Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Размишления'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Блог

  • Hristo's Blog
  • ⰁⰑⰶⱗ триединство
  • Съзнателният живот

Библиотека- Беинса Дуно

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Аудио записи
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

Открити 2 резултата

  1. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ НОВА ГОДИНА Учителю, честита Нова година. Дошла за нас мълчалива и неизвестна, а за Теб светла, жива и творяща. Ти, наш съвършен брат, дошъл си в душите ни като светъл лъч и обграждаш ни с безкрайна нежност, светлина и топлина. Приеми нашия привет от долината, откъдето Те виждаме, могъщ и любящ, да будиш в душите ни съвършения идеал. Прости погрешките в нашия живот, те петнят Божия ни произход, но мъдростта на Твоето Слово ще пречисти нашите сърца. Ние ще падаме и ставаме като малки немощни деца, докато изправени и достойни познаем Бога, нашият Баща. Но ти, Учителю, бъде винаги с нас, да Те следваме в безкрайните векове на вечността. Да бъде светла и честита Новата година. НЕ СЪМ ПЪРВА Не съм първа, нито последна, разочарована от човешката любов. Не съм първа, нито последна, изпитала неразбраната любов. Изминала дългия път на скръб, противоречия и размисъл, тя ме доведе примирено до свещените порти на Божествената Любов. Изминали дълги дни на скръб, ридания и самота, когато човешката душа заблудена е дирила спасение в смъртта. Но и тук не бе приета, отхвърлена като отрепка, Божествена душа. О, как молех да ме приеме в смъртните двери, но тя отмина безмълвна и няма, и тъй обърнах поглед към живота, обикнах малкото цветенце, нежния ветрец, слънчевия лъч и те съгряха, обновиха наболялата душа. Обикнах живота далеч от човека, възлюбих съществата от нечовешкия род, и те ме правят крилата, разтапят душата ми в неземна любов. Не съм първа, нито последна, що дирят съвършената любов. Не съм първа нито последна вече, що дирят неизменната и безгранична Божествена Любов. 30.IV.1964 г. ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША Възлюбленият на човешката душа, това е Бог. Така говори Мъдростта. И тези слова проникват в сърцето и питат що съм правила досега. Аз търсих любовта, тя ми бе една необходимост в света и вярвах на всеки, който отваряше сърцето и казваше: „Ела!" Колко скръб, колко сълзи съм проляла за любовта на братята, които жестоко са наранили сърцето ми досега. Защо беше така? Защото не знаех къде да търся любовта. Богатството го дадох на братята да пият. Украшенията - на моите съперници, да се радват, а за мене остана нараненото сърце и опитностите, и сълзите. С това богатство се връщам днес като блудния син в бащин дом, смирена, сломена от странствания по пътища и друмища на своето безумие. Ще зарадвам ли баща си? Ще приготви ли угоеното теле? Аз нямам дял в нищо и търся само трошиците на бащината трапеза. Днес прогледнах и облякох нова светла премяна. Тя ме води там, където слънцето грее, където няма братя и сестри, а сал една любяща ръка за всички - това си Ти едничък, Боже, неизменен и прекрасен. В Твоята безгранична вярност, в Твоята любяща вечност приеми душите ни с нежност. 4.05.1964 г. КЪМ ЛЮБОВТА Когато не те познавах, кат нежен ефир ограждаше ме ти, Любов!... И разплиташе в душата ми нишките на моята скръб. Уви, порастнах и познах те, и скътах в душата си Твоята обич, о Любов. Днес те виждам и познавам, и те викам с цялата си душа, постой при мене, Любов желана и седалище си направи в моя дом. Без тебе, о, Любов, пътник нежелан съм дори. При бащин дом, без покрив и огнище, и без сладка дума за моите уста. Ела и целуни ме, и благоуханието си остави ми, през всичките дни за душата ми бъди ми ти, о Любов. ВЕЛИКИЯТ ДЕН Дали защото все още не идвам, отвърна погледа си от мен и заглъхна да ме призовава песента в душата ти. О, друже мой, защо не виждаш в очакването си как се готвя за този път. Погледни и виж празника на моята душа за този ден. Велик е той, очакват го всички, очакваме го ти и аз. И той идва с песни и веселие да гостува на всяка плът. Очаквай ме, непрестанно ме очаквай, както земята обещанието на Великия за мир и отдих по нейната гръд. Слизат вече съществата и носят рая на земята. Ще запеят химни на слова, всяко дихание под небето и човеците непокорни с примирение ще отдават почести и слава на светлите братя. Очакват го всички, очакваме го ти и аз. И ще дойда да изпълня дома ти с мир и веселие за този ден. С цветя украси дома, с търпение сърцето си. Със светъл поглед облечи се, защото идва Велик ден. Велик празник на душата, копнежът на човешката Любов - Очакваният. КЪМ СКРЪБТА Не те обичам, скръб, очите ми разплакваш и сълзи бисери изхвърляш от моя свещен дом. Разнищваш ми душата на хиляди частици и изнурена я оставяш без подкрепа и закрила. Неканена пристигаш, свещен кът заемаш и разпалваш сили спомени в душата ми доволна. Навън, навън изпъждам те, нахална гостенка на моя дом, бой свещен приемам аз, пази се от мен, далеч отбий се веч. 40 ДНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Изминаха четиридесет дни, от когато Любимият ни Учител замина за страната на Ангелите, Серафимите и Херувимите, за страната на светлината - Неговата родина. Изминаха четиридесет дни, от както нашите сърца отдаваха последен поздрав на любимия ни и скъп образ, на свещената Му осанка - Неговата украса. Днес, събрани в Твоето име, Учителю, празнуваме. Твоето Слово, което ни донесе виделина на нов живот, за света братство, мир и любов. Слязъл от безкрайните светове на Твоята слава, за да облечеш земната дреха на ограниченията, да изпълниш великата мисия, да излезнем от калта на живота ние, твоите мили дечица. Приеми нашата безкрайна благодарност за скъпата жертва, от дълбочината на блажената радост от озарените ни сърца, в които запали свещения огън на Великото братство на Любовта. О, как бихме желали вечно да бъдеш помежду ни. Да целуваме ръцете, да слушаме Словото Ти. Уви, такава беше върховната воля и в скръбта си ние сме щастливи, че бяхме удостоени да Те слушаме и разговаряме с Тебе. Днес ние, твоите слушатели, оглашени и ученици, обещание на смирение и вярност Ти даваме за послушание, работа и приложение на Великата благост, която ни донесе. Благословен бъди от Бога, Учителю. Копнежът по Теб ще ни води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, Твоят Завет. Във вечна благодат и Слава бъди всякога наш любим и скъп гост. РИЛА 26.08.1963 г. Изминаха много години, откакто за първи път посетих Лазурно вълшебно съзерцание, любовен копнеж на моето сърце, днес пак те посетих. Наричат те „Страшното езеро", а ти си толкова приказно и чудно, какво ги плаши земните същества, като си толкова чаровно и омайно, и които те посещават изтръпват и отминават. Но ето величествен олтар пред теб, говори тайнствено и чудно, че тука велики майстори са творили архитектура дивна неръкотворна. Трон за царете и седалище за боговете да решават велики дела и съдбини. В безмълвната тишина започват тайните, когато светът ще ги открие, когато дойде време. В това величие човешката душа броди, да проникне, да узнае, що говори безмълвието. Но Великото знае колко на човека да даде. Слънцето залязва и с последните лъчи позлатява върховете, а пазителите на храма тържествено и стройно пазят олтаря. ЕЛЕГИЯ 19.01.1964 г. Мисля, че не можех да обичам вече, след първата любов сърцето се заключи и никой не приех вече, така изминаха двадесет години. Дали бях щастлива така? Уви! Аз винаги носех една тъга. Скръбта за красивото чувство ми липсваше, аз страдах, че нямах обекта на любовта. И ето, един ден как стана, не знам. Впрочем, зная, но не искам да кажа, без предисловие, сърцето се отвори, затуптя, залюби. Това беше един миг, един поглед, една милувка, след това всичко изчезна. Пак огорчение, скръб, самота. Но чудно, сърцето не спря, не се затвори, то продължи да люби, да обича. Какво?... Един далечен образ. УЧИТЕЛЮ НА ЖИВОТА, ЖИВ СИ! 27.12.1970 г. Обични Учителю, днес сме събрани да отпразнуваме 26 години от твоето заминаване. Години подред ние Те търсехме в Салона, поляната, на планината. Да Те виждаме, да целуваме ръцете Ти, да чуем утешителните слова. Но ние се връщахме, изпълнени с тъга от Твоята липса и красота, която остави светла диря в нашите сърца, за Твоето величие. Нямаше Те! Не Те виждахме, не Те чувахме! Минаха години, празнотата в душите ни постепенно се изпълниха със светлина и ето радостта бликна в ожиданите сърца. Ти ни напусна отвън, за да влезеш вътре в умовете, сърцата, душите ни. Явяваше се в сънищата, там ни поучаваше и работеше с нас. Умовете изпълваше с вдъхновени слова, как да мислим и постъпваме, а в сърцата си чувствувахме Твоето присъствие, топлота, бащинска усмивка, която ни помагаше и повдигаше. Нима си ни напуснал? Не! Никой не може да повярва това. Делата сочат - ние днес сме по-добри. По-милостиви и единни. Милеем един за друг. Всеки пренася своя дар да помогне. Нима това не са ли Твоите методи? Делото Ти се реализира, да се обичаме един друг, Твоят завет. Учителю, погледна ли Твоя образ в снимка, Ти оживяваш в мен, Твоят поглед прониква в глъбините на душата ми и сърцето възкликва прочувствено... Благодаря, Ти ме посети. 26 години изминаха без Теб - но само отвън. Ти невидимо ни водеше по ръба на живота и подготвяше съдбата ни за по-съвършени дела. Едни заминаха отвъд, други останаха и те си подадоха ръце да работят заедно. Смъртта не беше преграда. Нито непреодолима стена, а само форма да изградиме по-съвършени тела. Ние бяхме всякога с Тебе и сега Ти пак си с нас. Ако Те потърся в сърцето, ще те намеря в любовта си към ближния. Ако Те потърся в ума си, ще Те намеря в амброзията на Словото и ако Те потърся в душата си, ще Те намеря в копнежа и стремежа към Бога, да Го възлюбя с всичката пълнота. Учителю, Христос ли си или Бог - не зная. Ти изпълни живота ми със съдържание, Ти ли ме призва? Или аз те намерих? - Не зная! Но душата ми Те благославя, че в друг свят ме въведе. Благодаря Ти, Учителю, в едно с всички, които са с мене, приеми възторжените ни сърца, озарени с Твоята благодат и милост. Благословен бъди, Учителю, пратеник от Бога, приеми нашия поздрав. Амин. УЧИТЕЛЮ, БЛАГОДАРЯ ТИ 18.12.1970 г. Учителю, за този свещен ден искам да изразя своята благодарност. Ти ме научи да живея, да се радвам, да виждам, да живея в този прекрасен, разумен Божи свят. Да се радвам на всичкото разнообразие, което Си създал, да виждам всичките условия и възможности, които си ни приготвил. Учителю, благодаря Ти. Когато за първи път моят невидим ръководител ме доведе пред Теб, бях от тези чеда, свързани с много отрицателни навици. Само стремежа и любовта ми към Бога ме водеха по неизвестни пътеки, това ме спаси, благоволението на Небето ме доведе до Твоите нозе. Ти ме научи да обичам. Отрицателното го замени с положителното. Ти, великият алхимик, който превръща злото в добро, омразата в любов. Ти ме новороди, Учителю, благодаря! Сутрин, когато стана и светлината разкрива красотата, отправям благодарствена молитва към Бога. Денят изпълвам с хубави мисли и чувства и търся добрите дела - придобивките на деня. Вечер, когато нощта затваря вратите и разкрива звездите, душата ми политва към висините и свободна от тялото търси Небесната Школа, в която Ти пак Словото раздаваш. Учителю, благодаря Ти. Ти изтръгваш сълзи на умиление в преизпълнените ни души с любов и обич. Аз зная, че само Волята Божия, ако изпълним, е Твоята награда. Ние често грешим и в най-добрите си желания. Нашето несъвършенство мъчно проумява, но Ти кротко простираш Твоята деница и с търпение ни изчакваш да узреем. Учителю, благодаря! Днес изпълних едно съкровено желание - да напиша своята благодарност към Теб. Погледни благосклонно към мен и моите братя и сестри, и води ни по стръмните и прекрасни пътеки на Твоята Любов, Мъдрост. Бъди благословен от Бога, обични Учителю! РОДИХ СЕ 12.07.1968 г. Родих се - не знаех защо. Живеех и растях - не знаех защо. Плачех и молех - не знаех защо. Тъгувах и скърбях - не знаех защо. Учих и пеех - не знаех защо. Намерих Учителя - Свещени мигове. Милостта Божия се изля върху мен. Лъчи на живот огряха душата ми. Извори живи пресушиха сълзите ми. Светлина и топлина озариха ума ми. Разбрах защо се родих. Благодаря Ти, Учителю. Води ме през цялата вечност. Бъди благословен! За Твоя имен ден приеми моят привет. ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната Нора Мартинова Лозанова, родена в гр. Видин на 10.03.1952 г. л.п. с. Н, N 5112776, изд. На 5.02.1985 г. от МВР - Видин, ЕГН 5203101752, племенница на починалата Лидия Соломонова Аладжемова, предавам спомените й на Вергилий Николов Кръстев, който да ги включи в издаваната от него книга „Изгревът". Свидетели: Магдалина Стефанова Григорова (Подпис) Марийка Великова Иванова (Подпис) Декларатор: (Подпис) Нора Мартинова Лозанова
  2. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ Това са мои лични, собствени мои размишления, които се отнасят само до мене. До тия размишления съм дошла по вътрешен път, по пътя на изпитанията, по пътя на наблюденията и по мои опитности. Понятието „мирова скръб" ме е занимавало много отдавна, може би преди няколко десетки години. Слушала съм да се говори за тази скръб. Чела съм малко за нея, но нито слушането, нито четенето ме е задоволявало. Защо? Защото то е останало без съдържание и смисъл. Ако едно понятие има само име, а няма съдържание и смисъл, то остава завинаги сапунен мехур, който днес или утре условията ще разпръснат в пространството. При това питам се: Може ли да се каже „мирово страдание" вместо „мирова скръб"? Скръб и страдание единични понятия ли са? Еднакво ли се приемат от човека? Ако думата „скръб" може да се замести с думата „страдание", защо никой не е казал „мирово страдание" вместо „мирова скръб"? Сама си задавам въпрос и сама си отговорям. Според мене, понятията „скръб" и „страдание" имат нещо общо, но и по нещо се различават, поради което понятието „мирова скръб" е получило господство над страданието не само по давност, но и по вътрешен смисъл, различен от понятието „страдание". Общото в двете понятия се заключава в това, че и при скръбта, и при страданието човек минава през огън. Обаче разликата в тия понятия е по-голяма, а именно: при скръбта огънят е вътрешен и продължителен, а при страданието външен и кратковременен. Значи, огънят в двата случая е различен по сила и трайност. Те се различават още и по обем: по съдържание и обем скръбта е колективна, мирова, а страданието е лично, субективно. В страданието се подчертава егоистичен елемент, а в скръбта - миров, общочовешки. Че някой изгубил имот, пари, къща, това е страдание, но не е скръб; някой боледувал и после оздравял, това е страдание, а не скръб; някой изгубил близък член от семейството, роднина или приятел, и това е страдание, някога по-голямо или по-малко, пак страда, но още не може да се нарече мирова скръб; че някой бил онеправдан, огорчен или злепоставен и т.н., и това са страдания, които обаче не се записват никъде в природата. Този род страдания имат отношение повече към външния, физическия живот на човек, отколкото към неговия психически, духовен или в широк смисъл на думата, към неговия морален живот. Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема характер на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб. Дойдем ли до тази скръб, там влизат друг род преживявания: Виждате на смъртно легло млад баща или млада майка, които оставят четири-пет невръстни деца, към които не могат да изпълнят своя дълг, който всякога са съзнавали, а днес повече от всеки друг път. Страшно е да имаш всичкото съзнание към ония, на които си дал живот, а не можеш да изпълниш своя дълг. Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш. Страшно е, когато в тебе се пробужда Висшето съзнание към Великото и Първо Начало в живота, а не можеш да изпълниш своя дълг към Него. Това, както ред още страдания наричам морални страдания, които изваждат човека от неговия личен, себичен или индивидуален живот. Неговите страдания са вече морални и го водят в областта на мировата скръб. Природата записва тази скръб, но с това пише и името на този човек. Неизброими са човешките страдания, но още по- неизброими са неговите скърби. Първите - човек има условия да споделя с близките си, а вторите - за тях няма нито език, с който може да ги споделя, нито има сила в себе си да ги изнесе навън. Страданията човек със сълзи ги облива и по този начин смекчава, а при вторите няма сълзи, с които да ги полива. При тези скърби на човека нито се дава да плаче, нито може да ги изкарва на повъхността. Дълбок е изворът на тези скърби. Ето тези скърби, според мене са предмет и съдържание на мировата скръб. Следователно, страданията на човека постепенно се заличават, отдалечават от него и най-после забравят. Скърбите, обаче, с времето все повече се задълбочават, вглъбяват в него и предават на човешкото лице не страдалчески, жалък вид, но израз на човек мислещ, който търси причините и последствията на нещата и събитията в живота. Този човек постепенно, сам несъзнавайки това, се определя като микроскопическа частица от Битието, като частица от един голям, необятен свят, чийто живот се отбелязва от необятния екран, наречен необятното пространство, или Битието на Великия свят. Ако една от неговите скърби е записана в пространството, той вече взима участие в така наречената мирова скръб. Страданието веднъж забравено, почти не се повтаря. Ако пак се говори за него, болка няма. При скръбта болката се повтаря, но вече осмислена и дори по-силна. Ако не е по-силна, поне колкото е била в началото, но разумна и смислена. Какъв е смисълът на мировата скръб? Пак според мене, тя е необходима да буди непрестанно човешкото съзнание, да го свързва с живота на Цялото, към което той има отношение и което никога не трябва да забравя. Частица от неговите скърби, влязла като съдържание на мировата скърб, представят огромен капитал, жизнен капитал на неговия бъдещ живот. Без този капитал той няма връзка с живота на цялото, с Битието, от което е малка, макар и микроскопическа частица. Който и да си ти, човече, първо на себе си казвам, помни, че без този капитал не можеш да живееш на земята. Без този капитал ще бъдеш откъснат лист от дървото на живота, люлян от вятъра и чужд за всички живи същества. С този капитал ти ще се радваш и скърбиш с хората; ти ще даваш от себе си, но и на тебе ще дават. И като познаваш мировата скръб, лицето ти пак ще свети от радост, защото познаваш поне отчасти себе си, но и толкова познаваш и своя ближен. Радвай се, когато имаш възможността или привилегията да чуеш и ехото на мировата скръб. Това ехо се чува отвън, но и вътре в тебе. Колко пъти ще чуеш ехото и на твоята скръб, за която си мислиш, че много се е отдалечила от тебе и ще си кажеш: Колко прясна е тази моя скръб, за която мислех, че е отдалечена и забравена. Ехото на мировата скръб. - Преди години, доста години, може би преди три десетки години, дълбоко заспала спокоен безгрижен сън, събуди ме нещо особено. Чух някъде отвън, недалеч, а може и много далече от мене, на неизмеримо разстояние, някакво необикновено ехо, което идеше от безграничното пространство. Седнах на леглото, веднага отворих прозореца и внимателно се вслушах със затаен дъх, да не изгубя това ехо, което още продължаваше да звучи. Слушам, проверявам, отде иде това ехо и размишлявам, да не би да иде от съседната барака, и то единствена. Там живееше моя близка приятелка, с която работехме заедно Словото на Учителя. Понеже в ехото долових неизразима и неописуема дълбока скръб, помислих да не е причината в някакво дълбоко страдание на приятелката ми. Пак се вслушвам, извиках я леко на име, но никакъв отговор. Ехото продължава, а сърцето ми се свива от необикновено голяма скръб. Вслушвам се пак, да не би ехото да иде някъде от улицата, да се мъчи и страда някои. Обаче отвън нищо не се чува. Навсякъде необикновено тихо. Уверих се, че това ехо има друг характер и произход, не е от физическия свят, чиито звукове се възприемат само с физическо ухо. Нещо дълбоко в мене набързо направи един превод, че това е ехото на мировата скръб. Вслушах се още по-внимателно, съсредоточих се и почувствувах повторно голямата скръб на човечеството, събрана и изразена в дълбока, неподдаваща се на описание скръб. Сърцето и слънчевият ми възел само я възприемаха и се гърчеха. Колко време продължи ехото, не мога да кажа, но всичко това стана толкова бързо, че и аз не можах да се опомня. Какво би бйло, ако продължаваше много! Споменът за това ехо и до днес е паметен и незабравим. Благодарна съм и много благодарна, че можах да възприема нещо от това дълбоко понятие - мирова скръб. Колко много още може да се говори и пише, и мисли по него. И днес, когато си служа с думите - ехото на мировата скръб - за мене е ясно, че в това ехо се включват скърбите на човечеството, които могат да се запишат на платното на пространството, за да могат от време навреме да прозвучават в ушите на хората, да им напомнят за онези, или по-право онзи неизпълнен техен дълг към Битието и който рано или късно ще отзвучи при пробуждане на тяхната душа, и ще им напомни, че те са частица от цялото, с която имат здрава, неразрушима връзка. Днес, в заключение на всичко това, питам: Ако съществува ехо на мировата скръб, не съществува ли ехо и на мировата радост? Отговарям си положително и категорично: Съществува и ехо на мировата радост. Невъзможно е човек да е дошъл на земята само да страда и скърби. Щом страда и скърби, непременно се и радва. Пак се питам: Има ли такива радости, които да се записват на платното и на пространството? - Има, разбира се. Има радости, които се заличават, но има и радости, които се записват и никога не се забравят! Каква по-голяма радост за малкото дете, облечено добре от родителите си, което за пръв път стъпва в училищната сграда и сяда на ученическата скамейка? Незабравима е тази радост и този трепет на малкото детско сърце. Какво по-голяма радост от тази за човека, който за пръв път среща онзи свой Учител, който го въвежда в Божествената Школа и му показва пътя към Бога! Вечна и незабравима е тази радост! Писано на 2 януари 1966 година София.
×
×
  • Създай нов...