когато е обиколен отвсякъде от врагове, но той уповава на Господа, който поразява всичките му врагове. Псаломът завършва с думите: От Господа е спасението. Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми, на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид на ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето на Бога. И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески. та да го посещаваш? А Ти си го направил малко нещо по-долу от ангелите, и със слава ч чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му." Забележителни са тук думите: „Що е човек, та да помниш, или Син человечески, та да го посещаваш"? Тук не случайно или само за рима е употребена един път думата човек и след това Син человечески. Това са две лични степени или състояния на човека. Под човек се разбира обикновения човек, а под Син человечески се разбира Посветения, когото Бог посещава и който е малко по-долу от ангелите. „И венчан със слава и чест и всичко си покорил под нозете му" - това се отнася за Посветените. Деветият псалом е пак славословие на Господа. „Ще те славословя, Господи, с всичкото си сърце, ще прикажа всичките Твои чудеса. Ще се развеселя и ще се зарадвам заради Тебе, ще възпея Името Ти, Вишний." Тези славословия, това са окултни магически формули, с които може да си служи само един Посветен. Защото окултните формули в ръцете на един обикновен човек не само че няма да го ползват, но ще му причинят и вреда. Защото с всяка една формула се призовават Божествените сили да действат. И ако човек не е чист и готов, те ще го разрушат. И всеки един псалом представя комплект от такива формули, които образуват едно поетическо цяло, но всъщност са отделни формули, определени за различни цели. В 10-ия псалом Давид описва състоянието и психологията на нечестивите, които казват, че няма Бог и че никой не ги вижда, за да ги съди, и гледат да ограбят сиромаха и сирачето. И в 15-ти и 16-ти стих се казва: „Строши мишцата на нечестивия, издири нечестието на лукавия, доде не намериш вече от него. Господ е цар във век века, езичниците ще изчезнат от земята Му." Единадесетият псалом започва с думите: „На Господа положих надеждата си", и след това говори за приготовлението на нечестивите, които ратуват против Господа и казват: „Господ е в Светия Си храм, Господ има престола на небето, очите Му гледат, веждите Му изпитват человеческите синове, Господ изпитва праведния." А за нечестивите казва: „Ще одъжди над нечестивите сети огън и жупел, и буря, е делът на нечестивия, защото праведния Господ обича правдата, лицето Му гледа на правия." В 12-ти псалом Давид се обръща към Господ да спаси праведните, защото много се умножили нечестивите, които насилват сиромасите и сирачетата. И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият." В 13-ти псалом Давид се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние." В 14-ти псалом се говори за състоянието на тези, които отричат Господа и за техните дела, че са нечестиви. Псаломът започва с думите: „Рече безумният в сърцето си: няма Бог." И по-нататък описва, че всички тези, които отричат Бога са се развратили и няма кой да прави добро. И Господ казва: „Нямат ли разум всички, които правят беззаконие, които изпояждат людете Ми, като че ядат хляб." От целия псалом се вижда, че онези, които нямат разум, в които умът не работи, те казват, че няма Бог. Защото който има ум в главата си, той знае, че има Бог. В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора?" И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят. Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата. Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове." Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом. В него е посочен пътя на Великите Посветени, които минават последния изпит и през последното си Посвещение. Той започва със силни думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място?" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал на суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от Бога на спасението си." Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания. Псаломът започва с думите: „Ще Те превъзнасям, Господи, защото си ме избавил и не си оставил враговете ми да се радват над мене. Господи, Боже мой, виках към Тебе и изцелил си ме, Господи, възвел си от ада душата ми, опазил си живота ми, за да не сляза в рова." Тридесет и първи псалом е псалом на надеждата в Господа. Започва с думите: „На Тебе, Господи, уповавах, да не се посрамя във век, спаси ме с правдата си. В ръцете предавам духа си. Ти си ме избавил. Господи Боже на Истината... Колко голяма е Твоята благост, която си съхранил за онези: които Ти се боят, и която си направил на онези, които се на- деят на Тебе." В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението. Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си. И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости. След като описва величието, силата и творческата мощ на Бога, казва: „С милостта Господня е пълна земята. Със Словото Господне станаха небесата и с дигани- ето на устата Му всичкото им войнство. Да се убои от Господа всичката земя, да потреперят от Него всички жители на вселената, защото Той рече и стана, Той повеле и утвърди всичко." В 34-ти псалом се описва състоянието на онези, които ходят в пътя Господен и състоянието на онези, които не вървят в този път и вършат зло. Казва се: „Потърсих Господа и послуша ме, и от всичките ми страдания ме избави. Бойте се Господу светии Негови, защото за онези, които Му се боят, няма лишение, които търсят Господа не ще бъдат лишени от никое добро. Елате, чада, на страх Господен ще ви науча. Очите Господни са върху праведните и ушите Му към техния вик. Лицето Господне е против онези, които правят зло, за да изтреби от земята помена им." В 35-ти псалом са дадени ред магически формули за ограждане от всякакви злини и беди, и за призоваване Божието благословение. Псаломът започва така: „Съди. Господи, съперниците ми, ратувай против онези, които ратуват против мене. Вземи оръжие и щит и стани ми на помощ. Да се пое- тидят и да се посрамят онези, които искат да погубят душата ми. Да се върнат назад и да се постидят онези, които мислят зло. Да бъдат като прах от плява пред вятъра и ангел Господен да ги гони." В 36-ти псалом първо се описва състоянието на беззакон- ния човек, който прави зло и не прави добро. След това изрежда Божиите добродетели - милосърдие, Истина, правда, съдба, чрез които Господ опазва и хората, и животните. И в заключение казва: „Защото у Тебе е източникът на живота, във виделината Ти ще видим виделина." След това казва, че нечестивите ще се спънат в гордостта си и се моли да не дойде до него гордостта, която е път на падение. В 37-ми псалом са дадени двата пътя на живота - пътят на доброто и пътят на злото, и резултатите от тях. Очертавайки пътя на доброто, Давид започва псалома с думите: „Не се раз- дражавай заради лукавите, нито завиждай на онези, които правят беззаконие, защото като трева скоро ще се окосят и като зелен злак ще повяхнат. Уповай на Господа и прави добро. Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърцето им и лъковете им ще се строшат." В 38-ми псалом се описва състоянието на праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли Бога да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му. Казва се: „И онези, които въздават зло за добро, противят ми се. понеже следвам доброто. Да ме не оставиш. Господи Боже мой. да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си. И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда. И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената. Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух. А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, което ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истина няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е. множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави. Който принася жертва на хвала, той Ме слави. И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение." 51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб?" Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях. Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума. Коя е тази дума? - На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът?" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете. 72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби. Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му. И ще става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят. Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите. Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната трева. Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце. А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието на нечестивите, които винаги са благополучни и умножават богатството." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран. Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел. 74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули?" Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога. Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш." 87-ми псалом говори за Сион като град Божи. Това е градът на Посветените на земята. Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от Бога. И хората, които са вън от този Божествен град, ще казват: „Този се е родил там. И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него. 89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите. Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към Давид и неговия род. В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности. 90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби." 95-ти псалом в началото е славословие към Господа за Неговите Велики дела. След това Господ се обръща към евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той се закле, че няма да влязат в упокоението Ми. 96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му дела и величието Му. и Славата Му, казва: „Господ иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с Истината си." 97-ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите. Виделина се сее за праведния и веселие за правите в сърце." 98-ми псалом е също славословие към Господа за Неговите чудни дела. 99-ти псалом говори пак за величието и силата на Господа, който седи на херувими. И в третия стих се казва: Да славос- ловят Твоето Велико и Страшно Име. Посветеният знае, че Божието Име е Велико, защото носи всички блага и благословения за праведните и чистите, а страшно за нечестивите, защото ги поразява. Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа." 104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е. ви- делината е външна страна на Бога. „Колко са многочислени Твоите дела, Господи, всичките си с Мъдрост направил" и Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко. Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя. Господа. Алилуйя." Този псалом ни показва Бог като Бог на цялата природа, на всички същества, за които Той се грижи и ги храни. И казва псаломът: „Всички тези от Тебе очакват да дадеш навреме храната им." 105-ти псалом е славословие към Бога, след което в поетична форма изнася историята на еврейския народ от отиването на Яков в Египет, до излизането им от Египет. 106-ти псалом е славословие към Господ. Започва с думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя. 108-ми слалом е славословие към Бога. Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа. Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде положа враговете ти в подножието на нозете ти. От Сиона ще изпроводи Господ жезъла на силата ти. владей всред враговете си... Закле се Господ и не ще разкае. Ти си свещеник во век, според чина на Мелхиседека. Господ е отдясно ти... " 111-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови дела и чудеса и за голямата Му милост. „Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си." В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век. Виделината изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия. 113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне." 114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога. 115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците. И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите." 117-ти псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Хвалете Господа всички народи, славословете Го всички племена, защото Милостта Му е голяма върху нас и Истината Господня е във век. Алилуйя." 118-ти псалом е славословие към Господа и от 5-ти до 7- ми стих казва: „В скръб призовах Господа, Господ ме послуша и даде ширина. Господ ми е помощник, няма да се уплаша, що може да ми стори человек? Господ е откъм мене, между помощниците ми, и аз ще видя падението на неприятелите си. По-добре да се надее някой на Господа, а не да уповава на человек." И в 22-ри и 23-ти стих казва: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. От Господа стана това. И чудно е в нашите очи." И след това казва: „Благословен, който иде в Името Господне." Последните два пасажа загатват за Христа и са цитирани в Евангелието. 119-ти псалом е посветен на 22-те еврейски букви, които отговарят на 22-та големи аркана от книгата Таро. И по такъв начин този псалом има 22 раздела, които характеризират 22- та големи аркана, които също отговарят на 22-те глави на Откровението на Йоана. Под раздела на буквата алеф е описан първия голям аркан. В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си. В пътя на Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото богатство. В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти. Отвори очите ми и ще гледам чудесата на Твоя закон." Четвъртият аркан е наречен „Кубическият камък", отговаря на буквата далет и е описан по следния начин: „Душата ми се залепи за пръстта, оживи ме според Словото Си." Петият аркан е наречен „Учителят на тайните", отговаря на буквата хе и е описан по следния начин: „Покажи ми, Господи, пътя на Твоите повеления и ще ги съхранявам до край. Вразуми ме и ще съхранявам закона Ти, ще го пазя от все сърце." Шестият аркан е наречен „двата пътя", отговаря на буквата вав или вау, и е описан по следния начин: „И да дойде върху мене, Господи, Твоята милост, Твоето спасение според Словото Ти. Тогаз ще дам ответ на оногоз, който ме укорява, защото аз се надея на Твоето Слово." Седмият аркан е наречен „Колесницата на Озирис", отговаря на буквата заин и е описан по следния начин: „Помни Словото към раба си, на което си ме направил да уповавам. Това е моето утешение в скръбта ми, че Твоето Слово ме оживи." Осмият аркан е наречен „Везните и меча", отговаря на буквата хет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си мой дял. рекох да опазя Твоите думи. Потърсих лицето Ти с все сърце, помилвай ме според Словото Си." Деветият аркан е наречен „Забулената лампа", отговаря на буквата тет и е описан по следния начин: „Господи, Ти си направил добро на раба Си според Словото Си. Научи ме на добро разсъждение и знание, защото аз повярвах в Твоите заповеди." Десетият аркан е наречен „Сфинксът", отговаря на буквата йод и е описан по следния начин: „Твоите ръце ме направиха и създадоха. Вразуми ме и ще науча заповедите Ти." Единадесетият аркан, наречен „Лъвът с намордника", отговаря на буквата каф и е описан по следния начин: „Примира душата ми за Твоето спасение. На Твоето Слово се надея. Очите ми изнемощяха за Словото Ти и говоря: Кога ще ме утешиш?" Дванадесетият аркан е наречен „Жертвата", отговаря на буквата ламед и е описан по следния начин: „Во век, Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето. Истината Ти е в род в род, основал си земята и тя стои." Тринадесетият аркан е наречен „Скелетът-косач" - смъртта, отговаря на буквата мем и е описан по следния начин: „Колко обичам аз закона Ти! Вее ден той е поучение мое, по- мъдър от неприятелите ми направили са ме Твоите заповеди, защото те са всякога с мене." Четиринадесетият аркан е наречен „Двете урни", отговаря на буквата нун и е описан по следния начин: „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми." Петнадесетият аркан е наречен „Колела Менда", отговаря на буквата самех и е описан по следния начин: „Възневидях двоеумните, а закона ти възлюбих. Ти си покров мой и щит мой. На Твоето Слово се надея. Отдалечете се от мене, лукави." Шестнадесетият аркан е наречен „Гръмнатата кула", отговаря на буквата аин и е описан, както следва: „Направих съд и правда, да Ме не предадеш на онези, които ме угнетяват. Станах поръчител на раба си за добро, за да не ме угнетяват гордите." Седемнадесетият аркан е наречен „Звездата на магите", отговаря на буквата пе и е описан, както следва: „Чудни са Твоите свидетелства, затова ги пази душата ми. Явлението на Твоето Слово просвещава, вразумява простите." Осемнадесетият аркан е наречен „Вината", отговаря на буквата цаде и е описан, както следва: „Праведен си Ти, Господи, и прави са Твоите съдби. Твоите свидетелства, които си завещал, са правда и превъзходна Истина." Деветнадесетият аркан е нарече „Сияещото слънце", отговаря на буквата коф и е описан, както следва: „Виках с все сърце, послушай ме, Господи, и ще опазя повеленията Ти. Предварих зората и виках, на Твоето Слово уповавах." Двадесетият аркан е наречен „Събуждане след смъртта", отговаря на буквата реш и е описан, както следва: „Виж скръбта ми и избави ме, защото не съм забравил закона Ти, отсъди съдбата ми и изкупи ме, оживи ме според Словото Си... Господи, оживи ме според Милостта Си. Глава на Твоето Слово е Истината, и во век пребъдват всичките съдби на правдата Ти." Двадесет и първият аркан е наречен „Короната на маги- те", отговаря на буквата шин и е описан, както следва: „Князовете ме погнаха без причина, но сърцето ми трепери от Словото Ти. Аз се радвам на Твоето Слово. Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи. Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат. Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди." Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." 122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир. 123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите. 124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда. 126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде." 129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа. 130-тй псалом говори за Божията Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията. Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек. Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене. Наистина, смирих и утеших душата си." В 132-ри псалом, във връзка с Давидовия живот се прокарва идеята, че когато човек преди всичко търси Господа и жертва за Него всичко лично, и Господ ще му въздаде според както му е обещал, като го въвежда в Свещения път на пробудените души. 133-ти псалом: Понеже този псалом е много силен за ограждане и за избавяне от опасности, със своя окултен строеж, затова ще го предам изцяло: „Колко е добро и колко е угодно, да живеят братя в единомислие, както многоценното онова миро на главата, което слезваше по брадата, брадата Ааронова, което слезваше на полите на одеждите му, както Ермонската роса, която слязла на Сионските гори, защото там е определил Господ благос- ловение и живот до века." 134-ти псалом е благодарствена молитва към Господа, за да ни благослови. 135-ти псалом е славословие към Господа за всички Негови Велики дела, за всички блага, които излял към онези, които Го търсят и Му се надеят. 136-ти псалом е славословие към Господа за Неговата Благост и Милост. Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти. В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми. 139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението на Посветения към Бога и на Бога към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен. Посветеният казва: „Господи, опитал си ме и познал си ме... Разумяваш помишленията ми отдалеч... Окръжил си ме отзад и отпред, и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него. Къде да отида от Твоя Дух?... Ако възляза на небето, там си Ти; ако си постеля в ада, ето Те там. Ако взема крилата на зората и се населя в най-отдалечените краища на морето и там ще ме настави ръката Ти и Твоята десница ще ме държи. Ако река, наистина ще ме покрие тъмнината, и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, и нощта свети като ден. Тебе е тъмнината като виделината... " „Защото чудно и страшно съм създаден. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът. Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо отношение, но и в духовно отношение. Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш? Син человечески, та да мислиш за него? Человек прилича на суета, дните му са като сянка, която прехожда." Тук се има предвид земния въплотения човек. След това моли Божието благословение да се излее върху всички, които търсят Господа. 145-ти псалом е славословие към Господа за Неговите Велики и Мъдри дела и за Неговото Великолепие и Величие, и казва: „Милостив и жалостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив. Благ е Бог към всички и щедростите Му са върху всички творения... Праведен е Господ във всичките си пътища и Благ във всички свои дела. Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с Истина ги призовават. Изпълнява желанията на тези, които Му се боят и вниманието им се слуша, и избавя ги. Господ пази всички, които Го обичат. А ще изтреби всички нечестиви." 146-ти псалом е хваление към Господа. Започва по следния начин: „Който прави правосъдие на угнетените, който дава храна на гладните, Господ развързва вързаните, Господ отваря очите на слепите, Господ изправя сгърбените, Господ обича праведните, Господ пази странниците, въздига сирачето и вдовицата. А пътят на нечестивите превръща в погибел." 147-ми псалом е славословие към Господа за всичките блага и добрини, които дава на человеците и казва: „Велик е Господ наш, и силата Му е велика, разумът Му е безкраен. Господ въздига смирените, а нечестивите унищожава дори до земята. Господ благоволява в онези, които Му се боят и в онези, които се надеят на Неговата Милост." 148-ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено, Славата Му е над земята и над небето." 149-ти псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа. Ще го предам изцяло: „Алилуйя! Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя!" Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
  2. Ани

    4. ПСАЛМИТЕ

    4. ПСАЛМИТЕ „В предговора на книгата ми „Вечните Истини" съм дал мнението на Учителя за псалмите. Цитирам: „През месец август 1911 г. в търновските лозя пред вилата на адвоката Бойнов, аз водих интересен разговор с Учителя на интересни теми из областта на теософията. Между другото стана въпрос и за псалмите. Тогава Той ми обясни, че Давид е писал псалмите си, под вдъхновението на същества от различните класове на Божествената Йерархия и че при четенето на известен псалом всеки клас, чийто делегат е вдъхновявал псалмопевеца да го напише, се чувствувал ангажиран да докаже, че са верни твърденията в този псалом и затова всеки от неговите членове с готовост оказвал специалната си интервенция по случая, който е накарал молещия се да чете с благоговение, вяра и упование този псалом". Това е един ключ, за да си обясним защо водачите на духовното християнско общество са препоръчвали да се четат 1и пеят псалмите. В същия предговор аз съм казал: „За много години ние сме пробвали, изследвали псалмите и констатирахме, че те са много важни постижения, като образци от молитви и хваления криещи в себе си магична сила, а някои техни изрази са същински мантри..." Ние знаем, че Учителят препоръчваше на учениците си псалмите. Неведнъж Той е цитирал от тях. И Исус Христос е правил същото. Няма ученик на Учителя, който да не чете 91 псалом, а също и 133 псалом (който е само от три стиха), защото Учителят ни откри, че чрез четенето на последния се неутрализира фаталността на всяко 13-то число - когато ни се наложи да имаме контакт с такова. Не току-тъй, аз посветих още в началото на казаната моя книга 70 страници на псалмите. Дадох някои цели псалми, а от други дадох части, които по моя преценка са магични изрази, нещо като формули. В преводите на псалмите и на български, и на други езици, са допуснати маса грешки и неточности, които изопачават оригиналната мисъл. И аз, с помощта на един приятел, свършил висше богословие в Германия, който като мене много ценеше псалмите, направихме уточняване на текстовете. Той знаеше отлично френски, немски, английски, руски, есперанто и гръцки и имаше стария и новия преводи на Библията на тези езици, а също и ценната книга „Коментар на псалмите" - в три тома от английския проповедник Спърджон. Всички тези десетина Библии (включително и протестантския превод и превода на синода на български) и казаните три тома на Спърджон държахме разтворени на две маси и по мое желание биваха проверявани всички ония стихове от псалмите, в които аз подозирах противоречия и неточности в разните преводи, докато се добирахме до точния текст на оригинала. Във „Вечните истини" са само част от уточнените псалми, които имам записани в една тетрадка.
×