Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'РАЗГОВОРИ'.

Открити 8 резултата

  1. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис) В.К.: Сега, вие изморихте ли се? Весела: He. В.К.: Сега, това е "Слънчеви лъчи", на която вие сте автор на текста. Весела: На текста. В.К.: Сега, ще можете ли нещо да ми разкажете сега. Това оформлението кой го направи? Неделчо Попов? Весела: Неделчо имаше грижата за отпечатването. В.К.: Да се направи оформлението, на печата. Весела: Оформлението. В.К.: Сега какво представлява? Весела: Ами "Слънчеви лъчи" началото в книжката, музиката, мелодията на пеенето с текста, нотите. А след това обяснения. Първо: Слънчеви лъчи - принципите. В.К.: Да. Весела: Дава на "Слънчеви лъчи" кои са принципите. В.К.: Сега този текст кой го написа, Неделчо или вие го написахте? Весела: Предполагам брат Боев е писал много неща. Брат Боев пишеше много обяснителни неща. И брат Борис също. "Слънчеви лъчи" - описание. Как се нареждат. Тука има дори графически картинно изобразено как са лъчите, движението им, първо, второ, трето движение. В.К.: Сега това е вероятно написано от брат Боев. Весела: Предполагам, че брат Боев е написал това нещо. Да. Защото ние като работехме с Учителя не се подписвахме. На работите. В.К.: Да. Не се подписвахте, обаче, сега аз искам да ми я подпишете и да ми я напишете, че е от автора на текста. Защото утре никой няма да знае кой е автора на текста. Авторът на текста е Весела Несторова. Весела: Да. В.К.: Вие я надписахте. Ще можете ли да прочетете надписа? Весела: "На Вергилий Кръстев от автора на текста, написан в 1941 г., когато "Слънчеви лъчи" бе дадено от Учителя. В.К.: Подпис: Весела Несторова." Весела: Подпис, да. В.К.: Песни на Всемирното Бяло Братство. Те са дадени най-ранните Весела: Да, най-ранните. Да. Първите песни, които пееше братството. В.К.: Когато дойдохте те пееха тези песни? Весела. Те пееха тези песни. В.К.: Да. Това са песните, нали? Весела: Да. В.К.: Те по-късно ги издават в 1941 г. Весела: Да, 1941 г. В.К.: Нещо да кажете потях? Весела: Тези песни майка ми ги пееше непрекъснато, всеки ден ги пееше. В. К.: Защото, тя е от онова поколение, когато те са създадени? Весела: Тя е от поколението на тези песни. Да. В.К.: И тя ги пееше непрекъснато. Сега, искам друго да ви питам. Вие дойдохте и заварихте, когато е издадена другите "Песни от Учителя" съставена от Кирил Икономов Весела: Да В.К.: Това е "Песни от Учителя". Весела: Да. В.К.: Това е първа част (София, 1938). Весела: Да. В.К.: Какво ще кажете за нея? Весела: Ами тя е хубава, хубава книжка, много хубаво написана, много ясно. И тези песни значи са дадени от Учителя, заедно с братята. Учителят създаваше песните заедно с братята и много пъти той запяваше нещо, което записваха, разбира се, и след това казваше: "Продължете". Например "Песента на двете сестри". Песента в Мърчаево, последната песен. Той дойде в стаята и каза, започна да говори: "Аз нося скръбта си с радост в живота, запя я.Тя е блага другарка, що добре ме учи. И каза: "Тази песен е много дълга. Продължете я, каза ми лично, тази песен, тя е много дълга." И аз тогава още малко я продължих. Тя е: "Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка, що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, тя кротко напред ме води и сладки думи ми говори за свойта сестра Радост, която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава в моето сърце, когато чух за своята сестра Радост." Аз продължих: "Скръбта понасяй с радост в живота, тя е предвестник благ на радостта. Скръбта понасяй с радост в живота, тя е вестител благ на радостта." В.К.: Вие така продължихте? Весела: И мелодически и текстово. Но той каза: тя е много дълга, иска да каже, че ние ще бъдем в скръбта. Много дълго, затова дава песен на скръбта. Нали каза: скръбта ще бъде вашия учител. И песента е за скръбта и радостта - двете сестри. Но първо ще мине много дълго, затова каза: тя е много дълга песен. В. К.: Да. Сега вие присъствали ли сте на моменти, когато Учителят е създавал песни? Весела: О, да много пъти. В.К.: Например? Весела: "Цветята цъфтяха". В.К.: Какво беше например за "Цветята цъфтяха", какво ви направи впечатление, как даваше Учителя? Весела: Учителят запяваше и я записваше някои от музикантите нотите, и след това я допълваше, поправяше Учителя. И ни я предаваше. След като се завърши, ни я предаваше и ние край него я учехме. Например, "Там далече зная чуден край", също пред нас направи. В.К.: Това песента, нали? Весела: Да, песента. След това "Аз мога да любя, добър да стана", Учителят я започна и ми каза лично: Вие я напишете тази песен. Той ми даде текста: "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана. Любовта и обичта ще ме научат на Бога слуга да стана." Аз отидох в къщи и написах песен и му я изпях на Учителя. В.К.: И нотите? Весела: Написах я, нотирах я и му изпях с този текст. И много песни той даваше и на учениците да направят. Даваше една част, например "Житеното зърно". "Бях житено зърно", аз направих първата част. Той даде само: (Весела пее) "От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам..." Тази тема стези думи и каза: Направете от това, от тази песен. А думите даде: "Днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах." Даде текста и каза: Направете песен. Аз отидох в къщи и направих първата част: "Бях житено зърно заровено в земята в сън дълбок. Животът не познавах, но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно - и идва неговата тема - и накрая пак завърших: "Колко хубав е живота, тогава си казах, когато съм хапнал от сладкото грозде" В.К.: Сега, тия песни има ли ги записани? Весела: Аз имам "Житеното зърно", но в сборника не е дадена "Житеното зърно". В.К.: А другата, другата песен, за която стана дума преди малко? Весела: Записана е. "Там далече зная чуден край". Записани са в сборника, но "Житеното зърно" не е записана. В.К.: А вие имате ли я на нотен текст? Весела: Имам я, да. В.К.: Трябва да я приложиме. Фактически Учителят работи по няколко метода. Единият метод дава в началото темата да я доработите и да я доразвиете, или пък друг път вие започвате темата. Весела: Да. В.К.: Ставаше въпрос за методите. Весела: Да, методите. Той винаги искаше да участват и братя и сестри в творчество. Той ни насърчаваше да творим. Той искаше да събуди в нас творческия дух. Много държеше на нашето творчество. Всъщност, творческото начало в човека е най-божествения елемент, най-божественото качество в човека е неговото творческо въображение, неговата способност да създава. Защото Бог е този, който създава, и когато ти създаваш, ти се сливаш с Бога. Бог чрез теб създава. Както човек не може да прави добро. Бог само може да прави добро. Та когато ти правиш добро, Бог го прави. Бог е Любов. Човек не може да люби. Бог в него люби. Учителят български песни взимаше и претворяваше с нови текстове. Например "Татунчо страшен хайдутин". В Мърчаево много работихме с народни песни. "Люти клетви", "Татунчо" и други. В.К.: Ясно. Весела: "Не ли думах, мила мамо", и променяше текстовете, като ги правеше положителни и каза: "Аз 40 години съм работил да изведа българската музика от затворения интервал. Най- после успях" В. К.: Какво значи от затворения интервал? Весела: Ами то е движение в кръг, а не в спирала. Отвореният интервал е спиралата, отвореният кръг, който има възходящо движение. А българската музика беше застояла затворена, в нея нямаше бъдеще. Тя тъпче на едно място в кръг както хорото се върти в кръг. Но Учителят каза: "Тази музика сега, която ви дадох, тя ще създаде нова музика, а това, че аз разреших въпроса със затворения интервал на българската музика много музиканти в бъдеще ще се ползват." В.К.: Сега, аз теоретически, тоест, така както го казвате, го разбирам. Аз понеже не съм музикант. Например, сега може ли да ми изпеете затворен интервал и отворен интервал. Точно как е? Нещо като някакъв мотив, за да потвърдите? Или е много трудно? Весела: Ами то е цялостно, то не е една част, за да може да се демонстрира. А цялостната българска музика беше спряла на едно ниво и нямаше развитие в българските песни. И текстовете им бяха отрицателни. "Люти клетви". В.К.: Ясно. Весела: "Таутунчо страшен хайдутин", например, тази "Люти клетви" беше: "Проклет да е, триклет да е, мамо, който люби либе мамо люби, па не взема. Любе помни и проклина до девет години, до девет повоя." Учителят направи така: "Благословен мамо, който добре люби, който добре люби, мамо, и добре обича. Мойто либе, мила мамо, много добре люби, мойто либе, мила мамо, сам Бог люби". В.К.: Вие бяхте в ония години, в онова време, когато Учителят работеше? Весела: Той работеше в Мърчаево, претворяваше българската музика и работи за отворения интервал. В.К.: Сега, въпроса ми е може ли да подготвите тези песни, текстовете и така на лист, тези, които вие сте работили и Учителят, нали той ви е дал теми, за да може така да ги изброиме последователно и ги приложиме. Весела: Те са доста песни, които ме караше да пиша: "Не ли думах, мила мамо, не ли казвах", например ми каза: "Напишете нов текст", и аз написах три стиха на "Не ли думах". В.К.: Сега вие ще можете ли следващия път да ми ги напишете на един лист, първа, втора, трета - така да ги изброиме. Весела: Ще видя, ще се опитам нещо да направя. В.К.: Вие казахте няколко пъти, но може да са повече, но след време няма никой да знае, че това е ваше творчество, нали, вашата работа. Аз искам да го демонстрирам и да го приложа. Весела: Ами аз съм писала много музика. Той каза, Учителят: "Аз ви давам музика, която ще създаде нова музика" и затова всичките тези години, когато съм писала музика, в основата си стои неговата музика. Той ни даде музикален импулс, да творим. В.К.: Сега това е "Песни от Учителя" съставена от Кирил Икономов. Тя има и втора част (София, 1944). Весела: Да. В.К.: Какво си спомняте, някаква опитност с него, Кирил Икономов? Весела: Аз не съм работила с Кирил Икономов. В.К.: Сега, по-нататък. След заминаването на Учителя се прави други "Песни от Учителя" съставени от Мария Тодорова. Аз заварих, когато непрекъснато се караха, разправяха се, подхвърляха някои неща от нейната "Песнопойка". Весела: Според мен тя поизмени много неща. В.К.: Да. Весела: В музиката. Такова разбиране имам, че не предаде съвсем точно. Тя не беше голям музикант, тя беше посредствена. Беше творец и тя беше много упорита и искаше да се наложи и имаше характер, че иска себе си да наложи, което не беше много удачно. Не се вслушваше така в другите. Например, тя като правеше тази последна "Песнопойка" нито веднъж не ме повика да говори с мен, да ме попита, нали, ти си работила с Учителя, нямаш ли нещо, имаш ли някакво мнение да дадеш. Абсолютно нищо. В.К.: Вие знаете ли, това е една идея и смятам, че ще бъде една допълнителна работа с вас, да извадите всичко, което вие сте работили с Учителя последователно и почваме един коментар. Щото няма кой, освен вие. Как сте работили. Ето например, тя не ви е питала на времето. Аз ви питам 40 години по-късно. 40 години по-късно и това трябва да се направи. Така. Весела: Да ги напиша тези песни, които съм доработвала негови, такива работи. В.К.: Трябва тези текстове, които той ги е дал да се извадят отделно. В.К.: Да питам друго. Първата част на вашият труд как трябва да бъде озаглавен? Трябва някакво заглавие. Сега, аз имах една идея "Една душа, която търси Бога". Трябва вие да дадете. Весела: Ама аз имам заглавие: "Път към светлината". В.К.: Значи първата част е "Път към светлината". Весела: Да, към нея и Мърчаево отива. В.К.: Мърчаево е втората част. Весела: Аз я включвам с първия сборник, заедно. В.К.: Значи първия сборник? Весела: Първият сборник и Мърчаево-"Път към светлината". В.К.: "Път към светлината". Весела: "Път към светлината". В.К.: А първата част как ще бъде озаглавена? Весела: Това е цялата книга. Това е една книга. Мърчаево не е отделна книга, тя е продължение на "Път към светлината". В.К.: Защото, аз смятах, че вие ще ги дадете поотделно. Весела: Не. Защо Мърчаево отделно? Не. В.К.: Сега, във вашите тетрадки, които остават, как ще бъде - Третия завет ли? Тия 20 тетрадки, които има? Весела: Там ще видя какво ще направя. Всичко е там. В.К.: Добре. А какво има: сънища, опитности? Весела: Опитности, екскурзии, които са правени, разговори с Учителя, бележки от беседи държани. Те са разнороден материал. Най-различен. В.К.: Това е голяма работа, обработването им. Весела: То е голяма работа. В.К.: Аз не бих желал тези тетрадки така да останат захвърлени и да не бъдат използвани. Това е ваше творчество. И аз смятам поне и ако вие не може да го направите, на някой друг. Весела: Аз съм писала много пъти на английски в тях. В.К.: На английски? Весела: Да. В.К.: Само вие трябва да v го направите това нещо. Весела: Да. Никой не може. В.К.: За "Опълченска" 66 спомняте ли си нещо? Весела: Ами аз бях малка, 6-7 годишна бях тогава. И отивахме с майка ми в една къща ниска, с калдъръм на двора. На калдъръма имаше пейки и столове. И там сядахме и чакахме Учителят да се яви на прозореца да говори. Той говореше на един прозорец. Отворен прозорец. В.К.: Ето го. Весела: Ето го, да, да. В.К.: Значи вие сте присъствали? Весела: Там съм присъствала на някои беседи. Не на всичко, разбира се. В.К.: Вие бяхте малка, а майка ви? Весела: Бях малка и майка ми ме водеше. Това коя година беше? Весела: Не мога, аз бях, може би 1916-17 ли беше някъде, малка бях. Помня, че огладнявах, че я дърпах да си отидем. Малка съм била. В.К.: Да. В.К.: Това са снимки от изучаване на "Слънчеви лъчи", така ли? Весела Да, да. В.К.: Теса по двама по пет двойки. Весела: По пет двойки в лъч. В.К.: Да. Весела: Дванайсет лъча трябва да има. В.К.: Да. Добре. Весела: Ами така безразборно бяха наредени. Но като научиха движенията почнаха да ги играят във форми, в лъчи. В.К.: Да. Ето снимки на Асен Арнаудов. Весела: Много добър музикант. В.К.: Асен Арнаудов. Весела: Асен Арнаудов. Той свиреше на арфа. Поръча си арфа, която получи. Свиреше в симфоничния оркестър на арфа. И Учителят много го обичаше и много работеше с него. В.К.: Много песни с него са дадени, така ли? Весела: Песни, той нотираше много песни. Мичето Златева, Верка Куртева. Постоянните оркестранти. Филип Стоицев. В.К.: А този Калудов вие заварихте ли го? Весела: Да, заварих го, той ръководеше хора и той беше музикант. В.К.: Така. Весела: Да. На Паневритмията.В.К.: Галилей, нали? Весела: Да, много постоянен, ревностен, той беше изискан, прецизен. В.К.:Тука виждаме тия двамата братя-Марин Камбуров. Весела: Камбуров. Да. В.К.: Разкажете за Учителя като музикант. Весела: Всичките му клетки бяха музика всяко движение. В.К.: На Учителя, нали? Весела: По хармоничен и музикален човек не съм видяла. Такава грация, такъв финес. Такъв финес при свирене на цигулка. Той едва докосваше струните с пръстите си, като свиреше с лъка. Лъкът просто се плъзгаше леко, леко. И на пиано като свири някой път, едва докосваше клавишите. Тсй не обичаше грубостта, шумността. Въобще, всичко трябваше да бъде фино, фино, изискано при него. И самият той, като се движеше като че ли танцуваше, краката му чувстваш, че не стъпват по земята. Така леко се движеше като играеше Паневритмията. Красота и музика, и хармония. Непрекъснато излъчваше хармония от личността си. Настройваше ни. Като велик диригент. Да. Като запееше с един дълбок глас, тихо пееше. Свири цигулка и пее някой път някакъв мотив в момента, когато държи беседа, пее. Така дълбоко, прочувствено, смислено, просто углъбява, все едно вътрешно пеене, сякаш не пееше човек. Като че ли дух пееше. Той беше жив дух, въплотен дух, чувстващ дух. И аз бях завела един началник от министерството на просветата, Балев се казваше, той отдавна си замина. Той казва: много искам да ме срещнеш с Учителя. И аз го заведох един ден и той дълго говори с Учителя, и като излезе, хвана се за главата и беше много, много развълнуван. И каза: Само Дух, само Дух. Тия думи за Учителя. Само Дух, така го почувства. Той беше фин човек. От просветата. В.К.: Всеки различно възприемаше Учителя? Весела: Да, музикантът го възприема като музикант Философът като философ. Щото имаше много братя, които само философстваха. След беседа с часове философстваха. И Галилей обичаше да философства много. Много обичаше да разисква. Да търси дълбочините, обясненията, макар че и той беше музикант, но повече беше философ, отколкото музикант В.К.: Всеки намира това, което му е необходимо. Весела: Това, към което е най-склонен и което най-обича. Това вижда. В.К.: Да. А д-р Жеков? Весела: Беше много интимно с Учителя. В.К.: Брат Жеков? Весела: Да. Брат Жеков в Мърчаево, като беше с Йорданка. И тъй говореше с него, като с роднина, с близък. И безцеремонен един вид, доста безцеремонен така беше. Казваше нещата направо. Така малко грубоват човек беше. Не беше фин човек. Но правеше впечатление, че се държи с Учителя така интимно, сякаш му е най-близък роднина. И Учителят винаги с усмивка с него разговаряше. В.К.: Как изпълнявахте Паневритмията? Весела: Беше голямо тържество изпълнението. В.К.: Всеки път като играехте. Весела: Да. Голямо тържество се чувстваше. Учителят в средата, така ни вдъхновяваше всички, играехме с много повишено настроение. И след "Слънчеви лъчи" и "Пентаграма", всички се втурнахме да целунем ръка на Учителя и всеки искаше по-напред да целуне ръка на Учителя. И той беше с голямо разположение и винаги си подаваше ръката с много любов. Незабравимо беше всичко това, което се извършваше. В.К.: На събор. Весела: На събор към 500 души се събираха, едва се побирахме и целият ден така тържествено се чувстваше присъствие някакво, много силно. Голяма радост изживявахме с Учителя. Като пеехме "Братство, единство" обикновено се събирахме около Учителя след Паневритмия и пеехме няколко песни. С голям възторг пеехме. В.К.: Тук виждаме снимка с Учителя, играете Паневритмия. Весела: Беше едно велико тържество надушите. Цялото дело на Учителя и беседите, и планината и всичко едно велико тържество. Петдесет години щастието на България е това. Но не се оцени от народа. Явиха се клеветници, неразбрани хора, които попречиха много, но не спряха делото. Не спряха. Няма сила, която може да спре Божественото. То е над всички човешки прояви. В.К.: Тука Учителят играе "Аум". Весела: "Аум". В.К.: Тука е интересна тази снимка. Вие сте приготвила допълнително бележки към 1939 г. Весела: Да Към книгата "Път към светлината". В.К.: Да. Весела: За 1939 година. Мога да нарека 1939 година най-свещената година в живота ми. Има празни години, има години на страдания, а има години на пълнеж с духовен заряд като тази изключителна година. Още на 22 януари имах сън, в който Учителят ми каза: "Трябва да имате качествата на Христа, не на учениците му." Седнала от дясната му страна той ме изпрати да му донеса вълнени чорапи, защото краката му бяха боси. Аз отидох в стаята му и му донесох чорапи. А на 24 януари видях на сън, че токът бе спрял и всичко бе тъмно. Тогава небето реши да изпрати поток от светлина чрез мен. Същата нощ брат Георги Радев ми каза, че получавам слънчево-ураново съзнание, което е съзнанието на новата епоха. А той бе най-добрият ни астролог в братството. В.К.: Вие го питахте? Весела: Аз сънувах това. Аз описвам сънища тука. В.К.: Да. Весела: Всяка сутрин след събуждане, получавах вътрешно по едно изречение. На 21 януари сутринта получих думите: "Събери водите в долината и тогава облечени ще се изкачат на планината". А на следната сутрин: "Извличай живот от всяко нещо. Хората живеят кратко, защото не знаят как да извличат живот от нещата". Други сутрини чух: "Слънцето е неуязвимо", друго: "Ликът човешки е лик Божи", също: "Влагай ново съзнание във всичко, което вършиш. Новото е в съзнанието." В.К.: Това е от тетрадката, да. Весела: Идеята на "Събери водите в долината" е с дълбок смисъл. Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат живота му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят. Стремежът ни винаги да е вертикален, а не хоризонтален. В томчето "Смени в природата", с. 96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за живот и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Размишлявайте върху тези три мисли, за да обясните състоянията си, през които минавате." ("Смени в природата", Общ окултен клас, г. VNIj. И.София, 1937) Весела: В тихата вечерна самота на селцето, където работех. В.К.: Кое село? Весела: Село Ковачевци, Самоковско, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: "Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н. Това бяха часове на углъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на живота. На 12 януари ... В.К.: Коя година? Весела: 1939 г. още, Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай! Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата. Бог не дава да се обсеби любовта. Ако обичаш някого, ще му дадеш условия за растеж. Това е любов. Да изградим домове за вселяване на велики души в себе си. Възкресението е влизане в нов живот, а възнесението - отиване към Бога. Дай на Бога славата. Имаш добра мисъл, приложи я заради Бога. Човешкото е въплотяване, а Божественото - вселяване." Това са думи на Учителя. Сутринта ми се даде изречението: "Само разумното е ценно; разумното се изявява като красота." А на 18 март следното: "Талантите са вътрешните условия за растеж и развитие." По това време преведох "Свещени думи на Учителя" и му я предадох. На 19 март се върнах в къщи за празника 22 март, като бях получила телеграма сутринта от брат Гавраил, с покана от Учителя и брат Боев. Първото нещо след пристигането ми бе да посетя Учителя. Когато приближих салона, той излезе на горната площадка да ме посрещне и ми каза: "Ще говорим, рекох, останете за 22 март". На 22 падна сняг и не можахме да играем Паневритмията. Бях непрестанно радостна и вдъхновена и цял ден свирих на пианото в салона и няколко души пяха песни от Учителя. След обяд бях на разговор с Учителя. Прочетох му преведените на английски две новогодишни лекции "Големия брат", които той одобри. В.К.: Продължаваме нататък: Учителят... Весела: Да. Беседата "Големият брат" срещу Нова година 1939 г. от Учителя в 12 ч. през нощта, е отпечатана в Ню Йорк, брат Фархи отпечата "Свещените думи" и "Големият брат". Най-напред отпечати "Големият брат" и я изпрати на Учителя. В.К.: Сега вие му я прочетохте на английски, така ли? Весела: Аз му прочетох и той одобри двете лекции. В.К.: Да. Весела: Каза: "Да увеличим скоростта на вибрациите си. Вярата, надеждата и любовта имат високи вибрации. Да сме находчиви и да нямаме никакъв страх какво ще стане с нас. Натисни копчето - контакта пази и всичко ще е добре. Капката вън от океана е немощна, но е силна в океана, взимай от океана и раздавай." Даде ми практични наставления как да работя с хората. Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим. "Любов без обект, това е великата любов." Срещнах се с брат Георги Радев, който бе в особено настроение. Същата година, през лятото, той отиде в Юндола и там си замина/Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите, когато вървяха с Мойсей към Ханаанската земя. Сега той живее като растение, той ми обяснява, като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят бе казал, че когато чувствата са в противоречие човек е раздвоен, страдат белите дробове. Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот-то е както смяна на сезоните. Едни хора са в пролетта на живота, а други - в зимата, трети - в есента, и т.н. Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "Живот за Цялото". В.К.: На английски? Весела: На английски и му четях и той коригираше. На 22 март 1939 г. сутринта Учителят каза: "Бог сутрин най-напред ще помисли за всичко във вселената и ще прати на всяко нещо нужното, и като му остане малко свободно време, ще помисли и за себе си. Да имаме бързината на щастието, това значи във всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живеете според великият закон на Любовта. Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. Всъщност, истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцип. Да пребъдем в радостта, която иде от Бога". След завръщането ми в селото, (Забележка: Село Ковачевци околия Самоковска, където е учителка 1937-1939 г.) бях в изключително вдъхновено състояние. Чета в тетрадката си оттогава: "Колко е ценен дори един ден в живота, когато този живот е свързан с източника си! Колко е велико дори един момент да съзнаеш и преживееш Божественото в себе си! Всеки ден пиши по нещо красиво за отношението си към Божественото и един ден ще имаш цяла книга, която ще сочи високия връх, към който вечно се стреми душата." Това е преписано от тетрадката след завръщането ми. Сънувах, че се катеря по отвесна каменна стена към върха, но под мен стои леля ми Анка, която ме подпира и ми помага в изкачването. А леля ми Анка е старата сестра на майка ми, която отгледа майка ми като сирак и беше първа ученичка на Учителя в братството. Тя въведе майка ми и мен при Учителя. Сънувах, как тя ме подпира и ми помага за изкачването. Стигам върха, а там се отваря вратата на някакво здание и някой ме посреща. Наистина, леля ми Анка - по-старата сестра на мама - първа ни заведе при Учителя. Тя е отдавна в отвъдния свят, но тогава беше още жива. Колко трудно и почти невъзможно е всяко духовно постижение без помощта на някого, без любовта на близък или приятел в земния ни тежък път. Сутринта ми се даде мисълта: "Живей във височините". Учителят бе казал: "Само при високи планини има култура". Когато го попитали, защо е избрал България, където да изпълни мисията си, той отговорил: "Защото в България има много планини". След няколко дни се върнах отново в къщи за пролетната ваканция на 5 април Учителят каза: "Според височината на идеала ти е и твоята култура Любовта е непостижим идеал. Където ходите, да носите нещо хубаво. Няма по- опасно нещо от туй - човек да се влюби в себе си. Първо човек да почита себе си. Дръж в съзнанието си един ангел. Вие не се приготовлявате за обикновен живот. Всяка мисъл, за да има съдържание, трябва да е минала през любовта, през трептенията на светлината - да носи енергия. Същото се отнася и за чувството. Не говори, че обичаш някого. Живееш в любовта, но не излизай да те духа човешкия вятър - ще се разболееш. Можеш да обичаш един човек, ако слезеш на положението, на което Бог го е поставил. Човек не може да изпълни Волята Божия без живот, светлина и свобода. Не се смущавайте как се отнасят хората с вас. Вятърът вън ще те духа. Станете господари на вашата мисъл, сърце и тяло." На 17 април 1939 г. чух: "Виждай с Духа". В село Поповяне, на 2 километра от село Ковачевци, бе назначен за учител един наш брат. С него имахме много интересни разговори. В.К.: Как се казваше той? Весела: Недев се казваше, брат Недев. В.К.: Да. Весела: Той бе една мистична, углъбена душа, поет по природа и много предан на идеите. Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на живота. На 1 май - чудно хубав пролетен ден, той ме посети вечерта и ми каза свой сън. Над стаята му без таван имало друга стая, на стената висяла картина на двама светии, пред които светели две запалени кандила. Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в живота си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце. Радвай се!" На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееше лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов! Зови безспир към висините на свят ефирен, свят на радост, мир и чистота, разкривай в чар лика на бъднините, кога човек щастлив ще е в света! Душа, ти нежен, благ служител, прелитнал тук сред хаоса и мрака, на свят прекрасен, о, сияен жител, отколе тука страдущите чакат! Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят, свети, тупти и сей в душите рози, с Божествен нюх да се разцъфтят! с. Поповяне 1 май 1939 г. Той ми каза и следното: "Чувствайте се абсолютно вътрешно свободна! Чувствайте се потопена в една безпределна светлина! Чувствайте се тъй спокойна, че винаги да долавяте великия ритъм на всемира и да сте в хармония с него. Чувствайте, че в душата си имате един мощен център, който е по-силен от всеки друг вън от вас." Наистина, това звучи като формула за всеки ученик на живота, като идеал за постижение. На 10 май се срещнах с Учителя и дълго разговаряхме. Той ми каза: "Трябва много да сме внимателни - на земята не е лесно да се живее. На земята човечеството е стигнало до най-ниското стъпало на инволюцията, повече не може да слиза. Сега е в началото на еволюцията си. Други планети имат по-благоприятни условия. Земята е шуплеста - взима малко енергия от слънцето и пропуска много. А Уран и Нептун приемат всичко и не пропущат нищо от слънчевата енергия. Светлината не иде от слънцето, а се образува по рефлекция на земята Около слънцето има тъмна и студена зона - топлина и светлина се образува на земята. Небето от земята изглежда синьо. Слънцето е акумулатор на друго физическо слънце, което не се вижда. Тъмнината около слънцето е приемател на енергията, затова е тъмна. Тъмното приема, а светлото дава. Тъмните души приемат (потенциална енергия) и я задържат за себе си, а светлите я отразяват навън (кинетическа енергия)." Учителят ми говори за работата в САЩ и когато го попитах ще отида ли там някой ден, той каза: "Може, рекох". И продължи: "Когато от изток хората отидат на запад, те тропат по тротоарите, защото си вдигат високо краката, а западните хора се спъват като отидат на изток, защото има много камъни. Върви внимателно! Има тъмни същества, които искат да прекъснат контакта с Бога на някоя душа, та в тъмнината да вършат каквото те искат. От такива ще бягаш. Два вълка се карат кой да изяде една овца - овцата в това време да бяга, защото няма кой да й помогне и защити. Дръж винаги връзка с Божественото! Всичко в природата да ни е предметно учение". Учителят ми показа книгата "Свещени думи на Учителя" на латвийски език. "Божественото учение и изявление е непреривен процес, а хората мислят, че като се е изявило с Христа, спряло е. Непрекъснато ни учи, с никого не спира. Те държат на какво Христос е казал, а не виждат какво казва днес! Непреривен процес е то." Това е разговора с Учителя. В.К.: Който е изваден от тетрадката. Весела: Преписах. "Да се научим да разпознаваме доброто от злото. - Продължение. Ходим из тръни - да пазим къде стъпваме. Ще научим краката си сами след време да се пазят. Лош черен дроб ще храниш с добри мисли - да се урегулира действието му" Повече от тридесет години минаха, (Забележка:Това е писано през 1972 г.) откакто Учителят ми разкри тайната на Божието Слово и едва през последните години започнах да проумявам закона на Неговата вечност. Шепотът на Божия глас в нас, е така тих и нежен, че ние не му обръщаме внимание дори. Колко пъти след като пострадаме, казваме: А бе, нещо ми каза, ама кой да слуша! За ученика с будно съзнание "Гласът" говори ясно и постоянно, но за това са нужни известни предпоставки. Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко! Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот Той е духовното ни Слънце на земята. Учителят каза: "За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти". Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек. Ние се претоварваме с грижи за осигуряване бъдещето, което е измама и сянка на реалността. Ако изпразним ума и съзнанието си от тези излишни грижи, ще живеем много по-леко и по-правилно. Грижите поглъщат светлината и радостта ни, но за какво? Не знаем утрешния ден какво ни носи. Вярата е отваряне прозорците на ума ни към слънцето - светлината сама ще влезе и внесе всички блага на живота в нас. Ние постоянно пропускаме настоящето, в което е скрита единствената ни възможност за щастие. За нас е важен топлия залък хляб, който сега слагаме в устата си, не казваме: "Нека остане, утре да ядем", или "нали вчера ядохме". Само Божието Слово може да нахрани изгладнялата човешка душа. На 12 май Учителят каза в края на беседата си: "Използвай днешния ден!" Тъй като бях на Изгрева за няколко дни, срещнах се със сестра Маркова (белгийка), която ми каза, че на 1 януари сутринта чула няколко изречения, изговорени от невидимо същество на френски език и аз си ги записах: 1. "Напускане масово на погрешките." 2. "Всички ще се привържат към Истината." 3. "Учителят е всичко." 4. "Всяка сила и власт Му е дадена на небето и на земята." (Забележка: Анриета Маркова, виж "Изгревът" т. Ill, с. 160; т. IX, с. 178-179, снимка № 33; т. XIII, снимка № 39, 40.) В.К.: Сестра Маркова вие я заварихте? Весела: Да, стара сестра. В.К.: Тя е превеждала на френски? Весела: Да. Тя бе изключително будна и интелигентна сестра и до дълбока старост предаваше френски език в Alliance Francaise в София. Още виждам вълнението й, когато ми предаде тези свещени думи, дошли от невидим източник. "Словото никога не спира да говори." Срещнах се за малко с Учителя и му прочетох нещо от превода ми на "Свещени думи на Учителя", което той одобри. Трябваше да се готвя за държавен изпит по английски език. Той каза: "Ще се нареди". За лагера ни на второто езеро в Рила, Той каза: "На Молитвения връх, само птиците могат там да хвъркат. Животни няма там. Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете. Не е лесно лагер да имаш на 2000 метра височина, и военните се чудят, как преодоляваме всички трудности. Да направиш път дотам не е лесно." За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят". В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили. Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя характер." На 29 юни ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа. За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят. Христос по вътрешен път ще Го познаеш." Учителят ми каза тези думи по повод на едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията. Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя. После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече. Силата сама доказва нещата, не думите. Който те лъже, той има раздвоен поглед. Той бърза, а времето само ще докаже истинността на известни действия. По вътрешен път като намериш Христа, всичко става хармонично, чувствуваш мир - нямаш нужда от външни доказателства. Който те лъже, има или фиксиран поглед, или раздвоен. Казва: "Обичам те", а температурата му остава същата. Накарай го да докаже с дела - вярно е само стореното, а не казаното. Бога по три пътя само можеш да познаеш: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Сега Бог изявява Любовта. Познавам, че човек ме обича по температурата - ако тя се повиши, обича ме този човек. Имаме уред, с който познаваме чувствата. Никой не може да излъже себе си, ближния си и Бога. Бог не се съблазнява. Антихрист е тоя, който казва, че от себе си върши нещата." Учителят ни предупреди, че "в света идат големи изпитания, всички ще минете през огън". Утешението е, че "Любовта ни спасява от всички нещастия. На Бога не можем да угодим без любов. Единственото нещо, да угодиш на ближния си, е любов към него. Умират глупавите, умният не умира. Човек трябва да умре за всички съмнения в душата си, за глупостите в ума си, за злорадството в сърцето си, за лошите постъпки. Докато търсиш удоволствие вън от себе си, ти си на крив път. Дошли сте да държите матура на земята. Дошли сте да учите. Ние сме се ползвали хиляди години от Любовта, но дошло е време да разберем смисъла на Любовта. За да си добър, трябва да си извор, не шише с един килограм вода. Не знаете за какво сте дошли. Не знаете как да обичате Бога и ближния си, а себе си много сте възлюбили и оттам иде съгрешението. Във вас имате един Бог, на Когото не сте дали условия и свобода да се прояви. Той чака да види какво ще направите за Него". Брат Боев ми каза, че Учителят му казал: "Не се поставяйте на базата на Абсолютното да съдите хората, защото не сте едно с Абсолютното, а сте субективни. Оставете Божественото във всяко "себе" да се прояви свободно, защото Божественото бележи своя ритъм само в свободата. Дори да виждаме нещо, което не е в съгласие с Божественото, трябва да го отречем. (Силата на внушението)." Ще предам едно писмо от Учителя до една сестра, писано на 27 ноември 1930 г. В.К.: Коя е тази сестра? Весела: Не зная. "Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към първото начало на живота -Бога. През миналите векове са давани разни отговори на свещените книги. Някои от тези отговори са задоволителни според времето си, но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина, а това съставлява най-важното за развитието на човешкия дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнения: искай Любовта, търси Мъдростта, хлопай за Истината. Не преставай да работиш. Гдето е истината, ходи там, дето свети Мъдростта, мисли там, гдето е Любовта, живей там. Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш великото на живота, скрито в малкото. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното, той е създал света, затова го търсим. Възможното - ние търсим общуването с хората. А като търсим невъзможното, непостижимото ние търсим общуването с Бога. А това е пълния смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото. И тъй Любовта е любов за непостижимия живот; Мъдростта е мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. А непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта и Истината, животът, светлината, свободата. Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага. Оттам иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на духа. Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината. Там дето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз. Само Божията Любов носи живот и пълна радост" Следва подписът на Учителя. Мисля, че тази сестра е от Търново, на която е писал много писма. В.К.: Иларионова? Весела: Може би Иларионова. (Забележка: За Иларионови виж "Изгревът" т. XVII, с. 676-678.) Весела: Това е сега 1 ноември 1943 година. Свърших с 1939 - добавката. Сега, добавка към 1943 година в книгата. Бях написала през тази година стихотворението "Духът на България" и няколко други, които прочетох на Учителя. Той каза: "Музикантите създават своите симфонии от тези работи. Те ще се развият в бъдеще. Ти се възпитаваш с тях. Сега е време за сеене и не може да очакваме плодовете. Посади семето в ума си и го остави. Как ще различаваш хората? Жертвай за човека, който е готов да жертва всичко за Бога, за своя ближен и най-после за себе си. Който служи на Бога с всичко, на ближния си и най-после на себе си, той е твоя ближен. Оставаш да посяват други семена, мътиш кукувичи яйца и после те отлетят и за теб нищо не остава. Не се запалвай от кибритените клечки - от малките желания. Не изпивай водата в шишето на другите, не се интересувай от нея, а от своята. Ти колкото светлина можеш да получиш, то е важното за теб. Да изградим новия свят в себе си. Хората не са готови за любовта, за зло ще се употреби днес. Бога извън хората не можеш да го намериш. На Бога извън хората как ще служиш? Сега ако ни подтискат другите, то е нашето отношение към Бога, то е кармата. Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме, те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: Светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - Светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. (То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота. То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята. Англия е тежка, търговка е тя, ще мине през големи страдания. Америка има по-светло бъдеще. Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на животните - т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор. Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е. Той ти помага духовно. Бащите са все отражения на Великия Баща. Боговете са ревниви за своите. Като решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението си. Каквото е необходимо вземи, дай и отминавай. Не спирай дълго. Злото е твърдо, то се топи и изчезва от огъня на Любовта." На 10 ноември Учителят нарисува на черната дъска квадрат с ъгъла нагоре и тегли една хоризонтална черта по средата му. Торната част-триъгълник, е дур, а долната мол. Това е пътя, по който човек се развива. Дур е радост, светлина, а мол - скръб, страдание. Математиката е вътрешните отношения, а геометрията - външният език на природата. Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От Божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите да са по-сериозни и еднозначни. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка (в песента) да не живее все с миналото, а да учи новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото." На 21 ноември научих, че Учителят е в планината на хижа "Алеко" и почувствувах силен импулс да тръгна натам. Витоша бе цяла обвита в бяла мъгла, когато стигнах подножието й. Над бялата мъгла в село Симеоново седнах на един камък и се помолих: "Ако не трябва да отида горе, мъглата да остане, но ако трябва - да се отвори пътя". И наистина, като тръгнах, изведнъж се проясни и се очертаха контурите на планината-дори слънцето изгря. Радостно и неусетно се изкачвах. Скоро всичката мъгла слезе долу и се разтла над София. Гледката бе прекрасна. Долу-бяло, пухкаво море от мъгла, а планината ясна и величествена. На хижа "Алеко" ме срещна Учителят и каза: "Много добре направихте, че дойдохте." Настаниха ме в просторната стая с девет легла, където беше Учителя. В стаята сме: Борис, Боян Боев, Гавраил, Милка, Савка, Маргарита, Мария и Учителя. Печката гори, а вечерта, при светлината на газената лампа се разговаряхме до полунощ. В.К.: Имената, трите имена? Вие им давате малките имена. Весела: Борис Николов, Боян Боев, Гавраил Величков, Милка Аламанчева, Савка Керемидчиева, Маргарита Мечева, Мария Тодорова и Учителя. В.К.: Да. Весела: Учителят говори малко. Разказваха се разни случки из живота на братството. По едно време Учителят, който слушаше углъбен, започна да пее песента "Ангел вопияше" - любимата ми песен, която майка ми пееше, когато бяхме малки деца. Той пееше с дълбоко чувство и не сваляше погледа си от мен - като че ли за мен я пееше. Трогнах се дълбоко и се помъчих да проумея защо ми пее тази вълшебна песен, която баща му е създал. Атмосферата бе мистична - тишина и невидими присъствия изпълваха мястото, където, вслушани в дълбокия глас на Учителя, преживявахме нещо неизказано красиво. Всички пяхме след Учителя няколко песни, целунахме Му ръка и си легнахме. Сутринта отидохме на "Мечата поляна" да посрещнем изгрева в 7.20 часа. Изгревът бе чудно хубава картина - слънцето се яви над развълнувано море от мъгла и го позлати с първите си лъчи. От върха се спускаха тъмни облаци и "дефилираха пред нас", както се изрази Учителят. Невидимият свят дефилираше пред нас. Тъмните облаци сякаш ревнуваха слънцето и се талазеха пред него, но над нас бе отворена широка светла врата и цяла бе осветена. Учителят каза, че това е един художник, който рисува тези картини пред нас. Ароматните борови дървета пращяха в печката, докато закусвахме горещ чай, освежени от утрешната разходка. Записала съм: "Колко благ и мил е Учителят, какво свято присъствие има край Него! Колко съм щастлива, че съм приютена в този слънчев дом!" На обед Учителят ни говори доста: "Природата трябва да оживее в ума на детето, тогава то ще пее за нея. Първо трябва да имате едно хубаво музикално вътрешно състояние, тогава ще се даде една изящна външна форма. Когато видиш един човек, не те интересува първо отделна част на лицето, а усмивката - разумното отвътре те интересува. Слънцето има такава усмивка като изгрява. Картината да засяга трите принципа: чело, нос и уста; небе, фон и преден план. На музикалния не давай насила да яде, не го учи - гладния знае как да яде, само няколко принципа му дай. Три неща трябва да стимулират човека: животът, знанието и свободата. Понятни са те за нас. Свободно си движете краката, ръцете и главата; най-малко съпротивление има при правата мисъл. Не учи човека криво да не мисли. Паганини бил много ограничен, та за да се освободи създал жива, свежа музика. Бетовен искал да се освободи от вътрешната грандомания на гордостта си, та се освобождавал чрез музиката. Моцарт е венерин тип, създал е весела музика. В латинската раса е изявен женския принцип в музиката. Англо-саксонската раса изразява мъжкия принцип в музиката. Славяните изразяват пак женския принцип, но в по-висока гама. Нашето пеене за ангелите е като грамофонна плоча - няма творчество в нашето пеене. Ангелите имат различни инструменти. Музикалният век иде след войната. Славяните носят по-хубава кал, от която ще се направят по-хубави грънци. Най-добрата музика е била в светилищата, а сега излиза в света. Ние сме най-музикалното общество, най-много песни имаме. Едни песни помагат на ума, други - на сърцето, трети на волята - на мускулите. В песента "Весел ти бъди" ти си в скръбния свят, от който трябва да излезеш, затова мелодията е такава, но после мелодията показва, че си излязъл от това състояние." На следната вечер Учителят пак беседва с нас до полунощ. Той каза: "Не яж хляба на смъртните, който донася смърт. Услужи на този, който те обича - той не насила иска услуга. Ние горе вземаме решение да поправим погрешките си. Като вземеш дисонанса, погрешка е. Райската птица е предмет на учение. Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда. Няма да умираме. Светът още ще умира, ще има гробища. Братята на Любовта ще дойдат между славяните Ще слязат 8000 души, праотци на човечеството, те ще са светещи хора. Ще управляват земята. При тях ние сме като животни. Една пеперуда кацнала на ръката ми и трепка с крилцата си. Казва ми: "Ти можеш ли така да трепкаш като мен?" Учителят се засмя, когато каза това. Шесторасовият човек е ту като дете, ту говори като стар, ту като възрастен. Съчетава трите човешки форми: дете, млад и стар. Много изпитания минава на земята добрия, духовния човек. Много го изпитват. Една песен е врата за музикалния свят , откъдето винаги иде нещо - вдъхновение." На 23 ноември се събудих в 4 часа сутринта В голямата стая, където спехме. Лампата слабо светеше, всички още спяха. Седнах в леглото си и почувствах, че някаква Божествена музика ме изпълня, започнах да се моля. На другия край на стаята Учителят също бе седнал замислен в леглото си, като че ли в молитва. Учителят започна да ми говори пред всичките и да ми разказва някои преживявания и изпити на учениците си. Тези изпити са символи на това, през което всички ще минат. Как те са спали на връх Мусала на открито, при дъжд и сняг и т.н. Аз му казах, че ние, по-младото поколение не минаваме такива тежки изпитания, а се занимаваме повече с музика и Паневритмия. Той каза: "В настоящето са подтиците на Любовта - реалността, живейте в нея. Обичайте Неизменният, Вечният, вечно Обновяващият ни. Бъдете готови да направите всичко за Него. Пазете свято Любовта в душите си, тя е най-голямото ви богатство. Не говорете за него, не го изнасяйте навън. Любовта остава всичко да се прояви, сега иде тя последна да си каже думата и да уреди света." Тези три дни Учителят непрестанно излъчваше вълни на Любовта и ни бе споил в една чудна хармония. Цялото преживяване бих нарекла "Симфония на Любовта". В 5 часа сутринта станахме. Валеше дъжд и Учителят каза: "Дъждът показва, че посятото тук ще поникне. Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко. Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста. Един малък лъч от слънцето ти разкрива света - той е най-голямото благословение. Малките работи са далечни, а големите близки. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят. Бръмбар като кацне на теб и ти бръмне, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой в публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му. Той сам може да не съзнава това. Пазете се от недоволството си. Недоволен си, че чувствуваш недостиг на нещо. Животните обработват разните добродетели. Растенията учат търпението. Ще сложиш първо Бога, после хората, а себе си на последно място. Човек все трябва да попъшка, ще научи нещо. Един ангел може да е в човешка форма и сега да се пробужда. Сегашната музика трябва да внесе това, което първоначално е дадено на музиката, но изтрито. Едно житно зърно ти е дадено, като го покриеш с кърпа, става топъл хляб - дай го на другите! Ако този хляб задържиш за себе си, то житното зърно загубва силата да прави топлия хляб. Магията е в служене на другите. Човек е сянката - проекция на един реален свят - него той трябва да се научи да вижда. На един слуга господаря не бил доволен от него. Слугата се маскирал и го вързал за едно дърво. След туй минал без маска и го освободил. Тогава господарят му го оценил. Страданието иде да оценяваме доброто, което Бог ни прави." Всичко беше високо, неземно красиво и дълбоко преживяно - безподобно в живота ми, което никога не ще забравя. На 23 ноември в 11 часа тръгнахме за София. Валеше дъжд, но Учителят го спря. Щом слязохме, планината се обви втъмни облаци и отново заваля. Атова небесно преживяване стана само месец и половина преди голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 година, която пропъди всички ни от града. Учителят тайно се е прощавал с нас тогава, защото след завръщането ни в София вече нямахме условия за подобна среща в планината. Той роди душите ни в Любовта и ни начерта Пътя на Новия живот - живот на Вечната Пролет, който щяхме да живеем през идващите столетия. Затова ни каза, че дъжда показва, че посятото ще поникне. На 24 ноември написах стихотворението "На върха", което предавам тук. Само началото: Във високият чист свят на планината видях как се живее. Хармонията напира вътре в душата, и вън ще се разлее и всичко в теб ще прозвучи разумно, хармонично, когато живата любов за теб пробуди." На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света, е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най- мъчното. Любовта не е проникнала в сегашния живот, защото живота е пълен със страдания и смущения. За да ни помогне Господ, трябва да спазваме закона на Любовта. Бог носи бремето на цялата вселена. Плодовете са делата на растенията, техният сърдечен живот. Сладкият плод показва, че растението обича Бога и Бог го обича и съдържанието му е Любовта, която съществува между него и Бога. Истинската слава е слава на цялото. Блаженството да стане общо достояние на всички хора. Да пееш, значи да даваш. Петелът единствен дава и никога не пее за лошо. Оня свят е музика. Божественият свят никаква форма няма, то е една вечна светлина - няма никакви противоречия." Още в края на ноември Учителят тръгна всеки ден на Витоша пеша с двама- трима братя, и отсядаше в боровата гора над Симеоново. Той ходи четиридесет дни на планината и каза по повод на излетите си: "Отивам да срещам Бога горе. Той е там. Казвам на тези, които идват, да ви не плашат". На 28 декември тръгнах с Учителя за Витоша Бяхме шест души. По пътя заваля силен сняг, а горе той бе вече около 20 см дебел. Бях взела борина за подклаждане на огъня и мед и масло за обяд. Сварихме чай и обядвахме в много весело настроение. Учителят каза: "Страданието е посяване. Нова година (1944 г.) започва в събота - седмия ден за почивка. Трябва да спрат борбите". На следният ден на беседа Учителят каза: "Има у всички ви нещо, което не ви достига - липсва ви една нова идея за живота. Законът на обновяването трябва да дойде, вие се спъвате в закона на доброто и злото. Щом се допусне доброто, ще се допусне и злото. Вие искате един свят с добро без зло. Доброто е закон на Едного, на Единното в света, а злото е законът на мнозинството Трябва да знаем законите на нашата мисъл, сърце и дух-те се различават. Трябва да мислите, без мисъл не можеш да се повдигнеш. Само със слушане нищо не става - трябва да прилагате. Ние живеем в най-усилни времена, когато всички си оправят сметките - ликвидират. Сега страдаме за минали погрешки. Всинца ние страдаме от големи обещания. Рядка работа е да срещнеш един човек на Божията Любов, Мъдрост или Истина. Той е едно благо. То е рядко събитие и ние трябва да благодарим на Бога, че сме срещнали един такъв човек. Придобивка е само като си срещнал човека на Любовта и Мъдростта. Те са като извори. Ангели са те, които служат на Бога. Те са ангели, които служат на Любовта, Мъдростта и Истината. Христос беше един такъв ангел. Никога не се спирай да критикуваш някой! Цапаш ума си и губиш енергия. Тялото е човешкото, сърцето е ангелското, а Божествения свят е връзката на всичко - умът. Мнозина са ме гощавали, но само един, както ме е гощавал, ще помня. В света едно добро ако направите както трябва, стига ви. Първата хапка определя цялото ядене. Първата мисъл, първото чувство, първата Любов определя целия ход на живота. В света иде сега един момент, в който ще се определи вашето бъдеще, не трябва да спите. Ако ума, сърцето и душата ви не са готови - няма да се ползвате. При Бога да живеем. Искайте едно добро, което всеки може да ви даде - и слънцето и въздуха, и дървета и камъни, и земята и житото! Големите работи сте искали и вършели. Ева като Бога искаше да стане. Не искайте от хората това, което вие не може да дадете. Радвайте се на това, като имате. Светът за музика не е готов, но умът, сърцето и душата ни е готова за музика - да се внесе музиката като вътрешно възпитателно средство". Весела: Учителят говори тази беседа след като бяхме на 28 декември на Витоша. В.К.: На бивака. Весела: Не на бивака, зад борчетата, дотам ходеше. Това беше последния ден, който Учителят се качи на Витоша, тогава падна сняг. Аз бях учителка в Симеоново, изтичах този път да придружа и аз Учителя, защото не бях ходила с него. Знаех, че 40 дни ходи. И бях взела борина, нямаше сняг. Борина ме накараха да взема за огъня, а то като падна 20 см сняг нямаше сухи дърва. И не можехме да запалим огъня. Борината тогава помогна, хляба, меда и маслото раздадох на шестимата, еднакво с Учителя. И в неделята той като каза това, че "Мнозина са ме гощавали, но само един, както ме е гощавал, ще помня", иска да благодари, той по такъв начин благодари за постъпката. И това беше, че се даде на всички, не се прави разлика. Ще дам на Учителя повече, пък на другите няма да дам. Учителят иска на всички правдата да се спази. И затова той беше доволен. В.К.: Кои бяха тези 6 човека, спомняте ли си ? Весела: Там беше Методи Константинов, брат Боев. В.К.: Галилей бил ли е там? Весела: Нямаше го тогава. Бяха Ангел и Тодора. В.К.: Ангел и Тодора. Весела: Ангел и Тодора. И ние двамата, 6 души, В.К.: Двамата с кого? Весела: С Учителя, 6 души. Продължава той: "14 е закон на жертвата, 15 е разколебаване на злото, 16 - кулата се събаря, 18 - несретно число, 19 - работи вече. Числата 3,6 и 9 работят за българина. 19 - заключение на една Божествена епоха. 9 - най-умната дъщеря и най-умният син. 1 - Бог - да вършите Волята Му. 8 - Божественият Дух - и горе и долу движение. 19 - най-правилните отношения между сина и бащата - синовни и бащински. Великото малко и великото голямо образуват най-голямото щастие и радост на небето и на земята. Разумът се занимава с това, което е минало, с последствията на нещата. Любовта е това, което е причинно. Тя действа в настоящето и създава нещата. Живот има в нея. В момента, когато почвам да обичам, аз оживявам. Новото учение е да се запознаем с Любовта, тя ще ни даде светлината и ще ни даде Мъдростта, която ще ни даде свободата и запознае с Истината. Окото да е будно и чисто, да не се захласва и влюбва. Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото - едно с Отца. Правилното проявяване на ума, сърцето и волята дават израз на душата, а ръководството на душата е Духа, а Духът е проявения Христос, самият Христос. Човек е фокуса на най-великите работи - в него всичко се пресича. Животът трябва да върви с бързината на Любовта. Любовта е плод на Духа, а разумът е плод на плътта - обяснява последствията. Тактът на космоса регулира сърцето 72 удара, 72 ученика имаше Христос. Девата държи връзка между Духа и душата." Весела: пее "Венир Бенир" и свири на пиано. В.К.: Да. Весела: На 21 август 1944 година, когато бяхме в Мърчаево, аз си изгубих чантата и до вечерта се намери. А Учителят каза: Черната ложа ти скрои капан, но белите братя осуетиха засадата им. Злото плод не връзва. На Георги пиша, на Георги Томалевски: Обърни се към този, който е източник на светлината, която дава мисълта, на топлината, която дава хубавите чувства и на силата в човешката душа. Не пъди скръбта и не задържай радостта. Аз съм го обяснила: скръбта не пъди, тя е един ангел и е по-силна от тебе, също и радостта -тя е по-силна от тебе. Той каза: "Ти изгуби чантата..." За хумата. "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото, служенето на Бога." В чантата ми беше перото, подарено от Учителя, с което превеждах. "Като се занимаваш с човешкото, да не забравиш Божественото." Хумата е също, изглежда съм търсела хума да донеса. За нещо. В.К.: А-а, вие сте ме разказвали, че сте отишли да набавите хума, да донесете, за да може да си миете, тогава са си миели главите с хума. И когато отивате да копаете, си изгубвате чантата. (Забележка: Аз заварих онова време, когато жените отиваха с мотики и кирки и копаеха хума, носеха я в къщи, слагаха оцет в нея, търкаха си косите и след това ги измиваха) Весела: Чантата. В.К.: Сега аз си спомням. Затова Учителят свързва хумата именно с това. Весела: Да. Казва: "Хумата е човешкото, а чантата е Божественото." В.К.: А Божественото, защото вътре в него е перото, с което вие превеждате. Весела: Вътре е перото, което ми е подарено от Учителя. В.К.: Там вече е цялата връзка. Весела: Да. "Като влезе в скръбта, духовния свят, ангелите ти обърнаха скръбта в радост и всичко свърши добре. Слънцето като изгрява, е радост, а като залязва, е утеха. В Божествения свят е любовта и обичта. В духовния свят мисълта и чувството, а на земята светлината и топлината. Като гледаш на земята и възприемаш светлината, то е любовта." Продължих какво да пиша на Георги. "Като живееш във въздуха, да не го познаваш, може ли? Като живееш в светлината да не я познаваш, може ли? Водата е любовни писма между водорода и кислорода. Те, като се влюбили се съединили в едно, и водата е писмата им. Водата още нищо не е родила, но тя като влезе в организма се разлага на кислород, който гори и отива да поддържа ума, мисълта. А водорода отива да поддържа топлината в сърцето и като влезе водата в тях, човек да свърши някаква работа. Човек в радостта да не се забравя. Тя е голям ангел, който ти оставя подаръците си и ти ставаш радостен. Слънцето постоянно ли изгрява - не. Като залязва е утеха. В скръбта да не се отчайваш, а в радостта не се забравяй. Оставяй скръбта сама да си отиде, енгелите я превръщат в радост. Тя те учи нещо ценно, а човек страда, когато пъди скръбта. Един голям музикант виртуоз се радва, когато изпълнява нещо пред някой друг опитен музикант, който го разбира и цени. Единият се радва, че го разбира другия. А другият е радостен, че слуша велик виртуоз." В.К.: Да Весела: Учителят дойде преди 2000 години да спаси човечеството, а днес дойде да го възкреси. "Скръбта е матката на душата, дето всичко расте. Радостта е утробата на Духа, дето всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, тоест влага в нея съдържание, а като мисли, той я одухотворява и осмисля. Турете радостта и любовта за основа на живота си и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана." В.К.: Писмо до Невена. Кой, Учителят ви го даде да го занесете, как стана това? Весела: Това писмо Учителят го беше написал и ми го показа и каза: Трябва да пуснем това писмо. Аз казах: как ще го пуснем по пощата Учителю, това вие сте го писали, аз трябва да го занеса на сестрата. В.К.: Как се казваше? Невена? Весела: Невена Велева. В.К.: Тя откъде е, от Бистрица май? Весела: Тя отиде в Бистришките хълмове, евакуира се да живее в една колиба, овчарска. В.К.: А вие там го занесохте? Весела: Занесох го на Бистришките хълмове. В.К.: И там й го предадохте? Весела: Там й го предадох. Владо тръгна с мен, да не съм сама. Той ме придружи и аз й го занесох и тя ми го прочете. В.К.: Да. Весела: Аз сънувах, че Учителя... В 1945 г. септември месец, сестра Василка, която беше перачка на Учителя, родена в Айтос, ми каза: Весе, да те заведа в нашия край. Аз казах: Много ще се радвам. Аз бях без работа тогава. Щото колежа в Симеоново бе затворен, когато нападнаха бомбите в 1944 г. И вече не се откри. И аз бях без работа. Тя ме заведе в Айтос и от Айтос ме заведе в село Тополица на няколко километра от Айтос. Където бяха приготвили стая за Учителя, подредена с бели перденца, покривки, в бяло всичко. Много хубава стаичка. И тя каза: Ти тук ще останеш в тази стаичка на Учителя. И аз останах 5 месеца там. До февруари. Останах и тогава братята в Тополица, те бяха много голямо братство, имаха едно малко салонче, което с нисък таван, със земя, не с дъски и с газена лампа. И когато влязохме там с брат Георги. В.К.: Куртев? Весела: Куртев. Сядахме до масичката и брат, ръководителя в Айтос - много възрастен брат, сядаше там. И брат Куртев, всичките идваха на колене стояха, нямаше столове, те през цялото време стояха. И като ги гледаш така от лампата, осветени само лицата им, там в една дълга дълбока стая, аз изведнъж видях катакомбите в Рим, в които ми каза Учителя, че съм живяла в катакомбите. Приела съм християнството като римлянка първия век още. И виждах ги сякаш в някакви тъмни катакомби тези хора и тъй се вълнуваше сърцето ми и брат Георги ми казваше: Сестра, говорете им. И аз започвах да им говоря с много любов по дух, като на близки мои. И говорех. Аз не помнех какво съм им говорела, но знаех, че говоря на тях по дух. И така много пъти ме води той из селата. В.К.: Вие с него? Весела: С него, с каручката магарешката. В.К.: С магаре? Весела: Да. И отивахме в село при ръководителя. В много села имаше братства, постилаха на земята една черга, покривка и наслагаха големи бели самуни. Тогава беше криза на хляба. Такива грамадни самуни, просто 10 см високи, късаха на парчета и даваха всичко, което имат. Винаги бадеми даваха и мед. И така пропътувах, постоях пет месеца там. С братята в Тополица направих голям концерт на Никулден. На 19 декември те имат празненство и към 300 души от провинцията се събираха и тогава направих голям концерт. Пяха хор, направих хор в селото. В.К.: Вие го подготвихте? Весела: Аз го подготвих и пяха и мои песни. Аз им пишех песни и те пееха и мои песни, не само на Учителя песни, и много ги обичаха. Една беше "Братя славяни, добре дошли" - за посрещането на руските войски. И много я обичаха "Братя славяни" и други песни им написах. И така се върнах. Брат Боев ме извика февруари за нещо в София. И там работих с тях и аз съм написала приложение на Христовото учение за тези хора - какво съм преживяла между тях. Те работеха непрекъснато обществена работа, тичаха по нивите като ято птици, всички, най-работливите хора. И властта ги тачеше, уважаваше, не ги закачаше за нищо. Щото те непрекъснато служеха на властта и вярваха. Брат Георги (Забележка: Виж "Изгревът" т. X, с. 676; точка 3-5, с. 677, точка 6- 8, с. 678 точка 8) ги увери, че тази е властта, която сме очаквали. И те вярваха в тази власт и служеха с цялата си душа и сърце. Бяха прекрасни хора. Сега те си построиха салон, но те измряха, останаха 4-5 души. Да. Весела В Мърчаево март месец аз се преселих от кметската кухничка в един недовършен втори етаж, жилище на наши хора. Гредоред имаше горе и бяха открити, нямаше прозорци и врати. Закачих си палатката там и всеки по гредата на палатката ми ходеше един бял петел, се разхождаше. И аз един ден казах на Учителя : Учителю, аз имам един приятел, бял петел, който се разхожда по гредите на палатката ми. "Я го донесете, рекох, да го видим." И аз помолих сестрата, казах: Учителят иска да види петела, белия петел. Тя го хвана и му върза здраво краката. А той се оказа шарен. Отдолу белеел, а пък отгоре шарен. Аз не му бях видяла гърба. И го занасям на Учителя, тъй като букет го държа: Ето го петела. Той го взе, извади ножчето и преряза връзката, с която са завързани краката му и го сложи на земята. Аз се уплаших и казах: Ама Учителю, да не избяга петела, щото аз трябва да го върна на сестрата. Той се усмихна и каза: "Няма да избяга". Той седеше клекнал пред краката на Учителя, мирен. Тогава Учителя го взе за краката, вдигна го и каза: "Сталин горе - обърна го с главата надолу - Сталин долу." Обърна го пак: "Сталин горе, Сталин долу." И тогава ми го даде да го върна. И аз го върнах на хазяйката. Това беше интересен случай. В.К.: Сега, вие сте ми разказвали, че когато нали, надолу е бил с главата, Учителят е казал: "Дори да си надолу, пак ще хвалиш Бога!" Не си спомняте? Весела: Тия думи не си спомням. В.К.: Не си спомняте? Да. И след това вие го върнахте отново? Весела: Аз отново го върнах. В.К.: Това вероятно означава смяна на епохата. Весела: Ами да. Два пъти дига, сваля петела. В.К.: Така. След това вие ми разказахте един случай, били сте вероятно в Мърчаево и сте лежали под някакво дърво. И ви е заболяла главата, отивате при Учителя и Учителя ви казва: Друг път никога не заспивай под плодно дърво. Весела: Да. В.К.: Спомняте ли си го този случай, или вече сте го забравили? Весела: Забравила съм. В.К.: Забравила сте. Защото вие сте ми го разказвали, аз съм го записал. Весела: Да, добре. В.К.: Сега... Весела: Брат Белев, когато аз влязох официално в братството 1937 година, брат Белев беше превел "Високият идеал" и "Великият закон". В малки книжки, напечатани на английски. Това бяха единствените преводи на английски, които имаше. (Забележка: За Стефан Белев виж "Изгревът" т. Ill, с. 124; т. IV, с. 75-76; т. V, с. 536-539; т. IX, с. 196-198, 398-402 и снимки в т. XXIII, № 61, 64, 65.) Весела: Бяха ми казали, че аз съм душа, която е минала през огромни страдания. Всъщност, когато най-напред седнах пред Учителя, той ме погледа и каза: "Вие сте минали през една бурна, тъмна нощ." Епохи на големи страдания. И беше ми казала една сестра: много пъти ти си хвърляна в негасена вар, горяла си на клада, разпъвана си, казва, минала си през страшни нечовешки страдания. И в тоя живот още от дете аз се чувствах много обременена, тъжна и натоварена, като дете, като че ли носех целия свят на плещите си. Винаги бях тъжна. Мъчно се радвах, макар че бях много жизнена, играех балет, пеех, обаче винаги носех една дълбока скръб. Една сестра-ясновидка каза: това са възпоминания от миналите страдания. Теб са те много мъчили и на времена ти се сепваш, като че ли още преживяваш тези мъки, на които са те подлагали, теб са гонили за твоята вяра, за твоето служене, за твоите идеи. Ти си винаги преследвана. На земята не те търпят духовете и те гонят. И действително и този живот, аз бях целия живот гонена. За 25 години 12 пъти си смених службата. Мъчеха ме директори, уволняваха ме, съкращаваха ме, изобщо минах живота си с тежести, с препятствия. В Братството също имах врагове и така нататък. Имах в началото още, като отидох при Учителя, един сън. Седнах на една кушетка, на която също беше седнал, така облегнат Учителя и седеше. И аз казвам: Учителю, винаги аз като покажа пръст, взимат ми цялата ръка. И му показвам: Вижте ми ръката. И на нея имаше точки кръв. На дясната ми ръка. Той обърна своята длан към мен и каза: "Че и аз имам точки кръв на ръката." Същата. В.К.: Тези снимки, които имате на Учителя с подписа на Учителя, кой ви ги предаде? Неговата сестра ли? Весела: Сестрата на Учителя. В.К.: Тя как се казваше? Весела: Мария. В.К.: Тя дала ли ви е други някои неща? Весела: Нищо не са ми дали. Нейната дъщеря ми беше дала една торбичка, с дрехи и чорапи, носени от Учителя. Да ги пази от сина си при мен. Обаче, аз абсолютно нищо не съм взела, не съм пипнала неговите неща и й ги върнах, както ми ги даде. Продаваха в 1938-39 година пишущи машини "Оливети", италиански. И не бяха скъпи. Аз попитах: Учителю, да си купя ли една пишуща машина, за да работя на машина преводите. Той каза: "Не, рекох, на ръка ще ги пишете." И аз предполагам, че на ръка човек е по ръководен, отколкото на машина, щото там има механическа работа. А ръката, вече влагаш нещо в това, което пишеш. Много пъти аз съм виждала Учителя жълто-зелен, така, в много тежко състояние. Те са го разкарвали още 20-те години в Обществената безопасност, може би повече от 11 пъти и той лично каза: "Мен ме разиграваха като маймуна, казва, тук, та вас ли ще оставят." Един вид, че ние също ще минем през изпитания, но не такива каквото той, защото той беше, в пресата го петняха и бяха сложили негов портрет със завеса дигната и казват: дигаме завесата на антихриста Петър Дънов. Гонеха го, свещениците на България го преследваха. Учителят държеше беседите си в сряда, петък и неделя в 5 ч. сутринта, в неделя в 10 ч. сутринта за общата публика. Ние тръгвахме, от града, които са в 3 ч. Моята леля, Анка Конярова, една от първите ученички, сестра на майка ми, която ни заведе при Учителя, живееше при Александровата болница и тръгваше с една сестра в 3 часа, за да стигне точно в 5 ч да е на беседа. И тя нито веднъж не пропуснала беседа. А ние с майка ми тръгвахме в 4 часа пеша от нас, минавахме през гората и когато влезехме, в сняг, някой път дълбок трябваше да газим. Влизахме в топлия салон, в който чувахме пеене. И така стопляше ни се душата. И когато влезеше точно в 5 часа Учителят, всички ставахме с вдигната дясна ръка за поздрав, Учителят се качваше на катедрата и ние сядахме и той ни поздравяваше, и като седнеше, Учителят започваше, казваше ни коя песен да пеем и тогава, започваше да ни гледа, да ни оглежда всичките. Много миловидно ни гледаше, като че искаше да ни благодари за това, че ние в студа и в снега сме се дигнали среднощ, за да отидем да го слушаме. И един ден се обърна към всички и каза: "Вие сте България. Вие сте българите. Вие сте българският народ." Защото това са пробудените души, той каза: Българинът, това е човек, който слави Бога, човек, който "благарин", "благия човек", който върши добро. Българският народ е направил в миналото някакво малко добро за Бога, за което се благославя сега За да присъства Божественият Дух в България И ние се чувствахме много радостни, когато ни кажеше нещо Учителя. Много рядко ще ни каже нещо така насърчително, но това ми е направило силно впечатление с каква любов той ни казваше. И той докато ни оглеждаше, той четеше нашите мисли, прочиташе проблемите ни и в беседата отговаряше на нашите мисли. Много пъти преди беседа съм имала някаква мисъл и просто в беседа ще я чуя от Учителя. Той ни четеше мислите. Една вечер, след заминаването на Учителя, както си стоях в стаята ме налегна една непоносима мъка и тяжест. Просто непоносима, която трая само няколко секунди, защото аз мислех, че ще умра. Няма да издържа това, което ме притисна. И тогава вътрешно ми се разкри мисълта: Учителят страдаше непрекъснато. Голямата му мъка беше тази, че той искаше да предаде на хората едно учение, да ги научи на един живот, който ще ни направи здрави, радостни, щастливи и не приехме това, което той толкова искаше да ни даде. И най-голямата му мъка беше нашето неприемане. Ние външно стояхме край него, слушахме го, но ние си живеехме по старому. Не приехме новия начин на живот. И товарът на Учителя беше, че цели петдесет години той събираше българите да предаде Божественото слово за Новата епоха, за която ми каза: За 2000 години ви давам Слово, което ще се реализира бавно, но сигурно, защото Божията мисия, Божията работа не може да не се изпълни. Ако вие тук не я изпълните, този поток, тази енергия ще отидат другаде и други ще я изпълнят. Но голямата му мъка беше, че той искаше именно българите да приемат всичко това и да станат един щастлив, красив народ. Той каза на беседа в Търново: "Дайте ми вашата младеж, дайте ми ги, за една година аз ще направя съвсем други хора от тях." Но никой не се вслуша в Словото на Учителя Една сутрин, както си бях в палатката, пристигна Владо при мен и каза: Сестра Веса, ние играем сега ролята на Йосиф и Мария, а Мърчаево е новия Витлеем, където се ражда нещо ново. И каза: Учителят ме извика и ми даде термоса си с гореща вода и каза Владо, Ганчо и аз да отидем на връх "Острица", който не е много далеч от Мърчаево, за три дни. Аз бях приготвила щрудел предишния ден и отидохме тримата нагоре, като казвахме формули и молитви през цялото време. Горе на върха също много молитви направихме и се молехме за мир и братство между народите. Като се върнах от върха, казах: Учителю, ние ви чакахме горе. Но той каза: "Аз_ дойдох от горе". Това, което Владо ми каза сутринта, че ние играем ролята на Йосиф и Мария не беше същия ден, преди това беше. Учителят ме посрещна сутринта, беше седнал на пейката на терасата на брат Темелко и аз като го приближих, той каза: "И сега преди да роди една жена, тя трябва най-напред да роди една мисъл, една благородна, висша мисъл, едно красиво, добро чувство и една добра постъпка, тогава може да се роди един човек." Един вид потвърди идеята за раждане, защото "Изворът на Доброто", който работехме Учителят обясни, че там той построи Новата епоха. И всички елементи, които ще влязат в новия живот и в Новата епоха бяха поставени в строежа на този извор. Учителят напусна София за Мърчаево след 10 януари 1944 г. на голямата бомбардировка. Той напусна с група ученици, на 14 януари заминал. И там бяха настанени с една група, мисля, че седем души бяха с него. Повече са били, но в къщата на Темелко останаха в голямата стая седем души да спят. Те спяха на пода, щото е една голяма стая. Сега, една вечер сестра Балтова, която беше там в групата, тя може би не спеше в същата къща, но е дошла да спи на един сандък до вратата на Учителя до стаичката. И през нощта, тя понеже е едра жена на този малък сандък, паднала от сандъка и на другия ден като отидох разправяха с насмешка каква паника през нощта. Тя тежка жена, като паднала там лъжици, вилици, всичко се раздрънкало в антрето и всички се събудили и се уплашили, помислили, че е земетресение. А то, паднала Балтова. Сега, тази Балтова винаги вървеше край Учителя, безпокоеше го с присъствието си. И аз видях, как веднъж той й се караше много строго, а тя му викаше: Учителю, ти си добър, ти си добричък, Учителю... И така, просто както на патка вода пада, така и думите на Учителя върху нея падаха. Нищо не възприемаше. И така се притесняваше Учителя от нея. Но той никога никого не изпъди. Към всички беше благ и добър винаги. Още в 1938 г., когато за първи път отидох с майка ми на Рила на второто езеро с палатка, Учителят ми каза: "Преведете "Абсолютна чистота", беседата " Аз я преведох и след това, в течение на няколко години, той ми казваше, като свърша една книга коя да преведа, следната или коя беседа. И ми каза да преведа "В царството на живата природа", "Бъдещето верую на човечеството" - 1938 г., след това в 1939 г. - "Големият брат", "Царският път на душата", "Новата Ева", "Новият ден" В.К.: "Пътят на ученика". Весела: "Пътят на ученика" преведох в 1942 г., за да я подаря на Учителя за именния ден. Той не Ми я поръча, но аз всеки ден по три страници превеждах и тогава му я подарих и той много се зарадва на книгата. Но в 1939 г. преведох най-напред "Свещените думи". И когато ги изпрати той на наш брат в Щатите, той ги отпечатил и му изпратил копие и Учителят казал на брат Боев. "На английски звучат по-добре, отколкото на български. Тя е музикантка и поет и може да превежда добре." И затова, когато му подарих "Пътят на ученика" той се зарадва и брат Гавраил Величков като минавал, той го извикал горе и казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и с радост му показал превода на "Пътят на ученика". Превела съм и трите серии "Сила и Живот", сега, в последните години, не сега. Но това, което направих е, преведох всичко за Паневритмиите, трите Паневритмии и написах текста на "Слънчеви лъчи", думите, които се отпечатаха в книжката "Слънчеви лъчи", и също така съм превела на английски всичко за Паневритмиите и думи съм написала на всичките песни на Паневритмиите на английски. В.К.: Да? А за полюлея? Весела: На някой брат казал, той казал: Каква е тази сестра?, а той казал: "Тя е един полюлей, който свети". Да. На мен не го е казал лично, а този брат каза. В.К.: Едно светило в музиката. Весела: Едно светило в музиката, поезията, изобщо в начина на живот. На мен лично каза: "Вие първа приложихте в селата новите методи и претворихте децата." Той много, за селските деца в село Ковачевци, Самоковско, ми каза: "Те са вашият бъдещ капитал." Аз много работих с децата в селата. В Ковачевци, в Сирищник, Радомирско, в Радомир, въобще много работих с малки деца. Да. Ще прочета едно есе, което съм преживяла вътрешно и написала, дала форма на 29 март 1989 година. "Истината, безграничното, когато се поставя в интелектуални рамки, структурира се по пътя на човешката логика и загубва своята сила. Дефиниране, структуриране на интелектуалните форми са интелектуални форми. Не може Словото да влезе в такива рамки. Това е процес на инволюция, слизане в умът, в материята. Еволюция е излизане от рамките, стереотипите и човешките структури. Медитацията с вътрешни откровения, е еволюционен път на духовно издигане на съзнанието. Рамките не разширяват съзнанието, а го стесняват, чрез формата се започва най- бавното развитие. Всички форми в природния свят са ограничения с бавен ход на еволюция. Форма можем да дадем само на нашите желания и мисли, за да можем да ги прокараме. Словото на Учителя бе без рамки и дефиниции. То е спираловидно движение на Духа на Истината. Кое е най-далече? Истината, когато вървиш по някакъв начертан път към нея. А е най-близо, когато тя пребъдва в теб и я живееш. Не прави близкото далечно чрез умувания за него, а само дай началния импулс към него. Светни с кибрита, хората ще видят истината. Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес. "Не запланувай живота си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем. Само поетът изразява животът, както идва, само изворът е импулс към движение. А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми. Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на живота. Духът е безпределното вечно битие, в което всичко е едно без "културни структури", така да кажем. Всички култури на земята ще станат на прах. Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно. Проповедничество не нужно в момента, а вслушване в говора на Духа в нас. Тъй като Духът говори на всеки различно, то си е за него това, което му казва, за човека на когото говори, за неговия растеж. Всяка мисъл трябва да те свързва с реалния живот, но ако тя е абстрактна, откъсната от живота, непонятна, тя не е нужна." И когато написах това есе, отворих томчето "Ценната дума", с. 323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума". Утринни слова 1935 г. София, 1941) С това есе приключвам своята работа с брат Вергилий относно моите опитности, които съм предала вече. В.К.: Дата? Весела: Днес сме 24 ноември 1989 година, петък. Слънчев ден, първият сняг е покрил земята и всичко блести.
  2. Разговори с Учителя 26.01.1930 г. Когато човек дохожда в безизходно положение, тогаз потърсва Божия Промисъл. Както се казва в Писанието: „Ще ме потърсиш в ден скърбен." Детето най-първо вика: „Мамо, тате, лельо, како, бате" и пр. И най-после като каже: „Олеле, Божичко", тогаз всичко се оправя. Обединение може да става само в Бога. Вън от Бога не може да става обединение. Това, което знаете, разработвайте. 11.02. Едно учение не може да се предаде в своята пълнота, ако не се излиза на екскурзии. Сега трябва работа, работа. Без да се пита да се реже и да се присажда. Трябва да се сее семето на добрата почва. 27.02. на Витоша. Човек трябва да бъде силен, да знае. че всичко е за добро. Да се поправи животът на хората не е мъчно. Човек е главната спънка. Стига човек да повярва. Трябва да се разясни какво нещо е обич. Ние имаме два вида обич: за себе си и за другите. А пък тя трябва да бъде еднаква към себе си и към другите. Трябва да изпълним волята на Бога. А волята на Бога е разпространението на Неговото Слово и приложението му. Всякога силният трябва да носи слабия. Когато слабият стане силен, и той ще носи. 24.02. Враговете отвън не са. Все са отвътре. 4.03. Способният човек и най-долу да го туриш, ще изскочи нагоре като маслото, а неспособният и най-горе да го туриш, ще падне долу като камък. Началото на физическата година е на 1 януари, на духовната година - на 22 март, а на Божествената година през август. Колко е важна добрата мисъл! Добрата мисъл намира отзвук в известни сили на природата. Когато една твоя мисъл е добра, то известни сили в природата работят. Една работа, каквато и да е. за да успее, то ти трябва да вложиш в нея Божията любов. Инак няма да даде плодове. Работници сега трябват. Казано е: „Молете се, Господ да изпрати работници." В края на краищата Божественото право ще възтържествува. Идеалистите са като планинските върхове. Хората като ги видят, поусмихнат се малко и казват: „Дето са те. ние не можем да бъдем." Всемирното Бяло братство си има план, който ще се реализира. Всемирното Бяло братство ще помага, ако вървят по неговия план; няма да помага, ако вървят по стария път. Работа, работа трябва, свещена работа. Скръбта, радостта са за каляване. Те се сменяват. И след като те калят, ще те турят на работа. Скръбта винаги приготовлява радостта. Трябва да минеш 100 скърби, за да можеш да издържиш една голяма радост. Затова трябва да скърбиш, за да можеш да издържиш радостта. Сега скръбта е вътре в нас. А ще дойде време, когато скръбта ще бъде вън от нас - в другите, а ние ще бъдем в радостта и ще искаме да я дадем на другите. И като отидем при тези, в които е скръбта, последната ще си отиде. И най-после ще направим и скърбта да се зарадва. Старият да направи опит да се подмлади. Ако е на 70 години, да махне нулата ида стане на 7 години. Ние понякой път имаме неприятни чувства и чрез тях образуваме около нас черупка и това отблъсква хората около нас. Трябва да дойде някой и да разпръсне тази черупка, като ни каже светла дума. Който има любовта, има всичко. Изгрев, 06.02.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви резюме на новогодишната беседа от Учителя. Пратих в Габрово резюмета на няколко беседи и лекции. Те ще ви се препратят от там за прочитане. Сестра Цветана Симеонова още не е приготвила репродукциите, но вчера ми каза, че след няколко деня ще бъдат готови и аз ще ви ги изпратя. През януарий се направиха 4 зимни екскурзии до Витоша. Как е сестрата? Пишете ми как е. Надявам се, да е добре. През коледните празници имаше много гости. Тук са сега брат Минчо Сотиров и бр. Сотир Щерев от Бургас. Препоръчвам ви книгата „Саду Сундар Синг". Ако там я няма, пишете ми да ви я изпратя. Учителят често споменава за нея. Напоследък Учителят говори много важни работи в беседите и лекциите. Това ще видите като получите от Габрово резюметата. Намираме се във важни времена. Най-важното, на което Учителят набляга е всеобемляющата любов. Нейните извори в човека трябва да се отпушат. И тогаз почва новият живот. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав. Твой Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66 - София. Поздрав от Учителя. Изгрев, 08.03.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви беседата, която Учителят държа в едно извънредно събрание на школата на 2 март вечерта. Изпращам ви и трите картини на с. Симеонова. Тя отиде в Париж на 3 март, за да се усъвършенствува в изкуството. Изпращам ви и разговори. Разговорите след като ги прочетеш, прати ги в Габрово до с. Цанка на адрес: Дом Никола Дойнов - Габрово. Тя ще ги препише и ще ви ги върне. Ако ти е възможно, прескочи тая пролет насам (на 22 март или на Великден), понеже от ден на ден важността на епохата се увеличава. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Поздрав от Учителя. С братски поздрав Твой Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66- София. Изгрев, 07.04.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви 3 беседи от празника на пролетта. Получих онези 520 лева, дадени от онези двамата братя и ги предадох на Учителя. За „Ратник на свободата": то е частно дело; братството насърчава всички прояви на добро, дето и да са, но самото то не се ангажира с никое политическо течение. Благодаря за услугата с изпращането на един нов абонат. Тези дни излиза „Житно зърно" - двойна книжка. Закъсня поради икономически причини, понеже има доста абонати неплатили. Другата двойна книжка ще излезе пред младежки събор, а новата годишнина ще почне от септемврий. Радвам се. че ще се видим скоро. Вчера на екскурзията на Витоша Учителят даде следната тема за размишление - 5 минути. Върху най-хубавия скъпоценен камък, най-хубавото растение, най- хубавото животно, най-хубавия (идеалния) човек. После даде следната формула: „Дал си живот на душата ни, светлина на духа ни и обгърнал си ни със свободата на Духа си." Поздрав от Учителя. Със сърдечен поздрав до вас и вашите домашни и всички други братя и сестри: Твой В. Боев. Изгрев, 05.06.1930 г. Любезний брат Тошев. Н. Л. К. П. Б. Л.! Наближава срещата - 12 т.м. И след това ще се отиде на езерата. Там ще се стои няколко седмици, може би и месец. Срещата ще трае три дни, 12, 13, 14, а на езерата ще се тръгне един-два деня след това. Вие ще можете ли да дойдете на езерата? Ако не може да ви се нареди да дойдете на езерата, то добре би било да дойдете поне на срещата. Толкоз повече, че на Великден не можахте да дойдете. Желанието вида се построят стаи за гости е хубаво. Има една барака за гости, но тя е много малка (побира само 3-4 души и може да служи само на братя или само на сестри). Аз съобщих за вашия план на Учителя. Как са всичките ви домашни? Ще ви изложа някои мисли от Учителя от някои по-последни беседи и лекции: „Има две основни неща, които трябва да знаете: първото нещо е любовта. Второто е благодарността. Когато любиш, ти проявяваш Бога. Когато те любят, ти ще проявиш благодарност. Това е човешкият принцип. Щом имаш два хляба, ти трябва да дадеш единия хляб, за да проявиш Божественото в себе си. Ти казваш: „Аз обичам, а мен не ме обичат." И какво искаш ти? Когато обичаш, ти имаш всичко, ти си господар на всичко. И когато не те обичат, това показва, че около тебе не се е намерил някой, който да прояви Божествения принцип. Когато дойде някой и ми каже: „Никой не ме обича", той не говори истината. Бог го обича, а той казва: „Няма кой да ме обича." Има кой да го обича човека. Щом няма кой да те обича, тогаз твоят ред е, ти да обичаш. Прояви своето божествено, и аз ще те обикна. Щом аз обичам, ще има кой да ме обича. Щом се тревожиш, ти си обикновен човек. Смъртта е един велик закон, който те учи да дадеш. При смъртта даваш всичко. Защо аз трябва да умирам, за да науча този закон? Мога без да умра да раздам. Гениалните не чакат насила да дойдат да ги накарат да ги научат да дават. Те дават преди това. Та първото нещо: Да обичате. Бог ви обича и непременно трябва да проявите благодарност. Сутринта като станеш, благодари за слънцето, за хората, които са около тебе: ти се зарадвай и поблагодари на Бога. И тогаз през целия ден, каквото вършиш през деня, ще се реализира. Само това, в което участвуват любовта и благодарността, има смисъл. Това, в което любовта и благодарността не участвуват, то няма никакъв смисъл. Ти трябва да обичаш и трябва да те обичат. Ако идеш при райските врата, ще те питат: „Обичашли?" - „Обичам." - „Обичалили са те?" - „Обичали са ме." Тогаз ще отворят вратата и ще те пуснат в рая. Искам да имате свещена идея за любовта. Аз говоря за това. което е наука. Ако турите в живота си тези два принципа (Божествения принцип: любовта и човешкия принцип: благодарността), тогаз ще важат думите на Христа: „Тогаз каквото попросите, ще ви бъде." Ако не турите тези два принципа, тогаз няма да има никакъв плод. Ти казваш: „Обичам един човек."" Не само един човек. Не. Когато обикна всички хора, всички животни, растения, камъчета, извори, птици, месечината, звездите, слънцето и пр., тогаз мога да кажа, че в мене Божествената любов се е проявила. И така запомнете две неща: да любите и да благодарите. Когато направиш някоя погрешка, признай я. Аз не съм казал по- дълбоките методи. Аз мога да се преструвам, че нищо не зная. но ги зная. Моето правило е: Само когато видя. че вие правилно употребявате Божествения и човешкия принцип, тогаз съм готов да ви разкрия. Когато правиш нещо, направи го така, че никой да не го знае, а само Бог да го знае. Човешко е да изправиш една погрешка, а Божествено е да проявиш една добродетел. Много пъти сте постъпвали така. както аз говоря, но постоянно не действувате така. А аз говоря за закона на непреривността. Само в непреривния закон има прогрес. Правило: „Не коригирай Божественото в себе си, прилагай го." Важното нещо, което трябва да има човек, е абсолютно доверие в Бога. Всички препятствия в живота си ние ги предизвикваме с нашите чувства и мисли. Окръжающата среда се изменява чрез нашите мисли и чувства. Ние изгубваме своята трезва мисъл, понеже искаме да живеем със старото, а не искаме да приемем новото, което идва всеки ден. Та важното е: Възстановете абсолютното доверие към Бога. При всички противоречия да възстановите онова детинско доверие в Бога, че това. към което се стремите, може да бъде. Не туряйте никакви граници на Божественото проявление. Ще има изпити. Който издържи, ще влезе в новия живот, а който не издържи, ще остане за следующия живот. Изисква се устойчивост в доверието в Бога. Не трябва да съдим човека, който се е подхлъзнал. Трябва да се образува онази вечна връзка: да изучаваме как Бог работи. Има Промисъл в света. Последният параход вече напуща пристанището. След него няма друг. Ако не, ще дойде „идущата година" този параход. На „година" веднъж идва. На този параход ще се качат всички хора, които са готови. Тези, които мислят, че има време, които казват: „Хайде да уреждаме това. хайде да уреждаме онова" и пр., ще останат. Главната задача на човека е да се събуди. Трябва едно вътрешно събуждане у човека. Това събуждане аз го разбирам като един непреривен процес. Няма ли любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Любовта към Бога именно носи в себе си всички тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще донесе всички благословения, всички блага. Тогаз слънцето другояче ще грее. Ти ще чувствуваш вътрешната връзка с Бога; тогаз ангелите и светиите ще ти говорят и адептите ще ти говорят. Всеки ще те посещава. С камили ще почнат да идват всички блага. И ти ще се намериш в чудо. Всички хора имат желание да направят нещо хубаво, но без любовта нищо не могат да направят. Дойде ли тя, всичко иде с нея. Пратете тези мисли и на с. Цанка в Габрово. След преписването им. тя ще ви върне. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав. Твой Б. Боев. Изгрев, 14.10.1930 г. Любезний брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Изпращам ви тук приложен наряда, който е само за тези, които бяха поканени на беседите в края на м. август и освен това за лица, които изрично посочи Учителят. Скоро ще ви изпратя и тези беседи. И те ще бъдат само за вас, както и настоящият наряд. Едновременно ще изпълнявате и двата наряда. Ето някои важни мисли от Учителя, казани в разговора на 6 октомври т.г.: „Радвайте се, радвайте се, голяма радост ви очаква вас всички, които искате да работите и да станете съработници със служителите Божии. Да бъдете будни, трезви, да не се улисвате в нищо друго, същественото дръжте. Създават ви се условия; всички възможности ще имате. Искреност да имате във всяка ваша мисъл, във всяко ваше чувство." Поздрави до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев.
  3. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са. разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост. След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния! Създадена е красива музикална атмосфера. Изпява се песента: „Давай, давай". Става въпрос за вътрешната идея на тая песен. Учителят казва: – В пението има две положения: ще пееш, за да дадеш нещо и ще пееш, за да вземеш нещо. При тия две положения ще имаш съвсем различни вътрешни състояния. При песента „Давай, давай" трябва да вложите любовта. Когато пееш тая песен, трябва да вложиш чувството, че даваш на този, когото обичаш. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш. На този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не искаш да даваш, ти не можеш да пееш тая песен. Щом искаш да даваш, ти можеш да я пееш хубаво. Като обичаш някого, ти му даваш. – Как може човек да получи вдъхновение при пението? – Като пееш, кажи си, че пееш за ония музиканти, които са вътре в тебе. Когато пееш, пей за всички, за Цялото, за Великото в света! И при това съзнание всички противоречия в тебе изчезват. Противоречия има само в частите, но в Цялото няма никакви противоречия. Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей! Ако не пееш тогава, ти се осакатяваш. Така правете, за да станете певци. – Как се обяснява, че в днешната епоха има особен разцвет в музиката? – Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко. Като минат сегашните изпитания, иде една велика музика. – Днес ли човечеството е достигнало до най-големия разцвет в музиката? – Мнозина мислят, че музиката сега се е развила повече, отколкото всеки друг път. Това е право в този смисъл, че ние сме станали по-способни да разбираме музиката, а не че тя сега се е развила. Преди днешната музика посветените преди хиляди години в оркестри и хорове саупражнявали една музика, която хората тепърва ще я чуят. – Защо са страданията в света? – Не можеш да живееш на земята, ако не страдаш и не се радваш. Истинските страдания и истинските радости са, когато страдаш и се радваш за Цялото, за Великото в света. Вие разглеждайте нещата от гледището на Цялото. Щастието на всички хора е мое щастие. И скръбта на всички хора е моя скръб. Някой казва: „Да се пожертваме за Цялото". Това пожертване за Цялото ще дойде по-после. Ти никога не можеш да се пожертваш, ако не разбираш страданията и радостите. Като се пожертваш, ще излезеш над скърбите и радостите – към нещо по-велико. Страданието удължава живота, а неразбраните радости го скъсяват. Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението. – Каква е разликата между страданието и мъчението? – При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има. – Кое е най-нужното в днешния момент? – Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява. Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек. Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато. Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всека нечистота. Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш. Като любиш, ти се учиш, четейки това, което Великото е написало в този, когото обичаш. Не те обича един човек. Остави го свободен, Не му се сърди и не го ограничавай. Ти разрешаваш един въпрос, защо не те обича той. Ако изгубиш време за това, ще изгубиш условията за този живот. Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши. – Как може да се задържи любовта? – За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него. Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не. Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне. Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù. Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение. Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение. И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите. Закъсали сте духом, обезверили сте се. Тя поправя работите. Любовта никога не се захласва. Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва. Тя ти даде това, от което се нуждаеш и си върви. Любовта е, която дава всичко. Каквото си взел в торбата си, давай го. И каквото давате, то ще се увеличава във вас! Който люби, той познава Безграничния. Когато някой те обича, той обича божественото в тебе. Ти се радвай, че той обича Безграничния! Не се месете. Кой когото обича, да го обича! И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе! Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него! Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли! Досега вие сте се учили да благодарите, когато някой ви даде нещо. А пък сега ще се учите да благодарите, без да сте получили нещо – когато подаръците отидат на друго място. Човек, който не обича Истината, красив не може да стане. Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане. Човек, който не живее в любовта, топъл не може да стане! Пробният камък на любовта е страданието. Това, което може да задоволи страданието, е само любовта. Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла. Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване. Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш! Нашата любов е любовта на цялото Битие! Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина. Любовта към себе си е създала леда. Говоря символично. Любовта към ближния е разтопила леда. А пък любовта към Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества. Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро?" Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш. Този, който те обича, е толкова досетлив! Любовта има едно особено качество: досетливостта. Има едно шише с чиста вода. Двама души искат да вземат първи тая вода. Така се ражда злото. И на извора могат да се скарат, понеже всеки може да иска да бъде пръв. Всеки да отстъпва на другия. Във всичко онова, което е около вас и от което се ползувате, има вложено нещо божествено, напр. в светлината, във въздуха и пр. Като дойде болестта, не вярвай в нея. Вярвай в силата, в свободата, в живота. В онова, което не е добро, не вярвайте. Онова, което ви говори слънцето, е вярно. В щастието е Бог. във всичко добро е Бог. Радвай се на слънцето, че си върви по пътя. Радвай се на птичките. Доброто е един велик ангел. Той носи богатства и раздава плодове. Красивото пребивава в човека, само че не е още проявено. Има велики заложби в човека. Аз нося една ябълчна семка. Тя е ябълково дърво, само че още не е проявено. Вие сте още непроявени. Вие всички сте богати, щастливи и силни, но не знаете това. Сега искам да ви убедя в това. Ще кажете: „Къде е богатството ни?" То е вложено някъде. Душата е толкова голяма, че тя е по-голяма от цялата вселена. Вас са ви излъгали, че нищо не сте. Един ден ще светнете! Някои хора са вече напъпили и след няколко години ще цъфнат. И тогава ще дойдат пчелите. – За колко време човек може да се избави от своите заблуждения? – Един охлюв за колко време ще измине 100 километра? За стотина години. А пък един автомобил за 1-2 часа. Ако си разумен, този път, който ти предстои, ще го изминеш за една година, а пък ако не си разумен, за стотина години. – Как може човек да развие поетичната страна на своето естество? – За да стане човек поет, той трябва да благодари за всичко. Идва една епоха с красиви условия. Има за какво да живеят хората. Всеки ден човек да добива нещо хубаво: по малко живот, по малко светлина и по малко свобода. Когато искат да поставят някого за касиер. по-рано го изпитват. Турят го между 100 отворени каси и следят, дали ще вземе или не. Ако вземе, не е за касиер. Ако не вземе, той е за касиер. И вие сте пратени на земята, защото ви готвят за важна служба, за важна работа и сега ви изпитват, дали ще вземете или не от касата.
  4. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Разговорите с Учителя са тъй разнообразни! Те засягат всестранно разните области на живота. Въпросите, които се засягат, са в зависимост от търсенията и нуждите на тия, които участват в разговора с Учителя. При един разговор стана въпрос за приложение, Учителят каза: – Захарта, за да се използува, трябва да се разтопи във вода. А пък ако водата е замръзнала, трябва да се употреби и огън. Трябва да се изучават законите на приложението. Да очакваш плод от посятото, туй зависи от това, как ще сееш и какви условия ще дадеш на посятото. – Как да се гледа на материализма? – Учението на материализма е една трета от цялата истина. Когато станат духовни, хората имат две трети от истината. А когато влязат в божествения свет, имат три трети от истината. Материализмът се занимава с физическия живот, но за да се подобри той, трябват отличен ум и отлично сърце. Материалният живот е фактор една трета. Той не е всичкият фактор, понеже той не е всичката действителност. Ако аз гледам това, което е пред мене и не виждам това, което е настрани и зад мене, то следва ли, че това последното не е реално, че то не съществува? Физическият свят, това е най-гъстата среда, в която човек може да влезе. Духовният свят е свят на чувствата. Мислиш ли – ти си в умствения свят – една област от божествения свят. Чувстваш ли – ти си в духовния свят. Работиш ли – ти си във физическия свят. – Защо всичко не може да се изясни само с физическото поле? – Представете си, че един човек има само две сетива: за вкус и осезание. Как ще го запознаеш със слуха и зрението? Как ще му обясниш, че има един свят, които се вижда, един свят, който се слуша и един свят, който се възприема чрез обонянието? За него ще бъде непонятно това. Аналогично можем да кажем, че материализмът съответства на пипането и вкуса. Духовното е аналогично на слуха и обонянието, а пък божественото съответства на зрението. В човека сега се образува шесто чувство. Освен него, в човека има още други шест сетива, които ще се развият в бъдещето. Дванадесет сетива има човек. – Описанията, които дават за духовния свят, верни ли са? – Някои рисуват духовния свят не такъв, какъвто е, но такъв, какъвто не е. Те го рисуват като карикатура. Сънят е един начин, по който човек се възпитава да влиза в духовния свят. – Какво е състоянието на човека във време на спането? – В време на съня двойникът на човека излиза вън от физическото тяло. Преди 15 години идва при мен един млад човек, писател и ми казва: Аз мисля, че съм умопобъркан. – Кое ти дава повод да мислиш това? – Обядвам в гостилницата, връщам се у дома си, лягам и заспивам. И виждам себе си в стаята на леглото, и един ми говори: – Това си ти! – А аз запитвам: – Ако това съм аз, а пък аз, който гледам, кой съм? И настана в мене едно смущение. И онзи ми каза: – Ще ти покажа. И ме приближи до онзи, който лежеше на кревата и който спеше и постепенно почнах да хлътвам в него и се събудих в леглото. – Казах му: – Това се случва рядко с някои, а пък с някои никак не се случва. Искат да ти покажат, че в тялото на човека живее едно друго тяло, което излиза. С това искат да ти покажат, че съществува един живот извън земята. И от тогава насетне този млад човек се заинтересува да изучава тия работи. Казах му: – Това ни най-малко не е ненормално. Това е една опитност, – Може ли човек в будно състояние да има възприятия, които надминават обикновените възприятия на човека? – Ще ви дам един пример: Един мой познат ми разправя: – Заспивам към обяд и виждам, че един мой приятел върви из улиците и идва към мене. Минава край кафене „Македония". Виждам го, как върви. А пък аз спя и виждам го, как идва и се безпокоя, като дойде, дали ще стана да го посрещна. И виждам го, че той наближава и хлопа на вратата. Чувам му хлопането, но не мога да стана. И по едно време се събуждам. Питам го: – Колко време чукаш на вратата? Онзи ми каза: – Три минути. Казвам на този познат: – Значи за тия три минути сте преминали от едно по-висше състояние в едно естествено състояние, в което организмът функционира. Та човек може да вижда и по-друг начин. Това има известна аналогия с телевизията. Онова духовно тяло е.реално. Духовният живот е по-свободен, а физическият е по-ограничен. Между двете тела има връзка и като се скъса тая връзка – това е смъртта. – Как да почнем с приложението на великите природни закони и методи в живота? – Човек може да почне с малки опити на приложение. Ще ви дам един пример: Имаше един адвокат, който се провини и лежа 4 години в Централния затвор. В затвора той чел Евангелието и възприел духовния мироглед. Имал да взема от мнозина. Излиза от затвора. Отива при един и го пита: – Ти готов ли си да дадеш това, което дължиш, без лихвата? – Готов съм. – И взема сумата без лихвата. Отива при друг и го пита: – Ти готов ли си да дадеш половината от това, което дължиш и ще се счита, че си издължен? – Готов съм. И взема. Отива при друг и го пита: – Ти готов ли си да дадеш една четвърт от това, което дължиш, и ще се считаш издължен? – Готов съм. – Отива при друг и го пита: – Ти готов ли си да дадеш, каква да е част от това, което дължиш, и ще се считаш издължен? – Не мога! – Тогава считай, че си издължен. Тръгнал по този начин при всички, от които имал да взема. И ми разправи: – И нямах спор с никого. По-рано спорех, давах под съд. И влезе мир в душата ми. И тия хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а пък сега казваха: „Изменил се е!" Има едно правило. При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право. – Как може човек да дойде до приемане на тия истини? – Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи. – Какво е отношението между старото и новото? – Хората имат нужда от новото. Новото иде да подкрепи старото. В природата върху старото клонче израства новото клонче. И после върху това ново клонче израства друго ново. Консервативните течения не знаят, че върху новото ще се явят листата и плода. Всички отрицателни прояви днес в живота – лъжата, завистта, убийството, грешният живот – показват, че няма изобилие. Хората се бият за една бутилка вода, но ако има един изобилен извор, щяха ли да се бият? Тогава има за всички. – Какво е положението на света днес? – Има едно раздрусване днес в света. Старите методи си отиват. И нов ред на нещата иде! Нов ред иде в Европа. При днешните механически средства, ако продължават до край, всички ще бъдат победени. Няма да има победители. От всички тия страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Ще дойде едно велико пробуждане на съзнанието, и хората ще приложат новите идеи!
  5. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША Днешният ден се чувствува празничен. Небето синьо. Времето е тихо. Тук има още остатъци от снежните преспи. Около нас – пролетни цветя. Чувствува се радостта на възкръсващата земя, на събуждащите се цветя и треви, жадували през зимата за този момент. Разположението на всички тия цветя, на тия дървета се предава и на тебе. Общението с вътрешния живот на природата е богат източник на нови идеи, на нови прозрения, на нови стремежи и подтици! След ритмичните упражнения се изкачваме по-нагоре. Спираме се на красивата полянка при първия заслон. От тук се разкриват широки хоризонти: виждат се Резньовете, хижата, отсрещните иглолистни гори и надалеч, като вълшебно видение, се очертава Рилската верига! Всички са около Учителя. Той почва: – Хората нямат понятие за оня непреривен процес, в който Великото се проявява. Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в .душите си! Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят. Същността на живота е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш. Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда. Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже. Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си. Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото. Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта. Хората не са оценили още подаръците и благата на любовта, а пък искат самата любов! Оценяването на подаръците и благата ù е подготовка за разбиране и проява на самата любов. Докато разбирате подаръците на любовта, дотогава ще се подмладявате и ще остарявате. И като дойдете до любовта, тогава няма вече остаряване. Любовта – това са най хубавите отношения, които може да има. Като дойде любовта, тя учи човека, и тогава човек има най-хубавите постъпки и отношения. Но преди да дойде тя, човек трябва да учи отношенията. Можеш да излъжеш само оня, когото не обичаш. Щом излъжеш някого, любовта я няма там. В любовта няма абсолютно никаква лъжа. Това е абсолютен закон. Любовта носи радост Тя носи импулс и живот. Ако любовта не донесе тия неща, тя не е любов. – От где иде обезсърчението у хората? – Щом дойде любовта, създават се най-хубавите условия. Ти седиш и мислиш, че нещата са невъзможни и се обезсърчаваш. Щом дойде любовта, виждаш, че всичко е възможно. Напр. някой човек е отчаян, иска да се самоубива, да се дави. Щом дойде любовта, той става смел, решителен, не го е страх от нищо. Напусне ли го любовта, той пак става страхлив като заек. При любовта има разширение. С любовта ти влизаш в един красив свят, в най добрите условия. При нея най-първо ти се стопля сърцето и в ума ти се запалва една свещ. При любовта в съзнанието идва просветление. По-рано ти си бил индиферентен, нищо не те е интересувало. Щом дойде тя, ти вече имаш будно съзнание. Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят. Това са символи. Човек трябва да има здрава мисъл. Всяка мисъл, минала през любовта, е възвишена! Какво нещо е любовта? Като обикнеш един човек, ти виждаш страданията му. Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той! Аз бих желал всички да обичат, за да влизат в нуждите един на друг. Всички светии са влюбени! Те толкова са влюбени, че са забравили всичко друго! Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай"! Тя минала една река и искала да се удави в нея. Реката ù казала: "Недей! Ще ме опетниш, Аз минавам през толкоз места! Той ще те обикне. Прави онова, което аз правя. И аз нося нечистотиите и не се обезсърчавам." – Това са символи. Идеята е, че има в природата една разумност, която ни крепи. – Как може да се добие любовта? – Това е неправилен израз. Тя не е нещо, което отвън може да се сипе в хората. Не! Човек има любовта и остава само да я прояви. Тя е силата, която носиш в себе си. Ако останеше тя сега да дойде в тебе, то е изгубена работа. – Кои са методите на любовта? – Обръщайте внимание на дребните неща, защото те са, които ще разрешат въпросите! Любовта е в най-малките подбуди! Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този човек пътя, – да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя. И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в живота ти! Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота. Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък. В новата култура всичко ще се прави с любов. Когато обичаш някой човек, от тебе нещо излиза. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Кога го отивам при цветето, виждам какво е писал Безграничният в него. Отивам при друго цвете и пак правя същото. После отивам при един камък и пак правя същото. Цветето е книга, която Безграничният е писал. В тия книги аз чета, какво е писал Той в тях и се радвам, понеже и те четат в мен. Като отида при тях, аз чета от тях и те четат от мене. Те ще се радват, че има един четец, който чете в тях. В божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. И ние на този свят защо скърбим? Защото не ни четат хората. Всеки минава, без да чете. Когато четем това, което Великият е писал в една книга, ние обичаме! Да ни обичат – това значи да ни четат – да четат онова, което Великото е писало в нас. И Писанието казва: "Написан е Божият закон в сърцето ни!" И когато четем една книга – т.е. когато обичаме един човек и той се радва, и ние се радваме. А когато не обичаме, не можем да четем.
  6. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С НАРОДНИ УЧИТЕЛИ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Хубав светъл юлски ден. Слезли сме от Изгревния връх и току-що сме свършили красивите ритмични упражнения. Всички лица са светли и бодри, като че ли са още озарени от преживяното горе и при упражненията. Кои са тия, които се приближават към нас? Това са група туристи. Взаимно запознаване. Те са народни учители, които на минаване през Езерата се отбиват в лагера. Колко са любознателни! Нали учителството е еднаот най-будните, най-идейните части на нашата интелигенция! С интерес разглеждат и питат за всичко! Посещават чешмичката, разглеждат надписа ù, разглеждат палатките, хижата, разпитват за идеите, за книжнината, за дейността и пр. После се събират около Учителя. Пожелават той да им говори. Учителят почва така: Хората не са проучвали, какво нещо е любовта. Те имат за нея смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта. Под любов аз разбирам единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора и целия свят и всички същества от най-дребните до най-големите. Тя е единствената сила, чрез която животът идва. Няма друга сила, чрез която животът може да дойде. Аномалията в съвременното общество е в безлюбието. Щом имат любов, хората ще могат да влизат един други в положението, в своите нужди. Като обичаш някого, всичко можеш да направиш за него. Всеки човек има известна задача на земята. Той не е дошъл така. Тая сила е единствената, която предвижда условията, при които човек нормално, правилно може да се развива. Там, дето няма любов, там има насилие, а пък насилието с насилие не се изгонва. Като дойде любовта, тя седи по-горе от силата. Да подчиниш любовта на силата, това е невъзможно. Тогава ти ще бъдеш нещастен. Като освободиш любовта в себе си, ще бъдеш щастлив. Когато човек не разбира любовта, идват страданията като едно последствие, И те подготвят човека да намери любовта, т.е. те пробуждат човешкото съзнание. Любовта е едничката сила, чрез която щастливият живот може да дойде и добре да се организира. Разрешението на съвременните въпроси не е икономическо. Сега всички хора търсят изходния път. Изходен път трябва сега. Единствената сила, която може да внесе изобилието, е любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е да обичаш другите хора така, както обичаш себе си. Ако аз имам един самун хляб, ще му предложа половината. Няма да му дам целия самун. Ако дойдат още двама, ще му кажа : "Я дай ти половината от твоята половина, и аз ще дам половината от моята половина". Защото малкото има едно свойство при любовта. Ако ние постъпим с любов, има един закон в света, който действува: малкото се увеличава. Житното зърно нали е малко, но то се увеличава. Това, малкото житно зърно, храни целия свят. Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат. Това малкото, което се дава, ще расте. Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща ? Трябва да имаме една идея за нея. Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи. Иначе ще похарчим напразно средствата си. Цялото човечество е създало един порядък, който не можем да изправим лесно. Защото хиляди години се е строило. На земята всичко е разумно, предвидено. Казват: "Има ли Бог?" Ти щом живееш, Великата Разумност живее в тебе! Ти искаш да обичаш и да те обичат! Това е Великата Разумност в нас! Един човек иска да ти помага. Това е Великата Разумност вътре в него, която се проявява. Онова топлото чувство в нас, което ни кара да се обичаме и да си помагаме, това е Бог в нас. А пък дето се озлобяваме един против друг, няма го Господ там. Сега единственото нещо, което е важно, то е любовта, която трябва да се приложи навсякъде. Защото тя е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на Мъдростта, в света на Светлината, в света на Истината, а пък от Истината изтича Свободата. Ние искаме свобода. Трябва да обичаме, трябва да се учим, трябва да добием Мъдростта и като добием знанието, ще добием свободата. Човек като няма знание и да му дадат свобода, не може да я оцени. Редът, по който трябва да живеем, не трябва да го създаваме. Всички тия закони трябва да ги извадим от нашия организъм. Да видим, как са построени стомахът, белият дроб и мозъкът. Те извършват специални функции. Всяка система трябва да се подложи на опит. Това, което имаме, се дължи на опита. То не е последната дума. Любовта и справедливостта трябва да се турят в живота на човечеството. Любовта има две страни: да обичаме, да дадем и да възприемем любовта. Значи правилно да даваме и правилно да възприемаме – това е любовта. Ние сега искаме да ни обичат хората. Има една любов на възприемане: да ни обичат. А пък има една любов, която ние трябва да даваме. То е като жертва. Де се раждат сега споровете в света? Ако вие сте 10-20 души, и има само едно шише с един килограм вода, то ще се роди спор, че на едного дали повече, а на друг по-малко. Но ако ви заведа при извора. няма да има спор, понеже има изобилие. в малкото се ражда спор. Та сега любовта е изворът. Като отидем при любовта, всичкото това разногласие, което има сега между хората, ще изчезне, понеже ще има изобилие; няма да има спор. Всеки може да вземе, колкото си иска. Ако иска едно шише, а ако иска цяла каца да си вземе – все едно. Този живот ще се измени. Но ако се измени в духа на старото, това няма значение, няма смисъл. И невъзможно е. Няма връщане назад! Всичко, каквото става, допринася – то е материал за градежа на Царството Божие. Като дойде Царството Божие, градежът ще почне с този материал. Това противоречие, което съществува сега, е материал. Като се съгради, ще се види, за какво ще се употреби той. Трябва да дойде любовта сега, за да се оправи светът. – В колко държави имате последователи ? – Навсякъде! То е едно течение, което се разраства навсякъде. Само трябва се координират хората, да дойдат в координация. – Колко са вашите? – Всички хора и всички същества са наши и ние сме техни, само че не се познаваме. – За паневритмията какво ще кажете ? – Вие сте учители. В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражнения. Има движения, които са разумни. Много движения не са разумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които подобряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Всяка сутрин половин час ще се правят тия упражнения. Тия неща ние сме ги опитали вече 15-20 години върху децата и върху възрастните, какво влияние упражняват. Всяка теория трябва да се приложи на опит и да се види, какъв резултат ще има. Ние искаме да приложим и музиката като първостепенно възпитателно средство.
  7. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА 10 часа сутринта. Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа. И работата, която правим тук, има и вътрешна страна. Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с това даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат. Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието. После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита: – Кое е характерното за днешната епоха? – Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват. Житното зърно, когато е в хамбара или когато е посадено в земята, е в противоречия. То не може да си представи, защо някой път е притиснато отгоре от други житни зърна и защо някой път е вътре в земята. Но когато поникне на нивата, противоречията изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огън, за да се слепят. А пък този огън е Любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Тъй трябва да мисли човек, за да не се самозаблуждава. Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе. Радвайте се, че обичате! Радвайте се, че можете да четете от тая свещена книга, в която е писал Бог! А пък вие скърбите, че не ви обичат! Радвайте се, и когато не ви обичат, понеже тогава се дава повод на вас.вие да обичате! Стана дума за блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл? – Само чрез любовта. Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствате са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото. Например, бащата, който обича сина си, ще му даде земя, права, ще го държи при себе си. Когото обичаме, ние сме справедливи към него. А пък когото не обичаме, спрямо него прилагаме неправдата. Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без Любовта нещата не могат да се проявят, а пък без справедливостта не могат да се приложат. Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите. В животинското царство силният може да се задоволи, но не слабият. Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!" Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н. – Какво е бъдещето на славянството? – В бъдеще славянството ще излезе от железния век и ще влезе в златния век на своята история. Но неговата мисия няма да бъде тясно националистична или расова, а общочовешка и духовна. – Какво ще бъде бъдещото хранене? – В бъдеще всички хора ще бъдат плодоядци. Това ще бъде в шестата раса. И разликата между тях и сегашния живот ще бъде такава, каквато е разликата между човека и животните. Шестата раса ще сближи народите.
  8. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Хубаво ранно утро. Лекцията е свършена! Изток е вече заруменен, но далеч е още изгревът. В утринната дрезгавина се упътваме към полянката на "Изгрева" за гимнастични упражнения. Боровете, покрити със снежни кристали, придават вълшебен вид на обстановката. Ние сме в един приказен дворец на белина и чистота. След упражненията всички сме около Учителя. Идеите на лекцията живо работят в нас. Интензивен живот има след всяка лекция на Учителя! Тя отваря нови хоризонти, хвърля светлина върху много въпроси, отваря широко поле за мисъл и работа. Между другото става дума за болестите. Учителят казва: – Христос – говори за оногоз, който продава всичкия си имот, за да купи една нива, дето е скъпоценният камък. Този скъпоценен камък е любовта! Като срещнеш някого, кажи му: "Пил съм от един извор и съм оздравял. Пий от него, за да оздравееш". Всички трябва да пият от любовта, за да оздравят. – Кой е истинският метод в случая? – Вие не сте се научили най-първо да възприемате любовта. Като възприемеш любовта, тогаз ще проявиш своята любов. Нали най-първо вдишваме въздух и после издишваме? Човек трябва да влезе в хармония с природните закони, за да почне Духът да работи в него. При любовта си към Бога ще се научите, как да възприемате. Тогаз ще получаваш! Като отидеш при Бога, Той ще те научи, как да обичаш, и у тебе ще се прояви любов към хората. И тогаз ти ще даваш на хората. Ще даваш на другите, както Бог е дал на тебе! – Защо всички хора не можем да обичаме по еднакъв начин? – Понеже всички хора не са еднакво разкрити пред нас. Една разкрита картина можеш да я обичаш, но една неразкрита картина не можеш. Ти не можеш да не обичаш един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе! Аз говоря за Душата. Някой вижда в този човек нещо, което друг не вижда! Ще бъде голяма изненада за вас, когато видите, че всяка душа има много по-голяма цена. отколкото сте предполагали. Защо да не можете да гледате красотата на Господа,който се крие в хората? Божественото във вас, това сте вие! Вярвайте в онова божествено, което е вложено във вас! Бог живее в нашите души. Затова всеки човек има по-големи богатства, отколкото тия на цялата вселена! Всички хора живеят във вас. Повдигнете образите им, които живеят във вас. Ако ти повдигнеш в себе си хорските акции, то и хората вън ще се повдигнат. – Кое е най-важното условие за Любовта! – Чистотата! Реалният свят е свят на чистотата! Хубавият живот седи в чистотата, Нечистотата всякога носи страдания, Също тъй и дисхармонията носи страдания. А хармонията и чистотата носят велики блага. – Какво е действието на любовта? – Когато говоря за любовта, разбирам онова, което расте и дава ценност на нещата! Най-хубавият хляб се прави от любовта! Най-хубавият въздух се прави от любовта! Най-хубавата мисъл се прави от любовта! Всеки човек, когото обичаш, е радостен. Ако любовта не може да вдигне мъртвия от гроба, това не е любов. Като говоря за любовта, подразбирам, че тя е единствената сила, която може да ни въздигне – нас и нашите братя и сестри. Щастието е в любовта! Там е вашето благо! Всичко онова, за което копнете, само по този път можете да го постигнете. Знанието се добива с любов. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Тя носи всички възможности. Тя поправя всички погрешки. Ако носим великата Любов, с която можем да говорим на всички братя и сестри, ще бъдем добре дошли навсякъде. Само като обичаш дълго време един човек, можеш да очакваш, че той ще се разцъфти и ще даде плод! Някого с години трябва да го обичаш, за да намериш някакъв резултат, един плод. Първият дар на Любовта е музиката. Любовта е наука за музиката. Да станем всички музикални, за да се научим, какво нещо е любовта, какво нещо е да не съдим! – Какво носи новата епоха, която иде? – Сега хората имат само сянката на любовта. А пък като дойде същинската любов, ще стане преврат и у всички хора ще се зароди желание да обичат! Иде едно колективно събуждане на човечеството. И тогаз хората ще разберат, че едничкият път е духовният път, че няма друг път освен духовният. Вие сте излезли от рая. За да се върнете в рая, какво трябва? Без любов връщане в рая няма! Без нея никой не може да се върне в рая. Оставете във вас любовта да почне да действува и там, дето не е действувала досега.
×